Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 8 февруари 2025 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (6 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за енергията от възобновяеми източници
Заменя: Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата
Консолидиран текств сила от 8 февруари 2025 г. до 4 юни 2025 г. (към 8 февруари 2025 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 35 от 2011 г.33 промени, последна в ДВ, бр. 70 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава втора
ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 3а. Нов – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. При определянето на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта се отчита приоритетният ред на отпадъците, включително изискванията относно жизнения цикъл и цялостното въздействие на образуването и управлението на специфичните потоци от отпадъци съгласно чл. 6 от Закона за управление на отпадъците.
Чл. 4. (1) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на биогаз и зелен водород, както и производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта се провежда от министъра на енергетиката.
(2) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката:
1. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. изготвя оценка за ефективността на схемите за подпомагане за електрическа енергия от възобновяеми източници и тяхното въздействие върху различните групи потребители и върху инвестициите;
2. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. е администратор на държавна помощ, предоставяна по реда на този закон, доколкото в друг закон не е предвидено друго;
3. предлага на Министерския съвет за одобряване проектите на споразумения за съвместни схеми по чл. 3, т. 4;
4. предлага на Министерския съвет за одобряване съвместните проекти по чл. 3, т. 5;
5. предлага на Министерския съвет за одобряване статистическите прехвърляния по чл. 3, т. 6;
6. организира и ръководи дейностите по планиране и изпълнение на съвместни проекти по чл. 3, т. 5;
7. предлага съвместно с министъра на финансите национални схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници по чл. 3, т. 3;
8. осъществява контрол върху издаването, прехвърлянето и отмяната на гаранциите за произход на енергия;
9. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. осъществява взаимодействие с органите на изпълнителната власт, с браншови организации и заинтересовани юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на биогаз и зелен водород, както и производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта;
10. предоставя на компетентните институции на Европейския съюз информацията, предвидена в правото на Европейския съюз, при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката;
11. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на възобновяемите източници ;
12. Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. одобрява оценките по чл. 18а, ал. 5 и чл. 18б, ал. 4, изготвени от Агенцията за устойчиво енергийно развитие;
13. Предишна т. 12 – ДВ, бр. 86 от 2023 г. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;
14. Предишна т. 13 – ДВ, бр. 86 от 2023 г. приема подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;
15. Предишна т. 14 – ДВ, бр. 86 от 2023 г. осъществява контрол в случаите, предвидени в този закон;
16. Предишна т. 15 – ДВ, бр. 86 от 2023 г. осъществява и други правомощия в областта на възобновяемите източници, възложени му с този закон и други нормативни актове.
(3) Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Оценката по ал. 2, т. 1 се изготвя най-малко веднъж на всеки 5 години, като включва и оценка на въздействието на евентуалните промени на схемите за подпомагане, като министърът на енергетиката предприема действия за включването й в съответната актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България и докладите за напредъка съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 328/1 от 21 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1999“.
Чл. 5. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на земеделието и храните в изпълнение на правомощията си по този закон:
1. разработват и прилагат механизъм за надеждно и независимо одитиране на подаваната информация от икономическите оператори по чл. 40 относно изпълнение на изискванията на критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове съгласно изискванията по чл. 37, ал. 16 на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива;
2. организират създаването и актуализирането на списък на лицата, които осъществяват одит за съответствието на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове;
3. организират подаването на информация за сделките и за критериите за устойчивост на газообразните и течните горива от биомаса, използвани в транспорта, включително за техните емисии на парникови газове в рамките на цялостния им жизнен цикъл.
(2) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните разработват План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия.
(3) Разработването на плана по ал. 2 се извършва при отчитане на:
1. националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и с планираните инсталирани мощности за производство на електрическа енергия, определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България;
2. потенциала за производство на електрическа енергия от вятърна енергия в съответните зони;
3. прогнозираното потребление на електрическа енергия в страната;
4. планираното в 10-годишния план по чл. 81г от Закона за енергетиката развитие на електропреносната мрежа и плановете по чл. 90 от същия закон за развитие на електроразпределителните мрежи, включително на съоръжения за съхранение на енергия;
5. екологичната чувствителност на съответната зона, включително и въздействието й върху съседни защитени зони и територии, защитени природни местообитания и местообитания на защитени видове и природни територии с висока консервационна стойност.
(4) При определянето на зоните в плана по ал. 2 се разглеждат с приоритет изкуствени и застроени площи, като покриви на сгради, площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, кариери, изкуствени водни басейни и резервоари, урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), нарушени терени, включително насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, както и земи с влошено качество, които не може да се използват в селското стопанство.
(5) В плана по ал. 2 се определят зоните, в които производството на електрическа енергия не се очаква да има значително въздействие върху околната среда с оглед на особеностите на зоната, като се:
1. използват всички подходящи инструменти и бази данни, за да се определят зоните, включително картографиране на чувствителните области за дивата флора и фауна;
2. изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии, както и други зони, които се определят с помощта на карти на чувствителните области, с изключение на изкуствените и застроени площи, разположени в тези зони, като покриви на сгради, паркинги или транспортна инфраструктура;
3. изключват морските територии, в които производството на електрическа енергия от възобновяеми източници би оказало негативно въздействие върху стопанския риболов по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите.
(6) В плана по ал. 2 се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно със съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Нововъведените мерки за смекчаване трябва да предотвратяват в най-голяма степен възможно убиване или безпокойство на екземпляри от защитените видове от приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, като мерките трябва да бъдат тествани и подложени на мониторинг по отношение на тяхната ефективност, включително чрез изпълнение на пилотни проекти за тестване на ефективността и въздействието им, и незабавно да се предприемат необходимите действия при установяване на неефективност на мерките за смекчаване, дори и когато са били обект на предварително тестване.
(7) Планът по ал. 2 подлежи на екологична оценка в съответствие с чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на оценка за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.
(8) Всички необходими административни разрешения, свързани с предвидените изисквания за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на обектите за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за изграждане, разширение и реконструкция на съоръжения за присъединяването им към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа в определените с плана по ал. 2 зони, се издават в срок до една година.
(9) В срока по ал. 8 се включва и срокът за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения съгласно чл. 92 от Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.
(10) Разработването на плана по ал. 2 и неговото приемане не изключват развитие на проекти извън териториите, включени в плана, при спазване на приложимото законодателство.
Чл. 5а. Нов – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Министърът на земеделието и храните:
1. организира събирането и обобщаването на информация за потенциала, производството и потреблението на суровини от земеделието, животновъдството и горското стопанство за производство на биогорива и течни горива от биомаса;
2. изготвя анализ за влиянието на използването на зърнените култури и други богати на скорбяла култури, захарните или маслодайни култури като суровини за производство на биогорива и течни горива от биомаса в Република България върху хранителния баланс на страната.
(2) Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Министърът на земеделието и храните предоставя информацията и анализа по ал. 1 на министъра на енергетиката във връзка с актуализирането на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.
Чл. 5б. Нов – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Министърът на околната среда и водите може да представи на Европейската комисия доклади, включващи информация относно типичните емисии на парникови газове от отглеждането на селскостопански суровини в териториалните единици на страната, които са класифицирани на ниво 2 от Номенклатурата на статистическите териториални единици или на подниво от NUTS в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ, L 154/1 от 21 юни 2003 г.). В доклада се описват методът и източниците на данни, използвани за изчисляване на нивата на емисиите, като методът трябва да отчита характеристиките на почвите, климата и очакваните добиви на суровини.
Чл. 6. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8. Областният управител:
1. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. осигурява провеждането на държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на биогаз и зелен водород, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта, производството и потреблението на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта, на територията на областта;
2. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. координира дейностите по насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на биогаз и зелен водород, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта, производството и потреблението на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта между общините в областта;
3. предоставя на изпълнителния директор на АУЕР информация относно изпълнението на програмите по чл. 9 в общините на територията на областта;
4. предлага изменения в приети от общинските съвети наредби и общи административни актове, когато разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, включително за устройственото планиране, не отговарят на изискванията на чл. 11.
Чл. 9. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Общинските съвети приемат дългосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници.
Чл. 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава трета
НАЦИОНАЛНА ЦЕЛ ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ. СТАТИСТИЧЕСКИ ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, СЪВМЕСТНИ ПРОЕКТИ И СЪВМЕСТНИ СХЕМИ
Раздел I
Национална цел за енергията от възобновяеми източници
Чл. 12. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта през 2030 г. се определят в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.
(2) От 1 януари 2021 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да е не по-малко от 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия.
(3) За изпълнението на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия се определят цели за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт.
(4) Когато делът на енергията от възобновяеми източници е по-малко от 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия, измерен за едногодишен период, се предприемат допълнителни мерки, които да компенсират разликата в рамките на една година, като:
1. национални мерки за увеличаване използването на възобновяема енергия;
2. коригиране на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;
3. коригиране на дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта;
4. доброволно финансово плащане по механизма за финансиране на енергията от възобновяеми източници, определен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1294 на Комисията от 15 септември 2020 г. относно механизма за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза (ОВ, L 303/1 от 17 септември 2020 г.);
5. използване на механизмите за сътрудничество – статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми.
(5) При изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта делът на биогоривата и течните горива от биомаса, както и на горивата от биомаса, потребени в транспорта, произведени от хранителни и фуражни култури, не трябва да надхвърля с повече от един процентен пункт дела на тези горива в крайното потребление на енергия в пътния и железопътния транспорт през 2020 г. и е максимално 7 на сто от крайното потребление на енергия в пътния и железопътния транспорт.
(6) За периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане се увеличава с 1,3 процентни пункта средно за година за съответния период, изчислен въз основа на постигнатия през 2020 г. дял на енергията от възобновяеми източници в този сектор.
(7) Увеличението по ал. 6 се осигурява чрез увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи с поне един процентен пункт средно за година, изчислено за периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., като се започне от дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи през 2020 г.
Чл. 12а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 13. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) При изчисляване на задължителния минимален дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта потреблението на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“ е най-малко:
1. 0,2 на сто през 2022 г.;
2. едно на сто през 2025 г.;
3. 3,5 на сто през 2030 г.
(2) При изчисляване на задължителния минимален дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта се отчитат и възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, когато те се използват като междинни продукти за производството на конвенционални горива и рециклираните въглеродни горива.
(3) При изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и на задължителния дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта делът на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, не надвишава равнището на потребление на такива горива през 2019 г.
(4) Делът по ал. 3 може да надвиши равнището на потребление през 2019 г., освен когато биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърди горива от биомаса са сертифицирани като горива с нисък риск от непреки промени в земеползването в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията от 13 март 2019 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването (ОВ, L 133/1 от 21 май 2019 г.).
(5) В периода от 31 декември 2023 г. до 31 декември 2030 г. делът на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, намалява до 0 на сто.
(6) При изчисляването на потреблението на енергия от възобновяеми източници делът на биогорива и биогаз за транспорта от суровини тип „Б“ се ограничава до 1,7 на сто от енергийното съдържание на горивата в сектор транспорт.
(7) Изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и дела на възобновяеми източници в транспорта, правилата за нормализиране при отчитане на електрическата енергия, произведена от водноелектрически и вятърни електрически централи, и за отчитането на енергията от термопомпи се определя с наредба на министъра на енергетиката. При изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.).
Раздел II
Статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми
Чл. 14. (1) Статистически прехвърляния са прехвърляния между Република България и една или повече държави – членки на Европейския съюз, на количества енергия, произведена от възобновяеми източници на територия на държава – членка на Европейския съюз, въз основа на договори между държавите членки за една или повече години.
(2) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Количествата енергия от възобновяеми източници, които се прехвърлят, се вземат предвид за изпълнението на целите по чл. 12 и чл. 13, ал. 1 и спазване на ограниченията по чл. 12, ал. 5, когато в резултат на прехвърлянето Република България придобива количество енергия, и не се вземат предвид, когато в резултат на прехвърлянето Република България предоставя количество енергия на друга държава – членка на Европейския съюз.
(3) Статистическите прехвърляния пораждат действие след нотифициране на Европейската комисия от Република България и другите участващи в прехвърлянето държави – членки на Европейския съюз.
Чл. 15. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 16. (1) Република България и една или повече държави – членки на Европейския съюз, могат да се споразумеят за прилагането на съвместни схеми за подпомагане чрез обединяване или координиране на националните схеми за подпомагане.
(2) При прилагането на съвместни схеми за подпомагане определени количества енергия, произведена на територията на някоя от участващите държави – членки на Европейския съюз, може да се разглежда като част от общата национална цел на друга участваща държава – членка на Европейския съюз, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. извършено е статистическо прехвърляне от една държава – членка на Европейския съюз, към друга в съответствие с чл. 14;
2. определено е правило за разпределението на количествата енергия от възобновяеми източници между участващите държави – членки на Европейския съюз.
(3) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката уведомява Европейската комисия и участващите държави за договорите по чл. 14, за проектите по чл. 15 и за съвместните схеми при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.
Глава четвърта
ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18а. Нов – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) Краен клиент може да стане потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници при условията на ал. 2 – 4.
(2) Потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници може:
1. да произвежда и съхранява произведената от него електрическа енергия от възобновяеми източници и да продава своите излишъци от електрическа енергия от възобновяеми източници чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез доставчици на електрическа енергия и чрез споразумения за търговия между партньори;
2. да инсталира и експлоатира съоръжение за съхранение на електрическа енергия съвместно с инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление, без да е длъжен да заплаща за използване на мрежата за присъединяване на съоръженията за съхранение на произведената електрическа енергия, в рамките на неговия имот;
3. да запази своите права и задължения на краен клиент на електрическа енергия;
4. да продава произведените от него излишни количества електрическа енергия като равнопоставен участник на пазара на електрическа енергия при определените в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове към него условия и срещу заплащане по пазарни цени, както и по схеми за подпомагане за произведената и продадена електрическа енергия от възобновяеми източници.
(3) Потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, намиращи се в една и съща сграда, включително жилищна сграда, имат право да участват като съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници в посочените в ал. 2 дейности и може да споделят помежду си електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена в инсталация или инсталации за производство на електрическа енергия в сградата, при зачитане на правата и задълженията на всеки потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, без да се засягат плащанията за използване на мрежата и съответните данъци и такси, приложими към всеки потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници.
(4) В случаите по ал. 2, т. 1 и 4 потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници уреждат взаимоотношенията си с оператора на електропреносната и/или съответната електроразпределителна/затворена електроразпределителна мрежа за ползване на мрежата при условия, определени в правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката.
(5) Насърчаване на развитието на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се извършва въз основа на изготвена от изпълнителния директор на АУЕР оценка на съществуващите неоснователни пречки и на потенциала на потреблението на собствена електрическа енергия и в електрическите мрежи чрез:
1. мерки за осигуряване на всички крайни потребители на електрическа енергия на възможност за потребление на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, включително за тези с ниски доходи или на уязвимите клиенти;
2. премахване на пречките пред финансирането на проекти за потребление на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и въвеждане на мерки за улесняване на достъпа до финансиране;
3. премахване на неоснователни регулаторни пречки за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, включително при отдаване на сграда под наем или на помещения от сградата;
4. въвеждане на стимули за собствениците на сгради да създават възможности за потребление на възобновяема собствена електрическа енергия, включително при отдаване на сграда под наем или на помещения от сградата;
5. предоставяне на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, за електрическата енергия, която постъпва към съответната електрическа мрежа, на недискриминационен достъп до съществуващи схеми за подпомагане, както и до всички сегменти от свободния пазар на електрическа енергия;
6. създаване на гаранции, че потребителите на собствена електрическа енергия допринасят по балансиран и подходящ начин за цялостното споделяне на разходите за системата, когато мрежата се захранва с електрическа енергия.
(6) Инсталацията на потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници може да е собственост или да се управлява от трета страна по отношение на монтажа, експлоатацията, включително измерването на електрическата енергия, и поддръжката, при условие че третата страна е обвързана от писмените указания на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници. Третата страна не се счита за потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници.
(7) Обобщена информация по ал. 5 се представя с докладите за напредъка и актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.
(8) За потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се прилагат съответно изискванията на чл. 92в от Закона за енергетиката.
Чл. 18б. Нов – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) Крайните клиенти, включително битовите, може да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права или задължения като крайни клиенти и без да изпълняват необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия. При участие на предприятия тяхното участие не трябва да е свързано с основната им търговска или професионална дейност.
(2) Общностите за възобновяема енергия:
1. може да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия от възобновяеми източници като равнопоставен участник на пазарите на енергия при определените в Закона за енергетиката условия, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;
2. може да споделят в рамките на общността за възобновяема енергия енергията, произведена от инсталации, притежавани от общността за възобновяема енергия, при зачитане на правата и задълженията на членовете на общността за възобновяема енергия като потребители;
3. имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия.
(3) Развитието на общностите за възобновяема енергия се насърчава чрез:
1. премахване на необоснованите регулаторни и административни пречки;
2. прилагане на изискванията на Закона за енергетиката при продажба на енергия и други енергийни услуги;
3. осигуряване на сътрудничество със съответния оператор на разпределителна мрежа и топлопреносно предприятие за преноса на енергията в общността;
4. компетентните органи, които прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни административни процедури, включително регистрация и лицензиране, както и гарантират, че за всички ползватели на мрежите се прилагат регулирани цени за мрежови услуги, които следва да допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни ресурси;
5. прилагане на недискриминационно третиране към общностите по отношение на дейностите, правата и задълженията им като крайни потребители, производители, доставчици, оператори на разпределителни системи или като други участници на пазара;
6. достъпност на всички потребители за участие в общности, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите клиенти;
7. улесняване на достъпа до финансиране и информация;
8. предоставяне на регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при улесняването на прякото им участие;
9. въвеждане на правила за гарантиране на еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите, участващи в общността за възобновяема енергия.
(4) За насърчаване развитието на общностите за възобновяема енергия изпълнителният директор на АУЕР изготвя оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за развитие на общностите за възобновяема енергия.
(5) Информация за насърченията по ал. 3 се представя с докладите за напредъка и актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.
(6) За общностите за възобновяема енергия се прилагат съответно изискванията на чл. 92б от Закона за енергетиката.
Чл. 19. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 20. (1) При изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно.
(2) В случаите по ал. 1 най-малко 15 на сто от общото количество топлинна енергия и енергия за охлаждане, необходима на сградата, трябва да бъде произведена от възобновяеми източници чрез въвеждане на:
1. централизирано отопление, използващо биомаса или геотермална енергия;
2. индивидуални съоръжения за изгаряне на биомаса с ефективност на преобразуването най-малко 85 на сто при жилищни и търговски сгради и 70 на сто при промишлени сгради;
3. слънчеви топлинни инсталации;
4. Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 28.01.2023 г. термопомпи и геотермални системи.
(3) При изготвянето на инвестиционни проекти за нови сгради или за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради в част „Енергийна ефективност“ и при обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради задължително се анализират възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници за доказване на техническата възможност и икономическата целесъобразност по ал. 1. Анализът на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници е част от оценката на показателите за годишен разход на енергия в сградата.
(4) При реализиране на проекти за модернизация на производствените процеси в малки и средни предприятия мерките за енергийна ефективност се комбинират с въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници за задоволяване на технологични нужди на предприятието.
(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат за сгради на въоръжените сили, когато прилагането на тези изисквания противоречи на предназначението на сградите.
Чл. 20а. Нов – ДВ, бр. 29 от 2012 г. Отм. – ДВ, бр. 33 от 2014 г., в сила от 30.03.2014 г.
Чл. 20б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 20в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 20г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 20д. Нов – ДВ, бр. 29 от 2012 г. Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Отм. – ДВ, бр. 33 от 2014 г., в сила от 30.03.2014 г.
Чл. 20е. Нов – ДВ, бр. 29 от 2012 г. Отм. – ДВ, бр. 33 от 2014 г., в сила от 30.03.2014 г.
Чл. 21. (1) Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 28.01.2023 г. Дейностите по монтиране и поддръжка на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и геотермални системи се извършват от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация за това.
(2) Придобиването на квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
(3) Институциите, които имат право да осъществяват обучение за придобиване на професионална квалификация съгласно Закона за професионалното образование и обучение, са длъжни да представят ежегодно в АУЕР списък на лицата, придобили квалификация за извършване на дейностите по ал. 1.
(4) Признаването на професионални квалификации, придобити в други държави – членки на Европейския съюз, и в трети държави, за извършване на дейностите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за признаване на професионални квалификации за осигуряване на достъп и упражняване на регулирани професии в Република България.
(5) Изм. – ДВ, бр. 29 от 2012 г. Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Държавният образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия „Техник на енергийни съоръжения и инсталации“ или „Монтьор на енергийни съоръжения и инсталации“, специалност „Възобновяеми енергийни източници“, включваща дейностите по ал. 1, както и сроковете на валидност на документите, удостоверяващи наличието на съответния вид квалификация, се определят с наредба на министъра на образованието и науката.
Раздел II
Административно обслужване на инвестиционния процес за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници
Чл. 22. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) Към всяка община се създава център за административно обслужване, който при подадено искане от потребители на административни услуги предоставя указания и информация за процедурите при изграждане, реконструкция или основен ремонт на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.
(2) Центърът по ал. 1 организира процедурите за предоставяне на административни услуги по издаване на разрешение за строеж и/или на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждането в експлоатация на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници и на съоръжения за присъединяването им към съответната мрежа, включително при реконструкция и модернизация на съществуващи енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.
(3) Центърът по ал. 1 чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин оповестява наръчника по чл. 7, ал. 2, т. 16.
(4) За издаване на разрешение за строеж за изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници се подава искане в съответния център за административно обслужване, за което следва да са изпълнени разпоредбите на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията.
(5) Центърът по ал. 1 предоставя на оператора на преносната или на съответната електроразпределителна мрежа информация за всяко издадено разрешение за строеж, включително за случаите по чл. 17, ал. 5, което е основание за сключване на договор за присъединяване. Центърът за административно обслужване предоставя на оператора необходимите документи, удостоверяващи вещното право върху имота, върху който ще се изгради енергийният обект, и издадената виза за проектиране.
(6) Центърът по ал. 1 организира съгласуване на график за изграждане на заявения обект и въвеждането му в експлоатация между заявителя, компетентните органи по Закона за устройство на територията и оператора на съответната мрежа, към която се присъединява обектът.
(7) Графикът по ал. 6 следва да предвижда срок за издаване на разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация не повече от две години от подаване на искането по ал. 4, освен когато лицето, подало искането, не е поискало по-дълъг срок. За енергийни обекти и съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 150 kW, както и при реконструкция или модернизация този срок е не по-дълъг от една година. Графикът и предвидените в него срокове обвързват заявителя, компетентните органи по Закона за устройство на територията и оператора на съответната мрежа, към която ще бъде присъединен енергийният обект.
(8) Съответният срок по ал. 7 се удължава с периода на провеждане на процедури по съдебно и извънсъдебно решаване на спорове във връзка с подаденото искане.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 25. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 25а. Нов – ДВ, бр. 42 от 2022 г. (1) Краен клиент може да изгради енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност, но не повече от 5 MW.
(2) В случаите по ал. 1 крайният клиент подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа.
(3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа предоставя допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния клиент, в което се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на енергийния обект към електрическата уредба на крайния клиент и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане постъпване на електрическа енергия и смущения в мрежата.
(4) Допълнителното споразумение по ал. 3 се сключва преди издаване на разрешение за строеж на енергийния обект, като в този случай становище за присъединяване не се издава.
(5) Краен клиент може да внася произведената от енергийните обекти по ал. 1 електрическа енергия в съответната мрежа само след изпълнение на изискванията на процедурата по присъединяване като производител съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.
Чл. 26. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 26а. Нов – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) При извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато не се увеличава общата инсталирана мощност на обекта, процедура по присъединяване не се провежда. В тези случаи производителят уведомява съответния оператор на електрическа мрежа за промяната в техническите характеристики на обекта.
(2) При извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при която се предвижда общата инсталирана мощност да се увеличи с не повече от 50 на сто спрямо съществуващата инсталирана мощност на обекта:
1. операторите на съответните електрически мрежи разглеждат с предимство искане на такъв производител за присъединяване спрямо подадени други искания за присъединяване;
2. становище за присъединяване се издава в едномесечен срок от подаване на искането от производителя и не се сключва предварителен договор; в случаите, когато не се променя общата присъединена мощност, не се дължи гаранция по чл. 29, ал. 1;
3. договор за присъединяване се сключва в 15-дневен срок от подаване на искането от производителя за сключване на такъв договор, при издаване на разрешение за строеж, ако такова е изискуемо съгласно Закона за устройство на територията;
4. присъединяването се извършва в срока, посочен от производителя, и чрез съществуващите присъединителни съоръжения на обекта, освен ако е налице техническа невъзможност за такова присъединяване.
(3) Когато модернизацията на обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия не води до използването на допълнителни поземлени имоти и е в съответствие с приложимите мерки за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, въведени за съществуващия обект, не се провеждат процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
(4) При модернизация на обект за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, ако такава е изискуема, се ограничава до потенциалните значителни въздействия, произтичащи от промяната или разширяването в сравнение с първоначалния енергиен обект.
(5) В случаите по ал. 1 и 2 на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 53, ал. 5 от Закона за енергетиката не се прилагат.
Чл. 26б. Нов – ДВ, бр. 86 от 2023 г. При изграждане на допълнителни съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и/или съхранение на електрическа енергия към енергиен обект, за който е подписан договор за присъединяване, без да се увеличава договорената присъединена мощност, производителят подава до оператора на съответната мрежа искане за подписване на допълнително споразумение към предварителния договор или договора за присъединяване, без да предоставя гаранция по чл. 29, ал. 1. Операторът на съответната мрежа се задължава да подпише допълнително споразумение към договора за присъединяване в срок до 30 дни от искането на производителя.
Чл. 27. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 28. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 29. (1) Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. В тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно.
(2) Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. В случаите по чл. 26, ал. 8 или по чл. 26, ал. 4, т. 1 или 2 при неподаване в срок на искане за сключване на договор за присъединяване гаранцията по ал. 1 се връща на производителя. Когато с писмено съгласие на производителя са направени разходи от съответния оператор по присъединяването на обекта, гаранцията се усвоява до размера на направените и незаплатени от производителя разходи.
(3) Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. При сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване гаранцията по ал. 1 обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта.
(4) Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.
(5) Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Гаранция по ал. 1 не се предоставя от лица по чл. 26, ал. 15 и от производители по чл. 26а, когато не се променя общата присъединена мощност.
(11) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Комисията за енергийно и водно регулиране изготвя доклад до 30 юни 2011 г., и на всеки две години след това, относно спазване на правилата за покриване на разходите съгласно чл. 27 и при необходимост прави предложения за изменението им. Докладът се публикува на интернет страницата на комисията.
Раздел III
Изкупуване, пренос и разпределение на електрическата енергия от възобновяеми източници
Чл. 30. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.
(2) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа.
(3) В договора за достъп по ал. 1 се определят условията по изпълнение на прогнозните графици по ал. 1 и се уговарят дължимите от оператора обезщетения при ограничаване в производствения режим на енергийния обект с изключение на случаите на планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл. 72 и 73 от Закона за енергетиката. В случаите, когато мрежата не е собственост на съответния оператор, обезщетения се уговорят в договор между собственика на тази мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници.
(4) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW осигурява предаването на данни в реално време на оператора на преносната или на разпределителната електрическа мрежа за доставената в мястото на присъединяване електрическа мощност, както и дистанционно управление на тази мощност. Операторите на разпределителната електрическа мрежа предават на оператора на преносната електрическа мрежа обобщени данни в реално време за доставената в точките на присъединяване на електрическа мощност по райони на присъединяване от различните видове възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW.
(5) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа ограничава дистанционно или по диспечерско разпореждане подаваната към електрическата мрежа енергия в случаите, когато бъдат надвишени преносните възможности на мрежата, към която производителят е присъединен, или в случаите по чл. 73 от Закона за енергетиката.
(6) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа незабавно уведомява по начин, определен в договора за достъп, производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници за предстоящи ограничения, като посочва дата и час на въвеждане и съответния обхват.
(7) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа докладва на КЕВР на всеки 6 месеца за случаите на значително намаляване на количествата пренесена и разпределена електрическа енергия от възобновяеми източници и предприетите от него корективни мерки за предотвратяване намаляването на тези количества при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 32. (1) Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW:
1. ежегодно в срок до 30 юни;
2. когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи по ал. 2 констатира съществено изменение на някой от тях.
(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията, както и:
1. инвестиционните разходи;
2. нормата на възвращаемост;
3. структурата на капитала и на инвестицията;
4. производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси;
5. разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда;
6. разходите за суровини за производство на енергия;
7. разходите за горива за транспорта;
8. разходите за труд и работна заплата;
9. другите експлоатационни разходи.
(3) Преференциалната цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят.
(4) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8.
(5) Коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, се определя като произведение от:
1. изменението на разходите за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производство на електрическа енергия, и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и
2. дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти.
(6) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г. Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса се определя от КЕВР, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на тези суровини.
(7) Процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година.
(8) Процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година.
Раздел IV
Гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници
Чл. 33. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Дейностите по издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници се извършват от АУЕР в съответствие със стандарт CEN – EN 16325.
Чл. 34. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 35. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел V
Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия
Чл. 35а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 35б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 35в. Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. (1) За невнесената в срок такса по чл. 35а се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(2) Таксата по чл. 35а не подлежи на възстановяване.
(3) Просрочената такса по чл. 35а подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на ДКЕВР.
Глава пета
Производство и потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, рециклирани горива в транспорта, горива от биомаса, електрическа енергия от газообразни и твърди горива от биомаса
Раздел I
Общи положения
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци от земеделски земи, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа само при условие че отговарят на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 3 – 13.
(2) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите, които се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението на които се предоставя финансова подкрепа, трябва да отговарят само на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 10 – 12. На тези критерии и изисквания трябва да отговарят и отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.
(3) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци от земеделски земи, се вземат предвид за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа, когато отговарят на глава шеста „Мониторинг на почвите“ от Закона за почвите.
(4) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от селскостопанска биомаса, които се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа, не трябва да са произведени от суровини:
1. произхождащи от терени с голямо значение за биоразнообразието, а именно – защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитени зони от Националната екологична мрежа „Натура 2000“;
2. отглеждани върху терени с високи въглеродни запаси, освен когато суровината е добита от терен, който по времето на добива й през януари 2008 г. е имал статут на терен с високи въглеродни запаси;
3. добити от суров материал, отглеждан на земя, която е била торфище през януари 2008 г., освен когато са представени доказателства, че култивирането и добиването на суровината не налага дренаж на предварително неотводнената почва.
(5) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предоставя финансова подкрепа, когато съответстват на следните критерии за свеждане до минимум на риска от използване на горскостопанска биомаса, получена вследствие на неустойчиво производство:
1. страната, в която е добита горскостопанската биомаса, има съответни закони на национално или поднационално равнище, приложими в района на добива, както и действащи системи за мониторинг и правоприлагане, които гарантират, че:
а) дейностите по дърводобива са законосъобразни;
б) в районите на дърводобива се осъществява възобновяване на горите;
в) зоните, определени съгласно международното или националното право или от съответния компетентен орган за целите на опазването на природата, включително във влажните зони и торфищата, са защитени;
г) дърводобивът се извършва по начин, който е съобразен със запазването на качеството на почвата и биоразнообразието, с цел да се сведат до минимум отрицателните последици, и
д) дърводобивът запазва или подобрява дългосрочния капацитет на гората за дърводобив;
2. когато липсват данни по т. 1 да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, за да се гарантира, че:
а) дейностите по дърводобива са законосъобразни;
б) горите в районите на дърводобива се възобновяват;
в) зоните, определени съгласно международното или националното право или от съответния компетентен орган за целите на опазването на природата, включително във влажните зони и торфищата, са защитени, освен когато се представят доказателства, че добивът на тези суровини не противоречи на тези цели за опазване на природата;
г) дърводобивът се извършва по начин, който е съобразен със запазването на качеството на почвата и биоразнообразието, с цел намаляване на вредното въздействие, и
д) дърводобивът запазва или подобрява дългосрочния капацитет на гората за дърводобив.
(6) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предоставя финансова подкрепа, когато отговарят на следните критерии във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство:
1. държавата или регионалната организация за икономическа интеграция, от която произхожда горскостопанската биомаса:
а) е страна по Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) (ДВ, бр. 2 от 2017 г.), наричано по-нататък „Парижкото споразумение“;
б) е подала национално определен принос в Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.), обхващащ емисиите и поглъщанията от селското стопанство, горското стопанство и земеползването, който гарантира, че измененията във въглеродните запаси във връзка с добива на биомаса се отчитат спрямо ангажимента на съответната държава да намали или да ограничи емисиите на парникови газове, посочени в национално определен принос, или
в) има закони на национално или поднационално равнище в съответствие с чл. 5 от Парижкото споразумение, приложими в района на дърводобива, които се отнасят за запазване или подобряване на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод и от които е видно, че докладваните емисии от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство не надхвърлят поглъщанията;
2. когато липсват посочените в т. 1 данни да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, гарантиращи запазване или подобряване на нивата на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод в дългосрочен план.
(7) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса се отчитат за целите на чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предоставя финансова подкрепа само когато намалението на емисиите на парникови газове е:
1. поне 50 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация преди или на 5 октомври 2015 г.;
2. поне 60 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация от 6 октомври 2015 г. до 31 декември 2020 г.;
3. поне 65 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2021 г.;
4. поне 70 на сто за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г., и съответно 80 на сто за инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2026 г.
(8) За дадена инсталация се счита, че е въведена в експлоатация, след като е започнало производството на биогорива, на биогаз, потребяван в транспорта, и на течни горива от биомаса и съответно след като е започнало производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане и на електрическа енергия от газообразни и твърди горива от биомаса.
(9) Намалението на емисиите на парникови газове от използването на биогоривата и биогаза, потребявани в транспорта, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса в инсталации, произвеждащи топлинна енергия и енергия за охлаждане и електрическа енергия, се изчислява по методиката по чл. 44, ал. 3.
(10) Електрическата енергия, произведена от газообразни и твърди горива от биомаса, се отчита за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението й може да се предоставя финансова подкрепа само когато отговаря на едно или повече от следните изисквания:
1. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност под 50 MW;
2. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност от 50 MW до 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е спазено нивото на енергийна ефективност за най-добрите налични техники, определено в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 212/1 от 17 август 2017 г.);
3. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност над 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е достигнат най-малко 36 на сто нетен електрически коефициент на полезно действие;
4. произведена е от инсталация на биомаса, в която се прилага улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
(11) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и при предоставяне на финансова подкрепа за потребление инсталациите, произвеждащи само електрическа енергия, се вземат предвид само когато те не използват изкопаеми горива като основно гориво и само когато не съществува разходоефективен потенциал за прилагането на високоефективна комбинирана технология за производство на енергия според оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква „а“ от Закона за енергетиката.
(12) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 изискванията по ал. 10 и 11 се прилагат за инсталации, въведени в експлоатация или реконструирани, така че да използват газообразни и твърди горива от биомаса, след 25 декември 2021 г. При предоставяне на финансова подкрепа за потребление изискванията по ал. 10 и 11 се прилагат за схеми за подпомагане, одобрени след 25 декември 2021 г.
(13) Изискванията по ал. 10 не се прилагат по отношение на електрическата енергия от инсталации, които са предмет на специфично уведомление до Европейската комисия, основаващо се на надлежно обосновани рискове за сигурността на доставките на електрическа енергия.
(14) Критериите за намаление на емисиите на парникови газове по ал. 7 не се прилагат за електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведена от твърди битови отпадъци.
(15) Газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, или горива с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 20 MW за твърдите горива от биомаса, и с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 2 MW за газообразните горива от биомаса, трябва да съответстват на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 3 – 13.
(16) Намалението на емисиите на парникови газове при използване на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход е най-малко 70 на сто, считано от 1 януари 2021 г.
(17) Критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове по ал. 3 – 13 се прилагат независимо от географския произход на използваната биомаса.
(18) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и при предоставяне на финансова подкрепа не може да се откаже отчитането по други съображения, свързани с критериите за устойчивост на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са получени в съответствие с изискванията по ал. 1 – 8. Това не засяга публичната подкрепа, предоставяна по схеми за подпомагане, одобрени преди 24 декември 2018 г.
Чл. 39. (1) Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Икономическите оператори не следва да доказват и министърът на околната среда и водите не изисква доказване на съответните обстоятелства, когато Европейската комисия приеме решение, съгласно което:
1. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса или други горива, които се отчитат в количеството енергия от възобновяеми източници, предоставя точни данни относно намаляването на емисиите парникови газове за целите по чл. 37, ал. 7 – 9 и 16;
2. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса или други горива, които се отчитат в количеството енергия от възобновяеми източници в транспорта, доказва съответствие с изискванията за изчисляването на дела на възобновяемата електрическа енергия в електрическата енергия за пътния и железопътния транспорт и за въвеждане в създадената от Европейската комисия база данни на информация за сделките и за критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове на тези горива;
3. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса или други горива, които се отчитат в количеството енергия от възобновяеми източници в транспорта, доказва, че партидите от биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса отговарят на критериите за устойчивост по чл. 37, ал. 3 – 6;
4. схемата по т. 1, 2 или 3 съдържа точна информация относно предприетите мерки за опазването на почвите, водите и въздуха, възстановяването на деградирали земи, избягването на прекомерно потребление на вода в райони с оскъдни водни ресурси и сертифицирането на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването;
5. признава зони за защита на редки, застрашени или изчезващи екосистеми или видове, признати от международни договори, по които Република България е страна, от Международния съюз за опазване на природата, както и съгласно европейското законодателство.
(2) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Министърът на околната среда и водите може да отправи искане до Европейската комисия за вземане на решение, съгласно което определена суровина за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса отговаря на критериите за устойчивост и на критериите за намаляване на емисиите на парникови газове, определени в чл. 37, ал. 3 – 9 и 16.
(3) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Министърът на околната среда и водите уведомява Европейската комисия при създаване на национална схема, в която участва и държавата, за проверка по цялата верига на доставките за спазването на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по чл. 37, ал. 3 – 9 и 16, и на изискването за прагове за намаление на емисиите на парникови газове за възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива. Не може да се откаже признаване на одобрена от Европейската комисия схема, създадена в друга държава членка, в обхвата на изречение първо.
(4) Нова – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Министърът на околната среда и водите си сътрудничи с другите държави членки по прилагането на националните системи и с икономическите оператори по прилагането на националните системи и доброволни схеми, включително по отношение на обмена на данни, с оглед на минимизиране на опасността отделни партиди да бъдат отчетени в Европейския съюз повече от веднъж.
Чл. 40. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1, 5 и 6 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа, когато по отношение на лицата, които произвеждат, внасят и/или въвеждат суровини за производство на такива горива, и на лицата, които пускат на пазара такива горива за крайна употреба, наричани по-нататък „икономически оператори“:
1. са спазени критериите за устойчивост;
2. са спазени критериите за намаление на емисиите на парникови газове;
3. се използва система за масов баланс;
4. е осигурено одитирането на информацията по т. 1 – 3;
5. са представени доказателства за проведения одит.
Чл. 42. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) Използваната система за масов баланс:
1. позволява смесването на партиди от суровини или горива с различни характеристики за устойчивост и за намаление на емисии на парникови газове;
2. позволява смесване на партиди от суровини с различно енергийно съдържание за целите на по-нататъшна преработка, при условие че размерът на партидите се уточнява в съответствие с тяхното енергийно съдържание;
3. изисква към сместа да остава прикрепена информация за характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и обемите на партидите по т. 1;
4. осигурява сборът на всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики за устойчивост, каквито има сборът на всички партиди, добавени към сместа, и изисква този баланс да се постига в рамките на подходящ времеви период.
(2) Системата за масов баланс гарантира, че всяка партида се отчита само веднъж при изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт и е налице информация дали за производството на тази партида е била предоставена подкрепа и когато това е така – вида на схемата за подкрепа.
Чл. 43. (1) Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Информацията, предоставяна по чл. 40 от икономическите оператори, подлежи на одитиране и сертифициране.
(2) Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Одитирането и сертифицирането се прилагат за биогоривата, течните горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразните транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива, които са произведени в Европейския съюз или са внесени.
(3) Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Информацията относно географския произход и вида на използваните суровини по отношение на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на всеки доставчик на гориво се предоставя на потребителите чрез интернет страниците на икономическите оператори и се актуализира ежегодно.
Чл. 44. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Потребление на биогорива и на течни горива от биомаса
Чл. 45. (1) Биогоривата и техните производни в транспорта се потребяват чисти или в смеси като съставна част на течните горива от нефтен произход.
(2) Освен случаите по ал. 1 в транспорта може да бъде използвана и всеки друг вид енергия от възобновяеми източници.
Чл. 46. Течните горива от биомаса се потребяват за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, в случай че отговарят на критериите за устойчивост.
Чл. 47. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Изисквания за качеството, контрола и пускането на пазара на биогоривата и техните смеси и на течните горива от биомаса
Чл. 48. (1) Лицата, които пускат на пазара биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход в транспорта, съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество съгласно чл. 18а, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
(2) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата, които пускат на пазара смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход в транспорта, отбелязват в декларацията за съответствие и процентното съдържание на биогориво в горивото за бензинови или дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогориво от ново поколение в горивото за дизелови двигатели.
(3) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата по ал. 1 предоставят на първия разпространител заверено копие от декларацията за съответствие на съответната партида. В копието се посочват количеството течно гориво, разпространителят, на когото се предоставя, датата и номерът на документа за експедиция, като номерът и датата на декларацията за съответствие се вписват във всички други документи, които придружават партидата.
(4) Нова – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Разпространителят предоставя на всеки следващ разпространител, включително на краен разпространител, заверено копие от декларацията за съответствие на съответната партида. В копието се посочват количеството течно гориво, разпространителят, на когото се предоставя, датата и номерът на документа за експедиция, като номерът и датата на декларацията за съответствие се вписват във всички други документи, които придружават партидата.
(5) Нова – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата по ал. 1, разпространителите и крайните разпространители при проверка предоставят на длъжностните лица декларацията за съответствие или заверено копие от нея, както и документите за експедиция на проверяваното гориво или копие от тях.
Чл. 49. Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход се извършва само в данъчни складове, лицензирани по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 50. (1) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 12.07.2020 г. Изм. – ДВ, бр. 54 от 2023 г., в сила от 19.06.2023 г. Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ купува и продава нефтопродукти, предназначени за създаване, съхраняване и обновяване на държавни резерви, военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, несмесени с биогорива.
(2) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Външните съхранители по Закона за държавните резерви и военновременните запаси създават, съхраняват, опазват и обновяват държавни резерви и/или военновременни запаси от нефтопродукти, несмесени с биогорива.
(3) Нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 12.07.2020 г. Задължените лица и съхранителите с регистрирани складове по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти създават и съхраняват запаси за извънредни ситуации, несмесени с биогорива. Целевите запаси от нефт и нефтопродукти се съхраняват на територията на страната несмесени с биогорива.
(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 12.07.2020 г. Изм. – ДВ, бр. 54 от 2023 г., в сила от 19.06.2023 г. Лицата, които купуват горива за бензинови и дизелови двигатели от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и от лицата по ал. 2 и 3, са длъжни да ги смесват с биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, и биодизел в процентното съотношение и в сроковете, определени в чл. 47, ал. 1.
(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата, които пускат на пазара или разпространяват течни горива от нефтен произход за нуждите на авиацията, корабоплаването и железопътния транспорт, предлагат горивата, несмесени с биогорива.
Чл. 51. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шеста
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ДОКЛАДВАНЕ
Чл. 52. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в АУЕР се създава, поддържа и актуализира Национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България.
(2) За осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя:
1. информация за националните цели за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници общо и по сектори;
2. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. докладите за изпълнението на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България;
3. Изм. – ДВ, бр. 29 от 2012 г. квалификационни схеми за обучение за придобиване на професионална квалификация за дейностите по чл. 21, ал. 1;
4. Изм. – ДВ, бр. 29 от 2012 г. списък за придобиване на професионална квалификация за дейностите по чл. 21, ал. 1;
5. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. списъкът по чл. 5, ал. 1, т. 2;
6. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. информация за мерки за стимулиране на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници и биогаз и зелен водород;
7. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. информация за мерки за стимулиране на производството и потреблението на биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта;
8. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. информация за семинари, конференции и други мероприятия, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на биогаз и зелен водород, както и с производството и потреблението на биогорива и течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта;
9. информация за чистите ползи, разходите на енергия и енергийната ефективност на оборудването и системите за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, предоставяна от доставчиците на оборудване и системи;
10. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. информация за обучителни и информационни кампании за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, биогаз и зелен водород, биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта;
11. информация за реда за разглеждане на заявленията за издаване на разрешения, сертификати и лицензии за енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници;
12. друга информация.
(3) Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. За осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:
1. производството на енергия от възобновяеми източници, биогаз и зелен водород, биогорива, биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“, биогорива и биогаз за транспорта от суровини тип „Б“ и енергия от възобновяеми източници в транспорта;
2. потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, включително биогорива, биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“, биогорива и биогаз за транспорта от суровини тип „Б“ и други горива;
3. производството на енергия от потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници;
4. проектите, финансирани от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“.
Чл. 53. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 54. Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по чл. 52, ал. 2 и 3, както и за актуализирането и поддържането на Националната информационна система по чл. 52, ал. 1 се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Глава седма
КОНТРОЛ. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 55. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. При установяване на нарушение на изискване на чл. 47 или 48 председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица имат право да прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно да спират пускането на пазара и/или разпространението на течни горива и да запечатват обектите, когато не е предоставена декларация за съответствие или предоставената декларация не съдържа информацията по чл. 48, ал. 2, 3 или 4;
2. да забраняват пускането на пазара и/или разпространението на течни горива и да запечатват обектите, когато в резултат на изпитването в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие с изискването на чл. 47;
3. да разпореждат изтеглянето на течни горива от пазара, когато резултатът от изпитване на контролната проба, с която е установено несъответствието с изискване на чл. 47, не е оспорен в 7-дневен срок от получаването му или в случай на оспорването му той е потвърден от резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза.
Чл. 56. (1) Принудителните административни мерки по чл. 55 се прилагат с мотивирана заповед, в която се дават задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи по чл. 55. Видът на знаците се определя със заповед на председателя на ДАМТН.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.
(4) Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. Щетите, загубите и пропуснатите ползи от приложените принудителни административни мерки са за сметка на собствениците на проверяваното течно гориво от нефтен произход освен в случаите на отмяната им по съдебен ред.
(5) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. В случаите по чл. 55, т. 1 и 2 мерките се отменят от длъжностните лица, които са ги наложили, когато след изпитване в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол или изпитване на арбитражна проба и изготвена експертиза е установено съответствие с изискванията за съдържание на биогорива в процентно съотношение съгласно чл. 47, ал. 1.
Чл. 57. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране прилага принудителни административни мерки, когато установи, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които:
1. нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му и на актове на комисията;
2. застрашават сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на потребителите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия;
3. нарушават условията за извършване на лицензионната дейност;
4. възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1, производството по налагането и обжалването им се уреждат в глава тринадесета от Закона за енергетиката.
Чл. 58. (1) Изпълнителният директор на АУЕР или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на този закон и подзаконовите актове по прилагането му и определя срок за тяхното изпълнение.
(2) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват за тяхното изпълнение в определения им срок лицата по ал. 1.
Чл. 59. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 60. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 60а. Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. (1) На оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв.
(2) На член на управителен орган или на длъжностно лице на оператор на електропреносна или електроразпределителна мрежа, който е извършил или е допуснал извършване на нарушение по ал. 1, се налага глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(3) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 30 000 до 3 000 000 лв.
(4) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 от лице по ал. 2 глобата е в размер от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 61. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 62. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 63. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 64. (1) Изм. – ДВ, бр. 29 от 2012 г. Изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г. На производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни задължението си по чл. 34, ал. 8, се налага глоба от 300 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) На лице, което не предостави информация в случаите, предвидени в този закон и в нормативните актове по прилагането му, се налага глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 65. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 66. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 67. (1) На лице, което пуска на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 200 000 лв.
(2) Нова – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. На разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 3, се налага глоба в размер 50 000 лв. или имуществена санкция в размер 100 000 лв.
(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 86 от 2023 г. На краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 4, се налага глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция в размер 50 000 лв.
(4) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. На лице, което предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 4, се налага глоба в размер 5000 лв. или имуществена санкция в размер 10 000 лв.
(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. При повторно извършено нарушение по ал. 1, 2, 3 или 4 глобата или имуществената санкция е в трикратен размер на глобата, съответно на санкцията по ал. 1, 2, 3 или 4.
Чл. 67а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 69. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 70. Актовете по чл. 69, ал. 1, т. 4 се съставят при спазване изискванията на чл. 43а, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 71. (1) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление по чл. 69, ал. 2, т. 4 не се връчва. Постановлението се смята за влязло в сила два месеца след издаването му.
(2) В наказателните постановления по чл. 69, ал. 2, т. 4 задължително се посочва, че наложената глоба или имуществена санкция, както и разходите за вземане и изпитване на пробите от течни горива постъпват по бюджетната сметка на ДАМТН и служат като покана за доброволно изпълнение след влизането им в сила.
Чл. 72. Нарушенията по чл. 49 се установяват от митническите органи при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Чл. 73. Текстът към тази дата още не е наличен.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 3. Разпоредбите на закона, които се отнасят за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
28. Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г. „Съществено изменение на ценообразуващ елемент“ е такова изменение, при което се констатира разлика с повече от 10 на сто между стойността на ценообразуващия елемент към датата на анализа и стойността му към датата на решението, с което са определени цените по чл. 32.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 4. Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн., ДВ, бр. 49 от 2007 г.; изм., бр. 98 от 2008 г. и бр. 82 и 102 от 2009 г.) се отменя.
§ 5. (1) Първият доклад по чл. 13, ал. 1 се представя на Европейската комисия до 31 декември 2011 г. и съдържа информацията по чл. 13, ал. 2, както и намерение за:
1. създаване на единен административен орган, отговарящ за обработването на заявления за разрешаване, сертифициране и лицензиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите;
2. въвеждане на автоматично одобряване на заявленията за проектиране и на разрешения в случаите, когато съответният разрешаващ орган не е отговорил в предвидения срок, или
3. означаване на географските обекти, подходящи за добив на енергия от възобновяеми източници, за нуждите на планирането на териториалното устройство, както и за създаването на местни топлофикационни и охладителни системи.
(2) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката изготвя и след приемането им от Министерския съвет изпраща до Европейската комисия и публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката:
1. до 30 юни 2011 г. – доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта в съответствие с чл. 4 от Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт;
2. до 27 октомври 2011 г. – доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, в съответствие с чл. 3 от Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар.
§ 6. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 8. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 10. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат в срок до един месец от влизането му в сила с изключение на:
1. наредбата по чл. 44, ал. 1, която се приема в срок до 6 месеца от влизането му в сила;
2. наредбата по чл. 21, ал. 5, която се приема в срок до 31 декември 2011 г.
(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се привеждат в съответствие с този закон в срок до един месец от влизането му в сила.
(3) До приемането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, доколкото не противоречат на този закон.
§ 11. Член 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8 се прилагат за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона.
§ 12. Заварените към датата на влизането в сила на закона административнонаказателни производства по отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата се довършват по досегашния ред.
§ 13. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г. и бр. 54 и 97 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2, т. 5 след думите „по този закон“ се добавя „или за изпълнение на задълженията за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия“.
2. В чл. 21, ал. 1, т. 14 думите „от възобновяеми енергийни източници и“ се заличават.
3. В чл. 31, т. 7 думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „енергия от възобновяеми източници“.
4. В чл. 35, ал. 2, т. 3 думите „по чл. 16 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата“ се заменят с „по Закона за енергията от възобновяеми източници“.
5. В чл. 93а, ал. 1 думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „възобновяеми източници“.
6. В чл. 94а, ал. 3 думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „възобновяеми източници“.
7. В чл. 127, ал. 1, т. 3 думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „възобновяеми източници“.
8. В § 1 от допълнителната разпоредба:
а) в т. 24а думите „възобновяемите енергийни източници, използвани за производство на електрическа и топлинна енергия“ се заменят с „възобновяемите източници, използвани за производство на електрическа енергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане“;
б) точка 33 се изменя така:
„33. Място на присъединяване към електрическата мрежа“ е всяка от точките в конструкцията на преносната или разпределителната електрическа мрежа, към която са свързани съоръженията за присъединяване на един или повече потребители или производители.“
§ 14. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г. и бр. 19 от 2011 г.) в чл. 147 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 14:
„14. монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в собствените им поземлени имоти.“
2. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите по т. 14 – се представят становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им“.
§ 15. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 16. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие е правоприемник на дейността, активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Агенцията по енергийна ефективност.
(2) В срок до два месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема устройствен правилник на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
§ 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 18. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г. и бр. 19 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32, ал. 1 т. 8 и 9 се изменят така:
„8. за безоловен бензин, използван в транспорта, с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49, в който съдържанието на биоетанол с код по КН 2207 20 00 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 688 лв.;
9. за газьол, използван в транспорта, с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, в който съдържанието на биодизел с код по КН 3824 90 99 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 596 лв.“
2. В чл. 109:
а) създават се нова ал. 3 и ал. 4:
„(3) Лице, което смесва биогорива с течни горива от нефтен произход извън данъчен склад, за които не е бил платен акциз изцяло или частично, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 25 000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е в размер от 20 000 до 50 000 лв., а имуществената санкция – от 50 000 до 100 000 лв.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2, 3 и 4“.
3. В чл. 124, ал. 3 думите „ал. 1“ се заличават.
§ 19. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28 и 31 от 2011 г.) в чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 18, буква „б“ думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „възобновяеми източници“.
2. В т. 19, буква „б“ думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „възобновяеми източници“.
§ 20. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; изм., бр. 98 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 32, 19, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г. и бр. 46 и 61 от 2010 г.) в чл. 142д, ал. 2, т. 1 се правят следните изменения:
1. В буква „б“ думите „възобновяемите енергийни източници, в частност използване на“ се заменят с „енергията от възобновяеми източници, в частност от“.
2. В буква „д“ думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „енергия от възобновяеми източници“.
§ 21. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; изм., бр. 49 от 1996 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г. и бр. 41, 87 и 88 от 2010 г.) в § 1 от допълнителните разпоредби в т. 21 след думите „извънпътна техника“ се добавя „кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трактори и плавателни съдове за отдих“, а след думите „газьоли и“ се добавя „течни горива от биомаса, включително“.
§ 22. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 и 110 от 2008 г. и бр. 99 от 2010 г.) в чл. 19а накрая се добавя „или от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници““.
§ 23. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г. и бр. 19 и 31 от 2011 г.) в чл. 22, ал. 1, т. 1, буква „м“ след думата „ефективност“ се добавя „и възобновяеми източници“.
§ 24. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г. и бр. 19 и 31 от 2011 г.) в чл. 31, ал. 1, т. 16 след думата „ефективност“ се добавя „и възобновяеми източници“.
§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.