Постановление № 311 от 28 декември 2001 г. за приемане на Наредба за условията и реда за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 311

ОТ 28 ДЕКЕМВРИ 2001 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ : Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт.

За министър-председател:

Костадин Паскалев Главен секретар на Министерския съвет:

Севдалин Мавров

НАРЕДБА за условията и реда за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт

Раздел I Общи разпоредби

Чл. 1. (1) С наредбата се определят условията и редът за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт.

(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат в интерес на обществото.

Чл. 2. (1) С възлагането на задължения за извършване на обществени превозни услуги се цели постигането на:

1. определено равнище на транспортното обслужване;

2. условия за безплатен или с намалени цени железопътен превоз.

(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат за постигане на целите по ал. 1 в интерес на учащите се, възрастните граждани, многодетните майки, инвалидите, ветераните от войните или други лица, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 3. (1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги са по отношение на:

1. междуселищни пътнически превози; 2. крайградски и вътрешноградски пътнически превози;

3. регионални превози. (2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се разпростират и по отношение на губещи и нерентабилни второстепенни линии с местно значение, както и при настъпване на “Положение на война”, “Военно положение”, непреодолима сила и извънредни обстоятелства.

Чл. 4. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за превозите, които се извършват от:

1. метрополитена; 2. градския трамваен транспорт; 3. вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, с изключение на дейностите, свързани с техническата експлоатация и безопасността на движението.

Раздел II Възлагане на задълженията за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 5. (1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат с договор въз основа на решение на Министерския съвет, на общинските съвети или на други юридически лица.

(2) Решението по ал. 1 се взема с оглед защитата на обществения интерес, като се вземат предвид и:

1. способността на превозвача да поеме и изпълнява задълженията за обществени услуги и да осигури непрекъснатост, редовност, капацитет и качество на железопътните превози;

2. възможността за осигуряване на благоприятни транспортни условия и цени;

3. възможността да се ползват и други видове транспорт и способността на тези видове транспорт да посрещат транспортните нужди;

4. представеният бизнесплан за извършване на задължението за обществени превозни услуги;

5. предложените разходи и цени от превозвача. Чл. 6. (1) Задълженията за извършване на превозни обществени услуги се възлагат на физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон.

(2) Лицата по ал. 1 е необходимо да притежават лицензия и другите съответни документи за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари, които се изискват от Закона за железопътния транспорт и Наредба № 42 от 2001 г. за лицензиране на железопътни предприятия за превози на пътници и/или товари и на лицата, издаващи сертификат за безопасност (ДВ, бр. 67 от 2001 г.).

Чл. 7. (1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат въз основа на решение на Министерския съвет, когато това е в интерес на една или повече социални категории пътници, на които Министерският съвет с постановление е предоставил право на безплатно или с намалени цени пътуване.

(2) Задълженията по ал. 1 се възлагат с дългосрочен договор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и съответния превозвач.

(3) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат въз основа на решение на съответните общински съвети, когато това е в интерес на една или повече социални категории пътници, живеещи или работещи на териториите им.

(4) Задълженията по ал. 3 се възлагат с дългосрочен договор, сключен между кмета на съответната община или кметовете на заинтересуваните общини и съответния превозвач.

(5) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат въз основа на решение на компетентните органи на управление на юридическите лица, когато това е в интерес на една или повече социални категории пътници, свързани с юридическото лице.

(6) Задълженията по ал. 5 се възлагат с дългосрочен договор, сключен между лицата, овластени по надлежния ред да представляват юридическите лица, и съответния превозвач.

Раздел III Съдържание на задължението за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 8. (1) Задължението за извършване на обществени превозни услуги се изпълнява въз основа на договор от транспортно предприятие—лицензиран превозвач, с предмет превоз на пътници при прилагане на определени тарифи, които отговарят на определени условия и са в интерес на една или повече категории лица.

(2) Финансовата тежест, произтичаща от икономическата неизгода за превозвача по ал. 1, се компенсира от държавата, общините или юридическите лица—възложители на обществените превозни услуги.

(3) Максималният размер на компенсациите, изплащани от държавата, се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет за съответната година и се отразява в договора.

Чл. 9. Задълженията за извършване на обществени превозни услуги включват:

1. задължение за експлоатация; 2. задължение за превоз; 3. тарифно задължение. Чл. 10. Решението на органите по чл. 7 за възлагане на задълженията за извършване на обществени превозни услуги задължително съдържа:

1. наименованието на превозвача; 2. социалните групи пътници; 3. вида на облекчението; 4. максималния размер на компенсацията за поетите финансови тежести от превозвача.

Раздел IV Процедура за възлагане на задълженията за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 11. (1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат след провеждане на преки преговори от:

1. органите по чл. 7, ал. 2 и 4; 2. лицата по чл. 7, ал. 6. (2) Преките преговори започват след отправяне на писмена покана до всички лицензирани превозвачи, осъществяващи пътнически превози.

(3) Поканата по ал. 2 се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 12. Поканата за преговори задължително съдържа пълно описание на задължението за извършване на обществени превозни услуги и технически изисквания, свързани с изпълнението на това задължение.

Чл. 13. Основните параметри на преговорите са:

1. общественият интерес; 2. способността на превозвача да поеме и изпълнява задълженията за обществени услуги и да осигури продължителност, редовност, капацитет и качество на железопътните превози;

3. транспортните условия и цени, в частност за определени категории пътници или по определени маршрути, съобразно прогнозите на превозвача за очаквания пътникопоток за определените категории пътници;

4. възможността да се ползват и други видове транспорт и способността на тези видове транспорт да посрещнат транспортните нужди;

5. бизнесплановете при изпълнение на задължението за извършване на обществени превозни услуги и допълнителните транспортни услуги;

6. методиката за разпределяне на разходите, предложена от превозвача;

7. очакваните финансови резултати, показващи бъдещите приходи спрямо приходите вследствие изпълнението на задължението за обществени превозни услуги и други критерии.

Чл. 14. (1) Министърът на транспорта и съобщенията представлява държавата при сключването на договора за извършване на обществени превозни услуги с железопътния превозвач.

(2) Договорът по ал. 1 се сключва въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите. Предложението съдържа резултатите от проведената процедура по възлагане на обществени превозни услуги по чл. 11 и предложение за избор на превозвач.

Раздел V Договор за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 15. (1) Договорът за извършване на обществени превозни услуги се сключва за срока на валидност на лицензията.

(2) Договорът по ал. 1 се преразглежда и актуализира ежегодно.

Чл. 16. Договорът за извършване на обществени превозни услуги съдържа:

1. предмета на договора и видовете услуги; 2. нормативите за продължителност, редовност, капацитет и качество на предлаганата услуга и реда за тяхното отчитане;

3. периодичността, качеството и обема на превозите;

4. цената на договора, специалните ценови облекчения и свързаните с тях механизми за компенсация;

5. реда за преразглеждане на договора; 6. правата и задълженията на страните; 7. гаранциите; 8. основанията за изменение на договора и факторите, които дават основание за корекция в размера на компенсацията;

9. санкциите при неизпълнение на договора; 10. основанията за предсрочно прекратяване и други клаузи.

Чл. 17. Правото на компенсация възниква от датата на сключване на договора или от друг срок, определен в договора.

Чл. 18. (1) Изпълнението на задълженията за извършване на обществени превозни услуги може да се прекрати от превозвача, когато:

1. обществените услуги са икономически неизгодни;

2. размерът на предоставената компенсация спадне под 50 на сто от договорените стойности за компенсиране на финансовата тежест до размера на публично обявените в тарифата цени за превоз на пътници.

(2) Икономическа неизгодност по ал. 1, т. 1 е налице в случаите, когато приходите при приемливо ниво на предварително заложена печалба от извършване на задълженията за обществени превозни услуги не покриват разходите за тази дейност и при компенсиране на това задължение.

Чл. 19. (1) Когато са налице обстоятелствата по чл. 18, железопътният превозвач заявява искането си за прекратяване на договора до органите или лицата по чл. 7, сключили договора.

(2) Към искането по ал. 1 железопътният превозвач прилага документи, доказващи основанията за прекратяване на договора за изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги—заверени счетоводни отчети, счетоводна сметка за всеки вид дейност, както и други отчетни документи.

Чл. 20. (1) В едномесечен срок от постъпване на искането по чл. 19, ал. 1 органите или лицата по чл. 7, сключили договора с железопътния превозвач, го представят със становище на органите, взели решения за сключване на договора.

(2) В срока по ал. 1 органите, взели решения за сключване на договора, се произнасят с решение за неговото прекратяване.

(3) При прекратяването на договора органите, предоставили ценови облекчения, отменят съответните права за безплатни и по намалени цени пътувания от датата на прекратяването на договора.

Чл. 21. В случай че железопътните превози се изпълняват от единствен превозвач, лицензиран за превоз на територията на цялата страна, той не може да се възползва от правото по чл. 18.

Раздел VI Компенсиране на задължението за извършва- не на обществени превозни услуги

Чл. 22. (1) Железопътният превозвач, изпълняващ задължението за извършване на обществени превозни услуги, се компенсира от органите или от лицата по чл. 7.

(2) В случаите по чл. 7, ал. 1 Министерският съвет взема решение, с което определя размера на компенсирането на железопътния превозвач по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите.

Чл. 23. (1) Компенсациите, които се изплащат на превозвача, са в пълен размер до стойността на обявените публично в тарифата редовни цени за превоз на пътници и се предоставят след представяне на документи, доказващи извършената превозна услуга.

(2) Размерът на компенсацията се определя ежегодно.

(3) Превозвачът е длъжен да води отделно счетоводство по отношение на превозите в изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги.

Чл. 24. (1) Изплащането на приетите и утвърдени компенсации се извършва на части в съответствие с договора и с представените документи, доказващи извършването на обществената услуга. Суми, дължащи се на корекции в размера на компенсациите, се изплащат незабавно след уточняване размера на корекцията.

(2) Коригиране на размера на компенсацията се допуска по писмена молба на железопътния превозвач, отправена до компетентния орган, която се внася в 15-дневен срок от счетоводното приключване на деветмесечието на текущата година.

(3) Компетентният орган разглежда молбата в срок 2 месеца и се произнася с решение.

(4) Коригирането на размера на компенсацията се извършва в рамките на текущата година, ако са налице основания за това.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Крайградски и вътрешноградски превози” са превозите за удовлетворяване потребностите на градския транспорт или на обширните градски зони, както и на потребностите между тези зони.

2. “Регионални превози” са: а) превозите по второстепенни железопътни линии;

б) превозите за обслужване на малки населени места и на части от главните железопътни линии извън крайградските зони;

в) товарните вътрешни железопътни превози. 3. “Договор за извършване на обществени превозни услуги” е договорът, сключен между упълномощените лица по чл. 7 и лицензиран превозвач с цел осигуряване на транспортни услуги за обществото, които превозвачът, в случай че се съобразява с търговския си интерес, не би поел в същия размер или при същите условия.

Преходни и заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт.

§ 3. Министърът на транспорта и съобщенията сключва договор за възлагане на задължения за обществени превозни услуги с “БДЖ”— ЕАД, като правоприемник на Националната компания “Български държавни железници”.

§ 4. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г.