Закон за потребителския кредит

(2) Разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-дълъг от три месеца.

(3) Разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора.

(4) Нова – ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 17.07.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г. Разпоредбите на закона се прилагат за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с общ размер на кредита, по-голям от 75 000 евро или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора.

(2) Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

(3) Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

(4) Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

(2) Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

(3) Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора.

(4) Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 12.04.2014 г. Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия:

(5) Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 12.04.2014 г. Всяка уговорка, която противоречи на условията по ал. 4 или ги заобикаля, е нищожна.

(2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

(3) Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.

(4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

(2) Потребителят може да прекрати договора за потребителски кредит под формата на овърдрафт, сключен за неопределен период от време, във всеки момент, без да дължи разходи, освен ако в договора е уговорен срок за предизвестие за прекратяване на договора. Срокът на предизвестието не може да бъде по-дълъг от един месец.

(2) Кредиторът предоставя информацията по ал. 1 на хартиен или на друг траен носител редовно през определен период от време.

(3) В случай на значително превишение на наличността по сметката или на договорения размер на овърдрафта, което продължава повече от месец, кредиторът уведомява незабавно потребителя писмено или на друг траен носител за:

(2) Потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.

(3) Изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г. Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определен референтен лихвен процент и новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства и информацията за новия референтен лихвен процент и за неговите компоненти може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора за кредит могат да уговорят, че информацията по ал. 1 се предоставя периодично на потребителя.

(2) Кредиторът информира потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяко увеличение на лихвения процент или на дължимите от потребителя разходи преди тяхното влизане в сила. Потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.

(3) Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определен референтен лихвен процент и новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства и информацията за новия референтен лихвен процент може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора могат да уговорят в договора за кредит, че информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя в извлечение от сметка.

(2) При вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и да вземе предвид информацията, съдържаща се в регистъра, при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита.

(3) Когато след сключване на договора за потребителски кредит страните постигнат съгласие да променят общия размер на кредита, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да оцени неговата кредитоспособност преди всяко увеличение на общия размер на кредита, което превишава с 25 на сто договорения размер на кредита.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато предоставянето на съответната информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.

(3) Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 23.02.2019 г. При обработването на лични данни на потребители и при осъществяването на достъп до тези данни във връзка с предоставянето на информация за оценка на тяхната кредитоспособност се прилагат изискванията за защита на личните данни.

(2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

(3) При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:

(4) Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 12.04.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

(5) Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 12.04.2014 г. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

(6) Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 12.04.2014 г. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

(7) Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.

(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.

(3) Когато договорът за потребителски кредит е непосредствено свързан с територията на Република България или с територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или с територията на повече държави - членки на Европейския съюз, потребителят не може да бъде лишен от защитата, предоставена му по този закон, или от защитата, предоставена му от законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз.

(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.

(2) Информацията по ал. 1 трябва да е ясна, разбираема, лесна за виждане и да е придружена от представителен пример.

(3) Във всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, информацията за лихвения процент, за годишния процент на разходите, за общия размер на кредита, дължим от потребителя, и за това, дали кредитът е с фиксиран или с променлив лихвен процент, се представя задължително с еднакъв по размер, вид и формат шрифт.

(4) Когато рекламата за потребителски кредит не посочва лихвения процент или друго число, свързано с разходите по кредита, изискванията на ал. 1 не се прилагат.

(5) Когато кредиторът поставя като условие за предоставяне на кредита сключването на договор за предоставяне на допълнителна услуга, например застраховка, стойността на която не може да бъде определена предварително, или когато сключването на такъв договор произтича от прилагането на клаузи и търговски условия, рекламата посочва по ясен и разбираем начин, който е лесен за отличаване, необходимостта от сключването на договор за предоставяне на тази допълнителна услуга и годишния размер на разходите по кредита.

(6) Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 18.07.2015 г. За рекламата по ал. 1 се прилагат и чл. 68б – 68м от Закона за защита на потребителите.

(2) Когато кредиторът прехвърли вземанията си по договора за потребителски кредит на трето лице, потребителят има право да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.

(3) Недействителна е всяка клауза от договора за потребителски кредит, която изключва или ограничава правото на потребителя по ал. 2.

(4) Кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато първоначалният кредитор по споразумение с новия кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя.

(2) При предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. При продажбата на стоки или предоставянето на услуги с продължително изпълнение задължението на потребителя възниква от първата доставка на стоката или предоставяне на услугата и се прекратява при преустановяване на доставката.

(3) Продавачът на стоката или доставчикът на услугата е длъжен да пази копие от договора за кредит, предоставен на потребителя, и да го представи при поискване на контролните органи по този закон.

(4) Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата.

(5) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се прекратява в случаите, когато:

(6) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги не се прекратява, когато потребителят заплати единичната продажна цена на стоката или услугата преди изтичането на срока по ал. 5, т. 1.

(7) При прекратяване на договора за продажба на стока или за предоставяне на услуга съгласно ал. 5 продавачът на стоката или доставчикът на услугата е длъжен да възстанови на потребителя заплатените от него авансови суми.

(2) В случаите по ал. 1 потребителят има право да иска от кредитора обезщетение за разликата между договореното и реално доставеното, когато са налице едновременно следните условия:

(3) Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги, той не е обвързан от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит.

(2) Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1.

(3) Уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство.

(4) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.

(5) Отказът на потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на ал. 2 и 3 и е изпълнено условието по ал. 4.

(6) При упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.

(7) При упражняване на правото си на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора.

(2) Когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с потребителя, поръчителя и солидарния длъжник и да установи характера на затрудненията.

(3) Кредиторът предоставя на потребителя, поръчителя и солидарния длъжник своевременно информация за:

(4) Преди пристъпване към принудително изпълнение в разумен срок, като вземат предвид конкретните обстоятелства, довели до затруднения, кредиторите прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране. Такива мерки за преструктуриране отчитат положението на потребителя и се състоят най-малко от:

(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

(3) Кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане по потребителски кредит.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

(3) Методиката по ал. 1 се описва в договора за потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.

(4) Кредиторът публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент по ал. 1.

(5) Нова – ДВ, бр. 51 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г. Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от кредитор за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.).

(6) Нова – ДВ, бр. 51 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г. Кредиторът уведомява потребителя по реда на чл. 14 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 5. Към момента на прилагането на плана по ал. 5 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент.

(2) Когато задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит са гарантирани чрез издаването на запис на заповед или менителница, след всяко плащане кредиторът ги привежда незабавно в съответствие с остатъка по задължението.

(3) При погасяване на задължението на потребителя кредиторът е длъжен незабавно да върне издадения запис на заповед или менителница.

(4) Кредиторът отговаря за всички вреди, причинени на потребителя при неизпълнение на задълженията по ал. 1, 2 и 3.

(5) Кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита.

(2) Ако е предвидено в договора, кредиторът може да прекрати договора за кредит с неопределен срок по общия ред, като изпрати на потребителя изготвено на хартиен или на друг траен носител предизвестие най-малко два месеца преди това.

(3) Когато е предвидено в договора за кредит и при наличието на обективни причини, кредиторът може да прекрати усвояването на суми по договора за кредит от потребителя, сключен за неопределен период от време.

(4) В случаите по ал. 3 кредиторът е длъжен да информира предварително потребителя на хартиен или на друг траен носител, като посочи причините за прекратяване усвояването на суми по договора за кредит, а когато това не е възможно - незабавно след това, овен ако предоставянето на тази информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.

(2) Договорът за посредничество за предоставяне на потребителски кредит е договор, въз основа на който физическо или юридическо лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, предлага или се задължава да уреди сключването на договор за потребителски кредит или да посочи възможност за сключването му.

(3) Договорът по ал. 1 се сключва в писмена форма.

(4) Всяка реклама и всеки документ, предназначени за потребителя, изготвени и/или разпространявани от или за сметка на кредитния посредник, трябва да посочат ясно обхвата на неговите правомощия, по-специално дали работи само с един кредитор, с повече кредитори или извършва дейност като независим брокер.

(5) Преди сключването на договор за потребителски кредит кредитният посредник и потребителят уговарят писмено или на друг траен носител размера на евентуалните разходи, свързани с услугите, предоставени от кредитния посредник, в т.ч. и неговото възнаграждение, дължими от потребителя.

(6) Кредитният посредник уведомява кредитора за дължимите от потребителя разходи, свързани с предоставените от него услуги, в т.ч. дължимото от потребителя възнаграждение, за изчисляване на годишния процент на разходите.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже верността на съдържащите се в рекламата твърдения, както и да разпореди представянето на доказателствата да се извърши в определен от него срок.

(2) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 15 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 15 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 15 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция - от 8000 до 15 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция - от 8000 до 15 000 лв.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.