Закон за данъците върху доходите на физическите лица

(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.

(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“ или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) Доходът по чл. 33, ал. 10 се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.

(2) С окончателен данък се облагат доходите по глава шеста.

(3) С окончателен годишен (патентен) данък се облагат доходите от дейности по глава седма.

(2) Облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с двойния размер на необлагаемата месечна данъчна основа, включително месеца на настъпване на неработоспособността и месеца на изтичане срока на валидност на решението.

(2) Облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, за доходите от трудови правоотношения, се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от сумата.

(3) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице—носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.

(4) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

(3) Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутната сума на начислените разходи.

(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/ кооперацията.

(5) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества:

(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.

(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.

(8) С окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

(9) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19.

(10) С окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“.

(2) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага ал. 1. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на този закон.

(3) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, данъчно задълженото лице се облага по общия ред на този закон.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 едноличните търговци дължат авансови вноски съгласно чл. 43, ал. 5 за текущата година от тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 2 и 3. Направените вноски по чл. 69 се приравняват на авансови вноски.

(5) Физическите лица, които не са еднолични търговци, в случаите по ал. 2 и 3 не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон. Направените вноски по чл. 69 се приспадат от данъка върху общата годишна данъчна основа на лицето.

(6) В случаите по ал. 2 и 3 окончателният годишен (патентен) данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 2 и 3.

(7) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно. В тези случаи данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите.

(3) Физическите лица и едноличните търговци, извършващи патентна дейност, която не се извършва в обект, определят данъка в зависимост от населеното място по постоянен адрес.

(4) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в раздел I, т. 1 и 2 на приложението, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в раздел I, т. 1 и 2 на приложението, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в раздел I, т. 1 и 2 на приложението през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на окончателния годишен (патентен) данък в повисок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(7) Доходите от дейности, които не са посочени в приложението, се облагат по общия ред.

(2) В служебната бележка по ал. 1 се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка от работодател по чл. 49, когато удържането/възстановяването е извършено до 31 януари на следващата година.

(3) Когато са налице обстоятелствата по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, служебната бележка по ал. 1 се издава от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях.

(4) Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.

(2) В случаите на получаване на суми след изтичане на срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години, данъкът по чл. 38, ал. 8 е в размер 7 на сто.

(3) Данъкът по ал. 1 и 2 се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65—68.

(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 15 декември предоставя на Националната агенция за приходите актуални данни за населението по настоящ адрес, обобщени по населени места.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) При необходимост министърът на финансите може да: