zakonite.com

Начало / Актове

Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 26 февруари 2015 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (24 редакции оттогава). Към актуалната редакция →

закон

Закон за ограничаване изменението на климата

Консолидиран текств сила от 26 февруари 2015 г. до 25 май 2015 г. (към 26 февруари 2015 г.)

Обнародван в ДВ, бр. 22 от 2014 г.26 промени, последна в ДВ, бр. 55 от 2026 г.Народно събрание

По-късни редакции: от 25 май 2015 г., от 9 юли 2015 г., от 11 юни 2016 г., от 23 януари 2017 г., от 6 юли 2017 г., от 22 октомври 2017 г., от 15 януари 2018 г., от 1 февруари 2018 г., от 9 март 2020 г., от 18 февруари 2021 г., от 1 януари 2023 г., от 28 септември 2023 г., от 10 ноември 2023 г., от 26 ноември 2023 г., от 14 февруари 2024 г., от 20 март 2024 г., от 26 април 2024 г., от 21 март 2025 г., от 11 септември 2025 г., от 21 септември 2025 г., от 31 януари 2026 г., от 29 май 2026 г., от 7 юни 2026 г., от 16 юни 2026 г..
Тази редакция е по-стара от официалния консолидиран текст, от който тръгва актът тук. Възстановена е от обнародваните в „Държавен вестник“ промени и показва само членовете, чийто текст съвпада с официалния; за останалите 40 текстът към тази дата още не е наличен.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. провеждането на държавната политика по ограничаване изменението на климата;

2. прилагането на механизмите за изпълнение на задълженията на Република България по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (РКОНИК) и Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 72 от 2002 г.) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (Протокола от Киото);

3. функционирането на Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ);

4. функционирането на Националната система за инвентаризации на емисии на вредни вещества и парникови газове в атмосферата;

5. прилагането на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ);

6. администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове (НРТКЕПГ);

7. мерките за намаляване емисиите на парниковите газове от използваните течни горива и енергия за транспорта;

8. изпълнението на задълженията, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ, L 140/136 от 5 юни 2009 г.), наричано по-нататък „Решение № 406/2009/ЕО“;

9. функционирането на Схемата за доброволно намаление на емисии (СДНЕ).

Законът има за цел чрез предприемането на национални мерки и въвеждането на европейски и международни механизми да гарантира намаляване на емисиите на парникови газове като основен елемент в политиката по ограничаване изменението на климата и да осигури дългосрочното планиране на мерките за адаптация към климатичните промени.

Глава втора

ПОЛИТИКА ПО ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Раздел I

Компетентни органи

(1) Държавната политика по ограничаване изменението на климата се определя от Народното събрание чрез този закон и се осъществява от Министерския съвет чрез подзаконовите нормативни актове по чл. 5 и плановете и стратегиите по чл. 8 и 9.

(2) Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по цялостното провеждане на държавната политика по ограничаване изменението на климата.

(3) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощията си по този закон на други длъжностни лица.

(4) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. За подпомагане на дейността по ал. 2 се създава Национален експертен съвет по изменение на климата като консултативен орган към министъра на околната среда и водите, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Държавна агенция „Национална сигурност“, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската академия на науките, Националното сдружение на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност има пряко отношение към ограничаване изменението на климата.

(5) Дейността на Националния експертен съвет по изменение на климата се урежда с правилник, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел II

Стратегии и планове

(1) Националният план за действие в областта на изменение на климата е инструмент, чрез който се определя рамката на държавната политика в областта на изменение на климата за всеки обособен период на действие съгласно политиката на Европейския съюз и международните договори в областта на изменение на климата, по които Република България е страна.

(2) В Националния план за действие в областта на изменение на климата се предвиждат график за изпълнение и механизъм за мониторинг на дейностите по изменение на климата и постигнатите намаления на емисии на парникови газове.

(3) Националният план за действие в областта на изменение на климата се изготвя от министъра на околната среда и водите съвместно с компетентните министри по чл. 4, ал. 1 и след консултиране с Националния експертен съвет по изменение на климата на базата на съответните секторни стратегии и планове се приема от Министерския съвет.

(4) Националният план за действие в областта на изменение на климата се приема и актуализира в съответствие с промените в стратегиите и плановете по ал. 3 и ангажиментите на Република България, произтичащи от международното и европейското законодателство.

(1) Министърът на околната среда и водите съвместно с компетентните министри по чл. 4, ал. 1 и след консултиране с Националния експертен съвет по изменение на климата изготвя проект на национална стратегия за основните мерки за адаптация към последиците от изменението на климата.

(2) Стратегията по ал. 1 се изготвя за период не по-малък от 20 години, с изключение на първата стратегия, която се изготвя за периода до 2030 г. включително.

(3) Стратегията по ал. 1 се приема от Министерския съвет.

Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката съгласувано с министъра на околната среда и водите и министрите по чл. 4, ал. 1 изготвя проект на Национален план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. по чл. 4, ал. 2, т. 18г от Закона за енергетиката и го изпраща за одобрение на Европейската комисия.

Глава трета

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ

Раздел I

Национална инвентаризация на емисии на парникови газове

(1) Република България ежегодно извършва и докладва пред Секретариата на РКОНИК националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКОНИК и Протокола от Киото.

(2) Условията, редът и начинът на организирането, включително извършването и докладването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове и изисквания към данните, предоставяни от органите по чл. 12, се определят с наредбата по чл. 5, т. 4.

(1) Компетентни органи в процедурата по извършване на националната инвентаризация по чл. 11 са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. министърът на земеделието и храните;

3. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

4. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. министърът на енергетиката;

5. министърът на вътрешните работи;

6. изпълнителният директор на ИАОС;

7. председателят на Националния статистически институт (НСИ);

8. изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните;

9. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите;

10. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;

11. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“;

12. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“;

13. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“;

14. главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

(2) Органите по ал. 1:

1. съобразно своята компетентност участват в разработването и/или определянето на националните емисионни фактори/коефициенти и/или други показатели, използвани за определяне емисиите на парникови газове, в рамките на националната инвентаризация по чл. 11;

2. правят предложения за промени в процедурата по извършване на националната инвентаризация по чл. 11;

3. осигуряват съответния експертен и технически капацитет във връзка с изпълнението на ангажиментите им по т. 1 и 2.

(3) В извършването на националната инвентаризация по чл. 11 участват и браншови организации, научни и образователни институции съгласно тяхната компетентност, като предоставят информация и подпомагат дейността на органите по ал. 1 при изпълнение на задълженията им по ал. 2.

Министърът на околната среда и водите изготвя проектите на стратегическите документи и нормативната уредба в областта на околната среда, които са свързани с извършване на националната инвентаризация по чл. 11.

Изпълнителният директор на ИАОС организира цялостната дейност по извършване на националната инвентаризация по чл. 11, като:

1. информира своевременно всички органи по чл. 12, ал. 1 за:

а) съответните изменения в действащите ръководства и/или методики за извършване и докладване на националната инвентаризация по чл. 11;

б) промени в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание, в които следва да бъдат представени наличните данни за натуралните показатели и другите свързани с тях показатели, необходими за извършване на националната инвентаризация по чл. 11;

2. ежегодно изготвя предварителна и окончателна инвентаризация по чл. 11 по реда, определен с наредбата по чл. 5, т. 4;

3. представя пред министъра на околната среда и водите за съгласуване окончателния вариант на националната инвентаризация по чл. 11 по реда, определен с наредбата по чл. 5, т. 4;

4. докладва окончателната национална инвентаризация пред Секретариата на РКОНИК;

5. осигурява обучение на експертите от органите по чл. 12, ал. 1 по отношение на участието им в процедурата по извършване на националната инвентаризация по чл. 11.

(1) Органите по чл. 12, ал. 1, т. 2 – 5, т. 7 – 9 или оправомощени от тях длъжностни лица изпращат ежегодно на ИАОС данните за предходната година, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4.

(2) Органите по чл. 12, ал. 1, т. 10 – 14 или оправомощени от тях длъжностни лица изпращат ежегодно на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията данните, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице обобщава данните по предходното изречение и ги изпраща на ИАОС.

(3) Лицата по чл. 12, ал. 3 изпращат данните, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4, на съответните органи по чл. 12, ал. 1, т. 3 – 9.

(4) Данните по ал. 1 и 2 се изпращат на ИАОС в сроковете, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4.

Раздел II

Международна търговия с предписани емисионни единици и Национална схема за зелени инвестиции

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Механизми за съвместно изпълнение и чисто развитие по Протокола от Киото

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Глава четвърта

ЕВРОПЕЙСКА СХЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ

Раздел I

Общи разпоредби

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел II

Разрешителни за емисии на парникови газове

Експлоатацията на нови и действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 1 се разрешава след издаването на разрешително за емисии на парникови газове по реда на наредбата по чл. 5, т. 1.

(1) За издаване на разрешително за емисии на парникови газове операторът на инсталацията подава заявление до изпълнителния директор на ИАОС.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, включително използваната технология;

2. суровините и спомагателните материали, чието използване може да доведе до емисии на парникови газове;

3. източниците на емисии на парникови газове от инсталацията;

4. планираните мерки за мониторинг и докладване в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 5, т. 1.

(3) Заявлението по ал. 1 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(4) Операторите на нови инсталации подават заявлението по ал. 1 не по-късно от:

1. три месеца след получаване на разрешението за строеж;

2. шест месеца преди промяна на характеристиката или функционирането на действаща инсталация или увеличаване на нейния капацитет, когато тази промяна води до включване на инсталацията в обхвата на приложение № 1, ако преди промяната инсталацията не попада в обхвата на това приложение.

(5) Със заявлението по ал. 1 операторът представя доказателства за изпълнението на изискванията на глава шеста, раздел III и глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда и посочва техните идентификационни данни.

(6) При промяна на оператора на инсталации новият оператор поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителния директор на ИАОС, който актуализира разрешителното.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Мониторинг, докладване и верификация

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Операторите на инсталации по чл. 31, които притежават разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисиите на парникови газове, отделени от инсталацията през предходната година.

(2) Авиационните оператори са длъжни да изготвят годишен доклад на емисиите и годишен доклад на данните за тонкилометрите въз основа на одобрените планове за мониторинг за емисиите на парникови газове.

(3) Докладите по ал. 1 и 2 се изготвят и верифицират съгласно наредбата по чл. 5, т. 2 и Регламент (ЕС) № 600/2012 и се представят на изпълнителния директор на ИАОС за проверка и публикуване.

(4) Оператор на инсталации или авиационен оператор, чийто доклад не бъде верифициран до 31 март за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти до верифициране на доклада му. При неспазване на срока за верифициране сметките на операторите на инсталации и авиационните оператори в партидите им в НРТКЕПГ се блокират до отстраняване на нарушението.

(5) Изпълнителният директор на ИАОС извършва консервативна оценка на емисиите на дадена инсталация или на авиационен оператор по реда на Регламент (ЕС) № 601/2012, когато:

1. не е бил подаден верифициран годишен доклад за емисиите от съответния оператор на инсталация или авиационен оператор в срок до 31 март на съответната година съгласно чл. 67, параграф 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 601/2012;

2. верифицираният годишен доклад за емисиите не е изготвен в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 601/2012;

3. докладът за емисиите на оператор на инсталация или авиационен оператор не е бил верифициран съгласно Регламент (ЕС) № 600/2012.

(6) Операторите на инсталации са длъжни за целите на чл. 47, ал. 2 и независимо от уведомлението по чл. 34, ал. 2 да представят ежегодно в Министерството на околната среда и водите информация за всяка планирана или настъпила промяна в капацитета, равнището на активност и експлоатацията на инсталацията по реда и в срока, определени с наредбата по чл. 5, т. 1.

Раздел IV

Квоти за емисии от авиационни дейности

(1) За периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период на ЕСТЕ от авиационни дейности количеството квоти, които се разпределят на авиационните оператори, е равно на 95 на сто от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.

(2) Петнадесет на сто от квотите по ал. 1 се разпределят чрез търг по реда на чл. 52.

(3) Броят на квоти за авиационни дейности, който се определя за продажба чрез търг за всеки период за Република България, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави – членки на Европейския съюз, за съответната референтна година за този период, докладвани и верифицирани съгласно чл. 36.

(4) За референтна година по ал. 3 се смята годината, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Министърът на околната среда и водите изчислява и публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите:

1. квотите, разпределени за периода на всеки авиационен оператор, изчислени, като се умножат тонкилометрите, включени в заявлението, по параметъра по ал. 2, т. 5;

2. квотите, разпределени за всяка година от периода на всеки авиационен оператор, изчислени, като се раздели количеството квоти по т. 1 на броя на годините в периода, за който този авиационен оператор извършва авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 2.

(2) Изчисляването и публикуването на данните по ал. 1 се извършва в срок три месеца след вземането на решение от Европейската комисия за:

1. общото количество квоти, които да бъдат разпределени за периода;

2. броя на квотите, които да бъдат разпределени чрез търг за съответния период;

3. броя на квотите от специалния резерв за авиационни оператори за периода;

4. броя на квотите, които ще бъдат разпределени безплатно и които се определят чрез изваждане броя на квотите, посочени в т. 2 и 3, от общото количество квоти, за които е взето решение съгласно т. 1;

5. параметъра, който ще се използва при безплатното разпределяне на квоти на авиационните оператори.

(3) Параметърът, посочен в ал. 2, т. 5, изразен в брой квоти за тонкилометър, се изчислява, като се раздели броят на квотите, посочени в ал. 2, т. 4, на сбора от тонкилометрите, включени в заявленията по чл. 38, ал. 1, изпратени на Европейската комисия.

(4) В срок до 28 февруари на всяка година изпълнителният директор на ИАОС издава на всеки авиационен оператор броя квоти, които са му разпределени за тази година съгласно ал. 1, т. 2, по реда на наредбата по чл. 5, т. 3.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел V

Квоти за емисии на парникови газове от инсталации

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) За периода 2013 – 2020 г. и за всеки следващ период на ЕСТЕ безплатни квоти се разпределят на инсталации, които:

1. са включени в одобрения от Европейската комисия списък с инсталации по ал. 4, или

2. отговарят на определението за нов участник, подали са заявление по реда на чл. 44 и заявлението не е отхвърлено от Европейската комисия.

(2) С изключение на случаите по чл. 45 и 46 не се разпределят безплатни квоти на следните инсталации:

1. генератори на електрическа енергия;

2. инсталациите за улавяне на въглероден диоксид;

3. тръбопроводите за пренос на въглероден диоксид;

4. местата за съхранение на въглероден диоксид.

(3) Не се разпределят безплатно квоти на инсталации, които са прекратили дейността си по смисъла на чл. 34, ал. 4.

(4) Инсталациите на територията на Република България, които извършват дейности по приложение № 1, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация в съответствие с ал. 6, се определят в списък, изготвен от министъра на околната среда и водите и одобрен от Европейската комисия.

(5) Списъкът по ал. 4 включва и инсталациите на територията на Република България в отрасли и подотрасли, изложени на съществен риск от изтичане на въглерод.

(6) Разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове от инсталации се осъществява в съответствие с Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 130/1 от 17 май 2011 г.), наричано по-нататък „Решение 2011/278/ЕС“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Безплатни квоти за периода 2013 – 2019 г. се разпределят и на инсталации за производство на електрическа енергия, започнали работа до 31 декември 2008 г., или на инсталации за производство на електрическа енергия, процесът на инвестиране в които е започнал физически към същата дата.

(2) Разпределените безплатно квоти се приспадат от количеството квоти, които ще се търгуват съгласно чл. 42, ал. 3.

(3) През 2013 г. общият размер на разпределените безплатно квоти по ал. 1 е не повече от 70 на сто от средните годишни верифицирани емисии за 2007 г. от такива генератори на електрическа енергия по ал. 1 за количеството, съответстващо на брутното крайно национално потребление, като постепенно намалява с линейния коефициент по чл. 42, ал. 1. През 2020 г. не се разпределят безплатно квоти на инсталациите по ал. 1.

(4) Безплатното разпределение на квоти на оператори се основава на разпределението на верифицираните емисии през 2007 г.

(5) Безплатното разпределение на квоти се извършва след одобрението от Европейската комисия на Национален план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. по чл. 4, ал. 2, т. 18г от Закона за енергетиката.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел VI

Предаване, замяна и отмяна на квоти за емисии на парникови газове. Валидност на квотите, СЕРЕ и ЕРЕ

(1) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и авиационните оператори са длъжни до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, верифицирани в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2 или определени в резултат на консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 601/2012. Квоти, които вече са били предадени, не могат да бъдат предавани отново.

(2) Квоти за емисии от авиационни дейности може да бъдат предавани само от авиационни оператори.

(3) Операторът изпълнява задължението си по ал. 1 само с квоти, издадени от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, или с квоти, издадени от други държави, посочени в анекс Б към Протокола от Киото, които са ратифицирали протокола и с които Европейският съюз е сключил споразумение за взаимното признаване на квоти между ЕСТЕ и другите схеми за търговия с емисии на парникови газове. Операторът не може да изпълни задължението си по ал. 1 с квоти по чл. 46, ал. 1.

(4) Задължението по ал. 1 не възниква по отношение на емисии, за които съответните оператори удостоверят пред изпълнителния директор на ИАОС, че са улавяни и прехвърляни за постоянно съхранение в обект, за който има издадено разрешение за съхранение съгласно Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.

(5) Оператор на инсталация или авиационен оператор, неизпълнил задължението си за предаване на квоти по ал. 1, е длъжен да предаде недостигащото количество квоти през следващата година независимо от санкцията по чл. 76.

(1) Операторите на инсталации и авиационните оператори могат да използват кредити в рамките на ЕСТЕ при условията и в размерите, определени в Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 г. за определяне на права за международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 299/32 от 9 ноември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1123/2013“.

(2) Максималният размер на кредитите, които операторите на инсталации може да използват в рамките на ЕСТЕ за периода 2008 – 2020 г., е в размер до 12,507 на сто от разпределените им квоти за периода 2008 – 2012 г. плюс процент, определен в Регламент (ЕС) № 1123/2013.

(3) Министърът на околната среда и водите изчислява и публикува размера на кредитите, които всеки оператор на инсталация може да използва в рамките на ЕСТЕ в съответствие с ал. 1, и уведомява Европейската комисия в съответствие с член 59 от Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (OB, L 122/1 от 3 май 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 389/2013“.

(4) Министърът на околната среда и водите актуализира ежегодно и размера на кредитите, които всеки оператор на инсталация и авиооператор може да използва в рамките на ЕСТЕ. Всяка промяна в допустимия размер на кредити по проекти се докладва на Европейската комисия.

(5) Лицата по ал. 1 нямат право да използват кредити в рамките на ЕСТЕ, получени в резултат на намаления на емисии на парникови газове от:

1. проекти за функциониране на ядрени съоръжения;

2. проекти за дейности по земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство;

3. проекти, предвидени в Регламент (ЕС) № 550/2011.

(6) Сертифицирани единици редуцирани емисии и ЕРЕ не може да бъдат предавани за изпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1.

(7) Лицата по ал. 1 имат право да поискат замяна на СЕРЕ и ЕРЕ с квоти от инсталации по реда на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 389/2013.

(1) Квотите, предадени в съответствие с чл. 48, се анулират до 30 юни всяка година.

(2) Доброволно анулиране на квоти по искане на титуляри на партиди се извършва по реда на чл. 68 от Регламент (ЕС) № 389/2013.

(3) Анулираните по реда на ал. 2 квоти не подлежат на възстановяване освен в случаите, предвидени в Регламент (ЕС) № 389/2013.

(4) Анулирани квоти не може да бъдат вписвани като предадени за отчитане на каквито и да е емисии.

(1) Изпълнителният директор на ИАОС разпределя безплатните количества квоти на инсталации на годишна база, определени по реда на чл. 47, ал. 1 и 3.

(2) Квотите за емисии на парникови газове, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, са валидни за емисии за 8-годишни периоди с начало 1 януари 2013 г.

(3) В срок 4 месеца след началото на всеки период по ал. 2 изпълнителният директор на ИАОС отменя квотите, които вече не са валидни и не са върнати и анулирани, в съответствие с чл. 48 и 50.

(4) Изпълнителният директор на ИАОС, в замяна на отменените квоти по ал. 3, издава квоти за текущия период на лицата, чиито квоти са отменени.

Раздел VII

Търгове с квоти за емисии от парникови газове

(1) Всички търгове на квоти за емисии на парникови газове по този закон се провеждат в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(2) Търговете по ал. 1 се организират и осъществяват на обща тръжна платформа, определена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(1) Лица, които може да кандидатстват за допускане до пряко офериране в търговете, са:

1. операторите на инсталации и авиационните оператори по чл. 18, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

2. инвестиционните посредници, лицензирани на основание чл. 13, ал. 1 и 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти;

3. банките, лицензирани на основание чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции, когато оферират тръжни продукти;

4. сдруженията на оператори по т. 1, които оферират за собствена сметка и изпълняват ролята на агент от името на своите членове;

5. търговските дружества с държавно участие и административни органи, които осъществяват контрол върху операторите по т. 1 по смисъла на чл. 3, т. 15 на Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 може да оферират за тръжни продукти, които не са финансови инструменти, ако са надлежно лицензирани за това от компетентните надзорни органи при изпълнение на условията на чл. 59 от Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(1) Министърът на околната среда и водите е тръжен продавач на Република България по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(2) Тръжният продавач по ал. 1:

1. изпълнява функциите, предвидени в чл. 23 от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

2. сключва договори с тръжната платформа, включително с всяка свързана с нея система за клиринг и система за сетълмент;

3. изготвя, редовно актуализира и предоставя на тръжната платформа списък с длъжностни лица, подпомагащи дейността му на тръжен продавач и имащи достъп до вътрешна информация за провеждането на търговете;

4. организира дейността си в съответствие с тръжния календар по глава III от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

5. дава като обезпечение квоти за доверително съхранение до тяхната доставка в действащата като попечител система за клиринг или система за сетълмент съгласно чл. 50 от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

6. предоставя информация от проведените търгове на тръжния инспектор съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

7. изпълнява и други функции, свързани с функцията на тръжен продавач.

(3) Министърът на околната среда и водите може да възложи със заповед изпълнението на част от функциите си по ал. 2 на изпълнителния директор на ИАОС в съответствие с функциите му по чл. 7, ал. 1, т. 5. Министърът на околната среда и водите определя със заповед и други длъжностни лица, които да го подпомагат при изпълнение на функциите по ал. 2.

(4) Длъжностните лица по ал. 3 незабавно уведомяват органа по ал. 1, когато при изпълнение на дейността им възникне пряк или косвен интерес, пораждащ основателни съмнения в тяхната безпристрастност, и това би довело до конфликт с надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им. Органът по ал. 1 разпорежда писмено тяхното отстраняване и заместване с друго длъжностно лице.

(5) Органът по ал. 1 и длъжностните лица по ал. 3 подават декларация по чл. 12, т. 2 и 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и декларация за неразкриване на информация, станала им известна по повод на изпълнение на дейностите на тръжен продавач.

Раздел VIII

Приходи от търгове с квоти за емисии на парникови газове

(1) Тръжният продавач по чл. 54 превежда всички приходи от средства от тръжни продажби на квоти по раздел VII по бюджета на ПУДООС.

(2) Административните разходи на тръжния продавач по чл. 54 се възстановяват от ПУДООС.

(3) Ежегодно в срок до 31 януари тръжният продавач публикува на своята интернет страница обобщена информация за осъществените продажби и получените средства от тях през предходната календарна година.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Седемдесет и едно на сто от приходите от продажба чрез търг на всички разпределени на Република България квоти за инсталации, с изключение на случаите по чл. 43 – 46, включващи 50 на сто от приходите от продажбата чрез търг на разпределените на Република България в зависимост от дела на емисиите на държавата през 2007 г. квоти за емисии на парникови газове от инсталации и всички приходи от продажбата чрез търг на допълнително разпределени квоти, които имат за цел гарантиране на солидарност и растеж в Европейския съюз или се предоставят на страната, когато емисиите на парникови газове през 2005 г. са най-малко 20 на сто под нивата на емисии за 1988 г. като базова година за Република България съгласно Протокола от Киото, се използват за финансиране на една или повече от следните дейности:

1. намаляване емисиите на парникови газове чрез:

а) участие във Фонда за глобална енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и във Фонда за адаптация, създаден с Решение № 10 на седмата конференция на страните по РКОНИК;

б) адаптиране към въздействието от изменението на климата;

в) финансиране на научноизследователска и развойна дейност;

г) финансиране на демонстрационни проекти за намаляване на емисиите и съответно адаптиране;

д) участие в инициативи в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии и Европейските технологични платформи;

2. мерки за предотвратяване на обезлесяването и увеличаване на залесяването и повторното залесяване в развиващи се държави, ратифицирали международното споразумение по изменение на климата, за трансфер на технологии и улесняване на адаптирането към неблагоприятните въздействия от изменението на климата в тези държави;

3. улавяне на емисии чрез използване на гори, включително разположени на територията на други държави – членки на Европейския съюз;

4. безопасно за околната среда улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации и по-специално от електроцентрали, работещи с твърди изкопаеми горива, и от промишлени отрасли и подотрасли, включително в трети държави;

5. насърчаване на преход към видове транспорт с ниски емисии и обществен транспорт;

6. научноизследователска и развойна дейност, свързана с енергийната ефективност и чистите технологии в отраслите, попадащи в обхвата на закона;

7. мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност и изолацията на жилищата или към предоставяне на финансова помощ за преодоляване на социалните последици от увеличаване цената на електроенергията за домакинства с ниски и средни доходи, както и мерки за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници от домакинствата за покриване на лични нужди;

8. развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20-процентно използване на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г., както и за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, и за подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност с 20 на сто до 2020 г.;

9. заплащане на дейността и задълженията по чл. 56, ал. 1, т. 5.

(2) Нова – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Приходите от продажбата на квотите по ал. 1 се трансферират по бюджета на Министерството на енергетиката и се разходват съгласно чл. 35, ал. 6 от Закона за енергетиката.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Министърът на околната среда и водите докладва на Европейската комисия за извършените дейности по ал. 1 по начин и форма, определени с акт на Европейската комисия.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Администриране на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове

(1) Изпълнителният директор на ИАОС изпълнява функциите на национален администратор на НРТКЕПГ.

(2) Редът и начинът на администриране на НРТКЕПГ се определят с наредбата по чл. 5, т. 3.

(3) Националният администратор на НРТКЕПГ проверява дали информацията и документите по член 22, параграф 1, член 24, параграф 4 и член 25, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 389/2013 са пълни, актуални, точни и достоверни.

(4) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Националният администратор на НРТКЕПГ се подпомага от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

Решенията на изпълнителния директор на ИАОС в качеството му на национален администратор съгласно Регламент (ЕС) № 389/2013 са индивидуални административни актове и се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Титулярите на партиди, администрирани от националния администратор, заплащат такса за вписването им в регистъра на Европейския съюз и годишен абонамент за обслужване съгласно тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда.
Раздел Х

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изпълнителният директор на ИАОС публикува ежегодно на интернет страницата на ИАОС:

1. национални доклади по инвентаризация на емисии на парникови газове за Република България;

2. годишни верифицирани доклади на оператори на инсталации и на авиационни оператори;

3. имената на операторите на инсталации и на авиационните оператори, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

(2) Министърът на околната среда и водите публикува ежегодно на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите годишните верифицирани доклади по чл. 66, ал. 1.

(3) Факти и обстоятелства, с изключение на информацията по ал. 1 и по чл. 64, станали известни на компетентните органи във връзка с дейността им по тази глава, представляват служебна тайна и подлежат на разкриване на други физически и юридически лица и/или административни органи само по силата на нормативен акт.

Глава пета

ДРУГИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

Раздел I

Намаляване на емисиите от течни горива и енергия за транспорта

(1) Доставчиците на течни горива и енергия за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива и енергия спрямо основните стандарти за горивата през 2010 г., за да достигнат най-малко 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г.

(2) Лицата по ал. 1 постигат намалението на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива и енергия за транспорта чрез комплексни мерки, като:

1. използването на биогорива, които отговарят на критериите за устойчивост съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. използването на алтернативни горива;

3. използването на изкопаеми горива с ниско ниво на емисии на парникови газове при добива на суров петрол и преработката му.

(3) Изчислението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, и определянето на основните стандарти на горивата по ал. 1 се осъществява съгласно методика, приета от Европейската комисия.

(4) Изчислението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата се осъществява съгласно методиката по чл. 44, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

(5) Доставчиците на електрическа енергия за употреба в пътните превозни средства се смятат за изпълнили задължението за намаляване емисиите на парникови газове по ал. 1 в случаите, когато водят дневници и може да представят писмени доказателства за извършените измервания и за наблюдението на доставената за употреба в тези превозни средства електрическа енергия.

(1) Лицата по чл. 66, ал. 1 може да се обединят за съвместно изпълнение на посочените в чл. 66, ал. 1 задължения, като в този случай те се смятат за един доставчик.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съгласно реда и условията, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

(1) Всеки доставчик на течни горива и енергия за транспорта ежегодно до 31 март представя на министъра на околната среда и водите верифициран доклад относно интензитета на парниковите газове на доставените от него през предходната година на територията на страната течни горива за нуждите на транспорта.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа най-малко:

1. общия обем на всички доставени течни горива или енергия с обозначение за мястото на закупуване и произхода, и

2. емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на течните горива, изчислени съгласно методиките по чл. 64, ал. 3 и 4.

(3) Условията, редът, форматът и начинът за изготвяне на докладите по ал. 1 и тяхната верификация се определят с наредбата по чл. 5, т. 5.

Раздел II

Изпълнение на задълженията по Решение № 406/2009/ЕО

(1) Министърът на околната среда и водите извършва ежегодна проверка за съответствие на емисиите на парникови газове на Република България от категориите дейности по приложение № I във връзка с чл. 2, т. 1 от Решение № 406/2009/ЕО с нивата, определени в чл. 3 от същото решение, и изготвя доклад, който представя на Европейската комисия.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа информацията по чл. 6 от Решение № 406/2009/ЕО и включва:

1. данни от националната инвентаризация по чл. 11, ал. 1;

2. допълнителни данни за националните политики;

3. мерки за намаляване емисиите на парникови газове от източниците или повишаване на поглъщането от поглътители за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор;

4. национални прогнози за емисии на парникови газове по източници и поглъщането от поглътители за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор.

(3) Допълнителните данни по ал. 2 се предоставят на министъра на околната среда и водите от органите по чл. 4, ал. 1 по реда на чл. 11, ал. 2.

(4) В случаите, когато с доклада по ал. 1 бъде констатирано надвишаване на установените нива на емисиите, определени в чл. 3 от Решение № 406/2009/ЕО, Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема решение за разработване на допълнителни секторни политики и въвеждане на допълнителни мерки по изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО.

(5) Годишните разпределени количества емисии по чл. 3, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО, разпределени на Република България, може да се прехвърлят на други държави – членки на Европейския съюз, по реда на Решение № 406/2009/ЕО и при условията на чл. 19.

(6) Приходите по ал. 5 постъпват по бюджета на ПУДООС и се разходват чрез НДЕФ при условията на чл. 22.

Раздел III

Схема за доброволно намаление на емисии

Текстът към тази дата още не е наличен.

Министърът на околната среда и водите отменя количеството ПЕЕ от НРТКЕПГ, което е равно на обема на намалените емисии, постигнати в резултат на успешно реализиран проект по СДНЕ, ако това се изисква от приложимите правила за отчитане намаляването на емисии чрез СДНЕ.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Глава шеста

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I

Принудителни административни мерки

(1) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица съобразно компетентността им прилагат принудителни административни мерки при:

1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му и на актове на министъра на околната среда и водите или на оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност;

2. възпрепятстване упражняването на контролната им дейност.

(2) В случаите по ал. 1 с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на околната среда и водите и изпълнителният директор на ИАОС или оправомощените от тях длъжностни лица съобразно своята компетентност прилагат следните принудителни административни мерки:

1. издават задължителни писмени указания за преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок;

2. разпореждат извършване на експертизи, проверки, изпитвания на инсталации и съоръжения, на техни части, системи или компоненти;

3. временно спират или ограничават дейността на операторите на инсталации или на авиационните оператори;

4. спират достъпа на операторите на инсталации и на авиационните оператори до партидите им в НРТКЕПГ по смисъла на чл. 34, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 389/2013 в случаите на нарушаване на задълженията за точно докладване на емисиите по чл. 36, ал. 1 и 2 до отстраняване на нарушението.

(3) Прилагането на принудителната административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по ал. 1, в която се определя видът на принудителната административна мярка, начинът на прилагането й и подходящ срок за изпълнението й.

(4) Принудителната административна мярка се прилага до отстраняване на причините, довели до налагането й.

(5) Заповедта по ал. 3 се връчва на заинтересованото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Раздел II

Административнонаказателни разпоредби

(1) На оператор на инсталация, който осъществява дейност без изискуемо разрешение по чл. 31, се налага глоба от 5000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. – за едноличните търговци или юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 10 000 до 20 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.

На оператор на инсталация, който не изпълни задълженията си по чл. 34, ал. 2 в сроковете, предвидени в наредбата по чл. 5, т. 1, се налага глоба – за физическите лица, съответно имуществена санкция – за едноличните търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв.

(1) На оператор на инсталация или авиационен оператор, който не е спазил изискванията за мониторинг и докладване по чл. 35, се налага глоба – за физическите лица, съответно имуществена санкция – за едноличните търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв.

(2) В случаите по чл. 36, ал. 5, т. 3 на верификаторите се налага имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.

(3) За повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – от 2000 до 20 000 лв.;

2. по ал. 2 – от 4000 до 40 000 лв.

(4) При системни нарушения по чл. 36, ал. 5, т. 3 се отменя акредитацията на верификаторите по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

(1) На физическо лице, което наруши изискванията за съхраняване на информация по изискванията на чл. 66, параграф 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 601/2012, се налага глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.

(1) За неизпълнение на изискванията на чл. 48, ал. 1 на оператора на инсталацията или на авиационния оператор – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти.

(2) Заплащането на имуществената санкция по ал. 1 не освобождава оператора от задължението да предаде недостигащото количество квоти през следващата календарна година.

(1) В случай че авиационен оператор не изпълни изискванията на чл. 35, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и 5 и спазването им не може да бъде осигурено чрез други действия, министърът на околната среда и водите може да поиска от Европейската комисия да вземе решение за налагане на забрана за експлоатация на съответния авиационен оператор.

(2) Искането по ал. 1 включва:

1. данни за предприетите от компетентния орган действия по осигуряване на прилагането;

2. обосновка за налагането на забрана за експлоатация на територията на Европейския съюз;

3. препоръка за обхвата на забраната за експлоатация на територията на Европейския съюз, както и други условия, които следва да бъдат приложени.

(3) Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства, че авиационният оператор не е изпълнил задълженията си по ал. 1.

(4) В случай че Европейската комисия вземе решение относно искането по ал. 2, компетентните органи предприемат необходимите действия за изпълнението му.

(5) Компетентните органи изпращат информация до Европейската комисия за действията, предприети по ал. 4.

(1) На заявител по смисъла на чл. 20 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, който предоставя невярна или заблуждаваща информация на която и да е тръжна платформа, провеждаща търгове за двудневен спот или 5-дневни фючърси, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, и имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.

(2) На заявител по ал. 1, който не уведоми незабавно тръжната платформа по ал. 1 за всякакви промени в свързаните с него обстоятелства, които биха могли да имат значение във връзка със заявката му за допускане до офериране в търговете, провеждани от тази тръжна платформа, или във връзка с вече предоставено му допускане до офериране, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.

(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 40 000 лв. – за юридическите лица.

Който извърши непозволено разкриване на вътрешна информация по смисъла на чл. 3, т. 29 и чл. 37, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на което и да е лице, работещо за тръжен продавач, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 20 000 до 200 000 лв.

Лице, което наруши или не изпълни задълженията си по чл. 59, ал. 3, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 1200 лв.

(1) На доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 64, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.

(2) На доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 66, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.

(1) За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, които не съставляват престъпление, на нарушителя се налага глоба от 100 до 6000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 200 до 12 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв. – за юридическите лица.

(1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите съобразно тяхната компетентност.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Преходни и заключителни разпоредби

Текстът към тази дата още не е наличен.

Редът и начинът за разходване на приходите от продажба на квоти на емисии на парникови газове от инсталации чрез търг, постъпили в бюджета на Министерството на околната среда и водите до 31 декември 2012 г., се определят с решение на Министерския съвет.

(1) Заявленията за одобряване или отчитане на дейности по проекти по глава трета, раздел III, подадени до влизането в сила на закона, се разглеждат по досегашния ред.

(2) Заявленията за издаване или преразглеждане на разрешителни за парникови газове, подадени до влизането в сила на закона, се разглеждат по досегашния ред.

(3) Издадените до влизането в сила на закона разрешителни за емисии парникови газове остават в сила.

Заварените към датата на влизане в сила на закона търговци, акредитирани като верификационни органи, запазват правото си за извършване на верификационна дейност.

(1) Финансови мерки и мерки, свързани с безплатното разпределение на квоти на парникови газове, се реализират при спазване на законодателството във връзка с държавните помощи.

(2) Администратор на държавна помощ, предоставяна по реда на този закон, доколкото в друг специален закон не е предвидено друго, е министърът на околната среда и водите.

(3) Държавни помощи по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за държавните помощи, подлежащи на уведомяване пред Европейската комисия, не може да бъдат привеждани в действие до постановяване на съответния акт на Европейската комисия, разрешаващ предоставянето на помощта.

В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 103 от 2012 г., бр. 70 и 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7:

а) в ал. 1 накрая се добавя „освен тези по ал. 2 и 3“;

б) създават се ал. 3, 4 и 5:
„(3) Инвестиционните посредници, които имат право да извършват инвестиционни дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3, може да оферират пряко за собствена сметка, а инвестиционните посредници, които имат право да извършват инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 2 – да оферират за сметка на клиенти, в търгове за двудневен спот при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1031/2010“, след разрешение от комисията, издадено по реда на чл. 13, ал. 4.
(4) Инвестиционните посредници, които искат да извършват дейност по ал. 3 за сметка на клиенти, трябва да:
1. притежават начален капитал не по-малко от 1 000 000 лв.;
2. поддържат собствен капитал най-малко равен на размера по т. 1 по всяко време след издаване на разрешението.
(5) Инвестиционните посредници, получили разрешение по реда на чл. 13, ал. 4, извършват дейността по ал. 3 при спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 1031/2010.“

2. В чл. 13:

а) създава се нова ал. 4:
„(4) Когато инвестиционен посредник иска да извършва дейността по чл. 7, ал. 3, той трябва да подаде заявление до комисията, към което прилага документите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5, както и други документи и сведения, определени с наредба. Заявлението може да бъде подадено едновременно със заявлението по ал. 2, като в този случай комисията се произнася по подадените заявления с отделни решения.“;

б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

3. В чл. 14 ал. 1 се изменя така:
„(1) Комисията се произнася по заявлението по:
1. член 13, ал. 2 и 3 – в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им;
2. член 13, ал. 4 – в срок до един месец от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им;
3. член 13, ал. 4, подадено едновременно със заявление по чл. 13, ал. 2 и 3 – в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им.“

4. В чл. 15, ал. 1 след думите „обхвата на издаден лиценз“ се добавя „или разрешение по чл. 7, ал. 3“.

5. В чл. 16 се създава ал. 6:
„(6) Комисията отказва издаването на разрешение по чл. 7, ал. 3 в случаите по ал. 1, т. 1, 5, 10, 11 и 14. За отказа се прилагат съответно ал. 2 и 5.“

6. В чл. 20:

а) създава се нова ал. 3:
„(3) Комисията може да отнеме разрешението по чл. 7, ал. 3, ако инвестиционният посредник:
1. не започне да извършва дейност съгласно издаденото разрешение по чл. 7, ал. 3 в срок 12 месеца от издаването му, изрично се откаже от издаденото разрешение или не извършва дейност съгласно разрешението повече от една година;
2. е представил неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
3. престане да отговаря на изискванията за издаване на разрешението или за извършване на дейността съгласно издаденото разрешение и в продължение на три месеца не се приведе в съответствие с тези изисквания;
4. извърши и/или допусне извършването на грубо нарушение или на системни нарушения на изискванията за осъществяване на дейността съгласно разрешението.“;

б) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6;

в) създава се ал. 7:
„(7) В случаите по ал. 3 се прилагат съответно ал. 4 и 5 и чл. 21 – 23.“

7. В чл. 21, ал. 6 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.

8. В чл. 118 се създава ал. 5:
„(5) За предотвратяване и преустановяване на нарушение на Регламент (ЕС) № 1031/2010 от лицата, получили разрешение по чл. 7, ал. 3, както и при възпрепятстване на контролната дейност на комисията или на заместник-председателя, комисията, съответно заместник-председателят предприема действията по ал. 1 и 4.“

9. Създава се чл. 127а:
„Чл. 127а. (1) Представител, служител или лице от състава на управителните органи на лице, получило разрешение по чл. 7, ал. 3, който извърши или допусне да бъде извършено нарушение на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 2000 до 20 000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическите лица по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 20 000 до 200 000 лв.“

10. В чл. 128, ал. 1 след думите „чл. 127“ се добавя „и 127а“.

В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 1, ал. 3, т. 1 думите „чл. 131в от Закона за опазване на околната среда“ се заменят с „чл. 31 от Закона за ограничаване изменението на климата“.

2. В чл. 57, ал. 1 т. 5 се отменя.

В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г., бр. 88 и 101 от 2010 г., бр. 16, 48, 57 и 96 от 2011 г., бр. 44, 60 и 102 от 2012 г., бр. 52 от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 3, ал. 2 се създава т. 33:
„33. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (OB, L 122/1 от 3 май 2013 г.).“

2. В допълнителните разпоредби се създава § 1б:
„§ 1б. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията.“

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г. и бр. 15, 27 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 68, ал. 1, т. 3а думите „и на квоти за авиационни дейности“ се заличават.

2. Член 77а се отменя.

3. Членове 131а, 131б, 131в, 131г, 131д, 131е, 131ж, 131з, 131и и 131к се отменят.

4. В чл. 131л:

а) точки 1, 2 и 3 се отменят;

б) в т. 5 след думите „2003 г.“ се поставя точка и текстът докрая се заличава.

5. Членове 131м, 131н, 131о, 131п, 131р, 131с, 131т, 131у и 131ф се отменят.

6. Членове 142а, 142б, чл. 142в, ал. 2, чл. 142г, 142д, 142е, 142ж и 142з се отменят.

7. Член 164а се отменя.

8. Член 164в се отменя.

9. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) в т. 36 думите „приложение № 6“ се заменят с „приложения № 1 и № 2 от Закона за ограничаване изменението на климата“;

б) точки 43а, 43б, 43в, 43г, 43д, 43е, 43ж, 43з, 43и, 43к, 43л, 43м, 43н, 43о, 43п и 43р се отменят;

в) точка 58 се отменя;

г) точка 59 се изменя така:
„59. „Парникови газове“ са парникови газове по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване изменението на климата.“;

д) точки 60, 61, 62, 62а, 63 и 64 се отменят;

е) точки 66, 67, 68 и 69 се отменят.

10. Приложение № 6 към чл. 131а, ал. 4 и приложение № 7 към чл. 131и, ал. 5 се отменят.

В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г.; изм., бр. 47, 82 и 93 от 2009 г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 66 от 2013 г.) в чл. 13, ал. 2 се създава т. 9:
„9. мерки за ограничаване изменението на климата и за адаптацията към вече настъпилите промени.“

Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на разпоредби на Закона за опазване на околната среда, отменени с § 11, остават в сила до приемане на съответните наредби по чл. 5, доколкото не противоречат на този закон.

В срок два месеца от обнародването на закона Комисията за финансов надзор приема изменения и допълнения на подзаконовите нормативни актове по Закона за пазарите на финансови инструменти, необходими за прилагането на чл. 53, ал. 2.

В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 2 се създава нова ал. 6:
„(6) Банките, които имат право да извършват дейност по ал. 2, т. 9, може да оферират пряко за сметка на клиенти в търгове за двудневен спот по чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (OB, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1031/2010“, след разрешение от БНБ. Редът и условията за издаване на разрешението, необходимите документи за издаването му, както и основанията за отказ се определят с наредба на БНБ.“

2. В чл. 103 се създава ал. 12:
„(12) Българската народна банка може да приложи мерки по ал. 2 и при нарушаване разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1031/2010.“

3. В чл. 152, ал. 1 след думите „прилагането му“ се добавя „или на Регламент (ЕС) № 1031/2010“.

В срок 6 месеца от обнародването на закона Министерският съвет приема наредбите по чл. 5.

В срок три месеца от влизането в сила на закона органите по чл. 4, ал. 2 приемат съответните промени в устройствените си актове, необходими за прилагане на разпоредбите на този закон.

Министърът на околната среда и водите издава инструкциите по чл. 29 и чл. 70, т. 1 в срок три месеца от влизането в сила на закона.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Приложение № 1

Текстът към тази дата още не е наличен.

Приложение № 2

Текстът към тази дата още не е наличен.