Наредба № Е-РД-04-1 от 4 декември 2023 г. за изчисляването на дeлa на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и дела на възобновяеми източници в транспорта

НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 4 декември 2023 г.

за изчисляването на дeлa на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и дела на възобновяеми източници в транспорта

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. С наредбата се определят правилата за:

1. изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и дела на енергия от възобновяеми източници в транспорта;

2. нормализиране при отчитане на електрическата енергия, произведена от водноелектрически и вятърни електрически централи;

3. отчитане на енергията от термопомпи.

Чл. 2. (1) Целите за дял на енергията от възобновяеми източници са национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в страната, задължителна национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайно потребление на енергия в транспорта и цели за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт.

(2) Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта се определят в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.

(3) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса се вземат предвид за целите по ал. 2 и за брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници по чл. 3, ал. 1 само при условие че отговарят на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени в чл. 37 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Чл. 3. (1) Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници се изчислява като сбор от:

1. брутното крайно потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници;

2. брутното крайно потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;

3. крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

(2) Потребените количества електрическа енергия, биогаз или зелен водород от възобновяеми източници не могат да се вземат предвид при изчисляването на повече от една от сумите по ал. 1, т. 1 – 3.

(3) При изчисляване на брутното крайно потребление на енергия по ал. 1 количеството енергия, потребено във въздухоплаването, се счита, че не е повече от 6,18 на сто в пропорционално изражение от брутното крайно потребление на енергия в страната.

(4) При изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта делът на биогоривата и течните горива от биомаса, както и на газообразни и твърди горива от биомаса, потребени в транспорта, произведени от хранителни и фуражни култури, не трябва да надхвърля с повече от един процентен пункт дела на тези горива в крайното потребление на енергия в пътния и железопътния транспорт през 2020 г. и е максимално 7 на сто от крайното потребление на енергия в пътния и железопътния транспорт.

(5) При изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и на задължителния дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта делът на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, не надвишава равнището на потребление на такива горива през 2019 г. в Република България, освен ако горивата не са сертифицирани като биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването.

(6) Делът по ал. 5 може да надвиши равнището на потребление през 2019 г., освен когато биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса са сертифицирани като горива с нисък риск от непреки промени в земеползването в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията от 13 март 2019 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването (ОВ, L 133/1 от 21 май 2019 г.).

(7) В периода от 31 декември 2023 г. до 31 декември 2030 г. делът на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, намалява до 0 на сто.

Чл. 4. Делът на енергията от възобновяеми източници се изчислява, като брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници се раздели на брутното крайно потребление на енергия от всички източници на енергия и резултатът се изрази в проценти.

Чл. 5. (1) При изчисляване на дела по чл. 4 от сбора по чл. 3, ал. 1 се изваждат:

1. количеството енергия от възобновяеми източници, предмет на статистическо прехвърляне по чл. 14 от ЗЕВИ от Република България към друга държава – членка на Европейския съюз, което количество е нотифицирано на Европейската комисия;

2. количеството енергия от възобновяеми източници, произведено в Република България и предмет на съвместен проект по чл. 15, ал. 1 от ЗЕВИ, за което количество в нотификация до Европейската комисия и в последващо уведомление е посочено, че ще бъде отчитано за изпълнение на целите на друга държава членка;

3. при прилагане на съвместни схеми за подпомагане по чл. 16 от ЗЕВИ – количеството енергия от възобновяеми източници, произведена на територията на Република България, което количество съгласно правилото за разпределение в нотификация до Европейската комисия и в последващо уведомление е посочено, че няма да бъде отчитано за изпълнение на целите на Република България.

(2) При изчисляване на дела по чл. 4 към сбора по чл. 3, ал. 1 се прибавят:

1. количеството енергия от възобновяеми източници, предмет на статистическо прехвърляне по чл. 14 от ЗЕВИ от държава – членка на Европейския съюз, към Република България, което количество е нотифицирано на Европейската комисия;

2. количеството енергия от възобновяеми източници, произведено в друга държава – членка на Европейския съюз, и предмет на съвместен проект по чл. 15, ал. 1 от ЗЕВИ, за което количество в нотификация до Европейската комисия и в последващо уведомление е посочено, че ще бъде отчитано за изпълнение на целите на Република България;

3. количеството електрическа енергия от възобновяеми източници, произведено в друга държава и предмет на съвместен проект по чл. 15, ал. 2 от ЗЕВИ, за което количество в нотификация до Европейската комисия и в последващо уведомление е посочено, че ще бъде отчитано за изпълнение на целите на Република България;

4. при прилагане на съвместни схеми за подпомагане по чл. 16 от ЗЕВИ – количеството енергия от възобновяеми източници, което съгласно правилото за разпределение в нотификация до Европейската комисия и в последващо уведомление е посочено, че ще бъде отчитано за изпълнение на целите на Република България;

5. количеството електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена и потребена в трета държава, съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЕВИ, за което Европейската комисия е уважила искането на министъра на енергетиката да бъде отчетено.

(3) Количествата по ал. 1 и 2 съответстват на количествата, посочени в съответните нотификации и/или уведомления, направени от министъра на енергетиката при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката или получени от други държави членки, страни по споразумения за съвместни проекти или прилагането на съвместни схеми за подпомагане.

Чл. 6. При изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници не се вземат предвид гаранциите за произход.

Чл. 7. (1) При изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията, посочени в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.).

(2) При изчисляванията по тази наредба се използват данни:

1. от общите енергийни баланси, изготвени от НСИ;

2. от Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България по чл. 52 от ЗЕВИ;

3. предоставени от Комисията за енергийно и водно регулиране по чл. 6, т. 7 от ЗЕВИ;

4. получени от други органи на изпълнителната власт.

(3) Статистическите данни, използвани при изчисляването на целите по чл. 2, следва да съответстват на статистическите данни, докладвани на Европейската комисия съгласно регламента по ал. 1.

Чл. 8. Стойностите на целите по чл. 2 се изразяват в абсолютни единици – в килотона нефтен еквивалент (ktoe) или в гигаватчаса (GWh).

Раздел II

Изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия и сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане

Чл. 9. (1) Брутното крайно потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници се изчислява при отчитане на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително на произведената електрическа енергия от потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и от общности за възобновяема енергия, с изключение на електрическата енергия, произведена от помпеноакумулиращи водноелектрически централи, използващи предварително изпомпвана на горното ниво вода.

(2) При изчисляване на брутното крайно потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници в случаите на комбинирано използване на възобновяеми и невъзобновяеми източници се взема предвид само количеството електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници.

(3) Количеството електрическата енергия, което се взема предвид при изчисляването на брутното крайно потребление по ал. 2, се изчислява въз основа на енергийното съдържание на всички източници – възобновяеми и невъзобновяеми.

Чл. 10. (1) Брутното крайно потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници се изчислява като сбор от:

1. количеството енергия за районни отоплителни и охладителни системи, произведено от възобновяеми източници;

2. потреблението на друга енергия от възобновяеми източници в индустрията, домакинствата, услугите, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, използвана за топлинна енергия, енергия за охлаждане и технологични нужди.

(2) При изчисляване на брутното крайно потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници в случаите на комбинирано използване на възобновяеми и невъзобновяеми източници се взема предвид само количеството топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведени от възобновяеми източници.

(3) Количеството топлинна енергия и енергия за охлаждане, което се взема предвид при изчисляването на брутното крайно потребление по ал. 2, се изчислява въз основа на енергийното съдържание на всички източници – възобновяеми и невъзобновяеми.

(4) Годишното увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане по чл. 12, ал. 6 и 7 от ЗЕВИ се изчислява при спазване на изискванията на ал. 1 – 3.

(5) При изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и неговото годишно увеличение се приспада отпадната топлина и студ.

Чл. 11. Топлинната енергия от пасивни енергийни системи, чрез които се постига по-малко енергийно потребление по пасивен път чрез конструкцията на сградата или топлинна енергия, произведена от невъзобновяеми източници, не се включва в брутното крайно потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници и не се отчита за националната цел по чл. 2, ал. 1.

Чл. 12. (1) Енергията от околната среда и геотермалната енергия, използвана за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане посредством термопомпи и районни охладителни системи, се включва в брутното крайно потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, при условие че крайното производство на енергия значително надхвърля вложената първична енергия, необходима за задвижване на термопомпите.

(2) Топлинната енергия или енергията за охлаждане, произведена от термопомпи и районни охладителни системи, се отчита като енергия от възобновяеми източници по методиката, определена в Делегиран регламент (ЕС) 2022/759 на Комисията от 14 декември 2021 г. за изменение на приложение VII към Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на методиката за изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници, използвана за индивидуално и централно охлаждане (ОВ, L 139/1 от 18 май 2022 г.).

(3) При определянето на енергията от възобновяеми източници по ал. 2 се взема предвид произведената топлинна енергия и енергия за охлаждане от термопомпи и районни охладителни системи от всички сектори в крайното потребление на енергия.

Раздел III

Правила за нормализиране при отчитане на електрическата енергия, произведена от водноелектрически и вятърни електрически централи

Чл. 13. Електрическата енергия, произведена от водноелектрически и вятърни електрически централи, се отчита при спазване на правила за нормализиране.

Чл. 14. Изчисляването на количеството електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи, се извършва по формулата:

http://dv.parliament.bg/DVPics/2023/103_23/8662_1.png

където:

N е референтната година;

QN(norm) – нормализираното количество електрическа енергия, произведена от всички водноелектрически централи през годината N, което се използва за целите на отчитането, изразено в GWh;

Qi – количеството електрическа енергия, действително произведена през година i от всички водноелектрически централи в Република България, с изключение на електрическа енергия, произведена от помпеноакумулиращи водноелектрически централи, използващи предварително изпомпвана на горното ниво вода, изразено в GWh;

Ci – общата инсталирана мощност от всички водноелектрически централи, с изключение на нетната инсталирана мощност от помпеноакумулиращи водноелектрически централи в Република България в края на годината i, изразена в MW.

Чл. 15. Изчисляването на количеството електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, разположени на сушата, се извършва по формулата:

http://dv.parliament.bg/DVPics/2023/103_23/8662_2.png

където:

N е референтната година;

QN(norm) – нормализираното количество електрическа енергия, произведена от всички вятърни електрически централи, разположени на сушата в Република България, през годината N, което се използва за целите на отчитането, изразено в GWh;

Qi – количеството електрическа енергия, действително произведена през годината i от всички вятърни електрически централи, разположени на сушата в Република България, изразено в GWh;

Cj – общата инсталирана мощност на всички вятърни електрически централи, разположени на сушата в Република България в края на годината j, изразена в MW;

n – по-ниската от следните две стойности:

– 4, или

– броят години, предхождащи годината N, за които има данни за инсталираната мощност и за количеството произведена електрическа енергия в Република България, като се взема по-ниската от двете стойности.

Чл. 16. Изчисляването на количеството електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи в морето, се извършва по формулата:

http://dv.parliament.bg/DVPics/2023/103_23/8662_3.png

където:

N е референтната година;

QN(norm) – нормализираното количество електрическа енергия, произведена от всички вятърни електрически централи, разположени в морето/морските пространства на Република България, през годината N, което се използва за целите на отчитането, изразено в GWh;

Qi – количеството електрическа енергия, действително произведена през годината i от всички вятърни електрически централи в морето/морските пространства на Република България, изразено в GWh;

Cj – общата инсталирана мощност на всички вятърни електрически централи в морето/морските пространства на Република България в края на годината j, изразена в MW;

n – по-ниската от следните две стойности:

– 4, или

– броят години, предхождащи годината N, за които има данни за инсталираната мощност и за количеството произведена електрическа енергия в Република България, като се взема по-ниската от двете стойности.

Раздел ІV

Изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта

Чл. 17. (1) Крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта се изчислява като сбор от енергийното съдържание на всички видове енергия от възобновяеми източници, които са потребление в транспорта, включително електрическата енергия от възобновяеми източници, доставяна в пътния и железопътния транспорт, и рециклираните въглеродни горива. Възобновяемите течни и газообразни горива от небиологичен произход, които са произведени с използването на електрическа енергия от възобновяеми източници, се считат за част от изчисленията по чл. 3, ал. 1, т. 1 само при изчисляването на количеството на електрическата енергия, произведено от възобновяеми източници в Република България.

(2) За изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта се вземат предвид доставените на пазара горива за пътния и железопътния транспорт при отчитане на енергийното им съдържание. Тези горива са: горивата за бензинови и дизелови двигатели, природният газ, биогоривата, биогазът, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, рециклираните въглеродни горива и електрическата енергия, потребена в пътния и железопътния транспорт.

(3) При изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта се вземат предвид и възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, когато тези горива са използвани като междинни продукти за производството на конвенционални горива.

(4) При изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта потреблението на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“ е най-малко:

1. 0,2 на сто през 2022 г.;

2. 1 на сто през 2025 г.;

3. 3,5 на сто през 2030 г.

(5) При изчисляването на потреблението на енергията от възобновяеми източници биогоривата и биогазът за транспорта от суровини тип „Б“ се ограничават до 1,7 на сто от енергийното съдържание на горивата в транспорта.

(6) При изчисляването на задължителната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта се прилагат и следните изчисления:

1. количеството биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“ е равно на 2 пъти енергийното им съдържание;

2. количеството електрическа енергия от възобновяеми източници от пътни превозни средства е равно на 4 пъти енергийното съдържание на вложената електрическа енергия от възобновяеми източници;

3. количеството електрическа енергия от възобновяеми източници от железопътния транспорт е равно на 1,5 пъти енергийното съдържание на вложената електрическа енергия от възобновяеми източници;

4. количеството горива от възобновяеми източници, с изключение на горивата, произведени от хранителни и фуражни култури, във въздушния транспорт и морския транспорт е равно на 1,2 пъти енергийното им съдържание.

(7) Eлектрическата енергия от възобновяеми източници, потребена в пътния и железопътния транспорт, се изчислява въз основа на отчетения дял на електрическа енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електрическа енергия за изминалите две години преди отчетната година, в която електрическата енергия е доставена на територията на Република България.

(8) Не се прилага изискването на ал. 6 и електрическата енергия се отчита изцяло като възобновяема, когато електрическата енергия за пътни превозни средства е доставена чрез директен електропровод от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.

(9) Електрическата енергия, която се използва за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, е изцяло възобновяема, когато са спазени подробните правила, определени в Делегирания регламент (ЕС) 2023/1184 на Комисията от 10 февруари 2023 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на методология на Съюза за определяне на подробни правила за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход (ОВ, L 157/14 от 20 юни 2023 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2023/1185 на Комисията от 10 февруари 2023 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на минимален праг за намаление на емисиите на парникови газове от рециклирани въглеродни горива и определяне на методика за оценяване на намалението на емисиите на парникови газове от възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и от рециклирани въглеродни горива.

Чл. 18. За изчисляване на крайното потребление на енергия в транспорта се използват стойностите за енергийното съдържание на горивата в транспорта, определени съгласно приложението. За определянето на енергийното съдържание на горивата в транспорта, които не са включени в приложението, се използват стандарти на Европейската организация за стандартизация (ESO). Когато от ESO не е приет съответният стандарт, се използват стандартите на Международната организация за стандартизация (ISO).

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

„Пасивни енергийни системи“ са системи, които поддържат своя микроклимат самостоятелно, без да използват активни отоплителни и/или охладителни системи.

§ 2. С наредбата се въвеждат изисквания на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.) и на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

§ 3. Разпоредбите на наредбата, които се отнасят за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 4. Отменя се Наредба № РД-16-869 от 2.08.2011 г. за изчисляването на общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма (обн., ДВ, бр. 70 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2014 г.; изм., бр. 42 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2019 г.).

§ 5. Наредбата се издава на основание чл. 13, ал. 7 ЗЕВИ.

§ 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Румен Радев

Приложение

http://dv.parliament.bg/DVPics/2023/103_23/8662_4.png

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 от 2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование

(oбн., ДВ, бр. 52 от 2022 г.; изм. с Решение № 6467 от 15.06.2023 г. на ВАС на РБ – бр. 67 от 2023 г.)

§ 1. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите „и решаване на казуси“ се заличават.

2. В т. 2 пред думата „защита“ се добавя „събеседване с кандидата, което включва и решаване на казуси, и“.

§ 2. В чл. 7, ал. 1, т. 3 думите „чл. 33, ал. 3“ се заменят с „чл. 33, ал. 4“.

§ 3. В чл. 14, ал. 1 думите „по чл. 4, т. 6“ се заменят с „на кандидата“.

§ 4. В чл. 16, ал. 2 думите „по чл. 4, т. 6“ се заменят с „на допуснатите кандидати“.

§ 5. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „двама представители на РУО“ се заменят с „трима представители на РУО“.

2. В ал. 9 след думите „центрове за подкрепа за личностно развитие“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП), както и на центровете за подкрепа за личностно развитие – ученически общежития и астрономическите обсерватории и планетариуми,“.

3. Създава се ал. 10:

„(10) В комисията за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и на центровете за подкрепа за личностно развитие – ученически общежития и на астрономическите обсерватории и планетариуми, се включват двама представители на общинската администрация и трима представители на съответното регионално управление на образованието.“

§ 6. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Писменият изпит се провежда чрез решаване на тест.“

2. Алинея 3 се отменя.

3. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Министерството на образованието и науката организира изработването на тестовете и предоставянето им за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор“ на държавните и общинските училища.“

4. Създава се нова ал. 5:

„(5) Извън случаите по ал. 4 съответният орган по чл. 3, ал. 2 организира изработването на тестовете и предоставянето им на конкурсната комисия.“

5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Тестът съдържа 50 въпроса, всеки с не по-малко от три варианта на отговор, от които само един възможен верен, който носи по 1 точка.“

2. Алинеи 2 и 3 се отменят.

3. В ал. 5, изречение второ думите „защита на концепция за стратегическо управление на институцията“ се заменят с „втория етап на конкурса“.

4. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Времето за решаване на теста е 70 минути.“

§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения:

1. В ал. 2:

а) точка 1 се отменя;

б) в т. 2 думите „от двата модула“ се заличават;

в) точка 4 се отменя.

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) След приключване на работата кандидатът поставя решения тест заедно с малкия запечатан плик в плика по ал. 2, т. 2 и го запечатва.“

3. Алинея 5 се отменя.

§ 9. В чл. 25 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Председателят на комисията уведомява кандидатите за резултатите от писмения изпит, като на допуснатите до втория етап кандидати се съобщават писмено датата, мястото и часът на провеждането му. Съобщаването може да се извърши и по електронната поща на кандидата.“

2. В ал. 4 думите „защита на концепцията“ се заменят с „втория етап“.

§ 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „Защитата на концепцията“ се заменят с „Вторият етап от конкурса“.

2. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) Министерството на образованието и науката организира изработването на варианти на казусите за заемане на длъжността „директор“ на държавните и общинските училища и ги предоставя на конкурсната комисия заедно със съответните отговори.

(4) Извън случаите по ал. 3 съответният орган по чл. 3, ал. 2 организира изработването на варианти на казусите и ги предоставя на конкурсната комисия заедно със съответните отговори.“

§ 11. Член 27 се изменя така:

„Чл. 27. Вторият етап има за цел да се проверят компетентностите на кандидата, както и уменията им за формиране и представяне на концепция за политики, свързани с развитието на институцията, както и способността за решаване на проблеми.“

§ 12. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Критериите за оценка от втория етап са:

1. умения за представяне на синтезирано и структурирано изложение по концепцията;

2. визия за дългосрочно развитие на институцията и съответствие на концепцията със спецификата и характерните особености на институцията;

3. аргументираност на направените предложения при защита на концепцията;

4. съответствие на необходимите ресурси – финансови, човешки и материални, със заложените в концепцията дейности;

5. съответствие с техническите изисквания по чл. 8, ал. 2, т. 5 при разработването й;

6. способност за търсене и намиране на решения на проблеми;

7. мотивация за заемане на длъжността;

8. нагласа за работа в екип и за усъвършенстване;

9. комуникационни умения;

10. познаване на нормативната уредба.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Събеседването включва кратко изложение от кандидата на основните идеи на концепцията, решаване на казуси и отговори на въпроси, поставени от членовете на комисията по провеждане на конкурса, относими към съдържанието на концепцията, казусите и към спецификата на длъжността.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

„(3) В началото на събеседването всеки кандидат изтегля на случаен принцип два казуса в писмена форма измежду вариантите на казусите по чл. 26. По изтеглените казуси кандидатът дава устен отговор.“

§ 13. В чл. 29 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „Защитата на концепцията“ се заменя с „Вторият етап“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Всеки член на комисията самостоятелно оценява изложението и отговорите на кандидата по всеки един от критериите по чл. 28, ал. 1 с оценка от 1 до 5 и попълва формуляр по образец (приложение № 2) непосредствено след приключване на събеседването. Оценката от втория етап на всеки кандидат е средноаритметична от оценките на членовете на комисията.“

3. В ал. 3 думата „защитата на концепцията“ се заменя с „втория етап“.

§ 14. В чл. 30, ал. 1 думата „защитата“ се заменя със „събеседването, което включва и решаване на казуси, и защитата“.

§ 15. В чл. 31 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „видеонаблюдение“ и „видеозапис“ се заменят съответно с „аудио-видеонаблюдение“ и „аудио-видеозапис“.

2. В ал. 2 думите „Видеонаблюдението“ и „видеонаблюдение“ се заменят съответно с „Аудио-видеонаблюдението“ и „аудио-видеонаблюдение“.

3. В ал. 3 думата „Видеозаписите“ се заменя „Аудио-видеозаписите“.

§ 16. Създава се чл. 31а:

„Чл. 31а. Всички служители, които участват в организацията и провеждането на конкурсите за заемане на длъжността „директор“ на държавна или общинска институция в системата на предучилищното и училищното образование, са длъжни да не разпространяват по какъвто и да било начин и да запазят поверителността на всички документи и информация, станала им известна във връзка или по повод изпълнението на възложените им задачи.“

§ 17. В чл. 34, изречение второ думите „по чл. 4, т. 6“ се заменят с „на кандидата“.

§ 18. Приложение № 2 към чл. 29, ал. 2 се изменя така:

„Приложение № 2 към чл. 29, ал. 2

ФОРМУЛЯР

от събеседване, което включва и решаване на казуси, и защита на концепция за стратегическо управление на институцията

Кандидат:

(име, фамилия и подпис)

за длъжността „директор“ на

Член на комисията

(име, фамилия, подпис и дата)

Всеки член на комисията самостоятелно оценява изложението и отговорите на кандидата по всеки един от критериите с оценка от 1 до 5:

„5“ – напълно отговаря на изискванията;

„4“ – в голяма степен отговаря на изискванията;

„3“ – в средна степен отговаря на изискванията;

„2“ – в малка степен отговаря на изискванията;

„1“ – не отговаря на изискванията.

Забележки:

1. Членовете на комисията попълват формуляр за всеки кандидат. Индивидуалната оценка на кандидата от събеседването, получена от отделен член на комисията, е сбор от оценките по отделните критерии с точност до единица.

2. Кандидатите се подписват на формуляра преди събеседването.“

§ 19. В приложение № 3 към чл. 30, ал. 3:

1. Във втората колона думите „– тест – модул 1 и модул 2“ се заличават.

2. В третата колона думата „защитата“ се заменя със „събеседването, което включва и решаване на казуси, и защита“.

Министър: Галин Цоков

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 40 от 14.01.2004 г.

за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари

(обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 12 и 67 от 2007 г., бр. 16 от 2010 г.; попр., бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 100 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 87 от 2013 г.; доп., бр. 76 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; попр., бр. 77 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 33 и 81 от 2018 г.; изм., бр. 76 от 2019 г. и бр. 103 от 2021 г.)

§ 1. В чл. 4, ал. 2 думите „Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, приет с Постановление № 169 на Министерския съвет от 25.VIII.1999 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 1999 г.; изм., бр. 58 от 2001 г., бр. 1 и 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2003 г.)“ се заменят със „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“.

§ 2. В чл. 7, ал. 3, т. 13 думите „по пожарна и аварийна безопасност“ се заменят с „Пожарна безопасност и защита на населението“.

§ 3. В чл. 8б, ал. 1 са правят следните изменения:

1. В т. 4 думите „употребата на противопожарните средства“ се заменят с „работа с противопожарните уреди“.

2. В т. 11 думите „противопожарни средства“ се заменят с „пожарогасители, на които е извършено изискващото се обслужване, удостоверено със стикер или маркировка, указващи датата (месеца и годината) на следващото обслужване“.

§ 4. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 6 числото „30“ се заменя с „15“.

2. Алинея 8 се изменя така:

„(8) Валидността на удостоверението по ал. 1 може да бъде продължавана с 1 година след успешно преминаване на ежегодния преглед за проверка на годността на ППС за превоз на опасни товари от лицата по чл. 37, ал. 2. Ако прегледът се извърши в рамките на един месец преди датата на изтичане на валидността на удостоверението, срокът се продължава от датата, на която изтича валидността на удостоверението. При промяна на данните от удостоверението по ал. 1 продължаването на срока на валидност се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като в удостоверението се вписва новият срок на валидност.“

3. Създава се ал. 11:

„(11) Удостоверението по ал. 1 може да бъде получено от заявителя или упълномощено от него лице по реда на чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс в седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в регионално звено на агенцията или на посочен от заявителя адрес чрез лицензиран пощенски оператор за сметка на заявителя.“

§ 5. В чл. 42, ал. 2 думите „получили разрешение по чл. 12“ се заменят с „притежаващи документ за дейност с отпадъци по чл. 35“.

§ 6. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби числото „2021“ се заменя с „2023“, след него се поставя запетая и се добавя „когато те са приложение I, раздел I.1 на Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ, L 260 от 30.9.2008 г.)“ и накрая на текста се добавя „където това е уместно“.

§ 7. В приложение № 9 към чл. 45, ал. 2, в „Рискова категория II: Не са спазени съответните разпоредби на ADR и са създадени предпоставки за смъртни случаи и/или замърсяване на околната среда“ т. 3 се изменя така:

„3. Пожарогасителите са без пломби, неизправни или без извършено обслужване, което да е удостоверено със стикер или маркировка, указваща датата (месеца и годината) на следващото обслужване.“

§ 8. Навсякъде в наредбата думите „дирекция „Пътни превозни средства и водачи“ се заменят с „дирекция „Водачи на моторни превозни средства“.

§ 9. Навсякъде в наредбата думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят съответно с „министърът на транспорта и съобщенията“, „министъра на транспорта и съобщенията“, „Министерството на транспорта и съобщенията“ и „Министерство на транспорта и съобщенията“.

Допълнителна разпоредба

§ 10. Наредбата въвежда изискванията относно превозите на товари по шосе на Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 на Комисията от 20 септември 2022 г. за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел отчитане на научно-техническия прогрес (OB, L 317 от 9.12.2022 г.).

Заключителна разпоредба

§ 11. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на § 4 относно чл. 38, ал. 6, 8 и 11, който влиза в сила 3 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“.

Министър на транспорта и съобщенията: Георги Гвоздейков

Министър на вътрешните работи: Калин Стоянов

Министър на околната среда и водите: Юлиян Попов