Това не е актуалната редакция. Текстът е консолидиран към 1 юли 2022 г. и не отчита промените, обнародвани или влезли в сила след тази дата (11 редакции оттогава). Към актуалната редакция →
законЗакон за данък върху добавената стойност
Заменя: Закон за данък върху добавената стойност
Консолидиран текств сила от 1 юли 2022 г. до 14 юли 2022 г. (към 1 юли 2022 г.)
Обнародван в ДВ, бр. 63 от 2006 г.80 промени, последна в ДВ, бр. 69 от 2026 г.
Част първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Цел на закона
Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).
Чл. 2. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 3. Текстът към тази дата още не е наличен.
Данъчно незадължено юридическо лице
Чл. 4. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 – 5 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
Стока
Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.
(2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Чл. 6. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 7. Текстът към тази дата още не е наличен.
Услуга
Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Чл. 9. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 10а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Липса на доставка при безвъзмездно изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 10б. Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) Данъчно задълженото лице има правото на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура по ал. 1 са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.
(3) Алинея 1 не се прилага за изградените, подобрените или ремонтираните елементи на техническа инфраструктура по ал. 1, за които е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги.
Доставчик и получател
Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.
(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
Облагаема доставка
Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
(2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.
Чл. 13. Текстът към тази дата още не е наличен.
Дистанционна продажба на стоки
Чл. 14. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
(2) Продажбата на акцизни стоки е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по ал. 1, т. 1 и 3, когато получател е данъчно незадължено физическо лице или лице по чл. 173, ал. 5 и ал. 6, т. 1.
(3) Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от трети страни или територии до получателя в държава членка;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките не са:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
4. стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии към момента на доставката им.
(4) Случаите, при които стоките се считат за изпратени или транспортирани от доставчика или от негово име, включително когато се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките, за целите на този член са тези по смисъла на чл. 5а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (OB, L 313/14 от 4 декември 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026“.
Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс
Чл. 14а. Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
(2) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.
(3) Стоки, опаковани заедно и изпратени едновременно от един и същ изпращач до един и същ получател и обхванати от един и същ договор за транспорт, са пратка.
(4) Основен доставчик е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс.
(5) Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на:
1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
2. дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено, или не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки са доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят – данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз;
4. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз, и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.
(6) Данъчно задълженото лице по ал. 2, когато улеснява извършването на доставката по ал. 5, т. 1 – 3 на стока, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:
1. доставка между основен доставчик и получател – данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;
2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател – данъчно незадълженото лице.
(7) Данъчното събитие за доставките на стоки по ал. 6 възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането.
(8) Моментът на приемане на плащането по ал. 7 се определя съгласно чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
(9) За данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс и улеснява извършването на доставка по ал. 5, за която се счита за доставчик, когато не прилага режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии за доставката, се прилагат правилата за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(10) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър по чл. 159г за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013“.
(11) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато не е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър, който съдържа обобщена информация за съответния данъчен период за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съдържанието на обобщената информация се определя с правилника за прилагане на закона.
(12) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс за доставките по ал. 5, за които не се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които не участва и не се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, води отчетност за тези стоки и услуги.
(13) Информацията от регистрите по ал. 10 и 11 и отчетността по ал. 12 се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника за прилагане на закона файлов формат.
(14) Лицата по ал. 10, 11 и 12 съхраняват отчетността по ал. 12 и информацията в електронните регистри по ал. 10 и 11 за срок 10 години, считано от края на годината, през която е била извършена доставката.
(15) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
(16) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 1 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, независимо дали е приложен режимът по чл. 157а.
(17) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 2 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато за тези доставки не е приложен режимът по чл. 157а.
(18) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. В случаите по ал. 6 изпращането или транспортирането на стоката се отнася само за доставката, извършена от данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс към получател – данъчно незадълженото лице.
Тристранна операция
Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Режим складиране на стоки до поискване
Чл. 15а. Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Данъчно задължено лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване.
(2) Прехвърлянето по ал. 1 под режим на складиране на стоки до поискване не е възмездна доставка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:
1. стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик;
2. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва;
3. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 2, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките;
4. стоките са вписани в регистъра по чл. 123, ал. 5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т. 2;
5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т. 2.
(3) Когато са изпълнени условията на ал. 2, към момента на прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик на данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, при условие че прехвърлянето се извърши в рамките на 12-месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките, се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, на което тези стоки са доставени в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва.
(4) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 бъде заместено от друго данъчно задължено лице, при изпълнение на всички други приложими условия на ал. 2 и вписване на заместването от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в регистъра по чл. 123, ал. 5, се продължава прилагането на режим на складиране на стоки до поискване до изтичането на този срок.
(5) Не е доставка на стоки връщането на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, когато правото на собственост или всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик не е било прехвърлено в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките и връщането им е отразено в регистъра по чл. 123, ал. 5 от лицето по ал. 2, т. 2.
(6) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките някое от условията по ал. 2 и 4 вече не е изпълнено, към този момент се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(7) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките не са били доставени и не са възникнали обстоятелства по ал. 5, 9 или 10, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени в деня, следващ изтичането на 12-месечния срок, като към този момент се прилага ал. 6.
(8) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2020 г., в сила от 09.02.2020 г. Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са доставени на лице, различно от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 или ал. 4, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди тази доставка, като към този момент се прилага ал. 6.
(9) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са изпратени или транспортирани до държава, различна от държавата членка, в която стоките първоначално са пристигнали или превозът е завършил, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди да започне това изпращане или транспортиране, като към този момент се прилага ал. 6.
(10) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са унищожени, липсват или са бракувани, се счита, че условията по ал. 2 и 4 не са изпълнени на датата на възникване на съответното обстоятелство, или ако е невъзможно да се определи тази дата – датата на установяването му, като към този момент се прилага ал. 6.
(11) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване по ал. 6 възниква на датата на съответното обстоятелство. В тези случаи се прилагат чл. 51, ал. 3 и чл. 63, ал. 3.
Чл. 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
Част втора
ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ
Глава първа
МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Чл. 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
Място на изпълнение при доставка на природен газ и електрическа енергия
Чл. 19. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Мястото на изпълнение при доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или мрежа, свързана с такава система, при доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи е:
1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, за когото се доставят стоките, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя – търговец на природен газ, на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия;
2. мястото, където стоката ефективно се потребява – когато получател е лице, различно от лицето по т. 1;
3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект, за който се доставят стоките на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2 – когато цялото количество газ, електрическа енергия или топлинна, или хладилна енергия или част от него не са ефективно потребявани от получателя, а са предмет на последваща доставка.
Място на изпълнение при доставка на дистанционна продажба
Чл. 20. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
(2) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.
(3) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2, внасяни от трети страни или територии в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.
(4) Мястото на изпълнение при доставка на стока по чл. 14а, ал. 6, т. 1 е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й.
(5) Мястото на изпълнение на доставката по чл. 14а, ал. 5, т. 3 в случаите на вътрешна дистанционна продажба на стоки се определя по чл. 17, ал. 1.
Чл. 20а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 20б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 21. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 22. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
Място на изпълнение на посреднически услуги
Чл. 24. Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.
Глава втора
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ДАНЪЧНА ОСНОВА
Чл. 25. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
(4) В данъчната основа на доставката се смята включена:
1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;
2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.
(5) Данъчната основа не включва:
1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки „Гражданска отговорност“ и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
(6) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.
(7) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
(8) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.
(9) Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.
(10) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер, или в свързаната с него документация, без данъка по този закон, свързан с доставените стоки или услуги.
Особени случаи при определяне на данъчната основа
Чл. 27. (1) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
(2) Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а за останалите стоки за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.
(3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:
1. Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
(4) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. При доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), към датата на възникване на данъчното събитие:
1. за доставката от концедента към концесионера данъчната основа е договореното възнаграждение, включително определеното в стоки или услуги, при спазване изискванията на чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5; възнаграждението, определено в стоки или услуги, е равно на размера на договорената инвестиция, без компенсацията, когато такава е дължима от концедента на концесионера съгласно договора за концесия;
2. за доставката от концесионера към концедента данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса й или на направените преки разходи, свързани с извършване на предоставената услуга, а ако не може да бъде определена по този ред, данъчната основа е пазарната цена на предоставената стока или услуга.
(5) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
(6) Нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. В случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.
Глава трета
Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит
Чл. 28. Текстът към тази дата още не е наличен.
Международен транспорт на пътници
Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
(2) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника. Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им.
Международен транспорт на стоки
Чл. 30. (1) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
(2) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.
(3) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.
(4) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.
Чл. 31. Текстът към тази дата още не е наличен.
Доставка, свързана с международния стоков трафик
Чл. 32. (1) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.
(2) Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.
Чл. 33. Текстът към тази дата още не е наличен.
Доставка на злато за централни банки
Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.
Чл. 35. Текстът към тази дата още не е наличен.
Доставка с получател лице, управляващо електронен интерфейс
Чл. 35а. Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Облагаема доставка с нулева ставка с място на изпълнение на територията на страната е доставката на стоки по чл. 14а, ал. 6, т. 1.
Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.
Доставка на свързани с внос услуги
Чл. 36а. Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.
(3) Изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия – по реда на чл. 116;
2. за издадени протоколи – по реда, определен с правилника за прилагане на закона.
Доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19
Чл. 36б. Нов – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Облагаема доставка с нулева ставка с място на изпълнение на територията на страната е:
1. доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини;
2. доставката на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, и услугите, пряко свързани с тези изделия.
(2) Алинея 1 се прилага, когато ваксините срещу COVID-19 и ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия.
Документиране на доставките
Чл. 37. (1) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(3) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.
Глава четвърта
ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И ПРИДОБИВАНИЯ
Общи положения
Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.
(2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.
(3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.
Чл. 39. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 40. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 41. Текстът към тази дата още не е наличен.
Доставка, свързана с култура
Чл. 42. Освободена доставка е:
1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:
а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;
б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
в) зоологически и ботанически градини;
г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;
2. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от държавния бюджет.
Доставка, свързана с вероизповедания
Чл. 43. Освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.
Чл. 44. Текстът към тази дата още не е наличен.
Доставка, свързана със земя и сгради
Чл. 45. (1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването ѝ под наем или аренда.
(2) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.
(3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
(4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:
1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;
2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността ѝ;
3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;
4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.
(6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.
(7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Чл. 46. Текстът към тази дата още не е наличен.
Доставка на застрахователни услуги
Чл. 47. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Освободена доставка е извършването на застрахователни и презастрахователни услуги, включително на свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти.
Хазарт
Чл. 48. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.
Доставка на пощенски марки и пощенски услуги
Чл. 49. Освободена доставка е:
1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;
2. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.
Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит
Чл. 50. (1) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Освободена е доставката на стоки или услуги:
1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
(2) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Алинея 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79а и 79б е упражнено право на данъчен кредит чрез извършване на корекция.
Глава пета
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ
Чл. 51. Текстът към тази дата още не е наличен.
Данъчна основа при вътреобщностните доставки
Чл. 52. (1) Данъчната основа на вътреобщностните доставки се определя по реда на чл. 26.
(2) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа по чл. 27, ал. 1, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.
(3) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Данъчната основа по ал. 2 не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2.
(4) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. При доставки по чл. 51, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните от месеца на прекратяване на доставките.
Чл. 53. Текстът към тази дата още не е наличен.
Част трета
ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА
Данъчно събитие при внос
Чл. 54. (1) Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
(2) Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. Когато не възниква задължение за заплащане на вносни мита на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.
Чл. 55. Текстът към тази дата още не е наличен.
Начисляване от митническите органи на данъка при внос
Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Начисляване от вносителя на данъка при внос
Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.
(2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.
(3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.
(4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
(5) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Независимо от чл. 56, начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а.
(6) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 5, вносителят начислява данъка за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55, с протокол, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
2. посочи митническия документ за внос и отрази размера на данъка в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Внос на стоки по специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 57а. Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим.
(2) Митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент, когато:
1. при извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се установи, че декларираният индивидуален идентификационен номер по този режим е валиден;
2. собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро и стоките са различни от акцизни стоки;
3. стоките са предназначени за данъчно незадължени лица.
Чл. 57б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 57в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 57г. Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Получателят – данъчно незадълженото лице, за което е предназначена пратката, е длъжен да заплати данъка по митническата декларация за внос на лицето по чл. 57б при приемане на пратката.
(2) Лицето по чл. 57б събира данъка от всички получатели, приели пратките през съответния период.
(3) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Лицето по чл. 57б е длъжно да внесе по реда на чл. 90 събрания от получателите – данъчно незадължени лица, данък за съответния период в срок не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на приемането на пратката от получателя, за когото е предназначена.
Приложимост на специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, при внос на стоки и специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57д. Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Когато не са налице условията по чл. 57а и чл. 57б, се прилагат общите правила на закона.
(2) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За внесения данък по чл. 57г за лицето по чл. 57б не възниква право на данъчен кредит при условията на глава седма.
(3) Когато стоките под формата на пратки са със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро, или са акцизни стоки, се прилагат общите правила за внос на закона.
Чл. 58. Текстът към тази дата още не е наличен.
Обезпечаване на данъка при внос
Чл. 59. (1) Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митата, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.
(2) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.
(3) Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. Лице, получило разрешение за управление на съоръжения за митническо складиране по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.
(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.
Плащане на данъка при внос
Чл. 60. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. Начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на вносните мита.
(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.
(3) Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. В случаите на внос по чл. 16 под режим „временен внос с частично освобождаване от вносни мита“ начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет преди вдигането на стоките.
Разрешение за вдигане на стоките
Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.
Част четвърта
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ
Чл. 62. Текстът към тази дата още не е наличен.
Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване
Чл. 63. (1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
(2) Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.
(3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.
(4) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
(5) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Алинея 4 не се прилага, когато фактурата или документът, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, са издадени във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.
(6) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13, ал. 1 – 3 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Данъчна основа при вътреобщностно придобиване
Чл. 64. (1) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.
(2) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.
(3) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани. Ако след придобиването акцизът подлежи на възстановяване на получателя, данъчната основа се намалява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.
(5) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. При доставки по чл. 63, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните на месеца на прекратяване на доставките.
Вътреобщностно придобиване с нулева ставка
Чл. 64а. Нов – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Облагаеми с нулева ставка са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в чл. 36б.
Освободени вътреобщностни придобивания
Чл. 65. (1) Освободени са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта.
(2) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки:
2. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, с изключение на вноса на стоки по чл. 58, ал. 1, т. 6;
3. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. когато получатели са институции на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;
4. от лице—посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Част четвърта „а“
ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДОСТАВКИ НА СТОКА
Определяне на вътреобщностната доставка при последователни доставки на стока
Чл. 65а. Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.
(2) Междинен доставчик по ал. 1 е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.
(3) В случаите по ал. 1 за целите на чл. 53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик.
(4) Когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл. 53, независимо от ал. 3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик.
(5) Мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:
1. на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;
2. на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът й е завършил.
(6) При възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС на някой от доставчиците в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката по ал. 5, се прилагат правилата на тази държава членка.
Част пета
ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Глава шеста
ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Стандартна ставка на данъка
Чл. 66. Изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. (1) Стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
(2) Ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Чл. 66а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит чрез прилагане на нулева ставка на данъка
Чл. 66б. Нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Нулева ставка на данъка се прилага при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140, 146 и 173.
Размер на данъка
Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.
(2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
(3) Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки—предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.
Глава седма
ДАНЪЧЕН КРЕДИТ
Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит
Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:
1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър—когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;
2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.
(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.
(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.
(6) Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Чл. 69. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 70. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 71. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 71а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при производство, придобиване или внос на различни от недвижими имоти стоки, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 71б. Нов – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. За различни от недвижими имоти стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват едновременно от регистрирано лице, както за извършване на независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, лицето прилага разпоредбите на чл. 71а, ал. 1 – 5.
Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит
Чл. 72. (1) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Чл. 73. Текстът към тази дата още не е наличен.
Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя
Чл. 73а. Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 15.12.2008 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
(2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.
Право на приспадане на данъчен кредит при производство, придобиване или внос на стоки или получаване на услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи
Чл. 73б. Нов – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. За стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата:
1. за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, и/или
2. в рамките на независимата си икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като не прилага чл. 73.
Чл. 74. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.
(2) Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г. Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.
Чл. 76. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 77. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.
(2) Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г. Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.
Чл. 78. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 79. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 79а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Корекция на ползван данъчен кредит за получени услуги, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 79б. Нов – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. (1) За услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната услуга за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако получаваше услугата в годината на настъпване на изменението.
(2) Алинея 1 се прилага независимо дали при получаване на услугата е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, или не е приспаднат данъчен кредит.
(3) Корекцията по ал. 1 се определя по следната формула:
1. за услуги, за които при получаването не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70:
ИРПДК = НДДС х 1/5 х Кх, или
2. за услуги, за които при получаването е приспаднат изцяло данъчен кредит, когато лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/5 х (Кх - 1), или
3. за услуги, за които при получаването е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/5 х (Кх - К0), където:
ИРПДК е изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на услугата;
НДДС – начислен ДДС при получаване на услугата;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх – коефициентът по чл. 73 за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок, считано от:
– началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или
– началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е упражнено право на данъчен кредит.
(4) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Корекцията по ал. 3 се извършва в последния данъчен период на календарната година, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:
1. със знак (+), когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит;
2. със знак (-), когато е в посока намаление на размера на ползвания данъчен кредит.
(5) Корекцията по ал. 3 може да не се извършва, когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит.
(6) Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за услуги, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.
(7) Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. За целите на корекцията по този член 5-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която услугата, която е или би била дълготраен актив, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която услугата започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.
(8) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 5-годишен срок.
Правила при изчисляване на корекции
Чл. 79в. Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. За целите на изчисляването на корекциите по чл. 79, 79а и 79б:
1. Кх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
2. Кх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
3. К0 е 1, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
4. К0 не може да е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице е приспаднало частичен данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност както за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки, за които лицето няма такова право; в този случай се взема предвид коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
5. К0 е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 от закона, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо дали при придобиване на стоката, или при получаване на услугата лицето е възнамерявало да я използва и за цели извън рамките на независимата икономическа дейност; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
6. ПрНИДх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за независима икономическа дейност;
7. ПрНИДх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
8. ПрНИД0 не може да бъде 0 или 1.
Чл. 80. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 81. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава осма
НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА
Чл. 82. Текстът към тази дата още не е наличен.
Лице—платец при внос
Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.
(2) Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 16.07.2016 г. Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на вносни мита, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.
(3) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Когато не са налице условията на чл. 57а или 57б, лице – платец на данъка по ал. 1, е получателят – данъчно незадължено лице, за когото е предназначена пратката.
Лице—платец при вътреобщностни придобивания
Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Лице—платец на данъка при издадени фактури
Чл. 85. Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 15.12.2008 г. Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112.
Лице – платец на данъка при режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 85а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Данъкът е изискуем от регистрирано за прилагане на режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, лице – доставчик по облагаема доставка, в обхвата на съответния режим с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице.
Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице
Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
(2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон—за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
(4) Алинея 1, т. 1и2и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.
Данъчен период
Чл. 87. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.
(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.
(3) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на акта за регистрация, включително датата на връчване, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период.
(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.
Резултат за данъчния период
Чл. 88. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.
(2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода—данък за внасяне.
(3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода—данък за възстановяване.
(4) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период—данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.
Чл. 89. Текстът към тази дата още не е наличен.
Внасяне на данъка при внос на стоки
Чл. 90. (1) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:
1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;
2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.
(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.
(3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.
Чл. 91. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 92. Текстът към тази дата още не е наличен.
Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 92
Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират:
1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;
2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;
3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;
4. когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;
(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:
1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;
2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.
(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.
Част шеста
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА
Глава девета
РЕГИСТРАЦИЯ
Общи положения
Чл. 94. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“.
(3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.
Регистрация във връзка с извършвани доставки на територията на страната
Чл. 95. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.
(2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.
Чл. 96. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 97. Текстът към тази дата още не е наличен.
Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя
Чл. 97а. Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
(5) Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Чл. 97б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Задължение на данъчно задължени лица, които са установени само на територията на страната, при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, или на стоки при вътреобщностни дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка
Чл. 97в. Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Данъчно задължено лице, което не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза, ако е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.
Чл. 98. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 99. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 100. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 101. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 102. Текстът към тази дата още не е наличен.
Дата на регистрация
Чл. 103. (1) За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.
Документи, удостоверяващи регистрацията
Чл. 104. (1) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице и по негово искане се предоставя и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. При писмено искане от регистрираното лице в 7-дневен срок органът по приходите издава удостоверение в един или повече екземпляра съгласно искането на лицето.
(3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 105. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава десета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА (ДЕРЕГИСТРАЦИЯ)
Чл. 106. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 107. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 108. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 109. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 110. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 111. Текстът към тази дата още не е наличен.
Общи положения
Чл. 111а. Нов – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. (1) Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната се извършва по реда на тази глава.
(2) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
(3) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
(4) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. В случаите по чл. 113, ал. 11, когато фактурата или известието към фактурата се издава от лицето, на което се доставят стоките или услугите, ал. 2 и 5 не се прилагат.
(5) Доставчикът не прилага ал. 1 за доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. лицето не е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или неговият постоянен обект на територията на страната не взема участие в доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – няма постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето е установено в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава членка, от който е извършена доставката.
Глава единадесета
ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ
Данъчни документи
Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:
1. фактурата;
2. известието към фактура;
3. протоколът.
(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.
(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.
Чл. 113. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 114. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 115. Текстът към тази дата още не е наличен.
Коригиране на фактурите и известията
Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
(2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.
(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол—за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(6) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които за доставката е приложена грешна ставка на данъка.
(7) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Корекция на фактури и известия при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2, 3 и 6.
Чл. 117. Текстът към тази дата още не е наличен.
Коригиране на протоколи
Чл. 117а. Нов – ДВ, бр. 14 от 2022 г. (1) Поправки и добавки в протоколите не се разрешават. Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови.
(2) За погрешно съставен протокол се смята и издаденият протокол, в който:
1. не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен;
2. е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен;
3. за доставката е приложена грешна ставка на данъка.
(3) Когато погрешно съставен протокол е отразен в отчетните регистри на получателя, за анулирането не се съставя протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулирането.
(4) Екземплярите на анулираните протоколи се съхраняват при издателя, като отчитането им се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(5) Корекция на протоколи при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2.
Чл. 118. Текстът към тази дата още не е наличен.
Отчет за извършените продажби
Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът—регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
(2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
(3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.
(4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 120. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава дванадесета
ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Съхраняване на документи
Чл. 121. (1) Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват, в оригиналния им вид.
(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по ал. 1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.
(3) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120, регистрите по чл. 123, ал. 2 и 3, както и за митническите документи за внос.
Право на достъп до данъчни документи, съхранявани с помощта на електронни средства
Чл. 122. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен (онлайн) достъп до съхраняваните данни на:
1. компетентните органи по приходите – когато лицето е установено на територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България;
2. компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим – когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.
Счетоводна отчетност
Чл. 123. (1) Всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите.
(2) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8—10 и чл. 13, ал. 4, т. 8—10.
(3) Всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.
(4) Формата и реквизитите на регистрите по ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а от територията на страната до територията на друга държава членка, води електронен регистър на тези стоки, който позволява на органите по приходите да проверяват правилното прилагане на този режим.
(6) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, води електронен регистър на тези стоки.
(7) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, на което са предоставени за съхранение стоки, води детайлна отчетност за тези стоки, която задължително съдържа информация, позволяваща установяване на вида и количеството на стоките във всеки момент, за всяко от лицата, предоставили стоките за съхранение, както и идентифициране на лицата, изпратили, транспортирали или получили стоките при приключване на съхранението им.
(8) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Структурата и съдържанието на електронните регистри по ал. 5 и 6 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистрите се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.
(9) Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Лицата по ал. 5, 6 и 7 съхраняват отчетността по ал. 7 и информацията в електронните регистри по ал. 5 и 6 за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е започнало съхранението на стоките по ал. 7, съответно прехвърлянето на стоките по ал. 5 и 6.
Глава тринадесета
ДЕКЛАРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ
Чл. 124. Текстът към тази дата още не е наличен.
Деклариране на данъка
Чл. 125. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
(2) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Регистрираното лице, което прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и за данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3.
(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.
(4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.
(5) Декларациите по ал. 1и2и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
(6) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
(7) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.
(8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(9) Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.
(10) Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. В случаите по чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице подава една справка–декларация за данъчния период, включваща доставките, извършени от лицето до датата на дерегистрацията, включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.
(11) Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
(12) Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
(13) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. При смърт на физическо лице или на физическо лице – едноличен търговец, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 се подават от наследниците или заветниците в срок 2 месеца от приемане на наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. Допълнително узнати обстоятелства се декларират, като в едномесечен срок от узнаването наследниците подадат нови декларации по ал. 1 и 2 и отчетни регистри по ал. 3. Подадена декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(14) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Лицето по ал. 1, когато е регистрирано по чл. 154, 156 и 157а, подава справка-декларацията и по чл. 159, ал. 4 и/или чл. 159а, ал. 2. Данъчно задължено лице, регистрирано само по чл. 154 и 156, подава единствено справка-декларацията по чл. 159, ал. 4.
Корекции след деклариране
Чл. 126. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.
(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1и2и отчетните регистри по чл. 124.
(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:
1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период—при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи;
2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период—при неправилно отразени в отчетните регистри документи.
(4) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетни регистри по чл. 124. Корекциите се извършват след издаване на разрешение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите с подаване на нова декларация и отчетни регистри за съответния период в 14-дневен срок от получаване на разрешението.
(5) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, в 5-дневен срок от установяване на обстоятелството, че преди прекратяване на регистрацията не е издаден данъчен документ по чл. 112, ал. 1, и в случаите по чл. 116 писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за издаване на съответния данъчен документ или отказва издаването му.
(6) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, при настъпване на обстоятелство за изменение на данъчната основа или за разваляне на доставка, за която е издаден данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за издаването на съответния данъчен документ или отказва издаването му.
(7) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. В 14-дневен срок от получаване на разрешение по ал. 5 и 6 лицето издава съответния данъчен документ и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издаден съответният документ, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(8) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Когато преди датата на прекратяване на регистрацията на лицето е издаден данъчен документ с начислен данък за получено авансово плащане и в срока по ал. 7 дължимата сума във връзка с намалението на данъчната основа или за развалянето на доставката не е върната на получателя, прихваната или уредена по друг възмезден начин, лицето издава документа по ал. 6 в 14-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин за размера на върнатата, прихваната или уредена по друг възмезден начин сума и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издаден документът, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Част седма
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ
Глава четиринадесета
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА ДОСТАВКИ
Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка
Чл. 127. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) при доставка на стоки или услуги действа от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.
(2) В случаите по ал. 1 са налице две доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;
2. доставка на стоката или услугата, предмет на доставката по т. 1, между комитента/доверителя и комисионера/довереника, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят, както следва:
а) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с продажба, датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1, данъчната основа на доставката е данъчната основа на доставката по т. 1, намалена с възнаграждението на комисионера/довереника;
б) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с покупка, датата на възникване на данъчното събитие се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-ранна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1, а данъчната основа на доставката е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, увеличена с възнаграждението на комисионера/довереника.
Съпътстваща доставка
Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
Гаранционно обслужване
Чл. 129. (1) Не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя.
(2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:
1. услугата се извършва от лице, упълномощено за това от производителя;
2. производителят не е установен на територията на страната;
3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.
(3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2.
Чл. 130. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 131. (1) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60 от Закона за кредитните институции и когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
1. Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в обхвата на която работи публичният изпълнител;
2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра – за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
При определяне на данъчната основа чл. 27 не се прилага.
(2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.
(3) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му.
(4) Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се смята, че данъкът е включен в цената на вещта.
(5) Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. При отмяна на публичната продан или продажбата по ал. 1 от компетентния съд преведеният данък по проданта/продажбата се възстановява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 131а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 131б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 131в. Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. (1) Когато за извършената услуга от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, е договорено възнаграждение във връзка с продажбата на ваучера, е налице облагаема доставка на услуга.
(2) Разпоредбите на чл. 131а и 131б не се прилагат за:
1. инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги;
2. билетите за пътуване, кино, музей и други, пощенските марки и други подобни;
Доставки на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона
Чл. 131г. Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) При доставки на стоки на територията на страната, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, доставчикът прилага за тези доставки общите правила на този закон, включително за доставките на стоки, поставени под режим реекспорт или износ.
(2) Данъкът по чл. 82, ал. 6 се начислява с издаването на протокол. За начисления данък лицето по чл. 82, ал. 6 има право на данъчен кредит при условията на глава седма.
(3) Лицето по чл. 82, ал. 6, т. 1 и 2 уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че ще начислява данък за стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, по електронен път.
Глава петнадесета
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА РЕГИСТРАЦИЯ И ДЕРЕГИСТРАЦИЯ
Задължителна регистрация в резултат на преобразуване
Чл. 132. (1) Задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице.
(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.
(3) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.
(4) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г.
(5) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Задължително се регистрира по този закон неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице.
(6) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон. Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.
Чл. 132а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 133. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 134. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 135. Текстът към тази дата още не е наличен.
Част осма
СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ
Глава шестнадесета
ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ
Доставка на обща туристическа услуга
Чл. 136. Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.
(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.
(3) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице.
Място на изпълнение на обща туристическа услуга
Чл. 137. Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението.
Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка
Чл. 138. (1) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която пътуващото лице се възползва за първи път от доставката.
(2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.
Данъчна основа на обща туристическа услуга
Чл. 139. (1) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон.
(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.
Нулева ставка при доставка на обща туристическа услуга
Чл. 140. (1) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.
(2) Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.
Данъчен кредит на туроператора
Чл. 141. Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Туроператорът няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко.
Чл. 142. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава седемнадесета
СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА
Чл. 143. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 144. (1) Място на изпълнение на доставки по чл. 143 е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки.
(2) Данъчното събитие на доставките по чл. 143 възниква съгласно общите правила по този закон.
(3) Данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2.
(4) Данъкът се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
Данъчна основа
Чл. 145. (1) Данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена—данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.
Доставка на стоки по специалния ред на облагане на маржа с нулева ставка
Чл. 146. Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28.
Данъчен кредит
Чл. 147. (1) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава.
(5) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.
(6) Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Дилърът има право на данъчен кредит за внесените стоки втора употреба по общия ред на закона.
(7) Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Дилърът има право на данъчен кредит за внесените произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, или произведения на изкуството, доставени му от техния автор или от наследниците му, по общите правила на закона, при условие че не е упражнил правото на избор по чл. 143, ал. 3.
Документиране на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа
Чл. 148. (1) Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Във фактурата и в известието към фактурата дилърът вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба“ или „режим на облагане на маржа – произведения на изкуството“ или „режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети“.
(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Облагаем оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа
Чл. 149. Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете.
Начисляване на данък за наличните стоки при дерегистрацията на дилър
Чл. 150. (1) Дерегистрацията на дилъра се извършва съгласно общите условия на този закон за дерегистрация.
(2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.
(3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2.
Чл. 151. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава седемнадесета „а“
СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Чл. 151а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 151б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 151в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 151г. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 151д. Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. (1) Извършените доставки, за които изискуемостта на данъка по чл. 151в, ал. 3 не е настъпила, се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва „касова отчетност“.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим.
(3) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Глава осемнадесета
Специални режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 152. Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложимост на специалните режими
Чл. 153. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва услуги или дистанционни продажби на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и лицето не е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 152, ал. 1 в страната или в друга държава членка, прилага общите правила на закона.
(2) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, включително когато доставките са извършени от постоянен обект на територията на друга държава членка, прилага общите правила на закона.
(3) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, в която лицето има постоянен обект, независимо дали доставките са извършени от този обект, не прилага този режим. За тези доставки лицето прилага законодателството на държавата членка, в която e постоянният му обект.
(4) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1, изпратени или транспортирани от друга държава членка, независимо дали лицето има постоянен обект на територията на другата държава членка, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(5) Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3 прилага този режим.
(6) Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(7) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, прилага режима за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
(8) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза и което няма постоянен обект на територията на страната, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(9) Данъчно задължено лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, за доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(10) В случаите по чл. 14, ал. 2 се прилага режим в Съюза.
(11) В случаите по чл. 152, ал. 5 данъчно задълженото лице не може да посочи повече от един представител едновременно.
(12) За доставки по чл. 152, ал. 5 в други валути, различни от евро, се използва обменният им курс, действащ към първия работен ден на месец октомври, който се прилага от 1 януари до 31 декември включително на следващата календарна година.
Чл. 154. Текстът към тази дата още не е наличен.
Прекратяване на специалната регистрация за прилагането на режим извън Съюза
Чл. 155. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Регистрацията за прилагането на режим извън Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:
1. вече не извършва доставки на услуги с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;
2. престане да отговаря на условията по чл. 154, ал. 1;
3. лицето избере да не прилага режим извън Съюза.
(2) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.
(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането по електронен път на акта за дерегистрация, а в случаите по ал. 1, т. 3 – датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация по електронен път.
(7) Регистрацията за прилагането на режим извън Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:
1. не е извършвало доставки по ал. 1, т. 1 осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 154, ал. 1, или
3. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. системно не спазва разпоредбите на режим извън Съюза; в този случай се прекратява и регистрацията за прилагането на режим в Съюза и на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(8) Системно неспазване разпоредбите на режим извън Съюза е налице, когато:
1. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.
(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режим извън Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(10) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Регистрирано на основание чл. 154 лице може да се регистрира за този режим в друга държава членка, като подаде по електронен път заявление за дерегистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ промяната. В същия срок лицето уведомява за промяната другата държава членка. В тези случаи датата на прекратяване на регистрацията е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за прекратяване на регистрацията по електронен път.
Чл. 156. Текстът към тази дата още не е наличен.
Прекратяване на специалната регистрация за прилагането на режим в Съюза
Чл. 157. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Регистрацията за прилагането на режим в Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:
1. вече не извършва доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, включително и някои вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
2. престане да отговаря на условията по чл. 156, ал. 1;
3. лицето избере вече да не прилага режим в Съюза.
(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.
(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва прекратяването или мотивирано отказва прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път, а в случаите по ал. 1, т. 3 – датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация по електронен път.
(7) Регистрацията за прилагането на режим в Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:
1. не е извършвало доставки по чл. 156, ал. 1, т. 1 осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 156, ал. 1, или
3. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. системно не спазва разпоредбите на режим в Съюза; в този случай се прекратява и регистрацията на лицето за прилагането на режим извън Съюза и на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(8) Системно неспазване разпоредбите на режим в Съюза е налице, когато:
1. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.
(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режим в Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на акта за дерегистрация.
(10) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(11) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, когато премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(12) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(13) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки само от територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(14) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки както от територията на страната, така и от територията на други държави членки след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(15) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на тримесечието, следващ тримесечието на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 10 – 14 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е датата на промяната, ако лицето подаде заявление за дерегистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето подаде заявление за регистрация за прилагане на режима в другата държава членка.
(16) Когато са налице условията по чл. 20б, ал. 1, регистрирано на основание чл. 156 лице може да прекрати регистрацията си, ако избере да не прилага режим в Съюза.
Облагане на доставки при прилагане на специалните режими
Чл. 158. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Мястото на изпълнение на доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5, извършени от регистрирано по тази глава лице, е в държавата членка по потребление.
(2) Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки по тази глава се определят по законодателството на държавата членка по идентификация.
(3) Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането.
(4) Моментът на приемане на плащането по ал. 3 е по-ранният от двата момента – моментът, в който потвърждението за плащането или съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от получателя е получено от данъчно задълженото лице или от името на данъчно задълженото лице, прилагащо режима при внос, или моментът на действително извършеното парично плащане.
(5) Лице, регистрирано за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
2. посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
(6) Данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.
(7) За документирането на доставките на услуги и на стоки по тази глава се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.
(8) Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5, извършени от регистрирано по глава осемнадесета лице, данъкът е дължим за държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.
Чл. 159. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава деветнадесета
ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО
Доставки на инвестиционно злато
Чл. 160. (1) Освободени са доставките, свързани с инвестиционно злато, които за целите на този закон са:
1. доставки на инвестиционно злато, включително: на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; доставки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;
2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка със доставки на инвестиционно злато.
(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.
(3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по доставките е регистрирано по този закон лице;
2. в издадената за доставката фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.
Инвестиционно злато
Чл. 160а. Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. (1) За целите на този закон инвестиционно злато:
1. е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
2. са златни монети, включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, за които са налице едновременно следните условия:
а) чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;
б) изсечени са след 1800 г.;
в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
3. са златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия „С“ на „Официален вестник“ на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;
4. са златни монети, които не са включени в списъка по т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато.
(2) Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети.
(3) Редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.
Начисляване на данъка от получателя
Чл. 161. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя—регистрирано по този закон лице, при:
1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;
2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.
(2) Данъкът се начислява с издаване на протокол.
Право на данъчен кредит
Чл. 162. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:
1. начисления от тях данък по реда на чл. 161;
2. Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 15.12.2008 г. получената доставка, вътреобщностното придобиване или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;
3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато.
(2) Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 15.12.2008 г. Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато.
Документиране
Чл. 163. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, както и доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се документират с издаване на фактура, която освен реквизитите по чл. 114 трябва да съдържа и:
1. описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и други;
2. дата и адрес на физическата доставка на златото;
3. име, адрес и единен граждански номер и/ или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа.
(2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.
Глава деветнадесета „а“
ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ ПО ПРИ- ЛОЖЕНИЕ № 2 С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПО КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ ОТ ПОЛУ- ЧАТЕЛЯ
Чл. 163а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 163б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 163в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Ограничение на обхвата
Чл. 163г. Нов – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г. Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато за доставка на стоки или услуги по приложение № 2 са налице условията по чл. 7, 13, 15, 16 и 28.
Прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове
Чл. 163д. Нов – ДВ, бр. 18 от 2020 г. (1) За доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове по приложение № 2, част трета, по които получатели са лица, които не са установени на територията на страната, се прилагат общите правила на закона.
(2) За доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове по приложение № 2, част трета с място на изпълнение на територията на страната, по които доставчици са лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се прилагат общите правила на закона.
Глава двадесета
ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ
Специален ред за начисляване на данък при внос
Чл. 164. (1) Независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.
(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:
1. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. декларира в подадения митнически документ за внос, че ще ползва този режим;
2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.
(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3.
(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73.
Чл. 165. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 166. Текстът към тази дата още не е наличен.
Отказ за издаване и отнемане на разрешението
Чл. 167. Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. (1) Разрешение по чл. 166, ал. 6 не се издава, когато с получаване на минималната помощ по чл. 166 са надхвърлени праговете или максимално допустимия интензитет за одобрената държавна помощ.
(2) В разрешението по чл. 166, ал. 6 задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект.
(3) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(4) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.
(5) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:
1. когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 166, ал. 1;
2. при изтичането на срока по чл. 166, ал. 3.
(7) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 166, уведомява незабавно за това министъра на финансите.
(8) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 166, ал. 3, т. 4.
Глава двадесета „а“
ОТЛОЖЕНО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА ПРИ ВНОС
Чл. 167а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 167б. Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. (1) Вносителят декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос.
(2) Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а, митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(3) За начисления данък по чл. 57 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма.
Глава двадесет и първа
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 168. Текстът към тази дата още не е наличен.
Глава двадесет и първа „а“
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
Доставки от или до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
Чл. 168а. Нова – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна от 1 януари 2021 г.
(2) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Северна Ирландия се смята за територия на държава членка за целите на този закон, когато:
1. доставчикът на стоките е данъчно задължено лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, или получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, и
2. доставката е:
а) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки;
б) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на нови превозни средства;
в) доставки на стоки, които се монтират или инсталират;
г) доставки на стоки по глава осемнадесета, или
д) доставки на стоки под режим складиране на стоки до поискване.
(3) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. За целите на този закон Северна Ирландия се смята за територия на държава членка и когато данъчно задължено лице с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, е посредник в тристранна операция.
(4) Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Лицата по ал. 2, т. 1 и ал. 3, които са установени на територията на Северна Ирландия и не са установени на територията на страната, имат право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за закупени от тях стоки на територията на страната по реда на чл. 81, ал. 2.
Част девета
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Глава двадесет и втора
ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 169. Текстът към тази дата още не е наличен.
Обмен на информация
Чл. 170. Изм. – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 30.10.2016 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически документи за внос и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец, както и информация за лицата, които са декларирали, че ще прилагат отложено начисляване на данък при внос.
(2) Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.
(3) Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 30.10.2016 г. Националната агенция за приходите при поискване предоставя на Българската агенция по безопасност на храните информация за наличието на публични задължения на лице, оператор на хранителна банка.
(4) Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 30.10.2016 г. Изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г. Националната агенция за приходите незабавно уведомява Българската агенция по безопасност на храните за наличие на обстоятелства по чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за храните.
Обмен на информация с данъчните администрации на други държави членки
Чл. 171. (1) Приходната администрация може свободно да обменя информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки, при условие че тази информация ще се използва само за определянето на данъчни задължения на лица и/или в хода на обжалване размера на тези данъчни задължения.
(2) Информацията, получена по реда на ал. 1 от други държави членки, може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато информацията се обменя по електронен път.
Глава двадесет и трета
ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК НА ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА
Чл. 172. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 173. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 174. (1) Възстановява се начисленият данък по доставки, по които получатели са:
1. дипломатически представителства;
2. консулства;
3. представителства на международни организации;
4. членовете на персонала на получателите по т. 1, 2 и 3.
(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.
Удостоверяване статута на лице, освободено от задължение за заплащане на данък, за което Република България е държава домакин
Чл. 174а. Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 15.12.2008 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Статутът на лице—освободено от задължение за заплащане на данък, посочено в чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 5 и чл. 174, за което Република България е държава домакин, се удостоверява чрез издаване на удостоверение от Националната агенция за приходите.
(2) Редът за издаване на удостоверението и неговият образец се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава двадесет и четвърта
ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
Правомощия на министъра на финансите
Чл. 175. (1) Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон.
(2) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, ал. 2, чл. 118, ал. 4 и чл. 174, ал. 2.
(3) Министърът на финансите определя при необходимост със заповед:
1. специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения;
2. информацията, събирана по този закон, която е публична;
3. информацията, събрана по този закон, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави;
(4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.
(5) Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка определя със заповед списъка на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Българската народна банка.
Глава двадесет и пета
ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ
Чл. 176. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 176а. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 176б. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 176в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби
Чл. 177. (1) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Регистрирано лице—получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117—120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.
(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.
(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.
Глава двадесет и шеста
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 178. Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция—за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 179. Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция—за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Алинея 1 се прилага и за лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза, режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което е длъжно, но не подаде справка-декларация за прилагане на специален режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, или не я подаде в предвидения срок.
(3) Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Алинея 1 се прилага и за лице по чл. 57б, което не подаде месечна декларация по чл. 57в, ал. 5 или не я подаде в предвидения срок, или не предостави регистъра по чл. 57в, ал. 8.
Чл. 180. (1) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция—за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
(3) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
(4) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
Чл. 180а. Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 15.12.2008 г. (1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция— за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв.
(4) В случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а в случаите по ал. 4— от 200 до 600 лв.
Чл. 180б. Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. (1) Лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим в друга държава членка да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което не начисли данък върху добавената стойност за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната в данъчния период, в който данъкът за доставката става изискуем, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.
Чл. 180в. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 181. (1) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на технически носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция—за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.
Чл. 181а. Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Лице, което е длъжно да води и не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 14а, ал. 10, чл. 159г, ал. 1, отчетността по чл. 14а, ал. 11 или електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.
Чл. 181б. Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123, ал. 5 и 6 или не води електронния регистър съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181в. Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Лице, което, като е длъжно, не отрази в дневника за продажби информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5, съответно в дневника за покупки информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в съответния регистър, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 100 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 200 до 2000 лв.
Чл. 181г. Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Лице, което, като е длъжно, не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 123, ал. 5 и 6, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181д. Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. (1) Лице, което, като е длъжно, не води отчетност по чл. 123, ал. 7 или не води отчетността съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 182. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 183. (1) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция—за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 5000 лв.
Чл. 184. (1) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. Лице, което не подаде декларацията по чл. 168, ал. 2 или не я подаде в срок, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция—за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 22.12.2007 г. При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в размер от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 185. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 185а. Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 04.03.2018 г. (1) На производител/разпространител на софтуер, който декларира неверни данни в декларацията по чл. 118, ал. 14, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 185б. Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 04.03.2018 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. На лице по чл. 118, ал. 18, което е избрало да използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но което за управление на продажбите в този обект използва друг софтуер/модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 186. Текстът към тази дата още не е наличен.
Чл. 186а. Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Независимо от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.
Чл. 187. (1) Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.
(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките—предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2.
(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.
(4) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.
Чл. 188. (1) Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Определението на съда не подлежи на обжалване.
Чл. 189. (1) Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Лице—платец на данъка по чл. 91, ал. 1 и 2, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба—за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция—за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв.
Чл. 190. (1) Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.
Чл. 191. (1) Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.
Чл. 191а. Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. (1) Който извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 192. Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. При установяване на нарушения по чл. 185, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Българския институт по метрология или оправомощено от него лице:
1. издава задължителни предписания във връзка с правомощията си;
2. отменя одобряването на типа на фискални устройства или одобряването на интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
3. Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. отнема разрешението на лицето, извършващо сервизно обслужване.
Чл. 193. (1) Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 1а. Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Този закон въвежда разпоредбите на:
1. Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.).
2. Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки (OB, L 14 /7 от 20 януари 2009 г.).
3. Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г. за изменение на различни разпоредби от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.).
4. Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Директива 2009/69/ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на избягване на данъци при внос (ОВ, L 175/12 от 4 юли 2009 г.).
5. Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ, L 292/5 от 10 ноември 2009 г.).
6. Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (ОВ, L 189/1 от 22 юли 2010 г.).
7. Нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г. Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (ОВ, L 201/4 от 26 юли 2013 г.).
8. Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Директива 2013/61/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на френските най-отдалечени региони, и по-специално Майот (OB, L 353/5 от 28 декември 2013 г.).
9. Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Директива (ЕС) 2016/856 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на задължението за прилагане на минималната стандартна данъчна ставка (ОВ, L 142/12 от 31 май 2016 г.).
10. Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ, L 177/9 от 1 юли 2016 г.).
11. Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.).
12. Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г. Директива (ЕС) 2018/912 на Съвета от 22 юни 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка (ОВ, L 162/1 от 27 юни 2018 г.).
13. Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета от 20 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (ОВ, L 329/3 от 27 декември 2018 г.).
14. Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Директива (ЕС) 2018/1695 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 282/5 от 12 ноември 2018 г.).
15. Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018 г.).
16. Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Директива (ЕС) 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (ОВ, L 286/20 от 14 ноември 2018 г.).
17. Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Директива (ЕС) 2019/475 на Съвета от 18 февруари 2019 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на включването на община Кампионе д’Италия и на италианските води на езерото Лугано в митническата територия на Съюза и в териториалния обхват на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 83/42 от 25 март 2019 г.).
18. Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ, L 310/1 от 2 декември 2019 г.).
19. Нова – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Директива (ЕС) 2020/1756 на Съвета от 20 ноември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица в Северна Ирландия (ОВ, L 396/1 от 25 ноември 2020 г.).
20. Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Директива (ЕС) 2020/2020 на Съвета от 7 декември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временни мерки във връзка с данъка върху добавената стойност, приложим за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ, L 419/1 от 11 декември 2020 г.).
21. Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (ОВ, L 336/10 от 30 декември 2019 г.).
22. Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г. Директива (ЕС) 2021/1159 на Съвета от 13 юли 2021 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временните освобождавания при внос и някои доставки в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ, L 250/1 от 15 юли 2021 г.).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Този закон отменя Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 54 от 2006 г.).
§ 3. (1) Министърът на финансите издава правилника за прилагане на закона и наредбите по този закон в срок три месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) Правилникът и наредбите по ал. 1 влизат в сила от деня на влизането в сила на този закон.
§ 4. (1) Всички лица, регистрирани по отменения Закон за данък върху добавената стойност към датата на влизане в сила на закона, се смятат регистрирани и по този закон. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 и удостоверението за регистрация по чл. 104 се издават служебно.
(2) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията към датата на влизане в сила на закона се довършват по реда на този закон.
(3) Независимо от ал. 2, когато за регистрирано лице е възникнало основание за прекратяване на регистрацията в последния данъчен период преди датата на влизане в сила на този закон, лицето може да остане регистрирано по този закон, ако са налице основанията за регистрация по избор по този закон.
(4) Начисленият данък за наличните активи поради прекратяване на регистрацията преди влизането в сила на този закон се внася в срок 30 дни от датата на прекратяване на регистрацията.
(5) Когато срокът за подаване на регистрационния опис по чл. 68 или 70 от отменения Закон за данък върху добавената стойност изтича след влизането в сила на този закон, описът се подава в тридневен срок от датата на регистрация по отменения Закон за данък върху добавената стойност.
§ 4а. Нов – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г. (1) Търговците по чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, регистрирани след 1 януари 2009 г. по чл. 100, ал. 1 или които са в процедура за регистрация, могат да подадат заявление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за обявяване на регистрацията си за нищожна.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава до 1 април 2009 г., а регистрацията се смята за нищожна от 1 януари 2009 г.
§ 5. (1) Справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон се подава до 14-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като за посочения в нея резултат (данък за възстановяване или данък за внасяне) възникват всички права и задължения по този закон.
(2) Годишната справка-декларация по чл. 101, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност се подава до 15 април 2007 г., като посоченият в нея резултат не участва в процедура по приспадане по този закон, а данъкът се внася или възстановява в тримесечен срок от подаването ѝ.
§ 6. (1) За регистрираните лица, за които към датата на влизане в сила на този закон е започнала и не е завършила тримесечната процедура по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност, процедурата по приспадане продължава по реда на чл. 92, ал. 1 от този закон.
(2) Всички неприключили към датата на влизане в сила на този закон 9-месечни процедури по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност се приключват към последния ден от месеца, предхождащ месеца на влизане в сила на този закон.
(3) В случаите по ал. 2 остатъкът от данъка за възстановяване се декларира от лицата в справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон, като същият се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаването ѝ.
(4) Остатък от данък за възстановяване по чл. 77, ал. 1, т. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизане в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаване на справка-декларацията, в която е посочен остатъкът.
(5) Данък, подлежащ на възстановяване на основание чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизането в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в съответните срокове по чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.
§ 7. (1) Когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице—доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
(2) Когато е получено авансово плащане във връзка с облагаема доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която по смисъла на този закон е освободена доставка и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице—доставчик, документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
§ 8. (1) Когато данъчното събитие по доставка е възникнало до влизането в сила на този закон и данъчният документ за доставката се издава след влизането му в сила, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 114 от този закон, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
(2) Когато след влизането в сила на този закон възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на този закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от този закон, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.
§ 9. (1) Когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати—датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо.
(2) Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице—доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:
1. получател по договорите по ал. 1;
2. брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;
3. брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.
(3) За договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се смята, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.
§ 10. Когато преди влизането в сила на този закон стоките са фактически предоставени от комитент/доверител на комисионер/довереник и не са доставени от комисионера/довереника на трето лице, смята се, че данъчното събитие на доставката на стоките между комитента/ доверителя и комисионера/довереника възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице.
§ 11. Разпоредбата на чл. 50 от този закон се прилага и в случаите на доставки на стоки или услуги, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.
§ 12. Данъчни документи, издадени до влизането в сила на този закон и отговарящи на изискванията на отменения Закон за данък върху добавената стойност, се смята, че отговарят на изискванията на този закон.
§ 13. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало на основание на отменения Закон за данък върху добавената стойност, което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли сроковете по чл. 67, 69 и 71 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, може да се упражни в някой от трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.
§ 14. (1) Внос е и извършването на митнически формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава четвърта „Митнически съюз“ от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(2) В случаите по ал. 1 данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 от този закон.
(3) Данъчната основа в случаите по ал. 1 се определя по реда на чл. 55, ал. 1—4 от този закон.
(4) Начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 56 от този закон.
(5) За внасянето на данъка се прилагат разпоредбите на чл. 60 и 90 от този закон.
(6) До възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът се обезпечава по реда и в размерите, определени в чл. 59 от този закон.
(7) Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. Независимо от ал. 1, не се дължи данък при извършването на митническите формалности по деклариране за свободно обращение на превозни средства, когато едновременно са налице следните условия:
1. към 31 декември 2006 г. включително превозните средства са под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
2. превозните средства са придобити в или са внесени от друга държава членка, включително Румъния;
3. към момента на декларирането за свободно обращение превозните средства са поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
4. датата на първата регистрация на превозните средства е не по-късно от 31 декември 1998 г. включително;
5. размерът на данъка е не по-голям от 100 лв. включително.
§ 15. Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. (1) ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, по които няма парични средства, се закриват по искане на титулярите или служебно от банките към 31 януари 2007 г.
(2) В случай че по ДДС сметката има налични суми, титулярят на сметката в срок до 31 януари 2007 г. може да посочи сметка, по която те да бъдат преведени, като ДДС сметката се закрива.
(3) В случай че титулярят на ДДС сметката по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност в срока по ал. 1 не посочи сметка, по която да бъдат преведени наличните суми, те се превеждат към 31 януари 2007 г. служебно от банката по сметка на титуляря в същата банка, а ако няма открита сметка в банката—по открита служебно от банката разплащателна сметка на името на титуляря, като ДДС сметката се закрива.
(4) Запорираните средства по ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност могат да се превеждат само по сметка на същия титуляр, като наложените запори запазват действието си включително по отношение датата на налагането им.
§ 15а. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 15б. Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. Лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до 30 април 2013 г.
§ 15в. Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Когато до 31 декември 2012 г. включително е получено авансово плащане за доставка на услуга, предоставяна от държавен съдебен изпълнител, за която данъчното събитие възниква след тази дата, се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие. Дължимият данък се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от закона върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
§ 15г. Нов – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 25.05.2015 г. Общини, регистрирани по този закон, които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, могат да упражнят право на данъчен кредит за тези доставки.
§ 15д. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 16. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 17. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 18. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 19. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 20. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 21. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 22. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 23. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 24. Текстът към тази дата още не е наличен.
§ 25. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 37 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 35, ал. 2 думите „и от данък върху добавената стойност“ се заличават.
2. В чл. 44 ал. 2 се отменя.
§ 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.
Приложение
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 3
Текстът към тази дата още не е наличен.
Приложение № 4
Текстът към тази дата още не е наличен.