Решение № 8272 от 7 юли 2021 г. по административно дело № 9104 от 2020 г.

РЕШЕНИЕ № 8272 от 7 юли 2021 г. по административно дело № 9104 от 2020 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав: председател: Таня Радкова, членове: Захаринка Тодорова, Анна Димитрова, Даниела Мавродиева, Диана Петкова при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Даниела Мавродиева по адм. дело № 9104/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет (МС) на Република България (РБ) със седалище в гр. София, бул. Дондуков № 1, представлявано от министър-председателя, чрез процесуален представител – правен съветник Б. Джурин, срещу Решение № 3288 от 4.03.2020 г., постановено по адм. дело № 3535/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, с което по жалба на ЕТ „Зоров“-91 – Д. Зоров“, със седалище в гр. София; район „Искър“, (адрес), административна сграда – Пършевица, представлявано от Д. Зоров, „Ню Проджектс Консулт“ – ЕООД, с (ЕИК), със седалище в гр. София, (адрес), представлявано от управителя М. Рашева, „София-плод“ – ООД, (ЕИК), със седалище в гр. София, (адрес), представлявано от управителя М. Рашева, „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, (ЕИК), със седалище в гр. Хасково, (адрес), представлявано от управителя Г. Георгиев, и „Чех – Й. Новосад“, (ЕИК), със седалище в гр. Велико Търново, (адрес), представлявано от управителите Й. Новосад и П. Пенчев, са отменени § 1 от Постановление № 32 на Министерския съвет от 22.02.2019 г., чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4, т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7, т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал. 1, ал. 2, чл. 13, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8, т. 9, чл. 14, ал. 4, т. 4, чл. 14, ал. 5, т. 2, т. 6, т. 7, 8 и 9, чл. 14, ал. 7, чл. 15, чл. 15а,, чл. 15б, чл. 15в, чл. 18, ал. 2, т. 3, чл. 18, ал. 3, т. 6, чл. 19, ал. 1, чл. 19, ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2 и § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ (НУРПСППЗММПУЗ/Наредбата), буква „А“, буква „А“, т. 3, буква „В“, буква „В“, т. 3 от раздел I в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „Д“, т. 1, т. 3, буква „Е“, т. 1 от раздел II в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“, приети с Постановление № 32 на Министерския съвет от 22.02.2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ (ПМС № 32), § 21, § 22, § 23 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 32 на Министерския съвет от 22.02.2019 г. С решението е отменено по жалба на ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“, „Ню Проджектс Консулт“ – ЕООД, „София-плод“ – ООД, „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, „Чех – Й. Новосад“ – ООД и Постановление № 38 на Министерския съвет от 1.03.2019 г. за изменение на Постановление № 32 на Министерския съвет от 22.02.2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ (ПМС № 38). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 АПК. Счита, че двете постановления са приети от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на нормативно установената процедура, като не са допуснати сочените от първоинстанционния съдебен състав нарушения на Закона за нормативните актове (ЗНА) и на принципите, залегнали в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Излага съображения за немотивираност на обжалвания съдебен акт и неправилност на констатацията, че измененията, имплементирани в окончателно приетия вариант на ПМС № 32 спрямо публикувания за обществено обсъждане проект, са съществени, а не само редакционни. В тази връзка твърди, че съдът неправилно не е изложил аргументи по всеки един текст. По същество мотивира становище, че всички установени несъответствия са от редакционен характер или прецизиращи съответния текст. Така в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 са конкретизирани правомощията на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), като изменението на т. 1 от посочения нормативен текст е продиктувано от предложенията за създаване на новите чл. 15а и чл. 15б. В чл. 4, ал. 4, т. 4 думата „изпълнители“ е заменена със „заявители“, което отново е редакционна промяна, а новата т. 9 установява правомощие на ДФЗ да определя доставките за учебната година, което е в съответствие с останалата регламентация, и по-специално с чл. 15. Намира, че нормите на чл. 5, ал. 5, т. 6, 7 и 8 от окончателно приетия текст на закона за изменение и допълнение не се отличават като съдържание от публикувания проект, поради което и по отношение на тяхното приемане не се установява нарушение на процедурните правила. Член 6 също отразява и напълно съответства на предвиденото в проекта, а измененията в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 са редакционни, тъй като кореспондират с други правни норми от проекта. Изменението на чл. 10, ал. 3 не е било предвидено с проекта, но е продиктувано от правото на ЕС (ПЕС) и постъпилите становища вследствие на проведеното обществено обсъждане. Последното важи и за чл. 11. По отношение на чл. 13 твърди, че предвидените текстове на ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 са обективирани в съдържанието на чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в и чл. 13г, което представлява редакционна промяна. Измененията на оспорените разпоредби от чл. 14 и чл. 15, чл. 15а – чл. 15б са редакционни и несъществени, а част от тях са резултат от постъпилите становища. По отношение на чл. 18 и чл. 19 сочи, че макар да не са съществували в предварително обявения проект, нормите са уточняващи и по тази причина не са приети в нарушение на правилата на ЗНА и АПК. А промяната в приложение № 6 е чисто техническа, поради което допустима.

Намира, че приложеният 14-дневен срок за предложения и становища по чл. 26, ал. 4 ЗНА е обоснован, тъй като, в противоречие с приетото от първоинстанционния състав на ВАС, е налице „изключителен случай“ по смисъла на посочената разпоредба. Намаляването на срока от 30 на 14 дни е вследствие на необходимостта от гарантиране на ефективното и ефикасното управление на схемата през текущата учебна година. В тази връзка излага, че според предписанието на чл. 13, ал. 4 от действащата до изменението Наредба заявителите подават предложения от 10 до 30 април, като след изтичането на този срок и до 10 май учебните заведения провеждат класиране. Съгласно приложимата редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредбата заявленията за одобрение се подават до изпълнителния директор на ДФЗ в срок от 15 май до 15 юни. Следователно най-късно до 31 март е следвало да бъдат публикувани измененията, за да може директорите на учебните заведения да се запознаят своевременно с тях и да имат готовност да ги прилагат. Съкращаването на срока е свързано и с предвиденото изменение на чл. 15, ал. 3 от Наредбата. Счита за неправилни изводите на тричленния състав на ВАС за противоречие на оспорените разпоредби с норми от европейското законодателство в сферата, тъй като на практика предвидените изменения въвеждат изискуемите обективни критерии за подбор на кандидатите за доставчици по схемите. Моли съда да отмени съдебното решение и да се произнесе по същество с краен съдебен акт, с който да отхвърли жалбите срещу оспорените пред тричленния състав на ВАС разпоредби от Наредбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът – ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“, в писмен отговор, подаден чрез адв. В. Чернев от АК – Враца, оспорва касационната жалба на МС на РБ. С отричащи основателността є доводи моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представя списък.

Ответникът – „София-плод“ – ООД, в писмен отговор, оспорва касационната жалба на МС на РБ. С отричащи основателността є доводи моли обжалваното решение да се остави в сила.

Ответникът – „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, в писмено становище, подадено чрез юрк. Н. Зарева-Ванчева, прави възражение за недопустимост на касационната жалба на МС на РБ. В писмен отговор, подаден чрез адв. В. Чернев от АК – Враца, отрича основателността на касационната жалба и по подробно изложените съображения моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за юрк. Н. Зарева-Ванчева и за адвокатско възнаграждение на адв. В. Чернев.

Ответникът – „Чех – Й. Новосад“ – ООД, в писмен отговор, подаден чрез адв. В. Димитрова от АК – Велико Търново, оспорва касационната жалба на МС на РБ. С отричащи основателността є доводи моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът – „Рудес“ – ЕООД, (ЕИК), със седалище в (населено място), представлявано от управителя Д. Ножкова, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, проведено по делото, не се явява и не се представлява.

Ответникът – „Лалев Комерс 08“ – ООД, с (ЕИК), със седалище в гр. Пловдив, представлявано от управителите С. Лалева и Ж. Лалев, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, проведено по делото, не се явява и не се представлява.

Ответникът – „М-ви Фрукт“ – ЕООД, с (ЕИК), със седалище в гр. София, представлявано от управителя М. Дойчев, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, проведено по делото, не се явява и не се представлява.

Ответникът – „Сибота“ – ЕООД, с (ЕИК), със седалище в гр. Пловдив, представлявано от управителя С. Чолаков, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, проведено по делото, не се явява и не се представлява.

Ответникът – „Анастасов 2“ – ООД, с (ЕИК), със седалище в гр. София, представлявано от управителите Н. Анастасов и С. Анастасов, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, проведено по делото, не се явява и не се представлява.

Ответникът – „Шогун“ – ЕООД, с (ЕИК), със седалище в гр. Русе, представлявано от управителя В. Славова, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, проведено по делото, не се явява и не се представлява.

Ответникът – „Ню Прод жектс Консулт“ – ЕООД, чрез управителя М. Рашева оспорва касационната жалба на МС на РБ. С отричащи основателността є доводи моли обжалваното решение да се остави в сила.

Ответникът – „Дойчев МТВ“, с (ЕИК), със седалище в гр. Сливен, представлявано от И. Дойчев, не ангажира становище по подадената касационна жалба. В открито съдебно заседание, проведено по делото, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“, „Ню Проджектс Консулт“ – ЕООД, „София-плод“ – ООД, „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, „Чех – Й. Новосад“ – ООД, § 1 от Постановление № 32 на Министерския съвет от 22.02.2019 г., чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4, т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7, т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал. 1, ал. 2, чл. 13, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8, т. 9, чл. 14, ал. 4, т. 4, чл. 14, ал. 5, т. 2, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, чл. 14, ал. 7, чл. 15, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 18, ал. 2, т. 3, чл. 18, ал. 3, т. 6, чл. 19, ал. 1, чл. 19, ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредбата, буква „А“, буква „А“, т. 3, буква „В“, буква „В“, т. 3 от раздел I в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „Д“, т. 1, т. 3, буква „Е“, т. 1 от раздел II в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“, приети с ПМС № 32, § 21, § 22, § 23 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 32 на Министерския съвет от 22.02.2019 г. С решението е отменено по жалба на ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“, „Ню Проджектс Консулт“ – ЕООД, „София-плод“ – ООД, „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, „Чех – Й. Новосад“ – ООД, и ПМС № 38 за изменение на ПМС № 32 за изменение и допълнение на Наредбата.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съдебен състав е установил от фактическа страна, че Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ е приета с ПМС № 251 от 27.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 77 от 4.10.2016 г., в сила от 4.10.2016 г.

На 11.02.2019 г. с писмо вх. № 104.08-6 от същата дата до главния секретар на МС е изпратен доклад на министъра на земеделието, храните и горите ведно с проект на постановление за изменение на Наредбата. Към писмото са приложени и следните документи: частична предварителна оценка на въздействието, становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС, финансова обосновка, справка за отразяване на постъпилите становища по реда на чл. 32 – 34 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация (УПМСНА), постъпилите становища по реда на чл. 32 – 34 УПМСНА, справка за отразяване на получените предложения и становища от проведената обществена консултация, получени становища и предложения от проведената обществена консултация, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване, електронен носител.

Проектът на постановлението, заедно с проекта на доклад (мотиви), частична предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС са били публикувани на интернет страницата на МЗХГ и на Портала за обществени консултации (ПОК) на 15.01.2019 г. със срок от 14 дни за провеждане на обществена консултация до 28.01.2019 г. В доклада са изложени съображения за прилагането на по-краткия срок по чл. 26, ал. 4 ЗНА.

На страниците на МЗХГ и ПОК е била публикувана справка за отразяване на постъпилите становища и предложения от проведената обществена консултация на проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата. От справката е видно, че проектът е съгласуван с Администрация на МС, дирекция „Правна“, заместник министър-председателя, заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика, заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министъра на отбраната, заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министъра на външните работи, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на труда и социалната политика, министъра на правосъдието, министъра на образованието и науката, министъра на здравеопазването, министъра на културата, министъра на околната среда и водите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на икономиката, министъра на енергетиката, министъра на туризма, министъра на младежта и спорта.

С т. 18 от Протокол № 7 от проведено на 13.02.2019 г. заседание на МС е взето решение за приемане на проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата съобразно направените изменения, допълнения и уточнения. Указано е на вносителя да подготви окончателния текст на постановлението.

В изпълнение на решението по т. 18 от Протокол № 7 от заседанието на МС на 13.02.2019 г. с писмо вх. № към вх. № 104.08- 6/19.02.2019 г. е изпратен окончателният текст на Постановлението. След като последният е удостоверен от министър-председателя, препис от приетото постановление е изпратено за обнародване в „Държавен вестник“ с писмо от 22.02.2019 г.

С доклад вх. № 102.57.2/27.02.2019 г. заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика е внесъл за разглеждане от МС проект на постановление на МС за изменение на § 23 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ПМС № 32. В доклада са изложени мотиви защо се предлага проектът.

Проектът за изменение на ПМС № 32 е приет на заседание на МС, проведено на 27.02.2019 г., с т. 40 от протокол № 9. При така установената фактическа обстановка тричленният състав на Върховния административен съд е стигнал до извод, че оспорените подзаконови нормативни актове са издадени от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията, визирани в чл. 75, ал. 3, 78, ал. 1, т. 1, чл. 78, ал. 2 АПК, чл. 34, т. 2, чл. 35 и чл. 37, ал. 1 ЗНА. Приел е, че при издаването на ПМС № 32 са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на доводите в първоинстанционната жалба съдебният състав е счел, че в случая не е обосновано извършването на цялостна предварителна оценка, поради което правилно към доклада е приложена частична такава. Установил е, че изискването за публикуване на проекта и документите към него на страницата на вносителя и на ПОК е спазено, но предвид съществените изменения, които е претърпял същият, неправилно не е публикуван повторно. При съпоставка на обнародваните текстове от Наредбата и публикувания проект съдът е установил съществени разлики в следните разпоредби: чл. 4, чл. 6, чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 15а, чл. 15б, чл. 18, чл. 19 и приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, т. е. в почти всички предложени за изменение текстове. Нормите на чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в и чл. 13г изобщо не са се съдържали в проекта, но са част от обнародваните промени. Заключил е, че много малка част от различията са с чисто редакционен характер. Тези констатации са послужили като аргумент за извода за несъобразяване с правилото на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Поради предоставения 14-дневен срок за становища и възражения, вместо нормативно установения 30-дневен такъв, и при липса на обоснован „изключителен случай“ по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗНА съдът е приел, че е нарушено и изискването за определената в закона продължителност на обществените консултации. Наред с това не е спазено и процедурното изискване за съгласуване с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Прието е за основателно възражението на жалбоподателите, че е било налице подобно задължение, тъй като проектът е свързан с правомощия на общините, което е предпоставка за възникването му. По тези съображения тричленният състав на ВАС е стигнал до извод за незаконосъобразност на измененията, приети с ПМС № 32.

По отношение на тези, извършени с ПМС № 38, е възприел аналогичен краен извод. Установил е, че доколкото проектът и нормативно установените приложения към него не са публикувани на страницата на вносителя на проекта и на ПОК, а частична предварителна оценка на въздействието изобщо липсва, е налице самостоятелно основание за отмяна, поради несъобразяване с предвидената в чл. 26, ал. 2 ЗНА процедура.

Съдът е извел извод за несъответствие на оспорените текстове от Наредбата с нормативни актове от по-висока степен, тъй като същите противоречат на актове от европейското законодателство, изискващи въвеждането на обективни критерии, по които да се провежда изборът на заявители по схемите.

По изложените съображения тричленният състав на ВАС, пето отделение, е уважил подадените жалби и е отменил оспорените с тях нормативни разпоредби.

Решението е валидно, но частично недопустимо. В допустимата му част същото е правилно.

При извършена от Върховния административен съд служебна проверка за допустимост на основание чл. 218, ал. 1 АПК намира, че обжалваното съдебно решение в частта, в която са отменени разпоредбите на чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“, е недопустимо. Наличието на порок по чл. 209, т. 2 АПК обосновава неговото обезсилване, оставяне без разглеждане на подадените жалби и прекратяване на производството в тази част. Съображенията на касационната инстанция за това са следните:

Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, е образувано на основание чл. 185 и сл. от АПК по жалби на ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“, „Ню Проджектс Консулт“ – ЕООД, „София-плод“ – ООД, „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, и „Чех – Й. Новосад“ – ООД. Видно от съдържанието на подадените жалби дружествата са сезирали ВАС с искане за отмяна на двете постановления – ПМС № 32 и ПМС № 38, с които се изменя и допълва Наредбата. Доколкото има съществена разлика между постановленията на Министерския съвет в качеството си на обективиращи волята на колегиалния орган за изменение/допълнение на съответния нормативен акт актове и правилата, съдържащи се в самия нормативен акт, съдът правилно е определил обхвата на правния спор, като е посочил съответните разпоредби, предмет на измененията с ПМС № 32 и ПМС № 38, а именно – чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4, т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7, т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал. 1, ал. 2, чл. 13, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8, т. 9, чл. 14, ал. 4, т. 4, чл. 14, ал. 5, т. 2, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, чл. 14, ал. 7, чл. 15, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 18, ал. 2, т. 3, чл. 18, ал. 3, т. 6, чл. 19, ал. 1, чл. 19, ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредбата, буква „А“, буква „А“, т. 3, буква „В“, буква „В“, т. 3 от раздел I в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „Д“, т. 1, т. 3, буква „Е“, т. 1 от раздел II в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“, § 21, § 22 и § 23 от ПМС № 32.

При служебна справка относно действащата редакция на оспорените разпоредби, предмет на производството, настоящият състав на Върховния административен съд установи, че с ПМС № 125 от 15 юни 2020 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19 юни 2020 г., в сила от 19.06.2020 г., е допълнена и изменена Наредбата. Тези изменения касаят и част от оспорените разпоредби в настоящото производство. Така чл. 4, ал. 5, т. 8, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 вече не са част от действащото право – някои са изрично отменени, други не присъстват в обнародваните текстове на измененията, съответно са отпаднали от обективното законодателство. Изразът „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ след измененията не се съдържа в нито един текст от Наредбата. Логично, същият не се съдържа и в посочените в ПМС № 32 разпоредби, а именно – чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1, т. 8 от ДР на Наредбата.

Текстовете на чл. 4, ал. 4, т. 1 и т. 9, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2, § 1, т. 3 пък са със съвсем различно смислово съдържание от това, което са имали в приложимата си към момента на иницииране на оспорването от жалбоподателите редакция. Единствено чл. 4, ал. 4, т. 4 и ал. 5, т. 6 и т. 7, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2 са с изменения от редакционен характер.

Към момента на постановяването на обжалваното съдебно решение на тричленния състав на ВАС цитираните изменения не са били приети, но в един по-късен момент – към датата на приключването на устните състезания пред касационния съд, 18.03.2021 г., оспорените разпоредби вече не са съществували в правния мир. Изменението на правните норми е такова въздействие върху тяхното съдържание, което прекратява обективното им съществуване. Ирелевантен е характерът на изменението – дали същото е с чисто редакционен характер, дали изменената норма съответства напълно или частично с изменяната, или съществено променя предписанието є – във всички случаи тя престава да съществува, а на нейно място започва да действа новата, изменена, разпоредба, която на свое собствено основание подлежи на самостоятелно оспорване по реда на раздел ІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ от глава десета от АПК. В този смисъл оспорването срещу изменени или отменени разпоредби, независимо от характера на изменението, е недопустимо, както приема Върховният административен съд в своята константна съдебна практика по аналогични правни спорове (виж например: Решение № 8982 от 7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3481/2020 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 5419 от 08.05.2020 г., постановено по адм. дело № 14384/2019 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 1483 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 6344/2015 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 1633 от 9.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10404/2020 г., петчленен състав на ВАС, и др.). Вярно е, че чл. 187, ал. 1 АПК установява безсрочност на оспорването. Вярно е обаче и че посочената норма е приложима единствено към действащи към момента на постановяване на съдебното решение нормативни актове, а не към отменени или изменени такива, които вече не са част от действащото право.

В изпълнение на нормативно установеното си задължение да следи през цялото производство за наличието на пряк и непосредствен правен интерес от търсената правна защита настоящата касационна инстанция намира, че предвид последвалата отмяна и изменение на част от оспорените разпоредби от Наредбата, в сила от 19 юни 2020 г., е отпаднал частично и интересът на жалбоподателите от оспорването. Последният е пряко свързан с възможността от уважаването на жалбата да настъпят благоприятни правни последици в сферата на обжалващите. В хипотеза на оспорване на нормативен акт интересът на жалбоподателя се състои в премахването на този акт от действащото право, като предвид нормата на чл. 195, ал. 1 АПК отмяната действа занапред. Такъв резултат е немислим при вече изменени или отменени разпоредби, тъй като в подобна хипотеза не е налице годен предмет на съдебен контрол по реда на чл. 185 и сл. АПК.

Изложеното налага обезсилване на решението на тричленния състав на ВАС в частта, в която съдът се е произнесъл по законосъобразността на засегнати от последващото изменение разпоредби от Наредбата.

Първоинстанционните жалби в частта им относно оспорването на съответните разпоредби следва да се оставят без разглеждане, а производството в тази част – да се прекрати. Съображенията на касационния жалбоподател, касаещи законосъобразността на тези разпоредби по същество, предвид недопустимостта на решението на съда в тази част, не следва да са предмет на анализ от касационната инстанция и няма да бъдат обсъждани в изложението.

В останалата си част решението е допустимо и правилно.

В частта, в която са отменени незасегнатите от изменението разпоредби, а именно – чл. 9, ал. 4, чл. 11, ал. 2, чл. 14, ал. 4, т. 4 и ал. 5, т. 2, т. 6 и т. 7, чл. 14, ал. 7 и буква „А“, буква „А“, т. 3, буква „В“, буква „В“, т. 3 от раздел I в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „Д“, т. 1, т. 3, буква „Е“, т. 1 от раздел II в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от Наредбата и § 21, § 22 и § 23 от ПМС № 32, съдът е постановил съответстващо на материалния закон решение. Доколкото изводите му се подкрепят от представената по делото доказателствена съвкупност, същото е и обосновано.

Не е спорно между страните, че оспорените разпоредби са част от съдържанието на подзаконов нормативен акт. Спорно е дали при приемането на измененията, направени с ПМС № 32 и № 38, е спазена предвидената в ЗНА процедура.

Издаването на нормативни актове включва провеждане на обществени консултации с граждани и организации (ал. 2), което се осъществява чрез публикуване на интернет страницата на съставителя на проекта (и ПОК – когато същият е орган на изпълнителната власт, какъвто е случаят), като срокът за предложения и становища по арг. от ал. 4 е не по-кратък от 30 дни. Предвиденото в същата алинея изключение, при което е допустимо намаляването на този срок до 14 дни, касае възникването на „изключителен случай“ и следва да е надлежно обосновано в мотивите, респ. в доклада. Следващата стъпка от нормативно установената процедура е публикуването по реда на чл. 26, ал. 5 ЗНА на справка с постъпилите предложения и обосновка за неприетите такива. След това, както предвижда чл. 27 ЗНА, проектът заедно с предварителната оценка за въздействието се изпращат за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат, както и на НСОРБ, ако проектът е свързан с правомощия на общините, и едва след извършване на това процедурно действие проектът се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган заедно с доклада и предварителната оценка.

Съобразяването на всички тези правила при приемането на нормативните актове е от съществено значение, тъй като гарантира спазването на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, заложени в чл. 26, ал. 1 ЗНА.

Точно поради тази причина нарушаването на предвидената процедура винаги е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на приетия акт. В този смисъл е еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд (виж например: Решение № 13391 от 7.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9610/2017 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 12363 от 7.10.2020 г., постановено по адм. дело № 8982/2020 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 959 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6752/2016 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 8962 от 7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1654/2020 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 9198 от 12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3024/2017 г., петчленен състав на ВАС, и др.).

От доказателствата по делото е видно, че при приемането на ПМС № 32 не е спазено изискването за осигуряване на пълния 30-дневен срок за обществени консултации по предложения за приемане проект за изменение и допълнение на Наредбата. Чрез императивното изискване на чл. 26, ал. 4 ЗНА е гарантирано участието на обществеността във важния процес по издаване на актове, регулиращи тяхното поведение. Подзаконовата нормативна законодателна дейност е конституционно установено правомощие на изпълнителната власт, което се осъществява в публичен интерес (арг.: чл. 115 от Конституцията на Република България (КРБ), и се подчинява на общите принципи на равенство, законност, достъпност, публичност и прозрачност. Поради високата обществена значимост на този процес е недопустимо необоснованото осуетяване на възможностите за участие на заинтересованите физически, юридически лица и организации в процедура по формиране на волята за изменение на съответните правила. А е безспорно, че намаляването на предвидения в закона срок наполовина е такова ограничаване.

Вярно е, че нормата на чл. 26, ал. 4 ЗНА установява изключение от правилото за прилагане на пълния 30-дневен срок и допуска периодът на обществените консултации да бъде само 14 дни. Тази хипотеза обаче е допустима единствено при наличието на „изключителен случай“. Такъв не е обоснован в случая. Видно от доказателствата по делото обосновката за приложението на по-краткия срок се изчерпва със следните две изречения: „Прилагането на тази разпоредба, определяща по-кратък срок, произтича от необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасно управление на схемата през текущата учебна година. С цел осигуряване на ритмичност на доставките директорите на учебните заведения ще имат възможност да направят нов избор на доставчик при отмяна на акта за одобрение, както и при отказ на одобрение от ДФ „Земеделие“.“ От тази формулировка не става ясно как по-дългият с 16 дни срок ще попречи на преследваните цели. Аргументи за това са посочени с касационната жалба, което е недопустимо и не санира констатирания пропуск. За прецизност касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че и от тях също не следва извод за наличие на „изключителен случай“. Проектът заедно с документите към него са били на разположение за становища и възражения в периода от 15.01.2019 г. до 28.01.2019 г. Ако беше спазен 30-дневният срок, публикацията щеше да бъде отворена за становища на страниците на МЗХГ и ПОК до 13.02.2019 г. Съображенията на касатора, че при спазването му ще се осуети възможността за публикуване на измененията до 31 март 2019 г., са неоснователни и не следват от наличните данни по делото, както и от приложимата нормативна регламентация на процесните обществени отношения. Не са представени, освен това, доказателства за основателност на твърденията, че при спазване на пълния срок от 30 дни директорите на учебните заведения няма да могат да се запознаят своевременно със съдържанието на предлаганите изменения, каквито са твърденията в жалбата.

Следователно и с оглед изложеното тричленният състав на ВАС, пето отделение, правилно е приел, че с нарушаването на императивното правило на чл. 26, ал. 4 ЗНА е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на приетите със засегнатия от нарушението акт изменения. Предвид самостоятелния характер на § 21, § 22 и § 23, обуславящ тяхната годност за съдебен контрол по реда на чл. 75 и сл. АПК, и неспазената процедура по издаването на акта, в който е обективирана волята за приемането им (ПМС № 32), следва, че същите, както първоинстанционният съдебен състав правилно е установил, подлежат на съдебна отмяна като незаконосъобразни.

За пълнота следва да се посочи, че по отношение на по-голямата част от обнародваните изменения е налице още едно основание, обуславящо тяхната незаконосъобразност и потвърждаваща извода на съда за необходимост от отмяна.

Съпоставката между съдържанието на разпоредбите на чл. 9, ал. 4, чл. 14, ал. 5, т. 2 и т. 7 от проекта, публикуван на страниците на МЗХГ и ПОК, и това на обнародваните текстове води до извод, че горепосочените разпоредби са със съвсем различно смислово съдържание от проекта. Според предвиденото с проекта изменение на чл. 9, ал. 4 от Наредбата се въвежда замяна на думите „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (обн., ДВ, бр. 73 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2012 г. и бр. 85 от 2015 г.).“ с „Наредба № 8 от 4 декември 2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (обн., ДВ, бр. 104 от 2018 г.) (Наредба № 8 от 2018 г.)“. В обнародваното изменение текстът на чл. 9, ал. 4 от Наредбата е добил следното съдържание: „Плодовете и зеленчуците се съхраняват и подготвят в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, и се доставят в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 852/2004“ (ОВ, L 139 от 30 април 2004 г.), на Наредба № 37 от 2009 г. за здравословно хранене на учениците (ДВ, бр. 63 от 2009 г.), на Наредба № 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения (ДВ, бр. 65 от 2011 г.) и на Наредба № 8 от 2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (ДВ, бр. 104 от 2018 г.), наричана по-нататък „Наредба № 8 от 2018 г.“. Преди изменението чл. 9, ал. 4 е гласял следното: „Плодовете и зеленчуците се съхраняват, подготвят и предоставят на децата и учениците в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 852/2004“ (ОВ, L 139 от 30 април 2004 г.), на Наредба № 37 от 2009 г. за здравословно хранене на учениците (ДВ, бр. 63 от 2009 г.), на Наредба № 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения (ДВ, бр. 65 от 2011 г.) и на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (обн., ДВ, бр. 73 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2012 г. и бр. 85 от 2015 г.). Очевидно е, че освен изменението в наименованието е добавено и изискване за съхраняване и подготвяне на плодовете и зеленчуците в обекти, регистрирани по Закона за храните (ЗХ). Такова допълнително изискване безспорно същностно изменя нормата, а доколкото не е предвидено в проекта и не е било подложено на обществено обсъждане, е незаконосъобразно. Същностно е изменението и в чл. 15, ал. 5, т. 2 и т. 7, доколкото в проекта изобщо не е предвиждано такова.

С оглед обезпечаване правото на възражение на засегнатите лица трябва или компетентният орган да приеме проекта такъв, какъвто е бил публикуван, или да отложи решението си до изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. ЗНА при всяко направено предложение за изменение в проект. Обратното би позволило на органа по своя преценка да публикува проект за обсъждане и впоследствие да приеме съвсем друг вариант на окончателния текст, което е в пряко противоречие с цитираната регламентация и принципите, визирани в чл. 26 ЗНА. Необходимостта от повторно публикуване е обусловена от различното съдържание на нормативните правила, които се предлагат за приемане. В този смисъл е съдебната практика на петчленните състави на ВАС (виж например: Решение № 5921 от 12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13776/2016 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 6767 от 4.06.2020 г., постановено по адм. дело № 9810/2019 г., петчленен състав на ВАС, и др.). Като е приел измененията, без да ги подложи на повторно обществено обсъждане, предвид същностните изменения в текстовете, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Освен горните нарушения, както тричленният състав на ВАС, пето отделение, правилно е приел, проектът, в противоречие с чл. 27, ал. 1 ЗНА, не е изпратен на НСОРБ. Доколкото същият предвижда правомощия за общините, е било налице такова задължение. Неизпълнението му допълнително опорочава проведената процедура по ЗНА. Изложеното налага отмяна на текстовете, приети с ПМС № 32, тъй като процедурата по приемането му е била съществено нарушена. Съдът е обосновал правилни изводи в тази насока, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Споделят се мотивите на тричленния състав и по отношение на незаконосъобразността на измененията, приети с ПМС № 38. Не е спорно между страните, че издаването на посоченото постановление не е предхождано от публикации на страниците на съставителя на проекта и ПОК, както и не съдържа частична предварителна оценка на въздействието. Това е в пряко противоречие с правилата на ЗНА относно издаването на подзаконовите нормативни актове, тъй като законът императивно задължава компетентните органи да проведат обществени консултации с оглед спазването на принципите за публичност, откритост и прозрачност и да съставят частична предварителна оценка на въздействието. Като не е сторил това, издателят на акта е допуснал съществено нарушение на процедурните правила, което прави приетите изменения незаконосъобразни на самостоятелно основание. Поради констатираните нарушения на процедурата по издаването на оспорените нормативни разпоредби, предмет на изменение с ПМС № 32 и № 38, анализът на съответствието им с материалния закон е безпредметен. Това прави и съображенията на касатора в тази връзка ирелевантни.

Предвид наведеното от касатора възражение за необоснованост на решението касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в тази част първоинстанционният съдебен състав е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на производството, като е обосновал решаващите си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на ангажираната доказателствена съвкупност, при вярно установена фактическа обстановка и приложение на относимите законови разпоредби обжалваното решение се явява обосновано.

Следователно, като е отменил чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“, § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, като подадените първоинстанциони жалби в тези им части бъдат оставени без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. Като е отменил разпоредбите на чл. 9, ал. 4, чл. 11, ал. 2, чл. 14, ал. 4, т. 4 и ал. 5, т. 2, т. 6 и т. 7, чл. 14, ал. 7 и буква „А“, буква „А“, т. 3, буква „В“, буква „В“, т. 3 от раздел I в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, буква „Д“, т. 1, т. 3, буква „Е“, т. 1 от раздел II в приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от Наредбата, е постановил правилно и обосновано съдебно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направените от процесуалните представители на ответниците по касационната жалба искания за присъждане на разноски Министерският съвет на Република България следва да бъде осъден да заплати такива, както следва: 540,00 (петстотин и четиридесет) лева на ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 1000,00 (хиляда) лева на „Чех – Й. Новосад“ – ООД, представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство, и 100,00 (сто) лева на „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия,

РЕШИ : Обезсилва Решение № 3288 от 4.03.2020 г., постановено по адм. дело № 3535/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, в частта, в която са отменени чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“, и вместо него постановява:

Оставя без разглеждане жалбата на ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“ срещу разпоредбите на чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“.

Прекратява производството в тази част. Оставя без разглеждане жалбата на „Ню Проджектс Консулт“ – ЕООД, срещу разпоредбите на чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“.

Прекратява производството в тази част. Оставя без разглеждане жалбата на „Софияплод“ – ООД, срещу разпоредбите на чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“.

Прекратява производството в тази част. Оставя без разглеждане жалбата на „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, срещу разпоредбите на чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“.

Прекратява производството в тази част. Оставя без разглеждане жалбата на „Чех – Й. Новосад“ – ООД, срещу разпоредбите на чл. 4, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 9, чл. 4, ал. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 13а, чл. 13б, чл. 13в, чл. 13г, чл. 14, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 17, буква „а“, т. 21, чл. 14, ал. 3, т. 8 и т. 9, чл. 14, ал. 5, т. 8 и т. 9, чл. 15, ал. 1, чл. 15а, чл. 15б, чл. 15в, чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 20, ал. 2, буква „А“, буква „В“, буква „Г“, т. 1, буква „Е“, т. 1 от приложение № 7 към чл. 17, ал. 3 и чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 11а, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 3, чл. 18, ал. 3, т. 8, § 1 от ДР, т. 8 – относно израза „Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици“ се заменят с „Наредба № 8 от 2018 г.“ и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“.

Прекратява производството в тази част. Оставя в сила Решение № 3288 от 4.03.2020 г., постановено по адм. дело № 3535/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, в останалата му част.

Осъжда Министерския съвет със седалище в гр. София, бул. Дондуков № 1, да заплати на ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров“ разноски в размер 540,00 (петстотин и четиридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Осъжда Министерския съвет със седалище в гр. София, бул. Дондуков № 1, да заплати на „Чех – Й. Новосад“ – ООД, разноски в размер 1000,00 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Осъжда Министерския съвет, бул. Дондуков № 1, да заплати на „Млечни продукти Тракия“ – ЕООД, разноски в размер 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: Георги Чолаков