zakonite.com

Начало / Актове

Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 13 февруари 2017 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (50 редакции оттогава). Към актуалната редакция →

закон

Закон за съдебната власт

Заменя: Закон за съдебната власт

Консолидиран текств сила от 13 февруари 2017 г. до 23 юли 2017 г. (към 13 февруари 2017 г.)

Обнародван в ДВ, бр. 64 от 2007 г.86 промени, последна в ДВ, бр. 92 от 2026 г.

По-късни редакции: от 23 юли 2017 г., от 30 юли 2017 г., от 22 октомври 2017 г., от 30 октомври 2017 г., от 1 януари 2018 г., от 15 януари 2018 г., от 1 февруари 2018 г., от 2 юни 2018 г., от 1 януари 2019 г., от 23 февруари 2019 г., от 8 март 2019 г., от 31 март 2019 г., от 31 юли 2019 г., от 9 октомври 2019 г., от 26 януари 2020 г., от 3 октомври 2020 г., от 29 ноември 2020 г., от 17 декември 2020 г., от 20 декември 2020 г., от 20 февруари 2021 г., от 24 май 2021 г., от 30 юни 2021 г., от 18 септември 2021 г., от 16 февруари 2022 г., от 19 март 2022 г., от 17 април 2022 г., от 22 юли 2022 г., от 30 юли 2022 г., от 29 май 2023 г., от 24 юли 2023 г., от 10 август 2023 г., от 28 септември 2023 г., от 1 октомври 2023 г., от 2 октомври 2023 г., от 1 януари 2024 г., от 24 февруари 2024 г., от 15 януари 2025 г., от 1 юли 2025 г., от 23 юли 2025 г., от 26 юли 2025 г., от 2 август 2025 г., от 5 октомври 2025 г., от 31 януари 2026 г., от 8 февруари 2026 г., от 29 май 2026 г., от 7 юни 2026 г., от 26 юни 2026 г., от 1 август 2026 г., от 3 октомври 2026 г., от 6 октомври 2026 г..
Тази редакция е по-стара от официалния консолидиран текст, от който тръгва актът тук. Възстановена е от обнародваните в „Държавен вестник“ промени и показва само членовете, чийто текст съвпада с официалния; за останалите 172 текстът към тази дата още не е наличен.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима.

(3) Правосъдието се осъществява в името на народа.

Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

(1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.

(1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

(1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 26.12.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба—в рамките на отделите.

(1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно—първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно—първоинстанционно и касационно.

(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.

(1) Протоколите се изготвят на български език.

(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите—главния прокурор.

Глава втора

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I

Младши съдии, младши прокурори и младши следователи

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.

(2) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

(3) Народното събрание избира единадесет членове на Висшия съдебен съвет, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия. Изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост.

(4) Съдиите избират от своя състав шестима членове на Висшия съдебен съвет за съдийската колегия. Прокурорите избират от своя състав четирима членове на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия. Следователите избират от своя състав един член на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия.

(5) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите „Република България. Висш съдебен съвет“.

(1) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.

(2) Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно с мнозинство две трети от народните представители.

Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет по колегии не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.

(2) Членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се избират пряко чрез тайно гласуване съответно от съдиите, от прокурорите и от следователите по реда на раздел I„а“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел II

Дейност и организация на Висшия съдебен съвет

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на правосъдието пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или от главния прокурор.

(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а при негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд или от най-старшия присъстващ член. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие – от най-старшия присъстващ член. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.

(3) При отсъствие на министъра на правосъдието, на заседанието на пленума и на колегиите може да присъства определен от него заместник-министър.

(4) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Заседание на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете.

(2) Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г.

(3) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението.

(4) Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Не се допуска гласуване „въздържал се“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.

(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването ѝ в съда заедно с административната преписка.

(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Комисиите по атестирането и конкурсите при съдийската и съответно при прокурорската колегия провеждат атестирането на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители с изключение на тези от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел I„a“

Пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Общото събрание на съдиите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и от председателя на Върховния административен съд.

(2) Общото събрание на прокурорите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква от главния прокурор.

(3) Общото събрание на следователите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква от главния прокурор.

(4) В поканата за свикване на общите събрания се посочват датата, мястото и часът на провеждането им.

(5) Общите събрания се свикват не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет или в 7-дневен срок от предсрочното освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет. Когато събранията не се свикат от лицата по ал. 1, 2 или 3 в 7-дневен срок от изтичане на срока, министърът на правосъдието свиква общо събрание и определя датата, мястото и часа на неговото провеждане.

(6) Свикването на общите събрания се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответните колегии и след обсъждане с органите на съдебната власт приема правила за произвеждането на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и се прилагат за всички избори.

(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет утвърждава образец на изборните протоколи и техническия образец на бюлетините не по-късно от тридесет дни преди изборния ден.

(3) Бюлетините са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия, която не позволява да се разкрива тайната на гласуването.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Предложения за изборни членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите могат да се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора.

(2) Предложенията се правят писмено и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата по чл. 19, ал. 4.

(3) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни от постъпването им.

(4) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Висшия съдебен съвет, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация, свързана с несъвместимостта или за обстоятелства, които могат да доведат до частен интерес по смисъла на чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при вземане на решения, за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по чл. 19а, ал. 1.

(5) Документите по ал. 4 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) За всяко постъпило предложение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изисква от Инспектората към Висшия съдебен съвет подробни справки за всички проверки.

(2) В 14-дневен срок от обявяването на всяко предложение по реда на чл. 29в, ал. 3 съответната колегия на Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си документите по ал. 1 и документите на всеки кандидат от кадровото му дело по чл. 30а, ал. 2.

(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискуемите образование, юридически стаж и представянето на предвидените документи относно кандидатите съдии за членове на Висшия съдебен съвет, а прокурорската колегия – относно кандидатите прокурори и следователи, в срок до седем дни след изтичане на срока по ал. 2. Решенията се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(4) Решенията по допустимостта на предложенията може да се обжалват в тридневен срок от обявяването им по реда на ал. 3 чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет пред състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Решението се постановява в 7-дневен срок от подаване на жалбата и е окончателно.

(5) В тридневен срок от влизане в сила на решенията по допустимостта колегиите на Висшия съдебен съвет изготвят списъци с имената и заеманата длъжност на всички кандидати, допуснати до участие в изборите за членове на Висшия съдебен съвет.

(6) Публикуването на документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) В 14-дневен срок от насрочване на избора колегиите на Висшия съдебен съвет съставят списъци на действащите съдии, прокурори и следователи, които служат за избирателни списъци.

(2) В тридневен срок от публикуване на списъка всеки съдия, прокурор и следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да бъде включен в списъка. Колегията се произнася в тридневен срок от постъпване на искането с решение, което не подлежи на обжалване.

(3) В деня на произвеждането на избора всеки действащ съдия, прокурор и следовател може да упражни правото си да гласува чрез представяне на удостоверение от административния ръководител за заеманата от него длъжност, като се дописва в избирателните списъци.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет организира отпечатването на бюлетини, съдържащи трите имена на всички допуснати кандидати по азбучен ред, както и тяхната длъжност.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Общото събрание се провежда в две последователни съботи.

(2) В първата събота общото събрание избира избирателна комисия и избирателни секции и изслушва кандидатите. Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от включените в съответния списък по чл. 29д съдии, прокурори или следователи. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Избирателната комисия на съдиите се състои от деветима редовни и петима резервни членове, избирателната комисия на прокурорите – от седмина редовни и четирима резервни членове, и избирателната комисия на следователите – от петима редовни и трима резервни членове.

(2) Избирателните секции се състоят от трима редовни и двама резервни членове. За всеки петстотин съдии, прокурори или следователи се съставя по една избирателна секция, като остатъците, по-малки от петстотин души, се разпределят поравно между избирателните секции.

(3) Член на избирателна комисия или на избирателна секция не може да е кандидат, съпруг на кандидат, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или да се намира във фактическо съжителство с кандидат за член на Висшия съдебен съвет.

(4) Членовете на избирателните комисии и на избирателните секции не могат да са помежду си съпрузи или във фактическо съжителство, роднини по права линия или по съребрена линия до четвърта степен.

(5) Членовете на избирателните комисии избират от своя състав председател и заместник-председател, а членовете на избирателните секции – председател.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Кандидатите, включени в списъците по чл. 29г, ал. 5, се изслушват по азбучен ред.

(2) Становища за кандидатите и въпроси към тях могат да се представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет от съдии, прокурори, следователи, юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на общото събрание.

(3) В срок до три дни след постъпването им становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Не се публикуват данни, които съдържат класифицирана информация, и факти от личния живот на кандидатите.

(4) Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на общото събрание и на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2. Комисията е длъжна да зададе всички постъпили въпроси.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) След изслушването на кандидатите изборът продължава следващата събота. Той се произвежда от 8,00 ч. до 18,00 ч. Когато в 18,00 ч. пред избирателната секция има негласували съдии, прокурори или следователи, председателят на избирателната секция установява техния брой и самоличност. Негласувалите съдии, прокурори или следователи предават документите си за самоличност на избирателната секция. Само тези съдии, прокурори или следователи се допускат до гласуване след 18,00 ч.

(2) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите, включени в списъците по чл. 29д.

(3) В случай че не са налице предпоставките по ал. 2, се произвежда нов избор на следващия ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас.

(4) В случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на чл. 29л, ал. 4, то се извършва на следващия ден.

(5) В случай че всички членове на Висшия съдебен съвет, които се излъчват от съответното общо събрание, са избрани в деня, в който е проведено гласуването съгласно ал. 1, събранието се закрива.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Гласуването е тайно и се извършва с хартиена бюлетина по образец, утвърден от пленума на Висшия съдебен съвет, която се пуска в избирателната кутия.

(2) Действителни са бюлетините, които:

1. са по утвърдения образец;

2. съдържат означени необходимия брой или по-малко кандидати за съдийската или прокурорската колегия, избирани от общото събрание;

3. имат поставени върху тях два печата от съответната избирателна секция; печатът съдържа наименованието и номера на избирателната секция;

4. нямат вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци;

5. съдържат отбелязване за кандидата със знак „Х“ или „V“ с химикал, пишещ със син цвят.

(3) За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако кандидатите, отговарящи на това условие, са повече от броя на членовете, които се избират на съответното общо събрание, за избрани се смятат тези измежду тях, които са получили най-много гласове.

(4) Когато при гласуването не е избран съответният брой членове по реда на ал. 3, изборът продължава на следващия ден, като се произвежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване не е избран съответният брой членове с необходимото мнозинство, за избрани се смятат онези от тях, които са получили най-много гласове.

(5) Ако избирателната комисия не е успяла да отпечата нови бюлетини, невключващи избраните по реда на ал. 3 кандидати, се гласува с първоначалните бюлетини. В този случай подадените за тези кандидати гласове не се зачитат при определянето на валидността на бюлетината и на изборния резултат.

(6) При равен брой гласове избраният или избраните кандидати се определят от избирателната комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) На всички етапи от изборния процес могат да присъстват наблюдатели, които са изрично упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, и се регистрират от съответната колегия на Висшия съдебен съвет до изборния ден.

(2) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет регистрира юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, които желаят да участват с изрично упълномощени представители като наблюдатели в изборите.

(3) Регистрирането на организациите по ал. 2 се извършва въз основа на заявление, подписано от лицето, представляващо организацията съгласно актуалната й съдебна регистрация или от изрично упълномощено от него лице.

(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:

1. удостоверение за актуално правно състояние;

2. изрично пълномощно от лицето, представляващо организацията, когато документите се подават от упълномощено лице;

3. списък, подписан от представляващия съответната организация или от изрично упълномощено от него лице, съдържащ имената и единния граждански номер, съответно друг идентифициращ номер за лицата, които не са български граждани, които да се регистрират като наблюдатели;

4. пълномощни на изрично упълномощените представители на организацията, които да се регистрират като наблюдатели; представителите на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, може да са упълномощени с общо пълномощно.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Отварянето на изборните кутии и преброяването на подадените бюлетини е публично и се извършва от съответните избирателни секции веднага след приключване на гласуването.

(2) За резултатите от избора всяка от секциите съставя протокол в два екземпляра, в който се вписват общият брой на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от председателя и от членовете на избирателната секция.

(3) Въз основа на протоколите по ал. 2 избирателната комисия се произнася с решение за резултатите от избора, което включва имената на избраните членове на съответната колегия и броя на гласовете, с които са избрани, и се подписва от председателя и от членовете на избирателната комисия. Неразделна част от решението на избирателната комисия са протоколите на избирателните секции. Решението и протоколите се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(4) Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състава по чл. 29г, ал. 4.

(5) Жалбата се подава чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която в тридневен срок изпраща цялата преписка на състава по ал. 4.

(6) Съставът разглежда жалбата в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и представител на избирателната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно.

(7) Бюлетините се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на пленума на Висшия съдебен съвет след встъпване в длъжност на новоизбраните членове.

(8) Решението на избирателната комисия и протоколите на избирателните секции се пазят 5 години от деня на избора.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Ако изборът бъде обявен за незаконосъобразен, нов избор се произвежда не по-късно от един месец.

(2) Датата на избора се насрочва от лицата по чл. 29а, ал. 1 – 3 и се съобщава на съдиите, прокурорите и следователите по реда за свикване на общото събрание.

(3) Новият избор се произвежда по правилата, предвидени за редовния избор.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. При предсрочно освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет избор на нов член се насрочва при условията и по реда на този раздел.

Глава трета

ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I

Общи положения

Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.

Раздел II

Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите

Текстът към тази дата още не е наличен.

Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 18, ал. 1.

Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат.

(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.

(3) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:

1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации;

2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г.

(4) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.

(5) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 и 4 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.

(6) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 и 4 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Народното събрание избира главния инспектор и всеки от инспекторите поотделно с мнозинство две трети от народните представители.

(1) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.

(2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1, преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание.

Текстът към тази дата още не е наличен.

При освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира на негово място нов главен инспектор или инспектор, който довършва мандата.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Обявена за противоконституционна с решение на КС – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 28.11.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжността, заемана преди избора.

(2) В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 главният инспектор и инспекторите с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването им като главен инспектор и инспектор.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет.

(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на 90 на сто от възнаграждението на главния инспектор.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Правомощия на Инспектората

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали.

(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.

(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.

(1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.

(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.

(1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:

1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката;

2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2;

3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;

4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката.

(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост препоръки и срок за изпълнението им.

(3) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор, който постановява мотивирано решение по направените възражения.

(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали. Административните ръководители са длъжни да предоставят информация на главния инспектор и инспекторите за действията, които са предприели по всеки сигнал или предложение, изпратен до тях от Инспектората.

(1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:

1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;

2. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. се разпорежда със средствата по бюджета на Инспектората;

3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;

4. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет в интернет;

5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на Инспектората;

6. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на Инспектората.

(2) Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г.

Глава трета „а“

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най-малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.

(3) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единият от експертите определя за докладчик.

(4) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 60б, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(5) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.

(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:

1. времето и мястото на съставянето му;

2. заявителя;

3. проверяващия състав;

4. делото, по което се съставя;

5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

(3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 60а, ал. 4.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по чл. 60и за съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието – за изплатените обезщетения.

(2) Висшият съдебен съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване.

(3) Висшият съдебен съвет публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2.

Глава четвърта

СЪДИЛИЩА

Раздел I

Общи положения

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

(2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

(3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Раздел II

Съдебни заседатели

(1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който:

1. е на възраст от 21 до 68 години;

2. има настоящ адрес в община, която попада в рамките на съдебния район на съда, за който кандидатства;

3. има завършено най-малко средно образование;

4. не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;

5. не страда от психически заболявания.

(2) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на военна служба.

(3) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Съдебен заседател не може да бъде лице, което:

1. е съдебен заседател в друг съд;

2. е общински съветник от съдебния район, за който е избран;

3. участва в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели;

4. работи в съд, прокуратура, следствени органи, Министерството на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели общите събрания по чл. 68б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид:

1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели;

2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела.

(2) При условията на ал. 1 общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд определя броя на съдебните заседатели за специализирания наказателен съд, които се избират от Столичния общински съвет.

(3) Броят на предложените от общинските съвети кандидати за съдебни заседатели не може да бъде по-малък от определения от общите събрания по чл. 68б брой на съдебните заседатели за съответния съд.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В срок 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели председателите на окръжните и апелативните съдилища и на апелативния специализиран наказателен съд съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) В срок 5 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, обявяват в един местен ежедневник, в електронните медии, на интернет страниците на съответните общини и общински съвети, а при липса на такива – по друг подходящ начин, откриването на процедурата за определяне на съдебни заседатели и правилата за нейното провеждане. В същия срок общинските съвети избират комисии, които извършват проверка на документите на кандидатите за съдебни заседатели, и изготвят доклад.

(2) Всеки български гражданин, който отговаря на изискванията по чл. 67, ал. 1, може да се кандидатира за съдебен заседател.

(3) Кандидатите за съдебни заседатели подават в общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд:

1. подробна автобиография, подписана от кандидата;

2. нотариално заверено копие от диплома за завършено образование;

3. свидетелство за съдимост, издадено за кандидатстване за съдебен заседател;

4. медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;

5. данни за контакт на две лица, към които общинските съвети да се обръщат за препоръки;

6. мотивационно писмо;

7. писмено съгласие;

8. декларация за липса на обстоятелствата по чл. 67, ал. 3;

9. документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако са родени преди 16 юли 1973 г.

(4) Списъкът на допуснатите до участие кандидати, заедно с техните автобиографии, мотивационни писма и препоръки и документи по ал. 3, т. 9 се публикуват на интернет страницата на общинския съвет най-малко 14 дни преди датата на изслушването по чл. 68а. Най-малко 10 на сто от лицата, които се включват в списъка, трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Съдебните заседатели се избират за:

1. районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд;

3. специализирания наказателен съд – от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Общинските съвети в срок три месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели изпращат списъка на кандидатите за съдебни заседатели заедно с копие от решенията си и документите по чл. 68, ал. 3:

1. за районните съдилища – до председателя на съответния окръжен съд;

2. за окръжните съдилища – до председателя на съответния апелативен съд;

3. за специализирания наказателен съд – до председателя на апелативния специализиран наказателен съд.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Съдебните заседатели във военните съдилища се избират по предложение на командирите на военните формирования от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

(2) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд определя броя на съдебните заседатели за военните съдилища, които трябва да бъдат предложени от командирите на военните формирования. Разпределението на броя на съдебните заседатели за военните съдилища трябва да е в същото съотношение, в което се намира броят на военнослужещите в районите на военните съдилища.

(3) Командирите на военните формирования може да предложат допълнителни лица, чийто брой не надхвърля с 20 на сто определения за съответния военен съд брой.

(4) В срок три месеца командирите на военните формирования изпращат списък с предложените от тях кандидати за съдебни заседатели до председателя на военно-апелативния съд. Към предложенията се прилагат и документите по чл. 68, ал. 3.

(5) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд обсъжда представените кандидатури и избира съдебните заседатели.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67а брой, председателят на съответния съд изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата.

(2) Съдебните заседатели не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата към същия съд.

(3) Ако разглеждането на делата, в които участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, участието им по съответните дела продължава до тяхното приключване в съответната съдебна инстанция.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Съдебните заседатели са длъжни незабавно да информират административния ръководител на съответния съд, в случай че бъдат привлечени като обвиняеми.

(2) Административният ръководител на съответния съд извършва служебна проверка за съдимостта на съдебните заседатели на всеки 6 месеца.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) За времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

(2) Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 29.01.2017 г. Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. В случай на отлагане на съдебното заседание на съдебните заседатели се заплаща възнаграждение, изчислено по реда на ал. 4.

(3) Възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец.

(4) Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на една двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден.

(5) На съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в съдебни заседания.

(6) В срок до три месеца след полагане на клетвата съдебният администратор или административният секретар на съответния съд и Националният институт на правосъдието организират и провеждат начално обучение на съдебните заседатели.

(1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.

(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет приема наредба, с която определя:

1. условията и реда, по които се определя броят на съдебните заседатели, както и резервните съдебни заседатели за всеки съд;

2. етични правила за поведение на съдебните заседатели;

3. други организационни въпроси, свързани с дейността на съдебните заседатели.

Раздел III

Районен съд

Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.

(1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) В районния съд могат да се създават отделения.

(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.

(4) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г. Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, включително подаването на заявление за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.

Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като:

1. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;

3. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. свиква и ръководи общото събрание на съда;

4. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределението на делата;

5. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

6. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

8. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните помощници;

9. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

10. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията;

11. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на районния съд;

12. Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;

13. Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

14. Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

15. Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. организира публикуването на актовете на съда на страницата на районния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;

16. Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд;

17. Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 79, ал. 2, т. 9.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел IV

Окръжен съд

(1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:

1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;

2. граждански дела в състав от един съдия.

(2) Младши съдия може да участва в състав на първоинстанционния съд по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.

(1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия или командирован съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.

(1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;

3. организира подготовката на стажант-юристите;

4. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

5. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районните съдилища, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

7. свиква и ръководи общото събрание на съда;

8. председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;

9. организира повишаването на квалификацията на съдиите от съдебния район;

10. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 15, на докладите от проверките на районните съдилища и на становищата по исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. командирова съдиите при условията на чл. 81, както и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 274 и 290;

13. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

14. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на окръжния съд;

15. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на апелативния съд за включване в годишния доклад;

16. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на първоинстанционните и въззивните дела, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

18. организира публикуването на актовете на съда на страницата на окръжния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;

19. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд;

20. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 85, ал. 3, т. 7.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Текстът към тази дата още не е наличен.

В град София има градски съд с правомощия на окръжен съд.

Раздел V

Административен съд

(1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.

(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

(1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.

(1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Председателят на административния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите;

3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

5. свиква и ръководи общото събрание на съда;

6. може да председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;

7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

8. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 13 и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

9. командирова съдиите при условията на чл. 87;

10. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

11. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на административния съд;

12. организира публикуването на актовете на съда на страницата на административния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;

13. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

14. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

15. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд;

16. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

17. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 92, ал. 2, т. 8.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел VI

Военен съд

(1) Компетентността на военния съд се определя със закон.

(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.

Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, като командированите участват без право на глас.

(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на военноапелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Раздел VII

Апелативен съд

(1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

(1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, а командированите участват без право на глас. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.

(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Председателят на апелативния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд, като:

1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;

2. организира работата на съдиите;

3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;

4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;

5. свиква и ръководи общото събрание на съда;

6. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;

7. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;

8. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 14, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

9. командирова съдиите при условията на чл. 107;

10. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;

11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;

12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на апелативния съд;

13. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

14. изготвя годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

15. организира публикуването на актовете на съда на страницата на апелативния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;

16. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд;

17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

18. в съответствие с приетите от общото събрание правила определя натовареността.

(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Когато съдия от апелативния съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1. Когато военно-апелативният съд не може да сформира състав, председателят командирова съдия от окръжните военни съдилища по реда на Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г., бр. 2 от 2008 г. и бр. 2 от 2011 г.).

(3) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия от района на друг апелативен съд.

(4) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Раздел VIII

Върховен касационен съд

(1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии без командированите.

(2) Пленумът на Върховния касационен съд:

1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;

2. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;

3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;

4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;

5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния касационен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;

6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд;

7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е конституиран като страна;

8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд;

9. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.

(3) Пленумът на Върховния касационен съд приема правила за работата на общите събрания на гражданската, наказателната и на търговската колегия.

(4) Пленумът на Върховния касационен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(5) Пленумът на Върховния касационен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(6) Заседание на пленума на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(7) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;

2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Когато съдия от Върховния касационен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Раздел IX

Върховен административен съд

(1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

(1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика.

Върховният административен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;

2. общо събрание на колегията—когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;

3. общо събрание на колегиите—когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии без командированите.

(2) Пленумът на Върховния административен съд:

1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;

2. определя броя и състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;

3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;

4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;

5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния административен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;

6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд;

7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният административен съд е конституиран като страна;

8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;

9. приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии;

10. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.

(3) Пленумът на Върховния административен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4) Пленумът на Върховния административен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Заседание на Пленума на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;

2. председателите на административните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Когато съдия от Върховния административен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд или от друг съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Искането по чл. 125 се подава:

1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1— до общото събрание на съответната колегия или колегии;

2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2—до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

(1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.

(2) Искането съдържа:

1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането ѝ;

2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;

3. в какво се състои искането.

(1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.

(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.

(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането, а при особена правна сложност – до 6 месеца.

(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления—в двата бюлетина.

Раздел VIа

Специализиран наказателен съд

Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел VIIа

Апелативен специализиран наказателен съд

Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Редът за образуване и разглеждане на тълкувателни дела и за приемане на тълкувателни решения и постановления се определя с вътрешни правила, приети от пленума на съответния съд.

Глава пета

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ

(1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

(1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.

(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

(1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.

(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.

(3) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Съдебните заседатели заседават в съдебно заседание в представително облекло. Съдебните заседатели – военнослужещи, заседават в съдебно заседание във военна униформа.

(1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.

(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.

(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Глава шеста

ПРОКУРАТУРА

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата. Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните и специализираната прокуратури има следствени отдели.

(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

(3) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура.

(4) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При упражняване на функциите си по ал. 3 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.

(5) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(6) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.

(2) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря.

(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1 и 2 се обсъждат, след като Народното събрание изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими.

(3) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може:

1. да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури;

2. мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

(5) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.

(6) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.

(7) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Прокурорът, получил указанията по ал. 3, т. 2 и по ал. 5 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване—и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(6) Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган, ако това е предвидено със закон.

(1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) В прокуратурата командироването се извършва при необходимост при условията и по реда на чл. 227, когато прокурор от съответната прокуратура е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както следва:

1. окръжният прокурор може да командирова за своя район:

а) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг;

б) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура;

в) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение командироването може да бъде и на свободна длъжност;

г) когато прокурор от районна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от районна прокуратура по реда на букви „б“ и „в“ – прокурор от окръжна прокуратура;

2. апелативният прокурор може да командирова за своя район:

а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг;

б) в окръжна прокуратура – прокурор от друга окръжна прокуратура или от районна прокуратура със съответен ранг;

в) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура;

г) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение командироването може да бъде и на свободна длъжност;

д) когато прокурор от окръжна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от окръжна прокуратура по реда на букви „б“, „в“ и „г“ – прокурор от апелативна прокуратура.

(2) Главният прокурор може да командирова:

1. във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура – прокурори от апелативна или окръжна прокуратура, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура“;

2. в Националната следствена служба – следователи от следствените отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“;

3. следователите от следствените отдели.

(3) Главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2.

(4) Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.

(5) Командированите прокурори и следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.

Глава седма

Следствени органи

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Националната следствена служба се състои от следователи.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването.

(2) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.

(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Глава осма

КЛЕТВА

Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

(1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Глава девета

СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Раздел I

Назначаване и освобождаване

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател съответната колегия на Висшия съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.

(2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(3) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Въз основа на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:

1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;

2. правното основание за заемането на длъжността;

3. наименованието на длъжността и ранга;

4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;

5. датата на встъпване в длъжност.

(4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност.

(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.

(5) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 и на следните изисквания:

1. способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт;

2. висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности;

3. изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава;

4. да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Обявена за противоконституционна с решение на КС – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 28.11.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема мотивирано решение за назначаване на административните ръководители или на техните заместници с мнозинството по чл. 33, ал. 4.

(2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Директорът на Националната следствена служба се избира по предложение на не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия, както и по предложение на главния прокурор или министъра на правосъдието с мнозинство не по-малко от осем гласа от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) Предложенията се правят в две поредни заседания на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата, и се разглеждат не по-рано от 30 дни след постъпването на последното предложение.

(3) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел II

Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г.

(1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:

1. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. младши съдии, младши прокурори и младши следователи;

2. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. първоначално назначаване в районен, окръжен и административен съд и съответните прокуратури.

(2) Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се провежда през месец април на съответната година.

(3) Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в „Държавен вестник“ и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

(2) Обявлението по ал. 1 съдържа:

1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят;

2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;

3. програмата, по която се провежда конкурсът;

4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в 7-дневен срок от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет. В класирането участват само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от добър „4,00“ на устния изпит.

(2) Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

(3) Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Обявлението по чл. 189, ал. 1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.

(2) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище.

(4) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(5) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Комисията по професионална етика към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.

(6) Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Резултатите от класирането се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор.

(2) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За участие в избора кандидатите подават подробна автобиография, концепция за работата си и други документи, които по тяхна преценка имат отношение към професионалните и нравствените им качества. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва проверка на документите и допуска до участие в избора кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1.

(3) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Имената на кандидатите се оповестяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет с кратка автобиография и концепция за работата им.

(4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора.

(5) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Решението, с което не се допуска кандидат до участие в избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6.

(6) Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации, както и професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не по-късно от 7 дни преди събеседването по чл. 194б могат да представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

(7) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Кандидатите за административни ръководители на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Прокурорите при съответната прокуратура могат да изразят становище за кандидата за административен ръководител.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Несъвместимост

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел IV

Атестиране. Несменяемост

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Атестиране се провежда:

1. предварително: на третата година от назначаването на длъжност, а за младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи – преди преназначаването им на длъжност „съдия“, „прокурор“ и „следовател“;

2. за придобиване на несменяемост – с навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател;

3. периодично – на всеки 5 години от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител до получаване на две последователни положителни комплексни оценки – „добра“ и „много добра“ от периодично атестиране, след придобиване на несменяемост;

4. извънредно – в случаите по чл. 197, ал. 5.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.

(3) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Когато съответната колегия на Висшия съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя нова комплексна оценка.

(4) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Решението на съответната колегия, с което не се уважава възражението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Висшият съдебен съвет приема наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С наредбата се определят и критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник“.

Раздел V

Права и задължения

Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни:

1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;

2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;

3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;

4. да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител.

(1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.

Отм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 26.02.2012 г.

Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.

(1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния размер на вредата и размера на задължителната застраховка.

(2) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Държавата защитава съдебните заседатели при изпълнение на техните функции.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи, поради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.

(1) Съдиите, прокурорите и следователите могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.

(1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

(3) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.

На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.

На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.

При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.

Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт.

(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на освобождаването за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца. Той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт.

(2) При невъзможност за формиране на състав за разглеждане на дело се командироват съдии за разглеждане на конкретното дело до приключването му на съответната инстанция при спазване на общите правила и принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

(3) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.

(4) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

(5) Органът, в който е назначен магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован.

(6) Командироването на съдия, прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит, оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител.

(7) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост за командирования съдия, прокурор или следовател.

(8) В случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован.

Текстът към тази дата още не е наличен.

За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Раздел VI

Временно отстраняване от длъжност

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2и3и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 1 и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.

(2) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При осъждане с влязла в сила присъда, която е основание за освобождаване от длъжност на основание чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията, съдията, прокурорът или следователят възстановява в бюджета на съответния орган на съдебната власт полученото възнаграждение по чл. 230, ал. 1.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел VII

Рангове. Повишаване на място. Старшинство

(1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:

1. Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;

2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;

3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдиите в градския съд в град София, в специализирания наказателен съд и в Административния съд— град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд.

(3) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Прокурорите в градската прокуратура в град София и прокурорите в специализираната прокуратура са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд са с ранг на съдии във Върховния касационен съд.

(5) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Прокурорите в апелативната специализирана прокуратура са с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура.

(6) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:

1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган;

2. при равни длъжности – от притежавания ранг по чл. 233, ал. 1 – 5;

3. при равни длъжности и ранг – от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;

4. при еднакво прослужено време на същата длъжност – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.

(2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност – от ранга по чл. 233, ал. 1 – 5, при равна длъжност и ранг – от военното звание, а при равно звание – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.

Раздел Iа

Проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет води и поддържа електронни публични регистри:

1. на декларациите по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2;

2. на влезлите в сила наказателни постановления.

(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет въвежда декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларираните обстоятелства в публичния регистър по ал. 1, т. 1. Въвеждането се осъществява само от оправомощени от главния инспектор служители.

(3) Публичният регистър по ал. 1, т. 1 съдържа входящия номер, датата на декларацията и информацията по чл. 175б, ал. 1.

(4) Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър.

(5) Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет при спазване на Закона за защита на личните данни.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) В тримесечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверка за достоверността на декларираните факти.

(2) За извършване на проверката Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има право на пряк достъп до електронните бази данни и други информационни масиви, поддържани от държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.

(3) Достъпът на Инспектората към Висшия съдебен съвет до информационните масиви и регистри на държавните и местните органи, с изключение на службите за сигурност, се извършва пряко по електронен път и е безплатен. Редът за предоставяне на информация от други органи, когато техническите изисквания не позволяват пряк достъп, се урежда със споразумение между главния инспектор и съответния орган.

(4) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да изисква допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.

(5) Органите и институциите по ал. 4 са длъжни в едномесечен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация.

(6) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да получава информация от Информационната система за паричните задължения на клиентите по чл. 56 от Закона за кредитните институции, както и да иска разкриване на банкова тайна.

(7) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да поиска и разкриване на застрахователна тайна, както и на данъчна и осигурителна информация.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с получената информация.

(2) В случай на неподаване на декларация за текущата година проверката по ал. 1 се извършва въз основа на последната подадена декларация.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) В случаите на несъответствие в размер от 5000 лв. до 20 000 лв., както и при данни за конфликт на интереси Инспекторатът към Висшия съдебен съвет образува допълнителна проверка срещу съответното лице, в рамките на която то декларира информацията по чл. 175б, ал. 1, както и всяка друга информация, необходима за извършване на проверката.

(2) При проверката на декларираните факти се изискват данни за наличностите и движенията на средства по банковите сметки на лицата, за притежаваните от тях финансови инструменти и реализираните сделки с финансови инструменти от регистрите на Централния депозитар, информация от информационните системи на Министерството на вътрешните работи, а на проверявания се предоставя възможност да даде писмени обяснения и да представи доказателства.

(3) Допълнителната проверка приключва с мотивиран доклад на проверяващия екип за наличието или липсата на несъответствие. Доклад за несъответствие се съставя, в случай че и след допълнителното събиране на информация е налице разлика между декларираните данни и получената информация, чиято имуществена стойност надхвърля 5000 лв.

(4) При съставяне на доклад за несъответствие по ал. 3 се уведомяват и компетентните органи за предприемане на съответните действия.

(5) Допълнителна проверка се извършва и при атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост, както и в случай на подаден сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5 и съдържащ данни за несъответствие между имотното му състояние и декларацията по чл. 175б, ал. 1, надхвърлящо 5000 лв.

Раздел Iб

Проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Конфликт на интереси възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

(2) Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице по ал. 1 или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

(3) Облага е всеки паричен или непаричен доход, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

(4) Съдия, прокурор или следовател, който има частен интерес по конкретен повод извън разглеждането на делата и преписките, е длъжен да подаде декларация за конфликт на интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет и да прекрати изпълнението на правомощията си по отношение на съответното лице или дейност.

(5) Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи, се прилага специалният закон.

(6) Незабавно след приключването на делата с влязъл в сила съдебен акт, както и по преписките и делата на прокурорите и следователите административните ръководители на органите на съдебната власт изпращат на Инспектората към Висшия съдебен съвет преписи от съдебните актове и актовете на прокурорите и следователите, отменени поради нарушение на законовите разпоредби, уреждащи основанията за отвеждане от разглеждане на делата и преписките на съдия, прокурор или следовател.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Предмет на проверката на съдия, прокурор или следовател за конфликт на интереси е установяване на достатъчно данни за наличието на частен интерес при изпълняване на конкретните служебни функции на лицето.

(2) Предмет на проверката за почтеност на съдия, прокурор или следовател е установяването дали лицето приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност.

(3) Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването дали при изпълнение на служебните си задължения лицето упражнява или се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система.

(4) Предмет на проверката за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е установяването дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Проверките по този раздел започват със заповед на главния инспектор:

1. по сигнал, който отговаря на условията по чл. 175л, ал. 5;

2. по искане на съдия, прокурор или следовател, когато проверката се отнася за него;

3. по служебна инициатива на Инспектората към Висшия съдебен съвет, когато при извършване на проверките по чл. 56, ал. 1 констатира данни за нарушения по този раздел;

4. при получаване на съдебен акт по чл. 175и, ал. 6.

(2) В заповедта на главния инспектор по чл. 58, ал. 1 се посочва и основанието за започване на проверката.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверките по този раздел в двумесечен срок от регистрирането на сигнала, който може да бъде продължен еднократно за срок от един месец със заповед на главния инспектор.

(2) В хода на проверките се събират данни, относими към предмета на проверката, и се изслушва проверяваното лице.

(3) При извършването на проверките по този раздел Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има правата по чл. 175д, ал. 2 – 7.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Всяка проверка завършва с изготвянето на мотивиран доклад, в който се посочват извършените действия по проверката, установените факти и обстоятелства. Докладът съдържа конкретно становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за конфликт на интереси, съответно за действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаването на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

(2) Докладът се внася за обсъждане в Инспектората към Висшия съдебен съвет, който приема решение за прекратяване на проверката при липсата на достатъчно данни по ал. 1 или за отправяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание или за установяване на конфликт на интереси до съответната колегия на Висшия съдебен съвет, когато са налице достатъчно данни. При установяване на данни за нарушаване на независимостта на съдия, прокурор и следовател от лице, непритежаващо това качество, се уведомява и ръководителят на това лице.

(3) Проверяваното лице се уведомява за резултатите от проверката и за решението на Инспектората към Висшия съдебен съвет по доклада.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Когато предложението за дисциплинарно наказание по чл. 175о се основава на данни за конфликт на интереси, с решението си Инспекторатът към Висшия съдебен съвет едновременно прави и предложение до съответната колегия на Висшия съдебен съвет за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси.

(2) По предложенията за установяване на конфликт на интереси и за налагане на дисциплинарно наказание се образува общо производство по глава шестнадесета, като се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва се лицето и му се дава възможност да направи възражение и по въпроса за конфликт на интереси. В този случай в решението се съдържат отделни произнасяния относно наличието или липсата на конфликт на интереси и за налагането на дисциплинарно наказание, които се обжалват по реда на чл. 323 и се обявяват по реда на чл. 324.

(3) В 7-дневен срок от влизане в сила на решение, с което е установен конфликт на интереси, съответната колегия при Висшия съдебен съвет уведомява компетентните органи за образуване на производство за проверка на имущественото състояние на лицето, когато това се предвижда със закон, или за реализиране на законоустановените имуществени последици от нарушението.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Лице, което е подало сигнал, не може да търпи неблагоприятни последствия само на това основание.

(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:

1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;

2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;

3. опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица.

(3) Информацията по ал. 2 е служебна тайна.

(4) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.

(5) В особени случаи главният инспектор може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал.

(6) Главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подалия сигнала.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. По неприключили проверки по този раздел не се предоставя информация, освен в предвидените случаи.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Проверяваното лице има право на адвокатска защита в хода на проверките и производствата по този раздел.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.

(2) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.

(3) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите с мотивирано становище и изпраща резултатите от класирането с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Решението може да се обжалва по реда на чл. 187.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната.

(2) Колегиите на Висшия съдебен съвет водят централен публичен регистър на декларациите по ал. 1.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Когато констатира несъвместимост, Комисията по професионална етика изготвя мотивирано заключение, което се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия приема наредба за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане на степента на натовареност на съдии, прокурори и следователи и на административните ръководители и техните заместници, както и за реда за провеждане на атестирането.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован от съответната колегия на Висшия съдебен съвет за изпълнение на длъжност по чл. 164, ал. 9 с негово писмено съгласие.

(2) Длъжността, срокът на командироването и възнаграждението се определят в споразумение между Висшия съдебен съвет и институцията по ал. 1.

(3) В случаите по ал. 1 командированият съдия, прокурор или следовател на всеки 6 месеца информира писмено Висшия съдебен съвет за осъществяваната от него дейност, а при приключването й представя заключителен доклад.

(4) Когато срокът на командироването по ал. 1 надвишава една календарна година, щатната длъжност, заемана от командирования съдия, прокурор или следовател, се освобождава. След изтичане на срока на командироването лицето се възстановява на заеманата щатна длъжност в същия орган на съдебната власт.

Глава десета

Младши съдии и младши прокурори. Съдебни помощници и прокурорски помощници

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Раздел I

Младши съдии и младши прокурори

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162, издържало е конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 1, както и съответните изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.

(1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.

(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.

(3) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Младши следовател се назначава в окръжен следствен отдел.

Текстът към тази дата още не е наличен.

При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва съответно по чл. 155 или 156.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Административният ръководител на съответния съд или прокуратура определя със заповед съдия, прокурор или следовател – наставник на младшия съдия, младшия прокурор и съответно на младшия следовател, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите и прокурорите – наставници.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура, съответно следовател в окръжен следствен отдел, без провеждане на конкурс.

(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Раздел II

Съдебни помощници и прокурорски помощници

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител.

(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

(1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.

(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите, административните ръководители и заместниците им в тяхната работа, като:

1. изготвят проекти на съдебни актове;

2. проучват, анализират и обобщават съдебната практика и становищата в правната доктрина и правят сравнително-правни проучвания по определен въпрос, възложен от съдия, административния ръководител или от негов заместник;

3. изготвят становища по писма и сигнали по правни въпроси, постъпили в съда;

4. подпомагат административните ръководители и председателите на отделения при образуване на делата;

5. изпълняват други възложени от административните ръководители и техните заместници дейности.

(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите и административните ръководители в тяхната работа. На прокурорските помощници може да се възлага изготвянето на проекти на прокурорски актове.

(3) Административните ръководители на съда и прокуратурата утвърждават и публикуват на интернет страницата на съответния орган на съдебната власт в интернет правила за организацията на работата на съдебните помощници и прокурорските помощници.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата.

(2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица.

(3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение, съобразено с професионалната етика, и да не накърняват престижа на съдебната власт.

(4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.

За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Глава единадесета

НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Текстът към тази дата още не е наличен.

Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.

(1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.

(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.

(2) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет, а останалите представители се избират с решение на пленума по предложение на съответната колегия, по един от съдийската и прокурорската колегия. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.

(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:

1. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. избира и освобождава директора и заместник-директорите;

2. приема учебните програми;

3. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред пленума на Висшия съдебен съвет;

4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;

5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;

6. Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. прави предложение пред пленума на Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;

7. приема тригодишен план за дейността си;

8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1 – 4 и по предложението по чл. 263, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.

(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Учебните програми на Националния институт на правосъдието се приемат от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет.

(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 32 от 2011 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Успешно завършил обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е кандидатът за младши съдия, младши прокурор и младши следовател, който е получил обща оценка по чл. 258, ал. 5, не по-ниска от много добър „4,50“.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател, които не са завършили успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по чл. 258, ал. 5. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър „4,50“, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

(3) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, на длъжността, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7.

(4) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г. Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получените суми по чл. 258, ал. 1.

(5) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 са за сметка на бюджета на съдебната власт.

(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Нов – ДВ, бр. 32 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Статусът на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник“.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.

(2) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. В случаите по ал. 1 на съдиите, прокурорите и следователите се определя наставник по реда на чл. 242 за първата година от встъпването в длъжност.

Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация, който се обнародва в „Държавен вестник“.

Глава дванадесета

ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.

(2) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.

(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.

(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в „Държавен вестник“ и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:

1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;

2. дата, час и място на провеждане на конкурса;

3. място и срок за приемане на конкурсните документи;

4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.

(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

(1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав—председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието в 14-дневен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Държавният съдебен изпълнител е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване. Тези задължения се отнасят и за времето, в което държавният съдебен изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

(2) Държавният съдебен изпълнител е длъжен да спазва професионалната етика, да опазва престижа на съдебната власт и да повишава квалификацията си.

(3) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки в случаите, когато са констатирани пропуски в дейността на държавния съдебен изпълнител, които не представляват дисциплинарни нарушения.

Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.

(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

(1) В съдебните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.

(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.

(2) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Министърът на правосъдието може да възложи на съдия по вписванията от същия съд да изпълнява функциите на държавен съдебен изпълнител.

(1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.

(2) Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.

(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.

(1) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

(1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на Министерството на правосъдието.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 225.

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Глава тринадесета

СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА

(1) В районните съдилища има съдии по вписванията.

(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.

(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.

(1) Съдията по вписванията:

1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;

2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.

(2) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.

Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.

(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в „Държавен вестник“ и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:

1. брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;

2. дата, час и място на провеждане на конкурса;

3. място и срок за приемане на конкурсните документи;

4. размер на държавната такса за участие в конкурса и сметка, по която тя се внася.

(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

(1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав—председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Съдията по вписванията е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги използва за свое или чуждо облагодетелстване. Тези задължения се отнасят и за времето, в което съдията по вписванията не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

(2) Съдията по вписванията е длъжен да спазва професионалната етика, да опазва престижа на професията и да повишава квалификацията си.

(3) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки в случаите, когато са констатирани пропуски в дейността на съдията по вписванията, които не представляват дисциплинарни нарушения.

Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.

(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

(1) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.

(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.

(1) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Възнаграждението на съдия по вписванията е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

(1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на Министерството на правосъдието.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Глава четиринадесета

ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ

(1) Завършилите висше образование по специалността „Право“ придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение.

(1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава—членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил висше образование по специалността „Право“ в Република България.

(2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава—членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.

(2) Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа:

1. основен: общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт с продължителност, не по-малка от два месеца; във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник;

2. професионален: при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, в орган на изпълнителната власт или в друга институция, определена с наредбата по чл. 297а, чиято дейност е свързана с развитието на правото, съдебната власт или защитата на правата на човека; професионалният стаж е с продължителност 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник; професионалният стаж може да бъде проведен и в орган на съдебната власт по т. 1.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго.

(4) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Стажът по ал. 2, т. 1 се отчита при атестирането на съответния съдия, прокурор или следовател.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Стажът по ал. 2, т. 2 се провежда под ръководството на наставник с най-малко 5 години стаж на съответната длъжност или професия. Мястото на провеждане на професионалния стаж е в окръжния район, посочен по реда на чл. 296, т. 1.

(6) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствен отдел.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Министърът на правосъдието издава наредба, с която определя:

1. реда за назначаване и разпределение на стажант-юристите;

2. реквизитите на издадената на стажант-юриста стажантска книжка;

3. документите, критериите, стандартите, етапите и предметния обхват на стажантските програми;

4. реда за осъществяване на контрол за изпълнението на стажантските програми;

5. реда за провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;

6. реда за поддържане на публичен регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност.

(1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.

(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност е единен и анонимен. Той включва комбинирана проверка на знанията на кандидатите чрез решаване на казус и решаване на тест с практическа насоченост и се оценява с оценка „издържал“ или „неиздържал“.

(2) При провеждане на изпита се проверяват придобитите по време на стажа практически знания и умения, включително способността да се анализират фактите с правно значение и приложимото право, както и познанията по професионална юридическа етика.

(3) При оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1, до три пъти.

(4) Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.

Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка „издържал“.

Глава петнадесета

ПООЩРЕНИЯ

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.

(1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак:

а) първа степен—златен;

б) втора степен—сребърен;

3. предсрочно повишаване в ранг.

(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак:

а) първа степен—златен;

б) втора степен—сребърен.

(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Глава шестнадесета

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Дисциплинарно наказание се налага от:

1. административния ръководител – за наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1;

2. съответната колегия на Висшия съдебен съвет – на съдиите, прокурорите и следователите за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6;

3. съответната колегия на Висшия съдебен съвет – на административните ръководители, както и на техните заместници;

4. пленума на Висшия съдебен съвет – за наказанията по чл. 308, ал. 2 на изборен член на Висшия съдебен съвет.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Преди да наложи дисциплинарно наказание, наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писмените му обяснения.

(2) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са били искани писмените му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано.

(3) До връчването на акта за налагане на дисциплинарно наказание на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не може да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Когато дисциплинарното нарушение е извършено по време на командироване, наказанието се налага от административния ръководител на съда или прокуратурата, където съдията, прокурорът или следователят е командирован.

(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави мотивирано предложение за налагане на наказанието до съответната колегия на Висшия съдебен съвет и й изпраща преписката.

(3) Дисциплинарнонаказващият орган по ал. 1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като й изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването й на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

(4) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание.

(5) Когато прецени, че е налице основание за замяна на наложеното наказание с по-тежко, съответната колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарно производство, което се провежда по реда на чл. 314 – 322.

(6) Когато в случаите по ал. 2 съответната колегия прецени, че няма основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6, тя връща преписката на административния ръководител.

(7) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението по чл. 312, с постановяването на акта по чл. 310, ал. 1.

(2) В 7-дневен срок от образуване на дисциплинарното производство съответната колегия на Висшия съдебен съвет на принципа на случайния подбор за разпределението на делата определя измежду членовете си тричленен дисциплинарен състав и председател на състава, който е и докладчик.

(3) Членовете по право на Висшия съдебен съвет не могат да бъдат членове на дисциплинарния състав. До изчерпване на изборните членове на съответната колегия участвалите в дисциплинарен състав не участват в подбора за формиране на следващи дисциплинарни състави.

(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.

(5) Пленумът на Висшия съдебен съвет разглежда дисциплинарната преписка срещу свой член на първото заседание след образуване на дисциплинарното производство.

(6) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност. Съобщението се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) В 7-дневен срок от получаване на съобщението лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. В 14-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието.

(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на решението на пленума или на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Влязлото в сила решение по дисциплинарното производство се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел II

Дисциплинарна отговорност на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) На държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във:

1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;

2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;

3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването;

4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3;

5. неизпълнение на други служебни задължения.

(3) Дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Дисциплинарните наказания на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията са:

1. забележка;

2. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година;

3. предупреждение за уволнение;

4. уволнение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Дисциплинарно производство се образува със заповед на министъра на правосъдието в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. След изтичането на тези срокове дисциплинарно производство не се образува.

(2) Дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му. Изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността.

(3) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 3 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на деянието.

(4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата или определението.

(5) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от председателя на съответния окръжен или районен съд, както и от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието. Преди налагане на наказанието министърът на правосъдието изслушва лицето или му предоставя възможност за представяне в 7-дневен срок на писмени обяснения или на възражения по направеното предложение.

(2) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са му били искани писмените обяснения по ал. 1, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано.

(3) До влизането в сила на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на заповедта на министъра на правосъдието на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.

(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в двумесечен срок от постъпването й в съда.

(4) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в двумесечен срок от постъпването на касационната жалба.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.

(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да се заличи от министъра на правосъдието и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.

(3) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се извършва по инициатива на лицата, които са направили предложение за налагането му.

(4) Заличаването има действие занапред.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава седемнадесета

СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ

(1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.

(2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.

(3) През съдебната ваканция се разглеждат:

1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;

2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;

3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;

4. дела по несъстоятелност;

5. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2009 г. дела по Закона за защита от домашното насилие;

6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;

7. Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. дела за осиновяване на дете;

8. Предишна т. 7 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

(1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж.

(2) Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.

(1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.

(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.

(1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:

1. за сключване на брак—два работни дни;

2. при кръводаряване—за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение—два работни дни;

4. когато е призован в съд като страна или свидетел;

5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.

(2) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 26.02.2012 г. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на неплатен отпуск при повикване на активна служба в доброволния резерв – за времето на службата, включително деня на отиване и връщане, а ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 15 календарни дни – на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.

(3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1—3 се изплаща възнаграждението за заеманата длъжност, а по ал. 1, т. 4 и 5 или по ал. 2—според предвиденото в специалните закони.

Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

(1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.

(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.

(3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.

Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право да ползват и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда.

Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно—през друго време на годината.

По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.

Текстът към тази дата още не е наличен.

За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда.

Глава осемнадесета

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. (1) Колегиите на Висшия съдебен съвет издават след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси“ Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.

(2) Броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси“.

(3) Пленумът на Висшия съдебен съвет издава Класификатор на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, а след съгласуване с главния инспектор – и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В класификатора се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.

(4) Броят на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието се определя от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на съответния ръководител. Броят на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се утвърждава от главния инспектор съобразно натовареността на органа и неговия бюджет.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. По предложение на всяка от колегиите пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.

(3) Правилниците се обнародват в „Държавен вестник“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Органът по назначаването е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация.

(1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика.

(2) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно—до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.

(3) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.

(4) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от пленума на Висшия съдебен съвет.

Съдебният служител е длъжен да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Съдебният служител има право на основно месечно възнаграждение, определено за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.

(1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител.

(2) Ранговете на съдебния служител са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341.

(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.

Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет определя размера на годишния отпуск на съдебния служител и размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения от съдебния служител.

(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

На съдебния служител се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

При изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се легитимира със служебна карта.

Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.

(1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.

(3) Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.

(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

(5) Главният секретар:

1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;

2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;

3. осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.

(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(7) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

(8) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 30, ал. 2, т. 15.

(1) Администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.

(3) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.

(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

(5) Главният секретар:

1. Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. предлага на главния инспектор за назначаване и освобождаване служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;

2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(7) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

(8) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 55, ал. 8.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 55, ал. 8 и чл. 342, ал. 1.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдебните служители могат да бъдат поощрявани с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. предсрочно повишаване в ранг.

(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдебните служители могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.

За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът на труда.

(1) Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

(2) Когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.

Глава осемнадесета „а“

УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ В ЕЛЕКТРОННА ФОРМА

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Раздел I Общи правила

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Органите на съдебната власт използват информационни системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.

(2) Органите на съдебната власт използват информационни системи, които отчитат единно време по реда на Закона за електронното управление.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Органите на съдебната власт поддържат интернет страници в рамките на единния портал за електронно правосъдие.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Органите на съдебната власт предоставят чрез интернет страниците си безпрепятствен, безплатен, пряк и постоянен електронен достъп до следната информация:

1. наименование на органа на съдебната власт;

2. адрес на органа на съдебната власт;

3. данни за кореспонденция, включително телефон и електронен адрес;

4. телефон, на който лицата могат да получат информация за начина на извършване на процесуалните действия в електронна форма и помощ за необходимите технически стъпки, които трябва да предприемат за това;

5. уникален идентификатор на органа на съдебната власт;

6. данни за банкови сметки и начини за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт;

7. друга информация, предвидена в нормативен акт или в акт на Висшия съдебен съвет.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието и с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ издава наредба, с която определя:

1. изискванията към интернет страниците на органите на съдебната власт;

2. техническите изисквания за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма и начините за извършването им;

3. форматите и техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните документи, изпращани към и от органите на съдебната власт, както и начините за подаването им от гражданите и организациите;

4. форматите на сканираните документи и на другите електронни доказателства, съхранявани по електронните дела;

5. начините за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт;

6. техническите изисквания към потребителските, машинните и други интерфейси на информационните системи, използвани от органите на съдебната власт;

7. електронните адреси, на които могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт, в зависимост от определените начини на извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления.

(2) Наредбата по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието и на единния портал за електронно правосъдие.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им.

(2) Документите и информацията, представени на електронен носител, постъпили по електронен път или въведени в информационната система на органите на съдебната власт, се обработват и съхраняват по начин, гарантиращ защитата от грешки, подправяне и загуба.

(3) Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания оригинал, както и на въведената електронна информация, се удостоверяват от служители, определени от административния ръководител на органа на съдебната власт. Удостоверяването се извършва чрез полагане на подпис на служителя върху хартиения носител, а на въведените електронни образи – чрез подписването им с електронен подпис на служителя.

(4) До доказване на противното се смята, че електронните документи и информацията, създадени по посочения в ал. 1 начин, са идентични с представените, съответно въведените електронни документи и информация по ал. 2.

(5) Представените документи и носителите на информация се връщат на подателя незабавно след въвеждането им в системата.

(6) Пленумът на Висшия съдебен съвет осигурява технологичната и техническата възможност на органите на съдебната власт за извършване на действията по ал. 1 и 2.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) При извършване на процесуално действие, което поставя началото на отделно производство, в информационната система на органа на съдебната власт се образува електронно дело.

(2) Електронното дело е съвкупност от свързани електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, всички електронни документи и доказателства по чл. 360ж и други данни, обработвани от органа на съдебната власт във връзка с производството.

(3) Органите на съдебната власт осигуряват съхраняването на доказателствата, за които материалният носител има правно значение, както и такива, които поради естеството си не могат да се преобразуват в електронна форма по реда на чл. 360ж.

(4) Органите на съдебната власт осигуряват на лицата, които имат право на достъп до делата, отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до електронните дела, както и технологии и средства за достъп до електронните дела в помещенията, където се намират администрациите им. На лицата се осигурява и достъп до доказателствата по ал. 3.

(5) Органите на съдебната власт осигуряват поддържането и съхранението на електронните дела по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение. За всяко електронно дело се съхранява информация за лицата и електронните адреси, от които делото е достъпно, времето за достъп, както и извършените по делото действия в информационната система на органите на съдебната власт.

(6) Органите на съдебната власт осигуряват чрез определени служители от администрациите им съдействие на лицата, които поискат да осъществят достъп до електронните дела.

(7) Цялото или част от електронното дело може да се възпроизвежда в необходимия брой документи на хартиен носител със значението на официални преписи след заверка от служител, овластен от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. За възпроизвеждането се събира такса като за препис.

(8) По искане на лицата, които имат право на достъп до делото, органите на съдебната власт им предоставят незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител. За възпроизвеждането се събира такса като за препис.

(9) Такса по ал. 7 и 8 не се дължи в случаите на освобождаване по чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс, както и в други случаи, предвидени в закон.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Организацията и редът за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начинът на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешният оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, се определят с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Органите на съдебната власт обменят помежду си електронни дела и електронни документи автоматизирано и по електронен път в условия на оперативна съвместимост и информационна сигурност.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да използват единни стандарти и правила, определени в наредбата по чл. 360е, ал. 1, установяващи технологични и функционални параметри, които се поддържат от информационните им системи за постигане на оперативна съвместимост и информационна сигурност.

(3) Изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност, включително изискванията за интерфейси, стандарти за обмен, формати на предаваните електронни документи и начинът на обмен, се определят с наредбата по чл. 360е, ал. 1.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Регистърът на актовете на съдилищата, наричан по-нататък „регистърът“, е електронна база данни, съдържаща актовете, които слагат край на производството пред съответната инстанция или подлежат на самостоятелно обжалване.

(2) Регистърът е част от единната информационна система на съдилищата и се води и съхранява по начин, който гарантира целостта, достъпността и сигурността на съдържащата се в него информация.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) В регистъра се обявяват актове и се правят други отбелязвания в предвидените от закона случаи.

(2) Всеки съд незабавно обявява актовете си в регистъра.

(3) Не подлежат на обявяване в регистъра актовете, с които се разкрива защитена от закон тайна и мотивите към тях и други актове, определени от пленума на Висшия съдебен съвет.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. При обявяване на последващ акт, който е свързан с предходен акт на същия орган, връзката между двата акта се отразява в регистъра.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Обявяването се извършва чрез последователното въвеждане в регистъра на съдържащите се в съответния акт данни.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Достъп до обявените в регистъра актове имат участниците в производството, оправомощени от тях или по закон лица.

(2) Всеки има право на свободен и безплатен достъп до обявените в регистъра актове при спазване на Закона за защита на личните данни.

Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието приемат наредба за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра.

Глава деветнадесета

БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(1) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет.

(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието.

(3) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието с изключение на разходите по издръжката на съдиите по вписванията, държавните съдебни изпълнители и тези, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.

(4) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане в пленума на Висшия съдебен съвет.

Проектът на бюджет на съдебната власт се придружава от разчети за следващите две години.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.

(2) Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.

(3) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнението на държавния бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, приет от пленума на Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.

Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

Глава двадесета

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Раздел I

Общи положения

Взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието.

Министърът на правосъдието осъществява правомощията си, определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в този закон.

(1) Взаимодействието между органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт се осъществява в следните насоки:

1. съдебна дейност;

2. изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието;

3. професионална квалификация;

4. информационни технологии;

5. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 26.12.2008 г. противодействие на престъпността ;

6. управление на имуществото на съдебната власт;

7. дейности във връзка с изготвяне проект на бюджет на съдебната власт;

8. охрана;

9. дейности във връзка с държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариусите, със съдиите по вписванията и със синдиците;

10. международноправно сътрудничество.

(2) Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието се определят с този закон и с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.

Отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 26.12.2008 г.

Раздел II

Инспекторат на министъра на правосъдието

Текстът към тази дата още не е наличен.

Длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората на министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор.

(2) Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието въз основа на конкурс по Кодекса на труда.

(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 10 години юридически стаж, а за инспектор – най-малко 5 години юридически стаж.

(4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на инспекторите – на възнаграждението на съдия в районен съд.

(5) Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

За неуредените в този раздел въпроси за инспекторите в инспектората на министъра на правосъдието се прилага Кодексът на труда.

Раздел III

Съдебна статистика. Информационни системи

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Висшият съдебен съвет в съответствие със Закона за статистиката предоставя на Националния статистически институт статистически данни за публикуване.

Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързана със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.

(2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите при спазване изискванията на ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП, или обменят информация с нея.

(3) Органите по ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.

(4) Редът и начинът за изграждане, поддържане, използване и развитие на ЕИСПП, както и на взаимодействие на органите и институциите по ал. 2 за осигуряване функционирането на системата, се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

(5) Органите и институциите, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на тази система.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет.

(2) Съставът и дейността на Междуведомствения съвет се определят с наредбата по чл. 378, ал. 4.

(1) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, имат:

1. длъжностни лица, които по силата на закон осъществяват правомощия в наказателното производство и при изпълнение на наказанията;

2. лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от министерствата по чл. 378, ал. 2;

3. лица, определени с решение на Междуведомствения съвет.

(2) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, се предоставя на лица извън тези по ал. 1 след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в националната база данни на ЕИСПП.

(3) Към ядрото на ЕИСПП може да се разкрие контур за публичен достъп, който да съдържа данни, определени със закон.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството—чрез осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни „Население“, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

(2) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал. 1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез предоставяне на достъп до Национална база данни „Население“ се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел IV

Управление на имуществото на съдебната власт

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет организира управлението на имуществото на съдебната власт.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя без съгласието на органите на съдебната власт.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.

(2) Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 27.03.2016 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг със съгласието на административните им ръководители.

Раздел V

Охрана

Текстът към тази дата още не е наличен.

При изпълнение на правомощията си служителите на Главна дирекция „Охрана“ са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция „Охрана“ при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и на личната информация.

Глава двадесет и първа

ВЕЩИ ЛИЦА И ПРЕВОДАЧИ

Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г.

(1) Вещото лице извършва експертизи.

(2) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.

Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. В гражданското, наказателното или административното производство се назначава преводач, когато това е предвидено в закон.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи.

(2) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. При необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.

(3) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.

(4) При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.

Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице или за преводач, лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи.

(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.

(3) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице или преводач от списъците на други съдебни райони.

(4) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.

(1) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица и преводачи правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.

(2) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Предложение за включване в списъците на вещи лица и преводачи могат да правят лично и самите специалисти.

(3) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 1 се правят до председателя на съответния съд.

(4) Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(1) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице или преводач и допълнителната квалификация.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица и преводачи се правят до края на септември на съответната календарна година.

(2) До края на октомври комисиите по чл. 401, ал. 1 и 2 актуализират списъците.

(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за публикуване в интернет.

(4) Промени в списъците могат да се правят и през текущата година.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 45 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Условията и редът за извършването на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет.

Глава двадесет и втора

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(1) Ръководител на държавна или общинска администрация, на организация или работодател, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател, или препятства участието му в съдебно производство, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

(2) Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.

(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.

(4) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция „Охрана“ на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.

Ръководителите на държавните органи и на юридическите лица, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в чл. 394, се наказват с глоба от 200 до 3000 лв.

(1) Актът за установяване на нарушението по чл. 406 или 407 се съставя от служител в Главна дирекция „Охрана“.

(2) Наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Съдия, прокурор или следовател, който не подаде в срок декларация по чл. 175а, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 600 до 6000 лв.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) При установено несъответствие по чл. 175з, ал. 3 се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв., освен ако за извършеното не е предвидено по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 10 000 лв.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Който не изпълни задължение по чл. 175р, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 3000 до 6000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. За нарушение на задължение по чл. 175д, ал. 2 – 7 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 408а, чл. 408б, чл. 408в и чл. 408г се съставят от определени от главния инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет лица.

(2) Наказателните постановления се издават от главния инспектор или от оправомощени от него инспектори.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Приходите от глоби, наложени с наказателни постановления по този закон, постъпват по бюджета на съдебната власт.

Преходни и заключителни разпоредби

Предишна § 1 – ДВ, бр. 62 от 2016 г. Законът за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г.—Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г.—Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г.—Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г.—Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г.—Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г.—Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г.—Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г.—Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г.— Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г.—Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 30 и 39 от 2006 г.) се отменя.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 се провеждат до 21 септември 2007 г.

(2) Събранията, които не са проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 28 септември 2007 г.

Народното събрание избира членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота до 28 септември 2007 г.

(1) Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав.

(2) Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.

Неприключилите производства пред Върховния административен съд по жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред.

(1) Предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 15 октомври 2007 г.

(2) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в едномесечен срок от деня на избора им.

(3) Главният инспектор и инспекторите са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да преустановят дейностите по чл. 18 преди встъпването си в длъжност, като уведомяват за това председателя на Народното събрание.

Заварените съдии в окръжен съд, прокурори в окръжна прокуратура, съдии в административен съд, съдии в апелативен съд и прокурори в апелативна прокуратура, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 2, 3 и 4, запазват длъжностите, които заемат.

Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона осигурява работни помещения за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Председателите на отделения във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащите отдели във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и ръководителите на отдели в Националната следствена служба запазват размера на възнаграждението, което получават до влизането в сила на този закон.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1 – 7 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж.

(2) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1 – 7 се зачита и стажът на заварените съдии, определени от Република България в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или в рамките на международна организация, на която Република България е член.

Насрочените до влизането в сила на закона конкурси за съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията се провеждат по досегашния ред.

Допълнителното възнаграждение за продължителна работа на съдиите, прокурорите и следователите, което до влизането в сила на закона надвишава 40 на сто, се запазва в определения размер и не може да се увеличава.

Изм. – ДВ, бр. 23 от 2011 г. За военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба.

Неприключилите до влизането в сила на закона дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред и се довършват до 31 декември 2007 г. Изтичането на този срок не е основание за отпадане на отговорността.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 374, ал. 2 тече от датата на последното им назначение.

(2) До избора на главен инспектор и инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет Инспекторатът на министъра на правосъдието продължава да осъществява правомощията си по чл. 35б, ал. 1, т. 1 и 2 от отменения Закон за съдебната власт.

За трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант—юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността „Право“.

В Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) глава шестнадесета с чл. 258—266 се отменя.

В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г.—Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г.—Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г.—Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38 и 57 от 2007 г.) навсякъде думите „помощник-изпълнител“ се заменят с „помощник—частен съдебен изпълнител“.

В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. — Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г. , бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41 и 52 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 54б, ал. 3 думите „чл. 131, ал. 1, т. 2, 3и6и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 165, ал. 1, т. 2, 3и5и чл. 271, т. 2, 3 и 5“.

2. В чл. 54е, ал. 1 думите „чл. 139д“ се заменят с „чл. 226“.

3. В чл. 69, ал. 2 думите „чл. 36д“ се заменят с „чл. 391“.

4. В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква „б“ думите „съдия-изпълнителите“ се заменят с „държавните съдебни изпълнители“.

5. В чл. 262, ал. 1, т. 3 думите „съдия-изпълнителите“ се заменят с „държавните съдебни изпълнители“.

6. В чл. 282, ал. 1, т. 3, буква „б“ думите „съдия-изпълнителите“ се заменят с „държавните съдебни изпълнители“.

7. В чл. 287, ал. 2 думите „чл. 131, ал. 1, т. 2, 3и6и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 165, ал. 1, т. 2, 3и5и чл. 271, т. 2, 3 и 5“.

В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) в чл. 5, т. 5 думите „чл. 119“ се заменят с „чл. 145“.

В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) в § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 127, ал. 1—4“ се заменят с „чл. 164, ал. 1—5“.

В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41 и 59 от 2007 г.) в чл. 226, ал. 2 думите „чл. 201“ се заменят с „чл. 405“.

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46 и 57 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 212, ал. 1, т. 10 думите „чл. 163“ се заменят с „чл. 294“.

2. В чл. 219, ал. 2 думата „районен“ се заличава, а думите „чл. 118а, ал. 3“ се заменят с „чл. 144, ал. 3“.

3. В чл. 220 думата „районен“ се заличава и накрая се добавя „по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.“

В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 8, ал. 2 думите „помощник-изпълнител“ се заменят с „помощник-частен съдебен изпълнител“.

2. В чл. 80б, ал. 1 се създава изречение второ: „Министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на инспектор-нотариуси по чл. 80в, ал. 4 извършването на съвместни проверки.“

3. В чл. 80в ал. 1 се отменя.

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 24, ал. 2, т. 8 думите „чл. 139г, чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 157а, ал. 3 и чл. 188о“ се заменят с „чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354“.

2. В допълнителните разпоредби в § 1, т. 26, буква „в“ след думите „Висшия съдебен съвет“ се добавя „главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет“.

В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 34 и 105 от 2005 г., бр. 24, 27, 33 и 37 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 4 думите „чл. 127, ал. 1—4“ се заменят с „чл. 164, ал. 1—5“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за съдебната власт, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат или издават до 31 декември 2007 г.

(3) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет приема правилника по чл. 55, ал. 4 в едномесечен срок от избора на главния инспектор и инспекторите.

(4) В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 378, ал. 2.

(5) Министърът на правосъдието издава:

1. наредбата по чл. 385, ал. 5—в срок до три месеца от влизането в сила на закона;

2. наредбата по чл. 386, ал. 1—в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.