Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 22 юни 2014 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (7 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство
Консолидиран текств сила от 22 юни 2014 г. до 1 юни 2018 г. (към 22 юни 2014 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 103 от 2004 г.12 промени, последна в ДВ, бр. 66 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 2. Целта на закона е да подпомага борбата с тежките умишлени престъпления и с организираната престъпност, като осигурява безопасността на лицата, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство.
Чл. 3. Специална защита по този закон могат да получат следните застрашени лица:
1. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. участници в наказателно производство— свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, подсъдим, вещо лице, поемно лице;
2. осъден;
3. лица, пряко свързани с лицата по т. 1 и 2— възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения.
Чл. 4. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Застрашените лица могат да получат специална защита, когато показанията, обясненията или информацията на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 осигуряват доказателства от съществено значение в наказателни производства по тежки умишлени престъпления от общ характер и по всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Глава втора
ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ЗАСТРАШЕНИ ЛИЦА
Раздел I
Същност на Програмата за защита на застрашени лица и видове защита
Чл. 5. (1) Програмата за защита на застрашени лица, наричана по-нататък „Програма за защита“, представлява комплекс от мерки, предприемани от определени държавни органи по отношение на лица, получили статут на защитени лица по този закон.
(2) Мерките по Програмата за защита са задължителни за всички държавни органи и длъжностни лица, както и за всички юридически и физически лица.
Чл. 6. (1) Програмата за защита включва следните мерки:
1. лична физическа охрана;
2. охрана на имуществото;
3. временно настаняване на безопасно място;
4. промяна на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение, или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието;
5. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. пълна промяна на самоличността.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При прилагане на мерките по ал. 1, т. 3и4с изричното писмено съгласие на защитеното лице временно се създават нови основни данни за него, които се унищожават след отпадане на необходимостта от тяхното обработване.
(2) Мерките по ал. 1 може да се прилагат заедно или поотделно, временно—докато съществуват причините за тяхното прилагане, или постоянно.
(3) С мерките по ал. 1, т. 1—4 може да се прилага и временна забрана за предоставяне на личните данни на защитено лице на трети лица.
(4) Мярката по ал. 1, т. 5 се прилага само като изключителна мярка, когато защитата не може да бъде осигурена чрез някоя от другите мерки.
(5) Нова – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. Обработването по този закон на лични данни на защитените лица е държавна тайна.
(6) Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. Програмата за защита може да включва и дейности по осигуряване на социална, медицинска, психологическа, правна или финансова помощ.
Чл. 7. (1) Физическата охрана на защитено лице е дейност по защита на телесната неприкосновеност от противоправни посегателства и може да бъде денонощна, за определени часове или за определени случаи.
Чл. 8. Охраната на имуществото е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства.
Чл. 9. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Временното настаняване на безопасно място е незабавно преместване на защитеното лице за кратък период на друго място, различно от обичайното му местоживеене.
Чл. 10. Промяната на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение, или настаняването в друго място за изтърпяване на наказанието се прилага до отпадане на застрашеността по чл. 1.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 12. (1) Прилагането на мярката по чл. 6, ал. 1, т. 5 не освобождава защитеното лице от изпълнение на задълженията му към държавата или към трети лица.
(3) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. При пълна промяна на самоличността се издава нов документ за самоличност, личните данни в който не могат да бъдат еднакви с чужди лични данни.
(4) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. Пълната промяна на самоличността може да се осъществи и чрез промяна на външни физически белези на защитеното лице.
Раздел II
Компетентни органи
Чл. 13. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 13а. Нов – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. (1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Съветът по защита:
1. разглежда писмените отчети на главния прокурор относно изпълнението на Програмата за защита;
2. разглежда предложения за включване в Програмата за защита в случаите, предвидени в закона.
(3) Заседанията на Съвета по защита се ръководят от министъра на правосъдието.
(4) В случаите по ал. 2, т. 1 Съветът по защита провежда заседания на всеки три месеца.
(5) В случаите по ал. 2, т. 2 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението. При отсъствие или невъзможност за участие на някой от членовете той се представлява от оправомощен негов заместник.
(6) Решенията на Съвета по защита се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове и са окончателни.
(7) Съветът по защита приема правила за работата си.
(8) Членовете на Съвета по защита не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.
Чл. 14. (1) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура при главния прокурор. Главният прокурор назначава директор на Бюрото по защита.
(2) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. В изпълнение на решението за включване в Програмата за защита Бюрото по защита:
1. информира застрашеното лице за възможностите на Програмата за защита;
2. сключва споразумение със застрашеното лице за включване в Програмата за защита, за което уведомява прокурора или съдията-докладчик, направил предложението за защита;
3. определя служител за връзка със защитеното лице;
4. осъществява чрез охраняващ екип, специално сформиран за случая, конкретните мерки от Програмата за защита въз основа на сключеното споразумение.
(3) Нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Наред с функциите си по осъществяване на Програмата за защита Бюрото по защита:
1. организира и осъществява личната физическа охрана на защитени свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които те са в особено близки отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник;
3. охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник;
4. получава от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност“ информация, свързана с изпълнението на функциите си; видът на информацията и редът за предоставянето й се уреждат в съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Бюрото по защита изгражда, поддържа и съхранява база данни за лицата, включени в Програмата за защита, в съответствие със Закона за защита на личните данни.
(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Бюрото по защита не може да разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.
(6) Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. При изпълнение на Програмата за защита Бюрото по защита може да иска съдействие от всички компетентни държавни органи, което не може да бъде отказано.
(7) Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Отм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Бюрото по защита се отчита на всеки 6 месеца пред Висшия съдебен съвет за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай.
Чл. 14а. Нов – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. (1) На служителите от Бюрото по защита, които прилагат мерките за изпълнение на Програмата за защита, временно могат да се създават нови основни данни, които се използват само при изпълнение на служебните задължения.
(2) Данните по ал. 1 се унищожават след отпадане на необходимостта от тяхното обработване.
Чл. 14б. Нов – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 10.10.2009 г. В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 5 и ал. 3 и чл. 14а, ал. 1 служебно се издават нови български лични документи.
Чл. 14в. Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита се уреждат от главния прокурор съгласувано с Висшия съдебен съвет.
Чл. 14г. Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. При изпълнение на правомощията си служителите на Бюрото по защита са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.
Чл. 14д. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 14е. Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и личната информация.
Раздел III
Процедура по включване в Програмата за защита
Чл. 15. (1) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Включване в Програмата за защита се извършва по предложение на окръжния прокурор, а в съдебното производство—на съдията-докладчик, до главния прокурор.
(2) Предложението за предоставяне на защита се прави служебно или по искане на:
1. застрашеното лице;
2. разследващия орган;
3. наблюдаващия прокурор;
4. началника на мястото за лишаване от свобода—за осъдени лица.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2, 3и4е необходимо и изричното писмено съгласие на застрашеното лице.
(4) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Когато не се произнася служебно, окръжният прокурор или съдията-докладчик разглежда искането незабавно след получаването му и внася обосновано предложение до главния прокурор за включване в Програмата за защита или отказва да внесе предложение.
(5) Отказът на прокурора или съдията-докладчик по ал. 4 не подлежи на обжалване.
Чл. 16. (1) Предложението по чл. 15, ал. 1 трябва да е в писмен вид и да съдържа:
1. данни за съответното наказателно производство;
2. лични данни за застрашеното лице;
3. данни за това дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице осигуряват доказателства от съществено значение за наказателното производство;
4. всички данни за наличието на реална заплаха за живота, здравето или имуществото на лицето във връзка с наказателното производство;
5. списък на лицата, запознати с показанията или информацията, с която разполага застрашеното лице;
6. най-обща психологическа оценка на застрашеното лице;
7. наличието и степента на заплахата, която застрашеното лице би представлявало за средата, в която ще бъде включено;
8. други данни, които са от значение за необходимостта от включване в Програмата за защита.
(2) Към предложението се прилага декларация от застрашеното лице за неговото семейно и материално състояние, както и за задълженията му към трети лица.
Чл. 17. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. (1) По искане на главния прокурор директорът на Бюрото по защита му представя незабавно становище относно степента на заплахата за лицето, за което се отнася предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик.
(2) Главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и когато установи, че:
1. са налице условията, предвидени в този закон, незабавно издава разпореждане за предоставяне на защита, което изпраща за изпълнение на Бюрото по защита;
2. не са налице условията, предвидени в този закон, издава разпореждане, с което не допуска предоставянето на защита по предложение на окръжния прокурор;
3. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита по предложение на съдията-докладчик, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 Съветът по защита с решението си предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.
(4) Разпореждането на главния прокурор или решението на Съвета по защита се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.
Чл. 17а. Нов – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 28.07.2008 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. При случаи, когато се налага незабавна промяна на вида на предоставената защита, директорът на Бюрото по защита може да нареди изпълнение и на други мерки от програмата без тази по чл. 6, ал. 1, т. 5.
(2) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. В случаите по ал. 1 директорът на Бюрото по защита уведомява незабавно главния прокурор за направената промяна или за взетите мерки.
(3) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Когато главният прокурор не одобри изпълнението на взетите по реда на ал. 1 мерки, той разпорежда прекратяването на действието им.
Раздел IV
Споразумение
Чл. 18. (1) Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. В тридневен срок от датата на разпореждането на главния прокурор по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3, с което се предоставя защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.
(2) Лицето придобива статут на защитено лице от момента на подписване на споразумението.
(3) Споразумението няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
Чл. 19. (1) Споразумението съдържа:
1. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. номера на разпореждането на главния прокурор или на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита;
2. вида на мярката за защита и помощта, които се предоставят;
3. времетраенето на защитата;
4. името на служителя за връзка на защитеното лице с Бюрото по защита;
5. правата и задълженията на страните по Програмата за защита;
6. условията за оттегляне от споразумението;
7. датата и мястото на подписване и подписите на страните.
(2) Защитеното лице е длъжно през времетраенето на защитата да:
1. избягва контакти с криминално проявени лица;
2. се въздържа от действия, които могат да застрашат сигурността му или да попречат на изпълнението на Програмата за защита;
3. се съобразява с мерките за защита;
4. съобщава незабавно на Бюрото по защита чрез служителя за връзка всяка информация, която му е станала известна, относно предмета на наказателното производство, във връзка с което е придобило статут на защитено лице;
5. изпълнява задълженията си към физически и юридически лица, които са възникнали преди включването му в Програмата за защита и които не се изпълняват от държавата;
6. информира незабавно Бюрото по защита чрез служителя за връзка за всички промени в състоянието си и за извършваните от него дейности по време на изпълнението на Програмата за защита;
7. не разгласява включването си в Програмата за защита.
(3) Бюрото по защита е длъжно да:
1. изпълнява мерките за защита по споразумението;
2. осигурява присъствието на защитеното лице в наказателното производство;
3. не разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.
Раздел V
Прекратяване действието на Програмата за защита
Чл. 20. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Действието на Програмата за защита се прекратява с разпореждане на главния прокурор:
1. при смърт на защитеното лице;
2. след отпадане на основанията за нейното прилагане;
3. с изтичане на срока, предвиден в споразумението;
4. когато защитеното лице не изпълнява задълженията си по споразумението без уважителна причина.
Чл. 21. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 22. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Действието на Програмата за защита може да бъде прекратено и по искане на защитеното лице, отправено до главния прокурор чрез служителя за връзка.
Чл. 23. Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 02.03.2014 г. Главният прокурор се произнася по предложението на Бюрото по защита, на окръжния прокурор или на съдията-докладчик, или по искането на защитеното лице за прекратяване действието на Програмата за защита с разпореждане за прекратяване, което е окончателно.
Глава трета
МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Чл. 26. Въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност Бюрото по защита може да иска и да оказва съдействие по осъществяване на защитата, предвидена в този закон.
Чл. 27. Текстът към тази дата още не е наличен.