Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 10 юли 2014 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (47 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за електронните съобщения
Заменя: Закон за далекосъобщенията
Консолидиран текств сила от 10 юли 2014 г. до 26 ноември 2014 г. (към 10 юли 2014 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 41 от 2007 г.78 промени, последна в ДВ, бр. 66 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения.
(2) Електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
Чл. 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава втора
ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ
Чл. 4. (1) Целите на този закон са:
1. да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, като се:
а) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. осигуряват възможности на потребителите, включително на хора с увреждания, възрастни хора и лица със специфични социални потребности, да извличат максимална полза от избора, цената и качеството на електронните съобщения;
б) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. предотвратява нарушаването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, включително при преноса на съдържание;
в) насърчават инвестициите в инфраструктурата и стимулират иновациите;
г) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. насърчава ефикасното ползване и се гарантира ефективното управление на ограничените ресурси;
2. да се подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения, като се:
а) отстраняват евентуални пречки при осъществяването на електронни съобщения;
б) насърчават изграждането и развитието на общоевропейски мрежи, оперативната съвместимост на общоевропейски услуги и реализирането на свързаност от край до край;
в) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. осигурява при наличие на сходни обстоятелства равнопоставено третиране на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
г) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. сътрудничи на регулаторните органи на държавите—членки на Европейския съюз, на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения по прозрачен начин за развитието на последователна регулаторна практика и за последователното прилагане на регулаторната рамка на Европейския съюз за електронните съобщения;
3. да се подкрепят интересите на гражданите, като се:
а) осигурява достъп на всички граждани до универсална услуга;
б) осигурява високо ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчиците и по-конкретно наличието на прости и финансово достъпни процедури за разрешаване на спорове;
в) съдейства за осигуряване на високо ниво на защита на личните данни и неприкосновеността в областта на електронните съобщения;
г) създават условия за предоставянето на ясна информация, включително чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни съобщителни услуги;
д) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. подкрепят интересите на специфични социални групи и по-конкретно на хората с увреждания, на възрастните хора и лицата със специфични социални потребности;
е) създават условия за осигуряване поддържането на целостта и сигурността на обществените електронни съобщителни мрежи.
ж) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. зачитат основните права и свободи на гражданите, гарантирани в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в общите принципи на правото на Европейския съюз за достъпа и ползване на услуги и приложения, предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи; мерки за ограничаване на основните права и свободи се допускат само при условия и по ред, определени със закон, и при спазване на презумпцията за невиновност и правото на неприкосновеност на личния живот;
з) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. насърчават възможностите на крайните потребители за достъп и разпространение на информация или използване на приложения и услуги по техен избор.
(2) Органите по управление и регулиране на електронните съобщения:
1. предприемат всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1 в обем и срокове, пропорционални на съответната цел;
2. отчитат в максималната възможна степен необходимостта от технологична неутралност.
Чл. 5. При прилагане на този закон държавните органи спазват принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.
Глава трета
ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 6. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8. (1) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в „Държавен вестник“.
(2) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър и го обнародва в „Държавен вестник“.
Раздел II
Съвет по националния радиочестотен спектър
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 12. Държавните органи и служби по чл. 10, ал. 1 взаимодействат помежду си за осъществяване дейността на съвета в съответствие с правилника по чл. 10, ал. 3.
Чл. 13. (1) Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи и служби приема решение за ползване на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срок и място за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.
(2) Исканията за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от посолствата на чужди държави и/или от представителствата на международни организации се подават до съвета, който се произнася по исканията в срок до един месец от получаването им.
(3) Когато е предвидено издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения по реда на този закон, съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която:
1. издава съответното разрешение;
2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.
Чл. 14. Изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г. Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разрешава ползването на радиочестоти и радиочестотни ленти от държавите—членки на НАТО, при провеждане на съвместни учения и операции на територията на Република България в съответствие с разпределението на радиочестотите и радиочестотните ленти за нуждите на Министерството на отбраната в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър.
Раздел III
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Чл. 15. Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е специализиран орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на електронните съобщения и в областта на информационното общество.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 19. Средствата за подпомагане дейностите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения постъпват в бюджета ѝ и се набират от:
1. двадесет и пет на сто от окончателната тръжна цена след провеждане на търг за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. Изм. – ДВ, бр. 11 от 2014 г. двадесет и пет на сто от еднократната такса за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър и от еднократната такса за удължаване на срока на действие на разрешението;
3. тридесет и пет на сто от годишните такси за ползване и за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър;
4. двадесет и пет на сто от годишните такси за ползване позициите на геостационарната орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения;
5. средства за съфинансиране на проекти за развитие на съобщенията и информационното общество;
6. други постъпления.
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
РЕГУЛИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I
Комисия за регулиране на съобщенията
Чл. 21. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 22. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 25. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя—90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание;
2. на заместник-председателя—95 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията;
3. на останалите членове—90 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията.
Чл. 26. (1) Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 08.06.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г. Всеки член на комисията е длъжен да декларира частен интерес по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който той има при приемане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(2) Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 08.06.2009 г. Частен интерес е налице и винаги за лицата по ал. 1, когато членовете на техните семейства, роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и роднини по сватовство до втора степен включително, както и икономически свързани с тях лица предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(5) Една година след прекратяването или изтичането на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на органи на управление или контрол, служители или консултанти на търговски дружества, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да подават уведомление по чл. 66, както и да получават разрешения по този закон и/или разрешения и/или лицензии по Закона за електронния документ и електронния подпис и по Закона за пощенските услуги.
(6) Всяко заинтересовано лице може да поиска от съда да отмени решения, приети в нарушение на ал. 1.
Чл. 27. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията;
3. насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;
4. Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на съвета;
5. организира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията.
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.
Чл. 28. (1) Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Комисията в своята дейност се подпомага от администрация, за която се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(2) Нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Комисията по предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа на комисията, числеността и структурата на нейната администрация, който се обнародва в „Държавен вестник“.
Раздел II
Правомощия
Чл. 29. Комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане на целите по чл. 4 и в съответствие с принципите по чл. 5.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 33. (1) Комисията създава и поддържа публични регистри на предприятията:
1. уведомили комисията за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения;
2. които имат разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
3. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. определени за предприятия със значително въздействие върху съответен пазар.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Регистрите по ал. 1, т. 1 и 2 съдържат следната информация:
1. идентификационни данни на лицето, което осъществява обществени електронни съобщения след подаване на уведомление:
а) за физически лица—трите имена и постоянен адрес;
б) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. за юридически лица и еднолични търговци—наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. начин на осъществяване на електронните съобщения;
3. предоставяни обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
4. териториален обхват, където това е приложимо;
5. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. телефон (факс, електронен адрес), адрес и данни на лице за контакти и страницата на предприятието в интернет.
(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Регистърът по ал. 1, т. 3 съдържа следната информация:
1. идентификационни данни на предприятието;
2. съответния пазар;
3. наложените специфични задължения.
(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията публикува регистрите по ал. 1 на страницата си в интернет.
Чл. 34. Комисията контролира прилагането на:
1. нормативните актове в областта на електронните съобщения;
2. принципите и правилата на ценообразуване, предвидени в този закон;
3. параметрите и изискванията за качеството на услугите;
4. конкретните условия и параметри за ползване на ограничен ресурс, предвидени в разрешенията;
5. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. приложимите изисквания по чл. 73 и наложените задължения за осъществяване на електронни съобщения;
6. изискванията за предоставяне на универсалната услуга.
Чл. 35. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. (1) Преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения комисията провежда обществени консултации.
(2) Процедурата по ал. 1 започва с публикуване на съобщение за предстоящите обществени консултации в национален ежедневник, както и на страницата на комисията в интернет.
(3) В съобщението по ал. 2 задължително се посочва въпросът, който е поставен за обсъждане, мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат позицията на комисията по поставения за обсъждане въпрос, причините, които мотивират позицията на комисията, както и срок, не по-кратък от 14 дни, в който могат да се представят писмени становища.
(4) Комисията проучва всички становища и публикува на страницата си в интернет мотивите, които обосновават приетото решение.
Чл. 37а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията информира Комисията за защита на потребителите и сдружения на потребителите за откриване на процедури по чл. 36 и 37, когато тези процедури разглеждат въпроси, свързани с правата на крайните потребители на електронни съобщителни услуги, както и Комисията за защита на личните данни, когато тези въпроси са свързани с обработване на личните данни.
Чл. 38. (1) Комисията изготвя годишен доклад, който предоставя на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет до края на второто тримесечие на следващата година. Докладът съдържа:
1. анализ на предоставянето на универсалната услуга, включително степен на задоволеност и качество;
2. разпределение на предоставения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и приложените механизми за ефективното му използване;
4. оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, прилагане принципите на ценообразуване и перспективи за развитие;
5. финансово състояние и институционално развитие на комисията и на нейната администрация;
6. отчет на изпълнението на дейностите от предходната година.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. При изготвяне на оценката по ал. 1, т. 4 Комисията за защита на конкуренцията изразява становище в 14-дневен срок.
(3) Комисията издава доклада по ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.
Чл. 39. (1) Комисията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяването на правомощията си.
(2) В решението за създаване на структури по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.
Раздел III
Предоставяне на информация
Чл. 40. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 41. (1) В съответствие с разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация комисията предоставя при поискване информация, получена от предприятията, осъществяващи електронни съобщения.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Условията и редът за достъп до информацията по ал. 1 се определят от комисията с нормативен административен акт, който се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 41а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията взаимодейства с Европейската комисия, с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и с регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, по прозрачен начин за развитието на единния пазар на Европейския съюз и за определяне на регулаторните средства и задълженията, които са най-подходящи за всеки конкретен случай.
Раздел IV
Взаимодействие и консултации с Европейската комисия, с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и с националните регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз
Чл. 42. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията след провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 изпраща на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, проекта на решение и мотивите към него, когато:
1. проектът на решение е свързан с правомощията на комисията по чл. 30, т. 1 – 4 или попада в обхвата на чл. 160, 163 и чл. 166, ал. 3, и
2. засяга търговията между държавите – членки на Европейския съюз.
(2) В случай че в срок до един месец от датата на изпращане на проекта на решение по ал. 1 не постъпят становища от Европейската комисия, от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и от регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, комисията приема окончателно решение.
(3) При приемане на решението по ал. 1 комисията отчита в най-голяма степен становищата на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз.
(4) Комисията изпраща на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения всички окончателни решения.
Чл. 42а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) С проекта на решение по чл. 42, ал. 1 комисията може да определи и:
1. съответен пазар, различен от пазарите, посочени в приложим акт на Европейската комисия, или
2. предприятие, което самостоятелно или съвместно с други предприятия има значително въздействие върху съответен пазар.
(2) В случаите по ал. 1, когато Европейската комисия приеме становище, според което проектът на решение ще засегне търговията между държавите – членки на Европейския съюз, ще създаде бариери на единния пазар на Европейския съюз или тя има сериозни съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на Европейския съюз, приемането на проекта на решение се отлага с още 2 месеца.
(3) В случай че в срока по ал. 2 Европейската комисия оттегли резервите си по проекта на решение, комисията приема окончателно решение и го изпраща на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
(4) В случай че в срока по ал. 2 Европейската комисия е изискала от комисията да оттегли проекта на решение, комисията в 6-месечен срок от датата на приемане на решението на Европейската комисия изменя или оттегля проекта на решение.
(5) В случай че комисията измени проекта на решение, процедурите по чл. 36 и 42 се провеждат отново.
Чл. 42б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) С проекта на решение по чл. 42, ал. 1 комисията може да наложи задължения, предвидени в закона, или да продължи, измени или отмени вече наложени задължения.
(2) В случай че в срок до един месец от датата на изпращане на проекта на решение по ал. 1 не постъпи становище на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, комисията приема окончателно решение.
(3) При приемане на решението по ал. 1 комисията се съобразява в най-голяма степен със становищата на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз.
(4) В случаите по ал. 1, когато Европейската комисия приеме становище, според което предложените с проекта на решение мерки ще засегнат търговията между държавите – членки на Европейския съюз, ще създадат бариери на единния пазар на Европейския съюз или тя има сериозни съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на Европейския съюз, приемането на проект на решение се отлага за срок три месеца.
(5) В срока по ал. 4 комисията взаимодейства с Европейската комисия и с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения с цел определяне на най-подходящите задължения за постигане на целите по чл. 4 и при отчитане становищата на заинтересованите страни и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика.
(6) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал. 4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения подкрепи съмненията на Европейската комисия, комисията може в срока по ал. 4 да измени проекта на решение, като се съобрази в най-голяма степен със становищата и предложенията на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да оттегли проекта на решение или да поддържа проекта на решение.
(7) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал. 4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения не подкрепи съмненията на Европейската комисия или ако комисията измени или поддържа проекта на решение, Европейската комисия може в рамките на един месец от изтичането на срока по ал. 4 да приеме решение да оттегли своите резерви или да издаде препоръка, с която се изисква комисията да измени или оттегли проекта на решение.
(8) В срок един месец от издаването на препоръката на Европейската комисия или от оттеглянето на нейните резерви комисията уведомява Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за приетите окончателни мерки. Срокът от един месец може да бъде удължен за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36.
(9) Комисията може да не измени или оттегли проекта на решение, като представи мотивирана обосновка за това.
(10) Комисията може да оттегли проекта на решение на всеки етап от процедурата.
Чл. 42в. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) В изключителни случаи, когато комисията прецени, че съществува спешна нужда от действие за защита на конкуренцията и интересите на потребителите, тя налага обосновани пропорционални временни задължения.
(2) След приемане на решението по ал. 1 комисията уведомява Европейската комисия, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, за наложените временни задължения, като посочва мотивите за тяхното налагане.
(3) Решението по ал. 1 може да се приеме без провеждане на обществено обсъждане и обществени консултации.
(4) Комисията може да удължи срока на действие на временните задължения или да ги направи постоянни след провеждане на процедурата по чл. 42 във връзка с глава девета.
Чл. 43. Комисията спазва изискванията за конфиденциалност на информацията, получена от Европейската комисия и регулаторните органи на други държави—членки на Европейския съюз.
Чл. 43а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията се съобразява с препоръките на Европейската комисия, когато е установено, че има различие при изпълнението на регулаторните функции, които могат да създадат бариери за единния пазар на Европейския съюз, с изключение на случаите, свързани с управлението на ограничените ресурси – радиочестотен спектър.
(2) В случай че комисията не се съобрази с препоръките по ал. 1, тя уведомява Европейската комисия, като мотивира своята позиция.
Чл. 43б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията събира и поддържа информация относно основния предмет на жалбите срещу решения на комисията, броя им, продължителността на процедурите по обжалване и броя на актовете на компетентния съд за спиране действието на решения на комисията.
(2) Комисията предоставя информацията по ал. 1 на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения при отправено мотивирано искане.
Раздел V
Взаимодействие с Комисията за защита на конкуренцията
Чл. 44. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията осъществяват взаимодействие и координация за постигане на целите по чл. 4 в съответствие с този закон и въз основа на правила, приети с решения на двете комисии.
(2) Правилата по ал. 1 се публикуват на страницата на всяка от комисиите в интернет.
Чл. 45. Взаимодействието между комисията и Комисията за защита на конкуренцията се осъществява във форми като:
1. консултации;
2. обмен на информация;
3. предоставяне на становища;
4. съвместни работни групи.
Раздел VI
Взаимодействие със Съвета за електронни медии
Чл. 46. Комисията взаимодейства със Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон и на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 47. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. (1) Съветът за електронни медии издава по реда на Закона за радиото и телевизията лицензии, въз основа на които се разпространяват радио- или телевизионни програми чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Лицензиите по ал. 1 дават право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от комисията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението.
(3) Радио- или телевизионните програми се разпространяват от предприятието по ал. 2 въз основа на писмен договор между предприятието и радио- или телевизионния оператор, освен ако в закон е предвидено друго.
(4) Предприятието, осъществяващо електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, разпространява лицензирани телевизионни програми, които са с вид и профил, определен, съответно съгласуван от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 47а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 48. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 48а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 49. (1) Комисията приема нормативни административни актове, с които определя реда за осигуряване на достъп до електронни съобщителни услуги чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване и за осигуряване на електронни съобщителни услуги, предназначени за лица със слухови и зрителни увреждания.
(2) Преди приемане на актовете по ал. 1 комисията провежда обществено обсъждане по реда на чл. 36 и взема становище от Съвета за електронни медии.
(3) Съветът за електронни медии приема становищата по ал. 2 в 30-дневен срок от получаване на проектите на актове от комисията.
Чл. 49а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Съветът за електронни медии регистрира по реда на Закона за радиото и телевизията радио- и телевизионни оператори, които създават програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, когато предназначението на излъчвания сигнал е за приемане извън територията на Република България.
(2) Регистрацията по ал. 1 дава право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от комисията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване.
(3) Радио- или телевизионните програми се разпространяват от предприятието по ал. 2 въз основа на писмен договор между предприятието и радио- или телевизионния оператор.
Чл. 49б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията при спазване изискванията на процедурата, предвидена в глава пета, открива процедура на конкурс за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, разпространяващи програмите по чл. 49а.
(2) В експертната комисия за провеждане на конкурса се включват и двама представители на Съвета за електронни медии, определени с решение на съвета.
(3) Предприятието, получило разрешение по ал. 1, разпространява радио- или телевизионни програми съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 49в. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.
(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност.
(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.
Раздел VII
Финансиране
Чл. 50. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.
Чл. 51. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 52. Комисията съставя и ежегодно до 30 май публикува на страницата си в интернет проект за очакваните приходи по чл. 51, с изключение на приходите от административната такса за контрол и за съответните разходи за осигуряване на дейността си за следващата година, който представя за съгласуване на министъра на финансите.
Чл. 53. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел VIII
Решаване на спорове между предприятия
Чл. 54. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 55. (1) Когато засегнатата страна е отправила искане за съдействие за постигане на съгласие, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия.
(2) Специализираната комисия изслушва становищата на страните, изяснява причините, поради които е направено искането, и разяснява неблагоприятните последици от непостигането на съгласие.
(3) При непостигане на съгласие между страните в 30-дневен срок от постъпване на искането всяка от засегнатите страни по ал. 1 може да поиска даване на задължителни указания от комисията в 14-дневен срок.
(4) Процедурата по оказване на съдействие за постигане на съгласие е безплатна.
Чл. 56. (1) Когато засегнатата страна е отправила искане за даване на задължителни указания, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия, в която се включва поне един правоспособен юрист. Към работата на специализираната комисия могат да бъдат привличани като членове или консултанти и външни експерти.
(2) Специализираната комисия разглежда искането и приложените към него документи в 7-дневен срок от определянето ѝ.
(3) При установяване на непълноти или нередовности на документите председателят на специализираната комисия писмено уведомява лицето, като му дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или нередовностите.
(4) В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, комисията оставя искането без разглеждане.
Чл. 57. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 58. (1) Специализираната комисия проучва направеното искане и становищата на заинтересованите страни, всички приложени към тях доказателства и при необходимост изисква допълнителни доказателства, в т. ч. извършването на проверки от оправомощени по този закон служители.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват в срок и обем, определени от специализираната комисия. При необходимост срокът може да бъде удължен. При всички случаи срокът за извършване на проверка по ал. 1 не може да е по-дълъг от 14 дни.
(3) След събиране на всички доказателства специализираната комисия обсъжда искането и събраните доказателства по случая в присъствието на страните или на техни упълномощени представители.
(4) Заинтересованите страни писмено се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на срещата най-малко 7 дни преди провеждането ѝ, като в уведомлението се уточнява, че при неявяване на техни представители специализираната комисия ще разгледа искането в тяхно отсъствие.
(5) Специализираната комисия съставя протокол за проведената среща, който съдържа:
1. състав на специализираната комисия и списък на присъствалите лица;
2. изложение на становищата на страните;
3. констатации на специализираната комисия от проведената среща;
4. дата на съставяне на протокола.
Чл. 59. В срок до два месеца от постъпване на искането по чл. 54 специализираната комисия изготвя и внася в комисията доклад, към който прилага събраната в хода на процедурата документация и проект на решение на комисията относно искането.
Чл. 60. Комисията разглежда доклада по чл. 59 на първото си заседание след внасянето му, като може да:
1. приеме резултатите от работата на специализираната комисия и да вземе мотивирано решение по постъпилото искане по чл. 54;
2. разпореди извършването на допълнителни действия по проверка на фактическата обстановка, анализирането ѝ от специализираната комисия и изготвяне нов проект на решение, като определя срок за това.
Чл. 61. (1) Комисията в срок до 4 месеца от постъпване на искането по чл. 54 с мотивирано решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.
(2) Решението по ал. 1 се изпраща на заинтересованите лица в тридневен срок от приемането му и се публикува на страницата на комисията в интернет, с изключение на информацията, определена от страните за търговска тайна.
Чл. 62. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IХ Разделно счетоводство
Чл. 63. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които имат специални или изключителни права за предоставяне на услуги в други сектори, включително в други държави – членки на Европейския съюз:
1. водят разделно счетоводство по отношение на дейностите, свързани с осъществяването на електронни съобщения, при условията, при които такова аналитично счетоводство се води за дейностите, осъществявани от правно независими субекти, или
2. прилагат структурно разделение за дейностите, свързани с осъществяването на електронни съобщения.
(2) Задължението по ал. 1, т. 1 не се прилага за предприятия, чийто годишен оборот от дейности, свързани с осъществяване на електронни съобщения, е по-малък от левовата равностойност на 50 000 000 евро по официалния валутен курс на лева спрямо еврото.
Глава пета
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 64. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Електронните съобщения се осъществяват свободно, след уведомяване и/или след издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
Чл. 65. (1) Електронните съобщения за собствени нужди се осъществяват свободно в случаите, когато се осъществяват чрез:
1. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. електронни съобщителни мрежи без ползване на ограничен ресурс;
2. радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен.
Чл. 65а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Осъществяването на електронни съобщения чрез радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен, се определя с правила, приети от комисията. Правилата се обнародват в „Държавен вестник“.
Чл. 66. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Обществени електронни съобщения се осъществяват след подаване на уведомление до комисията.
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятия, които предоставят трансгранични електронни съобщителни услуги на предприятия, разположени в няколко държави – членки на Европейския съюз, подават по едно уведомление за съответната държава членка.
Чл. 67. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Електронни съобщения се осъществяват след издаване на разрешение в случаите, когато е необходим индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Електронни съобщения се осъществяват след издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, когато това е необходимо за:
1. избягване на вредни смущения;
2. гарантиране техническото качество на услугата;
3. защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър, или
4. постигане на други цели от общ интерес, определени в съответствие с правото на Европейския съюз.
Чл. 68. Електронните съобщения могат да се осъществяват от неограничен брой лица, освен в случаите на използване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 69. Обществените електронни съобщения се осъществяват от еднолични търговци и от юридически лица.
Чл. 70. Електронни съобщения се осъществяват на територията на цялата страна, освен ако в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс или в общите изисквания за извършване на конкретната дейност е определен ограничен териториален обхват.
Чл. 71. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс има първоначален срок до 20 години. Продължаването на срока на разрешението се извършва по реда на чл. 114, ал. 2.
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. При определяне на първоначалния срок по ал. 1 комисията се съобразява със съответната услуга и заложените цели, като отчита и периода за амортизация на инвестициите.
Чл. 72. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Осъществяване на електронни съобщения при спазване на общи изисквания
Чл. 73. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 73а. Нов – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г.
Чл. 74. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятието, което уведоми комисията за намерения да осъществява обществени електронни съобщения, има най-малко следните права :
1. да предоставя електронни съобщителни мрежи и/или услуги, считано от датата на подаване на уведомление по образец до комисията, освен когато е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. да изгражда, използва и се разпорежда с електронни съобщителни мрежи и съоръжения;
3. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. да получава одобрение на инвестиционни проекти, в т.ч. комплексни проекти за инвестиционна инициатива и разрешения за строеж за обществени електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура по реда и в сроковете по чл. 281, ал. 4;
4. Предишна т. 3 – ДВ, бр. 105 от 2011 г. да договаря и получава достъп до и взаимно свързване с мрежи на други предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, като спазва изискванията на действащото законодателство;
5. Предишна т. 4 – ДВ, бр. 105 от 2011 г. да предлага някоя или всички услуги от обхвата на универсалната услуга, когато е определено за предоставящо някоя или всички услуги от обхвата на универсална услуга на цялата територия на страната или на част от нея по реда на глава единадесета.
Чл. 75. (1) Правата по чл. 74 възникват от датата на надлежно подадено уведомление по образец до комисията, освен в случаите, когато е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Уведомлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което осъществява електронни съобщения—наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. кратко описание и основни параметри на обществената електронна съобщителна мрежа и/или услуга;
3. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. териториален обхват, където е приложимо;
4. лице и данни за контакти;
5. предполагаема дата за започване предоставянето на обществени електронни съобщения.
(3) Уведомлението се подава на български език.
(4) В случай на непълнота на уведомлението в 7-дневен срок от получаването му комисията писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.
(5) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В случай че от подаденото уведомление се установи, че за осъществяване на обществени електронни съобщения е необходимо ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, комисията писмено уведомява лицето за необходимостта от подаване на заявление за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс в 7-дневен срок от датата на получаване на уведомлението, съответно от отстраняване на непълнотите.
(6) Комисията вписва лицето в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняване на непълнотите.
(7) Предприятието, осъществяващо обществени електронни съобщения, уведомява комисията за всяка промяна на данните от уведомлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
Чл. 76. Предприятието може да прекрати предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за което уведомява комисията.
Чл. 77. (1) Предприятието, осъществяващо електронни съобщения при общи изисквания, може да поиска писмено от комисията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1.
(2) Комисията издава удостоверението по ал. 1 в 7-дневен срок от постъпване на искането. В удостоверението се посочват правата по чл. 74, свързани с предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, изграждане на електронна съобщителна инфраструктура, включително право на преминаване, договаряне на достъп до и взаимно свързване на мрежи.
(3) За издаване на удостоверение по ал. 1 се заплаща административна такса в размер, определен в тарифата за таксите, които се събират от комисията по този закон. Към искането се прилага документ за платена такса.
(4) Удостоверение по ал. 1 не се издава, ако не е приложен документ за платена административна такса.
Чл. 78. (1) В случай че комисията установи неизпълнение на приложимите общи изисквания и/или на наложени специфични задължения, тя уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването, като определя срок не по-кратък от 1 месец, считано от уведомяването за изразяване на становище и отстраняване на неизпълнението.
(2) В случай че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови неизпълнението в срока, посочен от комисията, комисията налага глоба или имуществена санкция съгласно този закон.
(3) Комисията може да вземе решение за преустановяване осъществяването на обществени електронни съобщения от предприятието по чл. 75, в случай че е налице някое от следните обстоятелства:
1. установено системно неизпълнение на приложими изисквания по чл. 73 и/или на специфични задължения;
2. установено съществено нарушение на този закон;
3. отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(4) Предприятието по ал. 3 може да подаде уведомление за предоставяне на същите електронни съобщителни услуги не по-рано от 6 месеца от датата на влизане в сила на решението за преустановяване.
Чл. 78а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) В случай че не са изпълнени приложимите общи изисквания или задължения по разрешенията и/или наложени специфични задължения, комисията може с решение да наложи спешни мерки за отстраняване на нарушения, които представляват:
1. непосредствена и сериозна опасност за обществената безопасност, обществената сигурност или общественото здраве, или
2. сериозни икономически или оперативни проблеми на други доставчици или потребители на електронни съобщителни мрежи или услуги, или на други ползватели на радиочестотния спектър.
(2) Комисията дава възможност на предприятието да изрази становище и да предложи мерки за отстраняване на нарушението. Комисията се произнася в 14-дневен срок по становището и предложените от предприятието мерки.
(3) Мерките по ал. 1 се налагат за срок не по-дълъг от три месеца. В случай че процедурите за отстраняване на нарушението не са приключили, този срок може да бъде удължен с не повече от три месеца.
(4) В случай че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови неизпълнението в срока по ал. 3, комисията налага санкция съгласно този закон.
Раздел III
Издаване на разрешение—общи положения
Чл. 79. За ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения се изисква разрешение.
Чл. 80. (1) Изискванията за издаване на разрешение са еднакви за всички лица, желаещи да осъществяват един и същи вид електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Издаването на разрешение се извършва при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.
Чл. 81. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 82. (1) Заявленията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди се удовлетворяват без провеждане на конкурс или търг, като ресурсът се предоставя за ползване на първия по време заявител.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите, когато ограниченият ресурс е необходим за осигуряване на преносна среда в мрежите на предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения.
Чл. 83. (1) Процедурата по издаване на разрешение започва след подаване на заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по образец, утвърден от комисията. Заявлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което иска издаване на разрешение:
а) за физическите лица—трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес, а за чужденците—личен номер;
б) за юридическите лица и едноличните търговци—наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния идентификационен код;
2. посочване на необходимия индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър и/или номера, и/или позицията на геостационарната орбита;
3. кратко описание на вида електронни съобщения, за които е необходимо ползването на индивидуално определен ограничен ресурс;
4. описание на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения;
5. описание на услугата или услугите, които лицето ще предлага чрез индивидуално определения ограничен ресурс, в случай че той е предназначен за осъществяване на обществени електронни съобщения;
6. срок за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс;
8. първоначален териториален обхват;
9. лице и данни за контакти.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, ако лицето не е регистрирано или пререгистрирано след 1 януари 2008 г. по реда на Закона за търговския регистър, а за чуждестранни лица—съответен документ, когато е приложимо;
2. документ за внесена такса за административни услуги;
3. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. документ, удостоверяващ, че предприятието не е обявено в несъстоятелност, ако лицето не е регистрирано или пререгистрирано след 1 януари 2008 г. по реда на Закона за търговския регистър или не е в производство за обявяване в несъстоятелност, ако лицето не е регистрирано или пререгистрирано след 1 януари 2008 г. по реда на Закона за търговския регистър;
4. декларация, че едноличният търговец не е в процедура по заличаване;
5. документ, издаден от компетентен орган, с който се удостоверява, че физическото или юридическото лице няма парични задължения към държавата по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.
6. Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. декларация от управителя и членовете на управителните органи на лицето, че не са лишени от правото да упражняват търговска дейност.
(3) Заявлението и документите към него се подават на български език.
(4) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1 и 2 комисията уведомява писмено заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.
Чл. 84. (1) Комисията с мотивирано решение отказва издаването на разрешение, когато:
1. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. не е налице свободен ограничен ресурс, включително когато не е координиран на национално или когато е необходимо, на международно ниво;
2. използването на ограничения ресурс би застрашило националната сигурност или е в противоречие с международни задължения, произтичащи от влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;
3. лицето, което кандидатства за разрешение:
а) е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност или се намира в ликвидация;
б) е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
в) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. има публични задължения към държавата, включително и към комисията и осигурителни фондове, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
г) е с отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „в“ се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по буква „б“—с декларация от физическото лице.
(3) Разпоредбата на ал. 1, т. 3, буква „б“ се прилага и за управители или членове на управителни органи на предприятието.
Чл. 85. Предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, са длъжни да уведомяват комисията за настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, в 14-дневен срок от настъпването им.
Раздел IV
Издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс
Чл. 86. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 87. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 88. (1) Комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера, в срок до три седмици от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите.
(2) Комисията уведомява писмено заявителя в тридневен срок от приемане на решението по ал. 1.
(3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
Раздел V
Издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, или позиции на геостационарна орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения, след провеждане на конкурс или търг
Чл. 89. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може по своя инициатива да обяви намерение да проведе конкурс или търг за ползване на конкретен радиочестотен спектър или конкретна позиция на геостационарна орбита при необходимост от ограничаване броя на издаваните разрешения.
(2) Комисията обявява намерение за провеждане на конкурс или търг и по инициатива на заинтересовано лице.
Чл. 90. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 91. (1) След подаване на заявление по чл. 83 за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита, за осъществяване на обществени електронни съобщения и след приключване на международното координиране, когато такова е необходимо, комисията в 5-дневен срок публикува съобщение в страницата си в интернет и поне в един национален ежедневник. Когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват, комисията в 10-дневен срок публикува съобщението и в „Държавен вестник“. Съобщението съдържа:
1. информация за заявения ограничен ресурс;
2. покана за подаване на други заявления в срок до 21 дни от датата на публикуване на съобщението в национален ежедневник за ползване на същия ограничен ресурс.
(2) Ако в срока по ал. 1, т. 2 в комисията не постъпи друго заявление за ползване на същия индивидуално определен ограничен ресурс, комисията в 10-дневен срок приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(3) Комисията уведомява писмено заявителя в тридневен срок от приемане на решението по ал. 2.
(4) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 3 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
(5) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Предприятието получава разрешението след заплащане на дължимите такси.
Чл. 92. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 93. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 94. (1) Конкурс се провежда, когато има необходимост от комплексна оценка за издаване на разрешение.
(2) Търг се провежда в случаите, когато с оглед характера на осъществяването на обществени електронни съобщения от съществено значение е размерът на предложената тръжна цена.
Чл. 95. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Началната тръжна цена при провеждане на търг се определя от комисията с решението по чл. 93, ал. 2.
(2) Стъпката за наддаване при провеждане на търг се определя от комисията в тръжните книжа.
(3) Достигнатата чрез наддаването сума се изплаща от спечелилия кандидат в срок, определен с решението по ал. 1.
Чл. 96. (1) Конкурсните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс—предмет на конкурса;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в конкурса;
3. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения—предмет на конкурса, като: темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, приложими технологии, задължения, свързани с националната сигурност;
4. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии за оценка, относителната им тежест и механизъм за оценяване при спазване на принципите за управление на радиочестотния спектър с оглед постигане на целите по чл. 4;
5. правила за провеждане на конкурса;
6. правила за работата на експертната комисия за провеждане на конкурса;
7. размер на депозита за участие в конкурса.
(2) Конкурсните книжа съдържат и условия за участие в конкурса и проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията.
Чл. 97. Тръжните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс—предмет на търга;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в търга;
3. правила за провеждане на търга;
4. правила за работа на експертната комисия за провеждане на търга;
5. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии за недопускане и отстраняване от участие в търга при спазване на изискванията, свързани с управлението на радиочестотния спектър, с оглед постигане на целите по чл. 4;
6. проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията;
7. размер на депозита за участие в търга, който не може да бъде по-голям от 5 на сто от определената начална тръжна цена, както и условия, свързани с депозита за участие в търга;
8. място, дата и час за провеждане на търга.
Чл. 98. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 99. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. За провеждането на конкурс или търг комисията определя експертна комисия, поне един от членовете на която е правоспособен юрист. Като членове на експертната комисия може да участват и представители на заинтересованите ведомства и на комисията. В експертната комисия задължително се включва представител на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Лице, което има съществен търговски, финансов или друг делови интерес, не може да участва като член на експертната комисия.
(3) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато на членове на експертната комисия или на членове на техните семейства, включително съпрузи, роднини по права линия—без ограничения, по съребрена линия—до четвърта степен включително, и роднини по сватовство—до втора степен включително, както и на икономически свързани с тях лица, се издава разрешение по този закон.
(4) Всеки член на експертната комисия е длъжен да декларира писмено пред комисията липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат и че няма да бъдат назначени в органи на управление на кандидата, спечелил конкурса или търга, до една година от издаването на разрешението.
(5) Декларациите по ал. 4 се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.
(6) Членовете на експертната комисия са длъжни да не разпространяват пред трети лица информация, получена в хода на процедура по провеждане на конкурс или търг. Всеки член на експертната комисия подписва декларация преди началото на процедурата за спазването на това задължение.
Чл. 100. (1) Лицата, които искат да участват в обявения от комисията конкурс или търг, подават писмено заявление за участие, към което прилагат:
1. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. документ, удостоверяващ съществуването и актуалното правно състояние на лицето— в случаите, когато заявителят не притежава Единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър;
2. доказателства за финансови възможности, като: годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайни активи;
3. технически проект и бизнес план в съответствие с изискванията на чл. 96, ал. 1, т. 3;
4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
5. документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3;
6. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;
7. документ за платена конкурсна или тръжна документация;
8. други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.
(2) Всички документи се подават на български език.
(3) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 3, кандидатът се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите, като му се дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, кандидатът не се допуска до участие.
(4) Лицето, което иска да участва в обявения от комисията конкурс или търг, не се допуска до участие, когато:
1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност, или се намира в ликвидация;
2. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
3. има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
4. е с отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията.
(5) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. В случай че броят на подадените заявления е по-малък или равен на броя на разрешенията, които са предмет на решението по чл. 93, ал. 2, комисията с решение обявява процедурата за приключила и в 10-дневен срок издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър. В тридневен срок след приемането на решението за обявяване на процедурата за приключила комисията го изпраща в „Държавен вестник“ за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
(6) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. В случай че в срока по чл. 93, ал. 2, т. 4 не е постъпило нито едно заявление, комисията с решение прекратява обявената процедура. В тридневен срок след приемането на решението за прекратяване на обявената процедура комисията го изпраща в „Държавен вестник“ за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
Чл. 101. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на конкурсните изисквания.
(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.
Чл. 102. (1) Експертната комисия в 7-дневен срок от приключване на работата си представя на комисията доклад за извършената работа и за резултатите от класирането, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.
(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 комисията приема решение за:
1. издаване на разрешение на кандидата, спечелил конкурса или търга;
2. прекратяване на конкурса или търга, като не определя спечелил кандидат, когато в резултатите от класирането не се посочва кандидат, който отговаря на изискванията на проведения конкурс или търг.
(3) В тридневен срок след приемане на решението по ал. 2 комисията го изпраща в „Държавен вестник“ за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
Чл. 103. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията има право да задържи депозитите на кандидатите, които са подали жалби срещу решението по чл. 102, ал. 2 и/или чл. 104, ал. 1, до решаването на спора от съда.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Депозитите на неспечелилите кандидати се освобождават в срок до 7 работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу решението по чл. 104, ал. 1. В същия срок се освобождават депозитите на всички кандидати при прекратяване на процедурата.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Депозитите на спечелилия кандидат и на класирания на второ място се освобождават в срок до 7 работни дни след влизането в сила на решенията по чл. 102, ал. 2, т. 1 и чл. 104, ал. 1.
Чл. 104. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 102, ал. 2, т. 1 комисията издава разрешение на спечелилия конкурса или търга кандидат.
(2) Спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.
(3) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. При издаване на разрешението по чл. 90, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1 и 5 предприятието се вписва в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1.
Чл. 105. (1) В случай че спечелилият кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните или конкурсните документи, разрешението се предлага на кандидата, класиран на второ място.
(2) При отказ и на кандидата, класиран на второ място, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(3) В случаите, когато предмет на търг са две или повече разрешения и класиран кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните документи, то се предлага на класирания на следващо място кандидат. В случай че и той се откаже, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(4) Депозитите на лицата по ал. 1, 2 и 3 не се връщат.
Раздел VI
Съдържание на разрешението
Чл. 106. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, се включват всички или някои от следните условия::
1. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. задължение за предоставяне на услугата или за използване на вида технология, за която са предоставени права за ползване на радиочестотен спектър, включително, когато е приложимо, и изисквания за покритие и качество;
2. предоставеният радиочестотен спектър и/ или позициите на геостационарната орбита;
3. териториалният обхват, когато е приложимо;
4. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. възможността за прехвърляне на правата по разрешението;
5. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. условия за осигуряване на ефективно и ефикасно ползване на радиочестотния спектър;
6. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. техническите и експлоатационните условия, необходими за недопускане на вредни радиосмущения и за ограничаване на възможността за излагане на обществото на вредни електромагнитни полета, когато условията са различни от тези, при спазване на изискванията по чл. 73, ал. 3, т. 8, буква „г“;
7. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. срокът на разрешението, който може да бъде променен съобразно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
8. таксата за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър;
9. задълженията, поети от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случай на проведена конкурсна или тръжна процедура;
10. задълженията, произтичащи от международни споразумения, които уреждат ползването на радиочестотния спектър, в случай че такива са приложими;
14. датата на издаване на разрешението;
15. идентификационни данни.
16. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. задължения, свързани с експерименталното ползване на радиочестоти.
Чл. 107. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера и адреси, се включват всички или някои от следните условия:
1. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. услугата, за която предприятията са получили разрешение за ползване на номера, включително изисквания във връзка с предоставянето на тази услуга, както и изисквания за прозрачност на тарифните принципи и максимални цени, които могат да се прилагат в специфичен номерационен обхват с оглед гарантиране защита на правата на потребителите;;
2. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. предоставените номера и адреси;
3. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. изискванията за ефективно и ефикасно ползване на номера;
4. изискванията за преносимост на номерата;
5. задълженията за предоставяне на обществена информация за телефонните номера на абонатите на обществени телефонни услуги за целите на универсалната услуга съгласно глава единадесета и при наличие на изрично съгласие от абонатите;
6. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. срокът на разрешението ;
8. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. възможност и условия за прехвърляне на права по разрешението;
9. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. таксата за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера и адреси ;
11. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. задълженията, произтичащи от международни споразумения, които уреждат ползването на номера и адреси, в случай че такива са приложими;
14. датата на издаване на разрешението;
15. идентификационни данни.
Чл. 108. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел VII
Временни разрешения
Чл. 109. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 110. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Временното разрешение съдържа данните, посочени в заявлението по чл. 109, ал. 5.
(2) Индивидуално определеният ограничен ресурс може да се ползва само по предназначение и начин, изрично определени с временното разрешение.
Чл. 111. (1) За временните разрешения не се прилагат правилата за прекратяване, отнемане или спиране на действието на разрешенията, издадени по този закон.
(2) Действието на временното разрешение се прекратява от комисията незабавно, когато бъде установено, че предоставеният индивидуално определен ограничен ресурс не се ползва по предназначението и начина, определени във временното разрешение.
Чл. 112. Предприятие, на което е прекратено действието на временно разрешение по чл. 111, ал. 2, не може да подава заявление за издаване на ново временно разрешение в 6-месечен срок от датата на прекратяване действието на предишното.
Раздел VIII
Предоставяне на допълнителен ограничен ресурс
Чл. 113. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 114. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 115. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 116. Предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на разрешението и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането.
Чл. 117. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 118. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 119. Предприятие, действието на чието разрешение е било прекратено на основание чл. 117, ал. 1, може да подаде заявление за издаване на ново разрешение не по-рано от 12 месеца от датата на решението на комисията за прекратяване действието на разрешението.
Чл. 120. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 121. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 122. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 123. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шеста
РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР И ПОЗИЦИИ НА ГЕОСТАЦИОНАРНАТА ОРБИТА
Чл. 124. (1) Управлението и ефективното без вредни радиосмущения ползване на радиочестотния спектър се провежда в съответствие с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, Регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди и в съответствие с международни споразумения, по които Република България е страна.
(2) Управлението и ефективното ползване на радиочестотния спектър се осъществява с оглед защита на обществения интерес, безопасността и здравето на гражданите, свободата на словото, културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиката на Европейския съюз, както и интересите на ползвателите на радиочестотния спектър.
(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Управлението на радиочестотния спектър насърчава хармонизираното му използване в Европейския съюз за гарантиране на ефективно и ефикасно използване на радиочестотите с цел създаване на ползи за потребителите като икономии от мащаба и оперативна съвместимост на услугите.
Чл. 125. (1) Когато ползването на радиочестоти е хармонизирано, условията и процедурите са съгласувани и предприятията, на които ще бъдат присвоени радиочестотите, са избрани в съответствие с международни споразумения и правила на Общността, комисията издава разрешение за ползване на тези радиочестоти.
(2) Ако всички национални условия, отнасящи се до правото на ползване на радиочестотите, са изпълнени в случай на обща процедура за избор, комисията не трябва да налага други условия, допълнителни критерии или процедури, които биха ограничили, променили или забавили правилното прилагане на общото присвояване на тези радиочестоти.
Чл. 126. Радиочестотният спектър в обхвата от 9 kНz до 3000 GHz се разпределя на радиочестоти и радиочестотни ленти, радиослужби и ползватели.
Чл. 127. Позициите на геостационарната орбита за Република България се определят с международни споразумения.
Чл. 128. Управлението на радиочестотния спектър и ползването на позициите на геостационарната орбита се осъществяват с цел ефективното и без вредни радиосмущения използване на радиочестотния спектър при съобразяване с интересите на националната сигурност и при спазване принципите на предвидимост, равнопоставеност и обективност.
Чл. 129. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 130. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 130а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията редовно, най-малко веднъж на всеки две години, преразглежда необходимостта от ограниченията, посочени в чл. 130, ал. 2 – 4, и публикува резултатите от това преразглеждане на страницата си в интернет.
Глава седма
НОМЕРА, АДРЕСИ И ИМЕНА
Чл. 132. Националният номерационен план представлява разпределение на номерата, използвани в електронните съобщителни мрежи за идентификация, маршрутизация и таксуване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги.
Чл. 133. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 133а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена се определят с наредба от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 134. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 135. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 136. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят помежду си цени, свързани с осъществяването на преносимост на номерата, както следва:
1. еднократна цена, покриваща разходите, във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер;
2. цени за взаимно свързване във връзка с промяна на предприятието по чл. 134, ал. 1 при спазване на принципа за разходоориентираност.
Чл. 136а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В случаите, когато са налице цени за крайните потребители за пренасяне на номер, предприятията по чл. 134, ал. 1 определят тези цени по начин, който не възпрепятства промяната на предприятието, предоставящо съответната услуга.
Чл. 137. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г.
Раздел III
Достъп до номера и услуги
Чл. 138а. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятие, на което е предоставено разрешение за ползване на обхват от номера от Националния номерационен план, няма право да поставя неравнопоставени условия пред други предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, във връзка с достъпа до техни услуги, предоставяни чрез номера от този обхват.
Чл. 138б. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и осигуряващи възможност за осъществяване на изходящи повиквания към номера от Националния номерационен план, осигуряват безплатен достъп на крайните потребители до единния европейски номер за спешни повиквания 112 и до националните номера за спешни повиквания.
Чл. 138в. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, когато е технически и икономически възможно, осигуряват на всички крайни потребители възможност за:
1. достъп до негеографски номера и ползване на услуги, предоставяни чрез тези номера в рамките на Европейския съюз;
2. достъп до всички номера, предоставяни в рамките на Европейския съюз, независимо от използваната от предприятието технология и устройства, включително номерата от националните номерационни планове на държавите членки, както и тези от Европейското телефонно номерационно пространство и универсални международни телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп.
(2) В случай че виканият абонат е ограничил достъпа до своя абонатен номер за повиквания от определени географски райони поради търговски съображения, ал. 1 не се прилага.
(3) Комисията може да изиска от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи и/или услуги, да блокират за всеки конкретен случай достъпа до номера или услуги, когато това е оправдано поради измама или злоупотреба, и да изиска в тези случаи от предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, да си удържат съответните приходи от взаимно свързване и/или от други услуги.
(4) В случай че номерът по ал. 3 е от номерационния план на друга държава – членка на Европейския съюз, или е номер от Европейското телефонно номерационно пространство, или универсален международен телефонен номер за достъп до услуги с безплатен достъп, предоставен на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги на територията на тази държава членка, комисията си взаимодейства със съответните регулаторни органи на тази държава членка за предприемане на действията по ал. 3.
(5) Комисията може да предприеме действията по ал. 3 и при обосновано искане на регулаторен или друг държавен орган на държава – членка на Европейския съюз.
Глава осма
ТАКСИ
Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.
(2) Административните такси по ал. 1 са:
1. годишна такса за контрол;
2. еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
3. Изм. – ДВ, бр. 11 от 2014 г. еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението и за удължаване срока на действие на разрешението;
4. еднократна такса за административни услуги.
Чл. 140. Таксите за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс са:
1. годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 141. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 142. (1) Еднократната такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс е равна на административните разходи за подготовка и издаване на разрешението и включва разходите за:
1. труд и материали;
2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност, ако такава е необходима във връзка с издаването на разрешението;
3. честотно планиране и национална и международна координация.
(2) При провеждане на търг за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс окончателната тръжна цена включва таксата по ал. 1.
Чл. 143. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Лицата, осъществяващи електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс –, номерарадиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения.
(2) Изм. – ДВ, бр. 11 от 2014 г. При предоставяне на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър или номера, предприятията заплащат допълнителна еднократна такса. При удължаване срока на действие на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA), мрежи за неподвижен безжичен достъп (FWA), обществени мобилни наземни мрежи и наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, се заплаща еднократна такса.
(3) Размерите на таксите по ал. 1 и 2 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:
1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от електронната съобщителна мрежа, за която е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. териториален обхват, предвиден в разрешението;
3. мощност на изхода на предавателя;
4. заемана честотна лента;
5. брой на използваните радиостанции;
6. брой на използваните радиочестотни канали;
7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента)—симплексен/дуплексен;
8. вид на електронната съобщителна мрежа, за която е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
9. брой на използваните електронни съобщителни мрежи;
10. предназначение на радиостанциите и електронните съобщителни мрежи;
11. срок на ползване на радиочестотния спектър.
12. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. степен на ограниченост на ресурса – номера;
13. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. икономическата стойност на номера от определени обхвати на базата на предварително определени от комисията публично оповестени критерии.
Чл. 145. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Таксите по, чл. 143, ал. 1 се плащат на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, за което се дължат.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятието може да плати таксите по чл. 143 до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто.
Чл. 146. (1) При издаване на временно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, с изключение на позициите на геостационарната орбита, със срок на действие не по-дълъг от 6 месеца лицата, осъществяващи електронни съобщения, заплащат следните такси:
1. еднократна такса за издаване на разрешение;
2. такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Таксата по ал. 1, т. 2 е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.
Чл. 147. (1) Размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.
(2) В тарифата по ал. 1 се определя и размерът на таксите за административни услуги, предоставяни от комисията.
(3) Таксите се определят в съответствие със следните принципи:
1. равнопоставеност;
2. пропорционалност;
3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;
4. осигуряване на ефективно ползване на ограничените ресурси;
5. задоволяване интересите на потребителите от качествени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(4) Лицата, получили разрешение за ползване на един и същ индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат едни и същи годишни такси.
Чл. 148. (1) Таксите по тарифата, които се събират от комисията, се разпределят по реда на този закон.
(2) Таксите за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се разпределят, както следва:
1. за ползване и за временно ползване на радиочестотен спектър:
а) 35 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 40 на сто—по бюджета на комисията;
в) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. 25 на сто—в приход на държавния бюджет;
2. Изм. – ДВ, бр. 11 от 2014 г. за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър и за удължаване на срока на действие на разрешението—еднократна такса:
а) 25 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто—по бюджета на комисията;
в) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. 70 на сто—в приход на държавния бюджет;
3. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера —по бюджета на комисията;
4. за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения:
а) 25 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто—по бюджета на комисията;
в) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. 70 на сто—в приход на държавния бюджет;
5. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс след провеждане на търг:
а) 25 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто—по бюджета на комисията;
в) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. 70 на сто—в приход на държавния бюджет.
(3) Еднократната такса за издаване на разрешение, таксите за изменение и допълнение на разрешение, годишната такса за контрол и таксите за административни услуги се разпределят по бюджета на комисията.
Чл. 149. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава девета
ПАЗАРИ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И/ИЛИ УСЛУГИ
Чл. 150. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги относно наличието на ефективна конкуренция в съответствие с общите принципи на конкурентното право и специфичните национални условия, определя предприятия със значително въздействие върху пазара и след преценка на необходимостта от това налага, продължава, изменя и/или отменя специфични задължения на предприятията, предоставящи на съответните пазари обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за постигане целите на този закон.
(2) Условията и редът за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара се определят с методика.
(3) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Методиката по ал. 2 се изготвя от комисията съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на Европейския съюз. Методиката се приема от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 151. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията периодично анализира, определя и оценява пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги и установява наличието или липсата на ефективна конкуренция.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Проектът на решение на комисията, с което се определя съответния пазар, анализа и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие или предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които трябва да им бъдат наложени, продължени, изменени и/или отменени, се предоставя при необходимост на Комисията за защита на конкуренцията за становище и се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в интернет за срок не по-кратък от 30 дни. Комисията за защита на конкуренцията се произнася в 30-дневен срок от получаване на проекта.
(3) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2 комисията разглежда постъпилите становища и предложения и ги публикува на страницата си в интернет, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения и тяхното отразяване в проекта, както и мотивите за неприетите предложения.
(5) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. След приключване на процедурата по ал. 2 и 3 комисията съгласува проекта на решение по реда на чл. 42.
Чл. 152. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 153. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 154. (1) Комисията анализира ефективността на конкуренцията на съответния пазар в съответствие с методите и принципите на конкурентното право.
(2) Ефективна конкуренция на съответния пазар е налице, когато нито едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги самостоятелно или съвместно с други предприятия, няма значително въздействие върху този пазар.
Чл. 155. (1) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че е налице ефективна конкуренция, комисията не налага специфични задължения на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съответния пазар.
(2) В случай че са били наложени специфични задължения, комисията отменя тези задължения спрямо предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги на съответния пазар.
(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В случай че са били наложени специфични задължения на предприятия, предоставящи условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, те могат да бъдат изменени или отменени, когато въз основа на пазарен анализ се установи, че е налице ефективна конкуренция само доколкото:
1. достъпът на крайните ползватели до радио- и телевизионните предавания, канали и услуги, определени като задължителни за разпространение, няма да бъде неблагоприятно повлиян от отмяната или изменението на задълженията;
2. няма да бъдат неблагоприятно повлияни перспективите за ефективна конкуренция на пазарите на:
а) цифрови телевизионни и радиоразпръсквателни услуги на дребно;
б) системи за условен достъп и други свързани с тях програмни или технически средства.
(4) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Засегнатите страни от изменението или отмяната на задължения по ал. 3 получават предизвестие с достатъчен срок за предстоящото изменение или отмяна на задълженията.
Чл. 156. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 156а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. При определяне на дадено предприятие като предприятие със значително въздействие върху съответен пазар, както и при определяне на предприятия със съвместно значително въздействие върху съответен пазар комисията взема предвид критерии, определени в методиката по чл. 150, ал. 2.
Чл. 157. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. При определяне на специфичните задължения, които комисията може да наложи, продължи, измени или отмени, тя трябва да спазва следните принципи:
1. пропорционалност на наложеното задължение предвид причината за установената неефективна конкуренция и целения резултат;
2. обоснованост;
3. въздържане от регулаторна намеса на нововъзникващи пазари, дори и при установено наличие на пазарен участник или участници с големи пазарни дялове.
Чл. 157а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари и налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответните пазари в срок до:
1. три години от определяне на специфични задължения на предприятието или предприятията със значително въздействие върху същия съответен пазар; срокът може да бъде удължен с до три години след отправяне на мотивирано предложение за удължаване от комисията до Европейската комисия, в случай че в едномесечен срок от получаването му Европейската комисия не е възразила срещу него;
2. две години от изменение на съответния акт на Европейската комисия, с който се определят съответни пазари, които до момента не са били определени от Европейската комисия като подлежащи на ex ante регулиране.
(2) В случай че комисията не приключи анализа на съответния пазар в сроковете по ал. 1, тя може да отправи искане за съдействие от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за приключване анализа на съответния пазар и за определяне на специфичните задължения, които следва да бъдат наложени. В този случай комисията предоставя на Европейската комисия проекта на решение в срок до 6 месеца от отправяне на искането за съдействие при спазване на процедурата по чл. 42.
Чл. 157б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В случай на трансгранични пазари, установени с решение на Европейската комисия, комисията и съответните национални регулаторни органи извършват анализ на пазарите в съответствие с приложимия акт на Европейската комисия и вземат съгласувано решение относно налагането, продължаването, изменението или отмяната на специфични задължения.
Глава десета
ДОСТЪП И ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ
Раздел I
Общи положения
Чл. 158. Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, има право, а когато е налице искане от друго предприятие—и задължение, да договаря взаимно свързване на мрежите си за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и осигуряване на оперативна съвместимост между услугите.
Чл. 159. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, свободно договарят достъп и/или взаимно свързване и сключват договор в писмена форма.
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията осигуряват достъп и/или взаимно свързване при съобразяване с наложените от комисията задължения, когато такива са определени.
(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията изпращат копие от договора или от неговите изменения за сведение в комисията в едномесечен срок от подписването им.
Чл. 160. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 161. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 162. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и техните служители спазват изискванията за конфиденциалност по отношение на информацията, получена при или по повод договаряне за достъп и/или взаимно свързване, и я ползват само за целите, за които е предназначена.
(2) Информацията по ал. 1 не се предоставя на лица, на които би могла да осигури конкурентни предимства.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са задължени да предоставят информацията по ал. 1 за достъпа и/или взаимното свързване на комисията за реализиране на правомощията ѝ по тази глава.
Чл. 163. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 164. Условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба, приета от комисията, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 165. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги на територията на друга държава—членка на Европейския съюз, могат да искат достъп и/или взаимно свързване по реда на тази глава, без да подават уведомление до комисията, в случай че не предоставят услуги и не поддържат мрежи на територията на страната.
Раздел II
Специфични задължения за достъп и взаимно свързване
Чл. 166. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 167. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Задължението за осигуряване на прозрачност е свързано с публикуване на определена информация, като: финансови отчети, технически спецификации, характеристики на мрежата, условия и ред за предоставяне на достъп и/или взаимно свързване, начин на използване, цени, условия, ограничаващи достъпа до и/или използването на услуги и приложения.
(2) Комисията може да определя съдържанието на информацията, която трябва да се публикува, нивото на изискваната подробност и начина на публикуването ѝ, при съобразяване с необходимостта от защита на търговската тайна.
(3) В случай че, освен задължението по ал. 1, на предприятие по чл. 166, ал. 1 е наложено и задължение за равнопоставеност, комисията може да изиска от него да публикува типово предложение. Типовото предложение може да включва:
1. условия за взаимното свързване или достъп:
а) описание на услугите по взаимното свързване или достъп за всяка от мрежите, условия и срокове за предоставянето им;
б) местоположение на точките на взаимното свързване или достъп, условия и срокове за откриването и/или закриването им;
в) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. мрежови елементи, до които се предлага достъп, ;
г) стандарти и изисквания за качество;
д) друга относима информация, необходима за ползване на услугата;
2. услуги по съвместно разполагане:
а) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. информация за местата за съвместно разполагане и планирани промени, като тази информация може да се предоставя само на заинтересованите лица, за да се гарантира сигурността на мрежата;
б) възможности за съвместно разполагане, включително физическо съвместяване, и ако е възможно, дистанционно и виртуално разполагане;
г) характеристики и технически ограничения за съоръженията, които могат да бъдат съвместно разполагани;
д) мерки за сигурност;
е) условия за допускане на служители на конкурентни предприятия;
ж) стандарти за безопасност;
з) правила за разпределяне на пространството, когато то е ограничено;
и) условия за проверка от конкурентни предприятия на местата, в които е възможно физическо съвместно разполагане, или на местата, където съвместното разполагане е отказано поради липса на възможност;
3. условия в договорите за взаимно свързване или достъп:
а) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. срокове за отговор на заявките за предоставяне на услуги срокове за предоставяне на услугите, срокове и, процедури за отстраняване на повреди, споразумения за ниво на качество на услугите, процедури за възстановяване на услугата и нейното качество;
б) стандартни условия на договора, включително, когато е необходимо, обезщетения при неизпълнение на сроковете за предоставяне на услугите;
в) условия за предоставяне на услугата избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа;
г) условия за преносимост на номерата;
д) цени и механизъм за ценообразуване;
е) друга относима информация, необходима за ползване на услугата.
4. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. условия за достъп до обслужващи операционни системи, както и до информационни системи или бази данни за предварителни заявки, предоставяне, заявяване, обслужване, искания за ремонт и таксуване;
5. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. условия за необвързан достъп до абонатната линия:
а) мрежови елементи, до които се предлага достъп:
аа) самостоятелен и съвместен необвързан достъп до абонатната линия, включително самостоятелен достъп до неактивна абонатна линия;
бб) самостоятелен и съвместен необвързан достъп до част от абонатната линия, включително самостоятелен достъп до част от неактивна абонатна линия;
вв) достъп до неактивни мрежови елементи за целите на пренос (backhaul), когато е приложимо;
гг) условия за достъп до подземна канална мрежа с оглед изграждане на мрежи за достъп, когато е приложимо;
б) информация за местоположението на обектите за физически достъп в мрежата, включително разпределителни шкафове и разпределители, наличие на абонатни линии, части от абонатни линии и средства за пренос (backhaul) в определени части от мрежата, към която се осъществява достъпът, и когато е приложимо, местоположение и налично пространство в каналната мрежа;
в) технически условия, свързани с достъпа до и използването на абонатни линии, части от абонатни линии, включително технически характеристики на усуканата метална двойка, оптични влакна и други сходни елементи, кабелни разпределители и прилежащи съоръжения и когато това е приложимо, технически условия, свързани с достъпа до канална мрежа;
г) срокове и условия за подаване на заявки, процедури за предоставяне и ограничения за ползване.
(4) Условията по ал. 3, т. 3, буква „в“ са приложими по отношение на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар на дребно.
(5) Цените по ал. 3, т. 3, буква „д“ имат необвързана структура, която позволява заплащане само за услугата, искана от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, когато исканата услуга може да бъде предоставена самостоятелно.
(6) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията налага на предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, на което е наложено задължение по чл. 166, ал. 2, т. 4, във връзка с предоставяне достъп на едро до мрежова инфраструктура, включително необвързан достъп до абонатната линия, да публикува типово предложение, включващо най-малко условията по ал. 3, т. 3, букви „а“, „б“ и „д“, т. 4 и 5.
(7) Комисията с решение, прието по реда на чл. 37 при спазване на принципите по чл. 5 и за постигане на целите по чл. 4, одобрява без забележки или задължава предприятията да изменят типовите си предложения.
(8) Индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение.
(9) Типовото предложение може да бъде изменяно по инициатива на задълженото предприятие или на комисията по реда на ал. 7.
Чл. 168. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Задължението за осигуряване на равнопоставеност обхваща предоставяне на равностойни условия при сходни обстоятелства на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни услуги, както и предоставяне на услуги и информация при същите условия и качество като тези, при които предприятието предоставя собствени услуги и/или които предприятието предоставя на свързаните с него лица или търговски партньори.
Чл. 169. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 171. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Когато на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, е наложено задължението за разходоориентираност на цените при прилагане на разработена от него система за определяне на разходите, предприятието доказва, че определените от него цени произтичат от разходите, включително разумна възвръщаемост на инвестициите.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. С цел изчисляване на разходи за ефикасно предоставяне на услугите комисията може да използва методи за отчитане на разходите, независими от методите, прилагани от съответното предприятие.
(3) Комисията може да изиска от предприятието по ал. 1 пълна обосновка на цените и когато е необходимо—тяхната промяна.
Чл. 172. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятие, на което е наложено задължение за разработване и прилагане на система за определяне на разходите, осигурява публична достъпност на нейното описание, което съдържа най-малко основните категории, по които са групирани разходите, и правилата за тяхното разпределение.
(2) Комисията назначава проверка на прилагането на системата за определяне на разходите, която се извършва от независим одитор, като резултатите от проверката се публикуват ежегодно.
Чл. 172а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може да наложи задължение на вертикално интегрирано предприятие със значително въздействие върху съответен пазар да отдели в самостоятелно действащо предприятие дейностите, свързани с предоставяне на услуги за достъп на едро.
(2) Комисията може да наложи задължението по ал. 1, когато установи, че задълженията, наложени по чл. 166, ал. 1 и 2, не са успели да допринесат за ефективна конкуренция и че са налице съществени и трайно установили се конкурентни проблеми и/или изкривяване на съответни пазари за достъп на едро.
(3) Задължението по ал. 1 се налага пропорционално на възникналия проблем и в съответствие с целите по чл. 4 като изключителна мярка.
(4) Отделеното предприятие по ал. 1 предоставя услуги за достъп на едро на всички предприятия, включително на свързани лица, при еднакви условия и ред, включително цени и срокове.
(5) Комисията налага задължението по ал. 1 след провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 и след разрешение от Европейската комисия.
Чл. 172б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 172в. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) При положително решение на Европейската комисия по проекта на решение по чл. 172б комисията извършва по реда на чл. 151 координиран анализ и оценка на пазарите, върху развитието на които мрежата за достъп оказва въздействие.
(2) Въз основа на извършения анализ и оценка по ал. 1 комисията налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения по реда на чл. 42.
Чл. 172г. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да налага на предприятие със задължение за функционално разделяне всички или някои от задълженията по чл. 166, ал. 1 и 2 за съответен пазар, за който то е определено като предприятие със значително въздействие върху него.
Чл. 172д. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) В случай че предприятие със значително въздействие на един или няколко съответни пазара има намерение да прехвърли всички или част от активите от мрежата си за абонатен достъп на несвързано с него юридическо лице или да създаде отделно юридическо лице за предоставяне на достъп при равностойни условия на всички предприятия, предоставящи услуги на дребно, включително на своите поделения за продажба на дребно, то информира комисията за това три месеца предварително.
(2) Предприятието по ал. 1 уведомява комисията за окончателния резултат, както и за всяка промяна на намеренията си.
Чл. 172е. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията оценява въздействието от прехвърлянето на активи от мрежата за абонатен достъп, като провежда координиран анализ на различните пазари, свързани с мрежата за абонатен достъп по реда на чл. 151.
(2) Въз основа на анализа и оценката по ал. 1 комисията налага, продължава, изменя или отменя задължения, наложени по реда на този закон, на предприятието по чл. 172д, ал. 1.
(3) Комисията може да налага на предприятието, което е придобило активи от мрежа за абонатен достъп, всички или някои от задълженията по чл. 166, ал. 1 и 2 за съответен пазар, за който то е определено като предприятие със значително въздействие върху него.
Раздел III
Достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и съоръжения
Чл. 173. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Задължението за предоставяне на достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и/или съоръжения може да се наложи на предприятие със значително въздействие върху пазара по преценка на комисията, включително когато отказът за предоставяне или налагането на срокове и условия, което се приравнява на отказ, може да възпрепятства наличието на устойчив конкурентен пазар на услуги на дребно или е във вреда на крайните потребители.
Чл. 174. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 175. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията налага задължението по чл. 173 за постигане на целите по чл. 4, като следва принципа на пропорционалност и взема предвид:
1. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. техническа и икономическа жизнеспособност на ползването или инсталирането на съоръжения от конкурентни предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, с оглед развитието на пазара и характера и вида на използваното взаимно свързване и достъп;
2. възможност за предоставяне на достъп с оглед на наличния капацитет;
3. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. направени първоначални инвестиции от собственика на инфраструктурата, отчитайки всички направени публични инвестиции и свързаните с тях рискове;
4. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. запазване на конкуренцията в дългосрочен аспект и по-специално икономически ефективна конкуренция по отношение на инфраструктурата;
5. права на интелектуална собственост, когато са относими;
6. предоставяне на общоевропейски услуги;
7. наложени специфични задължения на същото предприятие на съседни свързани пазари.
Чл. 175а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията при налагане на задължението по чл. 173 може да постави технически или експлоатационни условия към предприятието, предоставящо достъпа, и/или предприятието, ползващо достъпа, когато това е необходимо за осигуряване нормалното функциониране на мрежата.
(2) В случай че условията по ал. 1 включват спазване на технически стандарти и/или стандартизационни документи, задълженията са в съответствие с изискванията на глава шестнадесета, раздел II.
Чл. 176. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 177. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IV
Защитени услуги и условен достъп
Чл. 178. (1) Защитени услуги са услугите, предоставени на основата на условен достъп срещу възнаграждение, както следва:
1. по радиоразпръскване;
2. по телевизионно разпръскване;
3. услугите на информационното общество;
4. предоставянето на условен достъп до услугите по т. 1, 2 и 3.
(2) Достъпът до защитена услуга по ал. 1 се осъществява с устройство за условен достъп, предоставено от доставчика на защитената услуга.
(3) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Смята се за нарушение извършването на дейност с търговска цел, включваща производство, внос, разпространение, продажба, наемане, притежание, монтиране, поддръжка, заменяне или рекламиране на забранени устройства за достъп до защитена услуга.
Чл. 179. (1) Системите за условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, независимо от средствата, чрез които се осъществява преносът, осигуряват на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи, техническа възможност за икономически ефективен достъп до управлението на защитени услуги, предоставяни въз основа на условен достъп.
(2) Предприятията по ал. 1, управляващи системи за условен достъп, предоставят на операторите за радио- и телевизионна дейност и доставчиците на защитени услуги техническа възможност, която позволява техните цифрови услуги да се приемат само от зрителите или слушателите, които имат права на ползване, чрез декодиращи устройства.
(3) Декодиращите устройства се управляват от предприятията, които предоставят услуги за условен достъп.
(4) Техническата възможност по ал. 2 се предоставя при условията на справедливост, обоснованост и равнопоставеност на операторите за радио- и телевизионно разпръскване и доставчиците на защитени услуги.
(5) Предприятията, предоставящи условен достъп, водят разделно счетоводство за услугата по ал. 2.
Чл. 180. (1) Правата за производство на продукти и системи за условен достъп—обекти на интелектуална собственост, се предоставят при справедливи, обосновани и равноправни условия.
(2) Предоставянето на правата по ал. 1 не се обвързва с условия, които забраняват, ограничават и затрудняват включването в същия продукт на:
1. общ интерфейс, позволяващ свързване с една или повече системи за достъп;
2. средства, специфични за друга система за достъп, при условие че се спазват обосновани условия, гарантиращи сигурността на обмен на информацията с операторите на системи за условен достъп.
Чл. 181. Комисията може да налага на предприятията по този раздел задължения за предоставяне на достъп до електронни програмни ръководства и достъп до интерфейси за приложни програми.
Глава единадесета
УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА
Раздел I
Същност и обхват на универсалната услуга
Чл. 182. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Предоставяне на универсалната услуга
Чл. 183. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 183а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 182, ал. 2, т. 2, удовлетворяват всяко обосновано искане за предоставяне на обществена телефонна услуга чрез свързването по чл. 182, ал. 2, т. 1, което да позволява провеждане на национални и международни входящи и изходящи повиквания.
Чл. 184. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 185. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 186. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 4 и 5, спазват принципа за равнопоставеност при работа с информацията, предоставяна от други предприятия.
Чл. 187. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, предприемат специални мерки за осигуряване на хора с увреждания на достъп до и достъпност на цените на услугите по чл. 182, ал. 2, т. 2 – 4.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията по ал. 1 осигуряват на крайни потребители с увреждания телефонен указател, справочни услуги, договори и детайлизирани сметки в подходяща за тях форма.
(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията по ал. 1 осигуряват на крайни потребители с увреждания възможност да наблюдават и контролират самостоятелно разходите си чрез средства, подобни на ползваните от другите крайни потребители.
(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията по ал. 1 създават условия за осигуряване на достъп до обществени телефони и други точки за обществен достъп до гласови телефонни услуги на хора с увреждания.
(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Условията, редът и средствата за предоставяне на универсалната услуга на хора с увреждания се определят с наредбата по чл. 182, ал. 3.
(6) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може в обосновани случаи да определя приложими допълнителни стандарти за качество на услугата, за които са разработени параметри за оценка на изпълнението на предприятията при предоставянето на услуги на крайни потребители с увреждания.
Чл. 188. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, публикуват на страницата си в интернет и предоставят на комисията актуална информация за изпълнение на задължението за предоставяне на универсална услуга в съответствие с изискванията и параметрите за качество на услугите и обслужването, определени в наредбата по чл. 182, ал. 3.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да определя съдържанието, формата и начина за предоставяне на информация по ал. 1, за да гарантира, че крайните потребители имат достъп до изчерпателна, сравнима и леснодостъпна информация.
(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията определя целеви стойности на параметрите за качество на универсалната услуга за изпълнение от предприятията със задължения за предоставяне на универсална услуга след провеждане на обществени консултации по реда на чл. 37.
(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. При установено продължаващо неизпълнение на задълженията по ал. 1 комисията може да възложи проверка от независим одитор за сметка на предприятието за гарантиране на точност и сравнимост на данните, предоставени от предприятията със задължения във връзка с универсалната услуга.
Чл. 189. Комисията изготвя обобщен годишен доклад за степента на задоволеност на обществото с универсална услуга и го публикува на страницата си в интернет. Този доклад е неразделна част от доклада на комисията по чл. 38.
Раздел III
Определяне на предприятия със задължение да предоставят универсална услуга
Чл. 190. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията възлага на едно или повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да предоставят всички или някои от услугите по чл. 182, ал. 2 на цялата или на част от територията на страната с цел осигуряване на универсалната услуга на територията на цялата страна.
Чл. 191. (1) Комисията възлага предоставянето на универсална услуга, включително след провеждане на конкурсна процедура, при съответно спазване на правилата по глава пета, при спазване на принципите за обективност, прозрачност, равнопоставеност и в интерес на крайните потребители, без предварително да изключва предприятие от възможността да му бъде възложено предоставянето на универсална услуга или част от нея.
(2) При определяне на предприятията по чл. 190 комисията отчита най-целесъобразния икономически начин за предоставяне на универсалната услуга, който може да служи за определяне на нетна себестойност на задължението за предоставяне на универсална услуга.
Чл. 191а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Когато предприятието по чл. 190 възнамерява да прехвърли значителна част или всички свои активи, свързани с мрежата за абонатен достъп, към юридическо лице с друг собственик, то трябва предварително и своевременно да информира комисията, за да може тя да оцени ефекта от планираната сделка върху предоставянето на универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 1 и 2.
Чл. 192. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да реши да не възлага задълженията по чл. 184, ал. 1 на цялата или на част от територията на страната, ако след консултации със заинтересованите страни по реда на чл. 37 установи, че такива апарати, средства и подобни услуги са широко разпространени.
Чл. 193. Редът за избор на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и за възлагане на задължението за предоставяне на универсалната услуга се определя в наредбата по чл. 182, ал. 3.
Чл. 194. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията уведомява Европейската комисия за определените по този раздел предприятия и за наложените задължения и последващите изменения в тях.
Чл. 194а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията следи развитието и равнището на цените и ценовите пакети на дребно на услугите по чл. 182, ал. 2, когато те се предоставят въз основа на наложено задължение или се предоставят при пазарни условия, ако не са определени предприятия със задължения за предоставяне на тези услуги, по-специално във връзка с потребителските цени и доходи в страната.
Раздел IV
Достъпност на цената на универсалната услуга
Чл. 195. (1) Начинът за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга се посочва в методика, разработена от комисията и приета от Министерския съвет.
(2) Проектът на методиката по ал. 1 се публикува за обществено обсъждане по чл. 36.
Чл. 196. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цените и ценовите пакети на универсалната услуга въз основа на методиката по чл. 195.
(2) Предприятията по ал. 1 предоставят за одобряване от комисията цените и ценовите пакети по ал. 1 заедно с документите по ценообразуване най-малко 60 дни преди влизането им в сила.
(3) Комисията разглежда цените и ценовите пакети по ал. 1 в срок до 30 дни от предоставянето им и може да задължи предприятията по ал. 1 да преработят цените и ценовите пакети в съответствие с изискванията на закона и методиката по чл. 195.
(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията по ал. 1 публикуват одобрените от комисията цени и ценови пакети на универсалната услуга най-малко 14 дни преди влизането им в сила на страницата си в интернет, на видно място в търговските си обекти или по друг подходящ начин.
Чл. 197. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да предлагат на крайните потребители, по-конкретно на хора с увреждания, със специални социални нужди и с ниски доходи, ценови пакети, различни от предлаганите при обичайните търговски условия.
(2) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да прилагат специални ценови пакети, общодостъпни цени, географски осреднени цени на дребно за цялата територия на страната или да спазват ценови ограничения съгласно методиката по чл. 195.
(3) Предприятията, на които са наложени задължения по ал. 1 и 2, спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност при предоставянето на услугите си.
(4) Комисията може да измени или отмени задълженията по ал. 1 и 2.
Чл. 198. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, осигуряват на крайните потребители възможности да наблюдават и контролират самостоятелно разходите си и да избягват неоправдани прекъсвания на услугата чрез:
1. предоставяне на безплатни детайлизирани сметки;
2. безплатно избирателно ограничаване на изходящи повиквания, кратки текстови и мултимедийни съобщения с добавена стойност и където е технически възможно, на други подобни приложения;
3. предоставяне на възможности за предплатен достъп до обществени съобщителни мрежи и използване на обществени телефонни услуги;
4. допускане на разсрочено плащане на таксите за свързване към обществени съобщителни мрежи;
5. предизвестие за възможно последващо спиране на услугата или изключване при неплащане на сметки; всяко спиране се ограничава само до съответната услуга, когато това е технически възможно, с изключение на случаите на измами, системни закъснения в плащането или неплащане на сметки; в срок един месец преди изключването се допускат само повиквания, които не се таксуват на абоната;
6. предоставяне на информация за алтернативни тарифи с по-ниски цени за услугата, ако такива съществуват;
7. безплатни предупреждения в случай на нетипичен трафик или прекомерно потребление.
(2) Начинът за ползване на възможностите по ал. 1 се определя в Общите условия за взаимоотношенията между предприятието и крайните потребители.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да не възлага задълженията по ал. 1 или да ги отмени, в случай че такива вече са наложени на цялата или на част от територията на страната, ако установи, че съответните възможности са широко предлагани.
Чл. 199. Крайните потребители не дължат плащане за услуги и съоръжения, предлагани от предприятията, предоставящи универсална услуга, които не са необходими или присъщи за предоставяне на услугата.
Раздел V
Компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга
Чл. 200. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, определени да предоставят универсална услуга, могат да искат компенсиране на доказаните нетни разходи, когато предоставянето на универсалната услуга представлява несправедлива тежест за тях.
(2) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества за предприятието по ал. 1 от предоставяне на универсалната услуга или на част от нея, при условие че предоставянето води до загуби или се предлага на цени под разумната норма на печалба.
Чл. 201. (1) Комисията изготвя и приема правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсална услуга.
(2) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, изчисляват нетните разходи от предоставяне на универсална услуга съгласно правилата по ал. 1.
Чл. 202. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират във Фонд за компенсиране на универсална услуга, наричан по-нататък „фонда“. Средства за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират от предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги, и от други източници.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.
(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
(4) Фондът се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси само за операциите по компенсиране на нетните разходи за универсална услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българската народна банка.
(5) Преобразуването, прекратяването и ликвидирането на фонда се уреждат със закон.
Чл. 203. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 204. (1) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Решенията са публично достъпни.
(2) Управителният съвет разработва и приема правилник за дейността на фонда.
(3) Административното обслужване на фонда се осигурява от администрацията на комисията.
Чл. 205. Средствата от фонда се разходват само за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга по реда на този раздел.
Чл. 205а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Компенсирането на нетните разходи се извършва обективно, прозрачно, пропорционално и недискриминационно, без да се нарушават конкуренцията и потребителското търсене.
Чл. 206. (1) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г. Предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, заплащат вноски във фонда при условията и по реда на този раздел. От заплащането се освобождават предприятия с годишни брутни приходи под 100 000 лв.
(2) Размерът на вноските по ал. 1 за съответната година не може да превишава 0,8 на сто от брутните приходи от предоставянето на обществена телефонна услуга без данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност.
(3) Предприятията по ал. 1 заплащат вноските в едногодишен срок от влизането в сила на решението по чл. 208, ал. 2. Неспазването на срока за заплащане на вноските представлява съществено нарушение на закона. При забавяне на плащането се начислява законна лихва върху вноските.
(4) Вноските на предприятията по ал. 1 се отчитат като присъщи разходи.
(5) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Вноски по ал. 1 не се дължат от предприятия, които не предоставят обществени телефонни услуги на територията на страната.
Чл. 207. (1) Заявления за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга за предходната календарна година, заедно с необходимите доказателства, се подават от предприятията по чл. 206 до комисията до 30 юни на текущата година.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията проверява представените изчисления и доказателства относно исканата компенсация. Комисията може да изисква допълнителна информация и/или доказателства от предприятията.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията възлага одит на счетоводните сметки и/или друга информация, които служат за основа за изчисляване на нетните разходи по задълженията за универсална услуга.
(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Заплащането на одита по ал. 3 е за сметка на одитираното предприятие, като извършените разходи се включват при изчисляване на нетните разходи.
(5) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Резултатите от изчисляването на нетните разходи и изводите от одита са обществено достъпни.
(6) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В срок до 45 дни от приключване на одита комисията дава становище относно:
1. наличието на несправедлива тежест за съответното предприятие по чл. 206 от предоставяне на универсална услуга;
2. размера на исканата от съответния заявител компенсация.
(7) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. За изготвяне на становище по ал. 6 комисията може да възложи извършването на допълнителни анкети и експертизи.
Чл. 207а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В случай че становището по чл. 207, ал. 6 потвърди наличието на несправедлива тежест, комисията изисква от предприятията по чл. 206, ал. 1 данни за брутните им приходи.
Чл. 207б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията представя на управителния съвет становището по чл. 207, ал. 6 и материалите към него, както и данни за брутните приходи на предприятията по чл. 206, ал. 1.
Чл. 208. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В 7-дневен срок от получаване на становището по чл. 207б управителният съвет се произнася с решение относно общия размер на компенсацията, дължима на всички заявители за предходната година, както и относно конкретната сума за изплащане на всеки от тях.
(2) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. С решението по ал. 1 управителният съвет определя процента от брутните приходи и размера на вноската във фонда на всяко предприятие по чл. 206, ал. 1.
(3) В срок до 13 месеца от влизането в сила на решението по ал. 2 фондът изплаща дължимите компенсации на заявителите. Със сумата на компенсациите се намалява финансовият резултат за данъчни цели на предприятията по чл. 206, предоставящи универсална услуга.
(4) Компенсациите по ал. 3 се изплащат на равни тримесечни вноски.
(5) В случай че общият размер на дължимата компенсация за всички заявители превиши размера на средствата във фонда, предназначени за компенсиране на нетни разходи за предходната година, компенсациите се изплащат пропорционално на съотношението между общия размер на дължимата компенсация за всички заявители и общия размер на средствата във фонда за съответната година. Неизплатената част от компенсацията се дължи през следващата година.
Глава дванадесета
ЛИНИИ ПОД НАЕМ
Чл. 210. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г.
Чл. 211. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г.
Чл. 212. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г.
Чл. 213. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 214. Отм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г.
Чл. 215. Отм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г.
Глава тринадесета
ЦЕНИ
Чл. 216. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени съобразно търсенето и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни потребители, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат ценови пакети за услуги, като се осигурява право на потребителя за ползване на услуги, необвързани в пакет по цени, извън ценовия пакет.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на дребно за сведение в комисията в тридневен срок преди влизането им в сила.
(5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват цените на страниците си в интернет или на достъпно място за потребителите.
Чл. 217. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може да регулира цени на електронни съобщителни услуги, когато с решение, прието по реда на този закон, е наложено задължение за предприятие със значително въздействие на съответен пазар за ценови ограничения и/или разходоориентираност.
(2) В случай че в този закон е предвидено че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени при спазване принципа на разходоориентираност или покриващи разходите и ако тези предприятия не определят помежду си цените, те се определят от комисията. Предприятията представят в комисията предложенията с определените от тях цени заедно с документите по тяхното ценообразуване. В случай че представените от предприятията цени не отговарят на изискванията на този закон, комисията връща цените за преработване в едномесечен срок. В случай че в срока по предходното изречение предприятията не преработят цените или не докажат тяхното съответствие с изискванията на закона, комисията налага ценови ограничения по един от следните методи:
1. ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг;
2. сравнителен анализ между определените от предприятията цени и цените за аналогична услуга, прилагана в държавите – членки на Европейския съюз.
Чл. 218. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, на които е наложено специфично задължение за разходоориентираност и система за определяне на разходите, представят в комисията подробна информация за разходите по съответните услуги ежегодно в срок до 4 месеца след приключване на финансовата година.
Чл. 219. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 220. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 221. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да регулира цени на пазар на дребно на електронни съобщителни услуги, предлагани от предприятия със значително въздействие върху съответен пазар на дребно, при условията и по реда на този закон, когато прецени, че налагането на специфични задължения по глава десета няма да доведе до постигане на целите по чл. 4.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да наложи на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар на дребно специфичните задължения по чл. 166, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията с цел защита на крайните потребители и стимулиране на ефективна конкуренция може да наложи на предприятията по ал. 1 едно или някои от следните задължения:
1. ограничаване нарастването на цените на пазари на дребно до предварително определен ценови праг;
2. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. контрол на индивидуални тарифи;
3. определяне на цени на пазари на дребно, ориентирани към разходите;
4. определяне на цени, ориентирани към цени за едни и същи или сходни услуги на сравними съответни пазари на държавите—членки на Европейския съюз.
(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Задълженията, наложени по ал. 3, са пропорционални, обосновани и се основават на характера на установения проблем, и могат да включват изисквания към предприятията по ал. 1:
1. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. да не налагат необосновано високи цени; или
2. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. да не налагат цени, които препятстват конкуренцията или навлизането на други предприятия на съответния пазар; или
3. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. да не въвеждат предпочитания към определени крайни потребители; или
4. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. да не прилагат необосновано обвързване на услуги.
Чл. 222. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да изисква от предприятията по чл. 217, ал. 1 да разработят и приложат система за определяне на разходите, когато това е необходимо за постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.
(2) Предприятията по ал. 1 в 6-месечен срок от налагане на задължението по ал. 1 представят на комисията проект на система за определяне на разходите. Комисията след консултации с предприятията може да изисква принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение.
(3) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. След консултации с предприятията по ал. 1 комисията може да изиска изменения и допълнения в проекта на системата за определяне на разходите, които не застрашават финансовата жизнеспособност на предприятието по ал. 1.
(4) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Комисията одобрява системата за определяне на разходите в тримесечен срок след представянето ѝ по ал. 2, като може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата за определяне на разходите.
(5) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Предприятията по ал. 1 осигуряват публична достъпност на принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.
(6) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Предприятията по ал. 1 публикуват годишен доклад с анализ за изпълнение на задължението за разходоориентираност на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(7) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Предприятията по ал. 1 и/или комисията могат мотивирано да инициират промяна в системата за определяне на разходите по реда на този член.
(8) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Комисията ежегодно назначава проверки на прилагането на системата за определяне на разходите, които се извършват от независим одитор. Резултатите от одита са публично достъпни.
Чл. 223. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 224. Цените на електронните съобщителни услуги по глава единадесета се определят от предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, в съответствие с методиката по чл. 195, ал. 1.
Чл. 224а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, които включват възможността за осъществяване на международни повиквания, определят цени на повикванията към и от Европейското телефонно номерационно пространство в размер не по-висок от средната цена за международни повиквания от и към държавите – членки на Европейския съюз, прилагана от същото предприятие.
Глава четиринадесета
ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ
Чл. 225. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и не допускат предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи услуги.
Чл. 226. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 227. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 228. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Индивидуалният договор при общи условия между предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, и крайния потребител съдържа най-малко:
1. идентификационни данни на крайния потребител;
2. телефон (факс, електронен адрес) и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите;
4. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. срок на договора и условия за подновяване и прекратяване на услугите и на договора, включително:
а) изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия;
б) такси, свързани с преносимостта на номера и други идентификатори;
в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства;
г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие;
5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане;
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Условията по ал. 1 следва да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма.
(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Индивидуалният договор при общи условия влиза в сила в 7-дневен срок след сключването му, освен ако абонатът изрично не е заявил писмено желание договорът да влезе в сила незабавно.
(4) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Липсата на заявено желание на абоната по ал. 3 за незабавно влизане в сила на договора не може да бъде основание предприятието да откаже сключване на договор. Изключение от това изискване се допуска в случаите, когато при подписване на договора се предоставят и крайни устройства.
(5) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. В срока по ал. 3, когато е приложим, абонатът има право едностранно да прекрати договора, без да дължи неустойки.
(6) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на ал. 1 и 2.
Чл. 229. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Когато предприятията предоставят електронни съобщителни услуги само въз основа на индивидуален договор с крайните потребители, договорът съдържа, условията по чл. 227, ал. 1 и 2 и чл. 228, които следва да бъдат съставени ясно, разбираемо и в леснодостъпна за абонатите форма.:
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на ал. 1.
Чл. 229а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.
Чл. 230. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 231. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 231а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са задължени да публикуват на страницата си в интернет, на видно място в търговските си обекти и по друг подходящ начин прозрачна, сравнима, уместна и актуална информация най-малко за:
1. общите условия на договора с крайните потребители, когато е приложимо;
2. наименование, адрес и телефон за контакти с предприятието;
3. предлагани услуги:
а) вид на предлаганите услуги;
б) стандартни тарифи, включително предоставяните услуги и съдържанието на всеки тарифен елемент, като такса за достъп, потребителски такси, такси за поддръжка; прилаганите стандартни отстъпки, специални и целеви тарифни схеми, допълнителни такси и разходи във връзка с крайни електронни съобщителни устройства;
в) политики за компенсации и възстановяване на разходи, включително подробно описание на предлаганите схеми за компенсации и възстановяване на разходите;
г) предлагани видове услуги по поддръжка;
д) стандартни договорни условия, включително минимален срок на договора, прекратяване на договора и процедури и такси, свързани с преносимостта на номерата и други идентификатори, ако е приложимо;
4. процедури за уреждане на спорове, включително разработените от предприятията;
5. информация относно правата на крайните потребители във връзка с универсалната услуга, включително при необходимост устройствата и услугите във връзка с чл. 198, ал. 1, чл. 257 и чл. 134, ал. 1.
(2) Информацията по ал. 1 се публикува в ясна, разбираема и леснодостъпна форма.
(3) Комисията може да определи допълнителни изисквания по отношение на формата, в която да се публикува информацията по ал. 1.
Чл. 231б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията самостоятелно или чрез възлагане осигурява предоставянето на интерактивни ръководства или други подобни способи, когато на пазара не се предлагат такива безплатно или на разумна цена, които да дават възможност на крайните потребители да направят самостоятелна оценка на стойността на алтернативни схеми на предлагане.
(2) В случай че комисията е възложила предоставянето на интерактивни ръководства или други подобни способи по ал. 1, изпълнителят има право да ползва безплатно информацията, публикувана от предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Чл. 231в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 231г. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може да задължи предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да разпространяват безплатно информация от обществен интерес на съществуващи и нови абонати като:
1. най-разпространените начини на използване на електронни съобщителни услуги за извършване на незаконни дейности или разпространяване на вредно съдържание, по-специално когато то може да засегне правата и свободите на други лица, включително нарушаване на авторското право и сродните му права, и правните последици от тях;
2. средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на електронни съобщителни услуги.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя от предприятията на абонатите чрез обичайно използваните средства за комуникация.
Чл. 232. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 233. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 234. (1) Комисията може да разработва типови общи условия на договорите между предприятията и крайните потребители, които публикува на страницата си в интернет.
(2) Предприятията по чл. 226, ал. 1 могат да разработват общите си условия в съответствие с типовите общи условия по ал. 1.
Чл. 235а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може да задължи предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да публикуват сравнима, подходяща и актуална информация относно качеството на услугите си и относно мерките, които са предприели за осигуряване на равнопоставеност по отношение на достъпа за крайните потребители с увреждания.
(2) Комисията налага задължението по ал. 1 след провеждане на консултации със заинтересованите страни.
(3) Предприятията предоставят при поискване информацията по ал. 1 на комисията, преди тя да бъде публикувана.
Чл. 236. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията може да определя параметри за качеството на обществените електронни съобщителни услуги, които да бъдат измервани, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, включително възможни механизми за сертифициране на качеството, с цел гарантиране достъпа на крайните потребители, включително на крайните потребители с увреждания, до сравнима, надеждна, изчерпателна, разбираема и актуална информация относно качеството на предоставяните услуги.
Чл. 236а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 237. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията предприемат всички необходими мерки във възможно най-голяма степен да осигурят наличието на обществени телефонни услуги, предоставяни чрез обществени електронни съобщителни мрежи, в случай на значителни повреди на мрежата или в случай на непреодолима сила.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, предприемат всички необходими действия за осигуряване на непрекъснат достъп до услугите за спешни повиквания.
Чл. 237а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги и/или достъп до обществени електронни съобщителни мрежи, да осигуряват на крайните потребители всички или някои от допълнителните възможности, посочени в чл. 198, ал. 1 и/или чл. 257, ал. 1, при наличие на техническа възможност и икономическа целесъобразност. При анализ на техническата възможност и икономическата целесъобразност комисията отчита очакваното въздействие върху предприятието, на което се налага задължението.
(2) Начинът за ползване на възможностите по ал. 1 се определя в Общите условия за взаимоотношенията между предприятието и крайните потребители.
(3) Комисията при отчитане на осигурения достъп на крайните потребители до възможностите по чл. 198, ал. 1 и/или чл. 257, ал. 1 и след провеждане на консултации по чл. 37 може да вземе решение да не наложи задължения по ал. 1 или да отмени наложените задължения на територията на цялата страна или на част от нея, когато установи, че има осигурен достъп до такива възможности.
Чл. 237б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 237в. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, получили разрешения за ползване на номера в номерационния обхват за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост, предприемат мерки за популяризиране на тези номера с цел насърчаване предоставянето на услугите, за които тези номера са резервирани.
Чл. 238. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 239. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 240. Комисията се произнася с решение по жалбата в двумесечен срок от постъпването ѝ.
Чл. 241. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 242. (1) Комисията изготвя годишен анализ на жалбите по този раздел, в който установява причините, които са ги предизвикали.
(2) Анализът се включва в годишния доклад на комисията.
Глава петнадесета
СИГУРНОСТ И ЦЯЛОСТ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И УСЛУГИ, КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел I
Сигурност и цялост на електронните съобщителни мрежи и услуги
Чл. 243. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 243а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, предприемат всички необходими действия, за да гарантират целостта на своите мрежи и по този начин да осигурят непрекъснато предоставяне на услуги по тези мрежи.
Чл. 243б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 243в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 244. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Конфиденциалност на съобщенията
Чл. 245. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да не разкриват и разпространяват съобщенията и свързаните с тях трафични данни, данни за местоположението, както и данните, необходими за идентифициране на потребителя, които са им станали известни при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на предприятията по ал. 1, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съобщенията и данните по ал. 1.
Чл. 246. (1) С цел опазване конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни се забраняват слушането, записването, съхраняването или други видове прихващане или проследяване на съобщения от лица, различни от изпращача и получателя на съобщението, без изричното съгласие на изпращача и получателя, с изключение на случаите, когато това е предвидено в закон.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато:
1. съхраняването се налага по технически причини или е съществена част от предоставянето на услугата;
2. се извършва проверка на техническите параметри на услугата от оправомощени лица по този закон.
(3) В случаите по ал. 2 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да заличават съхранените съобщения незабавно след отпадане на основанието за съхраняването им.
Чл. 247. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Защита на данните на потребителите
Чл. 248. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 249. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 250. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, които събират, обработват и използват трафични данни за целите на дадено повикване или осъществяване на връзка, трябва след приключване на повикването или връзката да изтрият тези данни или да ги деперсонифицират, освен ако са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване или връзка или в случаите, предвидени в този закон.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, трябва да предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, обработвани за целите на таксуването на абонатите и разплащанията по взаимно свързване, и за продължителността на такава обработка.
(3) Предприятията по ал. 1 съхраняват и обработват трафични данни за целите на таксуването на абонатите и за разплащанията по взаимно свързване до извършване на плащането, освен в случаите на тяхното оспорване или търсене на плащането по реда на този закон.
(4) Предприятията по ал. 1 предоставят информация за трафични данни на комисията по нейно искане във връзка с разрешаване на възникнали спорове за достъп, взаимно свързване и таксуване.
(5) Предприятията по ал. 1 могат да използват данните по ал. 1 за целите на проучване на пазара, включително доколко предоставяните от тях електронни съобщителни услуги удовлетворяват изискванията на потребителите, или за предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му само ако те предварително са получили съгласието на потребителите. Личните данни на крайните потребители, получени във връзка с проучването, се деперсонифицират.
(6) Предприятията по ал. 1 след получаване на предварително съгласие от потребителите могат да обработват информацията за вида на трафичните данни при проучване на пазара.
(7) Предприятията по ал. 1 предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, които се обработват, както и за продължителността на такава обработка.
(8) След получаване на съгласие от потребителите предприятията по ал. 1 имат право да предоставят трафични данни, свързани с потребителите, за целите на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(9) Предприятията по ал. 1 включват в отношенията си с потребителите механизъм, чрез който потребителите могат по всяко време да оттеглят съгласието си, дадено по ал. 5.
Чл. 250а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 250б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 250в. Нов – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. (1) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.
(2) Разпореждането по ал. 1 задължително съдържа:
1. данните, които следва да се отразят в справката;
2. периода от време, който да обхваща справката;
3. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията.
(3) За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.
(4) За нуждите на наказателното производство данните по чл. 250а, ал. 1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(5) Достъпът до данни по чл. 250а, ал. 1, които се отнасят до председател на районен съд, негов възходящ, низходящ, брат или сестра, съпруг или лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, се осъществява след разрешение от председателя на съответния окръжен съд.
Чл. 250г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 250д. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 250е. Нов – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Справката по чл. 250д, ал. 4, която не се използва при образуване на досъдебно производство, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава в 6-месечен срок от датата на получаването й от тричленна комисия в състав, определен от съответния ръководител на органите по чл. 250б, ал. 1, за което се изготвя протокол.
Чл. 251. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 251а. Нов – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Данните по чл. 250а, ал. 1, т. 1 са при:
1. обществена телефонна услуга—телефонният номер на викащия и данни за идентифициране на абоната или потребителя;
2. интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония—идентификатор, определен за потребителя, идентификатор на потребителя и телефонен номер, определени за всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа, данни за идентифициране на абоната или потребителя, за когото са определени IP адрес, идентификатор на потребителя или телефонен номер в момента на връзката.
(2) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Данните по чл. 250а, ал. 1, т. 2 са при:
1. обществена телефонна услуга—набран номер (викан телефонен номер) и в случаите на допълнителни услуги, като пренасочване или прехвърляне на повикването, номер или номера, към които е маршрутизирано повикването, и данни за идентифициране на абоната или потребителя;
2. електронна поща по интернет и интернет телефония—идентификатор на потребителя или телефонен номер на получателя/ите на интернет телефонно повикване, данни за идентифициране на абоната или потребителя и идентификатор на получателя, за когото е предназначено съобщението.
(3) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Данните по чл. 250а, ал. 1, т. 3 са:
1. при обществена телефонна услуга—дата и час на началото и края на връзката;
2. за интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония—дата и час на влизане и излизане в/от услугата интернет достъп, основаващи се на определена часова зона, заедно с IP адреса, динамичен или статичен, определен за връзката от доставчика на услугата интернет достъп, и идентификатора на абоната или потребителя, дата и час на влизане и излизане в/от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основаващи се на определена часова зона.
(4) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Данните по чл. 250а, ал. 1, т. 4 са:
1. видът на използваната обществена телефонна услуга;
2. използваната интернет услуга при електронна поща по интернет или интернет телефония.
(5) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Данните по чл. 250а, ал. 1, т. 5 са при:
1. фиксирана телефонна услуга—за викащия и викания телефонен номер ;
2. обществена телефонна услуга, предоставяна чрез мобилна наземна мрежа—за викащ и викан телефонен номер; международен идентификатор на викащия мобилен абонат (IMSI); международен идентификатор на викания мобилен абонат (IMSI); международен идентификатор на викащото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); международен идентификатор на виканото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); в случай на предплатени услуги—дата и час на началното активиране на услугата и етикет за местоположение—идентификатор на клетката, от което е активирана услугата и за идентифициране на абоната или потребителя;
3. интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония—викащият телефонен номер за комутируем достъп, цифрова абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на инициатора на връзката.
(6) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Данни по чл. 250а, ал. 1, т. 6 са административни адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване.
Чл. 252. (1) Обработването на трафичните данни се извършва от определени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, длъжностни лица, които отговарят за:
1. управлението на трафичните данни и на данните по чл. 248, ал. 2, т. 2;
2. запитванията на потребителите;
3. установяването на злоупотреби;
4. проучването на пазара на електронни съобщителни услуги;
5. предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(2) Длъжностните лица имат достъп само до данните, необходими за съответната дейност.
Чл. 253. (1) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, след предварително писмено съгласие могат да обработват данни за местоположението на потребители и абонати, при условие че:
1. данните са деперсонифицирани, или
2. са необходими за целите и продължителността на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(2) Предприятията по ал. 1 предварително информират крайните си потребители за вида на данните за местоположението по ал. 1, които обработват, за продължителността и целите на такава обработка и възможността данните да се прехвърлят на трето лице по повод предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(3) Предприятията по ал. 1 осигуряват безвъзмездно възможност на потребителите да:
1. оттеглят по всяко време предварително даденото си съгласие за обработването на данни за местоположението им;
2. откажат временно обработването на данни за местоположението им за всяка връзка в електронната съобщителна мрежа или за всяко предавано съобщение.
Чл. 254. Обработването на данни за местоположението се извършва от длъжностни лица, определени от предприятията по чл. 252, ал. 1, или от оправомощени лица на трето лице, предоставящо услуги с добавена стойност, и трябва да бъде ограничено до необходимото за предоставяне на услуги с добавена стойност.
Чл. 255. (1) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията по чл. 252, ал. 1 обработват и предоставят за своя сметка данни за местоположението на крайните потребители в случай на спешни повиквания, включително когато не е получено предварително съгласие за тяхното обработване или е налице отказ по чл. 253, ал. 3. Данните се предоставят само на съответните центрове за приемане на повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112 в момента, в който повикването достигне до тях.
(2) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Предприятията по чл. 252, ал. 1 осигуряват за своя сметка необходимите технически и програмни средства за маршрутизация и пренос на повикванията към центровете за спешни повиквания.
(3) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Условията и редът за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната при спешни повиквания от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги към центровете за спешни повиквания, се определят с правила, приети от комисията.
Чл. 256. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, могат да събират, обработват и използват данните по чл. 248, ал. 2 и за:
1. откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и софтуерни грешки в електронните съобщителни мрежи;
2. откриване и преустановяване на незаконно използване на електронните съобщителни мрежи и съоръженията, когато има основание да се смята, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган;
3. откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания при наличие на заявка от засегнатия абонат, изискваща предприемане на мерки от предприятието, предлагащо услугата.
(2) При предприемане на действията по ал. 1 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, информират засегнатите лица във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин не се възпрепятства постигането на целите на тази разпоредба.
(3) Данните, събрани по реда на този член, се използват само за посочените в ал. 1 цели.
Чл. 257. (1) Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, са длъжни при наличие на техническа възможност да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа „тонално номеронабиране“, „идентификация на линията на викащия“ и „идентификация на свързаната линия“.
(2) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия“, предоставят безвъзмездно услугата „представяне на идентификация на линията на викащия“, като дават възможност безвъзмездно на крайните потребители да активират или деактивират услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия“ с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
(3) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на свързаната линия“, предоставят безвъзмездно услугата „представяне на идентификация на свързаната линия“, като дават възможност безвъзмездно на крайните потребители да активират или деактивират услугата „блокиране на идентификация на свързаната линия“ с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
(4) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия“, безвъзмездно дават възможност на викания краен потребител с достъпни средства да откаже входящи повиквания, в случай че услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия“ е активирана от страна на викащия краен потребител.
(5) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания, както и при повиквания към службите за сигурност, отбрана и вътрешен ред, предприятията по ал. 1 гарантират, че услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия“ не може да бъде активирана.
(6) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия“, предоставят безвъзмездно на крайните си потребители услугата „прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания“.
(7) Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, комисията съвместно с предприятията по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на електронната съобщителна мрежа.
(9) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията по ал. 1 предоставят мрежите си за осъществяване на повиквания, предаване на съобщения или електронна поща, предназначени за директен маркетинг и реклама, само след изрично писмено съгласие на абонатите си.
(10) Условията и редът за предоставяне и ползване на услугите по ал. 1, 4 и 6 се определят с правила, приети с решение на комисията, които се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник“.
Чл. 258. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 259. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 260. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 260а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 261. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Всяко лице, което е получило при търговска сделка за предоставяне на продукти или услуги данни, чрез които може да бъде осъществен контакт с потребителя по електронен път, може да използва тези данни за изпращане на съобщение за маркетинг и реклама на негови собствени сходни продукти или услуги, като дава възможност на всеки потребител безвъзмездно и по лесен начин:
1. да изразява несъгласие в момента на сключване на сделката;
2. да изрази несъгласие с бъдещо получаване на подобни съобщения, когато това не е направено в момента на сключване на сделката.
(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Лицето по ал. 2 е длъжно да изпълнява всеки отказ за получаване на съобщения за маркетингови цели.
(5) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Изпращането на съобщения за маркетингови и рекламни цели се забранява, дори когато са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, ако:
1. не може да се идентифицира лицето, което ги изпраща, или
2. съобщението не включва валиден адрес, на който получателят може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщения, или
3. съобщението не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4 от Закона за електронната търговия, или
4. съобщението насърчава получателите да посетят уебсайтове, които не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4 от Закона за електронната търговия.
Чл. 261а. Нов – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. (1) Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 250а, ал. 1.
(2) Като наблюдаващ орган Комисията за защита на личните данни упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила при съхранение на данните по чл. 250а, ал. 1 за гарантиране тяхната защита и сигурност:
1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
4. данните, с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
(3) За осъществяване на дейността си по ал. 2 Комисията за защита на личните данни има право да:
1. изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
2. дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган статистическа информация за:
1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250б, ал. 1 и чл. 250в, ал. 4;
2. времето, изтекло от началната дата на съхранението до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните;
3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
(5) Комисията за защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщената информация по ал. 4 в двумесечен срок от получаването й.
(6) В обобщената статистическа информация по ал. 4 и 5 не се съдържат лични данни.
Чл. 261б. Нов – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
(2) За осъществяване на дейността си комисията по ал. 1 има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите по чл. 250б, ал. 1, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и Комисията за защита на личните данни;
2. да проверява реда и начина на съхраняване на данните по чл. 250а, ал. 1, на исканията и разпорежданията, както и реда за унищожаването на данните по чл. 250а, ал. 1 и чл. 250е;
3. на достъп до помещенията на органите по чл. 250б, ал. 1 и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
4. да изготвя годишни доклади за извършените проверки и да прави предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 250а, ал. 1.
(3) Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната разузнавателна служба и главният прокурор ежегодно до 31 март изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки за данните по чл. 250а, ал. 1, която предоставят на комисията по ал. 1.
(4) При констатирането на неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните по чл. 250а, ал. 1 комисията уведомява съответните органи на прокуратурата, както и ръководителите на органите по чл. 250б, ал. 1 и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за допуснатите нарушения. Ръководителите на органите и предприятията са длъжни да уведомят своевременно комисията за предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.
(5) Комисията по ал. 1 уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях е искан или осъществен неправомерен достъп до данни по чл. 250а, ал. 1.
(6) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност за постигане на целите по чл. 250а, ал. 2 или чл. 250в, ал. 4.
Чл. 261в. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) В случай на нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, уведомява Комисията за защита на личните данни в тридневен срок от установяване на нарушението.
(2) Когато нарушението по ал. 1 може да повлияе неблагоприятно на лични данни или на неприкосновеността на личния живот на абонат или на друго лице, предприятието уведомява своевременно и съответното лице за констатираното нарушение.
(3) Абонатът или лицето по ал. 2 може да не бъде уведомявано за нарушението по ал. 1, когато предприятието е доказало пред Комисията за защита на личните данни, че е предприело подходящи технологични мерки за защита на сигурността на личните данни, които са обект на нарушението. Такива технологични мерки за защита правят данните неразбираеми за всяко лице, което няма право на достъп до тях.
(4) В случай че предприятието не е уведомило абоната или лицето по ал. 2 за нарушението на сигурността на личните данни, Комисията за защита на личните данни след разглеждане на възможните неблагоприятни последици от нарушението може да възложи на предприятието да уведоми съответното лице.
(5) При уведомяване на абоната или лицето се описват най-малко:
1. естеството на нарушението на сигурността на личните данни на потребителя;
2. точките за контакт, от които може да се получи повече информация;
3. препоръчителни мерки за смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от нарушението на сигурността на личните данни на абоната или на физическото лице.
(6) При уведомяване на Комисията за защита на личните данни за нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, освен информацията по ал. 5 посочва и:
1. описание на последиците от нарушението на сигурността на личните данни;
2. предложените или предприетите от предприятието мерки за отстраняване на нарушението.
Чл. 261г. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Комисията за защита на личните данни издава инструкции за обстоятелствата, при които предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, уведомяват потребителите за нарушения на сигурността на личните им данни, формата и начина на уведомяването. Инструкциите се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник“.
(2) Комисията за защита на личните данни може да проверява изпълнението от предприятията на задължението им за уведомяване по ал. 1 и да налага санкции при неизпълнение.
(3) Комисията за защита на личните данни може да проверява техническите и организационните мерки, предприети от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и да издава препоръки относно най-добрите практики по отношение на нивото на сигурност, което следва да бъде постигнато.
Чл. 261д. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията поддържат регистър на нарушенията на сигурността на личните данни на потребителите. В регистъра се вписват фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с тях.
Чл. 262. За неуредените в тази глава въпроси относно физическите лица се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
Глава шестнадесета
РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ И КРАЙНИ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА, УСТРОЙСТВА ЗА ИНТЕРАКТИВНИ ЦИФРОВИ ТЕЛЕВИЗИОННИ УСЛУГИ И СТАНДАРТИ В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И/ИЛИ УСЛУГИ
Раздел I
Радиосъоръжения и крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги
Чл. 263. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 264. Пускането в действие на радиосъоръжения с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите и използващи хармонизирани в рамките на Европейския съюз радиочестотни ленти е свободно.
Чл. 265. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 266. Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения, свързани със:
1. ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. опазване на живота и здравето на хората;
3. защита на националната сигурност и отбраната.
Чл. 267. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 268. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 269. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 270. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 271. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 272. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 273. Комисията следи изпълнението на задълженията по чл. 272 на предприятията, публикува информация за интерфейсите на предприятията на интернет страницата си и информира Европейската комисия за типовете интерфейси за свързване на крайните електронни съобщителни устройства, прилагани в обществените електронни съобщителни мрежи.
Чл. 274. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 275. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 276. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 277. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 52 от 2013 г. Лица, които извършват сделки с радиосъоръжения и/или крайни електронни съобщителни устройства по чл. 274, ал. 1, предоставят писмена информация на Държавна агенция „Национална сигурност“ относно всяка сделка с такова съоръжение или устройство—име, тип, сериен номер и идентификационни данни по чл. 274, ал. 4, т. 1 за лицето, с което е осъществена сделката, периодично най-малко на три месеца.
Чл. 278. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 279. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 279а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията определя с решение технически изисквания за осигуряване на оперативна съвместимост на потребителските цифрови телевизионни устройства.
Раздел II
Стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи и/или услуги
Чл. 280. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава седемнадесета
Изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи и инфраструктура. Право на преминаване
Раздел I
Изграждане на електронни съобщителни мрежи и инфраструктура
Чл. 281. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 282. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 283. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 284. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 285. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Централните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, упражняващи правата на държавата или на общината в предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, разделят правомощията си по управление и контрол върху тези предприятия от правомощията, свързани с одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, в отделни структурни звена.
Чл. 286. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Сервитути
Чл. 287. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 288. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 289. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 290. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 291. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 292. Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., в сила от 07.04.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове електронни съобщителни мрежи и съоръжения и се определят по ред и начин, определени в наредба на министъра на инвестиционното проектиране, министъра на регионалното развитие, министъра на земеделието и храните и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Чл. 293. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 294. Когато собственикът, ползвателят или наемателят на служещия имот извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, предприятието, осъществяващо електронни съобщения, има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако той не ги отстрани в срока, даден му от предприятието, осъществяващо електронни съобщения.
Раздел III
Право на ползване
Чл. 295. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 296. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 297. Разрешенията по чл. 295, ал. 6 се издават по реда на подаване на заявленията, в случай че възможностите за ползването на техническата инфраструктура не са ограничени.
Чл. 298. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 299. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава осемнадесета
ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ, ПРИ ОБЯВЯВАНЕ НА РЕЖИМ „ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ“, РЕЖИМ „ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА“ ИЛИ РЕЖИМ „ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ“
Чл. 300. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 301. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 302. (1) При обявяване на режим „военно положение“ или режим „положение на война“ комисията по решение на компетентен орган спира временно действието на издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Комисията забранява ползването на радиосъоръжения и радиочестотен спектър за граждански нужди при решение на компетентния орган в случаите по ал. 1.
Чл. 303. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава деветнадесета
ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД
Чл. 304. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 08.08.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват възможност за прихващане на електронни съобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване. Когато тези данни не могат да бъдат предоставени в реално време, те се предоставят на Държавна агенция „Технически операции“ и на Държавна агенция „Национална сигурност“ във възможно най-кратък срок след приключването на разговора. Възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързани с дадено повикване в реално време, се осъществяват само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 305. (1) Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 08.08.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, предоставят, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка прихващащи интерфейси, от които прихванатите електронни съобщения могат да бъдат предавани към съоръженията на Държавна агенция „Технически операции“ и на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. Техническите параметри, конфигурацията и условията за поддръжка на прихващащите интерфейси, осигурявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се съгласуват с Държавна агенция „Технически операции“ и се утвърждават от председателя й.
Чл. 306. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, предоставят данни, свързани с конкретно повикване и със съдържанието на това повикване, по начин, позволяващ установяване на точно съответствие между данните за повикването и съдържанието на повикването.
Чл. 307. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. В случай че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предприемат кодиране, компресиране или криптиране на прихванатите електронни съобщения, те ги предоставят на Държавна агенция „Национална сигурност“ в първоначалния им вид.
Чл. 308. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 08.08.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, са длъжни да осигуряват възможност за предаване на прихванатите електронни услуги към съоръженията на Държавна агенция „Технически операции“ и на Държавна агенция „Национална сигурност“ чрез фиксирани или комутируеми линии.
Чл. 309. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 08.08.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява защита на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните електронни съобщения се получават само от Държавна агенция „Технически операции“ и от Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 310. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 08.08.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. Преди осъществяване на прихващане на законно основание Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ изискват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги:
1. данни за установяване самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на електронната съобщителна услуга;
2. информация за услугата и характеристиките на електронната съобщителна система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
3. Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 08.08.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на Държавна агенция „Технически операции“.
Глава двадесета
КОНТРОЛ
Чл. 311. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 312. (1) За осъществяване на контрола върху електронните съобщения председателят на комисията оправомощава със заповед служители от администрацията.
(2) Комисията задължително застрахова служителите по ал. 1 срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от бюджета на комисията.
Чл. 313. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 314. (1) При установяване на нарушения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по този закон.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено.
(4) При отпадане на основанието за изземване на веществените доказателства по ал. 2 те се връщат на собствениците им след направено искане за това до председателя на комисията.
Чл. 315. (1) След изтичането на срока по чл. 314, ал. 3 отнетите вещи подлежат на:
1. безвъзмездно предоставяне изцяло или на части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, на органи на държавната власт и на местното самоуправление, на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации със социално предназначение;
2. унищожаване.
(2) Редът за предоставяне и унищожаване на отнетите в полза на държавата вещи се определя с наредба на Министерския съвет, предложена от комисията.
Чл. 316. При изпълнение на служебните си задължения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители са длъжни да:
1. се легитимират чрез служебна карта;
2. не разгласяват обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 317. (1) Редът и начинът за използване и съхраняване на иззетите документи и материали по чл. 314, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху електронните съобщителни дейности се определят с решение на комисията.
(2) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхранението на иззетите документи и материали.
(3) Служителите по ал. 2 и по чл. 316 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се посочва и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.
Чл. 318. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 319. (1) Комисията ежегодно изготвя план за контрол на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за изпълнение на приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, или разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Комисията извършва проверки по писмени сигнали за нарушения на закона, подзаконовите нормативни актове, приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфичните задължения или разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 320. Комисията в годишния си доклад по чл. 38, ал. 1 изготвя анализ на резултатите от извършвания контрол и предлага в съответствие с най-добрата европейска практика мерки за повишаване ефективността на контрола и превантивни мерки за намаляване на потенциалните нарушения при осъществяването на електронни съобщения.
Чл. 321. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 322. Служителите по чл. 321 имат право:
1. да извършват проверки и при установяване на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
2. на свободен достъп в обектите, в които се намират радиосъоръжения или устройства по чл. 274, ал. 1;
3. да изискват от проверяваните лица оригинали на документи, данни, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола;
4. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за осъществяване на контрола.
Чл. 323. (1) При установяване на нарушение по чл. 335 служителите по чл. 321 могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението.
(2) Иззетите веществени доказателства се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в специални помещения до влизането в сила на акта, с който е постановено отнемането, или на съдебното решение, с което той е потвърден.
(4) При отмяна на наказателното постановление, с което са иззети веществените доказателства, те се връщат на собствениците им.
(5) След влизането в сила на акта или на съдебното решение по ал. 3 отнетите вещи се:
1. Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 02.05.2008 г. ползват безвъзмездно от органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Държавна агенция „Национална сигурност“ по тяхно искане;
2. Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 02.05.2008 г. унищожават въз основа на заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Чл. 323а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Контролът по чл. 261в и контролът за изпълнение на инструкциите и препоръките по чл. 261г се осъществяват от председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни или от упълномощени от нея длъжностни лица от администрацията й, като административните наказания се налагат по реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни.
(2) По реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни се налага и имуществената санкция, предвидена в чл. 327, ал. 3.
Чл. 323б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Контролът по изпълнение на изискванията на чл. 286, установяването на нарушенията по този член и издаването на наказателни постановления се извършват от компетентните органи по Закона за устройство на територията, като размерът на глобите се определя в съответствие с чл. 332.
Глава двадесет и първа
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 324. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 325. (1) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(2) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 326. Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
Чл. 326а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 327. (1) Който нарушава правилата относно опазването на конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни, изпращани по обществени електронни съобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълнява задължение за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на електронните съобщения, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(4) Нова – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение по чл. 250а, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 25 000 лв.
(5) Нова – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение по чл. 250г, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 12 000 лв.
(6) Нова – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение по чл. 250д, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.
(7) Нова – ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г. Когато нарушението по ал. 6 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв.
Чл. 328. (1) Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена електронна съобщителна мрежа чрез ползване на електронни съобщителни съоръжения, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.
(2) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва без правно основание електронна съобщителна мрежа, като с това причини вреда на предприятието, стопанисващо електронната съобщителна мрежа, или на трето лице, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.
Чл. 329. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 330. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 331. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 332. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Който не изпълни изискванията на чл. 286, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв.
Чл. 332а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 333. Лицата по чл. 312, ал. 1, които разгласяват, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до една година.
Чл. 334. За нарушение по чл. 301, ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
Чл. 334а. Нов – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. (1) За нарушения по чл. 178, ал. 2 се налага глоба от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.
Чл. 334б. Нов – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г. (1) На предприятие, предоставящо услугата роуминг чрез обществени електронни съобщителни мрежи, което наруши изисквания на Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ, L 171/32 от 29 юни 2007 г.), изменен с Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (ОВ, L 167/12 от 29 юни 2009 г.), се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за нарушение на чл. 3 от регламента - в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;
2. за нарушение на чл. 4, параграф 1 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
3. за нарушение на чл. 4, параграф 2 от регламента - в размер от 50 000 до 2 000 000 лв.;
4. за нарушение на чл. 4, параграф 3, ал. 1 и 2 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
5. за нарушение на чл. 4а от регламента - в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;
6. за нарушение на чл. 4б, параграф 1 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
7. за нарушение на чл. 4б, параграф 2 от регламента - в размер от 50 000 до 2 000 000 лв.;
8. за нарушение на чл. 4б, параграф 3 от регламента - в размер от 100 000 до 2 000 000 лв.;
9. за нарушение на чл. 4б, параграфи 4 и 5 от регламента - в размер от 50 000 до 2 000 000 лв.;
10. за нарушение на чл. 4б, параграфи 6 и 7 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
11. за нарушение на чл. 4в от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
12. за нарушение на чл. 6 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
13. за нарушение на чл. 6а от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
14. за нарушение на чл. 7, параграф 4 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер не по-малко от двойния размер на наложената по ал. 1 санкция за първото нарушение.
Чл. 334в. Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г. (1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, което не изпълни задължение по чл. 261в, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената по ал. 1 санкция.
Чл. 335. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 336. Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. За нарушенията по чл. 324, ал. 1— 6, чл. 325, чл. 326а, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1—5, чл. 332, 334а, 335, 338, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.
Чл. 337. (1) При установяване на нарушенията по чл. 324—335 оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице—член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 338. Който осъществява обществени електронни съобщения и не уведоми комисията в срок до 30 дни от възникване на изменение в някои от обстоятелствата, посочени в документите по чл. 83, ал. 2, т. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв.
Чл. 339. (1) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който не декларира писмено пред комисията наличието на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/ или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат за получаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който бъде назначен в органи на управление на кандидат, спечелил конкурс или търг за получаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс до една година от издаването на разрешението, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв.
(3) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, за когото се установи, че е представил неверни данни в декларацията по чл. 99, ал. 4, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 339а. Нов – ДВ, бр. 11 от 2014 г. За нарушения по чл. 260 и 260а на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, се налагат имуществени санкции в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 340. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. За нарушения по чл. 261, ал. 4 се налага глоба от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 341. За нарушения по чл. 282, ал. 1 на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, регистрирани по този закон, се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 342. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 343. Който не предостави информацията по чл. 272, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 344. (1) При установяване на нарушения по чл. 342 служителите по чл. 321 съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 02.05.2008 г. Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или изрично оправомощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1а. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 3. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Предприятията, които предоставят услугата „радио- и телевизионно разпространение“ чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи, разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио до преразглеждане на задълженията по реда на ал. 7.
(2) (отм.)
(4) Нова – ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 31.01.2010 г. Предприятия, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, разпространяващи програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, се задължават да осигурят разпространението на тези програми въз основа на договори при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност, при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.
(5) Нова – ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 31.01.2010 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г. При непостигане на съгласие за цените по ал. 4 между предприятията и Българското национално радио и Българската национална телевизия цените се определят от Комисията за регулиране на съобщенията.
(6) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. С цел гарантиране разпространението на обществените радио- и телевизионни програми предприятието, придобило от Българската телекомуникационна компания необходимите съоръжения и инфраструктура, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, се задължава да разпространява тези програми качествено въз основа на договор при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност. При последващо прехвърляне на съоръженията и инфраструктурата, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, задължението за разпространяване преминава към предприятието, придобило съответната инфраструктура.
(7) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г. Комисията преразглежда наложените на предприятията задължения за пренос на радио- и телевизионни програми по реда на този закон и на Закона за радиото и телевизията в срок до 25 май 2013 г.
§ 4. (1) Законът за радиото и телевизията се привежда в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) (отм.)
(3) (отм.)
§ 5. (1) Разрешения за индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване, се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г.
(2) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. До издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс— радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват по реда на този закон Комисията за регулиране на съобщенията може да издава на регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията телевизионни оператори разрешения за ползване на свободен ограничен ресурс—радиочестотен спектър, който не е предоставен по реда на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията.
(3) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Разрешенията по ал. 2 се издават по ред, определен в правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията.
(4) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Разрешението по ал. 2 се издава след получаване на положително становище от Съвета за електронни медии.
(5) Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. Разрешенията по ал. 2 може да се прекратят, когато ползваният от предприятията индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър, е необходим за реализиране на съответния етап от изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа.
§ 5а. Нов – ДВ, бр. 17 от 2009 г., в сила от 09.03.2009 г. (1) В рамките на една процедура по чл. 48, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията определя едно предприятие, на което издава разрешение за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс—радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват съобразно предвиденото за Първия етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.
(2) Едновременно с процедурата по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията при спазване изискванията на този закон и на процедурата, предвидена в глава пета, открива процедура на конкурс за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс— радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват съобразно предвиденото в рамките на Втория етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.
(3) Предприятията, на които се издават разрешенията по ал. 1 и 2, не могат да бъдат свързани лица по смисъла на Търговския закон.
§ 6. (1) Задължението по чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 за фиксирани мрежи се прилага от 1 януари 2009 г., а по чл. 134, ал. 1, т. 3 за мобилни мрежи—от 1 януари 2007 г.
(2) Разпоредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 не се прилага за аналогови телефонни постове.
§ 7. Наложените по реда на отменения Закон за далекосъобщенията задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, свързани с достъп и взаимно свързване, съвместно разполагане и съвместно ползване на помещения и съоръжения, специфичен достъп, достъп до абонатните линии, избор на оператор на преноса, предоставянето на линии под наем и на универсална далекосъобщителна услуга, се запазват до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични задължения на предприятия, определени за такива със значително въздействие върху съответния пазар по реда на този закон.
§ 8. Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към датата на влизане в сила на този закон довършват мандата си.
§ 9. (1) Операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, а този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление, се вписват служебно в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 от комисията в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Лицата по ал. 1 осъществяват електронни съобщения до вписването им в регистъра въз основа на издадената им индивидуална лицензия или при спазване на условията на общата лицензия, по която са регистрирани.
(3) На операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии.
(4) В случай на постъпило искане до комисията в 6-месечния срок по ал. 1 и 3 за предоставяне на допълнителен ограничен ресурс или за изменение на индивидуалната лицензия по отношение на предоставения индивидуално определен ограничен ресурс комисията се произнася по искането по реда и в сроковете, предвидени в този закон, освен в случаите, когато за предоставянето на индивидуално определен ограничен ресурс се изисква провеждане на състезателна процедура.
(5) Годишните такси, дължими по индивидуалните лицензии по ал. 1 и 3, се заплащат в размера и сроковете, определени в съответните индивидуални лицензии, до прекратяване на действието им, съобразно периода, през който дейността е била осъществявана въз основа на тях.
(6) Годишна административна такса за контрол по чл. 139, ал. 2, т. 1 се дължи от вписването в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1, а годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по чл. 140, ал. 1 се заплаща пропорционално на периода за ползването му в съответствие с издаденото разрешение.
§ 10. Операторите, които са извършвали далекосъобщения свободно при условията на отменения Закон за далекосъобщенията и за които този закон изисква да извършват електронни съобщения след подаване на уведомление, са длъжни да изпратят уведомление по чл. 66 до комисията в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 11. (1) Започналите процедури по издаване на индивидуална лицензия, когато ресурсът е ограничен и този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с издаване на разрешение, се довършват в съответствие с разпоредбите на този закон, като подадените заявления за издаване на индивидуални лицензии се смятат за заявления по смисъла на чл. 83.
(2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат заявленията си в съответствие с изискванията на чл. 83.
(3) В случаите по ал. 1 такса по чл. 139, ал. 2, т. 4 не се дължи.
§ 12. (1) Подадените заявления за регистриране по обща лицензия, когато този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление, се смятат за уведомления по смисъла на чл. 66.
(2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат уведомленията си в съответствие с изискванията на чл. 66.
§ 13. Разпоредбите от глава седемнадесета се прилагат и по отношение на електронната съобщителна инфраструктура, изградена преди влизането в сила на този закон.
§ 14. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) в приложение № 1 на ред с пореден номер 59, в колона „Наименование на икономическа дейност“ и в приложение № 2 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
§ 15. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10 от 2007 г.) се създава чл. 16е:
„Чл. 16е. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице:
1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба и въздушната подвижна спътникова радиослужба, издава разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;
2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация и въздушна радионавигация-спътникова;
3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на въздухоплавателни обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.“
§ 16. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „а“ думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“;
2. В чл. 21:
а) в ал. 3, т. 2, буква „з“ думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“;
б) в ал. 4 думите „доставка на далекосъобщителни“ се заменят с „предоставяне на електронни съобщителни“.
3. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 13 се изменя така:
„13. „Електронни съобщителни услуги“ са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.“
§ 17. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ДВ, бр. 102 от 2006 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 11 навсякъде думите „далекосъобщителни оператори“ се заменят с „предприятия, осъществяващи електронни съобщения“.
§ 18. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г.—Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г.) в § 1 от допълнителните разпоредби думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“.
§ 19. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1, ал. 4, т. 2 думата „далекосъобщенията“ се заменя с „електронните съобщения“.
2. В чл. 13 навсякъде думите „далекосъобщителна“ и „далекосъобщителната“ се заменят с „електронна съобщителна“.
3. В чл. 15 думата „далекосъобщителна“ се заменя с „електронна съобщителна“.
§ 20. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати;“.
2. В чл. 169, ал. 1, т. 3 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
§ 21. В Закона за защита при бедствия (ДВ, бр. 102 от 2006 г.) в чл. 30, ал. 2 думите „Далекосъобщителните оператори“ се заменят с „Предприятията, осъществяващи електронни съобщения“.
§ 22. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г.) в § 1, т. 13 от допълнителната разпоредба думата „далекосъобщителната“ се заменя с „електронната съобщителна“.
§ 23. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11 и 31 от 2007 г.) в чл. 112, т. 6 думите „лицензираните далекосъобщителни оператори“ се заменят с „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги“.
§ 24. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г.—Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15:
а) в ал. 1 думите „упълномощен оператор за далекосъобщения“ се заменят с „упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения“;
б) в ал. 2 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
2. Създава се чл. 60б: „Чл. 60б. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице:
1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна-спътникова радиослужба, на оператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, издава разрешения за използване на радиостанции и радиолокационни станции на плаващи обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;
2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;
3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на плаващи обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.“
§ 25. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.) в приложението т. 39 „Далекосъобщителни дейности“ се заличава.
§ 26. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) в чл. 85, ал. 1 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
§ 27. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.) в чл. 49а се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „пощенската и далекосъобщителните“ се заменят с „пощенските и електронните съобщителни“, а след думата „сили“ се добавя „и“.
2. В т. 2 думата „далекосъобщителните“ се заменя с „електронните съобщителни“.
3. В т. 3 след думите „поддържането на“ се добавя „специални обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време в Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана за нуждите на отбраната“, а текстът до края се заличава.
§ 28. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 34, 37 и 86 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, т. 2 думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“.
2. В чл. 64, ал. 2 думите „осъществяване правомощията ѝ по чл. 15, т. 4 от Закона за далекосъобщенията“ се заменят с „проекти по чл. 20, ал. 1, т. 1, 6, 9 и 11 от Закона за електронните съобщения“.
§ 29. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г., бр. 60 от 1999 г.—Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10 от 2007 г.) в чл. 44 се създават ал. 3—5:
„(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.
(4) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
(5) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.“
§ 30. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г.) в чл. 27 се създава ал. 5:
„(5) За крайните електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения надзорът на пазара се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията съвместно с председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.“
§ 31. В Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ДВ, бр. 106 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 1, т. 9 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
2. В приложението на ред 28, колона първа думата „далекосъобщенията“ се заменя с „електронните съобщения“.
§ 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 33. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 34. (1) Актовете по прилагането на този закон се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Подзаконовите актове, издадени на основание отменения Закон за далекосъобщенията, се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
(3) Подзаконовите актове, приети на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 27, т. 15 и чл. 28, ал. 1, т. 11; чл. 140, ал. 1 и чл. 209, ал. 2 от отменения Закон за далекосъобщенията, се отменят от Министерския съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(4) Методиката по чл. 150, ал. 2 се приема от Министерския съвет в тримесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(5) Документите и информацията по чл. 153 се представят на комисията в едномесечен срок от приемането на методиката по ал. 4.
(6) Проектите на решения, съдържащи анализи на съответни пазари съгласно методиката по ал. 4, се публикуват за обществено обсъждане в тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3.
(7) Инструкцията по чл. 311, ал. 4 се издава в едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.