Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 10 юли 2019 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (10 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за устройството на Черноморското крайбрежие
Консолидиран текств сила от 10 юли 2019 г. до 24 юли 2019 г. (към 10 юли 2019 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 48 от 2007 г.33 промени, последна в ДВ, бр. 61 от 2025 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 2. Основните цели на закона са:
1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие;
2. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове;
3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси;
4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие;
5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси;
6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство.
Чл. 3. Черноморското крайбрежие обхваща частта от:
1. територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториалното море;
2. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от бреговата линия.
Чл. 4. (1) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове.
(2) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Достъпът на гражданите до морските плажове се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии.
(3) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. За части от територията на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 достъпът на гражданите може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон.
Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез интернет страницата на съответната община.
(2) Актовете и действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, свързани с развитието и устройството на Черноморското крайбрежие, са публични и не представляват класифицирана информация, с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
Глава втора
КРАЙБРЕЖНА ПЛАЖНА ИВИЦА. ПОЛЗВАНЕ
Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.
(2) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.
(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:
1. морските плажове;
2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти—държавна собственост, извън границите на населените места;
3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;
4. пясъчните дюни;
5. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. островите, включително и създадените в резултат на човешка дейност.
(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.
(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(7) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за възлагането, създаването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(8) Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Когато в резултат на естествени процеси на взаимодействие на морето със сушата се образуват морски плажове, засягащи един или повече имоти – частна собственост, частта от засегнатите имоти се отчуждава по реда на глава трета от Закона за държавната собственост по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(9) Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. За създаването на специализираните карти и регистри по ал. 7 органите, на които със закон са възложени опазването и контролът на защитените територии и на защитените зони, са задължени да предоставят информация и/или да посочват очертанията на обектите по ал. 4, т. 3 и 4.
(10) Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г. Министърът на туризма заявява изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър след приемане на специализираните карти на морските плажове.
(11) Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава актовете за изключителна държавна собственост въз основа на изменените кадастрална карта и кадастрални регистри на морските плажове.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8. Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., в сила от 01.08.2008 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 19.11.2017 г. Министърът на туризма изпълнява правомощията на концедент, открива търговете за отдаване под наем, сключва и контролира изпълнението на наемните договори за морски плажове.
(2) Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 19.11.2017 г. Минималният размер на концесионното възнаграждение, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Петдесет на сто от сумата на концесионното възнаграждение, съответно на наемната цена, се превежда по бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж, при условията и по реда на Закона за концесиите.
(3) Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 19.11.2017 г. Размерът на концесионното възнаграждение, съответно на наемната цена се определя във всеки конкретен случай, като се отчитат специфичните особености и характеристики на морския плаж:
1. степента на урбанизация на прилежащите територии, прилежащата туристическа инфраструктура и изградената техническа инфраструктура, осигуряваща достъп до морския плаж и местоположението на морския плаж – в близост до национални курорти, курортни комплекси, ваканционни, вилни и туристически селища, населени места, къмпинги и вилни зони или неурбанизирани територии;
2. природно-климатичните и екологичните характеристики, площта и характерните особености на морския плаж, на морския бряг и на прилежащата акватория.
Глава втора „а“
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА МОРСКИЯ ПЛАЖ
Чл. 8а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8д. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8е. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8ж. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8з. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8и. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8к. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8л. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8м. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8н. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8о. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8п. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава трета
ЗОНИ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНА ЗАЩИТА
Чл. 9. На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:
1. зона „А“ с режим на особена териториалноустройствена защита;
2. зона „Б“ със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.
Чл. 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10а. Нов – ДВ, бр. 36 от 2016 г., в сила от 16.05.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) В зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.
(2) Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.
(3) Условията и редът за определяне на местата по ал. 1, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма.
(4) Местата по ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии от категориите по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защитените територии.
Чл. 11. (1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.
(2) В зона „Б“ се забраняват:
1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;
2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговарят на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;
3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;
4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
(3) Териториите от зона „Б“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 12. В зона „Б“ се разрешава осъществяване на дейности, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2 и 3, и строителство, свързано със:
1. създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.)—до 30 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.)— до 1,5;
в) минимална озеленена площ (П озел.)—50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването—средно, с височина до 15 м;
2. създаване на нови или разширяване на границите на ваканционни селища при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.)—до 30 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.)— до 1,2;
в) минимална озеленена площ (П озел.)—50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването—ниско, с височина до 10 м;
3. създаване на нови или разширяване на границите на вилни зони при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.)—до 40 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.)— до 0,8;
в) минимална озеленена площ (П озел.)—50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването—ниско, с височина до 7,0 м;
4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2.
Чл. 12а. Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Устройството и застрояването на поземлени имоти, части от които попадат едновременно в охранителни зони „А“ и „Б“, се определят с подробен устройствен план – план за регулация и застрояване. В съответствие с устройствената зона, в която попада частта от поземления имот, с плана за регулация и застрояване в границите на урегулирания поземлен имот се определят подзона в обхвата на охранителна зона „А“ с пределно допустими показатели на застрояване съгласно чл. 10, ал. 3 и подзона в обхвата на охранителна зона „Б“ с пределно допустими показатели за застрояване съгласно чл. 12. Допустимото застрояване във всяка една от зоните се определя на базата на площта от поземления имот, попадаща в съответната подзона.
Чл. 13. (1) Разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обекти в зона „А“ и в зона „Б“ се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.
(2) При липса на техническа инфраструктура по ал. 1 тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията.
(3) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 20 от 2016 г. Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.
(4) Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. В зона „Б“ се допуска поставянето на:
1. преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, като в урегулираните поземлени имоти не могат да се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване и не се намалява определената минимална озеленена площ;
2. елементи на градското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;
3. рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет.
(5) Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Преместваемите обекти и съоръжения по ал. 3 се свързват със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки, които се вписват в разрешението за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията.
(6) Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 14.12.2015 г. Преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“, които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.
(7) Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно за срока на концесията или наема и са валидни до изтичане срока на концесията, съответно наема, или до промяна на схемата по ал. 3.
(8) Нова – ДВ, бр. 56 от 2019 г. Главният архитект на съответната община разрешава или отказва издаването на разрешението по ал. 3 в 30-дневен срок от постъпване на искането.
Чл. 14. (1) Държавата и общините осигуряват транспортни връзки с републикански или местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове, в съответствие с разпоредбите на Закона за пътищата.
(2) Обектите за транспортна връзка и за пешеходно и велосипедно движение се определят с подробен устройствен план за съответната територия на общината.
(3) Собствениците на недвижими имоти, през които подробният устройствен план предвижда преминаване на обекти за пешеходно движение, учредяват право на преминаване в полза на съответната община по реда на чл. 192, ал. 1 от Закона за устройство на територията в тримесечен срок от влизането в сила на плана.
(4) При отказ на собствениците да учредят право на преминаване в срока по ал. 3 имотът или част от него се отчуждава в полза на съответната община при условията и по реда на Закона за общинската собственост.
Чл. 15. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 03.05.2014 г. (1) Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври.
(2) Извън случаите по ал. 1 периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината.
(3) В случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври.
(4) Изключение по ал. 1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 17. (1) Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.
(2) Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Извън случаите по ал. 1, промяна на предназначението на земеделски земи и поземлени имоти в горските територии се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за:
1. обекти с национално значение;
2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;
3. обекти с регионално значение;
4. общински обекти от първостепенно значение;
5. обекти – публична собственост;
6. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;
7. обекти на техническата инфраструктура;
8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет;
10. недвижими културни ценности.
Чл. 17а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта
УСТРОЙСТВО НА КРАЙБРЕЖИЕТО
Чл. 18. (1) Устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на:
1. Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 14.10.2012 г. концепциите и схемите за пространствено развитие по Закона за регионалното развитие;
2. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. общи устройствени планове за цялата територия на общините по чл. 3, т. 1;
3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 за:
а) съществуващи урбанизирани територии;
б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони „А“ и „Б“;
4. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. специализирани подробни устройствени планове по чл. 111 от Закона за устройство на територията.
(2) Плановете по ал. 1, т. 2—4 съдържат правила и нормативи за прилагането им.
(3) Плановете по ал. 1, т. 2 и 3 се съобразяват с правилата и нормативите на Закона за устройство на територията и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, доколкото не противоречат на този закон.
(4) Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 14.10.2012 г. Изискванията за обема, съдържанието, техническото изпълнение и оформяне на плановете по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 117 от Закона за устройство на територията.
Чл. 19. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 22. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава четвърта „а“
ФИНАНСИРАНЕ И КОНТРОЛ
Чл. 22а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 22б. Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. (1) Текущият контрол по изпълнението на договорите за наем на морските плажове включва периодичен контрол на изпълнението на условията на наема и на задълженията на наемателя по договора за наем в съответствие с предвиденото в него.
(2) Текущият контрол за изпълнение на сключените договори за наем се осъществява от органа, който е сключил съответния договор за наем.
Чл. 22в. Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. (1) В зависимост от броя на контролираните договори за наем, от вида на обектите на наем и от териториалното им местоположение органът, който организира контрола по изпълнението им, назначава една или повече комисии за контрол.
(2) Органът по ал. 1 издава заповед, с която определя:
1. председателя и заместник-председателя на комисията;
2. поименния състав на останалите членове на комисията.
(3) В състава на комисията не може да участва лице, което:
1. има материален интерес от наема – предмет на контрола на комисията;
2. е свързано лице по смисъла на Търговския закон с наемател, който е страна по договор – предмет на контрола на комисията, или с негов подизпълнител.
Чл. 22г. Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. (1) Комисията за контрол приема правила за своята работа, които се утвърждават от органа, който я е назначил.
(2) Комисията за контрол провежда заседания по график, утвърден от органа, който я е назначил.
(3) Комисията за контрол заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й, и приема решенията си с мнозинство от повече от половината от членовете й.
Чл. 22д. Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. (1) Комисията за контрол има следните функции:
1. извършва проверка и анализ на документите за отчитане на резултатите от изпълнението на задълженията на наемателя, определени в договора за наем;
2. прави планирани проверки на място, извършвани въз основа на предварително одобрен график;
3. прави извънредни проверки на място – при възникнала необходимост от това;
4. прави предложения до органа, който организира контрола по договора за наем;
5. приема решения относно други въпроси, имащи отношение към изпълнението, изменението и прекратяването на договори;
6. сезира компетентните органи – при констатирано неизпълнение на нормативни изисквания;
7. предлага на органа, който организира контрола по изпълнението на договора за наем, възлагането на трети лица на изпълнението на определени експертни или технически дейности, свързани с контролната дейност.
(2) При осъществяване на своята дейност членовете на комисиите за контрол имат право:
1. на свободен достъп до подлежащите на контрол обекти на наема;
2. да изискват и проверяват документи, данни, сведения и справки, свързани с изпълнението на договор за наем;
3. да изискват от проверяваните лица писмени обяснения във връзка с изпълнението на договора за наем.
Чл. 22е. Нов – ДВ, бр. 20 от 2016 г. Изм. – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който в нарушение на закона ограничава правото на гражданите на свободен и безплатен достъп до морските плажове или определя такси за това, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.
Глава пета
Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби
Чл. 23. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който в нарушение на закона поставя заграждения, ограничаващи свободния достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 4000 до 8000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.
Чл. 23а. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 15, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 20 000 лв. или имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв.
Чл. 24. Изм. – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.
Чл. 24а. Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г., в сила от 03.03.2013 г. За добив на пясък от морските плажове и пясъчните дюни физическите лица се наказват с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер до 10 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 24б. Нов – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 14.12.2015 г. (1) За неизпълнение на задължението по чл. 13, ал. 6 на кмета на общината се налага глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Актовете за установяване на административното нарушение по ал. 1 се съставят от служителите на Дирекцията за национален строителен контрол, а наказателните постановления се издават от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице.
Чл. 24в. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който постави палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона „А“ или в зона „Б“ извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв.
(2) Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.
Чл. 25. Изм. – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който постави преместваем обект или съоръжение на територията на морския плаж в нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 2 или чл. 13, ал. 3, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.
Чл. 26. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 12 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.
Чл. 27. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който в нарушение на чл. 10, ал. 6 не изпълни изискването за осигуряване на равностоен достъп до морето по отношение на зоната на активната плажна площ по чл. 10, ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.
Чл. 28. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. Който в нарушение на чл. 10, ал. 6 не обозначи зоната на активната плажна площ по чл. 10, ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности с указателна табела, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 700 до 1400 лв.
Чл. 29. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 10, ал. 7 или 8, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв.
Чл. 30. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който в нарушение на закона постави преместваеми обекти и съоръжения върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
(2) Който в нарушение на закона постави шатра, палатка, навес, заслон или друг вид съоръжение върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
(3) Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
(5) Когато нарушението по ал. 2 и 3 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 31. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) Който, без да има право на това, разполага плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв. или с имуществена санкция от 4000 до 20 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв.
Чл. 32. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 33. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. Наказателните постановления се издават:
1. от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 1 и 5;
2. от областните управители или оправомощени от тях длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 2, 5 и 10;
3. от компетентните органи, определени по реда на глава двадесет и трета от Закона за устройство на територията – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 3;
4. от кмета на общината или оправомощени от него длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 4;
5. от компетентните органи, определени по реда на глава шеста от Закона за подземните богатства – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 6;
6. от компетентните органи, определени по реда на глава дванадесета от Закона за водите – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 7;
7. от компетентните органи, определени по реда на глава шеста, раздел I от Закона за управление на отпадъците – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 8;
8. от компетентните органи, определени по реда на глава осма от Закона за защита на растенията – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 9;
9. от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 11.
Чл. 34. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки.
Чл. 35. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) За преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 1 и 5, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице:
1. издава задължителни предписания за отстраняване на нарушението за сметка на нарушителя;
2. издава задължителни предписания до нарушителя за отстраняване на плажните принадлежности, с чиято площ се нарушава процентното съотношение по чл. 10, ал. 4, т. 1; нарушителят изпълнява задължителното предписание по изречение първо за собствена сметка;
3. издава задължителни предписания до нарушителя за отстраняване на преместваемите обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, с чиято площ се надвишава допустимата площ на преместваемите обекти и/или на допълнителната търговска площ от площта на морския плаж; нарушителят изпълнява задължителното предписание по изречение първо за собствена сметка;
4. спира дейността на разположените от нарушителя преместваеми обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, както и достъпа до тях, включително чрез пломбиране и запечатване, до отстраняване на нарушението;
5. отстранява нарушението за сметка на концесионера или наемателя.
(2) За преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 4, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава задължителни предписания за отстраняване на нарушението за сметка на нарушителя.
(3) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва с мотивирана заповед на министъра на туризма, съответно на кмета на общината или на оправомощени от тях длъжностни лица.
(4) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки подлежи на незабавно изпълнение.
(5) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Обжалването на заповедта по ал. 3 не спира изпълнението й.
Чл. 36. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. (1) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 3, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за устройство на територията.
(2) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 7, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за водите.
(3) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 8, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за управление на отпадъците.
Чл. 37. Нов – ДВ, бр. 56 от 2019 г. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 2. За неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. Ръководителите на търговските дружества и предприятията по чл. 1, ал. 3 от Търговския закон на територията на Черноморското крайбрежие, които при производствената си дейност отделят вредни вещества, включени в приложения I и II на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, предприемат необходимите мерки за ограничаване на отделянето им в съответните норми, като разработват програми, които се представят за утвърждаване от министъра на околната среда и водите или по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда, не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.
§ 4. Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок две години от влизането в сила на закона.
§ 5. (1) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 не се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове.
(2) Незаконно изградените обекти на територията на морските плажове и на обектите по чл. 4, ал. 2, т. 1 се премахват от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизането в сила на закона, като строителните площадки се рекултивират от тях след премахването на обектите.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 обектите се премахват в 6-месечен срок от органите на Дирекцията за национален строителен контрол при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
§ 6. Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.
§ 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 8. Изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.08.2015 г. Границите на зона „А“ и зона „Б“, определени в чл. 10 и 11, се отразяват служебно в 6-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти—по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър, или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 104 от 1996 г.; отм., бр. 34 от 2000 г.) и Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и 86 от 1999 г., бр. 14 и 34 от 2000 г.; отм., бр. 1 от 2001 г.), и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд—по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.
§ 9. Наредбите по чл. 6, ал. 7 и по чл. 21, ал. 1, т. 1 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
§ 10. Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на туризма.
§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Приложение
Текстът към тази дата още не е наличен.