zakonite.com

Начало / Актове

Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 1 януари 2019 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (10 редакции оттогава). Към актуалната редакция →

закон

Закон за управление на отпадъците

Заменя: Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, Закон за управление на отпадъците

Консолидиран текств сила от 1 януари 2019 г. до 16 март 2019 г. (към 1 януари 2019 г.)

Обнародван в ДВ, бр. 53 от 2012 г.26 промени, последна в ДВ, бр. 79 от 2024 г.Народно събрание

По-късни редакции: от 16 март 2019 г., от 10 юли 2019 г., от 3 октомври 2019 г., от 1 януари 2020 г., от 1 януари 2021 г., от 18 февруари 2021 г., от 1 януари 2022 г., от 1 януари 2024 г., от 7 септември 2024 г., от 24 септември 2024 г..
Тази редакция е по-стара от официалния консолидиран текст, от който тръгва актът тук. Възстановена е от обнародваните в „Държавен вестник“ промени и показва само членовете, чийто текст съвпада с официалния; за останалите 46 текстът към тази дата още не е наличен.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес, чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен продукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби, само ако са спазени едновременно следните условия:

1. по-нататъшната им употреба е ясно определена;

2. съществува възможност за прякото им използване без специално допълнително преработване, което се отличава от обикновената производствена практика;

3. са получени като неразделна част от производствен процес;

4. по-нататъшната им употреба е законна, т.е. отговарят на всички приложими изисквания към продуктите, опазването на околната среда и човешкото здраве, свързани с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Определянето на дадено вещество или предмет като страничен продукт се извършва с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице за всеки отделен случай или съобразно критерии, определени с акт на Европейската комисия.

(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. За издаване на решение по ал. 2 заинтересованите лица подават заявление до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице, към което прилагат доказателства, удостоверяващи изпълнение на всяко едно от условията по ал. 1.

(4) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице преценява съответствието на информацията в заявлението и съпътстващата го документация с условията по ал. 1 и при необходимост изисква в едномесечен срок от заявителя предоставяне на допълнителна информация за изясняване на фактите и обстоятелствата.

(5) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. В срок до два месеца от получаване на заявлението или от предоставянето на допълнителната информация по ал. 4 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице се произнася с мотивирано решение по ал. 2, съдържащо условия, мерки и ограничения, или мотивирано отказва издаването на решение.

(6) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. При промяна в обстоятелствата, посочени в заявлението и в съпътстващата го документация по ал. 3, заявителят е длъжен да уведоми писмено министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

(7) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отменя решението по ал. 2 при повторно наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение на условие в решението.

(8) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Решението по ал. 2, отказът по ал. 5 и решението за отмяна по ал. 7 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Компетентните органи по този закон и лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, прилагат следния приоритетен ред (йерархия) при управлението на отпадъците:

1. предотвратяване на образуването им;

2. подготовка за повторна употреба;

3. рециклиране;

4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;

5. обезвреждане.

(2) Отклонения от йерархията по ал. 1 се допускат за специфични потоци от отпадъци, когато това се основава на съображения, свързани с жизнения цикъл на отпадъците, във връзка с цялостното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.

(3) При прилагането на йерархията по ал. 1 се вземат предвид общите принципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост, техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазване на ресурсите, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото в съответствие с чл. 1, ал. 1 и 3.

Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (OB, L 330/1 от 10 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1257/2013“.

Глава втора

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ

Раздел I

Задължения на лицата, извършващи дейности с отпадъци

(1) Лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и притежателите на отпадъци ги третират самостоятелно или ги предоставят за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности в съответствие с този закон.

(2) Когато отпадъците са предадени за подготовка преди оползотворяване или обезвреждане, не отпада отговорността на първоначалния причинител или притежател за извършване на цялостното оползотворяване или обезвреждане на отпадъците.

(3) Случаите и условията за носене на отговорност от първоначалния причинител на отпадъците по цялата верига от тяхното събиране до третирането им, както и за споделяне и прехвърляне на отговорността между лицата, участващи във веригата за събиране и третиране, се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 43, без това да засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1013/2006“.

(4) Лицата, които събират и транспортират отпадъци, ги предават за третиране в подходящи инсталации, като спазват разпоредбите на този закон.

(5) Отговорността за организиране управлението на масово разпространени отпадъци се поема от производителя на продукта, в резултат на чиято употреба се образуват отпадъците, при условията на закона.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Забранява се въвеждането в експлоатация на строежи по реда на Закона за устройство на територията без наличие на разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за дейности с отпадъци, когато такъв се изисква.

(2) Забранява се въвеждането в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията на депа за опасни и неопасни отпадъци без наличие на определен размер на обезпеченията за закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депа в съответствие с чл. 60.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 29.01.2017 г. Компетентните органи по чл. 177, ал. 2 и 3 от Закона за устройство на територията отказват въвеждането на обекти в експлоатация при неизпълнение на някое от изискванията на чл. 9, ал. 1 и 2 или чл. 11, ал. 12.

Собствениците на пътищата по чл. 8 от Закона за пътищата отговарят за:

1. почистването от отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужващите зони, крайпътните обслужващи комплекси и опорните пунктове за поддържане по смисъла на § 1, т. 1 – 3, 6, 9 и 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата;

2. осигуряването на съдове за събиране на отпадъците и транспортирането им до съоръжение за тяхното третиране.

Раздел II

Разширена отговорност на производителя

(1) Изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, включително целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, се определят с наредби на Министерския съвет.

(2) Мерките, които определят носенето на разширена отговорност от производителите, в т.ч. лицата, пускащи на пазара в Република България продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, се определят с наредбите по ал. 1 с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друго оползотворяване на тези отпадъци.

(3) Мерките по ал. 2 включват приемането на върнати продукти и на отпадъците, останали след употребата на тези продукти, последващото управление на отпадъците и финансовата отговорност за тези дейности, както и задължения за предоставяне на информация на обществеността в каква степен продуктът може да бъде употребен повторно и рециклиран.

(4) При прилагане на разширената отговорност на производителя се вземат предвид техническата възможност и икономическата приложимост, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве и въздействието в социален аспект с оглед необходимостта от гарантиране на доброто функциониране на пазара.

(5) Разширената отговорност на производителя се прилага независимо от отговорността за управление на отпадъците, предвидена в този закон, и без да се засягат разпоредбите, определящи изисквания към определени групи отпадъци или продукти.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Организациите по оползотворяване и лицата, които изпълняват индивидуално задълженията си, създават системи за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци на територията на Република България в съответствие с изискванията на този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1.

Учредителният акт на организацията по оползотворяване съдържа условия, осигуряващи изпълнението на следните изисквания:

1. спазване на принципа за равнопоставеност и възможност за участие на лицата по чл. 14, желаещи да изпълнят задълженията си по този закон и по съответната наредба по чл. 13, ал. 1, чрез колективната система по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 2;

2. учредителите на организацията по оползотворяване нямат право:

а) да участват в друга организация по оползотворяване за един и същ отпадък;

б) да си запазват преимущества с учредителния акт;

3. да съдържа забранителни разпоредби за:

а) разпределяне на печалба;

б) издаване на облигации и акции с купони за дивидент;

в) отпускане на кредити и гаранции по кредити на трети лица, както и поемането на менителнични задължения;

г) издаване на акции на приносител.

(1) Организацията по оползотворяване не може да се преобразува чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество или прехвърляне на цялото имущество на едноличния собственик на капитала освен в случаите на вливане или сливане на организации по оползотворяване.

(2) Организацията по оползотворяване не може да има предмет на дейност, различен от посочения в § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Раздел III

Задължения на органите на местното самоуправление и местната администрация

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Кметът на общината организира изпълнението на задълженията си за участие в системите за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6, като сключва договори при условия и ред, определен с решение на общинския съвет, със:

1. организации по оползотворяване, притежаващи разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел III, и/или

2. други лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздели I и II, за извършване на дейности по събиране, транспортиране, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъци на територията на съответната община, и/или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

(2) С договорите по ал. 1 се урежда разделното събиране на отпадъци от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм.

(3) Кметовете на общини с районно деление могат да сключват договори с лицата по ал. 1, т. 1 и 2, за всеки район поотделно.

(4) С договорите по ал. 1 се определят най-малко следните условия:

1. изискванията към системата за разделно събиране на отпадъците от домакинствата, в т.ч. обслужвано население, вид, брой и разположение на съдовете и площадките за разделно събиране на отпадъците, честота на обслужване;

2. количествени цели за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците от домакинствата и подобни отпадъци, както и условията и редът за отчитане на тяхното изпълнение;

3. задълженията за контрол по спазване на изискванията за разделно събиране на територията на съответната община;

4. задълженията за предоставяне на информация на гражданите на съответната община по прилагане на системата за разделно събиране, провеждане на образователни и информационни кампании и работа с обществеността.

(1) Кметът на общината самостоятелно, когато не участва в регионално сдружение по чл. 24, ал. 1, или съвместно с другите кметове на общините от регионалното сдружение предприема действия по възлагане и извършване на прединвестиционни проучвания за изграждане на ново съоръжение/я за третиране на битовите отпадъци най-малко три години преди изчерпване обема на депото за битови отпадъци или изтичането на експлоатационния срок на инсталацията, за което уведомява съответната РИОСВ.

(2) Върху недвижими имоти – публична или частна държавна собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж в полза на общини за изграждане на депа или на други съоръжения или инсталации за третиране на отпадъци, както и на прилежащата инфраструктура към тях. Правото на строеж се учредява безсрочно.

(3) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Исканията за учредяване на правото на строеж по ал. 2 се подават до министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на околната среда и водите. Въз основа на решение на Министерския съвет областният управител сключва договор за учредяване на правото на строеж.

(1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.

(2) С наредбата по ал. 1 се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11.

(3) Общинският съвет публикува на своята интернет страница и подлага на обществено обсъждане проекта за наредба по ал. 1. В обсъждането могат да участват всички заинтересовани лица, органи и неправителствени организации.

(1) Общините, включени във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9, създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.

(2) Регионалната система за управление на отпадъците има за цел да постигне тяхното ефективно събиране, транспортиране и третиране съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1 и изпълнение на задълженията по чл. 19 чрез участие на общините.

(3) Общините – членове на регионалното сдружение, определят собствеността на регионалното депо и/или друго съоръжение за третиране на отпадъците. Собствеността може да бъде:

1. на общината, която е собственик на терена или има учредено право на строеж върху определения за изграждане терен;

2. съсобственост на общините – членове на сдружението;

3. съсобственост между финансиращия частен партньор и общината – собственик на терена, и/или общините – членове на сдружението;

4. собственост на финансиращия частен партньор за съоръженията за подготовка преди оползотворяване или обезвреждане и оползотворяване на отпадъците.

(4) Цената за третиране на тон отпадък, постъпил в регионалната система за управление на отпадъците, е еднаква за всички членове на регионалното сдружение и в нея не може да бъде калкулирана печалба за сдруженията.

(5) Община, неучастваща в регионалната система за управление на отпадъците, може да ползва същата или друга такава при условия и цени, определени от съответното регионално сдружение.

(1) Общините, включени във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9, създават по реда на този закон регионално сдружение.

(2) Общинският съвет на съответната община приема решение за участие в регионалното сдружение, копие от което се изпраща на кмета на общината, на чиято територия се предвижда изграждането или са разположени съоръжения за третиране на отпадъците.

(3) Общинският съвет на община от регион по чл. 49, ал. 9 може да приеме решение за присъединяването й към сдружение на общини от друг регион, при условие че не се осуетява създаването или функционирането на регионалното сдружение или регионалната система за управление на отпадъците в собствения й регион след представяне на положителни становища на двете регионални сдружения и на РИОСВ.

(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Членове на регионалното сдружение могат да бъдат само общини, като една община може да участва само в едно регионално сдружение.

(5) Регионалното сдружение възниква от датата на неговото първо общо събрание, протоколът от което се изпраща на министъра на околната среда и водите и на съответния областен управител.

(6) Регионалното сдружение е юридическо лице със седалище в общината, която е собственик на терена, върху който е изградено или се предвижда изграждането на съоръжението за третиране на отпадъци, или която има учредено право на строеж.

(7) Регионалното сдружение няма за цел да формира и не разпределя печалба, не придобива собственост. Неговата дейност се подпомага и осигурява от съответните общински администрации.

(8) Органи на управление на регионалното сдружение са общото събрание и председателят на сдружението.

(9) Общините могат да получат финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците от европейските фондове, държавния бюджет, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите или други национални публични източници на финансиране само след създаването на регионално сдружение.

(10) Разпоредбата на ал. 9 не се прилага в случаите, когато съответният регион се състои от една община.

(11) Община, която откаже да участва, предизвика забавяне, осуети създаването или функционирането на регионално сдружение и/или на регионална система за управление на отпадъците, заплаща вредите и пропуснатите ползи на останалите общини от съответния регион.

(1) Общото събрание на регионалното сдружение се състои от кметовете на участващите в него общини.

(2) Областният управител, а ако съответният регион по чл. 49, ал. 9 попада на територията на две или повече области – техните областни управители, участват в общото събрание на регионалното сдружение без право на глас.

(3) Общото събрание на сдружението се свиква от неговия председател веднъж на 6 месеца или по искане на някое от лицата по ал. 1 или 2. Свикването става чрез писмена покана с дневен ред до лицата по ал. 1 и 2, копие от която се изпраща на министъра на околната среда и водите.

(4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват кметовете на всички общини, членове на регионалното сдружение.

(5) При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда, ако на него присъстват най-малко две трети от кметовете и те представляват най-малко две трети от жителите на всички общини – членове на регионалното сдружение.

(1) Общото събрание взема решения за:

1. избор на председател;

2. приемане на нови членове в регионалното сдружение;

3. даване становище за присъединяване на община към сдружение на общини;

4. определяне на отделните съоръжения за третиране на отпадъци, структурата и развитието на регионалната система за управление на отпадъци;

5. определяне на общините, които възлагат обществени поръчки за избор на доставчици и изпълнители по изграждането на елементите на регионалната система за управление на отпадъци, както и за представителността на общините в комисиите за провеждане на обществените поръчки;

6. разпределението на задълженията между отделните общини за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1;

7. приемане на инвестиционна програма за развитието на регионалната система за управление на отпадъците;

8. определяне на реда и начините за събиране и разпределение на дължимата цена от потребителите на системата (общините – членове на регионалното сдружение);

9. даване на съгласие и определяне на цените в случаите, когато регионалната система за управление на отпадъците се ползва от общини извън регионалното сдружение или от други притежатели на отпадъци;

10. осъществяване на контрола на експлоатацията на регионалната система за управление на отпадъците и дейността на избрания оператор/и;

11. собствеността на регионалното депо и/или на съоръженията за третиране на отпадъци;

12. вътрешни правила за работа на сдружението;

13. други въпроси, свързани с дейността на регионалното сдружение.

(2) В случаите по чл. 25, ал. 4 общото събрание взема решения с мнозинство най-малко две трети от присъстващите кметове, които представляват най-малко две трети от жителите на всички общини – членове на регионалното сдружение.

(3) В случаите по чл. 25, ал. 5 общото събрание взема решения с единодушие.

(4) За проведените заседания на общото събрание се съставят протоколи, които се подписват от неговия председател и от присъстващите кметове.

(5) Решенията на общото събрание са неразделна част от протоколите по ал. 4, които се публикуват на страниците в интернет на общините, включени в регионално сдружение, в срок от една седмица след провеждане на заседанието и се изпращат на министъра на околната среда и водите и на съответния областен управител.

(6) Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Решенията на общото събрание подлежат на обжалване само от заинтересованите общини пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Община, която не изпълни решение на общото събрание в определения й за това срок, отговаря за нанесените вреди и пропуснатите ползи на членовете на регионалното сдружение.

(1) Председателят на регионалното сдружение се избира измежду лицата по чл. 25, ал. 1 за срок, съвпадащ с мандата му като кмет.

(2) Председателят на сдружението участва в гласуванията на общото събрание наравно с останалите кметове на общини.

Председателят на сдружението:

1. представлява сдружението;

2. изготвя дневния ред за заседанията на общото събрание;

3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание;

4. поддържа достоверна информация за броя на жителите на общините – членове на регионалното сдружение, на основата на официалните данни от Националния статистически институт;

5. организира и ръководи изпълнението на решенията на общото събрание;

6. извършва други дейности, възложени му от общото събрание.

Глава трета

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

(1) Отпадъците в зависимост от техните вид, свойства, състав и други характеристики се събират, транспортират и третират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо оползотворяване.

(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

(3) В процеса на събиране, транспортиране и временно съхраняване опасните отпадъци се опаковат и етикетират в съответствие с действащите стандарти на Европейския съюз, както и в съответствие с международните правни актове за превоз на опасни товари, ратифицирани от Република България със закон.

(4) Производството, събирането и транспортирането на опасни отпадъци, както и тяхното съхранение и третиране се извършват при условия, осигуряващи защита за околната среда и човешкото здраве, в съответствие с чл. 1, включително чрез мерките за контрол на отпадъците и осигуряване на възможност за тяхното проследяване от образуването до окончателното им третиране, при спазване на изискванията на глава четвърта, раздел I.

(5) При превоз на опасни отпадъци на територията на Република България те се придружават от идентификационен документ по образец, определен с наредбата по чл. 48, ал. 1. Документът може да е в електронен формат и съдържа данните, определени в приложение IБ към Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(1) Лицата, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за оползотворяване на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 1, ал. 3.

(2) Когато е необходимо за спазването разпоредбата на ал. 1 и за улесняване или подобряване на оползотворяването, отпадъците се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка, и не се смесват с други отпадъци или други материали с различни свойства.

(3) Когато не е предприето оползотворяване на отпадъците в съответствие с разпоредбата на ал. 1, лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за екологосъобразно обезвреждане на отпадъците в съответствие с разпоредбите на чл. 1, ал. 3 относно опазването на човешкото здраве и околната среда.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Системите за третиране на строителни отпадъци осигуряват най-късно до 1 януари 2020 г. подготовка за повторната им употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци, включително при насипни дейности, чрез заместване на други материали с отпадъци в количество не по-малко от 70 на сто от общото им тегло, от което се изключват материали в естествено състояние, определени с код 17 05 04 от списъка на отпадъците съгласно Решение 2000/532/ЕО.

(2) Целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 16 от преходните и заключителните разпоредби.

(3) Методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 4.

(1) Системите за разделно събиране на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 6 и за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхващат не по-малко от 6 000 000 жители на територията на страната и задължително включват всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители, и курортните населени места.

(2) Отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно.

(3) Изключение от изискването по ал. 2 се допуска в населени места, където няма изградена система за разделно събиране на същите отпадъци от домакинствата.

(4) Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места по ал. 1 са длъжни да събират разделно отпадъците по ал. 2 и да ги предават на лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и/или с организация по оползотворяване.

(5) Редът и условията за създаването и функционирането на системите за разделно събиране на отпадъците по ал. 2 и 4 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22.

(1) Биоотпадъците от поддържане на обществени площи, паркове и градини се събират разделно.

(2) Биоотпадъците по ал. 1, както и отпадъците от зелените площи към търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане, по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда.

(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се извършват при спазване на изискванията на този закон и на наредбата по чл. 43, ал. 5.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изтичането на сроковете за извършване на регистрация или издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение по чл. 35 в случаите по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се смята за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност.

Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс I на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

(1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло, отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.

(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Изискванията по ал. 1 не се прилагат в случаите на обратно приемане на отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, НУБА на мястото на продажба на съответните продукти.

(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Техническите изисквания към площадките за извършване на дейности с ОЧЦМ, хартия и картон, пластмаса, стъкло, отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се определят в наредбата по чл. 43, ал. 1 и наредбите за съответния вид масово разпространени отпадъци по чл. 13, ал. 1.

(4) Разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват по безкасов път.

(5) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Изискването по ал. 4 не се прилага за разплащания към физически лица, когато общата стойност на сключените от съответното физическо лице сделки с ОЧЦМ не надвишава 100 лв. в рамките на една календарна година.

(1) Предаването и приемането на ОЧЦМ, които нямат битов характер, включително тези, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници или части или елементи от тях, се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват, и въз основа на сключен писмен договор.

(2) Физическите лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер при наличие на декларация за произход.

(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Предаването на отпадъци в случаите по ал. 2 се извършва на:

1. площадки по чл. 19, ал. 3, т. 11 или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете на общини;

2. лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 за дейности с ОЧЦМ, или

3. лица, притежаващи регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, които имат сключен договор с лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 за дейности с ОЧЦМ.

(4) Сертификатът и декларацията за произход на ОЧЦМ се попълват по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.

(5) Отпадъците по ал. 1 се съхраняват и подготвят за оползотворяване отделно от останалите ОЧЦМ.

(6) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. В случаите, когато на една площадка се извършват дейности с отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС и ОЧЦМ, отпадъците се съхраняват отделно на обособени части на площадката до извършване на дейност по тяхната подготовка преди оползотворяване. При последващо предаване на отпадъци от ОЧЦМ, образувани след подготовка преди оползотворяване на метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, отпадъците се отчитат отделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.

(7) Лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, са длъжни да осигурят на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаване на разрешението или неговото допълнение с нова/и площадки и да съхраняват записите в продължение на една година.

Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки и от премахването на строежите се извършват от възложителя на строежа или от собственика на строителните отпадъци или от друго лице, отговарящо на изискванията по чл. 35, въз основа на писмен договор.

(1) Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и сухоземни транспортни средства се третират непосредствено след влизането им в страната в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009, Закона за ветеринарномедицинската дейност и свързаните с него подзаконови нормативни актове.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват от лица, притежаващи разрешителен или регистрационен документ по чл. 35.

(1) В случаи на сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, възникнала в резултат от образуването или дейностите с опасни отпадъци, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя с решение необходимите мерки за премахване на опасността, включително при отсъствие на условията по чл. 35.

(2) По предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерския съвет се разрешава използването до 10 на сто от оставащия капацитет на регионалното депо, който е в експлоатация, или проектния капацитет на друг вид регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци за нуждите на други региони, когато е налице обоснована и неотложна необходимост, свързана с изпълнението на Националния план за управление на отпадъците. Депата и/или съоръженията, използването на които се разрешава за нуждите на други региони, трябва да са изградени със средства, над 50 на сто от които са осигурени от държавния бюджет на Република България или от друго национално или международно финансиране.

(3) Отпадъците, предназначени за третиране по ал. 2, се оползотворяват и/или обезвреждат по цените за третиране на битовите отпадъци на съоръжението от съответната регионална система.

(1) Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Условията и изискванията към площадките за съхраняване или третиране, разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, както и за предварително съхраняване, третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци и управление на отпадъци и оборудване, съдържащи полихлорирани бифенили, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването.

(2) Редът и начинът за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци по глава четвърта, раздел IV, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на финансите.

(3) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

(4) Изискванията за управление на строителни отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали се определят с наредба на Министерския съвет.

(5) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на биоотпадъци, методиката за изчисляване изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 и разпределение на тези цели спрямо регионите по чл. 49, ал. 9 се определят с наредба на Министерския съвет.

(6) Изискванията за управление на утайки от пречистване на отпадъчни води се определят с наредба на Министерския съвет.

Глава четвърта

ИНФОРМАЦИЯ, ПЛАНИРАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ

Раздел I

Информация и публични регистри

(1) Лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително – от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица – от директора на РИОСВ – София.

(2) Отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците.

(3) Отчетните книги и документацията за отпадъци се съхранява за срок от 5 години, включително след преустановяване на дейността.

(4) При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на определена площадка лицата по ал. 1 предават отчетните книги в общинските администрации, които ги съхраняват в сроковете по ал. 3.

(5) Лицата по ал. 1 предоставят при поискване от контролните органи по глава пета или от предишен притежател на отпадъците документи, доказващи, че дейностите по управление на отпадъците са извършени.

(6) Лицата по ал. 1 изготвят и представят в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) годишни отчети по отпадъците съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 48, ал. 1.

(7) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, предоставят информация и водят отчетност съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1.

(8) Лицата по ал. 1 и 7 предоставят на контролните органи по глава пета при поискване документите относно отчета и информацията за дейността по управление на отпадъците.

(9) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Производителите на отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци в случаите по чл. 5, ал. 2 и съгласно актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, ежегодно до 31 март на съответната година предоставят информация на ИАОС по реда на наредбата по чл. 48, ал. 1 за количествата и видовете отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци през предходната година.

(10) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Лицата, при чийто производствен процес дадено вещество или предмет се определят като страничен продукт по чл. 4, представят ежегодно до 31 март на съответната година информация на ИАОС по реда на наредбата по чл. 48, ал. 1 за количествата и видовете странични продукти, образувани през предходната година, и дейностите, за които са реализирани.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Министърът на вътрешните работи води регистър на моторните превозни средства с прекратена регистрация, предадени за разкомплектуване.

(1) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, за които се водят публични регистри по чл. 45, ал. 1, се регистрират при условия и по ред, определени в съответните наредби по чл. 13, ал. 1 и наредбата по чл. 59.

(2) Лицата, които притежават документ по чл. 35, могат да извършват и дейности като търговец и брокер по смисъла на този закон с отпадъците, посочени в документа, без регистрация по чл. 104.

(1) Министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1.

(2) Информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1.

(3) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 15.02.2015 г. Държавните органи, в т. ч. Националният статистически институт, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите, Главна дирекция „Национална полиция“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисията за защита на потребителите предоставят информация на ИАОС съгласно изискванията и в сроковете на наредбите по ал. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 43.

(4) Задължени да предоставят информация на ИАОС са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

(5) Агенция „Митници“ предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, наричан по-нататък „Регламент (ЕИО) № 2658/87“, и списък на лицата, осъществили внос и/или износ на продуктите. Искането е писмено и съдържа информация за продуктите и техните кодове по Комбинираната номенклатура и периода, за който се отнася.

(6) Националната агенция за приходите предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87.

(7) Информацията по ал. 3 – 5 служи само за целите на този закон, като се предприемат необходимите организационни и технически мерки за това. До работа с такава информация се допускат само лицата, подписали клетвена декларация за опазване на тайната в случаите, когато това се изисква със закон.

(8) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Воденето на публичните регистри по чл. 45, ал. 1, отчетността и предоставянето на информация, съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 48, ал. 1, се извършва чрез Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО), поддържана от ИАОС.

Раздел II

Планове и програми

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерския съвет програма за предотвратяване образуването на отпадъци.

(2) Програмата по ал. 1 е неразделна част от Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.

(3) Програмата по ал. 1 включва:

1. съществуващи мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци;

2. оценка на ползите от прилагане на примерните мерки за предотвратяване по приложение № 4 или от прилагане на други подходящи мерки;

3. определяне на подходящи специфични качествени или количествени контролни показатели, приети за наблюдение и оценка на напредъка в изпълнението на мерките за предотвратяване на отпадъци;

4. индикатори за оценка на изпълнение на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци.

(4) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. В програмата по ал. 1 се определят мерки с цел да се прекъсне връзката между икономическия растеж и въздействието върху околната среда, човешкото здраве и културното наследство, свързани с образуването на отпадъци.

(1) Планът по чл. 49 и програмата по чл. 50 се оценяват и отчитат най-малко на всеки 6 години и се актуализират, когато това е необходимо, и по целесъобразност.

(2) При разработването на плана по чл. 49 и програмата по чл. 50 министърът на околната среда и водите организира провеждането на консултации със съответните заинтересовани страни, държавната администрация, местните власти и обществеността.

(3) Приетите окончателни план по чл. 49 и програма по чл. 50 се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

(1) Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.

(2) Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда.

(3) Програмата по ал. 1:

1. се разработва и приема за период, който следва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците;

2. се актуализира при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

(4) Програмата се разработва в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците.

(5) Програмата включва необходимите мерки за изпълнение на задълженията на кмета на община и изискванията по глава втора, раздел III.

(6) Кметовете на две или повече общини, включени в регион по чл. 49, ал. 9, могат да разработят обща програма за управление на отпадъците, в случай че задълженията, отговорностите и мерките, засягащи отделните общини, са ясно разграничени в програмата.

(7) Програмата за управление на отпадъците се публикува на интернет страницата на съответната община с цел осигуряване на обществен достъп.

(8) Програмата се приема от общинския съвет на съответната община, който контролира изпълнението й.

(9) Кметът на общината информира ежегодно в срок до 31 март общинския съвет за изпълнението на програмата през предходната календарна година.

(10) Министърът на околната среда и водите издава указания по разработване на програмите по ал. 1.

(1) Лицата по чл. 14, ал. 2, изпълняващи задълженията си индивидуално, и организациите по оползотворяване разработват и изпълняват програми за управление на отпадъците в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1.

(2) При неизпълнение на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 програмите по ал. 1 се актуализират по ред, определен в наредбите по чл. 13, ал. 1.

Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. (1) Преди всяко рециклиране на кораби операторът на съоръжението за рециклиране на кораби разработва план за рециклиране.

(2) Планът за рециклиране по ал. 1 се подава на хартиен и на технически носител или по електронен път до директора на РИОСВ, на чиято територия се намира съоръжението за рециклиране на кораби, заедно със становище на съответната регионална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно съответствието му с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1257/2013.

(3) При нередовности в представените документи по ал. 2 директорът на РИОСВ уведомява писмено заявителя в срок до 14 дни от постъпването им и/или изисква допълнителна информация.

(4) В срок до един месец от уведомяването по ал. 3 операторът на съоръжението за рециклиране на кораби отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителна информация.

(5) Директорът на РИОСВ одобрява плана за рециклиране по ал. 1 с писмено становище в 30-дневен срок от датата на неговото подаване или от отстраняването на нередовностите, и/или от предоставянето на допълнителна информация и изпраща становището по реда на чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1257/2013.

(6) Директорът на РИОСВ отказва одобряването на плана за рециклиране по ал. 1 при:

1. неспазване изискванията на този закон и/или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

2. неотстраняване на нередовностите в представените документи по ал. 2 и/или при непредоставяне на изисканата информация в определения срок.

Раздел III

Финансиране

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците.

(2) Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него.

(1) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци.

(2) Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.

(3) Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията на ал. 2, общините възстановяват средствата в държавния бюджет или в ПУДООС.

Разходите за дейности с битови отпадъци и изпълнение на задълженията на органите на местно самоуправление и местна администрация по глава втора, раздел III от този закон се предвиждат по бюджета на съответната община в размер, не по-малък от планираните за съответната година приходи от местни такси по чл. 6, ал. 1, буква „а“ от Закона за местните данъци и такси.

(1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват сумите от:

1. таксите по чл. 59;

2. глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г. В случаите по чл. 68, ал. 1, чл. 73, ал. 2 и 3, чл. 78, ал. 3, чл. 79, ал. 2, чл. 81, ал. 2, чл. 89, ал. 1, чл. 90, ал. 2 и чл. 104, ал. 1, както и при подаване на заявление за предварителна писмена нотификация и съгласие за трансграничен превоз на отпадъци от, за и през Република България, заявителите заплащат такса по тарифата по чл. 110.

Раздел IV

Финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране

(1) За извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.

(2) Обезпечението по ал. 1 може да бъде под формата на:

1. месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото, или

2. месечни отчисления в банкова сметка със специално предназначение, блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване по реда на чл. 62, или

3. банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото.

(3) Когато собственик на депото е община или бюджетно предприятие, обезпечението по ал. 1 е под формата на месечни отчисления по ал. 2, т. 1 или 2.

(4) Отчисленията по ал. 2, т. 1 и 2 се определят в левове за един тон депониран отпадък.

(5) Размерът на отчисленията за един тон депониран отпадък се актуализира на всеки три години.

(6) Дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът се съставя въз основа на документи, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.

(7) Невнесените отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 след влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане по ал. 6 се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.

(9) Редът и начинът за определяне размера и предоставянето на обезпеченията, разходването на средствата от отчисленията и случаите, в които РИОСВ има право да иска усвояване на банковата гаранция, се определят с наредбата по чл. 43, ал. 2.

(10) С наредбата по чл. 43, ал. 2 се определя и минималният размер на обезпеченията за закриване и следексплоатационни грижи на депата за отпадъци.

(1) Банковата сметка по чл. 60, ал. 2, т. 2 се открива от собственика на депото в избрана от него търговска банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, лицензирана да извършва гаранционни сделки, набраните средства, по която могат да се разходват само с разрешение на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Ежемесечно собственикът на депото представя на директора на РИОСВ извлечение от сметката, което е заверено от обслужващата банка.

(2) Обезпеченията по чл. 60, ал. 2 не подлежат на принудително изпълнение.

(3) Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 е безусловна и неотменяема и се предоставя за едногодишен период, като остава валидна до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.

(4) Банката гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от директора на РИОСВ да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на РИОСВ.

(5) Размерът на банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 не може да бъде по-малък от сумата на отчисленията по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2, изчислени на годишна база и дължими кумулативно за периода на действие на гаранцията.

(6) До приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото банковата гаранция периодично се продължава или подновява минимум един месец преди изтичане периода на действието й по ал. 3, като по време на експлоатацията на депото размерът на обезпечението на подновената банкова гаранция се определя в съответствие с ал. 5.

(7) В случай че банковата гаранция не бъде продължена или подновена в срока по ал. 6, тя се усвоява от директора на РИОСВ, който издава заповед за преустановяване експлоатацията на депото до предоставяне от собственика на депото на обезпечение по чл. 60, ал. 1.

(8) Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 се усвоява от директора на РИОСВ в случай на установено неизпълнение на дейностите по закриване на депото, в резултат на което е настъпило забавяне с повече от две години на изпълнението на плана за закриване.

(9) След приключване и приемане на мерките по закриване и рекултивация на депото размерът на банковата гаранция се намалява до размера на разходите за следексплоатационни грижи на площадката с писмено съгласие на директора на РИОСВ.

(1) За изпълнение на задължението си по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото или на участък или клетка от него при наличие на необходимите условия за закриване съгласно наредбата по чл. 43, ал. 1 собственикът на депото подава заявление до директора на съответната РИОСВ за разходване на сумите от сметката по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2.

(2) В срок до три месеца от преустановяване експлоатацията на депото собственикът започва извършването на дейностите по закриване на депото в съответствие с плана за закриване на депото.

(1) Собствениците на депа за инертни отпадъци се освобождават от задълженията по чл. 60.

(2) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, в които съвместно се депонират минни отпадъци по смисъла на Закона за подземните богатства и отпадъци по чл. 2, ал. 1, когато:

1. количеството на депонираните или предвидените за депониране минни отпадъци е преобладаващо, и

2. за изпълнението на дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото се осигурява финансово обезпечение по реда на Закона за подземните богатства.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Отчисленията по чл. 60, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, когато се правят за битови отпадъци от общини, са елементи от разходите по чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Министърът на финансите дава указания относно реда и начина на събиране, разходване, планиране и отчитане от бюджетните предприятия на средствата по раздел III и този раздел.

Изискванията на този раздел не се прилагат за депа за отпадъци, които са включени в програмите за отстраняване на екологични щети в съответствие със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Глава пета

РАЗРЕШАВАНЕ И КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

Раздел I

Разрешения за дейности с отпадъци

(1) Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите.

(2) За извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ, разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на територията на съответната инспекция.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.

(4) Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон.

(1) За издаване на разрешение по чл. 67 лицата по чл. 67, ал. 4 подават заявление, в което се посочват:

1. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код;

2. местонахождението на площадките за третиране на отпадъците;

3. видът (кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират;

4. дейностите по третиране на отпадъците, за които се кандидатства, и техният код;

5. методите и технологиите, които ще се прилагат;

6. съоръженията и инсталациите, които ще се ползват, както и техният капацитет;

7. мерките за безопасност и превантивните мерки, които ще се предприемат;

8. категориите ЕЕО, уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по чл. 13, ал. 1, когато се кандидатства за разрешение за извършване на дейности с ИУЕЕО или НУБА;

9. номерът на постановено решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда, и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, когато се изискват за дейността или свързаните с дейността намерения и обекти.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава до компетентния орган по чл. 67 на хартиен и технически носител или по електронен път.

(3) Заявлението по ал. 1, както и заявленията по чл. 72, ал. 3, т. 2 и чл. 73, ал. 3 се подават по образци, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Органът по чл. 67 преценява съответствието на заявлението и съпътстващата го документация с изискванията на този закон.

(2) За издаване на разрешение за дейности по третиране на отпадъци компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка на площадката, което се удостоверява с протокол за проверката.

(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. В срок до 15 дни от подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, което отговаря на изискванията на закона, или от отстраняването на нередовности и/или предоставянето на допълнителната информация в случаите по чл. 69, ал. 11 компетентният орган по чл. 67 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност обществен достъп до заявлението.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Разрешението по чл. 67 e безсрочно, а за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 – за срок не по-дълъг от 5 години.

(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите най-малко веднъж годишно проверяват лицата, притежаващи разрешение по чл. 67, за установяване съответствието на условията по управление на отпадъците с тези в издаденото разрешение и за спазване на изискванията на настоящия закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(3) Издаденото разрешение за дейности с отпадъци прекратява своето действие със:

1. отнемането му;

2. издаването на решение на компетентния орган по заявление от притежателя на разрешението, с което се иска прекратяване на дейността.

(4) След прекратяване действието на разрешението РИОСВ, на чиято територия се намира площадката, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена, като извършва проверка на място и съставя констативен протокол.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) На едно лице се издава едно разрешение за всички дейности по третиране на отпадъци на територията на една РИОСВ, независимо от броя на площадките.

(2) Правата по издадените разрешения или откритата процедура по издаването им не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват. В случаите на правоприемство правата по разрешението преминават върху правоприемника след писмено уведомяване на компетентния орган, който отразява служебно промяната чрез издаване на решение за изменение на разрешението в срок от 14 дни от датата на уведомяване за промяната.

(3) Не се допуска извършване на дейности с отпадъци чрез упълномощаване освен в случаите, когато притежателят на разрешението се представлява от упълномощен негов служител, назначен с трудов договор.

(4) Компетентният орган по чл. 67 издава дубликат на разрешение, което е изгубено, откраднато или унищожено, въз основа на заявление от притежателя на разрешението.

(5) Органът по ал. 4 отказва издаването на дубликат на разрешение, когато заявителят си е послужил с неверни данни или разрешението е отнето.

(6) За една площадка се издават толкова разрешения, колкото са лицата, извършващи дейности с отпадъци върху нейната територия.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителите в 7-дневен срок от издаването им.

(2) Органът, издал разрешението за дейности по отпадъци, информира чрез интернет страницата си и по друг подходящ начин обществеността за всяко издадено разрешение, както и за направените изменения и/или допълнения на издадените разрешения в срок до 10 дни от датата на издаването им.

(1) Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Издаденото разрешение, решението за изменение и/или допълнение, отказът да се издаде, измени и/или допълни разрешението, отнемането, както и решението за заличаване на площадка могат се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Обжалването по ал. 1 не спира изпълнението на обжалвания акт.

Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. (1) При издаване на решение по чл. 72, ал. 3, т. 2 или по чл. 73, ал. 1, т. 3 за изключване на площадка от разрешението, освен когато е налице някое от основанията по чл. 69, ал. 4, банковата гаранция, съответно банковата гаранция за съответната площадка, се освобождава в 14-дневен срок след изтичането на 60-дневния срок по чл. 69, ал. 7.

(2) При издаването на решение по чл. 71, ал. 4 или по чл. 73, ал. 5 за отказ от допълване на разрешението с нова площадка банковата гаранция, съответно банковата гаранция за съответната площадка, се освобождава в 14-дневен срок.

(3) Когато с влязло в сила съдебно решение актът по чл. 75, ал. 1 или 2 бъде отменен, сумата по усвоената банкова гаранция се връща в 14-дневен срок.

Раздел II

Регистрация за дейности с отпадъци

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Регистрацията по чл. 78, ал. 1 се прекратява:

1. по заявление на заинтересованото лице, подадено не по-късно от един месец след преустановяване на дейността;

2. в случай на две нарушения на изисквания на настоящия закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, установени с влезли в сила наказателни постановления за период от три години.

(2) В случаите по ал. 1 компетентният орган прекратява регистрацията с мотивирано решение, за което уведомява изпълнителния директор на ИАОС. С решението се прекратява и действието на регистрационния документ.

(3) Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Обжалването на решението по ал. 2 не спира неговото изпълнение.

Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. (1) Лицата, извършващи дейност като производител съгласно актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, подават до изпълнителния директор на ИАОС заявление на хартиен и на технически носител или по електронен път за вписване в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 10, в което посочват:

1. единен идентификационен код, наименование, седалище и адрес на управление, лице за контакт и адрес за кореспонденция;

2. вид, код и наименование на отпадъците, които се използват като входящ материал в дейност за оползотворяване;

3. акта, в съответствие с който производителят работи.

(2) Към заявлението по ал. 1 се представя доказателство за наличието на система за управление по смисъла на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО.

(3) При нередовности в представените документи по ал. 1 или 2 изпълнителният директор на ИАОС в 15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването им.

(4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на нередовностите по ал. 3 изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице вписва заявителя в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 10.

Раздел III

Разрешение на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Размерът на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 е:

1. за организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, ИУМПС и ИУЕЕО – 1 000 000 лв.;

2. за организациите за оползотворяване на отработени масла – 500 000 лв.;

3. за организациите за оползотворяване на НУБА и излезли от употреба гуми – 100 000 лв.;

4. за лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално – 200 000 лв.

(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и се издава от банка по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции, в чийто лиценз са включени дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за кредитните институции.

(3) Банковата гаранция се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява в следните случаи:

1. при отнемане на разрешението – в пълен размер;

2. при неизпълнение на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1, до размера на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3;

3. при неизпълнение на задълженията за обхванато население в системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, пропорционално на установеното неизпълнение в проценти.

(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Банковата гаранция по ал. 1 е с период на действие до 31 юли на годината, следваща годината на издаването й, и се продължава или подновява не по-късно от три месеца преди тази дата всяка следваща година.

(5) Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от Министерството на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите.

(6) Банковата гаранция се усвоява независимо от обжалването на заповедта по чл. 59, ал. 2.

(7) Размерът на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3 се намалява със сумата на средствата от усвоената банкова гаранция.

(8) Когато с влязло в сила съдебно решение актът по ал. 3 бъде отменен, сумата по усвоената банкова гаранция се връща в 14-дневен срок.

(9) Условията и редът за предоставяне и усвояване на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1.

(10) Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. В едномесечен срок след усвояването на банковата гаранция по ал. 3, т. 3 организацията по оползотворяване или лицето, което изпълнява задълженията си индивидуално, представя подновена до пълния размер банкова гаранция съгласно чл. 82, ал. 1.

Правата по издаденото разрешение по чл. 81 не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват, освен в случаите на вливане или сливане на организации по оползотворяване.

(1) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя към заявлението по чл. 81, ал. 2 сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини, с които се гарантира предоставяне на разделно събиране на население не по-малко от 500 000 жители.

(2) Към заявлението по чл. 81, ал. 2 организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя заверен от кмета на общината план за разполагане на съдове за разделно събиране на отпадъците, посочени с конкретни параметри (обем, тип), и количествено-стойностна сметка.

(3) Договорите по ал. 1 трябва да отговарят на минималните критерии и изискванията, определени с наредбата по чл. 13, ал. 1 за съответния вид масово разпространени отпадъци.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г. Органът по чл. 81, ал. 1 преценява дали заявлението, приложените към него документи и учредителният акт на организацията по оползотворяване отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(2) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 81.

(3) В случаите по ал. 2 компетентният орган уведомява заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението.

(4) В срок до два месеца от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години, и съдържа условия, определени от компетентния орган.

(2) Издаденото разрешение прекратява своето действие:

1. с изтичане на неговия срок;

2. с отнемането му в срока на неговото действие;

3. по искане на организацията по оползотворяване или на лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално;

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при промяна:

1. на свързаните с него нормативни изисквания;

2. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. свързана с актуалното състояние по търговския регистър на организацията по оползотворяване или на лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, за промени, които се отразяват в разрешението по чл. 81;

3. в програмата по чл. 53, ал. 1.

(2) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г. В случаите по ал. 1 организацията по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, подават до компетентния орган в двумесечен срок от настъпването на промяната заявление на хартиен и технически носител или по електронен път за изменение и/или допълнение на разрешението. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи съответната промяна, освен в случаите, когато обстоятелствата, свързани с промяната, могат да се установят от търговския регистър.

(3) Компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 2 и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(4) Компетентният орган прилага при необходимост чл. 86, ал. 2 – 4 и се произнася по заявлението с решение в едномесечен срок.

(5) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г. Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението в случаите по чл. 87, ал. 3, т. 1 – 4 и 7.

(6) Отм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителя в 7-дневен срок от издаването им.

(2) Компетентният орган и организацията по оползотворяване информират обществеността по подходящ начин за издаването на разрешение, както и за последващите му изменения и допълнения или отнемане на разрешението.

(1) Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Издаденото разрешение, решението за неговото изменение, допълване и/или отнемане, както и отказът да се издаде, измени или допълни разрешението се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Обжалването на решението по ал. 1 не спира неговото изпълнение.

Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице проверява най-малко веднъж годишно организациите по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, притежаващи разрешение по чл. 81, относно изпълнението на задълженията, произтичащи от този закон, от наредбите по чл. 13, ал. 1 и от условията на разрешението.

Раздел IV

Трансграничен превоз на отпадъци

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г. За превоз на отпадъци от Република България, за които съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006 се изисква писмена нотификация, лицето, определено като нотификатор съгласно чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, изпраща до компетентния орган по чл. 95, ал. 2 документите по чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, включително:

2. копие от съответното комплексно разрешително, разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци на нотификатора, когато това се изисква;

3. копие от съответното разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци на превозвача/превозвачите;

4. копие от договор между нотификатора и получателя, отговарящ на изискванията на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно оползотворяването или обезвреждането на отпадъците, които са нотифицирани;

5. разрешителното, съгласно което съоръжението за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците работи в страната получател.

(2) В случаите, когато се изисква финансова гаранция или еквивалентна застраховка съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, тя трябва да бъде представена под формата на банкова гаранция или застрахователна полица.

(3) При превози на отпадъци за Република България за дейности по временно оползотворяване финансовата гаранция или еквивалентната застраховка покрива стойността на разходите до издаване на сертификат съгласно чл. 15, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(4) При превози на отпадъци за Република България за дейности по окончателно оползотворяване финансовата гаранция или еквивалентна застраховка покрива стойността на разходите до издаване на сертификат съгласно чл. 16, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(5) При обща нотификация по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 за превоз от Република България се допуска частична финансова гаранция или еквивалентна застраховка, покриваща части на общата нотификация при условията на ал. 8.

(6) Когато финансовата гаранция по чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е представена под формата на банкова гаранция, банковият гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на Министерството на околната среда и водите. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и трябва да бъде издадена от чуждестранна банка или от търговска банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, която притежава лиценз от Българската народна банка за извършване на гаранционни сделки. Банковата гаранция, издадена от чуждестранна банка, трябва да бъде авизирана чрез българска банка.

(7) Застрахователната полица по ал. 2 се издава от застрахователно дружество, притежаващо лиценз, издаден по реда на Кодекса за застраховането. Застрахователната полица включва уговорка за плащане на пълния размер на сумата по застрахователното събитие в полза на Министерството на околната среда и водите при наличие на първо писмено поискване.

(8) Допуска се да тръгнат едновременно толкова превози, колкото са покрити от частичната финансова гаранция или еквивалентна застраховка. В този случай всеки следващ превоз може да тръгне, когато компетентният орган по чл. 95, ал. 2 получи сертификат по чл. 15, буква „д“ или по чл. 16, буква „д“ от Регламент № (ЕО)1013/2006.

(9) Документите по ал. 1 и 2 и всички документи по Регламент (ЕО) № 1013/2006 се представят на български или на английски език. В случаите, когато документите са представени на английски език, компетентният орган има право да изисква официален превод на български език.

(1) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 при одобрение на превоза – обект на нотификация, дава писмено съгласие за неговото извършване чрез поставяне на подпис, печат и дата в нотификацията.

(2) Органът по ал. 1 издава мотивирано решение:

1. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 без поставяне на условия;

2. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 с поставяне на определени условия по чл. 10 от същия регламент;

3. при възражение по чл. 9, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

4. при оттегляне на съгласие по чл. 9, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(1) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за обезвреждане, освен:

1. при задължение за приемане на отпадъка обратно съгласно чл. 22 и 24 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

2. при превоз към Република България на остатъка, получен в резултат на третиране в друга страна на отпадъци, с произход от Република България към други страни, за които в Република България няма съоръжения за третиране; в този случай превозът на остатъка се извършва с нова нотификация;

3. при превоз към Република България на отпадъци, получени от български въоръжени сили при кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира.

(2) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително по чл. 35, ал. 1.

(3) В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1 са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък или поток от отпадъци в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 г., Министерският съвет на Република България може с мотивирано решение по предложение на министъра на околната среда и водите да ограничи вноса на тези отпадъци.

(1) Всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва, когато:

1. получателят на отпадъците притежава разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 или регистрационен документ по чл. 35, ал. 2, т. 3 и 5 за дейности с отпадъците – обект на нотификация;

2. съоръжението за оползотворяване на отпадъците има достатъчен капацитет в съответствие с документа по т. 1;

3. операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците притежава разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 или регистрационен документ по чл. 35, ал. 2, т. 3 и 5 за дейности с отпадъците – обект на нотификация;

4. операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците извършва третиране на остатъците от оползотворените отпадъци или осигурява третирането им по екологосъобразен начин;

5. превозвачът/превозвачите, посочен/и в нотификацията, в случай че са регистрирани в Република България, притежава/т разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци.

(2) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 при необходимост изпраща запитване за изпълнението на обстоятелствата по ал. 1 по факс или с помощта на друго техническо средство до директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците.

(3) Директорът на РИОСВ, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците, в тридневен срок от получаване на запитването по ал. 2 извършва проверка и изпраща становището си по факс или с помощта на друго техническо средство.

(1) Превозът на отпадъци между Република България и трети страни се извършва през митнически учреждения, определени със съвместна заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници“.

(2) При превоз на отпадъци между Република България и трети страни компетентният орган по чл. 95, ал. 2 изпраща копие от нотификацията или копие от решението по чл. 97, ал. 2 до директора на Агенция „Митници“ и до директора на съответната РИОСВ.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. При промяна в обстоятелствата, въз основа на които е издадено решението по чл. 101, ал. 5, операторът на съоръжението уведомява незабавно компетентния орган по чл. 95, ал. 2, като прилага писмени доказателства, удостоверяващи промяната. Компетентният орган се произнася с решение по заявлението за промяна в обстоятелствата в едномесечен срок, като изменя или отказва да измени издаденото решение в случаите по чл. 71, ал. 4.

(2) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 с мотивирано решение оттегля предварителното съгласие в случаите по чл. 75, ал. 1 и 2. Операторът на съоръжението по ал. 1 не може да подава заявление за даване на предварително съгласие в срок една година от датата на неговото оттегляне.

Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Всяко лице, извършващо трансграничен превоз на отпадъци, за които не се изисква нотификация по Регламент (ЕО) № 1013/2006, представя годишна справка-декларация по реда на наредбата по чл. 48, ал. 1.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Регистрираните лица по чл. 104 уведомяват изпълнителния директор на ИАОС за всички промени по извършената им регистрация в 7-дневен срок от настъпването им.

Изпълнителният директор на ИАОС отказва вписване в регистъра с мотивирано решение:

1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по глава шеста, раздел II;

2. при неотстраняването на нередовностите в представените документи по чл. 104, ал. 1 или 2 в определения срок.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Решенията по чл. 101, ал. 5, 102, ал. 1 и 2, чл. 106 и чл. 107, ал. 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решенията не спира изпълнението им.

Търговци и брокери, вписани в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6, могат да бъдат нотификатори при спазване на условията по чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕО) №1013/2006.

За производствата по чл. 97, 101, 102 и 104 се събират такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите, одобрена от Министерския съвет.

Редът и начинът за изчисляване размера на финансовите гаранции по този раздел и за предоставяне на годишните справки-декларации по чл. 103 се определят с наредба на Министерския съвет.

Раздел V

Контрол по управлението на отпадъците

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ;

2. съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци.

(2) Органът по ал. 1 контролира отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I, както и изпълнение на задълженията на кметовете на общини по глава втора, раздел III, и глава четвърта, раздел IV, свързани с управлението на отпадъците.

(3) Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения.

Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Директорът на РИОСВ, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол върху съоръженията за рециклиране на кораби по Регламент (ЕС) № 1257/2013 съгласно своите правомощия.

Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за:

1. правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 от лицата по чл. 14, ал. 1;

2. изпълнение на задълженията на собствениците на депа относно финансирането на обезвреждането на отпадъци чрез депониране.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директорът на Агенция „Митници“ контролират трансграничния превоз на отпадъци по този закон и по Регламент (ЕО) № 1013/2006 съобразно своите правомощия.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез:

1. директора на РИОСВ, на чиято територия е мястото на произход на отпадъка, или от оправомощени от него длъжностни лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

2. директора на РИОСВ, на чиято територия e местоназначението на превоза, или от оправомощени от него длъжностни лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

3. митническите органи, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

4. длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(3) В случаите на съмнение за съответствието на товара с придружаващите документи, съмнение за класификацията на товара като отпадък или вида на отпадъка органите по ал. 2, т. 3 и 4 незабавно уведомяват съответната РИОСВ, на чиято територия се извършва проверката, за вземане на решение по класификацията на товара и отпадъка.

(4) Директорът на РИОСВ в случаите по ал. 2, т. 1 или 2 може да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, които оказват незабавно съдействие.

(5) В случаите по ал. 3 контролните органи смятат товара за отпадък до получаване на становище от директора на РИОСВ или на оправомощено от него длъжностно лице.

(6) Собственикът на товара предоставя цялата необходима информация и документи за класификацията на товара.

Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. (1) Министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директорът на Агенция „Митници“ предоставят при поискване от компетентния орган по чл. 95, ал. 2 информация в съответствие с чл. 1, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 660/2014, необходима за изготвяне на плана за инспекции по чл. 95, ал. 4.

(2) За осъществяване на координиран контрол по спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци директорът на Агенция „Митници“, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и председателят на Националния статистически институт предоставят при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице информация относно превози на отпадъци, в т. ч. относно вида на отпадъците, местоназначението или произхода им, както и относно лицата, осъществили превоз, в т.ч. внос или износ на отпадъци.

Директорът на РЗИ и директорът на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица упражняват контрол на дейностите по третиране на опасни отпадъци в лечебните и здравните заведения.

(1) Министърът на околната среда и водите, директорът на съответната РИОСВ, кметът на общината по местонахождение на площадката или оправомощени от тях длъжностни лица и органите на Министерството на вътрешните работи упражняват контрол за спазване на условията и реда за извършване на дейности с ОЧЦМ съобразно своите компетенции.

(2) За констатираните нарушения при проверките за спазване на условията и реда за извършване на дейности с ОЧЦМ кметът на общината и органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват в 14-дневен срок директора на съответната РИОСВ, като му изпращат всички документи.

(1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Контролните органи по чл. 112 – 115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност.

(2) Контролните органи по чл. 112 – 114 и 117 поне веднъж годишно извършват проверка на документите, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му на търговците и брокерите на отпадъци и на лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и/или извършващи дейности с отпадъци.

(3) Проверката на място е независима от проверката по ал. 2 и се осъществява поне веднъж годишно в мястото на извършване на дейността и в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствието на такива лица проверката се извършва с участието на поне един свидетел.

(4) Проверките на дейностите по събиране и превоз обхващат произхода, естеството, количеството и местоназначението на събраните и превозваните отпадъци.

(5) Длъжностното лице, осъществяващо проверката на място, има право:

1. на достъп в помещенията, в които се извършва контролираната дейност;

2. да изисква представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания трябва да се намират в мястото на проверката;

3. да изисква писмени и устни обяснения от всеки, който работи за проверяваното лице;

4. да привлича експерти в съответната област, когато проверката е сложна или изисква специални знания.

(6) Ако при проверката на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното лице се определя 7-дневен срок за представянето им.

(7) При извършване на проверките контролните органи по ал. 1 съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.

При извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.

Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол по трансграничния превоз на отпадъци в съответствие с този закон и митническото законодателство и могат да предприемат съответните действия по чл. 124, ал. 2.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществяват контрол по трансграничния превоз на отпадъци съгласно този закон, съответните международни правни актове, ратифицирани от Република България със закон, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Закона за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Кодекса на търговското корабоплаване и подзаконовите нормативни актове по прилагането им и могат да предприемат съответните действия по чл. 124, ал. 2.

(1) Органите и лицата по чл. 116, ал. 2 могат да извършват проверки и имат право на достъп до регистъра по чл. 95, ал. 3, т. 1. При констатирани нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.

(2) Органите и лицата по чл. 116, ал. 2, т. 3 и 4 имат право да задържат временно превозното средство заедно с неговия товар – предмет на нарушение, чрез отнемане на документа за регистрация на превозното средство до:

1. получаване на становище от Министерството на околната среда и водите за освобождаване на товара с цел обратно вземане в страната по изпращане – за случаите по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, при превоз към Република България;

2. издаване на заповед по чл. 127, т. 2;

3. получаване на становище от Министерството на околната среда и водите или съответната РИОСВ, че товарът не е отпадък или че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на закона.

(3) Органите и лицата по ал. 1 имат право да изземват проби и веществени доказателства, които съхраняват до приключване на административнонаказателното производство.

(1) Контролът за съответствието на продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1 се упражнява от:

1. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица във връзка с надзора на пазара върху продуктите, за които са определени съществени изисквания по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите;

2. председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица във връзка с контрола върху продуктите, които попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите;

3. министъра на здравеопазването или от оправомощени от него длъжностни лица във връзка с контрола върху продуктите, определени със закон.

(2) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) № 1103/2010 на Комисията от 29 ноември 2010 г. относно установяване на правила по отношение на етикетирането на капацитета на преносими вторични (презаредими) батерии и автомобилни батерии и акумулатори съгласно Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 313/3 от 30 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1103/2010“.

Глава шеста

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I

Принудителни административни мерки

За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и Регламент (ЕО) № 1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица прилага принудителни административни мерки.

Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица:

1. спират:

а) дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци;

б) експлоатацията на инсталации за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци;

в) извършването на дейности с ОЧЦМ на определена площадка в случай на неотстраняване на нарушението в 7-дневен срок от констатирането му, с изключение на случаите по чл. 75, ал. 3;

2. разпореждат извършването на:

а) екологосъобразно третиране на отпадъците в случаите по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при внос или превоз към Република България;

б) обратно вземане на отпадъците в Република България и тяхното последващо екологосъобразно третиране за случаите по чл. 22, параграф 2 или чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при износ или превоз от Република България.

Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице:

1. издава предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда;

2. спира дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъците;

3. спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци.

(1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 127 или 128.

(2) В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й.

(3) Заповедта се връчва на нарушителя по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Заповедта за прилагане на мярката по чл. 127, т. 2, буква „а“ се изпраща по реда на Гражданския процесуален кодекс на получателя на отпадъците, а по чл. 127, т. 2, буква „б“ – на лицето, отговорно за изпращането им, и придружава превоза на отпадъците до крайното им местоназначение. Копие от заповедта се изпраща незабавно до съответния орган или лице по чл. 116, ал. 2, т. 3 и 4.

(5) Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й.

(6) В срок до 7 работни дни след получаване на заповед за прилагане на мярка по чл. 127, т. 2 лицето, на което е приложена мярката, представя на компетентния орган удостоверение, че отпадъкът е приет за екологосъобразно третиране.

(7) Всички разходи по изпълнението на принудителните административни мерки са за сметка на лицата, на които са приложени мерките.

(1) При констатирани нарушения и/или незаконен превоз на отпадъци по чл. 2, параграф 35 от Регламент(ЕО) № 1013/2006 митническите органи, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“, органите на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ незабавно уведомяват писмено в 14-дневен срок директора на РИОСВ, по местонахождението на която е установено нарушението и/или незаконният превоз, като изпращат всички документи.

(2) Директорите на РИОСВ писмено информират министъра на околната среда и водите за установените нарушения на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и за предприетите мерки.

Когато се установи, че административното нарушение, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява и материалите се изпращат на съответния прокурор.

Компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица по чл. 125 предприема мерки по ред и начин, определени със съответния закон.

Раздел II

Административни нарушения и наказания

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места;

2. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места;

2. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на опасни отпадъци.

(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 2800 до 8000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 20 000 до 100 000 лв.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изгражда и/или експлоатира инсталация за изгаряне на отпадъци, която:

1. нарушава техническите изисквания относно масата на органичните съединения в дънната пепел и шлака, температурата в горивната камера и/или времето на престоя на хомогенната газова смес;

2. не осигурява необходимите измервания на емисиите на вредни вещества и/или експлоатационните параметри.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 14 000 до 40 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. приема за депониране отпадъци, които не са предварително третирани, не съответстват на класа на депото и/или не отговарят на критериите за депониране;

2. допуска неправилна експлоатация на депото или запалване на отпадъците в него;

3. не извършва контрол на:

а) постъпващите отпадъци в съоръженията и инсталациите за обезвреждане;

б) технологията за обезвреждане;

в) замърсяването на компонентите на околната среда при експлоатацията или след преустановяване на дейността по обезвреждане на отпадъци;

г) дейността по закриване на съоръженията и инсталациите за обезвреждане на отпадъци;

4. не изпълнява програмата за контрол и мониторинг на депа или съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците и за закриване и рекултивация на съоръжението за обезвреждане на отпадъци и за следоперативен мониторинг и контрол;

5. не изпълнява в срок мерките по прилагането на плана за привеждане на депото в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 1.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 14 000 до 40 000 лв.

(3) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. собственик на депо, който:

1. експлоатира депото без наличие на определен размер на отчисленията за един тон депониран отпадък по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2 в съответствие с изискванията на този закон или наредбата по чл. 43, ал. 2;

2. не направи две поредни месечни отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2 или не предостави банкова гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3;

3. направи месечно отчисление по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2 или предостави банкова гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3, неотговарящи на изискванията на този закон или наредбата по чл. 43, ал. 2;

4. не актуализира размера на отчисленията по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2, или не предостави извлечение от банковата сметка по чл. 61, ал. 1;

5. не продължи или не поднови банкова гаранция в съответствие с изискванията на този закон или наредбата по чл. 43, ал. 2;

6. не направи две поредни месечни отчисления по чл. 64, ал. 1 или използва невярна информация за намаление на техния размер;

7. допуска депониране на забранени за депониране отпадъци.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 се налага имуществена санкция в размер от 60 000 до 200 000 лв.

(5) Собственик на депо, който в срока по чл. 62, ал. 2 не започне извършването на дейностите по закриването му в съответствие с плана за закриване, се наказва с имуществена санкция в размер 5000 лв. – за депо за неопасни отпадъци, и 10 000 лв. – за депо за опасни отпадъци.

(6) Собственик на депо, който не изпълни мерките за техническа рекултивация на депото в сроковете, определени в плана за закриване на депото, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв. – за неопасни отпадъци, и 5000 лв. – за опасни отпадъци за всеки декар от площта на депото, за който не е извършена техническа рекултивация.

(7) Нова – ДВ, бр. 53 от 2018 г. Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което наруши изискванията на чл. 11 и 13 от Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (ОВ, L 137/1 от 24 май 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/852“.

(8) Нова – ДВ, бр. 53 от 2018 г. При повторно нарушение по ал. 7 се налага имуществена санкция в размер от 60 000 до 200 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предприема мерки за осъществяване на разделно събиране на отпадъците, генерирани от лечебните заведения, както и необходимите действия за правилното им съхраняване, транспортиране и обезвреждане;

2. изхвърля опасните отпадъци от лечебните заведения на нерегламентирани места и/или в съдове за събиране на битови или масово разпространени отпадъци;

3. съхранява опасните отпадъци от лечебните заведения на открито или по начин, който води до замърсяване на компонентите на околната среда или разпространение на зарази, болести, или създава предпоставки за възникване на опасност от епидемии;

4. допуска смесване на опасни отпадъци от медицинската дейност с други опасни отпадъци, вещества и материали и възпрепятства последващата технология за обезвреждане и/или оползотворяване;

5. предава за депониране нетретирани опасни отпадъци от лечебните заведения;

6. третира отпадъци от лечебните заведения в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 3.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 14 000 до 40 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предприема необходимите мерки за осигуряване на разделно събиране и третиране на НУБА, образувани от пусканите на пазара от него батерии и акумулатори;

2. извършва продажба на портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори на крайни потребители в търговски обект, където няма поставени съдове за тяхното събиране от крайните потребители или съдовете не отговарят на нормативните изисквания;

3. не приема без заплащане от страна на крайните потребители негодни за употреба портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори от същия вид в рамките на работното време на обекта;

4. поставя НУБА в съдове за битови отпадъци или ги смесва с други отпадъци;

5. изхвърля негодни за употреба акумулатори на неразрешени за това места и/или излива електролит от тях;

6. събира и съхранява негодни за употреба акумулатори без електролит в събирателните пунктове в количество, превишаващо 5 на сто от общото количество събрани акумулатори;

7. не осигурява оползотворяването или предаването за оползотворяване на събраните от него батерии и акумулатори в законоустановения срок;

8. предава за депониране или изгаряне негодни за употреба автомобилни и/или индустриални батерии и акумулатори;

9. предава за депониране или изгаряне негодни за употреба портативни батерии и акумулатори, съдържащи живак, олово или кадмий;

10. извършва обезвреждане на НУБА, на части или материали от тях, които могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени;

11. извършва продажба на портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори на крайни потребители в търговски обект, където няма поставени на видно място табели, съдържащи необходимата информация относно възможностите за обратно приемане на негодни за употреба портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1;

12. извършва продажба на портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори на крайни потребители и не е сключило договор, с който се гарантира обслужването на съдовете за обратно приемане на негодни за употреба портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори, тяхното транспортиране и предаването им за рециклиране на лица, притежаващи необходимото разрешение за това;

13. извършва продажба на батерии и акумулатори, които не са маркирани с етикет за капацитет съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1103/2010.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предприема необходимите мерки за осигуряване на разделно събиране и третиране на ИУЕЕО, образувано от пусканото на пазара от него ЕЕО;

2. умишлено нарушава целостта на излезли от употреба газоразрядни лампи и електронно-лъчеви тръби, освен ако притежава разрешение или комплексно разрешително по чл. 35 за тази дейност;

3. събира и съхранява на открито или в отворени съдове или контейнери ИУЕЕО, в т.ч и на газоразрядни лампи;

4. поставя ИУЕЕО в съдове за битови отпадъци или ги смесва с други отпадъци;

5. извършва обезвреждане на ИУЕЕО, на части или материали от него, които могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени;

6. предава за депониране разделно събрано ИУЕЕО;

7. не обезврежда неподлежащите на повторно използване, рециклиране и/или оползотворяване отпадъци от предварителното третиране на ИУЕЕО съгласно изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

8. извършва продажба на ЕЕО на крайни потребители в търговски обект, където няма поставени съдове за събиране от крайните потребители на ИУЕЕО от домакинствата или съдовете не отговарят на нормативните изисквания;

9. не приема без заплащане от страна на крайните потребители ИУЕЕО, образувано в бита, в същото количество, от същия вид или изпълняващо същите функции, както закупеното от потребителя в рамките на работното време на обекта;

10. извършва продажба на ЕЕО на крайни потребители в търговски обект, където няма поставени на видно място табели, съдържащи необходимата информация относно възможностите за обратно приемане на ИУЕЕО в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1;

11. извършва продажба на ЕЕО на крайни потребители и не е сключило договор, с който се гарантира обслужването на съдовете за обратно приемане на ЕЕО, образувано в бита, неговото транспортиране и предаването му за рециклиране или оползотворяване на лица, притежаващи необходимото разрешение за това;

12. пуска на пазара ЕЕО, предназначено за употреба в бита, без инструкции или указания за употреба на уреда с необходимата информация на български език в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. използва утайки от пречистването на отпадъчни води за нуждите на земеделието, когато:

а) концентрацията на един или повече тежки метали и арсен в почвата или утайката надвишава максимално допустимата концентрация;

б) утайките представляват опасни отпадъци по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби;

в) не осигурява предварителното третиране на утайки от септични ями и от други подобни съоръжения за пречистване на отпадъчни води;

г) няма съгласието на собственика на земята;

2. употребява или предоставя за употреба утайки върху:

а) пасища или фуражни култури, ако пасищата ще се използват за паша, а фуражите ще се прибират в срок, по-кратък от 45 дни след употребата на утайките;

б) почви, върху които се отглеждат овощни и зеленчукови култури и лозя, с изключение на овощни дървета;

в) почви, предназначени за култивиране на овощни и зеленчукови култури, които са в директен контакт с почвата и се консумират в сурово състояние – за период 10 месеца преди и по време на събирането на реколтата;

3. употребява утайки, без да осигури изпитване на почвата от акредитирани лаборатории преди първоначалната употреба на утайките и след това на всеки 5 години до окончателното прекратяване на употребата им.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва дейности по събиране, съхраняване, разкомплектуване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

2. не въведе информационна система за отчитане и контрол на издадените удостоверения за разкомплектуване на ИУМПС.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва продажба или смяна на гуми и не приема без заплащане от страна на крайните потребители излезли от употреба гуми (ИУГ);

2. извършва продажба или смяна на гуми и не е организирало място за връщане от крайните потребители на ИУГ на територията на обекта, където се извършва продажбата;

3. извършва продажба или смяна на гуми и не е сключило договор, с който се гарантира събирането и предаването на ИУГ за оползотворяване;

4. извършва продажба или смяна на гуми и не е осигурило информация в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1 на видно място на територията на обекта относно възможностите за приемане на ИУГ от крайните потребители;

5. предава за депониране ИУГ – цели и/или нарязани, освен когато се депонират велосипедни гуми или гуми с външен диаметър над 1400 мм или се използват като материал за строителството на депа;

6. извършва дейности по събиране, съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на излезли от употреба гуми на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(3) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва продажба на опаковани стоки и не приема без заплащане от крайните потребители използвани опаковки и/или отпадъци от опаковки от същия вид, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба;

2. не е организирало разделно събиране на отпадъците от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради и/или не ги е предало на лицата по чл. 33, ал. 4;

3. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. предлага без заплащане на крайните потребители пластмасови торбички за пазаруване с дебелина под 50 микрона и предлага и/или продава на крайните потребители пластмасови торбички за пазаруване, за които не е заплатена продуктова такса по чл. 59, ал. 7.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 – 3 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. съхранява отработени масла или отпадъчни нефтопродукти на площадки, които не отговарят на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

2. извършва смяна на отработени масла на места, които не са оборудвани за целта, или в съдове, неотговарящи на изискванията;

3. смесва масла, съдържащи полихлорирани бифенили и терфенили, с други отработени масла;

4. смесва отработени масла и отпадъчни нефтопродукти с горива, охлаждащи течности, спирачна течност и разтворители;

5. извършва продажба на масла и не е осигурило информация на видно място на територията на обекта относно местата за смяна на маслата, възможните опасности за човешкото здраве при неправилно манипулиране или риска за околната среда;

6. извършва смяна на масла и не е сключило договор, с който се гарантира събирането и предаването на отработени масла или отпадъчни нефтопродукти за оползотворяване.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не представи информация за притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили и терфенили;

2. не спази сроковете, поставени в плана за почистването и/или обезвреждането на притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, утвърден със заповед на директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено оборудването.

(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва дейности с ОЧЦМ без разрешение;

2. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. предава ОЧЦМ, получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, на лица без разрешение;

3. приема ОЧЦМ от юридическо лице или едноличен търговец без сертификат за произход или без писмен договор;

4. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. след извършване на сделката за получаване и/или предаване на ОЧЦМ не вписва в отчетните документи всички обстоятелства;

5. не допусне контролните органи до местата, където осъществява дейността си, или не представи в указания от тях срок отчетни документи за приетите, внесените, предадените и изнесените ОЧЦМ или други документи, които е длъжен да води;

6. сключва договор или приема сертификат или декларация с невписани всички изискуеми данни, идентифициращи лицата или купувания отпадък;

7. в тримесечен срок след преустановяване на дейността не реализира наличните количества ОЧЦМ и/или не предприеме необходимите действия за почистване на съответната площадка;

8. нарушава изискванията на чл. 39, ал. 4, 5 или 6;

9. приема от физически лица ОЧЦМ с битов характер без декларация за произход;

10. приема от физически лица ОЧЦМ, които нямат битов характер, в т.ч. отпадъци по чл. 39, ал. 1;

11. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. извършва разплащания по сделки с отпадъци в нарушение на изискванията по чл. 38, ал. 4 и 5;

12. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. предава декларация за съответствие с невярно съдържание в нарушение на изискванията на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО;

13. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. не осигури достъп на компетентния орган по чл. 5, ал. 4 до системата по чл. 80а, ал. 2;

14. Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. не е вписано в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 10;

15. Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. не е изпълнило условие в решението по чл. 4, ал. 2.

(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. За нарушенията по ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 8 – 11 се налагат имуществени санкции в размер от 15 000 до 50 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 3000 до 10 000 лв.

(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. При повторно нарушение по ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 8 – 11 се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 6000 до 20 000 лв.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

(1) Наказва се с имуществена санкция организация по оползотворяване или лице по чл. 14, ал. 1, изпълняващо задълженията си индивидуално, което:

1. не изпълни предписание на компетентните органи, дадено във връзка с неизпълнение на условие на разрешението по чл. 81, ал. 1;

2. не предостави информация и не води отчетност съгласно този закон и/или наредбите по чл. 13, ал. 1;

3. предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;

4. не осигури достъп до площадки, помещения и/или документи на длъжностно лице, извършващо проверка, и/или на одиторите по чл. 18, ал. 2 или 3;

5. не изпълнява изискванията за обхванато население от системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки по чл. 33, ал. 1 и наредбата по чл. 13, ал. 1;

6. не са изпълнени задълженията за разделно събиране и третиране на отпадъци по чл. 14, ал. 1 и/или за създаване на система по чл. 15 и/или не са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 3 от лице, изпълняващо задълженията си индивидуално;

7. не възстанови в срок разходите по чл. 18, ал. 5;

9. не предоставя информация на потребителите в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1;

10. предостави неверни данни, изискващи се при издаване, изменение и/или допълване или продължаване срока на действие на разрешение по чл. 81, ал. 1.

(2) За нарушенията по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 се налагат имуществени санкции в размер от 50 000 до 150 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 10 000 до 20 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 300 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 20 000 до 40 000 лв.

(4) Наказва се с имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв. лице по чл. 14, ал. 1, изпълняващо задълженията си индивидуално, което не приема обратно или не е осигурило обратното приемане на отпадъци в съответствие с чл. 14, ал. 3.

(5) При повторно нарушение по ал. 4 се налага имуществена санкция в размер от 40 000 до 80 000 лв.

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. организация по оползотворяване, която наруши някоя от забраните по чл. 16 или 17.

(2) Юридическо лице или едноличен търговец, което не заплати продуктовата такса по чл. 59, в случаите, когато такава се изисква, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 500 000 лв.

(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Лице, което пуска на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, и изпълнява задълженията си чрез колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв., в случай че откаже проверка или одитиране на данните за продуктите, пускани на пазара, според изискванията по чл. 14, ал. 6.

(4) За повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 60 000 до 200 000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 60 000 до 1 000 000 лв.;

3. по ал. 3 – в размер от 20 000 до 60 000 лв.

(1) За извършване на превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.

(2) Изм. – ДВ, бр. 53 от 2018 г. За извършване на превоз на опасни отпадъци, определен като незаконен, съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, за нарушаване на забраната за износ на отпадъци от живак по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2017/852 или за нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с глоба от 3000 до 15 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 250 000 лв.

(3) Наказва се с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. физическо лице или с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предостави документ, информация или не удостовери факти в съответствие с изискванията на чл. 15, букви „в“, „г“ или „д“ или чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

2. не предостави документ, информация или не изпрати нова нотификация в случаите по чл. 17 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

3. наруши забраната за смесване на отпадъци по време на превоз по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

4. не спази изискванията относно превоз на отпадъци по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;

5. не изпрати копие от документ за превоз в съответствие с изискванията на чл. 35, параграф 3, буква „в“, чл. 38, параграф 3, буква „б“ или чл. 42, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(4) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127, т. 2 или на чл. 129, ал. 6 на физическите лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(5) Наказва се с имуществена санкция в размер 1000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява задължението си по чл. 103.

(6) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127, т. 1 или чл. 128 физическите лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(7) За повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 3 – в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическите лица, съответно в размер от 4000 до 40 000 лв. за юридическите лица;

2. по ал. 4 – в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическите лица, съответно в размер от 10 000 до 20 000 лв. за юридическите лица;

3. по ал. 5 – в размер от 2000 лв.;

4. по ал. 6 – в размер от 2000 до 20 000 лв. за физическите лица, съответно в размер от 20 000 до 40 000 лв. за юридическите лица.

(1) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което:

1. не изпълни задълженията си по организиране изпълнението на мерките в програмите за управление на отпадъците;

2. не извърши актуализация на програмата за управление на отпадъците съобразно този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на отпадъци са неизвестни;

4. не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 112.

(2) Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което:

1. не осигури съдове за събиране на битовите отпадъци;

2. не осигури събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им;

3. не осигури почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

4. не осигури организирането и прилагането на система за разделно събиране на опасните отпадъци от потока битови отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 9;

5. не организира експлоатацията на обект за третиране на отпадъци в срок 6 месеца от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа;

6. не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им;

7. не извърши в срок необходимите действия, свързани с избора на площадка, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови отпадъци;

8. не организира събирането, оползотворяването или обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община;

9. не организира в срок разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината най-малко за следните отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло;

10. не организира дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци или не определи местата за разполагане на необходимите елементи на системите за разделно събиране и/или местата за предаване на масово разпространени отпадъци;

11. не предприеме необходимите действия за изпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1 в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6;

12. не предприеме необходимите действия за подготовка и вземане на решение по чл. 26, ал. 1 или за неговото изпълнение;

13. не организира разделното събиране и съхраняването на битови биоразградими отпадъци, в т.ч. не определи местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране на отпадъците и предаването им за компостиране или анаеробно разграждане, в случаите, когато това се изисква от наредбата по чл. 43, ал. 5;

14. не осигури в срок площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци, ОЧЦМ и други в населени места с население, по-голямо от 10 000 жители;

15. не организира почистването от отпадъци на общинските пътища в съответствие с чл. 12;

16. не осигури информация на обществеността по чл. 19, ал. 3, т. 13;

17. не води регистър на площадките за предаване на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 14;

18. не предприеме необходимите действия за измерване и/или установяване на количествата и/или състава на отпадъците в случаите, когато това се изисква.

(3) Наказва се с глоба от 7000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. разреши въвеждането в експлоатация на обекти, образуващи отпадъци, без да са спазени изискванията за приемането на обекта;

2. определи площадка за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, без да извърши необходимото проучване или когато резултатите от него показват, че изграждането на площадката ще застраши човешкото здраве и околната среда и/или нарушава изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

3. не изпълни задълженията си по определяне на изискванията за безопасно ликвидиране на дейности и възстановяване на терена при прекратяване дейността по третиране на отпадъците;

4. разреши въвеждането в експлоатация на инсталации и съоръжения за оползотворяване или обезвреждане на опасни отпадъци, когато не са спазени изискванията на този закон;

5. освободи от митнически контрол в нарушение на действащото законодателство транспортираните през държавната граница отпадъци;

6. не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконен превоз на отпадъци, за временно спиране от движение на превоза или за премахване на други последици от нарушенията;

7. Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 29.01.2017 г. одобри план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване, без да са предвидени мерки или предвидените мерки не осигуряват изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци;

8. не предприеме необходимите действия за изпълнение и/или не изпълни целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци, определени с наредбата по чл. 43, ал. 4.

(4) Длъжностно лице, което не спази забраната по чл. 9, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(5) Наказва се с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. издаде разрешение или регистрационен документ за събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в нарушение на изискванията на този закон;

2. не предприеме необходимите мерки за установяване на нарушения на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, и/или за налагане на санкции;

3. в случай на установено нарушение не предприеме необходимите действия за отстраняването му.

(6) За повторно нарушение се налага глоба, както следва:

1. по ал. 1 – в размер от 2000 до 8000 лв.;

2. по ал. 2 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

3. по ал. 3 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.;

4. по ал. 4 – в размер от 2000 до 10 000 лв.;

5. по ал. 5 – в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(1) За нарушения по чл. 23, ал. 1 кметовете на общини и/или длъжностните лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(2) Председател на регионално сдружение, който не изпълни задължението си за свикване на общо събрание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

Кмет на община, който не предприеме действията по чл. 21, ал. 1 или не предприеме в нормативно определения срок действията по подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и на други съоръжения за третиране на битови и/или строителни отпадъци, се наказва с глоба в размер на 20 000 лв.

При установяване на причинителите на отпадъци по чл. 55, ал. 1 на физическите лица се налага глоба от 3000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция от 6000 до 20 000 лв.

(1) За други нарушения на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с глоба от 500 до 3000 лв., а на юридическите лица или на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 6000 лв.

(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.

(1) За неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение на физическите лица се налага глоба в размер от 4000 лв. до 20 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 10 000 до 40 000 лв.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Нарушенията по чл. 150 се установяват с акт на контролните органи по чл. 116, ал. 2, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

Нарушенията по чл. 139 се установяват с акт на оправомощени от директора на РЗИ или директора на РИОСВ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директора на РЗИ или директора на РИОСВ.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

По смисъла на този закон:

1. „Биомаса“ са продукти, състоящи се от растителни материали от селското и горското стопанство, които могат да се използват като гориво с цел оползотворяване на енергийния им потенциал, както и следните отпадъци:

а) растителни отпадъци от горското и селското стопанство;

б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, при условие че получената при изгарянето им топлинна енергия се оползотворява;

в) влакнести растителни отпадъци от производството на целулоза от дървесина и производство на хартия от целулоза, при условие че се изгарят съвместно на мястото на образуването им и получената в резултат топлинна енергия се оползотворява;

г) коркови отпадъци;

д) дървесни отпадъци, включително дървесни строителни отпадъци, с изключение на тези, които вследствие обработката им с препарати за дървесна защита или покрития могат да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали.

2. „Биоотпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

3. „Биоразградими отпадъци“ са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.

4. „Битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на отпадъците от домакинствата“.

5. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. „Брокер“ е едноличен търговец или юридическо лице, което организира оползотворяването или обезвреждането на отпадъците от името на други лица, включително тези брокери, които физически не притежават отпадъците.

6. „Депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.

7. „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.

8. „Минни отпадъци“ са технологичните отпадъци от проучването, добива и преработката на подземни богатства, натрупани в резултат на дейности по разрешение за търсене и/или проучване или по концесии за добив.

9. „Най-добри налични техники“ означава най-добрите налични техники, определени в § 1, т. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.

10. „Насипване“ е дейност по оползотворяване, при която подходящи отпадъци се използват за рекултивационни цели в разкопани участъци или за инженерни цели в строителството на депа и където отпадъкът е заместител на неотпадъчни материали.

11. „Обезвреждане“ е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение № 1 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане.

12. „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3.

13. „Оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.

14. „Оползотворяване на материали“ е всяка дейност по оползотворяване с изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които се използват като гориво.

15. „Оползотворяване на материали от строителни отпадъци“ са всички дейности по оползотворяване на строителни отпадъци с изключение на изгаряне с оползотворяване на енергия и преработването в материали, които се използват като гориво. Оползотворяването включва и дейностите по подготовка за повторна употреба, рециклирането или друго материално оползотворяване.

16. „Организация по оползотворяване“ е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.

17. „Отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

18. „Отпадъци от домакинствата“ са отпадъците, образувани от домакинствата.

19. „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.

20. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.

21. „Отработени масла“ са всички смазочни или индустриални масла на минерална или синтетична основа, негодни за употреба по първоначалното им предназначение, като отработени моторни и трансмисионни масла, смазочни масла, турбинни и хидравлични масла.

22. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

23. „Повторна употреба“ е всяка дейност, чрез която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени.

24. „Повторно нарушение“ е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

25. „Подготовка за повторна употреба“ са дейностите по оползотворяване, представляващи проверка, почистване или ремонт, чрез които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна обработка.

26. „Подобни отпадъци“ са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.

27. „Предварително съхраняване“ е дейност по съхраняване на отпадъци при мястото на образуване до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане.

28. „Предотвратяване“ са мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

а) количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;

б) вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве, или

в) съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите.

29. „Притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.

30. „Причинител на отпадъци“ е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.

31. „Производител на продукта“ е физическо или юридическо лице, което по занятие разработва, произвежда, обработва, третира, продава, въвежда от държава – членка на Европейския съюз, или внася продукти на пазара в Република България.

32. „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.

33. „Пускане на пазара“ е първото предоставяне на продукта на разположение на друго лице, безплатно или срещу заплащане, с цел той да бъде разпространен и/или използван на територията на Република България, както и внасянето и въвеждането на територията на Република България на продукта от дадено лице за негова собствена търговска, производствена или професионална дейност.

34. „Разделно събиране“ е събирането, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфично третиране.

35. „Разширена отговорност на производителя“ е екологичен принцип, прилаган като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт чрез въвеждане на задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл и по-специално за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.

36. „Регенериране на отработени масла“ е всяка дейност по рециклиране, чрез която могат да се произведат базови масла чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисление и добавките, съдържащи се в тези масла.

37. „Рециклиране“ е всяка дейност по оползотворяване, чрез която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности.

37а. Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. „Рециклиране на кораби“ е дейност по пълно или частично разглобяване на кораби за скрап в съоръжение за рециклиране на кораби с цел оползотворяване на елементи и материали за преработване, подготовка за повторна употреба и повторна употреба при едновременно осигуряване управлението на опасни и други материали, като тази дейност включва свързани с нея операции, като складиране и третиране на компоненти и материали на място, но не включва тяхната допълнителна преработка или обезвреждане в отделни съоръжения.

38. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1 от Търговския закон.

39. „Строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.

40. „Следексплоатационни грижи за депо за отпадъци“ са дейностите по поддръжка на площадката на депото след неговото закриване, осъществяване на контрол и наблюдение на параметрите на околната среда (мониторинг) и отстраняване на евентуални отрицателни последици от въздействието на депото върху околната среда и човешкото здраве за определения от компетентните органи следексплоатационен период на депото.

41. „Събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци.

42. „Съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:

а) три години – при последващо предаване за оползотворяване;

б) една година – при последващо предаване за обезвреждане.

43. „Транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

44. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.

45. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. „Търговец“ е едноличен търговец или юридическо лице, което действа от свое име и за своя сметка при закупуване и последваща продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците.

46. „Управление на отпадъците“ са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.

47. Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. „Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО)“ е централизирана система на Изпълнителната агенция по околна среда за водене и подаване по електронен път на документи, изискващи се по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

48. Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. „Пластмасови торбички за пазаруване“ са торбички за пазаруване, включително разградимите при окисляване, със или без дръжка, произведени от пластмаса, които се предлагат на потребителите на мястото на продажба на стоките или продуктите.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Текстът към тази дата още не е наличен.

Преходни и заключителни разпоредби

Законът за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 70 и 105 от 2008 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 41, 63 и 98 от 2010 г., бр. 8, 30, 33 и 99 от 2011 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 44 от 2012 г.) се отменя.

(1) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по издаване, изменение, допълнение или продължаване срока на действие на разрешения, регистрационни документи и лицензи за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) по отменения Закон за управление на отпадъците се прекратяват служебно от компетентния орган, а заплатената такса се възстановява по искане на заявителя.

(2) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по утвърждаване на програми за управление на дейностите по отпадъците по отменения Закон за управление на отпадъците се прекратяват служебно от компетентния орган, а заплатената такса се възстановява по искане на заявителя.

(1) Разрешенията и регистрационните документи за извършване на дейности с отпадъци, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, освен в случаите по ал. 2 и § 7, ал. 6 и 7, запазват действието си до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на закона.

(2) При необходимост от изменение и допълнение на разрешение по ал. 1, издадено от министъра на околната среда и водите, се подава заявление за издаване на ново по реда на чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките с подлежащи на изменение обстоятелства по чл. 73. Разрешението по ал. 1 запазва действието си по отношение на площадките и дейностите с отпадъци на територията на съответната РИОСВ до произнасяне на компетентния орган. Разрешението, издадено по реда на чл. 67, обхваща всички площадки и дейности с отпадъци на територията на съответната РИОСВ.

(3) При необходимост от изменение и допълнение на регистрационен документ се подава заявление за издаване на нов по реда на чл. 78.

(4) Издадените удостоверения по чл. 84, ал. 4 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват действието си до 31 декември 2012 г.

(1) Лицата, притежаващи лиценз за извършване на търговска дейност с ОЧЦМ, издаден по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона заявление за получаване на разрешение по чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките за извършване на дейности с отпадъците.

(2) В случаите по ал. 1 лицензът за търговска дейност с ОЧЦМ запазва действието си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 1.

(3) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, лицензът запазва действието си в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

(4) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3 притежателят на лиценза е длъжен да преустанови дейността, да реализира наличните количества ОЧЦМ и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадките.

(5) Лицата, притежаващи разрешение и/или регистрационен документ, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, за дейности по съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона заявление за получаване на разрешение по чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките за извършване на дейности с отпадъците.

(6) В случаите по ал. 5 разрешението и регистрационният документ, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, запазват действието си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 5.

(7) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 5, разрешенията и регистрационните документи по ал. 5 запазват действието си в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

(8) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 7 лицето е длъжно да преустанови дейността и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадките.

(9) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма предава на министъра на околната среда и водите информацията от регистъра по чл. 26, ал. 2 от отменения Закон за управление на отпадъците на електронен носител.

(1) Организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение.

(2) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, разрешенията запазват действието си в срок до 31 декември 2012 г., като се доказва изпълнението на целите за 2012 г.

(1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават/приемат в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени/приети на основание отменения Закон за управление на отпадъците, се прилагат до издаването на актовете по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон.

Целите за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, определени в чл. 11, ал. 2 и 3 от отменения Закон за управление на отпадъците, се прилагат до приемане на съответната наредба по чл. 13, ал. 1.

Приетите програми по чл. 29, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват своето действие до изтичането на срока им, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.

Приетите от общинските съвети наредби по чл. 19 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват своето действие до приемане на наредбите по чл. 22, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.

(1) Създадените по реда на чл. 19б от отменения Закон за управление на отпадъците регионални сдружения на общините се запазват. Член 24, ал. 1 и 2 не се прилагат спрямо общините, създали регионални сдружения по реда на отменения Закон за управление на отпадъците.

(2) Заварените регионални сдружения и споразумения, създадени по реда на чл. 19а от отменения Закон за управление на отпадъците преди 23 май 2010 г., подлежат на прекратяване в срок до 31 декември 2014 г. Ако общините изберат да запазят заварените регионални сдружения и споразумения, в срок до 31 декември 2014 г. могат да получават финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците по чл. 24, ал. 9.

(1) Площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 се осигуряват в срок до две години след влизането в сила на закона.

(2) В срока по ал. 1 предаването на ОЧЦМ с битов характер от физически лица се извършва при наличие на декларация за произход само на лица, притежаващи:

1. разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1;

2. лиценз за търговска дейност с ОЧЦМ, валиден в сроковете по § 7.

Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 50 на сто от общото им тегло.

Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Целите по чл. 32, ал. 1 се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;

2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;

3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.

Регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 4 – 9 и чл. 46 се създават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

(1) Планът по чл. 49, ал. 1 се приема в срок до две години от влизането в сила на закона.

(2) Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците запазва своето действие до приемане на плана по чл. 49, ал. 1.

(3) Програмата по чл. 50, ал. 1 се разработва и внася в Министерския съвет в срок до 12 декември 2013 г.

(1) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за регионални или общински депа за отпадъци, за които към 1 януари 2011 г. остатъчният капацитет на депото е по-малък от 10 на сто от общия капацитет на депото, което е в експлоатация.

(2) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, за които определеният срок за преустановяване на тяхната експлоатация е преди 1 януари 2012 г.

(3) За депата по ал. 1 и 2 се правят отчисления по минимален размер, определен с наредбата по чл. 43, ал. 2, в срок до преустановяване на тяхната експлоатация.

Разпоредбата на чл. 138, ал. 3, т. 7 се прилага след изтичането на определените за съоръженията срокове, предвидени в приложение № 5.

Дейностите R12 и R13 от приложение № 2, както и предаването за подготовка за оползотворяване не се отчитат за изпълнение на целите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1.

Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 24.12.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 22.10.2017 г. Подаването на заявления и документи по електронен път се прилага след въвеждане в действие на НИСО, обезпечаваща тяхната обработка в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

В Закона за устройство на територията (обн., ДВ., бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45 и 47 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 98, ал. 3 думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда“ се заменят със „Закона за управление на отпадъците“.

2. В чл. 142, ал. 5 се създава т. 9:
„9. изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване с цел осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране и постигане на съответните количествени цели за оползотворяване и рециклиране.“

3. В чл. 148 ал. 9 се изменя така:
„(9) В разрешението за строеж се вписват:
1. всички фактически и правни основания за издаването му;
2. условията, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой;
3. мерките за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране, и
4. премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа.“

4. В чл. 178, ал. 3:

а) в т. 5 думите „чл. 71а“ се заменят с „чл. 60“;

б) създава се т. 6:
„6. не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67 и 78 от Закона за управление на отпадъците.“

5. В чл. 196, ал. 3 се създава изречение трето: „Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците.“

6. В чл. 197, ал. 1 след думите „Агенцията по геодезия, картография и кадастър“ се добавя „и след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците“.

7. В § 5 от допълнителните разпоредби т. 35 се изменя така:
„35. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.“

В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.) в чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 след думата „събиране“ се поставя запетая и се добавя „включително разделно“, а думата „обезвреждането“ се заменя с „третирането“.

2. В т. 3 думите „чл. 71а и 71е“ се заменят с „чл. 60 и 64“.

В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010 г., бр. 39 и 92 от 2011 г., бр. 26 от 2012 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 т. 27 се отменя.

В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32 и 38 от 2012 г.) в чл. 17, ал. 10, т. 3 думите „чл. 37“ се заменят с „чл. 67“.

В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 12, 32 и 35 от 2009 г., бр. 77 и 98 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 14 от 2012 г.) в приложение № 1 към чл. 3, т. 1 в т. 9 думите „раздел V“ се заменят с „раздел IV“.

В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г. – бр. 45 от 2005 г.; изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г., бр. 41, 54 и 109 от 2007 г., бр. 67, 71, 98 и 108 от 2008 г., бр. 47 и 81 от 2009 г., бр. 61 и 88 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г. и бр. 32 от 2012 г.) в § 2 от допълнителните разпоредби в т. 37 и 38 думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.

Текстът към тази дата още не е наличен.

В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47 от 2012 г.) в § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.

В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44 и 47 от 2012 г.) в чл. 28б, ал. 4, т. 4 думите „чл. 16в“ се заменят с „чл. 12“.

В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г.) в чл. 614, ал. 7 думите „чл. 71а, ал. 1“ се заменят с „чл. 60, ал. 2“.

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32 и 38 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 93 се създава ал. 7:
„(7) Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда.“

2. В чл. 118, ал. 4 т. 1 се изменя така:
„1. по чл. 67 във връзка с чл. 35 от Закона за управление на отпадъците;“.

3. В чл. 131м:

а) в ал. 1 след думите „Протокола от Киото“ се добавя „и по проекти, генериращи доброволни редукции на емисии на парникови газове“;

б) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „сертифицирани единици“ се добавя „и доброволни редукции на емисии“.

4. В преходните и заключителните разпоредби в § 12а:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:
„(2) Срокът по чл. 93, ал. 7 започва да тече от датата на влизане в сила на становището или на решението по чл. 93, ал. 2 и 3 и се отнася и за тези становища или решения, които са издадени преди 1 юли 2012 г.“

Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите.

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на:

1. член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3, които влизат в сила две години след влизането в сила на закона;

2. член 33, ал. 4 и чл. 34, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;

3. член 49, ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2015 г.

Приложение № 3

Текстът към тази дата още не е наличен.

Приложение № 4

Текстът към тази дата още не е наличен.