Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 23 май 2018 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (6 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за трудовата миграция и трудовата мобилност
Консолидиран текств сила от 23 май 2018 г. до 15 април 2019 г. (към 23 май 2018 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 33 от 2016 г.8 промени, последна в ДВ, бр. 52 от 2025 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 2. При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 4. (1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
(2) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление.
(3) В състава на съвета по ал. 2 могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци.
(4) Председател на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност е министърът на труда и социалната политика.
(5) Съставът, организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава втора
ТРУДОВА МИГРАЦИЯ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 5. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 6. Трудовите и осигурителните отношения на работниците – граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които:
1. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 26.11.2017 г. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 3;
2. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:
1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;
3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 – при продължаване на заетостта над три месеца;
4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец – гражданин на трета държава.
(3) Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост без разрешение по чл. 7,ал. 3 след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
(2) При наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника – гражданин на трета държава, или на командироването или изпращането в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или местното лице, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.
Чл. 11. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:
1. се установи, че за предоставянето на решението по чл. 7, ал. 3 са представени неверни данни;
2. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението по чл. 7, ал. 3 длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) Условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.
(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.
(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава може да предяви иск срещу него, включително когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Върху изплатеното по ал. 2 възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
Чл. 14. (1) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2.
(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.
(3) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията по ал. 1.
Раздел II
Единно разрешение за пребиваване и работа
Чл. 15. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Решението по ал. 1 се предоставя в 20-дневен срок при спазване изискванията на чл. 7, ал. 1 за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа, или
2. притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.
(3) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца при условията на чл. 7, ал. 5, когато няма прекъсване на заетостта.
(4) За предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 за работа на:
2. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
3. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;
4. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
5. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.
(5) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Достъпът до пазара на труда на лицата по ал. 4 може да бъде продължаван и след изтичане на срока на заетост по ал. 3, без да се прилага условието по чл. 5, ал. 2.
Чл. 16. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:
1. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги – за срока на командироването или изпращането;
2. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;
6. Предишна т. 5 – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.
Раздел III
Синя карта на Европейския съюз
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 19. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя ѝ при спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 22. На гражданин на трета държава, нарушил изискванията на чл. 20 и 21, може да бъде отнета Синята карта на Европейския съюз или да бъде отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел IV
Сезонна заетост
Чл. 24. (1) Разрешението за сезонен работник се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Решението по ал. 1 се предоставя в 10-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на календарната година.
(3) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 26.11.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на календарната година съгласно чл. 24л от Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 26.11.2017 г. В случаите по чл. 24к, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България решението по ал. 1 се предоставя по ускорена процедура при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 25. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.
(3) При промяна в икономическите сектори списъкът по ал. 1 може да се изменя и допълва по реда на ал. 2, за което се уведомява Европейската комисия.
(4) Решението по чл. 24, ал. 1 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 26. Когато заявлението за предоставяне на решение по чл. 24, ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на гражданина на трета държава обезщетение съгласно българското законодателство.
Чл. 27. (1) Транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя. Работодателят поема разноските и в обратната посока.
(2) За сметка на работодателя са задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.
(3) Разходите по ал. 1 и 2 не се възстановяват на работодателя от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му.
Чл. 28. (1) Работодателят представя на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора.
(2) Жилището по ал. 1 се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие.
(3) За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем.
(4) Наемната цена на жилището по ал. 1 е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.
(5) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1 – 4.
(6) При проверка на обстоятелствата по ал. 1 – 4 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.
Чл. 29. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 26.11.2017 г. (1) В случаите по чл. 24к от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да смени еднократно работодателя си по реда на чл. 24, ал. 1 за срок до 9 месеца в рамките на календарната година, считано от датата на издаване на първоначалното разрешение за сезонен работник, без да се прилага изискването по чл. 5, ал. 2.
(2) В случаите по чл. 24к, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател, както и да го смени по реда на ал. 1.
Чл. 29а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Раздел V
Вътрешнокорпоративен трансфер
Чл. 31. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33п от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) При предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Решението по ал. 1 дава право на работник – гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите – ръководител, специалист или служител-стажант.
(4) Приемащото предприятие уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна, свързана с процедурата по предоставяне на решението по ал. 1.
Чл. 32. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Условията на труд за работниците – граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се определят при условията и по реда за командированите или изпратените работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
(2) Работникът – гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер за срок до:
1. три години – за работещите като ръководители и специалисти;
2. една година – за работещите като служители-стажанти.
Чл. 33. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, при спазване на изискванията на чл. 33р от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.
Чл. 34. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 31, ал. 1, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници – граждани на трети държави, за целите на вътрешно-корпоративния трансфер.
Чл. 35. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;
2. упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги – за срока на командироването или изпращането;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. са получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;
6. са получили разрешение за сезонен работник;
7. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
8. са приети в редовна форма на обучение във висше училище или преминават краткосрочно практическо обучение като част от обучението.
Раздел VI
Заетост на научни работници, студенти и стажанти
Чл. 36. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 37. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.
Чл. 38. (1) Граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, може да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото ѝ, при спазване изискванията на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България:
1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и
2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
(2) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. След приключване на обучението по ал. 1 гражданинът на трета държава може да се ползва от правата по чл. 36, ал. 3.
Чл. 38а. Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. (1) Граждани на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Трудовият договор по ал. 1 съдържа програма на стажа и условия за провеждане на теоретично и практическо обучение.
(3) Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта от работодателя, който провежда стажа.
Чл. 39. Условията и редът за регистрация по този раздел се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 39а. Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;
2. заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави;
3. са получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;
4. са получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;
5. са получили разрешение за сезонен работник;
6. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги – за срока на командироването или изпращането;
7. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.
Раздел VII
Разрешение за работа
Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:
1. командировани или изпратени работници и служители – граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
3. други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.
(3) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 4 в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
(4) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на граждани на трети държави в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 41. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 42. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:
1. са налице основанията по чл. 11;
2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;
3. на работника – гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
Чл. 43. (1) Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
2. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника – гражданин на трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България;
4. на работника – гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“.
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава е длъжен да върне разрешението за работа в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за работа се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
Раздел VIII
Разрешение за извършване на дейност на свободна практика
Чл. 44. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 4.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на граждани на трета държава в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 45. (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1 се издава за срок до една година.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.
(3) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 26.11.2017 г. За издаване и продължаване на разрешението кандидатът внася такса в размер на 400 лв.
(4) За преиздаване на разрешението по чл. 44, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.
Чл. 46. (1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в заявлението за извършване на дейността на свободна практика и в приложените документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от гражданина на трета държава до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта одобрява промени в плана за дейността, в случай че няма да се отразят неблагоприятно върху извършваната дейност и върху поетите от гражданина на трета държава в него ангажименти.
(3) За срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика не се допуска промяна в предмета на извършваната дейност.
(4) Гражданин на трета държава, който изпадне във временно затруднение или невъзможност за извършване на дейността на свободна практика, уведомява в 7-дневен срок Агенцията по заетостта.
Чл. 47. Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави се отказва в следните случаи:
1. гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи;
2. представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект;
3. от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;
4. гражданинът на трета държава е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
5. гражданинът на трета държава не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения;
6. на гражданина на трета държава е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
Чл. 48. (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението гражданинът на трета държава е заявил неверни лични данни или не е уведомил Агенцията по заетостта за промяната по чл. 46, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването на промяната;
2. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 46, ал. 2;
3. гражданинът на трета държава изпадне в неплатежоспособност;
4. в рамките на последните 12 месеца затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от:
а) три месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България по-малко от две години;
б) 6 месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България две години или повече;
5. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят грубо или системно нарушение на трудовото законодателство по отношение на наетите в изпълнение на дейността лица;
6. на гражданина на трета държава е наложена принудителна административна мярка по реда на Закона за чужденците в Република България;
7. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1, т. 1 – 6 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“.
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава връща разрешението за извършване на дейност на свободна практика в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
Глава трета
РАВНО ТРЕТИРАНЕ
Чл. 49. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение, включително когато са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
(2) Гражданите на трети държави, притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа, на Синя карта на Европейския съюз и на Разрешение за сезонен работник са равнопоставени на българските граждани по отношение на:
1. достъпа до информация за обявени свободни работни места;
2. ползването на посредничество по информиране и наемане на работа;
3. условията на труд, включително по отношение на заплащането, работното време и почивките, прекратяването на трудовото правоотношение, минималната възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне;
4. безопасността и здравето при работа;
5. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз;
6. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
7. образованието и професионалното обучение;
8. признаването на дипломи за завършено образование;
9. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
10. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, свързани с приходите и по предходна заетост, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или на държавите членки – длъжници, при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство (ОВ, L 344/1 от 29 декември 2010 г.), както и на съществуващите двустранни споразумения с трети държави; същото се прилага и по отношение на плащанията за преживелите ги съпрузи;
11. свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство, без да се засягат общественият ред и обществената сигурност;
12. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. От правата по ал. 2 се ползват и членовете на семейства по чл. 9, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6.
(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. В обхвата на ал. 2, т. 5 не се включват семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца.
(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Условията по ал. 2 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по глава пета от Закона за чужденците в Република България.
Чл. 50. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и гражданите на трети държави с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България съгласно Закона за чужденците в Република България.
(2) При ползването на правото по чл. 49, ал. 2, т. 7 се включва и достъпът до стипендии по реда за българските граждани.
Чл. 51. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и членовете на семействата на притежатели на Синя карта на Европейския съюз, които обичайно пребивават на територията на Република България.
(2) При преместване в друга държава – членка на Европейския съюз, ползването на правата по чл. 49, ал. 2, т. 1 – 5 се преустановява след получаване на Синя карта на Европейския съюз или на друго разрешение за пребиваване от следващата държава членка или при изтичане на срока на пребиваване в България.
Чл. 52. (1) Сезонен работник се полза от правото си по чл. 49, ал. 2, т. 7 само по отношение на сезонната работа, за която е получил разрешение по реда на раздел IV.
(2) Данъчните облекчения по чл. 49, ал. 2, т. 12 не се прилагат в случаите, в които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на сезонен работник, за които той подава съответната декларация за прилагане на облекчения, е извън територията на Република България.
Чл. 53. (1) По отношение на условията и реда за заетост в Република България работниците – граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се ползват от правото на равно третиране с командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
(2) Гражданите на трети държави по ал. 1 са равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по чл. 49, ал. 2, т. 4 – 10.
Чл. 53а. Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и притежателите на разрешение за продължително пребиваване като научни работници, студенти, стажанти, ученици и доброволци.
(2) Данъчните облекчения по чл. 49, ал. 2, т. 12 не се прилагат, когато регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на научен работник, за които той подава съответната декларация, е извън територията на Република България.
Чл. 54. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. (1) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3 – 9 се ползват и:
1. чужденците, получили разрешение за работа или разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
2. чужденците по чл. 9, ал. 3 и 4, както и по чл. 24, ал. 3 в случаите на регистрация на краткосрочна заетост.
(2) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3 – 6, 8 и 9 се ползват и чужденците с достъп до пазара на труда по силата на международни договори, сключени на основание чл. 62.
Глава четвърта
ТРУДОВА МОБИЛНОСТ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Чл. 55. (1) Правото на свободно движение на български работници на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, както и на работници – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на територията на Република България е гарантирано от чл. 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз и се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ, L 141/1 от 27 май 2011 г.).
(2) Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение в България, могат да потърсят закрила по законоустановения ред в случаите, в които са:
1. ощетени в резултат на необосновани ограничения и пречки да упражняват своето право на свободно движение;
2. засегнати от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях, дори след като правоотношението, при което се твърди, че са възникнали ограниченията, пречката или дискриминацията, е прекратено.
(3) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. За осъществяване на правата на лицата по ал. 1 Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта си сътрудничат със съответните държавни институции на другите държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, включително в изпълнение на Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) № 1296/2013 (ОВ, L 107/1 от 22 април 2016 г.).
Чл. 56. (1) Министерството на труда и социалната политика планира, координира и чрез Агенцията по заетостта осъществява дейността по насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на работниците от Европейския съюз и на членовете на техните семейства при упражняване на правото им на свободно движение.
(2) Агенцията по заетостта осигурява своевременно ясна, безплатна, леснодостъпна, подробна и актуална информация за всички права и задължения във връзка със свободното движение на работници на повече от един от официалните езици на институциите на Европейския съюз.
Чл. 57. Всички въпроси, свързани с упражняване правото на свободно движение на работници, се обсъждат в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
Чл. 58. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Условията и редът за командироване или изпращане на работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, от държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се определят с наредбата по чл. 5, ал. 3.
(2) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на държави – членки на Европейския съюз, на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
Чл. 59. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава пета
ДВУСТРАННО РЕГУЛИРАНЕ НА ЗАЕТОСТТА С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ
Чл. 60. Българските граждани по силата на този закон могат да работят в друга държава съгласно националното ѝ законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна:
1. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. като сключат договор с работодател от съответната държава, включително чрез посредник по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта;
2. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. като бъдат командировани или изпратени от работодателя си;
3. при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.
Чл. 61. Работодателите и посредниците по чл. 60 не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното ѝ законодателство.
Чл. 62. (1) Министърът на труда и социалната политика води преговори и сключва въз основа на решение на Министерския съвет международни договори за регулиране на трудовата миграция с трети държави, както и в областта на заетостта.
(2) Договори по ал. 1 могат да се сключват с трети държави при наличие на взаимен интерес и при отчитане развитието на политиката на Европейския съюз към трети държави, както и на общоевропейски инициативи, към които Република България се е присъединила.
(3) За гарантиране на социалните права на работниците и служителите от двете договарящи страни договорите по ал. 1 приоритетно се сключват с държави, с които има сключени или се водят преговори да бъдат сключени двустранни договори за социална сигурност.
(4) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на международните договори в областта на заетостта, по които Република България е страна, ако в тях не е предвидено друго.
Глава шеста
СЛУЖБИ ПО ТРУДОВИ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
Чл. 63. Министерството на труда и социалната политика осъществява сътрудничество със съответните институции на други държави в областта на трудовите и осигурителните отношения относно:
1. националното трудово и осигурително законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;
2. наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;
3. установените нарушения на условията и реда за наемане на работа, включително при посредничество и по двустранни договори за заетост и регулиране на трудовата миграция;
4. установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност и злоупотреби със социални права на български граждани на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.
Чл. 64. (1) За изпълнение на дейностите по чл. 63 и за защита на правата на български работници в други държави Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси в съответните задгранични представителства на Република България.
(2) Службите по ал. 1 се разкриват по предложение на министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на външните работи.
(3) В службите по ал. 1 работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба, определени след конкурс при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.
(4) При изпълнението на конкретните си дейности службите по ал. 1 се ръководят от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на външните работи.
(5) Условията и редът за осъществяване на дейността на службите по трудови и социални въпроси се определят с акт на министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на външните работи.
Глава седма
СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ
Чл. 65. (1) Република България предоставя на Европейската комисия статистически данни относно броя на работниците – граждани на трети държави, на които е разрешен достъп до пазара на труда за първи път, и относно броя на гражданите на трети държави, чието разрешение е продължено или оттеглено. Данните се предоставят по съответните категории работници, за които това е предвидено в директивите в областта на трудовата миграция.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят, разпределени по гражданство, срок на валидност на решението и икономически сектор.
(3) Данните по ал. 1 се предоставят на Европейската комисия до 6 месеца след края на съответната година в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници (ОВ, L 199/23 от 31 юли 2007 г.) и се отнасят до референтни периоди от една календарна година.
(4) За осигуряване на статистическите данни по ал. 1 и 2 Агенцията по заетостта и Министерството на вътрешните работи предоставят на Националния статистически институт всички необходими изходни данни.
Глава осма
ДОКЛАДВАНЕ
Чл. 66. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Република България представя доклади на Европейската комисия, когато такива се изискват, за прилагането на регламентите и директивите в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност в сроковете, предвидени в тях.
(2) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Докладването по ал. 1 включва и подробна оценка на правилното функциониране на схемата за мобилност в рамките на Европейския съюз, на възможните злоупотреби с тази схема, както и на взаимодействието ѝ с достиженията на правото от Шенген.
Глава девета
КОНТРОЛ
Чл. 67. (1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона.
(2) Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
Чл. 68. (1) Контролните органи по чл. 67, ал. 2 имат право да:
1. посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия, или се ползват от работници и служители, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се легитимират с лични документи;
2. изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;
3. се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците.
(2) Контролните органи по чл. 67, ал. 2 са длъжни да:
1. проверяват получените сигнали за нарушения съгласно правилата и условията, предвидени в българското законодателство;
2. не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
3. не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване;
4. пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.
(3) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи уведомяват прокуратурата.
Чл. 69. (1) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите, местните лица, приели на работа командировани или изпратени работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави, оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
(2) За извършени нарушения на този закон и на международните договори по чл. 62 работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по реда на Кодекса на труда.
Чл. 70. (1) Граждани на трети държави – незаконно наети на работа и сезонни работници, могат лично или чрез упълномощени от тях физически или юридически лица да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за нарушения на чл. 13, ал. 1, извършени от техния работодател.
(2) Трети лица, които имат доказан законен интерес от спазването на чл. 13, ал. 1, имат право да се включат от името или в подкрепа на гражданин на трета държава – незаконно нает на работа и сезонен работник, с неговото съгласие в административните и гражданските производства, предвидени по този закон и по Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Оказването на съдействие по ал. 1 и 2 на гражданите на трети държави, които са незаконно наети на работа, не се смята за подпомагане на незаконно пребиваване.
(4) Упълномощаването по ал. 1 и съгласието по ал. 2 са в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Чл. 71. (1) Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ извършва контрол по наемането на работа на чужденци.
(2) Оценката на риска по ал. 1 се извършва с оглед на идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е възможно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци.
(3) Оценката на риска по ал. 1 се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения на забраната по чл. 13, ал. 1.
(4) Оценката на риска по ал. 1 може да се извършва и по отношение на незаконното наемане на законно пребиваващи в Република България чужденци.
Чл. 72. (1) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ може да прилага следните принудителни административни мерки:
1. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани или изпратени работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави, за преустановяване на нарушенията по този закон;
2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон;
3. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица и местните лица, приели на работа командировани или изпратени работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави, за отстраняване на нарушения, свързани с начисляването във ведомостите за заплати и изплащането на суми за трудови възнаграждения, които са под минималните, приети за страната за съответната категория работници;
4. да дава задължителни предписания на работодател, който е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за начисляване и изплащане на дължимите му по чл. 13 плащания.
(2) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинените вреди.
(3) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.
Чл. 73. Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Когато работодателят е подизпълнител, изпълнителят, чийто пряк подизпълнител е работодателят, както и всеки следващ изпълнител, чиито подизпълнители са те, когато се установи с влязъл в сила акт на компетентен орган, че са знаели за нарушенията към командирован или изпратен работник или служител, към сезонния работник, към наетия на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец и не са информирали контролните органи, могат да отговарят заедно с работодателя или вместо него за всички задължения, произтичащи от закона.
Чл. 74. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ поддържа на интернет страницата си актуален списък на работодателите, на които е наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните 5 години.
Глава десета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 75. (1) На физически и/или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание на контролните органи по чл. 72, ал. 1, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 20 000 лв.
(2) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. На работодател, длъжностно лице или физическо лице, на местно лице, приело на работа командировани или изпратени работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 75а. Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. (1) Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага и в случаите, когато се извършва трудова дейност при условията на чл. 24, ал. 3 от чужденец, който притежава виза за краткосрочно пребиваване на основание, различно от сезонна работа.
(4) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глобаот 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 40 000 лв.
(5) Наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.
(6) Наказанията по ал. 2, 4 и 5 се налагат на работодателя за всеки незаконно нает законно пребиваващ чужденец.
(2) Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. На местно лице, приело на работа командирован или изпратен работник или служител от друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, или работник или служител от трета държава, което наруши условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 5000 лв., за всеки чужденец, а за повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.
(3) На работодател, който не е декларирал в Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на граждани на трети държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България и са членове на семейство на български граждани или на граждани на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.
Чл. 77. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 78. (1) В случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 79. (1) Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.
(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или на адреса по месторабота, връчването се извършва, като на таблото за обявления и на официалната интернет страница на органа по чл. 67, ал. 2 се поставя съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване.
(3) В случаите по ал. 2, изречение второ, актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението и публикуването му на официалната интернет страница на органа по чл. 67, ал. 2.
(4) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този закон не е установен друг ред.
(6) Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции се администрират от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. Започнатите до влизането в сила на този закон съдебни производства по наложени санкции от контролните органи се довършват по досегашния ред.
§ 4. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г. и бр. 54, 79, 101 и 102 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1 т. 4 и 5 се отменят.
2. В чл. 74ж, ал. 2 т. 2 и 3 се отменят.
3. В чл. 74л ал. 4 се изменя така:
„(4) Всяка година до 30 юни Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 за регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа, и уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за настъпилите промени.“
4. Глава осма „Работа на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България“ с чл. 67 – 74д се отменя.
5. В чл. 76, ал. 2 думите „местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави“ и запетаята след тях се заличават.
6. В чл. 78, ал. 1, т. 1 думите „на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави“ и запетаята след тях се заличават.
7. Членове 78а и 78б се отменят.
8. В чл. 79, ал. 2 думите „на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави“ и запетаята след тях се заличават.
9. Членове 82 и 82а се отменят.
10. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 14, 14а, 27а, 33 и т. 36, 37 и 38 се отменят.
§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1:
а) в т. 1 накрая се добавя „по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“;
б) в т. 15 накрая се добавя „и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“;
в) в т. 16 накрая се добавя „или са получили положително становище от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията – в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания“.
2. Член 24а се изменя така:
„Чл. 24а. (1) Разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване могат да получат чужденци, които искат да извършват дейност на свободна практика и отговарят на условията за получаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) За издаването на документите по ал. 1 се представят пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. заявление по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Не се издава виза за дългосрочно пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 – 13 и т. 16 – 20.“
3. В чл. 24и, ал. 1 думите „разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта“ се заменят с „достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
4. Създават се чл. 24к и 24л:
„Чл. 24к. (1) Разрешение за сезонен работник с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.
(5) На притежателя на решението по ал. 2 се издава разрешение за пребиваване на сезонен работник съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „сезонен работник“.
(6) Притежателят на разрешение по ал. 1 има право да бъде информиран писмено за произтичащите от разрешението права.
(7) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, сезонният работник има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл срокът по ал. 2.
Чл. 24л.
(1) За извършване на сезонна работа за срок до 90 дни чужденецът трябва да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане.
(2) Регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.“
5. В чл. 25 се създава ал. 5:
„(5) На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.“
6. В чл. 26, ал. 2 след думите „24и“ се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33м“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“.
7. Член 33 се отменя.
8. В чл. 33к, ал. 1 думите „Закона за насърчаване на заетостта“ се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
9. Създава се глава трета „в“ с чл. 33п – 33т:
„Глава трета „в“
ПРЕБИВАВАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ВЪТРЕШНОКОРПОРАТИВНИЯ ТРАНСФЕР
Чл. 33п.
(1) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер“.
(4) Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.
(5) Когато валидността на разрешението по ал. 1 изтече по време на процедурата за подновяване, лицето има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението.
Чл. 33р.
(1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 33с. Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.
Чл. 33т.
(1) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „забележка“ се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ“.
(3) Министерството на вътрешните работи информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.
(4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи на Република България, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(5) Приемащото предприятие информира дирекция „Миграция“ и Агенцията по заетостта за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.
(6) На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за когото са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, не се разрешава влизане или престой на територията на Република България.“
10. В чл. 40, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „24и“ се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33л“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“;
б) в т. 12 след думите „Синя карта на Европейския съюз“ се добавя „или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ и се поставя запетая, а думите „законодателството на Република България“ се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
11. В чл. 44а, ал. 4 думите „наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаването на заетостта“ се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
12. Член 48а се отменя.
13. В чл. 53, ал. 1 думите „и по чл. 33, ал. 2“ се заличават.
14. В чл. 57 накрая се добавя „по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
15. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 1б след думите „на чужденеца“ се добавя „или разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“;
б) създават се т. 1ж – 1и:
„1ж. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ е разрешението с обозначение „ICT – вътрешнокорпоративния трансфер“, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като първа държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер, издадено на работник – гражданин на трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
1з. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер“ е разрешението с обозначение „mobile ICT – мобилност при ВКТ“, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като втора държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.
1и. „Разрешение за сезонен работник“ е разрешението с обозначение „сезонен работник“, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава – членка на Европейския съюз, за целите на сезонна работа.“
§ 6. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г.) в чл. 29, ал. 3 думите „до три месеца“ се заменят с „до 9 месеца“.
§ 7. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) в чл. 59, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „но за не повече от 5 години“.
2. Създава се т. 2а:
„2а. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;“.
3. Създават се т. 7б – 7г:
„7б. разрешение за сезонен работник – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „сезонен работник“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7в. разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „ICT – вътрешнокорпоративен трансфер“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7г. разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;“.
§ 8. Законът влиза в сила от 21 май 2016 г. с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.