Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията

УКАЗ № 57 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за медиацията, приет от ХLI Народно събрание на 17 март 2011 г.

Издаден в София на 28 март 2011 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието:

Маргарита Попова

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за медиацията (обн., ДВ, бр. 110 от 2004 г.; изм., бр. 86 от 2006 г., бр. 9 от 2011 г.)

§ 1. В чл. 3, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително и когато са презгранични“.

§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.

(3) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:

1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;

2. трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или

3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.“

§ 3. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2: „(2) За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването є, а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща на всички участници с медиатора.“

2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 4. Създава се чл. 11а:

„Действие на началото на процедурата по медиация върху давностния срок

Чл. 11а. Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.“

§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:

1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;

2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора – предмет на медиацията;

3. което е било представител или пълномощник на страна по спора – предмет на медиацията;

4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.“

2. Създава се нова ал. 3: „(3) Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата по ал. 2 за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.“

3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

§ 6. В чл. 15, ал. 1 се създава т. 6: „6. с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.“

§ 7. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в изречение второ накрая се добавя „на подписите на страните по спора“, а в изречение трето след думата „медиатора“ се добавя „датата по чл. 11, ал. 2“.

2. Създава се ал. 2: „(2) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.“

§ 8. Създава се чл. 18: „Придаване на изпълнителна сила на споразумението

Чл. 18. (1) Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.

(2) Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.“

§ 9. Създава се допълнителна разпоредба с нов § 1:

„ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон „презграничен спор“ е и:

1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:

а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора.

2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1.

За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.“

§ 10. В преходните и заключителните разпоредби досегашният § 1 става § 1а.

Допълнителна разпоредба § 11. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 17 март 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:

Цецка Цачева