Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 22 юли 2026 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (1 редакция оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
Консолидиран текств сила от 22 юли 2026 г. до 28 юли 2026 г. (към 22 юли 2026 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 37 от 2004 г.18 промени, последна в ДВ, бр. 68 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда:
1. условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
2. създаването, функциите и дейността на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на работодателя;
3. реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
Чл. 2. Този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.
Чл. 3. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Чл. 4. (1) Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2017 г. Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време.
(2) Изм. – ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 01.10.2013 г. Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Чл. 5. Невнасянето на дължимите вноски по този закон от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.
Чл. 6. Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г. Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г. Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
Чл. 7. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:
1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца—физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.
Глава втора
ФОНД „ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ“
Раздел I
Създаване, структура и управление
Чл. 8. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 9. Органи на управление на фонда са:
1. надзорен съвет;
2. директор.
Чл. 10. (1) Надзорният съвет се състои от осем членове:
1. четирима представители на национално представените организации на работодателите;
2. двама представители на национално представените организации на работниците и служителите;
3. по един представител на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.
(2) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите—от съответните министри.
(3) В случай че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в надзорния съвет по ал. 1, т. 1и2в 30-дневен срок след влизането на закона в сила или след изтичането на мандата на надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.
(4) Надзорният съвет избира председател от своя състав.
(5) Надзорният съвет има мандат три години.
(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му. Първото заседание се свиква от представителя на министъра на труда и социалната политика.
(7) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(8) Директорът на фонда участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.
Чл. 11. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на фонда;
2. осъществява контрол върху дейността на директора на фонда;
3. утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
4. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фонда;
5. утвърждава списъка на банките, които обслужват фонда, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;
6. прави предложение пред управителя на Националния осигурителен институт за назначаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграждение;
7. приема решения за отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по ликвидация на работодател.
Чл. 12. (1) Директорът на фонда се назначава за срок 4 години.
(2) Директорът може да бъде освободен и преди изтичане на срока, за който е назначен, по предложение на надзорния съвет на фонда.
(3) Директорът:
1. осъществява оперативното ръководство и се разпорежда със средствата на фонда;
2. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проекта на бюджета на фонда;
б) отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
в) проекта на правилник за организацията и дейността на фонда;
г) списъка на банките, които ще обслужват фонда, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;
3. предлага на надзорния съвет отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по несъстоятелност на работодател.
Чл. 13. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Финансиране на фонда
Чл. 14. Приходите във фонда се набират от:
1. задължителни месечни вноски за сметка на работодателите;
2. приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност;
3. възстановени от работодателя суми за изплатените от фонда вземания по чл. 3 и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски;
4. доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда;
5. дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи;
6. лихви и глоби;
7. други източници.
Чл. 15. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 16. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Временно свободните средства на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. При временен недостиг на средства във фонда за покриване на неотложни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на надзорния съвет на фонда и/или от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на надзорния съвет на фонда.
Чл. 19. (1) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Годишният бюджет на фонда се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него.
(2) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета на фонда за предходната година.
Раздел III
Вид и размер на вноските
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Контролът по внасянето на вноските във фонда се осъществява от органите на Националната агенция за приходите. Контролът по изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се прилагат правилата за установяването и събирането на задължителните осигурителни вноски.
(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събират с лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в тригодишен срок от датата, на която са внесени.
Глава трета
РАЗМЕР НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
Чл. 22. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2017 г. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6.
(2) Максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.
(3) Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
Чл. 25. Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г. Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 01.10.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2017 г. Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.
Чл. 26. (1) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда. Разпореждането се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.
(2) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Директорът на фонда издава разпореждане за спиране на производството, когато:
1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ;
2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане.
(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
(4) Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпореждането по ал. 1 – 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(5) Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г. Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Жалбата против разпореждането по ал. 1 – 3 се разглежда от съответния административен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд—в едномесечен срок от постъпването ѝ.
(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.
Чл. 27. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 28. (1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.
(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. В производството по несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от Националната агенция за приходите.
Чл. 29. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 32. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице или от органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.