Определение № 3 от 22 март 2022 г. по конституционно дело № 2 от 2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3 от 22 март 2022 г. по конституционно дело № 2 от 2022 г.

Конституционният съд в състав: председател – Павлина Панова, членове: Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Полина Пешева разгледа в закрито заседание на 22 март 2022 г. конституционно дело № 2/2022 г., докладвано от съдия Янаки Стоилов.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията).

Делото е образувано на 3 февруари 2022 г. по искане на четиридесет и осем народни представители от 47-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на приетото на 7 януари 2022 г. Решение на Народното събрание за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка (ДВ, бр. 3 от 11.01.2022 г.). В искането се твърди, че актът на Народното събрание противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 67, 72 и 73 от Конституцията.

С определение от 17 февруари 2022 г. Конституционният съд е допуснал искането на народните представители за разглеждане по същество.

Към момента на постановяване на настоя- щото определение от конституираните на основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) заинтересувани институции няма представени становища по делото.

Няма постъпили становища по делото и от поканените на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС неправителствени организации.

От останалите заинтересувани институции и поканени организации и специалисти от нау- ката и практиката правно мнение по делото е получено от проф. д.ю.н. Васил Мръчков.

Допълнителни съображения в лично качество е изразил народният представител Костадин Костадинов.

Във фазата на разглеждане на делото по същество 47-ото Народно събрание в заседание, проведено на 11 март 2022 г., е приело Решение за отмяна на Решението за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка. Решението влиза в сила на 14 март 2022 г. и е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 21 от 15 март 2022 г. Отмяната на Решението за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка, прието от Народното събрание на 7 януари 2022 г., е факт, който определя хода на образуваното пред Конституционния съд производство.

„…Конституционният контрол няма основание да се развие тогава, когато Народното събрание и президентът са предприели междувременно действия за отстраняване на последиците, породили правния спор… Правният спор трябва да е налице както към момента на образуване на делото, така и към момента на произнасяне по допустимостта на искането и към момента на произнасяне по съществото на спора“ (Определение № 2 от 17.06.2014 г. по к. д. № 6/2014 г.). Практиката на Конституционния съд в това отношение е трайна и последователна (Определение № 3 от 12.12.2017 г. по к. д. № 6/2017 г.; Определение № 2 от 2.06.2015 г. по к. д. № 2/2015 г., Определение № 2 от 25.09.1998 г. по к. д. № 25/1998 г. и др.). Ето защо, когато атакуваните разпоредби са отменени и възникналият спор за конституционосъобразност вече не съществува, липсва предмет на делото, по който Конституционният съд трябва да се произнесе с решение по същество (вж. Определение № 3 от 3.12.1998 г. по к. д. № 19/1997 г.). Именно такъв е случаят, който Конституционният съд констатира по допуснатия за разглеждане правен спор по настоящото дело.

Разпоредбите, съдържащи се в отмененото Решение (ДВ, бр. 3 от 11 януари 2022 г.), не могат да бъдат предмет на производството по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, защото са загубили юридическа сила и правно действие. С отмяната на оспореното решение на Народното събрание предметът на настоящото дело отпада.

Поради това и съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд и чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането на четиридесет и осем народни представители следва да бъде отклонено, а производството по делото – прекратено.

С оглед на изложените мотиви Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ : Отклонява искането на четиридесет и осем народни представители от 47-ото Народно съб- рание за установяване на противоконституционност на приетото на 7 януари 2022 г. Решение на Народното събрание за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка (обн., ДВ, бр. 3 от 11 януари 2022 г.; отм., бр. 21 от 15.03.2022 г.). Прекратява производството по конституционно дело № 2/2022 г.

Връща искането на вносителя заедно с препис от определението.

Определението е подписано със становище от съдиите Янаки Стоилов, Атанас Семов и Красимир Влахов.

Председател: Павлина Панова

СТАНОВИЩЕ на съдиите Янаки Стоилов, Атанас Семов и Красимир Влахов относно мотивите към Определение № 3 от 22.03.2022 г. за прекратяване на производството по конституционно дело № 2 от 2022 г. Подкрепяме Определението на Конституционния съд за прекратяване на делото, като споделяме неговите основания и мотиви. Смятаме обаче, че мотивите биха могли да включат и въпроси, които очертават подхода на съда при разглеждане на правния спор. С оглед предмета на делото възникват важни въпроси от значение не само за решаването на спора, с който е бил сезиран Конституционният съд, но и за развитие на неговата практика.

Такива въпроси са: дали изброените в Решението на Народното събрание мерки за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка препятстват или не функционирането на конституционно установен орган, който осъществява национално представителство и законодателната власт; как правното положение на народния представител се съчетава с конституционния принцип за равенството на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията); дали приемането и прилагането на такива мерки от Народното събрание е задължително обусловено от обявяването и наличието на извънредна епидемична обстановка, или зависи само от неговата самостоятелна преценка; дали различните противоепидемични мерки, включени в оспореното решение, са от един и същи ред и гарантира ли всяка от тях общественото здраве и правото на възможно най-добро състояние на физическо и духовно здраве по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права; дали всяка една от мерките в Решението на Народното събрание, които по същество са юридически задължения, е в състояние да постигне пос- тавената цел (опазване на индивидуалното и общественото здраве), без което тя не би била законосъобразна (конституционосъобразна), както и дали мерките са пропорционални с оглед ограничаването на определени права на гражданите.

Отчитаме, че е недопустимо титулярите на държавната власт „да излизат извън кръга на предписаната им конституционноправна форма“, от което императивно изискване съдът като гарант на върховенството на Конституцията не прави изключение (Решение № 15 от 26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г.). Конституционният съд обаче, когато повдига посочените въпроси, е в състояние да ориентира сезиращите и конституираните заинтересовани субекти, а и всички останали, за критериите, от които би се ръководил, за да се произнесе по предмета на направено искане при евентуалното оспорване на друг правен акт, засягащ същата материя. Нещо повече, част от тези въпроси имат значение и за други производства, като тези пред админис- тративните съдилища, на които са подсъдни спорове за налаганите противоепидемични мерки по Закона за здравето.

Всяко производство пред съд е процес, който намира израз в актовете по образуване на делото, по допускане за разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Производството тече във времето между постановяването на тези актове, през който период постъпват правни становища и мнения, които Конституционният съд е поискал. В отделните фази на конституционното производство се решават определен тип въпроси. Във всяка от тях могат да настъпят, както е в случая, нови правни обстоятелства, които са определящи за по-нататъшния ход на производството. Съобразно с тях съдът е в състояние да прави констатации и изводи, които конкретизират, стабилизират и развиват неговата практика. От това следва, че едно определение, особено когато се постановява във фазата на разглеждане на делото по същество, невинаги се изчерпва с произнасянето по процесуални и формални въпроси. От тази гледна точка е налице едновременно пряк и косвен ефект на решението/определението.

Постановеният акт освен правно обвързващ характер може в мотивите си да има и ориентировъчен характер, с което изпълнява своеобразна превантивна роля, насочена към избягване на възможността същата или подобна на оспорената уредба да бъде приета в нарушение на принципите и правилата на Конституцията. Такова разбиране кореспондира с практиката на съда за превантивната функция на тълкуването по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Основния закон, при което „…тълкуването спомага за предотвратяване използването на санкционните правомощия на Конституционния съд и в частност обявяването на даден закон за противоконституционен“ (Решение № 8 от 1.09.2005 г. по к. д. № 7/2005 г.). В разглеждания случай значимостта на посочените правни въпроси (по принцип и в контекста на обявената извънредна епидемична обстановка, наложена от разпространението на COVID-19) според нас е такава, че би било полезно и обосновано Конституционният съд да не се ограничи с формалното основание за прекратяване на делото, а заедно с това да очертае, доколкото е възможно с оглед характера на постановявания акт, ясни критерии, които предшестват и обуславят неговото произнасяне по самото искане за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание.

Друг важен проблем, който повдига разглежданото дело, е този за връзката между предмета на делото и правния интерес.

Преценката за наличието на правен интерес на вносителя е необходима за допускане на разглеждането на делото по същество. В случая този интерес е отпаднал с отмяната на Решението на Народното събрание. В други случаи обаче може да се обоснове интерес производството да продължи и съдът да се произнесе по същество. Не е едно и също дали даден правен акт е отменен по съображения за целесъобразност, което не препятства последващо приемане на такъв с идентично или подобно съдържание, или е неприложим поради обявяването му за противоконституционен. Проблемът за връзката между предмет на делото и правен интерес в различните му измерения е твърде съществен и сложен, за да бъде решаван инцидентно в хода на разглеждане на едно дело, но си струва да бъде отбелязан.

Поставените въпроси показват, че Конституционният съд чрез своите актове е в състояние да ориентира сезиращите и останалите субекти за критериите, от които се ръководи при решаване на дадена категория дела. Така съдът би допринесъл както за повишаване на предвидимостта на своите актове, така и за последователното развитие на собствената си практика. Конституционният съд е призван да допринася за постигане на високи стандарти в правната сфера и специално в правораздаването.

Конституционни съдии:

Янаки Стоилов

Атанас Семов Красимир Влахов