zakonite.com

Начало / Актове

Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 1 януари 2014 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (63 редакции оттогава). Към актуалната редакция →

закон

Закон за съдебната власт

Заменя: Закон за съдебната власт

Консолидиран текств сила от 1 януари 2014 г. до 2 март 2014 г. (към 1 януари 2014 г.)

Обнародван в ДВ, бр. 64 от 2007 г.86 промени, последна в ДВ, бр. 92 от 2026 г.

По-късни редакции: от 2 март 2014 г., от 4 март 2014 г., от 22 юни 2014 г., от 26 ноември 2014 г., от 1 януари 2015 г., от 15 февруари 2015 г., от 27 март 2016 г., от 18 май 2016 г., от 16 юни 2016 г., от 27 юли 2016 г., от 28 септември 2016 г., от 29 януари 2017 г., от 13 февруари 2017 г., от 23 юли 2017 г., от 30 юли 2017 г., от 22 октомври 2017 г., от 30 октомври 2017 г., от 1 януари 2018 г., от 15 януари 2018 г., от 1 февруари 2018 г., от 2 юни 2018 г., от 1 януари 2019 г., от 23 февруари 2019 г., от 8 март 2019 г., от 31 март 2019 г., от 31 юли 2019 г., от 9 октомври 2019 г., от 26 януари 2020 г., от 3 октомври 2020 г., от 29 ноември 2020 г., от 17 декември 2020 г., от 20 декември 2020 г., от 20 февруари 2021 г., от 24 май 2021 г., от 30 юни 2021 г., от 18 септември 2021 г., от 16 февруари 2022 г., от 19 март 2022 г., от 17 април 2022 г., от 22 юли 2022 г., от 30 юли 2022 г., от 29 май 2023 г., от 24 юли 2023 г., от 10 август 2023 г., от 28 септември 2023 г., от 1 октомври 2023 г., от 2 октомври 2023 г., от 1 януари 2024 г., от 24 февруари 2024 г., от 15 януари 2025 г., от 1 юли 2025 г., от 23 юли 2025 г., от 26 юли 2025 г., от 2 август 2025 г., от 5 октомври 2025 г., от 31 януари 2026 г., от 8 февруари 2026 г., от 29 май 2026 г., от 7 юни 2026 г., от 26 юни 2026 г., от 1 август 2026 г., от 3 октомври 2026 г., от 6 октомври 2026 г..
Тази редакция е по-стара от официалния консолидиран текст, от който тръгва актът тук. Възстановена е от обнародваните в „Държавен вестник“ промени и показва само членовете, чийто текст съвпада с официалния; за останалите 163 текстът към тази дата още не е наличен.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

(1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.

(1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

(1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 26.12.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба—в рамките на отделите.

(1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно—първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно—първоинстанционно и касационно.

(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.

(1) Протоколите се изготвят на български език.

(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите—главния прокурор.

Глава втора

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I

Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет

(1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността ѝ, без да засяга независимостта на нейните органи.

(2) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на Висшия съдебен съвет.

(3) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите „Република България. Висш съдебен съвет“.

(1) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.

(2) Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Народното събрание избира единадесет членове на Висшия съдебен съвет измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Органите на съдебната власт избират от своя състав единадесет членове на Висшия съдебен съвет, като съдиите избират шестима, прокурорите— четирима, и следователите—един.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно.

Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.

(2) Предложенията за изборни членове на Висшия съдебен съвет се правят на събранията по чл. 21, ал. 3 – 7 и чл. 21а, ал. 1.

(3) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите и на прокурорите при представителство един делегат на 5 души. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел II

Дейност и организация на Висшия съдебен съвет

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.

(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет.

(3) В случай че от заседание отсъстват както министърът на правосъдието, така и представляващият, заседанията се председателстват от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на правосъдието, съответно представляващият, уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра на правосъдието заместник-министър.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго.

(3) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.

(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването ѝ в съда заедно с административната преписка.

(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Атестиране на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители се провежда от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на Висшия съдебен съвет и от помощни атестационни комисии в органите на съдебната власт.

(2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда:

1. атестиране за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи;

2. периодично атестиране на заместниците на административните ръководители и на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на заместниците на главния прокурор и на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, на директора и на следователите от Националната следствена служба;

3. Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. периодично атестиране на административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

(3) Помощните атестационни комисии участват в провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи и на заместници на административни ръководители извън случаите по ал. 2, т. 2.

(4) Помощните атестационни комисии подпомагат Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и се избират в съответните органи на съдебната власт на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране. Те се състоят от трима редовни и един резервен член. Административният ръководител не може да бъде избиран за член на атестационна комисия. Помощната атестационна комисия избира председател измежду своите членове.

(5) При невъзможност да се формира атестационна комисия от съответния орган на съдебната власт съставът й се допълва с членове на комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район.

(6) Помощни атестационни комисии не се избират в районните съдилища, в административните съдилища, в районните прокуратури, в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“:

1. извършва проучвания, събира необходимата информация и изготвя становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт;

2. разглежда сигнали за наличие на поведение, противоречащо на правилата за професионалната етика, и предоставя резултатите от проверката на Висшия съдебен съвет;

3. събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и я предоставя на Висшия съдебен съвет;

4. уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и при публикации в медиите, и извършва проверка или предоставя информацията на комисиите за професионална етика за извършване на проверка;

5. организира изпълнението на дейностите по приетите стратегии за борба с корупцията и плана за действие към тях;

6. подготвя участието на Висшия съдебен съвет в съвместни прояви с други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействието на корупцията;

7. подготвя проекти на споразумения за съвместна дейност и обменя информация с държавни и обществени структури, създадени за противодействие на корупцията;

8. подготвя участието в съвместни прояви на Висшия съдебен съвет и други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействие на корупцията;

9. изготвя ежегодно доклад за дейността си, който се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(2) Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. За изпълнение на правомощието си по ал. 1, т. 1 Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ осъществява взаимодействие с комисиите за професионална етика в органите на съдебната власт, както и с компетентните органи и институции които оказват на комисията съдействие и й предоставят необходимата информация.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Глава трета

ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I

Общи положения

Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.

Раздел II

Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите

Текстът към тази дата още не е наличен.

Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 18, ал. 1.

Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат.

(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.

(3) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерното израстване на кандидата и завършено висше образование по специалността „Право“.

(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.

(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.

(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Народното събрание избира главния инспектор и всеки от инспекторите поотделно с мнозинство две трети от народните представители.

(1) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.

(2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1, преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание.

Текстът към тази дата още не е наличен.

При освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира на негово място нов главен инспектор или инспектор, който довършва мандата.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Обявена за противоконституционна с решение на КС – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 28.11.2011 г. (Обявена за противоконституционна)

(1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд.

(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Правомощия на Инспектората

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали.

(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.

(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.

(1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.

(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.

(1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:

1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката;

2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2;

3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;

4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката.

(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост препоръки и срок за изпълнението им.

(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор.

(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.

Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали.

(1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:

1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;

2. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. се разпорежда със средствата по бюджета на Инспектората;

3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;

4. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет;

5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на Инспектората;

6. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на Инспектората.

(2) Главният инспектор участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването.

Глава трета „а“

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.

(2) За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най-малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.

(3) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единият от експертите определя за докладчик.

(4) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 60б, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(5) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.

(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:

1. времето и мястото на съставянето му;

2. заявителя;

3. проверяващия състав;

4. делото, по което се съставя;

5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

(3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 60а, ал. 4.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Дължимите обезщетения по тази глава се изплащат от бюджета на Министерството на правосъдието.

(2) Министърът на финансите предоставя всяко тримесечие средства по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по ал. 1 за съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието – за изплатените обезщетения.

(2) Висшият съдебен съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване.

(3) Висшият съдебен съвет публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2.

Глава четвърта

СЪДИЛИЩА

Раздел I

Общи положения

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

(2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

(3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Раздел II

Съдебни заседатели

(1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 65 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.

(2) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на военна служба.

(1) Общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, правят предложения за съдебни заседатели, като най-малко 10 на сто от лицата, които се предлагат, са с педагогическа квалификация.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Столичният общински съвет прави предложения за съдебните заседатели за специализирания наказателен съд.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдебните заседатели се определят за:

1. районните съдилища—от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. окръжните съдилища—от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.

3. Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. специализирания наказателен съд – от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд.

(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдебните заседатели във военните съдилища се определят по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Мандатът на съдебните заседатели е 5 години който започва да тече от датата на полагане на клетвата по чл. 70.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, мандатът им продължава до приключването на делото в съответната съдебна инстанция.

Съдебните заседатели полагат клетва пред съответното общо събрание.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.

(2) За всеки съдебен състав чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели.

За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

(1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.

(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Районен съд

Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.

(1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) В районния съд могат да се създават отделения.

(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.

(4) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, включително подаването на заявление с електронен подпис за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.

Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Председателят на районния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;

2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;

б) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието—и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

4. участва в съдебни заседания;

5. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията;

6. ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрото за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;

8. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

9. свиква и ръководи общото събрание на съда;

10. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на районния съд в интернет;

11. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел IV

Окръжен съд

(1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:

1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;

2. граждански дела в състав от един съдия.

(2) Младши съдия може да участва в състав на първоинстанционния съд по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.

(1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.

(1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Председателят на окръжния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява;

2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и до края на февруари го предоставя на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;

б) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

4. разпределя в края на всеки три години съдиите от окръжния съд по отделения;

5. председателства съдебни състави от всички отделения;

6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районния съд, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

7. организира повишаването на квалификацията на съдиите от окръжния съд;

8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква „а“, докладите от проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

9. командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 81, 274 и 290;

10. организира подготовката на стажантюристите и отговаря за нея;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. свиква и ръководи общото събрание;

13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на окръжния съд в интернет;

14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Текстът към тази дата още не е наличен.

В град София има градски съд с правомощия на окръжен съд.

Раздел V

Административен съд

(1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.

(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

(1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.

(1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на административния съд, който до края на февруари предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

б) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

4. разпределя съдиите от административния съд по отделения, когато такива са обособени;

5. председателства съдебни състави от всички отделения;

6. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква „а“ и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

8. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;

9. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на административния съд в интернет;

10. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел VI

Военен съд

(1) Компетентността на военния съд се определя със закон.

(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.

Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.

(1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на военноапелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел VII

Апелативен съд

(1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

(1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

(1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.

(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

(1) Председателят на апелативния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и го представлява;

2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

б) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

4. разпределя в края на всеки три години съдиите от апелативния съд по отделения;

5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;

6. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;

7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;

8. организира повишаването на квалификацията на съдиите в апелативния съд;

9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква „а“, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

10. командирова съдии при условията на чл. 107;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. свиква и ръководи общото събрание;

13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на апелативния съд в интернет;

14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд.

(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.

(3) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия от района на друг апелативен съд.

(4) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Командироването на съдия по ал. 1—3 се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел VIII

Върховен касационен съд

(1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.

(2) Пленумът:

1. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд.

(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния касационен съд.

(4) Пленумът на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;

2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел IX

Върховен административен съд

(1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

(1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.

Върховният административен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;

2. общо събрание на колегията—когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;

3. общо събрание на колегиите—когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

(1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.

(2) Пленумът:

1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд.

(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния административен съд.

(4) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;

2. председателите на административните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд или от друг съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Искането по чл. 125 се подава:

1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1— до общото събрание на съответната колегия или колегии;

2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2—до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

(1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.

(2) Искането съдържа:

1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането ѝ;

2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;

3. в какво се състои искането.

(1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.

(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.

(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.

(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления—в двата бюлетина.

Раздел VIа

Специализиран наказателен съд

Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел VIIа

Апелативен специализиран наказателен съд

Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Глава пета

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ

(1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

(1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.

(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

(1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.

(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.

(3) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено в наредбата по чл. 75.

(1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.

(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.

(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Глава шеста

ПРОКУРАТУРА

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура – следствен отдел.

(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

(3) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.

(4) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.

(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.

(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване—и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

(1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. При служебна необходимост:

1. апелативният прокурор—за своя район, може да командирова прокурори при условията, определени с този закон за командироване на съдии;

2. окръжният прокурор—за своя район, може да командирова прокурори и следователи при условията, определени с този закон за командироване на съдии;

3. главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.

Глава седма

Следствени органи

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Националната следствена служба се състои от следователи.

(2) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването.

(2) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.

(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Глава осма

КЛЕТВА

Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

(1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Глава девета

СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Раздел I

Назначаване и освобождаване

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.

(2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(3) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:

1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;

2. правното основание за заемането на длъжността;

3. наименованието на длъжността и ранга;

4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;

5. датата на встъпване в длъжност.

(4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност.

(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Обявена за противоконституционна с решение на КС – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 28.11.2011 г. (Обявена за противоконституционна)

(2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Директорът на Националната следствена служба се избира по реда на чл. 173, ал. 2—5 и 9 с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел II

Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г.

(1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:

1. младши съдии, младши прокурори и младши следователи;

2. първоначално назначаване.

(2) Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се провежда през месец април на съответната година.

(3) Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Висшият съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в „Държавен вестник“ и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

(2) Обявлението по ал. 1 съдържа:

1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят;

2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;

3. програмата, по която се провежда конкурсът;

4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в 7-дневен срок от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет.

(2) Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

(3) Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Обявлението по чл. 189, ал. 1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.

(2) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище.

(3) Конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол (стенограма) от проведеното събеседване на Висшия съдебен съвет.

(4) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ на Висшия съдебен съвет извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.

(5) Резултатите от класирането се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор.

(2) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Кандидатите за административни ръководители се оповестяват публично на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет заедно с кратка биография на кандидата, и концепция за работата си като административни ръководители.

(3) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. За участие в избора кандидатите за административни ръководители подават документите по чл. 181, ал. 3 във Висшия съдебен съвет, заедно с концепцията по ал. 2. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска до участие в избора всички кандидати, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1.

(4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора.

(5) В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.

(6) Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди събеседването по чл. 194б могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Несъвместимост

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел IV

Атестиране. Несменяемост

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Атестиране се провежда:

1. за придобиване на несменяемост – с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател;

2. периодично – на всеки четири години от последното атестиране до навършване на 61-годишна възраст – на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.

(2) При постъпило възражение Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.

(3) Когато Висшият съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя нова комплексна оценка.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.

(2) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия или младши прокурор.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Висшият съдебен съвет приема наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С наредбата се определят и критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник“.

Раздел V

Права и задължения

Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни:

1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;

2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;

3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;

4. да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител.

(1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.

Отм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 26.02.2012 г.

Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.

(1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния размер на вредата и размера на задължителната застраховка.

(2) Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи, поради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.

(1) Съдиите, прокурорите и следователите могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.

(1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.

На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.

При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.

Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт.

(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на освобождаването за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.

(1) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде командирован за повече от три месеца в една календарна година без предварителното му писмено съгласие.

(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.

(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното повисоко възнаграждение.

(4) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Органът, в който е назначен магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован.

Текстът към тази дата още не е наличен.

За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Раздел VI

Временно отстраняване от длъжност

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2и3и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел VII

Рангове. Повишаване на място. Старшинство

(1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:

1. Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;

2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;

3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдиите в градския съд в град София, в специализирания наказателен съд и в Административния съд— град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд.

(3) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Прокурорите в градската прокуратура в град София и прокурорите в специализираната прокуратура са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура.

(4) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд са с ранг на съдии във Върховния касационен съд.

(5) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Прокурорите в апелативната специализирана прокуратура са с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура.

(6) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране „много добра“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:

1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган;

2. при равни длъжности – от притежавания ранг по чл. 233, ал. 1 – 5;

3. при равни длъжности и ранг – от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;

4. при еднакво прослужено време на същата длъжност – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.

(2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност – от ранга по чл. 233, ал. 1 – 5, при равна длъжност и ранг – от военното звание, а при равно звание – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.

Глава десета

Младши съдии и младши прокурори. Съдебни помощници и прокурорски помощници

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Раздел I

Младши съдии и младши прокурори

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г. За младши съдия и младши прокурор може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162, издържало е конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 1, както и съответните изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.

(1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.

(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.

(3) Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва съответно по чл. 155 или 156.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Административният ръководител на съответния съд или прокуратура определя със заповед съдия или прокурор—наставник на младшия съдия, съответно на младшия прокурор, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Висшият съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите и прокурорите – наставници.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия или младшият прокурор се назначава на длъжност съдия в районен съд, съответно прокурор в районна прокуратура, без провеждане на конкурс.

(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Раздел II

Съдебни помощници и прокурорски помощници

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител.

(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

(1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.

(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите при изпълнението на техните функции. Съдебните помощници изпълняват и други задачи, възложени им от председателя на съда, от неговите заместници, от председателите на отделения или от други съдии.

(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите при изпълнението на техните функции. Прокурорските помощници изпълняват и други задачи, възложени им от съответния административен ръководител или от неговите заместници.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата.

(2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица.

(3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение, съобразено с професионалната етика, и да не накърняват престижа на съдебната власт.

(4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.

За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Глава единадесета

НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Текстът към тази дата още не е наличен.

Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.

(1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.

(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.

(2) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.

(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:

1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;

2. приема учебните програми;

3. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред Висшия съдебен съвет;

4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;

5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;

6. Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;

7. приема тригодишен план за дейността си;

8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.

Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1—4, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.

(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Учебните програми на Националния институт на правосъдието се утвърждават от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с Висшия съдебен съвет.

(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 32 от 2011 г. (1) Успешно завършил обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е кандидатът за младши съдия и младши прокурор, който е получил обща оценка по чл. 258, ал. 5, не по-ниска от много добър „4,50“.

(2) За кандидатите за младши съдия и младши прокурор, които не са завършили успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по чл. 258, ал. 5. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър „4,50“, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия и младши прокурор.

(3) Висшият съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, на длъжността, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7.

(4) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г. Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получените суми по чл. 258, ал. 1.

(5) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии и младши прокурори за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 са за сметка на бюджета на съдебната власт.

(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Нов – ДВ, бр. 32 от 2011 г. Статусът на кандидатите за младши съдии и младши прокурори по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник“.

При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.

Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация, който се обнародва в „Държавен вестник“.

Глава дванадесета

ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.

(2) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.

(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.

(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в „Държавен вестник“ и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:

1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;

2. дата, час и място на провеждане на конкурса;

3. място и срок за приемане на конкурсните документи;

4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.

(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

(1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав—председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието в 14-дневен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.

(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

(1) В съдебните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.

(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.

(1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.

(2) Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.

(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.

(1) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

(1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 225.

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Глава тринадесета

СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА

(1) В районните съдилища има съдии по вписванията.

(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.

(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.

(1) Съдията по вписванията:

1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;

2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.

(2) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.

Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.

(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в „Държавен вестник“ и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:

1. брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;

2. дата, час и място на провеждане на конкурса;

3. място и срок за приемане на конкурсните документи;

4. размер на държавната такса за участие в конкурса и сметка, по която тя се внася.

(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

(1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав—председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(2) Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.

(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

(1) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.

(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.

(1) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Възнаграждението на съдия по вписванията е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

(1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Глава четиринадесета

ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ

(1) Завършилите висше образование по специалността „Право“ придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.

(2) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.

(1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава—членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил висше образование по специалността „Право“ в Република България.

(2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава—членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.

(2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.

(3) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, по ред, определен от председателя на окръжния съд.

(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажантюриста се издава стажантска книжка.

(5) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствен отдел.

(1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.

(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с „издържал“ или „неиздържал“. Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.

(2) При оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж.

Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка „издържал“.

Глава петнадесета

ПООЩРЕНИЯ

Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.

(1) Висшият съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак:

а) първа степен—златен;

б) втора степен—сребърен;

3. предсрочно повишаване в ранг.

(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак:

а) първа степен—златен;

б) втора степен—сребърен.

(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Глава шестнадесета

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Дисциплинарно наказание се налага от:

1. административния ръководител—за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;

2. Висшия съдебен съвет—за наказанията:

а) по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател;

б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;

в) Нова – ДВ, бр. 103 от 2009 г. по чл. 308, ал. 3 на изборен член на Висшия съдебен съвет.

3. министъра на правосъдието—за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган—в случаите по чл. 311, т. 1 и 3, и дисциплинарният състав—в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.

(3) До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

(1) Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност.

(2) Административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, като му изпраща преписката и заповедта незабавно след издаването ѝ.

(3) Висшият съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 2 може да потвърди, отмени или да измени наложеното наказание по общия ред.

(4) Заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание не може да се обжалва по съдебен ред самостоятелно.

(5) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.

Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 2 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.

(1) Изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г. Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административния ръководител, както и дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 3 на изборен член на Висшия съдебен съвет се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.

(2) Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението.

(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.

(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.

(5) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Административнопроцесуалния кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. В 14-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието.

(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.

Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г. Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител, както и на изборен член на Висшия съдебен съвет се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава седемнадесета

СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ

(1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.

(2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.

(3) През съдебната ваканция се разглеждат:

1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;

2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;

3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;

4. дела по несъстоятелност;

5. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2009 г. дела по Закона за защита от домашното насилие;

6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;

7. Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. дела за осиновяване на дете;

8. Предишна т. 7 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

(1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж.

(2) Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.

(1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.

(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.

(1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:

1. за сключване на брак—два работни дни;

2. при кръводаряване—за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение—два работни дни;

4. когато е призован в съд като страна или свидетел;

5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.

(2) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 26.02.2012 г. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на неплатен отпуск при повикване на активна служба в доброволния резерв – за времето на службата, включително деня на отиване и връщане, а ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 15 календарни дни – на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.

(3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1—3 се изплаща възнаграждението за заеманата длъжност, а по ал. 1, т. 4 и 5 или по ал. 2—според предвиденото в специалните закони.

Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

(1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.

(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.

(3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.

Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право да ползват и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда.

Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно—през друго време на годината.

По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.

Текстът към тази дата още не е наличен.

За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда.

Глава осемнадесета

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Висшият съдебен съвет издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Броят на съдебните служители се определя от Висшия съдебен съвет по предложение на съответния административен ръководител в съответствие със степента на натовареност на органа на съдебната власт, определена от Висшия съдебен съвет.

(1) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Висшият съдебен съвет приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт.

(2) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.

(3) Правилниците се обнародват в „Държавен вестник“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Органът по назначаването е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация.

(1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика.

(2) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно—до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.

(3) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.

(4) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Съдебният служител е длъжен да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Съдебният служител има право на основно месечно възнаграждение, определено за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.

(1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител.

(2) Ранговете на съдебния служител са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341.

(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.

Висшият съдебен съвет определя размера на годишния отпуск на съдебния служител и размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения от съдебния служител.

(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

На съдебния служител се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

При изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се легитимира със служебна карта.

Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.

(1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.

(3) Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.

(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

(5) Главният секретар:

1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;

2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;

3. осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.

(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(7) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

(8) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.

(1) Администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.

(3) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.

(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

(5) Главният секретар:

1. Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. предлага на главния инспектор за назначаване и освобождаване служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;

2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(7) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

(8) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 55, ал. 5.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби.

(2) Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 55, ал. 4 и чл. 342, ал. 1.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдебните служители могат да бъдат поощрявани с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.

(2) Отличията са:

1. служебна благодарност и грамота;

2. предсрочно повишаване в ранг.

(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:

1. парична;

2. предметна.

(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г. (1) Съдебните служители могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.

За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът на труда.

(1) При наличие на техническа възможност всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.

(2) Когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.

Глава деветнадесета

БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(1) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет.

(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието.

(3) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.

(4) Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет.

Проектът на бюджет на съдебната власт се придружава от разчети за следващите две години.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Висшият съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.

(2) Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.

(3) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнението на държавния бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, приет от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.

Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

Глава двадесета

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Раздел I

Общи положения

Взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието.

Министърът на правосъдието осъществява правомощията си, определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в този закон.

(1) Взаимодействието между органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт се осъществява в следните насоки:

1. съдебна дейност;

2. изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието;

3. професионална квалификация;

4. информационни технологии;

5. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 26.12.2008 г. противодействие на престъпността ;

6. управление на имуществото на съдебната власт;

7. дейности във връзка с изготвяне проект на бюджет на съдебната власт;

8. охрана;

9. дейности във връзка с държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариусите, със съдиите по вписванията и със синдиците;

10. международноправно сътрудничество.

(2) Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието се определят с този закон и с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.

Отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 26.12.2008 г.

Раздел II

Инспекторат на министъра на правосъдието

Текстът към тази дата още не е наличен.

Длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората на министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни.

Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор.

(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок 5 години, а инспекторите – за срок 4 години, без ограничение за следващо назначаване.

(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 10 години юридически стаж, а за инспектор – най-малко 5 години юридически стаж.

(4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на инспекторите – на възнаграждението на съдия в районен съд.

(5) При първоначално назначаване на главен инспектор или инспектор се провежда конкурс по Кодекса на труда.

Текстът към тази дата още не е наличен.

За неуредените в този раздел въпроси за инспекторите в инспектората на министъра на правосъдието се прилага Кодексът на труда.

Раздел III

Съдебна статистика. Информационни системи

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Висшият съдебен съвет в съответствие със Закона за статистиката предоставя на Националния статистически институт статистически данни за публикуване.

Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г. (1) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.

(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързана със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.

(2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите при спазване изискванията на ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП, или обменят информация с нея.

(3) Органите по ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.

(4) Редът и начинът за изграждане, поддържане, използване и развитие на ЕИСПП, както и на взаимодействие на органите и институциите по ал. 2 за осигуряване функционирането на системата, се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

(5) Органите и институциите, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на тази система.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет.

(2) Съставът и дейността на Междуведомствения съвет се определят с наредбата по чл. 378, ал. 4.

(1) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, имат:

1. длъжностни лица, които по силата на закон осъществяват правомощия в наказателното производство и при изпълнение на наказанията;

2. лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от министерствата по чл. 378, ал. 2;

3. лица, определени с решение на Междуведомствения съвет.

(2) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, се предоставя на лица извън тези по ал. 1 след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в националната база данни на ЕИСПП.

(3) Към ядрото на ЕИСПП може да се разкрие контур за публичен достъп, който да съдържа данни, определени със закон.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие—чрез осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни „Население“, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

(2) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал. 1 от Министерството на регионалното развитие чрез предоставяне на достъп до Национална база данни „Население“ се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел IV

Управление на имуществото на съдебната власт

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя без съгласието на органите на съдебната власт.

Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. (1) Средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.

(2) Висшият съдебен съвет може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг със съгласието на административните им ръководители.

Раздел V

Охрана

Текстът към тази дата още не е наличен.

При изпълнение на правомощията си служителите на Главна дирекция „Охрана“ са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция „Охрана“ при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и на личната информация.

Глава двадесет и първа

ВЕЩИ ЛИЦА

(1) Вещото лице извършва експертизи.

(2) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица.

(2) При необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.

(3) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.

(4) При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.

Не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.

(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.

(3) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.

(4) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.

(1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.

(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.

(3) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 1 се правят до председателя на съответния съд.

(4) Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.

(2) До края на октомври комисиите по чл. 401, ал. 1 и 2 актуализират списъците.

(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за публикуване в интернет.

(4) Промени в списъците могат да се правят и през текущата година.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 45 от 2011 г. Условията и редът за извършването на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, съгласувано с Висшия съдебен съвет.

Глава двадесет и втора

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(1) Ръководител на държавна или общинска администрация, на организация или работодател, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател, или препятства участието му в съдебно производство, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

(2) Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.

(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.

(4) Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 03.05.2009 г. Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция „Охрана“ на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.

Ръководителите на държавните органи и на юридическите лица, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в чл. 394, се наказват с глоба от 200 до 3000 лв.

(1) Актът за установяване на нарушението по чл. 406 или 407 се съставя от служител в Главна дирекция „Охрана“.

(2) Наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Приходите от глоби, наложени с наказателни постановления по този закон, постъпват по бюджета на съдебната власт.

Преходни и заключителни разпоредби

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 се провеждат до 21 септември 2007 г.

(2) Събранията, които не са проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 28 септември 2007 г.

Народното събрание избира членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота до 28 септември 2007 г.

(1) Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав.

(2) Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.

Неприключилите производства пред Върховния административен съд по жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред.

(1) Предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 15 октомври 2007 г.

(2) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в едномесечен срок от деня на избора им.

(3) Главният инспектор и инспекторите са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да преустановят дейностите по чл. 18 преди встъпването си в длъжност, като уведомяват за това председателя на Народното събрание.

Заварените съдии в окръжен съд, прокурори в окръжна прокуратура, съдии в административен съд, съдии в апелативен съд и прокурори в апелативна прокуратура, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 2, 3 и 4, запазват длъжностите, които заемат.

Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона осигурява работни помещения за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Председателите на отделения във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащите отдели във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и ръководителите на отдели в Националната следствена служба запазват размера на възнаграждението, което получават до влизането в сила на този закон.

(1) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1 – 7 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж.

(2) Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г. За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1 – 7 се зачита и стажът на заварените съдии, определени от Република България в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или в рамките на международна организация, на която Република България е член.

Насрочените до влизането в сила на закона конкурси за съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията се провеждат по досегашния ред.

Допълнителното възнаграждение за продължителна работа на съдиите, прокурорите и следователите, което до влизането в сила на закона надвишава 40 на сто, се запазва в определения размер и не може да се увеличава.

Изм. – ДВ, бр. 23 от 2011 г. За военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба.

Неприключилите до влизането в сила на закона дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред и се довършват до 31 декември 2007 г. Изтичането на този срок не е основание за отпадане на отговорността.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 374, ал. 2 тече от датата на последното им назначение.

(2) До избора на главен инспектор и инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет Инспекторатът на министъра на правосъдието продължава да осъществява правомощията си по чл. 35б, ал. 1, т. 1 и 2 от отменения Закон за съдебната власт.

За трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант—юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността „Право“.

В Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) глава шестнадесета с чл. 258—266 се отменя.

В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г.—Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г.—Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г.—Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38 и 57 от 2007 г.) навсякъде думите „помощник-изпълнител“ се заменят с „помощник—частен съдебен изпълнител“.

В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. — Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г. , бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41 и 52 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 54б, ал. 3 думите „чл. 131, ал. 1, т. 2, 3и6и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 165, ал. 1, т. 2, 3и5и чл. 271, т. 2, 3 и 5“.

2. В чл. 54е, ал. 1 думите „чл. 139д“ се заменят с „чл. 226“.

3. В чл. 69, ал. 2 думите „чл. 36д“ се заменят с „чл. 391“.

4. В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква „б“ думите „съдия-изпълнителите“ се заменят с „държавните съдебни изпълнители“.

5. В чл. 262, ал. 1, т. 3 думите „съдия-изпълнителите“ се заменят с „държавните съдебни изпълнители“.

6. В чл. 282, ал. 1, т. 3, буква „б“ думите „съдия-изпълнителите“ се заменят с „държавните съдебни изпълнители“.

7. В чл. 287, ал. 2 думите „чл. 131, ал. 1, т. 2, 3и6и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 165, ал. 1, т. 2, 3и5и чл. 271, т. 2, 3 и 5“.

В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) в чл. 5, т. 5 думите „чл. 119“ се заменят с „чл. 145“.

В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) в § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 127, ал. 1—4“ се заменят с „чл. 164, ал. 1—5“.

В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41 и 59 от 2007 г.) в чл. 226, ал. 2 думите „чл. 201“ се заменят с „чл. 405“.

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46 и 57 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 212, ал. 1, т. 10 думите „чл. 163“ се заменят с „чл. 294“.

2. В чл. 219, ал. 2 думата „районен“ се заличава, а думите „чл. 118а, ал. 3“ се заменят с „чл. 144, ал. 3“.

3. В чл. 220 думата „районен“ се заличава и накрая се добавя „по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.“

В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 8, ал. 2 думите „помощник-изпълнител“ се заменят с „помощник-частен съдебен изпълнител“.

2. В чл. 80б, ал. 1 се създава изречение второ: „Министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на инспектор-нотариуси по чл. 80в, ал. 4 извършването на съвместни проверки.“

3. В чл. 80в ал. 1 се отменя.

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 24, ал. 2, т. 8 думите „чл. 139г, чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 157а, ал. 3 и чл. 188о“ се заменят с „чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354“.

2. В допълнителните разпоредби в § 1, т. 26, буква „в“ след думите „Висшия съдебен съвет“ се добавя „главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет“.

В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 34 и 105 от 2005 г., бр. 24, 27, 33 и 37 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 4 думите „чл. 127, ал. 1—4“ се заменят с „чл. 164, ал. 1—5“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за съдебната власт, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат или издават до 31 декември 2007 г.

(3) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет приема правилника по чл. 55, ал. 4 в едномесечен срок от избора на главния инспектор и инспекторите.

(4) В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 378, ал. 2.

(5) Министърът на правосъдието издава:

1. наредбата по чл. 385, ал. 5—в срок до три месеца от влизането в сила на закона;

2. наредбата по чл. 386, ал. 1—в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.