Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 7 април 2008 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (73 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за електронните съобщения
Заменя: Закон за далекосъобщенията
Консолидиран текств сила от 7 април 2008 г. до 2 май 2008 г. (към 7 април 2008 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 41 от 2007 г.78 промени, последна в ДВ, бр. 66 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения.
(2) Електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
Чл. 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава втора
ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ
Чл. 4. (1) Целите на този закон са:
1. да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, като се:
а) осигуряват възможности на потребителите, включително и хората с увреждания, да извличат максимална полза що се отнася до избора, цената и качеството на електронните съобщения;
б) предотвратява изкривяването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения;
в) насърчават инвестициите в инфраструктурата и стимулират иновациите;
г) насърчават ефективното ползване и управление на ограничените ресурси;
2. да се подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения, като се:
а) отстраняват евентуални пречки при осъществяването на електронни съобщения;
б) насърчават изграждането и развитието на общоевропейски мрежи, оперативната съвместимост на общоевропейски услуги и реализирането на свързаност от край до край;
в) третират равнопоставено предприятията, осъществяващи електронни съобщения при наличието на еднакви условия;
г) сътрудничи на регулаторните органи на държавите—членки на Европейския съюз, и на Европейската комисия по прозрачен начин за развитието на последователна регулаторна практика и за последователното прилагане на регулаторната рамка на Европейския съюз за електронните съобщения;
3. да се подкрепят интересите на гражданите, като се:
а) осигурява достъп на всички граждани до универсална услуга;
б) осигурява високо ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчиците и по-конкретно наличието на прости и финансово достъпни процедури за разрешаване на спорове;
в) съдейства за осигуряване на високо ниво на защита на личните данни и неприкосновеността в областта на електронните съобщения;
г) създават условия за предоставянето на ясна информация, включително чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни съобщителни услуги;
д) подкрепят интересите на специфични социални групи и по-конкретно на хората с увреждания;
е) създават условия за осигуряване поддържането на целостта и сигурността на обществените електронни съобщителни мрежи.
(2) Органите по управление и регулиране на електронните съобщения:
1. предприемат всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1 в обем и срокове, пропорционални на съответната цел;
2. отчитат в максималната възможна степен необходимостта от технологична неутралност.
Чл. 5. При прилагане на този закон държавните органи спазват принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.
Глава трета
ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 6. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8. (1) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в „Държавен вестник“.
(2) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър и го обнародва в „Държавен вестник“.
(3) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър се актуализира наймалко веднъж на две години.
Раздел II
Съвет по националния радиочестотен спектър
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 12. Държавните органи и служби по чл. 10, ал. 1 взаимодействат помежду си за осъществяване дейността на съвета в съответствие с правилника по чл. 10, ал. 3.
Чл. 13. (1) Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи и служби приема решение за ползване на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срок и място за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.
(2) Исканията за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от посолствата на чужди държави и/или от представителствата на международни организации се подават до съвета, който се произнася по исканията в срок до един месец от получаването им.
(3) Когато е предвидено издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения по реда на този закон, съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която:
1. издава съответното разрешение;
2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.
Чл. 14. Министърът на отбраната разрешава ползването на радиочестоти и радиочестотни ленти от държавите—членки на НАТО, при провеждане на съвместни учения и операции на територията на Република България в съответствие с разпределението на радиочестотите и радиочестотните ленти за нуждите на Министерството на отбраната в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър.
Раздел III
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
Чл. 15. (1) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е специализиран орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на електронните съобщения и в областта на информационното общество.
(4) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.
(5) При осъществяване на своите правомощия председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения се подпомага от четирима заместник-председатели, назначавани от министър-председателя.
(6) Дейността, структурата и организацията на работа на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и нейната численост се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 19. Средствата за подпомагане дейностите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения постъпват в бюджета ѝ и се набират от:
1. двадесет и пет на сто от окончателната тръжна цена след провеждане на търг за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. двадесет и пет на сто от еднократната такса за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър;
3. тридесет и пет на сто от годишните такси за ползване и за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър;
4. двадесет и пет на сто от годишните такси за ползване позициите на геостационарната орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения;
5. средства за съфинансиране на проекти за развитие на съобщенията и информационното общество;
6. други постъпления.
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
РЕГУЛИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I
Комисия за регулиране на съобщенията
Чл. 21. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 22. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 25. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя—90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание;
2. на заместник-председателя—95 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията;
3. на останалите членове—90 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията.
Чл. 26. (1) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той има при приемане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(2) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 1, когато членовете на техните семейства, роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и роднини по сватовство до втора степен включително, както и икономически свързани с тях лица предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(3) При встъпване в длъжност членовете на комисията подават декларации, с които декларират наличието или липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес. В декларациите се вписват и имената, и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, икономически свързаните с роднини по права линия без ограничения, с роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и с роднини по сватовство до втора степен включително лица, както и деловите интереси, които са възникнали. Декларациите се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.
(4) Членовете на комисията подават наймалко веднъж на 6 месеца декларации съгласно изискванията на ал. 3.
(5) Една година след прекратяването или изтичането на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на органи на управление или контрол, служители или консултанти на търговски дружества, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да подават уведомление по чл. 66, както и да получават разрешения по този закон и/или разрешения и/или лицензии по Закона за електронния документ и електронния подпис и по Закона за пощенските услуги.
(6) Всяко заинтересовано лице може да поиска от съда да отмени решения, приети в нарушение на ал. 1.
Чл. 27. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията;
3. насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;
4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията на комисията, като представлява комисията в качеството ѝ на работодател при взаимоотношенията със служителите от администрацията;
5. организира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.
Чл. 28. (1) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.
(2) Комисията по предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа на комисията и структурата на нейната администрация, който се обнародва в „Държавен вестник“.
(3) Комисията по предложение на председателя и/или на неин член с решение утвърждава вътрешните правила за определяне на работната заплата на служителите от администрацията и разполагаемите средства по бюджета на комисията.
(4) Основните месечни възнаграждения на служителите от администрацията се определят в съответствие с вътрешните правила, приети с решение на комисията по ал. 3 по предложение на председателя ѝ и/или на неин член.
(5) С решение на комисията нейните членове и служителите от администрацията получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата.
(6) Средствата по ал. 5 се определят в размер до 35 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията.
Раздел II
Правомощия
Чл. 29. Комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане на целите по чл. 4 и в съответствие с принципите по чл. 5.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 33. (1) Комисията създава и поддържа публични регистри на предприятията:
1. уведомили комисията за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения;
2. които имат разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Регистрите по ал. 1 съдържат следната информация:
1. идентификационни данни на лицето, което осъществява обществени електронни съобщения след подаване на уведомление:
а) за физически лица—трите имена и постоянен адрес;
б) за юридически лица и еднолични търговци—наименование (фирма), седалище и адрес на управление;
2. начин на осъществяване на електронните съобщения;
3. предоставяни обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
4. териториален обхват, където това е приложимо;
5. телефон (факс, електронен адрес), адрес и данни на лице за контакти.
(3) Комисията публикува регистрите по ал. 1 на страницата си в интернет.
Чл. 34. Комисията контролира прилагането на:
1. нормативните актове в областта на електронните съобщения;
2. принципите и правилата на ценообразуване, предвидени в този закон;
3. параметрите и изискванията за качеството на услугите;
4. конкретните условия и параметри за ползване на ограничен ресурс, предвидени в разрешенията;
5. приложимите изисквания по чл. 73 и специалните задължения за осъществяване на електронни съобщения;
6. изискванията за предоставяне на универсалната услуга.
Чл. 35. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. (1) Преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения комисията провежда обществени консултации.
(2) Процедурата по ал. 1 започва с публикуване на съобщение за предстоящите обществени консултации в национален ежедневник, както и на страницата на комисията в интернет.
(3) В съобщението по ал. 2 задължително се посочва въпросът, който е поставен за обсъждане, мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат позицията на комисията по поставения за обсъждане въпрос, причините, които мотивират позицията на комисията, както и срок, не по-кратък от 14 дни, в който могат да се представят писмени становища.
(4) Комисията проучва всички становища и публикува на страницата си в интернет мотивите, които обосновават приетото решение.
Чл. 38. (1) Комисията изготвя годишен доклад, който предоставя на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет до края на второто тримесечие на следващата година. Докладът съдържа:
1. анализ на предоставянето на универсалната услуга, включително степен на задоволеност и качество;
2. разпределение на предоставения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и приложените механизми за ефективното му използване;
3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
4. оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, прилагане принципите на ценообразуване и перспективи за развитие;
5. финансово състояние и институционално развитие на комисията и на нейната администрация;
6. отчет на изпълнението на дейностите от предходната година.
(2) При изготвяне на оценката по ал. 1, т. 4 Комисията за защита на конкуренцията изразява становище в едномесечен срок.
(3) Комисията издава доклада по ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.
Чл. 39. (1) Комисията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяването на правомощията си.
(2) В решението за създаване на структури по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.
Раздел III
Предоставяне на информация
Чл. 40. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 41. (1) В съответствие с разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация комисията предоставя при поискване информация, получена от предприятията, осъществяващи електронни съобщения.
(2) Условията и редът за достъп до информацията по ал. 1 се определят от комисията с нормативен административен акт.
Раздел IV
Взаимодействие и консултации с Европейската комисия и националните регулаторни органи на държавите—членки на Европейския съюз
Чл. 42. (1) Комисията изпраща на Европейската комисия и на регулаторните органи на държавите—членки на Европейския съюз, проект на решение, който включва определянето на съответен пазар и анализ относно неговата ефективност и конкурентност.
(2) В случаите, когато комисията установи липса на ефективна конкуренция на съответния пазар, в проекта на решение по ал. 1 се предлага определяне на предприятие със значително въздействие на съответния пазар, както и налагане на нови или изменение на действащи специфични задължения.
(3) В случай че в анализа е установено наличие на ефективна конкуренция, в проекта на решението по ал. 1 се включва и мотивирано предложение за неналагане или отмяна на действащи специфични задължения.
(4) С проекта на решение по ал. 1 комисията може да определи:
1. пазари, различни от установените съгласно решението по чл. 152, ал. 4, при съобразяване с практиката на държавите—членки на Европейския съюз;
2. предприятие или предприятия със самостоятелно или съвместно значително въздействие върху съответния пазар.
(5) Ако в срок до 30 дни от датата на изпращане на проект на решение по ал. 1 от Европейската комисия и регулаторните органи на държавите—членки на Европейския съюз, не постъпят предложения, комисията приема проекта на решение по ал. 1.
(6) В случаите по ал. 4 Европейската комисия може да удължи срока по ал. 5 с два месеца, като изиска от комисията да отложи приемането на решение в случаите по ал. 4. Европейската комисия взема решение за удължаване на срока, когато прецени, че с предложените специфични задължения ще се окаже пряко или непряко въздействие върху търговията между държавите членки, като това ще създаде бариери на вътрешния пазар, или когато прецени, че предложените мерки ще доведат до съществени несъответствия с правото на Европейския съюз или с целите по чл. 4.
(7) Европейската комисия може да наложи вето на проекта на решение на комисията. В този случай комисията оттегля проекта на решение, като може да подготви нов проект или да предприеме други действия съобразно указанията на Европейската комисия, ако са дадени такива.
(8) Извън случаите по ал. 7 комисията се съобразява с предложенията на Европейската комисия и на регулаторните органи на държавите членки и ги отразява в проекта на решение преди окончателното му одобряване, като уведомява Европейската комисия за това.
(9) В изключителни случаи, когато за въвеждане на определените в проекта на решението по ал. 2 специфични задължения се изисква продължителен период от време и комисията смята, че съществува спешна нужда за защита на конкуренцията и интересите на потребителите, комисията може да не предприеме действията по ал. 1 и 4, а да наложи обосновани, пропорционални и временни специфични задължения, предвидени в този закон. Комисията уведомява за наложените временни специфични задължения Европейската комисия и регулаторните органи на държавите членки, като посочва мотивите за тяхното налагане, както и идентифицираните конкурентни проблеми.
(10) Комисията може да удължи срока на действие на временните специфични задължения или да ги направи постоянни, като предварително предприеме действията по ал. 1—4.
(11) Комисията може да оттегли проекта на решение по ал. 1, 2 и 3 по всяко време в хода на процедурата по обсъждането му с Европейската комисия и регулаторните органи на държавите—членки на Европейския съюз.
Чл. 43. Комисията спазва изискванията за конфиденциалност на информацията, получена от Европейската комисия и регулаторните органи на други държави—членки на Европейския съюз.
Раздел V
Взаимодействие с Комисията за защита на конкуренцията
Чл. 44. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията осъществяват взаимодействие и координация за постигане на целите по чл. 4 в съответствие с този закон и въз основа на правила, приети с решения на двете комисии.
(2) Правилата по ал. 1 се публикуват на страницата на всяка от комисиите в интернет.
Чл. 45. Взаимодействието между комисията и Комисията за защита на конкуренцията се осъществява във форми като:
1. консултации;
2. обмен на информация;
3. предоставяне на становища;
4. съвместни работни групи.
Раздел VI
Взаимодействие със Съвета за електронни медии в областта на цифровото радиоразпръскване
Чл. 46. Комисията взаимодейства със Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон и на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 47. (1) При поискване от Съвета за електронни медии комисията го уведомява за възможните електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, имайки предвид наличния свободен ограничен ресурс— радиочестотен спектър.
(2) Въз основа на полученото уведомление по ал. 1 Съветът за електронни медии:
1. определя по две български радиопрограми и по две български телевизионни програми, които могат да бъдат разпространявани чрез всяка една мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване; Съветът за електронни медии определя и в коя от мрежите ще се разпространяват програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, които се включват в двете радиопрограми и двете телевизионни програми;
2. провежда конкурс за избор на оператори за радио- и телевизионна дейност по реда на Закона за радиото и телевизията, които могат да разпространяват програмите си чрез мрежите по т. 1;
3. определя с решение телевизионните и радиооператорите, които могат да разпространяват програмите си чрез мрежите по т. 1, и им издава лицензии за радио- и/или телевизионна дейност.
(3) След приключване на действията по ал. 2 Съветът за електронни медии уведомява комисията за взетото решение и издадените лицензии.
Чл. 48. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 49. (1) Комисията приема нормативни административни актове, с които определя реда за осигуряване на достъп до електронни съобщителни услуги чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване и за осигуряване на електронни съобщителни услуги, предназначени за лица със слухови и зрителни увреждания.
(2) Преди приемане на актовете по ал. 1 комисията провежда обществено обсъждане по реда на чл. 36 и взема становище от Съвета за електронни медии.
(3) Съветът за електронни медии приема становищата по ал. 2 в 30-дневен срок от получаване на проектите на актове от комисията.
Раздел VII
Финансиране
Чл. 50. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Чл. 51. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 52. Комисията съставя и ежегодно до 30 май публикува на страницата си в интернет проект за очакваните приходи по чл. 51, с изключение на приходите от административната такса за контрол и за съответните разходи за осигуряване на дейността си за следващата година, който представя за съгласуване на министъра на финансите.
Чл. 53. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел VIII
Решаване на спорове между предприятия
Чл. 54. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 55. (1) Когато засегнатата страна е отправила искане за съдействие за постигане на съгласие, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия.
(2) Специализираната комисия изслушва становищата на страните, изяснява причините, поради които е направено искането, и разяснява неблагоприятните последици от непостигането на съгласие.
(3) При непостигане на съгласие между страните в 30-дневен срок от постъпване на искането всяка от засегнатите страни по ал. 1 може да поиска даване на задължителни указания от комисията в 14-дневен срок.
(4) Процедурата по оказване на съдействие за постигане на съгласие е безплатна.
Чл. 56. (1) Когато засегнатата страна е отправила искане за даване на задължителни указания, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия, в която се включва поне един правоспособен юрист. Към работата на специализираната комисия могат да бъдат привличани като членове или консултанти и външни експерти.
(2) Специализираната комисия разглежда искането и приложените към него документи в 7-дневен срок от определянето ѝ.
(3) При установяване на непълноти или нередовности на документите председателят на специализираната комисия писмено уведомява лицето, като му дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или нередовностите.
(4) В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, комисията оставя искането без разглеждане.
Чл. 57. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 58. (1) Специализираната комисия проучва направеното искане и становищата на заинтересованите страни, всички приложени към тях доказателства и при необходимост изисква допълнителни доказателства, в т. ч. извършването на проверки от оправомощени по този закон служители.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват в срок и обем, определени от специализираната комисия. При необходимост срокът може да бъде удължен. При всички случаи срокът за извършване на проверка по ал. 1 не може да е по-дълъг от 14 дни.
(3) След събиране на всички доказателства специализираната комисия обсъжда искането и събраните доказателства по случая в присъствието на страните или на техни упълномощени представители.
(4) Заинтересованите страни писмено се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на срещата най-малко 7 дни преди провеждането ѝ, като в уведомлението се уточнява, че при неявяване на техни представители специализираната комисия ще разгледа искането в тяхно отсъствие.
(5) Специализираната комисия съставя протокол за проведената среща, който съдържа:
1. състав на специализираната комисия и списък на присъствалите лица;
2. изложение на становищата на страните;
3. констатации на специализираната комисия от проведената среща;
4. дата на съставяне на протокола.
Чл. 59. В срок до два месеца от постъпване на искането по чл. 54 специализираната комисия изготвя и внася в комисията доклад, към който прилага събраната в хода на процедурата документация и проект на решение на комисията относно искането.
Чл. 60. Комисията разглежда доклада по чл. 59 на първото си заседание след внасянето му, като може да:
1. приеме резултатите от работата на специализираната комисия и да вземе мотивирано решение по постъпилото искане по чл. 54;
2. разпореди извършването на допълнителни действия по проверка на фактическата обстановка, анализирането ѝ от специализираната комисия и изготвяне нов проект на решение, като определя срок за това.
Чл. 61. (1) Комисията в срок до 4 месеца от постъпване на искането по чл. 54 с мотивирано решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.
(2) Решението по ал. 1 се изпраща на заинтересованите лица в тридневен срок от приемането му и се публикува на страницата на комисията в интернет, с изключение на информацията, определена от страните за търговска тайна.
Чл. 62. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IХ Разделно счетоводство
Чл. 63. Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които имат специални или изключителни права за предоставяне на услуги в други сектори, включително в други държави—членки на Европейския съюз, водят разделно счетоводство по отношение на сектора, свързан с осъществяването на електронни съобщения.
Глава пета
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 64. Електронните съобщения се осъществяват свободно след уведомяване и/или след издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
Чл. 65. (1) Електронните съобщения за собствени нужди се осъществяват свободно в случаите, когато се осъществяват чрез:
1. електронни съобщителни мрежи без ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен.
(2) Правилата за осъществяване на електронни съобщения по ал. 1, т. 2 се приемат с нормативен административен акт от комисията след провеждане на процедура за обществено обсъждане по чл. 36. Актът се обнародва в „Държавен вестник“.
(3) Правилата по ал. 2 съдържат изисквания, свързани с опазване на живота и здравето на хората и несъздаване на смущения при ползване на радиочестотния спектър.
Чл. 66. Обществени електронни съобщения се осъществяват след подаване на уведомление до комисията.
Чл. 67. Електронни съобщения се осъществяват след издаване на разрешение в случаите, когато е необходим индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 68. Електронните съобщения могат да се осъществяват от неограничен брой лица, освен в случаите на използване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 69. Обществените електронни съобщения се осъществяват от еднолични търговци и от юридически лица.
Чл. 70. Електронни съобщения се осъществяват на територията на цялата страна, освен ако в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс или в общите изисквания за извършване на конкретната дейност е определен ограничен териториален обхват.
Чл. 71. Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс има първоначален срок до 20 години, с възможност за продължаване до 10 години.
Чл. 72. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Осъществяване на електронни съобщения при спазване на общи изисквания
Чл. 73. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 74. Предприятието, което уведоми комисията за намерения да осъществява обществени електронни съобщения, има следните права, без да се ограничава до:
1. да предоставя електронни съобщителни мрежи и/или услуги, считано от датата на подаване на уведомление по образец до комисията, освен когато е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. да изгражда, използва и се разпорежда с електронни съобщителни мрежи и съоръжения;
3. да договаря и получава достъп до и взаимно свързване с мрежи на други предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, като спазва изискванията на действащото законодателство;
4. да предлага някоя или всички услуги от обхвата на универсалната услуга, когато е определено за предоставящо някоя или всички услуги от обхвата на универсална услуга на цялата територия на страната или на част от нея по реда на глава единадесета.
Чл. 75. (1) Правата по чл. 74 възникват от датата на надлежно подадено уведомление по образец до комисията, освен в случаите, когато е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Уведомлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което осъществява електронни съобщения—наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. кратко описание и основни параметри на обществената електронна съобщителна мрежа и/или услуга;
3. териториален обхват;
4. лице и данни за контакти;
5. предполагаема дата за започване предоставянето на обществени електронни съобщения.
(3) Уведомлението се подава на български език.
(4) В случай на непълнота на уведомлението в 7-дневен срок от получаването му комисията писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.
(5) В случай че от подаденото уведомление се установи, че за осъществяване на обществени електронни съобщения е необходимо ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, комисията писмено уведомява лицето за необходимостта от подаване на заявление за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(6) Комисията вписва лицето в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняване на непълнотите.
(7) Предприятието, осъществяващо обществени електронни съобщения, уведомява комисията за всяка промяна на данните от уведомлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
Чл. 76. Предприятието може да прекрати предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за което уведомява комисията.
Чл. 77. (1) Предприятието, осъществяващо електронни съобщения при общи изисквания, може да поиска писмено от комисията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1.
(2) Комисията издава удостоверението по ал. 1 в 7-дневен срок от постъпване на искането. В удостоверението се посочват правата по чл. 74, свързани с предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, изграждане на електронна съобщителна инфраструктура, включително право на преминаване, договаряне на достъп до и взаимно свързване на мрежи.
(3) За издаване на удостоверение по ал. 1 се заплаща административна такса в размер, определен в тарифата за таксите, които се събират от комисията по този закон. Към искането се прилага документ за платена такса.
(4) Удостоверение по ал. 1 не се издава, ако не е приложен документ за платена административна такса.
Чл. 78. (1) В случай че комисията установи неизпълнение на приложимите общи изисквания и/или на наложени специфични задължения, тя уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването, като определя срок не по-кратък от 1 месец, считано от уведомяването за изразяване на становище и отстраняване на неизпълнението.
(2) В случай че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови неизпълнението в срока, посочен от комисията, комисията налага глоба или имуществена санкция съгласно този закон.
(3) Комисията може да вземе решение за преустановяване осъществяването на обществени електронни съобщения от предприятието по чл. 75, в случай че е налице някое от следните обстоятелства:
1. установено системно неизпълнение на приложими изисквания по чл. 73 и/или на специфични задължения;
2. установено съществено нарушение на този закон;
3. отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(4) Предприятието по ал. 3 може да подаде уведомление за предоставяне на същите електронни съобщителни услуги не по-рано от 6 месеца от датата на влизане в сила на решението за преустановяване.
Раздел III
Издаване на разрешение—общи положения
Чл. 79. За ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения се изисква разрешение.
Чл. 80. (1) Изискванията за издаване на разрешение са еднакви за всички лица, желаещи да осъществяват един и същи вид електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Издаването на разрешение се извършва при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.
Чл. 81. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 82. (1) Заявленията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди се удовлетворяват без провеждане на конкурс или търг, като ресурсът се предоставя за ползване на първия по време заявител.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите, когато ограниченият ресурс е необходим за осигуряване на преносна среда в мрежите на предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения.
Чл. 83. (1) Процедурата по издаване на разрешение започва след подаване на заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по образец, утвърден от комисията. Заявлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което иска издаване на разрешение:
а) за физическите лица—трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес, а за чужденците—личен номер;
б) за юридическите лица и едноличните търговци—наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния идентификационен код;
2. посочване на необходимия индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър и/или номера, и/или позицията на геостационарната орбита;
3. кратко описание на вида електронни съобщения, за които е необходимо ползването на индивидуално определен ограничен ресурс;
4. описание на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения;
5. описание на услугата или услугите, които лицето ще предлага чрез индивидуално определения ограничен ресурс, в случай че той е предназначен за осъществяване на обществени електронни съобщения;
6. срок за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс;
7. дата за започване на ползването на индивидуално определения ограничен ресурс;
8. първоначален териториален обхват;
9. лице и данни за контакти.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица—съответен документ, когато е приложимо;
2. документ за внесена такса за административни услуги;
3. документ, удостоверяващ, че предприятието не е обявено в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
4. декларация, че едноличният търговец не е в процедура по заличаване;
5. документ, издаден от компетентен орган, с който се удостоверява, че физическото или юридическото лице няма парични задължения към държавата по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.
(3) Заявлението и документите към него се подават на български език.
(4) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1 и 2 комисията уведомява писмено заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.
Чл. 84. (1) Комисията с мотивирано решение отказва издаването на разрешение, когато:
1. не е налице свободен ограничен ресурс;
2. използването на ограничения ресурс би застрашило националната сигурност или е в противоречие с международни задължения, произтичащи от влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;
3. лицето, което кандидатства за разрешение:
а) е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност или се намира в ликвидация;
б) е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
в) има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
г) е с отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „в“ се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по буква „б“—с декларация от физическото лице.
(3) Разпоредбата на ал. 1, т. 3, буква „б“ се прилага и за управители или членове на управителни органи на предприятието.
Чл. 85. Предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, са длъжни да уведомяват комисията за настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, в 14-дневен срок от настъпването им.
Раздел IV
Издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс
Чл. 86. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 87. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 88. (1) Комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера, в срок до три седмици от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите.
(2) Комисията уведомява писмено заявителя в тридневен срок от приемане на решението по ал. 1.
(3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
Раздел V
Издаване на разрешение след провеждане на конкурс или търг
Чл. 89. Комисията може по своя инициатива да обяви намерение да проведе конкурс или търг в случай на необходимост от ограничаване на броя на издаваните разрешения за ползване на конкретен свободен ограничен ресурс.
Чл. 90. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 91. (1) След подаване на заявление по чл. 83 за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита, за осъществяване на обществени електронни съобщения и след приключване на международното координиране, когато такова е необходимо, комисията в 5-дневен срок публикува съобщение в страницата си в интернет и поне в един национален ежедневник. Когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват, комисията в 10-дневен срок публикува съобщението и в „Държавен вестник“. Съобщението съдържа:
1. информация за заявения ограничен ресурс;
2. покана за подаване на други заявления в срок до 21 дни от датата на публикуване на съобщението в национален ежедневник за ползване на същия ограничен ресурс.
(2) Ако в срока по ал. 1, т. 2 в комисията не постъпи друго заявление за ползване на същия индивидуално определен ограничен ресурс, комисията в 10-дневен срок приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(3) Комисията уведомява писмено заявителя в тридневен срок от приемане на решението по ал. 2.
(4) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 3 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
(5) Комисията връчва разрешението на заявителя в тридневен срок след заплащане на таксите по ал. 4. Разрешението влиза в сила от датата на връчването му на заявителя.
Чл. 92. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 93. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 94. (1) Конкурс се провежда, когато има необходимост от комплексна оценка за издаване на разрешение.
(2) Търг се провежда в случаите, когато с оглед характера на осъществяването на обществени електронни съобщения от съществено значение е размерът на предложената тръжна цена.
Чл. 95. (1) Началната тръжна цена при провеждане на търг се определя от комисията с решението по чл. 97, ал. 1.
(2) Стъпката за наддаване при провеждане на търг се определя от комисията в тръжните книжа.
(3) Достигнатата чрез наддаването сума се изплаща от спечелилия кандидат в срок, определен с решението по ал. 1.
Чл. 96. (1) Конкурсните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс—предмет на конкурса;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в конкурса;
3. изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения—предмет на конкурса, като: темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, вид на използваната технология, задължения, свързани с националната сигурност;
4. критерии за оценка, относителната им тежест и механизъм за оценяване;
5. правила за провеждане на конкурса;
6. правила за работата на експертната комисия за провеждане на конкурса;
7. размер на депозита за участие в конкурса.
(2) Конкурсните книжа съдържат и условия за участие в конкурса и проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията.
Чл. 97. Тръжните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс—предмет на търга;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в търга;
3. правила за провеждане на търга;
4. правила за работа на експертната комисия за провеждане на търга;
5. критерии за недопускане и отстраняване от участие в търга;
6. проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията;
7. размер на депозита за участие в търга, който не може да бъде по-голям от 5 на сто от определената начална тръжна цена, както и условия, свързани с депозита за участие в търга;
8. място, дата и час за провеждане на търга.
Чл. 98. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 99. (1) За провеждането на конкурс или търг комисията определя експертна комисия, поне един от членовете на която е правоспособен юрист. Като членове на експертната комисия може да участват и представители на заинтересованите ведомства и на комисията.
(2) Лице, което има съществен търговски, финансов или друг делови интерес, не може да участва като член на експертната комисия.
(3) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато на членове на експертната комисия или на членове на техните семейства, включително съпрузи, роднини по права линия—без ограничения, по съребрена линия—до четвърта степен включително, и роднини по сватовство—до втора степен включително, както и на икономически свързани с тях лица, се издава разрешение по този закон.
(4) Всеки член на експертната комисия е длъжен да декларира писмено пред комисията липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат и че няма да бъдат назначени в органи на управление на кандидата, спечелил конкурса или търга, до една година от издаването на разрешението.
(5) Декларациите по ал. 4 се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.
(6) Членовете на експертната комисия са длъжни да не разпространяват пред трети лица информация, получена в хода на процедура по провеждане на конкурс или търг. Всеки член на експертната комисия подписва декларация преди началото на процедурата за спазването на това задължение.
Чл. 100. (1) Лицата, които искат да участват в обявения от комисията конкурс или търг, подават писмено заявление за участие, към което прилагат:
1. всички съдебни решения по партидата на кандидата и актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението;
2. доказателства за финансови възможности, като: годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайни активи;
3. технически проект и бизнес план в съответствие с изискванията на чл. 96, ал. 1, т. 3;
4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
5. документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 84, ал. 1, т. 3;
6. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;
7. документ за платена конкурсна или тръжна документация;
8. други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.
(2) Всички документи се подават на български език.
(3) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 3, кандидатът се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите, като му се дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, кандидатът не се допуска до участие.
(4) Лицето, което иска да участва в обявения от комисията конкурс или търг, не се допуска до участие, когато:
1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност, или се намира в ликвидация;
2. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
3. има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
4. е с отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията.
Чл. 101. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на конкурсните изисквания.
(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.
Чл. 102. (1) Експертната комисия в 7-дневен срок от приключване на работата си представя на комисията доклад за извършената работа и за резултатите от класирането, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.
(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 комисията приема решение за:
1. издаване на разрешение на кандидата, спечелил конкурса или търга;
2. прекратяване на конкурса или търга, като не определя спечелил кандидат, когато в резултатите от класирането не се посочва кандидат, който отговаря на изискванията на проведения конкурс или търг.
(3) В тридневен срок след приемане на решението по ал. 2 комисията го изпраща в „Държавен вестник“ за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
Чл. 103. (1) Комисията има право да задържи депозитите на кандидатите, които са подали жалби срещу решението по чл. 102, ал. 2, до решаването на спора от съда.
(2) Депозитите на неспечелилите кандидати се освобождават в срок три работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу решението по чл. 102, ал. 2. В същия срок се освобождават депозитите на всички кандидати при прекратяване на процедурата.
(3) Депозитите на спечелилия кандидат и на класирания на второ място се освобождават в срок три работни дни след влизането в сила на решението по чл. 102, ал. 2, т. 1.
Чл. 104. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 102, ал. 2, т. 1 комисията издава разрешение на спечелилия конкурса или търга кандидат.
(2) Спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.
Чл. 105. (1) В случай че спечелилият кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните или конкурсните документи, разрешението се предлага на кандидата, класиран на второ място.
(2) При отказ и на кандидата, класиран на второ място, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(3) В случаите, когато предмет на търг са две или повече разрешения и класиран кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните документи, то се предлага на класирания на следващо място кандидат. В случай че и той се откаже, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(4) Депозитите на лицата по ал. 1, 2 и 3 не се връщат.
Раздел VI
Съдържание на разрешението
Чл. 106. В разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, се определят:
1. услугата и/или типът на електронната съобщителна мрежа и/или технологията, за която се предоставя радиочестотният спектър;
2. предоставеният радиочестотен спектър и/ или позициите на геостационарната орбита;
3. териториалният обхват, когато е приложимо;
4. условията за прехвърляне на разрешение от предприятие при условия за ненарушаване на конкуренцията;
5. параметрите, чрез които се осигурява ефективно ползване на радиочестотния спектър, а когато е приложимо, и изисквания за покритие;
6. техническите и експлоатационните условия, необходими за недопускане на вредни радиосмущения и за ограничаване на възможността за излагане на обществото на вредни електромагнитни полета, когато условията са различни от тези, при спазване на изискванията по чл. 73, ал. 3, т. 6, буква „г“;
7. срокът на разрешението, съобразен с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
8. таксата за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър;
9. задълженията, поети от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случай на проведена конкурсна или тръжна процедура;
10. задълженията, произтичащи от международни споразумения, които уреждат ползването на радиочестотния спектър, в случай че такива са приложими;
11. датата за започване на осъществяването на електронни съобщения и срокове за достигане на ефективно ползване на ограничения ресурс;
12. задълженията за осигуряване възможност за ползване на ограничения ресурс—радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, и на радиосъоръженията, които го ползват, при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, при въвеждане на режим „военно положение“, режим „положение на война“ или на режим „извънредно положение“ по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
13. задълженията, изискванията и ограниченията, свързани със защита на националната сигурност и отбраната;
14. датата на издаване на разрешението;
15. идентификационни данни.
Чл. 107. В разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера, се определят:
1. услугата, за която предприятията са получили разрешение за ползване на номера, включително всички задължения, свързани с осигуряването на тази услуга;
2. предоставените номера;
3. изискванията за ефективно ползване на номера;
4. изискванията за преносимост на номерата;
5. задълженията за предоставяне на обществена информация за телефонните номера на абонатите на обществени телефонни услуги за целите на универсалната услуга съгласно глава единадесета и при наличие на изрично съгласие от абонатите;
6. срокът на разрешението, съобразен с Националния номерационен план;
7. условията за вторично предоставяне на номера;
8. условията за прехвърляне на разрешението;
9. таксата за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера от Националния номерационен план;
10. задълженията, поети от предприятията в случай на проведена конкурсна процедура;
11. задълженията, произтичащи от международни споразумения, които уреждат ползването на номерата, в случай че такива са приложими;
12. датата за започване на ползването на индивидуално определен ограничен ресурс и сроковете за достигане на ефективното му ползване;
13. задълженията за осигуряване на възможност за ползване на ограничения ресурс—номера, при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, при въвеждане на режим „военно положение“, режим „положение на война“ или на режим „извънредно положение“ по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
14. датата на издаване на разрешението;
15. идентификационни данни.
Чл. 108. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел VII
Временни разрешения
Чл. 109. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 110. (1) Временното разрешение съдържа данните, посочени в заявлението по чл. 109, ал. 4.
(2) Индивидуално определеният ограничен ресурс може да се ползва само по предназначение и начин, изрично определени с временното разрешение.
Чл. 111. (1) За временните разрешения не се прилагат правилата за прекратяване, отнемане или спиране на действието на разрешенията, издадени по този закон.
(2) Действието на временното разрешение се прекратява от комисията незабавно, когато бъде установено, че предоставеният индивидуално определен ограничен ресурс не се ползва по предназначението и начина, определени във временното разрешение.
Чл. 112. Предприятие, на което е прекратено действието на временно разрешение по чл. 111, ал. 2, не може да подава заявление за издаване на ново временно разрешение в 6-месечен срок от датата на прекратяване действието на предишното.
Раздел VIII
Предоставяне на допълнителен ограничен ресурс
Чл. 113. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 114. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 115. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 116. Предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на разрешението и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането.
Чл. 117. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 118. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 119. Предприятие, действието на чието разрешение е било прекратено на основание чл. 117, ал. 1, може да подаде заявление за издаване на ново разрешение не по-рано от 12 месеца от датата на решението на комисията за прекратяване действието на разрешението.
Чл. 120. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 121. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 122. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 123. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шеста
РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР И ПОЗИЦИИ НА ГЕОСТАЦИОНАРНАТА ОРБИТА
Чл. 124. (1) Управлението и ефективното без вредни радиосмущения ползване на радиочестотния спектър се провежда в съответствие с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, Регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди и в съответствие с международни споразумения, по които Република България е страна.
(2) Управлението и ефективното ползване на радиочестотния спектър се осъществява с оглед защита на обществения интерес, безопасността и здравето на гражданите, свободата на словото, културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиката на Европейския съюз, както и интересите на ползвателите на радиочестотния спектър.
Чл. 125. (1) Когато ползването на радиочестоти е хармонизирано, условията и процедурите са съгласувани и предприятията, на които ще бъдат присвоени радиочестотите, са избрани в съответствие с международни споразумения и правила на Общността, комисията издава разрешение за ползване на тези радиочестоти.
(2) Ако всички национални условия, отнасящи се до правото на ползване на радиочестотите, са изпълнени в случай на обща процедура за избор, комисията не трябва да налага други условия, допълнителни критерии или процедури, които биха ограничили, променили или забавили правилното прилагане на общото присвояване на тези радиочестоти.
Чл. 126. Радиочестотният спектър в обхвата от 9 kНz до 3000 GHz се разпределя на радиочестоти и радиочестотни ленти, радиослужби и ползватели.
Чл. 127. Позициите на геостационарната орбита за Република България се определят с международни споразумения.
Чл. 128. Управлението на радиочестотния спектър и ползването на позициите на геостационарната орбита се осъществяват с цел ефективното и без вредни радиосмущения използване на радиочестотния спектър при съобразяване с интересите на националната сигурност и при спазване принципите на предвидимост, равнопоставеност и обективност.
Чл. 129. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 130. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 131. За осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и с цел защита на националната сигурност и за нуждите на отбраната предоставянето за ползване на радиочестотите и радиочестотните ленти се осъществява от комисията след национално координиране със заинтересованите ведомства и при необходимост—международно координиране.
Глава седма
НОМЕРА, АДРЕСИ И ИМЕНА
Чл. 132. Националният номерационен план представлява разпределение на номерата, използвани в електронните съобщителни мрежи за идентификация, маршрутизация и таксуване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги.
Чл. 133. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 134. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 135. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 136. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, определят помежду си първоначална цена за реализиране на услугите по чл. 134, ал. 1 и цени за взаимно свързване при предоставяне на тези услуги при спазване на принципа за разходоориентираност.
(2) Предприятията по чл. 135, ал. 2 определят цени за достъп и взаимно свързване при предоставяне на услуги по чл. 135, ал. 1, т. 1 и 2 при спазване на принципа за разходоориентираност.
Чл. 137. Правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по предложение от комисията, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 138. Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи, осигуряват пряко или непряко свързване с мрежи, обслужващи европейското телефонно номерационно пространство при повиквания с код „3883“, в съответствие със стандартите на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията.
Глава осма
ТАКСИ
Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.
(2) Административните такси по ал. 1 са:
1. годишна такса за контрол;
2. еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
3. еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението;
4. еднократна такса за административни услуги.
Чл. 140. Таксите за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс са:
1. годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 141. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 142. (1) Еднократната такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс е равна на административните разходи за подготовка и издаване на разрешението и включва разходите за:
1. труд и материали;
2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност, ако такава е необходима във връзка с издаването на разрешението;
3. честотно планиране и национална и международна координация.
(2) При провеждане на търг за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс окончателната тръжна цена включва таксата по ал. 1.
Чл. 143. (1) Лицата, осъществяващи електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения.
(2) При предоставяне на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър или номера, предприятията заплащат допълнителна еднократна такса.
(3) Размерите на таксите по ал. 1 и 2 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:
1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от електронната съобщителна мрежа, за която е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. териториален обхват, предвиден в разрешението;
3. мощност на изхода на предавателя;
4. заемана честотна лента;
5. брой на използваните радиостанции;
6. брой на използваните радиочестотни канали;
7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента)—симплексен/дуплексен;
8. вид на електронната съобщителна мрежа, за която е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
9. брой на използваните електронни съобщителни мрежи;
10. предназначение на радиостанциите и електронните съобщителни мрежи;
11. срок на ползване на радиочестотния спектър.
Чл. 144. При издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера от Националния номерационен план, предприятията заплащат годишна такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от комисията.
Чл. 145. (1) Таксите по чл. 141, чл. 143, ал. 1 и чл. 144 се плащат на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, за което се дължат.
(2) Предприятието може да плати таксите по чл. 143 и 144 до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто.
Чл. 146. (1) При издаване на временно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, с изключение на позициите на геостационарната орбита, със срок на действие не по-дълъг от 6 месеца лицата, осъществяващи електронни съобщения, заплащат следните такси:
1. еднократна такса за издаване на разрешение;
2. такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Таксата по ал. 1, т. 2 е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.
Чл. 147. (1) Размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.
(2) В тарифата по ал. 1 се определя и размерът на таксите за административни услуги, предоставяни от комисията.
(3) Таксите се определят в съответствие със следните принципи:
1. равнопоставеност;
2. пропорционалност;
3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;
4. осигуряване на ефективно ползване на ограничените ресурси;
5. задоволяване интересите на потребителите от качествени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(4) Лицата, получили разрешение за ползване на един и същ индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат едни и същи годишни такси.
Чл. 148. (1) Таксите по тарифата, които се събират от комисията, се разпределят по реда на този закон.
(2) Таксите за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се разпределят, както следва:
1. за ползване и за временно ползване на радиочестотен спектър:
а) 35 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 40 на сто—по бюджета на комисията;
в) 25 на сто—в приход на републиканския бюджет;
2. за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър—еднократна такса:
а) 25 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто—по бюджета на комисията;
в) 70 на сто—в приход на републиканския бюджет;
3. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс—номера от Националния номерационен план—по бюджета на комисията;
4. за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения:
а) 25 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто—по бюджета на комисията;
в) 70 на сто—в приход на републиканския бюджет;
5. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс след провеждане на търг:
а) 25 на сто—за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто—по бюджета на комисията;
в) 70 на сто—в приход на републиканския бюджет.
(3) Еднократната такса за издаване на разрешение, таксите за изменение и допълнение на разрешение, годишната такса за контрол и таксите за административни услуги се разпределят по бюджета на комисията.
Чл. 149. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава девета
ПАЗАРИ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И/ИЛИ УСЛУГИ
Чл. 150. (1) Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги относно наличието на ефективна конкуренция в съответствие с общите принципи на конкурентното право и специфичните национални условия, определя предприятия със значително въздействие върху пазара и след преценка на необходимостта от това налага, продължава, променя и/или отменя специфични задължения на предприятията, предоставящи на съответните пазари обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за постигане целите на този закон.
(2) Условията и редът за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара се определят с методика.
(3) Методиката по ал. 2 се изготвя от комисията съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията съобразно правото на Европейския съюз и се приема от Министерския съвет с постановление. Методиката се приема след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 151. (1) Комисията периодично на всеки две години анализира и определя пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги и установява наличието или липсата на ефективна конкуренция.
(2) Проектът на решение на комисията, с което се определя съответният пазар, анализа и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които трябва да му бъдат наложени, продължени, променени и/или отменени, се предоставя при необходимост на Комисията за защита на конкуренцията за становище и се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в интернет за срок не пократък от 30 дни. Комисията за защита на конкуренцията се произнася в 30-дневен срок от получаване на проекта.
(3) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2 комисията разглежда постъпилите становища и предложения и ги публикува на страницата си в интернет, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения и тяхното отразяване в проекта, както и мотивите за неприетите предложения.
(4) Комисията приема с решения анализите и оценките на съответните пазари и специфични задължения, които да бъдат наложени на съответните предприятия със значително въздействие, и ги публикува на страницата си в интернет.
(5) Комисията изпраща решенията по ал. 4 на Европейската комисия.
Чл. 152. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 153. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 154. (1) Комисията анализира ефективността на конкуренцията на съответния пазар в съответствие с методите и принципите на конкурентното право.
(2) Ефективна конкуренция на съответния пазар е налице, когато нито едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги самостоятелно или съвместно с други предприятия, няма значително въздействие върху този пазар.
Чл. 155. (1) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че е налице ефективна конкуренция, комисията не налага специфични задължения на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съответния пазар.
(2) В случай че са били наложени специфични задължения, комисията отменя тези задължения спрямо предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги на съответния пазар.
Чл. 156. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 157. При определяне на специфичните задължения, които комисията може да наложи, продължи, промени или отмени, тя трябва да спазва следните принципи:
1. пропорционалност на наложеното задължение предвид причината за установената неефективна конкуренция и целения резултат;
2. обоснованост;
3. въздържане от регулаторна намеса на нововъзникващи пазари, дори и при установено наличие на пазарен участник или участници с големи пазарни дялове.
Глава десета
ДОСТЪП И ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ
Раздел I
Общи положения
Чл. 158. Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, има право, а когато е налице искане от друго предприятие—и задължение, да договаря взаимно свързване на мрежите си за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и осигуряване на оперативна съвместимост между услугите.
Чл. 159. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, свободно договарят достъп и/или взаимно свързване и сключват договор в писмена форма.
(2) Предприятията изпращат копие от договора или от неговите изменения за сведение в комисията в едномесечен срок от подписването им.
Чл. 160. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 161. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 162. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и техните служители спазват изискванията за конфиденциалност по отношение на информацията, получена при или по повод договаряне за достъп и/или взаимно свързване, и я ползват само за целите, за които е предназначена.
(2) Информацията по ал. 1 не се предоставя на лица, на които би могла да осигури конкурентни предимства.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са задължени да предоставят информацията по ал. 1 за достъпа и/или взаимното свързване на комисията за реализиране на правомощията ѝ по тази глава.
Чл. 163. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 164. Условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба, приета от комисията, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 165. Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги на територията на друга държава—членка на Европейския съюз, могат да искат достъп и/или взаимно свързване по реда на тази глава.
Раздел II
Условия за достъп и взаимно свързване
Чл. 166. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 167. (1) Задължението за осигуряване на прозрачност е свързано с публикуване на определена информация, като: финансови отчети, технически спецификации, характеристики на мрежата, условия и ред за предоставяне на достъп и/или взаимно свързване, начин на използване, включително цени.
(2) Комисията може да определя съдържанието на информацията, която трябва да се публикува, нивото на изискваната подробност и начина на публикуването ѝ, при съобразяване с необходимостта от защита на търговската тайна.
(3) В случай че, освен задължението по ал. 1, на предприятие по чл. 166, ал. 1 е наложено и задължение за равнопоставеност, комисията може да изиска от него да публикува типово предложение. Типовото предложение може да включва:
1. условия за взаимното свързване или достъп:
а) описание на услугите по взаимното свързване или достъп за всяка от мрежите, условия и срокове за предоставянето им;
б) местоположение на точките на взаимното свързване или достъп, условия и срокове за откриването и/или закриването им;
в) мрежови елементи, до които се предлага достъп, в т.ч. самостоятелен или съвместен достъп до абонатната линия;
г) стандарти и изисквания за качество;
д) друга относима информация, необходима за ползване на услугата;
2. услуги по съвместно разполагане:
а) информация за местата за съвместно разполагане, като тази информация може да се предоставя само на заинтересованите лица, за да се гарантира сигурността на мрежата;
б) възможности за съвместно разполагане, включително физическо съвместяване, и ако е възможно, дистанционно и виртуално разполагане;
в) условия за достъп до компютърни системи за поддръжка, както и информационни системи или бази данни за предварителни заявки, предоставяне, заявяване, обслужване, искания за ремонт и таксуване;
г) характеристики и технически ограничения за съоръженията, които могат да бъдат съвместно разполагани;
д) мерки за сигурност;
е) условия за допускане на служители на конкурентни предприятия;
ж) стандарти за безопасност;
з) правила за разпределяне на пространството, когато то е ограничено;
и) условия за проверка от конкурентни предприятия на местата, в които е възможно физическо съвместно разполагане, или на местата, където съвместното разполагане е отказано поради липса на възможност;
3. условия в договорите за взаимно свързване или достъп:
а) срокове за отговор на заявките за предоставяне на услуги, процедури за отстраняване на повреди, процедури за възстановяване на услугата и нейното качество;
б) стандартни условия на договора, включително, когато е необходимо, обезщетения при неизпълнение на сроковете за предоставяне на услугите;
в) условия за предоставяне на услугата избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа;
г) условия за преносимост на номерата;
д) цени и механизъм за ценообразуване;
е) друга относима информация, необходима за ползване на услугата.
(4) Условията по ал. 3, т. 3, буква „в“ са приложими по отношение на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар на дребно.
(5) Цените по ал. 3, т. 3, буква „д“ имат необвързана структура, която позволява заплащане само за услугата, искана от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, когато исканата услуга може да бъде предоставена самостоятелно.
(6) Комисията налага на предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, което има задължение за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия, да публикува типово предложение.
(7) Комисията с решение, прието по реда на чл. 37 при спазване на принципите по чл. 5 и за постигане на целите по чл. 4, одобрява без забележки или задължава предприятията да изменят типовите си предложения.
(8) Индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение.
(9) Типовото предложение може да бъде изменяно по инициатива на задълженото предприятие или на комисията по реда на ал. 7.
Чл. 168. Задължението за осигуряване на равнопоставеност обхваща предоставяне на равностойни условия при сходни обстоятелства на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни услуги, както и предоставяне на услуги и информация при същите условия и качество като тези, предлагани от предприятието на свързаните с него лица и на предприятията, с които вече е сключен договор.
Чл. 169. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 171. (1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, което е определено за предприятие със значително въздействие на съответния пазар, доказва разходоориентираност на цените си, когато му е наложено задължението по чл. 170, ал. 1.
(2) Комисията може да използва независим метод за проверяване на разходите с цел определяне на цени въз основа на ефективност при предоставяне на услугите.
(3) Комисията може да изиска от предприятието по ал. 1 пълна обосновка на цените и когато е необходимо—тяхната промяна.
Чл. 172. (1) В случай че е наложено задължение за прилагане на система за определяне на разходите, се осигурява публична достъпност на нейното описание, което съдържа наймалко основните категории, по които са групирани разходите, и правилата за тяхното разпределение.
(2) Комисията назначава проверка на прилагането на системата за определяне на разходите, която се извършва от независим одитор, като резултатите от проверката се публикуват ежегодно.
Раздел III
Достъп до и ползване на необходими мрежови средства и съоръжения
Чл. 173. Задължението за предоставяне на достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и/или средства може да се наложи на предприятие със значително въздействие върху пазара по преценка на комисията, включително когато отказът за предоставяне или налагането на срокове и условия, което се приравнява на отказ, може да възпрепятства наличието на устойчив конкурентен пазар на услуги на дребно или е във вреда на крайните потребители.
Чл. 174. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 175. Комисията при налагане на задължението по чл. 173 следва принципа на пропорционалност, като взема предвид:
1. техническа и икономическа жизнеспособност на ползването или инсталирането на средства от конкурентни предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, с оглед развитието на пазара и характера и вида на използваното взаимно свързване и достъп;
2. възможност за предоставяне на достъп с оглед на наличния капацитет;
3. направени първоначални инвестиции и свързания с тях риск;
4. запазване на конкуренцията в дългосрочен аспект;
5. права на интелектуална собственост, когато са относими;
6. предоставяне на общоевропейски услуги;
7. наложени специфични задължения на същото предприятие на съседни свързани пазари.
Чл. 176. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 177. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IV
Защитени услуги и условен достъп
Чл. 178. (1) Защитени услуги са услугите, предоставени на основата на условен достъп срещу възнаграждение, както следва:
1. по радиоразпръскване;
2. по телевизионно разпръскване;
3. услугите на информационното общество;
4. предоставянето на условен достъп до услугите по т. 1, 2 и 3.
(2) Достъпът до защитена услуга по ал. 1 се осъществява с устройство за условен достъп, предоставено от доставчика на защитената услуга.
Чл. 179. (1) Системите за условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, независимо от средствата, чрез които се осъществява преносът, осигуряват на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи, техническа възможност за икономически ефективен достъп до управлението на защитени услуги, предоставяни въз основа на условен достъп.
(2) Предприятията по ал. 1, управляващи системи за условен достъп, предоставят на операторите за радио- и телевизионна дейност и доставчиците на защитени услуги техническа възможност, която позволява техните цифрови услуги да се приемат само от зрителите или слушателите, които имат права на ползване, чрез декодиращи устройства.
(3) Декодиращите устройства се управляват от предприятията, които предоставят услуги за условен достъп.
(4) Техническата възможност по ал. 2 се предоставя при условията на справедливост, обоснованост и равнопоставеност на операторите за радио- и телевизионно разпръскване и доставчиците на защитени услуги.
(5) Предприятията, предоставящи условен достъп, водят разделно счетоводство за услугата по ал. 2.
Чл. 180. (1) Правата за производство на продукти и системи за условен достъп—обекти на интелектуална собственост, се предоставят при справедливи, обосновани и равноправни условия.
(2) Предоставянето на правата по ал. 1 не се обвързва с условия, които забраняват, ограничават и затрудняват включването в същия продукт на:
1. общ интерфейс, позволяващ свързване с една или повече системи за достъп;
2. средства, специфични за друга система за достъп, при условие че се спазват обосновани условия, гарантиращи сигурността на обмен на информацията с операторите на системи за условен достъп.
Чл. 181. Комисията може да налага на предприятията по този раздел задължения за предоставяне на достъп до електронни програмни ръководства и достъп до интерфейси за приложни програми.
Глава единадесета
УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА
Раздел I
Същност и обхват на универсалната услуга
Чл. 182. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Предоставяне на универсалната услуга
Чл. 183. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 184. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 185. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 186. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 3 и 4, спазват принципа за равнопоставеност и реципрочност при работа с информацията, предоставяна от други предприятия.
Чл. 187. (1) Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, предприемат специални мерки за осигуряване на хора с увреждания на достъп до обществени телефонни услуги, включително услугите за спешни повиквания, телефонен указател и справочни услуги, подобни на ползваните от другите крайни потребители.
(2) Предприятията по ал. 1 предлагат на крайни потребители с увредено зрение или слух телефонен указател, справочни услуги, договори и детайлизирани сметки в подходяща за тях форма.
(3) Предприятията по ал. 1 създават условия за осигуряване на достъп до обществени телефони на хора с увреждания.
(4) Условията, редът и средствата за предоставяне на универсалната услуга на хора с увреждания се определят с наредбата по чл. 182, ал. 3.
Чл. 188. (1) Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, публикуват на страницата си в интернет и предоставят на комисията актуална информация за изпълнение на задължението за предоставяне на универсална услуга в съответствие с изискванията и параметрите за качество на услугите и методите за оценка на покритие, цени на дребно, приходи и разходи по предоставянето на услугата, брой искания и откази, включително причините за тях.
(2) Комисията определя формата, начина и сроковете за предоставяне на информация по ал. 1.
(3) При установено продължаващо неизпълнение на задълженията по ал. 1 комисията може да възложи проверка от независим одитор за сметка на предприятието.
Чл. 189. Комисията изготвя обобщен годишен доклад за степента на задоволеност на обществото с универсална услуга и го публикува на страницата си в интернет. Този доклад е неразделна част от доклада на комисията по чл. 38.
Раздел III
Определяне на предприятия със задължение да предоставят универсална услуга
Чл. 190. Комисията възлага на едно или повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да предоставят всички или някои от услугите по чл. 182, ал. 2 с цел осигуряване на универсалната услуга на територията на цялата страна.
Чл. 191. (1) Комисията възлага предоставянето на универсална услуга, включително след провеждане на конкурсна процедура, при съответно спазване на правилата по глава пета, при спазване на принципите за обективност, прозрачност, равнопоставеност и в интерес на крайните потребители, без предварително да изключва предприятие от възможността да му бъде възложено предоставянето на универсална услуга или част от нея.
(2) При определяне на предприятията по чл. 190 комисията отчита най-целесъобразния икономически начин за предоставяне на универсалната услуга, който може да служи за определяне на нетна себестойност на задължението за предоставяне на универсална услуга.
Чл. 192. Комисията може да реши да не възлага задълженията по чл. 184, ал. 1 на цялата или на част от територията на страната, ако след обсъждане със заинтересованите страни установи, че такива апарати, приспособления и подобни услуги са задоволително и широко разпространени.
Чл. 193. Редът за избор на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и за възлагане на задължението за предоставяне на универсалната услуга се определя в наредбата по чл. 182, ал. 3.
Чл. 194. Комисията уведомява Европейската комисия за определените по този раздел предприятия и за наложените задължения.
Раздел IV
Достъпност на цената на универсалната услуга
Чл. 195. (1) Начинът за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга се посочва в методика, разработена от комисията и приета от Министерския съвет.
(2) Проектът на методиката по ал. 1 се публикува за обществено обсъждане по чл. 36.
Чл. 196. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цените и ценовите пакети на универсалната услуга въз основа на методиката по чл. 195.
(2) Предприятията по ал. 1 предоставят за одобряване от комисията цените и ценовите пакети по ал. 1 заедно с документите по ценообразуване най-малко 60 дни преди влизането им в сила.
(3) Комисията разглежда цените и ценовите пакети по ал. 1 в срок до 30 дни от предоставянето им и може да задължи предприятията по ал. 1 да преработят цените и ценовите пакети в съответствие с изискванията на закона и методиката по чл. 195.
(4) Предприятията по ал. 1 публикуват одобрените от комисията цени и ценови пакети на универсалната услуга най-малко 14 дни преди влизането им в сила.
Чл. 197. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да прилагат географски осреднени цени на дребно за цялата територия на страната или да спазват ценови ограничения съгласно методиката по чл. 195.
(2) Предприятията, предоставящи универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 1, предлагат на хора с увреждания, със специални социални нужди и с ниски доходи ценови пакети, различни от предлаганите при обичайните търговски условия.
Чл. 198. (1) Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 182, ал. 2, т. 1, осигуряват на крайните потребители възможности да наблюдават и контролират самостоятелно разходите си чрез:
1. предоставяне на безплатни детайлизирани сметки;
2. безплатно избирателно ограничаване на изходящи повиквания;
3. предоставяне на средства за предплатен достъп до обществени телефонни мрежи и използване на обществени телефонни услуги;
4. разсрочено плащане при свързване към обществени телефонни мрежи;
5. предизвестие за спиране на услугите при неплащане на сметки в срок при запазване на възможността за спешни повиквания за срок до един месец след спиране на услугите.
(2) Начинът за ползване на възможностите по ал. 1 се определя в Общите условия за взаимоотношенията между предприятието и крайните потребители.
(3) Комисията може да не възлага задълженията по ал. 1 на цялата или на част от територията на страната, ако установи, че са налице достатъчно възможности за наблюдение и контрол на разходите от крайните потребители.
Чл. 199. Крайните потребители не дължат плащане за услуги и съоръжения, предлагани от предприятията, предоставящи универсална услуга, които не са необходими или присъщи за предоставяне на услугата.
Раздел V
Компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга
Чл. 200. (1) Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, могат да искат компенсиране на доказаните нетни разходи, когато предоставянето на универсалната услуга представлява несправедлива тежест за тях.
(2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества за предприятието по ал. 1 от предоставяне на универсалната услуга или на част от нея, при условие че:
1. предоставянето води до загуби или се предлага на цени под обичайната търговска печалба;
2. предприятието няма дял от приходите над 80 на сто на пазара на дребно на обществени телефонни услуги.
Чл. 201. (1) Комисията изготвя и приема правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсална услуга.
(2) Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 1, определят размера на нетните разходи от предоставяне на универсална услуга съгласно правилата по ал. 1.
(3) Документите, свързани с изчисляването на нетните разходи от предоставяне на универсалната услуга, се предават на комисията и се проверяват от определен от нея независим одитор.
(4) Резултатите от изчисляване на нетните разходи и оценката на одитора за съответствие с правилата за определяне на цените съгласно методиката по чл. 195 и разходите за предоставяне на услугите са обществено достъпни.
Чл. 202. (1) Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират във Фонд за компенсиране на универсална услуга, наричан по-нататък „фонда“. Средства за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга могат да се набират от други източници, бюджетни средства или обществени фондове.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.
(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
(4) Фондът се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси само за операциите по компенсиране на нетните разходи за универсална услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българската народна банка.
(5) Преобразуването, прекратяването и ликвидирането на фонда се уреждат със закон.
Чл. 203. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 204. (1) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Решенията са публично достъпни.
(2) Управителният съвет разработва и приема правилник за дейността на фонда.
(3) Административното обслужване на фонда се осигурява от администрацията на комисията.
Чл. 205. Средствата от фонда се разходват само за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга по реда на този раздел.
Чл. 206. (1) Предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, заплащат вноски във фонда при условията и по реда на този раздел.
(2) Размерът на вноските по ал. 1 за съответната година не може да превишава 0,8 на сто от брутните приходи от предоставянето на обществена телефонна услуга без данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност.
(3) Предприятията по ал. 1 заплащат вноските в едногодишен срок от влизането в сила на решението по чл. 208, ал. 2. Неспазването на срока за заплащане на вноските представлява съществено нарушение на закона. При забавяне на плащането се начислява законна лихва върху вноските.
(4) Вноските на предприятията по ал. 1 се отчитат като присъщи разходи.
Чл. 207. (1) Заявления за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга за предходната календарна година, заедно с необходимите доказателства, се подават от предприятията по чл. 206 до комисията до 30 юни на текущата година.
(2) В срок до 45 дни от приключване на процедурата по обществено обсъждане по чл. 36 комисията дава становище относно:
1. наличието на несправедлива тежест, включително значението на нематериалните преимущества, за съответното предприятие по чл. 206 от предоставяне на универсална услуга;
2. размера на исканата от съответния заявител компенсация.
(3) В срока по ал. 2 комисията може да поиска от заявителите да представят в 7-дневен срок допълнително информация и/или доказателства.
(4) Комисията представя на управителния съвет становището по ал. 2 и материалите към него, както и данни за брутните приходи на предприятията по чл. 206, ал. 1.
Чл. 208. (1) В 7-дневен срок от получаване на становището по чл. 207, ал. 4 управителният съвет се произнася с решение относно общия размер на компенсацията, дължима на всички заявители за предходната година, както и относно конкретната сума за изплащане на всеки от тях.
(2) С решението управителният съвет определя процента от брутните приходи и прогнозния номинален размер на вноската във фонда на всяко предприятие по чл. 206.
(3) В срок до 13 месеца от влизането в сила на решението по ал. 2 фондът изплаща дължимите компенсации на заявителите. Със сумата на компенсациите се намалява финансовият резултат за данъчни цели на предприятията по чл. 206, предоставящи универсална услуга.
(4) Компенсациите по ал. 3 се изплащат на равни тримесечни вноски.
(5) В случай че общият размер на дължимата компенсация за всички заявители превиши размера на средствата във фонда, предназначени за компенсиране на нетни разходи за предходната година, компенсациите се изплащат пропорционално на съотношението между общия размер на дължимата компенсация за всички заявители и общия размер на средствата във фонда за съответната година. Неизплатената част от компенсацията се дължи през следващата година.
Глава дванадесета
ЛИНИИ ПОД НАЕМ
Чл. 209. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят линии под наем на търговска основа.
Чл. 210. (1) Предприятията, които въз основа на анализ на пазара на дребно са определени от комисията за такива със значително въздействие върху пазара на предоставяне на част или на всички линии под наем от минималния пакет, предоставят съответните линии при спазване принципите на равнопоставеност, разходоориентираност и прозрачност.
(2) Комисията може да налага на предприятията по ал. 1 задължение да предоставят съответните линии под наем от минималния пакет на територията на цялата страна или на части от нея.
(3) Линиите под наем, които се включват в минималния пакет, се определят от Европейската комисия и се публикуват в „Официален вестник“ на Европейския съюз.
Чл. 211. За спазване на принципа за равнопоставеност предприятията по чл. 210, ал. 1 предлагат еднакви условия на други предприятия, предоставящи еквивалентен вид услуги, и предоставят съответните линии под наем от минималния пакет на другите предприятия при същите условия и със същото качество, каквото предоставят за собствени нужди или на свързани с тях лица.
Чл. 212. (1) За спазване на принципа за разходоориентираност предприятията по чл. 210, ал. 1 определят цените на съответните линии под наем от минималния пакет чрез система за определяне на разходите по чл. 170, ал. 1.
(2) При поискване от комисията предприятията по ал. 1 предоставят доказателства, свързани с разходоориентираността на цените.
Чл. 213. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 214. Комисията може да отменя задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие върху пазара на дребно на линии под наем от минималния пакет, когато на пазара съществува ефективна конкуренция.
Чл. 215. Комисията може да налага на предприятия със значително въздействие на съответните пазари на едро на линии под наем задълженията по чл. 166, ал. 2.
Глава тринадесета
ЦЕНИ
Чл. 216. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени съобразно търсенето и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни потребители, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат ценови пакети за услуги, като се осигурява право на потребителя за ползване на услуги, необвързани в пакет по цени, извън ценовия пакет.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на дребно за сведение в комисията в тридневен срок преди влизането им в сила.
(5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват цените на страниците си в интернет или на достъпно място за потребителите.
Чл. 217. Комисията може да регулира цени на електронни съобщителни услуги, когато:
1. с решение, прието по реда на този закон, е наложено задължение за предприятие със значително въздействие на съответен пазар за ценови ограничения и/или разходоориентираност; или
2. в този закон е определено, че цените, предоставяни от предприятията, са разходоориентирани.
Чл. 218. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, на които е наложено специфично задължение за разходоориентираност и система за определяне на разходите, представят в комисията подробна информация за разходите по съответните услуги ежегодно в срок до 4 месеца след приключване на финансовата година.
Чл. 219. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 220. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 221. (1) Комисията може да регулира цени на пазар на дребно на електронни съобщителни услуги, предлагани от предприятия със значително въздействие върху съответен пазар на дребно, при условията и по реда на този закон, когато прецени, че налагането на специфични задължения по глава десета и по чл. 135 няма да доведе до постигане на целите по чл. 4.
(2) Комисията може да наложи на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар на дребно специфичните задължения по чл. 166, ал. 2, т. 1, 2 и 5.
(3) Комисията с оглед защита на крайните потребители и стимулиране на ефективна конкуренция може в рамките на задълженията по ал. 2 да наложи на предприятията по ал. 1 едно или някои от следните задължения:
1. ограничаване нарастването на цените на пазари на дребно до предварително определен ценови праг;
2. контрол на цените за крайни потребители;
3. определяне на цени на пазари на дребно, ориентирани към разходите;
4. определяне на цени, ориентирани към цени за едни и същи или сходни услуги на сравними съответни пазари на държавите—членки на Европейския съюз.
(4) Задълженията по ал. 3 могат да бъдат налагани, когато предприятията по ал. 1:
1. налагат необосновано високи цени; или
2. налагат цени, които препятстват конкуренцията или навлизането на други предприятия на съответния пазар; или
3. въвеждат предпочитания към определени крайни потребители; или
4. прилагат необосновано обвързване на услуги.
(5) Комисията предоставя при поискване на Европейската комисия информация относно наложения ценови контрол на пазарите на дребно, както и относно приложимата система за определяне на разходите, когато е наложено съответното задължение.
(6) Предприятията, на които са наложени задълженията по ал. 3, прилагат система за определяне на разходите съобразно чл. 222.
Чл. 222. (1) Комисията може да изисква от предприятията по чл. 217, т. 1 да разработят и приложат система за определяне на разходите, когато това е необходимо за постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.
(2) Предприятията по ал. 1 в 6-месечен срок от налагане на задължението по ал. 1 представят на комисията проект на система за определяне на разходите. Комисията след консултации с предприятията може да изисква принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение.
(3) След консултации с предприятията по ал. 1 комисията може да изиска изменения и допълнения в системата за определяне на разходите, които не застрашават финансовата жизнеспособност на предприятието по ал. 1.
(4) Комисията може да проведе обществени консултации по принципни положения от представената система за определяне на разходите по реда на чл. 36.
(5) Комисията може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата за определяне на разходите.
(6) Комисията одобрява системата за определяне на разходите в двумесечен срок след представянето ѝ по ал. 2.
(7) Предприятията по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.
(8) Предприятията по ал. 1 публикуват годишен доклад с анализ за изпълнение на задължението за разходоориентираност на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(9) Предприятията по ал. 1 и/или комисията могат мотивирано да инициират промяна в системата за определяне на разходите по реда на този член.
(10) Комисията може да назначава проверки на прилагането на системата за определяне на разходите, които се извършват от независим одитор.
Чл. 223. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 224. Цените на електронните съобщителни услуги по глава единадесета се определят от предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, в съответствие с методиката по чл. 195, ал. 1.
Глава четиринадесета
ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ
Чл. 225. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, предлагат тези услуги на крайни потребители при спазване на принципите за прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и не допускат предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи услуги.
Чл. 226. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 227. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 228. Индивидуалният договор при общи условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги, и крайния потребител съдържа най-малко:
1. идентификационни данни на крайния потребител;
2. телефон (факс, електронен адрес) и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите;
4. срок на ползване на услугите;
5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане;
6. условия за продължаване и прекратяване на индивидуалния договор.
Чл. 229. Когато предприятията предоставят електронни съобщителни услуги само въз основа на индивидуален договор с крайните потребители, договорът съдържа, освен информацията по чл. 228, и:
1. параметри за качество на услугите и отговорност, включително обезщетения или неустойки, при неспазването им;
2. условия за поддръжка на предлаганите услуги;
3. начини за получаване на актуална информация за всички цени;
4. начини за разрешаване на спорове във връзка с договора.
Чл. 230. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 231. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 232. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 233. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 234. (1) Комисията може да разработва типови общи условия на договорите между предприятията и крайните потребители, които публикува на страницата си в интернет.
(2) Предприятията по чл. 226, ал. 1 могат да разработват общите си условия в съответствие с типовите общи условия по ал. 1.
Чл. 235. Предприятията по чл. 226, ал. 1 изпращат общите условия на договорите си за сведение в Комисията за защита на потребителите.
Чл. 236. Комисията определя параметрите за качеството на обществените телефонни услуги, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, с цел гарантиране достъпа на крайните потребители до сравнима, адекватна и актуална информация относно качеството на предоставяните услуги след консултации с Комисията за защита на потребителите.
Чл. 237. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи в определено местоположение, предприемат всички необходими мерки за осигуряване целостта на обществената телефонна мрежа и предоставянето на обществени телефонни услуги чрез нея в случай на непреодолима сила.
(2) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги в определено местоположение, предприемат всички необходими действия за осигуряване на непрекъснат достъп до услугите за спешни повиквания.
Чл. 238. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 239. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 240. Комисията се произнася с решение по жалбата в двумесечен срок от постъпването ѝ.
Чл. 241. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 242. (1) Комисията изготвя годишен анализ на жалбите по този раздел, в който установява причините, които са ги предизвикали.
(2) Анализът се включва в годишния доклад на комисията.
Глава петнадесета
СИГУРНОСТ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И УСЛУГИ, КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел I
Сигурност на електронните съобщителни мрежи и услуги
Чл. 243. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 244. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Конфиденциалност на съобщенията
Чл. 245. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да не разкриват и разпространяват съобщенията и свързаните с тях трафични данни, данни за местоположението, както и данните, необходими за идентифициране на потребителя, които са им станали известни при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на предприятията по ал. 1, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съобщенията и данните по ал. 1.
Чл. 246. (1) С цел опазване конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни се забраняват слушането, записването, съхраняването или други видове прихващане или проследяване на съобщения от лица, различни от изпращача и получателя на съобщението, без изричното съгласие на изпращача и получателя, с изключение на случаите, когато това е предвидено в закон.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато:
1. съхраняването се налага по технически причини или е съществена част от предоставянето на услугата;
2. се извършва проверка на техническите параметри на услугата от оправомощени лица по този закон.
(3) В случаите по ал. 2 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да заличават съхранените съобщения незабавно след отпадане на основанието за съхраняването им.
Чл. 247. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Защита на данните на потребителите
Чл. 248. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 249. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 250. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, които събират, обработват и използват трафични данни за целите на дадено повикване или осъществяване на връзка, трябва след приключване на повикването или връзката да изтрият тези данни или да ги деперсонифицират, освен ако са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване или връзка или в случаите, предвидени в този закон.
(2) Предприятията по ал. 1 трябва да предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, обработвани за целите на таксуването на абонатите и разплащанията по взаимно свързване, и за продължителността на такава обработка.
(3) Предприятията по ал. 1 съхраняват и обработват трафични данни за целите на таксуването на абонатите и за разплащанията по взаимно свързване до извършване на плащането, освен в случаите на тяхното оспорване или търсене на плащането по реда на този закон.
(4) Предприятията по ал. 1 предоставят информация за трафични данни на комисията по нейно искане във връзка с разрешаване на възникнали спорове за достъп, взаимно свързване и таксуване.
(5) Предприятията по ал. 1 могат да използват данните по ал. 1 за целите на проучване на пазара, включително доколко предоставяните от тях електронни съобщителни услуги удовлетворяват изискванията на потребителите, или за предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му само ако те предварително са получили съгласието на потребителите. Личните данни на крайните потребители, получени във връзка с проучването, се деперсонифицират.
(6) Предприятията по ал. 1 след получаване на предварително съгласие от потребителите могат да обработват информацията за вида на трафичните данни при проучване на пазара.
(7) Предприятията по ал. 1 предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, които се обработват, както и за продължителността на такава обработка.
(8) След получаване на съгласие от потребителите предприятията по ал. 1 имат право да предоставят трафични данни, свързани с потребителите, за целите на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(9) Предприятията по ал. 1 включват в отношенията си с потребителите механизъм, чрез който потребителите могат по всяко време да оттеглят съгласието си, дадено по ал. 5.
Чл. 251. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 252. (1) Обработването на трафичните данни се извършва от определени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, длъжностни лица, които отговарят за:
1. управлението на трафичните данни и на данните по чл. 248, ал. 2, т. 2;
2. запитванията на потребителите;
3. установяването на злоупотреби;
4. проучването на пазара на електронни съобщителни услуги;
5. предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(2) Длъжностните лица имат достъп само до данните, необходими за съответната дейност.
Чл. 253. (1) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, след предварително писмено съгласие могат да обработват данни за местоположението на потребители и абонати, при условие че:
1. данните са деперсонифицирани, или
2. са необходими за целите и продължителността на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(2) Предприятията по ал. 1 предварително информират крайните си потребители за вида на данните за местоположението по ал. 1, които обработват, за продължителността и целите на такава обработка и възможността данните да се прехвърлят на трето лице по повод предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
(3) Предприятията по ал. 1 осигуряват безвъзмездно възможност на потребителите да:
1. оттеглят по всяко време предварително даденото си съгласие за обработването на данни за местоположението им;
2. откажат временно обработването на данни за местоположението им за всяка връзка в електронната съобщителна мрежа или за всяко предавано съобщение.
Чл. 254. Обработването на данни за местоположението се извършва от длъжностни лица, определени от предприятията по чл. 252, ал. 1, или от оправомощени лица на трето лице, предоставящо услуги с добавена стойност, и трябва да бъде ограничено до необходимото за предоставяне на услуги с добавена стойност.
Чл. 255. (1) Предприятията по чл. 252, ал. 1 обработват и предоставят данни за местоположението на крайните потребители в случай на спешни повиквания, включително когато не е получено предварително съгласие за тяхното обработване или е налице отказ по чл. 253, ал. 3. Данните се предоставят само на съответните служби.
(2) Предприятията по чл. 252, ал. 1 осигуряват за своя сметка необходимите технически и програмни средства за маршрутизация на повикванията към центровете за спешни повиквания.
(3) Редът и условията за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната при спешни повиквания от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги към центровете за спешни повиквания, се определят с правила, приети от комисията, в съответствие с приложимото право на Европейския съюз.
Чл. 256. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, могат да събират, обработват и използват данните по чл. 248, ал. 2 и за:
1. откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и софтуерни грешки в електронните съобщителни мрежи;
2. откриване и преустановяване на незаконно използване на електронните съобщителни мрежи и съоръженията, когато има основание да се смята, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган;
3. откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания при наличие на заявка от засегнатия абонат, изискваща предприемане на мерки от предприятието, предлагащо услугата.
(2) При предприемане на действията по ал. 1 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, информират засегнатите лица във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин не се възпрепятства постигането на целите на тази разпоредба.
(3) Данните, събрани по реда на този член, се използват само за посочените в ал. 1 цели.
Чл. 257. (1) Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, са длъжни при наличие на техническа възможност да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа „тонално номеронабиране“, „идентификация на линията на викащия“ и „идентификация на свързаната линия“.
(2) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия“, предоставят безвъзмездно услугата „представяне на идентификация на линията на викащия“, като дават възможност безвъзмездно на крайните потребители да активират или деактивират услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия“ с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
(3) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на свързаната линия“, предоставят безвъзмездно услугата „представяне на идентификация на свързаната линия“, като дават възможност безвъзмездно на крайните потребители да активират или деактивират услугата „блокиране на идентификация на свързаната линия“ с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
(4) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия“, безвъзмездно дават възможност на викания краен потребител с достъпни средства да откаже входящи повиквания, в случай че услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия“ е активирана от страна на викащия краен потребител.
(5) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания, както и при повиквания към службите за сигурност, отбрана и вътрешен ред, предприятията по ал. 1 гарантират, че услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия“ не може да бъде активирана.
(6) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия“, предоставят безвъзмездно на крайните си потребители услугата „прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания“.
(7) Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, комисията съвместно с предприятията по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на електронната съобщителна мрежа.
(8) Комисията информира Европейската комисия за всички случаи, когато не е налице техническа възможност по ал. 1 и 6.
(9) Предприятията по ал. 1 предоставят мрежите си за осъществяване на повиквания, предаване на съобщения или електронна поща, предназначени за пряка реклама, само след изрично писмено съгласие на абонатите си.
(10) Условията и редът за предоставяне и ползване на услугите по ал. 1, 4 и 6 се определят с правила, приети с решение на комисията, които се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник“.
Чл. 258. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 259. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 260. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 261. (1) Повиквания, съобщения или електронна поща за целите на директния маркетинг се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.
(2) Не се изисква предварително съгласие от потребители, когато:
1. изпращачът е получил данните за контакт в контекста на търговска сделка или при предоставяне на услуга на своите клиенти;
2. съобщението се изпраща за целите на директния маркетинг и реклама на собствени услуги на предприятието.
(3) В случаите по ал. 2, както и във всички случаи, когато не е получено предварително съгласие, всяко лице, което изпраща съобщения за маркетингови цели, трябва да даде възможност на всеки потребител да изразява несъгласие с бъдещо получаване на подобни съобщения.
(4) Лицето по ал. 3 е длъжно да изпълнява всеки отказ за получаване на съобщения за маркетингови цели.
(5) Изпращането на съобщения за маркетингови цели се забранява, дори когато са изпълнени изискванията на ал. 1—3, ако не може да се идентифицира изпращачът или съобщението включва невалиден адрес, на който получателят не може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщения.
Чл. 262. За неуредените в тази глава въпроси относно физическите лица се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
Глава шестнадесета
РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ И КРАЙНИ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА, УСТРОЙСТВА ЗА ИНТЕРАКТИВНИ ЦИФРОВИ ТЕЛЕВИЗИОННИ УСЛУГИ И СТАНДАРТИ В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И/ИЛИ УСЛУГИ
Раздел I
Радиосъоръжения и крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги
Чл. 263. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 264. Пускането в действие на радиосъоръжения с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите и използващи хармонизирани в рамките на Европейския съюз радиочестотни ленти е свободно.
Чл. 265. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 266. Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения, свързани със:
1. ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. опазване на живота и здравето на хората;
3. защита на националната сигурност и отбраната.
Чл. 267. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 268. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 269. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 270. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 271. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 272. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 273. Комисията следи изпълнението на задълженията по чл. 272 на предприятията, публикува информация за интерфейсите на предприятията на интернет страницата си и информира Европейската комисия за типовете интерфейси за свързване на крайните електронни съобщителни устройства, прилагани в обществените електронни съобщителни мрежи.
Чл. 274. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 275. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 276. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 277. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Лица, които извършват сделки с радиосъоръжения и/или крайни електронни съобщителни устройства по чл. 274, ал. 1, предоставят писмена информация на Държавна агенция „Национална сигурност“ и съответното регионално звено за борба с организираната престъпност в Министерството на вътрешните работи относно всяка сделка с такова съоръжение или устройство—име, тип, сериен номер и идентификационни данни по чл. 274, ал. 4, т. 1 за лицето, с което е осъществена сделката, периодично най-малко на три месеца.
Чл. 278. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 279. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи и/или услуги
Чл. 280. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава седемнадесета
ИЗГРАЖДАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ЕЛЕКТРОННА СЪОБЩИТЕЛНА ИНФРАСТРУКТУРА
Раздел I
Изграждане на електронна съобщителна инфраструктура
Чл. 281. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 282. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 283. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 284. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 285. Централните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, упражняващи правата на държавата или на общината в предприятия, осъществяващи електронни съобщения, разделят правомощията си по управление и контрол върху тези предприятия от правомощията, свързани с предоставяне право на ползване, в отделни структурни звена.
Чл. 286. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Сервитути
Чл. 287. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 288. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 289. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 290. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 291. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 292. Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., в сила от 07.04.2008 г. Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове електронни съобщителни мрежи и съоръжения и се определят по ред и начин, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и продоволствието и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Чл. 293. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 294. Когато собственикът, ползвателят или наемателят на служещия имот извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, предприятието, осъществяващо електронни съобщения, има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако той не ги отстрани в срока, даден му от предприятието, осъществяващо електронни съобщения.
Раздел III
Право на ползване
Чл. 295. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 296. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 297. Разрешенията по чл. 295, ал. 6 се издават по реда на подаване на заявленията, в случай че възможностите за ползването на техническата инфраструктура не са ограничени.
Чл. 298. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 299. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава осемнадесета
ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ПРИ КРИЗИ, ПРИ ОБЯВЯВАНЕ НА РЕЖИМ „ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ“, РЕЖИМ „ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА“ ИЛИ РЕЖИМ „ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ“
Чл. 300. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 301. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 302. (1) При обявяване на режим „военно положение“ или режим „положение на война“ комисията по решение на компетентен орган спира временно действието на издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Комисията забранява ползването на радиосъоръжения и радиочестотен спектър за граждански нужди при решение на компетентния орган в случаите по ал. 1.
Чл. 303. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава деветнадесета
ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД
Чл. 304. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват възможност за прихващане на електронни съобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване. Когато тези данни не могат да бъдат предоставени в реално време, те се предоставят на специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ във възможно най-кратък срок след приключването на разговора. Възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързани с дадено повикване в реално време, се осъществяват само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 305. (1) Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, предоставят за своя сметка прихващащи интерфейси, от които прихванатите електронни съобщения могат да бъдат предавани към съоръженията на специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Прихващащите интерфейси, осигурени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, трябва да отговарят на стандартите и спецификациите на техническите съоръжения и интерфейси, посочени в наредба за изискванията към прихващащите интерфейси при осъществяване на електронни съобщения, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ след консултации с предприятията.
Чл. 306. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, предоставят данни, свързани с конкретно повикване и със съдържанието на това повикване, по начин, позволяващ установяване на точно съответствие между данните за повикването и съдържанието на повикването.
Чл. 307. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. В случай че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предприемат кодиране, компресиране или криптиране на прихванатите електронни съобщения, те ги предоставят на Държавна агенция „Национална сигурност“ в първоначалния им вид.
Чл. 308. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, са длъжни да осигуряват възможност за предаване на прихванатите електронни услуги към съоръженията на специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ чрез фиксирани или комутируеми линии.
Чл. 309. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява защита на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните електронни съобщения се получават само от специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 310. Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. Преди осъществяване на прихващане на законно основание специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ изискват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги:
1. данни за установяване самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на електронната съобщителна услуга;
2. информация за услугата и характеристиките на електронната съобщителна система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
3. информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Глава двадесета
КОНТРОЛ
Чл. 311. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 312. (1) За осъществяване на контрола върху електронните съобщения председателят на комисията оправомощава със заповед служители от администрацията.
(2) Комисията задължително застрахова служителите по ал. 1 срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от бюджета на комисията.
Чл. 313. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 314. (1) При установяване на нарушения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по този закон.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено.
(4) При отпадане на основанието за изземване на веществените доказателства по ал. 2 те се връщат на собствениците им след направено искане за това до председателя на комисията.
Чл. 315. (1) След изтичането на срока по чл. 314, ал. 3 отнетите вещи подлежат на:
1. безвъзмездно предоставяне изцяло или на части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, на органи на държавната власт и на местното самоуправление, на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации със социално предназначение;
2. унищожаване.
(2) Редът за предоставяне и унищожаване на отнетите в полза на държавата вещи се определя с наредба на Министерския съвет, предложена от комисията.
Чл. 316. При изпълнение на служебните си задължения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители са длъжни да:
1. се легитимират чрез служебна карта;
2. не разгласяват обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 317. (1) Редът и начинът за използване и съхраняване на иззетите документи и материали по чл. 314, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху електронните съобщителни дейности се определят с решение на комисията.
(2) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхранението на иззетите документи и материали.
(3) Служителите по ал. 2 и по чл. 316 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се посочва и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.
Чл. 318. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 319. (1) Комисията ежегодно изготвя план за контрол на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за изпълнение на приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, или разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Комисията извършва проверки по писмени сигнали за нарушения на закона, подзаконовите нормативни актове, приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфичните задължения или разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 320. Комисията в годишния си доклад по чл. 38, ал. 1 изготвя анализ на резултатите от извършвания контрол и предлага в съответствие с най-добрата европейска практика мерки за повишаване ефективността на контрола и превантивни мерки за намаляване на потенциалните нарушения при осъществяването на електронни съобщения.
Чл. 321. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 322. Служителите по чл. 321 имат право:
1. да извършват проверки и при установяване на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
2. на свободен достъп в обектите, в които се намират радиосъоръжения или устройства по чл. 274, ал. 1;
3. да изискват от проверяваните лица оригинали на документи, данни, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола;
4. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за осъществяване на контрола.
Чл. 323. (1) При установяване на нарушение по чл. 335 служителите по чл. 321 могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението.
(2) Иззетите веществени доказателства се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в специални помещения до влизането в сила на акта, с който е постановено отнемането, или на съдебното решение, с което той е потвърден.
(4) При отмяна на наказателното постановление, с което са иззети веществените доказателства, те се връщат на собствениците им.
(5) След влизането в сила на акта или на съдебното решение по ал. 3 отнетите вещи се:
1. ползват безвъзмездно от органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната по тяхно искане;
2. унищожават въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи.
Глава двадесет и първа
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 324. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 325. (1) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(2) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 326. Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
Чл. 327. (1) Който нарушава правилата относно опазването на конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни, изпращани по обществени електронни съобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълнява задължение за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на електронните съобщения, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 328. (1) Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена електронна съобщителна мрежа чрез ползване на електронни съобщителни съоръжения, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.
(2) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва без правно основание електронна съобщителна мрежа, като с това причини вреда на предприятието, стопанисващо електронната съобщителна мрежа, или на трето лице, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.
Чл. 329. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 330. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 331. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 332. (1) Който не изпълни задължение по глава седемнадесета при изграждане и разширение на обществени електронни съобщителни мрежи, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв.
(2) Който не изпълни задължение по глава седемнадесета при изграждане и разширение на електронни съобщителни мрежи за собствени нужди, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 333. Лицата по чл. 312, ал. 1, които разгласяват, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до една година.
Чл. 334. За нарушение по чл. 301, ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
Чл. 335. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 336. За нарушенията по чл. 324, ал. 1— 6, чл. 325, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1—5 и чл. 335, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.
Чл. 337. (1) При установяване на нарушенията по чл. 324—335 оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице—член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 338. Който осъществява обществени електронни съобщения и не уведоми комисията в срок до 30 дни от възникване на изменение в някои от обстоятелствата, посочени в документите по чл. 83, ал. 2, т. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв.
Чл. 339. (1) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който не декларира писмено пред комисията наличието на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/ или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат за получаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който бъде назначен в органи на управление на кандидат, спечелил конкурс или търг за получаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс до една година от издаването на разрешението, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв.
(3) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, за когото се установи, че е представил неверни данни в декларацията по чл. 99, ал. 4, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 340. За нарушения по чл. 261, ал. 5 се налага глоба от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 341. За нарушения по чл. 282, ал. 1 на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, регистрирани по този закон, се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 342. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 343. Който не предостави информацията по чл. 272, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 344. (1) При установяване на нарушения по чл. 342 служителите по чл. 321 съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Въз основа на актовете по ал. 1 министърът на вътрешните работи или изрично оправомощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителна разпоредба
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 3. (1) Предприятията, които предоставят услугата радио- и телевизионно разпръскване чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
(2) Разпространението на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване се извършва от предприятията по силата на решение на Съвета за електронни медии въз основа на договор при цени, покриващи разходите за тази дейност, при обичайна печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(3) Българската телекомуникационна компания се задължава да осигурява наземно аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българското национално радио и на Българската национална телевизия качествено въз основа на договор при цени, покриващи разходите за тази дейност при обичайна печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
§ 4. (1) Законът за радиото и телевизията се привежда в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) Българската телекомуникационна компания може да разпространява телевизионни програми, лицензирани и/или регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията към момента на приемане на този закон, както и чуждестранни програми на чуждестранни физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава—членка на Европейския съюз, или на друга държава—страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, чрез издадената ѝ лицензия/разрешение за осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за срока и в териториалния обхват, определен в нея.
(3) Съветът за електронни медии в 6-месечен срок след влизането в сила на измененията по ал. 1 определя с решение две български програми, една от които е Канал 1 на Българската национална телевизия, които могат да бъдат разпространявани чрез мрежата по ал. 2 за срока и в териториалния обхват на лицензията по ал. 2.
§ 5. Разрешения за индивидуално определен ограничен ресурс—радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване, се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г.
§ 6. (1) Задължението по чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 за фиксирани мрежи се прилага от 1 януари 2009 г., а по чл. 134, ал. 1, т. 3 за мобилни мрежи—от 1 януари 2007 г.
(2) Разпоредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 не се прилага за аналогови телефонни постове.
§ 7. Наложените по реда на отменения Закон за далекосъобщенията задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, свързани с достъп и взаимно свързване, съвместно разполагане и съвместно ползване на помещения и съоръжения, специфичен достъп, достъп до абонатните линии, избор на оператор на преноса, предоставянето на линии под наем и на универсална далекосъобщителна услуга, се запазват до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични задължения на предприятия, определени за такива със значително въздействие върху съответния пазар по реда на този закон.
§ 8. Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към датата на влизане в сила на този закон довършват мандата си.
§ 9. (1) Операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, а този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление, се вписват служебно в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 от комисията в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Лицата по ал. 1 осъществяват електронни съобщения до вписването им в регистъра въз основа на издадената им индивидуална лицензия или при спазване на условията на общата лицензия, по която са регистрирани.
(3) На операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии.
(4) В случай на постъпило искане до комисията в 6-месечния срок по ал. 1 и 3 за предоставяне на допълнителен ограничен ресурс или за изменение на индивидуалната лицензия по отношение на предоставения индивидуално определен ограничен ресурс комисията се произнася по искането по реда и в сроковете, предвидени в този закон, освен в случаите, когато за предоставянето на индивидуално определен ограничен ресурс се изисква провеждане на състезателна процедура.
(5) Годишните такси, дължими по индивидуалните лицензии по ал. 1 и 3, се заплащат в размера и сроковете, определени в съответните индивидуални лицензии, до прекратяване на действието им, съобразно периода, през който дейността е била осъществявана въз основа на тях.
(6) Годишна административна такса за контрол по чл. 139, ал. 2, т. 1 се дължи от вписването в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1, а годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по чл. 140, ал. 1 се заплаща пропорционално на периода за ползването му в съответствие с издаденото разрешение.
§ 10. Операторите, които са извършвали далекосъобщения свободно при условията на отменения Закон за далекосъобщенията и за които този закон изисква да извършват електронни съобщения след подаване на уведомление, са длъжни да изпратят уведомление по чл. 66 до комисията в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 11. (1) Започналите процедури по издаване на индивидуална лицензия, когато ресурсът е ограничен и този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с издаване на разрешение, се довършват в съответствие с разпоредбите на този закон, като подадените заявления за издаване на индивидуални лицензии се смятат за заявления по смисъла на чл. 83.
(2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат заявленията си в съответствие с изискванията на чл. 83.
(3) В случаите по ал. 1 такса по чл. 139, ал. 2, т. 4 не се дължи.
§ 12. (1) Подадените заявления за регистриране по обща лицензия, когато този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление, се смятат за уведомления по смисъла на чл. 66.
(2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат уведомленията си в съответствие с изискванията на чл. 66.
§ 13. Разпоредбите от глава седемнадесета се прилагат и по отношение на електронната съобщителна инфраструктура, изградена преди влизането в сила на този закон.
§ 14. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) в приложение № 1 на ред с пореден номер 59, в колона „Наименование на икономическа дейност“ и в приложение № 2 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
§ 15. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10 от 2007 г.) се създава чл. 16е:
„Чл. 16е. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице:
1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба и въздушната подвижна спътникова радиослужба, издава разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;
2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация и въздушна радионавигация-спътникова;
3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на въздухоплавателни обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.“
§ 16. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „а“ думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“;
2. В чл. 21:
а) в ал. 3, т. 2, буква „з“ думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“;
б) в ал. 4 думите „доставка на далекосъобщителни“ се заменят с „предоставяне на електронни съобщителни“.
3. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 13 се изменя така:
„13. „Електронни съобщителни услуги“ са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.“
§ 17. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ДВ, бр. 102 от 2006 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 11 навсякъде думите „далекосъобщителни оператори“ се заменят с „предприятия, осъществяващи електронни съобщения“.
§ 18. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г.—Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г.) в § 1 от допълнителните разпоредби думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“.
§ 19. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1, ал. 4, т. 2 думата „далекосъобщенията“ се заменя с „електронните съобщения“.
2. В чл. 13 навсякъде думите „далекосъобщителна“ и „далекосъобщителната“ се заменят с „електронна съобщителна“.
3. В чл. 15 думата „далекосъобщителна“ се заменя с „електронна съобщителна“.
§ 20. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати;“.
2. В чл. 169, ал. 1, т. 3 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
§ 21. В Закона за защита при бедствия (ДВ, бр. 102 от 2006 г.) в чл. 30, ал. 2 думите „Далекосъобщителните оператори“ се заменят с „Предприятията, осъществяващи електронни съобщения“.
§ 22. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г.) в § 1, т. 13 от допълнителната разпоредба думата „далекосъобщителната“ се заменя с „електронната съобщителна“.
§ 23. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11 и 31 от 2007 г.) в чл. 112, т. 6 думите „лицензираните далекосъобщителни оператори“ се заменят с „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги“.
§ 24. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г.—Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15:
а) в ал. 1 думите „упълномощен оператор за далекосъобщения“ се заменят с „упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения“;
б) в ал. 2 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
2. Създава се чл. 60б: „Чл. 60б. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице:
1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна-спътникова радиослужба, на оператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, издава разрешения за използване на радиостанции и радиолокационни станции на плаващи обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;
2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;
3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на плаващи обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.“
§ 25. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.) в приложението т. 39 „Далекосъобщителни дейности“ се заличава.
§ 26. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) в чл. 85, ал. 1 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
§ 27. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.) в чл. 49а се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „пощенската и далекосъобщителните“ се заменят с „пощенските и електронните съобщителни“, а след думата „сили“ се добавя „и“.
2. В т. 2 думата „далекосъобщителните“ се заменя с „електронните съобщителни“.
3. В т. 3 след думите „поддържането на“ се добавя „специални обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време в Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана за нуждите на отбраната“, а текстът до края се заличава.
§ 28. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 34, 37 и 86 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, т. 2 думата „далекосъобщителни“ се заменя с „електронни съобщителни“.
2. В чл. 64, ал. 2 думите „осъществяване правомощията ѝ по чл. 15, т. 4 от Закона за далекосъобщенията“ се заменят с „проекти по чл. 20, ал. 1, т. 1, 6, 9 и 11 от Закона за електронните съобщения“.
§ 29. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г., бр. 60 от 1999 г.—Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10 от 2007 г.) в чл. 44 се създават ал. 3—5:
„(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.
(4) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
(5) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.“
§ 30. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г.) в чл. 27 се създава ал. 5:
„(5) За крайните електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения надзорът на пазара се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията съвместно с председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.“
§ 31. В Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ДВ, бр. 106 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 1, т. 9 думата „далекосъобщения“ се заменя с „електронни съобщения“.
2. В приложението на ред 28, колона първа думата „далекосъобщенията“ се заменя с „електронните съобщения“.
§ 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 33. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 34. (1) Актовете по прилагането на този закон се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Подзаконовите актове, издадени на основание отменения Закон за далекосъобщенията, се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
(3) Подзаконовите актове, приети на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 27, т. 15 и чл. 28, ал. 1, т. 11; чл. 140, ал. 1 и чл. 209, ал. 2 от отменения Закон за далекосъобщенията, се отменят от Министерския съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(4) Методиката по чл. 150, ал. 2 се приема от Министерския съвет в тримесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(5) Документите и информацията по чл. 153 се представят на комисията в едномесечен срок от приемането на методиката по ал. 4.
(6) Проектите на решения, съдържащи анализи на съответни пазари съгласно методиката по ал. 4, се публикуват за обществено обсъждане в тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3.
(7) Инструкцията по чл. 311, ал. 4 се издава в едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.