Закон за данъците върху доходите на физическите лица

(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.

(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

(2) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.

(3) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Документът по ал. 2 не се издава, когато:

(4) Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Когато платец на доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3 е предприятие или самоосигуряващо се лице, което е задължено да прилага Закона за счетоводството и на основание чл. 45, ал. 6 не издава „Сметка за изплатени суми“, в документа по ал. 2 физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Доходът по чл. 33, ал. 11 се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(5) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г. При авансово изплащане на лихви по депозитни сметки, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 13, доходът се смята за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.

(2) Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

(3) С окончателен данък се облагат доходите по глава шеста.

(4) Физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на този закон.

(5) Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Едноличните търговци, които се смятат за данъчно задължени лица по смисъла на чл. 61у от Закона за местните данъци и такси, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на същия закон. За доходите от други дейности, с изключение на случаите по ал. 4, лицата се облагат по реда на този закон.

(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

(2) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

(3) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице—носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.

(4) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

(2) Когато размерът на ипотечния кредит е по-голям от 100 000 лв., данъчното облекчение по ал. 1 може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата.

(3) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че съпругът/съпругата няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.

(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 – 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.

(5) Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Данъчното облекчение за млади семейства се ползва и от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(6) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Когато в нарушение на условието по ал. 3 и двамата съпрузи са ползвали данъчното облекчение, всяко от лицата дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата годишна данъчна основа или на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28, който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, в случай че те са били извършени от местно физическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

(3) Когато размерът на внесения окончателен данък за доходите по чл. 37 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2 за същите доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък по чл. 37, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели.

(4) Изборът за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.

(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Алинеи 1 – 5 не се прилагат в случаите, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава – членка на Европейския съюз, с която Република България:

(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

(3) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата.

(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/ кооперацията.

(5) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане:

(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.

(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.

(8) С окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

(9) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 или чл. 24, ал. 2, т. 12.

(10) С окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“.

(11) Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г. С окончателен данък се облагат придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията.

(12) Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. С окончателен данък се облагат доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, начислени/изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица.

(13) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г. С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.

(14) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.

(15) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.

(2) В случаите по ал. 1 физическите лица, включително едноличните търговци, не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон.

(3) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

(2) Размерът на патентния данък по ал. 1 се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.

(2) Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

(3) Когато получател на дохода по чл. 35 е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данък по ал. 1 се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.

(4) Данъкът по ал. 1 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.

(2) Обстоятелството, че работодателят не е работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, се установява с писмена декларация, предоставена от работника/служителя.

(3) При прекратяване на дейността на работодателите, които нямат правоприемник, служебните бележки по ал. 1 се издават от последния представляващ работодателя или от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях по реда на Кодекса за социално осигуряване.

(4) Предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

(5) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава служебна бележка по образец за изплатения през годината доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.

(6) Сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5.

(7) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице платец на доходи от други източници по чл. 35 издава служебна бележка по образец за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък.

(8) Служебните бележки по ал. 1, 5 и 7 се издават в 14-дневен срок от датата на поискването им.

(2) Ставката на данъка е 7 на сто за доходите по чл. 38, ал. 8 в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години.

(3) Ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.

(4) Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г. Ставката на данъка за доходите по чл. 38, ал. 13 е 8 на сто.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Окончателният данък по глава шеста се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65—68.

(2) Пенсионноосигурителните дружества по глава девета, раздел II от Кодекса за социално осигуряване предоставят на Националната агенция за приходите информация за пенсиите, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) Застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) В справката по чл. 73, ал. 1 не се включват доходите, изплатени на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, за които се предоставя информация по реда на ал. 1 – 3.

(5) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Работодателите предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя само по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(6) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. При преобразуване или прехвърляне на предприятие информацията по ал. 1 – 5 се изготвя и предоставя от правоприемника. При заличаване/прекратяване информацията по ал. 1 – 5 се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(7) Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, информацията по ал. 1 се предоставя от чуждестранното физическо лице, местно на друга държава – членка на Европейския съюз.

(2) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 15 декември предоставя на Националната агенция за приходите актуални данни за населението по настоящ адрес, обобщени по населени места.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) При необходимост министърът на финансите може да: