Определение По смисъла на това решение се прилагат следните дефиниции:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

По смисъла на това решение се прилагат следните дефиниции:

Прогресивно тлеене означава екзотермично окисляване, което не е придружено от горене, което се саморазмножава, т.е. независимо от източника на запалване. Тя може да бъде или да не бъде придружена от нажежаема жичка.

Забележка: На практика бе установено, че обикновено има ясно разграничение между материали, които могат да се овъгляват под влиянието на източника на запалване, но които не се разпространяват по-нататък (непрогресивни) и такива, при които тлеенето се развива в степен и се разпространява (прогресивно).

Принципът е да се подложи композиция от тапицерски материали, подредени така, че да представляват в стилизирана форма шарнирната връзка между седалката и повърхността на облегалката (или седалката и ръката) на два източника на запалване, единият от които е тлееща цигара, а другият - пламтящ източник, близък до топлината на изгаряне на кибритена клечка.

4.1 Изпитвателен стенд

4.1.1 Подходящ изпитвателен стенд е показан на фигури 1 и 2. Той се състои от две правоъгълни рамки, свързани една към друга и способни да бъдат заключени под прав ъгъл една спрямо друга.

Рамките трябва да са изработени от номинална плоска щанга от стомана с размери 25 mm x 3 mm и да държат надеждно разгънати стоманени платформи, разположени на 6 ± 1 mm под горния ръб на рамките.

Забележка: Не размерът на отвора на разгънатата стомана е критичен, а размерът на отвор по диагоналите приблизително 28 mm x 6 mm се счита за подходящ. 4.1.2 Вътрешната ширина и височина на задната рамка трябва да бъдат 450 ± 2 mm x 300 ± 2 mm, а ширината и дълбочината на основната рамка 450 ± 2 mm x 150 ± 2 mm. Около разгънатата стомана може да се използва стандартен ръб, за да се осигури защита и по-голяма твърдост.

4.1.3 Страните на рамката трябва да се простират отвъд задната част на всяка рамка, за да осигуряват отворите на пантите и да формират задните крака. Прътът на пантата трябва да бъде от стомана с номинален диаметър 10 mm, непрекъсната през задната част на платформата, а оста му 22,5 ± 0,5 mm извън задната част на всяка рамка.

4.1.4 Рамките трябва да могат да се заключват под прав ъгъл с болт или щифт през всяка двойка елементи, образуващи задните крака. Предните крака могат да бъдат заварени през предните ъгли на основната рамка. Височината на краката трябва да бъде такава, че да оставя празно пространство с височина не минимум 50 mm между основната рамка и опорната повърхност.

4.1.5 За целите на изпитанията съоръжението се разполага в постановката (вж. точка 7.1.1) и изпитанието се провежда в среда, в която по същество няма течение, което позволява достатъчно подаване на въздух.

4.2 Източник на димящата цигара

4.2.1 Необходима е необработена цигара, отговаряща на следните изисквания:

дължина 70 ± 4 mm диаметър 8 ± 0,5 mm маса 0,95 ± 0,15 g скорост на тлеене 11 ± 4.0 min/50 mm

4.2.2 Скоростта на тлеене се проверява, както следва, върху една мостра от всяка използвана партида от10 цигари. Маркира се цигарата, кондиционирана, както е описано в точка 5.1, на 5 mm и 55 mm от края, който трябва да се запали. Запалва се, както е описано в точка 7.2.1, и се пробожда хоризонтално с въздух без течение върху хоризонтална банкова игла, вкарана на максимум 13 mm в свободния край. Записва се времето, необходимо за тлеене от маркировката 5 mm до маркировката 55 mm.

Фигура 1 - Изпитвателна платформа (Всички размери са в mm Всички части са от стомана.)

Фигура 2 - Композиция на изпитвателен стенд 4.3 Източник на възпламеняване с пропан

Забележка: Този източник е проектиран да дава топлинна мощност, близка до тази на горящ кибрит.

Горелката е тръба от неръждаема стомана с вътрешен диаметър 6.5 ± 0 . 1 mm, външен диаметър 8 ± 0.1 mm и дължина 200 ± 5 mm. Горивото трябва да бъде пропан с чистота 95 %. Дебит на подаване с гориво 6,38 ± 0,25 g/час при 20°C.

5.1 Кондициониране

Изпитваните материали и цигарите се кондиционират непосредствено преди изпитанието в продължение на 72 часа при околна среда на закрито и след това в продължение на поне 16 часа в атмосфера при температура 23 ± 2°C и относителна влажност 50 ± 5 %. 5.2 Изпитание

За изпитанието се използва среда, в която по същество няма течение, при температура 20 ± 5°C и относителна влажност от 20% до 70 %.

6.1 Общи положения

Материалите на изпитвания обект трябва да бъдат представителни за тапицерията, пълнежа и всички други компоненти, които ще се използват в крайната композиция.

6.2 Материал на тапицерията и текстилен хастар

6.2.1 Необходимият за всякоизпитание размер на тапицерията е 800 ± 10 mm x 650 ± 10 mm. По-дългият размер се изрязва успоредно на нивата. Тапицерията може да бъде изработена от по-малки парчета материал, при условие че получените шевове не са разположени на по-малко от 100 mm от зоната, която е вероятно да бъде засегната от изпитанието. 6.2.2 Тапицерията трябва да има триъгълни отвори, така че върховете на триъгълника да са разположени на 325 mm от единия край от двете страни. Разрезите трябва да са разположени така, че когато са монтирани на изпитвателното съоръжение, наклонът на всяка купчина да е надолу по задната част на монтаж и от пантата до предната част на основната рамка. Размерът на тези прорези трябва да бъде приблизително 50 mm основа и 110 mm височина.

6.2.3 Когато се използва хастар от плат, той трябва да бъде изрязан до същите размери и в същата ориентация като тапицерията за монтиране на изпитвателното съоръжение под капака.

6.3 Пълнеж за тапицерия

6.3.1 За всяко изпитание се изискват два образеца, единият с дебелина 450 ± 5 mm x 300 ± 5 mm x 75 ± 2 mm, а другият с дебелина 450 ± 5 mm x 150 ± 5 mm x 75 ± 2 mm.

6.3.2 Някои пълнежни композиции могат да се състоят от няколко слоя, които обикновено могат да бъдат почувствани, вата или различни пени. В тези случаи изпитваните обекти възпроизвеждат горната част на 75 mm от пълнежната композиция.

6.3.3 Когато пълнежът е с дебелина минимум 75 mm, изпитваният обект се изгражда до необходимата дебелина, като към долната страна се добавя допълнителен слой от долния материал.

7.1 Подготовка

7.1.1 Всички изпитания се провеждат в подходящо конструирана опитна постановка за изпарения и се гарантира, че пожарогасителните средствата са наблизо (вж. раздел „Предупреждение“).

7.1.2 Изпитвателният стенд се отваря и се нанизват тапицерията и хастарът, ако има такъв, зад шарнирната щанга.

7.1.3 Частите от пълнежа се поставят под покриващия плат и хастара, ако има такъв, който локализира частите за пълнеж в отворите на рамката и позволява приблизително 20 mm плат да се увие около вътрешната страна на рамките. 7.1.4 Заключете рамките под прав ъгъл с помощта на болтовете или щифтовете, като се уверите, че компонентите за пълнеж не са изместени.

7.1.5 Закрепете плата над горната, долната и страничната част на рамката с помощта на щипки и се уверете, че платът или платовете са закрепени и под равномерен опън.

7.2 Изпитание за тлеене на цигари

7.2.1 Запалете цигара (вж. точка 4.2) и изтеглете въздух през нея, докато върхът светне ярко. При тази операция се консумират максимум 8 mm от цигарата.

7.2.2 Горящата цигара се поставя по протежение на съединението между вертикалните и хоризонталните изпитвани обекти, като се оставят на разстояние поне 50 mm от най-близкия страничен ръб или от всякакви следи, останали от предишно изпитание, върху цигарата, и часовникът се включва едновременно.

7.2.3 Наблюдава се напредъкът на горенето и се записват всички доказателства за прогресивно тлеене (вж. точка 2) или горене във вътрешността и/ или покритието.

Забележка: Откриването на тлеене може да бъде трудно и е по-лесно, ако се поддържа детектор за дим, появил се на места на дадено разстояние от цигарата. Димът се вижда най-лесно, като се гледа надолу към възходяща колона с помощта на огледало.

7.2.4 Ако се наблюдава прогресивно тлеене или горене на компонентите на тапицерията по всяко време в рамките на 1 час от поставянето на цигарата, изпитваният обект се изгасва и се записва неуспешен резултат от изпитанието за тлеене на цигара.

7.2.5 Ако в рамките на едночасовия период не се наблюдава прогресивно тлеене или възпламеняване, или ако цигарата не успее да тлее до пълната си дължина, изпитанието се повтаря с нова цигара, поставена на ново място на поне 50 mm от предишна повреда при изпитанието. Ако при това повторно изпитание не се наблюдава прогресивно тлеене или възпламеняване, или ако цигарата не успее да тлее до пълната си дължина, се записва положителен резултат от изпитанието за тлеене на цигара, освен ако изпитваният обект не премине окончателното изпитание, посочено в точка 7.4. В противен случай изпитваният обект се изгасва и се записва неуспешен резултат.

Забележка: Това повторно изпитание може да се проведе едновременно с първото изпитание.

7.3 Изпитание с пламък на пропан

7.3.1 Пропанът, излизащ от тръбата на горелката, се запалва, дебитът на газа се регулира до подходящата скорост (вж. точка 4.3) и пламъкът се оставя да се стабилизира в продължение на поне 2 min.

7.3.2 Тръбата на горелката се поставя по оста по протежение на съединението между седалката и облегалката, така че пламъкът да не е на по-малко от 50 mm от най-близкия страничен ръб или от каквито и да е следи, останали от предишно изпитание, и едновременно с това часовникът се стартира.

7.3.3 Оставя се газът да гори в продължение на 20 ± 1 s, след което се прекратява чрез внимателно изваждане на горелката от изпитваните обекти.

7.3.4 Наблюдава се за възпламеняване или прогресивно тлеене (вж. точка 2) във вътрешността и/ или покритието. Не се вземат предвид пламъците, вторичното греене, пушенето или тлеенето, които спират в рамките на 120 s от изваждането на тръбата на горелката.

7.3.5 Ако се наблюдава възпламеняване или прогресивно тлеене на компонентите на тапицерията, изпитваният обект се изгасва. Записва се неуспешен резултат от изпитанието на източника на възпламеняване на пропан.

7.3.6 Ако не се наблюдава пламък или прогресивно тлеене, изпитанието се повтаря на ново място, както е описано в точка 7.3.2. Ако при това повторно изпитание не се наблюдава пламък или прогресивно тлеене, се записва положителен резултат от изпитанието на източника на възпламеняване на пропан, освен ако изпитваният обект не премине окончателното изпитание, посочено в точка 7.4. В противен случай изпитваният обект се изгасва и се записва неуспешен резултат.

7.4 Заключително изпитание

Съобщават се случаи на прогресивно тлеене незабелязано отвън. Непосредствено след приключване на програмата за изпитание на композицията я демонтирайте и я изследвайте вътрешно за прогресивно тлеене. Ако има такова, изпитваният обект се изгасва и се записва неуспешен резултат за съответния източник на изпитание. От съображения за безопасност се уверете, че цялото тлеене е спряло, преди платформата да бъде оставена без надзор.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТАНИЕТО

Протоколът от изпитанието включва поне следната информация: Прави се ясно разграничение между данните, предоставени от Възложителя, и данните, определени чрез изпитание:

.1 посочване, че изпитанието е проведено в съответствие с част 8 от FTP Кодекс 2010 г. (вж. също алинея 2);

.2 евентуални отклонения от метода на изпитание;

.3 име и адрес на изпитвателната лаборатория;

.4 дата и идентификационен номер на протокола;

.5 име и адрес на Възложителя;

.6 име и адрес на производителя/ доставчика, ако са известни;

.7 вид на мебелите, например седалка, диван, офис стол и др.;

.8 наименование и/ или идентификация на изпитвания продукт;

.9 описание на процедурата за вземане на мостри, когато е приложимо;

.10 описание на изпитвания продукт, включително, когато е приложимо:

Текстил

.1 материал: материали като вълна, найлон, полиестер и т.н., и неговото комбинирано съотношение;

.2 състав на тъканите: като гладък, сплитка, кепър;

.3 плътност (брой/инч): броят на нишките на инч както в основата, така и във вътъка;

.4 брой нишки;

.5 дебелина на тъканта в mm;

.6 маса: претегля се на единица площ (g/mm2);

.7 цвят и тон: ако продуктът има шарка, се описва представителният цвят; и

.8 противопожарна обработка;

Пълнежи

.1 материал (наименование на производителя, обозначение на типа); .2 плътност: тегло на единица обем (kg/m3) и за продукти, чиято дебелина е трудно да се измери точно квадратна плътност (g/m2); и

.3 противопожарна обработка, ако има такава;

.11 описание на образеца, включително размери и маса на тъканта и пълнежите, цвят, ориентация на тъканта;

.12 дата на постъпване на мострата;

.13 подробности за кондиционирането на образеца, включително вида на използваните процедури за почистване и метеорологични условия и информация за използвания почистващ препарат, ако е приложимо;

.14 дата на изпитанието;

.15 Резултати от изпитанието, включващи:

.1 размери и маса на използваната цигара;

.2 скорост на тлеене на използваната цигара; .3 степента на повреда (изгаряне и/ или овъгляване) на образеца, измерена от източника на запалване; и

.4 поява на прогресивно тлеене;

.16 наблюдения, направени по време на изпитанието;

.17 определяне дали изпитваният материал отговаря на критериите за експлоатационни показатели, посочени в точка 3 от тази част; и

.18 декларацията:

„Резултатите от изпитанието се отнасят за поведението на опитните образци от даден продукт при конкретните условия на изпитанието; те не са предназначени да бъдат единственият критерий за оценка на потенциалната опасност от пожар на използвания продукт .“.

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

1 Тази процедура за изпитание предписва методи за проверка на запалимостта, при определени обстоятелства, на композиция от тапицерски материали. Тези материали се комбинират заедно по начин, предназначен да бъде принципно представителен за крайната им употреба в тапицирани седалки, а източниците на запалване са тлееща цигара и пламък, представляващ запалване на кибрит.

1.1 По този начин може да се оцени потенциалната запалимост на конкретна тапицерия, пълнеж и хастар в комбинация и това ще позволи разработването на спецификации, свързани със запалването от материали на пушачи. Съществуват обаче две важни ограничения, както следва:

.1 изпитанията се отнасят само до запалимостта и всеки контрол на опасността от пожар трябва да отчита и други аспекти на реакцията на пожар, като например степента на развитие на пожара, топлинната мощност, скоростта и количеството на отделяния дим и отделяния токсичен газ. В идеалния случай опитите за намаляване на запалимостта не бива да се отразяват неблагоприятно на тези други свойства; и

.2 изпитанията измерват само запалимостта на комбинация от материали, използвани в тапицирани седалки, а не на конкретен завършен елемент от мебели, включващ тези материали. Те дават индикация за поведението на запалване на готовата мебел, но не могат да го гарантират. Това ограничение възниква, защото проектните характеристики на мебелите могат значително да повлияят на техните противопожарни свойства; следователно всички изпитания за запалимост на дадена мебел ще трябва да се проведат върху самия артикул, а не върху съставни материали или макети. Въпреки това може да се получи ограничена информация за запалимостта, по-специално свързана с планиран дизайн, както е посочено в точки 2 и 3.

2 Тази процедура за изпитание предписва лабораторни изпитания за композиция от материали, които ще дадат общи насоки за запалимостта на готовите мебели. Когато се изисква по-конкретна информация или в критични области на крайна употреба, принципите могат да се прилагат за готови изделия или компоненти на мебели или за подходящо модифицирани изпитвателни композиции, някои примери за които са дадени по-долу. В такива случаи източниците на запалване, описани в точки 4.2 и 4.3 от Допълнение 1, могат да бъдат използвани в положения, които като общо правило съответстват на тези, в които възниква опасност от запалване при експлоатация.

Пример 1: Ако столът има празнина между седалката и възглавниците на гърба, поставянето на източници на запалване под ъгъла на изпитвателната апаратура би било неподходящо. Вместо това по-голямо въздействие би имало лицево запалване, при което източниците са разположени в центъра на хоризонталните и вертикалните повърхности. Пример 2: Изпитвателната апаратура може да се използва за моделиране на свързването на всяка вертикална и хоризонтална повърхност, така че конструкциите на ръцете и гърба, ако са различни, да могат да бъдат изпитвани поотделно заедно със седалката. Пример 3 Използването на различни материали на облегалка и седалка на стол може да бъде възпроизведено по време на изпитанието, като две различни покривни тъкани се съединяват чрез зашиване или с телбод зад пантата. Пример 4 Ако в окончателния проект трябва да се постави свободна подложка върху тапицирана платформа на седалката, между свободната подложка и заобикалящата тапицерия се изработват допълнителни гнезда за цигари. Това може да се изследва чрез изграждане на свободна подложка от подходящи материали с размери 500 ± 5 mm x 75 ± 2 mm, която да се постави върху хоризонталната повърхност на нормално монтираното изпитвателно устройство.

3 Друг начин, по който може да се използва този принцип на изпитание, е да се даде информация за отделните материали, които да се използват в комбинация. Например способността на тапицерията да осигурява защита срещу възпламеняване може да бъде указана чрез изпитание в комбинация със субстрат с известна запалимост; стандартна гъвкава полиестерна пяна без пожароустойчива обработка с плътност около 22 kg/m3 се счита за подходяща. Подобна информация за отделните материали не премахва необходимостта от изпитание на действителната комбинация, но може да помогне за съкращаване на списъка на комбинациите от материали и по този начин да намали общото количество на изискваните изпитания.

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

РЪКОВОДСТВО ЗА НЕЗАВИСИМО ИЗПИТАНИЕ НА ТАПИЦЕРИИ И ПЪЛНЕЖ

ОТДЕЛНИ НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗПИТАНИЯ ЗА ВСЕКИ МАТЕРИАЛ (ТАПИЦЕРИИ И ПЪЛНЕЖ)

1 Независимо изпитание на тапицерията (проверка на годността на материала за тапицерия)

1.1 Материалът на покритието следва да се изпитва върху негорим пълнеж. Ако се изпитва върху други материали за пълнеж с противопожарна обработка, тапицерията се одобрява за употреба само върху този конкретен материал за пълнеж.

1.2 Преди да се проведе независимото изпитание на материал за тапицерия, материалът за пълнеж, използван за това изпитание, следва да се провери и потвърди дали това е материал без противопожарна обработка, който не отговаря на критериите на този стандарт. Това се потвърждава от независимото изпитание на материала за пълнеж, описан в точка 2 по-долу.

2 Независимо изпитание на материала за пълнеж (проверка на годността на материала за пълнеж)

Изпитанието на материала за пълнеж трябва да се проведе без тапицерията. Ако материалът отговаря на критериите на този стандарт, ще се счита, че този материал би имал достатъчни експлоатационни качества като материал за пълнеж за „тапицирани мебели“ и също така ще се счита, че този материал не е подходящ като стандартен материал за пълнеж без противопожарна обработка, за самостоятелно изпитание на тапицерията, описан по-горе.

3 Одобрение на типа за „тапицирани мебели“

3.1 Одобрението на типа за „тапицирани мебели“ може да се прилага чрез комбинацията от покритието и пълнежа. Но ако и двата материала, покриващ и материал и пълнеж, могат да преминат критериите на този стандарт и да имат достатъчно протоколи от изпитания за всеки отделен материал като доказателство за независимото изпитание, не се изисква допълнително изпитание за действителната комбинация.

3.2 Администрацията може да уточни, че те ще признаят само един от вариантите за тяхното одобрение.

ЧАСТ 9 - ИЗПИТАНИЕ НА КОМПОНЕНТИ НА ОБОРУДВАНЕ ЗА ЛЕГЛА

ПРИЛОЖЕНИЕ

Когато се изисква компонентите на оборудване за легла да притежават качества на устойчивост на възпламеняване и разпространение на пламъци, компонентите на оборудване за легла трябва да съответстват на тази част.

Компонентите на оборудването за легла се изпитват и оценяват в съответствие с процедурата за пожарни изпитания, посочена в Допълнението към тази част.

Компонентът на оборудване за легла се класифицира като трудно запалим, ако не показва прогресивно възпламеняване чрез тлеене, както е посочено в точка 10.1 от Допълнението или възпламеняване чрез запалване, както е посочено в точка 10.2 от Допълнението.

Изпитанията се провеждат, като се използват образци от крайния продукт (например с цветна обработка). В случаите, когато само цветовете се променят, не е необходимо ново изпитание. В случаите обаче, когато основният продукт или процедурата на обработка се променят, се изисква ново изпитание.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТАНИЕТО

Протоколът от изпитанието включва информацията, описана в точка 11 от Допълнението.

ДОПЪЛНЕНИЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЖАРНИ ИЗПИТАНИЯ

НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОБОРУДВАНЕ ЗА ЛЕГЛА Посоченото в този метод изпитание се отнася до просто представяне на конкретен аспект от потенциалната ситуация на пожар, типизирана чрез тлеещи цигари, и съответстваща еквивалентна експозиция на пламък на продукта. Изпитанието само по себе си не може да даде преки насоки за поведение или безопасност при други видове произшествия, като излагане на по-големи източници на пламъци. Изпитание от този тип обаче може да се използва за сравняване или за осигуряване на наличието на определена характеристика, за която се счита, че има отношение към реакцията на пожар като цяло. На провеждането на това изпитание не трябва да се придава друго значение.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

Вниманието на всички ползватели на изпитанието се насочва към следното предупреждение

За да се вземат подходящи предпазни мерки за опазване на здравето, вниманието на всички, ангажирани с пожарното изпитание, се насочва към факта, че по време на горенето на опитните образци може да се отделят токсични или вредни газове.

Методът определя процедура за определяне на запалимостта на елементите на оборудване за легла с малки тлеещи и горящи източници на запалване.

2.1 Методът е предназначен за изпитание на компоненти на оборудване за легла като одеяла, юргани, покривки за легла, възглавници и матраци, включително тънки, леки дюшеци, използвани върху други матраци.

2.2 В компонентите на оборудване за легла се включват следните елементи: кувертюри за легла, пухени завивки, дебели завивки.

2.3 Следните елементи не се включват в състава на оборудване за легла: чаршафи, калъфки за възглавници, пружинни матраци, висящи постелки (престилки за прах) и завеси за легла.

3.1 Матракът е продукт под формата на устойчив материал (например полиуретанова пяна или пълнеж от леки влакна) или от уплътнителни материали в комбинация със стоманени пружини (пружинен матрак), обвити с тапицерия.

3.2 Юрганът и възглавницата са продукти от пълнежни материали (пух /перо или текстилни влакна), обвити с текстилна тъкан.

3.3 Платът за дюшек е плат, обвиващ пълнежния материал в дюшек.

3.4 Запалимостта е мярка за лекотата, с която даден материал или продукт може да бъде запален така, че да пламне или постепенно да тлее. 3.5 Източникът на запалване е източник на енергия, който се използва за запалване на горими материали или продукти.

3.6 Пламъкът изгаря в газообразната фаза, обикновено с излъчване на светлина.

3.7 Тлеенето е екзотермична реакция, която се осъществява в материал без горене, със или без излъчване на светлина.

3.8 Прогресивно тлеене е тлеенето, което продължава след като източникът на запалване бъде загасен или отстранен.

Образците трябва да бъдат представителни за целия продукт, който ще се изпитва. Ако е възможно, образците се вземат по такъв начин, че запалването да може да започне и по шевовете и техните пресичания. Горната страна не е изложена. Когато има съмнение коя страна е горната, изпитанието се провежда от двете страни. След това са необходими допълнителни четири броя образци.

4.1 Матраци

4.1.1 Трябва да има достатъчен материал за изработването на поне четири броя образци с размери 450 mm x 350 mm в пълна номинална дебелина. Калъфът трябва да обгръща матрака напълно без гънки и да е закрепен отдолу (например със стоманени щифтове).

4.1.2 За изпитание на матраци с подвижна тапицерия трябва да има достатъчен материал за изработването на поне осем броя образци, четири с и четири без тапицерията на матрака, с размери 450 mm x 350 mm в пълна номинална дебелина.

4.2 Възглавници

На разположение са четири мостри в пълен размер.

4.3 Други, с изключение на дюшеци и възглавници

4.3.1 От всяка мостра се изрязват по четири броя образци с размери 450 mm x 350 mm. 4.3.2 Ако продуктът съдържа насипен материал за пълнеж, ръбовете трябва да бъдат зашити. Препоръчително е шевовете да се зашият преди рязане на образците, за да се избегне загуба на пълнеж.

5.1 Принцип Изпитанието се провежда, като образецът се поставя в хоризонтално положение върху изпитвателен стенд. Източникът на запалване се поставя върху образеца. Определянето на запалимостта се извършва, като се използват източници на тлеене и възпламеняване. Като източник на възпламеняване се използва тлееща подложка от памучна вата върху тлееща цигара, предназначена да симулира евентуални тлеещи материали, използвани в оборудването за легла. Източникът на възпламеняване е малък пропанов пламък. Наблюдава се запалването на образеца при прогресивно тлеене или горене.

5.2 Апаратура и материал

Следното оборудване и материали са необходими за изпитанието:

.1 Изпитвателният стенд за опора на образеца е показан на фигура 1. Стендът е изработен от чугун с номинални размери 25 mm x 25 mm x 3 mm. Върху статива има платформа от телена мрежа с отвори с номинални размери 100 mm x 50 mm;

.2 минерална вата с номинална плътност 60 kg/m3 и размери 450 mm x 350 mm x 50 mm;

.3 Хронометър

.4 опитна постановка, която е или помещение с обем, по-голям от 20 m3 (което съдържа достатъчно кислород за изпитание), или по-малка постановка с въздушен поток през нея. Системите за всмукване и отвеждане, осигуряващи скорост на въздуха от 0,02 m/s до 0,2 m/s в околността на съоръжението, осигуряват адекватен кислород, без да се нарушава поведението на горене;

.5 източници на запалване: последователните използвани източници на запалване са тлееща цигара, покрита с памучен тампон и открит пламък;

.6 цигари: за изпитанията се използват цигари със следните спецификации:

дължина 70 ± 4 mm диаметър 8 ± 0,5 mm маса 0,95 ± 0,15 g скорост на тлеене 11 ±4.0 min/50 mm

Скоростта на тлеене се проверява за всяка кутия от 20 цигари, както следва:

Цигарите се кондиционират, както е описано по-долу в точка 7. Една цигара е маркирана на разстояния 5 mm и 55 mm от единия край. Цигарата се запалва в края с маркировка за разстояние 5 mm и въздухът се изтегля през цигарата, докато се види ясно сияние, но не по-далеч от маркировката 5 mm, след което цигарата се пробожда хоризонтално на банкова игла, вкарана на максимум 13 mm в незапаления край. Записва се времето за тлеене от 5 mm до 55 mm маркировки;

.7 подложка от памучна вата: цигарата се покрива с подложка от памучна вата с номинални размери 150 mm x 150 mm x 25 mm и тегло 20 ± 6,5 g. Памучната вата се състои от нови, небоядисвани и меки влакна без никакви примеси или изкуствени влакна и не съдържа прах от нишки, листа и черупкови влакна. Подходящ материал за тази цел е опакован под формата на ролки за хирургическа употреба. Обектът се разопакова от ролката като единичен слой с дебелина 25 mm до 30 mm, нарязва се по план, след което се редуцира до правилната маса и дебелина чрез отстраняване на свободните влакна отгоре; и

.8 пламък: горелката е тръба от неръждаема стомана с вътрешен диаметър 6.5 ± 0.1 mm, външен диаметър 8 ± 0.1 mm и дължина 200 ± 5 mm. Горивото трябва да бъде газ пропан с чистота 95 %. Дебит на подаване с гориво 6,38 ± 0,25 g/час при 20°C.

а) Платформа с удължени крака (b) Разстояние между платформата с мрежа от проводници

Фигура 1 - Изпитвателна платформа

6 ПОДГОТОВКА НА ОБРАЗЕЦА:

Ако одеялата, юрганите, възглавниците, тънките леки дюшеци или подвижните тапицерии се продават като такива с противопожарна обработка, те се изпитват след три почиствания, извършени в съответствие с едно от следните условия, определени от Администрацията:

.1 инструкции, дадени от производителя;

.2 процедура, описана в стандарт ISO 6330; или

.3 професионален почистващ препарат.

Изпитваните материали, цигарите, използвани като източници на запалване, и изолационните подложки от памучна вата се кондиционират непосредствено преди изпитанието в продължение на 72 часа при стайни условия и след това в продължение на поне 16 часа в атмосфера при температура 23 ± 2°C и 50 ± 5% относителна влажност.

Изпитанието се провежда на закрито, в среда, практически свободна от въздушни течения. Стайната температура трябва да бъде 20 ± 5°C и 20 до 70% относителна влажност. Образецът от матрак се поставя директно върху изпитвателния стенд. Образецът от одеяло, възглавница, юрган или тънък лек дюшек се поставя върху минералната вата, която се полага върху изпитвателния стенд. Източникът на запалване се поставя върху образеца. Времето се измерва от момента на поставяне на източника на запалване върху образеца. Времетраенето на изпитанието е 1 час от момента на поставяне на източника на запалване върху образеца.

8.1 Изпитание с тлеещи източници на запалване

Цигарата е запалена и въздухът се изтегля през цигарата, докато светне ярко. При тази операция се консумират поне 5 mm и максимум 8 mm от цигарата. Цигарата се поставя върху образеца на разстояние поне 100 mm от най-близкия ръб на образеца или от следите, оставени от предишно изпитание. Подложката от памучна вата се поставя централно върху цигарата и се пуска часовникът. Наблюдава се напредъкът на горенето и се записват всички свидетелства за прогресивно тлеещо запалване (вж. точка 10.1) или за запалване с пламък (вж. точка 10.2) на образеца. Провеждат се две отделни изпитания с цигарата, покрита с подложка от памучна вата. Върху образци със зашиване се провежда едно изпитание с цигарата, поставена върху шева, и едно изпитание с цигарата, поставена върху гладка повърхност, ако е възможно.

8.2 Изпитание с пламък като източник на запалване

Газът се запалва и дебитът на газа се регулира до дебита, посочен в точка 5.2.8. Позволява се дебитът да се стабилизира за поне 120 s. Горелката се поставя хоризонтално върху образеца на разстояние поне 100 mm от който и да е край на образеца и поне 50 mm от каквито и да е следи, останали от предишни изпитания. Образецът се излага на пламъка на запалването в продължение на 20 s. Излагането се прекратява чрез внимателно изваждане на горелката от образеца. Наблюдава се напредъкът на горенето и се записват всички свидетелства за прогресивно тлеещо запалване (вж. точка 10.1) или за запалване с пламък (вж. точка 10.2) на образеца. Провеждат се две отделни изпитания. Върху образци със зашиване се провежда едно изпитание с горелката, поставена по дължината на зашиване, и едно изпитание се провежда с горелката, поставена върху гладка повърхност, ако е възможно.

9 Изразяване на резултатите от изпитанието

9.1 Всички наблюдения на времето се изразяват в минути и секунди, изминали от началото на изпитанието. Резултатите от изпитанията включват:

.1 поведението на образеца по време на и непосредствено след определения период на изпитание;

.2 пламъци или забележими количества дим, топлина или жар по време на и непосредствено след определения период на изпитание; и

.3 повреди по образеца след приключване на изпитанието, измерени в милиметри.

9.2 Резултатите, получени от всяко отделно изпитание, се докладват отделно.

10.1 Прогресивно тлеене

За целите на този метод за изпитание, всички типове поведение, описани по-долу в алинеи .1 до .5 се считат за прогресивно тлеещо запалване:

.1 всеки опитен образец, който отделя външно откриваеми количества дим, топлина или светлина след период от 1 час след подаването на запалителния източник;

.2 всеки опитен образец, който показва поведение на засилване на горенето, така че да не е безопасно изпитанието да продължи и да изисква принудително унищожаване;

.3 всеки опитен образец, който тлее до пълното му поглъщане по време на изпитанието;

.4 всеки опитен образец, който тлее до краищата на образеца, т.е. от двете страни или до пълната дебелина на образеца, по време на изпитанието. Допуска се обаче всички материали с дебелина 25 mm или по-малко, като тънки, леки матраци, юргани или одеяла, да тлеят до пълната дебелина на образеца; и

.5 всеки опитен образец, който при окончателното изпитание демонстрира признаци на тлеене, различно от обезцветяване, на повече от 25 mm в която и да е хоризонтална посока от най-близката част на първоначалното положение на ръба на памучната вата подложка и отворения източник на запалване на пламъка.

10.2 Запалване с пламък

10.2.1 Матраци

За целите на този метод за изпитание, всички типове поведение, описани по-долу в алинеи .1 до .5 се считат за запалване с пламъци:

.1 появата на пламъци, предизвикани от тлеещ източник на запалване;

.2 всеки опитен образец, който продължава да гори в продължение на повече от 150 s след отстраняване на запалващия пламък;

.3 всеки опитен образец, който демонстрира поведение на ескалиране на горенето, така че да не е безопасно изпитанието да продължи и да изисква принудително унищожаване;

.4 всеки опитен образец, който гори до повече от 66%, консумиран в рамките на 150 s след отстраняване на запалващия пламък; и

.5 всеки опитен образец, който гори до краищата на образеца, т.е. от двете страни или до пълната дебелина на образеца, по време на изпитанието.

10.2.2 Одеяла, юргани, възглавници и тънки, леки дюшеци

За целите на този метод за изпитание, всички типове поведение, описани по-долу в алинеи .1 до .5 се считат за запалване с пламъци:

.1 появата на пламъци, предизвикани от тлеещ източник на запалване;

.2 всеки опитен образец, който продължава да гори в продължение на повече от 150 s след отстраняване на запалващия пламък;

.3 всеки опитен образец, който демонстрира поведение на ескалиране на горенето, така че да не е безопасно изпитанието да продължи и да изисква принудително унищожаване;

.4 всеки опитен образец, който гори до повече от 66%, консумиран в рамките на 150 s след отстраняване на запалващия пламък; и

.5 всеки опитен образец, който гори от двете страни на образеца по време на изпитанието.

10.3 Класификация

Компонентът за сработване се класифицира като трудно запалим, ако не показва прогресивно възпламеняване чрез тлеене или запалване с пламък, както е посочено в точки 10.1 и 10.2.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТАНИЕТО

Протоколът от изпитанието включва поне следната информация: Прави се ясно разграничение между данните, предоставени от Възложителя, и данните, определени чрез изпитание:

.1 посочване, че изпитанието е проведено в съответствие с част 9 от FTP Кодекс 2010 г. (вж. също алинея .2);

.2 евентуални отклонения от метода на изпитание;

.3 наименование и адрес на изпитвателната лаборатория;

.4 дата и идентификационен номер на протокола;

.5 име и адрес на Възложителя;

.6 име иадрес на производителя/доставчика, ако са известни; .7 вид на материала, т.е. матрак, одеяла, юргани, възглавници, тънки, леки дюшеци или подвижни тапицерии и др.;

.8 наименование и/ или идентификация на изпитвания продукт; .9 описание на процедурата за вземане на мостри, когато е приложимо; .10 описание на изпитвания продукт, включително, когато е приложимо:

.1 Текстил

.1 материал: материали като вълна, найлон, полиестер и т.н., и неговото комбинирано съотношение;

.2 състав на тъканите: като гладък, сплитка, кепър;

.3 плътност (брой/инч): броят на нишките на инч както в основата, така и във вътъка;

.4 брой нишка;

.5 дебелина на тъканта в mm;

.6 маса: тегло на единица площ (g/mm2);

.7 цвят и тон: ако продуктът има десен, описва се представителният цвят; и

.8 противопожарна обработка;.2

.2 Пълнежи

.1 материал (наименование на производителя, обозначение на типа); .2 плътност: тегло на единица обем (kg/m3), а за продукти, чиято дебелина е трудно да се измери точно - квадратна плътност (g/m2); и .3 пожарогасителна обработка, ако има такава;

.11 описание на образеца, включително размери и маса на тъканта и пълнежите, цвят, ориентация на тъканта;

.12 дата на постъпване на мострата;

.13 подробности за кондиционирането на образеца, включително вида на използваните процедури за почистване и метеорологични условия и информация за използвания почистващ препарат, ако е приложимо;

.14 дата на изпитанието;

.15 Резултати от изпитанието, включващи:

.1 размери и маса на използваната цигара;

.2 скорост на тлеене на използваната цигара;

.3 степен на повреда (изгаряне и/ или овъгляване) на образеца, измерена от източника на запалване;

.4 поява на прогресивно тлеене;

и

.5 възникване на възпламеняване;

.16 наблюдения, направени по време на изпитанието;

.17 определяне дали изпитваният материал отговаря на критериите за експлоатационни показатели, посочени в точка 3 от тази част; и

.18 декларацията:

„Резултатите от изпитанието се отнасят за поведението на опитните образци от даден продукт при конкретните условия на изпитанието; те не са предназначени да бъдат единственият критерий за оценка на потенциалната опасност от пожар на използвания продукт .“.

ЧАСТ 10 - ИЗПИТАНИЕ ЗА ПОЖАРОЗАЩИТНИ МАТЕРИАЛИ

ЗА ВИСОКОСКОРОСТНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ

Когато се изисква материалите, използвани във високоскоростни плавателни съдове, да са пожарозащитни, те трябва да съответстват на тази част.

2.1 Общи положения

Повърхностните материали по вертикалните прегради, стенните и таванните облицовки, включително тяхната носеща конструкция, мебели и други структурни или вътрешни компоненти, за които се изисква да бъдат пожарозащитни съгласно разпоредбите на Кодекса HSC от 1994 г. или Кодекса HSC от 2000 г., се изпитват и оценяват в съответствие с процедурите за пожарни изпитания, посочени в Допълнение 1 към тази част.

2.2 Определение на пожарозащитни материали

Пожарозащитните материали са определени в Кодекса за HSC от 2000 г. 2.3 Материали за повърхности на вертикални прегради, облицовки за стени и тавани, включително тяхната носеща конструкция

2.3.1 Процедури за изпитания

Материалите за повърхността на вертикалните прегради, стенните и таванните облицовки, включително тяхната носеща конструкция, се изпитват съгласно стандарт ISO 9705, както е описано в Допълнение 1 към тази част. Вертикалните прегради, облицовките за стени и тавани се изпитват в тяхната конфигурация за конкретна употреба, включително всякакви повърхностни крайни материали.

2.3.2 Критерии

Материалите за повърхността на вертикалните прегради, стенните и таванните облицовки, включително тяхната опорна конструкция, се определят като „пожарозащитни материали“, ако по времето на изпитанието от 20 минути съгласно Допълнение 1 към тази част са изпълнени следните шест критерия:

.1 средната скорост на отделяне на топлина (HRR), без HRR от източника на запалване, не надвишава 100 kW;

.2 максималната HRR, с изключение на HRR от източника на запалване, не надвишава 500 kW, усреднена за всеки период от време от 30 s по време на изпитанието;

.3 средното време на отделяне на дима не надвишава 1,4 m 2/s; .4 максималната стойност на скоростта на отделяне на дим не надвишава 8,3 m 2/s усреднени за всеки период от 60 s по време на изпитанието; .5 разпространението на пламъка не трябва да достига по стените на помещението за изпитание на разстояние под 0,5 m от пода, с изключение на зоната, която се намира на разстояние 1,2 m от ъгъла, в който е разположен източникът на запалване; и .6 никакви запалителни капки или отломки от опитния образец не могат да достигат до пода на помещението за изпитание извън зоната, която се намира на разстояние 1,2 m от ъгъла, където е разположен източникът на запалване.

2.3.3 Друго използване на материалите, квалифицирани като „пожарозащитни материали“

Материалите, които съгласно точка 2.3.2 са квалифицирани като „пожарозащитни материали“, като се използва методът за изпитание, описан в точка 2.3.1, могат да се използват за мебели или други компоненти, ако материалът представлява точно конфигурацията, изпитвана като облицовка за помещението при действителната му крайна употреба (т.е. подобна дебелина и повърхностно покритие).

2.4 Материали, използвани за мебели и други компоненти 2.4.1 Процедури за изпитания

Материалите, използвани за мебели и други компоненти, се изпитват, както е описано в Допълнение 2 към тази част (това не включва вертикално поддържани текстил и фолио, тапицерия или компоненти за легла, които се изпитват съответно в съответствие с части 7 -9 от това Приложение).

2.4.2 Критерии

Материалите, използвани за мебели и други компоненти, се определят като „пожарозащитни материали“, ако са изпълнени следните четири критерия:

.1 времето до запалване (TIG) е по-голямо от 20 s; .2 максималната 30 - секундна средна скорост на отделяне на топлина (HRR30, max) не надвишава 60 kW/m2;

.3 общото отделяне на топлина (THR) не надвишава 20 MJ/m2; .4 средната скорост на отделяне на дим (SPRavg) във времето не надвишава 0,005 m 2/s.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТАНИЕТО

Протоколът от изпитанието включва информацията в точка 9 от Допълнение 1 или точка 12 от Допълнение 2 и обозначението на материала в съответствие с критериите за изпитание, посочени в точка 2 по-горе.

ISO 9705, Пожарни изпитания - Цялостно изпитание в помещения за повърхностни продукти.

ISO 5660 -1, Изпитания за реакция на огън - Отделяне на топлина, отделяне на дим и Степен на загуба на маса - Част 1: Скорост на отделяне на топлината (метод на конусовидния калориметър).

ISO 5660 -2, Изпитания за реакция на огън - Отделяне на топлина, отделяне на дим и Степен на загуба на маса - Част 2: Скорост на отделяне на дим (динамично измерване).

ISO 14697, Изпитания за реакция на огън - Ръководство за избор на субстрати за строителни и транспортни продукти.

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЖАРНИ ИЗПИТАНИЯ - ШИРОКОМАЩАБНО

ИЗПИТАНИЕ НА ВИСОКОСКОРОСТНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ВЪРХУ

ВЕРТИКАЛНИ ПРЕГРАДИ, ОБЛИЦОВКИ ЗА СТЕНИ И ТАВАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТЕХНИТЕ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

Референтен документ ISO 9705, Пожарни изпитания –

Цялостно изпитание в помещения за повърхностни продукти.

1.1 Тази процедура за изпитание определя метод за изпитание, който симулира пожар, който при добре проветриви условия започва в ъгъл на малко помещение с една отворена врата.

1.2 Методът е предназначен за оценка на приноса към нарастването на пожара, осигуряван от повърхностен продукт, като се използва специфичен източник на запалване.

1.3 Методът е особено подходящ за продукти, които по някаква причина не могат да бъдат изпитвани в малък лабораторен мащаб, например термопластични материали, въздействието на изолационен субстрат, връзки, повърхности с голяма неправилност.

1.4 Методът не е предназначен за оценка на огнеупорността на даден продукт.

1.5 Изпитание, проведено в съответствие с метода, посочен в това Допълнение, предоставя данни за ранните етапи на пожар от запалването до пламването.

Следните нормативни документи съдържат разпоредби, които при позоваване в този текст представляват разпоредби на тази точка: ISO 9705, Пожарни изпитания - Цялостно изпитание в помещения за повърхностни продукти.

ISO 13943, Безопасност при пожар - речник.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЯ За целите на това Допълнение се прилагат определенията, дадени в стандарт ISO 13943, и следните определения.

3.1 Композицията е изработка на материали и/ или композитни материали, например панели за сандвичи.

Забележка: Композицията може да включва въздушна междина.

3.2 Композит е комбинация от материали, които обикновено се разпознават в строителството на сгради като отделни единици, например материали с покритие или ламинирани материали.

3.3 Изложена повърхност е повърхността на продукта, подложена на условията на нагряване по време на изпитанието.

3.4 Материал е основно вещество или еднообразна дисперсия от субстанции, например метал, камък, дърво, бетон, минерална вълна, полимери. 3.5 Продукт е материал, композит или композиция, за които се изисква информация.

3.6 Образец е представителна част от продукта, която се изпитва заедно с всеки субстрат или обработка.

Забележка: Образецът може да включва въздушна междина.

3.7 Повърхностен продукт е всяка част от сграда, която представлява открита повърхност върху вътрешните стени и/ или тавана, като панели, плочи, дъски, тапети, спрейове или четкови покрития.

4.1 Потенциалът за разпространение на пожара към други обекти в помещението, отдалечени от източника на запалване, се оценява чрез измервания на общия топлинен поток, падащ върху топломер, разположен в центъра на пода.

4.2 Потенциалът за разпространение на пожара върху обекти извън помещението на произход се оценява чрез измерване на общата скорост на отделяне на топлина от пожара.

4.3 Показател за токсичната опасност е измерването на определени токсични газове.

4.4 Опасността от намалена видимост се оценява чрез измерване на производството на поглъщащ светлината дим.

4.5 Ръстът на пожара е визуално графичен и/ или видеозапис.

Забележка: Ако се изисква допълнителна информация, могат да се провеждат измервания на температурата на газа в помещението и масовият поток, влизащ и излизащ през вратата.

5.1 Общи положения

Изпитвателната апаратура, включително помещението за изпитание, източникът на запалване, системата от топломери в помещението на пожара, капакът и изпускателния канал, уредът в изпускателния канал, системата за вземане на мостри и анализ на газове, оптичната система за измерване на дима и системата за монтиране на образци, както и други необходими периферни устройства, трябва да съответстват на стандарт ISO 9705. Калибрирането на изпитвателната апаратура се извършва в съответствие със стандарт ISO 9705.

5.2 Източник на запалване

Стандартният източник на запалване е в съответствие с Приложение А към стандарт ISO 9705, т.е. 100 kW топлинна мощност за 10 минути и след това 300 kW топлинна мощност за още 10 минути. Общото време за изпитание е 20 минути.

5.3 Монтаж на образеца

Стандартната конфигурация на образеца е съгласно Приложение G към стандарт ISO 9705, т.е. продуктът се монтира както на стените, така и на тавана на помещението за изпитание. Продуктът се изпитва в съответствие с условията за крайна употреба, включително всякакви повърхностни крайни материали или друга повърхностна обработка.

6 ПОДГОТОВКА НА ОПИТНИТЕ ОБРАЗЦИ;

6.1 Изпитваният продуктът се монтира, доколкото е възможно, по същия начин, както при практическа употреба.

Забележка: В стандартната конфигурация на образеца три стени и таванът са покрити с продукта. Алтернативни конфигурации на образците са дадени в Приложение G към стандарт ISO 9705. 6.2 В случаите, когато изпитваният продукт под формата на плоскост, се използват, доколкото е възможно, нормалната ширина, дължина и дебелина на плоскостите.

6.3 Продуктът се прикрепя или към субстрат, или директно към вътрешността на помещението за пожарни изпитания. Техниката на монтиране (например пирони, залепване с помощта на опорна система) трябва, доколкото е възможно, да съответства на тази, използвана за продукта. Техниката на монтиране трябва да бъде ясно посочена в протокола, особено ако използваната техника на монтиране подобрява физическото поведение на образеца по време на изпитанието.

6.4 Тънки материали за повърхности, термопластични продукти, които се топят, бои и лакове, в зависимост от крайната им употреба, се нанасят върху един от следните субстрати:

.1 Силикатна плоскост, армирана с незапалими влакна, със суха плътност 680 ± 50 kg/m3;

.2 негорима плоскост със суха плътност 1,650 ± 150 kg/m3; .3 плоскост от дървесни частици с плътност 680 ± 50 kg/m3 след кондициониране в атмосфера с относителна влажност 50 ± 5% при температура 23 ± 2°C;

.4 гипсова плоскост с плътност 725 ± 50 kg/m3 след кондициониране в атмосфера с относителна влажност 50 ± 5% при температура 23 ± 2°C; и .5 действителният субстрат, ако топлинните му свойства се различават значително от тези на субстратите, описани в точки от .1 до .4, например стомана, минерална вата.

Забележка: Подходяща дебелина за субстратите, описани в алинеи от .1 до .4, е 9 mm до 13 mm. 6.5 Бои и лакове се нанасят върху един от субстратите, изброени в точка 6.4, при определената от клиента степен на нанасяне.

6.6 Освен ако не са нехигроскопични, образците се кондиционират до равновесие в атмосфера с относителна влажност 50 ± 5% при температура 23 ± 2°C. Равновесие се счита за постигнато, когато представителна част от образеца е достигнала постоянна маса.

Забележка 1: За продукти на основата на дървесина и продукти, при които може да настъпи изпаряване на разтворители, може да е необходимо време за кондициониране от поне четири седмици.

Забележка 2: Счита се, че постоянната маса е достигната, когато две последователни операции по претегляне, извършени през интервал от 24 часа, не се различават с повече от 0,1% от масата на изпитвания обект или 0,1 g, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.

7.1 Начални условия

7.1.1 Температурата в помещението за пожарни изпитания и заобикалящата го зона от началото на монтирането на образците до началото на изпитанието трябва да бъде 20 ± 10°C.

Забележка: Времето между изваждането на образците от кондициониране иначалото на изпитването се поддържа минимално. 7.1.2 Хоризонталната скорост на вятъра, измерена на хоризонтално разстояние 1 m от центъра на вратата, не трябва да надвишава 0,5 m/s.

7.1.3 Горелката трябва да е в контакт с ъгловата стена. Повърхността на отвора на горелката трябва да бъде чиста.

Забележка: Маркиране на продукта с решетка от 0,3 m x 0,3 m върху съседните повърхности до ъгъла, където е разположена горелката, може да помогне за определяне на степента на разпространение на пламъка. 7.1.4 Продуктът трябва да бъде фотографиран или заснет с видеокамера преди изпитанието.

7.2 Процедура

7.2.1 Стартирайте всички записващи и измервателни устройства и записвайте данни в продължение на поне 2 минути преди запалването на горелката.

7.2.2 Горелката се регулира до изходното ниво, дадено в Приложение А към стандарт ISO 9705, в рамките на 10 s от запалването на горелката. Непрекъснато регулирайте капацитета на изпусканите газове, така че да се събират всички продукти на горенето.

7.2.3 Извършва се фотографски и/ или видеозапис на изпитанието. Във всички фотографски записи се появява часовник, който дава време до най-близките 1 s.

7.2.4 По време на изпитанието се записват следните наблюдения, включително времето, когато те се появяват:

.1 запалване на тавана;

.2 разпространение на пламъка по стените и таваните;

.3 промяна на топлинната мощност от горелката; и .4 пламъци, излизащи през вратата.

7.2.5 Завършете изпитанието, ако се появи пламване или след 20 минути, в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо.

Забележка: Съображенията за безопасност могат да наложат по-ранно прекратяване. 7.2.6 Обърнете внимание на степента на повреда на продукта след изпитанието.

7.2.7 Запишете всяко друго необичайно поведение.

Анализът и изчислението се извършват в съответствие с Приложение F към стандарт ISO 9705 и следните методи:

.1 максималните стойности на скоростта на отделяне на дим в началото и в края на изпитанието се изчисляват, както следва: за първите 30 s от изпитанието при изчисляване на средната стойност се използват и стойностите преди запалването на източника на запалване, т.е. нулевата скорост на отделяне на дим. За последните 30 секунди от изпитанието се използва измерената стойност при 20 min, задава се за още 30 s до 20 min и 30 s и се изчислява средната стойност;

.2 максималната скорост на отделяне на топлина (HRR) се изчислява в началото и в края на изпитанието, като се използват същите принципи, както за усредняване на скоростта на отделяне на дим; и

.3 Средните стойности за времето на отделяне на дим и HRR се изчисляват, като се използват действително измерени стойности, които все още не са усреднени, както е описано по-горе.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТАНИЕТО

Протоколът от изпитанието включва поне следната информация: Прави се ясно разграничение между данните, предоставени от Възложителя, и данните, определени чрез изпитание:

.1 посочване, че изпитанието е проведено в съответствие с Допълнение 1 към част 10 от FTP Кодекс 2010 г. (вж. също алинея .2);

.2 евентуални отклонения от метода на изпитание;

.3 име и адрес на изпитвателната лаборатория;

.4 дата и идентификационен номер на протокола;

.5 име и адрес на Възложителя;

.6 име и адрес на производителя/ доставчика, ако са известни;

.7 вид на материала, т.е. повърхностен материал върху вертикални прегради, стенни или таванни облицовки, и описание дали и как той включва опорна конструкция;

.8 наименование и/ или идентификация на изпитвания продукт; .9 описание на процедурата за вземане на мостри, когато е приложимо; .10 описание на изпитвания продукт, включително плътност и/ или маса на единица площ, дебелина и размери, цвят, количество и брой на всяко покритие, заедно с подробности за конструкцията на продукта;

.11 описание на образеца, включително плътност и/ или маса на единица площ, дебелина и размери, цвят, количество и брой на всички покрития, изпитвани посоки и повърхност, предмет на изпитанието, и структура;

.12 дата на постъпване на образеца;

.13 подробности за кондиционирането на образците;

.14 дата на изпитанието;

.15 Резултати от изпитанието (вж. приложение F към стандарт ISO 9705):

.1 време/ топлинен поток, падащ върху измервателния уред в центъра на пода;

.2 време/обем на потока в изпускателния канал;

.3 време/скорост на отделяне на топлина; и ако е включена горелката, време/време на отделяне на топлина от горелката; .4 време/отделяне на въглероден оксид при референтна температура и налягане; .5 време/отделяне на въглероден диоксид при референтна температура и налягане; .6 време/отделяне на дима, поглъщащ светлината, при действителна температуратана въздушния поток в канала; .7 описание на развитието на пожара (снимки); и

.8 резултати от калибрирането съгласно точка 10.2 от стандартISO 9705

.16 класификация на материала; и

.17 декларацията:

„Резултатите от изпитанието се отнасят за поведението на опитните образци от даден продукт при конкретните условия на изпитанието; те не са предназначени да бъдат единственият критерий за оценка на потенциалната опасност от пожар на използвания продукт .“.

Посочват се също следните части на стандарт ISO 9705:

.1 Приложение А - Препоръчителни източници на запалване;

.2 Приложение B - Алтернативни източници на запалване;

.3 Приложение C - Уреди в помещението за изпитание;

.4 Приложение D - Конструкция на изпускателната уредба;

.5 Приложение E - Уреди в изпускателния канал;

.6 Приложение F - Изчисление;

.7 Приложение G - Конфигурации на образците; и

.8 Приложение H - Библиография.

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЖАРНИ ИЗПИТАНИЯ, ОТДЕЛЯНЕ НА ДИМ И СТЕПЕН НА ЗАГУБА НА МАСА ЗА МАТЕРИАЛИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА

МЕБЕЛИ И ДРУГИ КОМПОНЕНТИ НА ВИСОКОСКОРОСТНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

Референтен документ ISO 5660 -1, Изпитания за реакция на огън - Отделяне на топлина, отделяне на дим и Степен на загуба на маса - Част 1: Скорост на отделяне на топлина (метод с конусен калориметър); и ISO5660 -2, Изпитания за реакция на огън - Отделяне на топлина, отделяне на дим и Степен на загуба на маса - Част 2: Скорост на отделяне на дим (динамично измерване).

Тази точка определя метод за оценка на скоростта на отделяне на топлина от образец, изложен в хоризонтална ориентация на контролирани нива на облъчване с външен възпламенител. Скоростта на отделяне на топлината се определя чрез измерване на потреблението на кислород, получено от концентрацията на кислород и дебита в потока на горивния продукт. Времето до запалването (поддържано горене) също се измерва при това изпитание.

Следните нормативни документи съдържат разпоредби, които при позоваване в този текст представляват разпоредби на това Допълнение.

ISO 291, Пластмаси - Стандартна атмосфера за кондициониране и изпитание. ISO 554, Стандартна атмосфера за кондициониране и/ или изпитание - Спецификации. ISO 5660 -1, Изпитания за реакция на огън - Отделяне на топлина, отделяне на дим и Степен на загуба на маса - Част 1: Скорост на отделяне на топлината (метод на конусовидния калориметър).

ISO 5660 -2, Изпитвания за реакция на огън - Отделяне на топлина, отделяне на дим и скорост на загуба на маса - Част 2: Скорост на отделяне на дим (динамично измерване).

ISO 13943, Безопасност при пожар - речник.

ISO 14697, Изпитания за реакция на огън - Ръководство за избор на субстрати за строителни и транспортни продукти.

За целите на това Допълнение се прилагат термините и определенията, дадени в стандарт ISO 13943 и следващите.

3.1 Съществено плоска повърхност е повърхност, чиято неправилност спрямо равнината не надвишава 1 mm.

3.2 Проблясването е наличие на пламък върху или над повърхността на образеца за периоди, по-малки от 1 s.

3.3 Запалването е начало на поддържано горене, както е определено в точка 3.10.

3.4 Облъчването (в точка върху повърхност) е отношението между падащия лъчев поток върху безкрайно малък елемент от повърхността, съдържащ точката и площта на този елемент.

Забележка: Конвекционното нагряване е пренебрежително малко при хоризонталната ориентация на образеца. По тази причина терминът „облъчване“ се използва вместо „топлинен поток“ в тази част на стандарт ISO 5660, тъй като той най-добре указва по същество начина на излъчване на предаваната топлина. 3.5 Материал е отделно вещество или равномерно диспергирана смес, като метал, камък, дървен материал, бетон, минерални влакна и полимери.

3.6 Ориентацията е равнина, в която изложената повърхност на образеца е разположена по време на изпитанието, с вертикална или хоризонтална повърхност нагоре.

3.7 Принципът на потребление на кислород е пропорционален на съотношението между масата на кислорода, консумиран по време на горенето, и отделената топлина.

3.8 Продукт е материал, композит или композиция, за които се изисква информация.

3.9 Образец е представителна част от продукта, която се изпитва заедно с всеки субстрат или обработка.

Забележка: За някои видове продукти, например продукти, които съдържат въздушна междина или съединения, може да не е възможно да се подготвят образци, които са представителни за условията за крайна употреба (вж. точка 7). 3.10 Поддържано горене е наличието на пламък по или над повърхността на образеца за периоди над 10 s.

3.11 Преходно горене е наличието на пламък върху или над повърхността на образеца за периоди между 1 s и 10 s.

Вж. таблица 1 от стандарт ISO 5660 -1.

5.1 Този метод за изпитание се основава на наблюдението, че като цяло нетната топлина на горене е пропорционална на количеството кислород, необходимо за горенето. Отношението е, че приблизително 13,1 x 103 kJ топлина се освобождава на килограм консумиран кислород. Опитните образци се изгарят при атмосферни условия, като същевременно се подлагат на предварително определено външно облъчване в обхвата от 0 до 100 kW/m2 и се извършват измервания на концентрациите на кислород и дебитите на изпусканите газове.

5.2 Методът за изпитание се използва за оценка на приноса, който изпитваният продукт може да има за скоростта на отделяне на топлина по време на неговото участие в пожар. Тези свойства се определят върху малки представителни образци.

6.1 Изпитвателната апаратура, включително конусовидният излъчващ електрически нагревател, изпускателната газова система с измервателна апаратура, система за вземане на мостри и анализ на газове, държач за образци и други необходими периферни устройства, трябва да бъде в съответствие със стандарт ISO 5660 -1. Калибрирането на изпитвателната апаратура се извършва в съответствие със стандарт ISO 5660 -1.

6.2 Изпитвателната апаратура за измерване на скоростта на отделяне на дим трябва да бъде в съответствие със стандарт ISO 5660 -2.

7.1 Характеристики на повърхността 7.1.1 Продукт, притежаващ един от следните показатели, е подходящ за изпитание:

.1 по същество плоска изложена повърхност; .2 неравност на повърхността, която е равномерно разпределена върху откритата повърхност, при условие че:

.1 поне 50% от повърхността на представителна площ с размери 100 mm x 100 mm се намира на дълбочина 10 mm от равнина, измерена през най-високите точки на откритата повърхност, или

.2 за повърхности, съдържащи пукнатини, цепнатини или отвори, чиято дълбочина надвишава 10 mm, ширината на пукнатините, цепнатините или отворите не надвишава 10 mm, а общата площ на тези пукнатини, пукнатини или отвори на повърхността не надвишава 30% от представителната площ от 100 mm x 100 mm на изложената повърхност.

7.1.2 Когато изложената повърхност не отговаря на изискванията на точка 7.1.1.1 или 7.1.1.2, продуктът се изпитва в модифицирана форма, отговаряща във възможно най-голяма степен на изискванията, дадени в тази точка. В протокола от изпитанието се посочва, че продуктът е бил изпитван в модифицирана форма, и ясно се описва изменението.

7.2 Асиметрични продукти

Даден продукт, представен за това изпитание, може да има лицеви страни, които се различават или могат да съдържат ламиниране от различни материали, подредени в различен ред по отношение на двете страни. Ако всяка от страните може да бъде изложена при употреба в помещение, кухина или празно пространство, тогава се изпитват и двете страни.

7.3 Материали с кратко време на горене

За образци с кратко време на горене (3 min или по-малко) измерванията на скоростта на отделяне на топлината се извършват на интервали, не по-дълги от 2 s. За по-дълго време на горене могат да се използват интервали от 5 секунди.

7.4 Композитни образци

Композитните образци са подходящи за изпитание, при условие че са подготвени, както е посочено в точка 8.3, и са изложени по начин, типичен за условията на крайна употреба.

7.5 Материали с непостоянни размери

7.5.1 Мострите, които подуят или деформират така, че да влизат в контакт със запалителната свещ преди запалването или с долната страна на конусовидния нагревател след запалването, се изпитват при разстояние 60 mm между основната плоча на конусовидния нагревател и горната повърхност на образеца. В този случай калибрирането на нагревателя се извършва с топломер, разположен на 60 mm под основната плоча на конусовидния нагревател. Трябва да се подчертае, че времето до запалването, измерено с това разделяне, не е сравнимо с времето, измерено с разделянето от 25 mm.

7.5.2 Други оразмерено нестабилни продукти, например продукти, които се деформират или свиват по време на изпитанието, трябва да бъдат обезопасени срещу прекомерно движение. Това трябва да се постигне с четири броя свързваща тел, както е описано по-долу. Използват се метални проводници с диаметър 1 ± 0,1 mm и дължина поне 350 mm. Образецът се приготвя по стандартния начин, описан в точка 8. След това около държача на образеца се навива свързваща тел и композицията на закрепващата рамка, така че да е успоредна на и приблизително на 20 mm от една от четирите страни на композицията. Краищата на проводника се усукват така, че проводникът да се придърпа здраво към закрепващата рамка. Излишният проводник се отрязва от усуканата част преди изпитанието. Останалите три проводника се монтират около държача на образеца и монтажа на закрепващата рамка по подобен начин, успоредно на останалите три страни.

8.1 Образци

8.1.1 Образецът трябва да бъде представителен за условията на крайно използване на материала, включително всички повърхностни покрития.

8.1.2 В случай на горими изолационни материали, които са защитени с метални обвивки или могат да бъдат идентифицирани като отделен елемент, изолацията се изпитва без повърхностна защита.

8.1.3 При всички изпитания се използва рамка за обхващане на мострата. Нивото на облъчване се определя на 50 kW/m2 и за трите изпитания. Изпитанието се прекратява, когато са изминали 20 минути от началото на експозицията. Данните се събират за още 2 минути след края на изпитанието, за да се гарантира, че данните са на разположение за цялото времетраене на изпитанието след отместване във времето, за да се отчетат закъсненията на част от измервателната апаратура.

8.1.4 Три броя образци се изпитват при избрано ниво на облъчване 50 kW/m2 и за всяка различна открита повърхност.

8.1.5 Образците трябва да бъдат представителни за условията на крайно използване на материала, включително повърхностните покрития, и трябва да бъдат квадратни със страни със страна 100 ± 2 mm.

8.1.6 Продуктите с нормална дебелина 50 mm или по-малко се изпитват, като се използва пълната им дебелина.

8.1.7 За продукти с нормална дебелина, по-голяма от 50 mm, необходимите образци се получават чрез отрязване на неизложената повърхност, за да се намали дебелината до 50 mm.

8.1.8 Когато се изрязват образци от продукти с неправилни повърхности, най-високата точка на повърхността трябва да бъде разположена в центъра на образеца.

8.1.9 Композициите се изпитват, както е посочено в точка 8.1.3 или 8.1.4, според случая. Въпреки това, когато при производството на дадена композиция се използват тънки материали или композитни материали, естеството на всяка основна конструкция може значително да повлияе на характеристиките на запалване и горене на изложената повърхност.

8.1.10 Влиянието на подлежащите слоеве се разбира и се полагат грижи, за да се гарантира, че резултатът от изпитанието, получен на всяка композиция, е от значение за нейното използване на практика.

8.1.11 Когато продуктът е материал или композитен материал, който обикновено би бил прикрепен към ясно определен субстрат, той се изпитва заедно с този субстрат, като се използва препоръчаната техника на закрепване, например чрез свързване с подходящо лепило или механично прикрепен. При липса на уникален или ясно определен субстрат се избира подходящ субстрат за изпитание в съответствие със стандарт ISO 14697.

8.1.12 Продуктите, които са по-тънки от 6 mm, се изпитват върху субстрат, представителен за условията на крайна употреба, така че общата дебелина на образеца да е поне 6 mm. 8.2 Кондициониране на образците

8.2.1 Преди изпитанието образците се привеждат към постоянна маса при температура 23 ± 2°C и относителна влажност 50 ± 5% в съответствие със стандарт ISO 554.

8.2.2 Счита се, че постоянната маса е достигната, когато две последователни операции по претегляне, извършени през интервал от 24 часа, не се различават с повече от 0,1% от масата на изпитвания обект или 0,1 g, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.

8.2.3 Материали като полиамиди, които изискват повече от една седмица кондициониране за постигане на равновесие, могат да бъдат изпитвани след кондициониране в съответствие със стандарт ISO 291. Този период не трябва да бъде по-кратък от една седмица и се описва в протокола от изпитанието.

8.3 Подготовка

8.3.1 Обвиване на образеца

8.3.1.1 Кондиционираният образец се обвива в един слой алуминиево фолио с дебелина от 0,025 mm до 0,04 mm, с лъскавата страна се откъм образеца. Алуминиевото фолио се изрязва предварително до размер, който покрива дъното и страните на образеца и се простира на 3 mm или повече извън горната повърхност на образеца. Образецът се поставя в средата на фолиото, а дъното и страните се обвиват. Излишното фолио над горната повърхност се изрязва, ако е необходимо, така че да не се простира повече от горната повърхност на образеца. Излишното фолио в ъглите се сгъва около ъглите, така че да образува уплътнение около горната повърхност на образеца. След обвиването опакованият образец се поставя в държача на образеца и се покрива със закрепваща рамка. След приключване на процедурата не трябва да се вижда алуминиево фолио.

8.3.1.2 За предварително оформяне на алуминиевото фолио за меки образци може да се използва макет на образец със същата дебелина като опитния образец.

8.3.2 Подготовка на образеца

Всички образци се изпитват със закрепващата рамка. Предприемат се следните стъпки за подготовка на образец за изпитание:

.1 закрепващата рамка се поставя върху плоска повърхност, обърната надолу;

.2 образецът, обвит във фолио, се поставя в рамката, като изложената повърхност е обърната надолу;

.3 слоеве от огнеупорно влакнесто одеяло (номинална дебелина 13 mm, номинална плътност 65 kg/m3) се поставят отгоре, докато поне един пълен слой и максимум два слоя се простират над ръба на рамката;

.4 държачът на образеца се поставя в рамката върху огнеупорното влакно и се натиска надолу; и

.5 закрепващата рамка се закрепва към държача на образеца.

Апаратурата се разполага в среда, в която по същество няма течение, в атмосфера с относителна влажност между 20% и 80% и температура между 15°C и 30°C.

10.1 Общи предпазни мерки

Предупреждение: За да се вземат подходящи предпазни мерки за опазване на здравето, вниманието на всички, които са засегнати от пожарните изпитания, се привлича към възможността токсични или вредни газове да се отделят по време на експозицията на опитните образци. Процедурите за изпитание включват високи температури и горивни процеси. Следователно могат да съществуват опасности като изгаряния или запалване на външни предмети или облекло. Операторът трябва да използва предпазни ръкавици за поставяне и изваждане на опитните образци. Нито конусовидният нагревател, нито свързаните с него приспособления не трябва да се докосват, докато са горещи, с изключение на използването на предпазни ръкавици. Трябва да се внимава никога да не се докосва искровият възпламенител, който има значителен потенциал от 10 kV. Изпускателната уредба на уреда се проверява за правилна работа преди изпитанието и се отвежда в изпускателна уредба на сграда с подходящ капацитет. Възможността от насилствено изхвърляне на разтопен горещ материал или остри фрагменти от някои видове образци, когато са облъчени, не може да бъде напълно пренебрегната и поради това е от съществено значение да се носи защита на очите.

10.2 Първоначална подготовка

10.2.1 Проверете уредбата за улавяне на CO2 и последния влагоуловител. Ако е необходимо, подменете влагопоглъщащия материал. Източете натрупаната вода в камерата за разделяне на студения уловител. Нормалната работна температура на студения уловител не трябва да надвишава 4°C.

Ако някой от уловителите или филтрите в тръбопровода на системата за вземане на мостри от газ е бил отворен по време на проверката, системата за вземане на мостри от газ се проверява за течове (с включена помпа за вземане на мостри), например чрез въвеждане на чист азот със същия дебит и налягане, както за мострите от газовете, от източник на азот, свързан възможно най-близо до устройството за вземане на мостри с пръстен. След това анализаторът на кислород отчита нула.

10.2.2 Регулира се разстоянието между основната плоча на конусовидния нагревател и горната повърхност на образеца.

10.2.3 Включете захранването на конусовидния нагревател и изпускателния вентилатор. Захранването на газовите анализатори, тегловното устройство и датчика за налягане не трябва да се изключват ежедневно.

10.2.4 Задава се дебит на изпусканите газове 0,024 ± 0,002 m3/s.

10.2.5 Извършват се изискваните процедури за калибриране, посочени в точка 10.2 от стандарт ISO 9705. Поставете термична бариера върху устройството за претегляне (например празен държач за образец с огнеупорно влакнесто одеяло или радиационен щит с водно охлаждане). Тя трябва да се прилага по време на загряването и между изпитанията, за да се избегне прекомерното пропускане на топлина към устройството за претегляне.

10.3 Процедура

10.3.1 Начало на събирането на данни

Събиране на базови данни: интервалът на сканиране е 2 s. 10.3.2 Поставете радиационния щит. Отстранете термичната бариера, която предпазва устройството за претегляне. Поставете държача на образеца и образеца, подготвени съгласно точка 8.3, върху теглилката. Радиационният щит трябва да бъде по-студен от 100°C непосредствено преди поставянето му.

10.3.3 Поставете свещта и отстранете радиационния щит в правилната последователност в зависимост от вида на използвания щит, както е описано по-долу.

За щитове от тип а) (вж. стандарт ISO 5660 -1) отстранете щита и започнете изпитанието. В рамките на 1 s след отстраняване на щита, поставете и включете възпламенителя.

За щитове от тип (b) (виж стандарт ISO 5660 -1), отстранете щита в рамките на 10 s след поставянето и започнете изпитанието. В рамките на 1 s след отстраняване на щита, поставете и включете възпламенителя.

10.3.4 Запишете времето, когато се появява проблясване или преходно възпламеняване. Когато възникне поддържано горене, запишете времето, изключете искрата и извадете искровия възпламенител. Ако пламъкът угасне след изключване на искрата, поставете отново искровия възпламенител и включете искрата в рамките на 5 s и не отстранявайте искрата, докато не приключи цялото изпитание. Тези събития се отбелязват в протокола от изпитанието (точка 12).

10.3.5 Събиране на всички данни до:

.1 22 минути след времето до поддържано горене (22 минути се състоят от 20 - минутен тест период и допълнителен период от 2 минути след изпитанието за събиране на данни, които ще бъдат прехвърлени във времето); .2 изтичане на 20 минути и образецът не се е запалил;

.3 XO2 се връща към стойността преди изпитанието в рамките на 100 части на милион концентрация на кислород за 10 min; или .4 масата на образеца става нула, в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо, но във всеки случай минималното времетраене на изпитанието е 5 минути. Наблюдават се и се записват физическите промени на мострата, като топене, подуване и напукване.

10.3.6 Извадете образеца и държача на образеца. Поставете термична бариера върху устройството за претегляне.

10.3.7 Три броя образци се изпитват и резултатите се отразяват, както е описано в точка 12. Средните стойности на отделяне на топлина за 18 s се сравняват за трите броя образци. Ако някоя от тези средни стойности се различава с повече от 10% от средноаритметичната стойност на трите показания, тогава се изпитва допълнителен комплект от три броя образци. В такива случаи се отчита средноаритметичната стойност на набора от шест показания.

Забележка: Данните от изпитанието имат ограничена валидност, ако образецът се разтопи достатъчно, за да прелее над държача на образеца, ако възникне експлозивно разливане или ако образецът се подуе прекомерно и докосне искровия възпламенител или основната плоча на нагревателя.

11.1 Времето до запалване, скоростта на отделяне на топлина и общото отделяне на топлина се измерват и изчисляват в съответствие със стандарти ISO 5660 -1 и ISO 5660 -2.

11.2 Средните стойности на скоростта на отделяне на дим (SPR) и скоростта на отделяне на топлина (HRR) във времето се изчисляват, като се използват действително измерени стойности, които все още не са усреднени. 11.3 30 - секундната средна скорост на отделяне на топлина (HRR30) и скоростта на отделяне на дим (SPR30) се изчисляват като средната стойност между 15 s преди и 15 s след времето. За първия и последния интервал от 30 секунди се прилага следното:

.1 за първите 30 s от изпитанието се използват и стойностите преди запалването на източника на запалване, т.е. нулева скорост на отделяне на дим, при изчисляване на средната стойност; и

.2 за последните 30 s от изпитанието се използва измерената стойност при 20 min, задава се за още 30 s до 20 min и 30 s и се изчислява средната стойност.

11.4 Максималната скорост на отделяне на 30 секунди пълзящ дим (SPR30max) и максималната средна скорост на отделяне на топлина за 30 секунди (HRR30max) се получават съответно като максимална стойност на SPR30 и HRR30.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТАНИЕТО

Протоколът от изпитанието включва поне следната информация: Прави се ясно разграничение между данните, предоставени от Възложителя, и данните, определени чрез изпитание:

.1 позоваване, че изпитанието е проведено в съответствие с Допълнение 2 към част 10 от FTP Кодекс 2010 г. (вж. също алинея .2); .2 евентуални отклонения от метода на изпитание; .3 име и адрес на изпитвателната лаборатория; .4 дата и идентификационен номер на протокола; .5 име и адрес на Възложителя; .6 име и адрес на производителя/ доставчика, ако са известни; .7 вид на материала, т.е. мебелния компонент, повърхностните облицовки или покрития и т.н.; .8 наименование и/ или идентификация на изпитвания продукт; .9 описание на процедурата за вземане на мостри, когато е приложимо; .10 описание на изпитвания продукт, включително плътност и/ или маса на единица площ, дебелина и размери, цвят, количество и брой на всяко покритие, заедно с подробности за конструкцията на продукта; .11 описание на образеца, включително плътност и/ или маса на единица площ, дебелина и размери, цвят, количество и брой на всички покрития, изпитвани посоки и повърхност, предмет на изпитанието, и структура; .12 дата на постъпване на мострата; .13 подробности за кондиционирането на образците; .14 дата на изпитанието; .15 Условия на изпитание:

.1 калибрираща константа на дебита на отвора C (виж стандарт ISO 5660 -1); .2 ниво на облъчване (50 kW/m2) и дебит на изпускателната уредба, изразен в m3/s; и .3 брой на дублиращите образци, изпитвани при едни и същи условия (това е поне три, с изключение на изпитанията за прегледи); .16 Резултати от изпитанието: .1 време до запалването на всеки образец, изразено в секунди; .2 времетраене на изпитанието на всеки образец, обикновено 20 min; .3 за всеки образец - 30 - секундно средно отделяне на топлина (HRR30), изразено в kW/m2, и 30 - секундно средно отделяне на дим (SPR30), изразено в m2/s, представено като крива, записано за цялото изпитание на всеки образец; .4 за всеки образец - максималната за 30 секунди средна скорост на отделяне на топлина (HRR30max), изразена в kW/m2, и максималната за 30 секунди средна скорост на отделяне на дим (SPR30max), изразена в m2/s; .5 общото отделяне на топлина, изразено в kJ/m2 за всеки образец; .6 допълнителни наблюдения, като преходно запалване или проблясване; и .7 трудности, срещани при изпитанията, ако има такива; .17 класификация на материала; и .18 декларацията: „Резултатите от изпитанията се отнасят до поведението на опитните образци от даден продукт при особените условия на изпитанието; те не са предназначени да бъдат единствен критерий за оценка на потенциалната опасност от пожар на използвания продукт .“.

За целите на това Допълнение 2 се посочват и следните части от стандарт ISO 5660 -1: .1 Приложение А: Коментари и насоки за операторите; .2 Приложение B: Разделителна способност, точност и отклонение; .3 Приложение C: Степен на загуба на маса и ефективна топлина на изгаряне; .4 Приложение D: Изпитание във вертикална ориентация; .5 Приложение E: Калибриране на работен топломер; .6 Приложение F: Изчисляване на отделянето на топлина с допълнителен анализ на газа; .7 Приложение G: Конфигурации на образците; и .8 Приложение H: Библиография.

ЧАСТ 11 - ИЗПИТАНИЕ НА ОГНЕУПОРНИ ПРЕГРАДИ ЗА ВИСОКОСКОРОСТНИ

ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ

Когато конструкциите за използване във високоскоростни плавателни съдове трябва да притежават огнеупорни свойства, те трябва да съответстват на тази част. Такива конструкции включват огнеупорни вертикални прегради, палуби, тавани, облицовки и врати.

Огнеупорните прегради на високоскоростните плавателни съдове се изпитват и оценяват в съответствие с процедурите за пожарни изпитания, посочени в Допълнението към тази част.

3.1 Материалите, използвани в огнеупорните прегради, са незапалими или пожарозащитни, което е проверено съответно в съответствие с част 1 или 10 от това Приложение.

3.2 Част 3 от това Приложение е приложима и за някои конструкции като прозорци, противопожарни клапани, отвори на тръби и кабелни трасета.

3.3 Част 4 от това Приложение се прилага и когато се изисква система за управление на противопожарните врати да може да функционира в случай на пожар.

3.4 Когато се допуска поставянето на горими фурнири в огнеупорни прегради заедно с незапалимите субстрати се проверяват, ако е необходимо, ниските характеристики на разпространение на пламъка на тези фурнири в съответствие с част 5 от това Приложение.

ДОПЪЛНЕНИЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЖАРНИ ИЗПИТАНИЯ НА ОГНЕУПОРНИ ПРЕГРАДИ НА

ВИСОКОСКОРОСТНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1.1 Съгласно разпоредбите на HSC Кодекс 1994 г. или HSC Кодекс 2000 г., конструкциите, предназначени за използване във високоскоростни плавателни съдове, трябва да имат огнеупорни свойства, удовлетворяващи Администрацията и одобрени от нея. В този контекст „огнеупорно свойство“ е способността на конструкцията да изолира/предпазва дадена зона от въздействието на пожар в съседна зона чрез отделяне на експлоатационните показатели по време на пожар. Такива конструкции са огнеупорни вертикални прегради, палуби, тавани, облицовки и врати.

1.1.1 Огнеупорните прегради за умерена опасност от пожар се класифицират като „огнеупорни прегради 30“.

1.1.2 Огнеупорните прегради за голяма опасност от пожар се класифицират като „огнеупорни прегради 60“.

1.2 Класификацията се изразява например под формата на „Носеща огнеупорна палуба 60“ и „Неносеща огнеупорна вертикална преграда 30“, т.е. включително квалификацията за ориентация на преградата, заедно с декларация, ако въпросната преграда се оценява като носеща или неносеща.

1.3 Изпитанието на огнеупорните прегради и отразяването в протоколи обикновено трябва да са в съответствие с изискванията, посочени в част 3 от това Приложение. Когато може да са необходими допълнително тълкуване, адаптиране и/ или допълнителни изисквания, те са подробно описани в тази част.

1.4 Изпитанието продължава поне 30 минути за огнеупорни прегради 30 или 60 минути за огнеупорни прегради 60 или за междинно време за противопожарна защита, когато е разрешено в съответствие с HSC Code 2000.

1.5 Следните експлоатационни критерии за изолация и цялост трябва да бъдат изпълнени в рамките на периода на класификация (вж. точка 1.4 по-горе):

.1 изолация: средното покачване на температурата на неизложена лицевата повърхност не надвишава 140°C, а отчетеното покачване на температурата от която и да е отделна термодвойка на неизложена лицева повърхност не надвишава 180°C; и

Непокътнатост:

.1 на неекспонираната повърхност не трябва да има пламъци;

.2 подложката от памучна вата не трябва да се запалва, т.е. да гори или тлее; и .3 Не е възможно да се въведат междурелсията, както е описано в точка 8.4.4 от Допълнение 1 към част 3, в който и да е отвор в образеца. 1.6 В това Допълнение изпитанието на огнеупорните прегради е описано в три отделни части, както следва:

.1 неносещи огнеупорни прегради;

.2 носещи огнеупорни прегради, имащи конструктивна метална сърцевина, както е предвидено в част 3 от това Приложение за прегради от клас А; и

.3 други носещи огнеупорни прегради.

Подходът, възприет за изпитание на огнеупорни прегради, които не са носещи, трябва да отговаря на изискванията за изпитание на прегради от клас В в част 3 от това Приложение, когато е приложимо и целесъобразно.

3.1 Подходът, възприет за изпитание на носещи огнеупорни прегради със структурна метална сърцевина (стомана или алуминий), трябва да отговаря на изискванията за изпитание на прегради от клас А в част 3 от това Приложение, когато е уместно и целесъобразно.

3.2 Ако конструктивната сърцевина е от алуминий, средната температура на конструктивната сърцевина не трябва да надвишава с повече от 200°C началната си температура в нито един момент през периода на класификация (вж. точка 1.4 по-горе).

4.1 Подходът, възприет за изпитание на други носещи огнеупорни прегради, трябва да отговаря на изискванията за изпитание на прегради от клас В в част 3 от това Приложение, когато е целесъобразно и целесъобразно.

4.2 Освен това тези носещи прегради се изпитват при предписаното статично натоварване и трябва да поддържат товароносимостта си в рамките на периода на класификация (вж. точка 1.4 по-горе).

4.3 Естество на опитния образец

4.3.1 Конструкцията, монтирането и втвърдяването на опитния образец трябва да са типични за практическата употреба.

4.3.2 За вертикалните разделители (вертикални прегради) минималните общи размери на изложената част на опитния образец са ширина 2,440 mm и височина 2,500 mm или цялата височина, ако височината е по-малка от 2,500 mm.

4.3.3 За хоризонтални прегради (палуби) минималните общи размери за изложената част на опитния образец са ширина 2,440 mm и дължина (обхват) 3,040 mm или цялата дължина, ако дължината е по-малка от 3,040 mm. 4.4 Монтаж на опитния образец

4.4.1 Вертикалният опитен образец трябва просто да се подпира в горната и долната си част и не трябва да се подпира по вертикалните си краища.

4.4.2 Хоризонталният опитен образец трябва просто да бъде подпрян в двата края и не трябва да бъде подпрян по дължината на ръбовете си, успоредни на обхвата.

4.5 Статично натоварване

4.5.1 Доколкото е възможно, по горния ръб на вертикалния образец или повърхност на хоризонталния образец се прилагат равномерно следните нива на натоварване:

.1 вертикални прегради: 7.0 kN/m от ширината; и

.2 палуби: 3,5 kN/m2 площ.

Натоварването може да се прилага хидравлично, механично или чрез използване на тежести.

4.5.2 Товарното оборудване трябва да може да симулира условията на натоварване, според случая, за конструкцията на изпитанието. Оборудването за товарене трябва също така да може да поддържа постоянна стойност на изпитвателното натоварване (в рамките на ± 5% от изискваната стойност), без да променя разпределението му по време на интервала на натоварване; то не трябва да влияе значително върху преноса на топлина през образеца, нито да възпрепятства използването на термодвързващите изолационни подложки; то не трябва да пречи на измерването на температурата на повърхността и/ или деформацията и трябва да позволява общо наблюдение на неекспонираната повърхност.

4.5.3 За палубите общата площ на контактните точки между оборудването за товарене и повърхността на опитния образец не трябва да надвишава 10% от общата площ на повърхността на хоризонталния опитен образец. Оборудването трябва да може да следва максималната деформация и скоростта на деформация на опитния образец. За вертикалните прегради оборудването за товарене трябва да произвежда натоварване, равномерно прилагано към общата ширина на вертикалната преграда.

4.5.4 Ако изпитваната композиция включва носещи елементи като греди, те трябва да бъдат изложени на пещта от всички страни, с изключение на лицевата страна, която е в контакт с образеца, и не трябва да бъдат разположени на по-малко от 200 mm от стените на пещта.

4.5.5 На практика може да се окаже трудно да се осигури равномерно натоварване, особено на палубите. Когато се определя разпределението на натоварването, което е представително за стандартните условия, описани в точки 4.4.2 и 4.5.1, лабораторията взема предвид степените на свобода, максималната сила на срязване и момента на огъване.

4.5.6 Могат да се използват методи за монтиране и условия на натоварване, различни от посочените в точки 4.4.2 и 4.5.1. В този случай условията на изпитание и разпределението на товара са приемливи за Администрацията.

4.5.7 Протоколът от изпитанието трябва да включва обосновка на приблизителните стойности на равномерното натоварване и монтиране. В протокола се включва описание на разпределението на товара по отношение на силата, повърхността на контакт и местоположението на тези контакти.

4.5.8 Изпитвателното натоварване се прилага поне 15 минути преди началото на отоплителния период. 4.6 Деформация

4.6.1 Измерванията на деформацията се извършват с помощта на оборудване, използващо механични, оптични или електрически техники. Уредите за измерване на деформацията на опитния образец трябва да бъдат разположени така, че да предоставят данни по отношение на количеството и скоростта на деформация по време на пожарното изпитание.

4.6.2 Данните за деформацията се записват с точност ± 2 mm по време на периода на изпитание.

4.6.3 За вертикална преграда се измерват осовото свиване и хоризонталната деформация.

4.6.4 За палубата се извършва измерване на вертикалната деформация.

4.7 Експлоатационни критерии за товароносимост

Опитният образец се счита за неуспешен, ако вече не е в състояние да поддържа изпитвателното натоварване. Поддържането на изпитвателното натоварване се определя както от количеството, така и от скоростта на деформация. Тъй като относително бързи деформации могат да настъпят до достигане на стабилни условия, скоростта на деформация на палубите не се прилага, докато не бъде превишена деформация L/30. За целите на тази част се прилагат следните определения:

.1 вертикални прегради:

.1 гранично осовосвиване от h/100 mm; и

.2 гранична скорост на осово свиване 3 h/1 000 mm/min, където:

h = началната височина (mm); и

.2 палуби:

.1 гранична деформация (L)2/400 d mm; и

.2 гранична скорост на деформация (L)2/9 000 d mm/min, където:

L = свободния обхват на образеца (mm); и d = разстоянието от крайното влакно на

Проектната зона на натиск до крайното влакно на проектната зона на опън на конструктивната секция (mm).

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТАНИЕТО

Протоколът от изпитанието включва поне следната информация: Прави се ясно разграничение между данните, предоставени от Възложителя, и данните, определени чрез изпитание:

.1 посочване, че изпитанието е проведено в съответствие с част 11 от FTP Кодекс 2010 г. (вж. също алинея .2 по-долу);

.2 евентуални отклонения от метода на изпитание;

.3 име и адрес на изпитвателната лаборатория;

.4 дата и идентификационен номер на протокола;

.5 име и адрес на Възложителя;

.6 наименование и/ или идентификация на изпитвания продукт; .7 името на производителя на опитния образец и на продуктите и компонентите, използвани в конструкцията;

.8 вид на продукта, например вертикална преграда, таван, врата, прозорец, проникване на канал и т.н.;

.9 класификация на изпитанието съгласно точка 1.6;

.10 конструктивните детайли на опитния образец, включително описание и чертеж и основни детайли на компонентите. Предоставят се всички подробности, изисквани в точка 2. Описанието и чертежите, включени в протокола от изпитанието, се основават, доколкото е възможно, на информация, получена от изследване на опитния образец. Когато пълните и подробни чертежи не са включени в протокола, тогава чертежите на заявителя на опитния образец се заверяват от лабораторията и поне едно копие от заверения чертеж (чертежи) се запазва (т) в лабораторията; в този случай в протокола се дава позоваване на чертежите на заявителя заедно с декларация, посочваща метода на заверяване на чертежите;

.11 всички свойства на използваните материали, които имат отношение към противопожарните показатели на опитния образец, заедно с измерванията на дебелината, плътността и, когато е приложимо, влажността и/ или съдържанието на органични вещества в изолационния (изолационните) материал (и), определени от Изпитвателната лаборатория;

.12 метод за прилагане на натоварването и количеството на натоварването, ако е приложимо;

.13 дата на постъпване на опитния образец;

.14 подробности за кондиционирането на образците;

.15 дата на изпитанието;

.16 Резултати от изпитанието:

.1 информация за местоположението на всички термодвойки, закрепени към образеца, заедно с табличните данни, получени от всяка термодвойка по време на изпитанието. Освен това може да бъде включено графично изображение на получените данни. Включва се чертеж, който ясно илюстрира позициите на различните термодвойки и ги идентифицира по отношение на данните за температурата и времето; .2 средното и максималното повишение на температурата и средното повишение на температурата в сърцевината, когато е приложимо, отчетени в края на периода от време, съответстващ на критериите за ефективност на изолацията за съответната класификация, или, ако изпитанието е прекратено поради надвишаване на критериите за изолация, времената, в които са превишени пределните температури; и

.3 максималната деформация на образеца. При врати - максималната деформация в центъра на образеца на вратата и максималното изместване на всеки ъгъл на крила на вратата спрямо рамката на вратата;

.17 Класификацията, постигната от опитния образец, се изразява под формата на „носещи огнеупорни прегради 60 вертикални прегради“, т.е. включително квалификацията за ориентация на преградата. Резултатът се представя в протокола от изпитанието по следния начин под заглавието „Класификация“: „Вертикална преграда, построена както е описано в този протокол, може да се разглежда като носеща огнеупорна вертикална преграда клас 60 съгласно част 11 от Приложение 1 към FTP Кодекс 2010 г.“;

.18 името на представителя на Администрацията, присъстващ на изпитанието. Ако Администрацията изисква предварително уведомяване за изпитанието и представител не присъства на изпитанието, в протокола се прави забележка за това в следната форма:

„ ... (наименование на Администрацията) ... беше уведомено за намерението да се проведе изпитанието, описано подробно в този доклад, и не счете за необходимо да изпрати представител, който да присъства на него.“; и

.19 декларацията:

„Резултатите от изпитанието се отнасят за поведението на опитните образци от даден продукт при конкретните условия на изпитанието; те не са предназначени да бъдат единственият критерий за оценка на потенциалната опасност от пожар на използвания продукт .“.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРОДУКТИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ МОНТИРАНИ БЕЗ

ИЗПИТАНИЕ И/ ИЛИ ОДОБРЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Като цяло продуктите и групите продукти, изброени в това Приложение, се считат за притежаващи посочените по-долу характеристики за безопасност при пожар и могат да бъдат монтирани без изпитание съгласно този Кодекс и без одобрение въз основа на специфичните процедури за пожарни изпитания за конкретни характеристики за безопасност на продукта в този Кодекс.

Точките по-долу са номерирани със същия номер на частта, в която са посочени съответните изисквания за изпитание в Приложение 1.

1 Негорими материали

Като цяло продуктите, произведени само от стъкло, бетон, керамични продукти, естествен камък, зидария, неблагородни метали и метални сплави, се считат за негорими и могат да бъдат монтирани без изпитание и одобрение.

2 Материали, които не отделят прекомерни количества дим, нито токсични продукти при пожар

2.1 Като цяло се счита, че незапалимите материали отговарят на изискванията на част 2 от Приложение 1 без допълнително изпитание.

2.2 По принцип се счита, че повърхностните материали и покритията на първичните палуби с общо отделяне на топлина (Q) максимум 0,2 MJ и максимална скорост на отделяне на топлина (Qp) максимум 1 kW (и двете стойности, определени в съответствие с част 5 от Приложение 1) отговарят на изискванията на част 2 от Приложение 1 без допълнително изпитание.

2.3 Материалите, отговарящи на разпоредбите на точка 2.2 по-горе, са освободени от изпитание в съответствие със стандарт ISO 1716. Очаква се те да отговарят на изискването за максимална горна топлина на изгаряне (например 45 MJ/m2) без по-нататъшно изпитание.

2.4 За високоскоростните плавателни съдове се счита, че пожарозащитните материали отговарят на изискванията на част 2 от Приложение 1 без допълнително изпитание.

3 Прегради от класове А, В и F

3.1 Следните продукти могат да бъдат монтирани без изпитание или одобрение:

Описание Клас А-0 вертикална преграда Стоманена вертикална преграда с размери не по-малки от долупосочените минимални размери:

- дебелина на покритието: 4 mm - усилватели 60 mm x 60 mm x 5 mm на разстояние 600 mm или еквивалентна конструкция

- Стоманена палуба от клас А-0 с размери не по-малки от долупосочените минимални размери: - дебелина на покритието: 4 mm - усилватели 95 mm x 65 mm x 7 mm на разстояние 600 mm или еквивалентна конструкция.

3.2 Независимо от разпоредбите на точка 3.1 по-горе, материалите, които се използват в преградите от класове А, ВиFи за които се изисква да имат някои други специфични характеристики (например негоримост, ниски характеристики на разпространение на пламъка и т.н.), трябва да отговарят на съответните части на Приложение 1 към този Кодекс.

4 Системи за управление на врати; (Няма вписвания)

5 Повърхности и първични покрития на палубите с ниско разпространение на пламъка

5.1 Счита се, че негоримите материали отговарят на изискванията на част 5 от Приложение 1. Въпреки това, трябва да се обърне дължимото внимание на метода на нанасяне и закрепване (например лепило).

5.2 Счита се, че основните покрития на палубите, класифицирани като трудно запалими в съответствие с част 5 от Приложение 1, отговарят на изискванията за подови настилки.

5.3 За високоскоростни плавателни съдове се счита, че повърхностите и материалите, които са квалифицирани като пожарозащитни материали, отговарят на изискванията на част 5 от Приложение 1 без допълнително изпитание.

6 Вертикално поддържани текстил и филми (Няма вписвания)

7 Мека мебел (Няма вписвания)

8 Компоненти за легла (Няма вписвания)

9 Пожарозащитни материали за високоскоростни плавателни съдове (Няма вписвания)

10 Огнеупорни прегради за високоскоростни плавателни съдове (Няма вписвания)

SOLAS глава ІІ - 2 разпоредби

Приложими

HSC Кодекс

Негорими материали X 5.3.1.2.1 Вертикална преграда от клас А. X X 3.2.3, 9.2.2.3 Вертикална преграда от клас В X X 3.4.1, 9.2.2.3 Вертикална преграда от клас С X

1 3.10, 9.2.2.3 Палуба от клас А X X 3.2.3, 9.2.2.3 Палуба от клас В X X 3.4.1, 9.2.2.3 Облицовка от клас В X X 3.4.1, 9.2.2.3 Тавани от клас В X X 3.4.1, 9.2.2.3 Непрекъснати тавани от клас В X X 3.4.1, 9.2.2.3.3 Противопожарна врата от клас А X X 3.2.3, 9.4.1.1.2 Противопожарна врата от клас В X X 3.4.1, 9.4.1.2.1 Прозорци от клас A X X 3.2.3, 9.4.1.3.1 Прозорци от клас В X X 3.2.3, 9.4.1.3.1 Термични и акустични изолационни X 5.3.1.1 Частични вертикални прегради X

2 5.3.1.2.1

Таблица 1 - Материали за противопожарна защита и изисквани методи за изпитание за одобрение за пътнически кораби,

МАТЕРИАЛИ ЗА ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА И НЕОБХОДИМИ МЕТОДИ ЗА ИЗПИТАНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

Забележки

ISO 1716 Калоричен потенциал

Част 11 - А .754(18) (за HSC Кодекс 2000 г.)

Част 10 - ISO 5660 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 10 - ISO 9705 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 9 Компоненти за легла

Част 8 Мека мебел превозващи повече от 36 пътници и високоскоростни плавателни съдове

Част 7 Пердета или текстил с вертикална опора

Част 4 Системи за управление на врати; Част 5 Повърхностна запалимост

Част 3 Прегради от клас А,

Част 1 Негоримост Част 2 Дим и токсичност

Метод на изпитание (FTP Кодекс)

SOLAS глава ІІ - 2 разпоредби

Приложими

HSC Кодекс

Противопожарен клапан X 9.7.1.2.1 Кабелен проход X 9.3.1 Проникване на тръба X 9.3.1 Система за управление на X 9.4.1.1.4.15 Вентилационни канали X 9.7.1.1 Лепило (вертикална преграда, палуба,

X 5.3.1.1

Забележки

Част 11 - А .754(18) (за HSC Кодекс 2000 г.) ISO 1716 Калоричен потенциал

Част 10 - ISO 5660 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 10 - ISO 9705 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 9 Компоненти за легла

Част 8 Мека мебел

Част 7 Пердета или текстил с вертикална опора

Част 5 Повърхностна запалимост

Част 3 Прегради от клас А, Част 4 Системи за управление на врати;

Част 1 Негоримост Част 2 Дим и токсичност

Метод на изпитание (FTP Кодекс)

врата и друга преграда)

Подови покрития X X3 5.3.2.4.1 Горивни вентилационни канали X 9.7.1.1.1 Газовете се транспортират

4 5.3.2.4.1.1 Основания X

2 5.3.1.2.1 Прегради за течения X

2 5.3.1.2.1, 8.4 Бои, лакове и други покрития върху по канали

Изложени боядисани повърхности X X

3 5.3.2.4.1.1 Изложени фолио, тъкани или

X 3 5.3.2.4.1.1 Боядисани повърхности в скрити

5.3.2.4.1.2 Фолио, плат или фурнир върху

X X 5.3.2.4.1.2

Тавани и облицовки X

2 5.3.1.2.1

6.2

X X повърхностни фурнири X X

X

X

X

Повърхности на вертикалните прегради изложени вътрешни повърхности повърхности или почва в скрити и таванните облицовки пространства пространства сервизни системи X 5.3.1.1 Трябва да се определят

Глава II - 2 от разпоредби

Приложими

HSC Кодекс

Ограничители на парите X 5.3.1.1 Първични покрития на палубите X X 4.4.4, 6.3 Завеса - Вертикално опорен текстил X 3.40.3, 9.2.2.3.2.2 (6) Критериите за

SOLAS

Забележки

Част 11 - А .754(18) (за HSC Кодекс 2000 г.) ISO 1716 Калоричен потенциал

Част 10 - ISO 5660 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 10 - ISO 9705 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 9 Компоненти за легла

Част 8 Мека мебел

Част 7 Пердета или текстил с вертикална опора

Част 4 Системи за управление на врати; Част 5 Повърхностна запалимост

Част 3 Прегради от клас А,

Част 1 Негоримост Част 2 Дим и токсичност

Метод на изпитание (FTP Кодекс)

Изолационни материали за студени могат да бъдат непрозрачност

Мебели с пожарозащитни корпуси X HSC 7.4.3.3.1

X HSC 7.4.3.3.1

X HSC 7.4.3.3.2

Неносещи огнеупорни прегради X HSC 7.4.3.3.5

Мека мебел X 3.40.6, 5.3.3, 9.2.2.3.2.2 (6) Постелъчни принадлежности Прав. X 3.40.7, 9.2.2.3.2.2 (6) Пожарозащитни прегради X HSC 7.4.3.1 токсичност и

Пожарозащитни тавани X HSC 7.4.3.1

Пожарозащитни облицовки X HSC 7.4.3.1

Пожарозащитен термоизолационен и

Пожарозащитни свободно стоящи звукоизолационен материал б

SOLAS глава ІІ - 2 разпоредби

Приложими

HSC Кодекс

X HSC 7.2.1

Х HSC 7.2.1

Забележки

С изключение на товарните помещения, пощенските помещения, багажните отделения и хладилните отделения на сервизните помещения.

Част 11 - А .754(18) (за HSC Кодекс 2000 г.) ISO 1716 Калоричен потенциал

Част 10 - ISO 5660 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 10 - ISO 9705 (MSC.40(64) и MSC.90(71)

Част 9 Компоненти за легла

Част 8 Мека мебел

Част 7 Пердета или текстил с вертикална опора

Част 5 Повърхностна запалимост

Част 3 Прегради от клас А, Част 4 Системи за управление на врати;

Могат да се използват лепила със слабо разпространение на пламъка.

Част 1 Негоримост Част 2 Дим и токсичност

Само коридори и стълбищни заграждения.

Носещи огнеупорни прегради с метална

Метод на изпитание (FTP Кодекс)

Носещи огнеупорни прегради без метална сърцевина сърцевина

В случай че максималната брутна топлина на изгаряне е по-малка от 45 MJ/m 1 2

3 4.

В жилищни и сервизни помещения (с изключение на сауни) и пунктове за управление.

SOLAS глава ІІ - 2

HSC Кодекс разпоредби

Приложими

Таблица 2 - Противопожарни материали и изисквани методи за изпитание за одобрение на товарни кораби (метод IС)

Негорими материали X 5.3.1.2.2 Вертикални прегради от клас А X X 3.2.3, 9.2.3 Вертикални прегради от клас В X X 3.4.1, 9.2.3 Вертикални прегради от клас С X

1 3.10, 9.2.3 Палуби от клас А X X 3.2.3, 9.2.3 Палуби от клас В X X 3.4.1, 9.2.3 Облицовки от клас В X X 3.4.1, 9.2.3 Тавани от клас В X X 3.4.1, 9.2.3 Непрекъснати тавани от клас В X X 3.4.1, 9.2.3.3 Противопожарни врати от клас A X X 3.2.3, 9.4.2.1 Противопожарни врати от клас В X X 3.4.1, 9.4.2.1 Прозорци от клас A X X 3.2.3, 4.5.2.3 Термични и акустични изолационни X 5.3.1.1 Автоматични противопожарни X 9.7.1.2.1 Кабелни проходи X 9.3.1 Прониквания за тръби X 9.3.1 Вентилационни канали X X 9.7.1.1 Лепила (вертикална преграда, палуба,

Забележка

Забележки

ISO 1716 Калоричен потенциал

Част 5 Повърхностна запалимост

Част 4 Системи за управление на врати;

Част 3 Прегради от клас А

Част 2 Дим и токсичност

Част 1 Негоримост

Метод на изпитание (FTP Кодекс)

Изложени боядисани повърхности X X

3 5.3.2.4.2 Изложени фолио, тъкани или повърхностни

X X X

3 5.3.2.4.2

5.3.2.4.2

X 5.3.1.1

X

Боядисани повърхности в скрити врата и друга преграда)

пространства ф

SOLAS глава ІІ - 2

HSC Кодекс разпоредби

Приложими

Тавани и облицовки X

2 5.3.1.2.1 Повърхности на облицовки за тавани X X

4 5.3.2.4.1.1 Основания X

2 5.3.1.2.1, Прегради за течения X

2 5.3.1.2.1, 8.4 Бои, лакове и други покрития върху

X X 5.3.2.4.2

6.2

Забележка

Забележки

ISO 1716 Калоричен потенциал

X

Част 5 Повърхностна запалимост

Част 4 Системи за управление на врати;

Част 3 Прегради от клас А

Част 2 Дим и токсичност

Част 1 Негоримост

Фолио, плат или фурнир върху повърхности

Метод на изпитание (FTP Кодекс)

изложени вътрешни повърхности или почва в скрити пространства

2 С изключение на товарните помещения, пощенските помещения, багажните отделения и хладилните отделения на сервизните помещения.

Подови покрития X X

3 5.3.2.4.1 Горивни вентилационни канали X 9.7.1.1.1 Изолационни материали за студени X 5.3.1.1 Ограничители на парите X 5.3.1.1 Първични покрития на палубите X X 4.4.4, 6.3

1 Могат да се използват лепила със слабо разпространение на пламъка.

4 В жилищни и сервизни помещения (с изключение на сауни) и пунктове за управление.

3 Само коридори и стълбищни заграждения.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ТЪЛКУВАНЕ НА SOLAS, ГЛАВА II -2, ПРАВИЛА 5.3 И 6.2 (MSC/Цирк. 1120)

Таблица 1 - Материали, използвани на пътническите кораби за вертикалните прегради на жилищните помещения, определени в правило II -2/3.1 и неговите изисквания (правила 5.3 и 6.2)

Материали, използвани за вертикалните прегради на жилищните помещения, определени в Правило ІІ -2/3.1

Изисквания в глава II -2 на SOLAS за компонентите

Еквивалент без калории Ниско ниво на дим Вертикална преграда отделяне, компоненти материал (5.3.2.4)* токсично горим стойност обем разпространени е на пламъка (5.3.1.1) (5.3.2.2) (5.3.2.3) изделия (5.3.1.2.1) (6.2)

(А) (B) (C) (D) (E)

1 Формоване X

2 стенен панел

X (облицовка)

3 основи X

И опори 4 прегради за течения

X

5 изолация X

6 изолация X повърхност * (5.3.2.4.1.2)

7 декорация X

8 боядисан - X повърхност ** (5.3.2.4.1.2) или X X плат или (5.3.2.4.1.2)

фурнир 9 боядисан - X X X

Повърхност (5.3.2.4.1.1) или XXXX плат или (5.3.2.4.1.1)

фурнир

10 поли X плоскост

Забележки:

Изложени повърхности на коридорите и стълбищните заграждения, посочени в Правило ІІ -2/5.3.2.4.1.1, включват подови настилки.

Когато стенният панел е неразделна част от противопожарната изолация в съответствие с Правило ІІ -2/9.2.2.3.3, тези компоненти трябва да бъдат от негорим материал.

(правила 4.4.4 и 6)

Трудно запалими

Таблица 2 - Правила 5.3 и 6.2 - Материали, използвани в жилищните помещения, определени в правило II - 2/ 3.1, на товарни кораби

G

1 Формоване X3)

2 Панел X4)

или фурнир или плат или X X X X5)

X x3) X2) X5)

5 Декоративен панел X3)

или фурнир или плат или X3) X2) X3)

7 Перваз X3)

8 Изолация X1)

X

10 Прегради за течения X4)

дим (правило

Отделяне на

"6)

F стойност

Калория (правило

5.3.2)

E

Еквивалент (правило обем

53.2)

D ние на пламъка разпростране (Правило

Ниско

53.2.4)

C

| Изисквания към компоненти материал

Негорим (правило

5.3.1.1)

B или фурнир или плат или материал

5.3.1.2.2)

(правило горим

A

3 Боядисани повърхности

4 Боядисани повърхности

6 Боядисани повърхности скрити или недостъпни

9 Повърхности и бои в пространства (Метод IC)

заграждения стълбищни

Коридори, помещения и пространства помещения, управление пунктове за недостъпни

Скрити или

Жилищни сервизни

2) Когато материалът е монтиран на незапалими вертикални прегради, таван или облицовка в жилищните и сервизните помещения (Правило 5.3.2.2)

4) Само в коридорите и стълбищните заграждения, обслужващи жилищните и сервизните помещения и пунктовете за управление (Правило 5.3.1.2.2)

I ) Ограничителите за изпарения, използвани в тръбите за студени услуги (вж. UI SC102), могат да бъдат от горими материали, при условие че тяхната покритие на палуба X X

3) Прилага се за жилищните и сервизните помещения, ограничени от негорими вертикални прегради, тавани и облицовки (Правило 5.3.2.3)

11 Основи и опори X4) X

12 Облицовка X4)

14 Подово покритие X6) X

15 Каса за прозорец X4)

розоре X3) X3) X2) X

X

18 Таванен панел X4)

повърхност има ниски характеристики на разпространение на пламъка (правило 5, точка 3, точка 1).

5) Приложимо за бои, лакове и други довършителни работи (Правило 6.2)

6) Само в коридори и стълбищни заграждения недостъпни пространства

16 Повърхност на касата за

17 Повърхност на касата за

13 Първи слой на първично прозорец в скрити или (Правила 4.4.4 и 6)

Изисквания към компоненти,

Таблица 3 - Правила 5.3 и 6.2 - Материали, използвани в жилищните помещения,

Трудно запалим

G определени в правило II - 2/ 3.1, на товарни кораби (метод IIC - IIIC)

1 Формоване X

2 Панел X

X X X X2)

XXXX 2)

5 Декоративен панел X

X X X 2)

7 Перваз X

8 Изолация x1)

производство;

(правило 6)

Пушене

F

Калори стойност (правило

5.3.2)

E я

Еквивалент обем (правило

' 5.3.2)

D разпространение (Правило 5.3.2.4)

на пламъка

Ниско

X

c фурнир или плат или фолио материал (Правило

Негорим

5.3.1.1)

B

5.3.1.2.2)

материал (Правило

Негорим

A или недостъпни пространства фурнир или плат или фолио фурнир или плат или фолио

9 Повърхности и бои в скрити

3 Боядисани повърхности или

4 Боядисани повърхности или

6 Боядисани повърхности или заграждения стълбищни

Коридори помещения и помещения, управление пунктове за

Жилищни сервизни

1) Преградите за парите, използвани в тръбите за студен сервиз (вж. UI SCI 02), могат да бъдат от горими материали, при условие че тяхната повърхност има

X3) X

10 Прегради за течения X

11 Основи и опори X X

12 Облицовка X

14 Подова настилка X3) X

15 Каса на прозорец X прозорец XXXX

18 Таванен панел X

X

2) Приложимо за бои, лакове и други довършителни работи (Правило 6.2)

ниски характеристики на разпространение на пламъка (Правило 5.3.1.1).

3) 3) Само в коридори и стълбищни заграждения недостъпни пространства

13 Първи слой на първично

16 Повърхност на касата на

17 Повърхност на касата за прозорци в скрити или покритие на палуба пространства недостъпни

Скрити или