Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 22 октомври 2017 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (25 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за туризма
Заменя: Закон за туризма, Закон за туризма
Консолидиран текств сила от 22 октомври 2017 г. до 19 ноември 2017 г. (към 22 октомври 2017 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 30 от 2013 г.37 промени, последна в ДВ, бр. 87 от 2026 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, услуги и обекти;
2. туристическото райониране на страната, туристическите райони, създаването, устройството, организацията и дейността на организациите за тяхното управление;
3. правомощията на държавните органи, териториалните органи на изпълнителната власт, организациите за управление на туристическите райони и туристическите сдружения по формиране и провеждане на политика за устойчиво развитие на туризма.
Чл. 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 4. (1) Лицата, предоставящи туристически услуги в туристически обекти, са длъжни да обявяват техните цени в еднакъв размер спрямо всички туристи, като не се допуска различно третиране на туристите или поставянето на част от тях в по-неблагоприятно положение, основано на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
(2) Изискванията на ал. 1 се прилагат и в случаите, когато обявените цени на туристическите услуги се посочват в интернет, в рекламни и търговски брошури и издания, както и в радио- и телевизионни предавания.
Глава втора
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА И ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА
Чл. 5. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 6. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 12. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 13. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 14. (1) Към кмета на общината се създава общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти по чл. 128.
(2) Председател на комисията по ал. 1 е оправомощено от кмета на общината длъжностно лице.
(3) В състава на ОЕККТО се включват с равен брой гласове представители на местната администрация, от една страна, и на местните, регионалните и браншовите туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, от друга страна.
(4) Условията и редът за определяне на представителите по ал. 3 се уреждат с правилника по ал. 6.
(5) Кметът на общината със заповед определя числеността и поименния състав на ОЕККТО по предложение на съответните ръководители на сдруженията по ал. 3.
(6) Кметът на общината със заповед утвърждава правилник за организацията и дейността на ОЕККТО.
Глава трета
ТУРИСТИЧЕСКО РАЙОНИРАНЕ
Раздел I
Туристически райони
Чл. 15. (1) Територията на страната се разделя на обособени територии – туристически райони, с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама.
(2) Туристическите райони покриват цялата територия на страната и са съобразени с общинските административни граници, като територията на една община не може да бъде разделяна между два района и не може да принадлежи едновременно към два различни туристически района.
(3) Туристическите райони имат наименование, лого и слоган.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Управление на туристическите райони. Предмет на дейност, учредяване и устройство на организациите за управление на туристическите райони
Чл. 17. (1) Туристическият район се управлява от организация за управление на туристическия район (ОУТР).
(2) Организациите за управление на туристическите райони са доброволни организации, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама на определена територия – туристически район.
(3) В ОУТР могат да членуват туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, общински и областни администрации, научни организации, институти и училища в областта на туризма, сдружения на потребителите и други институции и организации, чието седалище или място за извършване на дейността е на територията на туристическия район, национални, общински и регионални музеи, национални и природни паркове, намиращи се на територията на района.
(4) Организациите за управление на туристическите райони са юридически лица, които се учредяват и регистрират по реда на този закон.
Чл. 18. (1) Организациите за управление на туристическите райони се създават за следните дейности:
1. разработване и прилагане на маркетингова стратегия на туристическия район в съответствие с националната маркетингова стратегия;
2. изработване на лого и слоган на туристическия район;
3. организиране провеждането на маркетингови изследвания и проучвания на туристическия поток в туристическия район и на анализи и прогнози за туристическото развитие;
4. осъществяване на дейности по изграждане на бранд, връзки с обществеността и реклама на туристическия район;
5. организиране и подпомагане дейността на туристическите информационни центрове в района;
6. разработване и прилагане на стратегия за развитие на туризма, продуктови стратегии и годишни планове за развитие на туризма на територията на туристическия район в съответствие с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма;
7. подпомагане дейността на областните управители и кметовете на общини при реализацията на стратегии и програми за развитие на туризма чрез становища и предложения;
8. подпомагане кметовете на общини при изпълнението на задълженията им по този закон;
9. реализиране на проекти по програми на Европейския съюз;
10. създаване и поддържане на база данни за туризма в района – част от Единната система за туристическа информация;
11. осъществяване обмен на информация, стандарти и добри практики;
12. провеждане на дейности по обучение и повишаване качеството на туристическите услуги;
13. подпомагане разработването, въвеждането и прилагането на доброволни системи за оценяване качеството на туристическите услуги и устойчивото развитие на туристическия район.
(2) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Организациите за управление на туристическите райони осъществяват своята дейност в съответствие с националната политика в областта на туризма, провеждана от Министерството на туризма.
(3) Областните управители и кметовете на общини оказват съдействие на съответната ОУТР при изпълнение на функциите й.
Чл. 19. (1) Организациите за управление на туристическите райони могат да извършват и друга стопанска дейност, която подпомага, допълва или съпътства основния им предмет на дейност.
(2) Организациите за управление на туристическите райони могат да бъдат бенефициенти по Кохезионния фонд и Структурните фондове на Европейския съюз и по програми на национално и европейско равнище.
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. (1) Организациите за управление на туристическите райони се учредяват без определен срок.
(2) На територията на един туристически район може да съществува само една организация за управлението му.
(3) Организацията за управление на туристическия район задължително включва в своето наименование „туристически район“. Право на наименование „туристически район“ имат само организациите, които са създадени в съответствие с този закон.
Чл. 22. Организация за управление на туристически район се учредява от:
1. туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, чието седалище е на територията на туристическия район, и
2. поне четири общини от територията на туристическия район.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 25. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 26. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 27. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 28. (1) Учредителното събрание взема решение за учредяване на ОУТР и приема устава й.
(2) В устава на ОУТР се уреждат дейността и начинът на управление, условията за възникване и прекратяване на членството в нея, правата и задълженията на членовете, както и други въпроси, свързани с предмета на дейност на организацията.
(3) Уставът на всяка ОУТР се публикува на интернет страницата на организацията.
Чл. 29. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 31. Трудовите правоотношения, здравното и социалното осигуряване на работещите в ОУТР лица се уреждат в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 33. (1) Общото събрание е върховен орган и включва всички членове на ОУТР.
(2) Туристическо сдружение участва в общото събрание чрез лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.
(3) Общините се представляват в общото събрание чрез кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.
Чл. 34. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва устава на организацията;
2. определя размера на членския внос;
3. избира и освобождава председателя и членовете на управителния съвет и двама от членовете на контролния съвет;
4. приема стратегическите документи на туристическия район, включително маркетинговата стратегия на района;
5. приема годишен план за дейността на ОУТР и отчета за изпълнението му;
6. приема бюджета и отчета за изпълнението му;
7. взема и други решения, предвидени в устава.
(2) В общото събрание участват представители на всички членове. Редът за определяне на представителите се урежда в устава.
(3) Всеки член има право на един глас в общото събрание.
Чл. 35. (1) Общото събрание е редовно и извънредно. Редовното общо събрание се провежда ежегодно в седалището на ОУТР.
(2) Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква по решение на управителния съвет или по писмено искане на една трета от членовете на общото събрание.
(4) В случая по ал. 3 управителният съвет свиква извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпване на искането. Ако управителният съвет не свика извънредно общо събрание в посочения срок, то се свиква от контролния съвет.
(5) Поканата за редовно или извънредно общо събрание съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и по чия инициатива то се свиква.
(6) Поканата се публикува на интернет страницата на организацията най-малко един месец преди насрочената дата.
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. (1) Управителният съвет се състои най-малко от петима членове, включително председател и изпълнителен директор, и се избира за срок три години.
(2) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно:
1. при смърт;
2. при подаване на оставка;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;
4. ако не участва без основателна причина в повече от две последователни заседания на управителния съвет;
5. при заличаване на организацията, която представлява, от Националния туристически регистър.
(3) При предсрочно прекратяване на мандата на член на управителния съвет на негово място общото събрание избира друго лице от същата квота за срок до края на първоначалния мандат на освободения член.
Чл. 38. (1) Управителният съвет:
1. свиква общото събрание;
2. предлага на общото събрание промени в устава на организацията;
3. приема и изключва членовете на организацията;
4. одобрява логото и слогана на туристическия район;
5. избира и освобождава изпълнителния директор и определя размера на възнаграждението му;
6. организира дейността и одобрява организационната структура на организацията;
7. предлага на общото събрание за приемане стратегическите документи на туристическия район;
8. предлага на общото събрание за приемане годишния план за дейността на организацията, както и отчета за изпълнението му;
9. предлага на общото събрание за приемане проекта на бюджет и отчета за изпълнението му;
10. взема решения за разпореждане с имуществото на организацията при спазване изискванията на устава;
11. взема решения за участие и за прекратяване на участие в други организации;
12. избира представителя на организацията в Националния съвет по туризъм;
13. изпълнява и други функции, предвидени в устава или по решение на общото събрание.
(2) Редът за свикване и правилата за работа и вземане на решения от управителния съвет се определят в устава.
Чл. 39. Председателят на управителния съвет:
1. представлява ОУТР;
2. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет;
3. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и предлага дневния им ред;
4. сключва договора за управление с изпълнителния директор;
5. определя член на управителния съвет, който при негово отсъствие да ръководи заседанията на съвета;
6. решава и други въпроси, предвидени в устава.
Чл. 40. Изпълнителният директор:
1. организира, управлява и ръководи текущата дейност на организацията в съответствие с решенията на общото събрание, управителния съвет и устава;
2. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. организира и осъществява взаимодействие с Министерството на туризма и с други органи и организации;
3. изготвя ежемесечни и годишни справки, отчети, доклади и информации по въпроси от компетентността на организацията;
4. разпорежда се с движимото имущество на организацията;
5. сключва и прекратява трудовите договори със служителите;
6. изготвя и представя пред управителния съвет документите по чл. 38, ал. 1, т. 5 – 9;
7. представя отчет за изпълнението на бюджета пред управителния съвет след становище на контролния съвет;
8. решава и други въпроси, предвидени в устава.
Чл. 41. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 42. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Бюджет
Чл. 43. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IV
Прекратяване и ликвидация на ОУТР
Чл. 44. (1) Организацията за управление на туристическия район може да бъде прекратена по решение на общото събрание, взето с мнозинство от две трети от гласовете на всички членове.
(2) Общото събрание се свиква по искане на най-малко две пети от членовете му в едномесечен срок от постъпването му. При бездействие на управителния съвет искането може да се отнесе пред надзорния орган, който свиква общото събрание или овластява членовете да го свикат.
(3) Организацията за управление на туристическия район може да бъде прекратена със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, когато:
1. извършва дейност, която противоречи на закона, или
2. не осъществява дейност в продължение на повече от една година.
(4) Заповедта по ал. 3 се издава служебно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или по молба на всяко заинтересовано лице.
Чл. 45. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел V
Контрол
Чл. 46. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
ТУРИСТИЧЕСКИ СДРУЖЕНИЯ
Чл. 47. (1) Туристическите сдружения по смисъла на този закон се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Туристическите сдружения се вписват в предназначения за това регистър, който се води в Министерството на туризма. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.
(3) Предметът на дейност на туристическите сдружения включва дейности за координиране действията при формирането и маркетинга на туристическия продукт и информационното обслужване на туристите, по разработване и реализиране на инициативи и проекти в областта на туризма, дейности за защита на интересите и представителство на членовете в предвидените по този закон случаи, както и други дейности за развитието на туризма.
Чл. 48. Туристическите сдружения могат да бъдат:
1. регионални или местни;
2. браншови;
3. продуктови;
4. професионални.
Чл. 49. Туристическите сдружения могат да членуват в ОУТР, на чиято територия е седалището им.
Чл. 50. Туристическите сдружения в съответствие със своя устав:
1. представляват и защитават интересите на членовете си пред съответните държавни органи и териториални органи на изпълнителната власт и ОУТР;
2. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. участват в работните групи към Министерството на туризма при разработване на нормативни актове в областта на туризма;
3. изготвят анализи, експертизи и други и участват в разработването на стратегии и програми за развитието на туризма в национален мащаб, на територията на района или на общината и съдействат за тяхното изпълнение;
4. поддържат база данни на членовете на сдружението;
5. съдействат на членовете си за развитие на тяхната дейност чрез оказване на услуги, установяване на делови връзки, популяризиране на техните възможности, продукти, услуги и други;
6. набират и предоставят информация на своите членове за подпомагане на тяхната дейност;
7. съдействат за организиране и провеждане на професионално обучение, квалификация и преквалификация на своите членове и на кадрите в туристическия бранш;
8. оказват съдействие за доброволно уреждане на възникнали спорове между членовете си;
9. съдействат за маркетинга и рекламата на туристическия продукт на съответната територия;
10. съдействат за изграждането и функционирането на туристически информационни центрове или създават такива;
11. могат да участват с представители в ОЕККТО, НСТ и в консултативните съвети за развитие на туризма към кметовете на общини;
12. разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в туризма и недопускането на нелоялна конкуренция между и по отношение на своите членове;
13. информират компетентните органи за извършени нарушения на законодателството и етичните кодекси;
14. сътрудничат със сродни организации в страната и в чужбина и участват в дейността на европейски и други международни органи и организации;
15. участват в регионални, национални и международни проекти и програми;
16. извършват и други дейности, които са регламентирани в устава и не противоречат на закона.
Чл. 51. (1) Държавните органи и териториалните органи на изпълнителната власт оказват съдействие на туристическите сдружения за реализиране на техните цели.
(2) Общините могат да членуват в туристически сдружения след решение на общинския съвет.
Чл. 52. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 53. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 54. (1) Браншови туристически сдружения може да се създават в следните сектори:
1. „хотелиерство и ресторантьорство“;
2. „туроператорска и туристическа агентска дейност“.
(2) Наименованието на браншовото туристическо сдружение трябва да съдържа ясно означение, че представлява обединение на лица на браншови принцип, както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
Чл. 55. (1) Браншово туристическо сдружение в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ могат да учредят лица, извършващи дейност в категоризирани по този закон туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3.
(2) Браншово туристическо сдружение в сектор „туроператорска и туристическа агентска дейност“ могат да учредят лица, регистрирани по този закон за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност.
Чл. 56. При разработване на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на туристическите дейности, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови туристически сдружения. В случай че в срок 14 дни от получаване на искането не постъпи становище, се смята, че браншовото туристическо сдружение няма бележки по проекта.
Глава пета
ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ. НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ
Чл. 57. (1) Туристически информационен център се нарича мястото, където се извършва дейността по ал. 2.
(2) Туристическите информационни центрове се създават с цел информационно обслужване на туристите, реклама и популяризиране на туризма на съответната територия.
Чл. 58. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шеста
ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА
Чл. 59. (1) Държавата подпомага финансово устойчивото развитие на туризма чрез осигуряване на средства за:
1. национален туристически маркетинг и реклама;
2. единната система за туристическа информация;
3. дейността на ОУТР;
4. проучвания и анализи на туристическото развитие;
5. стратегическо и продуктово планиране на туризма на национално ниво;
6. контрол върху качеството на туристическите дейности и услуги;
7. участия в проекти по международни програми;
8. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма – държавна собственост;
9. повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на екологични технологии в областта на туризма;
10. изграждане и поддържане на туристическите атракции, базирани на културните ценности по Закона за културното наследство, културните институти по Закона за закрила и развитие на културата, защитените територии по Закона за защитените територии.
(2) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. По бюджета на Министерството на туризма се администрират следните приходи:
1. Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г., в сила от 28.05.2016 г. субсидия от държавния бюджет, определяна със закона за държавния бюджет за съответната година;
2. такси за регистрация на туристически дейности, категоризация и сертификация на туристически обекти;
3. приходи от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, с изключение на приходите от наложените глоби и имуществени санкции от кметовете на общини;
4. лихви;
5. средства по международни програми и споразумения;
6. дарения и помощи;
7. други източници, определени с нормативен акт.
(3) Средствата по ал. 1, т. 10 се осигуряват целево ежегодно в бюджета на Министерството на културата и по бюджетите на общините за управляваните от тях културни ценности и културни институти.
Чл. 60. (1) Средствата за развитието на туризма в общините се набират от:
1. средства, предоставени за изпълнение на целеви програми и проекти;
2. средствата, събрани от туристическия данък;
3. дарения и помощи, средства по международни програми и споразумения, когато не е предвидено те да постъпят в държавния бюджет.
(2) Средствата по ал. 1, т. 2 се разходват само за мероприятията по чл. 11, ал. 2.
Глава седма
ТУРОПЕРАТОРСКА И ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНТСКА ДЕЙНОСТ
Раздел I
Условия и ред за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност
Чл. 61. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 62. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 63. (1) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, към което прилагат:
1. декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК или копие на документ, удостоверяващ, че заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение;
3. справка по образец за броя, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност;
4. копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от договора за наем, или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността;
5. справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност;
6. копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност;
7. копие на предварителен договор за застраховка по чл. 97, ал. 1;
8. декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена, или че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, или му е отказана регистрация в сроковете по чл. 66, ал. 4, т. 1 и 2;
9. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
10. документ за платена такса за разглеждане на документите съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(2) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 2 подават заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, към което прилагат:
1. копие на документа, удостоверяващ правото на заявителя да извършва съответната туристическа дейност съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
2. копие на удостоверение или друг документ от кредитна или застрахователна институция, гарантиращ отговорността на заявителя за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност;
3. документите по ал. 1, т. 3 – 5, 9 и 10.
(3) В случай че лице по чл. 61, ал. 2 желае да извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност само по електронен път, то подава заявлението по ал. 1, към което прилага:
1. документите по ал. 1, т. 1, 2, 5 – 10;
2. документ, удостоверяващ собствеността на интернет адреса в съответния домейн;
3. декларация по образец, че заявителят ще извършва дейността само по електронен път.
(4) Алинея 3 се прилага и за операторите на интернет страници за групово пазаруване, когато ще извършват туристическа агентска дейност.
(5) Заявленията по ал. 1, 2 и 3 и приложенията към тях се подават на български език.
(6) Документите по ал. 5 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.
(7) В случай че регистриран туроператор желае да извършва туристическа агентска дейност, той подава заявлението по ал. 1, към което прилага документите по ал. 1, т. 3 – 6, 9 и 10. За разглеждане на документите и вписване на допълнителната регистрация като туристически агент се заплащат такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(8) В случай че регистриран туристически агент желае да извършва туроператорска дейност, той подава заявлението по ал. 1, към което прилага документите по ал. 1, т. 7, 9 и 10. За разглеждане на документите и вписване на допълнителната регистрация като туроператор се заплащат такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
Чл. 64. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 65. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 66. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 67. Удостоверението за регистрация се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител при предоставяне на следните документи:
1. копие от сключения договор за застраховка по чл. 97, ал. 1 – за туроператорите;
2. документ за платена такса за вписване в регистъра съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3;
3. изрично пълномощно в оригинал, в случай че удостоверението се връчва на пълномощник.
Чл. 68. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 69. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 70. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 71. При извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност туроператорът и/или туристическият агент сключва договори със:
1. лица, удостоверили правото си да извършват туроператорска и/или туристическа агентска дейност по съответното национално законодателство;
2. лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани туристически обекти, отговарящи на изискванията на съответното национално законодателство;
3. лица, предоставящи туристически услуги в сертифицирани по този закон туристически обекти;
4. лицензирани застрахователи;
5. лицензирани превозвачи по съответното национално законодателство;
6. екскурзоводи, планински водачи, ски учители и други лица, предлагащи допълнителни туристически услуги, удостоверили правото си да извършват съответния вид дейност.
Чл. 72. (1) Туроператорът задължително предлага на туриста сключването на застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ от името и за сметка на лицензиран застраховател при пътувания извън страната.
(2) Застраховката по ал. 1 не се сключва, когато туристът представи пред туроператора валидна полица за сключена дългосрочна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“, чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното пътуване.
(3) В случаите по ал. 2 туроператорът прилага копие от застрахователната полица към договора по чл. 82, ал. 1.
Чл. 73. (1) Туристическият ваучер се издава за вътрешен, входящ и изходящ туризъм само от регистриран туроператор.
(2) Туристическият ваучер се издава на туриста, когато се предоставя основна и/или допълнителна туристическа услуга или след сключване на договора по чл. 82, ал. 1.
(3) Туристическият ваучер се издава в три екземпляра, освен когато е в електронен вид.
(4) За граждани на трети държави, за които се прилага визов режим от Република България, туристическият ваучер задължително се издава и на хартиен носител с подпис и печат на издателя.
(5) Туристическият ваучер съдържа следните задължителни реквизити:
1. номер и дата на издаването на ваучера;
2. фирма на туроператора – издател на ваучера;
3. регистрационен номер на удостоверението за регистрация на туроператора;
4. номер на удостоверението за регистрация за туристическа агентска дейност на лицето, представляващо туроператора, с изключение на случаите, когато ваучерът се издава пряко от туроператора;
5. имена на туристите;
6. предплатената основна и/или допълнителна услуга или списък на предплатените услуги, включени в организираното туристическо пътуване с обща цена;
7. датата за изпълнение на услугата или датите за изпълнение на първата и последната услуга, включени в организираното туристическо пътуване с обща цена;
8. контрагенти по изпълнение на услугата;
9. срок и начин на плащане;
10. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за туристическите ваучери, издадени по електронен път, като в този случай се изписва само името на служителя.
Чл. 74. (1) Туристическият ваучер може да се предоставя на туриста и от туристически агент само от името и за сметка на регистриран туроператор.
(2) Туристическият агент няма право да издава собствен туристически ваучер.
Чл. 75. (1) Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 22.10.2017 г. Туристическият ваучер може да се издава като електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(2) Електронният туристически ваучер съдържа задължителните реквизити по чл. 73, ал. 5.
(3) За получаването на електронния туристически ваучер туристът или туристическият агент е необходимо да потвърди получаването му чрез обратно съобщение с уведомление за постъпване на електронното съобщение с прикачен ваучер в електронната му пощенска кутия.
(4) В случай на онлайн резервация електронен туристически ваучер се издава автоматично от резервационната система на туроператора след успешно приемане на условията на туроператора по конкретната оферта и се изпраща на адрес на електронната поща, посочен от клиента.
(5) За да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронния туристически ваучер, туроператорът – издател на ваучера, създава подходяща защита на файла срещу промени.
Чл. 76. (1) За туристическа услуга, която не е част от организирано туристическо пътуване с обща цена, туристическият агент издава резервационна бланка. Бланката се издава след сключване на договора между туристическия агент и доставчика на съответната туристическа услуга.
(2) Резервационната бланка се издава в три екземпляра, освен когато е във вид на електронен документ.
(3) Резервационната бланка съдържа следните задължителни реквизити:
1. номер и дата на издаването;
2. фирма и номер на удостоверението за регистрация на туристическия агент;
3. имена на туристите;
4. вида на основната или на допълнителната туристическа услуга;
5. дата за изпълнение на услугата;
6. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за електронните резервационни бланки, като в този случай се изписва само името на служителя.
(4) Изискванията по чл. 75 се прилагат и за издаването на електронна резервационна бланка.
Чл. 77. (1) В туристическите обекти за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършват само дейности, пряко или косвено свързани с предлагането на основни и допълнителни туристически услуги.
(2) В туристическите обекти – недвижими културни ценности, туроператорска и/или туристическа агентска дейност се извършва при спазване изискванията на Закона за културното наследство.
Чл. 78. Когато се извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност по електронен път, интернет страницата трябва да съдържа информацията по чл. 4 от Закона за електронната търговия.
Раздел II
Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена
Чл. 79. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 80. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 81. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 82. (1) С договора за организирано пътуване туроператорът се задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на потребителя срещу заплащане на определена цена.
(2) Договорът за организирано пътуване се сключва в писмена форма и екземпляр от него се предоставя на потребителя.
(3) Договорът трябва да съдържа:
1. дата и място на сключването;
2. фирма, седалище, адрес на управление, ЕИК, регистрационен номер на туроператора и/или туристическия агент, както и име, адрес и данни от личния документ на потребителя;
3. вида на използвания транспорт – въздушен, наземен, воден, като се посочи видът на транспортното средство – самолет – чартърен или редовен, автобус, кораб – име, националност, принадлежност и класа, друг вид транспорт, плавателно средство и други;
4. маршрута на пътуването, начален пункт, час и място на тръгване, очаквано време на пристигане в крайния пункт, час и сборно място за тръгване от крайния пункт, очакваното време на пристигане, продължителност на престоя;
5. местоположение и вид на туристическите обекти, когато в цената на пътуването са включени и цените на билетите за посещението им;
6. местоположение, вид и категория на местата за настаняване и брой нощувки, когато пътуването включва нощувка;
7. вид и категория на заведенията за хранене и развлечения, брой и вид на храненията, включени в туристическото пътуване;
8. посещения, пътувания, трансфери и други услуги, включени в общата цена;
9. специални изисквания на потребителя, предявени от него преди сключването на договора, за които е постигнато съгласие от страните по договора;
10. обща цена, обявена в левове, на всички услуги, включени в договора, други плащания, невключени в цената, срок и начин на плащане;
11. възможност за промяна на цената, реда и начина, по който тя се преизчислява в случаите по чл. 88, ал. 1;
12. краен срок, в който потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи неустойка и обезщетение, както и срок, в който потребителят трябва да уведоми туроператора или туристическия агент, че преотстъпва своето пътуване на трето лице;
13. размер на неустойката, която потребителят дължи на туроператора при отказ от договора след срока по т. 12;
14. минимален брой участници, ако такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран и пътуването може да бъде отменено;
15. изисквания за формата, начините и сроковете, при които потребителят има право да предяви рекламация в случаите на неизпълнение или неточно изпълнение на договора;
16. фирма и адрес на застрахователя, с който туроператорът е сключил застрахователния договор по чл. 97, ал. 1.
(4) Писмената форма се смята за спазена и когато договорът е бил сключен чрез изпращане на подписан от страните екземпляр по електронна поща в подходящ формат, установяващ надлежното му подписване, или подписан по електронен път, ако страните по договора притежават електронен подпис.
(5) Договорът за организирано пътуване може да бъде сключен и в електронна форма, когато касае предложение, публикувано на интернет страницата на туроператор или туристически агент, чрез поставяне на маркер в поле „Приемам общите условия и съдържанието на договора за организирано пътуване“ и при спазване на съответните изисквания на Закона за електронната търговия и на Закона за защита на потребителите.
(6) Когато предмет на договора е организирано детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена, броят на нощувките се определя в съответствие с чл. 84.
(7) Туроператорът не може да се позовава на липсата на реквизит на договора.
(8) Договорът съдържа информация за съществените елементи на сключената задължителна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ за пътувания извън страната.
(9) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент предоставя на потребителя оригинал на застрахователната полица по застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ преди началото на пътуването.
(10) Туроператорът е длъжен да съхранява сключените от него или чрез туристически агент договори за организирано пътуване за срок три месеца от датата на сключването им.
Чл. 83. С договора за организирано детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена туроператорът и превозвачът се задължават да предприемат пътувания само през светлата част на денонощието.
Чл. 84. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 85. Договорът за организирано пътуване не може да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Чл. 86. (1) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма след сключването на договора, но не по-късно от 7 работни дни преди началото на пътуването, информация за:
1. името или фирмата, адреса и телефонния номер на свой представител в посещаваното място, а при липса на представител – данни за установяване на контакт с организациите в посещаваното място, които могат да окажат съдействие на потребителя при възникване на затруднение; когато няма такава организация, на потребителя се предоставя телефонен и факс номер или адрес на електронна поща за връзка с туроператора или туристическия агент;
2. времето и местата на междинните спирания и връзки;
3. вида на използваните транспортни средства;
4. застраховките, свързани с изпълнението на договора.
(2) Когато периодът между сключването на договора и началната дата на пътуването е по-кратък от 7 работни дни, информацията по ал. 1 се предоставя при сключването на договора.
(3) При пътуване в чужбина на малолетни или непълнолетни лица туроператорът пряко или чрез туристическия агент в срока по ал. 1 предоставя на родител, настойник или попечител информация, която дава възможност за пряк контакт с малолетния или непълнолетния или с отговарящото за него лице на мястото на пребиваването му.
Чл. 87. Информацията по чл. 80, ал. 1 и 4, чл. 81, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и договорът по чл. 82 трябва да се предоставят на български език.
Чл. 88. (1) Цената на организираното пътуване не може да се увеличава освен в случаите, когато това е предвидено изрично в договора, и при условие че договорът определя начина на изчисляване на промяната в цената и изменението се дължи единствено на:
1. увеличаване стойността на транспортните разходи, в т. ч. на горивото;
2. увеличаване размера на такси, свързани с ползвани услуги по договора, като летищни, пристанищни и други такси;
3. промяна в обменния валутен курс, относим към договора, в периода между сключването му и датата на отпътуването.
(2) Цената не може да се увеличава 20 дни преди началната дата на пътуването.
(3) Увеличението на цената трябва да бъде икономически обосновано и да съответства на изменените разходи.
(4) Цената на организираното пътуване може да се намалява.
Чл. 89. (1) Когато туроператорът промени значително някоя от основните клаузи на договора, е длъжен – пряко или чрез туристическия агент, да уведоми потребителя за промяната в двудневен срок от настъпването й, но не по-късно от 10 дни преди началната дата на пътуването. Потребителят може да:
1. приеме промените, което се удостоверява с допълнително писмено споразумение към договора, което уточнява тяхното отражение върху цената, или
2. се откаже от договора, без да дължи неустойка или обезщетение.
(2) Увеличаване на цената с повече от 5 на сто се смята за значителна промяна на договора.
(3) Потребителят уведомява за решението си туроператора или туристическия агент в срок три дни от получаване на уведомлението, но не по-късно от 7 дни преди началната дата на пътуването.
(4) Когато потребителят се откаже от договора съгласно ал. 1, т. 2, той има право да избира една от следните възможности:
1. да приеме друго пътуване от същото или по-високо качество, когато туроператорът или туристическият агент е в състояние да му предложи такова, или
2. да приеме туристическо пътуване с обща цена от по-ниско качество, като в този случай туроператорът или туристическият агент е длъжен да възстанови на потребителя разликата в цената между отмененото и предложеното пътуване, или
3. да му бъдат възстановени платените от него суми по договора в 7-дневен срок от датата, на която туроператорът е получил уведомлението за отказ.
(5) В случаите по ал. 1 и 4 потребителят има право да предяви иск за обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договора.
Чл. 90. (1) Когато туроператорът отмени организираното пътуване преди неговото започване по причина, която не се дължи на потребителя, последният има правата по чл. 89, ал. 4. В тези случаи потребителят има и правата по чл. 89, ал. 5, освен:
1. когато не е набран необходимият минимален брой участници за осъществяване на организирано пътуване и за което потребителят е уведомен писмено в сроковете, определени в договора, или
2. ако отмяната на пътуването се дължи на непреодолима сила.
(2) Дублирането на резервации не се смята за непреодолима сила.
(3) Когато потребителят се откаже от организираното пътуване преди неговото започване по собствена причина, туроператорът има право да удържи неустойка само в случай, че размерът й е изрично посочен в договора за организирано пътуване.
Чл. 91. (1) Потребителят може да прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице, което отговаря на всички изисквания за осъществяване на пътуването, като предварително уведоми за това туроператора или туристическия агент в срок, определен в договора.
(2) Потребителят, който прехвърля своите права и задължения, и лицето, на което се прехвърля пътуването, са солидарно отговорни пред туроператора или туристическия агент за заплащане на общата цена по договора и на разходите, свързани с прехвърлянето.
Чл. 92. (1) Потребителят уведомява в най-кратък срок доставчика на услугите и туроператора или туристическия агент за всяко неточно изпълнение на договора, установено от него по време на пътуването и престоя. Уведомяването трябва да се направи в писмена или друга подходяща форма, включително чрез факс, електронна поща или друго техническо средство, което дава възможност то да бъде възпроизведено.
(2) Доставчикът на услугите и туроператорът, туристическият агент или техният местен представител са длъжни в най-кратък срок от подаване на рекламацията да предприемат необходимите мерки за удовлетворяване на потребителя.
Чл. 93. (1) Туроператорът носи отговорност за всяко неизпълнение и неточно изпълнение на своите задължения по договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови контрагенти.
(2) Туроператорът може да предяви иск срещу своите контрагенти при неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията по сключения между тях договор.
(3) Туроператорът не носи отговорност за вреди, причинени от неизпълнение или от неточно изпълнение на договора, които се дължат на:
1. поведението на потребителя;
2. действия на трето лице, несвързано с изпълнението на договора, които не могат да се предвидят или избегнат;
3. непреодолима сила или събитие, което не може да се предвиди или избегне от страна на туроператора или неговите контрагенти при добросъвестно изпълнение на техните задължения.
(4) В случаите по ал. 3, т. 2 и 3 туроператорът е длъжен да окаже незабавно съдействие на потребителя.
Чл. 94. (1) В договора за организирано пътуване може да се уговори горна граница на отговорността на туроператора за вреди, причинени на потребителя вследствие на неизпълнение или неточно изпълнение на договора. Горната граница на отговорността на туроператора, уговорена между страните, не може да надхвърля трикратния размер на цената на пътуването.
(2) Когато отговорността на контрагентите на туроператора за вреди, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на услугите по договора, е ограничена от международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, договорът за организирано пътуване може да предвиди ограничаване на отговорността на туроператора в съответствие с разпоредбите на тези договори.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите на телесна повреда.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 в договора за организирано пътуване не могат да се включват клаузи, които освобождават туроператора от отговорността му по чл. 93, ал. 1.
Чл. 95. (1) Когато по време на пътуването не бъде изпълнена значителна част от услугите по договора или туроператорът установи, че няма да е в състояние да изпълни значителна част от тези услуги, той е длъжен да предприеме всички подходящи мерки за продължаване на пътуването, без това да е свързано с допълнителни разходи за потребителя, и да го обезщети при наличие на разлика между уговорените и действително предоставените услуги.
(2) В случай че туроператорът не предприеме подходящи мерки за продължаване на пътуването, потребителят може да предяви иск за обезщетение на направените от него допълнителни разходи и други вреди.
(3) Когато не е възможно да се вземат подходящи мерки по ал. 1 или те не се приемат от потребителя поради основателна причина, туроператорът е длъжен да:
1. осигури транспорт до началния пункт на пътуването или до друго договорено място, без това да е свързано с допълнителни разходи за потребителя, и
2. обезщети потребителя за нанесените вреди.
Чл. 96. Отделното фактуриране на различните елементи от уговореното с договора организирано туристическо пътуване с обща цена не освобождава туроператора или туристическия агент от задълженията им по този закон.
Раздел III
Застраховка „Отговорност на туроператора“
Чл. 97. (1) Туроператорът ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.
(2) При първоначална регистрация в регистъра на туроператорите и туристическите агенти договорът за задължителна застраховка се сключва и представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма не по-късно от 7 дни от уведомяването за издаденото удостоверение за регистрация.
(3) Договорът за задължителна застраховка не може да съдържа клаузи, които изключват или ограничават правата на потребителя по този раздел.
Чл. 98. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 99. (1) Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му.
(2) В случай на прекратяване на договора за застраховка преди изтичане на срока му регистрираното лице е длъжно да сключи нов договор за застраховка и да го представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма не по-късно от 7 дни от прекратяването му.
(3) Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка по ал. 1 в 14-дневен срок от сключването или подновяването му.
(4) Условията и редът за сключване на застрахователния договор по чл. 97, ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(5) С наредбата по ал. 4 се уреждат и застрахователното покритие, лимитите на отговорност и начинът на определяне на застрахователната сума.
Чл. 100. (1) Туроператорът пряко или чрез туристически агент предоставя на потребителя сертификат, издаден от застрахователя, удостоверяващ наличието на договор за задължителна застраховка.
(2) Туроператорът пряко или чрез туристически агент предоставя на потребителя сертификата по ал. 1 преди сключването на договора за организирано пътуване с обща цена и преди заплащането на цената или авансово плащане от потребителя, но не по-късно от 7 дни преди началото на пътуването.
(3) Когато туроператорът пряко или чрез туристическия агент не представи на потребителя сертификата по ал. 1, потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи неустойка или обезщетение.
(4) Отказът на потребителя по ал. 3 трябва да е направен писмено пред туроператора или туристическия агент преди началото на пътуването.
Чл. 101. (1) Сертификатът трябва задължително да съдържа и следната информация на български и на английски език:
1. предмет на застраховката;
2. наименование, регистрационен номер, седалище, адрес на управление и телефон на туроператора;
3. номер и дата на застрахователната полица;
4. номер и дата на издаване на сертификата;
5. период на валидност на застраховката;
6. наименование, седалище на управление, адрес и телефон на застрахователя;
7. застрахователно покритие;
8. застрахователна сума;
9. срок и начин за предявяване на претенцията на потребителя към застрахователя;
10. срок и начин на изплащане на обезщетението от застрахователя;
11. подпис и печат на застрахователя;
12. подпис и печат на туроператора.
(2) Сертификатът може да съдържа и друга полезна за потребителя информация, отнасяща се до сключения договор за застраховка.
Чл. 102. При поискване от страна на потребителя туроператорът или туристическият агент е длъжен да му представи документа за платена застрахователна премия или негово копие.
Чл. 103. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да обезщети потребителя, осъществил връщането си до началния пункт на пътуването със собствени средства, в рамките на договорния лимит на отговорност. Обезщетението трябва да покрива направените от потребителя разходи за връщането, включително необходимите подслон и храна за времето на принудителния му престой.
(2) Потребителят сам определя начина, по който ще извърши връщането си до началния пункт на пътуването, като спазва условията на пътуване, предвидени в договора за туристическо пътуване с обща цена.
Чл. 104. (1) Когато пътуването вече е започнало и туроператорът не изпълни задължението си да върне потребителя до началния пункт на пътуването, застрахователят може да осигури заплащането на контрагентите и доставчиците на разходите, свързани с престоя и връщането на потребителя от мястото на пребиваването му до началния пункт на пътуването, включително за подслон и храна за времето на принудителния му престой.
(2) В случая по ал. 1 застрахователят определя начина, по който ще се извърши връщането на потребителя до началния пункт на пътуването, като зачита правата на потребителя и спазва условията, предвидени в договора за организирано пътуване.
(3) Туроператорът, контрагентът му или потребителят писмено уведомява застрахователя за връщането до началния пункт на пътуването.
Чл. 105. (1) Туроператорът е длъжен веднага, но не по-късно от един ден след узнаването на обстоятелства, които биха могли да доведат до настъпване на застрахователното събитие, да уведоми застрахователя и да му предостави информация за своите контрагенти, доставчици и за потребителите на услугите му, както и да му оказва необходимото съдействие.
(2) Уведомяването и предоставянето на информацията по ал. 1 се извърша писмено с копие до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Чл. 106. (1) Определянето на застрахователното обезщетение от застрахователя не лишава потребителя от правото му да претендира обезщетението по съдебен ред.
(2) Ако претенцията е предявена по съдебен ред, туроператорът е длъжен да иска привличането на застрахователя в процеса.
(3) Потребителят може да предяви претенциите си направо срещу застрахователя.
Чл. 107. Спогодба между туроператор и потребител, претърпял вреди, има действие за застрахователя, ако той я одобри.
Чл. 108. (1) Застрахователното обезщетение по застраховката по този раздел се плаща от застрахователя, който е издал застрахователната полица, или от упълномощен негов представител.
(2) В случаите, когато имуществената отговорност на туроператора се определя от съда, след влизането в сила на съдебното решение правоимащите задължително представят на застрахователите заверени преписи от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите, както и заверени преписи от изпълнителните листове.
Чл. 109. Обезщетението по застраховката се определя и изплаща от застрахователя в срок до 15 дни, след като туроператорът и/или увреденият потребител са представили всички поискани от застрахователя документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.
Раздел IV
Мерки за гарантиране правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен, автобусен и воден транспорт
Чл. 110. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава осма
ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО
Раздел I
Хотелиерска и ресторантьорска дейност
Чл. 111. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 112. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 113. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 114. Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;
2. предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5;
3. поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация:
а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца;
б) работното време на туристическия обект – за заведенията за хранене и развлечения;
в) имената на управителя на обекта с телефон за контакт.
Чл. 115. Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да:
1. обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията;
2. обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение;
3. обявяват цените задължително в левове, а при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4;
4. спазват българското законодателство, уреждащо престоя на туристи на територията на Република България.
Чл. 116. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 117. (1) Лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи – лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи.
(2) Лист-менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.
(3) Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват на български език и по желание или при необходимост – и на друг език.
(4) Обявените цени в лист-менюто и в карт-менюто са с еднакъв размер за всички туристи, определен при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4.
(5) За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава фискален бон съгласно Закона за данък върху добавената стойност.
Чл. 118. Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство, могат да сключват договори с регистрирани туроператори и туристически агенти, с хотелиери и ресторантьори, извършващи дейност в категоризирани туристически обекти, и с лицензирани превозвачи.
Раздел II
Категоризиране на места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене
Чл. 119. (1) Местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене подлежат на категоризиране по този закон независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им.
(2) На категоризиране по този закон подлежат и заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове.
Чл. 120. Не подлежат на категоризиране по този закон:
1. заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, както и във ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от техни служители и за които няма осигурен свободен достъп за външни посетители;
2. заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти;
3. обособени като места за хранене части от помещения или дворове на категоризирани къщи за гости, стаи за гости и хостели, където се предлага домашно приготвена храна само на гостите, вписани в регистъра на настанените туристи на съответния обект;
4. ловните бази по Закона за лова и опазване на дивеча: ловна резиденция, ловен дом, ловна хижа и ловен заслон.
Чл. 121. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 122. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 123. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 124. Прилежащите към места за настаняване и самостоятелните заведения за хранене и развлечения се категоризират в следните категории:
1. ресторанти – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
2. заведения за бързо обслужване – „една звезда“, „две звезди“ и „три звезди“;
3. питейни заведения – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“;
4. кафе-сладкарници – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
5. барове – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“.
Чл. 125. (1) Туристическите хижи се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
(2) Туристическите учебни центрове се категоризират в следните категории: „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
(3) Туристическите спални се категоризират в следните категории: „един еделвайс“, „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
Чл. 126. Прилежащите към туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални заведения за хранене се категоризират в следните категории:
1. туристическа столова – категория „един еделвайс“ и „два еделвайса“;
2. туристически бюфет – категория „един еделвайс“ и „два еделвайса“;
3. туристическа столова със сервитьорско обслужване – категория „два еделвайса“ и „три еделвайса“.
Чл. 127. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 128. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 129. (1) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление за категоризиране по образец, към което прилага:
1. декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейкия съюз;
2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
3. справка по образец за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта;
4. копия на документите, удостоверяващи образованието или професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект, съгласно изискванията на наредбата по чл. 121, ал. 5;
5. формуляр по образец за определяне на категорията;
6. копия на документите за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
7. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно разрешение за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове;
8. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
9. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(2) Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление за категоризиране по образец, към което прилага:
1. формуляр по образец за определяне на категорията;
2. копие на документа за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта – в случай че това лице е различно от собственика на обекта;
3. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
4. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление за категоризиране по образец, към което прилага:
1. декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
3. формуляр по образец за определяне на категорията;
4. копия на документите за собственост на обекта или удостоверение от публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта;
5. копие на договор за наем или на друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
6. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
7. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(4) Заявленията по ал. 1, 2 и 3 с приложените към тях документи се подават до съответния категоризиращ орган.
(5) Документи по ал. 1, 2 и 3, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с официален превод на български език.
Чл. 130. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 131. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 132. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 133. (1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по чл. 121, ал. 5, съответно в наредбата по чл. 122, ал. 4.
(2) Срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.
(3) В срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да декларира желанието си да потвърди категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(4) В случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.
(5) Документът за платена такса и декларацията за категорията на обекта по ал. 3 се подават до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път.
(6) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Служители на Министерството на туризма, съответно на общината, извършват проверка на място в туристическия обект за цялостно съответствие на обекта с изискванията за декларираната категория. При констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория.
(7) За определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.
(8) В случай на промяна на категорията на обекта новата табела по чл. 132, ал. 1 се получава след връщане на предходно издадената.
Чл. 134. (1) Лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство в категоризиран туристически обект, или упълномощено от него лице може да подаде до съответния категоризиращ орган заявление за промяна на категорията на туристическия обект в по-висока от определената му по реда на чл. 129.
(2) На лицето по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
(3) Издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за категория.
(4) При получаване на новото удостоверение лицето по ал. 1 връща предходно издаденото.
(5) В случай че лицето по ал. 1 заяви промяна на категорията на туристическия обект в по-ниска от определената му категория и към заявлението по ал. 1 приложи декларация, с която да удостовери, че вписаните данни в Националния туристически регистър за него и за обекта не са променени, в 14-дневен срок от постъпването на заявлението по предложение на съответната ЕККТО на лицето се издава ново удостоверение за категория съгласно искането му.
(6) За промяната по ал. 5 се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
Чл. 135. (1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи и прилежащите към тях заведения за хранене се понижава при неизпълнение на изискванията за определената категория.
(2) Понижаването на категорията на обекта е принудителна административна мярка и се прилага със заповед на категоризиращия орган по решение на ЕККСТО, съответно на ОЕККТО.
(3) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът определи друго.
Чл. 136. (1) Действието на удостоверението за определена категория на местата за настаняване може да бъде спряно по заявление на лицето, извършващо дейност в обекта, за определен срок, в рамките на съответната година.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава до съответния категоризиращ орган.
(3) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца и по-кратък от един месец.
(4) Причините и срокът, за който се иска спирането, се посочват в заявлението по ал. 1.
(5) Срокът на спирането на действието на удостоверението за категория се отразява в Националния туристически регистър.
(6) За периода на спиране на действието на удостоверението за категория съответното лице няма право да извършва дейност в обекта.
Чл. 137. (1) Категорията на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се прекратява:
1. с изтичането на срока на определената категория;
2. по искане на собственика или на лицето, извършващо дейност в туристическия обект – с подаване на заявлението;
3. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;
4. ако в тримесечен срок от издаването на категорийната символика на туристическия обект лицето, извършващо дейност в него, не се яви за получаването й, а за сезонните обекти – в едномесечен срок;
5. при подаване на заявление за промяна на категорията на обекта – с получаване на новото удостоверение;
6. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на хотелиера или ресторантьора;
7. при промяна на вида на туристическия обект;
8. при реконструкция, основен ремонт или преустройство на туристическия обект по смисъла на Закона за устройство на територията;
9. при повторно нарушение на изискванията за определената категория;
10. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. при неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 6.
(2) В случаите по ал. 1 категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) След прекратяване на категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. Нова категория на обекта се определя по реда на чл. 129.
(4) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.
(5) При прекратяване категорията на обекта категоризиращият орган предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.
Глава девета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПА И УЕЛНЕС УСЛУГИ. СЕРТИФИЦИРАНЕ НА БАЛНЕОЛЕЧЕБНИ (МЕДИКЪЛ СПА), СПА, УЕЛНЕС И ТАЛАСОТЕРАПЕВТИЧНИ ЦЕНТРОВЕ
Чл. 138. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 139. Сертифицирането на центровете по чл. 138, ал. 1 се извършва с цел удостоверяване пригодността на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги.
Чл. 140. (1) Предоставянето на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги в сертифицирани по този закон центрове се извършва от лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
3. има персонал с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;
4. има управител с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;
5. е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3.
(2) Лицето по ал. 1 или негов пълномощник подава заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, към което прилага:
1. копия на документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност – за лицата, които не са търговци, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
3. копие на документа за собственост на центъра или от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са му предоставени права за ползване върху помещенията;
4. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;
5. справка за персонала – по образец;
6. документи, удостоверяващи образованието, професионалната и езиковата квалификация и стажа на лицето – управител на обекта, съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3;
7. декларация, че лицето е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги за заявения за сертифициране обект съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3;
8. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
9. документ за платена такса за разглеждане на документите за сертифициране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
Чл. 141. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 142. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 143. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава десета
ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ
Чл. 144. (1) Заявленията за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, за категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 и за сертифициране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, заедно с приложените към тях сканирани документи, може да се подават и по електронен път.
(2) Заявленията и уведомленията следва да са подписани с квалифициран електронен подпис от заявителя. За заявител се смята лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
(3) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. На интернет страницата на Министерството на туризма и на интернет страницата на съответната община се публикува електронният адрес, на който могат да се изпращат заявленията.
(4) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Електронното изявление се смята за получено, ако от Министерството на туризма, съответно от общината, потвърдят получаването му. Потвърждаване на получаването се извършва в срок до 5 работни дни.
Глава единадесета
ИЗДАВАНЕ НА ДУБЛИКАТИ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ И СЕРТИФИКАТИ
Чл. 145. (1) Дубликат на издадено удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, на удостоверение за определен вид и категория на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 и на сертификат за туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 се издава при унищожаване или загубване на първоначално издаденото удостоверение или сертификат по заявление по образец, подадено от съответните титуляри на изгубените документи.
(2) Към заявлението заявителят прилага декларация за обстоятелствата по ал. 1.
(3) За издаването на дубликат се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
Глава дванадесета
ЕКСКУРЗОВОДИ, ПЛАНИНСКИ ВОДАЧИ И СКИ УЧИТЕЛИ
Чл. 146. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 147. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 148. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 149. Екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите са длъжни при упражняване на професията да носят на видно място идентификационната си карта по чл. 148, ал. 1 по начин, който да осигурява във всеки един момент идентификацията по смисъла на чл. 148, ал. 2.
Чл. 150. Екскурзоводът, планинският водач и ски учителят носят имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на техните задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите.
Глава тринадесета
СКИ ПИСТИ. ВИДОВЕ. ПОЛЗВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕ. ПРЕДОСТАВЯНИ ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ
Чл. 151. (1) Територията на ски пистите независимо от собствеността й – държавна, общинска или частна, е общодостъпна и обучение по снежни спортове на нея могат да предлагат само ски училища с правоспособни ски учители, вписани в Националния туристически регистър.
(2) За части от територията на ски пистите достъпът може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота на хората, както и в други случаи, определени със закон.
(3) Ограничението по ал. 2 е допустимо и в случаите, когато това е необходимо за обработка на ски пистите, в извънработно време на лифтовите и влековите съоръжения, както и за провеждане на състезания или други мероприятия, които с оглед естеството си налагат ограничаване на ползването на ски пистата.
(4) На ски пистите не се допуска ползването на моторни превозни средства или други средства, които не са ски или сноуборд, с изключение на такива, които се използват от лицето по чл. 157, ал. 1 за обработка на пистите, за осигуряване на реда и безопасността по пистите или в извънредна ситуация, както и такива, които се използват от лицата, ангажирани с планинско спасяване и/или медицински екипи.
Чл. 152. (1) Ползването на туристическите обекти – ски писти, и предоставянето на туристически услуги на територията им трябва да бъде обезопасено и информационно обезпечено.
(2) Видовете ски писти по ал. 1 са:
1. за алпийски ски и сноуборд – обособен, сигнализиран и обезопасен наклонен планински терен за състезателно или любителско каране на ски и сноуборд;
2. за ски бягане – обособено, обезопасено и сигнализирано планинско трасе за практикуване на състезателно ски бягане на дистанции или любителско ски бягане;
3. детски ски зони;
4. снежни паркове.
Чл. 153. (1) Ски пистите могат да бъдат самостоятелни или организирани в ски зона с определени граници, която да обхваща ски писти с различна сложност и предназначение, връзките между тях, трасета и въжени линии за превоз на хора.
(2) Ски пътищата и маршрутите, представляващи връзка между ски пистите и участъци за придвижване на туристите, трябва да са обезопасени и информационно обезпечени.
Чл. 154. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 155. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма създава със заповед Комисия за определяне вида на ски пистите съгласно чл. 156, ал. 1, т. 1 и тяхната безопасност, наричана по-нататък „комисията“.
(2) Дейността и организацията на работа на комисията се уреждат с правилник, издаден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. Със заповедта по ал. 1 се определя съставът на комисията, в която се включват представители на Министерството на туризма, на Българската федерация „Ски“ и на Националното професионално сдружение на ски учителите и ски училищата.
(4) По преценка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в състава на комисията може да бъдат включени и други експерти в областта на снежните спортове.
(5) Комисията извършва проверки за определяне вида на ски пистите и тяхната безопасност след постъпило искане до министъра на икономиката, енергетиката и туризма от собственика или от лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение.
Чл. 156. Поддръжката на територията на ски писта по чл. 154, ал. 1, т. 5 включва извършване на следните дейности през летния, съответно зимния сезон:
1. рекултивация на терена: затревяване на оголени участъци, косене, почистване от храстовидна растителност, отстраняване на камъни, скални парчета, дънери, дупки и други неравности, причинени от порои и ерозия, отводняване, дрениране, изграждане на укрепителни шкарпи;
2. снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и временни ограждения, обезопасявания.
Чл. 157. (1) Собственикът или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение – влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154.
(2) На територията на ски зона може да се предоставят следните допълнителни туристически услуги:
1. обучение по снежни спортове (ски училище);
2. наем на специализирана ски и сноуборд екипировка;
3. сервизно обслужване на екипировка;
4. занимания за деца в обособена детска ски зона и/или снежен парк.
(3) Заниманията за деца по ал. 2, т. 4 и използването на ски пистите и съоръженията към тях от деца се организират при спазване изискванията на наредбата по чл. 79, ал. 5.
Чл. 158. (1) На територията на ски пистите следва да бъде подсигурено извършването на спасителни дейности.
(2) В цената на картата за ползване на съоръжението може да се включи и планинска застраховка.
Чл. 159. Министерският съвет приема наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България, както и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите.
Глава четиринадесета
ПЛАЖОВЕ. ВИДОВЕ. ПОЛЗВАНЕ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕ
Чл. 160. (1) Ползването на туристическите обекти – плажове, и предоставянето на туристически услуги на територията им следва да бъде обезопасено, информационно осигурено и при спазване на съответните здравни изисквания.
(2) Плажовете по ал. 1 са:
1. плажове към естествени водни обекти: морски, речни и езерни;
2. плажове към изкуствени водни обекти: язовирни и към плувни басейни.
(3) Собствениците или лицата, на които са предоставени права за ползване върху плажове, са длъжни да осигурят обезопасяването на плажа, информационната обезпеченост и спазването на здравните изисквания съгласно норми, предвидени в наредбата по чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето.
Чл. 161. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 162. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 163. Отм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г.
Чл. 164. Министерският съвет приема наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване.
Глава петнадесета
Национален туристически регистър
Чл. 165. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. (1) Министърът на туризма разработва и поддържа Националния туристически регистър като единна информационна система, която включва и Единната система за туристическа информация.
(2) Министерският съвет приема наредба за Националния туристически регистър по предложение на министъра на туризма.
Чл. 166. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 167. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 168. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 169. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шестнадесета
КОНТРОЛ
Чл. 171. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 172. Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. Длъжностни лица, оправомощени от органите по чл. 171, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, имат право:
1. да извършват проверки на място и по документи;
2. на свободен достъп в подлежащите на контрол туристически обекти;
3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения;
4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове;
5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения.
Чл. 173. (1) Длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива на Съвета 90/314/ЕИО за туристическите пътувания с обща цена, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни.
(2) Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забраната на нарушението обществено достояние.
Чл. 174. По време на извършването на контрола, свързан с определянето на категория на туристически обект, длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от кметовете на общини, съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срок за отстраняването им.
Чл. 175. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 176. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 177. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 178. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 179. (1) Кметовете на общините извършват контрол за спазване изискванията на закона:
1. за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;
2. за категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;
3. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. по чл. 116, ал. 1 и 6 за всички места за настаняване на територията на общината;
4. за спазване на правилата по чл. 154, ал. 2.
(2) Кметовете на общини в резултат на контрола по ал. 1:
1. налагат глоби и имуществени санкции;
2. прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите по чл. 137, ал. 1;
3. понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 114, т. 2;
4. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. уведомяват министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 6 за категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3;
5. могат да изискват сведения, документи и съдействие от други компетентни държавни органи и лица;
6. уведомяват председателя на Комисията за защита на потребителите в случаите на констатирани нарушения в туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 за осъществяване на туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект за прилагане на принудителната административна мярка „временно затваряне на туристически обект“.
Чл. 180. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 181. Актовете за прилагане на принудителните административни мерки се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава седемнадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 182. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 183. (1) На туроператор или туристически агент, който извършва туристическа дейност в помещение, което не отговаря на изискванията по този закон, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(2) За повторно нарушение имуществената санкция е в размер 1000 лв.
(3) Не е налице нарушение по ал. 1, в случай че лицето е получило удостоверение за регистрация за извършване на съответната дейност само по електронен път.
Чл. 184. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 185. На туроператор или туристически агент, който не постави удостоверението си за регистрация на видно място в туристическия обект, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
Чл. 186. (1) На туроператор или туристически агент, който при осъществяване на своята дейност сключи договор с нерегистриран по този закон туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран или несертифициран туристически обект, с нелицензиран превозвач или застраховател, с екскурзоводи, планински водачи и ски учители, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от 5000 лв.
Чл. 187. На туроператор, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 188. На туристически агент, който не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.
Чл. 189. На туристически агент, който издаде собствен туристически ваучер, се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.
Чл. 190. На туроператор, който издаде или предостави туристически ваучер, несъдържащ всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 191. На туристически агент, който не издаде или не предостави резервационна бланка на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 250 до 500 лв.
Чл. 192. На туристически агент, който издаде или предостави резервационна бланка, несъдържаща всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 193. На туроператор или туристически агент, който извършва дейност в помещение, където се извършват и други дейности, несвързани с предлагането на основни и допълнителни туристически услуги, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
Чл. 194. На туроператор или туристически агент, който не предостави на потребителя информацията по чл. 80, ал. 1 или 4, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 195. На туроператор, който промени условията на предоставената на потребителя информация в нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 3, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
Чл. 196. (1) На туроператор или туристически агент, който не предостави в писмена форма на потребителя всички условия на договора преди неговото сключване, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Имуществената санкция по ал. 1 не се налага в случаите по чл. 81, ал. 3.
Чл. 197. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 198. На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 83, се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 199. На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 84, се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 200. На туроператор или туристически агент, който не предостави на потребителя в писмена форма след сключването на договора, но не по-късно от 7 работни дни преди началото на пътуването, информацията по чл. 86, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
Чл. 201. На туроператор или туристически агент, който наруши разпоредбата на чл. 87, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
Чл. 202. На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 88, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 203. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 204. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 205. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 206. (1) Който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 207. (1) Който предоставя туристически услуги в място за настаняване с временно спряно действие на удостоверението за категория по чл. 136, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 208. Хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 209. Който в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 или я постави не в указания вид, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 210. Хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 211. На ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 212. На хотелиер или ресторантьор, който сключи договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с хотелиер или ресторантьор, който няма право да извършва съответната туристическа дейност или с нелицензиран превозвач, се наказва с глоба в размер 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
Чл. 213. Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 17.09.2016 г. (1) Хотелиер, който не води регистър на настанените туристи по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 7000 лв.
(2) Хотелиер, който не води регистъра по ал. 1 съгласно разпоредбите на чл. 116, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Който не осигури или не извършва обмен на данни по реда на чл. 116, ал. 6, т. 2 и 3 в Единната система за туристическа информация, се наказва с глоба в размер 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.
Чл. 214. Който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място в, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 215. На лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 в нарушение на изискванията на чл. 4, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 216. (1) На лице, което извършва дейност в несертифицирани обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в двоен размер.
Чл. 217. На лице, което не постави сертификата за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 на видно място в обекта, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 218. Който не изпълни задължението си за заявяване на настъпила промяна във вписаните в Националния туристически регистър обстоятелства, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.
Чл. 219. (1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, без да са вписани в Националния туристически регистър съгласно изискванията на този закон, се налага глоба в размер 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 3000 лв.
Чл. 220. (1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, без да носят съответната идентификационна карта, се налага глоба в размер 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 1000 лв.
Чл. 221. При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредоставяне на контролните органи на изискани документи или информация съответното лице, извършващо дейност в обекта, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 222. На собственик или лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, което не изпълнява задълженията по чл. 154, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв.
Чл. 223. На собственик или на лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, за нарушения на наредбата по чл. 159 се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
Чл. 224. Който след прилагане на принудителни административни мерки „временно затваряне на туристически обект“ или „забрана за ползването на плажа“ продължава да извършва съответната туристическа дейност в обекта, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 225. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация в Министерството на туризма по Единната система за туристическа информация се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 226. За неизпълнение на задълженията по чл. 3, ал. 4 се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 227. (1) Който не изпълни предписание на компетентните органи по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.
Чл. 228. (1) За нарушения на правилата по чл. 154, ал. 2 на виновните лица се налага глоба от 100 до 300 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.
Чл. 229. (1) На физическите лица, едноличните търговци и юридическите лица за нарушения на наредбите по прилагането на закона, за които не са предвидени санкции по тази глава, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 230. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двоен размер.
Чл. 231. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 173, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 232. Текстът към тази дата още не е наличен.
Допълнителна разпоредба
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Законът за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 42, 53 и 80 от 2007 г., бр. 31, 36 и 66 от 2008 г., бр. 19 и 82 от 2009 г. и бр. 15, 50 и 98 от 2010 г.) се отменя.
§ 3. Изм. – ДВ, бр. 9 от 2015 г. В срок една година от влизането в сила на закона лицата, които упражняват професиите „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и представят в Министерството на туризма съответните документи за вписването им в Националния туристически регистър.
§ 4. (1) Регистрацията на туроператори и/или туристически агенти, извършена по отменения Закон за туризма, се запазва.
(2) Когато към датата на влизане в сила на закона има започната процедура за регистрация на туроператори и/или туристически агенти, процедурата се довършва по реда на отменения Закон за туризма.
§ 5. (1) Подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 се извършва, както следва:
1. за категоризираните туристически обекти през 2004 и 2005 г. – през 2014 г.;
2. за категоризираните туристически обекти през 2006 и 2007 г. – през 2015 г.;
3. за категоризираните туристически обекти през 2008 и 2009 г. – през 2016 г.;
4. за категоризираните туристически обекти през 2010 г. – през 2017 г.;
5. за категоризираните туристически обекти през 2011 г. – през 2018 г.;
6. за категоризираните туристически обекти през 2012 г. – през 2019 г.
(2) Откритите процедури за издаване на удостоверения за определена категория на туристически обекти до влизането в сила на закона се довършват по реда, предвиден в него.
§ 6. (1) Промяната на вида на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти от „самостоятелни стаи“ в „стаи за гости“ и от „къщи“ в „къщи за гости“ и получаването на новата категорийна символика се извършва в сроковете по § 5.
(2) Издадената до влизането в сила на закона категорийна символика за „самостоятелни стаи“ и за „къща“ е валидна до подновяването на категорията на съответния обект в сроковете по § 5.
§ 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 8. (1) Определените категории на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(2) Неприключилите процедури по категоризация на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(3) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 2 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.
§ 9. (1) Неприключилите процедури по категоризация на ски писти по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(2) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 1 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.
§ 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 12. Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, в които има класификация на видове места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, са длъжни в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона да направят произтичащите от него изменения в тях.
§ 13. (1) Националният съвет по туризъм, консултативните съвети по въпросите на туризма, Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти и общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти по закона се създават в срок до три месеца от влизането му в сила.
(2) Съветите и комисиите по отменения Закон за туризма се закриват със създаването на тези по ал. 1.
§ 14. Приетите и издадени на основание на отменения Закон за туризма нормативни актове се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23 от 2013 г.) в § 1 от допълнителните разпоредби в т. 45 думите „по смисъла на т. 12“ се заменят с „по смисъла на т. 70“.
§ 16. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г. и бр. 24 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 61р, ал. 3 думите „средствата за подслон и“ се заличават.
2. В чл. 61с, ал. 1 думите „средствата за подслон и“ се заличават.
3. В чл. 61т думите „по чл. 10, ал. 2“ се заменят с „по чл. 11, ал. 2“.
4. В § 1 от допълнителната разпоредба:
а) в т. 24, буква „а“ думите „средствата за подслон и“ се заличават;
б) точка 27 се изменя така:
„27. „Места за настаняване“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.“;
в) в т. 29 думите „чл. 3, ал. 3, т. 3“ се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 2“;
г) в т. 34 думите „средствата за подслон и“ се заличават.
5. В приложение № 4 към глава втора, раздел VI в т. 1 думите „Средства за подслон и“ се заличават.
§ 17. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 9:
а) буква „в“ се изменя така:
„в) места за настаняване – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически комплекси, вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, стаи за гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала, къмпинги, както и туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални;“
б) в буква „е“ думите „СПА и уелнес центрове“ се заменят с „балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове“.
2. В § 1а в буква „г“ думите „средства за подслон“ се заличават, а думите „чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10“ се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3“.
§ 18. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 186, ал. 2, т. 2 думата „четвърта“ се заменя със „седма“.
2. В приложение № 1 към чл. 156, т. 1:
а) в част I, в т. 3.2 думите „средството за подслон, или“ се заличават;
б) в част III навсякъде думите „средства за подслон или“, „средствата за подслон или“, „средство за подслон или“ и „средството за подслон или“ се заличават.
3. В приложение № 2 към чл. 156, т. 2, в част I в т. 4 в текста преди буква „а“ думите „средството за подслон или“ се заличават.
4. В приложение № 4 към чл. 156, т. 4, в част III навсякъде думите „средства за подслон или“, „средство за подслон или“ и „средството за подслон или“ се заличават.
§ 19. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г. и бр. 91 от 2012 г.) в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 91 от 2012 г.) § 4 се изменя така:
„§ 4. Разпоредбите на този закон за изчисляване на ГПР по кредита при отчитане на допълнителните допускания съгласно т. 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди влизането му в сила.“
§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона.