Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 1 януари 2006 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (14 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
Консолидиран текств сила от 1 януари 2006 г. до 1 юли 2006 г. (към 1 януари 2006 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 37 от 2004 г.18 промени, последна в ДВ, бр. 68 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда:
1. условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
2. създаването, функциите и дейността на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на работодателя;
3. реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
Чл. 2. Този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.
Чл. 3. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Чл. 4. (1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, за които са били внесени или са дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и на които трудовото правоотношение с работодателя по чл. 2:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл. 6;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.
(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Чл. 5. Невнасянето на дължимите вноски по този закон от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.
Чл. 6. Правото на гарантирани вземания възниква от датата на обнародване в „Държавен вестник“ на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя.
Чл. 7. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:
1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца—физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.
Глава втора
ФОНД „ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ“
Раздел I
Създаване, структура и управление
Чл. 8. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 9. Органи на управление на фонда са:
1. надзорен съвет;
2. директор.
Чл. 10. (1) Надзорният съвет се състои от осем членове:
1. четирима представители на национално представените организации на работодателите;
2. двама представители на национално представените организации на работниците и служителите;
3. по един представител на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.
(2) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите—от съответните министри.
(3) В случай че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в надзорния съвет по ал. 1, т. 1и2в 30-дневен срок след влизането на закона в сила или след изтичането на мандата на надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.
(4) Надзорният съвет избира председател от своя състав.
(5) Надзорният съвет има мандат три години.
(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му. Първото заседание се свиква от представителя на министъра на труда и социалната политика.
(7) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(8) Директорът на фонда участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.
Чл. 11. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на фонда;
2. осъществява контрол върху дейността на директора на фонда;
3. утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
4. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фонда;
5. утвърждава списъка на банките, които обслужват фонда, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;
6. прави предложение пред управителя на Националния осигурителен институт за назначаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграждение;
7. приема решения за отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по ликвидация на работодател.
Чл. 12. (1) Директорът на фонда се назначава за срок 4 години.
(2) Директорът може да бъде освободен и преди изтичане на срока, за който е назначен, по предложение на надзорния съвет на фонда.
(3) Директорът:
1. осъществява оперативното ръководство и се разпорежда със средствата на фонда;
2. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проекта на бюджета на фонда;
б) отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
в) проекта на правилник за организацията и дейността на фонда;
г) списъка на банките, които ще обслужват фонда, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;
3. предлага на надзорния съвет отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по несъстоятелност на работодател.
Чл. 13. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Финансиране на фонда
Чл. 14. Приходите във фонда се набират от:
1. задължителни месечни вноски за сметка на работодателите;
2. приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност;
3. възстановени от работодателя суми за изплатените от фонда вземания по чл. 3 и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски;
4. доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда;
5. дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи;
6. лихви и глоби;
7. други източници.
Чл. 15. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 16. Временно свободните средства по фонда могат да бъдат инвестирани само във:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата—не по-малко от 65 на сто от временно свободните средства;
2. общински облигации—не повече от 10 на сто от временно свободните средства;
3. депозити в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване—не повече от 25 на сто от временно свободните средства.
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. При временен недостиг на средства във фонда за покриване на неотложни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на надзорния съвет на фонда и/или от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на надзорния съвет на фонда.
Чл. 19. (1) Годишната план-сметка на фонда се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него.
(2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в план-сметката за предходната година.
Раздел III
Вид и размер на вноските
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Контролът по внасянето на вноските във фонда се осъществява от органите на Националната агенция за приходите. Контролът по изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се прилагат правилата за установяването и събирането на задължителните осигурителни вноски.
(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събират с лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в тригодишен срок от датата, на която са внесени.
Глава трета
РАЗМЕР НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на:
1. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца;
2. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6, ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател помалко от три месеца.
(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1, т. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
Чл. 25. Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на обнародване на решението по чл. 6.
Чл. 26. (1) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда.
(2) Разпореждането по ал. 1 се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.
(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
(4) Разпореждането по ал. 1 или 3 се обжалва по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(5) Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Жалбата против разпореждането по ал. 1 или 3 се разглежда от съответния окръжен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд—в едномесечен срок от постъпването ѝ.
(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.
Чл. 27. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 28. (1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.
(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. В производството за несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от Агенцията за държавни вземания.
Чл. 29. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 32. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице или от органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.