Решение № 7581 от 26 юли 2002 г. по административно дело № 3361 от 2002 г.

РЕШЕНИЕ № 7581 от 26 юли 2002 г. по административно дело № 3361 от 2002 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Дима Йорданова, Александър Еленков, Славка Найденова, Здравка Шуменска, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 3361 по описа на Върховния административен съд—петчленен състав, за 2002 г., докладвано от съдията Здравка Шуменска. Производството е по реда на чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Константин Стефанов Дуфев с искане да бъде отменена като незаконосъобразна част от разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите (НП), приета с Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет, а именно изречение второ, съгласно което “промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускане на пенсия, като размерът є се опре- деля от датата на заявлението”. Жалбоподателят се позовава на несъответствие на тази част от нея на разпоредбата на чл. 70 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО), която регламентира начина на изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Така нормативно уреденият начин определя основна роля на избрания от лицето доход, от който ще се изчисли пенсията. Според него очевиден е интересът на всяко едно лице, което ще иска да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, да посочи най-висок такъв доход, за да се определи размер на пенсия, който е най-благоприятен за него. Разпоредбата на чл. 70 КЗОО не предвижда ограничения в тази насока. Проблемът относно изчисляване размера на пенсията е нормативно доразвит в разпоредбата на чл. 21 НП, включително и в деклариране на възприетия с нормата от по-висок ранг принцип относно създаване на положение, най-благоприятно за лицето. Същевременно, според жалбоподателя, се установява ограничение в прилагането на този принцип, което се предпоставя от ограничение в упражняване на самото право на лицето да посочи друг период, от който може да се изчисли пенсията му. Така се стига до противоречие между две норми от различен по степен ранг, което води до незаконосъобразност на нормата от по-нисък ранг и рефлектира върху упражняването на правото на обществено осигуряване, респективно на правото на пенсия.

Ответната страна по жалбата—Министерският съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В представеното по делото писмено становище са развити съображения за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт в атакуваната му част. Основният довод за това е, че в разпоредбата на чл. 70 КЗОО не е предвидена възможност за промяна на тригодишния период от последните 15 години осигурителен стаж, през който период осигуреното лице е получавало доход и който се взема предвид при изчисляване размера на пенсията му. Такова право е въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 3 НП, поради което не е налице ограничение, противоречащо на смисъла и духа на чл. 70 КЗОО. С разпоредбата на чл. 21, ал. 3 НП се разширява обхватът на кодекса в полза на лицата за постигане на по-ефикасна защита на тези, които вече са упражнили правото си на пенсия. Целта е да се поставят в отношение на равенство гражданите, упражнили това си право преди 1.I.2000 г. съгласно действащата до този момент нормативна уредба в Закона за пенсиите (отм.) и в Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), и тези, които са упражнили или ще упражнят правото си на пенсия съобразно действащия КЗОО в неговата част, уреждаща задължителното пенсионно осигуряване.

На основание чл. 21, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд като заинтересувана страна е конституирано Министерството на труда и социалната политика, което чрез главния му секретар дава писмено становище по жалбата. Според него тя се явява неоснователна поради обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 70 КЗОО, в която са уредени материалноправните предпоставки за реализиране правото на пенсия, не се регламентира възможност за промяна на тригодишния период, който се взема предвид при определяне размера на пенсията. Поради това и чрез атакуваната част от чл. 21, ал. 3 НП не се въвежда ограничение, противоречащо на чл. 70 КЗОО. Следва да се има предвид, че по своята същност пенсията е парична сума, която осигуреният получава като дългосрочно обезпечение от осигурителния орган и това засилва необходимостта от относително трайно уреждане на обществените отношения по повод упражняването на това право.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени доводите на страните и представените доказателства, приема следното:

Жалбата е допустима. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически лица и юридически лица, които считат, че противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват наличието на пряк и личен интерес. Подаването на жалба срещу нормативен акт не е ограничено със срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието на определени материалноправни предпоставки и упражняването му предпоставя осъществяване на определено, административно по характера си производство. В българското осигуритено, респективно пенсионно законодателство, а именно в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, в сила от 1.I.2000 г., в глава шеста е уредено задължителното пенсионно осигуряване. В него по реда на последователното регламентиране на отделните видове пенсии са посочени конкретните материалноправни предпоставки за възникване на право на пенсии, свързани с трудовата дейност на осигурените лица, както и останалите видове пенсии, а именно тези, несвързани с трудовата дейност, както и тези, които са свързани с наследяването им. В разпоредбата на чл. 68 КЗОО са уредени материалноправните предпоставки за възникване на правото напенсия за осигурителен стаж и възраст, а в разпоредбата на чл. 70 от същия кодекс е регламентиран начинът на определяне размера за този вид пенсия с оглед характеристиката є на периодично и ритмично парично плащане. В нейните алинеи от 1 до 6 включително са изброени в хронологична последователност тези юридически факти, които рефлектират върху размера на това осигурително обезпечение. Между тях са доходът, получаван от осигуреното лице, върху който са внасяни осигурителни вноски за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.I.1997 г., и доходът за периода след тази дата до пенсионирането му. Същият този доход се взема предвид при определяне индивидуалния коефициент на лицето. Очевидно е, че той има непосредствено и основно значение при формиране на пенсията с оглед нейния размер. Именно поради това законодателят в тази разпоредба на чл. 70 КЗОО и по-точно в ал. 3 от нея е дал възможност на лицето, което ще се пенсионира, само да избере този период. Това е така и с оглед характеристиката на това субективно право, което ще се реализира именно по преценка на носителя му, ако са налице нормативно установените изисквания за възникването му. Следва да се отбележи, че в същата тази разпоредба не е записано изрично, че лицето, субект на това право, има възможност да промени някои от тези юридически факти, формиращи сложния фактически състав, при осъществяването на който се определя размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Това е направено от законодателя по друг начин—чрез регламентираното в КЗОО пенсионно производство.

Същевременно в изпълнение на разпоредбата на чл. 106 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване е издадена Наредба за пенсиите, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 10.III.2000 г., като в разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от нея е предвидена възможността лицата, които са реализирали правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест по реда на КЗОО, да поискат изчисляване на пенсията им от осигурителен доход за друг тригодишен период след 1.I.1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Такава възможност е дадена и за лицата, които са упражнили правото си на пенсия, но само за изслужено време и старост, ако не са реализирали това си право на преизчисляване до 31.ХII.1999 г., а това е ставало по реда на чл. 26, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). И за двете категории лица, които вече са осъществили правото си на съответния вид пенсия, е въведено сега атакуваното ограничение чрез изречение второ на чл. 21, ал. 3 НП. То се свежда до възможността промяната в тригодишния период да се прави само веднъж след отпускането на пенсията.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че твърдяното от жалбоподателя противоречие между нормата на чл. 70 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване като норма от по-висок ранг с нормата на чл. 21, ал. 3, изречение второ от Наредбата за пенсиите е налице. Действително реализираното право на пенсия предпоставя осъществяване на административно производство, уредено в раздел V “Общи правила за пенсиите” от кодекса, а именно чл. 94 и сл. от него. Съгласно чл. 98 КЗОО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. По характера си тези разпорежда- ния са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 2 ЗАП, понеже с тях се създават права и се засягат права и законни интереси на граждани. Същите, ако не бъдат обжалвани по административен ред пред по-горестоящия административен орган по реда на чл. 117 КЗОО, се стабилизират. Същевременно в разпоредбата на чл. 99 от кодекса е предвидена възможността след отпускане на съответната пенсия, при изчерпателно изброените в нея случаи, разпореждането, с което е отпусната пенсията, да бъде изменено или отменено, което по същество представлява и изменение, респ. отмяна на влязъл в сила административен акт, ползващ се с т. нар. формална сила, от административния орган, който го е издал. В една част от тези случаи, а именно чл. 99, ал. 1, т. 1, 5 и 6 КЗОО, това представлява по същество изменение на реализираното вече право на пенсия и се проявява в изменение на вида, размера, началната дата на отпуснатата пенсия. Въпреки това не следва да се приеме, че по същество това представлява отпускане на нова пенсия именно поради осъщественото вече материално право, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 57 от 16.II.1979 г. по гр. д. № 38/78 на ОСГК на Върховния съд. Предпоставките за една част от тях— тези по чл. 99, ал. 1, т. 1 КЗОО, са уредени в чл. 102 КЗОО, където е предвидена възможността да се преизчисляват пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест при представяне на придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането им, ако това е по-благоприятно за тях. Така възможността за това е предоставена на физическите лица в качеството им на осигурени лица. В Наредбата за пенсиите това е доуредено в чл. 21, ал. 1 и 2. В разпоредбите на КЗОО е предвидена възможността и за изменение на реализираното право на пенсия чрез представяне на доказателства относно релевантни за това право факти, възникнали преди това, а именно такива за осигурителен стаж или осигурителен доход, но невзети предвид при неговото преценяване. Следва да се приеме, че в осигурителния закон са предвидени две групи юридически факти, относими към възникването и реализирането на правото на пенсия на осигурените лица. Това са такива, които са съществували преди това, но не са били взети предвид от административния орган при преценяване правото на пенсия по една или друга субективна или обективна причина. Втората група са тези, които също не са били преценени от административния орган, но тяхното осъществяване е станало след реализираното вече право на пенсия. Законодателят им придава еднаква правна характеристика и статут, доколкото същите могат да бъдат взети предвид и рефлектират върху правото на пенсия. Пример за такъв юридически факт, относим към реализираното право на пенсия, е базисният период, от който вече е определен размерът на съответната пенсия.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че законодателят чрез регламентираното в КЗОО пенсионно производство в чл. 94 и сл. от него и във връзка с чл. 70, ал. 3 от същия кодекс е дал възможност на заинтересуваните лица, а това са лицата, на които ще бъдат отпускани пенсии, да реализират това си субективно право по начин, най-благоприятен за тях. Този принцип е залегнал и в последващата възможност, дадена от законодателя, чрез разпоредбата на чл. 99 КЗОО, на лицата с вече отпусната пенсия по пътя на представянето на нови доказателства, да депозират такива, които рефлектират върху размера на пенсията. Нормативно това е уредено и в разпоредбата на чл. 102, ал. 1, изречение първо, in fine и в разпоредбата на § 7, ал. 2 от ПЗР на КЗОО, както и в чл. 21, ал. 2 НП, а именно, че “преизчисляването на пенсиите се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето”. Такова съдържание има и процесната разпоредба на чл. 21, ал. 3, но в изречение първо от Наредбата за пенсиите. Ограничение при спазването на този принцип не е уредено в Кодекса за задължителното обществено осигуряване като нормативен акт от по-висок ранг, още повече че самият законодател е вменил като задължение на осигурителния орган с оглед провежданата от държавата политика в областта на осигурителното право при отпускане и изменение на пенсиите да следи служебно за изпълнението му. Недопустимо е въвеждането на такова ограничение, каквото представлява забраната за преизчисляване на пенсията от друг базисен период да става повече от един път, с подзаконов нормативен акт, което води до незаконосъобразност на последния в обжалваната му част. Изложените съображения се подкрепят от необходимостта чрез трайно уреждане на тази материя да се гарантира законосъобразното осъществяване на конституционното право на гражданите на обществено осигуряване, в частност на правото им на пенсия.

С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че Наредбата за пенсиите е незаконосъобразна в обжалваната част, а именно чл. 21, ал. 3, изречение второ, като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг, а именно чл. 70 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, и като такава следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 23, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ : Отменя изречение второ от ал. 3 на чл. 21 от Наредбата за пенсиите (ДВ, бр. 21 от 2000 г.) със следното съдържание: “Промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускането на пенсията, като размерът є се определя от датата на заявлението.”

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”

Председател: Владислав Славов