Закон за данъците върху доходите на физическите лица

(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.

(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“ или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Доходът по чл. 33, ал. 11 се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.

(2) С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

(3) С окончателен данък се облагат доходите по глава шеста.

(4) Физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на този закон.

(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

(2) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

(3) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице—носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.

(4) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

(3) Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутната сума на начислените разходи.

(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/ кооперацията.

(5) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане:

(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.

(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.

(8) С окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

(9) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19.

(10) С окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“.

(2) В случаите по ал. 1 физическите лица, включително едноличните търговци, не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон.

(3) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

(2) Размерът на патентния данък по ал. 1 се удостоверява, като към годишната данъчна декларация по чл. 50 се прилагат:

(2) В служебната бележка по ал. 1 се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка от работодател по чл. 49, когато удържането/възстановяването е извършено до 31 януари на следващата година.

(3) Когато са налице обстоятелствата по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, служебната бележка по ал. 1 се издава от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях.

(4) Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.

(5) Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Ако служебната бележка по ал. 1 не е поискана от работника/служителя до 31 януари следващата година, такава се издава при поискване и след определения в ал. 1 срок.

(6) Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Работодателят задължително издава и предоставя на работника/ служителя до 5 февруари следващата година служебната бележка по ал. 1, когато удържането/възстановяването по чл. 49, ал. 5 и 6 не е извършено до 31 януари.

(2) Ставката на данъка е 7 на сто за доходите по чл. 38, ал. 8 в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години.

(3) Ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.

(4) Окончателният данък по глава шеста се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65—68.

(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 15 декември предоставя на Националната агенция за приходите актуални данни за населението по настоящ адрес, обобщени по населени места.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) При необходимост министърът на финансите може да: