Определение № 10565 от 16 август 2018 г. по административно дело № 9882 от 2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10565 от 16 август 2018 г. по административно дело № 9882 от 2018 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – І колегия, в закрито заседание в състав: председател: Надежда Джелепова, членове: Георги Колев, Татяна Хинова, Илияна Дойчева, Славина Владова, изслуша докладваното от съдията Илияна Дойчева по адм. дело № 9882/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Център за защита правата в здравеопазването“ и МБАЛ – „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ – ЕООД, против определение от 19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 8989/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му.

Ответникът – министърът на здравеопазването, в писмено становище оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд отхвърля искането на Сдружение с нестопанска цел „Център за защита правата в здравеопазването“ и МБАЛ – „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ – ЕООД, за спиране на изпълнението на § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 5.02.2018 г. за условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване (ДВ, бр. 13 от 2018 г.).

За да постанови този резултат, съдът приема, че вредите, които биха претърпели оспорващите от изпълнението на обжалваната норма, са икономически и не са противопоставими на защитения с разпоредбата обществен интерес, а именно живота и здравето на гражданите.

Определението е постановено в нарушение на материалния закон.

Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съдебния състав, че вредите, които ще претърпят жалбоподателите, са икономически и са непротивопоставими на обществения интерес. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 и чл. 190, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Следователно основание за спиране на изпълнението е възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Тя може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването є следва да е достатъчно вероятно. За това настъпване, както и за възможния є размер, трябва да бъдат представени доказателства. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че предварителното изпълнение на оспорения подзаконов административен акт ще причини значителни имуществени вреди на оспорващия МБАЛ – „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ – ЕООД. Атакуваната норма на § 3, ал. 2 ПЗР на Наредба № 2 от 5.02.2018 г. за условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване регламентира, че след влизането в сила на наредбата не се допуска въвеждането в експлоатация на апаратура за лъчелечение, която не е фабрично нова, и нуклеарномедицински уредби за образна диагностика, компютър-томографи и ангиографи, които не са фабрично нови или фабрично обновени. Легалните определения на „фабрично нова апаратура“ и „фабрично обновяване“ са дадени в § 1, т. 20 и 21 от ДР на наредбата, като т. 20 дефинира, че фабрично нова апаратура е апаратура неинсталирана (немонтирана) и неупотребявана в периода от производството є до доставката є на крайния потребител, като този период не надвишава две календарни години. От приложените по делото доказателства е установено, че лечебното заведение притежава линеен ускорител, който не е фабрично нов по смисъла на цитираната т. 20, за чието закупуване и инсталиране са вложени не само материални средства, но са издадени и множество разрешителни от съответните институции за функционирането му. Като се има предвид, че правилото на оспорения § 3, ал. 2 от ПЗР на наредбата регламентира, че не се допуска въвеждането в експлоатация на апаратура за лъчелечение, която не е фабрично нова, и с оглед легалната дефиниция на понятието, то се налага извод за наличие на значителни и трудно поправими вреди не само за лечебното заведение – жалбоподател, а и за пациентите, чието лечение ще бъде възпрепятствано до въвеждане на апаратура за лъчелечение, която е фабрично нова по смисъла на наредбата. В случая следва да се вземат предвид и интересите на пациентите, нуждаещи се от този вид лечение, което следва от предмета на дейност на жалбоподателя – Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, която е свързана с представителство и защита на правата на юридически и физически лица, организации и сдружения в сферата на здравеопазването и свързаните с него социални и други дейности, произтичащи от нормативните актове. Следователно по отношение на жалбоподателите е осъществена хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК, като посочените вреди са противопоставими на защитения обществен интерес, който се цели с оспорената разпоредба на приетия подзаконов нормативен акт. Ето защо, като отхвърля искането за спиране на изпълнението на оспорената норма, тричленният състав на Върховния административен съд постановява определение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се спре действието на нормата на § 3, ал. 2 от ПЗР на наредбата.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,

ОПРЕДЕЛИ : Спира изпълнението на § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 5.02.2018 г. за условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване.

Определението е окончателно и подлежи на обнародване в официален раздел на „Държавен вестник“.

Председател: Георги Чолаков