Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 23 декември 2011 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (10 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати
Консолидиран текств сила от 23 декември 2011 г. до 5 август 2013 г. (към 23 декември 2011 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 59 от 2006 г.13 промени, последна в ДВ, бр. 25 от 2026 г.Народно събрание
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. (1) С този закон се определят правилата за упражняване на допълнителен надзор над поднадзорните лица, които са част от финансов конгломерат.
(2) Допълнителният надзор върху поднадзорните лица, които са част от финансов конгломерат, се упражнява едновременно с надзора над банковия сектор, над застрахователния сектор и над сектора за инвестиционни услуги.
Финансов конгломерат
Чл. 2. (1) Финансов конгломерат е група, начело на която има поднадзорно лице или поне едно от дъщерните дружества в групата е поднадзорно лице, и:
1. поне едно от лицата в групата е от застрахователния сектор и поне едно от тях е от банковия сектор или от сектора за инвестиционни услуги;
2. както консолидираните и/или агрегираните дейности на лицата в групата от застрахователния сектор, така и консолидираните и/или агрегираните дейности на лицата от банковия сектор и от сектора за инвестиционни услуги, са значими.
(2) Когато начело на групата е поднадзорно лице, то трябва да отговаря поне на едно от следните условия:
1. да е предприятие майка на лице от финансовия сектор;
2. да има участие в лице от финансовия сектор;
3. да е свързано с лице от финансовия сектор по един от следните начини:
а) чрез общо управление по силата на договор или на учредителните им актове или устави;
б) повече от половината от членовете на управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет.
(3) Когато начело на групата не е поднадзорно лице, дейностите на групата трябва да се осъществяват предимно във финансовия сектор.
(4) Финансов конгломерат е и всяка подгрупа на финансовия конгломерат, ако отговаря на критериите по този закон.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Идентифициране на финансов конгломерат
Чл. 4. (1) Българската народна банка и КФН самостоятелно, а когато е необходимо—в сътрудничество помежду си и с другите компетентни органи, идентифицират всяка група, попадаща в обхвата на този закон, в която участват лицензирани от тях поднадзорни лица.
(2) Ако БНБ или КФН смята, че поднадзорно лице, лицензирано от нея, е член на група, която отговаря на условията по чл. 2 и 3, но още не е идентифицирана като финансов конгломерат, тя уведомява за това заинтересованите компетентни органи.
(3) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Координаторът по чл. 14 уведомява предприятието майка, което е начело на групата, а ако не е налице предприятие майка—поднадзорното лице с най-голямо балансово число в най-значимия финансов сектор в групата, че групата е идентифицирана като финансов конгломерат и е определен координатор. Координаторът уведомява и компетентните органи, лицензирали поднадзорните лица в групата, компетентните органи на държавата членка, където е седалището на финансовия холдинг със смесена дейност, и Съвместния комитет на европейските надзорни органи (СКЕНО).
Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН НАДЗОР
Чл. 5. Текстът към тази дата още не е наличен.
Капиталова адекватност
Чл. 6. (1) Поднадзорните лица във финансовия конгломерат трябва да разполагат по всяко време със собствени средства на ниво финансов конгломерат, които да отговарят на изискването за допълнителна капиталова адекватност по чл. 7, ал. 2.
(2) Поднадзорните лица във финансовия конгломерат трябва да имат подходящи правила за капиталовата адекватност на ниво финансов конгломерат.
(3) Поднадзорните лица или финансовият холдинг със смесена дейност извършват поне веднъж годишно изчислението по чл. 7, ал. 1.
(4) Координаторът упражнява надзор за спазване на изискванията по ал. 1—3.
(5) Поднадзорното лице, което е начело на финансовия конгломерат, или финансовият холдинг със смесена дейност, когато начело на финансовия конгломерат не е поднадзорно лице, или поднадзорното лице във финансовия конгломерат, определено от координатора след консултации със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат, предоставя на координатора резултатите от изчислението и данните, необходими за изчислението.
(6) При изчисляване на допълнителната капиталова адекватност по чл. 7, ал. 1 в обхвата на допълнителния надзор се включват лицата от финансовия сектор по начина и в степента, определени в чл. 7—9 и в приложението.
(7) Когато се прилага методът на счетоводна консолидация—метод № 1, посочен в приложението, при изчисляване на допълнителната капиталова адекватност на финансовия конгломерат, собствените средства и изискванията за платежоспособност на лицата в групата се изчисляват, като се прилагат нормативните изисквания за формата и степента на консолидация за поднадзорните лица от банковия и застрахователния сектор.
(8) Когато се прилага методът на приспадане и агрегиране—метод № 2, или методът на балансовата стойност/задължително приспадане—метод № 3, посочени в приложението, изчислението се извършва съобразно пропорционалния дял на предприятието майка или на дружеството, което има участие в друго лице от групата. Пропорционалният дял е частта от записания капитал, която предприятието майка или дружеството, което има участие в друго лице от групата, притежава пряко или непряко.
(9) Координаторът може да не включи определено лице при изчисляване на допълнителната капиталова адекватност, когато:
1. лицето осъществява дейност на територията на трета държава, в която има законови пречки за предоставяне на необходимата информация;
2. лицето е от незначителен интерес за целите на допълнителния надзор над поднадзорните лица във финансовия конгломерат;
3. включването на лицето е неподходящо или подвеждащо за целите на допълнителния надзор.
(10) Не се изключват лица по ал. 9, т. 2, ако те съвместно са от значителен интерес.
(11) В случаите по ал. 9, т. 3 координаторът, преди да вземе решение, се консултира със съответните компетентни органи, освен когато е необходимо незабавно вземане на решение.
(12) Когато координаторът не включи поднадзорно лице в случаите по ал. 9, т. 2 или 3, лицето, което е начело на финансовия конгломерат, е длъжно да предостави по искане на компетентните органи на държавата членка, в която е лицензирано това поднадзорно лице, информацията, която улеснява надзора върху поднадзорното лице.
Методи за определяне на капиталовата адекватност
Чл. 7. (1) Изчисляването на допълнителната капиталова адекватност по чл. 6 на поднадзорните лица във финансовия конгломерат се извършва в съответствие с техническите принципи по чл. 9 и по един или комбинация от методите съгласно приложението.
(2) Резултатът от изчисленията по ал. 1 не трябва да бъде отрицателна величина.
(3) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор на финансов конгломерат, след съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат определя метода по ал. 1, който ще бъде прилаган от този финансов конгломерат.
(4) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор на финансов конгломерат и начело на финансовия конгломерат е поднадзорно лице, лицензирано от нея, определя конкретния метод, който ще бъде прилаган от този финансов конгломерат.
(5) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор на финансов конгломерат, начело на който не е поднадзорно лице, и само те са съответните компетентни органи по отношение на поднадзорните лица в конгломерата, определя конкретния метод, който ще бъде прилаган от този финансов конгломерат.
Обхват и форма на изчисленията на допълнителната капиталова адекватност
Чл. 8. (1) Независимо от използвания метод, когато дъщерно дружество в групата има капиталов недостиг или дъщерното дружество от финансовия сектор не е поднадзорно лице—условен капиталов недостиг, в изчислението по чл. 7, ал. 1 се взема предвид целият капиталов недостиг на дъщерното дружество.
(2) Капиталов недостиг или условен капиталов недостиг е налице, когато изискванията за платежоспособност са по-високи от размера на собствените средства, а за лице, което не е поднадзорно—условните изисквания за платежоспособност са по-високи от размера на собствените средства.
(3) Условното изискване за платежоспособност на лице от финансовия сектор, което не е поднадзорно, е минималният размер на собствените средства, който това лице трябва да има при спазване на правилата за съответния сектор, ако беше поднадзорно лице от този финансов сектор. Условното изискване за платежоспособност на финансов холдинг със смесена дейност се изчислява в съответствие със секторните правила на най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат.
(4) В случаите по ал. 1, когато по преценка на координатора отговорността на предприятието майка е строго и ясно ограничена до неговия дял от капитала на дъщерното дружество, с разрешение на координатора капиталовият недостиг може да бъде отчетен съобразно пропорционалния дял.
(5) В случаите, когато не са налице капиталови връзки между лицата във финансовия конгломерат, след съгласуване със съответните компетентни органи и като има предвид задължението, което се поражда от съществуващите отношения между лицата, координаторът определя пропорционалния дял, съобразно който ще се извършва изчислението на изискванията за допълнителна капиталова адекватност.
Технически принципи при определяне на допълнителната капиталова адекватност
Чл. 9. (1) При определяне на допълнителната капиталова адекватност многократното използване на елементи, включени в собствените средства на ниво финансов конгломерат, както и всички други начини за формиране на собствени средства между предприятията в групата, се елиминират.
(2) Когато изискванията за платежоспособност за отделен финансов сектор не са покрити със собствени средства съгласно съответните секторни правила, при проверка за спазване на изискването за допълнителна капиталова адекватност на ниво финансов конгломерат се допуска покриването на недостига в един финансов сектор с излишъка в друг, но само с елементи, които са допустими и се включват в собствените средства на лицата с недостиг и на лицата с излишък (междусекторен капитал) според съответните секторни правила.
(3) В случаите по ал. 2, когато секторните правила предвиждат ограничения относно определени елементи на собствените средства, които отговарят на изискванията за междусекторен капитал, тези ограничения се прилагат съответно при изчисляване на собствените средства на ниво финансов конгломерат.
(4) В случаите по ал. 2 при изчисляване на собствените средства на ниво финансов конгломерат се вземат предвид наличието на излишък на собствени средства и липсата на ограничения за реалното му прехвърляне между отделните лица от групата. Когато са налице ограничения, в собствените средства на ниво финансов конгломерат се включват само елементите или частта от собствените средства на лицата от групата, по отношение на които няма ограничения.
Концентрация на риск
Чл. 10. (1) Поднадзорните лица или финансовите холдинги със смесена дейност уведомяват координатора редовно, но не по-малко от веднъж годишно, за всяка значителна концентрация на риск на ниво финансов конгломерат при спазване на правилата по чл. 12.
(2) Уведомлението по ал. 1 с необходимата информация се представя на координатора от поднадзорното лице, което е начело на финансовия конгломерат. Когато начело на финансовия конгломерат не е поднадзорно лице, това задължение се отнася до финансовия холдинг със смесена дейност или до поднадзорното лице във финансовия конгломерат, определено от координатора след съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат.
(3) Значителната концентрация на риск е обект на надзор от страна на координатора.
(4) Българската народна банка и КФН самостоятелно, а когато е необходимо—съвместно, могат да определят за всяка концентрация на риск на ниво финансов конгломерат количествен лимит или да предприемат други надзорни мерки, които биха постигнали целите на допълнителния надзор.
(5) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, секторните правила за концентрацията на риска в най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат се прилагат за този финансов сектор като цяло, включващ и финансовия холдинг със смесена дейност.
Вътрешногрупови сделки
Чл. 11. (1) Поднадзорните лица или финансовите холдинги със смесена дейност уведомяват координатора редовно, но най-малко веднъж годишно, за всички значими вътрешногрупови сделки при спазване на правилата по чл. 12. Значима вътрешногрупова сделка е сделката, чиято стойност надвишава 5 на сто от общата сума на изискванията за платежоспособност на ниво финансов конгломерат.
(2) Уведомлението по ал. 1 с необходимата информация се представя на координатора от поднадзорното лице, което е начело на финансовия конгломерат. Когато начело на финансовия конгломерат не е поднадзорно лице, това задължение се отнася до финансовия холдинг със смесена дейност или до поднадзорното лице във финансовия конгломерат, определено от координатора след съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат.
(3) Вътрешногруповите сделки са обект на надзор от страна на координатора.
(4) Българската народна банка и КФН самостоятелно, а когато е необходимо—съвместно, могат да определят количествени ограничения и изисквания за качество по отношение на вътрешногруповите сделки или да предприемат други надзорни мерки, които биха постигнали целите на допълнителния надзор.
(5) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, секторните правила за вътрешногруповите сделки в най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат се прилагат за този финансов сектор като цяло, включващ и финансовия холдинг със смесена дейност.
Техническо прилагане на разпоредбите за вътрешногруповите сделки и концентрацията на риска
Чл. 12. (1) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор, след съгласуване със съответните компетентни органи определя вида на сделките и рисковете, за които поднадзорните лица във финансовия конгломерат я уведомяват по реда на чл. 10 и 11. Когато определя сделките и рисковете като координатор или дава мнение като съответен компетентен орган, БНБ или КФН взема предвид структурата на групата и на управлението на риска във финансовия конгломерат.
(2) След съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат БНБ или КФН, когато някоя от тях е координатор, определя подходящи прагове въз основа на нормативно установените изисквания за собствени средства и/или технически резерви с цел установяване на значителните вътрешногрупови сделки и значителната концентрация на риск, за които следва да бъде уведомявана по реда на чл. 10 и 11.
(3) При упражняване на надзора във връзка с вътрешногруповите сделки и концентрацията на риск БНБ или КФН, когато някоя от тях е координатор, следи за възможното разпространяване на риска върху другите лица във финансовия конгломерат, за риска от възникване на конфликт на интереси, за риска от заобикаляне на секторните правила, както и за степента или размера на рисковете.
(4) Българската народна банка и КФН могат да прилагат на ниво финансов конгломерат секторните правила за вътрешногруповите сделки и концентрацията на риска с цел предотвратяване на тяхното заобикаляне.
Механизми за управление на риска и за вътрешен контрол
Чл. 13. (1) Поднадзорните лица във финансовия конгломерат трябва да имат на ниво финансов конгломерат подходящи механизми за управление на риска и за вътрешен контрол, включващи надеждни административни и счетоводни процедури.
(2) Механизмите за управление на риска включват:
1. разумно управление и ръководство, включващо одобряване и периодична оценка от съответните управителни органи на стратегиите и политиките по отношение на всички поемани рискове на ниво финансов конгломерат;
2. подходящи политики за капиталовата адекватност с цел предвиждане на ефекта от плановете за развитие на дейността на отделните поднадзорни лица върху рисковия профил и размера на изисквания капитал на ниво финансов конгломерат;
3. подходящи процедури, които гарантират, че системите за наблюдение на риска на отделните поднадзорни лица, включени в обхвата на допълнителния надзор, са добре интегрирани в тяхната организация и са съвместими една с друга така, че рисковете да могат да се измерват, наблюдават и контролират на ниво финансов конгломерат.
4. Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. процедури за участие в съществуващите схеми и планове за оздравяване и преструктуриране и при необходимост – в разработването на такива; тези процедури подлежат на редовен преглед.
(3) Механизмите за вътрешен контрол включват:
1. подходящи правила по отношение на капиталовата адекватност за идентифициране и измерване на всички поети съществени рискове и обвързването им с размера на собствения капитал;
2. надеждни отчетни и счетоводни процедури за установяване, измерване, наблюдение и контрол на вътрешногруповите сделки и концентрацията на риска на ниво финансов конгломерат.
(4) Всички лица, включени в обхвата на допълнителния надзор съгласно чл. 5, трябва да имат механизми за вътрешен контрол, осигуряващи необходимите данни и информация за целите на допълнителния надзор.
(5) Механизмите за управление на риска и за вътрешен контрол по ал. 1—4 са обект на надзор от страна на координатора.
Глава трета
УПРАЖНЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР
Компетентен орган (координатор)
Чл. 14. (1) Допълнителният надзор над поднадзорните лица във финансовия конгломерат се упражнява от координатор. Той осъществява и координацията във връзка с допълнителния надзор.
(2) Координатор е един от компетентните органи на заинтересованите държави членки, включително на държавата членка, в която е седалището на финансовия холдинг със смесена дейност.
(3) Координатор е БНБ, съответно КФН, когато начело на финансовия конгломерат е поднадзорно лице, лицензирано от нея съгласно съответните секторни правила.
(4) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, координатор е БНБ или КФН, ако някоя от тях е лицензирала поднадзорното лице—дъщерно дружество на финансовия холдинг със смесена дейност.
(5) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, който е предприятие майка на две или повече поднадзорни лица със седалище в държава членка и едно от тези поднадзорни лица е лицензирано от БНБ или от КФН, координатор е БНБ, съответно КФН.
(6) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, който е предприятие майка на две или повече поднадзорни лица, лицензирани от БНБ или КФН и осъществяващи дейност в различни финансови сектори, координатор е БНБ, съответно КФН, лицензирала поднадзорното лице, което осъществява дейност в най-значимия финансов сектор. В този случай при определянето на координатор банковият сектор и секторът за инвестиционни услуги не се разглеждат заедно.
(7) Когато начело на финансовия конгломерат са два или повече финансови холдинга със смесена дейност със седалище в различни държави членки, една от които е Република България, и има поднадзорни лица със седалище във всяка от тези държави членки, координатор е БНБ или КФН, ако е лицензирала поднадзорното лице с най-голямо балансово число измежду лицата от един и същ финансов сектор или поднадзорното лице в най-значимия финансов сектор.
(8) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на повече от едно поднадзорни лица със седалище в държава членка и никое от тези лица не е лицензирано в държавата членка, в която се намира седалището на предприятието майка, координатор е БНБ или КФН, ако е лицензирала поднадзорното лице с най-голямото балансово число в най-значимия финансов сектор.
(9) Когато начело на финансовия конгломерат няма предприятие майка, както и извън случаите по ал. 4—8, координатор е БНБ или КФН, ако е лицензирала поднадзорното лице с най-голямото балансово число в най-значимия финансов сектор.
(10) В особени случаи БНБ и КФН по общо съгласие със съответните компетентни органи могат да не приложат критериите по ал. 1—9, ако прилагането им би било неподходящо с оглед структурата на конгломерата и относителната значимост на неговите дейности в отделните държави, и да определят друг компетентен орган за координатор. Преди да вземат това решение, компетентните органи предоставят възможност на конгломерата за изразяване на становище.
Чл. 15. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Ръководен орган на финансов холдинг със смесена дейност
Чл. 17. Лицата, които управляват дейността на финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, трябва да отговарят на следните условия:
1. да притежават достатъчна професионална квалификация и опит за управлението на дейността на финансовия холдинг;
2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
3. да не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност или което е прекратено поради несъстоятелност, през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. да не са обявявани в несъстоятелност или да не се намират в производство по обявяване в несъстоятелност като едноличен търговец;
5. да не са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност.
Чл. 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
Проверка
Чл. 19. (1) Когато при упражняване на функциите по този закон БНБ и КФН сметнат, че е необходимо да проверят информацията за дадено лице, независимо дали е, или не е поднадзорно лице, което е част от финансовия конгломерат и има седалище или осъществява дейност на територията на друга държава членка, те могат да поискат от компетентните органи на тази държава да извършат проверката.
(2) Когато БНБ и КФН получат искане по ал. 1, те извършват проверката самостоятелно в рамките на своите правомощия или възлагат извършването ѝ на независим одитор или на експерт, или позволяват на органа, отправил искането, да извърши проверката. Когато проверката не се извършва от компетентния орган, отправил искането, той може да участва при извършването ѝ.
Принудителни административни мерки
Чл. 20. (1) Когато поднадзорно лице във финансовия конгломерат не спазва изискванията на чл. 6—11 и чл. 13 или когато тези изисквания не са нарушени, но може да бъде застрашена платежоспособността на финансовия конгломерат, или когато вътрешногруповите сделки или концентрацията на риск представляват заплаха за финансовото състояние на поднадзорно лице, БНБ или КФН незабавно предприема необходимите мерки по отношение на:
1. финансовия холдинг със смесена дейност— когато тя упражнява функциите на координатор;
2. лицензираното от нея поднадзорно лице.
(2) Българската народна банка или КФН уведомява компетентните органи за обстоятелствата по ал. 1, когато упражнява функциите на координатор.
(3) По отношение на финансовия холдинг със смесена дейност, когато не са спазени изискванията на чл. 17 или в случаите по ал. 1, т. 1, БНБ или КФН може да:
1. постави допълнителни изисквания във връзка с отчетността;
2. отправи писмено предупреждение;
3. свика общо събрание или да насрочи заседание на управителните или контролните органи за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;
4. разпореди да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях;
5. го задължи да увеличи капитала си и/или капитала на негови дъщерни дружества—поднадзорни лица;
6. изпрати свои представители на заседанията на органите му за управление;
7. назначи независим одитор, който да извърши финансова или друга проверка съгласно определени изисквания;
8. разпореди на финансовия холдинг да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват и представляват; ако в определения от координатора срок лицата не бъдат освободени, координаторът може да ги отстрани от длъжност и да поиска вписване на акта за отстраняването им в търговския регистър.
(4) По отношение на поднадзорните лица по ал. 1, т. 2 се прилагат мерките, предвидени в секторните правила.
(5) Когато е необходимо, БНБ и КФН съгласуват с останалите заинтересовани компетентни органи и с координатора надзорните си действия.
Допълнителни правомощия на компетентните органи
Чл. 21. (1) Българската народна банка и КФН могат да предприемат мерките, предвидени в секторните правила, за предотвратяване или преустановяване на заобикалянето им от поднадзорните лица във финансовия конгломерат.
(2) Във връзка с упражняването на допълнителния надзор по този закон при извършването на проверки на финансовите холдинги със смесена дейност и на лицата във финансовия конгломерат, които не са поднадзорни, БНБ и КФН имат правомощията, предвидени в секторните правила.
Глава четвърта
ТРЕТИ ДЪРЖАВИ
Предприятия майки в трети държави
Чл. 22. (1) В случаите по чл. 5, ал. 2 БНБ или КФН проверява дали поднадзорните лица, чиито предприятия майки са със седалище в трета държава, са обект на надзор от компетентен орган на тази държава, равностоен на допълнителния надзор по този закон, ако при прилагането на критериите по чл. 14, ал. 3—9 биха упражнявали функцията на координатор. Проверката се извършва по искане на предприятието майка или на поднадзорно лице, лицензирано в държава членка, или по инициатива на БНБ, съответно на КФН.
(2) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. За целите на проверката по ал. 1 БНБ или КФН се консултира със съответните компетентни органи и със СКЕНО, като взема предвид и изготвените от него общи насоки.
(3) Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Ако БНБ или КФН не е съгласна с решение, взето от друг компетентен орган по отношение на предприятие майка на нейно поднадзорно лице по ал. 1, може да отнесе въпроса за разглеждане от съответния Европейски надзорен орган съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.
(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Когато не е налице равностоен надзор съгласно ал. 1 по отношение на поднадзорните лица, чиито предприятия майки са със седалище в трета държава, прилагат се съответно разпоредбите за допълнителния надзор по този закон или други методи, определени по реда на ал. 7.
(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор, може да прилага други методи, осигуряващи ефективен допълнителен надзор върху поднадзорните лица във финансовия конгломерат.
(6) Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. В случаите по ал. 5 БНБ или КФН може да поиска учредяването на финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава членка и да приложи този закон по отношение на поднадзорните лица във финансовия конгломерат, начело на който е този финансов холдинг.
(7) Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г. Българската народна банка и КФН определят методите по ал. 5 след обсъждане със съответните компетентни органи. Методите трябва да бъдат съобщени на заинтересованите компетентни органи и на Европейската комисия.
Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 23. (1) На членове на управителни и/или контролни органи, както и на всички лица, оправомощени да управляват и представляват лицата във финансовия конгломерат, които са извършили или допуснали извършването на нарушение на този закон, се налага глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение—от 2000 до 20 000 лв.
(2) За нарушение на този закон на поднадзорните лица и на финансовите холдинги със смесена дейност във финансов конгломерат се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение—от 40 000 до 200 000 лв.
(3) За нарушение на този закон на лицата във финансовия конгломерат, които не са поднадзорни, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение—от 20 000 до 100 000 лв.
(4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, съответно от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, или от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, в зависимост от това към кой сектор принадлежи поднадзорното лице, а когато лицето не е поднадзорно—в зависимост от това кой е координатор.
(5) Наказателните постановления се издават от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, съответно от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, или от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, в зависимост от органа, който е оправомощил длъжностните лица по ал. 4.
(6) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 2. Функциите на БНБ, когато е компетентен орган, се осъществяват от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, а функциите на КФН, когато е компетентен орган— от заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, съответно от заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
§ 3. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2002/87/ЕС на Европейския парламент и Съвета за допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и инвестиционните фирми във финансов конгломерат и изменяща директиви 73/239/ЕЕС, 79/267/ЕЕС, 92/49/ЕЕС, 92/96/ЕЕС, 93/6/ЕЕС и 93/22/ЕЕС на Съвета и директиви 98/78/ЕС и 2000/12/ЕС на Европейския парламент и Съвета и на Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (OB, L 331/120 от 15 декември 2010 г.).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 4. За прилагането на глава втора БНБ и КФН издават съвместна наредба в срока на влизане в сила на закона.
§ 5. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 27 ал. 1 се изменя така: „(1) Застрахователен холдинг е предприятие майка, което не е финансов холдинг със смесена дейност и чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия изключително или предимно в дъщерни дружества, които са застрахователи или презастрахователи, включително застрахователи или презастрахователи от държава членка, или застрахователи от трета държава, като поне едно от тези дъщерни дружества е застраховател със седалище в Република България.“
2. Член 28 се изменя така:
„Застрахователен холдинг със смесена дейност Чл. 28. Застрахователен холдинг със смесена дейност е предприятие майка, различно от застраховател, застраховател от трета държава, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, като поне едно от дъщерните му дружества е застраховател.“
3. В чл. 56:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите „контролиращи лица“ се заменят с „предприятия майки“;
бб) в т. 2 думите „контролиращо лице“ се заменят с „предприятие майка“;
б) в ал. 2 думите „контролиращо лице“ се заменят с „предприятие майка“;
в) в ал. 4 думите „контролирани от тях лица“ се заменят с „техни дъщерни дружества“;
г) в ал. 5, т. 2 думите „контролиращо лице“ се заменят с „предприятие майка“.
4. В чл. 73, ал. 6, т. 2 думите „контролирано дружество“ се заменят с „дъщерно дружество“.
5. В наименованието на чл. 85 думите „контролиращо лице“ се заменят с „предприятие майка“.
6. В чл. 177, ал. 1, т. 4 думите „контролиращо дружество“ се заменят с „предприятие майка“.
7. В чл. 299:
а) в ал. 1, т. 2 и 3 думите „контролиращо лице“ се заменят с „предприятие майка“;
б) в ал. 7 думите „и се контролират от“ се заменят с „и имат за предприятие майка“.
8. В чл. 300:
а) в ал. 1:
аа) точка 1 се изменя така: „1. преди издаването на лиценз на застраховател, чието предприятие майка е застраховател със седалище в държава членка или който се контролира от друго физическо или юридическо лице, което упражнява контрол върху застраховател със седалище в държава членка;“;
бб) в т. 2 думата „контролира“ се заменя с „упражнява контрол върху“;
б) в ал. 2:
аа) точка 1 се изменя така: „1. преди издаването на лиценз на застраховател, чието предприятие майка е банка, лицензирана в Република България или в държава членка, или който се контролира от друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху банка, лицензирана в държава членка;“;
бб) в т. 2 думата „контролира“ се заменя с „упражнява контрол върху“;
в) в ал. 3:
аа) точка 1 се изменя така: „1. преди издаването на лиценз на застраховател, чието предприятие майка е инвестиционно дружество със седалище в държава членка или който се контролира от друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху инвестиционно дружество със седалище в държава членка;“;
бб) в т. 2 думата „контролира“ се заменя с „упражнява контрол върху“;
г) в ал. 4 думата „контролира“ се заменя с „упражнява контрол върху“.
9. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) точки 9 и 10 се изменят така: „9. „Контрол“ е налице, когато определено лице (контролиращият):
а) притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице (дъщерно дружество), или б) има право да определя повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго юридическо лице (дъщерно дружество) и същевременно е акционер или съдружник в това лице, или в) има право да упражнява решаващо влияние върху юридическо лице (дъщерно дружество) по силата на сключен с това лице договор или на неговия учредителен акт или устав, ако това е допустимо съгласно законодателството, приложимо към дъщерното дружество, или г) е акционер или съдружник в дружество, и:
аа) повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на това юридическо лице (дъщерно дружество), които са изпълнявали съответните функции през предходната и текущата финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети, са определени единствено в резултат на упражняването на неговото право на глас, или бб) което контролира самостоятелно по силата на договор с други акционери или съдружници в това юридическо лице (дъщерно дружество) повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице, или д) може по друг начин по преценка на компетентните органи да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на друго юридическо лице (дъщерно дружество).
В случаите по букви „а“, „б“ и „г“ към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на дъщерните му дружества, върху които той упражнява контрол, както и гласовете на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на негово дъщерно дружество.
В случаите по букви „а“, „б“ и „г“ гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, държани за сметка на лице, което не е нито контролиращият, нито негово дъщерно дружество, както и с гласовете по акциите, които са предмет на залог, ако правата по тях се упражняват по нареждане и в интерес на залогодателя.
В случаите по букви „а“ и „г“ гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, притежавани от самото дъщерно дружество чрез лице, което то контролира, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на контролиращия и на дъщерното дружество.
10. „Участие“ е налице, когато едно лице притежава пряко или непряко 20 или повече от 20 на сто от капитала или от гласовете в общото събрание на дружество, както и когато едно лице притежава права в капитала на друго дружество, които чрез създаване на трайна връзка с това дружество са предназначени да допринесат за дейността на дружеството.“;
б) в т. 11, буква „а“ думите „контролиращо дружество“ се заменят с „предприятие майка“;
в) точка 12 се изменя така: „12. „Свързани лица“ са налице, когато две или повече физически или юридически лица са свързани по един от следните начини:
а) чрез отношения на контрол;
б) трайно с едно и също лице чрез отношение на контрол;
в) чрез притежаване от едното от тях, пряко или чрез контролирано от него лице, на 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на другото лице;
г) чрез притежаване пряко или чрез контрол на 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на трето лице;
д) трето лице притежава пряко или чрез контрол 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на тези лица.
Свързани лица са и съпрузите, роднините по права линия без ограничения, роднините по съребрена линия до трета степен включително и роднините по сватовство до трета степен включително.“;
г) в т. 13 думите „контролирано дружество“ се заменят с „дъщерно дружество“;
д) създават се т. 39, 40 и 41: „39. „Предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дружества (дъщерни дружества).
40. „Дъщерно дружество“ е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното дружество, също се смятат за дъщерни дружества на предприятието майка.
41. „Финансов холдинг със смесена дейност“ е финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.“
§ 6. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Приложение
Текстът към тази дата още не е наличен.