Начало / Държавен вестник / бр. 64 от 3 август 2021 г. / Официален раздел
Решение № 8849 от 26 юли 2021 г. по административно дело № 4552 от 2020 г.
- Обнародван:
- ДВ, бр. 64 от 3 август 2021 г.
- Страница:
- 82
- Рег. № в ДВ:
- 4620
РЕШЕНИЕ № 8849 от 26 юли 2021 г. по административно дело № 4552 от 2020 г.
Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав: председател: Емилия Миткова, членове: Милена Златкова, Мирослав Мирчев, Пламен Петрунов, Албена Радославова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията Албена Радославова по административно дело № 4552/2020 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Мария Янкова Иванова-Вранеску от гр. София срещу Решение № 516 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5736/2019 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение.
Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като ВАС, петчленен състав на І колегия, обяви нищожността на оспорената разпоредба на чл. 40 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (приета с решение на Пленума на ВСС, обективирано в протокол № 5 от 9.02.2017 г., и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г.) или, евентуално – отмени същата разпоредба като незаконосъобразна.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Мария Янкова Иванова-Вранеску не се явява, но депозира изготвени от нея писмени бележки по същество с доводи за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Касаторката се представлява от адв. Янев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът, Висш съдебен съвет, редовно призован, се представлява от юриск. Велинова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на І колегия, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
С атакуваното решение, постановено в производство по чл. 185 и следващите от АПК, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Мария Янкова Иванова-Вранеску за обявяване нищожност на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС, обективирано в протокол № 5 от 9.02.2017 г., и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. (Наредбата), евентуално – за отмяната му като незаконосъобразен.
За да постанови този резултат, съдът е формирал извод за сезирането му с допустима жалба от лице с правен интерес от обжалване, доколкото Мария Вранеску е действащ магистрат, участвал в конкурс за повишение в ГК на ВКС, обявен в ДВ, бр. 1 от 2018 г., организиран по реда на тази Наредба, по който е проведен избор (Протокол № 37 от
27.11.2018 г., т. 6 на ВСС) и жалбоподателката не е повишена в длъжност „съдия в ГК на ВКС“ поради попълване на местата.
Разглеждайки жалбата по същество, тричленният състав на ВАС е приел същата за неоснователна.
Според съда неоснователни са развитите от жалбоподателката доводи за нищожност на оспорената разпоредба от Наредбата. Същата наредба е издадена на основание чл. 194г от Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който законодателят е предоставил на Пленума на ВСС законовата делегация да определи реда за провеждане на конкурси и избор по раздели ІІ и ІІа от ЗСВ и съставянето на конкурсните комисии. ВАС е заключил, че, доколкото чл. 1 от Наредбата урежда именно приложението на раздели ІІ и ІІа от ЗСВ, съставлява подзаконов нормативен акт, приет от компетентния за това съгласно чл. 30, ал. 2, т. 17 от ЗСВ орган в рамките на предоставената му със закон материалноправна компетентност, разпоредбата на чл. 40 от Наредбата като част от този подзаконов нормативен акт не е нищожна.
ВАС, осмо отделение, е приел, че не е налице и евентуално твърдяната незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 40 от Наредбата. Същата наредба (в т.ч. и оспорената разпоредба от нея), освен приета от компетентен по закон орган и в рамките на предоставената му от законодателя материална компетентност, е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. При приемането є е спазена процедурата по чл. 26 – 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – изработен е проект на Наредбата, публикуван на интернет страницата на ВСС в раздел „Обществени консултации“ на 22.12.2016 г.; предоставен е 30-дневен срок от публикуването му за обществено обсъждане; в този срок са постъпили становища от съдилища и прокуратури, само в две от които се съдържат възражения по текста на чл. 40 от проектонаредбата, същите становища са обсъдени от работната група и са отхвърлени с надлежна обосновка; при приемане на наредбата разпоредбата на чл. 40 (изцяло съответстваща на чл. 40 от проекта за наредба), съобразно систематичното є място, е приета с единодушие; приложен е формуляр за частично въздействие според изискванията на чл. 27 от ЗНА, както и доклад на работната група ведно с финансова обосновка по см. на чл. 28 от ЗНА.
Според съда разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата кореспондират изцяло на нормата на чл. 192, ал. 1, изр. първо от ЗСВ, съгласно която конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.
ВАС, осмо отделение, е стигнал до извода, че, за да бъде обективна и справедлива посочената обща оценка, ал. 3 на оспорената разпоредба на чл. 40 от Наредбата урежда формирането є като средноаритметична от двете цифрови оценки по чл. 40, ал. 1 и 2, а в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗСВ – плюс оценката от писмения изпит. Според съда този начин на формиране на общата оценка не само че не измества тежестта на критериите, а напротив – гарантира, че ще бъдат взети предвид всички критерии, регламентирани в закона и приповторени в Наредбата.
По горните съображения ВАС, осмо отделение, е отхвърлил жалбата на Мария Янкова Иванова-Вранеску срещу разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС, обективирано в протокол № 5 от 9.02.2017 г., и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Правилен е решаващият извод на ВАС, осмо отделение, за това, че обжалваната разпоредба на чл. 40 от Наредбата не е нищожна на основанията, посочени от жалбоподателката. Обосновано съдът е приел, че Наредбата (в т.ч. и разпоредбата на чл. 40 от същата) е издадена от компетентен орган в рамките на законово делегираните му правомощия по чл. 194г от ЗСВ.
Не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателката, че с разпоредбата на чл. 40 от Наредбата се въвеждат нови критерии за оценяване на кандидатите, непредвидени в чл. 192 от ЗСВ, с което се определял не само редът, но и условията за провеждане на процесните конкурси. Посочените в чл. 40, ал. 2 от Наредбата „критерии“ неправилно са назовани така. Същите съставляват по-скоро показатели, ориентиращи конкурсната комисия за рамките, в които следва да преценява проверените дела или преписки, която преценка именно съставлява част от посочените в чл. 192 от ЗСВ критерии за извършване класиране на кандидатите. Липсва и съвпадение между „критериите“ по чл. 40, ал. 2 от Наредбата и критериите по чл. 198 и чл. 199 от ЗСВ, приложими при извършване атестирането на магистрат, каквото съвпадение неоснователно релевира жалбоподателката.
Основателен обаче е доводът на касаторката за неправилност на съдебното решение в частта му, в която ВАС е приел законосъобразност на разпоредбата на чл. 40 от Наредбата като съответстваща на материалноправната разпоредба на чл. 192 от ЗСВ.
Неправилно както жалбоподателката, така и Пленумът на ВСС в чл. 40, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наредбата приемат, че заложените в чл. 192, ал. 1, изр. първо от ЗСВ критерии за оценяване и класиране на кандидатите за повишаване в длъжност са общо четири, а именно: резултати от последното атестиране; резултати от проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС; данните от кадровите им дела и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите.
Смисловото, граматическото и синтактичното тълкуване на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ налагат извода за общо три критерия за класиране, а именно: първи критерий – резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет; втори критерий – данните от кадровите дела на кандидатите, и трети критерий: преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите. Именно на база тези три критерия следва да се формира общата оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, като всеки един от трите критерия следва да има отделна и самостоятелна тежест в общата оценка.
Основателни са оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразно групиране на критериите за оценяване и класиране, извършено с оспорената разпоредба от Наредбата, попадащо в противоречие с материалноправна разпоредба от по-висок ранг (чл. 192, ал. 1 от ЗСВ), което води, от своя страна, до изместване тежестта на всеки един критерий в общата оценка в противоречие с волята и целта на законодателя.
На първо място – незаконосъобразно в чл. 40, ал. 1 от Наредбата първият критерий за класиране по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ е разделен на два самостоятелни критерия: резултати от последното атестиране и резултати от проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС. На следващо място – незаконосъобразно вторият самостоятелен критерий по см. на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ – данни от кадровото дело на кандидата, е групиран в чл. 40, ал. 1 от Наредбата, наред с критерия резултати от последно атестиране и от проверки на по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС, като за двата критерия, вместо да се определи самостоятелна оценка, се определя една обща оценка. В този смисъл незаконосъобразно се поставя една обща оценка, средноаритметична на двата цифрови компонента по чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата, вместо за всеки един от трите критерия по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ да се поставя отделна оценка, а общата оценка да се формира като средноаритметично от трите самостоятелни оценки.
Като е приел, че разпоредбата на чл. 40 от Наредбата съответства на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и не є противоречи, ВАС, осмо отделение, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него ВАС, петчленен състав на първа колегия, следва да постанови друго по същество, с което да отмени по жалба на Мария Янкова Иванова-Вранеску от гр. София като незаконосъобразна поради противоречието є с разпоредба от по-висок ранг разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (приета с решение на Пленума на ВСС, обективирано в протокол № 5 от 9.02.2017 г., и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г.), ведно със законните последици. Предвид изхода от спора на жалбоподателката Мария Янкова Иванова-Вранеску следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 290 (двеста и деветдесет) лв., от които: 20 лв. – обнародване в ДВ, 70 лв. – ДТ за касационно обжалване, и 200 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, уговорено и реално заплатено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,
РЕШИ : Отменя Решение № 516 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5736/2019 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, включително и в частта му за присъдените съдебни разноски и, вместо него, постановява:
Отменя като незаконосъобразна по жалба на Мария Янкова Иванова-Вранеску от гр. София разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС, обективирано в протокол № 5 от 9.02.2017 г., и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г.
Осъжда Висшия съдебен съвет да заплати на Мария Янкова Иванова-Вранеску от гр. София, ЕГН 6808018259, съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 290 (двеста и деветдесет) лв.
Съдебното решение да се обнародва в „Държавен вестник“ на основание чл. 194 от АПК.
Решението е окончателно.
Председател: Георги Чолаков
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Милена Златкова по административно дело № 4552 от 2020 г.
Споделям като правилно приетото от петчленния състав, че граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) обуславя извод за регламентирани от законодателя три критерия (показатели), въз основа на които конкурсната комисия прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, а именно – 1. резултатите от последната атестация и от проверките от погорестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет; 2. данните от кадровите дела, и 3. преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите. Логиката на обединяването на резултатите от последната атестация и резултатите от проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет в един критерий е в това, че съгласно чл. 198, ал. 2, т. 3 ЗСВ при атестирането се вземат предвид резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, извършени през атестирания период, а при провеждане на конкурс конкурсната комисия следва да съобрази и резултатите от проверки на по-горестоящите органи на съдебната власт, както и резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, извършени след атестирания период.
Обстоятелството, че в чл. 40, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредба № 1 от 9.02.2017 г.) данните по първия критерий са разграничени в т. 1 и т. 2, а не са посочени общо, не обуславя извод за незаконосъобразност на този текст от наредбата, доколкото според мен това не противоречи на чл. 192, ал. 1 ЗСВ.
Не съм съгласна с извода на съдебния състав, че начинът на формиране на общата оценка на конкурсната комисия, регламентиран в чл. 40, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г., противоречи на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, тъй като според текста на закона за всеки един от трите критерия следва конкурсната комисия да постави отделна оценка, а общата оценка да се формира като средноаритметична от тези три оценки (1. оценка по резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет; 2. оценка на данните от кадровото досие на кандидата, и 3. оценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите).
Считам това тълкуване на текста на чл. 192, ал. 1 ЗСВ за неправилно и несъответно на точния му смисъл, т.е. противоречащо на чл. 46, ал. 1, предложение първо от Закона за нормативните актове. Законодателят в чл. 192, ал. 1 ЗСВ е изброил трите критерия, въз основа на които конкурсната комисия следва да направи обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Изискването е да се направи обща оценка на професионалните качества на кандидата въз основа на тези три критерия. Законодателят не е казал как точно да бъде формирана тази обща оценка и не е казал, че трите критерия следва да се оценяват отделно един от друг, а общата оценка да се формира като средноаритметично от тези три оценки. Тъй като в закона не е регламентиран начинът на формиране на общата оценка, то това в съответствие с делегацията в чл. 194г ЗСВ е направено в наредбата на Пленума на Висшия съдебен съвет.
С оглед изложеното не считам, че текстът на чл. 40, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. противоречи на чл. 192, ал. 1 ЗСВ. Формирането на отделна оценка по първите два критерия – резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет и данните от кадровото досие на кандидата и формирането на отделна оценка на резултатите от извършената от конкурсната комисия преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от нея самата и представени от кандидатите, е логически обосновано с това, че оценката по първите два критерия се поставя на базата на данните, съдържащи се в представените на комисията документи, т.е. документи, неизготвени от нея, а втората оценка се поставя въз основа на резултата от извършена от самата комисия, проверка и преценка на конкретни дела, вкл. по критериите, посочени в чл. 198, ал. 1 ЗСВ. Както вече беше посочено по-горе, доколкото в чл. 192, ал. 1 ЗСВ законодателят не е казал как конкретно следва да се формира оценката на конкурсната комисия, като се съобразят посочените три критерия, то това разграничение в наредбата на критериите, свързани с проверка по представените документи, и критерия, свързан със собствена на комисията преценка за работата и уменията на кандидата, не му противоречи.
По така изложените съображения считам, че чл. 40 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. не е незаконосъобразен, тъй като не противоречи на чл. 192, ал. 1 ЗСВ.
Съдия: Милена Златкова