Правилник за издаване на българските лични документи

(2) По искане на българските граждани имената им, съдържащи характерни букви и буквосъчетания, могат да бъдат изписани на латиница по начин, различен от английската транслитерация, в първи документ за самоличност. Промяна в следващ документ може да се извърши само след представяне на официални документи, съдържащи исканото изписване, или след представяне на съдебно решение.

(3) Промяна в изписването на латиница на имената на българските граждани може да се извърши в следващ документ за самоличност, без да се представят документите по ал. 2, ако е поискано изписването да се извърши чрез английската транслитерация съгласно приложение № 1.

(4) Редът по ал. 3 не се прилага, когато в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи (МВР) има достатъчно данни, че с изписаните на латиница имена от издаден предходен документ за самоличност лицето е регистрирано като закононарушител в друга държава.

(5) Имената на чужденците в българските лични документи се изписват и на български език.

(6) При издаване на български личен документ с променена транслитерация на имената се обявяват за невалидни всички български лични документи на лицето, издадени с предходна транслитерация.

(2) Дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина информират компетентните органи на МВР чрез Министерството на външните работи (МВнР) в срок до 7 работни дни от уведомяването по ал. 1.

(2) Имената на чужденците се изписват, както са изписани в документите им за самоличност или за пътуване, а имената на чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които не притежават такива документи, се изписват по реда, по който те са ги посочили, в подписана от тях декларация пред компетентния орган.

(2) Снимките за българските лични документи се изготвят от фотографи, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), запознати с изискванията към тях, които се поставят на видно място в ателието им.

(3) Снимка по ал. 1 не се представя в пунктовете за приемане на заявления, в които има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето на заявителя. Заснемането се извършва при спазване изискванията на т. 12 – 16 от приложение № 5.

(2) При подаване на заявление за издаване на български личен документ лицата до 14 години не полагат подпис под снимката, а навършилите 14 години полагат подпис под снимката и подписват заявлението лично.

(3) Подписът се полага от лицето лично според възприетия от него начин с предоставено от длъжностното лице пишещо средство в контурите на определеното в заявлението поле за подпис.

(4) Подписът на чужденец в български личен документ е необходимо да съответства на подписа му в националните документи за самоличност или за пътуване.

(5) В пунктовете за приемане на заявления, в които има техническа възможност, подписът на заявителя се снема чрез специално техническо средство.

(6) Незрящите, както и лица с увреждания на горните крайници, които по обективни причини не са в състояние да подпишат заявленията и са представили удостоверителни документи, не полагат подписи върху тях. В тези случаи длъжностното лице прочита съдържанието на заявлението на глас в присъствието на двама свидетели. При одобрение свидетелите подписват заявлението.

(7) Неграмотните, които не могат да се подписват, не полагат подпис и пръстов отпечатък под снимката. В тези случаи длъжностното лице прочита съдържанието на заявлението на глас в присъствието на двама свидетели. При одобрение заявлението се подписва от свидетелите, а неграмотният полага пръстов отпечатък от десния показалец.

(8) Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 15.11.2019 г. При получаване на български личен документ или при отказ да бъде издаден такъв документ заявителят или упълномощен от него представител попълва собственоръчно на указаното място в заявлението имената си, дата и място на получаване на документа или отказа и полага подпис пред длъжностното лице, освен когато българският личен документ е получен чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга по реда на чл. 17, ал. 7, изречение първо от ЗБЛД.

(2) Българските лични документи се издават съобразно данните на заявителя към момента на подаване на заявлението.

(3) Заявления, въз основа на които са издадени български лични документи, се съхраняват до 20 години от датата на регистрирането им там, където са приети. Съхранението и унищожаването им се извършва по технологичен ред, утвърден от ръководителя на съответния орган по чл. 1, ал. 2 ЗБЛД.

(2) Заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като техните родители или попечители изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ, като полагат подпис в определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице.

(3) При отсъствие на родител, настойник или попечител подписът в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя някой от следните документи:

(4) Изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 10.08.2012 г. При разногласие между родителите за издаване на паспорт или заместващ го документ на лице, ненавършило 18 години, към заявлението се представя някой от следните документи:

(2) Заявление за издаване на дипломатически или служебен паспорт може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД.

(3) Дипломатическите и служебните паспорти се персонализират в ДБДС – МВР, и се изпращат по служебен път в МВнР за връчване на лицата.

(4) Срокът на валидност на дипломатическите и служебните паспорти се определя от МВнР по заявление на ведомството или организацията, по чието искане са издадени. Максималният срок на валидност е срокът, установен в чл. 36, ал. 2 ЗБЛД.

(5) Подаването на заявления за издаване на дипломатически или служебен паспорт на лица, ненавършили 14 години, и на лица, навършили 14, но ненавършили 18 години, се извършва по реда на чл. 10, ал. 2 и чл. 23.

(6) Упълномощените от министъра на външните работи длъжностни лица по ал. 1 осъществяват контрол върху ползването на дипломатическите и служебните паспорти.

(2) Подаването на заявления за издаване на временен паспорт на лица, ненавършили 14 години, и на лица, навършили 14, но ненавършили 18 години, се извършва по реда на чл. 10, ал. 2 и чл. 23.

(3) Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 15.11.2019 г. Длъжностните лица в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието заявлението, въвеждат личните данни от него, информация за приложените документи, заснетите с цифрови устройства подпис и лице на заявителя и снетите пръстови отпечатъци в автоматизирана информационна система, регистрират ги като „Искане за издаване на временен паспорт“ и ги изпращат за съгласуване с МВнР, а в случаите на издаването на временни паспорти на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български документи за самоличност, ги изпращат за съгласуване чрез МВнР до ДБДС – МВР, в срок до 3 работни дни от датата на приемане на заявлението.

(4) Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 15.11.2019 г. Дирекция „Български документи за самоличност“ – МВР, в случаите на съгласуване на издаването на временни паспорти на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български документи за самоличност, уведомява чрез МВнР дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина за своето становище за издаване на искания временен паспорт в срок до 3 работни дни.

(5) Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина уведомява заявителя за решението.

(6) В случай че заявителят не се яви да получи временен паспорт в срок до 3 месеца от уведомяването му, искането за издаване на временния паспорт се анулира.

(7) Нова – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 15.11.2019 г. В случаите, когато е невъзможно снемането на биометрични данни от лицето поради временна физическа невъзможност, може да се издаде временен паспорт с кратък срок на валидност, съобразен с необходимото време за завръщане в Република България по обичаен маршрут.

(2) Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г. Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 31.07.2015 г. Заявлението и приложените към него документи се изпращат в ДМ – МВР за обработване на данните в съответните информационни фондове. Персонализацията на документите се извършва в ДБДС – МВР.

(2) Картата по ал. 1 се персонализира в ДБДС – МВР и се изпраща в МО за връчване.

(3) Взаимодействието между МО и МВР за издаване на карта по чл. 59, ал. 6 от ЗБЛД се извършва по технологичен ред, утвърден от ръководителите на двете ведомства.

(2) Заявленията за издаване на документите по ал. 1 на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подават лично. Родителят или попечителят на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, изразява съгласието си за издаването на документа по чл. 59, ал. 1, т. 8 ЗБЛД, като полага подпис в определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице.

(2) Изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г. Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г. Изм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 05.04.2019 г. Чужденците с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване и лицата без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България, при подаване на заявление по чл. 40, ал. 1, т. 2 освен приложенията по ал. 1 представят и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, когато това е необходимо. Дирекция „Миграция“ – МВР, и секторите/групите „Миграция“ при ОДМВР извършват служебно справка в Национална база данни „Население“ за удостоверяване на вписаните за лицето обстоятелства в регистъра на населението.

(3) Чужденци с разрешено продължително пребиваване при подаване на заявление по чл. 40, ал. 1, т. 1 освен приложенията по ал. 1 представят и документи, удостоверяващи настоящ адрес.

(4) Чужденци с разрешено продължително и постоянно пребиваване, които подават заявление по чл. 40, ал. 1, т. 3 и ал. 2, освен приложенията по ал. 1 прилагат и декларация за адрес на пребиваване.

(5) Нова – ДВ, бр. 51 от 2011 г. Лицата с предоставено право на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 от Закона за чужденците в Република България вместо документа по ал. 1, т. 1 представят копие от страниците със снимката и личните данни на документа за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, и официален документ, издаден от дипломатическото или консулското представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава.

(2) Картите по ал. 1 се персонализират в ДБДС – МВР, и се изпращат в МВнР за връчване.

(2) Заявлението за издаване на удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като родителят или попечителят изразява съгласието си за издаването на документа, като полага подпис в определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице.

(2) Нова – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 05.04.2019 г. Документът по ал. 1, т. 4 не се представя, в случай че промяната е отразена в Национална база данни „Население“.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 05.04.2019 г. В случаите по чл. 63а, ал. 5 ЗБЛД към заявлението се представя съдебно решение за настаняване извън семейството, копие от което се прилага, и положително становище на дирекция „Социално подпомагане“, което се прилага.

(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 05.04.2019 г. Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 15.11.2019 г. Документи за самоличност на бежанци, чужденци с хуманитарен статут и чужденци, получили убежище, се издават при обикновена услуга до 30 дни, а при бърза услуга до 10 работни дни от датата на приемане на заявлението.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 05.04.2019 г. Документите за самоличност на бежанци, чужденци с хуманитарен статут и чужденци, получили убежище, се персонализират в ДБДС – МВР.

(2) За издаване на удостоверение за завръщане в Република България на чужденец лицата подават заявления с приложена снимка. Към заявлението се прилагат и документи, които могат да удостоверят тяхната самоличност и основанията за заявлението.

(3) В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които има техническа възможност, длъжностните лица при приемане на заявлението заснемат с цифрови устройства подписа и лицето на заявителя съгласно ЗБЛД.

(4) Длъжностните лица в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието и обработено заявление по ал. 1 – 3, въвеждат данните от заявлението и данните от приложените документи, включително биометричните данни и подписа на заявителя, в информационна система, регистрират ги под формата на „Искане за издаване на удостоверение за завръщане в Република България на чужденец“ и ги изпращат за съгласуване чрез МВнР в срок до два работни дни от датата на приемане на заявлението.

(5) В случаите по ал. 1, т. 1 съгласуването се извършва с ДМ – МВР, а в останалите случаи – с Държавната агенция за бежанците.

(6) Органът по ал. 5 извършва необходимите проверки и уведомява чрез МВнР дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието заявлението, за даване на съгласие за издаване или отказ за издаване на искания документ за самоличност.

(7) Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина уведомява лицето за взетото решение в срок до 3 работни дни.

(8) Издадените удостоверения за завръщане в Република България на чужденци се получават по реда на правилника. Дипломатическите и консулските представителства на Република България уведомяват чрез МВнР органа по ал. 5 за получаването от заявителя на издадените удостоверения за завръщане.

(9) В случай че заявителят не се яви да получи удостоверението за завръщане в Република България на чужденец в разрешения срок на валидност, искането се анулира, за което се уведомява органът по ал. 5.