Закон за туризма

(2) Туристическите райони покриват цялата територия на страната и са съобразени с общинските административни граници, като територията на една община не може да бъде разделяна между два района и не може да принадлежи едновременно към два различни туристически района.

(3) Туристическите райони имат наименование, лого и слоган.

(2) Организациите за управление на туристическите райони са доброволни организации, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама на определена територия – туристически район.

(3) В ОУТР могат да членуват туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, общински и областни администрации, научни организации, институти и училища в областта на туризма, сдружения на потребителите и други институции и организации, чието седалище или място за извършване на дейността е на територията на туристическия район, национални, общински и регионални музеи, национални и природни паркове, намиращи се на територията на района.

(4) Организациите за управление на туристическите райони са юридически лица, които се учредяват и регистрират по реда на този закон.

(2) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Организациите за управление на туристическите райони осъществяват своята дейност в съответствие с националната политика в областта на туризма, провеждана от Министерството на туризма.

(3) Областните управители и кметовете на общини оказват съдействие на съответната ОУТР при изпълнение на функциите й.

(2) Организациите за управление на туристическите райони могат да бъдат бенефициенти по Кохезионния фонд и Структурните фондове на Европейския съюз и по програми на национално и европейско равнище.

(2) На територията на един туристически район може да съществува само една организация за управлението му.

(3) Организацията за управление на туристическия район задължително включва в своето наименование „туристически район“. Право на наименование „туристически район“ имат само организациите, които са създадени в съответствие с този закон.

(2) Учредители могат да са и лицата по чл. 17, ал. 3.

(2) В устава на ОУТР се уреждат дейността и начинът на управление, условията за възникване и прекратяване на членството в нея, правата и задълженията на членовете, както и други въпроси, свързани с предмета на дейност на организацията.

(3) Уставът на всяка ОУТР се публикува на интернет страницата на организацията.

(2) Туристическо сдружение участва в общото събрание чрез лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.

(3) Общините се представляват в общото събрание чрез кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) В общото събрание участват представители на всички членове. Редът за определяне на представителите се урежда в устава.

(3) Всеки член има право на един глас в общото събрание.

(2) Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет.

(3) Извънредно общо събрание се свиква по решение на управителния съвет или по писмено искане на една трета от членовете на общото събрание.

(4) В случая по ал. 3 управителният съвет свиква извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпване на искането. Ако управителният съвет не свика извънредно общо събрание в посочения срок, то се свиква от контролния съвет.

(5) Поканата за редовно или извънредно общо събрание съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и по чия инициатива то се свиква.

(6) Поканата се публикува на интернет страницата на организацията най-малко един месец преди насрочената дата.

(2) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно:

(3) При предсрочно прекратяване на мандата на член на управителния съвет на негово място общото събрание избира друго лице от същата квота за срок до края на първоначалния мандат на освободения член.

(4) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Член на управителния съвет може да упълномощи свой представител за участие в заседания на управителния съвет.

(2) Редът за свикване и правилата за работа и вземане на решения от управителния съвет се определят в устава.

(2) Общото събрание се свиква по искане на най-малко две пети от членовете му в едномесечен срок от постъпването му. При бездействие на управителния съвет искането може да се отнесе пред надзорния орган, който свиква общото събрание или овластява членовете да го свикат.

(3) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Организацията за управление на туристическия район се прекратява със заповед на министъра на туризма при:

(4) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Заповедта по ал. 3 се издава по искане на всяко заинтересовано лице в случаите по ал. 3, т. 1 или служебно от министъра на туризма в случаите по ал. 3, т. 2 – при констатирани нарушения от упражнен контрол по реда на чл. 46.

(2) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. В заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и се прилагат документите по ал. 1, т. 2 с изключение на буква „в“.

(3) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. В заявление-декларацията се декларират най-малко обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и се прилагат документите по ал. 1, т. 2.

(4) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 2 подават до министъра на туризма заявление-декларация по образец за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, включително когато дейността ще се извършва само по електронен път. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

(5) В случаите, когато туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършва само по електронен път, ал. 1 – 4 се прилагат и за операторите на интернет страници за групово пазаруване.

(6) Заявление-декларациите по ал. 1 – 3 и приложенията към тях се подават на български език.

(7) Документите по ал. 6 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.

(2) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Застраховката по ал. 1 може да не се сключи, когато туристът представи пред туроператора валидна полица за сключена дългосрочна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“, чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното пътуване.

(3) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. В случаите по ал. 2 туроператорът прилага копие от застрахователната полица към договора по чл. 84, ал. 1.

(2) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Туристическият ваучер се издава на туриста, когато се предоставя основна и/или допълнителна туристическа услуга или след сключване на договора за туристически пакет.

(3) Туристическият ваучер се издава в три екземпляра, освен когато е в електронен вид.

(4) За граждани на трети държави, за които се прилага визов режим от Република България, туристическият ваучер задължително се издава и на хартиен носител с подпис и печат на издателя.

(5) Туристическият ваучер съдържа следните задължителни реквизити:

(2) Туристическият агент няма право да издава собствен туристически ваучер.

(2) Електронният туристически ваучер съдържа задължителните реквизити по чл. 73, ал. 5.

(3) За получаването на електронния туристически ваучер туристът или туристическият агент е необходимо да потвърди получаването му чрез обратно съобщение с уведомление за постъпване на електронното съобщение с прикачен ваучер в електронната му пощенска кутия.

(4) В случай на онлайн резервация електронен туристически ваучер се издава автоматично от резервационната система на туроператора след успешно приемане на условията на туроператора по конкретната оферта и се изпраща на адрес на електронната поща, посочен от клиента.

(5) За да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронния туристически ваучер, туроператорът – издател на ваучера, създава подходяща защита на файла срещу промени.

(2) Резервационната бланка се издава в три екземпляра, освен когато е във вид на електронен документ.

(3) Резервационната бланка съдържа следните задължителни реквизити:

(4) Изискванията по чл. 75 се прилагат и за издаването на електронна резервационна бланка.

(1) Отм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г.

(2) В туристическите обекти – недвижими културни ценности, туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършва при спазване изискванията на Закона за културното наследство.

(2) Когато договорът за туристически пакет се сключва по телефон, туроператорът, а когато туристическият пакет се продава чрез туристически агент – и туристическият агент, предоставят на пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 2 и информацията по ал. 1, т. 1 – 9.

(3) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор или от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакети по смисъла на § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби, туроператорът и търговецът, на които са предадени данните, предоставят на пътуващия информацията по ал. 1, т. 1 – 9, доколкото тази информация има отношение към предлаганите от тях туристически услуги за пътуване или ваканция. Туроператорът предоставя едновременно на пътуващия и стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 3.

(4) Преди пътуващият да бъде обвързан от договор за свързана туристическа услуга или друга съответстваща оферта за свързана туристическа услуга, търговецът, който улеснява предоставянето на свързани туристически услуги, дори и в случаите, когато не е установен в държава – членка на Европейския съюз, но по всякакъв начин насочва своята дейност към държава – членка на Европейския съюз, информира пътуващия, че не може да се ползва от правата по този раздел, отнасящи се изключително за туристическите пакети, и че всеки доставчик на услуги отговаря единствено за точното изпълнение на предлаганата от него услуга по договора, както и че пътуващият се ползва от защитата по чл. 97, ал. 2.

(5) Търговецът, който улеснява предоставянето на свързана туристическа услуга, предоставя информацията по ал. 4 на пътуващия чрез стандартния формуляр за предоставяне на информация съгласно приложения № 4 – 8.

(6) Когато конкретният вид свързана туристическа услуга не съответства на нито един от стандартните формуляри за предоставяне на информация, предвидени в приложения № 4 – 8, търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, предоставя аналогична на съдържаща се в приложенията информация.

(7) Информацията по ал. 1 – 6 се предоставя на пътуващия по ясен, разбираем и видим начин и трябва да е изписана четливо, когато се предоставя в писмена форма.

(8) Когато предоставянето на свързана туристическа услуга е в резултат на договор, сключен между пътуващия и търговец, който не улеснява предоставянето на свързаната туристическа услуга, той уведомява търговеца, който улеснява предоставянето на свързаната туристическа услуга, за сключването на договора.

(2) Туроператорът и когато е приложимо – туристическият агент, уведомяват пътуващия за всяка промяна в преддоговорната информация по ясен, разбираем и видим начин преди сключването на договора за туристически пакет.

(3) Когато туроператорът и когато е приложимо – туристическият агент, не са предоставили информация преди сключването на договора за туристически пакет за всички такси, плащания и допълнителни разходи, които може да се наложи да бъдат заплатени от пътуващия във връзка с изпълнението на туристическия пакет, той не дължи заплащане на тези такси и допълнителни разходи.

(2) Предизвестие, отправено не по-късно от 7 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет, се смята за извършено в разумен срок.

(3) Лицето, което прехвърля, и лицето, на което се прехвърля договорът за туристически пакет, са солидарно отговорни за заплащане на оставащата част от сумата по договора и на всички допълнителни такси, налози или други допълнителни разходи, произтичащи от прехвърлянето.

(4) Туроператорът информира лицето, което прехвърля туристическия пакет, за действителните разходи по прехвърлянето. Тези разходи не могат да са неоправдано високи и не могат да превишават действителните разходи, направени от туроператора във връзка с прехвърляне на договора за туристически пакет.

(5) Туроператорът предоставя на лицето, което прехвърля договора за туристическия пакет, доказателства за разходите, таксите или за другите допълнителни разходи, произтичащи от прехвърлянето на договора за туристически пакет.

(2) В договора за туристически пакет задължително се посочва начинът, по който се изчислява промяната на цената на туристическия пакет, когато в него е предвидена такава възможност.

(3) Увеличението на цената на туристическия пакет е възможно само по изключение вследствие на промени във:

(4) Когато увеличението на цената по ал. 3 надхвърля 8 на сто от общата цена на туристическия пакет, се прилага чл. 88, ал. 2, 3 и 6.

(5) Независимо от неговия размер увеличението на цената на туристическия пакет е възможно само ако туроператорът е уведомил пътуващия по ясен и разбираем начин за него, заедно с обосновка за увеличението и изчисления, предоставени на траен носител, не по-късно от 20 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

(6) В случай че договорът за туристически пакет предвижда възможност за увеличение на цената, то тогава пътуващият има право на намаление на цената на туристическия пакет, съответстващо на всяко намаление на разходите по ал. 3, т. 1 – 3, когато намалението е настъпило след сключването на договора до започване на изпълнението на туристическия пакет.

(7) В случай на намаление на цената туроператорът има право да приспадне направените от него административни разходи от сумата, която ще възстанови на пътуващия. При поискване туроператорът предоставя на пътуващия доказателства за направените административни разходи.

(2) Когато преди започването на изпълнението на туристическия пакет туроператорът е принуден да промени съществено някоя от основните характеристики на туристическите услуги по чл. 82, ал. 1, т. 1 или не може да изпълни някое от специфичните изисквания по чл. 84, ал. 1, т. 1, или предложи увеличение на цената на туристическия пакет с повече от 8 на сто, пътуващият има право в посочен от туроператора разумен срок:

(3) Когато пътуващият прекрати договора за туристически пакет, той може да приеме туристически пакет-заместител със същото или с по-високо качество, ако туроператорът предлага такъв.

(4) Туроператорът информира пътуващия без необосновано забавяне по ясен, разбираем и видим начин на траен носител за:

(5) Когато промените в договора за туристически пакет съгласно ал. 2 или за туристически пакет-заместител съгласно ал. 3 водят до по-ниски качество или стойност на туристическия пакет, пътуващият има право на съответно намаление на цената.

(6) Когато договорът за туристически пакет бъде прекратен съгласно ал. 2, т. 2 и пътуващият не приеме туристически пакет-заместител, туроператорът възстановява всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име, без необосновано забавяне и при всички случаи – не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора.

(7) При прекратяване на договори за туристически пакети по ал. 6 се прилага съответно чл. 91, ал. 2 – 8.

(2) Когато пътуващият прекрати договора съгласно ал. 1, той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора.

(3) В договора за туристически пакет могат да се предвидят разумни по размер такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.

(4) Когато в договора за туристически пакет не са посочени такси за прекратяване на договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно извършване на туристическите услуги. По искане на пътуващия туроператорът представя обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.

(5) Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.

(6) При прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.

(7) Туроператорът има право да прекрати договора за туристически пакет и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, когато:

(8) Туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора. Дължимите суми или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет.

(2) Пътуващият уведомява без необосновано забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнението на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат конкретните обстоятелства за случая.

(3) Когато някоя от туристическите услуги не отговаря на предвиденото в договора за туристическия пакет, туроператорът е длъжен да отстрани несъответствието, освен когато:

(4) Когато туроператорът не отстрани несъответствието извън случаите по ал. 3, т. 1 и 2, се прилага чл. 91.

(5) Извън изключенията по ал. 3, когато туроператорът не отстрани несъответствието в рамките на разумен срок, определен от пътуващия, последният може сам да направи това и да поиска от туроператора възстановяване на необходимите разходи.

(6) Когато туроператорът откаже да отстрани несъответствието или в случаите, когато е необходимо отстраняването на несъответствието да стане незабавно, пътуващият не е длъжен да определя срок на туроператора за неговото отстраняване.

(7) Когато значителна част от туристическите услуги не може да се изпълни съгласно предвиденото в договора за туристически пакет, туроператорът предлага на пътуващия, без това да е свързано с допълнителни разходи за него, други подходящи туристически услуги по възможност със същото или с по-високо качество в сравнение с тези, посочени в договора, за да продължи изпълнението на договора за туристическия пакет, включително когато връщането на пътуващия до началния пункт на пътуването не е предоставено, както е договорено.

(8) Когато предложените от туроператора други туристически услуги по ал. 7 за продължаване на изпълнението на договора водят до промяна в туристическия пакет в пакет с по-ниско качество от предвиденото в договора, туроператорът предлага на пътуващия подходящо намаление на цената.

(9) Пътуващият има право да откаже предложените от туроператора други туристически услуги за продължаване на изпълнението на договора само когато те не са сравними с предвиденото в договора за туристически пакет или когато предложеното намаление на цената не е подходящо.

(10) Когато несъответствието между договорените и действително предоставените услуги нарушава значително изпълнението на договора и туроператорът не отстрани несъответствието в разумен срок, определен от пътуващия, последният може да прекрати договора за туристически пакет, без да дължи разходи за прекратяване на договора, и да поиска намаление на цената и/или обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

(11) Когато не е възможно да се предложат други туристически услуги за продължаване на договора или когато пътуващият отхвърли предложените от туроператора услуги по ал. 9, пътуващият има право на намаляване на цената и/или на обезщетение за претърпените вреди в съответствие с чл. 91, без да се прекратява договорът за туристическия пакет.

(12) В случаите по ал. 10 и 11, когато договорът за туристически пакет включва и превоз на пътници, туроператорът осигурява връщането на пътуващия до началния пункт на пътуването с равностоен вид транспорт без необосновано забавяне и без допълнителни разходи за пътуващия.

(13) Когато поради непреодолими и извънредни обстоятелства не е възможно да се осигури завръщането на пътуващия, както е предвидено в договора за туристически пакет, туроператорът поема разходите за настаняването на пътуващия по възможност в равностойна категория място за настаняване за срок не повече от три нощувки. Когато в друг нормативен акт в областта на правата на пътниците са предвидени по-големи срокове по отношение на съответните транспортни средства за връщането на пътуващия, се прилагат тези срокове.

(14) Ограничаването на сроковете по ал. 13 не се прилага по отношение на лица с ограничена подвижност съгласно определението в чл. 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, както и по отношение на придружаващите ги лица, бременните жени, непълнолетните лица без придружител, както и на лицата, нуждаещи се от специална медицинска помощ, при условие че туроператорът е бил уведомен за техните специфични нужди най-малко 48 часа преди започването на изпълнението на договора за туристически пакет.

(15) Туроператорът не може да се позовава на непреодолими и извънредни обстоятелства, за да ограничи своята отговорност по ал. 13, когато доставчикът на услуги за превоз не може да се позове на такива обстоятелства в съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз.

(2) Пътуващият има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет. Обезщетението се извършва без необосновано забавяне от страна на туроператора.

(3) Пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, когато туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на:

(4) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, същите ограничения се прилагат и за туроператора.

(5) Когато отговорността на доставчиците на туристически услуги, включени в договора за туристически пакет, не се определя от международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, или когато тези международни договори не ограничават размера на дължимото обезщетение от страна на доставчика, договорът за туристически пакет може да предвиди горна граница на отговорността на туроператора за вреди, причинени на пътуващия вследствие на неизпълнение или на неточно изпълнение на договора. Уговорената в договора за туристически пакет горна граница на отговорността на туроператора не може да е по-малка от трикратния размер на цената на туристическия пакет.

(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите на нанесена телесна повреда на пътуващия и в случаите на вреди, причинени умишлено или поради небрежност.

(7) Правата за обезщетение или за намаление на цената, предоставени на пътуващите по този закон не накърняват техните права, предоставени им по силата на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.), на Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ, L 131/24 от 28 май 2009 г.), на Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), както и от съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България. Пътуващите могат да предявят рекламация за обезщетяване или за намаление на цената в съответствие с разпоредбите на този закон или на посочените регламенти на Европейския съюз, или на съответните международни договори.

(8) Обезщетението или намалението на цената, предоставени въз основа на този закон, и обезщетението или намалението на цената, предоставени в съответствие с посочените регламенти на Европейския съюз и съответните международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, се приспадат взаимно, за да не се допусне свръхобезщетяване на пътуващите.

(9) Давностният срок за предявяване на правните претенции по този член е две години.

(2) Датата на получаването на посочените в ал. 1 съобщения, искания или жалби от туристическия агент се смята за дата на получаване от страна на туроператора.

(2) Когато затруднението на пътуващия е причинено умишлено или поради небрежност от самия него, туроператорът може да изисква заплащането на разумна такса от пътуващия за оказаното съдействие.

(3) Таксата по ал. 2 не може да надвишава действителните разходи, направени от туроператора за оказване на съдействие на пътуващия.

(2) Търговците не носят отговорност за грешки при резервацията, които се дължат на пътуващия или са причинени от непредотвратими и извънредни обстоятелства.

(2) Търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на търговеца, улесняващ предоставяне на свързани туристически услуги“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.

(3) При първоначална регистрация в регистъра на туроператорите и туристическите агенти договорът за застраховка по ал. 1 се сключва и се представя на министъра на туризма не по-късно от 7 дни от уведомяването за издаденото удостоверение за регистрация.

(4) Договорите по ал. 1 и 2 не може да съдържат клаузи, които изключват или ограничават правата на пътуващия, включително в резултат на неизпълнение на задължения от страна на туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, определени в този раздел.

(5) Обезпечението по застрахователните договори по ал. 1 и 2 се предоставя безплатно за пътуващия, за да се гарантира репатрирането и при необходимост – финансирането на настаняването преди репатрирането.

(2) Копие на сертификата по ал. 1 се предоставя на пътуващия преди сключването на договора за туристически пакет или свързани туристически услуги или преди заплащането на цената или авансовото плащане от пътуващия, но не по-късно от 7 дни преди началото на пътуването.

(2) Застрахователят уведомява писмено министъра на туризма за настъпването на застрахователното събитие не по-късно от един ден от узнаването му.

(3) Веднага след настъпването на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да предприеме необходимите мерки за осигуряване продължаването на изпълнението на туристическите пакети или свързаните туристически услуги или за репатрирането на пътуващите съгласно условията на сключения застрахователен договор.

(2) Когато претенцията е предявена по съдебен ред, туроператорът или търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е длъжен да иска привличането на застрахователя в процеса.

(3) Пътуващият може да предяви претенциите си директно срещу застрахователя.

(2) В случаите, когато имуществената отговорност на туроператора или на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, се определя от съда, след влизането в сила на съдебното решение правоимащите задължително представят на застрахователите заверени преписи от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите, както и заверени преписи от изпълнителните листове.

(2) Когато в договора за туристически пакет е включен превоз на пътници, застраховката по чл. 97, ал. 1 покрива репатрирането на пътуващите.

(3) Застрахователят може да предложи на пътуващия продължаване на туристическия пакет, за което пътуващият не дължи допълнителни плащания извън тези, посочени в договора за туристическо пътуване. Когато дейностите по продължаването на туристическия пакет представляват организиране на отделен туристически пакет, застрахователят ги извършва посредством туроператор.

(4) За осигуряване изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3 в застрахователните договори се определят условията и начините за оказване на помощ при покриване на посочените рискове.

(5) Застраховката по чл. 97, ал. 1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите съгласно разпоредбите на този раздел по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка.

(6) При настъпването на застрахователно събитие в случаите, когато туристически агент е продал туристически пакет, организиран от туроператор, и е възстановил на потребителите сумите по ал. 1, туристическият агент встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя по договора за застраховка.

(7) Пътуващ, който иска да бъде обезщетен в случаите по чл. 103, ал. 1 и самостоятелно е покрил разходите си, е длъжен да представи на застрахователя доказателства за извършените от него разходи за транспорт, както и за подслон и храна за времето на принудителния му престой.

(8) Застрахователят има право да откаже да заплати разликата между действително направените разходи и двукратния размер на разходите, които потребителят би извършил, ако спазва условията, предвидени в договора за туристически пакет.

(2) Декларираният оборот по ал. 1 включва само приходите от продажба на туристически пакети на пътуващи и не включва оборотите от продажба на туристически пакети към други туроператори.

(3) Туроператорът включва в декларирания оборот и стойността на организираните от него чартърни полети независимо от това, дали те се продават от други туроператори, или от туристически агенти.

(4) Декларирането на оборота се извършва чрез декларация по образец, утвърден от министъра на туризма.

(5) Към декларацията по ал. 4 застрахователят може да изиска прилагането на финансови данни за дейността на туроператора.

(6) Застрахователната сума по задължителната застраховка на туроператор, който предоставя туристически пакет с включен чартърен полет, не може да е по-малка от 500 000 лв.

(2) В случаите, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е страна, отговорна за превоза на пътниците, застраховката покрива и тяхното репатриране.

(3) Застраховката по чл. 97, ал. 2 покрива отговорността на търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, съгласно разпоредбите на този раздел за плащания по свързани туристически услуги, получени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка.

(2) В случаите, когато търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е страна, отговорна за превоз на пътници, размерът на застрахователната отговорност се определя като 20 на сто от годишния оборот на услуги по превоз на пътници, част от свързани туристически услуги, за които търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, отговаря.

(3) За целите на ал. 1 се взема предвид оборотът от свързани туристически услуги, за които търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, е получил плащане от пътуващия или от негово име и при които заплащането от търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, към доставчика на съответната туристическа услуга се извършва в срок, по-дълъг от един работен ден от получаването на плащането.

(4) Размерът на застрахователната сума по ал. 1 не може да е по-малък от 5000 лв., а по ал. 2 – от 10 000 лв.

(5) При сключването на застрахователния договор обстоятелствата по ал. 2 и 3 се доказват с писмена декларация от търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, по образец, утвърден от министъра на туризма.

(2) При настъпване на застрахователно събитие, ако туристическите услуги, включени в застрахователната сума по чл. 106, ал. 1, вече са предоставени на пътуващия, доставчикът на туристическите услуги встъпва в правата на пътуващия към застрахователя по договора за застраховка.

(3) Пътуващ, който иска да бъде обезщетен по застраховката по чл. 97, ал. 2, е длъжен да представи на застрахователя доказателства за извършените от него плащания към търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги.

(2) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя на централните звена за контакт на другите държави – членки на Европейския съюз, цялата необходима информация относно изискванията на този закон във връзка със защитата срещу рисковете от неплатежоспособност и несъстоятелност и за лицето, която отговаря за защита срещу рисковете от неплатежоспособност и несъстоятелност на отделни туроператори и търговци, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, установени на територията на Република България.

(3) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя публичен достъп до регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и до информацията по чл. 98, ал. 4, включително онлайн, които съдържат информация относно изпълнението на задълженията по чл. 97, ал. 1 и 2.

(4) Централното звено за контакт към Министерството на туризма предоставя на централните звена за контакт на другите държави – членки на Европейския съюз, достъп до регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и до информацията по чл. 98, ал. 4, включително онлайн, които съдържат данни относно изпълнението на задълженията по чл. 97, ал. 1 и 2.

(5) При постъпило запитване от централно звено за контакт на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка със защитата срещу рискове от неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператор и/или търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, отговорът на запитването се изпраща възможно най-бързо в зависимост от спешността и сложността на въпроса, но не по-късно от 15 работни дни от получаването на искането.

(2) Декларирането от страна на туроператора на туристическия пакет или от страна на търговеца, улесняващ предоставянето на свързана туристическа услуга, че даден туристически пакет или дадена свързана туристическа услуга не представлява туристически пакет или съответно свързана туристическа услуга не освобождава туроператора или търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, от задълженията, предвидени по раздел II и по този раздел.

(3) Всяка клауза в договор или изявление на пътуващ, които пряко или косвено водят до отказ от права или до ограничаване на права на пътуващите, предоставени им по раздел II и по този раздел, или имащи за цел заобикаляне прилагането на разпоредбите на същите раздели, не са обвързващи за пътуващия.

(2) Лист-менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.

(3) Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват на български език и по желание или при необходимост – и на друг език.

(4) Обявените цени в лист-менюто и в карт-менюто са с еднакъв размер за всички туристи, определен при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4.

(5) За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава фискален бон съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

(2) На категоризиране по този закон подлежат и заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове.

(2) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Типовете заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са:

(3) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете ресторанти са:

(4) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете заведения за бързо обслужване са:

(5) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете питейни заведения са:

(6) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете кафе-сладкарници са:

(7) Нова – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Видовете барове са:

(2) Туристическите учебни центрове се категоризират в следните категории: „два еделвайса“ и „три еделвайса“.

(3) Туристическите спални се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.

(2) Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или в къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление-декларация по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

(3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на туризма заявление-декларация за категоризиране по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания:

(4) Заявления-декларациите по ал. 1, 2 и 3 и приложенията към тях се подават на български език.

(5) Документите по ал. 5 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.

(2) Срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.

(3) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. В срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3. Категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока.

(4) В случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.

(5) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Заявление-декларацията за категорията на обекта по ал. 3 се подава до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път.

(6) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. Служители на Министерството на туризма, съответно на общината, извършват проверка на място в туристическия обект за цялостно съответствие на обекта с изискванията за декларираната категория. При констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория за нов 5-годишен срок.

(7) За определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.

(8) В случай на промяна на категорията на обекта новата табела по чл. 132, ал. 1 се получава след връщане на предходно издадената.

(2) На лицето по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

(3) Издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за категория.

(4) При получаване на новото удостоверение лицето по ал. 1 връща предходно издаденото.

(5) Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г. В случай че лицето по ал. 1 заяви промяна на категорията на туристическия обект в по-ниска от определената му категория и към заявление-декларацията по ал. 1 приложи декларация, с която да удостовери, че вписаните данни в Националния туристически регистър за него и за обекта не са променени, в 30-дневен срок от постъпването на заявление-декларацията по предложение на съответната ЕККТО на лицето се издава ново удостоверение за категория съгласно искането му.

(6) За промяната по ал. 5 се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(2) Понижаването на категорията на обекта е принудителна административна мярка и се прилага със заповед на категоризиращия орган по решение на ЕККСТО, съответно на ОЕККТО.

(3) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът определи друго.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава до съответния категоризиращ орган.

(3) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца и по-кратък от един месец.

(4) Причините и срокът, за който се иска спирането, се посочват в заявлението по ал. 1.

(5) Срокът на спирането на действието на удостоверението за категория се отразява в Националния туристически регистър.

(6) За периода на спиране на действието на удостоверението за категория съответното лице няма право да извършва дейност в обекта.

(2) В случаите по ал. 1 категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) След прекратяване на категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. Нова категория на обекта се определя по реда на чл. 129.

(4) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

(5) При прекратяване категорията на обекта категоризиращият орган предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.