Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 1 януари 2020 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (18 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за туризма
Заменя: Закон за туризма, Закон за туризма
Консолидиран текств сила от 1 януари 2020 г. до 5 февруари 2020 г. (към 1 януари 2020 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 30 от 2013 г.37 промени, последна в ДВ, бр. 87 от 2026 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, услуги и обекти;
2. туристическото райониране на страната, туристическите райони, създаването, устройството, организацията и дейността на организациите за тяхното управление;
3. правомощията на държавните органи, териториалните органи на изпълнителната власт, организациите за управление на туристическите райони и туристическите сдружения по формиране и провеждане на политика за устойчиво развитие на туризма.
Чл. 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 4. (1) Лицата, предоставящи туристически услуги в туристически обекти, са длъжни да обявяват техните цени в еднакъв размер спрямо всички туристи, като не се допуска различно третиране на туристите или поставянето на част от тях в по-неблагоприятно положение, основано на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
(2) Изискванията на ал. 1 се прилагат и в случаите, когато обявените цени на туристическите услуги се посочват в интернет, в рекламни и търговски брошури и издания, както и в радио- и телевизионни предавания.
Глава втора
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА И ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА
Чл. 5. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 6. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 12. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 13. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 14. (1) Към кмета на общината се създава общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти по чл. 128.
(2) Председател на комисията по ал. 1 е оправомощено от кмета на общината длъжностно лице.
(3) В състава на ОЕККТО се включват с равен брой гласове представители на местната администрация, от една страна, и на местните, регионалните и браншовите туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, от друга страна.
(4) Условията и редът за определяне на представителите по ал. 3 се уреждат с правилника по ал. 6.
(5) Кметът на общината със заповед определя числеността и поименния състав на ОЕККТО по предложение на съответните ръководители на сдруженията по ал. 3.
(6) Кметът на общината със заповед утвърждава правилник за организацията и дейността на ОЕККТО.
Глава трета
ТУРИСТИЧЕСКО РАЙОНИРАНЕ
Раздел I
Туристически райони
Чл. 15. (1) Територията на страната се разделя на обособени територии – туристически райони, с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама.
(2) Туристическите райони покриват цялата територия на страната и са съобразени с общинските административни граници, като територията на една община не може да бъде разделяна между два района и не може да принадлежи едновременно към два различни туристически района.
(3) Туристическите райони имат наименование, лого и слоган.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги
Чл. 17. (1) Туристическият район се управлява от организация за управление на туристическия район (ОУТР).
(2) Организациите за управление на туристическите райони са доброволни организации, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама на определена територия – туристически район.
(3) В ОУТР могат да членуват туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, общински и областни администрации, научни организации, институти и училища в областта на туризма, сдружения на потребителите и други институции и организации, чието седалище или място за извършване на дейността е на територията на туристическия район, национални, общински и регионални музеи, национални и природни паркове, намиращи се на територията на района.
(4) Организациите за управление на туристическите райони са юридически лица, които се учредяват и регистрират по реда на този закон.
Чл. 18. (1) Организациите за управление на туристическите райони се създават за следните дейности:
1. разработване и прилагане на маркетингова стратегия на туристическия район в съответствие с националната маркетингова стратегия;
2. изработване на лого и слоган на туристическия район;
3. организиране провеждането на маркетингови изследвания и проучвания на туристическия поток в туристическия район и на анализи и прогнози за туристическото развитие;
4. осъществяване на дейности по изграждане на бранд, връзки с обществеността и реклама на туристическия район;
5. организиране и подпомагане дейността на туристическите информационни центрове в района;
6. разработване и прилагане на стратегия за развитие на туризма, продуктови стратегии и годишни планове за развитие на туризма на територията на туристическия район в съответствие с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма;
7. подпомагане дейността на областните управители и кметовете на общини при реализацията на стратегии и програми за развитие на туризма чрез становища и предложения;
8. подпомагане кметовете на общини при изпълнението на задълженията им по този закон;
9. реализиране на проекти по програми на Европейския съюз;
10. създаване и поддържане на база данни за туризма в района – част от Единната система за туристическа информация;
11. осъществяване обмен на информация, стандарти и добри практики;
12. провеждане на дейности по обучение и повишаване качеството на туристическите услуги;
13. подпомагане разработването, въвеждането и прилагането на доброволни системи за оценяване качеството на туристическите услуги и устойчивото развитие на туристическия район.
(2) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Организациите за управление на туристическите райони осъществяват своята дейност в съответствие с националната политика в областта на туризма, провеждана от Министерството на туризма.
(3) Областните управители и кметовете на общини оказват съдействие на съответната ОУТР при изпълнение на функциите й.
Чл. 19. (1) Организациите за управление на туристическите райони могат да извършват и друга стопанска дейност, която подпомага, допълва или съпътства основния им предмет на дейност.
(2) Организациите за управление на туристическите райони могат да бъдат бенефициенти по Кохезионния фонд и Структурните фондове на Европейския съюз и по програми на национално и европейско равнище.
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. (1) Организациите за управление на туристическите райони се учредяват без определен срок.
(2) На територията на един туристически район може да съществува само една организация за управлението му.
(3) Организацията за управление на туристическия район задължително включва в своето наименование „туристически район“. Право на наименование „туристически район“ имат само организациите, които са създадени в съответствие с този закон.
Чл. 22. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Организация за управление на туристически район се учредява най-малко от:
1. две туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, чието седалище е на територията на туристическия район;
2. четири общини от територията на туристическия район, като една от тях е седалище на района;
3. една областна администрация от територията на туристическия район.
(2) Учредители могат да са и лицата по чл. 17, ал. 3.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 25. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 26. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 27. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 28. (1) Учредителното събрание взема решение за учредяване на ОУТР и приема устава й.
(2) В устава на ОУТР се уреждат дейността и начинът на управление, условията за възникване и прекратяване на членството в нея, правата и задълженията на членовете, както и други въпроси, свързани с предмета на дейност на организацията.
(3) Уставът на всяка ОУТР се публикува на интернет страницата на организацията.
Чл. 29. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 31. Трудовите правоотношения, здравното и социалното осигуряване на работещите в ОУТР лица се уреждат в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 33. (1) Общото събрание е върховен орган и включва всички членове на ОУТР.
(2) Туристическо сдружение участва в общото събрание чрез лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.
(3) Общините се представляват в общото събрание чрез кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.
Чл. 34. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва устава на организацията;
2. определя размера на членския внос;
3. избира и освобождава председателя и членовете на управителния съвет и двама от членовете на контролния съвет;
4. приема стратегическите документи на туристическия район, включително маркетинговата стратегия на района;
5. приема годишен план за дейността на ОУТР и отчета за изпълнението му;
6. приема бюджета и отчета за изпълнението му;
7. взема и други решения, предвидени в устава.
(2) В общото събрание участват представители на всички членове. Редът за определяне на представителите се урежда в устава.
(3) Всеки член има право на един глас в общото събрание.
Чл. 35. (1) Общото събрание е редовно и извънредно. Редовното общо събрание се провежда ежегодно в седалището на ОУТР.
(2) Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква по решение на управителния съвет или по писмено искане на една трета от членовете на общото събрание.
(4) В случая по ал. 3 управителният съвет свиква извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпване на искането. Ако управителният съвет не свика извънредно общо събрание в посочения срок, то се свиква от контролния съвет.
(5) Поканата за редовно или извънредно общо събрание съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и по чия инициатива то се свиква.
(6) Поканата се публикува на интернет страницата на организацията най-малко един месец преди насрочената дата.
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Управителният съвет се състои най-малко от петима членове, включително председател, и се избира за срок три години.
(2) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно:
1. при смърт;
2. при подаване на оставка;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;
4. ако не участва без основателна причина в повече от две последователни заседания на управителния съвет;
5. при заличаване на организацията, която представлява, от Националния туристически регистър.
(3) При предсрочно прекратяване на мандата на член на управителния съвет на негово място общото събрание избира друго лице от същата квота за срок до края на първоначалния мандат на освободения член.
(4) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Член на управителния съвет може да упълномощи свой представител за участие в заседания на управителния съвет.
Чл. 38. (1) Управителният съвет:
1. свиква общото събрание;
2. предлага на общото събрание промени в устава на организацията;
3. приема и изключва членовете на организацията;
4. одобрява логото и слогана на туристическия район;
5. избира и освобождава изпълнителния директор и определя размера на възнаграждението му;
6. организира дейността и одобрява организационната структура на организацията;
7. предлага на общото събрание за приемане стратегическите документи на туристическия район;
8. предлага на общото събрание за приемане годишния план за дейността на организацията, както и отчета за изпълнението му;
9. предлага на общото събрание за приемане проекта на бюджет и отчета за изпълнението му;
10. взема решения за разпореждане с имуществото на организацията при спазване изискванията на устава;
11. взема решения за участие и за прекратяване на участие в други организации;
12. избира представителя на организацията в Националния съвет по туризъм;
13. изпълнява и други функции, предвидени в устава или по решение на общото събрание.
(2) Редът за свикване и правилата за работа и вземане на решения от управителния съвет се определят в устава.
Чл. 39. Председателят на управителния съвет:
1. представлява ОУТР;
2. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет;
3. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и предлага дневния им ред;
4. сключва договора за управление с изпълнителния директор;
5. определя член на управителния съвет, който при негово отсъствие да ръководи заседанията на съвета;
6. решава и други въпроси, предвидени в устава.
Чл. 40. Изпълнителният директор:
1. организира, управлява и ръководи текущата дейност на организацията в съответствие с решенията на общото събрание, управителния съвет и устава;
2. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. организира и осъществява взаимодействие с Министерството на туризма и с други органи и организации;
3. изготвя ежемесечни и годишни справки, отчети, доклади и информации по въпроси от компетентността на организацията;
4. разпорежда се с движимото имущество на организацията;
5. сключва и прекратява трудовите договори със служителите;
6. изготвя и представя пред управителния съвет документите по чл. 38, ал. 1, т. 5 – 9;
7. представя отчет за изпълнението на бюджета пред управителния съвет след становище на контролния съвет;
8. решава и други въпроси, предвидени в устава.
Чл. 41. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 42. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Отговорност на туроператорите и търговците, които улесняват предоставянето на свързани туристически услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност
Чл. 43. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IV
Прекратяване и ликвидация на ОУТР
Чл. 44. (1) Организацията за управление на туристическия район може да бъде прекратена по решение на общото събрание, взето с мнозинство от две трети от гласовете на всички членове.
(2) Общото събрание се свиква по искане на най-малко две пети от членовете му в едномесечен срок от постъпването му. При бездействие на управителния съвет искането може да се отнесе пред надзорния орган, който свиква общото събрание или овластява членовете да го свикат.
(3) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Организацията за управление на туристическия район се прекратява със заповед на министъра на туризма при:
1. депозирано решение на общото събрание;
2. извършване на дейност, която противоречи на закона.
(4) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Заповедта по ал. 3 се издава по искане на всяко заинтересовано лице в случаите по ал. 3, т. 1 или служебно от министъра на туризма в случаите по ал. 3, т. 2 – при констатирани нарушения от упражнен контрол по реда на чл. 46.
Чл. 45. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел V
Контрол
Чл. 46. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
ТУРИСТИЧЕСКИ СДРУЖЕНИЯ
Чл. 47. (1) Туристическите сдружения по смисъла на този закон се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Туристическите сдружения се вписват в предназначения за това регистър, който се води в Министерството на туризма. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.
(3) Предметът на дейност на туристическите сдружения включва дейности за координиране действията при формирането и маркетинга на туристическия продукт и информационното обслужване на туристите, по разработване и реализиране на инициативи и проекти в областта на туризма, дейности за защита на интересите и представителство на членовете в предвидените по този закон случаи, както и други дейности за развитието на туризма.
Чл. 48. Туристическите сдружения могат да бъдат:
1. регионални или местни;
2. браншови;
3. продуктови;
4. професионални.
Чл. 49. Туристическите сдружения могат да членуват в ОУТР, на чиято територия е седалището им.
Чл. 50. Туристическите сдружения в съответствие със своя устав:
1. представляват и защитават интересите на членовете си пред съответните държавни органи и териториални органи на изпълнителната власт и ОУТР;
2. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. участват в работните групи към Министерството на туризма при разработване на нормативни актове в областта на туризма;
3. изготвят анализи, експертизи и други и участват в разработването на стратегии и програми за развитието на туризма в национален мащаб, на територията на района или на общината и съдействат за тяхното изпълнение;
4. поддържат база данни на членовете на сдружението;
5. съдействат на членовете си за развитие на тяхната дейност чрез оказване на услуги, установяване на делови връзки, популяризиране на техните възможности, продукти, услуги и други;
6. набират и предоставят информация на своите членове за подпомагане на тяхната дейност;
7. съдействат за организиране и провеждане на професионално обучение, квалификация и преквалификация на своите членове и на кадрите в туристическия бранш;
8. оказват съдействие за доброволно уреждане на възникнали спорове между членовете си;
9. съдействат за маркетинга и рекламата на туристическия продукт на съответната територия;
10. съдействат за изграждането и функционирането на туристически информационни центрове или създават такива;
11. могат да участват с представители в ОЕККТО, НСТ и в консултативните съвети за развитие на туризма към кметовете на общини;
12. разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в туризма и недопускането на нелоялна конкуренция между и по отношение на своите членове;
13. информират компетентните органи за извършени нарушения на законодателството и етичните кодекси;
14. сътрудничат със сродни организации в страната и в чужбина и участват в дейността на европейски и други международни органи и организации;
15. участват в регионални, национални и международни проекти и програми;
16. извършват и други дейности, които са регламентирани в устава и не противоречат на закона.
Чл. 51. (1) Държавните органи и териториалните органи на изпълнителната власт оказват съдействие на туристическите сдружения за реализиране на техните цели.
(2) Общините могат да членуват в туристически сдружения след решение на общинския съвет.
Чл. 52. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 53. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 54. (1) Браншови туристически сдружения може да се създават в следните сектори:
1. „хотелиерство и ресторантьорство“;
2. „туроператорска и туристическа агентска дейност“.
(2) Наименованието на браншовото туристическо сдружение трябва да съдържа ясно означение, че представлява обединение на лица на браншови принцип, както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
Чл. 55. (1) Браншово туристическо сдружение в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ могат да учредят лица, извършващи дейност в категоризирани по този закон туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3.
(2) Браншово туристическо сдружение в сектор „туроператорска и туристическа агентска дейност“ могат да учредят лица, регистрирани по този закон за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност.
Чл. 56. При разработване на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на туристическите дейности, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови туристически сдружения. В случай че в срок 14 дни от получаване на искането не постъпи становище, се смята, че браншовото туристическо сдружение няма бележки по проекта.
Глава пета
ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ. НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ
Чл. 57. (1) Туристически информационен център се нарича мястото, където се извършва дейността по ал. 2.
(2) Туристическите информационни центрове се създават с цел информационно обслужване на туристите, реклама и популяризиране на туризма на съответната територия.
Чл. 58. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шеста
ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА
Чл. 59. (1) Държавата подпомага финансово устойчивото развитие на туризма чрез осигуряване на средства за:
1. национален туристически маркетинг и реклама;
2. единната система за туристическа информация;
3. дейността на ОУТР;
4. проучвания и анализи на туристическото развитие;
5. стратегическо и продуктово планиране на туризма на национално ниво;
6. контрол върху качеството на туристическите дейности и услуги;
7. участия в проекти по международни програми;
8. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма – държавна собственост;
9. повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на екологични технологии в областта на туризма;
10. изграждане и поддържане на туристическите атракции, базирани на културните ценности по Закона за културното наследство, културните институти по Закона за закрила и развитие на културата, защитените територии по Закона за защитените територии.
(2) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. По бюджета на Министерството на туризма се администрират следните приходи:
1. Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г., в сила от 28.05.2016 г. субсидия от държавния бюджет, определяна със закона за държавния бюджет за съответната година;
2. такси за регистрация на туристически дейности, категоризация и сертификация на туристически обекти;
3. приходи от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, с изключение на приходите от наложените глоби и имуществени санкции от кметовете на общини;
4. лихви;
5. средства по международни програми и споразумения;
6. дарения и помощи;
7. други източници, определени с нормативен акт.
(3) Средствата по ал. 1, т. 10 се осигуряват целево ежегодно в бюджета на Министерството на културата и по бюджетите на общините за управляваните от тях културни ценности и културни институти.
Чл. 60. (1) Средствата за развитието на туризма в общините се набират от:
1. средства, предоставени за изпълнение на целеви програми и проекти;
2. средствата, събрани от туристическия данък;
3. дарения и помощи, средства по международни програми и споразумения, когато не е предвидено те да постъпят в държавния бюджет.
(2) Средствата по ал. 1, т. 2 се разходват само за мероприятията по чл. 11, ал. 2.
Глава седма
ТУРОПЕРАТОРСКА И ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНТСКА ДЕЙНОСТ
Раздел I
Условия и ред за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност
Чл. 61. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 62. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 63. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация за извършване на туроператорска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:
1. в заявление-декларацията се декларират най-малко следните обстоятелства:
а) наименованието на лицето (с български и латински букви) седалище и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива, в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;
б) ЕИК на заявителя или основанието, въз основа на което заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
в) броят, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на дейността освен в случаите, когато лицето желае да извършва дейността само по електронен път;
г) образованието, езиковата квалификация и стажът на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на дейността;
д) че лицето не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена, с изключение на случаите на заличаване по искане на регистрираното лице;
е) че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация;
ж) че не са налице обстоятелствата по чл. 61, ал. 3, които за българските граждани се установяват служебно;
з) обстоятелства, свързани със собствеността на помещението за извършване на дейността, или данни от договора за наем или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността, и/или документ, удостоверяващ собствеността на интернет адреса в съответния домейн;
2. към заявление-декларацията се прилагат:
а) документ, удостоверяващ липсата на обстоятелствата по чл. 61, ал. 3 – за чуждестранни граждани;
б) копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на дейността;
в) копие на предварителен договор за застраховка по чл. 97, ал. 1;
г) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник;
д) копие на документа, удостоверяващ правото на заявителя да извършва съответната туристическа дейност съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. В заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и се прилагат документите по ал. 1, т. 2 с изключение на буква „в“.
(3) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. В заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и се прилагат документите по ал. 1, т. 2.
(4) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 2 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:
1. в заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1, букви „в“, „г“ и „з“;
2. към заявление-декларацията се прилага документът по ал. 1, т. 2, буква „г“, както и:
а) копие на документа, удостоверяващ правото на заявителя да извършва съответната туристическа дейност съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или посочване на нормативния акт и на съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
б) копие на документ, удостоверяващ наличието на защита при неплатежоспособност или несъстоятелност във връзка с чл. 102.
(5) В случаите, когато туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършва само по електронен път, ал. 1 – 4 се прилагат и за операторите на интернет страници за групово пазаруване.
(6) Заявление-декларациите по ал. 1 – 3 и приложенията към тях се подават на български език.
(7) Документите по ал. 6 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.
Чл. 64. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 65. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 66. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 67. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Удостоверението за регистрация на туроператора и/или на туристическия агент се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител след предоставяне на:
1. копие от сключен договор за застраховка по чл. 97, ал. 1 за упражняване на туроператорска дейност;
2. изрично пълномощно в оригинал, при необходимост.
Чл. 68. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 69. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 70. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 71. При извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност туроператорът и/или туристическият агент сключва договори със:
1. лица, удостоверили правото си да извършват туроператорска и/или туристическа агентска дейност по съответното национално законодателство;
2. лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани туристически обекти, отговарящи на изискванията на съответното национално законодателство;
3. лица, предоставящи туристически услуги в сертифицирани по този закон туристически обекти;
4. лицензирани застрахователи;
5. лицензирани превозвачи по съответното национално законодателство;
6. екскурзоводи, планински водачи, ски учители и други лица, предлагащи допълнителни туристически услуги, удостоверили правото си да извършват съответния вид дейност.
Чл. 72. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Туроператорът предлага на туриста сключването на доброволна или задължителна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ от името и за сметка на лицензиран застраховател при пътувания извън страната.
(2) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Застраховката по ал. 1 може да не се сключи, когато туристът представи пред туроператора валидна полица за сключена дългосрочна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“, чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното пътуване.
(3) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. В случаите по ал. 2 туроператорът прилага копие от застрахователната полица към договора по чл. 84, ал. 1.
Чл. 73. (1) Туристическият ваучер се издава за вътрешен, входящ и изходящ туризъм само от регистриран туроператор.
(2) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Туристическият ваучер се издава на туриста, когато се предоставя основна и/или допълнителна туристическа услуга или след сключване на договора за туристически пакет.
(3) Туристическият ваучер се издава в три екземпляра, освен когато е в електронен вид.
(4) За граждани на трети държави, за които се прилага визов режим от Република България, туристическият ваучер задължително се издава и на хартиен носител с подпис и печат на издателя.
(5) Туристическият ваучер съдържа следните задължителни реквизити:
1. номер и дата на издаването на ваучера;
2. фирма на туроператора – издател на ваучера;
3. регистрационен номер на удостоверението за регистрация на туроператора;
4. номер на удостоверението за регистрация за туристическа агентска дейност на лицето, представляващо туроператора, с изключение на случаите, когато ваучерът се издава пряко от туроператора;
5. имена на туристите;
6. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. предплатената основна и/или допълнителна услуга или списък на предплатените услуги, включени в туристическия пакет;
7. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. датата за изпълнение на услугата или датите за изпълнение на първата и последната услуга, включени в туристическия пакет;
8. контрагенти по изпълнение на услугата;
9. срок и начин на плащане;
10. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за туристическите ваучери, издадени по електронен път, като в този случай се изписва само името на служителя.
Чл. 74. (1) Туристическият ваучер може да се предоставя на туриста и от туристически агент само от името и за сметка на регистриран туроператор.
(2) Туристическият агент няма право да издава собствен туристически ваучер.
Чл. 75. (1) Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 22.10.2017 г. Туристическият ваучер може да се издава като електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(2) Електронният туристически ваучер съдържа задължителните реквизити по чл. 73, ал. 5.
(3) За получаването на електронния туристически ваучер туристът или туристическият агент е необходимо да потвърди получаването му чрез обратно съобщение с уведомление за постъпване на електронното съобщение с прикачен ваучер в електронната му пощенска кутия.
(4) В случай на онлайн резервация електронен туристически ваучер се издава автоматично от резервационната система на туроператора след успешно приемане на условията на туроператора по конкретната оферта и се изпраща на адрес на електронната поща, посочен от клиента.
(5) За да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронния туристически ваучер, туроператорът – издател на ваучера, създава подходяща защита на файла срещу промени.
Чл. 76. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. За туристическа услуга, която не е част от туристически пакет или за която от доставчика на съответната услуга не се издава документ, който да съдържа информацията по ал. 3, т. 3 – 5, туристическият агент издава резервационна бланка. Бланката се издава след сключване на договора между туристическия агент и доставчика на съответната туристическа услуга.
(2) Резервационната бланка се издава в три екземпляра, освен когато е във вид на електронен документ.
(3) Резервационната бланка съдържа следните задължителни реквизити:
1. номер и дата на издаването;
2. фирма и номер на удостоверението за регистрация на туристическия агент;
3. имена на туристите;
4. вида на основната или на допълнителната туристическа услуга;
5. дата за изпълнение на услугата;
6. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за електронните резервационни бланки, като в този случай се изписва само името на служителя.
(4) Изискванията по чл. 75 се прилагат и за издаването на електронна резервационна бланка.
(2) В туристическите обекти – недвижими културни ценности, туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършва при спазване изискванията на Закона за културното наследство.
Чл. 78. Когато се извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност по електронен път, интернет страницата трябва да съдържа информацията по чл. 4 от Закона за електронната търговия.
Раздел II
Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена
Чл. 79. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 80. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 81. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 82. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор за туристически пакет или от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакет, туроператорът, а в случаите, когато туристическият пакет се продава чрез туристически агент – и туристическият агент, предоставят на пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 1, когато е възможно използването на хиперлинкове, или в останалите случаи – стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 2, както и следната информация за туристическия пакет, когато е приложимо:
1. основните характеристики на туристическите услуги:
а) дестинацията/дестинациите на пътуването, маршрута и периодите на престой, с посочване на датите, а когато е включено настаняване, и броя на включените нощувки;
б) вида, характеристиките и категориите на средствата за превоз, местата, датите и часовете на отпътуване и връщане, продължителност на междинните спирания и местата, където те се правят, както и транспортните връзки; когато не е определен точен час, туроператорът и когато е приложимо – туристическият агент, уведомяват пътуващия за приблизителните часове на отпътуване и връщане;
в) местоположението, основните характеристики и когато е приложимо – туристическата категория на местата за настаняване, съгласно правилата на държавата, в която се намира мястото за настаняване;
г) предвидените хранения;
д) посещенията, екскурзията/екскурзиите или другите услуги, включени в общата цена, договорена за туристическия пакет;
е) когато от контекста не е ясно дали някои от туристическите услуги ще бъдат предоставени на пътуващия като част от група, и ако това е така, когато е възможно – приблизителния брой на групата;
ж) когато използването от пътуващия на други туристически услуги зависи от ефективната устна комуникация – езика, на който тези услуги ще бъдат извършени, и
з) дали пътуването или ваканцията като цяло са подходящи за лица с ограничена подвижност, както и при поискване от страна на пътуващия – точна информация дали пътуването или ваканцията са подходящи с оглед на потребностите на пътуващия;
2. наименование на туроператора и на туристическия агент, ако има такъв, седалище и адрес на управление, телефонните им номера и когато е приложимо – адресите на електронните им пощи;
3. общата цена на туристическия пакет, посочена и в български левове, включваща всички такси, плащания и други допълнителни разходи, или, когато тези разходи не могат да се изчислят в разумна степен преди сключването на договора – посочване на вида на допълнителните разходи, които може да се наложи да бъдат заплатени от пътуващия;
4. условията за плащане, включително сумата или процент от цената, която трябва да се заплати като първоначална вноска, и график за заплащане на останалата част от цената, или финансовите гаранции, които пътуващият трябва да заплати или да предостави;
5. минималния брой участници, необходим за провеждане на туристическия пакет, и крайния срок, посочен в чл. 89, ал. 7, т. 1, за евентуално прекратяване на договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет, в случай че не е набран минималният брой участници;
6. обща информация за паспортните и визовите изисквания, включително приблизителни срокове за получаване на визи, и информация относно здравните изисквания на избраната за пътуване държава;
7. информация за възможността пътуващият да прекрати договора по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след като заплати съответните разходи за прекратяване на договора, или когато е приложимо – изискваните от туроператора стандартни разходи за прекратяване на договора, съгласно чл. 89, ал. 1 – 4;
8. информация за условията за сключване на договор за доброволна застраховка за покриване на разходите за прекратяване на договора за туристически пакет от страна на пътуващия;
9. информация за условията за сключване на доброволен или на задължителен договор за застраховка за покриване на разходите за съдействие, включително репатриране на пътуващия в случай на злополука, болест или смърт.
(2) Когато договорът за туристически пакет се сключва по телефон, туроператорът, а когато туристическият пакет се продава чрез туристически агент – и туристическият агент, предоставят на пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 2 и информацията по ал. 1, т. 1 – 9.
(3) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор или от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакети по смисъла на § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби, туроператорът и търговецът, на които са предадени данните, предоставят на пътуващия информацията по ал. 1, т. 1 – 9, доколкото тази информация има отношение към предлаганите от тях туристически услуги за пътуване или ваканция. Туроператорът предоставя едновременно на пътуващия и стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 3.
(4) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор за свързана туристическа услуга или друга съответстваща оферта за свързана туристическа услуга, търговецът, който улеснява предоставянето на свързани туристически услуги, дори и в случаите, когато не е установен в държава – членка на Европейския съюз, но по всякакъв начин насочва своята дейност към държава – членка на Европейския съюз, информира пътуващия, че не може да се ползва от правата по този раздел, отнасящи се изключително за туристическите пакети, и че всеки доставчик на услуги отговаря единствено за точното изпълнение на предлаганата от него услуга по договора, както и че пътуващият се ползва от защитата по чл. 97, ал. 2.
(5) Търговецът, който улеснява предоставянето на свързана туристическа услуга, предоставя информацията по ал. 4 на пътуващия чрез стандартния формуляр за предоставяне на информация съгласно приложения № 4 – 8.
(6) Когато конкретният вид свързана туристическа услуга не съответства на нито един от стандартните формуляри за предоставяне на информация, предвидени в приложения № 4 – 8, търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, предоставя аналогична на съдържаща се в приложенията информация.
(7) Информацията по ал. 1 – 6 се предоставя на пътуващия по ясен, разбираем и видим начин и трябва да е изписана четливо, когато се предоставя в писмена форма.
(8) Когато предоставянето на свързана туристическа услуга е в резултат на договор, сключен между пътуващия и търговец, който не улеснява предоставянето на свързаната туристическа услуга, той уведомява търговеца, който улеснява предоставянето на свързаната туристическа услуга, за сключването на договора.
Чл. 83. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Информацията по чл. 82, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 7 съставлява неразделна част от договора за туристически пакет и не може да се променя, освен ако договарящите се страни се споразумеят изрично за друго.
(2) Туроператорът и когато е приложимо – туристическият агент, уведомяват пътуващия за всяка промяна в преддоговорната информация по ясен, разбираем и видим начин преди сключването на договора за туристически пакет.
(3) Когато туроператорът и когато е приложимо – туристическият агент, не са предоставили информация преди сключването на договора за туристически пакет за всички такси, плащания и допълнителни разходи, които може да се наложи да бъдат заплатени от пътуващия във връзка с изпълнението на туристическия пакет, той не дължи заплащане на тези такси и допълнителни разходи.
Чл. 84. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 85. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Тежестта на доказване за спазване на задължението за предоставяне на информацията по чл. 82 – 84 във връзка с договорите за туристически пакети се носи от туроператора.
Чл. 86. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Пътуващият има право да прехвърли сключения от него договор за туристически пакет на друго лице, което отговаря на всички изисквания, приложими към сключения договор, след като е отправил до туроператора предизвестие на траен носител в разумен срок преди започването на изпълнението на туристическия пакет.
(2) Предизвестие, отправено не по-късно от 7 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет, се смята за извършено в разумен срок.
(3) Лицето, което прехвърля, и лицето, на което се прехвърля договорът за туристически пакет, са солидарно отговорни за заплащане на оставащата част от сумата по договора и на всички допълнителни такси, налози или други допълнителни разходи, произтичащи от прехвърлянето.
(4) Туроператорът информира лицето, което прехвърля туристическия пакет, за действителните разходи по прехвърлянето. Тези разходи не могат да са неоправдано високи и не могат да превишават действителните разходи, направени от туроператора във връзка с прехвърляне на договора за туристически пакет.
(5) Туроператорът предоставя на лицето, което прехвърля договора за туристическия пакет, доказателства за разходите, таксите или за другите допълнителни разходи, произтичащи от прехвърлянето на договора за туристически пакет.
Чл. 87. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) След сключването на договор за туристически пакет цената на туристическия пакет може да се увеличи само ако в договора изрично е предвидена такава възможност и ако е посочено, че пътуващият има право на намаление на цената съгласно ал. 6.
(2) В договора за туристически пакет задължително се посочва начинът, по който се изчислява промяната на цената на туристическия пакет, когато в него е предвидена такава възможност.
(3) Увеличението на цената на туристическия пакет е възможно само по изключение вследствие на промени във:
1. цената на превоза на пътници, което е вследствие на промяна в цената на горивото или на други източници на енергия;
2. размера на данъците или таксите върху включените в договора туристически услуги, наложени от трета страна, която не участва пряко в изпълнението на туристическия пакет, включително туристически такси, такси за кацане или такси за отвеждане към или за слизане от борда на пристанища и летища, или
3. обменните курсове, отнасящи се за туристическия пакет.
(4) Когато увеличението на цената по ал. 3 надхвърля 8 на сто от общата цена на туристическия пакет, се прилага чл. 88, ал. 2, 3 и 6.
(5) Независимо от неговия размер увеличението на цената на туристическия пакет е възможно само ако туроператорът е уведомил пътуващия по ясен и разбираем начин за него, заедно с обосновка за увеличението и изчисления, предоставени на траен носител, не по-късно от 20 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет.
(6) В случай че договорът за туристически пакет предвижда възможност за увеличение на цената, то тогава пътуващият има право на намаление на цената на туристическия пакет, съответстващо на всяко намаление на разходите по ал. 3, т. 1 – 3, когато намалението е настъпило след сключването на договора до започване на изпълнението на туристическия пакет.
(7) В случай на намаление на цената туроператорът има право да приспадне направените от него административни разходи от сумата, която ще възстанови на пътуващия. При поискване туроператорът предоставя на пътуващия доказателства за направените административни разходи.
Чл. 88. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Преди започването на изпълнението на туристическия пакет туроператорът не може да променя едностранно клаузи в договора за туристическия пакет, различни от цената, в съответствие с чл. 87, освен ако:
1. туроператорът си е запазил това право в договора;
2. промяната е незначителна;
3. туроператорът информира пътуващия за промяната по ясен, разбираем и видим начин на траен носител.
(2) Когато преди започването на изпълнението на туристическия пакет туроператорът е принуден да промени съществено някоя от основните характеристики на туристическите услуги по чл. 82, ал. 1, т. 1 или не може да изпълни някое от специфичните изисквания по чл. 84, ал. 1, т. 1, или предложи увеличение на цената на туристическия пакет с повече от 8 на сто, пътуващият има право в посочен от туроператора разумен срок:
1. да приеме предложената промяна, или
2. да прекрати договора, без да заплаща такса за прекратяване на договора.
(3) Когато пътуващият прекрати договора за туристически пакет, той може да приеме туристически пакет-заместител със същото или с по-високо качество, ако туроператорът предлага такъв.
(4) Туроператорът информира пътуващия без необосновано забавяне по ясен, разбираем и видим начин на траен носител за:
1. предложените промени в договора съгласно ал. 2 и за тяхното отражение върху цената на туристическия пакет съгласно ал. 5;
2. срока, в рамките на който пътуващият има право да уведоми туроператора за решението си, съгласно ал. 2;
3. последиците, ако пътуващият не реагира в рамките на срока по т. 2, и
4. когато е приложимо, за предложения туристически пакет-заместител и за неговата цена.
(5) Когато промените в договора за туристически пакет съгласно ал. 2 или за туристически пакет-заместител съгласно ал. 3 водят до по-ниски качество или стойност на туристическия пакет, пътуващият има право на съответно намаление на цената.
(6) Когато договорът за туристически пакет бъде прекратен съгласно ал. 2, т. 2 и пътуващият не приеме туристически пакет-заместител, туроператорът възстановява всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име, без необосновано забавяне и при всички случаи – не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора.
(7) При прекратяване на договори за туристически пакети по ал. 6 се прилага съответно чл. 91, ал. 2 – 8.
Чл. 89. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет.
(2) Когато пътуващият прекрати договора съгласно ал. 1, той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора.
(3) В договора за туристически пакет могат да се предвидят разумни по размер такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.
(4) Когато в договора за туристически пакет не са посочени такси за прекратяване на договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно извършване на туристическите услуги. По искане на пътуващия туроператорът представя обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.
(5) Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
(6) При прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.
(7) Туроператорът има право да прекрати договора за туристически пакет и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, когато:
1. набраният брой участници за туристическия пакет е по-малък от минималния брой, посочен в договора, и туроператорът е уведомил пътуващия за прекратяването на договора в определения в договора срок, но не по-късно от:
а) 20 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет – в случай на пътувания с продължителност, по-голяма от 6 дни;
б) 7 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет – в случай на пътувания с продължителност от два до 6 дни;
в) 48 часа преди започването на изпълнението на туристическия пакет – в случай на пътувания с продължителност, по-малка от два дни, или
2. туроператорът е възпрепятстван да изпълни договора поради непреодолими и извънредни обстоятелства и е уведомил пътуващия за прекратяването на договора без необосновано забавяне преди започването на изпълнението на туристическия пакет.
(8) Туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора. Дължимите суми или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет.
Чл. 90. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги.
(2) Пътуващият уведомява без необосновано забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнението на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат конкретните обстоятелства за случая.
(3) Когато някоя от туристическите услуги не отговаря на предвиденото в договора за туристическия пакет, туроператорът е длъжен да отстрани несъответствието, освен когато:
1. това не е възможно, или
2. е свързано с непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите туристически услуги.
(4) Когато туроператорът не отстрани несъответствието извън случаите по ал. 3, т. 1 и 2, се прилага чл. 91.
(5) Извън изключенията по ал. 3, когато туроператорът не отстрани несъответствието в рамките на разумен срок, определен от пътуващия, последният може сам да направи това и да поиска от туроператора възстановяване на необходимите разходи.
(6) Когато туроператорът откаже да отстрани несъответствието или в случаите, когато е необходимо отстраняването на несъответствието да стане незабавно, пътуващият не е длъжен да определя срок на туроператора за неговото отстраняване.
(7) Когато значителна част от туристическите услуги не може да се изпълни съгласно предвиденото в договора за туристически пакет, туроператорът предлага на пътуващия, без това да е свързано с допълнителни разходи за него, други подходящи туристически услуги по възможност със същото или с по-високо качество в сравнение с тези, посочени в договора, за да продължи изпълнението на договора за туристическия пакет, включително когато връщането на пътуващия до началния пункт на пътуването не е предоставено, както е договорено.
(8) Когато предложените от туроператора други туристически услуги по ал. 7 за продължаване на изпълнението на договора водят до промяна в туристическия пакет в пакет с по-ниско качество от предвиденото в договора, туроператорът предлага на пътуващия подходящо намаление на цената.
(9) Пътуващият има право да откаже предложените от туроператора други туристически услуги за продължаване на изпълнението на договора само когато те не са сравними с предвиденото в договора за туристически пакет или когато предложеното намаление на цената не е подходящо.
(10) Когато несъответствието между договорените и действително предоставените услуги нарушава значително изпълнението на договора и туроператорът не отстрани несъответствието в разумен срок, определен от пътуващия, последният може да прекрати договора за туристически пакет, без да дължи разходи за прекратяване на договора, и да поиска намаление на цената и/или обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
(11) Когато не е възможно да се предложат други туристически услуги за продължаване на договора или когато пътуващият отхвърли предложените от туроператора услуги по ал. 9, пътуващият има право на намаляване на цената и/или на обезщетение за претърпените вреди в съответствие с чл. 91, без да се прекратява договорът за туристическия пакет.
(12) В случаите по ал. 10 и 11, когато договорът за туристически пакет включва и превоз на пътници, туроператорът осигурява връщането на пътуващия до началния пункт на пътуването с равностоен вид транспорт без необосновано забавяне и без допълнителни разходи за пътуващия.
(13) Когато поради непреодолими и извънредни обстоятелства не е възможно да се осигури завръщането на пътуващия, както е предвидено в договора за туристически пакет, туроператорът поема разходите за настаняването на пътуващия по възможност в равностойна категория място за настаняване за срок не повече от три нощувки. Когато в друг нормативен акт в областта на правата на пътниците са предвидени по-големи срокове по отношение на съответните транспортни средства за връщането на пътуващия, се прилагат тези срокове.
(14) Ограничаването на сроковете по ал. 13 не се прилага по отношение на лица с ограничена подвижност съгласно определението в чл. 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, както и по отношение на придружаващите ги лица, бременните жени, непълнолетните лица без придружител, както и на лицата, нуждаещи се от специална медицинска помощ, при условие че туроператорът е бил уведомен за техните специфични нужди най-малко 48 часа преди започването на изпълнението на договора за туристически пакет.
(15) Туроператорът не може да се позовава на непреодолими и извънредни обстоятелства, за да ограничи своята отговорност по ал. 13, когато доставчикът на услуги за превоз не може да се позове на такива обстоятелства в съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз.
Чл. 91. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия.
(2) Пътуващият има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет. Обезщетението се извършва без необосновано забавяне от страна на туроператора.
(3) Пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, когато туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на:
1. пътуващия;
2. трето лице, несвързано с предоставянето на включените в договора за туристически пакет туристически услуги, и не може да се предвиди или да се предотврати;
3. непреодолими и извънредни обстоятелства.
(4) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, същите ограничения се прилагат и за туроператора.
(5) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, не се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори не ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, договорът за туристически пакет може да предвиди горна граница на отговорността на туроператора за вреди, причинени на пътуващия вследствие на неизпълнение или на неточно изпълнение на договора. Уговорената в договора за туристически пакет горна граница на отговорността на туроператора не може да е по-малка от трикратния размер на цената на туристическия пакет.
(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите на нанесена телесна повреда на пътуващия и в случаите на вреди, причинени умишлено или поради небрежност.
(7) Правата за обезщетение или за намаление на цената, предоставени на пътуващите по този закон не накърняват техните права, предоставени им по силата на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.), на Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ, L 131/24 от 28 май 2009 г.), на Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), както и от съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България. Пътуващите могат да предявят рекламация за обезщетяване или за намаление на цената в съответствие с разпоредбите на този закон или на посочените регламенти на Европейския съюз, или на съответните международни договори.
(8) Обезщетението или намалението на цената, предоставени въз основа на този закон, и обезщетението или намалението на цената, предоставени в съответствие с посочените регламенти на Европейския съюз и съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, се приспадат взаимно, за да не се допусне свръхобезщетяване на пътуващите.
(9) Давностният срок за предявяване на правните претенции по този член е две години.
Чл. 92. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Пътуващият може да отправя съобщения, искания или жалби във връзка с изпълнението на туристическия пакет до туристическия агент, от когото е закупил туристическия пакет. Туристическият агент изпраща без необосновано забавяне съобщенията, исканията или жалбите на пътуващия на туроператора.
(2) Датата на получаването на посочените в ал. 1 съобщения, искания или жалби от туристическия агент се смята за дата на получаване от страна на туроператора.
Чл. 93. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Туроператорът е длъжен да окаже без необосновано забавяне подходящо съдействие на изпаднал в затруднение пътуващ, включително в случаите по чл. 90, ал. 13, и по-специално, като:
1. осигури полезна информация на пътуващия относно здравните услуги, местните власти и предоставянето на консулска помощ;
2. окаже съдействие на пътуващия да осъществи междуселищни и/или международни комуникации и да намери алтернативни туристически услуги.
(2) Когато затруднението на пътуващия е причинено умишлено или поради небрежност от самия него, туроператорът може да изисква заплащането на разумна такса от пътуващия за оказаното съдействие.
(3) Таксата по ал. 2 не може да надвишава действителните разходи, направени от туроператора за оказване на съдействие на пътуващия.
Чл. 94. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Когато туроператорът или туристическият агент изплати обезщетение, предостави намаление на цената или изпълни други свои задължения, произтичащи от този закон, туроператорът, съответно туристическият агент, има право на регресен иск спрямо всяко трето лице, допринесло за събитието, станало причина за предоставяне на обезщетението, намаляването на цената или изпълнението на друго задължение.
Чл. 95. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 – 93 се прилагат и по отношение на туристическите услуги, включени в предоставянето на свързани туристически услуги, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, не е изпълнил задълженията си по чл. 82, ал. 4 – 6 и чл. 105.
Чл. 96. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Търговците носят отговорност за всички грешки, допуснати в резултат на технически дефекти в системата за резервации, за които те са отговорни, както и когато са приели да уредят резервацията на туристически пакет или на туристически услуги, които са част от свързани туристически услуги – за грешките, допуснати в процеса на резервиране.
(2) Търговците не носят отговорност за грешки при резервацията, които се дължат на пътуващия или са причинени от непредотвратими и извънредни обстоятелства.
Раздел III
Застраховка „Отговорност на туроператора“
Чл. 97. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.
(2) Търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на търговеца, улесняващ предоставяне на свързани туристически услуги“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.
(3) При първоначална регистрация в регистъра на туроператорите и туристическите агенти договорът за застраховка по ал. 1 се сключва и се представя на министъра на туризма не по-късно от 7 дни от уведомяването за издаденото удостоверение за регистрация.
(4) Договорите по ал. 1 и 2 не може да съдържат клаузи, които изключват или ограничават правата на пътуващия, включително в резултат на неизпълнение на задължения от страна на туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, определени в този раздел.
(5) Обезпечението по застрахователните договори по ал. 1 и 2 се предоставя безплатно за пътуващия, за да се гарантира репатрирането и при необходимост – финансирането на настаняването преди репатрирането.
Чл. 97а. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Туроператорите, туристическите агенти и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, които не са установени в държава – членка на Европейския съюз, и които продават или предлагат за продажба туристически пакети или свързани туристически услуги в Република България или които по някакъв начин насочват подобни дейности към Република България, са задължени да отговарят на условията по този закон.
Чл. 97б. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2 са в полза на пътуващите независимо от местопребиваването им, мястото на заминаване или на продажба на туристическия пакет или свързаните туристически услуги, както и независимо от държавата членка, в която се намира лицето, което отговаря за защитата при неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги.
Чл. 97в. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. За туристически услуги – част от туристически пакет, или за свързани туристически услуги, които не са били предоставени в резултат на неплатежоспособност или несъстоятелност, възстановяването на платените суми се извършва без необосновано забавяне по искане на пътуващия.
Чл. 97г. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2 покриват всички разумно предвидими разходи, в т.ч. размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негово име по отношение на туристическите пакети и свързаните туристически услуги, като се отчита продължителността на периода между първоначалната вноска и последната вноска и изпълнението на туристическия пакет или свързаните туристически услуги, както и очакваните разходи за репатриране на пътниците при неплатежоспособност или несъстоятелност.
Чл. 98. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 98а. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Туроператорът или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, задължително предоставя на пътуващия копие на застрахователния сертификат, удостоверяващ наличието на договор за застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2.
(2) Копие на сертификата по ал. 1 се предоставя на пътуващия преди сключването на договора за туристически пакет или свързани туристически услуги или преди заплащането на цената или авансовото плащане от пътуващия, но не по-късно от 7 дни преди началото на пътуването.
Чл. 99. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Туроператорът и/или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, може след настъпването на застрахователното събитие да уведоми застрахователя и да му предостави информация за своите контрагенти, доставчици и за потребителите на услугите им, както и да му окаже необходимото съдействие. Уведомяването и предоставянето на информацията се извършва писмено с копие до министъра на туризма.
(2) Застрахователят уведомява писмено министъра на туризма за настъпването на застрахователното събитие не по-късно от един ден от узнаването му.
(3) Веднага след настъпването на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да предприеме необходимите мерки за осигуряване продължаването на изпълнението на туристическите пакети или свързаните туристически услуги или за репатрирането на пътуващите съгласно условията на сключения застрахователен договор.
Чл. 100. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Определянето на застрахователното обезщетение от застрахователя не лишава пътуващия от правото му да претендира обезщетението по съдебен ред.
(2) Когато претенцията е предявена по съдебен ред, туроператорът или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е длъжен да иска привличането на застрахователя в процеса.
(3) Пътуващият може да предяви претенциите си директно срещу застрахователя.
Чл. 101. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Застрахователните обезщетения по застраховките по този раздел се плащат от застрахователя, който е издал застрахователната полица, или от упълномощен негов представител.
(2) В случаите, когато имуществената отговорност на туроператора или на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, се определя от съда, след влизането в сила на съдебното решение правоимащите задължително представят на застрахователите заверени преписи от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите, както и заверени преписи от изпълнителните листове.
Чл. 101а. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди на един пътуващ се ограничава до размерите на уговорената отговорност между туроператора и пътуващия при условията на чл. 91, ал. 5 и 6.
Чл. 102. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Всяка защита при неплатежоспособност и несъстоятелност, предоставена от туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, установен на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка с предлагането на туристически пакети и свързани туристически услуги, се признава за валидна на територията на Република България.
Чл. 103. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Застраховката по чл. 97, ал. 1 предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора.
(2) Когато в договора за туристически пакет е включен превоз на пътници, застраховката по чл. 97, ал. 1 покрива репатрирането на пътуващите.
(3) Застрахователят може да предложи на пътуващия продължаване на туристическия пакет, за което пътуващият не дължи допълнителни плащания извън тези, посочени в договора за туристическо пътуване. Когато дейностите по продължаването на туристическия пакет представляват организиране на отделен туристически пакет, застрахователят ги извършва посредством туроператор.
(4) За осигуряване изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3 в застрахователните договори се определят условията и начините за оказване на помощ при покриване на посочените рискове.
(5) Застраховката по чл. 97, ал. 1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите съгласно разпоредбите на този раздел по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка.
(6) При настъпването на застрахователно събитие в случаите, когато туристически агент е продал туристически пакет, организиран от туроператор, и е възстановил на потребителите сумите по ал. 1, туристическият агент встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя по договора за застраховка.
(7) Пътуващ, който иска да бъде обезщетен в случаите по чл. 103, ал. 1 и самостоятелно е покрил разходите си, е длъжен да представи на застрахователя доказателства за извършените от него разходи за транспорт, както и за подслон и храна за времето на принудителния му престой.
(8) Застрахователят има право да откаже да заплати разликата между действително направените разходи и двукратния размер на разходите, които потребителят би извършил, ако спазва условията, предвидени в договора за туристически пакет.
Чл. 104. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Застрахователната сума по договорите по чл. 97, ал. 1 се определя на базата на декларирания от туроператора пред застрахователя оборот за предходната година и минималните нива съгласно приложение № 9.
(2) Декларираният оборот по ал. 1 включва само приходите от продажба на туристически пакети на пътуващи и не включва оборотите от продажба на туристически пакети към други туроператори.
(3) Туроператорът включва в декларирания оборот и стойността на организираните от него чартърни полети независимо от това, дали те се продават от други туроператори, или от туристически агенти.
(4) Декларирането на оборота се извършва чрез декларация по образец, утвърден от министъра на туризма.
(5) Към декларацията по ал. 4 застрахователят може да изиска прилагането на финансови данни за дейността на туроператора.
(6) Застрахователната сума по задължителната застраховка на туроператор, който предоставя туристически пакет с включен чартърен полет, не може да е по-малка от 500 000 лв.
Чл. 105. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Застраховката по чл. 97, ал. 2 покрива отговорността на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, за възстановяване на всички плащания, получени от пътуващите, доколкото туристическата услуга, която е част от свързана туристическа услуга, не се извършва в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги.
(2) В случаите, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е страна, отговорна за превоза на пътниците, застраховката покрива и тяхното репатриране.
(3) Застраховката по чл. 97, ал. 2 покрива отговорността на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, съгласно разпоредбите на този раздел за плащания по свързани туристически услуги, получени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка.
Чл. 106. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Минималната застрахователна сума по застрахователния договор по чл. 97, ал. 2 се определя като 10 на сто от оборота за предходната година от туристическите услуги, посочени в ал. 3.
(2) В случаите, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е страна, отговорна за превоз на пътници, размерът на застрахователната отговорност се определя като 20 на сто от годишния оборот на услуги по превоз на пътници, част от свързани туристически услуги, за които търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, отговаря.
(3) За целите на ал. 1 се взема предвид оборотът от свързани туристически услуги, за които търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е получил плащане от пътуващия или от негово име и при които заплащането от търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, към доставчика на съответната туристическа услуга се извършва в срок, по-дълъг от един работен ден от получаването на плащането.
(4) Размерът на застрахователната сума по ал. 1 не може да е по-малък от 5000 лв., а по ал. 2 – от 10 000 лв.
(5) При сключването на застрахователния договор обстоятелствата по ал. 2 и 3 се доказват с писмена декларация от търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, по образец, утвърден от министъра на туризма.
Чл. 107. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) При настъпване на застрахователно събитие по застраховката по чл. 97, ал. 2 пътуващият има право да избере между:
1. възстановяване на заплатената сума за свързани туристически услуги;
2. предоставяне на свързаните туристически услуги, в случай че това е възможно, като застрахователят заплаща дължимите суми на доставчика на туристическата услуга.
(2) При настъпване на застрахователно събитие, ако туристическите услуги, включени в застрахователната сума по чл. 106, ал. 1, вече са предоставени на пътуващия, доставчикът на туристическите услуги встъпва в правата на пътуващия към застрахователя по договора за застраховка.
(3) Пътуващ, който иска да бъде обезщетен по застраховката по чл. 97, ал. 2, е длъжен да представи на застрахователя доказателства за извършените от него плащания към търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги.
Чл. 108. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) За централно звено за контакт за улесняване на административното сътрудничество и надзора на туроператорите, туристическите агенти и търговците, които улесняват предоставянето на свързани туристически услуги, които работят в различни държави – членки на Европейския съюз, се определя Министерството на туризма.
(2) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя на централните звена за контакт на другите държави – членки на Европейския съюз, цялата необходима информация относно изискванията на този закон във връзка със защитата срещу рисковете от неплатежоспособност и несъстоятелност и за лицето, която отговаря за защита срещу рисковете от неплатежоспособност и несъстоятелност на отделни туроператори и търговци, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, установени на територията на Република България.
(3) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя публичен достъп до регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и до информацията по чл. 98, ал. 4, включително онлайн, които съдържат информация относно изпълнението на задълженията по чл. 97, ал. 1 и 2.
(4) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя на централните звена за контакт на другите държави – членки на Европейския съюз, достъп до регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и до информацията по чл. 98, ал. 4, включително онлайн, които съдържат данни относно изпълнението на задълженията по чл. 97, ал. 1 и 2.
(5) При постъпило запитване от централно звено за контакт на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка със защитата срещу рискове от неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператор и/или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, отговорът на запитването се изпраща възможно най-бързо в зависимост от спешността и сложността на въпроса, но не по-късно от 15 работни дни от получаването на искането.
Чл. 109. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Декларирането от страна на туроператора на туристическия пакет или от страна на търговеца, улесняващ предоставянето на свързана туристическа услуга, че действа изключително като доставчик на туристическа услуга, като посредник или в каквото и да е друго качество не го освобождава от предвидените задължения по раздел II и по този раздел.
(2) Декларирането от страна на туроператора на туристическия пакет или от страна на търговеца, улесняващ предоставянето на свързана туристическа услуга, че даден туристически пакет или дадена свързана туристическа услуга не представлява туристически пакет или съответно свързана туристическа услуга не освобождава туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, от задълженията, предвидени по раздел II и по този раздел.
(3) Всяка клауза в договор или изявление на пътуващ, които пряко или косвено водят до отказ от права или до ограничаване на права на пътуващите, предоставени им по раздел II и по този раздел, или имащи за цел заобикаляне прилагането на разпоредбите на същите раздели, не са обвързващи за пътуващия.
Чл. 109а. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. В случаите, в които туроператорът е установен извън Европейското икономическо пространство, туристическият агент, установен в някоя от държавите членки, е обвързан от задълженията, предвидени за туроператора в чл. 90 – 93 и по този раздел, освен ако не представи доказателства, че туроператорът е изпълнил тези задължения.
Раздел IV
Мерки за гарантиране правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен, автобусен и воден транспорт
Чл. 110. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава осма
ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО
Раздел I
Хотелиерска и ресторантьорска дейност
Чл. 111. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 112. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 113. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 114. Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;
2. предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5;
3. поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация:
а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца;
б) работното време на туристическия обект – за заведенията за хранене и развлечения;
в) имената на управителя на обекта с телефон за контакт.
Чл. 115. Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да:
1. обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията;
2. обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение;
3. обявяват цените задължително в левове, а при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4;
4. спазват българското законодателство, уреждащо престоя на туристи на територията на Република България.
Чл. 115а. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Информацията по чл. 114, т. 3 и чл. 115, т. 1 – 3 се предоставя на български и на английски език.
Чл. 116. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 117. (1) Лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи – лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи.
(2) Лист-менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.
(3) Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват на български език и по желание или при необходимост – и на друг език.
(4) Обявените цени в лист-менюто и в карт-менюто са с еднакъв размер за всички туристи, определен при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4.
(5) За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава фискален бон съгласно Закона за данък върху добавената стойност.
Чл. 118. Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство, могат да сключват договори с регистрирани туроператори и туристически агенти, с хотелиери и ресторантьори, извършващи дейност в категоризирани туристически обекти, и с лицензирани превозвачи.
Раздел II
Категоризиране на места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене
Чл. 119. (1) Местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене подлежат на категоризиране по този закон независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им.
(2) На категоризиране по този закон подлежат и заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове.
Чл. 120. Не подлежат на категоризиране по този закон:
1. заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, както и във ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от техни служители и за които няма осигурен свободен достъп за външни посетители;
2. заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти;
3. обособени като места за хранене части от помещения или дворове на категоризирани къщи за гости, стаи за гости и хостели, където се предлага домашно приготвена храна само на гостите, вписани в регистъра на настанените туристи на съответния обект;
4. ловните бази по Закона за лова и опазване на дивеча: ловна резиденция, ловен дом, ловна хижа и ловен заслон.
Чл. 121. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 122. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 123. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 124. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Прилежащите към места за настаняване и самостоятелните заведения за хранене и развлечения се категоризират в следните категории:
1. ресторанти – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
2. заведения за бързо обслужване – „една звезда“, „две звезди“ и „три звезди“;
3. питейни заведения – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“;
4. кафе-сладкарници – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
5. барове – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“.
(2) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Типовете заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са:
1. ресторанти;
2. заведения за бързо обслужване;
3. питейни заведения;
4. кафе-сладкарници;
5. барове.
(3) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете ресторанти са:
1. класически ресторант;
2. специализиран ресторант:
а) за риба, птици, дивеч или други;
б) за барбекю, грил или скара;
в) ресторант-пицария;
3. ресторант с национална кухня:
а) ресторант с българска кухня;
б) ресторант с чуждестранна кухня;
4. ресторант-клуб;
5. атракционно-тематичен ресторант.
(4) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете заведения за бързо обслужване са:
1. снекбар;
2. бистро;
3. бързо хранене;
4. закусвалня.
(5) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете питейни заведения са:
1. кафе-аперитив;
2. винарна;
3. пивница/кръчма;
4. бирария.
(6) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете кафе-сладкарници са:
1. кафе-сладкарница;
2. сладкарница;
3. сладоледен салон;
4. кафене;
5. кафе-клуб;
6. кафетерия;
7. чайна.
(7) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете барове са:
1. коктейл бар;
2. кафе-бар;
3. бар-конгресен център;
4. бар-спортен център (басейн, тенис, фитнес, боулинг и други);
5. бар-фоайе (лоби бар);
6. дискотека;
7. бар-клуб;
8. пиано-бар;
9. бар-казино или заведение с барово обслужване в казино зала;
10. бар-вариете;
11. нощен бар.
Чл. 125. (1) Туристическите хижи се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
(2) Туристическите учебни центрове се категоризират в следните категории: „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
(3) Туристическите спални се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
Чл. 126. Прилежащите към туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални заведения за хранене се категоризират в следните категории:
1. туристическа столова – категория „един еделвайс“ и „два еделвайса“;
2. туристически бюфет – категория „един еделвайс“ и „два еделвайса“;
3. туристическа столова със сервитьорско обслужване – категория „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
Чл. 127. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 128. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 129. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление-декларация за категоризиране. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:
1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:
а) наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения (с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;
б) ЕИК и/или основанието, на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
в) че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
г) професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта;
д) обстоятелства, свързани с образованието или с професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект съгласно изискванията на наредбата по чл. 121, ал. 5;
е) обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията; в противен случай обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място;
2. към заявление-декларацията се прилагат:
а) копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
б) документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно на разрешението за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове;
в) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник.
(2) Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или в къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление-декларация по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:
1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:
а) наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или в къщи за гости (с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;
б) обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията; в противен случай обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място;
2. към заявление-декларацията се прилагат:
а) копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта – в случай че това лице е различно от собственика на обекта;
б) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник;
в) документ с подписи на повече от 50 на сто от собствениците в сградата, удостоверяващ съгласието им за извършване на туристическата дейност – при категоризиране на „стаи за гости“ и „апартаменти за гости“.
(3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на туризма заявление-декларация за категоризиране по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:
1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:
а) наименованието на лицето, както и името на туристическите хижи, и/или на туристическите учебни центрове, и/или на туристическите спални и прилежащи към тях заведения за хранене (с изписване с български и с латински букви) и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;
б) ЕИК и/или основанието, на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
в) че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
г) обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията; в противен случай обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място;
д) Изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 08.10.2018 г. обстоятелства, свързани с данните от публичния регистър на спортните обекти по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта;
2. към заявление-декларацията се прилагат:
а) копие на договор за наем или на друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
б) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник.
(4) Заявления-декларациите по ал. 1, 2 и 3 и приложенията към тях се подават на български език.
(5) Документите по ал. 5 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.
Чл. 130. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 131. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 132. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 133. (1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по чл. 121, ал. 5, съответно в наредбата по чл. 122, ал. 4.
(2) Срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.
(3) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. В срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3. Категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока.
(4) В случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.
(5) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Заявление-декларацията за категорията на обекта по ал. 3 се подава до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път.
(6) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Служители на Министерството на туризма, съответно на общината, извършват проверка на място в туристическия обект за цялостно съответствие на обекта с изискванията за декларираната категория. При констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория за нов 5-годишен срок.
(7) За определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.
(8) В случай на промяна на категорията на обекта новата табела по чл. 132, ал. 1 се получава след връщане на предходно издадената.
Чл. 134. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство в категоризиран туристически обект, или упълномощено от него лице може да подаде до съответния категоризиращ орган заявление-декларация за промяна на категорията на туристическия обект в по-висока от определената му по реда на чл. 129.
(2) На лицето по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
(3) Издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за категория.
(4) При получаване на новото удостоверение лицето по ал. 1 връща предходно издаденото.
(5) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. В случай че лицето по ал. 1 заяви промяна на категорията на туристическия обект в по-ниска от определената му категория и към заявление-декларацията по ал. 1 приложи декларация, с която да удостовери, че вписаните данни в Националния туристически регистър за него и за обекта не са променени, в 30-дневен срок от постъпването на заявление-декларацията по предложение на съответната ЕККТО на лицето се издава ново удостоверение за категория съгласно искането му.
(6) За промяната по ал. 5 се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
Чл. 135. (1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи и прилежащите към тях заведения за хранене се понижава при неизпълнение на изискванията за определената категория.
(2) Понижаването на категорията на обекта е принудителна административна мярка и се прилага със заповед на категоризиращия орган по решение на ЕККСТО, съответно на ОЕККТО.
(3) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът определи друго.
Чл. 136. (1) Действието на удостоверението за определена категория на местата за настаняване може да бъде спряно по заявление на лицето, извършващо дейност в обекта, за определен срок, в рамките на съответната година.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава до съответния категоризиращ орган.
(3) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца и по-кратък от един месец.
(4) Причините и срокът, за който се иска спирането, се посочват в заявлението по ал. 1.
(5) Срокът на спирането на действието на удостоверението за категория се отразява в Националния туристически регистър.
(6) За периода на спиране на действието на удостоверението за категория съответното лице няма право да извършва дейност в обекта.
Чл. 137. (1) Категорията на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се прекратява:
1. с изтичането на срока на определената категория;
2. по искане на собственика или на лицето, извършващо дейност в туристическия обект – с подаване на заявлението;
3. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;
4. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. ако в тримесечен срок от уведомяването за издаването на категорийната символика на туристическия обект лицето, извършващо дейност в него, не се яви за получаването й, а за сезонните обекти – в едномесечен срок;
5. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. при подаване на заявление-декларация за промяна на категорията на обекта – с получаване на новото удостоверение;
6. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на хотелиера или ресторантьора;
7. при промяна на вида на туристическия обект;
8. при реконструкция, основен ремонт или преустройство на туристическия обект по смисъла на Закона за устройство на територията;
9. при повторно нарушение на изискванията за определената категория;
10. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. при неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 6.
(2) В случаите по ал. 1 категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) След прекратяване на категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. Нова категория на обекта се определя по реда на чл. 129.
(4) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.
(5) При прекратяване категорията на обекта категоризиращият орган предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.
Глава девета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПА И УЕЛНЕС УСЛУГИ. СЕРТИФИЦИРАНЕ НА БАЛНЕОЛЕЧЕБНИ (МЕДИКЪЛ СПА), СПА, УЕЛНЕС И ТАЛАСОТЕРАПЕВТИЧНИ ЦЕНТРОВЕ
Чл. 138. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 139. Сертифицирането на центровете по чл. 138, ал. 1 се извършва с цел удостоверяване пригодността на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги.
Чл. 140. (1) Предоставянето на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги в сертифицирани по този закон центрове се извършва от лице, което:
1. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
3. има персонал с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;
4. има управител с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;
5. е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3.
(2) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Лицето по ал. 1 или негов пълномощник подава заявление-декларация по образец до министъра на туризма. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:
1. в заявление-декларацията се декларират най-малко:
а) пълното наименование на лицето и на балнеолечебния (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтичен център (с изписване с български и с латински букви) и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;
б) ЕИК и/или основанието, на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
в) че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
г) обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията; в противен случай обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място;
д) образованието, професионалната и езиковата квалификация и стажът на лицето – управител на обекта, съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3;
е) професионалната и езиковата квалификация на персонала;
ж) че лицето е осигурило подходящи помещения, обзавеждане, оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги за заявения за сертифициране обект съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3;
2. към заявление-декларацията се прилагат:
а) копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са предоставени права за ползване върху помещенията;
б) документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;
в) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник.
Чл. 141. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 141а. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) За туристически обекти със сезонен режим на работа, когато в срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура за сертифициране на обекта не е извършена проверка на място за съответствието му с изискванията за съответния вид център по причина, която не се дължи на лицето, срокът на временното удостоверение може да се удължи еднократно.
(2) Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти преценява срока по ал. 1 конкретно за всеки отделен случай.
(3) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ЕККСТО определя със заповед срока по ал. 1 и издава ново временно удостоверение с актуален срок на валидност.
Чл. 142. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 143. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава десета
ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ
Чл. 144. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Заявления-декларациите за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, за категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 и за сертифициране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, заедно с приложените към тях сканирани документи, може да се подават и по електронен път.
(2) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Заявления-декларациите и уведомленията следва да са подписани с квалифициран електронен подпис от заявителя. За заявител се смята лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
(3) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. На интернет страницата на Министерството на туризма и на интернет страницата на съответната община се публикува електронният адрес, на който могат да се изпращат заявления-декларациите.
(4) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Електронното изявление се смята за получено, ако от Министерството на туризма, съответно от общината, потвърдят получаването му. Потвърждаване на получаването се извършва в срок до 5 работни дни.
Глава единадесета
ИЗДАВАНЕ НА ДУБЛИКАТИ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ И СЕРТИФИКАТИ
Чл. 145. (1) Дубликат на издадено удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, на удостоверение за определен вид и категория на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 и на сертификат за туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 се издава при унищожаване или загубване на първоначално издаденото удостоверение или сертификат по заявление по образец, подадено от съответните титуляри на изгубените документи.
(2) Към заявлението заявителят прилага декларация за обстоятелствата по ал. 1.
(3) За издаването на дубликат се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
Глава дванадесета
ЕКСКУРЗОВОДИ, ПЛАНИНСКИ ВОДАЧИ И СКИ УЧИТЕЛИ
Чл. 146. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 146а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 147. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 148. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 149. Екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите са длъжни при упражняване на професията да носят на видно място идентификационната си карта по чл. 148, ал. 1 по начин, който да осигурява във всеки един момент идентификацията по смисъла на чл. 148, ал. 2.
Чл. 150. Екскурзоводът, планинският водач и ски учителят носят имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на техните задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите.
Глава тринадесета
СКИ ПИСТИ. ВИДОВЕ. ПОЛЗВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕ. ПРЕДОСТАВЯНИ ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ
Чл. 151. (1) Територията на ски пистите независимо от собствеността й – държавна, общинска или частна, е общодостъпна и обучение по снежни спортове на нея могат да предлагат само ски училища с правоспособни ски учители, вписани в Националния туристически регистър.
(2) За части от територията на ски пистите достъпът може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота на хората, както и в други случаи, определени със закон.
(3) Ограничението по ал. 2 е допустимо и в случаите, когато това е необходимо за обработка на ски пистите, в извънработно време на лифтовите и влековите съоръжения, както и за провеждане на състезания или други мероприятия, които с оглед естеството си налагат ограничаване на ползването на ски пистата.
(4) На ски пистите не се допуска ползването на моторни превозни средства или други средства, които не са ски или сноуборд, с изключение на такива, които се използват от лицето по чл. 157, ал. 1 за обработка на пистите, за осигуряване на реда и безопасността по пистите или в извънредна ситуация, както и такива, които се използват от лицата, ангажирани с планинско спасяване и/или медицински екипи.
Чл. 152. (1) Ползването на туристическите обекти – ски писти, и предоставянето на туристически услуги на територията им трябва да бъде обезопасено и информационно обезпечено.
(2) Видовете ски писти по ал. 1 са:
1. за алпийски ски и сноуборд – обособен, сигнализиран и обезопасен наклонен планински терен за състезателно или любителско каране на ски и сноуборд;
2. за ски бягане – обособено, обезопасено и сигнализирано планинско трасе за практикуване на състезателно ски бягане на дистанции или любителско ски бягане;
3. детски ски зони;
4. снежни паркове.
Чл. 153. (1) Ски пистите могат да бъдат самостоятелни или организирани в ски зона с определени граници, която да обхваща ски писти с различна сложност и предназначение, връзките между тях, трасета и въжени линии за превоз на хора.
(2) Ски пътищата и маршрутите, представляващи връзка между ски пистите и участъци за придвижване на туристите, трябва да са обезопасени и информационно обезпечени.
Чл. 154. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 155. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма създава със заповед Комисия за определяне вида на ски пистите съгласно чл. 156, ал. 1, т. 1 и тяхната безопасност, наричана по-нататък „комисията“.
(2) Дейността и организацията на работа на комисията се уреждат с правилник, издаден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Със заповедта по ал. 1 се определя съставът на комисията, в която се включват представители на Министерството на туризма, на Българската федерация „Ски“ и на Националното професионално сдружение на ски учителите и ски училищата.
(4) По преценка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в състава на комисията може да бъдат включени и други експерти в областта на снежните спортове.
(5) Комисията извършва проверки за определяне вида на ски пистите и тяхната безопасност след постъпило искане до министъра на икономиката, енергетиката и туризма от собственика или от лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение.
Чл. 156. Поддръжката на територията на ски писта по чл. 154, ал. 1, т. 5 включва извършване на следните дейности през летния, съответно зимния сезон:
1. рекултивация на терена: затревяване на оголени участъци, косене, почистване от храстовидна растителност, отстраняване на камъни, скални парчета, дънери, дупки и други неравности, причинени от порои и ерозия, отводняване, дрениране, изграждане на укрепителни шкарпи;
2. снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и временни ограждения, обезопасявания.
Чл. 157. (1) Собственикът или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение – влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154.
(2) На територията на ски зона може да се предоставят следните допълнителни туристически услуги:
1. обучение по снежни спортове (ски училище);
2. наем на специализирана ски и сноуборд екипировка;
3. сервизно обслужване на екипировка;
4. занимания за деца в обособена детска ски зона и/или снежен парк.
(3) Заниманията за деца по ал. 2, т. 4 и използването на ски пистите и съоръженията към тях от деца се организират при спазване изискванията на наредбата по чл. 79, ал. 5.
Чл. 158. (1) На територията на ски пистите следва да бъде подсигурено извършването на спасителни дейности.
(2) В цената на картата за ползване на съоръжението може да се включи и планинска застраховка.
Чл. 159. Министерският съвет приема наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България, както и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите.
Глава четиринадесета
ПЛАЖОВЕ. ВИДОВЕ. ПОЛЗВАНЕ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕ
Чл. 160. (1) Ползването на туристическите обекти – плажове, и предоставянето на туристически услуги на територията им следва да бъде обезопасено, информационно осигурено и при спазване на съответните здравни изисквания.
(2) Плажовете по ал. 1 са:
1. плажове към естествени водни обекти: морски, речни и езерни;
2. плажове към изкуствени водни обекти: язовирни и към плувни басейни.
(3) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Собствениците или лицата, на които са предоставени права за ползване върху плажове, са длъжни да осигурят обезопасяването на плажа, информационната обезпеченост и спазването на здравните изисквания съгласно норми, предвидени в наредбите по чл. 34, ал. 2 и чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето.
Чл. 161. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 162. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 163. Отм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г.
Чл. 164. Министерският съвет приема наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване.
Глава петнадесета
Национален туристически регистър
Чл. 165. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. (1) Министърът на туризма разработва и поддържа Националния туристически регистър като единна информационна система, която включва и Единната система за туристическа информация.
(2) Министерският съвет приема наредба за Националния туристически регистър по предложение на министъра на туризма.
Чл. 166. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 167. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 168. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 169. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шестнадесета
КОНТРОЛ
Чл. 171. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 172. Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Длъжностни лица, оправомощени от органите по чл. 171, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, имат право:
1. да извършват проверки на място и по документи;
2. на свободен достъп в подлежащите на контрол туристически обекти;
3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения;
4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове;
5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения.
(2) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. При необходимост от съдействие компетентният орган преди започване на проверката писмено уведомява съответните органи за вида на изискваното съдействие, което може да е под формата на информация във връзка с проверката или за определяне на длъжностни лица, които да участват в проверката.
(3) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Органът, от когото е поискано съдействие по ал. 2, предоставя исканата информация и определя длъжностни лица за участие в проверката.
(4) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. При необходимост в случаите на възпрепятстване на дейността органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие в рамките на правомощията си по опазване на обществения ред съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 173. (1) Длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, имат право:
1. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ, L 326/1 от 11 декември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/2302“, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни.
(2) Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забраната на нарушението обществено достояние.
Чл. 174. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) По време на извършването на контрола от експертната работна група, свързан с определянето на категорията на туристически обект, длъжностни лица, оправомощени от министъра на туризма и от кметовете на общини, съставят констативен протокол.
(2) В констативния протокол се отразяват всички установени факти и обстоятелства от контрола по ал. 1 и при необходимост се дават задължителни предписания, като задължително се посочва срок за отстраняване на несъответствията.
(3) Максималният срок за изпълнение на задължителните предписания е 30 дни. При мотивирано предложение от страна на заявителя срокът може да се удължи с още 15 дни с решение на съответната ЕККТО.
(4) Констативният протокол задължително се връчва на отговорното лице по управление на туристическия обект.
(5) След изтичането на срока, определен по ал. 2, оправомощено длъжностно лице извършва проверка на място за установяване на изпълнението на предписанията.
(6) В случаите, когато задължителните предписания не са изпълнени, експертна работна група прави мотивирано предложение до ЕККТО за:
1. определяне на категорията, на която туристическият обект отговаря;
2. отказ за определяне на категорията на туристическия обект.
Чл. 175. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 176. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 177. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 178. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 179. (1) Кметовете на общините извършват контрол за спазване изискванията на закона:
1. за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;
2. за категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;
3. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. по чл. 116, ал. 1 и 6 за всички места за настаняване на територията на общината;
4. за спазване на правилата по чл. 154, ал. 2.
(2) Кметовете на общини в резултат на контрола по ал. 1:
1. налагат глоби и имуществени санкции;
2. прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите по чл. 137, ал. 1;
3. понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 114, т. 2;
4. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. уведомяват министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 6 за категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3;
5. могат да изискват сведения, документи и съдействие от други компетентни държавни органи и лица;
6. уведомяват председателя на Комисията за защита на потребителите в случаите на констатирани нарушения в туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 за осъществяване на туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект за прилагане на принудителната административна мярка „временно затваряне на туристически обект“.
Чл. 180. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 181. Актовете за прилагане на принудителните административни мерки се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава седемнадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 182. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 183. (1) На туроператор или туристически агент, който извършва туристическа дейност в помещение, което не отговаря на изискванията по този закон, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(2) За повторно нарушение имуществената санкция е в размер 1000 лв.
(3) Не е налице нарушение по ал. 1, в случай че лицето е получило удостоверение за регистрация за извършване на съответната дейност само по електронен път.
Чл. 184. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 185. На туроператор или туристически агент, който не постави удостоверението си за регистрация на видно място в туристическия обект, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
Чл. 186. (1) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. На туроператор или туристически агент, който при осъществяване на своята дейност сключи договор с лице, което няма право да извършва туроператорска или туристическа агентска дейност, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран или несертифициран туристически обект, с нелицензиран превозвач или застраховател, с екскурзоводи, планински водачи и ски учители, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от 5000 лв.
Чл. 187. На туроператор, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 188. На туристически агент, който не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.
Чл. 189. На туристически агент, който издаде собствен туристически ваучер, се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.
Чл. 190. На туроператор, който издаде или предостави туристически ваучер, несъдържащ всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 191. На туристически агент, който не издаде или не предостави резервационна бланка на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 250 до 500 лв.
Чл. 192. На туристически агент, който издаде или предостави резервационна бланка, несъдържаща всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 193. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението по чл. 79, ал. 5 и 6, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 194. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на пътуващ по чл. 82, ал. 1 – 7, чл. 83, ал. 2 и 3 и чл. 84, ал. 1 – 4 на туроператора или на туристическия агент се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
(2) За неизпълнение на задълженията по чл. 84, ал. 6 – 8, чл. 86, ал. 4 и 5 и чл. 87, ал. 2 на туроператора се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 195. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) За нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и за неизпълнение на задълженията по чл. 87, ал. 5 за уведомяване на пътуващия за увеличение на цената на туристическото пътуване на туроператора се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 196. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) За нарушение на разпоредбите на чл. 88, ал. 1 и 4 на туроператора или на туристическия агент се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 197. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 198. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението по чл. 93, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 203. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 203а. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г. (1) На туроператор или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, който не изпълни задължението по чл. 98а, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.
(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 204. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 205. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 206. (1) Който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 207. (1) Който предоставя туристически услуги в място за настаняване с временно спряно действие на удостоверението за категория по чл. 136, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 208. Хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 209. Който в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 или я постави не в указания вид, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 210. Хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 211. На ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 212. На хотелиер или ресторантьор, който сключи договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с хотелиер или ресторантьор, който няма право да извършва съответната туристическа дейност или с нелицензиран превозвач, се наказва с глоба в размер 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 213. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. (1) Хотелиер, който не води регистър на настанените туристи по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 7000 лв.
(2) Хотелиер, който не води регистъра по ал. 1 съгласно разпоредбите на чл. 116, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Който не осигури или не извършва обмен на данни по реда на чл. 116, ал. 6, т. 2 и 3 в Единната система за туристическа информация, се наказва с глоба в размер 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.
Чл. 214. Който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място в, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 215. На лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 в нарушение на изискванията на чл. 4, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 216. (1) На лице, което извършва дейност в несертифицирани обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в двоен размер.
Чл. 217. На лице, което не постави сертификата за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 на видно място в обекта, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 218. Който не изпълни задължението си за заявяване на настъпила промяна във вписаните в Националния туристически регистър обстоятелства, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.
Чл. 219. (1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, без да са вписани в Националния туристически регистър съгласно изискванията на този закон, се налага глоба в размер 1000 лв.
(2) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. На екскурзовод, планински водач или ски учител от държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, който упражнява професията на територията на Република България без уведомяване по чл. 146а, се налага глоба в размер 1000 лв.
(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, глобата е в размер 3000 лв.
Чл. 220. (1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, без да носят съответната идентификационна карта, се налага глоба в размер 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 1000 лв.
Чл. 221. При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредоставяне на контролните органи на изискани документи или информация съответното лице, извършващо дейност в обекта, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 222. На собственик или лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, което не изпълнява задълженията по чл. 154, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв.
Чл. 223. На собственик или на лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, за нарушения на наредбата по чл. 159 се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
Чл. 224. Който след прилагане на принудителни административни мерки „временно затваряне на туристически обект“ или „забрана за ползването на плажа“ продължава да извършва съответната туристическа дейност в обекта, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 225. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация в Министерството на туризма по Единната система за туристическа информация се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 226. За неизпълнение на задълженията по чл. 3, ал. 4 се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 227. (1) Който не изпълни предписание на компетентните органи по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.
Чл. 228. (1) За нарушения на правилата по чл. 154, ал. 2 на виновните лица се налага глоба от 100 до 300 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.
Чл. 229. (1) На физическите лица, едноличните търговци и юридическите лица за нарушения на наредбите по прилагането на закона, за които не са предвидени санкции по тази глава, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 230. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двоен размер.
Чл. 231. Нов – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Лице, което допусне включване в електронна платформа на некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 или нерегистриран туристически обект по чл. 113, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 232. Текстът към тази дата още не е наличен.
Допълнителна разпоредба
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Законът за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 42, 53 и 80 от 2007 г., бр. 31, 36 и 66 от 2008 г., бр. 19 и 82 от 2009 г. и бр. 15, 50 и 98 от 2010 г.) се отменя.
§ 3. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. В срок една година от влизането в сила на закона лицата, които упражняват професиите „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и представят в Министерството на туризма съответните документи за вписването им в Националния туристически регистър.
§ 4. (1) Регистрацията на туроператори и/или туристически агенти, извършена по отменения Закон за туризма, се запазва.
(2) Когато към датата на влизане в сила на закона има започната процедура за регистрация на туроператори и/или туристически агенти, процедурата се довършва по реда на отменения Закон за туризма.
§ 5. (1) Подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 се извършва, както следва:
1. за категоризираните туристически обекти през 2004 и 2005 г. – през 2014 г.;
2. за категоризираните туристически обекти през 2006 и 2007 г. – през 2015 г.;
3. за категоризираните туристически обекти през 2008 и 2009 г. – през 2016 г.;
4. за категоризираните туристически обекти през 2010 г. – през 2017 г.;
5. за категоризираните туристически обекти през 2011 г. – през 2018 г.;
6. за категоризираните туристически обекти през 2012 г. – през 2019 г.
(2) Откритите процедури за издаване на удостоверения за определена категория на туристически обекти до влизането в сила на закона се довършват по реда, предвиден в него.
§ 6. (1) Промяната на вида на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти от „самостоятелни стаи“ в „стаи за гости“ и от „къщи“ в „къщи за гости“ и получаването на новата категорийна символика се извършва в сроковете по § 5.
(2) Издадената до влизането в сила на закона категорийна символика за „самостоятелни стаи“ и за „къща“ е валидна до подновяването на категорията на съответния обект в сроковете по § 5.
§ 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 8. (1) Определените категории на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(2) Неприключилите процедури по категоризация на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(3) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 2 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.
§ 9. (1) Неприключилите процедури по категоризация на ски писти по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(2) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 1 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.
§ 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 12. Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, в които има класификация на видове места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, са длъжни в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона да направят произтичащите от него изменения в тях.
§ 13. (1) Националният съвет по туризъм, консултативните съвети по въпросите на туризма, Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти и общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти по закона се създават в срок до три месеца от влизането му в сила.
(2) Съветите и комисиите по отменения Закон за туризма се закриват със създаването на тези по ал. 1.
§ 14. Приетите и издадени на основание на отменения Закон за туризма нормативни актове се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23 от 2013 г.) в § 1 от допълнителните разпоредби в т. 45 думите „по смисъла на т. 12“ се заменят с „по смисъла на т. 70“.
§ 16. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г. и бр. 24 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 61р, ал. 3 думите „средствата за подслон и“ се заличават.
2. В чл. 61с, ал. 1 думите „средствата за подслон и“ се заличават.
3. В чл. 61т думите „по чл. 10, ал. 2“ се заменят с „по чл. 11, ал. 2“.
4. В § 1 от допълнителната разпоредба:
а) в т. 24, буква „а“ думите „средствата за подслон и“ се заличават;
б) точка 27 се изменя така:
„27. „Места за настаняване“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.“;
в) в т. 29 думите „чл. 3, ал. 3, т. 3“ се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 2“;
г) в т. 34 думите „средствата за подслон и“ се заличават.
5. В приложение № 4 към глава втора, раздел VI в т. 1 думите „Средства за подслон и“ се заличават.
§ 17. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 9:
а) буква „в“ се изменя така:
„в) места за настаняване – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически комплекси, вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, стаи за гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала, къмпинги, както и туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални;“
б) в буква „е“ думите „СПА и уелнес центрове“ се заменят с „балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове“.
2. В § 1а в буква „г“ думите „средства за подслон“ се заличават, а думите „чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10“ се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3“.
§ 18. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 186, ал. 2, т. 2 думата „четвърта“ се заменя със „седма“.
2. В приложение № 1 към чл. 156, т. 1:
а) в част I, в т. 3.2 думите „средството за подслон, или“ се заличават;
б) в част III навсякъде думите „средства за подслон или“, „средствата за подслон или“, „средство за подслон или“ и „средството за подслон или“ се заличават.
3. В приложение № 2 към чл. 156, т. 2, в част I в т. 4 в текста преди буква „а“ думите „средството за подслон или“ се заличават.
4. В приложение № 4 към чл. 156, т. 4, в част III навсякъде думите „средства за подслон или“, „средство за подслон или“ и „средството за подслон или“ се заличават.
§ 19. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г. и бр. 91 от 2012 г.) в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 91 от 2012 г.) § 4 се изменя така:
„§ 4. Разпоредбите на този закон за изчисляване на ГПР по кредита при отчитане на допълнителните допускания съгласно т. 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди влизането му в сила.“
§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона.
Приложение № 1
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 2
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 3
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 4
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 5
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 6
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 7
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 8
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 9
Текстът към тази дата още не е наличен.