Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 20 декември 2004 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (9 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за медиацията
Консолидиран текств сила от 20 декември 2004 г. до 27 октомври 2006 г. (към 20 декември 2004 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 110 от 2004 г.8 промени, последна в ДВ, бр. 55 от 2025 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Приложно поле
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.
Понятие за медиация
Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице—медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Предмет на медиацията
Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица.
(2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.
Организация на медиацията
Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.
Глава втора
ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА
Доброволност и равнопоставеност
Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.
Неутралност и безпристрастност
Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.
Поверителност
Чл. 7. Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
Глава трета
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА
Чл. 8. Текстът към тази дата още не е наличен.
Правила за поведение на медиатора
Чл. 9. (1) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.
(2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.
Задължения и отговорност на медиатора
Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
(2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
(3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
(4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
(5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.
Глава четвърта
ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Участници
Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
(2) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител.
(3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.
Действия на медиатора
Чл. 13. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
(2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност.
(3) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
(4) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
Основания за спиране на процедурата
Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
2. при смърт на медиатора;
3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
(2) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата.
Чл. 15. Текстът към тази дата още не е наличен.