Закон за ограничаване изменението на климата

(2) Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по цялостното провеждане на държавната политика по ограничаване изменението на климата.

(3) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощията си по този закон на други длъжностни лица.

(4) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г., в сила от 26.11.2023 г. Изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. За подпомагане на дейността по ал. 2 се създава Национален експертен съвет по изменение на климата като консултативен орган към министъра на околната среда и водите, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Държавна агенция „Национална сигурност“, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската академия на науките, Националното сдружение на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност има пряко отношение към ограничаване изменението на климата.

(5) Дейността на Националния експертен съвет по изменение на климата се урежда с правилник, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите.

(2) Министърът на енергетиката съвместно с министъра на околната среда и водите, подпомагани от министрите по чл. 4, ал. 1, изготвят актуализации и доклади за напредъка на плана по ал. 1.

(3) Планът по ал. 1 и актуализациите по ал. 2 се одобряват от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите.

(2) Дългосрочната национална стратегия по ал. 1 определя общите стратегически, междинни и секторни цели, мерки и дейности за намаляване на емисиите парникови газове и постигане на целта по чл. 2а, ал. 1.

(3) Стратегията по ал. 1 се приема от Министерския съвет.

(2) Стратегията по ал. 1 се изготвя за период не по-малък от 20 години, с изключение на първата стратегия, която се изготвя за периода до 2030 г. включително.

(3) Стратегията по ал. 1 се приема от Министерския съвет.

(2) Условията, редът и начинът на организирането, включително извършването и докладването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове и изисквания към данните, предоставяни от органите по чл. 12, се определят с наредбата по чл. 5, т. 4.

(2) Органите по ал. 1:

(3) В извършването на националната инвентаризация по чл. 11 участват и браншови организации, научни и образователни институции съгласно тяхната компетентност, като предоставят информация и подпомагат дейността на органите по ал. 1 при изпълнение на задълженията им по ал. 2.

(2) Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Органите по чл. 12, ал. 1, т. 11 – 15 или оправомощени от тях длъжностни лица изпращат ежегодно на министъра на транспорта и съобщенията данните, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4. Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице обобщава данните по предходното изречение и ги изпраща на ИАОС.

(3) Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Лицата по чл. 12, ал. 3 изпращат данните, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4, на съответните органи по чл. 12, ал. 1, т. 3 – 10.

(4) Данните по ал. 1 и 2 се изпращат на ИАОС в сроковете, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

(3) Заявлението по ал. 1 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(4) Операторите на нови инсталации подават заявлението по ал. 1 не по-късно от:

(5) Със заявлението по ал. 1 операторът представя доказателства за изпълнението на изискванията на глава шеста, раздел III и глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда и посочва техните идентификационни данни.

(6) Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г. При промяна на оператора на инсталации новият оператор поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 14-дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителния директор на ИАОС, който актуализира разрешителното.

(2) Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Авиационните оператори са длъжни да изготвят годишен доклад на емисиите и годишен доклад на данните за емисиите въз основа на одобрените планове за мониторинг за емисиите на парникови газове и на данните за емисиите.

(3) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Докладите по ал. 1 и 2 се изготвят и верифицират съгласно наредбата по чл. 5, т. 2 и Регламент (ЕС) № 2018/2067 и се представят на изпълнителния директор на ИАОС за проверка и публикуване.

(4) Оператор на инсталации или авиационен оператор, чийто доклад не бъде верифициран до 31 март за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти до верифициране на доклада му. При неспазване на срока за верифициране сметките на операторите на инсталации и авиационните оператори в партидите им в НРТКЕПГ се блокират до отстраняване на нарушението.

(5) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Изпълнителният директор на ИАОС извършва консервативна оценка на емисиите на дадена инсталация или на авиационен оператор по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/2066, когато:

(6) Отм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г.

(2) Докладът по ал. 1 се изготвя и верифицира съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842 и наредбата по чл. 5, т. 2 и се представя на министъра на околната среда и водите в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 по реда на наредбата по чл. 5, т. 2.

(2) Петнадесет на сто от квотите по ал. 1 се разпределят чрез търг по реда на чл. 52.

(3) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Броят на квоти за авиационни дейности, който се определя за продажба чрез търг за Република България по ал. 2, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави – членки на Европейския съюз, за съответната референтна година за този период, докладвани и верифицирани съгласно чл. 36.

(4) За референтна година по ал. 3 се смята годината, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

(5) Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г. Условията и редът за продажбата чрез търг на квоти за емисии от авиационни дейности се определят с делегирани актове на Европейската комисия.

(2) За периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. част от общото количество по ал. 1 се запазва за търговските оператори на въздухоплавателни средства за използването на устойчиви и други авиационни горива, които не са получени от горива от изкопаеми източници, посочени като допринасящи за постигането на минималния дял на устойчивите авиационни горива съгласно Регламент (ЕС) 2023/2405 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (ОВ, L 2023/2405 от 31 октомври 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2405“.

(3) Квотите, запазени съгласно ал. 2, се разпределят за покриване на част от или на цялата ценова разлика между използването на керосин от изкопаеми източници и използването на съответните допустими авиационни горива съгласно Регламент (ЕС) 2023/2405, като се вземат предвид стимулите от цената на въглеродните емисии и от хармонизираните минимални равнища на данъчно облагане на горивата от изкопаеми източници, установени с делегирани актове на Европейската комисия.

(4) Министърът на околната среда и водите публикува на страницата на Министерството на околната среда и водите информация за авиационните оператори, за които се покрива ценовата разлика между използването на керосин от изкопаеми източници и използването на съответните допустими авиационни горива.

(5) Квотите, разпределени съгласно ал. 2, обхващат:

(6) Когато допустимо авиационно гориво по ал. 2 не може физически да бъде обвързано в дадено летище с конкретен полет, квотите по ал. 2 се предоставят за допустимите авиационни горива, заредени на това летище, пропорционално на емисиите от полети на авиационните оператори от това летище, за които предават квоти в съответствие с чл. 48, ал. 1.

(7) В периода между 1 януари 2024 г. и 31декември 2030 г. авиационните оператори може да кандидатстват всяка година за разпределяне на квоти въз основа на количеството на всяко допустимо авиационно гориво по ал. 2, използвано за полети, за които предават квоти в съответствие с чл. 48, ал. 1.

(8) Когато за дадена година заявените по ал. 7 квоти за използването на такива горива е по-голямо от наличните квоти, количеството квоти се намалява еднакво за всички засегнати авиационни оператори при разпределянето за съответната година.

(9) По отношение на полетите, заминаващи от летище в Европейското икономическо пространство (ЕИП), които пристигат на летище в ЕИП, в Швейцария или в Обединеното кралство и които не попадат в обхвата на ЕСТЕ през 2023 г., общото количество квоти на авиационните оператори се увеличава с равнищата на разпределяне, включително безплатно разпределените квоти и предлаганите чрез търг квоти, които биха били реализирани, ако бяха обхванати от ЕСТЕ през посочената година, намалени със съответния коефициент по чл. 42, ал. 1.

(10) Изискванията по чл. 48, ал. 1, т. 1 и раздел III не се прилагат за авиационните оператори по отношение на емисиите, изпуснати до 31 декември 2030 г. от полети между летище, намиращо се в най-отдалечен регион на държава членка, и летище, намиращо се в същата държава членка, включително друго летище, намиращо се в същия или в друг най-отдалечен регион на същата държава членка.

(11) По отношение на операторите на въздухоплавателни средства се прилага чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2405.

(2) От 1 януари 2026 г. цялото количество квоти, по отношение на които би било извършено безплатно разпределение през посочената година, се продават чрез търг, с изключение на квотите по чл. 37а, ал. 2.

(3) Безплатни квоти се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства пропорционално на техните верифицирани емисии от авиационни дейности, докладвани за 2023 г., като при изчислението се вземат предвид и верифицирани емисии от авиационни дейности, докладвани по отношение на полети, които са обхванати от ЕСТЕ от 1 януари 2024 г.

(2) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Министърът на околната среда и водите публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите количеството разпределени квоти.

(3) Отм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г.

(4) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. В срок до 30 юни на всяка година изпълнителният директор на ИАОС издава на всеки авиационен оператор броя квоти, които са му разпределени за тази година съгласно ал. 1, по реда на наредбата по чл. 5, т. 3.

(2) Заявлението по ал. 1, т. 3 се изготвя съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 и се подава до министъра на околната среда и водите.

(3) Към заявлението за безплатно разпределяне на квоти от оператори на съществуващи инсталации се прилага документацията, посочена в чл. 4, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331, както и потвърждение, че операторът на съответната инсталация е изпълнил препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или от сертифицираната система за управление на енергията.

(4) В случай че операторът на дадена инсталация не е представил потвърждението по ал. 3 или не е изпълнил препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или от сертифицираната система за управление на енергията, по отношение на размера на окончателното разпределение на безплатните квоти за тази инсталация се прилагат разпоредбите на чл. 46.

(5) Инсталациите на територията на Република България, които извършват дейности по приложение № 1, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация в съответствие с ал. 6, се определят в списък, който се изготвя от министъра на околната среда и водите за 5-годишен период с начало 1 януари 2021 г. и за всеки следващ 5-годишен период и се одобрява от Европейската комисия.

(6) Разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове от инсталации се осъществява в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/331.

(7) Министърът на околната среда и водите изготвя и подава до Европейската комисия списък с инсталациите, попадащи в обхвата на този закон, за 5-годишен период с начало 1 януари 2021 г. и за всеки следващ 5-годишен период.

(8) Списъкът по ал. 7 се изготвя и подава до Европейската комисия по реда на чл. 14 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331.

(9) Когато са необходими корекции на безплатните квоти, предоставени на инсталациите в списъка по ал. 7, тези корекции се извършват, като се използват квоти от или се добавят квоти към количеството квоти по чл. 44, ал. 1.

(10) Количеството безплатно разпределени квоти за инсталации, чиято дейност се е увеличила или намалила, изчислено въз основа на пълзяща средна стойност за две години, с повече от 15 на сто спрямо първоначално използваното равнище за определяне на безплатното разпределение за съответния период, се коригира по целесъобразност в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1842 с квоти, които се добавят към или са от количествата квоти по чл. 44, ал. 1 и 7.

(11) Не се разпределят безплатно квоти на инсталации:

(12) Принципите за мониторинг и докладване и проверка на емисиите, попадащи в обхвата на настоящата глава, са изложени в част А и Б на приложение № 5.

(2) Алинея 1 се прилага за отрасли и подотрасли и когато произведението на интензивност на търговията с трети държави и емисионна интензивност надвишава 0,15 при използване на данни за периода 2014 – 2016 г. въз основа на качествена оценка съгласно общо установени критерии за целия Европейски съюз.

(3) На отрасли и подотрасли, които могат да прехвърлят голяма част от разходите за квоти в крайния продукт, се разпределят безплатно квоти в размер 30 на сто от количеството квоти, определено по реда на чл. 43. Безплатното количество квоти за тези отрасли и подотрасли, с изключение на топлофикационните мрежи, намалява равномерно след 2026 г. и достига нулево равнище през 2030 г.

(2) Безплатни квоти се предоставят за производството на стоките в списъка по Приложение I на Регламент (ЕС) 2023/956 в количества, намалени с определен коефициент (коефициент по МКВЕГ), който е в размер 100 на сто до 31 декември 2025 година; 97,5 на сто през 2026 година; 95 на сто през 2027 година; 90 на сто през 2028 година; 77,5 на сто през 2029 година; 51,5 на сто през 2030 година; 39 на сто през 2031 година; 26,5 на сто през 2032 година и 14 на сто през 2033 година.

(3) Не се предоставят безплатни квоти за производството на стоките в списъка по Приложение I на Регламент (ЕС) 2023/956 и не се прилага коефициентът по МКВЕГ след 2034 година.

(2) Разпределените безплатно квоти се приспадат от количеството квоти, които ще се търгуват съгласно чл. 42, ал. 3.

(3) През 2013 г. общият размер на разпределените безплатно квоти по ал. 1 е не повече от 70 на сто от средните годишни верифицирани емисии за 2007 г. от такива генератори на електрическа енергия по ал. 1 за количеството, съответстващо на брутното крайно национално потребление, като постепенно намалява с линейния коефициент по чл. 42, ал. 1. През 2020 г. не се разпределят безплатно квоти на инсталациите по ал. 1.

(4) Безплатното разпределение на квоти на оператори се основава на разпределението на верифицираните емисии през 2007 г.

(5) Безплатното разпределение на квоти се извършва след одобрението от Европейската комисия на Национален план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. по чл. 4, ал. 2, т. 18г от Закона за енергетиката.

(2) Разпределените безплатно квоти се приспадат от количеството квоти, които се търгуват съгласно чл. 42, ал. 3 и не надхвърлят повече от 40 на сто от квотите, които са разпределени на Република България за периода 2021 – 2030 г., в зависимост от дела на емисиите, проверени в рамките на схемата на Европейския съюз за 2005 г., или от средни стойности за периода 2005 – 2007 г., в зависимост от това коя от двете стойности е по-висока. Общото количество безплатни квоти по ал. 1 и 3 се разпределя на равни годишни количества през периода 2021 – 2030 г.

(3) Безплатното разпределение на квоти се извършва след одобрение от Европейската комисия на Националната рамка за инвестиции за периода 2021 – 2030 г. и по ред, определен с наредбата по чл. 4, ал. 2, т. 18д от Закона за енергетиката.

(2) Операторите на инсталации за централно отопление, които са подали заявление за допълнителни безплатни квоти за дадени инсталации до 31 май 2024 г., изготвят план за неутралност по отношение на климата за тези инсталации.

(3) Планът по ал. 2 се изготвя в съответствие с целта за климатична неутралност по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 и съдържа:

(4) Постигането на целите по ал. 3 за периода до 31 декември 2025 г. и за всеки период до 31 декември на всяка пета година след това се верифицира в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

(5) Допълнителните безплатни квоти по ал. 2 се разпределят на операторите на инсталации за централно отопление при следните условия:

(6) Не се разпределят безплатни квоти над количеството по чл. 43а, ал. 3, ако постигането на междинните и етапните цели в плана по ал. 2 не е верифицирано за периода до края на 2025 г. или за периода 2026 – 2030 г.

(2) Количеството безплатни квоти по ал. 1 не се намалява, ако операторът на инсталацията докаже, че е изпълнил други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, равностойни на препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или по сертифицираната система за управление на енергията за съответната инсталация, или е доказано изпълнение на условията по чл. 22а от Делегиран Регламент (ЕС) 2024/873 на Комисията от 30 януари 2024 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 по отношение на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии (ОВ, L 2024/873 от 4 април 2024 г.), или ако препоръките от доклада от одита или от сертифицираната система за енергийно управление няма да доведат до икономии на енергия в извършвания в инсталацията промишлен процес, или ако препоръки не са издадени през първите четири години от съответния базов период, както и когато не са настъпили специфичните за инсталацията експлоатационни условия, включително планирани или непланирани периоди на поддръжка, въз основа на които е определен срокът на възвръщаемост на мерките.

(3) Не се разпределят безплатни квоти над 80 на сто, ако постигането на междинните и етапните цели в плана по чл. 46б, ал. 2 не е верифицирано за периода до края на 2025 г. или за периода 2026 – 2030 г.

(4) Операторите доказват изпълнението на препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или от сертифицираната система за управление на енергията или други равностойни мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, като представят потвърждение за изпълнението им.

(2) Петдесет на сто от квотите по ал. 1 се предоставят за подкрепа на иновациите във Фонда за иновациите.

(2) Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Отм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г.

(3) Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Операторът на инсталация, авиационният оператор и корабното дружество изпълняват задължението си по ал. 1 само с квоти, издадени от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз.

(4) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Задължението по ал. 1 не възниква по отношение на емисии, за които съответните оператори удостоверят пред изпълнителния директор на ИАОС, че са улавяни и прехвърляни за постоянно съхранение в обект, за който има издадено разрешение за съхранение съгласно Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра или по отношение на емисии, за които се приема, че са уловени и използвани по такъв начин, че да се свържат трайно химически в даден продукт, така че да не навлизат в атмосферата при нормална употреба, включително нормални дейности, извършени след края на жизнения цикъл на продукта, съгласно делегиран акт на Европейската комисия.

(5) Оператор на инсталация или авиационен оператор, неизпълнил задължението си за предаване на квоти по ал. 1, е длъжен да предаде недостигащото количество квоти през следващата година независимо от санкцията по чл. 76.

(6) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Задължението по ал. 1 не възниква за следните емисии на авиационните оператори:

(7) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Изпълнителният директор на ИАОС отменя предадените квоти по ал. 1 по реда на наредбата по чл. 5, т. 3. Той отменя квотите по ал. 1 и по искане на лицето, което ги притежава.

(8) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Когато предадените квоти са по-малко в сравнение с верифицираните емисии, разликата в количество квоти между верифицираните емисии и предадените квоти за всяка година се отменя от компетентния орган по ал. 7, а не се продава на търг съгласно чл. 52.

(2) Кредитите по ал. 1, т. 1 и 2, може да се използват само когато:

(3) Алинея 2, т. 2 не се прилага за емисии, изпускани преди 2027 г., или за най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави, както са определени от Организацията на обединените нации, с изключение на държавите, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е равен или надвишава средния за Европейски съюз.

(4) Кредитите по ал. 1, т. 1 – 3 може да се използват, когато:

(5) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) изчислява съгласно методика, приета с акт за изпълнение на Европейската комисия:

(6) В срок до 30 ноември всяка година главният директор на ГД ГВА уведомява относно размера на компенсиращите кредити авиационните оператори, които отговарят на следните условия:

(7) За целите на ал. 6, т. 2 не се вземат предвид емисиите на CO2 от:

(8) Авиационните оператори, които притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от Република България, отменят кредитите по ал. 1 само по отношение на количеството, за което са получили уведомление по ал. 6, за съответния период на изпълнение на задълженията по Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване. Отмяната на кредити се извършва до 31 януари 2025 г. за емисиите в периода 2021 – 2023 г. и до 31 януари 2028 г. за емисиите в периода 2024 – 2026 г.

(9) Авиационен оператор, който извършва дейност на силно ограничен брой двойки летища или в силно ограничен брой двойки държави, за които се прилагат изисквания за компенсиране по ал. 1, или в силно ограничен брой двойки държави, за които не се прилагат изисквания за компенсиране по ал. 1, може да подаде до главния директор на ГД ГВА аргументирано писмено искане данните на равнището на авиационния оператор да не бъдат публикувани, ако това ще навреди на неговите търговски интереси.

(10) Главният директор на ГД ГВА уведомява Европейската комисия за случаите по ал. 9 с искане тези данни да бъдат публикувани на по-високо ниво на обобщаване.

(2) Отм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г.

(3) Отм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г.

(4) Анулирани квоти не може да бъдат вписвани като предадени за отчитане на каквито и да е емисии.

(2) Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г. Квотите за емисии на парникови газове, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, са валидни безсрочно. Квотите, издадени от 1 януари 2021 г. нататък, съдържат информация през кой 10-годишен период, считано от 1 януари 2021 г., са издадени и са валидни за емисии от първата година на този период нататък.

(3) Отм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г.

(4) Отм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г.

(2) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Търговете по ал. 1 се организират и осъществяват на обща тръжна платформа, определена в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 2023/2830.

(3) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Търговете на квоти за емисии по раздел VIа се провеждат отделно от търговете на квоти за емисии по раздел IV и V.

(2) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 може да оферират за тръжни продукти, които не са финансови инструменти, ако са надлежно лицензирани за това от компетентните надзорни органи при изпълнение на условията на чл. 50 от Делегиран регламент (ЕС) № 2023/2830.

(2) Тръжният продавач по ал. 1:

(3) Министърът на околната среда и водите може да възложи със заповед изпълнението на част от функциите си по ал. 2 на изпълнителния директор на ИАОС в съответствие с функциите му по чл. 7, ал. 1, т. 5. Министърът на околната среда и водите определя със заповед и други длъжностни лица, които да го подпомагат при изпълнение на функциите по ал. 2.

(4) Длъжностните лица по ал. 3 незабавно уведомяват органа по ал. 1, когато при изпълнение на дейността им възникне пряк или косвен интерес, пораждащ основателни съмнения в тяхната безпристрастност, и това би довело до конфликт с надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им. Органът по ал. 1 разпорежда писмено тяхното отстраняване и заместване с друго длъжностно лице.

(5) Изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 15.01.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г. Органът по ал. 1 и длъжностните лица по ал. 3 подават декларация за частен интерес по смисъла на чл. 81, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и декларация за неразкриване на информация, станала им известна по повод на изпълнение на дейностите на тръжен продавач.

(2) Предприятието за управление на дейностите по околната среда възстановява разходите по чл. 57, ал. 1, т. 11 в размер до 0,1 на сто от приходите от продажба на търг на квоти по раздели IV, V и VIа при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите. ПУДООС внася във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ остатъка от тези средства, които не са изразходвани на годишна база.

(3) Деветдесет и девет цяло и девет десети на сто от приходите от продажба на търг на квоти по раздел IV се разходват от ПУДООС по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите за финансиране на дейности по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3.

(4) Деветдесет и девет цяло и девет десети на сто от приходите от продажба на търг на квоти по раздел V, както и всеки остатък по ал. 2 се разходват от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ приоритетно за финансиране на дейности по чл. 57, ал. 1, т. 2, 8 и 9 по ред, определен с наредбата по чл. 36к, ал. 3 от Закона за енергетиката.

(5) Деветдесет и девет цяло и девет десети на сто от приходите от продажба на търг на квоти по раздел VIа се разходват за финансиране на дейности по чл. 57, ал. 1, т. 8, 9 и 10 по ред, определен с акт на Министерския съвет, като приоритетно се финансират дейности, които може да допринесат за справяне със социалните аспекти на търговията с емисии, или една или повече от следните мерки:

(6) Всички институции и организации, които разходват приходи от продажба на търг на квоти по раздели IV, V и VIа, предоставят на министъра на околната среда и водите подробна информация за финансираните от тях дейности за целите на докладване по чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

(7) Използването на приходите от продажба на търг на квоти, предназначени за Фонда за иновации, и на квоти, които се продават на търг за Модернизационния фонд за икономическа дейност, за която са установени технически критерии за проверка дали съответната икономическа дейност нанася значителни вреди по отношение на една или повече от екологичните цели по чл. 10, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OB, L 198/13 от 22 юни 2020 г.), се осъществява в съответствие с критериите за „ненанасяне на значителни вреди“ по чл. 17 от същия регламент.

(2) Министърът на околната среда и водите изготвя подробен доклад за използваните приходи за дейностите по ал. 1 съгласно чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, като посочва кои приходи са използвани и какви действия са предприети за изпълнение на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, представен в съответствие със същия регламент, и на териториалните планове за справедлив преход, изготвени в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (OB, L 231/1 от 30 юни 2021 г.), и го изпраща на Европейската комисия. Министърът на околната среда и водите докладва въз основа на информация и данни, предоставени от министъра на енергетиката, както и институциите и организациите, които разходват приходи от продажба на търг на квоти по раздели IV, V и VIа.

(2) Редът и начинът на администриране на НРТКЕПГ се определят с наредбата по чл. 5, т. 3.

(3) Националният администратор на НРТКЕПГ проверява дали информацията и документите по член 22, параграф 1, член 24, параграф 4 и член 25, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 389/2013 са пълни, актуални, точни и достоверни.

(4) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Националният администратор на НРТКЕПГ се подпомага от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

(2) Министърът на околната среда и водите публикува ежегодно на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите годишните верифицирани доклади по чл. 66, ал. 1.

(3) Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Информацията, с изключение на тази по ал. 1 и по чл. 62, станала известна на компетентните органи и техните служители във връзка с дейността им по тази глава, представлява професионална тайна и не може да се разгласява освен в случаите, предвидени в закон. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Компетентните органи и служителите са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след освобождаването им от длъжност, съответно след прекратяването на правоотношенията им.

(5) Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Информацията, представляваща професионална тайна, може да бъде използвана от компетентните органи и служителите само във връзка с изпълнението на техните функции.

(6) Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Информацията, представляваща професионална тайна, може да се разкрива само:

(7) Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Лицата и органите по ал. 6 са длъжни да пазят поверителността на получената информация и да я използват за целите, за които им е предоставена, освен когато компетентните органи са дали изрично съгласие тя да бъде използвана и за други цели.

(2) Министърът на околната среда и водите уведомява Европейската комисия за наличието на инсталация по ал. 1, преди списъкът на инсталациите съгласно чл. 43, ал. 7 да бъде изпратен на Европейската комисия или най-късно при изпращането на списъка.

(3) Процедурата за мониторинг на изключените от ЕСТЕ инсталации по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 5, т. 1.

(4) Уведомлението по ал. 2 и процедурата за мониторинг по ал. 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

(2) При повторно включване на инсталация по чл. 57б, ал. 1 в ЕСТЕ квотите, разпределени съгласно чл. 42, се предоставят на инсталацията от годината на повторното включване. Тези разпределени квоти се приспадат от количеството квоти, подлежащи на продажба чрез търг, съгласно чл. 42, ал. 3 от държавата членка, в която е разположена инсталацията.

(3) Информация относно условията за повторно включване по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

(2) Списъкът на корабните дружества, извършвали дейност по приложение № 2, считано от 1 януари 2024 г., актуализираният списък, с който корабните дружества, регистрирани в дадена държава членка, се пренасочват към друг администриращ орган, както и актуализираният списък, с който корабните дружества, които не са регистрирани в държава членка, се пренасочват към друг администриращ орган, се изготвят с актове за изпълнение на Европейската комисия.

(3) Промени в дейностите, в регистрацията или администриращия орган на корабното дружество влизат в сила след вписването им в актуализирания списък по ал. 2.

(2) Корабните дружества по ал. 1 подават чрез платформата THETIS-MRV за одобряване от страна на ИАОС план за мониторинг на данните за емисиите, изготвен в съответствие със сроковете и изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2015/757.

(3) Изпълнителният директор на ИАОС одобрява плановете за мониторинг по ал. 2 в срока по чл. 6, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2015/757.

(4) Докладите на корабните дружества за емисиите за съответния отчетен период се представят в сроковете, при условията и на лицата, предвидени в чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/757 чрез платформата THETIS-MRV.

(5) Докладваните обобщени данни за емисиите на ниво корабно дружество по ал. 1 се верифицират в съответствие с изискванията на глава III от Регламент (ЕС) 2015/757.

(2) Неразпределените безплатно квоти по ал. 1 се продават на търг по реда и условията на акт на Европейската комисия.

(3) Корабните дружества връщат квоти за верифицирани емисии в съответствие със следния график:

(4) Когато предадените квоти са по-малко в сравнение с верифицираните емисии от морския транспорт за 2024 г. и 2025 г., разликата в количество квоти между верифицираните емисии и предадените квоти за всяка година се отменя, а не се продава на търг съгласно чл. 52.

(2) Връщането на квотите по реда на чл. 47в и чл. 48а извършва корабното дружество, независимо от правото на това корабно дружество на възстановяване от трета страна на разходите по ал. 1, произтичащи от връщането на квоти.

(2) Задължение за връщане на квоти не възниква за емисиите, освободени до 31 декември 2030 г. от плавания между пристанище, разположено в най-отдалечен регион на държава членка, и пристанище, разположено в същата държава членка, включително плавания между пристанища в най-отдалечен регион и плавания между пристанища на най-отдалечените региони на същата държава членка, както и от дейностите, извършвани в пристанище от тези кораби във връзка с тези плавания.

(3) На операторите на инсталации, операторите на въздухоплавателни средства и корабните дружества се забранява да използват издадени от държава членка квоти, с които ще бъдат погасени техни съществуващи задължения за връщане на квоти в случаите и при условията, определени с делегиран акт на Европейската комисия.

(2) Количеството на квотите по ал. 1 и техните корекции се определят с актове на Европейската комисия.

(2) Делът на Република България от приходите от продажби на квоти на търг по ал. 1 е равен на референтните емисии на Република България по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 за категориите източници на емисии по т. 2, букви „а“ – „в“ от приложение № 3 за средната стойност на емисиите за периода 2016 – 2018 г.

(2) За издаване на разрешително за емисии на парникови газове лицата по чл. 51а, ал. 1 подават заявление до изпълнителния директор на ИАОС.

(3) Заявлението по ал. 2 включва описание на:

(4) Заявлението по ал. 2 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 3.

(5) Изпълнителният директор на ИАОС издава разрешително на лицата по чл. 51а, ал. 1 за емисии на парникови газове за дейността по приложение № 3 при условията и по реда на наредбата по чл. 5, т. 1.

(6) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа най-малко следната информация:

(7) Лицата по чл. 51а, ал. 1, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, уведомяват изпълнителния директор на ИАОС при всеки случай на планирани промени в естеството на дейността или в освобождаваните от тях горива за потребление в 14-дневен срок от датата на настъпване на промяната.

(8) При промяна в лицата по чл. 51а, ал. 1 новите лица поемат правата и задълженията съгласно разрешителното и уведомяват изпълнителния директор на ИАОС в 14-дневен срок от датата на настъпване на промяната.

(9) Изпълнителният директор на ИАОС актуализира разрешителното в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 1 и актовете за изпълнение на Европейската комисия.

(2) Лицата по чл. 51а, ал. 1, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга на емисиите на парникови газове за предходната година.

(3) За периода от 1 януари 2028 г. до 2030 г., всяка година лицата по чл. 51а, ал. 1, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, изготвят доклад за средния дял на разходите, свързани с предаването на квоти по този раздел, които са прехвърлили към потребителите за предходната година.

(4) Докладите по ал. 2 и 3 се изготвят и верифицират в съответствие с акт за изпълнение на Европейската комисия и на наредбата по чл. 5, т. 2 и се представят в срок до 30 април на изпълнителния директор на ИАОС за проверка и публикуване.

(2) От 1 януари 2028 г. лицата по чл. 51а, ал. 1 в срок до 31 май всяка година предават количество квоти, равно на общото количество верифицирани емисии от количеството горива, освободени за потребление през предходната календарна година съгласно приложение № 3.

(3) Лицата по чл. 51а, ал. 1 не може да изпълняват задължението си по ал. 2 с квоти за емисии от стационарни инсталации, от авиационни дейности и от морския транспорт.

(4) Изпълнителният директор на ИАОС отменя предадените квоти по ал. 2.

(2) Изпълнителният директор на ИАОС може да разреши на регулираните субекти да осъвременят плановете за мониторинг, без да променят разрешителното. Регулираните субекти представят всички осъвременени планове за мониторинг на изпълнителния директор на ИАОС за одобрение.

(2) Лицата по ал. 1 постигат намалението на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива и енергия за транспорта чрез комплексни мерки, като:

(3) Изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 23.01.2017 г. Изчислението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, и определянето на основните стандарти на горивата по ал. 1 се осъществява съгласно методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.

(4) Изчислението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата се осъществява съгласно методиката по чл. 44, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

(5) Доставчиците на електрическа енергия за употреба в пътните превозни средства се смятат за изпълнили задължението за намаляване емисиите на парникови газове по ал. 1 в случаите, когато водят дневници и може да представят писмени доказателства за извършените измервания и за наблюдението на доставената за употреба в тези превозни средства електрическа енергия.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съгласно реда и условията, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа най-малко:

(3) Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, се включват в доклада по ал. 1 съгласно методиката по чл. 64, ал. 3.

(4) Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г. Докладът по ал. 1 се верифицира, когато доставчик на течни горива, алтернативни горива и енергия за транспорта заяви спестявания на емисии нагоре по веригата, реализирани от проекти с начало от 1 януари 2011 г.

(5) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г. Условията, редът, форматът и начинът за изготвяне на докладите по ал. 1 и тяхната верификация се определят с наредбата по чл. 5, т. 5.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа информацията по чл. 6 от Решение № 406/2009/ЕО и включва:

(3) Допълнителните данни по ал. 2 се предоставят на министъра на околната среда и водите от органите по чл. 4, ал. 1 по реда на чл. 11, ал. 2.

(4) В случаите, когато с доклада по ал. 1 бъде констатирано надвишаване на установените нива на емисиите, определени в чл. 3 от Решение № 406/2009/ЕО, Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема решение за разработване на допълнителни секторни политики и въвеждане на допълнителни мерки по изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО.

(5) Годишните разпределени количества емисии по чл. 3, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО, разпределени на Република България, може да се прехвърлят на други държави – членки на Европейския съюз, по реда на Решение № 406/2009/ЕО и при условията на чл. 19.

(6) Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 09.03.2020 г. Приходите по ал. 5 и по чл. 67а, ал. 3 постъпват по бюджета на ПУДООС и се разходват чрез НДЕФ при условията на чл. 22.

(2) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Емисиите на парникови газове на Република България от категориите дейности по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842 не надхвърлят следните стойности:

(3) Годишните разпределени количества емисии по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842, разпределени на Република България, може да бъдат заемани за следваща година, заделени за следващи години до 2030 г. или прехвърлени на други държави – членки на Европейския съюз, при условията на чл. 19 и по реда на Регламент (ЕС) 2018/842.

(4) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. При констатирано надвишаване на годишно разпределените количества емисии за съответната година по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842, включително количества емисии, заделени съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/842, определено количество до сумата на общите нетни поглъщания и общите нетни емисии от комбинираните отчетни категории площи съгласно чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/841 може да бъде взето предвид при условията и по реда на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.

(5) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. За изпълнение на целите по ал. 1 на Република България се разпределят по реда на чл. 11 от Регламент (ЕС) 2018/842 допълнителни емисии в количество съгласно Решение (ЕС) 2023/863 на Комисията от 26 април 2023 г. за определяне на количествата, съответстващи на 20 % от общото преизпълнение на някои държави членки в периода 2013 – 2020 г., съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 112/43 от 27 април 2023 г.).

(6) Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. При констатирано надвишаване на определените нива на емисиите по ал. 2 Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема план за коригиращи действия, изготвен в съответствие с чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842.

(7) Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Министърът на околната среда и водите изпраща плана по ал. 6 до Европейската комисия по реда на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2018/842 и го публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

(2) Сборът на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на Република България във всички отчетни категории площи и сектори по чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/841, докладвани за 2030 г. в инвентаризацията на парникови газове, представени през 2032 г., в сравнение със средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2016, 2017 и 2018 г., представени през 2032 г., не надхвърля целта, посочена в приложение IIа, колона В на Регламент (ЕС) 2018/841.

(3) За периода 2026 – 2029 г. сборът от разликите между емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на Република България във всички отчетни категории площи и сектори по чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 за всяка година и средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021, 2022 и 2023 г., представени през 2032 г., не надхвърлят бюджета за същия период.

(4) Бюджетът за 2026 – 2029 г. се определя като сбор от разликите за всяка година през периода 2026 – 2029 г. между годишните пределно допустими стойности за емисиите и поглъщанията на парникови газове за тези години, установени въз основа на линейна траектория към 2030 г. и средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021, 2022 и 2023 г., представени през 2025 г. Годишните пределно допустими стойности за всяка година от периода 2026 – 2029 г. се определят с акт за изпълнение на Европейската комисия.

(5) Отчитането на емисиите и на поглъщанията от всички отчетни категории площи по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 се извършва съгласно чл. 5 – 10 от Регламент (ЕС) 2018/841 и се докладва на Европейската комисия в сроковете по чл. 14 от същия регламент.

(6) За изпълнение на изискването по ал. 1 може да се използват възможности за гъвкавост при условията и по реда на чл. 11 – 13 и чл. 13б от Регламент (ЕС) 2018/841.

(7) Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и храните изготвят и представят на Европейската комисия национален отчетен план за горите, съдържащ предложени референтни нива за горите, при условията и в сроковете по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2018/841.

(8) При констатиран от Европейската комисия недостатъчен напредък по целите по ал. 1 – 3 Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите в срок от три месеца от датата на констатацията приема план за коригиращи действия, който се изготвя в съответствие с чл. 13г, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/841.

(9) Министърът на околната среда и водите изпраща плана по ал. 8 до Европейската комисия и го публикува на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите.

(2) За получаване на статус на одобрен декларатор по МКВЕГ вносителят или косвеният митнически представител по смисъла на чл. 18 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) подава чрез регистъра на МКВЕГ заявление до изпълнителния директор на ИАОС по реда на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(3) Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Изпълнителният директор на ИАОС одобрява заявлението по ал. 2 при условията на чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/956 в срок до 120 дни от датата на получаването му, а в случаите, когато от заявителя е поискана допълнителна информация – в срок до 150 дни. Решението за одобрение съдържа информацията по чл. 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/956 и се вписва в регистъра по МКВЕГ.

(4) Изпълнителният директор на ИАОС определя с решението за одобрение по ал. 3 размера на обезпечение под формата на банкова гаранция, дължимо в случаите и при условията на чл. 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(5) Изпълнителният директор на ИАОС отнема с решение статуса на одобрен декларатор по реда и при наличие на условията по чл. 17, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(6) Решението за отнемане по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

(7) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Условията, редът и начинът на администриране на регистъра на МКВЕГ, както и редът и начинът за издаване на решения по МКВЕГ се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Одобреният декларатор по МКВЕГ в края на всяко тримесечие поддържа по партидата си в регистъра на МКВЕГ сертификати по МКВЕГ, съответстващи на най-малко 80 на сто от съпътстващите емисии, определени в съответствие с приложение IV от Регламент (ЕС) 2023/956, за всички стоки, които е внесъл от началото на календарната година.

(3) Изпълнителният директор на ИАОС може да направи преглед на декларациите по МКВЕГ при условията и по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/956. При констатирани несъответствия в декларацията по ал. 1, т. 1 или недостатъчен брой върнати сертификати по ал. 1, т. 2 изпълнителният директор на ИАОС се произнася с решение по реда на чл. 19, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2023/956, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Обратното изкупуване и отмяната на сертификати по МКВЕГ се извършва при условията и по реда на чл. 23 и 24 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(3) Графикът, управлението и други аспекти, свързани с управлението на продажбата и обратното изкупуване на сертификати по МКВЕГ, се уреждат с делегиран акт на Европейската комисия.

(2) Общата пределна граница по ал. 1 е 10 983 000 тона въглероден диоксид и не се превишава от съществуващите електроцентрали, работещи с въглища или лигнитни въглища, до спирането на производството на електрическа енергия в тези централи.

(3) Общата пределна граница за всяка година до края на приложимостта й се прилага за средноаритметичната стойност на регистрираните емисии за тригодишен период, обхващащ съответната година и двете предходни години.

(4) Изчисляването на емисиите по ал. 1 се извършва съгласно правилата за мониторинг, докладване и проверка по този закон за всяка година, във връзка с функционирането на ЕСТЕ.

(2) В случаите по ал. 1 с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на околната среда и водите и изпълнителният директор на ИАОС или оправомощените от тях длъжностни лица съобразно своята компетентност прилагат следните принудителни административни мерки:

(3) Прилагането на принудителната административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по ал. 1, в която се определя видът на принудителната административна мярка, начинът на прилагането й и подходящ срок за изпълнението й.

(4) Принудителната административна мярка се прилага до отстраняване на причините, довели до налагането й.

(5) Заповедта по ал. 3 се връчва на заинтересованото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

(2) Когато плаващ под чуждо знаме кораб на корабно дружество по ал. 1 посети българско морско пристанище, и при условие че прилагането на други принудителни мерки не е довело до изпълнение на задължението по чл. 47в, изпълнителният директор на ИАМА или упълномощено от него длъжностно лице, след като предостави подходящ срок на корабното дружество за изразяване на становище по случая, може да издаде заповед, с която да разпореди корабът да напусне посетеното пристанище. Заповедта се съобщава незабавно на Европейската комисия, ЕМСА, другите държави – членки на Европейския съюз, и на държавата на знамето.

(3) Когато плаващ под българско знаме кораб на корабно дружество по ал. 1 посети или се намира в българско морско пристанище или рейд, изпълнителният директор на ИАМА или упълномощено от него длъжностно лице, след като предостави подходящ срок на корабното дружество за изразяване на становище по случая, издава заповед за задържане на кораба. Заповедта се съобщава незабавно на Европейската комисия, ЕМСА и на другите държави. Задържането е в сила, докато корабното дружество не изпълни задължението си за връщане на квоти.

(4) Забранява се посещаването на български морски пристанища от всички плаващи под чуждо знаме кораби на корабно дружество, неизпълнило задължението си за връщане на квоти през два или повече последователни отчетни периода, заради което компетентен орган на друга държава членка е разпоредил кораб на дружеството да напусне пристанище на тази държава членка. Забраната се постановява със заповед на изпълнителния директор на ИАМА или упълномощено от него длъжностно лице и е в сила по отношение на всички кораби на корабното дружество до изпълнение на задължението за връщане на квоти.

(5) Когато плаващ под българско знаме кораб на корабно дружество по ал. 4 посети или се намира в българско морско пристанище, изпълнителният директор на ИАМА или упълномощено от него длъжностно лице, след като предостави подходящ срок на корабното дружество за изразяване на становище по случая, издава заповед за задържане на кораба. Задържането е в сила, докато корабното дружество не изпълни задължението си за връщане на квоти.

(6) Заповедите, с които се разпорежда напускане на пристанище, забранява се посещаване на пристанище или се постановява задържане на кораб, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението им.

(7) Независимо от разпоредбите на ал. 2 – 5, задълженията за търсене и спасяване и за оказване на помощ на търпящи бедствие кораби, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна, се изпълняват и по отношение на кораб, за който е постановено напускане на пристанището, задържане или забрана за посещение на българско морско пристанище, както и по отношение на намиращите се на борда му лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 10 000 до 20 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) В случаите по чл. 36, ал. 5, т. 3 на верификаторите се налага имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.

(3) За повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, както следва:

(4) При системни нарушения по чл. 36, ал. 5, т. 3 се отменя акредитацията на верификаторите по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. За всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който лице по ал. 1 не е предал квоти, издадени след 1 януари 2013 г., се налага имуществената санкция по ал. 1, умножена по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за текущата година и европейския индекс на потребителските цени за 2013 г., публикувани на интернет страницата на Евростат.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Заплащането на имуществената санкция по ал. 1 и 2 не освобождава лицето по ал. 1 от задължението да предаде недостигащото количество квоти през следващата календарна година.

(2) Искането по ал. 1 включва:

(3) Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства, че авиационният оператор не е изпълнил задълженията си по ал. 1.

(4) В случай че Европейската комисия вземе решение относно искането по ал. 2, компетентните органи предприемат необходимите действия за изпълнението му.

(5) Компетентните органи изпращат информация до Европейската комисия за действията, предприети по ал. 4.

(2) На заявител по ал. 1, който не уведоми незабавно тръжната платформа по ал. 1 за всякакви промени в свързаните с него обстоятелства, които биха могли да имат значение във връзка със заявката му за допускане до офериране в търговете, провеждани от тази тръжна платформа, или във връзка с вече предоставено му допускане до офериране, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.

(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 40 000 лв. – за юридическите лица.

(2) Изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 23.01.2017 г. На доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 66, ал. 1 или наруши изискванията по чл. 66, ал. 3 или на наредбата по чл. 5, т. 5, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.

(2) На лице, което не е одобрен декларатор по МКВЕГ, което внася стоки на територията на Република България в нарушение на чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, се налага имуществена санкция, като за всеки сертификат по МКВЕГ, който лицето не е върнало, имуществената санкция е в размер от три до пет пъти размера на имуществената санкция по ал. 1, приложима през годината на въвеждане на стоките.

(2) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. За неизпълнение на задължение за подаване на доклад по МКВЕГ или когато докладът по МКВЕГ е неточен или непълен в съответствие с чл. 13 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773 на Комисията от 17 август 2023 г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за докладване за целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходния период (OB, L 228/94 от 15 септември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773“, и докладващият декларатор не е предприел необходимите стъпки за коригиране на доклада по МКВЕГ при започната от компетентния орган процедура за корекция в съответствие с чл. 14, параграф 4, се налага имуществена санкция в размер от 20 до 100 лв. за тон недекларирани емисии в съответствие с условията на чл. 16 от регламента.

(3) Нова – ДВ, бр. 81 от 2025 г., в сила от 21.09.2025 г. Налагат се санкции в двоен размер по ал. 1, когато са подадени последователно повече от два непълни или неточни доклада по смисъла на чл. 13 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773 или когато периодът, през който не е представен доклад, надхвърля 6 месеца.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 200 до 12 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв. – за юридическите лица.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.