Начало / Държавен вестник / бр. 39 от 16 април 2002 г. / Официален раздел
Постановление № 77 от 9 април 2002 г. за приемане на Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България
- Обнародван:
- ДВ, бр. 39 от 16 април 2002 г.
Изменя: Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за работа на чужденци в Република България отменен — действащият текст и всички промени
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 77
ОТ 9 АПРИЛ 2002 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ : Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.
Преходни и заключителни разпоредби § 1. Отменя се Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за работа на чужденци в Република България, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г. и бр. 64 и 120 от 1997 г.).
§ 2. Издадените разрешения за работа на чужденци на основание на отменената с § 1 наредба запазват срока на действието си.
§ 3. Постановлението влиза в сила два месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.
За министър-председател:
Костадин Паскалев Главен секретар на Министерския съвет:
Севдалин Мавров
НАРЕДБА за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България
Главапърва
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се уреждат: 1. условията и редът за издаване, продължаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България;
2. случаите на освобождаване от издаването на разрешения за работа на чужденци в Република България;
3. допустимата обща продължителност на заетостта.
Чл. 2. (1) Разрешението за работа е личен документ, който удостоверява правото на чужденеца да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно юридическо или физическо лице и за посочените в документа място, длъжност, вид и срок на работа.
(2) Разрешение за работа се издава на чужденец при:
1. наемане по трудово правоотношение от работодател по смисъла на Кодекса на труда;
2. командироване в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 2, т. 5.
(3) Разрешението за работа се издава от Агенцията по заетостта по образец съгласно приложението.
Чл. 3. (1) Не се издават разрешения за работа и нямат право да бъдат наемани по трудово правоотношение чужденци, които:
1. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България;
2. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 6, 7, 8, 10, 11, 14, 15 и 16 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
(2) На чужденци, които законно пребивават на територията на Република България на основание извън посочените в ал. 1, може да се издаде разрешение за работа, когато те са:
1. членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително или постоянно пребиваване;
2. сключили брак с български гражданин; 3. лица от български произход; 4. лица, работили в предходен преди искането за разрешение за работа период при условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3;
5. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 4, ал. 2, т. 5—при продължаване на заетостта над 3 месеца.
Чл. 4. (1) Не се изискват разрешения за работа на чужденци, които:
1. са с разрешено постоянно пребиваване в Република България или са с приравнени на техните права чрез предоставено им право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут;
2. са наети или изпратени на работа по силата на международен договор, страна по който е Република България, когато освобождаването от задължението за притежаване на разрешение за работа е предвидено в договора;
3. са изпратени в страната по силата на междуправителствени договори и програми за оказване на правна, финансова, експертна, хуманитарна и друга помощ на български институции, с които не са в трудови правоотношения;
4. са управляващи търговски дружества или клон на чуждестранно юридическо лице;
5. са членове на управителни съвети и съвети на директорите на търговски дружества, доколкото не работят и по трудово правоотношение;
6. са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;
7. са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. са официално акредитирани в Министерството на външните работи на Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. при запазване на тяхното обичайно пребиваване в чужбина са участници в научни, културни или спортни мероприятия от обществена значимост, ако дейността им в Република България не надхвърля 3 месеца;
10. кандидатстват за статут на бежанец, за право на убежище или за хуманитарен статут— за трудова дейност, организирана в центровете, създадени от Агенцията за бежанците.
(2) Без разрешение за работа може да бъде осъществявана краткосрочна заетост в случаите, които се регистрират в дирекция “Бюро по труда” от работодателя или от лицето, приемащо командирования чужденец, в 3-дневен срок, считано от началото на заетостта:
1. чуждестранни студенти от български произход, които са стипендианти на Република България, за заетост в рамките на:
а) 20 часа седмично по време на учебната година, или б) 3 месеца в една календарна година по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции;
2. чуждестранни студенти в български висши училища за заетост до 6 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на тяхното обучение;
3. студенти в чуждестранни висши учебни заведения за заетост до 6 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на тяхното обучение, при което обменът е в рамките на реализирана от младежка или студентска организация международна програма за обмен, предварително съгласувана с Министерството на труда и социалната политика по отношение на броя и конкретните работни места на чуждестранните студенти;
4. студенти и ученици в чуждестранни висши учебни заведения и професионални училища за ваканционна заетост до 3 месеца в една календарна година по международен обмен, осъществяван чрез посредничеството на Агенцията по заетостта;
5. лица, които при запазване на тяхното обичайно пребиваване в чужбина са командировани в Република България от чуждестранния им работодател за срок до 3 месеца за:
а) извършване на монтаж и гаранционен ремонт на доставени от чужбина машини и съоръжения;
б) обучение в обслужването или приемане на поръчани съоръжения, машини или други вещи;
в) преминаване на курс за обучение в рамките на експортен договор за доставка или лицензионен договор.
Глававтора
УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕ-
НИЯ ЗА РАБОТА И ИЗКЛЮЧЕНИЯ
Чл. 5. Разрешение за работа се издава на чужденец, който притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната работа или длъжност, при спазване на чл. 71 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
Чл. 6. (1) Разрешение за работа за наемане на чужденец по трудово правоотношение може да бъде издадено съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда, ако:
1. местният работодател е представил доказателства, че активно е търсил в предходен период, не по-малък от един месец, в рамките на пазара на труда нужния му специалист, включително в дирекция “Бюро по труда” на Агенцията по заетостта и чрез обяви в националните и местните средства за масово осведомяване;
2. чужденецът притежава средно специално или по-висока степен на образование и/или специфични професионални квалификация и опит, отговарящи на обективните изисквания за съответната длъжност/работа и осъществяваната дейност;
3. няма български граждани или чужденци с постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права по чл. 70, ал. 3 ЗНЗ с исканата професия, специалност и/или квалификация, включително няма възможност за своевременното обучение на нужните на работодателя кадри, което е констатирано след проучване на пазара на труда, съобразено с обективните изисквания за заемане на длъжността и спецификата на дейността.
(2) Извън условията по ал. 1, т. 1 и 3 разрешение за работа може да бъде издадено на:
1. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
2. висш ръководен персонал на дружества и клонове, създадени на територията на Република България от чуждестранни юридически лица и инвеститори;
3. специалисти на дружества и клонове, създадени от чуждестранни фирми на територията на Република България, които притежават особени професионални знания и умения в резултат на минимум едногодишна предхождаща заетост в задграничните структури на органа, упражняващ правата на собственост;
4. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;
5. командировани служители на чуждестранна фирма във връзка с координацията на дейността и/или реализацията на проекти за усъвършенстване дейността на създадено от нея на територията на Република България дружество или клон;
6. специалисти на чуждестранни фирми във връзка с договорен монтаж, пуск и ремонт на вносно оборудване, внедряване на специални технологии, ноу-хау, прилагане на специализирана и уникална техника;
7. лица, които при запазване на тяхното обичайно пребиваване в чужбина са изпратени от чуждестранния им работодател за:
а) обучение в обслужването или приемане на поръчани съоръжения, машини или други вещи;
б) преминаване курс на обучение в рамките на експортен договор за доставка или на лицензионен договор;
8. спортисти и треньори в професионални спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения;
9. лице, сключило брак с български гражданин.
Чл. 7. Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност да разрешава издаването на разрешения за работа в отделни случаи извън ограниченията по чл. 71, т. 2 ЗНЗ. При необходимост той изисква становищата на компетентните министерства, ведомства, творчески съюзи, спортни федерации и съюзи, органите на местното самоуправление, организации на работодателите, на работниците и служителите.
Главатрета
УСЛОВИЯ ЗА ОТКАЗ, ЗА ИЗДАВАНЕ И ЗА
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА
РАБОТА
Чл. 8. Отказва се издаване или продължаване на разрешение за работа, когато:
1. не са спазени разпоредбите на чл. 71 ЗНЗ; 2. не са спазени изискванията на наредбата; 3. чужденецът е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване и/или към момента на внасяне на искането;
4. работодателят/лицето, приемащо на работа командирован чужденец, е санкциониран в предходен двегодишен период за ползване труда на чужденец без разрешение за работа;
5. работодателят през последните 3 месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, чужденци с постоянно пребиваване в Република България или чужденци с приравнени на техните права по чл. 70, ал. 3 ЗНЗ, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на чужденец;
6. работодателят е санкциониран за нарушения на трудовото законодателство, които се установяват със съответен документ;
7. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;
8. са налице основания по чл. 10, 11 и 21а ЗЧРБ.
Главачетвърта
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЗАЕТОСТТА
Чл. 9. (1) Разрешение за работа се издава за срока, за който на чужденеца се предлага договор за работа, но за не повече от една година.
(2) Когато чужденецът пребивава като член на семейство на основание чл. 24, ал.1, т.13 ЗЧРБ, разрешението за работа се издава за срока на разрешеното пребиваване.
Чл. 10. (1) Издадено разрешение за работа може да бъде продължено за срок до 12 месеца, ако са налице предпоставките за първоначалното издаване на разрешението и няма прекъсване в заетостта.
(2) Общата продължителност на разрешението за работа и неговите продължения не може да превишава 3 години.
(3) Могат да бъдат продължавани над 3-годишния срок на заетост разрешенията за работа на:
1. висш ръководен персонал на дружества и клонове на чуждестранни фирми, установени на територията на Република България;
2. учители и преподаватели в средни и висши училища;
3. професионални спортисти и треньори в професионални спортни клубове;
4. специалисти на чуждестранни фирми за осъществяване на контрол и приемане на договорена продукция.
Главапета
РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА РАБОТА
Чл. 11. (1) За издаване на разрешение за работа работодателят внася в дирекция “Бюро по труда” по местоработата на чужденеца следните документи:
1. искане-декларация в два екземпляра по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика;
2. обосновка на искането; 3. три снимки на чужденеца; 4. копие от съдебното решение и/или регистрацията в Българската търговско-промишлена палата или друг документ, легитимиращ вносителя на искането, както и удостоверение за актуално състояние;
5. документи за образование, специалност, правоспособност или придобити професионална квалификация, умения и опит на чужденеца, които са легализирани по съответния ред;
6. справка-декларация за работещите във фирмата чужденци с посочени имена по паспорт, дата на раждане и гражданство за:
а) наетите по трудов договор—с посочени номер, дата на издаване, срок на разрешението за работа, на визата или на разрешението за пребиваване;
б) упълномощените да управляват дружеството, работещите по договор за управление и контрол—с посочени номер и срок на валидност на личната карта на чужденеца;
7. справка-декларация за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, чужденци с постоянно пребиваване в Република България и чужденци с приравнени на техните права по чл. 70, ал. 3 ЗНЗ в предходните 12 месеца, подписана от работодателя и главния счетоводител;
8. трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, подписан от страните и влизащ в сила с издаването на разрешението, в който следва да са определени и задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, застраховки, транспорт от и до държавата, където е постоянното местоживеене на чужденеца;
9. други документи, свързани със спецификата на работното място и упражняването на професията и дейността, изисквани от нормативни актове;
10. копие на задграничния паспорт на чужденеца.
(2) Местното лице, приемащо командировани чуждестранни служители при заетост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2, внася в дирекция “Бюро по труда” по месторабота на чужденците или където е неговото седалище, когато трудовата дейност ще се осъществява на територията на различни населени места, документите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6 ,7, 9 и 10, както и:
1. копие от договор с чуждестранна фирма— работодател на чужденеца, обуславящ приемането му на работа, заверено от страните по договора с подпис и печат—при осъществяване на вътрешнокорпоративен трансфер вместо договор се представя документ за предходна 12-месечна заетост на чужденеца в структури на чуждестранната фирма—работодател на чужденеца;
2. легализиран документ за регистрация, легитимиращ чуждестранния работодател— страна по договора;
3. писмо-потвърждение на чуждестранната фирма—работодател на чужденеца, за командироването му и конкретната задача по изпълнението на договора при осигурени трудово възнаграждение, социално осигуряване и здравна застраховка, легализирано по установения ред.
(3) Не се изискват документи за образование, квалификация и стаж в случаите по чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 4—9, а в случаите по т. 2 и 3—ако е представен документ, удостоверяващ заеманата от лицето длъжност в задграничните структури на чуждестранната фирма—работодател на чужденеца през предходните 12 месеца.
(4) За продължаване срока на разрешението за работа се представят документите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6 и 7, както и допълнително споразумение към трудовия договор или актуализиран документ по ал. 2, т. 3—за случаите на командировани лица.
Чл. 12. Агенцията по заетостта може да извършва проверки за установяване достоверността на посочените данни и да изисква допълнителни документи за удостоверяване изпълнението на условията за издаване и продължаване на разрешение за работа.
Чл. 13. (1) Дирекция “Бюро по труда” в 7-дневен срок изпраща до изпълнителния директор на Агенцията по заетостта приетите документи и становище по искането.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта подготвя и представя на министъра на труда и социалната политика становище относно исканията по чл. 7.
(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта взема решение за издаване или продължаване на разрешението за работа на чужденец или решение за отказ, ако са налице основания по чл. 8, в законоустановените срокове, като уведомява писмено вносителя.
(4) Отказът по ал. 3 може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство.
Чл. 14. За издаване, продължаване и преиздаване на разрешение за работа в приход на държавния бюджет по банков път се заплащат таксите по чл. 72, ал. 3, 4 и 5 от Закона за насърчаване на заетостта, които не подлежат на връщане.
Чл. 15. (1) Копия от издадените, продължените и преиздадените разрешения за работа и отказите се изпращат в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на външните работи и в съответната дирекция “Бюро по труда”.
(2) Агенцията по заетостта води регистър за постъпили искания и за издадени, продължени, отнети и отменени разрешения за работа и откази.
Главашеста
ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА РАБОТА
Чл. 16. (1) Разрешението за работа се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на чужденеца не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател/лице, приемащо на работа командирован чужденец;
3. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на ЗЧРБ.
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 се уведомяват Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи.
(3) Отменя се решението за издаване на разрешение за работа, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
Чл. 17. (1) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на чужденеца или на командировката в рамките на предоставяне на услуги работодателят или лицето, приело чужденеца, уведомява писмено Агенцията по заетостта в 3-дневен срок от датата на прекратяване на заетостта и връща разрешението за работа, което подлежи на отмяна.
(2) За отменено разрешение за работа по ал. 1 се уведомяват Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Наредбата се приема на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта.
§ 2. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалната политика и на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
§ 3. Министърът на труда и социалната политика и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта дават указания по прилагането на наредбата.
Приложение към чл. 2, ал. 3
РЕПУБЛИКАБЪЛГАРИЯ Работодател. .................................. ЗАБЕЛЕЖКИ: ........................
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА ........................................................... .....................................................
И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА Седалище (гр./с.) .......................... .....................................................
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА Адрес: .............................................. .....................................................
РАЗРЕШЕНИЕ Месторабота .................................. .....................................................
ЗА РАБОТА ........................................................... ..................................................... № (фирма, обект) Адрес: .............................................. ..................................................... ........................................................... ..................................................... Длъжност: ...................................... ..................................................... на ................................................................
снимка само на
I екз.
релефен печат (имена по паспорт на кирилица) ......................................................... ...................................................
.................................................................... разрешено за срок: ..................... (имена по паспорт на латиница) от..................... до...................... роден: ........................................................ Изпълнителен директор: .......... паспорт: .................................................... (подпис, печат) Разрешението за работа гражданин на:........................................ София ................20.....г. е личен документ (държава)
Притежателят The holder Le posseseur на разрешение за of a work permit du permis de travail работа е длъжен: is obliged as follows: est oblige de:
1. Да носи със себе си разреше- 1. To have with him (her) the 1. Porter avec lui le permis de нието за работа, да го пази от work permit. To protect it against travail,de le proteger contre повреди, унищожаване, изгубване. damages, destruction, loss. endommagement, destruction, perte.
2. Да предостави разрешението 2 To present it when demanded 2. Presenter en cas de demande при поискване за проверка от by the authorized controlling pour verification de la part des контролните органи на МТСП. department of the MLSP. organes de controle du MLPS.
3. При изгубване или унищожа- 3. In case of loss or destruction 3. Informer immediatement ване на разрешението незабавно of the work permit to inform l’employeur en cas de perte ou de да уведоми работодателя. immediately the employer. destruction du permis de travail.
4. При пристигането си на терито- 4. Upon arrival into the territory 4. Regler son sejour aupres de рията на Република България да of the Republic of Bulgaria to la police, au moment de son уреди своето пребиваване пред arrange his (her) stay with the arrivee sur le territorire de la полицейските власти. Police authorities. Republique de Bulgarie.
5. Да върне на работодателя раз- 5.To give back to the work permit 5. Rendre le permis de travail a решението за работа при пред- in case of pre-term termination l’employeur en cas de suspension срочно прекратяване на заетостта. of employment. avant le terme de l’emploi.