Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 16 февруари 2022 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (4 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за киберсигурност
Консолидиран текств сила от 16 февруари 2022 г. до 16 март 2022 г. (към 16 февруари 2022 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 94 от 2018 г.6 промени, последна в ДВ, бр. 55 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. (1) Този закон урежда дейностите по:
1. организацията, управлението и контрола на киберсигурността, включително дейности и проекти по киберотбрана и по противодействие на киберпрестъпността;
2. предприемане на необходимите мерки за постигане на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност.
(2) С този закон се определят и правомощията и функциите на компетентните органи в областта на киберсигурността.
Киберсигурност. Мрежова и информационна сигурност
Чл. 2. (1) Киберсигурност е състояние на обществото и държавата, при което чрез прилагане на комплекс от мерки и действия киберпространството е защитено от заплахи, свързани с неговите независими мрежи и информационна инфраструктура или които могат да нарушат работата им.
(2) Киберсигурността включва мрежова и информационна сигурност, противодействие на киберпрестъпността и киберотбрана.
(3) Мрежова и информационна сигурност е способността на мрежите и информационните системи да се противопоставят на определено ниво на въздействия, засягащи отрицателно наличието, истинността, целостта или поверителността на съхранявани, пренасяни или обработвани данни или на свързаните с тях услуги, предлагани от тези мрежи и информационни системи или достъпни чрез тях.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Обхват
Чл. 4. (1) С този закон се определят изискванията към:
1. административните органи;
2. операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги – за всеки сектор, подсектор и услуги, посочени в приложения № 1 и 2;
3. лицата, осъществяващи публични функции, които не са определени като оператори на съществени услуги, когато тези лица предоставят административни услуги по електронен път;
4. организациите, предоставящи обществени услуги, които не са определени като оператори на съществени услуги или не са доставчици на цифрови услуги по смисъла на този закон, когато тези организации предоставят административни услуги по електронен път.
(2) Оператор на съществени услуги е публичен или частен субект от посочените в приложение № 1 категории, който отговаря на следните критерии:
1. да предоставя съществена услуга, и
2. предоставянето на тази съществена услуга да зависи от мрежи и информационни системи, и
3. инцидентите в мрежовата и информационната сигурност да имат значително увреждащо въздействие върху предоставянето на тази услуга.
(3) Административните органи по чл. 16, ал. 1 определят операторите на съществени услуги съгласно критериите по ал. 2 и в съответствие с методика, приета от Министерския съвет, и уведомяват председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ за това. Методиката се приема по предложение на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.
(4) Когато оператор предоставя съществена услуга в две или повече държави – членки на Европейския съюз, административният орган по чл. 16, ал. 1 провежда консултации със съответните държави преди вземането на решение относно определянето на оператора.
(5) Операторите на съществени услуги спазват изискванията за мрежова и информационна сигурност, предвидени в този закон, само по отношение на предоставяните от тях съществени услуги.
(6) Когато в правен акт на Европейския съюз или в закон, който е специален за конкретен сектор или услуга, посочени в приложения № 1 и 2, се предвижда операторите на съществени услуги или доставчиците на цифрови услуги да гарантират мрежовата и информационната си сигурност или да уведомяват за инциденти, се прилагат тези актове, при условие че техните изисквания са най-малкото равностойни като резултат на задълженията, предвидени в този закон.
Изключения
Чл. 5. Този закон не се прилага:
1. за комуникационните и информационните системи за обработка на класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация;
2. Изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 26.07.2020 г. за мрежите и информационните системи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Технически операции“, Служба „Военно разузнаване“ и Националната служба за охрана, които не са свързани с предоставянето на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи; изискванията, управлението и контролът на тези мрежи и информационни системи се осъществяват при условия и по ред, определени от съответните ръководители;
3. по отношение на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения, с изключение на чл. 14, ал. 5, чл. 15, ал. 6 и чл. 19, ал. 3;
4. за доставчици на удостоверителни услуги по смисъла на чл. 3, т. 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.);
5. за доставчици на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за малките и средните предприятия.
Регистър
Чл. 6. (1) Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г. Министърът на електронното управление създава, води и поддържа регистър на съществените услуги по смисъла на този закон, който съдържа:
1. видове съществени услуги;
2. списък на операторите на съществени услуги и предоставяните от тях услуги;
3. сфера на дейност;
4. брой потребители, разчитащи на услугата, предоставяна от оператора;
5. географски обхват на областта, която може да бъде засегната от даден инцидент.
(2) Списъкът по ал. 1, т. 2 се преразглежда и актуализира на всеки две години от съответните административни органи по чл. 16, ал. 1, за което те уведомяват председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.
(3) Редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра се определя с наредбата по чл. 3, ал. 2.
(4) Регистърът по ал. 1 не е публичен.
Система за киберсигурност
Чл. 7. (1) Системата за киберсигурност е част от системата за защита на националната сигурност.
(2) Управлението и организацията на системата за киберсигурност се осъществяват от Министерския съвет. За подпомагане изпълнението на тези дейности към Министерския съвет се създава Съвет по киберсигурността.
(3) Министерският съвет приема с решение Национална стратегия за киберсигурност, а в случаите по чл. 8, ал. 3 – и Национална стратегия за мрежова и информационна сигурност.
Чл. 8. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Дейност на Съвета по киберсигурността
Чл. 10. Съветът по киберсигурността:
1. анализира тенденциите на киберзаплахите, рисковете, методите за противодействие и за развитието на необходимия капацитет, приоритетите за изграждането и развитието на човешки, технологични, инфраструктурни, финансови и организационни компоненти и при необходимост предлага решения и действия по отношение на тях;
2. предлага на Министерския съвет Национална стратегия за киберсигурност и пътната карта към нея, както и изготвя периодичната им актуализация;
3. предоставя информация на Съвета по сигурността към Министерския съвет относно състоянието на сигурността в киберпространството за включване в проекта на годишен доклад за състоянието на националната сигурност по чл. 9, т. 7 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност;
4. осъществява взаимодействие с компетентните органи в областта на киберсигурността, включително с националните компетентни органи по чл. 16, с Националното единно звено за контакт, с регулаторни органи и с други институции;
5. дава предложения за хармонизиране и координиране на секторните политики за постигане на високо общо ниво на киберсигурност на икономиката и обществото;
6. предлага на Министерския съвет Национален план за управление на киберкризи;
7. взаимодейства със Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Национален координатор по киберсигурността
Чл. 11. (1) Министър-председателят определя национален координатор по киберсигурността, който е и секретар на Съвета по киберсигурността.
(2) Националният координатор по киберсигурността:
1. ръководи изготвянето и актуализирането на Националната стратегия за киберсигурност и пътната карта към нея;
2. участва при изграждането и развитието на Националната координационно-организационна мрежа за киберсигурност и осигуряването на нейната надеждност, сигурност и устойчивост;
3. участва при създаването и развитието на Националния киберситуационен център, координира действията и комплексната реакция при заплаха от киберкриза и заплахи от хибриден характер;
4. предлага на Съвета по киберсигурността:
а) нива за оценка на заплахата от кибератаки и киберинциденти и критерии за определянето им;
б) степени за определяне нивото на готовност за противодействие на кибератаки и киберинциденти – в зависимост от нивото на заплаха;
в) мерките, които да се предприемат при съответните степени на готовност;
5. при необходимост, в състояние на повишена заплаха от кибер- или от хибриден характер, подпомага сформирането на екипи за анализ, реакция и възстановяване с участието на експерти от различни ведомства и организации;
6. съдейства при планирането, подготовката и провеждането на учения в областта на киберсигурността;
7. осигурява взаимодействие и подпомага дейността на секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Чл. 12. Текстът към тази дата още не е наличен.
Министър на отбраната. Началник на отбраната
Чл. 13. (1) Министърът на отбраната провежда държавната политика за защита и активно противодействие на кибератаки и хибридни въздействия върху системите за управление на отбраната и въоръжените сили. Министърът на отбраната организира подготовката за киберотбрана на системите за управление на страната при положение на война, военно положение и извънредно положение.
(2) Министърът на отбраната:
1. организира изграждането и развиването на способности за киберотбрана за защита на системите за управление на отбраната и въоръжените сили, включително на център за киберотбрана и тяхното ресурсно осигуряване;
2. организира координацията и взаимодействието във връзка с изпълнението на поети ангажименти за колективна отбрана на споделеното киберпространство с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз;
3. Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г. съвместно с министъра на вътрешните работи, министъра на електронното управление и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“:
а) изготвя допълнителни изисквания по отношение на планирането и осъществяването на мероприятията по подготовка на киберотбраната и киберустойчивостта на страната при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война и организира осъществяването на контрола за тяхното изпълнение;
б) организира изграждането, развиването и поддържането на потенциал за защита и активно противодействие, адекватно на съвременните предизвикателства и заплахи в киберпространството.
(3) Министърът на отбраната определя с наредба условията и реда за изграждане и поддържане на киберрезерв с цел повишаване на капацитета и способностите за киберотбрана във взаимодействие с научноизследователската и образователната общност и индустрията. Киберрезервът участва в съвместни обучения и тренировки и може да бъде включван при необходимост за решаване на практически задачи, свързани с киберотбраната.
(4) Началникът на отбраната:
1. организира поддържането на способности за киберотбрана за защита на системите за управление на отбраната и въоръжените сили;
2. възлага интегрирането на задачите по киберотбрана като елемент от стратегическото планиране в плановете за изграждане на отбранителни способности и в плановете за операции на въоръжените сили;
3. организира и координира провеждането на международни или национални занятия, тренировки и учения в областта на киберотбраната.
Министър на вътрешните работи
Чл. 14. (1) Министърът на вътрешните работи провежда държавната политика в областта на противодействието на киберпрестъпността.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи:
1. извършват оперативно-издирвателна дейност за противодействие на киберпрестъпността и произтичащите от нея заплахи за националната сигурност и за опазване на обществения ред;
2. поддържат и развиват способности за киберпревенция и защита, реакция, разследване и правоприлагане при компютърни престъпления;
3. усъвършенстват организационната база и способностите на органите за разкриване и разследване на престъпни дейности в киберпространството и осъществяват взаимодействие с всички заинтересовани страни;
4. осъществяват разследване при извършени компютърни престъпления, от които произтичат заплахи за националната сигурност и за опазване на обществения ред;
5. извършват дейности по повишаване на информираността на обществото за съществуващи и нововъзникващи киберзаплахи и свързания с тях риск от престъпни деяния.
(3) В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи се изгражда:
1. Център по киберпрестъпност, който осъществява дейности по разкриване, разследване и документиране на компютърни престъпления на национално ниво, и
2. екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за Министерството на вътрешните работи.
(4) В изпълнение на дейностите по ал. 2 и 3 Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи:
1. поддържа готовност за координирана, съвместна реакция с Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност по чл. 19;
2. подпомага разследващите органи чрез изготвяне на дигитални експертни справки на веществени доказателства;
3. разполага с технически, финансови и човешки ресурси за гарантиране ефективното осъществяване на дейностите по ал. 2 и за изграждането на центъра по ал. 3, т. 1.
(5) При уведомяване от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни незабавно, когато това е технически възможно, да филтрират или преустановят зловредния интернет трафик – източник на кибератака, към мрежи и информационни системи на субектите по чл. 4, ал. 1.
Държавна агенция „Национална сигурност“
Чл. 15. (1) Държавна агенция „Национална сигурност“ изпълнява политиката по защита от киберинциденти в комуникационните и информационните системи на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
(2) Изм. – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Държавна агенция „Национална сигурност“ администрира и ползва Център за мониторинг и реакция на инциденти със значително увреждащо въздействие върху комуникационните и информационните системи на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
(3) Центърът по ал. 2 изпълнява следните дейности:
1. мониторинг и събиране на информация за събития и инциденти, свързани със сигурността на комуникационните и информационните системи на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;
2. подаване на предупреждения за киберзаплахи и информация за киберинциденти към стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;
3. оказване на методическо съдействие в процеса на управление на киберинциденти;
4. осигуряване на цялостен анализ на постъпващата информация и оценка на информационната защита на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
(4) Центърът по ал. 2 поддържа готовност за координирана съвместна реакция в рамките на Националната координационно-организационна мрежа за киберсигурност при настъпването на инциденти, свързани със сигурността на комуникационните и информационните системи на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
(5) Центърът по ал. 2 изпълнява и задачи, свързани с функциите на Държавна агенция „Национална сигурност“ по чл. 6, ал. 5 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
(6) При уведомяване от Държавна агенция „Национална сигурност“ ръководителите на стратегически обекти и възлагащите и извършващите стратегически дейности са длъжни незабавно, когато това е технически възможно, да филтрират или преустановят зловредния интернет трафик – източник на кибератака.
(7) Нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Центърът по ал. 2 се изгражда и поддържа от Държавна агенция „Електронно управление“.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност
Чл. 19. (1) Към Държавна агенция „Електронно управление“ се създава Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, който отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2.
(2) Националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност:
1. действа като звено за контакт по въпроси, свързани с мрежовата и информационната сигурност на национално ниво и по оперативни въпроси на международно ниво;
2. подпомага дейностите по създаването на секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност;
3. участва в изграждането и дейностите на Националната мрежа на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност;
4. обобщава и анализира предоставената информация от секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност и изготвя доклади в случай на необходимост;
5. предоставя съвети и препоръки на органите на държавната власт, органите на местното самоуправление и юридическите лица, създадени със специален закон, по важни въпроси, свързани с мрежовата и информационната сигурност;
6. оказва експертна подкрепа на административните органи и на други юридически лица при изграждане, внедряване и поддържане в актуално състояние на системи за управление на информационната сигурност съгласно националните и международните стандарти в тази област;
7. участва в разработването и тестването на национални и по линия на Европейския съюз и НАТО стандартни оперативни процедури;
8. при възникване на инциденти в мрежовата и информационната сигурност дава препоръчителни указания на административните органи, на националните компетентни органи и на секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност;
9. информира незабавно Националното единно звено за контакт за уведомленията за трансгранични инциденти със значително увреждащо въздействие и за трансгранични инциденти със съществено въздействие, подадени съгласно този закон, и в случай на необходимост иска съдействие от Националното единно звено за контакт за тяхното разрешаване;
10. участва в международни мрежи за сътрудничество.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, оказват съдействие на Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за отстраняване на установени от него киберинциденти в техните мрежи и/или услуги.
Чл. 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава втора
МРЕЖОВА И ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ
Задължения на административните органи по отношение на изискванията за сигурност и уведомяване за инциденти
Чл. 21. (1) Административните органи осигуряват и отговарят за сигурността на използваните от тях мрежи и информационни системи.
(2) Административните органи предприемат:
1. подходящи и пропорционални мерки, които трябва да осигуряват ниво на мрежова и информационна сигурност, съответстващо на съществуващия риск;
2. подходящи мерки за предотвратяване и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите, засягащи мрежовата и информационната им сигурност, с цел осигуряване на непрекъснатост на дейността им;
3. мерките, определени с наредбата по чл. 3, ал. 2.
(3) Административните органи уведомяват секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат въздействие върху непрекъснатостта на тяхната дейност.
(4) Първоначално уведомяване се прави до два часа след констатирането на инцидента. Уведомленията се подават по образец съгласно наредбата по чл. 3, ал. 2 и съдържат информация, която дава възможност на секторния екип да определи евентуалното трансгранично въздействие на инцидента.
(5) В срок до 5 работни дни административният орган предоставя на секторния екип пълната информация за инцидента, определена с наредбата по чл. 3, ал. 2.
(6) При наличие на обосновано предположение, че докладваният инцидент може да се класифицира като компютърно престъпление, секторният екип уведомява Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи.
(7) Секторният екип запазва поверителността на информацията, съдържаща се в уведомленията.
Задължения на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, по отношение на изискванията за сигурност и уведомяване за инциденти
Чл. 22. (1) Лицата и организациите по чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 осигуряват и отговарят за мрежовата и информационната си сигурност при предоставянето на административни услуги по електронен път.
(2) Лицата и организациите по ал. 1 уведомяват секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях административни услуги по електронен път. В тези случаи се прилага съответно чл. 21, ал. 4, 5 и 6.
(3) Секторният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност запазва търговските интереси на лицата и организациите по ал. 1, както и поверителността на информацията, съдържаща се в уведомленията им.
Задължения на операторите на съществени услуги по отношение на изискванията за сигурност и уведомяване за инциденти
Чл. 23. (1) Операторите на съществени услуги предприемат:
1. подходящи и пропорционални мерки, които трябва да осигуряват ниво на мрежова и информационна сигурност, съответстващо на съществуващия риск;
2. подходящи мерки за предотвратяване и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите, засягащи мрежовата и информационната им сигурност, с цел осигуряване на непрекъснатост на предоставяните от тях съществени услуги;
3. мерките, определени с наредбата по чл. 3, ал. 2.
(2) Операторите на съществени услуги уведомяват съответния секторен екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях съществени услуги. В тези случаи се прилагат съответно чл. 21, ал. 4, 5 и 6.
(3) Когато оператор на съществени услуги разчита на доставчик на цифрови услуги, за да предоставя съществена услуга, операторът уведомява доставчика на цифрови услуги за всяко значително увреждащо въздействие върху непрекъснатостта на съществената услуга, дължащо се на инцидент, засягащ доставчика на цифрови услуги.
(4) Съответният секторен екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност запазва търговските интереси на оператора на съществени услуги, както и поверителността на информацията, съдържаща се в уведомлението му.
Предоставяне на информация
Чл. 24. (1) Съответният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност при поискване предоставя на подалия уведомление за инцидент административен орган, лице или организация по чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 и оператор на съществени услуги съответната информация във връзка с последващите действия по уведомлението, включително информация, която би спомогнала за предприемането на ефективни действия при инцидента.
(2) След консултация със съответния субект по ал. 1, подал уведомлението, съответният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност може да информира обществеността за отделни инциденти, когато е необходима обществена осведоменост с цел предотвратяване на инцидент или справяне с текущ инцидент.
Задължения на доставчиците на цифрови услуги по отношение на изискванията за сигурност и уведомяване за инциденти
Чл. 25. (1) Доставчиците на цифрови услуги предприемат:
1. подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за управление на рисковете за сигурността на мрежите и информационните системи, използвани от тях при предоставянето на територията на Република България на услугите, посочени в приложение № 2;
2. подходящи мерки за предотвратяване и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите, засягащи мрежовата и информационната им сигурност, върху предоставяните от тях на територията на Република България услуги, посочени в приложение № 2, с цел осигуряване на непрекъснатост на тези услуги;
3. мерките, определени с наредбата по чл. 3, ал. 2.
(2) Мерките по ал. 1, т. 1 осигуряват ниво на мрежова и информационна сигурност, съответстващо на съществуващия риск, като са съобразени със:
1. сигурността на системите и съоръженията;
2. действията при инциденти;
3. управление на непрекъснатостта на дейностите;
4. наблюдение, одит и изпитване;
5. спазване на международни стандарти.
(3) Доставчиците на цифрови услуги уведомяват съответния секторен екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат съществено въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях цифрови услуги. В тези случаи се прилагат съответно чл. 21, ал. 4, 5 и 6.
(4) За определяне на въздействието на даден инцидент като съществено се вземат предвид:
1. броят ползватели, засегнати от инцидента, и по-специално ползвателите, които разчитат на услугата за предоставяне на собствените си услуги;
2. продължителността на инцидента;
3. географският обхват по отношение на областта, засегната от инцидента;
4. степента на нарушаване на функционирането на услугата;
5. степента на въздействие върху стопанските и обществените дейности.
(5) Доставчиците на цифрови услуги подават уведомление по ал. 3 само когато имат достъп до информацията, която е необходима, за да се оцени въздействието на инцидента като съществено съгласно ал. 4.
(6) След консултация със засегнатия доставчик на цифрови услуги съответният секторен екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност и когато е приложимо, органите или екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност на други засегнати държави – членки на Европейския съюз, може да информират обществеността за отделни инциденти или да изискат от доставчика на цифрови услуги да информира за това, когато е необходима обществена осведоменост с цел предотвратяване на инцидент или справяне с текущ инцидент или когато разкриването на инцидента е в интерес на обществеността поради други причини.
(7) Съответният секторен екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност запазва търговските интереси на доставчика на цифрови услуги, както и поверителността на информацията, съдържаща се в уведомлението му.
Юрисдикция и териториалност по отношение на доставчик на цифрови услуги
Чл. 26. (1) Когато доставчик на цифрови услуги има седалище и адрес на управление или представител в Република България, но неговите мрежи и информационни системи са разположени в една или повече други държави – членки на Европейския съюз, съответният национален компетентен орган и компетентните органи на другите държави си сътрудничат и се подпомагат взаимно, ако е необходимо. Помощта и сътрудничеството може да включват обмен на информация между съответните компетентни органи и искания за предприемане на действията по чл. 16, ал. 8.
(2) Доставчик на цифрови услуги, който не е установен в държава – членка на Европейския съюз, но предлага в Европейския съюз услугите, посочени в приложение № 2, определя свой представител в Европейския съюз. Представителят трябва да е установен в една от държавите – членки на Европейския съюз, в които се предлагат услугите. Когато представителят е със седалище и адрес на управление в Република България, се приема, че доставчикът на цифрови услуги е под юрисдикцията на Република България.
(3) Определянето на представител от доставчика на цифрови услуги не засяга съдебните производства, които биха могли да бъдат започнати срещу самия доставчик на цифрови услуги.
Уведомяване за инциденти от субекти извън посочените по чл. 4, ал. 1
Чл. 27. (1) Субекти извън посочените по чл. 4, ал. 1 може да уведомяват секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инциденти, които имат въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях услуги.
(2) При обработването на уведомленията секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност действат съгласно съответните разпоредби на тази глава, като уведомленията на субектите по чл. 4, ал. 1 се обработват с предимство пред уведомленията по ал. 1.
(3) Уведомленията по ал. 1 се обработват само когато това не представлява несъразмерна или неоправдана тежест.
Глава трета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Отговорност за нарушения, свързани с уведомяване за инциденти
Чл. 28. (1) Административен орган, който не уведоми или уведоми след срока по чл. 21, ал. 4 секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за всеки инцидент, който има въздействие върху непрекъснатостта на неговата дейност, както и когато уведомлението не съдържа достатъчно информация по чл. 21, ал. 4, изречение второ, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 2000 до 20 000 лв.
(3) На лице или организация по чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4, която не уведоми или уведоми след срока по чл. 21, ал. 4 секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за всеки инцидент, който има въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях административни услуги по електронен път, както и когато уведомлението не съдържа достатъчно информация по чл. 21, ал. 4, изречение второ, в случай че деянието не съставлява престъпление, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е от 2000 до 20 000 лв., а имуществената санкция е от 5000 до 25 000 лв.
(5) Глобите и имуществените санкции по ал. 3 и 4 се налагат и на оператор на съществени услуги, който не уведоми или уведоми след срока по чл. 21, ал. 4 съответния секторен екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за всеки инцидент, който има въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от него съществени услуги, както и когато уведомлението не съдържа достатъчно информация по чл. 21, ал. 4, изречение второ, в случай че деянието не съставлява престъпление.
(6) Глобите и имуществените санкции по ал. 3 и 4 се налагат и на доставчик на цифрови услуги, който не уведоми или уведоми след срока по чл. 21, ал. 4 съответния секторен екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за всеки инцидент, който има съществено въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от него цифрови услуги, както и когато уведомлението не съдържа достатъчно информация по чл. 21, ал. 4, изречение второ, в случай че деянието не съставлява престъпление.
Отговорност за непредоставяне на информация или неизпълнение на указания
Чл. 29. (1) Административен орган, който не предостави информацията и доказателствата по чл. 16, ал. 5 или не изпълни задължителни указания по чл. 16, ал. 7, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 2000 до 20 000 лв.
(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено от оператор на съществени услуги, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е от 2000 до 20 000 лв., а имуществената санкция е от 5000 до 25 000 лв.
(5) Глобите и имуществените санкции по ал. 3 и 4 се налагат и на доставчик на цифрови услуги, който не предостави информацията по чл. 16, ал. 8, т. 1 или не отстрани пропуск по чл. 16, ал. 8, т. 2.
Чл. 30. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (OB, L 194/1 от 19 юли 2016 г.).
§ 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 4. Министерският съвет:
1. в срок до два месеца от влизането в сила на закона определя с решение административните органи по чл. 16, ал. 1 и приема методиката по чл. 4, ал. 3;
2. в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона приема наредбата по чл. 3, ал. 2.
§ 5. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 6. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г. и бр. 7, 21, 28 и 77 от 2018 г.) в чл. 243б, ал. 4 след думата „съобщенията“ се добавя „и Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност по чл. 19, ал. 1 от Закона за киберсигурност“.
§ 7. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г. и бр. 57 от 2015 г.) в чл. 16, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „като с оглед на бързината и неотложността на кибератака, киберинцидент или киберкриза комуникацията да става по електронен път, достатъчно надеждно защитен“.
§ 8. В Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 20 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 13, 38, 50, 62 и 98 от 2016 г. и бр. 88 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7в:
а) в т. 1 буква „г“ се отменя;
б) точка 6 се отменя;
в) в т. 12 думите „мрежова и информационна сигурност“ и запетаята преди тях се заличават;
г) създава се т. 27:
„27. осъществява правомощията по Закона за киберсигурност.“
2. В чл. 7к, ал. 2 т. 3 се отменя.
3. В чл. 43, ал. 2 думите „и мрежова съвместимост и информационна сигурност“ се заменят със „съвместимост“.
4. В глава четвърта раздел III с чл. 54, 55 и 55а се отменя.
5. В чл. 56, ал. 1 думите „на този закон“ се заличават, а накрая се добавя „по този закон и по Закона за киберсигурност“.
6. В чл. 57, ал. 1 думите „и мрежова и информационна сигурност“ се заличават.
7. В чл. 60:
а) в заглавието думите „и мрежова и информационна сигурност“ се заличават;
б) в ал. 1 думите „мрежова и информационна сигурност и“ се заличават;
в) в ал. 2 думите „информационната сигурност и“ се заличават.
8. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 10 се изменя така:
„10. „Мрежова и информационна сигурност“ е понятието по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за киберсигурност.“
§ 9. В Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) в чл. 9, т. 1, буква „ж“ думите „информационната сигурност“ се заменят с „мрежовата и информационната сигурност“.
§ 10. В Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс ( обн., ДВ, бр. 39 от 2016 г.; изм., бр. 85 от 2017 г.) в § 145, ал. 14, т. 27 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 43, ал. 2 от Закона за електронното управление“ се заменят с „чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност“.
§ 11. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 27 от 2018 г.) в § 9 от преходните и заключителните разпоредби навсякъде думите „1 октомври 2018 г.“ се заменят с „31 януари 2019 г.“.
§ 12. Министерският съвет в срок до 31 декември 2018 г. приема правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
§ 13. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
§ 14. Изм. – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Член 15, ал. 3, 4 и 5 и чл. 18, ал. 9, т. 2 и ал. 10 влизат в сила от 31 декември 2023 г., а § 11 влиза в сила от 1 октомври 2018 г.
Приложение № 1
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 2
Текстът към тази дата още не е наличен.