Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 1 януари 2012 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (7 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за адвокатурата
Заменя: Закон за адвокатурата
Консолидиран текств сила от 1 януари 2012 г. до 25 ноември 2012 г. (към 1 януари 2012 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 55 от 2004 г.16 промени, последна в ДВ, бр. 92 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.
Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
(2) При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Чл. 3. (1) Адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон.
(2) Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия.
Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ ПРАВА НА АДВОКАТ
Чл. 4. (1) Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.
(3) Нова – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. При условията на ал. 1 и 2 адвокат или младши адвокат може да стане и всеки дееспособен гражданин на държава – членка на Европейския съюз, завършил висшето си юридическо образование в Република България.
Чл. 5. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.
(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право“, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.
Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването ѝ.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването ѝ. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 8. (1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка „издържал“ или „неиздържал“.
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава трета
ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ
Чл. 10. (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 12. (1) Изм. – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. При оказване на съдействие и защита по определен случай чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва професионалното звание, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) Изм. – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и процесуална правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност по реда на чл. 10 и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.
(3) Изм. – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж.
(4) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, може да участва лично в професионалните сдружения на адвокатите в Република България.
(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.
Чл. 13. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от адвокатската колегия.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава—членка на Европейския съюз;
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 7, ал. 4—7.
(5) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. В 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и изпраща съобщение за това до адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.
(6) Нова – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокатският съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(9) Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. В срока по ал. 5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(7) Нова – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Висшият адвокатски съвет издава карта на чуждестранния адвокат в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(8) Нова – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. В Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която членува в държавата членка по произход.
Чл. 14. Изм. – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, може да извършва действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, само съвместно с български адвокат.
(2) Нова – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. При осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата – членка на Европейския съюз, в която е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати по реда на глава десета.
Чл. 15. Изм. – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. След вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат може да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат. Вписването в регистъра на адвокатите дава право на чуждестранния адвокат да практикува адвокатската професия под званието „адвокат“.
Чл. 16. За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от три месеца;
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.
Чл. 17. (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска професия на територията на Република България чуждестранният адвокат представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
(4) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. При постановяване на решение за вписване в регистъра на адвокатите на адвокатската колегия адвокатският съвет извършва вписването и изпраща препис от решението до Висшия адвокатски съвет за отписване от Единния регистър на чуждестранните адвокати, за което в 14-дневен срок се уведомява компетентният орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(6) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. За вписване на основание приравнителен изпит по българско право чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от Висшия адвокатски съвет.
Чл. 18. (1) Изм. – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. На приравнителен изпит по българско право може да се яви чуждестранен адвокат, придобил висше юридическо образование по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, след изискуемия по правото на тази държава срок на обучение и след придобиване на адвокатска правоспособност по правото на държава – членка на Европейския съюз.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател—председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет, и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки. Членовете на комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е „издържал“ или „неиздържал“.
(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българско право се подава до комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридическо образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.
Чл. 19. (1) Временното или окончателното отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, в която той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република България.
(2) Изм. – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. Чуждестранният адвокат оказващ съдействие и защита по определен случай е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му „адвокат“ в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Чл. 19а. Нов – ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 03.02.2006 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. При осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай е длъжен да установи наличието на процесуална правоспособност, придобита в съответната държава.
(2) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, вписан в адвокатска колегия, упражнява действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби на български език.
Глава четвърта
МЛАДШИ АДВОКАТ И АДВОКАТСКИ СЪТРУДНИК
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. (1) Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства.
(2) Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър към адвокатската колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до адвокатския съвет. След вписването адвокатският съвет издава карта на адвокатските сътрудници.
(3) Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения срещу представяне на картата по ал. 2.
(4) Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с правата си по този закон.
Глава пета
ОТПИСВАНЕ И ВРЕМЕННО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ
Чл. 22. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокатът се отписва от адвокатската колегия, а чуждестранният адвокат се отписва от Единния регистър на чуждестранните адвокати и от регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия:
1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
(2) В случаите по т. 2 отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката.
(3) Решението за отписване по ал. 1, т. 2—4 подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава шеста
УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ
Чл. 24. (1) Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа—молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.
Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.
(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.
Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.
(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
Глава седма
КВАЛИФИКАЦИЯ
Чл. 27. Адвокатите са длъжни да поддържат и повишават квалификацията си.
Чл. 28. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава осма
ПРАВА НА АДВОКАТА
Чл. 29. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 31. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Чл. 32. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.
Чл. 33. (1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.
(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
(5) Алинеи 1—4 се прилагат и по отношение на младши адвоката и адвокатския сътрудник.
Чл. 34. (1) Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
(2) По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.
(4) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.
Чл. 35. (1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на ал. 2 повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.
(4) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Чл. 38. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.
Глава девета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДВОКАТА
Чл. 40. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 41. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.
Чл. 42. (1) Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
(2) Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.
(3) Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
(4) Адвокатът може да поддържа собствена интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на Етичния кодекс на адвоката.
Чл. 43. (1) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
(2) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото.
(3) Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
(4) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществяват само с предварителното им съгласие.
(6) Когато защитава интересите на юридическо лице, адвокатът е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.
Чл. 44. Изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. (1) Адвокат, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, когато е определен за това.
(2) Адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
Чл. 45. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.
Чл. 46. Адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.
Чл. 47. (1) Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им.
(2) Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.
Чл. 48. При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.
Чл. 49. (1) Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
(2) Адвокат, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи.
Чл. 50. (1) Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
(2) Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.
(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска „Професионална отговорност“. Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.
(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал. 2.
(5) Алинеи 1—4 се прилагат и за чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатската професия на основание чл. 10 и 11, освен ако докажат, че имат сключена аналогична застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Чл. 51. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.
Глава десета
СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ
Раздел I
Адвокатско съдружие
Чл. 52. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357—364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението.
(2) С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии.
(3) Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.
Чл. 53. (1) Договорът има действие след регистрирането му в адвокатския съвет.
(2) Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието на адвокатския съвет, в което е постановен. Висшият адвокатски съвет се произнася по жалбата в 30-дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му по реда на чл. 7, ал. 7.
(3) В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни адвокатски колегии, в него се посочва адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията му.
Чл. 54. (1) Сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност по начин, който предполага наличието на общи клиенти, което се счита обявено с регистрацията по чл. 53.
(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите „в сдружение“ или „в асоциация с“, като изброяват останалите сдружени адвокати и адвокатски дружества или част от тях.
Чл. 55. Сдружените адвокати и адвокатски дружества не могат да представляват общи клиенти с противоречиви интереси.
Чл. 56. Прекратяването на договора за съдружие, приемането и напускането на адвокат или адвокатско дружество се регистрират в адвокатския съвет.
Раздел II
Адвокатско дружество
Чл. 57. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокатите и чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице.
(2) В адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати.
(3) Адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество.
(4) Адвокатското дружество и съдружниците в него не могат да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси.
Чл. 58. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 59. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 60. (1) Ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия, седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район.
(2) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Ако съдружниците са адвокати и/или чуждестранни адвокати от различни колегии, седалището на дружеството се определя по общо съгласие на съдружниците в района на една от колегиите.
(3) Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място трябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник.
(4) В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества.
Чл. 61. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 62. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 63. (1) Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго населено място, ако съдружник в адвокатското дружество има кантора там. Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище.
(2) Адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет за отразяване на преместването в Единния регистър на адвокатските дружества и адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър.
Чл. 64. Членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това му качество той има всички права и задължения съгласно закона.
Чл. 65. Отношенията между съдружниците се уреждат по правилата на чл. 66, 67, 69 и 70, доколкото в дружествения договор не е предвидено друго.
Чл. 66. (1) Всеки съдружник е длъжен да внесе в дружеството определената в учредителния договор първоначална вноска. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определения срок вноската си, дължи законната лихва.
(2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката ѝ, направена от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано—от момента на вписване на съответната промяна.
(3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ съобразно своята професионална квалификация.
Чл. 67. Всеки съдружник има право:
1. на участие в управлението на дружеството;
2. на част от печалбата;
3. да бъде осведомяван за хода на общите работи;
4. да преглежда книжата на дружеството, и
5. на ликвидационен дял.
Чл. 68. (1) Участието на съдружника в дружеството се прекратява:
1. по взаимно съгласие;
2. при смърт или поставяне под запрещение;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при отписване от адвокатската колегия;
5. при изключване с решение на общото събрание;
6. с едностранно предизвестие.
(2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок.
(3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството.
Чл. 69. (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за:
1. промени в учредителния договор;
2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял;
3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата;
4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците;
5. придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
6. допълнителни вноски;
7. всички случаи, предвидени в закона.
(2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко веднъж годишно до 20 януари или по искане поне на една пета от съдружниците.
(3) Свикването става с писмена покана, получена най-малко 7 дни преди определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.
Чл. 70. (1) Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок три години.
(2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват оперативното управление на дружеството и го представляват, включително и при сключването на договори за правна помощ с клиенти.
(3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството.
(4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.
Чл. 71. (1) За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници.
(2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество.
Чл. 72. (1) Всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски.
(2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на своите членове съгласно чл. 50.
Чл. 73. (1) Ако не е предвидено друго в дружествения договор, дружеството се прекратява:
1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете;
2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и на Етичния кодекс на адвоката, от дружеството или негови членове.
(2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.
Чл. 74. Решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет.
Чл. 75. (1) След прекратяване на адвокатското дружество се открива производство по ликвидация.
(2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице.
(3) Ако не е определен ликвидатор по ал. 2, той се определя от окръжния съд по седалището на адвокатското дружество.
(4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите.
(5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците.
(6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.
(7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в „Държавен вестник“ и се отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатските дружества.
Раздел III
Договори между адвокати и адвокатски дружества
Чл. 76. Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или с адвокатско дружество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.
Чл. 77. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат или чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора, възнаграждението се дължи месечно.
(2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от адвоката или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента.
(3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.
(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, освен ако в договора е уговорено друго.
Раздел IV
Съвместна практика на чуждестранни адвокати
Чл. 77а. Нова – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. (1) Чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър, под формите на съвместно упражняване на адвокатската професия, уредени в раздели I – III.
(2) Един или повече чуждестранни адвокати от една и съща група, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатската професия на територията на Република България в клон на тяхната група, учредена в друга държава – членка на Европейския съюз.
(3) Като съдружници в клона по ал. 2 могат да участват и адвокати по чл. 4, ал. 1.
(4) Регистрацията и дейността на клона по ал. 2 се извършва съответно по реда на чл. 57, 58, 60 – 75, като ограничението относно броя на адвокатите по чл. 58, изречение първо не се прилага.
(5) В случаите по ал. 2 чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да използват наименованието на групата, в която членуват в своята държава – членка на Европейския съюз, като добавят думата „клон“, правния статут на групата в държавата членка по произход, и поне едно от имената на членовете на тази група, които практикуват на територията на Република България.
(6) Освен в случаите по чл. 73, ал. 1 клонът, регистриран по ал. 2, се прекратява, когато чуждестранен адвокат бъде лишен от право да упражнява адвокатска професия по реда на чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, както и при отписване на чуждестранния адвокат от Единния регистър на чуждестранните адвокати.
Глава единадесета
АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 78. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Чуждестранният адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, членува в адвокатската колегия, в чийто регистър на чуждестранните адвокати е вписан.
(2) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите ѝ адвокати.
(3) Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.
(4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.
Чл. 79. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.
Раздел II
Общо събрание на адвокатската колегия
Чл. 80. (1) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 03.07.2010 г. Общото събрание се състои от адвокатите и чуждестранните адвокати, вписани в регистрите на адвокатската колегия.
(2) Общите събрания са редовни и извънредни.
Чл. 81. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 82. Редовното общо събрание:
1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;
2. разглежда доклада на контролния съвет;
3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;
4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;
5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;
6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;
7. взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия.
Чл. 83. (1) Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.
(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.
Чл. 84. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекторешенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.
Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, който е имал право да участва в гласуването, пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок.
(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат—член на същата колегия, и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.
(3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.
Раздел III
Адвокатски съвет
Чл. 86. (1) Адвокатският съвет се състои от:
1. при колегии до 100 адвокати—не по-малко от петима основни и двама резервни членове;
2. при колегии над 100 адвокати—не по-малко от седем основни и двама резервни членове, а за София—не по-малко от единадесет основни и шест резервни членове.
(2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския съвет.
(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат наймалко 10 години юридически стаж.
(4) При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатския съвет с най-малко 5 години юридически стаж.
Чл. 87. (1) Резервните членове участват в заседанието на адвокатския съвет със съвещателен глас.
(2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатския съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.
Чл. 88. (1) Адвокатският съвет провежда редовното си заседание най-малко веднъж в месеца.
(2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя на съвета. В случаите по изречение първо заседанието се свиква в 7-дневен срок от председателя, а при отказ то се свиква и от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.
(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия.
(5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от деня на заседанието по реда на чл. 7.
Чл. 89. Адвокатският съвет:
1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;
2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;
3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати;
4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност;
5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията;
6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;
7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;
8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;
9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;
10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;
11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;
12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;
13. определя комисии в помощ на дейността си;
15. Изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. участва в организирането на правната помощ по реда на Закона за правната помощ;
16. свиква и организира общото събрание на колегията;
17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;
18. осъществява и други функции, определени от закона;
19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в единния регистър.
Чл. 90. Секретарят на адвокатския съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;
3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;
4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;
5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.
Раздел IV
Председател на адвокатския съвет
Чл. 91. (1) За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години юридически стаж.
(2) Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години юридически стаж.
Чл. 92. Председателят на адвокатския съвет:
1. представлява адвокатската колегия;
2. организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет;
3. свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет.
Чл. 93. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателя. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от членовете на адвокатския съвет.
(2) Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в едномесечен срок от извънредно общо събрание.
Раздел V
Контролен съвет
Чл. 94. (1) Контролният съвет се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати—не по-малко от трима членове;
2. при колегия над 100 адвокати—не по-малко от петима членове.
(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж, а за председател—най-малко 15 години юридически стаж.
(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на ал. 2, е допустимо избирането на членове на контролния съвет с най-малко 5 години юридически стаж и за председател на съвета—с 10 години юридически стаж.
(4) Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 95. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 96. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 97. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.
Чл. 98. (1) Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.
(2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на дисциплинарния съд.
Раздел VII
Избори за органи на адвокатската колегия
Чл. 99. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 100. (1) Членовете на адвокатския съвет и неговият председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и неговият председател се избират за срок три години.
(2) Член или председател на адвокатския съвет, на контролния съвет или на дисциплинарния съд не може да бъде избран за повече от два последователни мандата в един орган.
Чл. 101. (1) Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав—председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на избирателната комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора.
(2) В своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав трима членове, чиито брой и състав се определят от адвокатския съвет.
Чл. 102. (1) Избирателната комисия извършва подготовка на изборите, разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване.
(2) Избирателната комисия регистрира и обявява кандидатите за членове на органите на адвокатската колегия и провежда самия избор.
Чл. 103. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 104. Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, както и техния юридически и адвокатски стаж.
Чл. 105. (1) Изборът е таен. Гласува се с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 25.12.2006 г. Действителни са бюлетините, в които са означени необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган, както и само едно име за председател на съответния орган.
Чл. 106. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 107. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 25.12.2006 г. Избрани са кандидатите, получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини.
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 25.12.2006 г. За резервни членове са избрани кандидатите, получили най-голям брой гласове след основните членове.
Чл. 108. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 109. (1) Ако изборът за органи на адвокатския съвет бъде обявен за незаконосъобразен по реда на чл. 7, нов избор се провежда не по-късно от два месеца.
(2) Датата на избора се насрочва от адвокатския съвет и се съобщава на членовете на адвокатската колегия по реда за свикване на общо събрание.
(3) Новият избор се провежда по правилата, предвидени за редовния избор.
(4) До решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашният адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си.
Чл. 110. Новоизбраните органи на адвокатската колегия встъпват в задълженията си в 7-дневен срок от датата на избора, ако решението на избирателната комисия за обявяване на резултата от избора не е обжалвано, съответно в 7-дневен срок от окончателното решение, с което жалбите не са уважени.
Глава дванадесета
ВИСШИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА
Раздел I
Общо събрание на адвокатите от страната
Чл. 111. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.
(2) Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на общото събрание на адвокатите от страната.
(3) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на месец февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите адвокати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.
(5) Допуска се гласуване по пълномощие, като един делегат може да представлява само един делегат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при регистрацията си за участие в общото събрание на адвокатите от страната.
Чл. 112. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 40 адвокати.
(2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат.
(3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на установена норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един делегат.
(4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата.
(5) Делегатите, избрани за общото събрание, запазват мандата си до следващото общо събрание.
Чл. 113. Общото събрание на адвокатите от страната:
1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд;
2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.
Чл. 114. (1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на членове и председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и на членове на Висшия контролен съвет, се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия.
(2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок 4 години.
(3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на Висшия адвокатския съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в 30-дневен срок преди датата на общото събрание.
(4) В 14-дневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.
Чл. 115. (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата в един орган.
(2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.
Чл. 116. (1) Делегат на общото събрание на адвокатите от страната може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.
(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването ѝ в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се произнася с решение в 14-дневен срок.
(3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.
(4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват задълженията си.
Раздел II
Висш адвокатски съвет
Чл. 117. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.
Чл. 118. (1) Висшият адвокатски съвет се състои от петнадесет членове и десет резервни членове.
(2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас.
(3) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора.
Чл. 119. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 120. (1) Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или от 1/3 от членовете с писмена покана до останалите, изпратена в 14-дневен срок преди заседанието.
(2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(3) В заседанията на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас може да участват: 1/4 от председателите на адвокатските съвети от страната; председателят на контролния съвет и председателят на дисциплинарния съд. В рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всеки един от председателите на адвокатските съвети има участие за срок от една година по ред, установен от Висшия адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да участва и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия.
Чл. 121. (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и приема Етичния кодекс на адвоката.
(2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с решение.
Чл. 122. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 123. (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията и подготвя материалите за тях;
3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;
5. координира дейността на помощните органи на съвета;
6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет.
(2) При отсъствие главният секретар се замества от определен от председателя член на Висшия адвокатски съвет.
Раздел III
Председател на Висшия адвокатски съвет
Чл. 124. (1) Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи работата на съвета и го представлява.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 125. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председател по старшинство, а при напускане се избира нов председател от извънредно общо събрание на адвокатите от страната.
(2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане на мандата, подаване на оставка, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко заболяване, за срок по-дълъг от една година, или смърт.
Раздел IV
Висш контролен съвет
Чл. 126. (1) Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(2) Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 127. (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии.
(2) Висшият контролен съвет се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.
Раздел V
Висш дисциплинарен съд
Чл. 128. Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.
Чл. 129. (1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.
Чл. 130. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и четирима членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 7-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.
Глава тринадесета
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел I
Дисциплинарни нарушения и наказания
Чл. 131. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 132. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и:
1. нарушаване на адвокатската тайна;
2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента;
3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения;
4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон;
5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;
6. Изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред;
7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;
8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, контролен или дисциплинарен орган на адвокатурата;
9. нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения;
10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.
Чл. 133. (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката се налагат следните наказания:
1. порицание;
2. глоба от една до осем минимални работни заплати;
3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;
4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;
5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.
(2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
(4) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат.
Чл. 134. (1) Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя.
(2) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на Наказателния кодекс.
(3) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.
Чл. 135. (1) Всеки дисциплинарно наказан адвокат може да бъде реабилитиран от Висшия дисциплинарен съд, в случай че в продължение на три години от изтичане на изтърпяването на наказанието не е извършил друго дисциплинарно нарушение, спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство и е възстановил вредите, причинени от дисциплинарното нарушение, както и разноските по дисциплинарното дело.
(2) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на реабилитирания адвокат.
(3) Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат.
(4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание.
Раздел II
Дисциплинарно производство
Чл. 136. (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на дисциплинарно производство.
(3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение.
Чл. 137. (1) След постъпване на съобщение за извършено дисциплинарно нарушение адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката, който може да даде обяснение в 7-дневен срок от уведомлението.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 председателят на адвокатския съвет възлага на докладчик—основен или резервен член на съвета, извършването на проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Проверката следва да се извърши в едномесечен срок.
(3) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът има основателни съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам, ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При отвод председателят на съвета определя нов докладчик.
(4) В случай че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен от председателя на адвокатския съвет, в чийто район ще се извърши действието.
(5) След приключване на проверката в първото заседание на адвокатския съвет докладчикът докладва писмено за резултата ѝ. В същото заседание адвокатският съвет се произнася с решение за образуване или отказ да се образува дисциплинарно производство. При необходимост адвокатският съвет разпорежда извършването на допълнителна проверка в 14-дневен срок. Ново връщане за проверка е недопустимо.
(6) Отказът за образуване на дисциплинарно производство може да се обжалва от заинтересуваното лице в 14-дневен срок от съобщението пред Висшия адвокатски съвет.
(7) Дисциплинарно обвинение се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния съд от докладчика, извършил проверката по конкретния случай, или от определен от адвокатския съвет член на съвета. Решението заедно с преписката и копие от досието на адвоката се изпраща на дисциплинарния съд.
(8) Компетентният дисциплинарен съд е дисциплинарният съд на колегията, в която е вписан адвокатът, съответно Висшият дисциплинарен съд в случаите по чл. 129, ал. 1.
(9) За извършено дисциплинарно нарушение извън пределите на страната решението за образуване или отказът да се образува дисциплинарно производство се взема от Софийския адвокатски съвет, а дисциплинарното дело се разглежда от дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия.
(10) Адвокатският съвет уведомява компетентния орган в държавата, където чуждестранен адвокат, който упражнява адвокатска професия в България, е придобил адвокатска правоспособност, за извършеното от него дисциплинарно нарушение и му изпраща препис от решението за образуване на дисциплинарно производство, като при поискване му предоставя и всички налични данни и доказателства, събрани в хода на проверката.
Чл. 138. (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа.
(2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от образуването му.
(3) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката.
(4) Адвокатът може в 7-дневен срок от получаването да направи възражение и да посочи доказателства в негова подкрепа.
Чл. 139. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 140. (1) Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или го оправдава.
(2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава.
(3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което се прилага към решението.
(4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението.
Чл. 141. (1) Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец.
(3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.
Чл. 142. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138—140.
(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.
Чл. 143. (1) Разноските по дисциплинарното дело са за сметка на наказания, а в случаите на оправдаване—за сметка на адвокатския съвет, ако са направени преди внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд, от който делото е разгледано.
(2) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.
Чл. 144. (1) Адвокатският съвет вписва дисциплинарното наказание в досието на адвоката и изпраща препис от решението на Висшия адвокатски съвет, за да се отбележи в Единния регистър на адвокатите.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в „Държавен вестник“ на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5.
Чл. 145. Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 146. Адвокатският съвет съхранява архива с решенията за налагане на дисциплинарни наказания до напускане на колегията от адвоката, но не по-малко от 15 години, освен ако адвокатът е починал.
Глава четиринадесета
АДВОКАТСКИ РЕГИСТРИ
Чл. 147. Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 148. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 149. (1) Адвокатските регистри са публични.
(2) Вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 2. Доколкото в този закон не се предвижда друго, за реда и начина на връчване на съобщенията се прилага съответно Гражданският процесуален кодекс.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. (1) Лицата, придобили адвокатска правоспособност до влизането в сила на този закон, запазват правата си.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 са длъжни да заявят пред съответния адвокатски съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на адвокатската колегия съгласно този закон.
(3) В срока по ал. 2 съществуващите дружества по чл. 357—364 от Закона за задълженията и договорите са длъжни да заявят за вписване в адвокатската колегия договора и обстоятелствата, подлежащи на вписване по този закон.
§ 4. Избраните до влизането в сила на този закон органи на адвокатските колегии и на Висшия адвокатски съвет продължават да упражняват правомощията си съобразно разпоредбите и сроковете на този закон.
§ 5. Висящите производства по молби за вписване като адвокати, подадени до 1 юни 2004 г., се разглеждат по досегашния ред.
§ 6. В чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г., попр., бр. 5 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думата „прокурорите“ се поставя запетая и се добавя „адвокатите“.
2. В ал. 3, т. 3 след думата „прокурорите“ се поставя запетая и се добавя „адвокатите“.
§ 7. Текстът към тази дата още не е наличен.