Решение № 3173 от 13 март 2018 г. по административно дело № 5722 от 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 3173 от 13 март 2018 г. по административно дело № 5722 от 2017 г.

Върховният административен съд на Република България – пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: председател: Донка Чакърова, членове: Илиана Славовска, Емил Димитров, при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от председателя Донка Чакърова по адм. дело № 5722/2017 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на прокурор от Върховната административна прокуратура против чл. 6, т. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката, приета с ПМС № 266 от 4.10.2004 г., обн., ДВ, бр. 89 от 12.10.2004 г.; изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 10 от 6.02.2009 г.; изм., бр. 90 от 31.10.2014 г. (Тарифа/та).

В протеста се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси (ЗДТ), защото от преписката по приемането на Тарифата не се установява какви и в какъв размер са необходимите материално-технически и административни разходи, поради което следва извод, че не е разходоориентирана и икономически обоснована, като на практика се финансира пряко дейност на публичен субект, което има идентични функции с данъчни задължения и пряко противоречи с правилата за определяне размера на държавните такси. Допълнително са изложени съображения и за обективната невъзможност за точно предвиждане на разходите за изготвяне на конкурсна документация за всеки един от бъдещите конкурси по чл. 46 от Закона за енергетиката (ЗЕ), защото тя би била различна за всеки един отделен конкурс. Като второ основание за отмяна е наведено и противоречие с целта на закона, защото за основен критерий при приемането на Тарифата е изведено изискването за финансова независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР с ново наименование Комисия за енергийно и водно регулиране) и ненатоварване на държавния бюджет с издръжката є, което е в противоречие с целите на ЗЕ – минимални разходи и защита интересите на потребителите. Според Върховната административна прокуратура разходите за таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата са ценообразуващ елемент при осъществяване на лицензионната дейност. Те са в тежест на потребители за сметка на КЕВР, която получава такса от всеки закупил документацията за участие в конкурс, а след това получава и друга такса за първоначално издаване на лицензия само от избрания лицензиант. Иска се отмяна на оспорената разпоредба на чл. 6, т. 1 от Тарифата. С допълнителна молба се претендират и разноски.

Ответникът – Министерският съвет на Република България (МС), оспорва протеста по съображения в пледоария по същество на спора. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията с предходно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), оспорва протеста по подробни съображения, изложени в писмено становище. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ по реда на чл. 192 от АПК, заявява мотивирано становище за основателност на протеста. Иска да бъде отменена оспорената разпоредба и да бъдат присъдени разноски в полза на Върховната административна прокуратура, като прави възражение за прекомерност на разноските на другите страни.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

По отношение приложимия закон Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като моментът на издаване на нормативния административен акт представлява сложен фактически състав, в който освен всички действия по неговото приемане се включва и обнародването му в ДВ и влизането му в сила. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (Конституцията) всички нормативни актове се публикуват, което като принцип определя обнародването в ДВ като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура по изготвяне на проект, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието, обнародване и влизане в сила. Следователно дял втори „Производство пред административни органи“ на АПК не е приложим по отношение производството по приемане на чл. 6, т. 1 от Тарифата, доколкото е приет и влиза в сила след приемане на оспорената разпоредба на чл. 6, т. 1 от Тарифата. Преценката относно спазването на процедурата по Закона за нормативните актове (ЗНА) следва да е съобразена с редакцията на закона към датата на приемане и обнародване на чл. 6, т. 1 от Тарифата. Като на основание чл. 15, ал. 1 от ЗНА е необходима и преценка за съответствието на оспорения нормативен акт с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен.

От друга страна, за настоящото съдебно производство е приложим дял трети „Производства пред съд“, глава десета, раздел III „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ на АПК като действащ в момента процесуален закон.

По отношение допустимостта на протеста Съгласно чл. 186, ал. 2 от АПК прокурорът има право да оспорва подзаконови нормативни актове. Предмет на оспорване е действаща разпоредба от подзаконов нормативен акт, което е допустимо според разпоредбата на чл. 185 от АПК. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Тарифата представлява административноправна норма, която се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие, което я дефинира като част от нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Оспорването е направено срещу тази разпоредба, като са обосновани противоречия с нормативни актове от повисока степен, а именно ЗДТ и целите на ЗЕ.

По изложените съображения следва да се приеме, че подаденият протест от прокурор при Върховната административна прокуратура е процесуално допустим.

По отношение основателността на протеста Според чл. 168, ал. 1 АПК, приложим към настоящото производство на основание чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправните разпоредби; несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 28 от ЗЕ за изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон Комисията събира такси за продажба на документи за провеждане на конкурси, като размерът на таксите се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на Комисията.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Тарифата гласи следното: „За предоставяне на комплект конкурсна документация за участие в конкурс по глава четвърта, раздел II от закона се събират следните такси: 1. на документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 1 от закона – 10 000 лв.;“. Несъответствие чрез използване на множествено число при определяне на един размер за една такса трябва да се приеме като резултат от отмяна на част от нормата на чл. 6 от Тарифата с влязло в сила съдебно Решение № 10993 от 19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3327/2012 г. по описа на Върховния административен съд, обн. в ДВ, бр. 90 от 2014 г.

Законовата разпоредба делегира право за издаване на тарифа, включително и относно таксите за продажба на документи за провеждане на конкурси от КЕВР. Предоставянето на комплект конкурсна документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 1 от ЗЕ срещу заплащане на такса следва да се приеме, че отговаря смислово на използвания в закона израз „продажба на документи за провеждане на конкурси“, доколкото отразява по-прецизно извършваната от Комисията дейност със същите правни последици като описаната в делегиращата норма. Според т. 29 от протокол № 36 от заседанието на МС на 30.09.2004 г. е приет проект на Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират от Комисията с направените уточнения (л. 19 и л. 25). Заседанието на МС е проведено при наличие на кворум и решението е взето с необходимото мнозинство при липса на отбелязване на гласове „против“.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената норма на чл. 6, т. 1 от Тарифата е издадена въз основа на законова делегация, в рамките на предоставената компетентност и в законен състав, поради което тя представлява действителна част от нормативен акт и не е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е издаден в изискуемата форма, обнародван е в „Държавен вестник“, т.е. не е налице и основание за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.

Като писмени доказателства по делото са приети всички писмени документи, представени от МС, представляващи преписката по приемане на Тарифата (л. 17 – 87 с опис на л. 10 – 11). Като писмени доказателства са приети и представени допълнително от заинтересованата страна КЕВР Заповед № З-68 от 9.06.2004 г. (л. 110 от делото), доклад на Ангел Семерджиев от 15.07.2004 г. (л. 112 – 116) с приложения към него (л. 117 – 131), извлечение от протокол № 49 от 15.07.2004 г. (л. 132 – 133) и извлечение от протокол № 55/25.08.2004 г. (л. 134 – 135), справка по становищата на министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА)(л. 137 – 141), справка за становищата на лицата по чл. 2а от ЗНА (л. 142 – 147) и писмена справка за необходимите материално-технически и административни разходи при определяне размера на таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата, изготвена на 31.01.2018 г. Тези писмени доказателства не са оспорени относно тяхната автентичност и съдът е длъжен да приеме, че са действителни и са създадени от посочените автори и дати.

Разпоредбите на ЗНА и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България (Указа, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г.; доп., бр. 7 от 24.01.1978 г., бр. 57 от 22.07.1980 г.; изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г.), в действащите им през 2004 г. редакции, пряко относими към процедурата по изработване на проекти на нормативни актове и тяхното приемане, съществено се различават от действащите в настоящия момент и съдържат много малко императивни правила.

Съгласно чл. 2а от ЗНА (нов – ДВ, бр. 55 от 2003 г.; отм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.

Според чл. 15 и 16 от Указа органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Въз основа на обсъждането съставителят внася необходимите изменения в законопроекта и го представя на органа, който отговаря за изготвянето му.

За установяване на изпълнението на тези процесуални изисквания са приети като доказателства становищата на министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА, представени от ответната страна, и други писмени доказателства, представени от заинтересованата страна КЕВР.

От неоспорената справка за становищата на лицата по чл. 2а от ЗНА (л. 142 – 147) се установява, че на „Булгаргаз“ – ЕАД, „Топлофикация Плевен“ – ЕАД, „Електроразпределение – Стара Загора“ – ЕАД, „Топлофикация София“ – ЕАД, „Електроразпределение – Варна“ – ЕАД, „Електроразпределение – Пловдив“ – ЕАД, и на „Национална електрическа компания“ – ЕАД, е предоставена възможност и те са изразили становище по проекта за Тарифата, за който е посочено, че им е изпратен на 23.07.2004 г. Не се установява какъв срок е предоставен за становищата, както и дали това са всички лица, уведомени за проекта.

С решение по протокол № 49 от 15.07.2004 г. на ДКЕВР (л. 132 – 133) за 3.08.2004 г. от 11 ч. е насрочено обществено обсъждане на проекта на Тарифата, за което трябва да бъдат уведомени заинтересованите лица. Според извлечение от протокол № 55 от 25.08.2004 г. на ДКЕВР (л. 134 – 135) със становищата на министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА и заинтересованите лица по чл. 2а от ЗНА след проведеното обществено обсъждане са запознати членовете на ДКЕВР и е взето решение за прецизиране. Не се установява кога и как това е извършено, но в МС е внесен различен проект от първоначално изработения, включително и относно размера на оспорената такса.

В предварителния доклад на Ангел Семерджиев като член на ДКЕВР от 15.07.2004 г. (л. 114) е посочено в т. 8, че: „продажбата на документи по глава IV, раздел II – конкурси, да бъде в съответствие с решението на Комисията за цената на тръжната документация. Ако обаче трябва да се определи точна стойност, то тя да бъде например 15 000 лв.“ В останалите документи не е обсъждан конкретно чл. 6, т. 1 от Тарифата, освен ако не се приема за такова отбелязването в протокола от 15.07.2004 г. (абзац 2, л. 133), че председателят е предложил таксата за предоставяне на тръжна документация да бъде намалена от 15 000 лв. на 10 000 лв., а в проекта на Тарифата, приложен към доклада от 15.07.2004 г., в чл. 8, т. 1 е извършена поправка чрез задраскване, като 15 е променено на 10 (л. 118, последен ред). От представените становища на министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА може да се направи фактически извод, че те са уведомени за проекта за Тарифа, приет на заседанието на ДКЕВР на 15.07.2004 г., и са имали възможност да изразят своето мнение по него, т.е. преди проведеното на 3.08.2004 г. обществено обсъждане.

През 2004 г. други специфични правила относно процедурата по приемане на актове на Министерския съвет на Република България се съдържат и в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (приложение № 1 към чл. 1 на ПМС № 209 от 25.11.1999 г., обн., ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., с множество изменения и допълнения, отменен на 25.10.2015 г.).

След анализ на представените по делото писмени доказателства, представляващи преписката (л. 17 – 87) по изготвяне и приемане на Тарифата, се обосновава извод, че формално са спазени всички формални изисквания на чл. 15 от Указа и чл. 59 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (отм. в действащата за 2004 г. редакция). С придружително писмо до главния секретар на МС, подписано от главния секретар на Министерството на транспорта и съобщенията, са представени писмен доклад, подписан от министъра на транспорта и съобщенията, проект на ПМС, всички получени становища, справка за отразяването им, както и справка за съответствие с европейското право на законопроектите и други нормативни актове в изпълнение на закони или регламентиращи неуредени в закон отношения; финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите (л. 47), решение на Съвета за модернизиране на държавната администрация, съобщение за средствата за масово осведомяване; мотиви към проекта и доклад на проф. К. Шушалов, председател на ДКЕВР. В доклада на министъра на транспорта и съобщенията (л. 34, последния абзац) и в проекта за Тарифа (л. 30) за продажбата на документи е възпроизведен докладът на Ангел Семерджиев, като само точната стойност е фиксирана на 10 000 лв., а съответно чл. 8, т. 1 от първоначалния проект е идентичен с чл. 6, т. 1 с нанесена промяна от 15 000 лв. на 10 000 лв. При анализа на датите на цитираните документи се обосновава извод, че съгласувателната процедура по чл. 15 от Указа, детайлизирана в Устройствения правилник на МС, по отношение разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Тарифата не е нарушена. Размерът на таксата – 10 000 лв., който е приет от МС, се съдържа още в първия одобрен от ДКЕВР проект и очевидно той е изпратен на министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА за съгласуване.

Нарушението, което се констатира в процедурата по приемане на тази разпоредба, е на чл. 2а от ЗНА. Липсват преки доказателства, че е извършеното уведомяване на всички лица, за които възникват задължения или ограничения по силата на чл. 6, т. 1 от Тарифата. Тази разпоредба е част от нов нормативен акт, но проектът му в окончателния му вариант от 25.07.2004 г. не е изпращан до представителни организации на заинтересованите лица, не е публикуван в средства за масово осведомяване, в интернет или оповестен по друг подходящ начин. Не е предоставена възможност в срок не по-кратък от един месец да се представят предложения и възражения. В справката, представена от КЕВР, е посочено, че тя отразява становището на заинтересовани лица по проект, изпратен им на 23.07.2004 г., поради което, дори тя да се приеме като косвено доказателство, че е извършено изрично уведомяване на тези заинтересовани лица, то това е за предварителен проект, който дори не е одобрен от ДКЕВР, респективно от ресорен министър като бъдещ негов вносител. По отношение общественото обсъждане, проведено на 3.08.2004 г., поради липсата на изрични покани и протокол от него също не е възможно да се приеме за установено, че за него са уведомени всички заинтересовани лица. На практика в преписката, изпратена от МС, липсват доказателства за извършено оповестяване по какъвто и да е подходящ начин. Изрично следва да бъде посочено, че на основание чл. 23 от Указа за всеки проект за нормативен акт се образува досие, което отразява хода на изготвяне на проекта и се попълва от съставителя. Досието се съхранява от органа, който е издал акта. Тези разпоредби и преди измененията им през 2007 г. изискват досието на Тарифата да се съхранява от МС, а по делото част от преписката е представена от заинтересованата страна КЕВР, а не от МС, поради което не е възможно да се приеме като част от досието на нормативния акт. Този извод е относим както към констатираната липса на оповестяване на всички заинтересовани лица, така и особено към доказателствата относно необходимите материално-технически и административни разходи, които следва да бъдат обсъждани при анализа на основанието за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че е допуснато нарушение на чл. 2а от ЗНА, което представлява основателно основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съгласно чл. 2 от ЗДТ държавните такси са прости и пропорционални. Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. С нормата на чл. 6, т. 1 от Тарифата се определя проста такса, поради което следва да бъде извършена преценка дали е определена въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Таксата е предвидена за предоставяне на комплект конкурсна документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 1 от ЗЕ. Нейният размер не е променян от 2004 г. независимо изменението в законовата разпоредба на чл. 46, ал. 1 от ЗЕ чрез въвеждането на допълнителна хипотеза за провеждане на конкурс не само при констатирана и обявена по реда на чл. 4, ал. 2, т. 5 необходимост от нова мощност за производство на електрическа енергия, когато титулярят на лицензията, съдържаща задължение за нейното изграждане, се определя чрез конкурс, но и за предоставяне на съществуваща мощност.

В преписката, представена по реда на чл. 152 от АПК, не се съдържа обосновка относно необходимите материално-технически и административни разходи за таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата, а точно обратното – в т. 4 на доклада на министъра на транспорта и съобщенията (л. 34, последния абзац) е посочено, че „продажбата на документи по глава IV, раздел II – конкурси, да бъде в съответствие с решението на Комисията за цената на тръжната документация. Ако обаче трябва да се определи точна стойност, то тя да бъде например 10 000 лв.“ Този подход на вносителя отразява липсата на какъвто и да е било предварителен анализ относно точната стойност на таксата, доколкото предложението в първия му вариант е да се предвиди препращане към решението на Комисията за цената на тръжната документация. Този вариант предполага индивидуален подход за всяка тръжна документация, респективно навежда на извод, че е предпочитано пропор- ционално определяне на таксата, независимо че не е посочен предлаган процент от цената на тръжната документация. Приетият вариант на чл. 6, т. 1 от Тарифата обаче съдържа проста такса, т.е. конкретна сума в левове, а не пропорционална такса като процент от цената на услугата, определена с решение на Комисията.

Доказателство за произволност и липса на конкретен предварителен анализ на необходимите разходи при определяне на таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата настоящият съдебен състав намира в съдържанието на протокол № 49 от 15.07.2004 г. на ДКЕВР (л. 133) и механичната поправка на цифрите 15 с 10 в приложението към доклада на Ангел Семерджиев от 15.07.2004 г. (л. 118). Напълно немотивирано е едноличното предложение на председателя на ДКЕВР за намаляване с 1/3 размера на таксата спрямо първоначалното предложение на работната група по изработването на проекта. В доклада на Ангел Семерджиев от 15.07.2004 г. (л. 112) е посочено, че е направен след предварително проучване на възможните подходи при определяне на таксите, които ДКЕВР има право да събира, при което са използвани материали на Европейската комисия и доклад на Пийрс Атууд относно предложение за структурата на таксите и подробно описани допускания и анализи. По отношение на таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата обаче липсва подобен на другите такси подробно описан анализ, а се съдържа предложение да е съобразена с цената на тръжната документация, а ако трябва да е точна стойност, тя „да бъде например 15 000 лв.“. Дори формулирането на това предложение показва посочване на случайна стойност, а не отразяване на предварителна оценка, за разлика от останалите такси в същата Тарифа. Последвалата корекция с 1/3 на тази сума, направена също без обосновка, потвърждава този извод.

В този смисъл настоящият съдебен състав кредитира и приема за отразяващи действително осъществените факти тези писмени доказателства, а не изготвената на 31.01.2018 г. справка (л. 156 – 161).

Като доказателства за достоверността на данните в справката са представени извлечения от съхраняваните в КЕВР ведомости за заплати за периода м. април 2004 г. и договор от 14.10.2003 г. между ДКЕВР и две физически лица за изготвяне на писмено становище по предварително поставени задачи, индивидуализирани в приложение, което не е представено.

От тези писмени доказателства се установяват размерите на месечните възнаграждения на председателя на ДКЕВР, членовете на комисията и експерти. От договора с двете физически лица не се установява, че е налице връзка между възложената дейност и остойностяване изготвянето на конкурсна документация по чл. 46, ал. 2 от ЗЕ. Дори остойностяването на труда на експертите да е вярно, което не се подкрепя по категоричен начин от обсъдените доказателства, то липсват каквито и да е било доказателства, че всички описани дейности действително е необходимо да бъдат извършени при всяко изработване на комплект за конкурсна документация по чл. 46, ал. 2 от ЗЕ. Комплектът конкурсна документация е интелектуален продукт, но въпреки това е възможно да бъде определена неговата себестойност на базата на направените разходи за изготвянето му, но те поради спецификата на продукта предопределено са различни при всеки конкурс и са в зависимост от неговия конкретен предмет. Абстрактното остойностяване на труда на специалистите чрез времето, което предполагаемо ще им е необходимо да изработят един комплект за абстрактен конкурс по чл. 46, ал. 2 от ЗЕ, включително и материалните разходи за хартия и копиране, не е възможно да бъде прието като установяващо действително необходимите разходи за извършване на дейността, за която е определена оспорената такса. Настоящият съдебен състав намира, че невъзможността за предварително изчисляване на стойността на конкурсната документация преди наличието на яснота относно предмета на конкурса е определяща за предлагане като предпочитан и първи вариант на пропорционална такса, при която във всеки отделен случай да се взема решение за конкретната стойност на документацията в зависимост от предмета на конкурса. На практика във всички доклади на Ангел Семерджиев, на ДКЕВР и на министъра на транспорта и съобщенията относно проекта за постановление на МС за одобряване на Тарифата се съдържа предложение „продажбата на документи следва да бъде в съответствие с решение на комисията за цената на тръжната документация“. Това предложение не е намерило израз в проекта за нормативен акт и очевидно не е обсъждано при приемането на чл. 6, т. 1 от Тарифата, което се обяснява с основните мотиви на вносителя и финансовата обосновка на проекта, поставящи като водещо изискването за финансова независимост на ДКЕВР и ненатоварването на държавния бюджет с издръжката є, а не съответствие между размера на таксите и разходите за конкретната дейност, за която се дължат.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при приемането на чл. 6, т. 1 от Тарифата е допуснато съществено нарушение на чл. 2 от ЗДТ, което определя като основателно оспорването по чл. 146, т. 4 от АПК.

По отношение доводите в протеста относно допуснато противоречие с целта на закона при приемането на чл. 6, т. 1 от Тарифата настоящият съдебен състав намира, че са основателни.

Таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата в размер 10 000 лв. е необходимо да бъде заплатена от всеки търговец, който иска да участва в конкурс за изграждане на нова мощност за производство на електрическа енергия в случаите по чл. 4, ал. 2, т. 5 за изграждане на нова, а с измененията на чл. 46, ал. 1 от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. – и за предоставяне на съществуваща мощност. Спечелилият конкурса участник се определя за титуляр на лицензията, съдържаща задължение за изграждане, в случаите на изграждане на нова мощност. За първоначално издаване на лицензията се дължи друга такса в размер 15 000 лв., а след това и годишна – 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. Таксата за закупуване на конкурсната документация се дължи от всички участници в съответния конкурс, които по аргумент от чл. 48 от ЗЕ следва да са повече от един, а спечелилият конкурс заплаща и още една такса за първоначално издаване на лицензията. В този смисъл, дори да се приеме, че 10 000 лв. са необходимите разходи за изготвяне на конкурсната документация в полза на Комисията, във всички случаи се формира приход, който не е съразмерен на направените разходи, което противоречи на целта на ЗДТ. Без правно значение за този извод е твърдението на КЕВР, че до този момент не е провеждан конкурс по чл. 46, ал. 2 от ЗЕ и такава такса не е събирана. Финансовата независимост на Комисията не следва да бъде постигана чрез събиране на такси, които не съответстват на направените за дейността разходи.

Целите на ЗЕ са формулирани в чл. 2, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 2 и изискват осигуряване на енергийни доставки при минимални разходи, а производството, вносът, износът, преносът, разпределението и търговията с електрическа енергия да се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси. Те са приети с първоначалната редакция на закона, поради което са част от материалното ни право и при приемане на оспорената разпоредба. Действително към датата на приемане на чл. 6, т. 1 от Тарифата Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, на която се позовава оспорващият в протеста, не е част от действащото право по смисъла на чл. 142, ал. 1 от АПК, но и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., изм. и доп., бр. 62 от 31.07.2007 г., бр. 42 от 5.06.2012 г., в сила от 5.06.2012 г., отм., бр. 38 от 23.04.2013 г., в сила от 5.04.2013 г., не пренебрегва всички разходи на производителите на електрическа енергия като фактор при определяне на цените. Разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 2, буква „а“ от отменената наредба посочват разходите на дружествата като наблюдавани елементи за осъществяване на дейността на Комисията по регулиране на цените на електрическата енергия, а чл. 11 от отменената наредба е със сходно съдържание на чл. 11 от действащата от 2017 г. наредба и позволява определени видове разходи, които са пряко свързани с лицензионната дейност, да могат да бъдат включени в необходимите приходи съобразно указания на Комисията, за да бъдат елемент от ценообразуването.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената разпоредба на чл. 6, т. 1 от Тарифата трябва да бъде отменена при наличието на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

По водене на делото пред настоящата инстанция оспорващият е направил разноски в размер 20 лв., които представителят на Върховната административна прокуратура иска да бъдат присъдени в полза на Върховната административна прокуратура, поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на ответната страна – Министерския съвет на Република България.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ : Отменя чл. 6, т. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката (загл. изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.), приета с ПМС № 266 от 4.10.2004 г., обн., ДВ, бр. 89 от 12.10.2004 г., изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 10 от 6.02.2009 г.; изм. с Решение № 10993 на ВАС на РБ – бр. 90 от 31.10.2014 г.

Осъжда Министерския съвет на Република България, София, бул. Дондуков № 1, да заплати на Върховната административна прокуратура, София, бул. Александър Стамболийски № 18, сумата 20 (двадесет) лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Председател: Георги Чолаков