Текст към 7 август 2009 г.. След тази дата няма влезли в сила промени: текстът съвпада с актуалната редакция. Към актуалната редакция →
инструкцияИнструкция № И-5 от 14 юли 2009 г. за реда и организацията на работа на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите в Министерството на отбраната
Актът е отменен с ДВ, бр. 33 от 2010 г. Текстът по-долу е последната му редакция преди отмяната и не е действащ.
Консолидиран текств сила от 7 август 2009 г. (към 7 август 2009 г.)
Отменен с ДВ, бр. 33 от 2010 г.Обнародван в ДВ, бр. 62 от 2009 г.1 промяна, последна в ДВ, бр. 33 от 2010 г.Министерство на отбраната
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С инструкцията се урежда редът и организацията на работа на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите от структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и се определят показателите и критериите за оценяване и реда за класиране на кандидатите за преназначаване на длъжности и за повишаване във военно звание по:
1. регистъра на вакантните длъжности;
2. списъка на вакантните длъжности в реорганизираните или други военни формирования по чл. 167 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 2. Комисиите по чл. 1 разглеждат кандидатурите за всяка длъжност в следния ред:
1. първи етап—проверка на документите и установяване на съответствието на военнослужещите с изискванията за заемане на длъжността;
2. втори етап—оценяване на кандидатите;
3. трети етап—класиране на кандидатите.
Чл. 3. Решенията на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите са окончателни.
Глава втора
СЪСТАВ, НАЗНАЧАВАНЕ И ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИИТЕ ЗА КАРИЕРНО И КАДРОВО РАЗВИТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ
Раздел I
Състав и назначаване на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите
Чл. 4. (1) Преназначаване на длъжност и повишаване във военно звание на офицерите и сержантите (старшините) в случаите по чл. 34, т. 1 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва въз основа на решения на комисии за кариерно развитие на военнослужещи със старши и младши офицерски звания и на решения на комисии за кадрово развитие на военнослужещи със сержантски (старшински) звания.
(2) Комисиите за кариерно развитие на военнослужещи със старши офицерски звания се състоят от председател, 7 членове и технически секретари.
(3) Комисията за кариерно развитие на военнослужещи с младши офицерски звания се състои от председател и 7 членове.
(4) Комисията за кадрово развитие на военнослужещи с военно звание „офицерски кандидат“ се състои от председател и 5 членове.
(5) Комисията за кадрово развитие на военнослужещи със сержантски (старшински) звания се състои от председател и 5 членове.
Чл. 5. (1) Комисиите за кариерно развитие на военнослужещи със старши офицерски звания се назначават за съответната календарна година със заповед на министъра на отбраната.
(2) Комисиите по ал. 1 са:
а) комисия за длъжностите, изискващи военно звание „полковник“ („капитан I ранг“);
б) комисия за длъжностите, изискващи военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“);
в) комисия за длъжностите, изискващи военно звание „майор“ („капитан III ранг“).
(3) За председатели и членове на комисиите по ал. 1 се предлагат военнослужещи от началника на отбраната, главния секретар на Министерството на отбраната, командващия съвместното оперативно командване и началниците на щабове по подготовката на видовете въоръжени сили и на Щаба по осигуряването и поддръжката.
(4) Длъжностните лица по ал. 3 предлагат до 31 декември на предходната година по един военнослужещ за председател и по четирима военнослужещи за членове за всяка от комисиите по ал. 2.
(5) Военнослужещите по ал. 4 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. председателите на комисии:
а) да притежават по-високо военно звание от званието, за което се назначава комисията;
б) да не изтърпяват дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. за членовете на комисии:
а) да притежават военното звание, за което се назначава комисията, и да са престояли в същото звание не по-малко от 3 години или да притежават по-високо военно звание;
б) да не изтърпяват дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 6. (1) Ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната предлага на министъра на отбраната 3 председатели и 15 членове от военнослужещите по чл. 5, ал. 3 и технически секретари за всяка една от комисиите по чл. 5, ал. 1.
(2) Техническите секретари са от структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната и осъществяват документално-техническото осигуряване на работата на комисиите по чл. 5, ал. 1.
Чл. 7. (1) Комисията за кадрово развитие на офицерските кандидати се назначава за съответната календарна година и разглежда длъжностите, изискващи военно звание „офицерски кандидат“.
(2) Комисията по ал. 1 се назначава:
1. в съвместното оперативно командване, в щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили и в Щаба по осигуряването и поддръжката—поотделно за всяка структура със заповед на съответния командир (началник);
2. за централната администрация, военните академии и висшите военни училища и другите структури по чл. 77, ал. 2, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България—обща комисия със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Организацията и редът за предлагане на председатели и членове на комисията по ал. 1 се създава със заповед на съответния командир (началник) или ръководител по предложение на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав).
(4) Председателят и членовете на комисията по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. за председател на комисията се назначава военнослужещ, който:
а) притежава офицерско звание;
б) не изтърпява дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ или по-тежко;
2. за членове на комисията се назначават военнослужещи, които:
а) притежават военно звание „офицерски кандидат“ или по-високо;
б) да не изтърпяват дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ или по-тежко.
Чл. 8. (1) Комисията за кариерно развитие на военнослужещи с младши офицерски звания се назначава за съответната календарна година и разглежда длъжностите, изискващи военните звания „лейтенант“, „старши лейтенант“ и „капитан“ („капитан-лейтенант“).
(2) Комисията по ал. 1 се назначава в съвместното оперативно командване, в щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили и в Щаба по осигуряването и поддръжката, във военните академии и във висшите военни училища и в други структури по чл. 77, ал. 2, т. 5 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със заповед на съответния командир (началник) или ръководител.
(3) Организацията и редът за предлагане на председатели и членове на комисията по ал. 1 се създава със заповед на съответния командир (началник) или ръководител по предложение на структурата по личния състав.
(4) Председателят и членовете на комисията по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. за председател на комисията:
а) да е офицер със старшо офицерско звание;
б) да не изтърпява дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ или по-тежко;
2. за членове на комисията:
а) да притежават военно звание „капитан“ („капитан-лейтенант“) или по-високо;
б) да не изтърпяват дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ или по-тежко.
Чл. 9. (1) Комисията за кадрово развитие на сержанти (старшини) се назначава за всяка календарна година и разглежда длъжностите, изискващи военните звания от „младши сержант“ („старшина II степен“) до „старшина“ („мичман“) включително.
(2) Комисията по ал. 1 се назначава:
1. в съвместното оперативно командване, в щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили и в Щаба по осигуряването и поддръжката—със заповед на съответния командир (началник);
2. в централната администрация—със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице;
3. във военните академии, висшите военни училища и в другите структури по чл. 77, ал. 2, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България—със заповед на съответния командир (началник) или ръководител;
4. в бригадите (базите) и в полковете в Българската армия—със заповед на съответния командир.
(3) Организацията и редът за предлагане на председатели и членове на комисията по ал. 1 се създава със заповед на съответния командир (началник) или ръководител по предложение на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав).
(4) Председателят и членовете на комисията по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. за председател на комисията:
а) да е офицер;
б) да не изтърпява дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година“ или по-тежко;
2. за членове на комисията:
а) да притежават военно звание „старшина“ („мичман“) или по-високо;
б) да не изтърпяват дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ или по-тежко.
Чл. 10. Документално-техническото осигуряване на работата на комисиите по чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 се извършва от структурата по управление на човешките ресурси (личен състав) към съответния командир (началник) или ръководител.
Чл. 11. Обучението на председателите и членовете на комисиите по чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 за работа в комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите се провежда ежегодно по график от структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.
Раздел II
Избор на председатели и членове на комисиите за кариерно развитие на военнослужещите със старши офицерски звания
Чл. 12. (1) В деня на започване на работата на всяка една от комисиите по чл. 5, ал. 1 по лотариен способ се определят председател и членове при следния ред:
1. определените военнослужещи по чл. 6, ал. 1 за председатели и членове на съответната комисия се явяват в предвидените в заповедта на министъра на отбраната срок и място;
2. ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната пред военнослужещите по т. 1 чрез жребий определя председател и 7 членове за участие в работата на комисията;
3. за избора по т. 2 се изготвя протокол (приложение № 1 ), който се подписва от всички военнослужещи по т. 1.
(2) Военнослужещите по чл. 6, ал. 1 могат да бъдат избирани в състава на комисията по чл. 5, ал. 1 само веднъж в годината, при следващите жребии те не участват.
(3) В случаите, когато при следващ избор на комисия по обективни причини не може да се осигурят 7 членове, при ограниченията на ал. 2 комисията се допълва до необходимия брой чрез жребий от участвалите в предишната комисия.
(4) Комисията по ал. 1, т. 2 след инструктаж продължава работа на определено от ръководителя на структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната място.
Глава трета
РЕД ЗА РАБОТА НА КОМИСИИТЕ ЗА КАРИЕРНО И КАДРОВО РАЗВИТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ
Раздел I
Общи изисквания. Правомощия на комисиите
Чл. 13. (1) В помещенията за работа на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите се забранява внасянето на мобилни и наличието на стационарни телефони.
(2) До окончателното приключване работата на комисиите по ал. 1 се забранява влизането на външни лица в помещенията по ал. 1, както и напускането им от председателя, членовете и техническите секретари на комисиите.
(3) При установяване на нарушения по ал. 1 и 2, както и други действия с цел оказване влияние върху оценяването и класирането на кандидатите, председателят прекратява работата на комисията и се пристъпва към нов избор (назначаване) на комисия.
(4) В случаите по ал. 3 председателят и членовете на комисиите се определят по реда и при ограниченията по чл. 12.
Чл. 14. В случаите, когато член на комисия се разглежда за назначаване на вакантна длъжност или се разглежда военнослужещ, с който той е съпруг (съпруга) или има роднинска връзка (роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително или сватовство до втора степен включително), същият не участва в заседанието на комисията за тази длъжност.
Чл. 15. Председателите, членовете на комисии и техническите секретари (длъжностните лица, обслужващи работата на комисиите) носят дисциплинарна отговорност при нарушаване разпоредбите по тази инструкция.
Чл. 16. Председателите, членовете на комисии и техническите секретари (длъжностните лица, обслужващи работата на комисиите) подписват декларация (приложение № 2), че няма да изнасят и разпространяват лични данни на кандидатите, че не са в роднинска връзка с кандидатите и че ще спазват Правилата за поведение на военнослужещите от състава на комисиите за кариерно и кадрово развитие (приложение № 9).
Чл. 17. (1) Комисиите по чл. 5 разглеждат длъжностите в обхвата на съответното военно звание от структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Комисиите по чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 разглеждат длъжностите в обхвата на съответните военни звания в структурите, за които са назначени.
Раздел II
Ред за работа на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите по ретистъра на вакантните длъжности
Чл. 18. (1) Комисиите по чл. 5, ал. 1 провеждат заседанията си последователно в низходящ ред на военните звания.
(2) Комисията по чл. 8, ал. 1 започва работа, след като приключи работата на комисиите по чл. 5, ал. 1, и провежда заседанията си, като разглежда длъжностите, изискващи младши офицерски звания, последователно в низходящ ред на военните звания.
(3) Комисията по чл. 9, ал. 1 започва работа, след като приключи работата на комисията по чл. 7, ал. 1, и разглежда длъжностите в низходящ ред на военните звания.
(4) Комисиите по ал. 2 и 3 могат да заседават едновременно.
Чл. 19. (1) В комисиите по чл. 5, ал. 1 за технически секретари се назначават кадровите съветници от структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.
(2) Техническите секретари по ал. 1, след като получат документите на кандидатите, извършват следните дейности:
1. проверяват окомплектоването и редовността на документите на кандидатите;
2. за всяка длъжност изготвят доклад за съответствието на кандидатите с изискванията за заемане на длъжността, като мотивират предложението си (приложение № 3);
3. изготвят сравнителна таблица между кандидатите по изискванията за заемане на длъжността и показателите по чл. 36 (приложение № 4).
4. изготвят обобщен списък на военнослужещите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност (приложение № 5);
5. изготвят комплект документи за всеки член от комисията.
(3) Комплектът документи по ал. 2, т. 5 включва:
1. регистър на вакантните длъжности;
2. оценъчен лист за всяка длъжност, в който са изписани кандидатите, подали рапорт за нея (приложение № 6);
3. сравнителна таблица по ал. 2, т. 3;
4. рапортите на кандидатите;
5. атестационните формуляри на военнослужещите по ал. 2, т. 1 и 4;
6. кадровите справки на военнослужещите по ал. 2, т. 1 и 4;
7. списък на военнослужещите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност;
8. тази инструкция.
(4) При необходимост техническият секретар предоставя на комисията:
1. азбучните служебни карти на военнослужещите по ал. 2, т. 1 и 4;
2. длъжностните характеристики за длъжностите, които ще разглежда комисията;
3. други документи.
(5) Документите по ал. 3 и 4 могат да се ползват и в електронен вид.
Чл. 20. (1) Комисиите по чл. 5, ал. 1 работят за всяка длъжност в следния ред:
1. първи етап:
а) техническият секретар представя на комисията доклада си по чл. 19, ал. 2, т. 2;
б) членовете на комисията сравняват данните на кандидатите с изискванията за заемане на длъжността и установяват съответствието на всеки кандидат;
в) членовете на комисията приемат доклада по чл. 19, ал. 2, т. 2 при явно гласуване с обикновено мнозинство; в случай че докладът не бъде приет, членовете на комисията провеждат гласуване само със „за“ или „против“ за съответствието на всеки кандидат поотделно;
г) членовете на комисията изписват в оценъчните листове срещу имената на недопуснатите кандидати „не съответства“ и ги изключват от разглеждане;
2. втори етап:
а) членовете на комисията независимо един от друг въз основа на предоставените документи класират допуснатите кандидати по показателите по чл. 36; класирането се отразява в оценъчен лист;
б) председателят на комисията по време на оценяването следи работата на членовете на комисията, като не допуска обсъждане, коментари, оказване на въздействие и договаряне между членовете;
3. трети етап:
а) техническият секретар след приключване работата на членовете на комисията събира оценъчните листове и сумира местата на класиране на всеки кандидат, като номерът на класиране носи съответния брой точки на кандидата (за първо място—една точка, второ място—две точки, трето място—три точки, и т.н.);
б) на първо място се класира кандидатът с най-малък брой точки;
в) при равен брой точки на двама и повече кандидати комисията определя военнослужещ за назначаване на длъжността чрез гласуване с обикновено мнозинство, като се гласува само „за“ или „против“.
(2) След приключване на третия етап от работата на комисията техническият секретар изготвя протокол (приложение № 7) за резултатите от класирането по ал. 1, т. 3, букви „б“ и „в“ и за недопуснатите кандидати, който се подписва от председателя и членовете на комисията.
(3) Документите на кандидатите, които не са допуснати до участие в избора, се връщат с мотивиран отказ от председателя на комисията.
(4) Председателят на комисията ръководи работата на комисията, следи за спазване на процедурата, проверява класирането на кандидатите, запознава членовете на комисията с класирането и подписва протоколите. При установяване на технически грешки председателят връща протокола за отстраняване на допуснатите грешки.
(5) При нарушение на процедурата по ал. 1 председателят не подписва протокола и го връща за провеждане на нова процедура.
(6) В случаите, когато за една длъжност се разглеждат повече от трима кандидати и се установи, че един от кандидатите е класиран на първо място от едни членове, а на последно място от други членове на комисията, председателят връща оценъчните листове за проверка, отстраняване на допуснатите грешки и провеждане на ново класиране. Ако резултатът се запази, председателят не подписва протокола и връща длъжността за ново разглеждане, което се провежда, след като приключи работата по чл. 21. Длъжността не се разглежда по реда на процедурата по чл. 21. В случай че след второто разглеждане на длъжността резултатът се запази, се преминава към избор на нов състав на комисия.
(7) Председателите на комисии и техническите секретари не участват в допускането, гласуването, оценяването и класирането на кандидатите.
Чл. 21. (1) След приключване на работата на комисиите по реда на чл. 20 техническият секретар изготвя списък на останалите вакантни длъжности по регистъра на вакантните длъжности и овакантилите се длъжности, както и актуализиран списък на офицерите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност и не са класирани за назначаване.
(2) Техническият секретар въз основа на списъците по ал. 1 изготвя оценъчен лист и сравнителна таблица за всяка длъжност, в които се изписват офицерите, съответстващи на изискванията на длъжността, чийто максимален срок за престояване във военно звание или в длъжност изтича.
(3) Техническият секретар представя на комисията:
1. списъците по ал. 1;
2. оценъчните листове по ал. 2;
3. сравнителна таблица между кандидатите по изискванията за заемане на длъжността и показателите по чл. 36 (приложение № 4);
4. атестационните формуляри на военнослужещите по ал. 1;
5. кадровите справки на военнослужещите по ал. 1;
6. други документи.
(4) За вакантните длъжности от списъка по ал. 1 комисията класира офицерите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност по реда на чл. 20.
(5) Комисиите изготвят протокол (приложение № 8) за военнослужещите, чийто максимален срок за престояване във военно звание или в длъжност изтича и не може да им бъде предложена длъжност, съответстваща на образованието и професионалната им квалификация.
Чл. 22. (1) При наличие на вакантни длъжности след приключване работата по чл. 20 и 21 техническият секретар предлага за всяка от останалите вакантни длъжности за разглеждане от комисията не по-малко от трима военнослужещи. За кариерно поле „професионално“ може да предложи и само един военнослужещ.
(2) Комисията работи по реда, определен в чл. 20, ал. 1 и 2.
(3) В случай че техническият секретар не може да предложи трима и повече военнослужещи за длъжността, класиране не се провежда и длъжността остава вакантна.
Чл. 23. (1) Документално-техническото обслужване на комисията по чл. 7, ал. 1 се осъществява от съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав).
(2) Структурата по ал. 1 след получаване на документите на кандидатите извършва следните дейности:
1. проверява окомплектоването и редовността на документите на кандидатите;
2. за всяка длъжност изготвя доклад за съответствието на кандидатите с изискванията за заемане на длъжността, като мотивира предложението си;
3. изготвя сравнителна таблица между кандидатите по изискванията за заемане на длъжността и показателите по чл. 36 (приложение № 4);
4. изготвя комплект документи за всеки член от комисията.
(3) Комплектът документи по ал. 2, т. 4 включва:
1. извадка от регистъра на вакантните длъжности, включваща длъжностите в обхвата на военно звание „офицерски кандидат“, които се разглеждат;
2. оценъчен лист за всяка длъжност, в който са изписани кандидатите, подали рапорт за нея;
3. сравнителна таблица по ал. 2, т. 3;
4. рапортите на кандидатите;
5. атестационните формуляри на военнослужещите по ал. 2, т. 1;
6. кадровите справки на военнослужещите по ал. 2, т. 1;
7. тази инструкция.
(4) При необходимост ръководителят на структурата по ал. 1 предоставя на комисията:
1. азбучните служебни карти на военнослужещите по ал. 2, т. 1;
2. длъжностни характеристики за длъжностите, които ще разглежда съответната комисия;
3. други документи.
(5) Документите по ал. 3 и 4 могат да се ползват и в електронен вид.
Чл. 24. Комисията по чл. 7, ал. 1 работи по реда, определен в чл. 20, като задълженията на техническите секретари се изпълняват от назначени длъжностни лица от съответната структура по личния състав.
Чл. 25. (1) При наличие на вакантни длъжности след приключване работата по чл. 24 структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), съгласувано с главния сержант (флагманския старшина) на съответната структура, предлага за всяка от останалите вакантни длъжности за разглеждане от комисията не помалко от трима военнослужещи. За професии, по които не се извършва обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи, може да се предлага и само един военнослужещ.
(2) Комисията работи по реда, определен в чл. 20, ал. 1 и 2.
(3) В случай че структурата по управление на човешките ресурси (личен състав) не може да предложи трима и повече военнослужещи за длъжността, класиране не се провежда и длъжността остава вакантна.
Чл. 26. (1) Документално-техническото обслужване на комисията по чл. 8, ал. 1 се осъществява от съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав).
(2) Структурата по ал. 1 след получаване на документите на кандидатите извършва следните дейности:
1. проверява окомплектоването и редовността на документите на кандидатите;
2. за всяка длъжност изготвя доклад за съответствието на кандидатите с изискванията за заемане на длъжността, като мотивира предложението си;
3. изготвя сравнителна таблица между кандидатите по изискванията за заемане на длъжността и показателите по чл. 36 (приложение № 4);
4. изготвя обобщен списък на военнослужещите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност;
5. изготвя комплект документи за всеки член от комисията.
(3) Комплектът документи по ал. 2, т. 5 включва:
1. извадка от регистъра на вакантните длъжности, включваща длъжностите, изискващи младши офицерски звания, които се разглеждат;
2. оценъчен лист за всяка длъжност, в който са изписани кандидатите, подали рапорт за нея;
3. сравнителна таблица по ал. 2, т. 3;
4. рапортите на кандидатите;
5. атестационните формуляри на военнослужещите по ал. 2, т. 1 и 4;
6. кадровите справки на военнослужещите по ал. 2, т. 1 и 4;
7. списък на военнослужещите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност;
8. тази инструкция.
(4) При необходимост ръководителят на структурата по ал. 1 предоставя на комисията:
1. азбучните служебни карти на военнослужещите по ал. 2, т. 1 и 4;
2. длъжностни характеристики за длъжностите, които ще разглежда съответната комисия;
3. други документи.
(5) Документите по ал. 3 и 4 могат да се ползват и в електронен вид.
Чл. 27. Комисията по чл. 8, ал. 1 работи по реда, определен в чл. 20 и 21, като задълженията на технически секретари се изпълняват от назначени длъжностни лица от структурата по личния състав.
Чл. 28. (1) При наличие на вакантни длъжности след приключване работата по чл. 27 структурата по личен състав, съгласувано с кадровите съветници, предлага за всяка от останалите вакантни длъжности за разглеждане от комисията по възможност трима и повече военнослужещи.
(2) Комисията работи по реда, определен в чл. 20, ал. 1 и 2.
Чл. 29. (1) Комисията по чл. 9, ал. 1 се обслужва от съответната структура по личния състав.
(2) Структурата по ал. 1 след получаване на документите на кандидатите извършва следните дейности:
1. проверява окомплектоването и редовността на документите на кандидатите;
2. за всяка длъжност изготвя доклад за съответствието на кандидатите с изискванията за заемане на длъжността, като мотивира предложението си;
3. изготвя сравнителна таблица между кандидатите по изискванията за заемане на длъжността и показателите по чл. 36 (приложение № 4);
4. изготвя комплект документи за всеки член от комисията.
(3) Комплектът документи по ал. 2, т. 4 включва:
1. извадка от регистъра на вакантните длъжности, включваща длъжностите, изискващи военно звание от „младши сержант“ („старшина II степен“) до „старшина“ („мичман“) включително, които се разглеждат;
2. оценъчен лист за всяка длъжност, в който са изписани кандидатите, подали рапорт за нея;
3. сравнителна таблица по ал. 2, т. 3;
4. рапортите на кандидатите;
5. атестационните формуляри на военнослужещите по ал. 2, т. 1;
6. кадровите справки на военнослужещите по ал. 2, т. 1;
7. тази инструкция.
(4) При необходимост ръководителят на структурата по ал. 1 предоставя на комисията длъжностни характеристики за длъжностите, които ще разглежда комисията.
(5) Документите по ал. 3 и 4 могат да се ползват и в електронен вид.
Чл. 30. Комисията по чл. 9, ал. 1 работи по реда, определен в чл. 20 и 21, като задълженията на технически секретари се изпълняват от назначени длъжностни лица от структурата по личния състав.
Чл. 31. (1) След приключване работата на комисията по чл. 30 структурата по личния състав, съгласувано с главния сержант (флагманския старшина) на съответната структура, предлага до трима военнослужещи за всяка от останалите вакантни длъжности за разглеждане от комисията.
(2) Комисията работи по реда, определен в чл. 20, ал. 1 и 2.
Чл. 32. (1) Ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), обслужваща работата на комисиите по чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, изпраща извлечения от протоколите с решенията на комисиите във военните формирования или административните структури, от които са разглежданите военнослужещи.
(2) Командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на административни структури запознават военнослужещите по ал. 1 с решението на комисията срещу подпис.
(3) При отказ на военнослужещия, класиран за назначаване по реда на чл. 21, да заеме предложената длъжност командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на административната структура в 3-дневен срок писмено уведомява структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), обслужваща работата на съответната комисия, за отказа.
(4) Ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) предлага за назначаване на длъжността по ал. 3 следващия в класирането.
Раздел III
Ред за работа на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите по списъка на вакантните длъжности в реорганизираните или други военни формирования
Чл. 33. (1) Комисиите по чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 заседават след годишното разместване на военнослужещите, в случаите когато разглеждат кандидати за преназначаване на длъжности по списъка на вакантните длъжности в реорганизираните или други военни формирования по чл. 167 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Председателят и членовете на комисиите по ал. 1 се определят по реда и при спазване на ограниченията по чл. 12.
(3) Структурата по управление на човешките ресурси (личния състав), след като получи документите на кандидатите за преназначаване по списъка на вакантните длъжности в реорганизираните или други военни формирования по чл. 167 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, извършва следните дейности:
1. проверява окомплектоването и редовността на документите на кандидатите за преназначаване на длъжности по списъка;
2. за всяка длъжност изготвя доклад за съответствието на кандидатите с изискванията за заемане на длъжността, като мотивира предложението си;
3. изготвя сравнителна таблица между кандидатите по изискванията за заемане на длъжността и показателите по чл. 36 (приложение № 4);
4. изготвя комплект документи за всеки член от комисията.
(4) Комплектът документи по ал. 3, т. 4 включва:
1. списъка на вакантните длъжности в реорганизираните или други военни формирования по чл. 167 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. оценъчен лист за всяка длъжност, в който са изписани кандидатите, подали рапорт за нея;
3. сравнителна таблица по ал. 3, т. 3;
4. рапортите на кандидатите;
5. атестационните формуляри на кандидатите по ал. 3, т. 1;
6. кадровите справки на кандидатите по ал. 3, т. 1;
7. копие от връчено предизвестие на кандидатите по ал. 3, т. 1;
8. тази инструкция.
(5) При необходимост техническият секретар (назначеното длъжностно лице) предоставя на комисията следните документи:
1. азбучните служебни карти на кандидатите по ал. 3, т. 1;
2. длъжностни характеристики за длъжностите, които ще разглежда съответната комисия;
3. други документи.
(6) Документите по ал. 4 и 5 могат да се ползват и в електронен вид.
Чл. 34. Комисиите по чл. 33 работят по реда, определен в чл. 20.
Чл. 35. (1) Ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (личния състав), обслужваща работата на комисиите по чл. 33, изпраща извлечения от протоколите с решенията на комисиите във военните формирования или административните структури, където се водят на отчет и доволствие разглежданите военнослужещи.
(2) Командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на административни структури запознават военнослужещите по ал. 1 с решението на комисията срещу подпис.
Глава четвърта
ПОКАЗАТЕЛИ И КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА И КЛАСИРАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ
Чл. 36. Показателите за класиране на офицерите и сержантите при работата на комисиите по чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 са:
1. констатациите в атестационния формуляр за:
а) демонстрираните компетентности;
б) изпълнението на поставените задачи;
в) личностния профил, даден от военния психолог—само за офицерите;
г) постигнатите индивидуални и групови професионални резултати;
д) възможностите за повишаване във военно звание—само за офицерите;
е) възможностите за развитие в длъжност— само за офицерите;
2. образование и успех;
3. квалификация;
4. брой на ротации—само за старшите офицери;
5. заемани длъжности и придобит опит;
6. участие в мисии и операции и заемани длъжности извън територията на страната;
7. степен на владеене на чужди езици;
8. награди и отличия.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тази инструкция се издава на основание чл. 57, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
§ 2. Инструкцията влиза в сила от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.
Приложение № 1
към чл. 12, ал. 1, т. 3
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА …..........................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Към рег. №….............../2009 г. Екз. Единствен
ПРОТОКОЛ от избора на председател и членове на Комисията за кариерно (кадрово) развитие на .................
Днес, .................20__г., в присъствието на определените със заповед на министъра на отбраната № ____/______г. военнослужещи за участие комисията за кариерно развитие на старшите офицери:
№ Звание, име, презиме, фамилия Забележка и заемана длъжност
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛИ 1.
2. 3.
ЗА ЧЛЕНОВЕ 1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14. 15.
на основание чл. 61, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извърши избор, чрез лотариен способ, на председател и членове на комисията, които да участват в заседанията за преназначаване и повишаване в звание по регистъра на вакантните длъжности (по списъка на вакантните длъжности в реорганизираните или други военни формирования) старшите офицери през 20__г. В резултат на жребия за участие в комисията бяха определени:
№ Звание, име, презиме, фамилия Забележка и заемана длъжност
ПРЕДСЕДАТЕЛ 1.
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.
3.
4.
5.
6. 7.
................…………… Ръководител на (дата) дирекция „УЧР“ ................ ................ ................ (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия) ПРИСЪСТВАЛИ:
1. ............... .................
2. ............... .................
3. ............... .................
4. ............... .................
5. ............... .................
6. ............... .................
7. ............... .................
8. ............... .................
9. ............... .................
10. ............. .................
11. ............. .................
12. ............. .................
13. ............. .................
14. ............. .................
15. ............. .................
16. ............. .................
17. ............. .................
18. ............. ................. (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 2
към чл. 16
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА …..........................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Рег. №….............../2009 г. Екз. Единствен
ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 16 от Инструкция № И-5 от 2009 г. за реда и организацията на работа на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите в
Министерството на отбраната Долуподписаният (ната)...................................... ...........................................................................................
(военно звание, име, презиме и фамилия) в качеството си на ....................................................... ...........................................................................................
(позицията и комисията, в която е назначен)
ДЕКЛАРИРАМ, че:
1. Няма да разпространявам сведения, факти и лични данни на кандидатите, както и факти и данни за работата на комисията.
2. В случаите по чл. 14 от Инструкция № И-5 от 2009 г. за реда и организацията на работа на комисиите за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите в Министерството на отбраната няма да участвам в работата на комисията за тази длъжност.
3. По време на работата в комисията ще спазвам нормите на етичния кодекс на военнослужещия от състава на комисиите за кариерно и кадрово развитие. ................…………… Декларатор: (дата) ................ ................ ................ (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 3
към чл. 19, ал. 2, т. 2
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА …..........................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Рег. №….............../2009 г. Екз. Единствен
ДОКЛАД на техническия секретар на Комисията за кариерно (кадрово) развитие на...........................................
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ, ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА,
ВАКАНТНАТА ДЛЪЖНОСТ: .................................................................— ..........
(наименование на длъжността, номер на военното формирование, гарнизон) Длъжността е от кариерно (поле) (кариерна (професионална) област)...........................................
изисква:
1. образование—.................................................... ;
2. придобита специалност (по гражданска специалност)— .................................................................. ;
3. образователно-квалификационна степен(по военна специалност)— .............................................. ;
4. научна степен— ................................................ ;
5. научно звание— ................................................ ;
6. военна квалификация (курс за длъжността)— .......................................................................................... ;
7. допълнителна професионална квалификация—............................................................................... ;
8. ниво на владеене на чужд език—................. ;
9. военноотчетна специалност— ...................... ;
10. длъжности, от които може да се заеме длъжността— ......................................................................... ;
11. други изисквания—........................................ . КАНДИДАТИ ЗА ДЛЪЖНОСТТА СА:
№ Звание, име, презиме, фамилия, наименование на заеманата длъжност
1.
2.
3. 4.
ОТ ... КАНДИДАТИ ЗА ДЛЪЖНОСТТА СЪОТВЕТСТВАТ .........................................
1. НЕ СЪОТВЕТСТВАТ СЛЕДНИТЕ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ:
№ Звание, име, Военно Не съответпрезиме и фамилия формирование ства поради
1. 2.
................…………… Технически секретар (дата) на комисията: ................ ............. ........... (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 4
към чл. 19, ал. 2, т. 3
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА
….................................................................................................................................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Към рег. №….............../2009 г. Екз. № .......................
СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА между кандидатите по изискванията за заемане на длъжността 1.
ВАКАНТНА ДЛЪЖНОСТ
Вакантна Изисквания за заемане на длъжността длъжност, Минимално Квалифи- ВОС Кариерно STANAG Длъжности, Други код за военно образование кация поле от които специфични звание и степен (кариерна може да изисквания област) се заема
1
2
№ Военно Данни за кандидата звание, Образо- Квалифи- ВОС Кари- STANAG Заемани *Брой Длъжности Награди име, вание кация ерно длъжротации извън и презиме, и успех поле ности страната отличия фамилия, (карикод за ерна военно област) звание и степен
1.
2.
Забележка. „“Брой ротации“ се попълва само за старшите офицери. ................…………… Технически секретар (дата) на комисията: ................ ............... ............ (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 5
към чл. 19, ал. 2, т. 3
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА …..........................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Към рег. №….............../2009 г. Екз. № ...............
СПИСЪК на военнослужещите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност през календарната година 1. ВОЕННОСЛУЖЕЩИ, НА КОИТО ИЗТИ-
ЧА МАКСИМАЛНИЯТ СРОК ЗА ПРЕСТОЯВА-
НЕ ВЪВ ВОЕННО ЗВАНИЕ
№ Звание, име, Дата на Макси- Максипрезиме, заемане мален малният фамилия на срок за срок за и заемана длъжпрестояпрестоядлъжност ността ване в ване във длъжност военно звание изтича на
1.
2.
2. ВОЕННОСЛУЖЕЩИ, НА КОИТО ИЗТИ-
ЧА МАКСИМАЛНИЯТ СРОК ЗА ПРЕСТОЯВА-
НЕ В ДЛЪЖНОСТ
№ Звание, име, Дата на Макси- Максипрезиме, заемане мален малният фамилия на срок за срок за и заемана длъжпрестояпрестоядлъжност ността ване в ване в длъжност длъжност изтича на
1.
2.
................…………… Технически секретар (дата) на комисията: ................ ................ ................ (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 6
към чл. 19, ал. 3, т. 2
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА …..........................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Към рег. №….............../2009 г. Екз. Единствен
ОЦЕНЪЧЕН ЛИСТ на член на Комисията за кариерно (кадрово)
развитие ...........................................
ЗА ВАКАНТНАТА ДЛЪЖНОСТ: ...........................................................................................
(наименование на длъжността, номер на военното формирование, гарнизон)
КАНДИДАТИ ЗА ДЛЪЖНОСТТА:
№ Звание, име, презиме, Съответствие фамилия, наименование на изискванията на на заеманата длъжност вакантната длъжност
1.
2.
3. 4.
КЛАСИРАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ, КОИТО
СЪОТВЕТСТВАТ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ВАКАНТНАТА ДЛЪЖНОСТ:
№ Звание, име, Военно Забележка презиме и формирование фамилия
1.
2.
3. 4.
................…………… Член на (дата) комисията: ................ ................ ................ (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 7
към чл. 20, ал. 2
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА …..........................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Към рег. №….............../2009 г. Екз. Единствен
ПРОТОКОЛ от заседание на Комисията за кариерно (кадрово) развитие на...........................................
ЗА ВАКАНТНАТА ДЛЪЖНОСТ: ...........................................................................................
(наименование на длъжността, номер на военното формирование, гарнизон) КАНДИДАТИ ЗА ДЛЪЖНОСТТА:
№ Звание, име, презиме, фамилия и заемана длъжност
1.
2.
3. 4.
1. КЛАСИРАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ, КОИ-
ТО СЪОТВЕТСТВАТ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ВАКАНТНАТА ДЛЪЖНОСТ:
№ Звание, име, презиме, фамилия и Брой заемана длъжност точки
1.
2. 3.
Комисията предлага .............................................
(звание, име, презиме и фамилия) ....................................................................................
(заемана длъжност, номер на военното формирование и гарнизон) да бъде назначен на вакантната длъжност
....................................................................................
(наименование на длъжността, номер на военното формирование и гарнизон) 2. НЕ БЯХА ДОПУСНАТИ ДО РАЗГЛЕЖДА-
НЕ КАНДИДАТИТЕ, КОИТО НЕ СЪОТВЕТСТ-
ВАТ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ВАКАНТНАТА ДЛЪЖНОСТ, КАКТО СЛЕДВА:
№ Звание, име, презиме Военно Не съоти фамилия формироветства вание поради
1. 2.
................…………… Председател (дата) на комисията: ................ ................ ................ (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия) Членове на комисията:
1. ............... .................
2. ............... .................
3. ............... .................
4. ............... .................
5. ............... .................
6. ............... .................
7. ............... .................
8. ............... ................. (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 8
към чл. 21, ал. 5
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА …..........................................................................
(структура, в която заседава комисията)
Към рег. №….............../2009 г. Екз. Единствен
ПРОТОКОЛ от заседание на Комисията за кариерно (кадрово) развитие на...........................................
На __.__. 20__г. се проведе заседание на Комисията за кариерно (кадрово) развитие на ..................................... В изпълнение на разпоредбите на чл. .....от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, поради изтичане на максималния срок за престояване в длъжност (във военно звание) на ............................................................................
(военно звание, име, презиме, фамилия, длъжност и военно формирование) комисията разгледа възможността да бъде назначен на вакантна длъжност.
Комисията установи невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на ..............
...........................................................................................
(военно звание, име, презиме, фамилия, длъжност и военно формирование) ................…………… Председател (дата) на комисията: ................ ................ ................ (място) (военно (подпис) (име и звание) фамилия) Членове на комисията:
1. ............... .................
2. ............... .................
3. ............... .................
4. ............... ................. .................. ................
7. ............... ................ (военно (подпис) (име и звание) фамилия) Запознах се! .............. ................ (военно (подпис) (име и звание) фамилия)
Приложение № 9
към чл. 16
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
Правила за поведение на военнослужещия от състава на комисиите за кариерно или кадрово развитие
Чл. 1. С тези правила се установяват нормите за етично поведение на военнослужещия от състава на комисиите за кариерно или кадрово развитие, които да доведат до ефективно и справедливо преназначаване на длъжност и повишаване във военно звание на офицерите и сержантите (старшините) от Министерството на отбраната.
Чл. 2. Този акт има за цел да спомогне за реализирането на правилата за кариерно и кадрово развитие и да информира за очакваното поведение на военнослужещия от състава на комисиите.
Чл. 3. Военнослужещият от състава на комисиите е длъжен да изпълнява задължения си съобразно Закона за отбрана и въоръжените сили, правилника за неговото прилагане, тази инструкция, принципите на честност и почтеност, които са в основата на тези правила.
Чл. 4. Военнослужещият от състава на комисиите е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и безпристрастно, вземайки предвид интересите на кандидата и тези на въоръжените сили.
Чл. 5. При оценка и класиране на кандидатите военнослужещият от състава на комисиите не трябва да вреди на никого и да се отнася с уважение към правата, интересите и равнопоставеността на всеки от кандидатите.
Чл. 6. При оценяването и класирането на кандидатите военнослужещият от състава на комисиите не трябва да се отнася с предубеденост или да дискриминира кандидата на основата на раса, произход, пол, възраст, лично отношение или на друго основание.
Чл. 7. Военнослужещият от състава на комисиите няма право да изнася и разпространява информация за личните данни на кандидатите и за резултатите от работата на комисията.
Чл. 8. Военнослужещият от състава на комисиите е длъжен да спазва разпоредбите на нормативните актове и няма право да се възползва неправомерно от положението си след приключване работата на комисията.
Чл. 9. Военнослужещият от състава на комисиите не може да има личен интерес, който да му влияе и пречи на безпристрастното и обективно оценяване и класиране на кандидатите.
Чл. 10. Личните интереси на военнослужещия от състава на комисиите изключват всякакво облагодетелстване от работата в комисията за него или семейството му, близки роднини, приятели или лица, с които е работил.
Чл. 11. Военнослужещият от състава на комисиите е длъжен да избягва всякакви ситуации, които могат да доведат до зависимост от други лица. При появяването на такава зависимост той е длъжен своевременно да информира председателя на комисията.
Чл. 12. В случай на роднински връзки с кандидатите военнослужещият от състава на комисиите се оттегля от разглеждането на дадена длъжност, която е причина за възникването на такива отношения.
Чл. 13. Военнослужещият от състава на комисиите не трябва да позволява да бъде поставян или да изглежда поставен в положение на зависимост от когото и да било. Той също не трябва да оценява и класира кандидатите по начин, допускащ влияние от друг.
Чл. 14. Нарушаването на разпоредбите по тези правила води до отстраняване на военнослужещия от комисиите за кариерно и кадрово развитие и търсенето на дисциплинарна отговорност.
НАРЕДБА № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти
Глава първа
ПРЕДМЕТ
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. откриването и воденето на платежни сметки и отчетността по тях;
2. изискванията към платежните операции;
3. извършването на сетълмент в Българската народна банка (по-нататък „БНБ“).
Глава втора
ПЛАТЕЖНИ СМЕТКИ
Общи положения
Чл. 2.
(1) Платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции.
(2) Плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката.
(3) Алинея 2 не се прилага при принудително изпълнение по установения със закона ред.
(4) Откриването на платежна сметка се извършва след подписването на рамков договор за предоставяне на платежни услуги между доставчика на платежни услуги и ползвателя на платежни услуги, който да съответства на изискванията на глава трета, раздел III от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(5) При откриване на сметка в полза на трето лице договорът по ал. 4 се подписва от лицето, което открива сметката, съгласно чл. 22 от Закона за задълженията и договорите. Третото лице може да поеме задълженията по договора или да прекрати договора по реда на чл. 44 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(6) Доставчикът на платежни услуги може да откаже сключването на договора по ал. 4, без да обосновава причините за това.
Предоставяне на информация преди сключване на договор
Чл. 3.
(1) Преди сключване на договор за платежни услуги доставчикът на платежни услуги предоставя на ползвателя на платежни услуги предварителната информация по чл. 41 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(2) Предварителната информация се предоставя под формата на общи условия или проект на рамков договор.
(3) Предоставянето на предварителна информация не поражда задължение за сключване на договор между доставчика на платежни услуги и лицето, на което е предоставена информацията.
Уникален идентификатор
Чл. 4.
(1) При откриване на платежната сметка доставчикът на платежни услуги я обозначава с уникален идентификатор.
(2) Платежните сметки, водени от банки, се обозначават с международен номер на банкова сметка (IBAN) в съответствие с изискванията, определени с наредба на БНБ.
(3) Доставчиците на платежни услуги, които не са банки, не могат да определят уникалния идентификатор по приложимия за банките стандарт.
Откриване на платежни сметки
Чл. 5.
(1) Юридическо лице, което желае да открие платежна сметка, предоставя на доставчика на платежни услуги следните документи и информация:
1. единен идентификационен код или удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;
2. извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката, с което се установяват правомощията за разпореждане с неговото имущество;
3. актуално удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват титуляря и техни лични данни по документ за самоличност;
4. пълномощно, ако има такова, с което лицето (лицата), които управляват и представляват титуляря, оправомощават друго лице/лица да се разпореждат с парите по сметката от името на титуляря; подписът на упълномощителя трябва да бъде положен в присъствието на лице, оправомощено за това от доставчика на платежни услуги, или да бъде заверен нотариално;
5. лични данни по документ за самоличност и спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката; подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на оправомощен за това служител на доставчика на платежни услуги или да са заверени нотариално.
(2) Физическо лице, което желае да открие платежна сметка, предоставя на доставчика на платежни услуги следните документи и информация:
1. лични данни на титуляря на сметката по документ за самоличност;
2. пълномощно, ако има такова, с което титулярят, оправомощава друго лице/лица да се разпореждат с парите по сметката; подписът на упълномощителя трябва да бъде положен в присъствието на лице, оправомощено за това от доставчика на платежни услуги, или да бъде заверен нотариално;
3. лични данни по документ за самоличност и подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката; подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на упълномощен за това служител на доставчика на платежни услуги или да са заверени нотариално.
(3) Изменения в документите по ал. 1 и 2 имат сила по отношение на доставчика на платежни услуги, при когото се води сметката, само от момента, в който той е бил писмено уведомен за тях от оправомощено лице.
(4) Документите по ал. 1, т. 2 и 3, както и документите за настъпили изменения в тях, могат да не се предоставят от лица, които са вписани в търговския регистър, освен ако е договорено друго с доставчика на платежни услуги в рамковия договор.
(5) Доставчикът на платежни услуги може да изисква и други документи за откриване и водене на платежна сметка, за което предварително уведомява лицето, което открива сметката.
(6) Доставчикът на платежни услуги договаря с лицето, на което се открива сметката, начина, по който ще бъде предоставена отчетна информация за състоянието на сметката.
Платежни сметки, водени от банки
Чл. 6.
(1) Платежни сметки, водени от банки (банкови сметки), се използват и за съхранение на пари. По тези сметки може да се договаря изискване за поддържане на минимална наличност.
(2) Изискванията по глава трета, раздел III от Закона за платежните услуги и платежните системи не се прилагат, когато договорът за откриване на банкова сметка не предвижда съхраняваните по сметката средства да се използват за извършване на платежни услуги или тези услуги са свързани само с откриването и закриването на сметката. Когато банкова сметка се използва само за съхранение на пари, при еднократни платежни операции— внасяне и теглене на пари по сметката, се прилагат изискванията на глава трета, раздел II от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(3) Банковите сметки могат да бъдат:
1. разплащателни сметки за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката;
2. депозитни сметки за съхранение на пари, платими на определена дата (падеж) или при други предварително договорени условия за плащане;
3. спестовни сметки за съхранение на пари на физически лица срещу издаване на лична спестовна книжка или на документ, съдържащ идентични данни;
4. сметки на бюджетни предприятия за съхранение на пари на бюджетни предприятия и пари, предоставени на други лица от бюджети, извънбюджетни сметки и фондове, включени в консолидираната фискална програма;
5. набирателни сметки за съхранение на пари, предоставени за учредяване на юридическо лице;
6. акредитивни сметки за съхранение на пари, предоставени за разплащане на титуляря с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива;
7. ликвидационни сметки за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
8. особени сметки за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност;
9. други видове сметки за съхранение на пари, които се обслужват при определени с договор условия.
(4) За откриване на ликвидационна сметка по ал. 2, т. 7 се предоставят следните документи:
1. копие от акта за обявяване на ликвидация и за назначаване на ликвидатори, заверен от органа, издал акта;
2. спесимени от подписа на ликвидатора в съответствие с изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 5.
(5) За откриване на особена сметка по ал. 2, т. 8 се предоставят следните документи:
1. заверено от съда копие от решението за откриване на производство по несъстоятелност и за назначаване на синдик;
2. спесимен от подписа на синдика в съответствие с изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 5.
(6) Редът и начинът за откриване, водене и закриване на сметките по ал. 3, т. 4, включително и ограниченията и условията, при които бюджетни предприятия могат да имат платежни сметки, се определят с указания на министъра на финансите и управителя на БНБ.
(7) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание, публикувано на интернет страницата на БНБ, примерни формуляри-образци и минималните изисквания за попълване на вносна бележка за внасяне на пари в брой по банкова сметка и нареждане-разписка за теглене на пари в брой от банкова сметка.
Закриване на платежна сметка
Чл. 7.
(1) Закриването на платежна сметка се извършва при прекратяване на рамковия договор, на основание на който тя е открита, при спазване изискванията по чл. 44 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(2) При закриване на платежната сметка доставчикът на платежни услуги възстановява на титуляря останалите по сметката средства или средствата, неизползвани за платежни операции.
Глава трета
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЛАТЕЖНИТЕ ОПЕРАЦИИ
Раздел I
Общи положения
Платежно нареждане
Чл. 8.
(1) Платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция.
(2) Платежното нареждане може да бъде дадено писмено или по електронен път, ако това е договорено между страните.
(3) Платежните нареждания се изпълняват по хронологичния ред на постъпването им при доставчика на платежни услуги при спазване изискванията на глава четвърта от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Изпълнение на платежните нареждания
Чл. 9.
(1) При изпълнение на платежно нареждане доставчиците на платежни услуги използват технически средства, които да осигуряват спазване на Закона за платежните услуги и платежните системи.
(2) При подаване на съобщение към платежна система за изпълнение на платежно нареждане доставчикът на платежни услуги въвежда всички данни от платежното нареждане и носи отговорност за всяко несъответствие между съобщението и нареждането.
(3) Когато платежните сметки на платеца и на получателя са открити при един и същ доставчик на платежни услуги, вальорът на заверяване на платежната сметка на получателя е същият работен ден.
(4) При извършване на плащания доставчиците на платежни услуги спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи, и Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. относно трансграничните плащания в евро.
(5) При неточно изпълнение на платежна операция доставчиците на платежни услуги носят отговорност по реда на глава четвърта, раздел V от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(6) В сроковете по чл. 72 от Закона за платежните услуги и платежните системи доставчикът на платежни услуги на платеца може да поиска от доставчика на платежни услуги на получателя или доставчикът на платежни услуги на получателя може по своя инициатива да извърши служебен коригиращ превод при неточно изпълнена платежна операция, когато доставчикът на платежни услуги на получателя е заверил сметка на лице, различно от посочения от платеца в платежното нареждане получател, или е заверил сметката на получателя, но със сума, различна от посочената от платеца в платежното нареждане.
(7) При извършване на служебен коригиращ превод доставчикът на платежни услуги на платеца и на получателя им предоставят информация по чл. 39 или чл. 47 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(8) Служебният коригиращ превод е в размер, при който платежната сметка се възстановява в състоянието, в което тя би се намирала без изпълнението на неточно изпълнената операция, но не повече от средствата, които са налични или постъпят по сметката в срока по чл. 72, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(9) Служебен коригиращ превод може да се извършва независимо от наличието на ограничения в действащото законодателство или в договора за платежни услуги, доколкото средствата, постъпили в резултат на неточно изпълнено платежно нареждане, не принадлежат на титуляря на сметката.
(10) За извършване на служебен коригиращ превод не се събират такси и комисионни от клиентите.
Разполагаема наличност
Чл. 10.
(1) Платежното нареждане може да се изпълни само до размера на разполагаемата наличност по банковата сметка, до размера на предоставените средства от ползвателя за изпълнение на платежна операция или до размера на договорения кредит, ако има такъв. Не се допускат частични преводи по отделни платежни нареждания.
(2) В случай че условията по ал. 1 не са налице, доставчикът на платежни услуги отказва изпълнението на платежното нареждане, като се прилага чл. 61 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Отказване изпълнението на платежни операции
Чл. 11. Доставчикът на платежни услуги може да откаже изпълнението на платежна операция в случай на ограничения съгласно действащото законодателство, приложимите правила за изпълнение на съответната платежна операция и договорените условия, при които се води сметката.
Раздел II
Платежни операции с използване на кредитен превод
Изпълнение на кредитен превод
Чл. 12.
(1) Кредитният превод е платежна операция, наредена от платеца чрез неговия доставчик на платежни услуги, с цел средствата да се предоставят на разположение на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги. Платецът и получателят могат да бъдат едно и също лице.
(2) Когато доставчикът на платежни услуги на получателя е банка, платецът предоставя международен банков идентификационен код на банката (BIC) и международен номер на банковата сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на получателя чрез попълването им в платежното нареждане.
(3) Когато доставчикът на платежни услуги на получателя не е банка, платецът предоставя уникален идентификатор на сметката на получателя чрез попълването му в платежното нареждане.
(4) Платежното нареждане за кредитен превод се съставя от платеца, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне.
Съдържание на платежното нареждане за кредитен превод в левове
Чл. 13.
(1) Платежното нареждане за кредитен превод в левове съдържа:
1. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги, до който нареждането се отправя;
2. име (наименование) на наредителя;
3. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на наредителя;
4. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги на получателя;
5. международен банков идентификационен код (BIC) на банката на получателя;
6. име (наименование) на получателя;
7. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на получателя;
8. сумата на платежната операция;
9. валута;
10. дата за изпълнение;
11. основание (информация за получателя);
12. начин за разпределение на таксите;
13. допълнителни пояснения;
14. дата на представяне на платежното нареждане;
15. подпис на наредителя.
(2) Платежното нареждане за кредитен превод може да съдържа и други данни, включително такива, които са необходими за изпълнение изискванията по други нормативни актове.
(3) За платежни нареждания, изпратени по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Формуляри-образци
Чл. 14. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание, публикувано на интернет страницата на БНБ, примерни формуляри-образци на платежно нареждане за кредитен превод и изискванията за съставянето им, когато доставчикът на платежни услуги е банка и плащането е в левове.
Изпълнение на кредитен превод във валута, различна от лева
Чл. 15. При изпълнение на кредитен превод във валута, различна от лева, платежното нареждане може да съдържа данни, различни от посочените в чл. 13, които се изискват съгласно правилата на съответната платежна система.
Раздел III
Платежни операции с използване на директен дебит
Изпълнение на директен дебит в левове
Чл. 16.
(1) При плащания чрез директен дебит в левове платецът предварително предоставя своето съгласие пред доставчика на платежни услуги, който води платежната му сметка, а копие от съгласието се изпраща на получателя.
(2) Доставчикът на платежни услуги на получателя приема нареждането за директен дебит по ал. 1 и го представя пред доставчика на платежни услуги на платеца, без да проверява основанието за използването на директния дебит.
(3) Преди изпълнение на нареждане за директен дебит доставчикът на платежни услуги на платеца проверява дали:
1. е налице предварително съгласие на платеца за директен дебит;
2. по сметката на платеца съществува достатъчна за изпълнението на нареждането за директен дебит разполагаема наличност или разрешен кредит;
3. са удовлетворени условията за изпълнение на нареждането за директен дебит, включително са получени документите, изисквани за неговото изпълнение, ако е договорено представянето на такива.
(4) Ако в срок до 5 работни дни от получаване на нареждането за директен дебит не настъпят условията за изпълнението му по ал. 3, доставчикът на платежни услуги на платеца отказва изпълнението на нареждането за директен дебит и информира за това доставчика на платежни услуги на получателя.
Съдържание на съгласието за директен дебит в левове
Чл. 17.
(1) Съгласието за директен дебит в левове съдържа:
1. наименование и адрес на доставчика на платежни услуги, пред който се депозира съгласието;
2. дата на представяне на документа;
3. име (наименование) на платеца;
4. подпис на платеца;
5. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на платеца;
6. име (наименование) на получателя;
7. срок на валидност на съгласието;
8. условия, при които се дава съгласието.
(2) По договореност между платеца и неговия доставчик на платежни услуги съгласието за директен дебит може да съдържа и друга информация.
Съдържание на платежното нареждане за директен дебит в левове
Чл. 18.
(1) Платежното нареждане за директен дебит в левове съдържа:
1. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги, до който нареждането се отправя;
2. име (наименование) на наредителя—получател на сумата;
3. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на наредителя—получател на сумата;
4. международен банков идентификационен код (BIC) на банката на наредителя—получател на сумата;
5. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги на платеца;
6. име (наименование) на платеца;
7. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на платеца;
8. сумата на платежната операция;
9. валута;
10. дата за изпълнение;
11. основание (информация за платеца);
12. начин за разпределение на таксите;
13. допълнителни пояснения;
14. международен банков идентификационен код (BIC) на банката на платеца;
15. дата на представяне на платежното нареждане;
16. подпис на наредителя—получателя на сумата.
(2) Платежното нареждане за директен дебит може да съдържа и други данни, включително такива, които са необходими за изпълнение изискванията по други нормативни актове.
(3) За платежни нареждания, изпратени по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Формуляри-образци
Чл. 19. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание, публикувано на интернет страницата на БНБ, примерни формуляри-образци и изискванията за попълване на платежно нареждане за директен дебит и съгласие за директен дебит, когато доставчикът на платежни услуги е банка и плащането е в левове.
Изпълнение на директен дебит във валута, различна от лева
Чл. 20.
(1) При изпълнение на директен дебит във валута, различна от лева, платежното нареждане и съгласието за директен дебит могат да съдържат данни, различни от посочените в чл. 17 и 18, които се определят от правилата на съответната платежна система.
(2) При изпълнение на директен дебит във валута, различна от лева, доставчиците на платежни услуги могат да следват и друга поредност и процедури по предоставяне на съгласието и изпълнение на директния дебит, като прилагат правилата и процедурите на платежната система, използвана за обработка на тези плащания.
Извършване на плащания с предварително съгласие на титуляря на сметката
Чл. 21. В случай че доставчикът на платежни услуги и получателят са едно и също лице, доставчикът на платежни услуги може да събира по открита при него платежна сметка суми, дължими от титуляря на сметката, въз основа на негово предварително писмено съгласие. Доставчикът на платежни услуги уведомява титуляря за основанието, размера и вальора на събраната от неговата платежна сметка сума.
Раздел IV
Платежни операции с използване на наличен паричен превод
Наличен паричен превод
Чл. 22. Наличният паричен превод е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.
Съдържание на платежното нареждане за наличен паричен превод
Чл. 23.
(1) Платежното нареждане за наличен паричен превод съдържа:
1. име (наименование) на платеца;
2. адрес на платеца, включително държава на платеца;
3. уникален идентификатор на платеца или на неговата сметка;
4. име (наименование) на получателя;
5. уникален идентификатор на получателя или на неговата сметка;
6. сумата на платежната операция;
7. валута;
8. основание;
9. допълнителни пояснения;
10. дата на представяне на платежното нареждане;
11. подпис на платеца.
(2) След получаване на платежното нареждане доставчикът на платежни услуги на платеца предоставя на платеца регистрационния номер на платежното нареждане.
(3) Платежното нареждане за наличен паричен превод може да съдържа и други данни, включително такива, които са необходими за изпълнение на изискванията по други нормативни актове.
Раздел V
Други платежни операции
Платежни операции с използване на други платежни инструменти или средства за комуникация
Чл. 24. Изискванията за извършване на платежни операции с използване на други платежни инструменти или средства за комуникация могат да се определят в правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги или на платежната система, която ги обработва, в съответствие със Закона за платежните услуги и платежните системи.
Глава четвърта
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАТЕЖНИ ОПЕРА-
ЦИИ ЧРЕЗ ПЛАТЕЖНИ КАРТИ
Раздел I
Общи положения
Платежни карти
Чл. 25.
(1) Платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги.
(2) Платежната карта е собственост на доставчика на платежни услуги, издател на картата.
(3) Платежната карта се използва само лично от оправомощения ползвател на платежни услуги.
(4) Платежната карта се издава за определен срок. Името на оправомощения ползвател, номерът на картата и датата на изтичане на срока на валидността на картата се поставят върху лицевата ѝ страна. Отговорност за персонализацията на картата носи доставчикът на платежни услуги, издател на картата.
(5) Доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта.
(6) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, може да издава указания, съдържащи изискванията към номерирането, дизайна, физическите и техническите спецификации на платежните карти.
Персонален идентификационен номер
Чл. 26.
(1) Персоналният идентификационен номер (по-нататък „ПИН“) на всеки оправомощен ползвател на платежни услуги, свързан с неговата карта, се определя от издателя на картата. Издателят предава ПИН на оправомощения ползвател на платежни услуги, като осигурява запазването му в тайна.
(2) Персоналният идентификационен номер е най-малко четирицифрен и служи за идентифициране на оправомощения ползвател на платежни услуги. Персоналният идентификационен номер няма характеристиките на електронен подпис.
(3) Ако оправомощеният ползвател на платежни услуги забрави своя ПИН, издателят издава нова карта с нов ПИН в срока по чл. 25, ал. 5 или в същия срок генерира нов ПИН на картата при спазване на реда по ал. 1 и 2.
(4) Издателят на платежната карта е длъжен да осигури възможност на всеки оправомощен ползвател на платежни услуги да променя своя ПИН чрез терминално устройство АТМ с нова цифрова комбинация, известна само на него.
Изпълнение на операции чрез платежна карта
Чл. 27.
(1) С платежна карта могат да се извършват следните операции:
1. теглене и/или внасяне на пари в брой чрез терминални устройства АТМ;
2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС;
3. плащане на стоки и услуги, както и превод между сметки чрез виртуални терминални устройства ПОС;
4. превод между платежни сметки чрез терминални устройства АТМ;
5. плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ;
6. справочни и други платежни и неплатежни операции.
(2) Приемането на плащания и изпълнението на платежни операции чрез платежни карти могат да се извършват и от доставчик на платежни услуги, различен от издателя на платежна карта, наричан акцептираща институция.
Регистриране и съхранение
Чл. 28.
(1) Всички операции, извършвани с използване на платежни карти чрез терминални устройства, както и уведомленията по чл. 53, т. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи автоматично се регистрират в хронологичен ред съгласно операционните правила на обслужващия издателите оператор на платежна система чрез определени процедури и технически средства, които позволяват сигурно съхраняване и точно възпроизвеждане на информацията и изключват всяка възможност за нейното последващо изменение.
(2) Информация по т. 1 се съхранява за срок най-малко 5 години.
Авторизация
Чл. 29. Операциите по чл. 27, ал. 1 на територията на страната се авторизират (одобряват) или отказват от авторизационната система на издателя или на обслужващия го оператор на картова платежна система след проверка на размера на покритието по платежната сметка на ползвателя на платежни услуги и/или до предварително договорения кредитен лимит, както и проверка на договорените транзакционни лимити, определени за оправомощения ползвател на платежни услуги.
Функции на оператор на платежна система с използване на платежни карти
Чл. 30.
(1) Авторизацията на плащания по операции с платежни карти на територията на страната се извършва от издателя или от обслужващия го оператор на платежна система посредством съобщения, изпращани от доставчика на платежни услуги, на чието терминално устройство се извършва операцията (акцептиращата институция). Операторът на платежна система, обслужващ акцептиращата институция, посредничи при предаване на съобщението до издателя или до обслужващия издателя оператор на платежна система, с който той има връзка.
(2) Авторизацията на плащанията в режим он-лайн на територията на страната с платежни карти, издадени в чужбина, се извършва посредством авторизационни съобщения, директно изпращани от акцептиращата институция до издателя, или чрез обслужващия акцептиращата институция оператор на платежна система.
(3) Операторът на картова платежна система е длъжен да:
1. определя операционни правила, задължителни за всички участници в обслужваната от него платежна система, които се прилагат към договорите по ал. 5;
2. изпитва и одобрява техническите и програмните средства на участниците в обслужваната от него платежна система, като осигурява тяхната съвместимост с оборудването за авторизация и защита срещу неавторизиран достъп;
3. осигурява техническа възможност за осъществяване на директна и индиректна он-лайн връзка на терминалните устройства АТМ и ПОС, финансово обслужвани от участниците в системата.
(4) Операторът на картова платежна система осигурява възможност за:
1. авторизиране (одобряване) на платежни операции по чл. 4, т. 3, буква „б“ и чл. 4, т. 4, буква „б“ от Закона за платежните услуги и платежните системи;
2. активиране на платежните карти;
3. персонализиране на платежни карти;
4. определяне и изменяне ПИН на платежни карти;
5. извършване на други услуги във връзка с осъществяваната от него дейност.
(5) Отношенията между оператора и участващите в обслужваната от него платежна система издатели на платежни карти се уреждат с договор.
Раздел II
Операции с платежни карти на терминални устройства ATM и ПОС, намиращи се при търговец
Договорни отношения между доставчик на платежни услуги и търговец
Чл. 31.
(1) Когато терминалните устройства ПОС се намират при търговец, различен от доставчика на платежни услуги, взаимоотношенията между тях се уреждат с договор, който осигурява спазването на Закона за платежните услуги и платежните системи и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
(2) Договорът по ал. 1 съдържа най-малко следното:
1. видовете платежни карти, чрез които могат да се извършват операции с търговеца;
2. приложимите процедури и задължения на търговеца при изпълнение на операции с платежни карти, включително процедурите за сигурност;
3. срока и начина на плащане спрямо търговеца от доставчика на платежните услуги.
Отказ за изпълнение на операция с платежна карта
Чл. 32.
(1) Търговецът, при който се намира терминалното устройство ПОС, чрез което се извършва плащането, може да откаже използването на платежна карта в случай на:
1. невалидност на платежната карта;
2. несъответствие на подписа върху платежната карта с подписа върху документа за операцията или документа за самоличност или липса на подпис върху платежата карта, ако такъв се изисква за нейната валидност;
3. отказ от страна на държателя да представи документ, потвърждаващ неговата самоличност, или когато търговецът установи, че неоправомощено лице използва платежната карта;
4. невъзможност да се получи потвърждение за извършване на операцията;
5. съмнение за неистинска или подправена платежна карта.
(2) Търговецът може да задържи платежна карта от името на издателя в случаите по ал. 1 по реда, посочен в договора по чл. 31.
(3) Изискванията към информацията при предоставяне на платежни услуги по глава трета, раздел II от Закона за платежните услуги и платежните системи се отнасят и за търговеца, при който се намира терминалното устройство.
Раздел III
Изисквания при обработката на банкови платежни карти
Издател на банкови платежни карти
Чл. 33.
(1) Банките, получили лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност, клоновете на банки от трети държави, получили лиценз от БНБ по реда на чл. 17 от Закона за кредитните институции, и клоновете на банки от държави—членки, извършващи дейност на територията на Република България по реда на чл. 20 и 21 от Закона за кредитните институции, осигуряват за всяко терминално устройство, което поддържат финансово, възможността за извършване на платежни услуги с всички платежни карти, издадени от други банки и клонове на банки, които извършват дейност на територията на страната.
(2) Терминалните устройства на територията на страната и авторизационните системи, поддържани от банки, задължително имат директна или индиректна он-лайн връзка с оператор на платежна система по чл. 88, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(3) Защитата на използваните от банката терминални устройства е съгласно изискванията на обслужващия банката оператор на платежна система.
Посредничество при сетълмента
Чл. 34. Клиринг и сетълмент на плащания с платежни карти, издадени от банки, лицензирани от БНБ и клонове на банки, извършващи дейност на територията на страната, се извършват от оператор на платежна система по чл. 88, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Глава пета
СЕТЪЛМЕНТ В БНБ
Система за брутен сетълмент в реално време—RINGS
Чл. 35.
(1) Българската народна банка изгражда и оперира платежна система за брутен сетълмент в реално време в левове, наречена RINGS (Real-time Interbank Gross Settlement System).
(2) RINGS е платежна система, чрез която се извършва прехвърляне на парични средства в левове между сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за превод от страна на участниците.
Участници в RINGS
Чл. 36.
(1) Участници в RINGS са:
1. Българската народна банка;
2. банка, получила лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност;
3. клон на банка от трета държава, получил лиценз от БНБ по реда на чл. 17 от Закона за кредитните институции;
4. клон на банка от държава членка, извършващ дейност на територията на Република България по реда на чл. 20 и 21 от Закона за кредитните институции.
(2) Всеки участник в RINGS е длъжен да открие и поддържа сетълмент-сметка в БНБ.
(3) Българската народна банка обслужва сетълмент-сметките на участниците в RINGS въз основа на сключен с тях договор, определящ правата и задълженията им съобразно правилата и процедурите на системата.
(4) След съгласие на БНБ за съответствие с техническите, организационните и финансовите условия за участие в RINGS банки от държави членки могат да бъдат участници в RINGS въз основа на сключен с БНБ договор, определящ правата и задълженията им съобразно правилата и процедурите на системата.
(5) В правилата и процедурите на RINGS БНБ може да определя допълнителни изисквания към участниците в системата.
Агент по сетълмента
Чл. 37.
(1) Българската народна банка осигурява извършването на сетълмента при наличие на достатъчно средства по сетълмент-сметката на банката платец.
(2) Сетълментът на нарежданията за превод се извършва по сетълмент-сметките в БНБ, както следва:
1. за плащания, инициирани чрез заявки за сетълмент от оператори на платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа към определен момент по утвърден от БНБ график;
2. за всички останали плащания незабавно.
(3) Сетълментът в БНБ е окончателен, след като се завери сетълмент-сметката на участника в RINGS, който е получател на сумата по нареждането.
Извършване на операции в RINGS
Чл. 38.
(1) При плащания на клиенти на банки чрез RINGS банката на платеца изпраща нареждането за превод към RINGS не по-късно от един час след получаване на платежното нареждане съобразно графика на RINGS.
(2) При плащания на клиенти на банки чрез RINGS банката на получателя заверява сметката на получателя в рамките на един час от момента на получаване на средствата по нейната сетълмент-сметка в БНБ.
(3) В случай на невъзможност да изпълни нареждане за превод в сроковете по ал. 1 и 2 банката е длъжна незабавно писмено да уведоми титуляря на сметката, от която плащането е трябвало да бъде извършено.
(4) Условията, редът и формата на обмен на електронни съобщения между RINGS и платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа по чл. 107, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи се определят от БНБ.
Служебни операции
Чл. 39.
(1) Въз основа на предварително съгласие, дадено в договора за участие в RINGS, БНБ събира служебно от сетълмент-сметките на банките таксите за предоставените им услуги по тарифа, утвърдена от Управителния съвет на БНБ.
(2) По реда на ал. 1 БНБ събира и сумите, които банките дължат по повод на прилагане на нормативни актове, регулиращи банковата дейност и паричното обращение.
(3) Българската народна банка извършва служебно операциите по сметките на участниците в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК (ЕСРОТ) във връзка със сделки с държавни ценни книжа.
Отхвърляне на нареждания за превод
Чл. 40.
(1) Отправени към RINGS нареждания за превод, за които поради липса на достатъчно средства по сметката за сетълмент на банката не е извършен сетълмент до края на системния ден, се отхвърлят, като информацията за тях се запазва.
(2) Банка, чието нареждане за превод е отхвърлено от системата RINGS по реда на ал. 1, е длъжна в началото на следващия системен ден да отправи с текущ вальор до RINGS същото нареждане, носещо съответния му уникален регистрационен номер.
(3) Изискването по ал. 2 не се прилага в случаите, когато платежното нареждане е оттеглено с писмено изявление на ползвателя на платежни услуги, който го е подал. В такъв случай банката писмено и незабавно уведомява БНБ за причините да не нареди отново отхвърленото нареждане за превод, като прилага удостоверяващи документи.
Правомощия на БНБ като агент по сетълмента
Чл. 41.
(1) За осигуряване нормалното протичане на сетълмента БНБ може да:
1. определя и задава минимална наличност по сетълмент-сметките на участниците и резервира ликвидност по сетълмент-сметките на участниците за изпълнение на заявки за сетълмент, подадени от оператори на платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа;
2. определя видовете приоритети при плащанията;
3. създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент-сметките с оглед финализиране на плащанията, инициирани от операторите на платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства от сетълмент-сметките на банките и клоновете на банки—участници в RINGS.
(2) В случай на отнемане лиценза на участник в платежна система по чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции БНБ незабавно изключва участника от RINGS и уведомява останалите участници в RINGS и операторите на всички други платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа, опериращи на територията на страната, които незабавно предприемат предвидените в правилата им мерки спрямо участника.
Резервен обезпечителен фонд
Чл. 42.
(1) Резервният обезпечителен фонд (фондът) се създава като гаранционна схема за осигуряване сетълмент на заявките, подадени от оператори на платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа към RINGS, формирани чрез преизчисляване на многостранна основа на взаимните задължения на участниците в съответната система.
(2) Фондът се формира чрез отчисления от сетълмент-сметките на банките и клоновете на банки—участници в RINGS. Средствата на фонда се съхраняват по отделна сметка в БНБ.
(3) Фондът се управлява от управителен съвет в състав от петима членове физически лица, двама от които се определят от управителния съвет на БНБ и трима от представителната организация на банките.
(4) Управлението и оперирането на фонда се определят с приет от неговия управителен съвет правилник.
(5) Участието във фонда е задължително за банките и клоновете на банки— участници в RINGS, като размерът на тяхното дялово участие се определя в процентно съотношение спрямо общия размер на средствата във фонда съгласно методика, съгласувана с БНБ и приета от управителния съвет на фонда. Дяловото участие на банките и клоновете на банки във фонда се включва в размера на резервните им активи при отчитане изпълнението на задължението за поддържане на задължителни минимални резерви.
(6) Средствата във фонда, включително постъпленията от лихви по предоставени от фонда кредити, са собственост на банките пропорционално на дяловото им участие.
(7) При възникване на необходимост от допълнителни средства за осигуряване сетълмента на подадените заявки за сетълмент от операторите на платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа всяка банка има право да ползва средства от фонда, както следва:
1. до размера на собственото си дялово участие—без допълнителни изисквания и без начисляване на лихва;
2. в размер, надхвърлящ дяловото участие срещу предоставено обезпечение; приеманите от фонда обезпечения, дължимата лихва по кредита и неговият размер се определят от управителния съвет на фонда.
(8) Ползваните от фонда средства стават изискуеми в началото на системния ден, следващ датата на предоставяне, като се считат за просрочени от момента на постъпване в RINGS на първата за деня заявка за сетълмент, подадена от оператор на платежна система и система за сетълмент на ценни книжа.
(9) Възстановяването на ползваните средства по сметката на фонда не се счита за погасено задължение, ако в края на системния ден, следващ деня на ползването, възникне ново задължение към фонда.
(10) Когато банка приключва със задължения към фонда повече от седем работни дни, спрямо нея се прилага чл. 36, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитните институции.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Бюджетни предприятия“ са предприятията по § 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
2. „Виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal)“ е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по платежни сметки или плащане на стоки и услуги чрез Интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на платежна карта в режим он-лайн.
3. „Заявка за сетълмент“ е нареждане към RINGS от оператор на платежна система и система за сетълмент на ценни книжа в предварително определен формат, чрез което се заверяват или задължават сетълмент-сметки.
4. „Консолидирана фискална програма“ са бюджетите, сметките и фондовете, съгласно § 1, т. 14 от Закона за устройството на държавния бюджет.
5. „Персонализация на платежна карта“ е изписването на необходими данни, свързани с оправомощения ползвател, на платежни услуги, върху информационния носител на платежната карта.
6. „Режим он-лайн“ е режим, при който всяка операция с платежна карта незабавно се одобрява от авторизационната система на доставчика на платежни услуги, издател на платежна карта, или на обслужващия го оператор на картова система, към която чрез телекомуникационна среда е свързано терминалното устройство, от което се извършва платежната операция.
7. „Терминално устройство АТМ (Automated Teller Machine)“ е устройство за теглене и/или внасяне на пари в брой, плащане на услуги, извършване на преводи между платежни сметки, на справочни и други платежни и неплатежни операции.
8. „Терминално устройство ПОС (Point of Sale, Point of Service)“ е устройство, чрез което се извършва плащане на стоки и услуги или получаване на пари в брой чрез използване на платежна карта.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 48, ал. 3 и § 10 от Закона за платежните услуги и платежните системи, приета е с Решение № 85 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 ноември 2009 г. § 3. Тази наредба отменя Наредба № 3 от 2005 г. за паричните преводи и платежните системи (обн., ДВ, бр. 81 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 15 и 24 от 2006 г., бр. 10 от 2007 г.; изм., бр. 20 от 2008 г.).
§ 4. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, издава указания по прилагането на тази наредба.
За управител: Д. Костов
НАРЕДБА № 13 от 16 юли 2009 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1.
(1) Тази наредба определя прилагането на Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number—IВАN), както и на банковите кодове.
(2) IВАN представлява последователност от буквени и цифрени знаци за еднозначно международно идентифициране на банкова сметка на клиент в банка.
(3) Международният банков идентификационен код на банката (Bank Identifier Code—BIC) представлява последователност от буквени и цифрени знаци за еднозначно международно идентифициране на всяка банка.
(4) Банковите кодове на БАЕ (БАЕ кодове) еднозначно идентифицират банкови адресируеми единици (БАЕ) на територията на Република България.
Глава втора
СТРУКТУРА НА IВАN
Чл. 2. Използваният в Република България IВАN се състои от следните елементи с обща дължина от 22 знака (приложение № 1):
1. код на държавата—“ВG“;
2. контролно число, състоящо се от две цифри, чиято методика за изчисление е описана в приложение № 2;
3. основен номер на банковата сметка (Basic Bank Account Number BBAN), който еднозначно идентифицира сметката на клиента на територията на Република България.
Чл. 3.
(1) BBAN се състои от следните елементи с обща дължина от 18 знака (букви и цифри):
1. БАЕ код, състоящ се от:
а) идентификатор на банка—4 знака (букви и цифри), представляващи първите 4 знака от съществуващия международен банков идентификационен код на банката (Bank Identifier Code —BIC) и еднозначно идентифициращи всяка банка;
б) идентификатор на БАЕ—4 знака (цифри), които еднозначно идентифицират БАЕ в рамките на банката;
2. идентификатор на вида сметка—2 знака (цифри), които указват вида на сметката, като някои комбинации могат да се запазват служебно от Българската народна банка (БНБ), която определя значението им;
3. останалите 8 знака (цифри и букви) със семантика, която банката определя.
(2) Всяка банка преценява необходимостта от използването на букви като знаци по ал. 1, т. 3.
Чл. 4.
(1) Знаците, използвани в структурата на IВАN, са арабски цифри (от 0 до 9) и главни букви от латинската азбука (от А до Z).
(2) При банкови преводи IВАN се представя при спазване на следните изисквания:
1. в електронна форма IВАN се изписва като последователност от 22 знака без интервали между тях;
2. на хартиен носител IВАN се изписва като последователност от 22 знака, разделени от ляво на дясно в групи от по четири знака, отделени с интервал, като последната група не е пълна.
Глава трета
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БАНКИТЕ И ОБ-
СЛУЖВАНИТЕ ОТ ТЯХ ЛИЦА ВЪВ ВРЪЗ-
КА С IВАN И BIC
Чл. 5.
(1) Банките генерират и използват IВАN в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Едновременно с откриването на нова банкова сметка банката генерира и съответния IВАN.
(3) Всяка банка е отговорна за правилното генериране на IВАN.
Чл. 6.
(1) Банката уведомява титуляря писмено при откриване на банкова сметка за съответния IВАN.
(2) При промени на IBAN, извършени от банката, тя е длъжна да уведоми писмено титулярите на съществуващите сметки за новите IВАN.
(3) При поискване от клиент банката му предоставя неговия IBAN, както и банковия си идентификационен код (ВIС).
(4) Във всички отчети относно съответните сметки, които се предоставят от банката на клиента, се посочват IBAN на сметката на клиента и банковият идентификационен код (BIC) на банката, предоставила отчета.
Чл. 7.
(1) В представеното на банката платежно нареждане клиентът посочва пълно и точно IBAN и BIC, необходими за извършване на исканите платежни услуги.
(2) При презгранично доставяне на стоки и услуги срещу фактура в рамките на Европейския съюз доставчикът, който приема плащане чрез превод, уведомява клиентите си във фактурата за своя IBAN и за BIC на своята банка.
Чл. 8.
(1) Всяка банка извършва проверка за валидност на контролните числа на IВАN на наредителя и получателя, посочени в платежното нареждане, съгласно метода за проверка на валидност по приложение № 3.
(2) В случай че при процеса на проверка на валидност на контролните числа се установи, че те са неточни, банката може да откаже обработването на съответното платежно нареждане.
Глава четвърта
БАНКОВА АДРЕСИРУЕМА ЕДИНИЦА (БАЕ) И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БАЕ КО-
ДОВЕ
Чл. 9.
(1) Банка получава БАЕ код от БНБ преди включването ѝ в платежните системи, за които е заявила участие.
(2) По искане на банка БНБ предоставя БАЕ код и на неин клон или друго място на дейност.
(3) Банковите адресируеми единици не могат да използват БАЕ кодове при своите операции, освен предоставените им от БНБ.
(4) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание процедурите по предоставяне, активиране, промяна и закриване на БАЕ кодове.
(5) БАЕ кодове се предоставят в срок до 7 работни дни след получаване в БНБ на пълния комплект изисквани документи.
(6) БАЕ кодът се активира при успешно преминали тестове за проверка на техническата, технологичната и информационната готовност за включването на БАЕ в платежните системи, за които e заявила участие.
Чл. 10.
(1) Българската народна банка изпраща уведомление до съответните оператори на платежни системи и участниците в тях за името, точния адрес и БАЕ кода, както и датата, от която БАЕ ще получи пълноправен достъп за участие в заявените от нея платежни системи. Уведомление се изпраща и при промяна и закриване на БАЕ кода.
(2) Българската народна банка води регистър на БАЕ кодовете.
(3) За всяка промяна в статуса на БАЕ, свързана с вписванията в регистъра по ал. 2, банката незабавно уведомява БНБ за извършване на необходимите промени в регистъра на БАЕ кодовете и уведомяване на участниците в платежните системи.
(4) Уведомлението по ал. 3 за промяна в статуса на БАЕ код, предоставен по реда на чл. 9, ал. 2, се изпраща от банката.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Банкова адресируема единица (БАЕ)“ е банка, клон на банка или друго място на дейност на територията на Република България.
2. „БАЕ код“ е код, предоставен от БНБ и представляващ последователност от букви и цифри, който еднозначно определя съответната БАЕ в Република България.
3. „Банков идентификационен код (BIC)“ е код, предоставен от S.W.I.F.Т. (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication) на банка по ISO Standard № 9362.
4. „Регистър на БАЕ кодовете“ е публично достъпна база данни, в която се съхраняват предоставените от БНБ БАЕ кодове, както и информация за банковите адресируеми единици.
5. „Контролно число“ е цифров код, служещ за формална проверка на точността на въвеждане на IВАN, използван от банките на територията на Република България.
6. „Банка“ по смисъла на тази наредба е банка, получила лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност, клон на банка от трета държава, получил лиценз от БНБ по реда на чл. 17 от Закона за кредитните институции, и клон на банка от държава—членка, извършващ дейност на територията на Република България по реда на чл. 20 и 21 от Закона за кредитните институции.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 13 от 2005 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове (обн., ДВ, бр. 36 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2006 г.).
§ 3. Тази наредба се издава на основание § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, приета e с Решение № 87 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 ноември 2009 г.
§ 4. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, издава указания по прилагането на тази наредба.
За управител: Д. Костов
Приложение № 1
към чл. 2
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
1
Приложение № 2
към чл. 2, т. 2
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
Методика на изчисляване на контролно число Предварителна фаза: Създава се изкуствен IBAN, включващ кода на държавата, „00“ като контролно число и BBAN.
Пример: BG00AAAA12311012345678 Фаза 1: Първите четири знака (кодът на държавата и „00“ като контролно число) се преместват в края на IBAN.
Пример: BG00AAAA12311012345678 става ААА- А12311012345678BG00
Фаза 2: Буквите се преобразуват в числа съобразно таблицата за преобразуване:
A= 10 G = 16 M = 22 S = 28 Y = 34 B = 11 H = 17 N = 23 T = 29 Z = 35 C = 12 I = 18 O = 24 U = 30 D = 13 J = 19 P = 25 V = 31 E = 14 K = 20 Q = 26 W = 32 F = 15 L = 21 R = 27 X = 33
Пример: АААА12311012345678BG00 става 1010101012311012345678111600 Фаза 3: Изчислява се контролно число по Модул 97, като:
• полученото число от Фаза 2 се разделя на 97; • остатъкът след деленето се изважда от 98; • ако резултатът е една цифра, пред нея се поставя нула.
Пример: Остатъкът при разделяне на 1010101012311012345678111600 на 97 е 65. Чрез изваждане се получава: 98—65 = 33. Контролното число за този IBAN е 33. Получава се IBAN: BG33АААА12311012345678.
Приложение № 3
към чл. 8, ал. 1
Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 62 от 2009 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.
Метод за проверка на валидност на контролното число Предварителна фаза: Ако IBAN е представен в хартиен формат, хартиеният формат се преобразува в електронен формат чрез отстраняване на всички интервали.
Пример: IBAN като BG33 АААА 1231 1012 3456 78 става BG33АААА12311012345678. Фаза 1: Първите четири знака (обозначаващи кода на държавата и контролното число) се преместват в края на IBAN.
Пример: BG33АААА12311012345678 става ААА- А12311012345678BG33
Фаза 2: Буквите се преобразуват в числа съобразно таблицата за преобразуване, посочена в приложение № 2.
Пример: АААА12311012345678BG33 става 1010101012311012345678111633 Фаза 3: Прилага се системата за проверка на контролни числа Модул 97. За да е вярно контролното число, остатъкът след изчислението по Модул 97 трябва да бъде 1.
Пример: Остатъкът от изчислението по Модул 97 на 1010101012311012345678111633 е 1.
НАРЕДБА № 16 от 16 юли 2009 г. за лицензиране на платежните институции и операторите на платежни системи
Глава първа
ПРЕДМЕТ
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. условията и редът за издаване на лиценз и за извършване на дейност като платежна институция;
2. условията и редът за издаване на лиценз и за извършване на дейност като оператор на платежна система;
3. изискванията към предоставяните в БНБ отчети от доставчиците на платежни услуги, операторите и участниците в платежни системи.
Глава втора
ПЛАТЕЖНИ ИНСТИТУЦИИ
Раздел I
Издаване на лиценз за платежна институция
Заявление за издаване на лиценз и необходими документи
Чл. 2.
(1) Заявлението за издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция се подава писмено до Управителния съвет на БНБ чрез управителя и подуправителя, ръководещ управление „Банково“.
(2) Заявлението съдържа наименование, седалище и адрес на управление на заявителя и изчерпателно изброяване на платежните услуги, които заявителят възнамерява да извършва.
Необходими документи
Чл. 3.
(1) Към заявлението се прилагат следните документи относно заявителя:
1. заверен препис от устава или дружествения договор, а за дружество в процес на учредяване се представя и заверен препис от решението на учредителното събрание за създаване на дружеството и от протокола от заседанието за избор на управителни органи;
2. документи, удостоверяващи, че е внесен изискуемият капитал, съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, съответстващ на видовете платежни услуги, които заявителят възнамерява да извършва; за дружество в процес на учредяване се прилага удостоверение от банка, че паричните вноски са внесени по набирателна сметка, а за непарични вноски се прилагат документи по чл. 72 и 73 от Търговския закон;
3. декларация за произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, съответно дялове, или с които същите са придобити;
4. единен идентификационен код или извлечение от търговския регистър, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на заявлението до БНБ;
5. изчерпателно описание на дейността на заявителя и одитирани финансови отчети за последните 3 години или за периода на съществуване на дружеството, освен ако заявителят не е дружество в процес на учредяване;
6. бизнес план и прогнозен бюджет за първите три години от дейността, които включват най-малко:
а) план за развитие и икономическа обосновка на дейността;
б) изчерпателно описание на всички дейности, които заявителят възнамерява да извършва;
в) правила и процедури за извършване на дейността, обхващащи заявителя, неговите клонове и представители;
г) определяне на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена платежната институция, обхващащи заявителя, неговите клонове и представители;
д) прогнозен бюджет за първите три години от дейността, основан на реалистични разчети;
е) ресурсна осигуреност за извършване на дейността;
7. правила за управление на дейността, като платежна институция, обхващащи дейността на заявителя, неговите клонове и представители, които включват:
а) управленска структура и нива на отговорност;
б) системи и процедури за установяване, управление, контрол и докладване на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена платежната институция;
в) механизми за вътрешен контрол, включително надеждни и ефективни административни и счетоводни процедури;
г) програма за мерките срещу изпиране на пари, в изпълнение на задълженията, установени в Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма, както и в Регламент № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща паричните преводи;
д) проект на вътрешни правила за мерки срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма;
е) мерки за осигуряване на непрекъсваемост и надеждност при предоставяне на платежни услуги;
ж) процедури за прилагане на защитни мерки по чл. 21 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
з) организация и управление на информационната система, включително начина за защита на информацията и данните на клиентите;
8. описание на организационната структура на заявителя, включително:
а) информация за представителите и клоновете, които ще бъдат използвани от заявителя, ако той предвижда да има такива; за съществуващи към момента на подаване на заявлението представители и клонове се подава и информацията по чл. 7;
б) условия за възлагане на дейности на подизпълнители, ако такова се предвижда;
в) взаимодействие на заявителя с други доставчици на платежни услуги и/или платежни системи;
9. списък с акционерите/съдружниците и притежаваните от тях акции/дялове от капитала, съдържащ техния единен идентификационен код или лични данни по документ за самоличност;
10. списък на лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие по смисъла на § 1, ал. 1 , т. 6, 6а, 6б, 6в, 6г и 6д от Закона за кредитните институции в капитала на заявителя;
11. списък на лицата, с които заявителят се намира в тесни връзки по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от Закона за кредитните институции;
12. списък на лицата, управляващи и представляващи заявителя, на членовете на неговите органи за управление и надзор и на лицата, управляващи и представляващи неговите клонове и представители;
13. списък на адресите, където заявителят ще извършва платежни услуги, включително чрез клон или представител;
14. декларация за съответствие на помещенията, в които ще извършва платежни услуги, включително чрез клонове или представители, на изискванията за сигурност и противопожарна безопасност съгласно действащото законодателство;
15. данни и документи за управляващите и представляващите заявителя и членовете на неговите органи за управление и надзор, както и за лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие или с които заявителят се намира в тесни връзки.
(2) Заявлението за лиценз се подписва от лицата, управляващи и представляващи заявителя.
(3) Приложените документи се представят на български език или в легализиран превод в оригинал или в заверен от заявителя препис, като при поискване заявителят е длъжен да представи оригинала на документа.
(4) Документ може да бъде заменен с нотариално заверена декларация в случаите, когато той се издава от орган на чужда държава и правната система на тази държава не предвижда издаването на такъв или аналогичен документ.
(5) Заявителят е длъжен незабавно писмено да информира БНБ при настъпване на промени в информацията, съдържаща се в заявлението и в приложените към него документи, настъпили след подаване на заявлението.
(6) Българската народна банка може да изисква представянето на допълнителни документи с цел да бъдат установени обстоятелствата, необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на лиценз.
Изисквания за квалификация, професионален опит и добра репутация
Чл. 4.
(1) Управляващите и представляващите заявителя и членовете на неговите органи за управление и надзор могат да бъдат физически лица, които:
1. имат висше образование;
2. имат поне 5-годишен професионален опит, от които три години управленски опит в предприятие от банковия или финансовия сектор или в сравними с банка институции по смисъла на § 1, т. 2—4 от Наредба № 20 от 2009 г. за издаване на одобрения по чл. 11, ал. 3 от Закона за кредитните институции;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани;
4. не са били през последните две години член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност; и
6. не са включени в списъка по чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 3—6 се прилагат и за физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя, както и за лицата, които по закон представляват юридическите лица, притежаващи пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 3—6 се прилагат и за лицата, управляващи и представляващи клонове и представители на заявителя.
(4) При промяна в лицата по ал. 1, 2 и 3 следва да бъдат спазени всички изисквания на този член, като платежната институция уведомява БНБ в срок до 7 дни от извършване на промяната и прилага съответните документи, изисквани за тези лица, съгласно наредбата.
Данни за управляващите и представляващите заявителя, за членовете на неговите органи за управление и надзор
Чл. 5. За лицата, управляващи и представляващи заявителя, за членовете на неговите органи за управление и надзор и за лицата, управляващи и представляващи неговите клонове и представители, се представят следните данни:
1. имена и лични данни по документ за самоличност, националност, постоянен и настоящ адрес;
2. попълнен въпросник—декларация за квалификация, професионален опит и добра репутация по образец на БНБ;
3. свидетелство за съдимост, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на заявлението, а в случаите, когато лицето не е български гражданин—друг аналогичен документ;
4. заверен препис от диплома за завършено образование;
5. декларация, удостоверяваща спазването на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 4—6, както и че лицето не е било осъждано за умишлено престъпление в държава, на която не е гражданин;
6. удостоверение за липса на данъчни и осигурителни задължения;
7. когато е представител на юридическо лице—заверен препис-извлечение от решението на компетентния орган за определянето му за участие в управителен или надзорен орган на платежната институция.
Данни за лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие или с които заявителят се намира в тесни връзки
Чл. 6.
(1) За всяко физическо лице, което притежава или е записало пряко или косвено квалифицирано дялово участие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6, 6а, 6б, 6в, 6г и 6д от Закона за кредитните институции в капитала на дружествотозаявител, се представят:
1. данните, документите и декларациите по чл. 5, т. 1, 3, 5, 6 и 7;
2. попълнен въпросник—декларация за квалификация, професионален опит и добра репутация по образец на БНБ;
3. декларация за произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, съответно дялове, или с които същите са придобити.
(2) За всяко юридическо лице, което притежава или е записало пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството-заявител, се представят следните данни и документи:
1. единен идентификационен код или извлечение от търговския регистър, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на заявлението до БНБ;
2. заверен препис от устава/дружествения договор и други документи по учредяването на дружеството;
3. изчерпателно описание на дейността на юридическото лице и одитирани финансови отчети за последните 3 години или за периода на съществуването му, освен ако не е новоучредяващо се дружество;
4. удостоверение за липса на данъчни и осигурителни задължения;
5. декларация за произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, съответно дялове, или с които същите са придобити;
6. данните, документите и декларациите по чл. 5, т. 1, 3, 5, 6 и 7 за лицата, управляващи и представляващи юридическото лице;
7. попълнен въпросник—декларация по ал. 1, т. 2 с данни за лицата, представляващи юридическото лице.
(3) Българската народна банка може да поиска представяне на данните и документите по ал. 1и2и за лица, чието участие в капитала на заявителя не е квалифицирано.
(4) При прехвърляне на акции/дялове в капитала на платежната институция ал. 1 и 2 се прилагат съответно, като документите се представят преди извършване на прехвърлянето.
(5) Заявителят представя в БНБ документите по ал. 1и2и за лицата, с които се намира в тесни връзки по смисъла на § 1, ал. 1 , т. 10 от Закона за кредитните институции, както и при промяна в тези лица, в 7-дневен срок от извършване на промяната.
Извършване на дейност чрез представител и/или клон на платежна институция
Чл. 7.
(1) Когато заявителят ще извършва дейност чрез представител и/или клон, той представя в БНБ следната информация и документи:
1. наименование, седалище и адрес на заявителя, единен идентификационен код или извлечение от търговския регистър на заявителя, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на документите до БНБ, и номер на издадения от БНБ лиценз за извършване на дейност като платежна институция;
2. наименование, седалище и адрес на представителя или клона;
3. единен идентификационен код или извлечение от търговския регистър на представителя или клона, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на документите до БНБ;
4. списък на лицата, управляващи и представляващи представителя или клона, и документи по чл. 5 за тези лица, удостоверяващи изпълнението на изискванията по чл. 4;
5. декларация, че правилата и процедурите по чл. 3, ал. 1, т. 7 обхващат и клона или представителя, който заявителят желае да регистрира.
(2) Когато представителят е лицензирана от БНБ институция, заявителят може да представи на БНБ само информация за датата и номера на вече представена в БНБ информация, съгласно изискванията на друг нормативен акт, която отговаря на съдържанието и обема на изискваната по ал. 1 информация.
(3) Българската народна банка вписва, отказва вписване или заличава клона или представителя на платежна институция във водения от нея регистър на основанията, предвидени в чл. 26 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(4) В регистъра при БНБ се вписват и платежните институции, които ще извършват дейност чрез представител или клон на територията на държава членка след изпълнение изискванията на чл. 29 и 30 от Закона за платежните услуги и платежните системи и на тази наредба.
Раздел II
Капитал на платежна институция
Общи положения
Чл. 8. По всяко време на извършване на дейността платежната институция е длъжна да разполага със собствен капитал на неконсолидирана и на консолидирана основа в размери, които не могат да спадат под по-голямата от стойностите по чл. 8 или по чл. 9 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Елементи на собствения капитал
Чл. 9.
(1) Собственият капитал на платежната институция на неконсолидирана основа се образува от следните елементи:
1. внесен и регистриран капитал, с изключение на привилегированите акции;
2. фонд „Резервен“ по смисъла на чл. 246 от Търговския закон, с изключение на премийните резерви, свързани с привилегировани акции с натрупващ се дивидент;
3. други резерви с общо предназначение, заделени от печалбата след облагането ѝ;
4. неразпределената печалба от минали години;
5. резервите от преоценка на недвижими имоти, в които се помещава платежната институция;
6. сумите, привлечени от платежната институция чрез безсрочни дългово-капиталови (хибридни) инструменти и други финансови инструменти, както и безсрочни привилегировани акции с натрупващ дивидент, при условие че тези инструменти отговарят на следните специфични изисквания:
а) сумите по тях са платени изцяло;
б) изплащането им не е ограничено със срок;
в) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от платежната институция;
г) в случай на ликвидация или несъстоятелност на платежната институция изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;
д) вземанията по тези инструменти относно главницата не могат да станат изискуеми без писмено разрешение на БНБ;
е) условията, при които тези средства са привлечени от платежната институция, ѝ дават правото да отлага изплащането на лихвения доход по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата ѝ е недостатъчна;
7. сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, както и срочни привилегировани акции с натрупващ се дивидент и подчинени срочни дългово-капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните специфични изисквания:
а) сумите по инструментите са платени изцяло;
б) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от платежната институция;
в) първоначалният им срок до падежа е не по-къс от 5 години;
г) предсрочното им изплащане не може да се извърши без предварително писмено разрешение на БНБ;
д) договорът не може да предвижда възможност за предсрочна изискуемост на инструментите;
е) в случай на ликвидация или несъстоятелност на платежната институция изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори.
(2) Неразпределената печалба по ал. 1, т. 4 може да се включи в собствения капитал, след като годишният финансов отчет е приет от общото събрание на дружеството и са приспаднати сумите за изплащане на дивиденти и другите отчисления.
(3) Веднъж включена като елемент на собствения капитал, неразпределената печалба от минали години може да се използва за дивиденти само с одобрение на БНБ.
(4) През последните 5 години до падежа размерът на инструментите по ал. 1, т. 7 се включва в собствения капитал с намаление от 20 на сто годишно. След падежа те се изключват изцяло при изчисляването на собствения капитал.
(5) Алинея 4 се прилага и по отношение на падежите на изплащане на лихви или други договорени доходи по инструментите по ал. 1, т. 7.
(6) Сумите по ал. 1, т. 6 и 7 могат да бъдат включени в собствения капитал след разрешение от БНБ, издадено въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по този член. Срокът за произнасяне е 30-дневен.
(7) Платежната институция не може да включва в собствения капитал:
1. резерви от хеджиране на парични потоци от позиции, оценявани преди това по амортизирана стойност, и от хеджиране на парични потоци, свързано с прогнозни транзакции;
2. печалби и загуби от пасиви, оценявани по справедлива стойност;
3. нереализираната печалба от инвестиционни имоти и от финансови инструменти на разположение за продажба.
(8) Сумата по ал. 1 се намалява със:
1. загубата за текущата и минали години;
2. балансовата стойност на притежаваните от платежната институция собствени акции;
3. стойността на нематериалните активи;
4. нереализираната загуба от финансовите инструменти на разположение за продажба;
5. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на дялово участие, когато представляват над 10 на сто от внесения капитал на платежна институция, както и инвестициите в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в кредитни институции, в които платежната институция има участие над 10 на сто от внесения капитал, за всеки отделен случай, когато те не са консолидирани в баланса ѝ;
6. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в банка или финансова институция по Закона за кредитните институции, в случай че общата им сума надвишава 10 на сто от собствения капитал на платежната институция преди намаленията по тази точка и по т. 5 от тази алинея;
7. балансовата стойност на всички инвестиции в акции или друга форма на дялово участие, представляващи 10 и над 10 на сто от внесения капитал на неконсолидирано предприятие, различно от тези по т. 5.
(9) Собственият капитал на платежна институция на консолидирана основа се образува съгласно ал. 1—8, като към него се прибавят, респективно извадят, следните елементи:
1. малцинствените участия;
2. репутацията;
3. разликите от трансформиране на отчети в друга валута;
4. други елементи, допустими от действащото законодателство при консолидация.
(10) Когато елементите по ал. 9, т. 2, 3 и 4 са положителни (дебитни) позиции, с тях се намалява консолидираният собствен капитал. Когато са отрицателни (кредитни) позиции, те се добавят към консолидирания капитал.
(11) Малцинствените участия по ал. 9, т. 1 в дъщерни банкови и небанкови предприятия, които са обект на пълна консолидация, се отчитат към съответния елемент на капитала на платежната институция в зависимост от характера на малцинствените участия.
Отчети за собствения капитал
Чл. 10.
(1) Платежната институция съставя отчет за собствения капитал въз основа на баланса на неконсолидирана основа към последната дата на всяко тримесечие. Отчетът се представя в управление „Банково“ на БНБ до 15-о число на месеца, следващ отчетния период.
(2) Платежната институция представя отчет за собствения капитал на консолидирана основа на всяко шестмесечие до 30 дни след края на отчетния период.
(3) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указания формата и съдържанието на отчета за собствения капитал.
Допълнителни сведения
Чл. 11. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, може да изисква от платежната институция допълнителни сведения по всяка позиция на отчета за собствения капитал.
Контрол за верността на данните
Чл. 12. Българската народна банка може да извършва проверки за верността на съставянето на отчета по чл. 10, включително и чрез проверки на място и сравняване на данните от отчета с тези по счетоводната и оперативната отчетност на платежната институция.
Задължения за предоставяне на информация от платежна институция
Чл. 13. Дружество, лицензирано да извършва дейност като платежна институция, е длъжно да представя на БНБ годишни финансови отчети, заверени от специализирано одиторско предприятие, вписано в регистъра на регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит, в срок до 7 дни от получаването на одиторския доклад, но не по-късно от 15 април на календарната година, следваща годината, за която отчетът се отнася, както и междинни финансови отчети, в срок до края на календарния месец, следващ отчетния шестмесечен период.
Глава трета
ПЛАТЕЖНИ СИСТЕМИ
Раздел I
Издаване на лиценз за опериране на платежна система по глава шеста, раздел III от Закона за платежните услуги и платежните системи
Заявления за издаване на лиценз и необходими документи
Чл. 14. Заявлението за издаване на лиценз за оператор на платежна система се подава писмено до Управителния съвет на БНБ чрез управителя и подуправителя, ръководещ управление „Банково“. Заявлението съдържа:
1. наименование на платежната система;
2. наименование, седалище и адрес на управление на заявителя;
3. изчерпателно описание на дейността, която заявителят възнамерява да извършва;
4. наименование, седалище и адрес на управление на участниците в системата.
Необходими документи
Чл. 15.
(1) Към заявлението се прилагат следните документи относно заявителя:
1. заверен препис от устава, а за дружество в процес на учредяване се представя и заверен препис от решението на учредителното събрание за създаване на дружеството и от протокола от заседанието за избор на управителни органи;
2. документи, удостоверяващи, че изискуемият капитал съгласно чл. 95, ал. 1, т. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи е изцяло внесен; за дружество в процес на учредяване се прилага удостоверение от банка, че паричните вноски са внесени по набирателна сметка, а за непарични вноски—документи по чл. 72 и 73 от Търговския закон;
3. декларация за произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, съответно дялове, или с които същите са придобити;
4. единен идентификационен код или извлечение от търговския регистър, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на заявлението до БНБ;
5. изчерпателно описание на дейността на заявителя и одитирани финансови отчети за последните 3 години или за периода на съществуване на дружеството, освен ако заявителят не е новоучредяващо се дружество;
6. стратегия и бизнес план на заявителя за дейността във връзка с опериране на платежната система за период не по-малко от три години от функционирането ѝ, които съдържат:
а) план за развитие и икономическа обосновка на дейността, основани на реалистични разчети и демонстриращи възможностите на заявителя да използва финансови и технически ресурси, системи и процедури, осигуряващи надлежно извършване на дейността, за която желае да бъде лицензиран;
б) анализ на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен операторът на платежната система и/или участниците в нея, принципи за управление на риска и мерки срещу финансовите рискове;
в) описание на техническата и ресурсна обезпеченост за дейностите на системата, включително осигуряване на подходяща компютърна, информационна, счетоводна и деловодна система;
г) описание на организационните предпоставки за осъществяване дейностите на системата, включващи организационна схема и щатна структура на дружеството, както и списък с лица за контакт, които ще получават известия, подавани от БНБ;
7. правила за управление на дейността по опериране на платежната система, които включват:
а) управленска структура и нива на отговорност;
б) системи и процедури за установяване, управление, контрол и докладване на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен операторът на платежна система или участниците в нея;
в) механизми за вътрешен контрол, включително административни и счетоводни процедури;
г) мерки за осигуряване на непрекъсваемост и надежност при предоставяне на платежни услуги;
8. описание на организацията и управлението на информационната система, включително начина за защита на информацията и данните на клиентите, обхващащи заявителя и участниците в платежната система;
9. описание на организационната структура и правила за определяне и контрол на отговорностите;
10. описание на системите и процедурите за установяване, управление, контрол и докладване на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен операторът на платежната система и/или участниците в нея;
11. описание на системите и механизмите за вътрешен контрол, административните и счетоводните процедури, което включва методите и средствата за ефективно наблюдение и контрол на рисковете, включително и риска от използване на системата за изпиране на пари и финансиране на тероризма;
12. правила на платежната система и проект на писмено споразумение, съдържащо общи правила и стандартни процедури за извършване на преводи, което ще бъде сключено между всички участници в платежната система, или проект на двустранно споразумение, което ще се сключи между оператора на платежната система и всеки един от другите участници в системата;
13. списък с акционерите и притежаваните от тях акции от капитала, съдържащ техния единен идентификационен код или лични данни по документ за самоличност;
14. списък на лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6, 6а, 6б, 6в, 6г и 6д от Закона за кредитните институции в капитала на заявителя;
15. списък на лицата, с които заявителят се намира в тесни връзки по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от Закона за кредитните институции;
16. списък на лицата, управляващи и представляващи заявителя и членовете на неговите органи за управление и надзор;
17. декларация за съответствие на помещенията, в които ще се извършва дейност, на изискванията за сигурност и противопожарна безопасност съгласно действащото законодателство;
18. данни и документи за управляващите и представляващите заявителя и членовете на неговите органи за управление и надзор, както и за лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие или с които заявителят се намира в тесни връзки.
(2) Ако операторът на платежна система, осигуряваща окончателност на сетълмента, възнамерява освен управлението на платежна система да извършва по занятие и други дейности, към заявлението за издаване на лиценз се прилага искане за разрешение за извършване на тези дейности.
(3) За заявлението и приложените към него документи се прилага чл. 3, ал. 2—6.
Изисквания за квалификация, професионален опит и добра репутация
Чл. 16.
(1) В управителните и надзорните органи на оператора на платежна система могат да участват физически лица, които:
1. имат висше образование;
2. имат поне 5-годишен професионален опит, от които три години управленски опит в предприятие от банковия или финансовия сектор или в сравними с банка институции по смисъла на § 1, т. 2—4 от Наредба № 20 от 2009 г. за издаване на одобрения по чл. 11, ал. 3 от Закона за кредитните институции;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани;
4. не са били през последните две години член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност; и
6. не са включени в списъка по чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 3—6 се прилагат и за физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя, както и за лицата, които по закон представляват юридическите лица, притежаващи пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя.
(3) При промяна в лицата по ал. 1 и 2 следва да бъдат спазени всички изисквания на този член, като операторът на платежна система уведомява БНБ в срок до 7 дни от извършване на промяната и прилага съответните документи, изисквани за тези лица, съгласно наредбата.
Данни за лицата, отговорни за управлението и надзора над заявителя
Чл. 17. За лицата, управляващи и представляващи заявителя и за членовете на неговите органи за управление и надзор, се представят документите и информацията по чл. 5.
Данни за лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие или с които заявителят се намира в тесни връзки
Чл. 18.
(1) За всяко физическо или юридическо лице, което притежава или е записало пряко или косвено квалифицирано дялово участие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6, 6а, 6б, 6в, 6г и 6д от Закона за кредитните институции в капитала на дружеството-заявител, се представят документите и информацията по чл. 6.
(2) Българската народна банка може да поиска представяне на данните и документите по чл. 6, ал. 1и2и за лица, чието участие в капитала на заявителя не е квалифицирано.
(3) При прехвърляне на акции в капитала на оператора на платежна система ал. 1 и 2 се прилагат съответно, като документите се представят преди извършване на прехвърлянето.
(4) Заявителят представя в БНБ документите по чл. 6, ал. 1и2и за лицата, с които се намира в тесни връзки по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от Закона за кредитните институции, както и при промяна в тези лица, в 7-дневен срок от извършване на промяната.
Раздел II
Изисквания за осигуряване на технически, организационни и функционални възможности
Съобразяване с изискванията
Чл. 19. С цел осигуряване на безпроблемно предоставяне на услуги от платежната система операторът на платежна система трябва през целия период на дейността си да отговаря на определените технически, организационни и функционални изисквания.
Помещения
Чл. 20.
(1) Операторът на платежната система осигурява подходящи помещения за осъществяване на дейността си. Помещенията са подходящи, ако са технически оборудвани по начин, който осигурява надеждното извършване на всички бизнес процеси в рамките на предоставяне на услуги при функциониране на платежната система.
(2) Ако операторът на платежна система използва наети помещения, наемният договор трябва да бъде с определен срок, който е не пократък от три години.
Техническа обезпеченост
Чл. 21.
(1) Операторът на платежна система трябва да притежава подходяща техническа база.
(2) Техническата база е подходяща, ако позволява постоянна, надеждна и стабилна поддръжка на бизнес процесите по предоставяне услугите на платежната система.
Оперативни процедури
Чл. 22.
(1) Операторът на платежна система определя и осигурява прилагането на оперативни процедури, които следва да се извършват в отделните фази на приемане и обработка на нареждания, сетълмент на вземания и задължения, изпращане на информация до участниците в платежната система и до агента по сетълмент, както и правилата и процедурите за действие при извънредни ситуации.
(2) Ангажираните с изпълнение на оперативните процедури служители се уведомяват за тях и обучават с оглед надлежното им изпълнение.
Система за вътрешен контрол и управление на риска
Чл. 23.
(1) Операторът на платежна система осигурява адекватно функциониране на системата за вътрешен контрол и управление на риска.
(2) Функционирането на системата за вътрешен контрол и управление на риска е адекватно, ако функциите по управление на риска, по вътрешен контрол и по осъществяване на ежедневните операции са независими и отделени една от друга, като отговорностите на ангажираните с отделните работни процедури служители са ясно дефинирани.
Раздел III
Изисквания към правилата за управление на рисковете
Обхват
Чл. 24.
(1) Правилата за дейност на всяка платежна система следва ясно и конкретно да определят начините за управление на риска и за контрол в платежната система, а също правата и задълженията на участниците в нея и на оператора на платежната система както в нормални, така и в извънредни ситуации.
(2) С правилата по ал. 1 операторът на платежната система трябва да:
1. определи принципите за управление на рисковете, присъщи на съответната платежна система;
2. определи критериите за участие в системата;
3. осигури възможности за извършване на сетълмент в съответствие със сроковете по чл. 64—66 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
4. осигури, че активите, използвани за сетълмент на приетите от системата нареждания, са изложени на възможно най-малък риск;
5. покрие технически и организационни критерии, включващи:
а) мерки за предотвратяване на злоупотреба и изтичане на информация;
б) висока степен на сигурност и оперативна надеждност, както и способност за противодействие на неоторизирани въздействия;
в) мерки, които осигуряват навременно приключване обработката на приети от системата нареждания, включително в случай на извънредна ситуация;
г) мерки срещу използването на платежната система за изпиране на пари и за финансиране на тероризма.
Управление на финансови рискове
Чл. 25.
(1) Финансовите рискове са сетълмент-риск и системен риск.
(2) Сетълмент-риск е рискът, че сетълментът в платежна система няма да се осъществи поради невъзможност на участник в платежната система да изпълни своите задължения. Сетълмент-рискът може да възникне както като кредитен, така и като ликвиден риск.
(3) Кредитен риск е рискът, че участник в платежна система няма да бъде в състояние да изпълни изцяло свое задължение, нито когато то стане изискуемо, нито в по-късен момент.
(4) Ликвиден риск е рискът, че участник в платежна система няма да може да изпълни свое задължение изцяло и в срок, без да бъде неплатежоспособен, тъй като той може да изпълни задължението в по-късен момент.
(5) Платежната система следва да има ясно дефиниран способ за определяне вземанията и задълженията между участниците в системата както в нормални, така и в извънредни ситуации, така че ясно да очертава сетълмент-рисковете, присъщи на системата, както и излагането на участниците в нея на тези рискове.
(6) Системен риск е рискът, че невъзможността на участник в платежна система да изпълни в срок своите функции и задължения по отношение на другите участници ще създаде невъзможност други участници да изпълнят своите изискуеми задължения. Системният риск може да възникне като сетълмент-риск или като операционен риск.
Управление на операционни рискове
Чл. 26.
(1) Операционни рискове са рисковете, които произтичат от използването на информационни и други технологии, както и от оборудване, персонал и организационни процедури от страна на оператора и участниците в платежната система.
(2) Операторът на платежна система подробно определя целите и подходящите мерки за осигуряване сигурността на системата и операционната надеждност на системните компоненти, като се съобразява с ефективните стандарти в съответната област.
(3) Операторът на платежна система осигурява сигурен и надежден способ за предаване нарежданията на участниците в платежната система, за определяне взаимните вземания и задължения между участниците и за довеждане до знанието на тези участници и на агента по сетълмент на резултатите от това определяне. Операторът на платежна система дефинира посочените фази в операционни правила, адресирани към участниците в платежната система.
(4) Операторът на платежна система и участниците в платежната система осигуряват адекватни резервни технически способи за навременно приключване на дневната обработка дори при повреда в основно оборудване.
(5) Резервните технически способи и процедури се подлагат на регулярна проверка както от оператора на платежна система, така и от участниците в платежната система.
(6) Неделима част от операционните правила на системата представлява план за работа при извънредни ситуации, разработващ сценарии за действие, ако при оперирането на платежната система се появят операционни проблеми.
(7) Участниците в платежната система се запознават с процедурите и правилата по ал. 3 и 4, като предварително писмено се уведомяват за всяко изменение в тях.
Раздел IV
Одит на операторите на платежни системи
Одиторски доклад
Чл. 27.
(1) Одиторският доклад за извършване одит на операциите на оператора на платежна система се изготвя от специализирано одиторско предприятие, вписано в регистъра на регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит.
(2) Операторът на платежна система изпраща в БНБ одитирания си годишен финансов отчет и одиторския доклад, както и доклада по ал. 1 в срок до 7 дни от получаване на одиторските доклади, но не по-късно от 5 месеца след края на календарната година, за която се отнасят.
Приложение към одиторския доклад
Чл. 28.
(1) Неразделна част от доклада за одит на операциите на оператора на платежна система представлява приложение към него със съдържанието по ал. 2—9.
(2) Приложението включва доклад за спазване на правилата по управление на риска. Обяснителните бележки към индивидуалните категории рискове съдържат най-малко:
1. определяне на отделните видове риск, на които е изложен операторът на платежна система поради природата на неговата дейност;
2. мнението на одитора по управлението на всеки вид риск;
3. констатирани недостатъци по отделните видове рискове и мнение на одитора относно адекватността на системата за вътрешен контрол;
4. обяснения относно изпълнението на одиторските препоръки от предходната година;
5. препоръки на одитора за подобрение на процедурите и политиката по управление на отделните видове рискове.
(3) Одиторът анализира управлението на отделните рискове, като за тази цел преценява дали операторът на платежна система е въвел политика по управление на риска, вътрешни процедури за идентифициране и оценка на рисковете, процедури за наблюдение прилагането на мерки за управление на риска, както и дали компетенциите относно операции, свързани с отделни рискове, са били третирани в подходящи вътрешни актове.
(4) Приложението включва доклад за функционирането на отдела за вътрешен контрол на оператора на платежна система, съдържащ кратко описание на функциите на отдела с мнението на одитора относно адекватността на функциониране на отдела, идентифициране на недостатъци, както и препоръки за подобрение на неговата дейност.
(5) Приложението съдържа обяснителни бележки, разглеждащи съобразяването с препоръките на одитора от предходни години за подобрения в дейността на вътрешния контрол.
(6) Приложението съдържа доклад за качеството на информационната система, обслужваща дейността на платежната система, за чието опериране е лицензирано дружеството оператор на платежна система. Преценката на одитора се допълва с констатации и препоръки, третиращи следните области:
1. ефективно функциониране на информационната система;
2. съответствие между дейността на информационната система и формулираните бизнес цели на дружеството оператор на платежна система;
3. политика и организация на сигурността и защитата на информационната система и базата данни;
4. адекватност на общия, системния и други видове контрол; и
5. технологична инфраструктура.
(7) Приложението включва мнението на одитора относно точността на подаваните в БНБ отчети съгласно тази наредба.
(8) Приложението съдържа обяснителни бележки във връзка с всички съществени бизнес събития, настъпили след датата на изготвяне на баланса.
(9) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указания формата и минималния обхват на одиторския доклад.
Глава четвърта
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТЧЕТНОСТ
Раздел I
Отчетност относно електронни пари
Чл. 29.
(1) Издателите на електронни пари предоставят на БНБ отчети относно:
1. стойността на издадените електронни пари;
2. видовете и броя на издадените инструменти за електронни пари;
3. броя и стойността на операциите, извършени чрез инструменти за електронни пари;
4. броя и стойността на операциите по презареждане на инструменти за електронни пари;
5. изпълнените трансакции и регистрираните опити да се изпълнят такива трансакции, които нарушават или заобикалят нормативните разпоредби.
(2) Издателите на електронни пари уведомяват БНБ за:
1. общата стойност на електронни пари, издадени от тях през последните шест месеца;
2. общия брой на издадените от тях инструменти за електронни пари, намиращи се в обращение към 30 юни и 31 декември всяка календарна година;
3. данните по ал. 1, т. 3, 4 и 5 тримесечно.
(3) Отчетите по ал. 2 се подават не по-късно от края на календарния месец, следващ края на отчетния период.
(4) По искане на БНБ издателите предоставят и други данни относно издаването на електронни пари и пускането в обращение на инструменти за електронни пари.
Раздел II
Отчетност на операторите на платежни системи
Задължение на оператора на платежна система за предоставяне на информация
Чл. 30.
(1) Операторите на платежни системи осигуряват контрол и отчетност за всяко прието и обработено платежно нареждане.
(2) Операторите на платежни системи предоставят информация на БНБ в съответствие с нейните изисквания и под следната форма:
1. отчети за операциите на платежната система;
2. отчети за дейността на оператора на платежната система;
3. отчети за извършени тестове на оборудването;
4. отчети за резултатите от анализи, извършени във връзка с присъщите на системата операционни и сетълмент-рискове;
5. извънредни отчети в случай на неплатежоспособност или прекратяване на участници в системата;
6. извънредни отчети в случай на проблеми при функционирането на платежната система;
7. специални отчети, които обхващат специфични данни, изисквани от БНБ с оглед осъществяването на надзор върху операциите на платежната система и дейността на оператора на платежна система.
(3) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указания съдържанието, формата, периодичността и сроковете за подаване на отчетите по ал. 1 и 2.
Задължение на оператора на платежна система за незабавно уведомяване
Чл. 31. Операторът на платежна система незабавно уведомява БНБ в следните случаи:
1. ако ликвидността или платежоспособността на оператора на платежна система е застрашена;
2. ако операторът на платежна система е предприел съществен преглед и/или осъвременяване на информационните системи или ако е започнал разработването на нов пакет услуги, които в значителна степен засягат състоянието на информационната технология, както и при промени, свързани с функционалността на системата;
3. при всякакви други събития, които могат да имат отношение към управлението на платежната система.
Раздел III
Отчетност на участниците в платежните системи
Чл. 32. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание съдържанието, формата и сроковете за подаване на отчетите от участниците в платежните системи.
Раздел IV
Отчетност на доставчиците на платежни услуги
Чл. 33.
(1) Доставчиците на платежни услуги предоставят на БНБ информация относно предоставяните от тях платежни услуги.
(2) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание съдържанието, формата и сроковете за подаване на отчетите от доставчиците на платежни услуги.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 5, чл. 10, ал. 2, чл. 10, ал. 4, т. 8, чл. 22, ал. 2, чл. 25, ал. 5, чл. 94, ал. 2, чл. 95, ал. 1, т. 8 и § 10 от Закона за платежните услуги и платежните системи, приета е с Решение № 86 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 ноември 2009 г.
§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 16 от 2005 г. за електронните платежни инструменти (ДВ, бр. 81 от 2005 г.).
§ 3. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, издава указания по прилагането на тази наредба.
За управител: Д. Костов
НАРЕДБА № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се урежда функционирането, подаването и получаването на информация от Централния кредитен регистър.
Чл. 2. Централният кредитен регистър е организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, които извършват дейност на територията на Република България.
Чл. 3. Регистърът осигурява:
1. централизиране на информацията за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции;
2. ползване на информация от банките и финансовите институции за кредитната задлъжнялост на техните клиенти;
3. обобщаване на събраната информация и ползването ѝ за нуждите на БНБ.
Чл. 4. В Централния кредитен регистър информация за кредитната задлъжнялост на клиентите си подават и получават следните банки и финансови институции:
1. банка, получила лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност;
2. клон на банка от държава членка, извършващ дейност на територията на Република България по реда на чл. 20 и 21 от Закона за кредитните институции (ЗКИ);
3. клон на банка от трета държава, получил лиценз от БНБ по реда на чл. 17 ЗКИ;
4. финансова институция със седалище в Република България, вписана в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ с основна дейност по чл. 2, ал. 2, т. 6 и/или по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ;
5. клон на чуждестранна финансова институция от държава членка по чл. 24 ЗКИ, съответно по чл. 27 ЗКИ, която извършва на територията на Република България дейност по чл. 2, ал. 2, т. 6 и/или по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, вписана в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ.
Чл. 5.
(1) В Централния кредитен регистър подлежат на отчитане кредити на клиенти към банки или финансови институции независимо от размера им.
(2) Не подлежат на отчитане:
1. заеми на правителството;
2. кредити на Българската народна банка;
3. кредити, при които е договорено допустимо надвишение на плащанията над остатъка по платежни сметки (овърдрафт) в размер под 1000 лв., когато са класифицирани като редовна експозиция по смисъла на Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (Наредба № 9 на БНБ).
Глава втора
РЕД ЗА ВКЛЮЧВАНЕ ВЪВ И ИЗКЛЮЧВА-
НЕ ОТ ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КРЕДИТЕН РЕГИСТЪР
Чл. 6. Лицата по чл. 4 подават писмено заявление до подуправителя, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, за включване в информационната система на Централния кредитен регистър, което съдържа данни за фирма, седалище и адрес на управление. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. копие от документ за регистрация или ЕИК на заявителя;
2. вътрешни правила, с които се определят условията и редът за подаване на информация към Централния кредитен регистър, както и правата и задълженията на длъжностните лица, които ще обработват, подават и получават тази информация; тези правила съдържат и реда и условията за контрол за верността на подаваната в БНБ информация и за коригиране на неточно подадена информация;
3. информация за техническа и софтуерна готовност за подаване на данни към Централния кредитен регистър;
4. документ за платена такса за включване в Централния кредитен регистър съгласно тарифа на БНБ.
Чл. 7.
(1) Когато заявителят предостави всички документи по чл. 6, датата на включването му в информационната система на Централния кредитен регистър и правата на достъп се определят със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“ на БНБ.
(2) Ако заявителят не предостави документите по чл. 6 или предоставените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация, БНБ писмено уведомява заявителя за това, като изпраща писмо, съдържащо указания за отстраняване на несъответствията.
Чл. 8. Изключване на банки и финансови институции от информационната система на Централния кредитен регистър се извършва в следните случаи:
1. при отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност по реда на ЗКИ или при получено уведомление от компетентния надзорен орган в държава членка по реда на чл. 84 ЗКИ за отнемане на разрешението за извършване на банкова дейност на банка, която осъществява дейност в Република България чрез клон;
2. при заличаване на регистрация на финансова институция на основание чл. 9 от Наредба № 26 на БНБ за финансовите институции;
3. при разрешение от БНБ за доброволна ликвидация на банка.
Чл. 9. Изключването от информационната система на Централния кредитен регистър се извършва със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“ на БНБ.
Глава трета
ПОДАВАНЕ И КОРИГИРАНЕ НА ИНФОР-
МАЦИЯТА В ЦЕНТРАЛНИЯ КРЕДИТЕН
РЕГИСТЪР
Чл. 10.
(1) Банките и финансовите институции са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.
(2) При сключване на нов договор за кредит или при изменение на вече сключен договор за кредит банките и финансовите институции подават информация към Централния кредитен регистър в срок до 5 работни дни, считано от датата на сключване на договора или изменението.
(3) Банките и финансовите институции подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за текущото състояние по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Банките и финансовите институции подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди.
Чл. 11.
(1) Размерът на дълга по всеки отделен кредит се определя като сума от главницата, текущо начислените лихви, такси, комисионни и други разходи по кредита, както и дължимия данък върху добавената стойност по договора за лизинг.
(2) Когато кредитите са в чуждестранна валута, те се преизчисляват в левове по обявения от Българската народна банка обменен курс.
Чл. 12. Банките и финансовите институции подават данни за размера на всеки отделен кредит съгласно чл. 11, както и информация за размера на обезценките съгласно приложимите счетоводни стандарти.
Чл. 13.
(1) При подаване на информация към Централния кредитен регистър банките класифицират кредитите в класификационна група по реда на Наредба № 9 на БНБ и предоставят данни за размера на специфичните провизии. Прехвърлените вземания по кредити към трети лица по чл. 15, които банките обслужват и администрират, се отчитат условно класифицирани по Наредба № 9 на БНБ в зависимост от периода на просрочие.
(2) Финансовите институции класифицират кредитите условно по Наредба № 9 на БНБ в зависимост от периода на просрочие.
Чл. 14. При синдикирани кредити всяка банка или финансова институция—кредитор, подава информация към Централния кредитен регистър за своя дял от кредита.
Чл. 15.
(1) Когато банка или финансова институция е прехвърлила вземането си по кредит на лице, което не е банка или финансова институция, но продължава да обслужва и администрира погашенията по кредита, информация към Централния кредитен регистър за този кредит и за настъпилите изменения по него подава банката или финансовата институция, прехвърлила вземането по кредита.
(2) Когато банка или финансова институция е прехвърлила вземането си по кредит на друга банка или финансова институция, но продължава да обслужва и администрира погашенията по кредита, информация към Централния кредитен регистър за този кредит и за настъпилите изменения по него подава банката или финансовата институция, придобила вземането по кредита.
Чл. 16.
(1) Въвеждането и идентификацията на клиентите в Централния кредитен регистър се извършва с идентификационни кодове, както следва:
1. за клиентите—физически лица: единен граждански номер (ЕГН);
2. за клиентите—еднолични търговци и юридически лица: ЕИК или код по БУЛСТАТ;
3. за клиентите—чуждестранни физически лица, които не са получили единен граждански номер по установения за това ред от компетентните български органи, идентификационният код в Централния кредитен регистър се определя въз основа на личния им номер или други данни за самоличност, а за чуждестранните юридически лица, които не са регистрирани в Търговския регистър—въз основа на данните от регистрацията им по седалището на лицето.
(2) В Централния кредитен регистър могат да се въвеждат и други индивидуализиращи данни, посочени в указание по прилагането на наредбата.
Чл. 17.
(1) Българската народна банка не извършва корекции на подаваната от банките и финансовите институции информация към Централния кредитен регистър.
(2) Банките и финансовите институции носят отговорност за верността и своевременното подаване на информацията по тази наредба.
Чл. 18.
(1) Банка или финансова институция със седалище в Република България, обявена в несъстоятелност или ликвидация, подава информация към Централния кредитен регистър по реда на тази наредба до датата на решението на съда за заличаването ѝ от Търговския регистър.
(2) При обявяване в несъстоятелност или ликвидация на банка или финансова институция със седалище в държава членка или на банка със седалище в трета държава, осъществяващи дейност в Република България чрез клон, както и при решение за закриване на клон на банка или финансова институция със седалище в държава членка или на банка със седалище в трета държава, информация в Централния кредитен регистър се подава до заличаването ѝ от съответния публичен регистър в държава членка, където е регистрирана, респективно до заличаването на клона.
Глава четвърта
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ КРЕ-
ДИТЕН РЕГИСТЪР
Чл. 19.
(1) Централният кредитен регистър осигурява на банките и финансовите институции информация в електронен вид в реално време за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции срещу заплащане на такса съгласно тарифа на БНБ.
(2) Информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период.
(3) Банките и финансовите институции заплащат такси за направени справки за кредитната задлъжнялост на техните клиенти през отчетния месец в срок до 15-о число на месеца, следващ отчетния месец.
(4) Банките и финансовите институции получават и ползват информация от Централния кредитен регистър при запазване на банковата, професионалната и търговската тайна.
(5) Банките и финансовите институции получават и ползват информация от Централния кредитен регистър само за установяване на кредитната задлъжнялост на техните клиенти. Те нямат право да разгласяват и предоставят тази информация на трети лица, както и да я използват за търговски цели, включително и като обобщени данни.
(6) Централният кредитен регистър обобщава информацията за общата кредитна задлъжнялост на клиентите ежемесечно до 20-о число на месеца, следващ отчетния месец, и я предоставя в електронен вид на банките и финансовите институции.
Чл. 20. Ежемесечната информация за кредитите, която банките и финансовите институции подават по чл. 10, ал. 3, се съхранява в Централния кредитен регистър за срок 5 години, считано от отчетния период, за който се отнася.
Чл. 21.
(1) Всяко лице има право да поиска от Българската народна банка информация относно кредитната си задлъжнялост в Централния кредитен регистър, включително кои банки и финансови институции са подали информация в системата на регистъра. Българската народна банка предоставя исканата информация чрез справка от този регистър след заплащане на такса съгласно тарифа на БНБ.
(2) Всяко лице има право да изисква информация относно кредитната си задлъжнялост и от банката или финансовата институция, подала информация в Централния кредитен регистър.
(3) При смърт на физическо лице неговите наследници могат да поискат информация за кредитната задлъжнялост на наследодателя по реда на ал. 1 и 2 след представяне на удостоверение за наследници.
Чл. 22.
(1) Правото по чл. 21, ал. 1 се реализира с писмено заявление до БНБ. В заявлението се посочват данни по документ за самоличност на заявителя и по какъв начин желае да му бъде предоставена информацията—лично или по пощата. При подаване на заявлението в БНБ заявителят или упълномощеното от него лице се идентифицират чрез представяне на документ за самоличност.
(2) Заявлението за информация за физическо лице се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно.
(3) Когато се иска информация за юридическо лице, заявлението по ал. 1 се подава лично от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено от него лице. Към заявлението се прилагат:
1. актуално удостоверение за регистрация или ЕИК на заявителя;
2. удостоверение за актуално състояние за лицата, които не са вписани в Търговския регистър;
3. изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице, в случай че заявлението не се подава от представляващите го лица.
(4) Чуждестранните лица прилагат към заявлението по ал. 1 следните документи:
1. актуален документ за регистрация на юридическото лице—заявител, в легализиран превод на български език;
2. изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице, в случай че заявлението не се подава лично; ако пълномощното е заверено от нотариус извън Република България, то следва да бъде в легализиран превод на български език.
(5) Документите по ал. 3 и 4 се предоставят в оригинал или в нотариално заверен препис.
Чл. 23.
(1) Информацията по чл. 21, ал. 1 се предоставя в писмена форма срещу подпис лично на заявителя или на лице, упълномощено от заявителя с изрично нотариално заверено пълномощно, за което се прилага чл. 22, ал. 5.
(2) Информацията по чл. 21, ал. 1 може да бъде изпратена на заявителя и по пощата с обратна разписка на посочен от заявителя адрес.
(3) Българската народна банка предоставя исканата информация в срок до 7 работни дни от подаване на заявлението, ако заявителят е предоставил необходимите документи. При отказ заявителят се уведомява в същия срок писмено, като се посочват причините за отказа.
Чл. 24.
(1) Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до банката или финансовата институция, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност.
(2) В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението банката или финансовата институция е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя. Отговорът се изпраща с копие до БНБ, към което се прилага и копие от заявлението.
(3) Ако искането е основателно, банката или финансовата институция извършва корекцията и подава коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър в срока и по реда на чл. 10, ал. 3.
(4) Ако клиент на банка или финансова институция оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява от банките и финансовите институции в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава от банките и финансовите институции в срока и по реда на чл. 10, ал. 2.
(5) Банката или финансовата институция не събира такса за разглеждане на заявлението по ал. 1.
Глава пета
КОНТРОЛ, МЕРКИ И САНКЦИИ
Чл. 25.
(1) Българската народна банка осъществява контрол за спазване на условията и реда за подаване и ползване на информация от Централния кредитен регистър, за коригиране на неточно предоставена информация и за изпълнение на техническите и софтуерните изисквания.
(2) Българската народна банка може да дава препоръки на банките и финансовите институции за подобряване на отчетността по тази наредба, да изисква сведения или документи във връзка с подаваната информация към Централния кредитен регистър, както и да извършва проверки на място.
(3) Банките и финансовите институции предоставят измененията и допълненията на правилата по чл. 6, ал. 1, т. 2 в 10-дневен срок от датата на тяхното приемане.
Чл. 26. Ако банка или финансова институция не е подала в срок по чл. 10, ал. 3 месечна информация към Централния кредитен регистър или подава информация, която не отговаря на изискванията по тази наредба, БНБ може да преустанови достъпа ѝ до Централния кредитен регистър за извършване на справки за кредитна задлъжнялост на клиентите до подаване на съответната информация.
Чл. 27. При установяване на нарушения на тази наредба на банките и финансовите институции се налагат предвидените в ЗКИ мерки и санкции.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Клиент“ е всяко физическо или юридическо лице, без банка, което е или желае да стане страна по правоотношение с банка или финансова институция във връзка с получаване на кредит.
2. „Кредит“ е всяко вземане от или поемане на задължение към едно лице, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, финансов лизинг, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, овърдрафт, други вземания и поети ангажименти независимо от използвания инструмент.
3. „Кредитна задлъжнялост“ е задлъжнялостта на едно физическо или юридическо лице към всички банки и финансови институции по смисъла на тази наредба.
4. „Синдикиран кредит“ е кредит, разрешен заедно от две или повече банки, от две или повече финансови институции или от банки и финансови институции.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 56, ал. 4 и § 13 от Закона за кредитните институции, приета e с Решение № 88 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
§ 3. Банките, включени в информационната система на Централния кредитен регистър до влизането в сила на тази наредба, запазват правата си и не подават заявление за включване по реда на чл. 6. Те предоставят актуализирани вътрешни правила по чл. 6, ал. 1, т. 2 в срок до два месеца от влизане на наредбата в сила.
§ 4. Дъщерните на банки финансови институции с основна дейност по чл. 2, ал. 2, т. 6 и/или по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, които са получавали чрез банката-майка информация от Централния кредитен регистър до влизането на тази наредба в сила и които бъдат вписани в регистъра по Наредба № 26 на БНБ за финансовите институции (ДВ, бр. 36 от 2009 г.), подават заявление за включване в Централния кредитен регистър по реда на чл. 6и7в срок до два месеца от влизане на тази наредба в сила. Достъпът до Централния кредитен регистър на финансови институции по предходното изречение, които в срок до два месеца от влизане на тази наредбата в сила не бъдат вписани в регистъра по Наредба № 26 на БНБ за финансовите институции или не бъдат включени в Централния кредитен регистър, се преустановява.
§ 5. Тази наредба отменя Наредба № 22 на БНБ от 1998 г. за Централен кредитен регистър на банките (обн., ДВ, бр. 92 от 1998 г.; изм., бр. 29 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2006 г.; доп., бр. 84 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2007 г.).
§ 6. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на Българската народна банка, издава указания по прилагането на наредбата.
За управител: Д. Костов