zakonite.com

Начало / Актове

Текст към 13 януари 2026 г.. След тази дата няма влезли в сила промени: текстът съвпада с актуалната редакция. Към актуалната редакция →

наредба

Наредба № 7 от 24 април 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките

Консолидиран текств сила от 13 януари 2026 г. (към 13 януари 2026 г.)

Обнародван в ДВ, бр. 40 от 2014 г.5 промени, последна в ДВ, бр. 4 от 2026 г.Българска народна банка

Глава първа

Общи положения

(1) С тази наредба се определят:

1. изискванията за организацията и управлението на рисковете в банките;

2. критериите, на които трябва да отговаря политиката на банките за управление и контрол на риска, както и процесът за поддържане на вътре-шен капитал, адекватен за покриване на тези рискове;

3. отм. – ДВ, бр. 40 от 2021 г.

4. елементите на процеса по надзорен преглед и оценка.

(2) Изм. – ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 26 юни 2021 г. Тази наредба съдържа разпоредби, свързани с упражняване на национални дискреции от Ре-публика България по Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кре-дитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, включително и преходните третирания по част десета, дял I от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Глава втора

Изисквания и критерии за организацията и управлението на рисковете

Раздел I

Общи изисквания

Надзорният съвет на банката, съответно съветът на директо-рите, одобрява и извършва периодичен преглед на приетите по чл. 73, ал. 1, т. 4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) стратегии и политики за поемане, управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които тя е изложена или може да бъде изложена, включително рисковете, породени от макроикономическата среда, според съответната фаза на икономическия цикъл.

(1) Управителният съвет (съветът на директорите) отделя не-обходимото време за разглеждане на въпросите, свързани с риска. Съветът участва активно и гарантира разпределението на достатъчно ресурси за управлението на всички съществени рискове по Регламент (ЕС) № 575/2013 и тази наредба, включително за процесите по оценяване на активите, както и използването на външни кредитни рейтинги и вътрешни модели, свързани с тези рискове.

(2) Банката приема и поддържа правила и процедури за докладване към управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на всички съществени рискове и политиките за тяхното управление.

(3) Надзорният съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове, както и комитетът по риска, определят харак-тера, обема, формата и честотата на предоставената им информация за рисковия профил на банката.

(4) Надзорният съвет или членовете на съвета на директорите, кои-то не са изпълнителни членове, както и комитетът по риска, разполагат с адекватен достъп до информация за цялостния рисков профил на банката, до структурата за управление на риска по чл. 5, както и до становища на външни експерти.

(5) Управителният съвет (съветът на директорите) и надзорният съвет осъществяват контрол върху цялостния процес на оповестяване и комуникация.

Отм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г.

Раздел II

Структура за управление на риска и комитет по риска

(1) Като се придържат към принципа на пропорционалността, банките изграждат и поддържат структура за управление на риска, която е независима от оперативните звена и която има необходимите правомо-щия, статут, ресурси и адекватен достъп до надзорния съвет или съвета на директорите.

(2) Структурата за управление на риска обхваща системите, процесите, организационните звена и лицата, чиято основна цел е осъществяването на независимата от оперативните звена функция по идентифициране, наблю-дение и управление на поемания от банката риск.

(3) При управлението на риска в банката се осигурява идентифицира-нето, измерването и докладването на всички съществени рискове. Съот-ветните отговорни лица, осъществяващи функции по управление на риска в банката, участват при изработването на стратегията за управление на риска, при вземането на всички решения, свързани с управлението на съ-ществени рискове, и са в състояние да представят пълен обзор на рискове-те, на които е изложена или може да бъде изложена банката.

(4) Доп. – ДВ, бр. 40 от 2019 г. Ръководителят на структурата за упра-вление на риска в банката е независим висш ръководител с ясно определена отговорност. Когато естеството, мащабът и сложността на дейността на банката не оправдават наличието на специално определено лице, друг висш служител на банката може да изпълнява и тази функция, при усло-вие че не е налице конфликт на интереси. Ръководителят на структурата трябва да е с добра репутация, с подходяща квалификация и да има най-мал-ко 5 години професионален опит в измерването, наблюдението, оценката и контрола на риска.

(5) Лицето по ал. 4 може да докладва пряко на надзорния съвет или съвета на директорите, независимо от висшия ръководен персонал, и може да взема отношение, когато развитието на конкретен риск засяга или може да засег-не банката. Това не освобождава надзорния съвет или управителния съвет (съвета на директорите) от обичайните им отговорности.

(6) Ръководителят на структурата за управление на риска не може да бъде отстранен без предварително одобрение от надзорния съвет или чле-новете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове.

(1) Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г. Всяка значима банка създава коми-тет по риска.

(2) Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г. В състава на комитета по риска могат да участват само членове на надзорния съвет или лица, които не са изпълни-телни членове на съвета на директорите.

(3) Лицата по ал. 2 притежават необходимите знания, умения и експер-тен опит, за да наблюдават и да разбират стратегията и склонността към поемане на риск от банката.

(4) Комитетът по риска съветва надзорния съвет и управителния съ-вет (съвета на директорите) във връзка с цялостната текуща и бъдеща стратегия по отношение на риска и склонността на банката към поемане на риск и подпомага контрола върху изпълнението ѝ от висшия ръководен персонал. Надзорният съвет и управителният съвет (съветът на директо-рите) носят отговорност по отношение на управлението и контрола на рисковете.

(5) Комитетът по риска, независимо от комитета по възнагражденията, проверява дали стимулите, определяни от системата за възнагражденията, отчитат рисковете, капитала, ликвидността, както и вероятността за реализиране на планираните приходи и разпределението им във времето.

(6) Комитетът по риска представя на надзорния съвет или управител-ния съвет (съвета на директорите) предложения за коригиране на ценооб-разуването на продуктите на банката, когато цената не е адекватно от-ражение на модела на стопанска дейност и на стратегията по отношение на риска.

(7) Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г. Комитетът по риска се състои от поне три лица, едно от които се избира от тях за председател. Мнозинството от членовете на комитета в значимите банки по § 1, т. 14, буква „а“ трябва да са независими по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗКИ.

(8) Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г. Председателят на комитета по риска не може да е едновременно и председател на комитета за подбор по чл. 73в от ЗКИ, на комитета за възнагражденията по Наредба № 4 от 2010 г. за изисква-нията към възнагражденията в банките (ДВ, бр. 102 от 2010 г.) или на одит-ния комитет на банката по Закона за независимия финансов одит, както и председател на надзорния съвет или съвета на директорите на банката.

(9) Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г. Комитетът по риска провежда заседани-ята си по предварително определен дневен ред и изготвя протокол, в който се посочват взетите от него решения.

(10) Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г. За изпълнение на функциите си коми-тетът по риска има право на достъп до цялата информация, която му е необходима, включително да изисква от администраторите и другите слу-жители в банката сведения и документи.

(11) Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г. Функциите на комитета по риска на банки, които не са значими и които не са създали такъв комитет, се изпъл-няват от членовете на надзорния съвет, съответно членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове.

Глава трета

Изисквания и критерии за третирането на отделните категории риск

Раздел I

Кредитен риск и риск от контрагента

(1) Кредитната дейност на банката се основава на разумни и ясно определени критерии, като процесът по одобряване, изменение, подновява-не и рефинансиране на кредити е ясно дефиниран.

(2) Банката разполага с вътрешни правила и процедури, за оценка на кре-дитния риск, свързан с:

1. индивидуални длъжници;

2. експозиции под формата на ценни книжа;

3. експозиции под формата на секюритизиращи позиции; както и

4. целия кредитен портфейл.

(3) Банката използва ефективни системи за текущото администриране и наблюдение на различните портфейли и експозиции към кредитен риск, включително с цел установяване и управление на проблемните кредити и извършване на адекватни корекции на стойността.

(4) Банката поддържа по всяка експозиция изчерпателна документация, която съдържа всички съществени условия и обстоятелства по сделката, както и информация за оценка и установяване на корекциите за кредитен риск.

(5) Вътрешните правила и процедури за оценка на кредитния риск по екс-позициите не могат да се основават единствено или механично на външни кредитни рейтинги.

(6) Банката събира и анализира всяка относима информация, свързана с оценката на разпределението на вътрешния си капитал и в случаите, кога-то изчисляването на капиталовите изисквания се базира на рейтинг, присъ-ден от Агенция за външна кредитна оценка (АВКО), или когато на експози-циите не е присъден рейтинг.

(7) Структурата на кредитния портфейл на банката съответства на нейната кредитна и пазарна стратегия.

Раздел II

Лихвен риск в банковия портфейл, риск от концентрация, секюритизационен риск и остатъчен риск

Изм. – ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 28 юни 2021 г. (1) Банките използват стандартизирана методика, опростена стандартизирана мето-дика или прилагат вътрешни системи за установяване, оценка, управление и ограничаване на рисковете, произтичащи от потенциални промени в лих-вените проценти, които засягат икономическата стойност на капитала и нетния лихвен доход от дейността им в банковия портфейл.

(2) Банките прилагат системи за оценка и наблюдение на рисковете, про-изтичащи от потенциални промени в кредитните спредове, които засягат икономическата стойност на капитала и нетния лихвен доход от дейност-та им в банковия портфейл.

(3) Българската народна банка може да изиска от банка да ползва стан-дартизираната методика по ал. 1, когато вътрешните системи за оценка на рисковете по ал. 1 не са задоволителни.

(4) Българската народна банка може да изиска от банка, която е малка и несложна институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, точка 145 от Рег ламент (ЕС) № 575/2013, да използва стандартизираната методика по ал. 1, когато прецени, че опростената стандартизирана методика не е подходя-ща за отразяването на лихвения риск, произтичащ от дейностите ѝ в бан-ковия портфейл.

(5) Стандартизираната и опростената стандартизирана методика по ал. 1 са методиките по делегирания регламент на Европейската комисия, издаден на основание чл. 84, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Евро-пейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъ-ществяването на дейност от кредитните институции и относно пруден-циалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директи-ва 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО.

(1) Във вътрешните си правила банките:

1. определят случаите, при които възниква общ риск за банката поради повишаване на кредитната концентрация вследствие на нововъзникнала свързаност;

2. въвеждат ограничения за концентрация на експозиции към определен икономически сектор и/или географски район.

(2) Банките анализират експозициите си към издателите на обезпечения за наличие на риск от концентрация при установяване на концентрации, превишаващи 10% от собствения капитал.

(1) Банките, които са инвеститори, инициатори или спонсори в схеми за секюритизация следят дали рисковете, произтичащи от схемата, се оценяват и управляват чрез подходящи политики и процедури, така че икономическата същност на трансакцията да бъде отразена в оценката на риска и в управленските решения.

(2) Банките, които са инициатори на схема за револвираща секюрити-зация, включваща условия за предсрочно погасяване, разполагат с планове за управление на ликвидността, които отчитат ефекта на планираното и на очакваното предсрочно погасяване.

Банката следи и контролира чрез подходящи писмени правила и процедури остатъчния риск, произтичащ от по-ниска от очакваната ефек-тивност на използваните техники за редуциране на кредитния риск и оч-акваната загуба.

Раздел III

Пазарен риск

Банките прилагат правила и процедури за установяване, измер-ване и управление на всички съществени източници на пазарни рискове и тяхното влияние върху дейността.

(1) Банките поддържат адекватен вътрешен капитал за покрива-не на значимите пазарни рискове, за които не се прилагат капиталови изиск-вания за пазарен риск по чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Банките, които при изчисляването на капиталовите изисквания за позиционен риск съгласно част трета, дял четвърти, глава втора от Регла-мент (ЕС) № 575/2013, са нетирали позициите си в една или повече ценни кни-ги, участващи в състава на борсов индекс, срещу една или повече позиции в обвързан с борсов индекс фючърс или друг обвързан с борсов индекс продукт, поддържат адекватен вътрешен капитал, за да покрият базисния риск от загуба, която може да се получи при несъответствие между изменението на стойността на фючърса или на съответния друг продукт и изменението на стойността на ценните книжа, участващи в състава на индекса. Банки-те поддържат адекватен вътрешен капитал и в случаите, когато държат противоположни позиции по обвързани с борсов индекс фючърси, които не са идентични по отношение на своя падеж и/или състав.

(3) Банките поддържат достатъчен вътрешен капитал за покриване на риска от загуба, съществуващ между момента на първоначалното поемане на задължението и следващия работен ден, когато прилагат третирането по чл. 345 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Банките вземат мерки срещу риска от недостиг на ликвидни сред-ства, когато късите позиции са с по-ранен падеж от дългите позиции.

Раздел IV

Операционен риск

(1) Доп. – ДВ, бр. 40 от 2021 г. Банките разполагат с политики и процедури за оценка и управление на експозицията си към операционен риск, включително риск, свързан с модела и рискове, произтичащи от възлагане-то на дейности на външни изпълнители, както и за покриване на събития с ниска честота и силно неблагоприятно въздействие.

(2) За целите на ал. 1 банките определят рисковите фактори и събития-та, свързани с операционен риск.

(1) Досегашен текст на чл. 16, изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2025 г. Банките разполагат с планове за действие при извънредни обстоятелства и за осигуряване на непрекъснатост на дейността, вклю-чително планове за непрекъснатост на дейността на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и планове за реакция и възстановява-не по отношение на ИКТ в изпълнение на изискванията на чл. 11 от Регла-мент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор и за изменение на регламенти (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и (ЕС) 2016/1011 (ОВ, L 333/1 от 27 декември 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2554“, които обезпечават способността за поддържане на дейността и ограничаване на загубите в случай на сериозен срив.

(2) Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г. доп. – ДВ, бр. 97 от 2025 г. Плановете по ал. 1 се изготвят въз основа на подробен анализ на изложеността на дей-ността на банката на сериозни смущения и оценка на тяхното потенциал-но въздействие съгласно чл. 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2554. При изготвянето на плановете банката използва вътрешни и/или външни данни и сценарийни анализи, които обхващат всички бизнес линии и структурни звена, включително структурата за управление на риска.

(3) Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г.; доп. – ДВ, бр. 97 от 2025 г. Банките извършват редовен преглед на плановете по ал. 1, като по отношение на плановете в областта на ИКТ прегледът се извършва в съответствие с чл. 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2022/2554 като при установяване на недостатъци или непълноти приемат съответни изменения и допълнения за тяхното отстраняване.

Раздел V

Риск от прекомерен ливъридж

(1) Банките въвеждат и прилагат политики и процеси за уста-новяване, управление и наблюдение на риска от прекомерен ливъридж. По-казателите за риска от прекомерен ливъридж включват коефициента на ливъридж, изчисляван съгласно чл. 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и несъответствията между активите и задълженията.

(2) Банките управляват риска от прекомерен ливъридж посредством раз-лични сценарии, включително като отчитат възможното му нарастване поради намаление на капитала от първи ред в резултат на възможни загуби.

Глава четвърта

Вътрешни подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск

Раздел I

Общи изисквания

(1) Банките, които са особено значими по своята големина, въ-трешна организация и естество, мащаб и сложност на дейността, осигуря-ват необходимите предпоставки за:

1. вътрешна оценка на кредитния риск и за използването на вътрешно-рейтингови подходи, когато експозициите са значими в абсолютен размер и едновременно с това са налице голям брой значими контрагенти;

2. вътрешна оценка на специфичния риск и за използването на вътрешни модели за специфичния риск, свързан с дълговите инструменти в търгов-ския портфейл, както и на вътрешни модели за риска от неизпълнение и миграция, когато експозициите към специфичен риск са значими и едновре-менно с това са налице голям брой значими позиции в дългови инструменти на различни емитенти.

(2) Алинея 1 не засяга изискванията за издаване на разрешение за използ-ване на:

1. вътрешнорейтингов подход съгласно част трета, дял първи, глава трета, раздел I от Регламент (ЕС) № 575/2013; и

2. вътрешен модел съгласно част трета, дял четвърти, глава пета, раз-дели I–V от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Раздел II

Сравнителен анализ за надзор по отношение на вътрешните подходи за изчисляване на капиталовите изисквания

(1) Изм. – ДВ, бр. 4 от 2026 г. Банките, получили разрешение за използване на вътрешни подходи, с изключение на усъвършенстван подход за измерване на операционен риск, докладват резултатите от изчисленията за експозициите, които са включени в сравнителните портфейли посред-ством разработени от ЕБО отчетни образци.

(2) Банките предоставят резултатите от изчисленията на БНБ поне веднъж годишно, като прилагат обосновка на използваните методики за получаването им. Българската народна банка предоставя съответната ин-формация на ЕБО.

В случаите когато БНБ реши след консултация с ЕБО да разрабо-ти специални портфейли, банките докладват резултатите от тези изчис-ления отделно от резултатите от изчисленията за портфейлите на ЕБО.

Въз основа на информацията, представена от банките в съответ-ствие с чл. 19, ал. 1, БНБ наблюдава промените в размера на рисково прете-глените експозиции или капиталовите изисквания за сравнителните порт-фейли по вътрешните подходи. Най-малко веднъж годишно БНБ извършва качествена оценка, като обръща особено внимание на подходите, водещи до:

1. съществени разлики в капиталовите изисквания за един и същ вид експозиции;

2. особено голямо различие или сходство на резултатите, проявяващо се в съществено и систематично подценяване на капиталовите изисквания.

(1) Когато банка се отклонява значително от останалите банки, използващи вътрешни подходи, или когато между подходите се наблюдават малко общи характеристики, което води до големи различия в резултати-те, БНБ проучва причините за това и, ако установи че подходът на бан-ката води до подценяване на капиталовите изисквания, което не се дължи на разликите в базисните рискове на експозициите или позициите, може да предприеме коригиращи действия.

(2) Коригиращите действия по ал.1:

1. не водят до стандартизация или предпочитани подходи;

2. не създават погрешни стимули; или

3. не водят до „стадно поведение“.

Глава пета

Надзорен преглед

Надзорният преглед по чл. 79в от ЗКИ, обхваща:

1. правилата за управление на банката, корпоративната ѝ култура и цен-ности, както и способността на членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет да изпълняват задълженията си;

2. нивата на поетите от банката кредитен, пазарен и операционен риск;

3. използвания от банката модел на стопанска дейност;

4. резултатите от стрес тестовете;

5. нивото на лихвения риск в банковия портфейл;

6. степента и управлението на ликвидния риск;

7. излагането на риск от концентрация и управлението на този риск от страна на банките, в т.ч. спазването на изискванията по част четвърта от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по чл. 9;

8. целесъобразността, надеждността и начина на прилагане на правилата и процедурите на банката за управление на остатъчния риск, произтичащ от използването на признати техники за редуциране на кредитния риск по чл. 11;

9. отм. – ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 28 юни 2021 г.

10. влиянието на диверсификацията и начина на отразяването ѝ в систе-мата за измерване на риска;

11. наличието на непряка подкрепа в случай на извършена секюритизация и степента на достатъчност на собствения капитал, заделен срещу секю-ритизирани експозиции на банката, като се взема предвид икономическата същност на трансакциите и постигнатото ниво на прехвърляне на риск;

12. преценката, която трябва да бъде направена съгласно чл. 79в, ал. 2 от ЗКИ, включително по отношение на това дали корекциите в стойността по чл. 105 от Регламент (ЕС) № 575/2013 допускат възможността банката да продаде или хеджира позициите си в кратък срок, без да понесе съществе-ни загуби при нормални пазарни условия;

13. географското местонахождение на експозициите на банките;

14. показателите за прекомерен ливъридж, включващи коефициента на ливъридж, изчисляван съгласно чл. 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се взема предвид модела на стопанска дейност.

(1) Предишен текст на чл. 24 – доп., ДВ, бр. 40 от 2021 г. Когато БНБ определи в рамките на процеса на надзорен преглед и оценка (НПО), че банки със сходен рисков профил, като сходни модели на дейност или географ-ско местоположение на експозициите, са или могат да бъдат изложени на сходни рискове или създават такива за финансовата система, тя може да приложи спрямо тези банки сходен или идентичен процес на НПО.

(2) Нова – ДВ, бр. 40 от 2021 г. Сходният или идентичен процес по ал. 1 може да включва рисково-ориентирани сравнителни и количествени показа-тели, които позволяват надлежно отчитане на специфичните рискове, на които отделната банка е или може да бъде изложена.

Глава шеста

Планове за възстановяване

Отм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г.

Глава седма

Разпоредби по упражняване на национална дискреция съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013

Раздел I

Квалифицирани дялови участия извън финансовия сектор

Изм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г. Във връзка с приложението на чл. 89, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките прилагат рисково тегло от 1250% към по-голямата от следните стойности:

1. размера на квалифицираните дялови участия в предприятията, посо-чени в чл. 89, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, надхвърлящ 15% от приемливия капитал на банката; и

2. общия размер на квалифицираните дялови участия в предприятията, посочени в чл. 89, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, надхвърлящ 60% от приемливия капитал на банката.

Раздел II

Критерии за експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти

Отм. – ДВ, бр. 4 от 2026 г.

Раздел III

Прагове на същественост

Загл. изм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г.

Изм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г. (1) За целите на чл. 178, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките следва да оценят значи-мостта на просроченото кредитно задължение спрямо следните прагове:

1. праг, който представлява сборът на всички просрочени суми, дължими от длъжника на банката, нейното предприятие майка или някое от дъщер-ните ѝ дружества, равен на:

а) левовата равностойност на 100 евро за експозиции на дребно;

б) левовата равностойност на 500 евро за всички останали експозиции;

2. праг, който представлява съотношението на просроченото кредитно задължение спрямо общия размер на всички балансови експозиции към този длъжник на банката, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ дружества, с изключение на експозициите в капиталови инструменти, равен на 1%.

(2) Изм. – ДВ, бр. 4 от 2026 г. Неизпълнение настъпва, когато праговете по ал. 1, т. 1 и 2 са надвишени едновременно.

(3) За банките, които прилагат определението за неизпълнение по чл. 178, параграф 1, ал. 1, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 за експозиции-те на дребно на равнището на отделно кредитно улеснение, прилагат прага по ал. 1 на равнището на отделното кредитно улеснение, предоставено на длъжника от банката, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ дружества.

Раздел IV

Големи експозиции

(1) Съгласно чл. 400, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013, банките изключват следните експозиции:

1. отм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г.

2. вземания и други експозиции към кредитни институции, поети от кредитни институции, една от които е създадена със специален закон и от-пуска заеми в рамките на законоустановени програми или съгласно собстве-ния си устав за насърчаване на конкретни стопански сектори при наличи-ето на определена форма на правителствен контрол и ограничения върху използването на тези заеми, при условие че съответните експозиции произ-тичат от заемите, които са отпуснати на крайните получатели, посред-ством кредитните институции или от гаранциите по тези заеми;

3. вземания или други експозиции към институции, при условие че тези експозиции не са включени в собствения капитал на съответните инсти-туции, падежът им настъпва не по-късно от следващия работен ден и не са деноминирани в основна търговска валута;

4. активите, които представляват вземания от централни банки под формата на задължителни минимални резерви, депозирани в тези централни банки, и които са деноминирани в техните национални валути.

5. нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г.; доп. – ДВ, бр. 4 от 2026 г. експозициите, включително различни видове участия, на банка към нейното предприятие майка, към други дъщерни дружества на предприятието майка или към нейни собствени дъщерни дружества, всяко от които е от държава членка, които са обхванати от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата банка в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013, Закона за допълнител-ния надзор над финансовите конгломерати или с равностойни действащи стандарти в трета държава, като се счита, че третите държави, изброени в Приложение I от Решение за изпълнение 2014/908/ЕС на Комисията относ-но равностойността на надзорните и регулаторни изисквания на някои трети държави и територии за целите на третирането на експозиции съ-гласно Регламент (ЕС) № 575/2013, прилагат такива стандарти; експозици-ите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице, независимо дали са освободени от изискванията по член 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

6. нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г. нормативно изискваните гаранции в случа-ите, когато ипотечен кредит, финансиран чрез издаване на ипотечни обли-гации, се отпуска на получателя на ипотечния кредит преди окончателно-то вписване на ипотеката в имотния регистър, при условие че гаранцията не се използва за намаляване на риска при изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции;

8. нова – ДВ, бр. 4 от 2026 г. експозициите под формата на обезпечение или гаранция за жилищни заеми, предоставени от приемлив доставчик на защита, посочен в чл. 201 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които отговарят на изискванията за кредитен рейтинг, който е по-добър или същият като по-ниското от следните:

а) степен на кредитно качество 2;

б) степента на кредитно качество, съответстваща на рейтинга в чуж-дестранна валута на централното правителство на държавата членка, в която се намира седалището на доставчика на защита;

9. експозициите под формата на гаранция за официално подкрепяни екс-портни кредити, предоставени от агенция за експортно кредитиране, кои-то отговарят на изискванията за кредитен рейтинг, който е по-добър или същият като по-ниското от следните:

а) степен на кредитно качество 2;

б) степента на кредитно качество, съответстваща на рейтинга в чуж-дестранна валута на централното правителство на държавата членка, в която се намира седалището на агенцията за експортно кредитиране.

(2) При изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013, банките включват 20% от стойността на следните експозиции:

1. вземания от регионални правителства или местни органи на власт на държавите членки, когато тези вземания биха получили рисково тегло от 20% съгласно част трета, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и други експозиции към или гарантирани от тези реги-онални правителства или местни органи на власт, вземанията от които биха получили рисково тегло от 20% съгласно трета част, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2. отм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г.

3. нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г.; изм. – ДВ, бр. 4 от 2026 г. покритите обли-гации, попадащи в обхвата на чл. 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Изм. – ДВ, бр. 4 от 2026 г. При изчисляването на големите експо-зиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013, банките включват 50% от стойността на задбалансовите документарни акредитиви в група 4 и зад-балансовите неусвоени кредитни улеснения в група 3 с първоначален срок до падежа до една година включително, посочени в приложение I от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4) Нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г. Банките прилагат изключението по ал. 1, т. 5, ако са изпълнени условията по чл. 400, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като:

1. за целите на преценката дали специфичното естество на експозиция-та, контрагентът или връзката между банката и контрагента премахват или намаляват риска от експозицията всяка банка следва да вземе предвид дали:

а) условията по чл. 113, параграф 6, букви „б“, „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 са изпълнени, и по-специално дали контрагентът подлежи на същите процедури за оценка, измерване и контрол на риска като банка-та и дали информационните системи са интегрирани или най-малко си съ-ответстват, както и дали са налице настоящи или очаквани съществени, практически или правни пречки, които биха възпрепятствали своевремен-ното погасяване на експозицията от страна на контрагента към кредитна-та институция извън случаите на възстановяване или преструктуриране, когато трябва да се прилагат ограниченията по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници;

б) вътрешногруповите експозиции са обосновани от структурата на финансиране на групата;

в) процесът, по който се взема решение за одобрение на експозиция към вътрешногрупов контрагент, и процесът за извършване на наблюдение и преглед, приложим към тези експозиции на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо, са сходни с процесите, прилагани при кредитирането към трети лица;

г) процедурите за управление на риска, информационните и комуника-ционните технологии и вътрешната отчетност в банката ѝ дават въз-можност непрекъснато да проверява и осигурява съответствието на го-лемите експозиции към група предприятия със стратегията ѝ за риск на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо;

2. за целите на преценката относно възможността остатъчният риск от концентрация да може да се покрие с предприемането на други мерки, които са също толкова ефективни като правилата по чл. 9, всяка банка след-ва да вземе предвид дали:

а) разполага с ефективни процеси, процедури и механизми за контрол на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо, за да осигури, че при-лагането на изключението няма да доведе до риск от концентрация, който не е включен в стратегията ѝ за риск и е в противоречие на принципите за добро вътрешно управление на ликвидността в рамките на групата;

б) разглежда риска от концентрация, който произтича от вътрешно групови експозиции, като част от рамката си за цялостна оценка на риска;

в) разполага с рамка за контрол на риска на индивидуално и на консолиди-рано ниво, ако е приложимо, чрез която се наблюдават по адекватен начин експозициите;

г) е сигурна, че възникващият риск от концентрация е ясно установен в процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала на банката и е активно управляван; правилата, процесите и механизмите за управление на риска от концентрация се оценяват в рамките на процеса по надзорен преглед и оценка;

д) гарантира, че управлението на риска от концентрация е в съответ-ствие с плана за възстановяване на групата.

(5) Нова – ДВ, бр. 4 от 2026 г. За установяване спазването на условията по ал. 1, т. 5 и ал. 4 БНБ може да изиска от банките:

1. правно становище, изготвено от банката или от външно независи-мо лице, че не са налице пречки, произтичащи от приложимите разпоредби, включително данъчните, или от споразумения, които биха възпрепятства-ли своевременното погасяване на експозицията;

2. декларация, подписана от лицата, които управляват и представляват банката, че:

а) няма практически пречки, които биха възпрепятствали своевремен-ното погасяване на експозицията от страна на контрагента към банката;

б) вътрешногруповите експозиции са обосновани от структурата на финансиране на групата;

в) процесът на вземане на решение за одобрение на експозиция към вът-решногрупов контрагент и приложимият към тази експозиция процес за из-вършване на наблюдение и контрол на индивидуална и на консолидирана ос-нова са сходни с процесите, прилагани при кредитирането към трети лица;

г) рискът от концентрация, който произтича от експозицията към вътрешногруповия контрагент, е разгледан като част от рамката за ця-лостна оценка на риска на банката;

3. вътрешните правила и процедури за оценка, измерване и контрол на риска на банката са същите като тези на вътрешногруповия контрагент и процедурите за управление на риска, информационната система и вътреш-ното отчитане в банката дават възможност на управителния ѝ орган не-прекъснато да наблюдава размера на голямата експозиция и съвместимост-та ѝ със стратегията на банката за риска на индивидуално и на консолиди-рано ниво, ако е приложимо и с принципите за добро вътрешно управление на ликвидността в рамките на групата;

4. доказателство, че възникващият риск от концентрация е ясно уста-новен в процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала и е ак-тивно управляван;

5. доказателство, че управлението на риска от концентрация е в съот-ветствие с плана за възстановяване на групата.

(6) Нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г.; предишна ал. 5 – ДВ, бр. 4 от 2026 г. При прилагане на изключенията банките следят за спазването на изискванията по този член и чл. 400, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Българската народна банка може по всяко време да извършва проверка за спазването на изискванията по този член и да изисква информация, която удостоверява спазването им.

Нов – ДВ, бр. 4 от 2026 г. (1) Съгласно чл. 400, параграф 2 от Регла-мент (ЕС) № 575/2013 при изчисляването на големите експозиции по чл. 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките могат да изключат напъл-но или частично експозициите по чл. 29, ал. 1, т. 5 към дружества със седа-лище в трета държава след разрешение на БНБ, при условие че са изпълнени условията по чл. 28, ал. 4, както и следните изисквания:

1. има сключено споразумение за сътрудничество, което позволява на БНБ да обменя информация, включително лични данни, и да си сътрудничи на постоянна основа с компетентния орган, отговорен за пруденциалния надзор на контрагента;

2. банката е в състояние да предоставя достатъчна редовна информация за контрагентите от трета държава;

3. практиките по отпускане на кредити на банката са в съответствие с нейната стратегия за управление на риска и механизмите за контрол на риска на индивидуално и консолидирано ниво;

4. структурата на частта от групата, която се намира извън Европей-ския съюз, не създава пречки за своевременно погасяване на експозицията от страна на контрагента към банката;

5. не е имало негативни прецеденти по отношение на прехвърлянето на средства от контрагента към банката;

6. банката е изградила надеждна система за управление на обезпеченията и независима проверка на цените (IPV), за да гарантира, че:

а) вътрешногруповите експозиции са независимо количествено оценени;

б) полученото обезпечение е с добро качество и е отделено от други лица от групата;

в) споровете се решават своевременно;

7. изключването на експозициите няма непропорционални отрицателни ефекти върху предпочитания подход за преструктуриране.

(2) За издаване на разрешение по ал. 1 банката подава заявление, към което прилага данните и документите по чл. 29, ал. 5, както и следната информация:

1. посочване дали заявлението е за пълно или частично изключване на вът-решногрупови експозиции към контрагенти от трета държава;

2. описание на структурата на групата с посочване на всички друже-ства от трета държава, към които кредитната институция ще прилага изключението;

3. декларация, подписана от лицата, които управляват и представляват банката, че:

а) банката е в състояние да предоставя редовно достатъчна информация за дружествата от трета държава, за които ще прилага изключението;

б) не съществуват правни пречки в съответната трета държава, които да възпрепятстват банката да предостави необходимата информация на БНБ;

в) практиките за кредитиране на банката са в съответствие с нейната стратегия за управление на риска и механизмите за контрол на риска на ин-дивидуално и консолидирано ниво;

г) структурата на частта от групата, която се намира извън Европей-ския съюз, не възпрепятства своевременното погасяване на експозицията от страна на контрагента към банката;

д) не е имало негативни прецеденти по отношение на прехвърлянето на средства от съответните дружества към банката;

е) банката е изградила надеждна система за управление на обезпеченията и независима проверка на цените (IPV), за да гарантира, че вътрешногрупо-вите експозиции са независимо количествено определени, полученото обез-печение е с добро качество и отделено от други субекти от групата, както и че споровете се разрешават своевременно.

Раздел V

Методи за пруденциална консолидация (Нов – ДВ, бр. 4 от 2026 г.)

Нов – ДВ, бр. 4 от 2026 г. (1) Съгласно чл. 18, параграф 7 от Регла-мент (ЕС) № 575/2013 банка може да прилага метод на консолидация, разли-чен от метода на собствения капитал, ако са изпълнени условията на този параграф и след разрешение на БНБ.

(2) За издаване на разрешение по ал. 1 банката подава заявление, към което прилага:

1. подробна обосновка за използването на различен метод;

2. качествена и количествена оценка на предполагаемото незадоволител-но отразяване на рисковете или на прекомерната тежест при използване на метода на собствения капитал;

3. доказателства, че алтернативният подход води до третиране, което е толкова консервативно, колкото и произтичащото от прилагането на метода на собствения капитал.

(3) Българската народна банка може по всяко време да извърши проверка дали прилагането на метод, различен от метода на собствения капитал, за-пазва консервативния си характер.

Раздел VI

Прехвърляния между банков и търговски портфейл (Нов – ДВ, бр. 4 от 2026 г.)

Нов – ДВ, бр. 4 от 2026 г. (1) Съгласно чл. 104, параграф 4 от Ре-гламент (ЕС) № 575/2013 банка може да включи позиция в инструменти по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл, ако са изпълнени условията на този параграф и след предварител-но разрешение на БНБ.

(2) При извършване на преценката по ал. 1 БНБ взема предвид най-малко следните фактори с оглед на конкретните обстоятелства за всяка позиция или група позиции:

1. че правото на преценка съгласно чл. 104, параграф 2, буква „д“ от Ре-гламент (ЕС) № 575/2013 не може да бъде упражнено, ако банката вътрешно определя поддържането на пазара единствено като редовно и системно ку-пуване и продаване на определени ценни книжа чрез подаване и изпълнение на нареждания по публично котирана цена;

2. че правото на преценка съгласно чл. 104, параграф 2, буква „з“ от Ре-гламент (ЕС) № 575/2013 не може да бъде предоставено по отношение на сделки за финансиране с ценни книжа, сключени във връзка с търгуване и за които има намерение за търгуване съгласно чл. 102, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

3. как банката гарантира, че позицията не се държи с намерение за тър-гуване и банката не хеджира позицията, държана с намерение за търгуване, и дали това е ясно установено в нейните политики и процедури по чл. 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

4. че правото на преценка по чл. 104, параграф от Регламент (ЕС) № 575/2013 не може да бъде упражнено поради неизпълнение на изискванията по чл. 104 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за включване на позицията в търговския портфейл (например технически, процедурни или методологични проблеми), по-специал-но за позициите по чл. 104, параграф 2, буква „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително разделянето на инструменти;

5. дали за позицията е определена вътрешна рамка за управление на риска, която съответства на рисковия апетит на банката и е одобрена от висше-то ръководство по риска;

6. дали позицията се управлява от звена, отговорни за управлението на банковия портфейл, които са отделени от звената, отговорни за управле-нието на търговския портфейл;

7. дали банката наблюдава позицията да отговаря на контекста, за кой-то се използва и съответства на целите за управлението на риска, и дали са налице процедури, които да се прилагат, ако условията престанат да се изпълняват.

(3) Всяка позиция в инструменти по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 се включва в търговския портфейл, когато за първи път бъде отчетена в счетоводните книги на банката, освен ако не е получила разрешение по ал. 1 за включването ѝ в банковия портфейл при първото ѝ отчитане в счетоводните книги.

(4) За издаване на разрешение за включване на определена позиция или гру-па позиции в инструменти по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регла-мент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл банката подава заявление, към което прилага:

1. списък на инструментите или групите от инструменти, за които се иска разрешение за включване в банковия портфейл;

2. стратегиите и политиките за търгуване, хеджиране и управление на риска, включително документите, описващи процеса на наблюдение и отчитане; за позициите по чл. 104, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, които банката иска да включи в банковия портфейл, тъй като стопанската цел е хеджиране на позиции извън търговския портфейл, се представят доказателства за хеджиращия характер на тези позиции, включително:

а) вътрешна класификация на позициите като хеджиращи през целия им жизнен цикъл;

б) документи за наблюдението на хеджирането, включително посочване на хеджирането и хеджираната позиция и отношението между хеджиране-то и хеджираната позиция, както и ефективността на хеджирането;

в) политики и процедури, гарантиращи, че хеджиращият дериватен инструмент ще бъде прекратен, ако срокът на хеджирания инструмент изтече или бъде продаден, прекратен или упражнен и не бъде заменен или прехвърлен в друг хеджиран инструмент;

3. оценка на въздействието на капиталовите изисквания за търговските и банковите портфейли;

4. планираното счетоводно третиране;

5. очакван размер на позицията, за която ще се иска разрешение, като условна стойност на дериватите;

6. одобрение от управителния орган на банката за прилагането на чл. 104, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

7. докладите от периодичните вътрешни одити съгласно чл. 104, пара-граф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8. доказателства, удостоверяващи, че позицията не се държи с намерение за търгуване и не хеджира позиции, държани с цел търгуване.

(5) Финансовите инструменти и бизнес целите, посочени в заявление-то, трябва да бъдат определени във вътрешните политики и процедури на банката.

(6) Заявлението може да се отнася за една или повече позиции по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(1) Съгласно чл. 104, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банка може да включи в търговския си портфейл позиция в инструменти в хедж фондове след разрешение на БНБ и ако са изпълнени следните условия:

1. банката разбира стратегията, рисковете и правилата за управление на хедж фонда и инвестиционната стратегия на фонда е в съответствие с намерението за търгуване на банката или нейната стратегия за хеджиране и това е ясно документирано;

2. хедж фондът няма характеристики, които биха могли да попречат на търгуемостта на такива инструменти (например периоди на времен-но блокиране, ограничения при обратно изкупуване, при които са възможни само определени времеви периоди за изкупувания: седмични, месечни, триме-сечни, годишни, или случаи с прекратяване на обратно изкупуване в периоди на нестабилни пазарни условия);

3. издадените от хедж фонда инструменти са допуснати за търговия;

4. банката може да докаже, че капиталовите изисквания, изчислени за търговския портфейл, са подходящи и отразяват адекватно риска, свързан с позициите в хедж фондовете.

(2) За извършване на оценка по ал. 1 БНБ взема предвид най-малко следни-те фактори с оглед на конкретните обстоятелства за всяка позиция или група позиции, за които се иска разрешение:

1. начините, по които банката гарантира, че позициите се държат с намерение за търгуване или се използват с цел хеджиране в търговския портфейл;

2. начините, по които банката гарантира, че отговаря на поне едно от условията по чл. 104, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за тази позиция;

3. как правото на преценка по чл. 104, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 е обхванато в политиките и процедурите на банката по чл. 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

4. дали за позициите е установена вътрешна рамка за управление на ри-ска, която съответства на рисковия апетит на банката и е одобрена от висшето ръководство по риска;

5. дали позициите се управляват от звена, отговорни за управлението на търговския портфейл, които са отделени от звената, отговорни за упра-влението на банковия портфейл;

6. дали банката наблюдава позициите да отговарят на контекста, за който се използват и постигат целите за управлението на риска, както и приложимите процедури за позиции, които вече не изпълняват условията за издаване на разрешение.

(3) Всяка позиция в инструменти в хедж фондове се включва в банковия портфейл, когато за първи път бъде отчетена в счетоводните книги на банката, освен ако тя не е получила разрешение от БНБ да отнася такава позиция в търговския портфейл при първото ѝ отчитане в счетоводните книги.

(4) За издаване на разрешение по ал. 1 банката подава заявление, към което прилага:

1. списък на хедж фондовете, за които се иска издаване на разрешение;

2. стратегиите и политиките за търгуване, хеджиране и управление на риска;

3. документация за процеса на наблюдение и докладване;

4. оценка на въздействието на капиталовите изисквания за търговските и банковите портфейли;

5. планираното счетоводно третиране;

6. одобрение от управителния орган на банката за прилагането на чл. 104, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

7. докладите на службата за вътрешен одит съгласно чл. 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8. доказателства, които удостоверяват, че позицията се държи с намере-ние за търгуване или че хеджира позиции, държани с намерение за търгуване;

9. доказателства, че банката е в състояние да получи достатъчно ин-формация за отделните базисни експозиции на хедж фонда или че разполага със сведения за съдържанието на мандата на хедж фонда и е в състояние да получава ежедневни ценови котировки за него.

(5) За всеки базисен хедж фонд се подава отделно заявление.

(1) Разпоредбите на чл. 32 и 33 се прилагат и за вътрешното хе-джиране съгласно чл. 106 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Включването на позиция в инструменти по чл. 104, параграф 2, бук-ви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл и на позиция в инструмент в хедж фондове в търговския портфейл не се счита за прекла-сификация по смисъла на чл. 104а от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Включването на позиция в инструмент по чл. 104, параграф 2, бук-ви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл и на позиция в инструмент по чл. 104, параграф 3, буква „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в търговския портфейл след издаването на разрешение от БНБ не се счита за прекласификация по смисъла на чл. 104а от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Раздел VII

Ред за издаване на разрешение (Нов – ДВ, бр. 4 от 2026 г.)

Нов – ДВ, бр. 4 от 2026 г. (1) Българската народна банка разглежда заявленията по чл. 31 – 35 и приложените към тях документи и издава раз-решение в тримесечен срок от представяне на заявлението и всички необ-ходими документи.

(2) Българската народна банка може да изиска от заявителя предоставя-нето на допълнителна информация в определен от нея срок.

(3) Българската народна банка отказва да издаде разрешение, ако уста-нови, че не са спазени условията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и тази на-редба, ако не са представени в определения срок необходимите документи или представените съдържат непълна, противоречива или недостоверна информация.

(4) Банките са длъжни да уведомяват БНБ за всяка промяна в условията за издаване на разрешението в срок от 10 работни дни от промяната на обстоятелствата.

Българската народна банка събира такса за разглеждане на заявле-нията по тази наредба в размер на 500 евро.

Допълнителни разпоредби

По смисъла на тази наредба:

1. „Агенция за външна кредитна оценка“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 98 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2. „Инициатор“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 13 от Регла-мент (ЕС) № 575/2013.

4. „Квалифицирано дялово участие“ е понятие по смисъла на чл. 4, пара-граф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) 575/2013;

5. „Ливъридж“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 93 от Регла-мент (ЕС) № 575/2013;

6. „Приемлив капитал“ e понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 71 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

7. „Редуциране на кредитния риск“ е понятие по смисъла на чл. 4, пара-граф 1, т. 57 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8. „Риск от прекомерен ливъридж“ е понятие по смисъла на чл. 4, пара-граф 1, т. 94 от Регламент (ЕС) 575/2013;

9. изм. – ДВ, бр. 4 от 2026 г. „Риск, свързан с модела“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 52б от Регламент (ЕС) № 575/2013;

10. „Секюритизация“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 61 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

10а. нова – ДВ, бр. 4 от 2026 г. „Секюритизираща позиция“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 62 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

11. „Търговски портфейл“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 86 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

12. „Спонсор“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 14 от Регла-мент (ЕС) № 575/2013.

13. „Участие“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 35 от Регла-мент (ЕС) № 575/2013.

14. Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г. „Значима банка“ е банка:

а) идентифицирана от БНБ като системно значима институция съглас-но критериите по Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките (ДВ, бр. 40 от 2014 г.);

б) изм. – ДВ, бр. 4 от 2026 г. друга банка, определена от БНБ като значи-ма въз основа на оценка на нейната големина, вътрешна организация и пред-вид естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея дейност съгласно критериите по т. 19 от Насоките относно вътрешното управле-ние (EBA/GL/2021/05), приети от Европейския банков орган; Българската на-родна банка оповестява актуализиран списък на тези банки.

15. нова – ДВ, бр. 4 от 2026 г. „Позиции, държани с намерение за тър-гуване“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 85 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

16. нова – ДВ, бр. 4 от 2026 г. „Хедж фонд“ е алтернативен инвестицио-нен фонд по чл. 194, ал. 1 от Закона за дейността на колективните инвести-ционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

17. нова – ДВ, бр. 4 от 2026 г. „Вътрешно хеджиране“ е понятие по сми-съла на чл. 4, параграф 1, т. 96 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Изм. и доп. – ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 26 юни 2021 г. Тази на-редба въвежда разпоредби на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парла-мент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО и на Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Ди-ректива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансови-те холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнаграждения та, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (ОВ, L 150/253 от 7 юни 2019 г.).

Преходни и заключителни разпоредби

На основание чл. 354, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013, капи-таловото изискване за валутен риск за валутната двойка BGN/EUR е 0%, в срок до 31 декември 2017 г.

На основание чл. 465, параграф 2 от Регламент (ЕС) 575/2013, за пери-ода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г. капиталовите изисквания са в съответствие с предвидените в чл. 92, параграф 1, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013:

1. съотношение на базовия собствен капитал от първи ред – 4,5%;

2. съотношение на капиталова адекватност от първи ред – 6%.

(1) На основание чл. 467, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, банките включват в изчислението на базовия си собствен капитал от първи ред посочения по-долу процент от нереализираните загуби, свързани с акти-ви и пасиви, оценени по справедлива стойност:

1. 20% за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.;

2. 40% за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.;

3. 60% за периода 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.;

4. 80% за периода 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.

(2) Остатъчната сума по ал. 1, съответно: 80% за 2014 г., 60% за 2015 г., 40% за 2016 г. и 20% за 2017 г., остава в капитала от първи ред. Ако банка-та няма достатъчно допълнителен капитал от първи ред, който да поеме общия размер на нереализираните загуби, намалението се поема от базовия собствен капитал от първи ред.

(3) На основание чл. 468, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, бан-ките изключват от базовия си собствен капитал от първи ред посочения по-долу процент от нереализираните печалби, свързани с активи и пасиви, оценени по справедлива стойност:

1. 100% за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.;

2. 60% за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.;

3. 40% за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.;

4. 20% за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.

(4) Остатъчната сума по ал. 3, съответно: 40% за 2015 г., 60% за 2016 г. и 80% за 2017 г., не се изключва от базовия капитал от първи ред.

(1) Приспаданията по този параграф се прилага за следните елементи:

1. индивидуалните приспадания от базовия собствен капитал от пър-ви ред, изисквани по чл. 36, параграф 1, букви „б“–„з“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, без отсрочените данъчни активи, които зависят от размера на бъдещата печалба и се дължат на временни разлики;

2. индивидуалното приспадане от базовия собствен капитал от първи ред на загубата от текущата финансова година, изисквано по чл. 36, пара-граф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013;

3. общата сума на отсрочените данъчни активи, които зависят от раз-мера на бъдещата печалба и се дължат на временни разлики и елементите, посочени в чл. 36, параграф 1, буква „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, която трябва да бъде приспадната съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

4. приспаданията от допълнителния капитал от първи ред по чл. 56, бук-ви „б“–„г“от Регламент (ЕС) № 575/2013;

5. приспаданията от капитала от втори ред по чл. 66, букви „б“–„г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) На основание чл. 478, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, прило-жимият процент за приспаданията по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 е:

1. 20% за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.;

2. 40% за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.;

3. 60% за периода 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.;

4. 80% да периода 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.

(3) Алинея 2 се прилага и по отношение на отсрочените данъчни активи по чл. 36, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, които се осно-вават на бъдеща печалба и са съществували преди 1 януари 2014 г.

(4) Приложимият процент по ал. 1, т. 2 е 100% за целия преходен период.

(5) По отношение на остатъчните суми, които не се приспадат от еле-ментите на базовия собствен капитал от първи ред по време на преходния период, се прилагат разпоредбите на чл. 472 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(6) По отношение на остатъчните суми на елементите, които не се приспадат от елементите от допълнителния капитал от първи ред по вре-ме на преходния период, се прилагат разпоредбите на чл. 475 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(7) По отношение на остатъчните суми на елементите, които не се приспадат от елементите на капитала от втори ред по време на преходния период, се прилагат разпоредбите на чл. 477 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(1) На основание чл. 479, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, приложимият процент за малцинствени участия, които до 1 януари 2014 г. са били признавани в консолидирания капитал като консолидационни ре-зерви, но които не се определят като консолидиран базов собствен капитал от първи ред, поради посочените в чл. 479, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 основания, е 0% за целия преходен период.

(2) На основание чл. 480, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, прило-жимият коефициент за признаване в консолидирания собствен капитал на малцинствени участия, определени като допълнителен капитал от първи ред и капитал от втори ред, е 1 за целия преходен период.

(1) На основание чл. 481, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013, приложимите проценти за филтри и приспадания, които са били изисквани до 1 януари, 2014 г. и за които по време на преходното третиране следва да бъдат извършени корекции за включването им/приспадането им в/от еле-ментите на собствения капитал са следните:

1. 80% за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.;

2. 60% за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.;

3. 40% за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.;

4. 20% за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.

(2) По отношение на специфичните провизии за кредитен риск, които до 31 декември 2013 г. са намалявани от капитала, приложимият процент за целия преходен период е 0%.

(1) Обхватът на елементите и инструментите, които са обект на унаследяване, е посочен в чл. 484 от Регламент (ЕС) № 575/2013, а методите на изчисляване на размера, до който се ограничават сумите за унаследяване в базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, са посочени в чл. 486, параграфи 2–4 на Регла-мент (ЕС) № 575/2013.

(2) На основание чл. 486, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013, прило-жимите проценти са както следва:

1. 80% за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.;

2. 70% за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.;

3. 60% за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.;

4. 50% за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.;

5. 40% за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.;

6. 30% за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г.;

7. 20% за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г.;

8. 10% за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г.

На основание чл. 494 от Регламент (ЕС) № 575/2013 по време на по-сочените по-долу преходни периоди приемливият капитал може да включва капитал от втори ред до следните размери:

1. 100% от капитала от първи ред за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.;

2. 75% от капитала от първи ред през периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.;

3. 50% от капитала от първи ред през периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.

Отм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г.

Тази наредба се издава на основание чл. 73, ал. 5 и 6, чл. 73г, ал. 3 и чл. 79в, ал. 5, във връзка с §13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции и е приета с Решение № 49 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на БНБ.

Подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, дава указания по прилагането на тази наредба.
НАРЕДБА за отменяне на Наредба № 7 от 2006 г. за големите експозиции на банките (Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 40 от 13 май 2014 г.)

Отменя се Наредба № 7 от 2006 г. за големите експозиции на банките (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).

Тази наредба е приета с Решение № 40 от 24 април 2014 г. на Управи-телния съвет на Българската народна банка.
НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките (Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 40 от 17 май 2019 г.)

Преходни и заключителни разпоредби

Банките са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изис-кванията на наредбата в тримесечен срок от влизането ѝ в сила.

Тази наредба се издава на основание чл. 11а, ал. 1, чл. 73, ал. 6 и § 1, т. 50 във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции и е приета с Решение № 151 от 24 април 2019 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.
НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките (Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 11 от 9 февруари 2021 г.)

Заключителна разпоредба

Тази наредба се издава на основание чл. 73, ал. 7 и чл. 121б, ал. 1 във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кре-дитните институции и е приета с Решение № 10 от 28 януари 2021 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.
НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките (Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 40 от 14 май 2021 г.)

В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

2. В ал. 2 думите „и инвестиционните посредници“ се заличават.

Член 8 се изменя така: „Чл. 8. (1) Банките използват стандартизирана методика, опростена стандартизирана методика или прилагат вътрешни системи за установя-ване, оценка, управление и ограничаване на рисковете, произтичащи от по-тенциални промени в лихвените проценти, които засягат икономическата стойност на капитала и нетния лихвен доход от дейността им в банковия портфейл.
(2) Банките прилагат системи за оценка и наблюдение на рисковете, произтичащи от потенциални промени в кредитните спредове, които засягат икономическата стойност на капитала и нетния лихвен доход от дейността им в банковия портфейл.
(3) Българската народна банка може да изиска от банка да ползва стан-дартизираната методика по ал. 1, когато вътрешните системи за оценка на рисковете по ал. 1 не са задоволителни.
(4) Българската народна банка може да изиска от банка, която е малка и несложна институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, точка 145 от Рег ламент (ЕС) № 575/2013, да използва стандартизираната методика по ал. 1, когато прецени, че опростената стандартизирана методика не е подходя-ща за отразяването на лихвения риск, произтичащ от дейностите ѝ в бан-ковия портфейл.
(5) Стандартизираната и опростената стандартизирана методика по ал. 1 са методиките по делегирания регламент на Европейската комисия, издаден на основание чл. 84, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Евро-пейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъ-ществяването на дейност от кредитните институции и относно пруден-циалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО.“

В чл. 23 т. 9 се отменя.

В § 2 от допълнителните разпоредби се заличават думите „и инвес-тиционните посредници“, а след думите „директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ ЕО“ се добавя „и на Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отноше-ние на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдин-ги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (ОВ, L 150/253 от 7 юни 2019 г.)“.

Заключителни разпоредби

Тази наредба се издава на основание чл. 73, ал. 6 и чл. 79в, ал. 5 във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитни-те институции и е приета с Решение № 128 от 27.04.2021 г. на Управител-ния съвет на Българската народна банка.

Наредбата влиза в сила в деня на обнародването ѝ в „Държавен вест-ник“ с изключение на § 1, т. 2 и § 6 по отношение на заличаването на думите „и инвестиционните посредници“, които влизат в сила на 26 юни 2021 г., и § 2 и 4, които влизат в сила на 28 юни 2021 г.
НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките (Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 97 от 2025 г.)

Заключителна разпоредба

Тази наредба се издава на основание чл. 73, ал. 6 във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за кредитните инсти-туции и е приета с Решение № 489 от 27 октомври 2025 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.
НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките (Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 4 от 13 януари 2026 г.)

Преходни и заключителни разпоредби

На основание чл. 495д от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките могат да продължат да използват кредитна оценка от АВКО по отношение на кре-дитна институция, при която има допускания за непряка държавна подкре-па до 1 януари 2027 г.

Тази наредба се издава на основание чл. 73, ал. 6 във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните инсти-туции и е приета с Решение № 635 от 22 декември 2025 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.