Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 1 януари 2026 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (8 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за защита на потребителите
Заменя: Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
Консолидиран текств сила от 1 януари 2026 г. до 21 януари 2026 г. (към 1 януари 2026 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 99 от 2005 г.55 промени, последна в ДВ, бр. 87 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 2. При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава втора
ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Раздел I
Общо задължение за предоставяне на информация
Чл. 4. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация, освен ако тя е ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата:
1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка;
2. името/наименованието на търговеца, седалището и адреса на управление, неговия телефонен номер, както и електронния адрес и интернет страницата, ако има такива;
3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя;
4. когато е приложимо, се посочват условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугата, и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;
5. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, цифровото съдържание и цифровите услуги и когато е приложимо, за наличието на извънгаранционно обслужване и на търговските гаранции, ако такива са предоставени, и условията по тях;
6. срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване, условията за неговото прекратяване;
7. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. когато е приложимо, се посочва функционалността на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги, включително приложимите мерки за техническа защита;
8. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. когато е приложимо, се посочва всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
9. наличност на стоката или услугата;
10. опасностите, свързани с обичайната употреба, използване или поддръжка на стоката или услугата;
11. условията за употреба на стоката или услугата, влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или използване;
12. срока на годност на стоката – когато е приложимо.
(2) Информацията по ал. 1 е неразделна част от договора.
(3) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи от търговеца.
(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато тези стоки не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, както и за договори за централно отопление и за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
Чл. 5. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:
1. употребявани стоки;
2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
4. стоки с намалени цени.
Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4—6 дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя.
Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация:
1. фирмата и адреса на управление на търговеца;
2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;
3. работното време на търговския обект.
(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.
(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.
Раздел II
Етикетиране на стоките
Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.
(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването ѝ и, ако е необходимо, указания за употреба.
(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.
(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.
(5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.
Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава—върху самата стока.
(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос—за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.
(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката ѝ или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.
Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.
Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за:
1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики;
2. стоките, имитиращи храни.
Раздел III
Указания за употреба на стоките
Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.
(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата ѝ на български език.
Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.
Раздел IV
Обозначаване на цените на стоките и услугите
Чл. 15. (1) Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.
(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.
Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.
Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.
Чл. 18. Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените ѝ елементи.
Чл. 19. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.
(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:
1. стоки, които се влагат при извършването на услуга;
2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион;
3. антики и произведения на изкуството.
(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.
Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.
Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.
(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.
(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.
Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането ѝ.
(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.
Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата.
(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.
Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.
(2) Офертата трябва да включва:
1. името и адреса на търговеца;
2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;
3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;
4. срока на действие на офертата.
(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето ѝ.
Чл. 27. (1) Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г. Продажната цена на услугата се посочва в евро.
(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.
(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.
Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.
Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.
Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава трета
ЗАБЛУЖДАВАЩА, И СРАВНИТЕЛНА РЕКЛАМА
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 33. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 34. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 35. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Заблуждаваща реклама
Чл. 38. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Непочтена реклама
Чл. 39. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ И СПОСОБИ ЗА ПРОДАЖБА
Раздел I
Договори извън търговския обект и договори от разстояние
Чл. 43. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 44. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Договор извън търговския обект e всеки договор между търговец и потребител:
1. сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;
2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;
3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;
4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.
Чл. 45. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Договор от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Чл. 46. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Разпоредбите на чл. 4 и на този раздел не се прилагат за договори:
1. за социални услуги, включително социално настаняване, грижи за деца и оказване на помощ за семейства и лица, които са постоянно или временно в нужда, включително оказване на помощ при дългосрочни грижи;
2. за здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;
3. за хазартни дейности, които включват залози с материална стойност в игри на късмета, лотарии, игри в казина и трансакции по залагане;
4. за финансови услуги;
5. за придобиване или прехвърляне на недвижимо имущество или за учредяване, придобиване или прехвърляне на ограничени вещни права върху недвижимо имущество;
6. за строеж на нови сгради, съществено преустройство на съществуващи сгради и отдаване под наем на жилища за жилищни нужди;
7. Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. за туристически пакети по смисъла на Закона за туризма, с изключение на чл. 47, ал. 7, чл. 49, ал. 2, 3 и 7 и чл. 62в – 62д;
8. за разпределено във времето право на ползване на собственост, договори за дългосрочни ваканционни продукти и договори за препродажба и замяна;
9. сключени от лице, осъществяващо публични функции, което по закон е длъжно да е независимо и безпристрастно и като предоставя изчерпателна правна информация, гарантира, че потребителят сключва договора след внимателно обмисляне и след като се е запознал с правния му характер и значение;
10. за доставка на храни, напитки или други стоки за текущо потребление в домакинството, които се доставят от търговеца при чести и редовни доставки до дома, жилището или работното място на потребителя;
11. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. за услуги за превоз на пътници, с изключение на разпоредбите на чл. 49, ал. 2 и 3 и чл. 62в – 62д;
12. сключени чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти;
13. сключени с телекомуникационни оператори чрез обществени телефони за използването на тези телефони или сключени с цел осъществяване от потребителя на единично свързване по телефон, интернет или факс.
Чл. 47. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 47а. Нов – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор чрез онлайн място за търговия, доставчикът на онлайн мястото за търговия предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин и във форма, която е съобразена със средството за комуникация от разстояние, следната допълнителна информация относно:
1. обща информация за основните параметри, определящи класирането на направените предложения на потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри; информацията се предоставя в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени предложенията;
2. това дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или не, въз основа на декларация на третата страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия;
3. това, че потребителите нямат правата, произтичащи от този закон и от други закони, въвеждащи изисквания на правото на Европейския съюз за защита на потребителите, когато третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, не е търговец;
4. разпределението на задълженията по договора между третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчика на онлайн мястото за търговия, ако е приложимо.
(2) Информацията по ал. 1, т. 4 не засяга отговорността, която доставчикът на онлайн мястото за търговия или третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, носят във връзка с договора съгласно националното законодателство или правото на Европейския съюз.
Раздел II
Договор за продажба от разстояние
Чл. 48. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) При договор извън търговския обект търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1 на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. Информацията трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език.
(2) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя копие от подписания договор или потвърждение на договора на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. При договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, търговецът предоставя потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.
(3) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Когато потребителят желае предоставянето на услугата или доставянето на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора извън търговския обект по чл. 50 и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител и да потвърди, че след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца, потребителят няма да има право на отказ.
Чл. 49. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) При договори от разстояние търговецът предоставя информацията по чл. 47, ал. 1 на потребителя или я предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език. Когато информацията се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана.
(2) При договор от разстояние, който се сключва по електронен път чрез интернет сайт и който предвижда задължение за потребителя да извърши плащане, търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1, т. 1, 5, 15 и 16 по ясен и очевиден начин в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави поръчката си. Търговецът е длъжен да обезпечи, че когато потребителят прави своята поръчка, изрично потвърждава, че поръчката е свързана със задължение за плащане от негова страна. Ако извършването на поръчка е свързано с активиране на бутон или на подобна функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват четливо само думите „поръчка със задължение за плащане“ или друга съответна недвусмислена формулировка, от която става ясно, че извършването на поръчка води до задължение за плащане от страна на потребителя.
(3) Когато търговецът не спази изискванията на ал. 2, потребителят не е обвързан от договора или поръчката.
(4) В интернет страниците за електронна търговия търговците посочват по ясен и четлив начин най-късно при започване на процеса на поръчване дали има ограничения за доставката на стоките и какви платежни средства се приемат.
(5) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Когато договорът е сключен чрез използване на средство за комуникация от разстояние, което е с ограничено пространство или време за представяне на информация, преди сключването на договора търговецът предоставя на потребителя чрез използваното средство за комуникация най-малко преддоговорната информация по чл. 47, ал. 1, т. 1, 2, 5, 8 и 15, с изключение на стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6. Преди сключването на договора търговецът предоставя на потребителя останалата информация по чл. 47, ал. 1, включително стандартния формуляр за упражняване правото на отказ, по подходящ начин съгласно ал. 1.
(6) Когато търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, освен информацията по ал. 5 в началото на разговора търговецът се представя на потребителя с името/наименованието си и когато е приложимо – името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането.
(7) При сключване на договор от разстояние по телефона търговецът е длъжен да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят е обвързан от предложението, едва след като го подпише или след като е изпратил писменото си съгласие за приемане на предложението.
(8) Търговецът предоставя на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди да е започнало изпълнението на услугата. Потвърждението от страна на търговеца трябва да съдържа цялата информация по чл. 47, ал. 1, освен ако търговецът е предоставил тази информация на потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние и при договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител – потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.
(9) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Когато потребителят желае предоставянето на услуга или доставянето на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора от разстояние по чл. 50 и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител и да потвърди, че след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца, потребителят няма да има право на отказ.
(10) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 9 се носи от търговеца.
Чл. 50. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 51. Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, ал. 1, т. 8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50.
(2) Когато търговецът предостави на потребителя информацията за правото на отказ в срок една година от датата по чл. 50, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок 14 дни, считано от датата на получаване на информацията по чл. 47, ал. 1, т. 8.
Чл. 52. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50.
(2) За да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.
(3) Потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50, а когато търговецът не е предоставил информация за правото на отказ – съгласно срока по чл. 51.
(4) За упражняване правото на отказ търговецът може да предостави на потребителя възможност за избор да попълни и да изпрати по електронен път чрез интернет страницата на търговеца стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или друго недвусмислено заявление. В тези случаи търговецът е длъжен незабавно да изпрати на потребителя потвърждение за получаване на отказа му на траен носител.
(5) Тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.
Чл. 53. Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект, или в случаите, когато потребителят е направил предложение да сключат договор от разстояние или договор извън търговския обект.
Чл. 54. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52.
(2) Търговецът е длъжен да възстанови получените суми, като използва същото платежно средство, използвано от потребителя при първоначалната трансакция, освен ако потребителят е изразил изричното си съгласие за използване на друго платежно средство и при условие че това не е свързано с разходи за потребителя.
(3) Търговецът няма задължение да възстанови допълнителните разходи за доставка на стоките, когато потребителят изрично е избрал начин на доставяне на стоките, различен от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана от търговеца.
(4) При договор за продажба, когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, той може да задържи плащането на сумите на потребителя по ал. 1, докато не получи стоките или докато потребителят не представи доказателство, че е изпратил стоките обратно, в зависимост от това, кое от двете се е случило по-рано.
(5) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Търговецът е длъжен да спазва изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, и на Закона за защита на личните данни.
(6) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Търговецът е длъжен да се въздържа от използване на всяко съдържание, което е различно от лични данни и което е предоставено или създадено от потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено от търговеца, с изключение на случаите, когато съдържанието:
1. няма приложение извън контекста на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца;
2. се отнася само до дейността на потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца;
3. е било обобщено с други данни от търговеца и не може да бъде отделено от другите данни или може да бъде отделено от тях само посредством непропорционални усилия, или
4. е било създадено съвместно от потребителя и от други лица и други потребители могат да продължат да го използват.
(7) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. При искане от страна на потребителя търговецът предоставя на негово разположение всяко цифрово съдържание, което не съставлява лични данни, предоставено или създадено от потребителя по време на използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца, с изключение на случаите по ал. 6, т. 1 – 3. Потребителят има право да получи това цифрово съдържание безплатно, без да бъде възпрепятстван от търговеца, в рамките на разумен срок и в широко използван машинночетим формат.
(8) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. При упражняване правото на отказ от договора от страна на потребителя търговецът може да възпрепятства всяко следващо използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, като например направи цифровото съдържание или цифровата услуга недостъпни за потребителя или като блокира профила на потребителя.
(9) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Алинея 7 се прилага независимо от ал. 8.
Чл. 54а. Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. При сключването на договор от разстояние по телефона договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението от деня, в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма.
Чл. 55. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52. Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.
(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя.
(3) При договор извън търговския обект, когато стоките са били доставени в дома на потребителя в момента на сключването на договора, търговецът е длъжен да прибере стоките за своя сметка, ако естеството на стоките е такова, че не позволява те да бъдат върнати по обичаен начин по пощата.
(4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8.
(5) Когато потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9, той заплаща на търговеца пропорционалната сума на това, което действително му е било предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняване правото на отказ.
(6) Пропорционалната сума по ал. 5, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява въз основа на крайната цена, уговорена в договора. Ако крайната цена е прекомерно висока, пропорционалната сума се изчислява въз основа на пазарната стойност на това, което действително е било предоставено.
(7) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи разходи за:
1. предоставяне на услуги или за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление, изцяло или отчасти, извършени по време на срока за отказ, когато:
а) търговецът не е предоставил информация съгласно чл. 47, ал. 1, т. 8 или 10, или
б) потребителят не е поискал изрично изпълнението на договора да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора съгласно чл. 48, ал. 3 и чл. 49, ал. 9, или
2. доставянето изцяло или отчасти на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато:
а) потребителят не е дал изричното си предварително съгласие за започване изпълнението на договора преди изтичане на 14-дневния срок по чл. 50, или
б) потребителят не е потвърдил, че знае, че като дава съгласие за започване изпълнението на договора, ще загуби правото си на отказ от договора, или
в) търговецът не е предоставил потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнението на договора съгласно чл. 48, ал. 2 или чл. 49, ал. 8.
(8) Потребителят не носи отговорност за упражняване правото на отказ, освен в случаите по ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 54, ал. 3.
(9) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. След упражняване правото на отказ от договора потребителят се въздържа от използване на цифровото съдържание или цифровата услуга и предоставянето им на трети лица.
Чл. 56. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи каквито и да е разходи, обезщетения и/или неустойки, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на чл. 28 от Закона за потребителския кредит.
Чл. 57. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Разпоредбите на чл. 50 – 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори:
1. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. за предоставяне на услуги, при които услугата е предоставена напълно, когато договорът предвижда задължение за потребителя да плати, и изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие и потвърждение на потребителя, че знае, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца;
2. за доставка на стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ;
3. за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания;
4. за доставка на стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството си или имат кратък срок на годност;
5. за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето;
6. за доставка на стоки, които след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени;
7. за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано от 30 дни, считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца;
8. при които потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на неотложни дейности за ремонт или поддръжка; когато при такова посещение търговецът предоставя и други услуги в допълнение към тези, поискани от потребителя, или достави стоки, различни от резервните части, необходими за извършване на ремонта или на поддръжката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки;
9. за доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които са разпечатани след доставката;
10. за доставка на вестници, периодични издания или списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания;
11. сключени по време на публичен търг;
12. за предоставяне на услуги за настаняване, които нямат за цел живеене, транспорт на стоки, отдаване на автомобили под наем, услуги за хранене или предоставяне на услуги, свързани с развлекателни дейности, ако договорът предвижда конкретна дата или срок за изпълнение;
13. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, когато изпълнението е започнало и договорът задължава потребителя да плати, в случаите, когато:
а) потребителят е дал изричното си предварително съгласие за започване изпълнението по време на срока за отказ;
б) потребителят е потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ;
в) търговецът е предоставил потвърждение съгласно чл. 48, ал. 2 или чл. 49, ал. 8;
14. Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. за предоставяне на услуги, които задължават потребителя да плати, когато потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му за извършване на дейности за ремонт, след като услугата е предоставена напълно и изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя.
Чл. 58. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори от разстояние за продажба на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.
(2) Изискванията на Закона за храните по отношение на производството и търговията с храни в страната се прилагат и за договорите от разстояние за доставка на храни, различни от тези по чл. 46, т. 10.
Чл. 59. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 60. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект.
Чл. 61. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.
Раздел III
Способи за продажба
Чл. 62. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
Чл. 62а. Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. (1) Срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.
Чл. 62б. Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения.
Чл. 62в. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Забранява се начисляването от страна на търговците на такси, дължими от потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство.
Чл. 62г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 62д. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Преди потребителят да бъде обвързан с договор или с предложение за сключване на договор, търговецът трябва да получи изричното му съгласие за всяко допълнително плащане, което превишава уговорената цена по основното договорно задължение на търговеца.
(2) Когато търговецът не е получил изричното съгласие на потребителя по ал. 1, но е приел, че такова е налице, поради това, че потребителят не е отхвърлил предварително изготвените от търговеца предложения, които са свързани със задължение за плащане и не са били поискани от потребителя, той има право заплатените от него допълнителни суми да му бъдат възстановени.
(3) Тежестта на доказване за полученото изрично съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания се носи от търговеца.
Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:
1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;
2. условията, при които се извършва намалението на цените;
3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.
Чл. 64. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:
1. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана, или
2. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. чрез думите „нова цена“ и „предишна цена“, последвани от съответните суми, или
3. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана.
Чл. 65. (1) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената.
(2) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената в същия търговски обект, интернет страница или приложение.
(3) Алинея 2 не се прилага за храни и други бързо развалящи се стоки.
(4) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. За стоки, които подлежат на бързо разваляне или които имат кратък срок на годност, или които се предлагат на пазара за период, по-кратък от 30 дни, срокът по ал. 2 е не по-кратък от 7 дни преди датата на намалението на цената.
(5) Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. При прогресивно намаление на цената предишната цена е цената без намаление преди първото намаление на цената.
Чл. 66. (1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.
(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:
1. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект;
2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години;
3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни;
4. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. прехвърляне на предприятието или неговата ликвидация.
Чл. 67. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.
Чл. 68а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IV
Нелоялни търговски практики
Чл. 68б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68в. Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Забраняват се нелоялните търговски практики.
Чл. 68г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68д. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68е. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68ж. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68з. Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Търговската практика е агресивна, когато от целия ѝ фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Чл. 68и. Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:
1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост;
2. използването на заплаха или обида—чрез думи или действия;
3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;
4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;
5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.
Чл. 68к. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 68м. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава пета
БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
Раздел I
Обща безопасност на стоките и услугите
Чл. 69. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 70. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 71. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 72. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 73. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 74. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 75. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 76. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 77. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 78. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 79. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 80. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 81. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 82. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 83. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 84. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 85. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 86. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 87. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 88. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 89. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 90. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 91. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 92. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 93. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.
Чл. 95. Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г. Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи по чл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 96. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 97. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 98. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на потребителите чрез заплащане или замяна.
Чл. 100. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 101. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока по раздел IV.
Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването ѝ от потребителите, не изключва и не ограничава наказателната отговорност на лицето, спрямо което е предприета мярката.
Чл. 103а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 103б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 103в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел II
Доставка на стоки
Чл. 104. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 105. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 106. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 107. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 108. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 109. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 110. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 111. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 112. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 113. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 114. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 115. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 116. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 117. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 118. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 119. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 120. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 121. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Съответствие на услугите
Чл. 122. Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г. (1) Търговецът предоставя на потребителя услуга, която съответства на договора за предоставяне на услуги.
(2) За да съответства на договора, услугата трябва:
1. да отговаря на описанието, количеството и качеството, предвидени в договора;
2. да отговаря на информацията, съдържаща се в рекламата или предоставена по друг начин преди сключване на договора, и да не противоречи на информацията, предоставена от търговеца при предоставяне на услугата, в случай че тази информация може да окаже влияние върху решението на потребителя;
3. да притежава обичайните характеристики на услугите от същия вид;
4. да притежава специалните характеристики и да е годна за конкретната цел, търсена от потребителя, за която потребителят е уведомил търговеца най-късно в момента на сключване на договора и по отношение на която търговецът се е съгласил;
5. да отговаря на разумните очаквания на потребителите предвид естеството на услугата и всички публични изявления, направени от търговеца или от други лица или направени от името на търговеца или от името на тези лица, съдържащи се например в рекламата или в етикета, освен ако търговецът не докаже, че:
а) не е знаел и не е можело разумно да се очаква да е знаел за съответното публично изявление;
б) към момента на сключване на договора публичното изявление е било коригирано по същия начин като този, по който е било направено, или по друг подобен начин;
в) решението на потребителя за придобиване на услугата не е можело да бъде повлияно от публичното изявление;
6. да се предостави заедно с всички принадлежности и указания, които потребителят може да очаква разумно да получи, когато е приложимо.
Чл. 123. Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г. (1) Търговецът отговаря за всяка липса на съответствие на услугата, която съществува при предоставяне на услугата и се прояви до две години след предоставянето й, но не по-късно от 14 дни от установяване на несъответствието с договора.
(2) Когато услугата не съответства на договора, потребителят има право да получи услуга, която съответства на договора.
(3) Когато изпълнението на услугата в съответствие с договора не е възможно напълно или частично или е незаконно, или би причинило непропорционални разходи за търговеца, потребителят има право на намаляване на цената при частично изпълнение на услугата или да развали договора.
(4) Търговецът отговаря за съответствието на услугите, предоставени от лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Чл. 124. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 125. Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г. (1) Потребителят има право да предяви рекламация на услуга, когато тя не съответства на договора, пред търговеца или упълномощено от него лице.
(2) Рекламацията се подава устно или писмено.
(3) При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за привеждане на услугата в съответствие с договора, за намаляване на цената или за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.
(4) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт.
(5) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията:
1. касова бележка или фактура;
2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на услугата с договореното;
3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер.
Чл. 126. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 127. Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г. (1) Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.
(2) Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4.
(3) При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията.
(4) Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.
(2) Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя.
Чл. 129. Предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск.
Чл. 129а. Нов – ДВ, бр. 45 от 2019 г. Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие на потребителите в случай на спор между потребител и търговец, възникнал от прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (EC) 2018/302“.
Раздел IV
Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока
Чл. 130. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 131. (1) На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от:
1. смърт или телесна повреда на физическо лице;
2. Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г. повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 500 евро, когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение.
(2) Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.
Чл. 132. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 133. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 134. (1) Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Когато производителят на стоката, или лицето, внесло стоката на територията на Европейския съюз, не могат да бъдат установени, отговорността по чл. 133 се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14-дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката.
(3) Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.
Чл. 135. (1) Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна.
(2) При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни.
Чл. 136. Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях.
Чл. 137. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 138. (1) Производителят може да бъде освободен от отговорност по чл. 133 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.
(2) Отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от действие или бездействие на трето лице.
Чл. 139. Нищожна е всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени по този раздел.
Чл. 140. (1) Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя.
(2) За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Чл. 141. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 142. Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон.
Глава шеста
НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ
Чл. 143. Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 14.12.2019 г. (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
20. поставя други подобни условия.
Чл. 144. (1) Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 14.12.2019 г. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.
(2) Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 14.12.2019 г. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 не се прилага за клаузи, при които:
1. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.
(3) Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 14.12.2019 г. Разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
(4) Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 14.12.2019 г. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.
Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата—предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
(3) Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 14.12.2019 г. Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете по чл. 186 и 186а.
Чл. 147а. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
(2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.
(3) Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя.
(4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
(5) Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Чл. 147б. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция.
(2) Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия.
(3) Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Потребителят упражнява правото си по ал. 2, като изпраща до търговеца писмено уведомление в едномесечен срок от получаването на съобщението по ал. 1. Алинея 2 не се прилага в случаите, когато изменението в общите условия е вследствие на разпореждане или указание на компетентен орган на власт.
(4) Измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2 и 3.
(5) Търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия.
Чл. 148. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 148а. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Исковете по тази глава се разглеждат по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
Глава седма
Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна
Чл. 149. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.
Чл. 150. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при договори, сключени между търговец и потребител.
(2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(3) Търговец е всяко физическо или юридическо лице, както и всяко лице, действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на правила, регламентирани в закон, относно:
1. вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър или прехвърлянето на имоти;
2. установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност.
Чл. 151. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване.
Чл. 152. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 153. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
Чл. 154. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.
Чл. 155. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Допълнителен договор е договор, въз основа на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договор между третото лице и търговеца.
Чл. 156. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано решение, във формата на стандартен формуляр за предоставяне на информация за:
1. договори за разпределено във времето право на ползване на собственост съгласно приложение № 1;
2. договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2;
3. договори за препродажба съгласно приложение № 3;
4. договори за замяна съгласно приложение № 4.
Чл. 157. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Информацията по чл. 156 се предоставя на потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг леснодостъпен за потребителя траен носител.
Чл. 158. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Информацията по чл. 156 се предоставя на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
Чл. 159. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Всяка реклама на договор или група договори по тази глава посочва възможността за получаване на информацията по чл. 156 и откъде може да бъде получена.
Чл. 160. Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера на събитието.
(2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 достъпна за потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.
Чл. 161. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Забранява се предлагането или продаването като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
Чл. 161а. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. При изчисляване срока на договора за разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за мълчаливо подновяване или продължаване.
Чл. 161б. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Договорите по тази глава се сключват в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
(2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или професионална дейност на територията на Република България, договорът се изготвя на езика по ал. 1 и на български език.
(3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, касаещи конкретен недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
Чл. 161в. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Преддоговорната информация по чл. 156 представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите, когато:
1. страните изрично уговорят друго, или
2. направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на търговеца, чиито последици не могат да бъдат избегнати от него, дори ако положи всички необходими грижи.
(2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.
Чл. 161г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 161д. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Преди сключването на договор по тази глава търговецът изрично информира потребителя, че има право на отказ от договора, за продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ.
(2) Информацията по ал. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се подписват от потребителя отделно.
(3) Потребителят получава екземпляр от договора в момента на сключването му.
Чл. 161е. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба или за замяна, в срок 14 календарни дни, считано от датата на:
1. сключване на договора или сключване на обвързващ предварителен договор, или
2. получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване.
(2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител стандартния формуляр за отказ от сключения договор по чл. 161г, т. 5, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване.
(3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ от сключения договор на хартиен или на друг траен носител в рамките на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата, на която потребителят получи формуляра по чл. 161г, т. 5.
(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156, потребителят има право да се откаже от договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване.
(5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 в рамките на три месеца, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156.
(6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да тече съгласно изискванията на ал. 1.
Чл. 161ж. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Потребител, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е. Потребителят може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ по чл. 161г, т. 5.
(2) Упражняването на правото на отказ на потребителя от сключения договор прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.
Чл. 161з. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Забранява се изискването и получаването на авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице при договори за:
1. разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти и за замяна – преди изтичане на сроковете за упражняване правото на отказ от сключения договор по чл. 161е;
2. препродажба – преди осъществяване на действителната продажба или прекратяване на договора за препродажба по друг начин.
Чл. 161и. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) При договорите за дългосрочни ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по стойност годишни вноски.
(2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора, по друг начин, който не съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1.
(3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане на хартиен или на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на всяка дата на падеж.
(4) Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. При получаване на покана за плащане на втората и на всяка следваща годишна вноска потребителят има право да прекрати договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане на всяка годишна вноска.
Чл. 161к. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с тези договори, или всеки друг допълнителен договор се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
(2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава, цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице, договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
Чл. 161л. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Когато по договор по чл. 151 – 154 е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна.
(2) Когато по договор по чл. 151 – 154 е приложимо правото на държава, която не е член на Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи:
1. когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от които се намира на територията на държава – членка на Европейския съюз, или
2. когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът упражнява търговска или професионална дейност в държава – членка на Европейския съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава – членка на Европейския съюз, и съответният договор попада в обхвата на тази дейност.
Чл. 161м. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите за техните права и задължения при предлагането и сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и сдруженията на потребителите.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните браншови организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и за наличието на възможности за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове, свързани с договори по тази глава.
Чл. 161н. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Помирителните комисии и медиаторите, създадени по реда на глава девета, раздел III, съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с договори по тази глава.
Чл. 161о. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на търговеца по този закон, е нищожна.
(2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158, 161, 161б, 161в, 161г, 161з и 161и, съответният договор е недействителен.
Чл. 161п. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. (1) Разпоредбите на тази глава не изключват използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и интереси.
(2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Глава осма
ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел I
Административни органи за защита на потребителите
Чл. 162. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 163. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 164. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 165. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което:
1. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. осъществява контрол по глава втора, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III;
2. консултира потребителите относно правата им по този закон;
3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки;
4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.
Раздел II
Сдружения на потребителите
Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите.
(2) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Не могат да са членове на управителните органи на сдруженията на потребителите:
1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите;
2. производители, вносители, търговци и доставчици;
3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация;
4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които:
1. действат изключително в интерес на потребителите;
2. не са свързани с определена политическа партия;
3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици;
4. Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г. са вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, като сдружения за осъществяване на общественополезна дейност.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.
Чл. 169. (1) Сдруженията на потребителите имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях;
2. информират контролните органи за случаи, в които са нарушени правата на потребителите;
3. Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 25.05.2007 г. получават информация от държавните и общинските органи за проекти на методики за формиране цените на обществените услуги, свързани с топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, транспорт, пощенски съобщения и електронни съобщения;
4. предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и изпитвания на стоки и услуги;
5. съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и търговци;
6. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон;
7. сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците.
(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им, свързана със защита на потребителите.
Чл. 170. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 170д. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 171. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 172. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Национален съвет за защита на потребителите
Чл. 173. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 174. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 175. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 176. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 177. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.
Глава девета
ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
Раздел I
Потребителски жалби и сигнали
Чл. 178. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 179. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 180. (1) Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Когато по жалбата, сигнала или предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи—в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, сигнала или предложението. При случаи с фактическа или правна сложност срокът за извършване на проверката може да бъде удължен с още един месец.
(2) Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Решението по жалбата, сигнала или предложението се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата на постановяването му.
(3) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез печата или по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил.
(4) Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Когато в жалба, сигнал или предложение е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това.
Чл. 181. (1) Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Жалби, сигнали и предложения, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Жалбите, сигналите и предложенията, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това.
(3) Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. На жалби, сигнали и предложения по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на новите обстоятелства.
Раздел II
Помирителни комисии
Чл. 182. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 183. Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Общите помирителни комисии са в тричленен състав: председател, един представител на сдружение на потребителите и един представител на сдружение на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответния сектор.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите, съобразно предмета на спора, определя председателите на общите помирителни комисии, които трябва да са юрисконсулти или други служители с юридическо образование на Комисията за защита на потребителите.
(3) Останалите членове на общите помирителни комисии трябва да притежават подходяща квалификация съобразно предмета на спора, да не са осъждани за престъпления от общ характер и да не са лишени от правото да упражняват професия или дейност в областта на разглежданите спорове.
(4) Общите помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на сдруженията на потребителите и един представител на сдруженията на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.
(5) Ако обща помирителна комисия не може да се сформира поради липса на представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците или на сдружение на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед друга обща помирителна комисия, която да разрешава спорове в района, в който не може да се създаде обща помирителна комисия.
Чл. 183а. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Секторните помирителни комисии са в тричленен състав: председател, определен от съответния регулаторен или надзорен орган, един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, съгласно предмета на спора.
(2) Съответните регулаторни и надзорни органи определят председателите на секторните помирителни комисии за всеки сектор, включен в обхвата на регулираните от тях дейности.
(3) Членовете на секторните помирителни комисии трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат висше юридическо, икономическо, техническо образование или друго висше образование и поне три години професионален опит в съответния сектор;
2. да не са осъждани за престъпления от общ характер;
3. да не са лишени от правото да упражняват професията или дейността си в съответната професионална област, в която ще разглеждат спорове.
(4) Секторните помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.
(5) Ако секторни помирителни комисии не могат да се сформират поради липса или несъгласие за участие на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, помирителното производство се провежда в състав от председателите на секторните помирителни комисии и двама представители на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 183б. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Общите и секторните помирителни комисии включват и заместник-председатели, които изпълняват правомощията на председателите в тяхно отсъствие, при отстраняването им поради конфликт на интереси или несъвместимост или в случаите, когато им е възложено образуването на помирителни производства по постъпили заявления.
(2) Заместник-председателите трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 2 за общите помирителни комисии или на изискванията на чл. 183а, ал. 3 за секторните помирителни комисии.
(3) Броят на заместник-председателите се определя от председателя на Комисията за защита на потребителите за общите помирителни комисии и от съответните надзорни или регулаторни органи за секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора.
Чл. 183в. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите включва в списъка по чл. 182, ал. 8 най-малко по трима представители на:
1. Комисията за защита на потребителите (за секторните помирителни комисии);
2. сдруженията на потребителите;
3. сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор.
(2) Разходите за възнаграждения на членовете, предложени за участие в общите и в секторните помирителни комисии по този раздел, се поемат от Комисията за защита на потребителите, съответния регулаторен или надзорен орган, сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците, които са ги определили.
Чл. 183г. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Общите и секторните помирителни комисии отговарят на изискванията за процедурите за алтернативно решаване на национални и трансгранични спорове и спазват принципите на доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, заложени в глава девета, раздел II на този закон.
(2) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителите и търговците за дейността си, насърчават ги да решават споровете си извънсъдебно, сътрудничат и обменят опит с други органи за АРС на национално ниво, както и с органи за АРС на други държави – членки на Европейския съюз, при решаване на трансгранични спорове.
(3) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителя за компетентния орган за алтернативно решаване на спорове, когато получат заявление на потребител срещу търговец и предметът на спора не е от тяхната компетентност.
(4) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 23.02.2019 г. Общите и секторните помирителни комисии спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 183д. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) В случай на спор потребителят трябва да го отнесе за разглеждане директно към търговеца и страните да се опитат да го решат помежду си.
(2) Когато страните по ал. 1 не са решили спора помежду си, потребителят може да сезира общите или секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора с подаване на заявление в писмена форма до Комисията за защита на потребителите, която администрира дейността на общите и секторните помирителни комисии.
(3) Заявлението и придружаващите го документи могат да бъдат подадени и по електронна поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.
(4) Помирителното производство е неприсъствено за страните по спора и обменът на документи може да се извършва както онлайн, така и на място в деловодството на Комисията за защита на потребителите и териториалните й поделения, по пощенски път или по факс (офлайн).
Чл. 183е. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Участието на търговеца или на упълномощен негов представител в процедурата за АРС е доброволно и се осъществява чрез оказване на съдействие и предоставяне на помирителната комисия на необходимата информация, документи, становища, експертизи за постигане на споразумение с потребителя.
Чл. 183ж. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Общите и секторните помирителни комисии съдействат за разрешаване на спорове между потребители и търговци, като изготвят помирително предложение за страните, което, след като бъде одобрено от тях, има сила на споразумение между тях.
(2) Когато страните по спора са сключили споразумение, но някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението.
(3) Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд.
(4) Общите и секторните помирителни комисии не разглеждат повторно спорове между потребители и търговци, за които е изготвено помирително предложение, независимо дали страните са го приели или не.
Чл. 183з. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Надзорните и регулаторните органи оказват съдействие и си сътрудничат с общите и секторните помирителни комисии при изпълнение на техните задължения в хода на помирителното производство.
Чл. 183и. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 184. Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед медиатори, които са служители на комисията и съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци.
(2) Съдействието се осъществява по искане на потребител с подаване на заявление до Комисията за защита на потребителите, като производството пред медиатор се провежда в населено място, посочено измежду населените места, в които Комисията за защита на потребителите има териториални поделения.
Чл. 184а. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. (1) Производството пред общите и секторните помирителни комисии и медиатор не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда.
(2) Давност спира да тече, когато е образувано производство пред общите и секторните помирителни комисии или медиатор.
Чл. 185. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел III
Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите
Чл. 186. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 186а. Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 03.07.2006 г. (1) Иск по чл. 186, ал. 1 може да предяви и квалифицирана организация на държава—членка на Европейския съюз, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Република България.
(2) Квалифицирана организация може да предяви иск по ал. 1, при условие че:
1. нарушението накърнява интересите, които са обект на защита от тази квалифицирана организация;
2. организацията е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия и публикуван в „Официален вестник“ на Европейския съюз.
(3) Съдът преценява дали предметът на дейност на квалифицираната организация, включена в списъка по ал. 2, т. 2, ѝ позволява да предяви иска за защита на колективните интереси на потребителите.
Чл. 186б. Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 03.07.2006 г. Отм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Чл. 187. Когато приеме, че определена търговска практика или действие съставлява нарушение по чл. 186, съдът може да:
1. задължи производителя, вносителя, търговеца и доставчика да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед отстраняване на ефекта от нарушението;
2. разпореди на производителя, вносителя, търговеца и доставчика да преустанови незаконната търговска практика или да отстрани от договора неравноправната клауза в определен срок;
3. постанови други подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по искане на лицата по чл. 186, ал. 1.
Чл. 188. (1) Сдруженията на потребителите имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите.
(4) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от едно сдружение на потребителите, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.
(5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.
Чл. 189. (1) Когато са причинени вреди на двама или повече потребители, сдруженията на потребителите могат да предявят от тяхно име иск пред съда за обезщетение на претърпените от потребителите вреди, при условие че:
1. потребителите могат да бъдат установени;
2. потребителите са претърпели индивидуални вреди, причинени от един и същ производител, вносител, търговец или доставчик, и вредите имат един и същ произход;
3. сдружението на потребителите е било упълномощено с изрично писмено пълномощно за процесуално представителство поне от двама потребители да заведе иск за обезщетение от името на тези потребители и да ги представлява в процеса.
(4) Условията по ал. 1 трябва да са налице и за предявяването на граждански иск в наказателен процес по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 190. Изм. – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 03.07.2006 г. Исковете по този раздел се предявяват по мястото на извършване на нарушението или по постоянния адрес или седалището на ответника.
Чл. 190а. Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 03.07.2006 г. Отм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Глава девета „а“
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Чл. 190б. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на нарушения на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/2394“.
Чл. 190в. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди техните интереси.
Чл. 190г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 190д. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. (1) Комисията за защита на потребителите е Единна служба за връзка по смисъла на чл. 3, т. 7 от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си във връзка с упражняваните от тях правомощия за разследване и за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2394, при условията и по реда на същия регламент.
(3) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си и с компетентните органи на държавите членки и с Европейската комисия за предприемане на координирани действия за преустановяване на широко разпространени нарушения и на широко разпространени нарушения със съюзно измерение при условията и по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2017/2394.
Чл. 190е. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. (1) Компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко правомощията за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите оказват съдействие и сътрудничат на компетентните органи по чл. 190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС) 2017/2394.
Чл. 190ж. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. (1) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на компетентен орган по чл. 190г, т. 1, упражнява пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394, като правомощията й по чл. 9, параграф 4, буква „ж“ от същия регламент се осъществяват чрез издаване разпореждане на:
1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;
2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или
3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.
(2) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 упражняват пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви „а“ – „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(3) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 отправят писмено искане до Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки по ал. 1, когато предприетите от тях действия за прилагане на законодателството, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви „а“ – „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) 2017/2394, не са довели до преустановяване или забрана на нарушението с цел предотвратяване на риска от сериозни вреди на колективните интереси на потребителите. Искането трябва да бъде мотивирано.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите въз основа на отправено писмено искане по ал. 3 издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушение, да премахне съдържание от онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(5) При неизпълнение на заповедта по ал. 4 председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.
(6) Когато предприетите от Комисията за защита на потребителите мерки по ал. 4 и 5 не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а регистраторът на домейн се уведомява незабавно по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, когато името на домейна на търговеца попада в областта „.bg“. Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(7) Председателят на Комисията за защита на потребителите създава условия за извършване на автоматизирана проверка от страна на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за издадените заповеди по ал. 5.
(8) Регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от Комисията за защита на потребителите при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който има издадена заповед по ал. 6.
(9) Заповедите по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.
(10) Комисията за защита на потребителите уведомява компетентния орган, отправил искането по ал. 3, за резултатите от предприетите от нея действия.
Чл. 190з. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. (1) Компетентните органи по чл. 190г могат да започнат по собствена инициатива разследване или процедура за преустановяване или за налагане на забрана на нарушения на законодателството, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Компетентните органи по чл. 190г могат да публикуват всяко окончателно решение, всеки поет от търговеца ангажимент или всяка заповед, приети или издадени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394, включително да публикуват самоличността на търговеца, отговорен за нарушение на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на същия регламент.
Чл. 190и. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 190к. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. (1) Европейският потребителски център, представителните сдружения на потребителите и когато е необходимо, сдружения на търговците, могат да подават сигнали до компетентните органи по чл. 190г и до Европейската комисия за предполагаеми нарушения на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, като предоставят информацията, посочена в чл. 26, параграф 3 от същия регламент, с която разполагат. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде вярна, актуална и точна и при необходимост да бъде коригирана или оттегляна.
(2) Компетентните органи по чл. 190г не са длъжни да откриват процедура или да предприемат действия във връзка с отправен до тях сигнал от органите и организациите по ал. 1.
(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия списък на органите и организациите по ал. 1, имащи право да подават сигнали за предполагаеми нарушения на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях и информация за органите и организациите.
Чл. 190л. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. При осъществяване на своята дейност по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи по чл. 190г могат да използват като доказателство всеки документ, информация, констатация, декларация, заверени с оригинала копия на документи, предоставени от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, събрани по надлежния й законов ред, независимо от носителя, на който се съхраняват.
Чл. 190м. Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г. Информацията, която се събира от компетентните органи по чл. 190г и която им се предоставя във връзка с изпълнение на техните правомощия, се използва единствено за целите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и може да бъде разкривана само при условията на чл. 33 от същия регламент.
Глава десета
КОНТРОЛ
Чл. 191. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 192. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право:
1. на свободен достъп в производствените и търговските обекти;
2. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;
3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
5. да съставят актове за установяване на нарушения.
Чл. 192а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. (1) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.
Чл. 193. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да:
1. установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
3. дават заключения по възраженията във връзка с установените нарушения;
4. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението ѝ;
5. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато смятат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.
Чл. 194. Специализираните органи за контрол, предвидени в други нормативни актове, чиито контролни функции са свързани пряко или косвено със защитата на потребителите, съдействат на Комисията за защита на потребителите, като:
1. я уведомяват за случаи, в които смятат, че е налице нарушение на този закон;
2. участват в извършването на съвместни проверки.
Чл. 194а. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. (1) Комисията за защита на потребителите координира на национално ниво дейността на административните органи, имащи отношение към защитата на потребителите.
(2) Ръководителите и длъжностните лица на контролните органи, имащи отношение към правата на потребителите, са длъжни да сътрудничат и да оказват съдействие на Комисията за защита на потребителите при осъществяване на правомощията й.
Чл. 195. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 196. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава единадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 197. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 198. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 199. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 200. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 201. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 202. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 203. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 204. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 205. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 206. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 207. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 208. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 208а. Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. За нарушение на разпоредбите на чл. 62а или на чл. 62б на виновните лица се налага глоба в размер на 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 209. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 210а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 210б. Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. За нарушение на чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17 и на чл. 68к, т. 1, 2, 7 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 70 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица—имуществена санкция, в размер от 2000 до 70 000 лв.
Чл. 210в. Нов – ДВ, бр. 102 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.
Чл. 211. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 212. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 213. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 214. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 215. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 216. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 217. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 218. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 219. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 220. За нарушение на разпоредбата на чл. 101, ал. 3 длъжностното лице се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако нарушението съставлява престъпление по Наказателния кодекс.
Чл. 221. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г. Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 222. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 222а. Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г. Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 223. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 224. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 225. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 225а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 225б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 225в. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. За неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на потребител по чл. 181н на физическите лица се налага глоба от 200 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 225г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 225д. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 226. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 227. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 228. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 229. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 230. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 230д. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 230а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 230б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 230в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 230г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 230е. Нов – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. При налагане на глоба или имуществена санкция председателят на Комисията за защита на потребителите, когато е приложимо, взема предвид:
1. естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението;
2. предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;
3. предишните нарушения на търговеца, ако има такива;
4. получените финансови ползи или предотвратените загуби от търговеца, ако има информация за това;
5. санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава – членка на Европейския съюз, при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма за осъществяване на сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите съгласно Регламент (ЕС) 2017/2394;
6. други утежняващи или смекчаващи обстоятелства, приложими за конкретния случай.
Чл. 231. При повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица— с имуществена санкция, в двоен размер.
Чл. 232. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 233. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 1а. Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г. При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.
§ 1в. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. (1) Разпоредбата на чл. 4 за договори, различни от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, и на глава четвърта, раздел I се прилагат по отношение на договорите, сключени между търговец и потребител, съгласно които потребителят заплаща или се задължава да заплати цена. Те се прилагат и по отношение на договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително тези, предоставяни от публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят въз основа на договор.
(2) Разпоредбата на чл. 4 за договори, различни от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, и на глава четвърта, раздел I се прилагат и по отношение на договорите, сключени между търговец и потребител, съгласно които търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрово съдържание, което не е на материален носител, или цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца, с изключение на случаите, когато личните данни, предоставени от потребителя, се обработват от търговеца изключително с цел предоставяне на цифровото съдържание, което не е на материален носител, или на цифровата услуга, или за да позволи на търговеца да изпълни своите задължения, произтичащи от закон, доколкото търговецът не обработва тези данни с друга цел.
§ 1г. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. При противоречие между разпоредбите на чл. 4 или разпоредбите на глава четвърта, раздел I и разпоредби на правото на Европейския съюз или разпоредби, въвеждащи в българското законодателство изисквания на правото на Европейския съюз, регулиращи конкретни сектори на икономиката, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или разпоредбите на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз за тези конкретни сектори.
§ 1д. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г. По отношение на договорите за продажба, договорите от разстояние и договорите извън търговския обект търговците могат да предлагат на потребителите договорни условия, които предоставят по-висока степен на защита от тази, предвидена в чл. 4, в глава четвърта, раздел I и в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
§ 1е. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Изискванията за предоставяне на информация по чл. 4 и глава четвърта, раздел I допълват изискванията за предоставяне на информация по Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Закона за електронната търговия. При противоречие между разпоредбите на Закона за електронната търговия или на Закона за дейностите по предоставяне на услуги и разпоредбите на чл. 4 и на глава четвърта, раздел I относно съдържанието и начина за предоставяне на информация на потребителите се прилагат разпоредбите на чл. 4 и глава четвърта, раздел I.
§ 1ж. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 от Закона за електронната търговия се прилагат независимо от разпоредбата на чл. 49.
§ 1з. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Разпоредбите на чл. 62в – 62д се прилагат за договори за продажба, договори за услуги и договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия, за централно отопление или за цифрово съдържание.
§ 1и. Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г. Отм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.
§ 1к. Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г. Предишна § 1и – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г. Разпоредбите на чл. 103б и 103в се прилагат за договори за продажба. Те не се прилагат за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
§ 2. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички стоки и услуги, независимо от начина на продажба, включително продажба от разстояние и по електронен път.
§ 3. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за стоки, предназначени за професионална употреба, които могат да бъдат използвани от потребители, когато, употребени при разумно предвидими условия, стоките могат да създадат рискове за здравето и безопасността на потребителите.
§ 4. Разпоредбите на глава пета, раздел I не се прилагат за употребявани стоки, които са доставени като антики (антикварни стоки) или като стоки, които се нуждаят от поправка или преработка, преди да бъдат използвани, при условие че доставчикът уведоми по ясен начин лицето, на което доставя стоката, за необходимостта от нейното преработване или поправка.
§ 5. Когато в друг нормативен акт за някои стоки или видове стоки има специални изисквания за безопасност, разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички останали случаи и рискове или категории от рискове, които не са предвидени в специалния нормативен акт.
§ 6. Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 69—72 се прилагат и по отношение на козметични продукти за рисковете, които не са предмет на правна уредба в специален нормативен акт.
§ 7. Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 10.08.2007 г. Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 74—81, 90 и 91 се прилагат и по отношение на играчки, козметични продукти, лични предпазни средства и електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.
§ 8. Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 83, 84, 85, 87, 88 и 89 се прилагат и по отношение на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.
§ 9. Нов – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г. Разпоредбите на глава четвърта, раздел I не се прилагат за вещи, продавани при принудително изпълнение, както и по отношение на продажби на изоставени или отнети в полза на държавата вещи, извършвани от държавни органи.
§ 11. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за вреди, настъпили от злополуки, причинени от атомна енергия, условията и редът за които са уредени в друг нормативен акт или произтичат от задължения, предвидени в международни конвенции, по които Република България е страна.
§ 12. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 12а. Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 20.02.2011 г. Разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите – членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.
§ 12б. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно извънсъдебното решаване на спорове на потребители срещу търговци, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако в глава девета, раздел II е предвидено друго.
§ 12в. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и друг закон, който съдържа специални изисквания относно извънсъдебно решаване на спорове на потребители срещу търговци и който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, се прилага този закон, освен ако в глава девета, раздел II не е предвидено друго.
§ 12г. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Разпоредбите на глава девета, раздел II не накърняват разпоредбите на Закона за медиацията, въвеждащ изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).
§ 12д. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Разпоредбите на глава девета, раздел II се прилагат при спазване изискванията на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Европейската комисия по Регламент (ЕС) № 524/2013.
§ 12е. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Разпоредбата на чл. 181н не възпрепятства задълженията за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за защита, които се съдържат в правото на Европейския съюз и се прилагат в допълнение.
§ 12ж. Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. Разпоредбата на чл. 181м не засяга разпоредбите относно давностните срокове в международните споразумения, по които държавите – членки на Европейския съюз, са страни.
§ 13. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 13а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 14. Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) се отменя.
§ 15. Висящите съдебни производства за забрана или прекратяване разпространението на заблуждаваща или непочтена реклама се довършват по досегашния ред.
§ 16. Висящите съдебни производства по дела, образувани на основание чл. 51 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се довършват по досегашния ред.
§ 17. По отношение на продължителността на сроковете, започнали да текат при действието на отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако за изтичането на срока по отменения закон е нужен по-дълъг период от предвидения в този закон.
§ 18. (1) Министерският съвет приема наредбите по чл. 12, 79 и 99 в 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, доколкото не противоречат на този закон.
§ 19. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 20. (1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Комисия по търговия и защита на потребителите запазва статута си под наименованието „Комисия за защита на потребителите“.
(2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.
§ 21. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79 и 86 от 2005 г.) в чл. 126а, ал. 1 се създава буква „т“:
„т) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите.“
§ 22. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 4 думите „и към стоки, имитиращи храни“ се заличават.
2. В чл. 34, ал. 3 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 23. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19 и 88 от 2005 г.) в чл. 66, ал. 1 думите „на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия“ се заличават.
§ 24. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г.) в чл. 5, ал. 2 и чл. 6 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 25. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г.) в чл. 79, ал. 1 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 26. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ДВ, бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 4 думите „Закона за защита на потребителите и правилата за търговия“ се заменят със „Закона за защита на потребителите“.
2. В чл. 69 и чл. 70, ал. 3 от думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 27. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 31 думите „неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия“ се заменят с „неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите“.
2. В чл. 59, ал. 3, чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 64б, ал. 1, 2и4и чл. 87, ал. 1 и 2 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 28. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г.—Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от
2000
г.—Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г.—Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85 и 87 от 2005 г.) в чл. 112, ал. 2 и 3 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 29. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 152 и чл. 215, ал. 2 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 30. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 5, т. 1, буква „ж“, чл. 111, чл. 112, ал. 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 и 6 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 31. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91 и 95 от 2005 г.) в чл. 52, ал. 1, т. 6 и в чл. 52а, ал. 1 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 32. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 166а, ал. 1, чл. 166б, ал. 2и3и чл. 173а, ал. 1 и 2 думите „Комисията по търговия и защита на потребителите“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите“.
§ 33. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 75, ал. 2 думите „Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия“ се заменят със „Закона за защита на потребителите“.
§ 34. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 35. Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 1
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 2
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 3
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 4
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 5
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 6
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 7
Текстът към тази дата още не е наличен.