Закон за данък върху добавената стойност

(2) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.

(3) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2, внасяни от трети страни или територии в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.

(4) Мястото на изпълнение при доставка на стока по чл. 14а, ал. 6, т. 1 е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й.

(5) Мястото на изпълнение на доставката по чл. 14а, ал. 5, т. 3 в случаите на вътрешна дистанционна продажба на стоки се определя по чл. 17, ал. 1.

(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:

(4) В данъчната основа на доставката се смята включена:

(5) Данъчната основа не включва:

(6) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.

(7) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

(8) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.

(9) Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.

(10) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер, или в свързаната с него документация, без данъка по този закон, свързан с доставените стоки или услуги.

(2) Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а за останалите стоки за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

(3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:

(4) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. При доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), към датата на възникване на данъчното събитие:

(5) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

(6) Нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. В случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.

(2) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника. Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им.

(2) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.

(3) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.

(4) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.

(2) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.

(2) Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.

(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.

(3) Изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, размерът на начисления данък се коригира:

(2) Алинея 1 се прилага, когато ваксините срещу COVID-19 и ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия.

(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.

(2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.

(3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.

(2) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.

(3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

(4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

(6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

(7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.

(2) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Алинея 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79а и 79б е упражнено право на данъчен кредит чрез извършване на корекция.

(2) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа по чл. 27, ал. 1, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.

(3) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Данъчната основа по ал. 2 не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2.

(4) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. При доставки по чл. 51, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните от месеца на прекратяване на доставките.

(2) Ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.

(2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

(3) Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки—предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(6) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

(2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.

(2) Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г. Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.

(3) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.

(2) Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г. Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.

(3) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.

(2) Алинея 1 се прилага независимо дали при получаване на услугата е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, или не е приспаднат данъчен кредит.

(3) Корекцията по ал. 1 се определя по следната формула:

(4) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Корекцията по ал. 3 се извършва в последния данъчен период на календарната година, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:

(5) Корекцията по ал. 3 може да не се извършва, когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит.

(6) Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за услуги, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.

(7) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. За целите на корекцията по този член 5-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която услугата, която е или би била дълготраен актив, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която услугата започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.

(8) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 5-годишен срок.

(2) Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на вносни мита, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

(3) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Когато не са налице условията на чл. 57а или 57б, лице – платец на данъка по ал. 1, е получателят – данъчно незадължено лице, за когото е предназначена пратката.

(2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон—за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

(4) Алинея 1, т. 1и2и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.

(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

(3) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на акта за регистрация, включително датата на връчване, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период.

(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

(2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода—данък за внасяне.

(3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода—данък за възстановяване.

(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период—данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

(3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

(4) Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.

(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:

(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.

(2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“.

(3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.

(2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.

(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

(5) Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.

(2) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. При писмено искане от регистрираното лице в 7-дневен срок органът по приходите издава удостоверение в един или повече екземпляра съгласно искането на лицето.

(3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:

(3) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.

(4) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. В случаите по чл. 113, ал. 11, когато фактурата или известието към фактурата се издава от лицето, на което се доставят стоките или услугите, ал. 2 и 5 не се прилагат.

(5) Доставчикът не прилага ал. 1 за доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.

(2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол—за всяка от страните, който съдържа:

(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(6) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които за доставката е приложена грешна ставка на данъка.

(7) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Корекция на фактури и известия при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2, 3 и 6.

(2) За погрешно съставен протокол се смята и издаденият протокол, в който:

(3) Когато погрешно съставен протокол е отразен в отчетните регистри на получателя, за анулирането не се съставя протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулирането.

(4) Екземплярите на анулираните протоколи се съхраняват при издателя, като отчитането им се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(5) Корекция на протоколи при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2.

(2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

(4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по ал. 1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.

(3) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120, регистрите по чл. 123, ал. 2 и 3, както и за митническите документи за внос.

(2) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8—10 и чл. 13, ал. 4, т. 8—10.

(3) Всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.

(4) Формата и реквизитите на регистрите по ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а от територията на страната до територията на друга държава членка, води електронен регистър на тези стоки, който позволява на органите по приходите да проверяват правилното прилагане на този режим.

(6) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, води електронен регистър на тези стоки.

(7) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, на което са предоставени за съхранение стоки, води детайлна отчетност за тези стоки, която задължително съдържа информация, позволяваща установяване на вида и количеството на стоките във всеки момент, за всяко от лицата, предоставили стоките за съхранение, както и идентифициране на лицата, изпратили, транспортирали или получили стоките при приключване на съхранението им.

(8) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Структурата и съдържанието на електронните регистри по ал. 5 и 6 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистрите се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.

(9) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Лицата по ал. 5, 6 и 7 съхраняват отчетността по ал. 7 и информацията в електронните регистри по ал. 5 и 6 за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е започнало съхранението на стоките по ал. 7, съответно прехвърлянето на стоките по ал. 5 и 6.

(2) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Регистрираното лице, което прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и за данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3.

(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

(4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

(5) Декларациите по ал. 1и2и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

(6) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.

(7) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

(8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(9) Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

(10) Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. В случаите по чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице подава една справка–декларация за данъчния период, включваща доставките, извършени от лицето до датата на дерегистрацията, включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.

(11) Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.

(12) Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.

(13) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. При смърт на физическо лице или на физическо лице – едноличен търговец, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 се подават от наследниците или заветниците в срок 2 месеца от приемане на наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. Допълнително узнати обстоятелства се декларират, като в едномесечен срок от узнаването наследниците подадат нови декларации по ал. 1 и 2 и отчетни регистри по ал. 3. Подадена декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(14) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Лицето по ал. 1, когато е регистрирано по чл. 154, 156 и 157а, подава справка-декларацията и по чл. 159, ал. 4 и/или чл. 159а, ал. 2. Данъчно задължено лице, регистрирано само по чл. 154 и 156, подава единствено справка-декларацията по чл. 159, ал. 4.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1и2и отчетните регистри по чл. 124.

(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:

(4) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетни регистри по чл. 124. Корекциите се извършват след издаване на разрешение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите с подаване на нова декларация и отчетни регистри за съответния период в 14-дневен срок от получаване на разрешението.

(5) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, в 5-дневен срок от установяване на обстоятелството, че преди прекратяване на регистрацията не е издаден данъчен документ по чл. 112, ал. 1, и в случаите по чл. 116 писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за издаване на съответния данъчен документ или отказва издаването му.

(6) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, при настъпване на обстоятелство за изменение на данъчната основа или за разваляне на доставка, за която е издаден данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за издаването на съответния данъчен документ или отказва издаването му.

(7) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. В 14-дневен срок от получаване на разрешение по ал. 5 и 6 лицето издава съответния данъчен документ и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издаден съответният документ, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(8) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Когато преди датата на прекратяване на регистрацията на лицето е издаден данъчен документ с начислен данък за получено авансово плащане и в срока по ал. 7 дължимата сума във връзка с намалението на данъчната основа или за развалянето на доставката не е върната на получателя, прихваната или уредена по друг възмезден начин, лицето издава документа по ал. 6 в 14-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин за размера на върнатата, прихваната или уредена по друг възмезден начин сума и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издаден документът, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) В случаите по ал. 1 са налице две доставки:

(2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:

(3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2.

(2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

(3) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му.

(4) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се смята, че данъкът е включен в цената на вещта.

(5) Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. При отмяна на публичната продан или продажбата по ал. 1 от компетентния съд преведеният данък по проданта/продажбата се възстановява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) Разпоредбите на чл. 131а и 131б не се прилагат за:

(2) Данъкът по чл. 82, ал. 6 се начислява с издаването на протокол. За начисления данък лицето по чл. 82, ал. 6 има право на данъчен кредит при условията на глава седма.

(3) Лицето по чл. 82, ал. 6, т. 1 и 2 уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че ще начислява данък за стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, по електронен път.

(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.

(3) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.

(4) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.

(5) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Задължително се регистрира по този закон неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице.

(6) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон. Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.

(3) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице.

(2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

(2) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.

(2) Данъчното събитие на доставките по чл. 143 възниква съгласно общите правила по този закон.

(3) Данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2.

(4) Данъкът се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

(2) Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.

(3) Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.

(4) Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.

(5) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.

(6) Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Дилърът има право на данъчен кредит за внесените стоки втора употреба по общия ред на закона.

(7) Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Дилърът има право на данъчен кредит за внесените произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, или произведения на изкуството, доставени му от техния автор или от наследниците му, по общите правила на закона, при условие че не е упражнил правото на избор по чл. 143, ал. 3.

(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.

(3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2.

(2) Алинея 1 не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим.

(3) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, включително когато доставките са извършени от постоянен обект на територията на друга държава членка, прилага общите правила на закона.

(3) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, в която лицето има постоянен обект, независимо дали доставките са извършени от този обект, не прилага този режим. За тези доставки лицето прилага законодателството на държавата членка, в която e постоянният му обект.

(4) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1, изпратени или транспортирани от друга държава членка, независимо дали лицето има постоянен обект на територията на другата държава членка, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.

(5) Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3 прилага този режим.

(6) Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.

(7) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, прилага режима за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.

(8) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза и което няма постоянен обект на територията на страната, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.

(9) Данъчно задължено лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.

(10) В случаите по чл. 14, ал. 2 се прилага режим в Съюза.

(11) В случаите по чл. 152, ал. 5 данъчно задълженото лице не може да посочи повече от един представител едновременно.

(12) За доставки по чл. 152, ал. 5 в други валути, различни от евро, се използва обменният им курс, действащ към първия работен ден на месец октомври, който се прилага от 1 януари до 31 декември включително на следващата календарна година.

(2) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.

(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.

(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането по електронен път на акта за дерегистрация, а в случаите по ал. 1, т. 3 – датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация по електронен път.

(7) Регистрацията за прилагането на режим извън Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:

(8) Системно неспазване разпоредбите на режим извън Съюза е налице, когато:

(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режим извън Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.

(10) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Регистрирано на основание чл. 154 лице може да се регистрира за този режим в друга държава членка, като подаде по електронен път заявление за дерегистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ промяната. В същия срок лицето уведомява за промяната другата държава членка. В тези случаи датата на прекратяване на регистрацията е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за прекратяване на регистрацията по електронен път.

(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.

(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва прекратяването или мотивирано отказва прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.

(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път, а в случаите по ал. 1, т. 3 – датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация по електронен път.

(7) Регистрацията за прилагането на режим в Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:

(8) Системно неспазване разпоредбите на режим в Съюза е налице, когато:

(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режим в Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на акта за дерегистрация.

(10) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.

(11) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, когато премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.

(12) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.

(13) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки само от територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.

(14) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки както от територията на страната, така и от територията на други държави членки след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.

(15) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на тримесечието, следващ тримесечието на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 10 – 14 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е датата на промяната, ако лицето подаде заявление за дерегистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето подаде заявление за регистрация за прилагане на режима в другата държава членка.

(16) Когато са налице условията по чл. 20б, ал. 1, регистрирано на основание чл. 156 лице може да прекрати регистрацията си, ако избере да не прилага режим в Съюза.

(2) Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки по тази глава се определят по законодателството на държавата членка по идентификация.

(3) Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането.

(4) Моментът на приемане на плащането по ал. 3 е по-ранният от двата момента – моментът, в който потвърждението за плащането или съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от получателя е получено от данъчно задълженото лице или от името на данъчно задълженото лице, прилагащо режима при внос, или моментът на действително извършеното парично плащане.

(5) Лице, регистрирано за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:

(6) Данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.

(7) За документирането на доставките на услуги и на стоки по тази глава се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.

(8) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5, извършени от регистрирано по глава осемнадесета лице, данъкът е дължим за държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.

(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.

(3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия:

(2) Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети.

(3) Редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) Данъкът се начислява с издаване на протокол.

(2) Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 15.12.2008 г. Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато.

(2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.

(2) За доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове по приложение № 2, част трета с място на изпълнение на територията на страната, по които доставчици са лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се прилагат общите правила на закона.

(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:

(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3.

(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73.

(2) В разрешението по чл. 166, ал. 6 задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект.

(3) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(4) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.

(5) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:

(7) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 166, уведомява незабавно за това министъра на финансите.

(8) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 166, ал. 3, т. 4.

(2) Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а, митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(3) За начисления данък по чл. 57 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма.

(2) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Северна Ирландия се смята за територия на държава членка за целите на този закон, когато:

(3) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За целите на този закон Северна Ирландия се смята за територия на държава членка и когато данъчно задължено лице с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, е посредник в тристранна операция.

(4) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Лицата по ал. 2, т. 1 и ал. 3, които са установени на територията на Северна Ирландия и не са установени на територията на страната, имат право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за закупени от тях стоки на територията на страната по реда на чл. 81, ал. 2.

(2) Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.

(3) Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 30.10.2016 г. Националната агенция за приходите при поискване предоставя на Българската агенция по безопасност на храните информация за наличието на публични задължения на лице, оператор на хранителна банка.

(4) Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 30.10.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г. Националната агенция за приходите незабавно уведомява Българската агенция по безопасност на храните за наличие на обстоятелства по чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за храните.

(2) Информацията, получена по реда на ал. 1 от други държави членки, може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато информацията се обменя по електронен път.

(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.

(2) Редът за издаване на удостоверението и неговият образец се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, ал. 2, чл. 118, ал. 4 и чл. 174, ал. 2.

(3) Министърът на финансите определя при необходимост със заповед:

(4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.

(5) Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка определя със заповед списъка на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Българската народна банка.

(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117—120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.

(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.

(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.

(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.

(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Алинея 1 се прилага и за лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза, режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което е длъжно, но не подаде справка-декларация за прилагане на специален режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, или не я подаде в предвидения срок.

(3) Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Алинея 1 се прилага и за лице по чл. 57б, което не подаде месечна декларация по чл. 57в, ал. 5 или не я подаде в предвидения срок, или не предостави регистъра по чл. 57в, ал. 8.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

(4) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв.

(4) В случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.

(5) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а в случаите по ал. 4— от 200 до 600 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 200 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.

(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 5000 лв.

(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.

(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките—предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2.

(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.

(4) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

(2) Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Определението на съда не подлежи на обжалване.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.

(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.