Текст към 28 май 2004 г.. След тази дата няма влезли в сила промени: текстът съвпада с актуалната редакция. Към актуалната редакция →
наредбаНаредба № 16 от 13 май 2004 г. за условията и реда за даване на съгласието на някой от близките за вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп
Актът е отменен с ДВ, бр. 33 от 2007 г. Текстът по-долу е последната му редакция преди отмяната и не е действащ.
Консолидиран текств сила от 28 май 2004 г. (към 28 май 2004 г.)
Отменен с ДВ, бр. 33 от 2007 г.Обнародван в ДВ, бр. 44 от 2004 г.1 промяна, последна в ДВ, бр. 33 от 2007 г.Министерство на здравеопазването
НАРЕДБА № 16 от 13 май 2004 г. за условията и реда за даване на съгласието на някой от близките за вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп
Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за даване на съгласието на някой от близките за вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп, ако лицето не е изразило волята си приживе.
Чл. 2. (1) Съгласието или несъгласието на лице за вземане на определени или всички органи, тъкани и клетки след смъртта му с цел присаждане, както и за други лечебни, диагностични, научномедицински, учебни и преподавателски цели, се изразява по реда на чл. 20 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
(2) Съгласието на някой от близките за вземане на тъкани, органи и клетки от човешки труп се дава при липсата на изразено изрично писмено съгласие или несъгласие по ал. 1.
Чл. 3. (1) Съгласието или несъгласието по чл. 2, ал. 1 след смъртта на лицето се установява чрез проверка във:
1. здравноосигурителната му книжка;
2. служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва от координатора по донорство, определен от ръководителя на лечебното заведение, осъществяващо дейност по трансплантация на органи, тъкани и клетки. Резултатите от проверката се отразяват във формуляр по образец съгласно приложението.
(3) В случай че се установи липса на изразена воля от покойния приживе, координаторът по донорство информира някой от близките на покойния по реда на чл. 4 за възможностите за вземане на органи, тъкани и клетки с цел присаждане, както и за други лечебни, диагностични, научномедицински, учебни и преподавателски цели.
Чл. 4. (1) Съгласието за вземане на органи, тъкани и клетки с цел присаждане, както и за други лечебни, диагностични, научномедицински, учебни и преподавателски цели, след смъртта на лицето се дава от някой от неговите близки—съпруг, родител, пълнолетно дете, брат или сестра.
(2) Съгласието по ал. 1 се изразява писмено чрез попълване на формуляра по чл. 3, ал. 2.