Закон за енергията от възобновяеми източници

(2) Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници обхваща периода 2010 – 2020 г., изготвя се по модел, приет с решение на Европейската комисия, и съдържа:

(3) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Необходимото количество на биогоривата и енергията от възобновяеми източници в транспорта се определя като дял от крайното потребление на бензините, дизеловите горива, биогоривата, потребени в пътния и железопътния транспорт, и електрическата енергия от възобновяеми източници, използвана в транспорта включително използвана за производство на възобновяеми течни и газообразни горива от небиологичен произход в транспорта.

(4) Средните стойности за двегодишни периоди за дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия съгласно индикативната крива са, както следва:

(5) Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници се актуализира в случай на намаляване дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, отчетен спрямо индикативната крива за съответния двегодишен период.

(6) В актуализирания НПДЕВИ се предвиждат корективни мерки за привеждане в съответствие в разумен срок на дела с индикативната крива.

(7) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Актуализираният НПДЕВИ се изготвя от министъра на енергетиката до 20 май на годината, следваща съответния двегодишен период, и се приема от Министерския съвет до 15 юни на същата година.

(8) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Когато намаляването на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, отчетен спрямо индикативната крива за съответния двегодишен период, е несъществено, и са предприети текущи и са планирани бъдещи мерки за привеждане в съответствие в разумен срок, ал. 5 – 7 не се прилагат, ако след уведомяване от министъра на енергетиката Европейската комисия приеме решение за освобождаване на Република България от задължението за представяне на изменен НПДЕВИ.

(9) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Когато поради непреодолима сила е невъзможно изпълнението на задължителната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г., министърът на енергетиката уведомява Европейската комисия за коригиране на посочения дял.

(10) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката нотифицира актуализирания НПДЕВИ на Европейската комисия и изпраща уведомленията по ал. 8 и 9 при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

(2) Докладът по ал. 1 обхваща период от две календарни години преди годината на изготвяне и съдържа информация за:

(3) Във всеки доклад по ал. 1 могат да бъдат коригирани данните от предходните доклади.

(4) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката може да направи искане данните по ал. 2, т. 14 – 16 да не бъдат оповестявани от Европейската комисия.

(5) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката публикува докладите по ал. 1 на интернет страницата на Министерството на енергетиката.

(6) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката представя докладите за изпълнението на НПДЕВИ на Европейската комисия и прави искането по ал. 4 при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

(7) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Изчисляването на общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, енергийното съдържание на горивата в транспорта, правилата за нормализиране при отчитане на електрическата енергия, произведена от водноелектрически и вятърни централи, и за отчитане на енергията от термопомпи се определя с наредба на министъра на енергетиката. При изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията, посочени в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.).

(2) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Количествата енергия от възобновяеми източници, които се прехвърлят, се вземат предвид за изпълнението на целите по чл. 12 и чл. 12а, ал. 5 и спазване на ограниченията по чл. 12а, ал. 1 и 2, когато в резултат на прехвърлянето Република България придобива количество енергия, и не се вземат предвид, когато в резултат на прехвърлянето Република България предоставя количество енергия на друга държава – членка на Европейския съюз.

(3) Статистическите прехвърляния пораждат действие след нотифициране на Европейската комисия от Република България и другите участващи в прехвърлянето държави – членки на Европейския съюз.

(2) При прилагането на съвместни схеми за подпомагане определени количества енергия, произведена на територията на някоя от участващите държави – членки на Европейския съюз, може да се разглежда като част от общата национална цел на друга участваща държава – членка на Европейския съюз, когато е изпълнено едно от следните условия:

(3) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката уведомява Европейската комисия и участващите държави за договорите по чл. 14, за проектите по чл. 15 и за съвместните схеми при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

(2) В случаите по ал. 1 най-малко 15 на сто от общото количество топлинна енергия и енергия за охлаждане, необходима на сградата, трябва да бъде произведена от възобновяеми източници чрез въвеждане на:

(3) При изготвянето на инвестиционни проекти за нови сгради или за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради в част „Енергийна ефективност“ и при обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради задължително се анализират възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници за доказване на техническата възможност и икономическата целесъобразност по ал. 1. Анализът на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници е част от оценката на показателите за годишен разход на енергия в сградата.

(4) При реализиране на проекти за модернизация на производствените процеси в малки и средни предприятия мерките за енергийна ефективност се комбинират с въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници за задоволяване на технологични нужди на предприятието.

(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат за сгради на въоръжените сили, когато прилагането на тези изисквания противоречи на предназначението на сградите.

(2) Придобиването на квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(3) Институциите, които имат право да осъществяват обучение за придобиване на професионална квалификация съгласно Закона за професионалното образование и обучение, са длъжни да представят ежегодно в АУЕР списък на лицата, придобили квалификация за извършване на дейностите по ал. 1.

(4) Признаването на професионални квалификации, придобити в други държави – членки на Европейския съюз, и в трети държави, за извършване на дейностите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за признаване на професионални квалификации за осигуряване на достъп и упражняване на регулирани професии в Република България.

(5) Изм. – ДВ, бр. 29 от 2012 г. Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г. Държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия „Техник на енергийни съоръжения и инсталации“ или „Монтьор на енергийни съоръжения и инсталации“, специалност „Възобновяеми енергийни източници“, включваща дейностите по ал. 1, както и сроковете на валидност на документите, удостоверяващи наличието на съответния вид квалификация, се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

(2) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Операторът на преносната електрическа мрежа на базата на 10-годишния план за развитие на преносната мрежа и предложенията по ал. 1 ежегодно до 30 април предоставя на ДКЕВР и на министъра на енергетиката предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение.

(3) Предвижданията по ал. 1 и 2 се разработват въз основа на целите в НПДЕВИ и данни за:

(4) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Министърът на енергетиката в едномесечен срок от получаване на предложенията по ал. 2 изпраща на ДКЕВР становище за съответствието им с НПДЕВИ.

(5) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата на комисията предвижданите за едногодишен период, считано от 1 юли, електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение.

(6) Условията и редът за изготвяне на предвижданията по ал. 1 и 2 се уреждат с наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.

(2) В случаите по ал. 1 крайният клиент подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа.

(3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа предоставя допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния клиент, в което се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на енергийния обект към електрическата уредба на крайния клиент и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане постъпване на електрическа енергия и смущения в мрежата.

(4) Допълнителното споразумение по ал. 3 се сключва преди издаване на разрешение за строеж на енергийния обект, като в този случай становище за присъединяване не се издава.

(5) Краен клиент може да внася произведената от енергийните обекти по ал. 1 електрическа енергия в съответната мрежа само след изпълнение на изискванията на процедурата по присъединяване като производител съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

(1) Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г.

(2) Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г.

(3) Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г.

(4) Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г.

(5) Предварителният договор за присъединяване е със срок не по-дълъг от една година, като преди изтичането на този срок производителят подава писмено искане за сключване на договор за присъединяване.

(6) Изм. – ДВ, бр. 29 от 2012 г. Договорът за присъединяване е със срок не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта на производителя и съоръженията за присъединяването му, но не повече от три години, когато въвеждането в експлоатация е предвидено да се извърши на един етап. При поетапно въвеждане в експлоатация срокът за въвеждане в експлоатация на първия етап е не повече от три години от сключването на договора.

(7) Отговорността на страните при неспазване на условията и сроковете по предварителния договор за присъединяване и по договора за присъединяване се уреждат в съответния договор.

(8) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г. Процедурата за присъединяване се прекратява при неизпълнение на изискването по ал. 5. В този случай становището по чл. 23, ал. 5 за условията и начина за присъединяване се смята за невалидно, съответно предварителният договор се смята за прекратен.

(9) Цената за присъединяване на енергиен обект по чл. 24 е индивидуална, включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа и се определя по методика, приета от ДКЕВР съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.

(10) Предварителният договор и договорът за присъединяване се сключват при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

(11) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г. Комисията за енергийно и водно регулиране изготвя доклад до 30 юни 2011 г., и на всеки две години след това, относно спазване на правилата за покриване на разходите съгласно ал. 9 и чл. 27 и при необходимост прави предложения за изменението им. Докладът се публикува на интернет страницата на комисията.

(2) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа.

(3) В договора за достъп по ал. 1 се определят условията по изпълнение на прогнозните графици по ал. 1 и се уговарят дължимите от оператора обезщетения при ограничаване в производствения режим на енергийния обект с изключение на случаите на планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл. 72 и 73 от Закона за енергетиката. В случаите, когато мрежата не е собственост на съответния оператор, обезщетения се уговорят в договор между собственика на тази мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници.

(4) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW осигурява предаването на данни в реално време на оператора на преносната или на разпределителната електрическа мрежа за доставената в мястото на присъединяване електрическа мощност, както и дистанционно управление на тази мощност. Операторите на разпределителната електрическа мрежа предават на оператора на преносната електрическа мрежа обобщени данни в реално време за доставената в точките на присъединяване на електрическа мощност по райони на присъединяване от различните видове възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW.

(5) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа ограничава дистанционно или по диспечерско разпореждане подаваната към електрическата мрежа енергия в случаите, когато бъдат надвишени преносните възможности на мрежата, към която производителят е присъединен, или в случаите по чл. 73 от Закона за енергетиката.

(6) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа незабавно уведомява по начин, определен в договора за достъп, производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници за предстоящи ограничения, като посочва дата и час на въвеждане и съответния обхват.

(7) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа докладва на КЕВР на всеки 6 месеца за случаите на значително намаляване на количествата пренесена и разпределена електрическа енергия от възобновяеми източници и предприетите от него корективни мерки за предотвратяване намаляването на тези количества при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.

(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията, както и:

(3) Преференциалната цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят.

(4) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8.

(5) Коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, се определя като произведение от:

(6) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г. Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г. Процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса се определя от КЕВР, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието, храните и горите годишни индекси за изменение на цените на тези суровини.

(7) Процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година.

(8) Процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година.

(2) Таксата по чл. 35а не подлежи на възстановяване.

(3) Просрочената такса по чл. 35а подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на ДКЕВР.

(2) Отм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г.

(3) Отм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г.

(4) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от тези по ал. 1, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 4 само при условие че отпадъците и остатъците отговарят на критерия за устойчивост, определен в ал. 1, т. 4.

(2) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Министърът на околната среда и водите отправя искане до Европейската комисия за вземане на решение, съгласно което определена суровина за производство на биогориво отговаря на критериите за устойчивост и произведеното от нея биогориво може да бъде ползвано за отчитане изпълнението на целите по чл. 12 и чл. 12а, ал. 5 и спазване на ограниченията по чл. 12а, ал. 1 и 2, на задълженията за енергия от възобновяеми източници и на условията за получаване на финансова подкрепа за потреблението на биогорива.

(3) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Исканията за издаване на решение по ал. 1 се правят от министъра на околната среда и водите.

(4) Нова – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Министърът на околната среда и водите си сътрудничи с другите държави членки по прилагането на националните системи и с икономическите оператори по прилагането на националните системи и доброволни схеми, включително по отношение на обмена на данни, с оглед на минимизиране на опасността отделни партиди да бъдат отчетени в Европейския съюз повече от веднъж.

(2) Алинея 1 и задължението за предоставяне на информация за мерките, взети за защита на почвите, земите, водите, въздуха и други, се прилагат в случаите по чл. 39, ал. 1, доколкото не е предвидено друго в споразумението с трета държава или в доброволните национални или международни схеми за установяване на стандарти за производство на продукти от биомаса.

(2) Освен случаите по ал. 1 в транспорта може да бъде използвана и всеки друг вид енергия от възобновяеми източници.

(2) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата, които пускат на пазара смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход в транспорта, отбелязват в декларацията за съответствие и процентното съдържание на биогориво в горивото за бензинови или дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогориво от ново поколение в горивото за дизелови двигатели.

(3) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата по ал. 1 предоставят на първия разпространител заверено копие от декларацията за съответствие на съответната партида. В копието се посочват количеството течно гориво, разпространителят, на когото се предоставя, датата и номерът на документа за експедиция, като номерът и датата на декларацията за съответствие се вписват във всички други документи, които придружават партидата.

(4) Нова – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Разпространителят предоставя на всеки следващ разпространител, включително на краен разпространител, заверено копие от декларацията за съответствие на съответната партида. В копието се посочват количеството течно гориво, разпространителят, на когото се предоставя, датата и номерът на документа за експедиция, като номерът и датата на декларацията за съответствие се вписват във всички други документи, които придружават партидата.

(5) Нова – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата по ал. 1, разпространителите и крайните разпространители при проверка предоставят на длъжностните лица декларацията за съответствие или заверено копие от нея, както и документите за експедиция на проверяваното гориво или копие от тях.

(2) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Външните съхранители по Закона за държавните резерви и военновременните запаси създават, съхраняват, опазват и обновяват държавни резерви и/или военновременни запаси от нефтопродукти, несмесени с биогорива.

(3) Нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 12.07.2020 г. Задължените лица и съхранителите с регистрирани складове по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти създават и съхраняват запаси за извънредни ситуации, несмесени с биогорива. Целевите запаси от нефт и нефтопродукти се съхраняват на територията на страната несмесени с биогорива.

(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 12.07.2020 г. Лицата, които купуват горива за бензинови и дизелови двигатели от Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ и от лицата по ал. 2 и 3, са длъжни да ги смесват с биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, и биодизел в процентното съотношение и в сроковете, определени в чл. 47, ал. 1.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 15 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 21.10.2018 г. Лицата, които пускат на пазара или разпространяват течни горива от нефтен произход за нуждите на авиацията, корабоплаването и железопътния транспорт, предлагат горивата, несмесени с биогорива.