Инструкция № РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа

ИНСТРУКЦИЯ № РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С инструкцията се определят редът и техническите изисквания за създаване, приемане, поддържане и обновяване на Държавната нивелачна мрежа (ДНМ) I и II клас.

Чл. 2. (1) Държавната нивелачна мрежа I и II клас на Република България реализира единна височинна система за цялата територия на страната.

(2) Държавната нивелачна мрежа I и II клас служи за основа на всички височинни измервания на територията на Република България при инженерно-геодезически работи, свързани с икономиката, инфраструктурата, инвестиционното проектиране и отбраната, както и за решаване на научноприложни и научноизследователски задачи.

Чл. 3. (1) Държавната нивелачна мрежа I и II клас е основна част от реализацията и разпространението на вертикалната и височинната референтна система на Република България.

(2) Височинните компоненти на нивелачните репери от ДНМ I и II клас са определени в приетата за страната реализация на Европейската вертикална референтна система (EVRS).

(3) Вертикалната референтна система е нулево-приливна система.

(4) Вертикалното изходно начало (vertical datum) е дефиниранo като еквипотенциална повърхнина, за която реалният земен потенциал (геопотенциал) е константна величина, съвпадаща с нивото на Амстердамския пегел – NAP.

(5) Основният височинен компонент на вертикалната референтна система е геопотенциалното число.

(6) Геопотенциалните числа и физическите височини на нивелачните репери от ДНМ се определят относно Амстердамския пегел, като се използват данни за силата на тежестта в приетата за страната референтна гравиметрична система.

(7) Физическите височини на нивелачните репери в система „Нормални височини“ се определят чрез съответните им геопотенциални числа и чрез нанасяне на нормалните поправки към измерените нивелачни превишения.

(8) Дефиницията на EVRS, реализация EVRF2007, свързаните с тях референтен елипсоид и нормално поле на силата на тежестта, както и параметрите на геодезическата референтна система GRS 1980 и връзките между системи CGS (centimetre – gram – second) и SI (Système international) са описани в приложение № 1.

Чл. 4. (1) Създаването, поддържането и обновяването на ДНМ I и II клас се осъществяват чрез извършване на прецизна геометрична нивелация, температурни измервания, гравиметрични измервания и измервания, използващи глобални навигационни спътникови системи (ГНСС).

(2) Към измерените превишения се нанасят следните поправки:

1. поправка за колимачна грешка на нивелира;

2. поправки за латата; 3. поправка за вертикалната рефракция; 4. поправка за преход към нулева приливна система;

5. нормална поправка за преход от измерени към нормални превишения, която се нанася само при директното изчисление на нормалните височини.

(3) Поправката за вертикалната рефракция се изчислява по следните два начина:

1. директно изчисляване на поправката за рефракция с вече изведен коефициент за рефракция; този случай изисква измерването на температурата на въздуха на 2 (две) нива;

2. извеждане на коефициента на рефракция и използването му във формулата за поправката; този случай, както и за специални приложения според съответно техническо задание, изисква измерването на температурата на въздуха на 3 (три) нива.

(4) Измерванията, реализирани за извеждане на коефициента на рефракция, могат да се използват за извеждане на модели на рефракцията за конкретната линия и за територията на страната.

Чл. 5. (1) Унищожени репери от ДНМ I и II клас се заместват с нови.

(2) Типът на новите нивелачни репери трябва да осигурява извършването на нивелачни измервания и преки гравиметрични и ГНСС определения.

(3) Съществуващите стенни репери се дублират с нови репери, отговарящи на условието по ал. 2 и отдалечени на не повече от 200 m.

(4) Гъстотата и разположението на съществуващите и новите репери трябва да позволява определянето на прецизен геоид/квазигеоид, изпълняващ ролята на вертикално изходно начало за вертикалната референтна система на Република България.

Чл. 6. (1) Държавната нивелачна мрежа I и II клас се свързва с нивелачните мрежи на съседните страни. Нивелачните линии за връзка започват от вековни нивелачни репери (ВНР).

(2) Нивелачните връзки се изпълняват по проект, съгласуван от двете съседни държави.

Чл. 7. (1) Мареографните станции са разположени по брега на Черно море и служат за:

1. непрекъснат мониторинг на морското ниво за определяне на локално изходно вертикално начало;

2. извеждане на локални стойности на геопотенциала, необходими за изравнение на ДНМ I и II клас; реализациите на EVRS и привързване към Световната височинна система;

3. преход между различни височинни системи, използващи мареографни и алтиметрични данни;

4. определяне на локалното изместване на геопотенциала и локалния геоид в бреговата зона.

(2) Към всеки мареограф се изгражда Основен нивелачен репер, който служи за получаване на морското ниво в приетата за страната височинна система.

(3) Основните нивелачни репери на мареографните станции се свързват с ВНР чрез нивелация I клас.

(4) Към всеки мареограф се инсталира перманентен ГНСС приемник.

(5) Височинното положение на мареографната апаратура ежегодно се контролира с нивелация I клас.

(6) Мареографните измервания, тяхната обработка и анализ се извършват в съответствие с наръчниците и ръководствата на Международната служба за постоянно наблюдение на морското ниво (PSMSL), издавани от Междуправителствената океанографска комисия (IOC).

Чл. 8. (1) За поддържане и обновяване на ДНМ I и II клас, както и за нуждите на научните изследвания се извършват частични измервания и преизмерване (нов цикъл).

(2) Преизмерване на ДНМ I и II клас се извършва през период не по-дълъг от 20 – 25 години.

(3) Един цикъл на преизмерване продължава не повече от 5 години за ДНМ I клас и не повече от 7 години за ДНМ II клас.

Чл. 9. Дейностите по създаването, поддържането и обновяването на ДНМ I и II клас се извършват от инженери по геодезия по смисъла на § 1, т. 5 от Закона за геодезията и картографията.

Чл. 10. Създаването, поддържането, обновяването, контролът на дейностите и приемането на ДНМ I и II клас и на мрежата от мареографни станции се организират от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

Чл. 11. (1) Научното осигуряване, окончателната обработка и анализ на резултатите от измерванията на ДНМ I и II клас се извършват от съвместен екип, определен със заповед на изпълнителния директор на АГКК, в който се включват учени и специалисти, притежаващи необходимите експертен и професионален опит и знания в областта на вертикалните и/или височинните системи.

(2) Научното осигуряване, окончателната обработка и анализ на резултатите от мареографните измервания се извършват съвместно с учени и експерти, притежаващи доказан опит в обработката и в анализа на мареографни измервания, в съответствие с чл. 7, ал. 6.

Глававтора

ДЪРЖАВНА НИВЕЛАЧНА МРЕЖА

I И II КЛАС

Раздел I Основни елементи

Чл. 12. Основните елементи на ДНМ I и II клас са станция, нивелачно разстояние, нивелачна линия и затворен полигон, като:

1. станция е конфигурацията от две точки, върху които са поставени във вертикално положение две лати и нивелир между тях съгласно приложение № 2 с цел извършване на измервания за определяне на превишението между точките;

2. нивелачното разстояние се състои от поредица станции между два съседни нивелачни репера съгласно приложение № 2 с цел извършване на измервания за определяне на превишението между двата репера;

3. нивелачната линия се състои от поредица нивелачни разстояния съгласно приложение № 2 с цел определяне на превишението между двата крайни за нивелачната линия репера, наречени възлови; по изключение в гранични райони за осъществяване на връзки с нивелачните мрежи на съседни държави нивелачната линия започва от ВНР и завършва в репер, стабилизиран в близост до държавната гранична линия;

4. затворен полигон е затворена фигура, образувана от няколко нивелачни линии.

Чл. 13. Структурата на ДНМ I и II клас е формирана от нивелачни репери, свързани с нивелачни линии и затворени полигони, съгласно приложение № 3.

Чл. 14. Държавната нивелачна мрежа I клас се състои от полигони, съставени от нивелачни линии I клас.

Чл. 15. (1) Нивелачните полигони I клас: 1. имат средна дължина 360 km; 2. номерират се с римски цифри, като се започне от северозападната част на страната и се продължи непрекъснато към източната и югозападната част.

(2) Нивелачните линии I клас: 1. започват и завършват с възлови репери; 2. имат средна дължина 80 – 100 km;

3. номерират се с арабски цифри, като се започне от северозападната част на страната и се продължи последователно с увеличаване номерата на затворените полигони I клас; в името се включват и номерата на ВНР, и наименованията на най-близките населени места до крайните им точки.

Чл. 16. Държавната нивелачна мрежа II клас се състои от полигони, съставени от части от нивелачни линии I клас и нивелачни линии II клас или изцяло от нивелачни линии II клас, съгласно приложение № 4.

Чл. 17. (1) Второкласните полигони сгъстяват затворените полигони I клас и:

1. се образуват във вътрешността им; 2. имат средна дължина 100 km; 3. се номерират с арабски цифри, поотделно във всеки първокласен полигон: от северозападната към югоизточната част.

(2) Нивелачните линии II клас: 1. имат средна дължина 25 – 40 km; 2. се номерират с номерата на първокласния полигон и с номер на линията с арабски цифри за всеки първокласен полигон поотделно, като се започне от северозападната част на полигона към югоизточната; в името се включват и номерата на ВНР, и наименованията на най-близките населени места до крайните им точки.

(3) В районите на държавната граница второкласните линии и полигони, намиращи се извън първокласни полигони, се причисляват към най-близките до тях и се номерират по установения начин. Когато тези линии и полигони се опират на два първокласни полигона, се причисляват към този с по-малък пореден номер.

Чл. 18. Нивелачните линии за връзка със съседните държави се номерират с името на държавата, с номера 1.1, 1.2, 1.3 … в посока от запад към изток или от север към юг и с наименованията на населените места от двете държави.

Раздел II Нивелачни репери

Чл. 19. Нивелачните репери се подразделят на групи според предназначението им и начина на построяване.

Чл. 20. По предназначение съществуващите нивелачни репери са:

1. Вековни нивелачни репери (ВНР); предназначени са да осигуряват стабилността на ДНМ за дълъг период от време и да създават условия за изучаване на съвременните вертикални движения на земната кора и колебанията в нивото на морето, запазвайки пълна независимост на изучаваните явления от екзогенните и техногенните процеси; изградени са подземно; за лесно и бързо откриване на ВНР на разстояние 2,0 – 2,5 m от него (по възможност – на север) е поставен стълб-показалец; ВНР се подразделят на:

а) Вековни нивелачни репери I степен със средно разстояние 45 – 50 km;

б) Вековни нивелачни репери II степен със средно разстояние 20 – 25 km;

2. възлови репери са ВНР, в които се събират (включват) две или повече нивелачни линии; възловите репери са изградени във възможно най-стабилен терен;

3. междинни репери са репери, които сгъстяват разстоянията между ВНР; средното разстояние между междинните репери е 1,5 km, а максималното – 2,5 km; те са стабилизирани в сгради и съоръжения или на терен и скали;

4. нивелачни репери за връзка с нивелачните мрежи на съседни страни.

Чл. 21. Съществуващите нивелачни репери по начин на построяване са дадени в приложение № 5 и са:

1. подземни: а) Вековни нивелачни репери I степен; б) Вековни нивелачни репери II степен; в) нивелачни репери за връзка с нивелачните мрежи на съседни страни;

2. нивелачни репери, стабилизирани в сгради и съоръжения:

а) стенна призма; б) стенни болтове – голям и малък; в) гъбовиден болт; г) каменна марка; д) Румънска марка; 3. нивелачни репери, стабилизирани на терен и скали; построени са на места, където няма солидни сгради и съоръжения, и са:

а) бетонов блок с подземен и надземен нивелачен знак;

б) бетониран каменен блок или бетонов блок с гъбовиден болт;

в) бетониран гъбовиден болт. Чл. 22. Съществуващите нивелачни репери, стабилизирани върху хоризонтална бетонова повърхност, носят надписи с номера на репера, годината на стабилизиране и наименованията на учрежденията, които са поддържали ДНМ през различните години: ГИ – Географски институт, ВТС – Военнотопографска служба, ГН – Главна нивелация, ГУГК – Главно управление по геодезия и картография, и АГКК – Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 23. Освен видовете по чл. 20 и 21 се използват още дълбочинни нивелачни репери, стабилизирани чрез сондиране, съгласно приложение № 6. По начин на построяване те са подземни, а по предназначение – ВНР (възлови или не) и междинни за несвързани почви (слаби земни основи).

Чл. 24. Надписването на ВНР от тип „дълбочинен“ става върху плочка, носеща номера на репера, годината на стабилизиране и отговорната за ДНМ институция – АГКК. Плочката се монтира от вътрешната страна на капака на шахтата на репера.

Чл. 25. Височините, геодезическите географски координати и стойностите на силата на тежестта се отнасят за следните места от нивелачните знаци:

1. за стенните призми – до горната хоризонтална равнина на издатината, минаваща през центъра на отвора на знака;

2. за стенните и гъбовидните болтове – до допирателната равнина в най-горната точка на челната им кълбовидна част;

3. за каменните марки – до хоризонталното дъно на вдлъбнатата част на марката;

4. за дълбочинните репери – до горната повърхност на стоманения прът.

Главатрета

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА ДНМ I И II КЛАС

Чл. 26. (1) Дейностите по създаване на ДНМ I и II клас се извършват в следната последователност:

1. дейности, предшестващи измерванията по нивелачни линии;

2. измервания и контролни изчисления по нивелачни линии;

3. обработка на данните – нанасяне на корекции към измерванията, изчисления и предварителна оценка на точността на измерванията по линията; съставяне на списъци и оформяне на материалите;

4. цялостен анализ на данните; изравнение на нивелачната мрежа; анализ на резултатите от изравнението и изработване на каталози на геопотенциалните числа и нормалните височини на реперите.

(2) Дейностите, предшестващи измерванията по нивелачни линии, включват:

1. запознаване на полевите екипи с необходимите нормативни изисквания и техническата спецификация;

2. събиране и проучване на материалите от извършените досега нивелации;

3. изследване и еталониране/калибриране на инструментите и пособията;

4. проучване и проектиране: а) теренно проучване на нивелачните линии и избиране на места за нови репери;

б) проучване на изходните гравиметрични и геодезически точки;

в) изготвяне на проект за нивелачната линия на база резултатите от теренното проучване и приемането му от АГКК;

5. стабилизиране на реперите; 6. съставяне на реперен карнет, топографско описание, репериране и фотографиране за всеки репер.

(3) Измерванията и контролните изчисления по нивелачни линии включват:

1. извършване на прецизни нивелачни измервания;

2. извършване на гравиметрични измервания;

3. определяне на координатите на нивелачните репери;

4. извършване на контролни изчисления. Чл. 27. Дейностите по чл. 26 се контролират и приемат по реда на глава осма, раздел IV.

Главачетвърта

ДЕЙНОСТИ, ПРЕДШЕСТВАЩИ ИЗМЕР-

ВАНИЯТА ПО НИВЕЛАЧНИ ЛИНИИ

Раздел I Теренно проучване на нивелачната линия

Чл. 28. (1) Теренното проучване се извършва от лицата по чл. 9, имащи опит в извършване на прецизна нивелация.

(2) При теренното проучване на нивелачната линия се оценяват видът и наклоните на пътищата и улиците в населените места, през които минава. Освен технически, линията се проучва и от логистична гледна точка.

(3) Проверката на съществуващите репери по трасето на нивелачната линия се извършва по данни от картона на репера. Реперните данни се проверяват и при необходимост се актуализират.

(4) При теренното проучване на всеки ВНР се обследват и близките (първите два) нивелачни репери, които са начални за всяка от съседните свързващи линии от I и II клас.

Чл. 29. (1) При теренното проучване се изследват и/или оценяват:

1. стабилността и състоянието на репера, както и съответствието на неговия тип с изискванията на настоящата инструкция;

2. нарушаването на външния вид, състоянието и здравината на циментиране на марката;

3. състоянието на сградата или съоръжението, характерът и местоположението, видими надстроявания или пристроявания, наличието и размерът на пукнатини, видими нарушения на основата и др.;

4. възможностите за повреда или унищожение на репера вследствие на бъдещи планирани строително-ремонтни дейности (новостроящ се път, разширяване или рехабилитация на съществуващ такъв; надстрояване, пристрояване или саниране на сградата; изграждане на рампи; значителна промяна на ландшафта и др.) с цел да се вземат мерки за преместването и/или дублирането му;

5. влиянието на инженерно-геоложките фактори върху устойчивостта на репера;

6. възможността за поставяне на лата върху репера.

(2) Оценява се възможността за извършване на ГНСС и гравиметрични измервания непосредствено върху репера. При липса на такава се търси възможност и се изготвя предложение за построяване на нов репер в съответствие с чл. 5.

(3) Проверява се достъпността на репера. Препоръчително е осъществяване на контакт със собствениците или ползвателите на имотите с цел получаване на разрешение за използване на нивелачните знаци и условията за достъп до тях. Проучва се вероятността реперите да бъдат засегнати от бъдещи дейности, които биха възпрепятствали достъпа.

(4) Всички открити нивелачни репери се оценяват по тяхната надеждност. Лицата по чл. 28, ал. 1 установяват наличието на фактори, които биха могли да предизвикат промяна в положението на репера, и въз основа на анализ на тези фактори дават заключение за неговата надеждност или съответно предложение за изместване.

Чл. 30. По устойчивост реперите се разделят на две групи:

1. устойчиви – без видими нарушения и стабилизирани на благоприятни за стабилността им места;

2. неустойчиви – репери с видими значителни повреди и деформации, както и стабилизирани на неподходящи места.

Чл. 31. Реперите се считат за неустойчиви в случаите, когато:

1. при проверката им се открият видими повреди и несъответствие на конструкцията със съвременните изисквания;

2. се забелязват карстови явления, свлачища и други процеси, влияещи на стабилността на тяхното положение;

3. са стабилизирани в постройки и съоръжения, подлежащи на разрушаване или подложени на силни деформации;

4. се забелязват нарушения на позицията на знака (нестабилност или побитости на повърхността му);

5. са стабилизирани в основите на сгради със значително овлажняване на почвата около сградата.

Чл. 32. Нивелачните репери, класифицирани като неустойчиви, отпадат от нивелачната линия и физически се премахват. Вместо тях на подходящи места се стабилизират нови.

Чл. 33. Нивелачни репери, класифицирани като устойчиви, се привеждат в състояние за безпрепятствено извършване на нивелацията. Препоръчва се маркиране на реперите по подходящ начин с цел улесняване намирането им от екипа, извършващ нивелацията.

Чл. 34. Резултатите от теренното проучване се оформят в таблица съгласно приложение № 7.

Раздел II Избор на места и номериране на реперите

Чл. 35. (1) Изборът на места за репери се извършва от лицата по чл. 28, ал. 1, имащи опит и в стабилизиране на геодезически знаци.

(2) Унищожените нивелачни репери се заменят с нови, като при избора на местата им се съблюдават както изискванията по чл. 5, така и:

1. максимално запазване на съществуващото нивелачно трасе;

2. гарантиране на стабилност, надеждност и достъпност на бъдещия репер;

3. между реперите по трасето на нивелачната линия да няма значителни превишения и непреодолими препятствия;

4. да се осигуряват едни и същи условия за нивелиране по отношение на околната среда на всяко нивелачно разстояние, т.е. нивелачните разстояния по възможност да преминават изцяло през гора, през населени места, през открити площи и др.

(3) Ако при проверката на съществуващите репери по трасето на нивелачната линия се окаже, че те не отговарят на условията по ал. 2, се търсят възможности за стабилизиране на нови репери.

(4) По изключение в населени места междинните репери могат да се избират в цокли на масивни сгради и съоръжения със здрави основи и построени най-малко преди 5 – 7 години, като се спазват следните условия:

1. местата на реперите да позволяват поставяне на лата във вертикално положение, т.е. да не пречат стрехи, корнизи, парапети и др.;

2. цоклите на постройките и съоръженията да бъдат от стоманобетон, каменна зидария с циментов или варово-циментов разтвор.

(5) Да се избягва поставяне на репери в обхвата на пътните платна, настилката, банкетите и окопите, в ограничителната или зелената ивица.

(6) Не се допуска поставяне на репери: 1. в насипи на пътища, силно наклонени скатове, свличащи се терени и др.;

2. на места, застрашени от земно-изкопни работи, обработка на почвата, строителни мероприятия, кариери за пясък, чакъл и др.;

3. в зоната на влияние на корените на дърветата;

4. в сервитутна зона на подземните проводи и съоръжения;

5. на сгради в строеж, в основи на стълбове за високо напрежение, в цокли на трансформатори и на хидротехнически съоръжения с плитки основи;

6. в постройки и съоръжения, които вследствие тежестни натоварвания могат да променят височинното си положение (водни кули, складове, подпорни стени), както и в такива, подложени на вибрации от действието на тежки машини и транспортни средства.

Чл. 36. (1) При определяне местата на реперите се вземат предвид геоложките, геоморфоложките и хидроложките условия.

(2) Подходящи места в геоложко отношение за построяване на реперите са масивни скали, здраво наслоени чакълести и песъкливи почви. Да се избягват глинести почви и седиментни (утаечни) скали.

(3) По отношение теренните форми (геоморфоложки условия) да се предпочитат изпъкналият релеф (плоски хълмове, вододелни линии) и слабо наклонен терен. Да се избягват котловини, брегове на реки и на водни площи, както и силно наклонени терени.

(4) Местата на реперите да се съобразяват с нивото на подпочвените води. За стабилизиране на реперите трябва да се избягват места, където (дори и периодично) се явяват високи подпочвени води (до 3 – 4 m от повърхността на терена).

Чл. 37. При определяне мястото на репер върху скала повърхността за неговото стабилизиране трябва да бъде приблизително хоризонтална или вертикална и да може да се поставя безпрепятствено лата.

Чл. 38. Едновременно с избиране местата на новите нивелачни репери се определя и видът им.

Чл. 39. (1) Вековните нивелачни репери I степен се номерират с арабски цифри от 1 до 200 от север към юг по низходящ ред на географската ширина. По същия начин се номерират и ВНР II степен с начален номер 201. Записват се, като пред номера се поставя префикс „ВНР“.

(2) В случаите, в които ВНР е стабилизиран с репер от тип „дълбочинен“, се номерира по реда на ал. 1 с начален номер 501.

(3) Показалците към ВНР I и II степен носят нòмера на съответния ВНР и пояснителен надпис „i“.

(4) В първокласните и второкласните линии всички междинни репери, независимо от начина на стабилизирането им, се означават с арабски цифри. Номерират се с непрекъснати поредни номера, започвайки от 1 (едно). Според разположението на нивелачните линии номерата нарастват от запад на изток и от север на юг, от северозапад на югоизток и от североизток на югозапад.

(5) На съществуващите репери до новия пореден номер в скоби се поставя старият. Ако реперът е участвал в няколко нивелирания и е получавал от тях различни поредни номера, за стар номер се вписва номерът от предходното измерване.

(6) Дублиращите репери по чл. 5, ал. 3 се номерират с номера на репера, който дублират, и пояснителен надпис „d“.

(7) В първокласните и второкласните линии всички репери, включително и ВНР, се идентифицират с уникален номер от Обединената европейска нивелачна мрежа (UELN), който има вида 25ХХХХХ. Първите две цифри отразяват кода за България в UELN; следващата цифра е 0 (нула) за I клас или 2 (две) за II клас; останалите четири арабски цифри са поредният номер на репера, като номерата започват от първия репер на нивелачна линия № 1.

(8) Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя уникалните номера на нивелачните репери за идентификация в UELN и води регистър на номерацията.

Раздел III Проект за нивелачна линия

Чл. 40. (1) Въз основа на извършеното теренно проучване се изготвя проект за нивелачна линия.

(2) При проектирането: 1. се извършва анализ на съществуващото трасе и предложение за изменението му (ако е необходимо);

2. се извършва анализ на състоянието на проучените гравиметрични и геодезически точки и избор на изходни такива;

3. се дава анализ на възможностите и предложение за местата и вида на новите репери, вкл. по чл. 5, ал. 3, в съответствие с резултатите по чл. 34;

4. по подходящ начин се маркират местата на новите репери на терен с цел улесняване намирането им от екипа, извършващ стабилизирането;

5. се фотографират съществуващите репери и маркираните места за новите репери, както и избраните за изходни гравиметрични и геодезически точки.

(3) Проектът за нивелачна линия съдържа: 1. технически отчет за извършената работа, съдържащ резултатите по ал. 2, т. 1, 2 и 3;

2. резултатите по чл. 34; 3. списък на нивелачните репери – съществуващи и нови, съдържащ номер на репера, описание и вид;

4. идеен проект – схема на нивелачното трасе съгласно чл. 103;

5. фотографските снимки по ал. 2, т. 5. Чл. 41. (1) Проектът се предава в АГКК в цифров вид и на хартия, с изключение на фотографските снимки по чл. 40, ал. 2, т. 5, които се предават само в цифров вид.

(2) Проектът се приема от комисията по чл. 111, ал. 1.

(3) Приетият проект може да бъде променян по мотивирано искане на изпълнителя след съгласуване с комисията по чл. 111, ал. 1.

Раздел IV Стабилизиране на реперите

Чл. 42. (1) При стабилизиране на нови ВНР или на репери в слаби/несвързани почви се използва репер от тип „дълбочинен“ съгласно приложение № 6.

(2) Стабилизирането на дълбочинния репер се извършва по начина, описан в приложение № 8.

(3) За осигуряване на условия за безпрепятствено ползване на ВНР в рамките на сервитутната му зона се оформя канавка и се поставя ограда от метална конструкция с обозначителна табела, която го идентифицира в местността. В случаите, когато ВНР е изграден в дворове на училища, църкви, кметства и др., канавка не се изгражда.

(4) Ако е разрушен показалецът на съществуващ ВНР I и II, той се възстановява. При наличие в близост на подходяща сграда като показалец се използва стенен болт.

Чл. 43. (1) На скали и съоръжения се поставят репери от тип „гъбовиден болт“.

(2) При нивелачни репери в скала около мястото, където ще се поставя болтът, се изглажда повърхност (хоризонтална или вертикална) с размери 20х20 cm.

(3) На терен се поставят репери от тип „гъбовиден болт“, стабилизиран в бетонов блок.

(4) В сгради се поставят репери от тип „стенен болт“.

(5) Нивелачните репери от тип „гъбовиден болт“ и „стенен болт“ се стабилизират по начина, описан в приложение № 8.

Чл. 44. Нивелирането на репери, стабилизирани върху постройки и съоръжения, може да започне най-рано 2 дни след стабилизирането им, а за тези на терен и за ВНР – 10 дни.

Раздел V Репериране. Реперен карнет

Чл. 45. За всеки нивелачен репер се създава реперен карнет, който съдържа топографско описание и схема на реперирането, които впоследствие се използват за попълването на картоните на реперите съгласно приложение № 9.

Чл. 46. Топографското описание в сбит и последователен начин представя текстова информация, необходима за бързо откриване на местността, еднозначното локализиране и идентифициране на реперите. То включва:

1. номер и вид на репера; 2. местоположение на репера и подход към него;

3. координати в приетата за страната координатна система;

4. описание на имота, сградата или съоръжението и точното местоположение, където той е стабилизиран (вкл. идентифициране с административен адрес и идентификатор на имота);

5. собственост на недвижимия имот; 6. година на построяването на репера; 7. за репери извън населени места се отбелязва наименованието на пътя, местоположението на репера спрямо пътя, местност и землище, най-удобният достъп до репера.

Чл. 47. (1) Реперирането на нивелачните репери, разположени на сгради и съоръжения, се извършва чрез измерване на хоризонталното разстояние от репера до краищата на фасадата на сградата или съоръжението и височината над терена или горния ръб на съоръжението за указване на положението му върху сградата/съоръжението.

(2) Реперирането на репери на бетонови блокове, гранитни камъни или скали се извършва чрез измерване на хоризонталното разстояние до най-малко 3 устойчиви близки предмета (обекта) на местността, отдалечени до 20 m и по изключение – до 40 m.

(3) Съществуващите репери се реперират отново, като в карнета се вписва новият номер, формиран съгласно чл. 39, ал. 5.

(4) Разстоянията се измерват с точност до сантиметър.

(5) При реперирането се съставя схема, която съдържа: посока север, номер и вид на нивелачния репер, разположението на околните местни предмети, особено на тези, към които е извършено реперирането. По-малките такива (чешми, паметници, беседки, дървета, стълбове и др.) се изобразяват с условни знаци с пояснителни надписи като вид на дърво, вид на стълб и др. За нивелачни репери, поставени в цокли на сгради и съоръжения, под схемата се прави допълнително изображение на сградата или съоръжението, като се означават разстоянията от нивелачния болт до краищата на фасадата и височина над терена или горния ръб на съоръжението.

Чл. 48. (1) Всички нивелачни репери, включително и ВНР, се фотографират съгласно приложение № 10.

(2) Фотографирането се извършва в два плана: общ (поне две снимки) и близък. Снимките в общ план трябва да позволяват лесна ориентация и откриване на репера на място. За съществуващите репери фотографирането в близък план се извършва след почистването на репера (ако е необходимо), но преди маркирането му с боя или спрей.

(3) Фотографските снимки се предават в цифров вид, записани на носител за еднократен запис в JPG формат с минимална разделителна способност 300 dpi, цветно изображение. Структурата на името на файла на фотографирания нивелачен репер за I клас се състои от номер на линия, номер на самия репер и пореден номер на снимката, а за II клас – номер на полигон, номер на линия, номер на самия репер и пореден номер на снимката.

Главапета

ИЗВЪРШВАНЕ НА НИВЕЛАЦИЯ I И II КЛАС

Раздел I Уреди и пособия

Чл. 49. За нивелация I и II клас се използват нивелири и лати, отговарящи на минималните изисквания, посочени в таблица 1:

Таблица 1. Минимални изисквания към нивелирите и латите да осигурява средна квадратна грешка за 1 km двоен нивелачен ход не по-голяма от:

0,40 mm/km точност на единично измерване: 0,01 mm работен диапазон на компенсатора: ±15'

За нивелир средната случайна грешка на хоризонтиране на визирната ос да е не повече от:

0,4" максимална стойност на ъгъла на колимация: 50" максимална стойност на колимачната грешка:

10" (0,05 mm/m)

ежедневното изменение на колимачната грешка да е не повече от:

5" (0,02 mm/m)

чувствителност на либелата не по-ниска от: 10'/2 mm индексната грешка на латата не повече от: 50 μm

За всяка лата коефициент на температурно разширение на инвара не повече от:

1,5х10-6/°С (1,5 ppm/°С)

чувствителност на либелата не по-ниска от: 10'/2 mm

За комплект разликата между началата (нулите) на скалите за всяка двойка лати да не надвишава:

0,15 mm лати среден латов метър на комплекта лати, определен с грешка не по-голяма от:

0,015 mm/m

Чл. 50. Нивелирът се поставя на стабилна тринога с несгъваеми крака.

Чл. 51. (1) Употребяват се несгъваеми лати с инварни ленти и баркодово разграфяване.

(2) При измерване към стенна призма се използва къса висяща лата с награфяване (баркод) на скалата, еднакво с това на основните лати, с които се извършва нивелацията. Нулата на късата лата трябва да е съвместена с центъра на отвора за щифта, на който тя виси от призмата (стенната марка).

(3) Нивелирането се извършва с две лати, които образуват един чифт (комплект). Подбирането на латите в чифта се извършва от производителя или по стойността на дължината на средния латов метър, определен при компарирането им. За един чифт тези стойности трябва да са максимално близки.

(4) Латата се фиксира в отвесно положение със специална стойка (бипод) с телескопични крака съгласно приложение № 11 или с друго приспособление. Това положение на латата в момента на отчитане се контролира посредством кръглата либела.

Чл. 52. (1) По време на нивелирането латите се поставят върху специални подложки – жабки и клинове, снабдени със стоманени остриета за забиване в твърди настилки и за противодействие срещу хлъзгане, съгласно приложение № 11.

(2) Подложките тип „жабки“ са с тегло не по-малко от 7 кг.

(3) Клиновете са от закалена стомана, с дължини 0,30 m, 0,20 m и 0,15 m, като покъсите се употребяват за твърди настилки и почви. Забиването им в земята се извършва със специална капачка, която предпазва от деформиране горната повърхност на клина.

Чл. 53. (1) Преди началото на измерванията нивелирът и латите се калибрират/ компарират при контролирана температура в лаборатория със сертификат ISO 9001:2015 (или последващ), приложим за „Проверка и калибриране на геодезически инструменти“. Латите задължително се компарират с компаратор за дигитални инварни баркодови лати.

(2) Преди започване на измерванията уредите и пособията се проверяват и изследват и на терен според предписанията, дадени от производителя в ръководството за работа на съответния инструмент, или по известните процедури. Проверките се извършват с честотата, посочена в приложение № 12, освен ако препоръката на производителя е друга.

(3) Независимо от предписанията на производителя стойността на колимачната грешка се проверява ежедневно за автоматично нанасяне на съответните корекции върху отчетите.

Чл. 54. Преди извършване на гравиметричните измервания инструментите се еталонират на отсечка от еталонния гравиметричен ход между абсолютните гравиметрични станции, разположени в АГКК и Националната геодезическа обсерватория „Плана“, с междинни точки в София – кв. Симеоново, с. Бистрица и с. Железница, включително и отсечката кв. Симеоново – кв. Драгалевци – Драгалевски манастир или на друга отсечка, указана в техническото задание. Резултатите от еталонирането се вписват в съответен протокол за проверка.

Раздел II Измерване на нивелачните линии

Чл. 55. Нивелирането се извършва при благоприятни атмосферни условия, позволяващи добра видимост, стабилност и яснота на образите.

Чл. 56. (1) Прецизна нивелация не се извършва:

1. във време на изгрев и залез слънце (един час след изгрев и един час преди залез);

2. при силен/поривист вятър; 3. при трептене на латовия образ; 4. при дъжд; 5. при резки колебания в температурата на въздуха;

6. при осезаеми (значителни) вибрации; 7. при различна осветеност на латите или отблясъци върху тях, както и насочване на нивелира към слънчевите лъчи;

8. при недобре фокусиран образ на латата; 9. при изкуствено осветление, когато светлината попада под остър ъгъл;

10. при разполагане на нивелира и латата на разстояния, близки до критичните такива, които са посочени в паспорта на инструмента.

(2) Не се препоръчва извършване на прецизна нивелация при температурна инверсия в случай на определяне на коефициента на рефракция. При установяване на температурна инверсия по време на измерванията те се прекъсват.

Чл. 57. Нивелачните линии се разделят на участъци, които се нивелират в периоди от 8 – 10 дни в две противоположни посоки.

Чл. 58. При ВНР измерването на нивелачното разстояние започва, респективно завършва, в главния болт на ВНР или в сферичната горна повърхност на стоманения прът на дълбочинния репер. При наличие на показалец същият не се включва като част от линията.

Чл. 59. (1) За контролиране на състоянието на ВНР I и II степен се извършва вътрешна нивелация.

(2) Вътрешната нивелация се извършва, като предварително се разкрива реперът и латата се поставя последователно върху главния болт на горната повърхност на стълба, върху северния (резервен) болт на стълба, върху болтовете на основата – северозападен, североизточен, югоизточен, югозападен, върху болта на показалеца и завършва отново върху главния болт. Нивелацията се провежда поотделно с всяка една от двете лати, като между двете измервания се сменя хоризонтът на инструмента.

(3) За ВНР II степен, които нямат северен (резервен) болт, вътрешната нивелация се извършва на главния болт, на четирите болта на основата и на болта на показалеца в последователността, описана в ал. 2.

(4) За извършване на вътрешна нивелация нивелирът се поставя на разстояние около 10 метра от ВНР I и II степен. Отчетите, допълнителните данни и изчисленията на превишенията се вписват в отделен карнет съгласно приложение № 13.

(5) Превишенията между реперите, получени от двете лати, не трябва да се различават с повече от 0,20 mm, като за окончателни се приемат средните им стойности. Превишенията между главния болт, резервния и страничните болтове и болта на показалеца и тези, получени от предишната вътрешна нивелация, не трябва да се различават с повече от 0,20 mm, за да бъде окачествен ВНР I и II степен като стабилен.

(6) Чрез данните от вътрешната нивелация се изчислява височината на показалеца.

Чл. 60. (1) При всеки ВНР се извършват контролни измервания и на две нивелачни разстояния – от централния болт на ВНР или сферичната горна повърхност на стоманения прът на дълбочинния репер до съответните първи два последователни репера от не помалко от две от включените в него нивелачни линии.

(2) Измерванията по ал. 1 се използват за следене на състоянието на ВНР тип „дълбочинен“ вместо вътрешна нивелация.

(3) Допустимата разлика d между всяко от съществуващите и съответните им новоизмерени превишения трябва да удовлетворява изискванията за съответните класове нивелация по чл. 78, ал. 1. При по-голяма разлика се извършва анализ на двойките превишения (съществуващо и измерено), на базата на който се прави заключение относно стабилността на ВНР.

(4) В случай че съществуващият ВНР е определен като нестабилен, се изгражда нов при спазване на изискванията на глава четвърта, раздел II и чл. 42.

(5) След приключване на измерванията при ВНР за връзка със съседните междинни репери и вътрешната нивелация ВНР се закрива. При необходимост шахтата се почиства, а болтовете или стоманеният прът се покриват с парафин.

Чл. 61. Ежедневно преди започване на работа се извършва темпериране (приспособяване към външната температура) на нивелира, латите и термометрите за 10 – 15 минути. Препоръчителна норма – 1 минута за всеки 2°С разлика в температурите на околната среда и инструментите.

Чл. 62. (1) При измерване нивелирът се поставя в средата на разстоянието между двете лати и се хоризонтира; след насочване към латите и фокусиране последователно се извършват отчетите: отчет „назад“ (B) и отчет „напред“ (F).

(2) Разстоянията от нивелира до латите се измерват с нивелира, с ролетка или с измервателно колело в процеса на нивелирането.

Чл. 63. (1) Нивелачните линии се измерват в две противоположни посоки по едно и също трасе.

(2) Двете посоки се измерват в различни дни и в различни части на деня – преди и след обед.

Чл. 64. При работа с едноскални лати задължително се извършва нивелация на два хоризонта за получаване на две независими превишения за всяка станция.

Чл. 65. (1) Броят на станциите при измерването на нивелачните разстояния в право или обратно направление трябва да бъде четно и еднакво число, т.е. да се започва и да се завършва с една и съща лата. По изключение броят на станциите е нечетно число, когато един от реперите е стенна призма.

(2) Измерването на нивелачните разстояния във всяка една от двете посоки трябва да започне с различни лати.

Чл. 66. Станциите се избират на подходящи места, така че:

1. да осигуряват достатъчно разстояние на визурите от сгради, дървета и други предмети, които могат да повлияят на отчетите;

2. да няма препятствия между инструмента и латата (клони на дърво, храсти, листа, предмети и др.);

3. лъчът при визура „назад“ и визура „напред“ да преминава над близки по характер повърхности; по изключение, при пресичане на пътища, двете визури се разполагат под прав ъгъл, като визурата „назад“ минава успоредно на пътното платно, над банкета или встрани от него, а визура „напред“ го пресича (минава над асфалта, който е съществено различна повърхност).

Чл. 67. При станциониране се спазва двата крака на триногата да попадат на една станция вляво, а на следващата – вдясно по посока на движението. Триногата се забива без излишно натоварване, но достатъчно здраво, за да се осигури необходимата устойчивост.

Чл. 68. Нивелирът и триногата не трябва да бъдат изложени на пряка слънчева светлина и превалявания. При силно слънце или превалявания по време на измерване се осигурява защита с чадър, а при пренасяне между станциите нивелирът се покрива с предпазен калъф от светла материя.

Чл. 69. При смяна на станциите нивелирът се пренася във вертикално положение. Не се допуска пренасянето на инструмент с тринога хоризонтално над рамото.

Чл. 70. (1) Нивелачните лати се поставят върху почистени горни повърхности на нивелачни репери или подложки (жабки и клинове). Жабките и клиновете предварително се поставят на определените места няколко минути преди да бъдат извършени отчетите по латите, като клиновете здраво се забиват с чук. Трябва да е осигурено сцеплението между жабките и настилката (земя, асфалт, плочник и др.). Избират се твърди настилки, за да се избегне вертикално движение на триногата с нивелира или подложките.

(2) Латата се поставя внимателно върху нивелачния репер или подложката, насочва се директно към нивелира и се привежда в отвесно положение чрез подравняване на кръглата є либела. Въпреки използването на бипод латата непрекъснато се придържа с ръце.

(3) Основата на латата се предпазва от нараняване както по време на измерване, когато се поставя или държи върху подложката или репера, така и по време на пренасяне. Основата на латата никога не се поставя върху земята или други повърхности, които могат да я повредят или да причинят излишно износване.

(4) Латата се пренася внимателно, поставена на рамото на латоносача, като се придържа с една ръка. Инварната лента не се докосва.

Чл. 71. (1) Не се допуска височина на визирния лъч над повърхността на терена, по-малка от 0,70 m.

(2) Не се допуска височина на визирния лъч над повърхността на терена, по-висока от 2,70 m.

Чл. 72. (1) За минимизиране влиянието от кривината на земната повърхност и остатъчния наклон на визирната ос разстоянията (визурите) от нивелира до латите трябва да бъдат равни и да не надвишават 30 m за нивелация I клас и 40 m за нивелация II клас. Не се допускат разстояния, по-къси от 5 m, освен ако производителят на инструмента не е предписал друго.

(2) Разликата между двете разстояния при визури „напред“ и „назад“ на една станция да не надвишава 1 m за нивелация I клас и 2 m за нивелация II клас. (3) Разликите между дължините на визури „напред“ и „назад“ за отделните нивелачни разстояния не трябва да бъдат в една и съща посока (само да нарастват или само да намаляват), а взаимно да се компенсират. Сборът от тези разлики за едно нивелачно разстояние да не надвишава 2 m за нивелация I клас и 4 m за нивелация II клас.

Раздел III Работа на станцията

Чл. 73. (1) Последователност на работата на станцията в режим „назад, напред – напред, назад“ („BFFB“):

1. насочване на нивелира към задната лата – отчет „назад“ (В);

2. насочване на нивелира към предната лата – отчет „напред“ (F);

3. смяна на хоризонта чрез повдигателните винтове на триножната глава;

4. насочване на нивелира – отчет „напред“ (F) към предната лата;

5. насочване на нивелира към задната лата – отчет „назад“ (В).

(2) При дигитални нивелири, които имат редуващ режим („аBFFB“):

1. на нечетна станция – режим „назад, напред – напред, назад“ („BFFB“) в следната последователност:

а) насочване на нивелира към задната лата – отчет „назад“ (B1);

б) насочване на нивелира към предната лата – отчет „напред“ (F1);

в) смяна на хоризонта чрез повдигателните винтове;

г) насочване на нивелира към предната лата – отчет „напред“ (F2);

д) насочване на нивелира към задната лата – отчет „назад“ (B2);

2. на четна станция – режим „напред, назад – назад, напред“ („aFBBF“) в следната последователност:

а) насочване на нивелира към предната лата – отчет „напред“ (F1);

б) насочване на нивелира към задната лата – отчет „назад“ (B1);

в) смяна на хоризонта чрез повдигателните винтове;

г) насочване на нивелира към задната лата – отчет „назад“ (B2);

д) насочване на нивелира към предната лата – отчет „напред“ (F2).

(3) Всеки отчет „назад“ или „напред“ се получава като средна стойност от няколко отчета (серия), като броят им (не по-малък от 5) се задава от оператора. Задава се и допустимата разлика между отделните отчети в една серия да е не по-голяма от 0,1 mm. Измерването е добро, ако е удовлетворена допустимата разлика между отделните отчети в серията и разликите в разстоянията между визури „напред“ и „назад“ не надвишават допуска по чл. 72, ал. 2.

Чл. 74. (1) Отчетите се извършват във възможно най-кратко време, като в промеждутъка между двойката отчети („напред“ – „назад“ или „назад“ – „напред“) се следи за състоянието на кръглата либела и при необходимост се подравнява.

(2) За всяко нивелачно разстояние се съставя нивелачен карнет съгласно приложение № 14, в който се записва кратка информация за атмосферните условия по време на измерването (сила на вятъра и степен на облачната покривка, условия на видимост).

Чл. 75. (1) Станционната грешка x се получава чрез отчетите по латата и съответните им превишения (∆h(i)):

(1);

(2);

.

(2) За нивелация I клас допустимата стойност за така определената станционна грешка е 0,20 mm.

(3) За нивелация II клас допустимата стойност за така определената станционна грешка е:

1. за разстояния от нивелира до латата, по-малки от 20 m – x ≤ 0,25 mm;

2. за разстояния от нивелира до латата, по-големи от 20 m – x ≤ 0,35 mm.

Чл. 76. (1) Нивелачните измервания се записват в електронен вид.

(2) Записват се още: номер на линията, нивелачно разстояние, дата и час на започване и завършване на измерването на нивелачното разстояние, наблюдател, номерата на инструмента и латите, като се указва с коя от тях е започнато нивелирането и др.

(3) Данните по ал. 2 се представят във файлове в оригиналния формат на инструмента и в друг, общоприет формат за обмен на цифрови документи. Представят се оформени и обработени нивелачни карнети.

Чл. 77. (1) По време на извършване на нивелачните измервания се определя температура на въздуха.

(2) Температурата на въздуха се определя с точност ±0,05°С при извеждане на модел на коефициента на рефракция и с точност ±0,1°С за останалите случаи.

(3) Температурата на въздуха се измерва на две или три нива над терена: 0,50 m и 2,50 m за случаите по чл. 4, ал. 3, т. 1 или 0,50 m, 1,10 m и 2,50 m за случаите по чл. 4, ал. 3, т. 2. Измервателните уреди могат да се монтират на едната лата или друго приспособление.

(4) Температурата на въздуха се измерва чрез система от температурни датчици и регистратор на данни за запис на направените температурни измервания. Датчиците задължително са защитени от пряко слънчево греене и с осигурен принудителен поток от въздух.

(5) Един път седмично или при откриване на проблем се проверява съгласуваността на температурните датчици. За проверка те се поставят един до друг, на една и съща височина, насочени в една и съща посока. След 3 минути работа температурите, които те показват, трябва да са с еднакви стойности в границите на точността.

(6) Данните за измерената температура се оформят в Метеорологичен карнет съгласно приложение № 15.

Раздел IV Контролни изчисления

Чл. 78. (1) Разликата d между абсолютните стойности на правото и обратно превишение на едно нивелачно разстояние трябва да удовлетворява изискването:

1. за нивелация I клас: , [mm];

2. за нивелация II клас: , [mm], където S е дължината на нивелачното разстояние в [km].

(2) Сумата от разликите d от всички нивелачни разстояния за цяла линия трябва да удовлетворява изискването:

1. за нивелация I клас: , [mm]; 2. за нивелация II клас: , [mm], където е дължината на линията в [km].

(3) При надвишаване на посочените в ал. 1 и 2 разлики между превишенията в право и обратно направление се предприема допълнително (ново) двупосочно нивелиране, с изключение на следните случаи:

1. при очевидна груба грешка в едно от превишенията, установена по безспорен начин, се извършва нивелиране само в направление на сгрешеното превишение; към изчисление на средна стойност се пристъпва, ако са налични две противоположни превишения (т.е. право и обратно) и са изпълнени изискванията в ал. 1 и 2;

2. когато допустимата разлика d по ал. 1 е надвишена до 40%, се извършва допълнително измерване в произволно избрана посока; ако допълнителното измерване не се различава от двете налични измервания с повече от:

а) за нивелация I клас: , [mm];

б) за нивелация II клас: , [mm], в изчислението на средната стойност на превишението се включват и трите измервания.

(4) За изчисление на окончателното средно превишение се образува средно от едното направление (допълнително и съществуващо измерване) и след това – от двете противоположни направления.

Чл. 79. При преодоляване на широки препятствия (реки, езера, оврази, долини, морски провлаци и др.), когато по неизбежни причини се увеличава дължината на визурите, превишението се определя многократно. Средната квадратна грешка на превишението Мпр., определено от n измервания, трябва да удовлетворява изискването:

, [mm], където vs е разликата между средната стойност на превишението и отделното измерване в [mm], a Sпр. е разстоянието в [km].

Главашеста

ОСОБЕНИ СЛУЧАИ ПРИ НИВЕЛАЦИЯ I И II КЛАС

Чл. 80. (1) Когато са изчерпани всички други възможности и трасето на нивелачното разстояние трябва да премине през нестабилни терени, мочурливи места, торфени почви и нестабилни затревени повърхности, за да бъдат осигурени срещу потъване/изди- гане, нивелирът и латите се поставят върху изкуствена основа. За поставяне на латите се забиват до здрава почва дървени колове, на горната повърхност на които се поставят гвоздеи със сферична глава. На местата за нивелира също се забиват три дървени кола с издълбани отвори на горната повърхност, където се поставят краката на триногата. За по-голяма сигурност се ограничават движенията на помощния персонал и оператора около нивелира и латите.

(2) Нивелирането се извършва по установените начини, като при нужда се правят и допълнителни измервания, за да се постигне изискуемата точност по чл. 78.

Чл. 81. (1) Нивелачните разстояния се измерват без прекъсване. Когато по изключителни обстоятелства се налага прекъсване на нивелацията, се поставят здраво забити в терена три стоманени клина на местата на трите последни точки, в които ще се поставят латите, т.е. фиксират се двете последни станции преди прекъсването. За намаляване на вероятността за тяхното унищожаване/ разместване клиновете се забиват в предварително подготвени ями с дълбочина 0,30 m. При подновяване на работата превишенията на двете последни станции отново се измерват и ако разликите в стойностите на старите и новите превишения са по-големи от 0,20 mm, се измерва отново цялото нивелачно разстояние.

(2) Прекъсването може да се направи и при наличие на метално съоръжение, фундамент или др., което да осигури поставянето на латата на точка, еднозначно определена във височинно положение. Същото може да се направи и на скала, отговаряща на горното условие.

Чл. 82. Удължени визури се прилагат при несигурни теренни условия – мостове, надлези, по които непрекъснато минават превозни средства и причиняват трептения, при ремонт на пътища и др. Визурите могат да надвишават 30 m, при условие че се изберат стабилни места за нивелира и латите и се увеличи броят на „серията“ отчети по чл. 73, ал. 3 по всяка лата.

Чл. 83. (1) При необходимост от преодоляване на широки препятствия нивелацията има следните особености:

1. при препятствия, по-широки от 80 m, се прилага начинът на нивелиране с неравни визури;

2. за определяне на превишението между два репера, намиращи се на два различни бряга на широкото препятствие, се използват електронни теодолити и специални сигнали;

3. измерванията се извършват едновременно от двата бряга на широкото препятствие и със смяна на местата на инструментите;

4. при избор на трасето за преминаване на водно препятствие се предпочита това, което позволява симетрично разположение на визирните лъчи върху сушата и водната повърхност;

5. нивелирането се извършва в благоприятно време, като най-подходящи са облачни дни с незначителни температурни промени.

(2) Нивелацията през широки препятствия се извършва по начина, описан в приложение № 16.

Чл. 84. (1) При избор на места за репери в планински райони се предпочитат скали и стабилни сгради. Разстоянията между реперите при наклон на трасето на нивелачната линия трябва да бъдат най-много 1,0 km, а при значителни наклони и по-малки. Местата на реперите се определят от геодезист и геолог. Не се допуска едновременно извършване на теренно проучване и строене на репери.

(2) В широки планински долини нивелирането започва, след като слънцето освети 40 – 50% от склоновете и изчезнат трептенията при изображенията на латите.

Главаседма

ГРАВИМЕТРИЧНИ И ГНСС ИЗМЕРВАНИЯ

Чл. 85. (1) Стойностите на силата на тежестта на реперите се определят в приетата за страната референтна система. Извършват се относителни гравиметрични измервания в гравиметрични ходове (рейсове) с продължителност, съобразена с големината на изместване на нулевата точка на скалата за отчитане (дрейф на нулата на гравиметъра). Гравиметричните рейсове се извършват едновременно с минимум два гравиметъра или двукратно с един, като по време на измерването се фотографира положението на гравиметрите спрямо всеки репер.

(2) Определят се гравиметричните разлики между всеки два последователни репера в нивелачната линия с точност не по-ниска от 0,10 mGal. За специални приложения, изискващи определяне на стойности на силата на тежестта с по-висока точност, това се указва в съответното техническо задание.

(3) Данните от измерванията и обработката се оформят в съответни формуляри. Към крайните резултати се прилага и оценка на точността.

(4) След обработката на измерванията и осредняването на резултатите от двата гравиметъра се определя окончателната абсолютна стойност на силата на тежестта за всеки репер и се добавя в списъка към чл. 106 – приложение № 28.

Чл. 86. (1) Координатите на реперите (геодезически географски координати и геодезическа височина) се определят в приетата за страната геодезическа система. Определянето на координати се извършва с геодезически

ГНСС приемници при спазване на изискванията на четвърта глава, раздел II на Инструкция № РД-02-20-25 от 20.09.2011 г. за определяне на геодезическите точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи (ДВ, бр. 79 от 2011 г.), като не се допуска използването на виртуални базови станции.

(2) Координатите на реперите, върху които не могат да се извършват непосредствени ГНСС измервания, се определят чрез ъгловодължинни измервания.

(3) Координатите се определят с точност по положение и височина не по-ниска от 0,05 m. За специални приложения, изискващи определяне на координати с по-висока точност, това се указва в съответното техническо задание.

(4) Данните от измерванията и обработката се представят в електронен вид.

(5) Изготвя се координатен регистър съгласно приложение № 17.

Главаосма

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ

Раздел I Материали и данни при приключване на работа на местността

Чл. 87. Работата на местността, включително и дейностите, предхождащи нивелацията, се считат за приключени при наличие на необходимите данни за съставяне и оформяне на следните материали:

1. схема на нивелачната линия в подходящ мащаб;

2. схема на гравиметричните измервания в подходящ мащаб;

3. данни от полска проверка на уредите и пособията;

4. формуляр за топографско описание, включително схема-репераж и фотографски снимки на всеки репер;

5. нивелачни карнети, включително за вътрешната нивелация на ВНР I и II степен и свързване със съседни линии;

6. данни от температурни измервания; 7. данни от гравиметрични измервания; 8. материали и данни от геодезическо определяне на координатите на нивелачните репери;

9. данни за попълването на формуляр „Стойности на превишенията“;

10. данни за попълването на формуляр „Нивелиране в две посоки“.

Чл. 88. (1) За документиране спазването на изискванията на настоящата инструкция, за установяване на реализираната точност от измерванията и за подготовка за следващата обработка на измерените превишения се съставят формулярите съгласно приложение № 18 – „Стойности на превишенията“, и приложение № 19 – „Нивелиране в две посоки“, като:

1. данните във формулярите се попълват след всяко право и обратно нивелиране на нивелачното разстояние;

2. въведените в електронна таблица данни се проверяват независимо от две отделни лица от екипа на изпълнителя;

3. след попълване и изчисляване формулярите се представят във формата на електронната таблица или друг файлов формат за обмен на документи и се прави разпечатка.

(2) Във формуляра „Стойности на превишенията“ се вписват номерата и съответните кодове за типа на нивелачните репери, стойностите на двукратно измерените превишения, средните от тях, разстояния, разлики между правото и обратно измерване.

(3) Във формуляра „Нивелиране в две посоки“ се вписват номерата на реперите, определящи нивелачните разстояния, и данни за нивелиране в права и обратна посока: дата и част от деня (предобед, следобед), брой на станциите.

Раздел II Канцеларска обработка

Чл. 89. Основните етапи при обработката на измерванията включват:

1. изчисляване на измерените превишения в нивелачните карнети от нивелирането в прав и обратен ход;

2. изчисляване на поправките за лата и за вертикалната рефракция в приземния въздушен слой;

3. предварителна оценка на точността на преките измервания от нивелацията;

4. обработка на гравиметричните измервания;

5. обработка на извършените ГНСС измервания;

6. изчисляване на нормалните височини чрез съответните им геопотенциални числа в нулева приливна система;

7. изчисляване на нормалните височини чрез съответните им нормални превишения в нулева приливна система.

Чл. 90. Към непосредствено измерените превишения между реперите в една нивелачна линия се нанасят (прибавят) следните поправки:

1. за лата; 2. за вертикалната рефракция в приземния въздушен слой.

Чл. 91. (1) Поправките за лата се нанасят върху измерените нивелачни превишения и включват:

1. поправка δ1 за разликата между номиналната стойност на един линеен метър и средната стойност на латовия метър за комплекта лати;

2. поправка δ2 за разликата в температурите при компариране на латите и при извършване на нивелацията.

(2) Поправките δ1 и δ2 се изчисляват за всяка станция.

Чл. 92. Поправката δ1 се изчислява по формулата:

ср െͳͲͲͲǤͲ൯ο݄ , [mm],

ߜଵൌ൫ܮлм ср ൌሺܮлм л˃˕˃ଵ൅ܮлм л˃˕˃ଶሻ/2 е средната дължина на латовия метър в [mm], получена при компариране на двете лати, а Δh е измереното превишение в [m].

където ܮлм

Чл. 93. Поправката δ2 се изчислява по формулата:

ߜଶൌሺݐср െܶ етሻ݇ο݄ , [m], като tср е средната стойност на температурата на въздуха за станцията в [°C]; Тет е стандартната температура, при която е извършена проверката (компарирането) на латите, в [°C], а k е средният коефициент на температурно разширение на инвара за двойката лати.

Чл. 94. (1) Поправката за вертикална рефракция Rc се изчислява и нанася към измерените превишения Δh във всяка станция съгласно приложение № 20, като се използват температурните измервания, извършени по реда на чл. 77.

(2) Поправката за рефракция Rc се изчислява по формулата:ܴܿ

൅1 ሺܤܿ൅1 െܨܿ൅1ሻെቂ

2 ൅ܨቃܿሺܤെܨሻቅ, [m],

ݐ2െݐ1 ሺݖ2ܿെݖ1ܿሻቄ

ሺ2ܵ′ሻ2

ሺܤെܨሻ

ൌെܴ݅

1ܿ

ሺܤെܨሻ2 където c е коефициентът на рефракция. (3) За извеждането на коефициента на рефракция c се използват измерените на 3 (три) нива температури ti (i = 1, 2, 3) по чл. 77, ал. 3 по формулата:ܿ

ൌ݈݊ ቀ

௧యି௧మ ௧మି௧భቁ݈݊ ቀ

௭మ ௭భቁ ൗ .

(4) Коефициент на рефракция не се извежда от стойности на температурата, получени при температурна инверсия (т.е. при t1 < t2 < t3).

(5) При директното изчисление на поправката за рефракция Rc се използва модел за коефициента на рефракция c, изчислен по ал. 3 при предходни измервания, който директно се замества във формулата по ал. 2. За всички останали величини (с изключение на промяната на рефракционния индекс iR) се използват стойностите, получени при текущите нивелачни измервания, включително измерените по чл. 77, ал. 3 температури на 2 (две) нива. Чл. 95. (1) Измерените превишения се коригират в карнета съгласно приложение № 21 с поправките по чл. 91 и 94 по формулата:

hкор.

= h+1+2+ Rc . (2) Коригираните превишения се сумират и се вписват във формуляра „Стойности на превишенията“.

Чл. 96. (1) За предварителна оценка на точността на преките измервания за една нивелачна линия се изчисляват:

1. средна квадратна грешка за 1 km двойно нивелирано разстояние, определена от разликите между превишенията (по абсолютна стойност) в права и обратна посока:݉

ௗൌ േ

ௌቃ , [mm/km1/2]

ଶට

௡ೞቂ

ଵ

ଵ

ௗమ

; 2. средна систематична грешка за 1 km двойно нивелирано разстояние:

ଶටሾௗሿమ

ߪൌ േ

௅మ

ଵ

, [mm/km]; 3. средна случайна грешка за 1 km двойно нивелирано разстояние:

ଶටሾௗమሿ

ߟൌേ

௅െ

ሾௗሿమ

ଵ

ሾௌమሿ

௅,

௅మ

[mm/km1/2];

4. обща грешка за 1 km двойно нивелирано разстояние:

, [mm], като означенията за всички грешки са: d – разликата от превишенията, получени при нивелирането в прав и обратен ход за нивелачно разстояние, [mm];

S – нивелачно разстояние, [km]; ns – брой на нивелачните разстояния в линията;

L – дължината на линията, [km]. (2) Допустимите стойности на грешките по ал. 1, т. 1, 2 и 3 за нивелация I и II клас са дадени в таблица 2:

Таблица 2. Допустими стойности на средните грешки при предварителна оценка на точността на преките измервания на нивелачна линия

Средна грешка Нив. I клас Нив. II клас

md 0,40 mm/km1/2 0,80 mm/km1/2

σ 0,10 mm/km 0,15 mm/km η 0,40 mm/km1/2 0,80 mm/km1/2 (3) Изчисленията се извършват във формуляра „Стойности на превишенията“.

Чл. 97. (1) Коригираните и сумирани превишения по чл. 95 от нивелирането в прав и в обратен ход за всяко нивелачно разстояние се осредняват по формулата:

ο݄ ср. ൌ кор. ା∑ο௛обратен

∑ο௛прав кор.

ଶ .

(2) Осреднените коригирани превишения се вписват във формулярите за изчисление на нормални височини.

Чл. 98. (1) Изчисляват се нормалните височини от съответните им геопотенциални числа, като се използват данните по чл. 97 (осреднените от нивелирането в прав и обратен ход и коригирани с корекциите за лата и вертикална рефракция превишения), чл. 85, ал. 4 (окончателните стойности за силата на тежестта за всеки репер, получени в резултат на гравиметричните измервания) и чл. 86, ал. 5 (геодезическите географски координати на реперите, получени в резултат на извършените ГНСС измервания).

(2) Изчисленията по ал. 1 се извършват в следната последователност:

1. изчислява се геопотенциална разлика ΔCM за всеки репер;

2. изчислява се приливната корекция TCZ за преминаване в нулева приливна система;

3. изчисляват се геопотенциалните разлики в ΔCZ;

4. изравнява се нивелачната линия, като се изчисляват:

4.1. несъвпадението wC на линията; 4.2. поправкa vC за всяка геопотенциална разлика;

4.3. изчисляват се изравнените геопотенциални разлики ΔCизр.;

5. изчисляват се последователно геопотенциалните числа С на реперите;

6. за получаване на нормалните височини HN в нулева приливна система се изчисляват:

6.1. временната височина Hвр. на всеки репер;

6.2. нормалната сила на тежестта върху повърхността на референтния елипсоид γ0 за всеки репер;

6.3. средноинтегралната стойност на нормалната сила на тежестта γm за всеки репер;

6.4. нормалните височини на реперите HN. (3) Изчисленията по ал. 2 се извършват във формуляр „Изчисление на геопотенциални числа и съответните им нормални височини“ съгласно приложение № 22 по формулите в приложение № 23. Формулярът се съставя по нивелачни линии в съответствие с формуляр „Стойности на превишенията“.

Чл. 99. (1) Изчисляват се нормалните височини от съответните им нормални превишения, като се използват данните по чл. 97 (осреднените от нивелирането в прав и обратен ход и коригирани с корекциите за лата и вертикална рефракция превишения), чл. 85, ал. 4 (окончателните стойности за силата на тежестта за всеки репер, получени в резултат на гравиметричните измервания) и чл. 86, ал. 5 (геодезическите географски координати на реперите, получени в резултат на извършените ГНСС измервания).

(2) Изчисленията по ал. 1 се извършват в следната последователност:

1. изчислява се нормалната поправка NC; 2. изчислява се приливна корекция ThZ за привеждане на нивелачните превишения в нулева приливна система;

3. изчисляват се нормалните превишения ΔhN;

4. изравнява се нивелачната линия, като се изчисляват:

4.1. несъвпадението wh на линията; 4.2. поправка vh за всяко нормално превишение;

4.3. изравнените нормални превишения Δhизр.;

5. изчисляват се последователно нормалните височини на реперите HN.

(3) Изчисленията по ал. 2 се извършват във формуляр „Изчисление на нормални височини от съответните им нормални превишения“ съгласно приложение № 24 по формулите в приложение № 25. Формулярът се съставя по нивелачни линии в съответствие с формуляр „Стойности на превишенията“.

Чл. 100. Резултатите от изчисленията за нормалните височини по реда на чл. 98, ал. 2 и по реда на чл. 99, ал. 2 не трябва да се различават с повече от 1 mm.

Чл. 101. За оценката на точността на нивелачната линия се изчислява средната квадратна грешка за единица тежест me:

, [mm/km1/2], където v са поправките, получени при изравнението на линията (v = vC, vh), [mm], а S са съответните нивелачни разстояния, [km].

Чл. 102. При наличие на данни за съответните линии се сключват затворените полигони. Получените несъвпадения w на затворените полигони трябва да удовлетворяват условията:

1. за нивелация I клас: , [mm]; 2. за нивелация II клас: , [mm], където Fпол. е периметърът на затворения полигон в [km].

Раздел III Схеми, технически отчети и документи за нивелачните линии

Чл. 103. (1) Схемата на нивелачната линия се оформя съгласно приложение № 26.

(2) За основа на схемата се използва топографска карта или друг подходящ картографски материал. По протежение на трасето се нанасят населени места, жп линии, хидрографски обекти, мостове и други, имащи ориентировъчно значение. Трасето и реперите се изобразяват с условни знаци. Нивелачната линия се изчертава с непрекъсната червена линия с дебелина 0,40 mm. Условните знаци на нивелачните репери, построени в съоръжения и сгради, могат да се изчертават встрани. Ситуацията и новопоставените нивелачни репери се изобразяват с черен цвят, запазените репери – с червен, а хидрографията – със син.

(3) Надписът на схемата съдържа номер, наименование и клас на нивелачната линия и мащаб. Под схемата се поставя и наименованието на изпълнителя и имената на съставителите, дата на изработване.

Чл. 104. Схемата на гравиметричните измервания се изчертава върху схемата на нивелачната линия, с допълнително нанесени в цвят изходни гравиметрични точки и гравиметричните рейсове със стрелки, обозначаващи тяхната посока, съгласно приложение № 27.

Чл. 105. Изготвя се технически отчет, в който са систематизирани резултатите от цялостната дейност по подготовката, измерването и обработката на данните за отделна нивелачна линия. Техническият отчет съдържа:

1. данни за изпълнителя и нормативното основание за извършване на нивелацията;

2. географското разположение на трасето, характеристика на релефа и дължината му в километри;

3. брой на нивелачните репери и вида на тяхното построяване;

4. брой на използваните съществуващи репери и на новопоставените;

5. данни за състоянието на ВНР; 6. данни за средното, най-късото и найдългото нивелачно разстояние;

7. данни за най-малкото и най-голямото измерено превишение;

8. данни за използваните прибори и пособия, характеристика на качествата им, резултатите от изследванията и компариране на латите;

9. причините за прекъсване на нивелацията за продължителен период от време, ако има такова;

10. данни за точността на извършената нивелация: предварителна оценка на точността на преките измервания, полигоново несъвпадение и средна квадратна грешка за единица тежест;

11. информация и данни за точността на извършените гравиметрични измервания;

12. информация и данни за точността на извършените ГНСС и ъглово-дължинни измервания при определянето на координатите на реперите;

13. сведения за изчислителните процеси и начина на изравнение със съответна преценка на реализираната точност в нивелачната линия.

Чл. 106. Съставя се списък на нивелачните репери с кратко описание на местоположението им и техните геодезически координати, височини и стойности на силата на тежестта съгласно приложение № 28.

Чл. 107. За всеки репер се актуализира съществуващият или се съставя нов картон съгласно приложение № 9.

Чл. 108. При завършване на всяка нивелачна линия се предава техническият отчет с всички необходими и съпътстващи приложения, изчисления и схеми според списъка на документацията, даден в приложение № 29.

Чл. 109. Агенцията по геодезия, картография и кадастър поддържа досие за всяка нивелачна линия, съдържащо материалите по чл. 108.

Раздел IV Контрол и приемане на работата по извърш- ване на нивелация I и II клас

Чл. 110. (1) Контролът и приемането имат за цел проверка на качеството на извършената работа по създаването и поддържането на ДНМ I и II клас и предадената към нея доку- ментация, и установяване на съответствието им с изискванията на нормативната уредба и техническата спецификация.

(2) Приемането и контролът обхващат следните етапи:

1. приемане на проекта на нивелачната линия;

2. контрол на изпълнението; 3. приемане на резултатите от извършената прецизна нивелация и съпътстващите я дейности.

Чл. 111. (1) Работата и документацията по създаването и поддържането на ДНМ I и II клас се приемат от комисия, назначена от изпълнителния директор на АГКК.

(2) В състава на комисията по ал. 1 участват представители на АГКК и външни специалисти, притежаващи компетенции в областта на вертикалните и/или височинните системи.

(3) Заседанията на комисията се насрочват от нейния председател в срок:

1. до 10 дни след предаване в АГКК на материалите по чл. 40, ал. 3;

2. до 30 дни след предаване в АГКК на материалите по чл. 108.

(4) Заседанията на комисията се провеждат, ако присъстват повече от половината от членовете на комисията и в присъствието на представител на изпълнителя.

(5) За направените констатации и взетите решения на всеки етап комисията по ал. 1 съставя протоколи в три екземпляра – един за изпълнителя и два за АГКК.

(6) Когато комисията по ал. 1 констатира непълноти, грешки или отклонения от изискванията на настоящата инструкция в извършените дейности или в предадената документация, дава препоръки и определя срок за отстраняването им от изпълнителя.

(7) Комисията по ал. 1 не приема представените данни и материали със съответни мотиви при констатиране на съществени непълноти и грешки, като:

1. несъгласувани отклонения от приетия проект за нивелачна линия;

2. използване на инструменти и методи, които по точност не отговарят на изискванията на настоящата инструкция и съответната техническа спецификация;

3. представяне на фиктивни документи, удостоверяващи проверка и/или калибриране на инструменти и пособия;

4. установено наличие на фиктивни измервания и/или резултати.

(8) Изпълнителят може да оспори пред изпълнителния директор на АГКК протокола за неприемане при констатирани съществени несъответствия с нормативните изисквания в 7-дневен срок от датата на съставянето му.

(9) В случаите на оспорване по ал. 8 изпълнителният директор на АГКК назначава експертна комисия в състав: представител на специализираната администрация на АГКК, на професионалните сдружения на геодезистите и на правоспособни лица по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, и един от членовете на комисията по ал. 1. С доклад до изпълнителния директор на АГКК експертната комисия дава становище относно основателността на направеното оспорване.

(10) Когато становището на експертната комисия в доклада по ал. 9 потвърди оспорването, комисията по ал. 1 провежда ново заседание в срок 10 дни от получаването на доклада.

Чл. 112. (1) Контролът и проверката на работите по създаването и поддържането на ДНМ I и II клас обхващат следните дейности:

1. полска проверка по време на измерванията;

2. проверка на документацията по чл. 108; 3. извършване на статистически анализ на резултатите.

(2) Полска проверка се извършва по преценка на изпълнителния директор на АГКК от служители на АГКК.

(3) При полската проверка се проверява спазването на изискванията на настоящата инструкция по отношение на:

1. работата на полевите екипи; 2. стабилизирането на новопоставените репери.

(4) В резултат на полската проверка се съставя доклад, който се представя в АГКК в 5-дневен срок от съставянето му.

Раздел V Изравнение и анализ на нивелачните мрежи

Чл. 113. (1) Изравнението е част от окончателната обработка за създаване и обновяване на ДНМ I и II клас.

(2) Нивелачните мрежи I и II клас се изравняват строго по МНМК в два варианта с използване на следните измерени величини:

1. геопотенциалните разлики, определени по чл. 98, ал. 2, т. 3;

2. нормалните превишения, определени по чл. 99, ал. 2, т. 3.

(3) В зависимост от конкретните условия мрежите се изравняват:

1. отделно: I клас като основна и включена към нея II клас; в този случай се допуска изравнение на мрежата I клас, без да са завършени дейностите по измерване и обработка на данните за мрежата II клас;

2. съвместно: едновременно изравнение на двата класа; осъществява се само когато дейностите по нивелацията и на двата класа мрежи са напълно завършени.

(4) При изравнение се използват следните тежестни модели:

1. тежестта на единично измерване е обратнопропорционална на разстоянието (в km) между реперите;

2. тежестта на единично измерване е обратнопропорционална на броя на станциите в нивелачната линия.

(5) В случаите на ал. 3, т. 1 тежестната матрица се определя посредством ковариационната матрица от предходното изравнение, ако такава е налична.

(6) Вариантът на изравнение по ал. 2, начинът по ал. 3 и тежестният модел по ал. 4 се уточняват с техническо задание на АГКК.

(7) В резултат на изравнението се получават и представят:

1. средна квадратна грешка за 1 km двойно нивелирано разстояние;

2. измерените величини и техните средни квадратни грешки;

3. поправките към измерените величини и техните средни квадратни грешки;

4. изравнените величини и техните средни квадратни грешки;

5. изравнените стойности на геопотенциалните числа/нормалните височини и техните средни квадратни грешки.

Чл. 114. (1) Анализират се всички изходни материали, предоставени за изравнение на мрежата, както и резултатите по чл. 113, ал. 7, включително по отношение на:

1. стойността на средната квадратна грешка за 1 km двойно нивелирано разстояние, изчислена от изравнението на мрежата, която трябва да удовлетворява условието да не надвишава 1 mm/km1/2 и ако условието не е изпълнено – какви са възможните причини за това;

2. стойностите на несъвпаденията в нивелачните линии, които трябва да удовлетворяват условието, да не надвишават:

а) за нивелачни линии I клас: 1,5 √L [mm]; б) за нивелачни линии II клас: 3,0 √L [mm], като L е дължината на линията в [km] и ако условието не е изпълнено – какви са възможните причини за това;

3. наличието на недопустими или ненадеждни стойности в резултатите;

4. необходимостта от преизмерване на конкретни линии или части от линии заради недопустими несъвпадения в линии, несключване на полигони, локализирани участъци със съществено влияние на систематични или други грешки и др.;

5. необходимост от промяна на трасетата на измерване, местоположението и/или вида на конкретни репери;

6. необходимост от поставяне на допълнителни изисквания към измерванията и/или обработката на данните с цел намаляване на грешки и достигане на зададените точности.

(2) На базата на анализа на изходните материали и резултатите се правят изводи и се дават мотивирани препоръки за по-нататъшната поддръжка и/или изменение на ДНМ I и II клас във всички нейни аспекти.

Чл. 115. Резултатите от изравнението и анализите се приемат от комисията по чл. 111.

Чл. 116. (1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър създава и поддържа база данни за реперите и линиите от ДНМ I и II клас.

(2) Базата данни съдържа цифровата информация по чл. 108, 111 и 112.

(3) Базата данни се попълва периодично след приемане на дейностите по измерване на всяка нивелачна линия.

(4) След завършване на изравнението на мрежата базата данни се допълва с данни и информация по чл. 113 и 114.

Чл. 117. (1) След завършване на изравнението на ДНМ I и II клас се създават каталози с данни за нивелачните репери I и II клас в аналогов и цифров вид.

(2) Каталозите се организират по класове, полигони и нивелачни линии и съдържат:

1. заглавна страница на каталога; 2. титулна страница с информация за включените в каталога полигони и линии, както и за координатната, височинната, гравиметричната и приливната система, към която са отнесени данните;

3. пояснителна записка с наименование на линията, дължина, година на измерване, използвани нивелири и лати, брой на реперите по начин на построяване, резултати от оценка на точността;

4. списък на нивелачните репери, съдържащ пореден номер, номер на нивелачния репер (от ДНМ и UELN), код за вид на репера, разстояние от предходния репер, геопотенциално число, височина в система „Нормални височини“ и геодезически географски координати.

Главадевета

ПОДДЪРЖАНЕ И ОБНОВЯВАНЕ НА

ДНМ I И II КЛАС

Чл. 118. (1) Поддържането и обновяването на ДНМ I и II клас се осъществяват чрез периодични обследвания и частични нивелации, и цялостна повторна нивелация.

(2) Периодичното обследване се извършва за част от линия между два ВНР, за цяла линия или няколко линии от ДНМ I и/или II клас, като всички нивелачни репери се проверяват по реда на глава четвърта, раздел I и се изследва стабилността на ВНР по реда на чл. 59 и 60. Стойностите на геопотенциалните числа и нормалните височини на реперите се определят за съответния клас нивелация по реда на настоящата инструкция.

(3) Обновяването на ДНМ I и II клас се извършва чрез цялостна нивелация в сроковете по чл. 8. При възможност, в месеците, предхождащи измерването на конкретна линия, се прави подробно теренно проучване на реперите от нея по реда на глава четвърта, раздел I и се изследва стабилността на ВНР по реда на чл. 59 и 60. Изравнените стойности на геопотенциалните числа и нормалните височини на всички репери се определят за съответния клас нивелация по реда на настоящата инструкция.

Чл. 119. Работите по поддържане на ДНМ I и II клас се приемат по реда на глава осма, раздел IV и приключват с допълване на съществуващите и създаване на нови материали, които служат за поддържане на информацията и данните за нивелачните репери в актуално състояние.

Чл. 120. Работите по обновяване на ДНМ I и II клас завършват с въвеждане в употреба на каталозите по чл. 116.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази инструкция: 1. „Вертикална референтна система“ е съвкупност от геометрични параметри и потенциала на силата на тежестта на Земята, както и от техните изменения във времето.

2. „Височинен компонент“ е геопотенциално число, физическа височина или геодезическа височина.

3. „Височинна референтна система“ се състои от изходна (нулева) референтна повърхност за отчитане на височини и височинен компонент.

4. „Геодезическа референтна система“ е набор от международно приети константи и конвенции, описващи земните геометрия и поле на силата на тежестта.

5. „Геоид“ е еквипотенциалната повърхнина на земното поле на силата на тежестта, която най-добре се вписва (по смисъла на метода на най-малките квадрати) до глобалното средно морско ниво.

6. „Геопотенциал“ (още „реален земен потенциал“) е потенциалът на полето на силата на тежестта, дефиниран като сума от потенциала на земното гравитационно поле (гравитационен потенциал) и потенциала на центробежната сила (центробежен потенциал).

7. „Геопотенциална разлика“ е разликата в геопотенциалите на две точки, намиращи се на различни ниво-повърхнини.

8. „Геопотенциално число“ е разликата между стойностите на геопотенциала на дадена точка и геопотенциала на приетото за съответната височинна система изходно (нулево) ниво.

9. „Еквипотенциална повърхнина“ (още „ниво-повърхнина“) е повърхнина, във всяка точка на която геопотенциалът има една и съща стойност.

10. „Квазигеоид“ е изходната отчетна повърхнина за нормалните височини.

11. „Нормален потенциал“ е потенциалът на нормалното поле на силата на тежестта.

12. „Нормална височина“ е вид физическа височина на дадена точка, определена като разстояние от повърхността на Земята до квазигеоида, мерено по нормалната отвесна линия.

13. „Нормална отвесна линия“ е крива линия, перпендикулярна на всяка една еквипотенциална повърхнина (ниво-повърхнина) на нормалното поле на силата на тежестта, генерирано от референтния елипсоид (нормалната Земя).

14. „Нормално поле на силата на тежестта“ е поле на силата на тежестта, генерирано от елипсоид, вписан в Земята, съдържащ цялата є маса (вкл. и атмосферата) и въртящ се заедно с нея около малката є ос.

15. „(Реална) отвесна линия“ е крива линия, перпендикулярна на всяка една еквипотенциална повърхнина (ниво-повърхнина) на полето на силата на тежестта на Земята.

16. „Приливна система“ на една величина показва дали в стойността на дадената величина (която е свързана с полето на силата на тежестта на Земята) се съдържат или не ефектите (директен и индиректен) на приливния потенциал.

17. „Референтен елипсоид“ е математически дефинирана повърхнина, която апроксимира формата на Земята, има конкретни размери и се асоциира с геодезическа референтна система.

18. „Физическа височина“ е разстоянието, мерено по протежение на отвесната линия, между точка на земната повърхност и референтна повърхност, свързана с полето на силата на тежестта на Земята, като физическата височина има положителна стойност за точки над референтна повърхност и отрицателна – за точки под нея.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. Инструкцията се издава на основание § 4 от Наредба № РД-02-21-1 от 9.07.2015 г. за Държавната нивелачна мрежа (ДВ, бр. 55 от 2015 г.). § 3. Дейностите, свързани с прилагането на тази инструкция, се възлагат, контролират и приемат съобразно компетенциите на държавните органи съгласно глава втора от Закона за геодезията и картографията.

§ 4. Инструкцията отменя Инструкция за нивелация I и II клас, издадена през 1980 г. от Комитета по архитектура и благоустройство – Главно управление по геодезия, картография и кадастър.

§ 5. Указания по прилагане на инструкцията дава изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

§ 6. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването є в „Държавен вестник“.

Министър: Петя Аврамова

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 8

Дефиниция на EVRS – реализация 2007 (EVRF2007)

Ihde, J., Mäkinen, J., Sacher, M. (2008) Conventions for the Definition and Realization of a European

Vertical Reference System (EVRS) – EVRS Conventions 2007

Дефиниция на EVRS

Европейската вертикална референтна система (EVRS) е кинематична референтна система, дефинирана чрез следните четири международно установени условия (конвенции):

(1) Вертикалното изходно начало (vertical datum) е дефинирано като еквипотенциална повърхнина, за която реалният земен потенциал (геопотенциал) е константна величина:

W0 = W0E = const, и който съвпада с нивото на Амстердамския пегел (Normaаl Amsterdams Pail – NAP).

(2) Единицата за дължина в EVRS е метър (по система SI). Единицата за време е секунда (по система SI). Тази скала, получена чрез подходящо релативистично моделиране, съответства на времева координата в Геоцентричното координатно време (TCG) за съответната земна геоцентрична координатна система, като по този начин отговаря на резолюциите на Международния астрономически съюз (IAU) и Международния съюз по геодезия и геофизика (IUGG), приети през 1991 г. (3) Височинните компоненти на системата са геопотенциалните разлики ΔWP между стойностите на геопотенциала WP в дадена точка P и геопотенциала W0E на приетото за EVRS нулево ниво. Геопотенциалната разлика –ΔWP се означава също като геопотенциално число СP:

−ΔWP = СP =W0E −WP

Нормалните височини са функция на геопотенциалните числа при зададено нормално референтно поле на силата на тежестта.

(4) EVRS е нулево-приливна система в съответствие с приетите в гр. Хамбург през 1983 г. резолюции № 9 и 16 на Международната асоциация по геодезия (IAG).

Референтен елипсоид и нормално поле на силата на тежестта

EVRS2007 е дефинирана на базата на геопотенциала. Тя е реализирана чрез геопотенциалните числа, определени чрез прецизна нивелация или геопотенциален модел и 3D координати. Никоя от тези величини (геопотенциални числа, геопотенциален модел и 3D координати) не зависи от какъвто и да е референтен елипсоид. По тази причина референтният елипсоид не е част от дефинициите на EVRS дотолкова, доколкото това касае геопотенциалните числа. От друга страна, за превръщането на геопотенциалните числа в нормални височини са необходими нормално поле на силата на тежестта и геодезическа географска ширина. За целта е възприето нормалното поле на силата на тежестта на Геодезическата референтна система 1980 (GRS80) и съответните координати в Европейската земна референтна система 1989 (ETRS89).

Стойността на нормалната сила на тежестта върху повърхността на елипсоида се изчислява по Формулата за силата на тежестта 1980 като развитие в ред от синуси (Moritz H., 1980):

(1)

, [m s-2],

, където геодезическата географска ширина φ е в ETRS89. Нормалните височини HP се изчисляват като:

, (2)

където е средноинтегралната стойност на нормалната сила на тежестта по протежение на отвесната линия между елипсоида и телуроида и определена по формулата:

(3)

където Н е приблизителната стойност на HP , а се изчислява по формула (1). Означенията и числените стойности за останалите величини са в съответствие с Moritz, H. (1980) Geodetic Reference

System 1980. Bull Geodesique 54 (3): 395-405. doi 10.1007/BF02521480

Връзка между системи

CGS (centimetre – gram – second) и SI (Système international)

1 Gal = 1 cm s-2 = 10-2 m s-2

1 kGal = 103 Gal = 10 m s-2

1 mGal = 10-3 Gal = 10-5 m s-2

1 μGal = 10-6 Gal = 10-8 m s-2

Параметри на геодезическата референтна система GRS 1980

Moritz H (1980) Geodetic Reference System 1980. Bull Geodesique 54 (3): 395-405. doi

10.1007/BF02521480 Основни параметри (точни) а = 6 378 137 m GM = 3 986 005x108 m3 s-2 J2 = 0.001 082 63 ω = 0.000 072 921 15 rad s-1 голяма полуос на елипсоида геоцентрична гравитационна константа динамичен фактор на формата ъглова скорост на въртене

Физични параметри (производни) U0 = 62 636 860.8498 m2 s-2 γe = 9.780 326 7715 m s-2 γp = 9.832 186 3685 m s-2 нормален потенциал върху повърхността на елипсоида стойност на нормалната сила на тежестта на Екватора стойност на нормалната сила на тежестта

β = 0.005 302 440112 m = 0.003 449 786 003 08 на полюсите гравиметрична сплеснатост на елипсоида параметър

Геометрични параметри (производни) b = 6 356 752.3141 m малка полуос на елипсоида полярен радиус на кривина

c = 521 854.0097 m e2 = 0.006 694 38 002 e’2 = 0.006 739 49 678 f = 0.003 352 810 681 18 първи ексцентрицитет втори ексцентрицитет геометрична сплеснатост на елипсоида

Приложение № 2 към чл. 12, т. 1, 2 и 3

Схеми на станция, нивелачно разстояние и нивелачна линия ц

B – отчет „назад“; F – отчет „напред“;

SB – разстояние между инструмента и задната лата (дължина на визура „назад“);

SF – разстояние между инструмента и предната лата (дължина на визура „напред“);

S’ – разстояние между инструмента и латата

Приложение № 3 към чл. 13

Приложение № 4 към чл. 16 Схема на нивелачни линии II клас от първокласен полигон

Приложение № 5 към чл. 21

Векови нивелачен репер I степен Векови нивелачен репер I степен, стабилизиран в скалист терен

Снимки на векови нивелачни репери, I клас (код 11): ВНР 28 и ВНР 69

Векови нивелачен репер II степен

Показалец към Векови нивелачен репер

I или II степен

Снимки на векови нивелачен репер (ВНР) 259 (II клас, код 12) и показалец (код 7) към него

Бетонов блок с подземен и надземен нивелачен знак (код 53)

Бетониран каменен блок с гъбовиден болт (код 52)

(размерите на фигурата са в mm)

Стенна призма (код 3)

Каменна марка (код 9)

(размерите на фигурата са в mm)

Гъбовиден болт (размерите на фигурите са в mm)

Стенен болт (голям и малък)

Румънска марка (код 8)

Стенен болт (вляво) и гъбовиден болт (вдясно)

Кодове на видовете нивелачни репери, използвани за ДНМ Код Вид на репера

11 ВНР I степен

12 ВНР II степен

13 Дълбочинен репер

2 Подземен тръбен репер

3 Стенна призма

4 Стенен болт на сграда или съоръжение

51 Гъбовиден болт на сграда или съоръжение

52 Гъбовиден болт на бетониран каменен блок или бетонен блок

53 Гъбовиден подземен болт на бетонен блок

54 Гъбовиден болт на скала

61 Стенен болт на сграда или съоръжение – III клас

62 Гъбовиден болт на бетониран каменен блок – III клас

63 Гъбовиден болт на скала – III клас

7 Нивелачен репер IV клас

8 Румънска марка

9 Каменна марка

Приложение № 6 към чл. 23 и чл. 42, ал. 1

Дълбочинен репер капак прът от неръждаема стомана (репер) – 25 mm PVC тръба, дълга 90 cm и запълнена със смазка

60 cm

PVC тръба, дълга 50 cm

110

cm бетон промит пясък смазка набива се до здрава скала спираловиден свредел

Приложение № 7 към чл. 34

Теренно проучване за нивелачна линия №….. ….. и НР в околността

Удобен за преки

№ Вид на репера Състояние Достъп-

Описание Забележка ГНСС ност изм.

гравим.

изм.

… … … … … … … …

… … … … … … … …

… … … … … … … …

… … … … … … … … Съставил:…………………… В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр за теренно проучване на реперите от съответна нивелачна линия и други налични репери в околността:

Контролен полигон на мареографна станция Варна и НР в околността

№ 20: ВНР 20 (Варна) – ВНР 53 (Бургас)

Удобен за преки

№ Вид на репера Състояние Достъп-

Описание Забележка ГНСС ност гравим.

изм.

изм.

На около 720 м източно от разклона за с. Тополи, южно от главен път Е-70. Ограден е с метална ограда видимостта от пътя е затруднена поради гъстата растителност

ВНР 28 подземен запазен, устойчив достъпен да да показа- стенен болт запазен, устойчив достъпен да не Показалец северно от ВНР лец

На опитна сортоизпитвателна станция по пътя за с. Тополи, И фасада

1(1) стенен болт неоткрит запазен, неустойчив

2(133) стенен болт сградата е реновирана сградата е изоставена; наблюдават се широки пукнатини в цокъла около репера

На старото у-ще „Хр. Смирненски“ в с. Тополи, Ю фасада достъпен не не

3(2) гъбовиден болт унищожен На т.т. 106, З от пътя за жп гара Тополи точката е разрушена

…. …. …. …. …. …. …. ….

Приложение № 8 към чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 5

Стабилизиране на реперите 1. Стабилизиране на дълбочинен репер Основната част на този вид репер е прът от неръждаема стомана с диаметър 25 mm, забит в земята чрез сондиране (фиг. 1). Горната част на пръта е обвита от 3,2 cm PVC тръба, запълнена със смазка и поддържана в стабилно вертикално положение от насипания около нея пясък. Върхът на стоманения прът е защитен от 12 – 15 cm PVC тръба с капак.

капак прът от неръждаема стомана (репер) – 25 mm PVC тръба, дълга 90 cm и запълнена със смазка

60 cm

PVC тръба, дълга 50 cm

110

cm бетон промит пясък смазка набива се до здрава скала спираловиден свредел

Фигура 1. Дълбочинен репер Изкопава се кръгла сондажна дупка в земята с дълбочина от 110 cm така, че първите 60 cm от нея да бъдат с диаметър 30 – 35 cm, а останалите 50 cm – с диаметър 8 – 15 cm. В средата на сондажната дупка се набива прът от неръждаема стомана с диаметър 25 mm до здрава скала или до достигане на дълбочина от 25 m. При необходимост от снаждане стоманените пръти се свързват с шпилка с резба. В долния си край стоманеният прът завършва с накрайник – спираловиден свредел. След достигане до здрава основа прътът се отрязва така, че горният му край да отстои на около 8 cm под повърхността на земята. Самият горен край се заобля и заглажда. В центъра му се пробива малка дупка, за да се осигури точка за центриране на геодезически инструмент и хоризонтални определения. Допуска се поставяне на предпазна капачка.

Две PVC капачки с дължина 2 – 3 cm се залепват за двата отвора на PVC тръба с диаметър от 3,2 cm и дължина 90 cm, като по този начин я затварят в двата є края, образувайки „ръкав“. В средата на капачките се пробиват дупки, за да се осигури поставянето (преминаването) на стоманения прът през тръбата. Тръбата се запълва на є от дължината си със смазка и се „нанизва“ на набития стоманен прът. Долният край на тръбата трябва да достига дъното на изкопаната 110 cm дълбока дупка, а горният є край да достига около 8 cm под горния край на стоманения прът. Пространството около тръбата на височина 60 cm над дъното се запълва с промит речен пясък.

Втора PVC тръба с диаметър от 12 – 15 cm, дължина 50 cm и с отварящ се капак се поставя над и около първата, пълна със смазка тръба. Дъното на втората тръба трябва да опира в пясъчната възглавница на дъното на по-широката част на дупката, а капакът трябва да се подава малко над повърхността на земята. Пространството между двете PVC тръби се запълва с промит речен пясък до около 2,5 cm под горния ръб на запълнената със смазка тръба. Пространството между външната PVC тръба и стените на сондажа се запълва с добре уплътнена бетонова смес.

Етапи от изграждане на дълбочинен репер са дадени на фигура 2.

Фигура 2. Етапи от изграждане на дълбочинен репер При необходимост може да се увеличи диаметъра на стоманения прът, съответно на PVC тръбите, използвани за стабилизирането дълбочинния репер. Дълбочината на сондиране се записва в картона на репера в „Забележка“.

2. Построяване на показалец със страничен болт за ВНР I и II степен На разстояние 2 – 2,5 m от централния болт на ВНР I и II степен и по възможност – на север, на подходящо място се построява бетонов стълб със страничен нивелачен болт, наречен показалец. Той не се нивелира като част от нивелачната линия, но участва във вътрешната нивелация на ВНР I и II степен и се използва вместо ВНР I и II степен за нуждите на нивелации от по-нисък клас.

За построяването на показалеца предварително се изготвя бетонов стълб с размери 20х20х150 cm, армиран с 4 стоманени пръта N10 и стремена ∅ 6,5 поставени през 20 cm (фиг. 3). На място се прави изкоп с размери 60х60х70 cm, дъното на който се покрива с бетонов пласт 25 cm; в центъра му, отвесно, се поставя готовият бетонов стълб с размери 20х20х150 cm, като пространството между него и страните на изкопа се запълва с бетон, покрива се със замазка и се надписва. Надземната част на показалеца се боядисва на равни части с червена и бяла боя, като върху горния край се поставя стрелка с обозначение на метрите до центъра на ВНР I и II степен. Когато ВНР I и II степен се намира в непосредствена близост до постройки и съоръжения, на тях се поставят един или няколко болта, които служат показалец, за репериране и за нуждите на нивелация от по-нисък клас.

Фигура 3. Изработване на бетонов стълб на показалец към ВНР I и II степен 3. Стабилизиране на болтове на сгради и съоръжения (стенни болтове – големи и малки) Болтовете се изработват от стомана. Поставят се хоризонтално в цокли на сгради и съоръжения, както и в скали. Болтовете в сгради и съоръжения се поставят по такъв начин, че да не нарушават сцеплението на строителния елемент и върху тях да може да се постави в отвесно положение лата. Могат да се ползват фуги на оформени каменни блокове, при условие болтът да е поставен върху каменен блок и под него да няма вертикална фуга.

Фигура 4. Етапи от стабилизиране на стенен болт

Етапи от стабилизирането на стенен болт са дадени на фигура 4. Стабилизирането се извършва, като на избраното място се издълбава (пробива) дупка, дълбока 12 cm, съответно 16 cm, с диаметър 4,5 cm до 6,5 cm, в която да може свободно да се помести болтът. Дупката се почиства и се промива с вода. Приготвя се разтвор от цимент и пресят пясък в отношение 1:1 и с него се запълва до половина намокрената дупка. Поставя се болтът и се закрепва здраво към стените на дупката с натрошени каменни частици. Пространството между стените на дупката и болта се запълва изцяло с останалия циментов разтвор. На повърхността на стената се прави гладка циментова замазка. Допуска се използването на строителни лепила, предназначени за външна употреба, устойчиви на летни и зимни температури. В тези случаи преди нанасяне на лепилото дупката се почиства и продухва добре, но не се мокри.

Фигура 5 показва стенни болтове, стабилизирани в сграда и съоръжение.

Фигура 5. Стабилизиране на болтове в сгради и съоръжения При стабилизиране на репера с помощта на „пробна“ лата се проверява осигурена ли е възможността за безпрепятствено вертикално поставяне на латата за нивелиране.

4. Стабилизиране на гъбовидни болтове Гъбовидните болтове се изработват от стомана. Поставят се вертикално на подпарапетни плочи на водостоци и мостове; в надземни бетонни и каменни блокове; на скали.

• стабилизиране в съоръжения Стабилизират се по същия начин както болтове в сгради, като дупката е вертикална с дълбочина 6,5 cm и диаметър 3,5 cm (фиг. 6).

Фигура 6. Стабилизиране на гъбовиден болт в съоръжения

• стабилизиране на терен За стабилизиране на гъбовиден болт на терен се прави изкоп с размери 40х40 cm и дълбочина от 130 cm, като в последните 40 cm напречното сечение постепенно се разширява до 60х60 cm (фиг. 7). Изкопът се запълва с бетон, като се уплътнява добре. В средата на горната повърхност се поставя гъбовиден болт. Горната повърхност се оформя с наклон, покрива се с 2 cm замазка от цимент и пясък и се надписва чрез вдлъбване в замазката, докато още не се е втвърдила (фиг. 8). Надписът се ориентира на север.

40 cm

90 cm

130

cm

60 cm земна повърхност гъбовиден болт бетон

Фигура 7. Стабилизиране на гъбовиден болт на терен

Фигура 8. Стабилизиран гъбовиден болт на терен • стабилизиране в здрава скала При нивелачни репери в здрава скала около мястото, където ще се поставя гъбовидният болт, се изглажда повърхност (хоризонтална или вертикална) с размери 20х20 cm (фиг. 9). В средата на изгладената повърхност се пробива дупка с дълбочина 6,5 cm и диаметър 3,5 cm. Дупката се почиства и се промива с вода. Приготвя се разтвор от цимент и пресят пясък в отношение 1:1 и с него се запълва 3/4 от мократа дупка. Поставя се болтът и се натиска здраво към скалата. Излишъкът от циментов разтвор около стабилизирания гъбовиден болт се отстранява.

Фигура 9. Стабилизиране на гъбовиден болт в скала Вместо циментов разтвор, се допуска използването на строителни лепила, предназначени за външна употреба и устойчиви на летни и зимни температури. В тези случаи преди нанасяне на лепилото дупката се почиства и продухва добре, но не се мокри.

Приложение № 9 към чл. 45 и чл. 107

ТОПОГРАФСКО ОПИСАНИЕ

СХЕМА - РЕПЕРАЖ

Нивелачна линия … клас, №…, полигон …

КАРТОН на ВНР …, UELN номер: ….*

Местонахождение: ………………

……………………

…………….. *

…………….. *

…………….. *

…………

…………

…………

Избор на репера, дата: ………………..

Построяване на репера, дата: ………………

Последно измерване, дата: ………………

Изравнена нормална височина на показалец:

Временна нормална височина на показалец:

Изравнено геопотенциално число:

Временно геопотенциално число:

Изравнена нормална височина:

Временна нормална височина:

Проекционни координати (UTM 35): x = ……………….

y = ……………….

L = ……………

h = …………..

B = …………..

Геоложки състав на почвата: ……………

Геодезически географски координати

Собственост на имота: ……………….

Подпочвени води: ……………….

(БГС2005):

Превишения. Превишения* Разлика превишения

Г – ЮЗ = …………… = …………… ……………

Г – ЮИ = …………… = …………… ……………

Г – СЗ = …………… = …………… ……………

Г – СИ = …………… = …………… ……………

[Δ]доп = 0.20 mm

……. г. ……. г. [Δ]

Гл – С - - -

Г – показалец = ………….. = ………….

ДАННИ ОТ ВЪТРЕШНА НИВЕЛАЦИЯ

Оператор: ……………….

Нивелир: ……………

Време: ………….

Дата: ………….

Лати: …………

Забележка:

/име, подпис, наименование на фирмата-изпълнител, печат/

Изработил: .

* попълва се от АГКК

Вид на репера: гъба голям болт малък болт призма

ТОПОГРАФСКО ОПИСАНИЕ

СХЕМА - РЕПЕРАЖ

Нивелачна линия … клас, №…, полигон …

КАРТОН на НР 10, UELN номер: *

Местонахождение: …………………….

………………………….

Изравнена нормална височина: …………….. *

…………….. *

Временна нормална височина: ……………

……………

Забележка:

Избор на репера, дата: ………………….

Построяване на репера, дата: …………………

Последно измерване, дата: …………………

y = ………………… Изравнено геопотенциално число:

Временно геопотенциално число:

Проекционни координати (UTM 35): x = …………………

B = ………………..

h = ……………….

L = …………….....

/име, подпис, наименование на фирмата-изпълнител, печат/

Изработил: .

Геоложки състав на почвата: ……………..

Собственост на имота: …………………..

Подпочвени води: ………………………

Геодезически географски координати

* попълва се от АГКК (БГС2005):

ТОПОГРАФСКО ОПИСАНИЕ

СХЕМА - РЕПЕРАЖ

Контролен полигон на мареографна станция Варна и връзка с ВНР28

Местонахождение: в землището на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна

КАРТОН на ВНР 28, UELN номер: 2501420* главен път Е-70. Ограден е с метална ограда. ПИ 00182.48.318

На около 720 м източно от разклона за с. Тополи, южно от

Примери за попълване на Картон на нивелачен репер:

Избор на репера, дата: проф. геолог Стефан Бончев, 1931 г.

64.00000 kGal.m

Последно измерване, дата: инж. Ив. Иванов, 12.11.2019 г.

65.27617 m

66.34887 m

…………….. *

…………….. *

…………….. *

Построяване на репера, дата: ВТС, 1936 г.

Изравнена нормална височина на показалец:

Временна нормална височина на показалец:

Изравнено геопотенциално число:

Временно геопотенциално число:

Изравнена нормална височина:

Временна нормална височина:

Собственост на имота: Държавна публична (свободен достъп)

h = 102.119 m

Проекционни координати (UTM 35): x = 4 786 572.295 m

y = 567 605.336 m

B = 43° 13' 44.092"

L = 27° 49' 57.085"

Геодезически географски координати

Геоложки състав на почвата: -

Подпочвени води: - (БГС2005):

Превишения. Превишения* Разлика превишения

Г – ЮЗ = - 0.34251 m = - 0.34254 m 0.03 mm

Г – ЮИ = - 0.34834 m = - 0.34840 m 0.06 mm

Г – СЗ = - 0.33502 m = - 0.33513 m 0.11 mm

Г – СИ = - 0.34186 m = - 0.34201 m 0.15 mm

[Δ]доп = 0.20 mm

2019

г. 2009 г. [Δ]

Гл – С - - -

Г – показалец = 1.07270 m = 1.07119 m

ДАННИ ОТ ВЪТРЕШНА НИВЕЛАЦИЯ

Оператор: инж. Ив. Иванов

Нивелир: DNA03-№348520

Лати: 30088 и 30840

Дата: 12.11.2019 г.

Време: слънчево

Забележка:

/ име, подпис, наименование на фирмата-изпълнител, печат /

Изработил: .

* попълва се от АГКК

Вид на репера: гъба голям болт малък болт призма

ТОПОГРАФСКО ОПИСАНИЕ

СХЕМА - РЕПЕРАЖ

Контролен полигон на мареографна станция Варна и връзка с ВНР28

Местонахождение: гр. Варна, община Варна, област Варна

КАРТОН на НР 10, UELN номер: *

Варненчик" №2, фасада към бул."Вл. Варненчик" ПИ 10135.1504.164

На сградата на Военноморски клуб гр. Варна на бул."Владислав

Последно измерване, дата: инж. Ив. Иванов, 18.11.2019 г.

Временна нормална височина: 32.48315 kGal.m

Изравнена нормална височина: …………….. *

…………….. *

33.13078 m

Построяване на репера, дата: 1953 г.

Избор на репера, дата: -

y = 574 000.397 m Изравнено геопотенциално число:

Временно геопотенциално число:

Забележка:

/ име, подпис, наименование на фирмата-изпълнител, печат /

h = 69.601 m

Проекционни координати (UTM 35): x = 4 784 012.499 m

L = 27° 54' 39.323"

B = 43° 12' 18.961"

Собственост на имота: частна (свободен достъп)

Изработил: .

Геодезически географски координати

Геоложки състав на почвата: -

* попълва се от АГКК

Подпочвени води: - (БГС2005):

Приложение № 10 към чл. 48, ал. 1

17_ВНР28_1.jpg

17_ВНР28_2.jpg

СТР. 122 ДЪРЖАВЕНВЕСТНИК БРОЙ 10

17_ВНР28_5.jpg

17_ВНР28_6.jpg

20_НР6_1.jpg

20_НР6_2.jpg

20_НР6_3.jpg

20_НР11_1.jpg

20_НР11_2.jpg

20_НР11_3.jpg

Приложение № 11 към чл. 51, ал. 4, чл. 52, ал. 1

Подложки за лати (жаби и клинове)

Приспособления за фиксиране на латата във вертикално положение

Приложение № 12 към чл. 53, ал. 2

3. Стойност на колимачната грешка : макс. ст-ст: 10" (0,05 mm/m); ежедневно

Проверка Честота Допустимо отклонение:

измен.: 5" (0,02 mm/m) 3.1 за нивелири с едно положение на компенсатора ежедневно

7. Проверка на перпендикулярността на петата на латата към оста на латата еднократно (на терен) 0,1 mm

1. Общо състояние на нивелира ежедневно -

2. Кръгла либела ежедневно -

4. Работа на компенсатора ежеседневно -

5. Общо състояние на латите ежедневно -

6.2 прецизна проверка ежеседмично -

6.1 проверка с инструмент ежедневно -

6. Кръглата либела:

3.2 за нивелири с две положения на компенсатора ежеседмично

Полска проверка на уреди и пособия

Проверка на нивелири

Проверка на лати

8. Общо състояние на триногата на инструмента ежедневно -

9. Общо състояние на стойките за лати ежедневно -

10. Общо състояние и почистване на подложките ежедневно -

 по известните процедури, описани в учебниците, ръководствата и инструкциите за работа с нивелири и лати.

 според предписанията, дадени от производителя в ръководството за работа на съответния инструмент, или

Нивелирът и латите се проверяват и изследват на терен:

Приложение № 13 към чл. 59, ал. 4

Карнет за вътрешна нивелация на ВНР.......... (... степен) Дата: ..................... г. Оператор: ........ Време: .................... Температура t = ......°C

Нивелир: .................... лата №....... лата №....... Средни превишения: ср. Δh [m] Гл С Гл-С ∆h СЗ (I) Гл-СЗ ∆h

Отчети [m] Станционна грешка x [m]

Репер Разстояния

[m]

СИ (II) Гл-СИ ∆h

ЮИ (III) Гл-ЮИ ∆h

ЮЗ (IV) Гл-ЮЗ ∆h показалец Гл-пок. ∆h

Гл (контрола)

n x Гл

С+СЗ+СИ+ ЮИ+ЮЗ+пок [ср. Δh]

[∆h]

получена разлика между двете лати: ......... mm допустима разлика между двете лати: 0.20 mm

Съставил: …………….. Последователност на работа (отчитане):

 измерване с лата 1: поставя се последователно на Гл, С, СЗ, СИ, ЮИ, ЮЗ, показалец, Гл (за контрола)  смяна на хоризонта на нивелира  измерване с лата 2: поставя се последователно на Гл, С, СЗ, СИ, ЮИ, ЮЗ, показалец, Гл (за контрола)

В следващата таблица е представен пример за попълване на Карнет за вътрешна нивелация.

Карнет за вътрешна нивелация на ВНР 28 (I степен) Дата: 12.11.2019 г. Оператор: инж.Ив. Иванов Време: Облачно Температура t = 22.0°C

Отчети [m] Станционна грешка x [m]

Репер Разстояния

[m]

Нивелир: Leica DNA03 лата №30088 лата №30840 Средни превишения: ср. Δh [m] Гл 2.60 1.50745 1.79443 С Гл-С ∆h СЗ (I) 2.40 1.84248 2.12943 Гл-СЗ ∆h -0.33503 -0.33500 -0.00003 -0.33502 СИ (II) 2.80 1.84926 2.13633 Гл-СИ ∆h -0.34181 -0.34190 0.00009 -0.34186 ЮИ (III) 2.90 1.85576 2.14279 Гл-ЮИ ∆h -0.34831 -0.34836 0.00005 -0.34834 ЮЗ (IV) 2.40 1.84992 2.13697 Гл-ЮЗ ∆h -0.34247 -0.34254 0.00007 -0.34251 показалец 3.60 0.43475 0.72173 Гл-пок. ∆h 1.07270 1.07270 0.00000 1.07270 Гл 2.60 1.50744 1.79444 (контрола) 0.00001 -0.00001 0.00002 0.00000 n x Гл 7.53725 8.97215 -0.29501 С+СЗ+СИ+ ЮИ+ЮЗ+пок 7.83217 9.26725 [ср. Δh]

[∆h] -0.29492 -0.29510 0.00018 -0.29501 получена разлика между двете лати: 0.18 mm допустима разлика между двете лати: 0.20 mm

Приложение № 14 към чл. 74, ал. 2

В следващия формуляр е представен пример за попълване на Нивелачен карнет:

Нивелачен карнет

Приложение № 15 към чл. 77, ал. 6

Метеорологичен карнет

Нивелачно разстояние: .......... - ........ Дата: …………….. г.

1ва лата: № ……. Начало: ………

2ра лата: № ……. Край: ……… височина на отчитане oC станция час z1 = 0.5 m z2 = 1.1 m z3 = 2.5 m

№ назад-напред

t2-t1 t3-t2 t3-t1 tсредно t10.5 [oC] t21.1 [oC] t32.5 [oC]

1

2

4

5

6

7

8

9

10

11

Съставил: .................................

В следващата таблица е представен пример за попълване на Метеорологичен карнет.

Метеорологичен карнет

Нивелачно разстояние: НР15 - НР14

Дата: 17.11.2019 г.

1ва лата: № 30088 Начало: 11:00

2ра лата: № 30840 Край: 12:15 височина на отчитане oC станция час z1 = 0.5 m z2 = 1.1 m z3 = 2.5 m t2-t1 t3-t2 t3-t1 tсредно t10.5 [oC] t21.1 [oC] t32.5 [oC]

1

2

4

5

6

7

8

9

10

11

1 НР15-9015 18.02 17.91 17.86 -0.11 -0.05 -0.16 17.93 11:01

2 9015-102 18.09 18.10 17.83 0.01 -0.27 -0.26 18.01 11:03

3 102-103 18.45 18.39 18.19 -0.06 -0.20 -0.26 18.34 11:06 .... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... .... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... .... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ........... ...........

25 124-9014 18.32 18.29 17.95 -0.03 -0.34 -0.37 18.19 12:12

26 9014-НР14 18.22 18.25 18.02 0.03 -0.23 -0.20 18.16 12:14

№ назад-напред

Приложение № 16 към чл. 83, ал. 2

Нивелацията през широки препятствия Процедурата е пригодена за определяне на превишение през препятствия с ширина до 2 km. Инструментариум: Използваните електронни теодолити (тотални станции) трябва да отговарят на следните условия:

· да имат автоматичен компенсатор на вертикалния кръг; · да позволяват работа с включено автоматично компенсиране на наклона по двете оси на теодолита; · да имат директна точност от 0.1" до 1.0" в зависимост от желания клас на нивелацията и ширината на препятствието, съгласно таблица 1.

Таблица 1. Изисквания за точността на инструмента в зависимост от класа на нивелацията и ширината на препятствието

Директна точност на ин- струмента за нивелация

Ширина на препят- ствието [m]

нивелация

II клас 100 - 300 0.5ꞌꞌ 1.0ꞌꞌ 300 - 600 0.5ꞌꞌ 0.5ꞌꞌ 600 - 1000 0.1ꞌꞌ 0.5ꞌꞌ 1000 - 1500 0.1ꞌꞌ 0.5ꞌꞌ 1500 - 2000 0.1ꞌꞌ 0.1ꞌꞌ

I клас

Инструментите трябва да имат валиден сертификат за еталониране, издаден от оторизиран сервиз с приложени резултати от еталонирането.

Сигналната конфигурация (сигнал) (фиг. 1 ляво) се състои от вертикална рамка (колона), завършваща в долния си край с носеща плочка, и две марки.

Колоната се изработва от метал с дължина поне 0,80 m. Тя трябва да позволява както преместване (приплъзване) на марките нагоре и надолу, така и здравото им фиксиране, както и монтирането на носещата плочка. Носещата плочка (фиг. 1 дясно долу) е с дебелината и ширината от 2 cm (или по-големи), а дължината є трябва да е с поне 4 cm поголяма от дължината на напречното сечение на колоната. В средата си, плочката трябва да има стандартен отвор (5/8 – 11 инча) за адаптор, чрез която се осигурява възможност за монтирането на сигнала към триножна глава за поставянето му на тринога или стълб за принудително центриране. В единия преден край на носещата плочка се стабилизира (оставя) малка пъпка (репер), която да спомага за по-прецизно определяне на разстоянието между двете марки и за определяне на височината на сигнала спрямо наземния репер. Марките се изработват от ламаринена планка или здрава пластмаса. Всяка марка се състои от черен правоъгълник с размери 15х30 cm и бял равнобедрен триъгълник с размери 13х25 cm. Всеки връх на триъгълника трябва да е разположен на около 1 cm навътре от ръбовете на черния правоъгълник, за да може да се осигури добър контраст при визиране към марката и да се предотврати неволна повреда на визираната част. Марките се прикрепват към колоната така, че положението им да съответства на фигура 1. След монтирането на двете марки върху колоната, върховете на двата бели триъгълника трябва да са отдалечени на разстояние минимум 0.60 m и максимум 1.00 m. Фиксирането на марките към колоната трябва да е здраво и да не позволява преместването им по време на измерванията.

Фигура 1. Сигнална конфигурация за преми- наване през широки водни препятствия Всеки сигнал трябва да се идентифицира еднозначно, за да се избегне объркване кои сигнали са използвани и в кой момент от коя страна на препятствието са били поставени. За целта може да се използва уникален номер, буква или комбинации от тях, или да се добави цвят. Добре е уникалната идентификация да може да се види през зрителната тръба при измерване към съответния сигнал.

Инструкции за измерване на разстоянието между двете марки на сигнала с дигитален нивелир и баркодова лата

След монтиране на марките върху колоната и фиксирането им, взаимното разположение на мерките, т.е. разстоянието между двата върха на белите им триъгълници, се измерва с точност 0.1 mm. Това разстояние при двата сигнала може да е различно. Измерването на разстоянието се извършва непосредствено преди и след основните измервания през широкото препятствие с цел да се потвърди, че марките не са променили взаимното си положение.

Използва се къса баркодова лата. Тя се поставя върху пъпката на основата на сигнала и се фиксира във вертикално положение с помощта на съответния вид стойка или се укрепва по подходящ начин така, че по време на измерване латата да не променя положението си. Самият сигнал се монтира на тринога с несгъваеми крака или се монтира на стълб за принудително центриране и колоната му се хоризонтира/отвесира прецизно с либелата на триножната глава. Височината му трябва да е удобна за визиране и на двете марки.

При липса на къса лата, се използва стандартната 3-метрова баркодова лата. В този случай тя се поставя възможно най-близо (на разстояние не повече от 1 m) до сигнала и перпендикулярно на планираната посока на визирната линия. Поставя се върху подложка (клин) и се фиксира във вертикално положение с помощта на съответния вид стойка, за да не променя положението си по време на измерване.

Нивелирът се поставя приблизително на 5 m от латата и сигнала. Ако се използва 3-метровата лата, разстоянията между инструмента и латата и инструмента и сигнала трябва да са приблизително равни.

1. Нивелирът се поставя на такава височина, че хоризонталната нишка на нишковия кръст да минава през върха на белия триъгълник на горната марка. За целта първо се нагласяват краката на триногата, а след това за повдигането на визирната ос на инструмента се използват повдигателните винтове на основата на инструмента. Когато нишковият кръст разполови върха на триъгълника, зрителната тръба се завърта и нивелирът се насочва към латата. Прави се отчет. Процедурата се повтаря най-малко 4 пъти. Накрая отчетите по латата се осредняват – получава се осреднен отчет за горната марка.

2. Действията от т. 1 се повтарят до получаване на осреднен отчет за долната марка.

3. Определя се разстоянието между марките, като се изчислява разликата между осреднените отчети за долната и горната марка. Резултатът се записва с точност до 0.00001 m = 0.01 mm.

4. Разстоянието между марките се определя втори път, след като латата (с клина) и сигнала (върху несгъваемата тринога) леко се разместят и се повтори процедурата от т. 1 до т. 3 включително. Така полученото разстояние между марките и определеното в т. 3 трябва да се съгласуват с точност 0.0001 m. Ако последното условие е изпълнено, двете разстояния се осредняват, за да се получи окончателното разстояние между марките. Ако условието не е изпълнено, се прави ново определяне (повтарят се т. 1 до 4).

Определяне на превишение през широко препятствие

Общи положения За определянето на превишението между две точки, намиращи се на различен бряг на широкото препятствие, са необходими два електронни теодолита и два сигнала. Всеки теодолит се разполага директно срещу един от сигналите, като двойката теодолит – сигнал се намират на различен бряг спрямо широкото препятствие. Измерванията между двете двойки инструмент-сигнал трябва да бъдат балансирани на дължина (т.е. разстоянията за всяка двойка станция – сигнал да бъдат по възможност равни) и да се провеждат над подобен терен и при подобни условия на външната среда. Разположението на станциите и сигналите спрямо широкото препятствие е показано на фигура 2.

Фигура 2. Разположение на станциите и сигналите спрямо водното препятствие

Сигналите се поставят върху тринога и се разполагат:

· върху съществуващ геодезически знак, ако той е удобен за това, например на стълб за принудително центриране (в този случай не се използва тринога) или върху точка (репер), които са в близост до трасето на нивелачната линия, която е свързана с преминаването през широкото препятствие, или

· върху временно стабилизирана точка в близост до репер (на разстояние 1-2 станции с нивелир), който да е включен в нивелачната линия, която е свързана с преминаването през широкото препятствие.

Всеки сигнал трябва да е разположен така, че горната му марка да е над, а долната – под хоризонта на инструментите, разположени на двата бряга на широкото препятствие. Двата сигнала трябва да са разположени в еднакви условия на външната среда – например и двата да са изцяло огрени или и двата да са изцяло на сянка. Почвата, върху която се поставят инструмента и сигналите, трябва да е стабилна. Ако препятствието, което трябва да се премине е водно, местата за наблюдение и за поставяне на инструмента и сигнала, разположени на един и същи бряг, да бъдат приблизително в една равнина, която да отстои най-малко на 3 m от водната повърхност. Станциите се избират по-далеч от брега на водното препятствие, ако бреговете са отвесни и по-близо – ако са полегати.

Непосредствено преди измерванията за преминаване през широкото препятствие, на всеки от двата бряга се извършва двоен нивелачен ход (от съответния клас нивелация) за определяне на превишението между най-близкия репер от нивелачната линия и 1) върха на белия триъгълник на долната марка на сигнала, като се използва пъпката в предния край на носещата плочка на сигнала или 2) съществуващия геодезически знак/временната точка, на която е стабилизиран сигнала.

В първия случай при извършване на отчета „напред“, се използва късата лата. Тя се поставя върху пъпката на носещата плочка и се подпира със стойка или се укрепва по подходящ начин така, че да остане стабилна и във вертикално положение. Нивелирът се поставя на такава височина, че хоризонталната нишка на нишковия кръст да минава през върха на белия триъгълник на долната марка. След това зрителната тръба леко се завърта и нивелирът се насочва към латата за извършване на отчета.

Във втория случай се използва 3-метровата лата, като нивелацията протича по обичайния (за съответния клас) начин.

Измервания се извършват само при благоприятно време, като за най-подходящи атмосферни условия се считат температура на въздуха 18°С – 23°С с минимални дневни изменения; облачно време; слаб до умерен вятър, като измерването да се извършва в посока срещуположна на вятъра. Не се допуска извършването на измервания при силно слънце в обедните часове, силен вятър, мъгли или силни изпарения от водната повърхност.

Наблюденията от групите на двата бряга се синхронизират. Сигналите се подават от сигналист по устройство за комуникация (преносима радиостанция, мобилен телефон и др.) и се приемат (чуват) едновременно от всички членове на работната група.

Измерванията посочени по-долу, се извършват едновременно от двамата наблюдатели, намиращи се на различен бряг на препятствието. За всеки наблюдател, последователността от измервания се състои от две серии. Всяка серия се състои от две полусерии, а всяка полусерия – от 8 измервания (всяко при двете положения на зрителната тръба) към един от сигналите. Точният брой на измерванията в полусерията зависи от ширината на препятствието. Първата полусерия се състои от измервания между инструмент и сигнал, намиращ се на същия бряг, а втората – от измервания между инструмент и сигнал, намиращ се на другия бряг. Измерванията, както и всички необходими метаданни, се записват в съответния формуляр. Задължително се записва и информация за температурата на въздуха на височината на марките в началото и в края на всяка серия. След като се извършат измерванията в първата серия, инструментът се размества и се извършват измерванията от втората серия. След края на втората серия, двамата наблюдатели сменят местата си. Така всяко превишение през широкото препятствие се определя като осреднено от осемте серии.

Ред на работа при извършване на измервания над широкото препятствие

Преди редовните наблюдения е необходимо да се направят няколко пробни измервания и към двата сигнала, без да се записват отчетите, за да се осигури плавно движение на частите на инструмента при насочване и фокусиране.

1. Задължително е темперирането на инструмента в продължение на 10 минути преди работа. Всеки наблюдател избира мястото на инструмента си така, че:

· инструментът да може да се постави на стабилно, безопасно място;

· да е отдалечен на разстояние 10 – 20 m от сигнала, намиращ се на същия бряг;

· визурата към двата сигнала да е ясна и безпрепятствена, и

· при хоризонтална зрителна тръба визурата да попада между горната и долната марка на всеки от сигналите, като ъгловата разлика между визирната линия и всяка от двете марки (т.е. вертикалните ъгли при измерване към марките) трябва да е между 100" и 250", като при необходимост разстоянието между марките се уточнява: двете марки да се раздалечат (но на не повече от 1.0 m) или сближат (но на не по-малко от 0.60 m).

Ако избраното място на инструмента отговаря на горните условия, точката се стабилизира трайно, а инструментът се центрира и хоризонтира прецизно. Уточненото разстояние между двете марки за всеки сигнал се измерва прецизно според инструкциите за това (виж Инструкции за измерване на разстоянието между двете марки на сигнала с дигитален нивелир и баркодова лата). Непрекъснато се осигурява защита на инструмента от пряка слънчева светлина. Измерванията от двата бряга на широкото препятствие се извършват едновременно от двамата наблюдатели.

2. Всеки оператор/записващ попълва началните метаданни съгласно таблица 2, в съответния формуляр.

Таблица 2. Необходими метаданни

Момент на събиране Необходими метаданни

Преди измерванията

Страна на станциониране на инструмента (бряг A или бряг Б) Преди измерванията Номер на нивелачната линия

Преди измерванията Дата на наблюдение

Преди измерванията Начален час на наблюдение

Преди измерванията Код за атмосферни условия

Преди измерванията Имена на наблюдаващия

Начална температура (и дименсии) Преди измерванията

Преди измерванията

Модел и сериен номер на инструмента Преди измерванията

Номер и код на репера (бряг A и бряг Б)

Идентификатор на сигнала и разстояние между марките му (бряг A и бряг Б)

Преди измерванията

Измереното превишение между репера и долната марка на сигнала (бряг A и бряг Б) По време на измерванията

Преди измерванията

Час на започване на всяка серия от измервания

Наблюдаван сигнал за всеки набор от измервания (горна/ долна марка)

По време на измерванията

Положение на зрителната тръба (I-во или II-ро) за всеки набор измервания По време на измерванията

По време на измерванията

Зенитни/Вертикални ъгли (и дименсии) След измерванията Код за атмосферни условия

След измерванията

Час на приключване на измерванията След измерванията

Крайна температура (и дименсии)

3. Фокусират се много добре образите на нишковият кръст и образът на марката на близкия сигнал (намиращ се на същия бряг).

Измерват се зенитните или вертикалните ъгли към горната и долната марка на близкия сигнал при първо, а след това при второ положение на зрителната тръба. Процедурата се повтаря 8 пъти, с което приключва един набор от 8 измервания към близкия сигнал. Прави се втори набор от същия брой измервания и в същата последователност към далечния сигнал (намиращ се на другия бряг). С това приключва една серия от наблюдения за всеки от наблюдателите. Едновременните наблюдения от двата бряга се синхронизират с точност до 1 минута за елиминиране на ефекта от рефракцията. За проверка, в края на втората серия от наблюдения трябва да се повтори визурата назад към близкия сигнал. Записват се и съответните метаданни (таблица 2).

4. Записват се крайните метаданни (таблица 2).

5. На всяка станция инструментът се размества, центрира се и се хоризонтира наново, а след това се повтарят стъпките от 1 до 4, с което се извършват измерванията от втората серия. Сигналите не се разместват.

6. След завършване на втората серия измервания се проверяват либелите на сигналите. При установено променено положение, се извършва цялостно ново измерване.

След завършване на двете серии измервания, двата инструмента сменят местата си и се извършват нови две серии (повтарят се стъпки 1 до 6).

Ако в резултат на геометричната нивелация, извършена преди началото на ъгловите измервания, не е определено превишението до върха на белия триъгълник на долната марка, то се измерва. За целта нивелирът се поставя в близост до теодолита на такава височина, че хоризонталната нишка на нишковия кръст да минава през върха на белия триъгълник на долната марка. След това сигналът се маха, а на негово място се поставя 3-метровата лата за извършване на отчета.

Последователност на изчисленията: Елементите на изчисление са представени на фигура 3.

Фигура 3. Елементи на изчисление 1. За първия набор измервания (първата полусерия) за всяка страна (бряг А и бряг Б) се изчисляват височината на визирната линия спрямо долната марка на близкия сигнал (Fb) и хоризонталното разстояние между инструмента и същия сигнал (Sb): 1.1. При измерени зенитни ъгли се определят съответните им вертикални ъгли на горната марка (ab) и долната марка (bb). 1.2. Разстоянието от върха на триъгълника на долната марка до хоризонталната визирна линия Fb се изчислява по формулата:

1.3. Изчислява се хоризонталното разстояние между инструмента и сигнала Sb по формулата:

2. За първия набор измервания (първата полусерия) за всяка страна (бряг А и бряг Б) се изчисляват височината на визирната линия спрямо долната марка на далечния сигнал (Ff) и хоризонталното разстояние между инструмента и същия сигнал (Sf): 2.1. При измерени зенитни ъгли се определят съответните им вертикални ъгли на горната марка (af) и долната марка (bf). 2.2. Разстоянието от върха на триъгълника на долната марка до хоризонталната визирна линия Fb се изчислява по формулата:

2.3. Изчислява се хоризонталното разстояние между инструмента и сигнала Sb по формулата:

3. За първата серия наблюдения за всяка от двете страни (бряг А и бряг Б) се комбинират височината на общата визирна линия (F) и измерените превишения (Δhпр.) между реперите (местоположенията на сигналите):

Ако в резултат на геометричната нивелация, извършена преди началото на ъгловите измервания, е определено превишението до върха на белия триъгълник на долната марка, то Tb = Tf = 0.

Определя се и разстоянието между двата сигнала:

4. Осредняват се превишенията и разстоянията, изчислени в стъпка 3.

5. Повтаряйки стъпките от 1 до 4 с наблюденията от втората серия, се получават осреднените превишения между реперите на двата бряга и съответните им разстояния. 6. Разликата dпр. на получените осреднени превишения (пренебрегвайки знака) от двете серии наблюдения (т.е. от стъпки 4 и 5) и средната квадратна грешка Мпр. на окончателното превишение, трябва да отговарят на изискванията:

1) , [mm],

2) , [mm], където: vs е разликата между средната стойност на превишението и отделното измерване в [mm], n – броят на измерванията, от които е определено превишението, a Sпр. е ширината на препятствието в [km]. При извършени 4 серии наблюдения (две на бряг А и две на бряг Б), n = 32. В противен случай се извършва преизмерване с увеличаване броя на сериите.

Приложение № 17 към чл. 86, ал. 5 височина Картен лист

М 1:5000

Съставил: ……….……..

x [m] y [m] x [m] y [m] HN [m]

Норм.

2005

(35 зона) Кадастрална координатна

Координатен регистър на реперите по нивелачна линия ...... клас, №........., полигон ..........

система 2005 височина Геоцентрични координати Проекционни координати

Координатна система

В следващата таблица е представен пример за попълване на Координатен регистър на реперите.

B [ ° ' "] L [ ° ' "] h [m] X [m] Y [m] Z [m]

координати Геод.

Геодезически географски ред № по

№ височина Картен лист

..... .............. ............................ ............................ ............ ..................... ...................... ........................ ...................... ...................... ...................... ...................... ............ .............................

..... .............. ............................ ............................ ............ ..................... ...................... ........................ ...................... ...................... ...................... ...................... ............ .............................

21 ВНР 28п 4313'44.03018" 2749'57.08282" 103.193 4116180.706 2173202.769 4346135.584 4786570.375 567605.296 4790759.906 689460.902 66.665 K-35-032-(091)

1 MR_ VAR 4311'33.02516" 2754'41.19585" 36.886 4115586.778 2180143.553 4343143.561 4782595.914 574058.102 4786898.650 695984.860 0.805 K-35-032-(110)

2 ML_ VAR 4311'33.03462" 2754'41.19219" 36.864 4115586.626 2180143.379 4343143.759 4782596.205 574058.015 4786898.939 695984.768 0.788 K-35-032-(110)

22 ВНР 28 4313'44.09240" 2749'57.08544" 102.119 4116178.823 2173201.842 4346136.247 4786572.295 567605.336 4790761.827 689460.908 65.594 K-35-032-(091)

3 НР 1 4311'32.92696" 2754'41.01761" 37.328 4115590.780 2180141.118 4343141.655 4782592.849 574054.106 4786895.514 695980.917 1.248 K-35-032-(110)

М 1:5000

x [m] y [m] x [m] y [m] HN [m]

Норм.

Координатен регистър на реперите по нивелачна линия I клас, ВНР 28 (Варна) - MR_VAR (радарен мареограф),

2005

(35 зона) Кадастрална координатна система 2005 височина Геоцентрични координати Проекционни координати

Координатна система контролен полигон на МС Варна

B [ ° ' "] L [ ° ' "] h [m] X [m] Y [m] Z [m]

координати Геод.

Геодезически географски ред № по

№

Приложение № 18 към чл. 88, ал. 1

В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр „Стойности на превишенията“

Приложение № 19 към чл. 88, ал. 1

Нивелиране в две посоки

Нивелачна линия ........ клас, № ..................., полигон .............

...............-................. г.

Прав ход Обратен ход

Нивелачно разстояние

Забележка дата предобед следобед дата предобед следобед брой станции брой станции

Съставил: …………….. В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр „Нивелиране в две посоки“.

Нивелиране в две посоки Нивелачна линия I клас, ВНР 28 (Варна) - MR_VAR (радарен мареограф), контролен полигон на МС Варна

12-19.11.2019 г.

Прав ход Обратен ход

Нивелачно разстояние предобед следобед дата предобед следобед

Забележка дата брой станции брой станции MR_VAR-

ML_VAR 12.11

1 12.11

1 реперите се намират в района

ML_VAR- на Военноморската база - достъпът е

НР1 12.11

1 12.11

1 12.11

1

ограничен

НР6-НР7 13.11

20 19.11

20 ................... ........ ................ .............. ........ ............ ............... ................... ........ ................ .............. ........ ............ ............... ................... ........ ................ .............. ........ ............ ............... НР17-НР18 15.11

20 17.11

20 НР18-ВНР28 16.11

17 16.11

17

Приложение № 20 към чл. 94, ал. 1

Формули за изчисление на поправката за вертикална рефракция

Поправка за вертикална рефракция (Rc), нанасяна върху нивелачните превишения: ܴ

௖ାଵሺܤ௖ାଵെܨ௖ାଵሻെቂ

௖ൌെ݅ோ

೎ሻቄ

ሺଶௌᇲሻమ

௧మି௧భ ሺ௭మ

ଵ

೎ି௭భ

ሺ஻ିிሻమ

ሺܤെܨሻቅ, [m]

௖

ଶ ൅ܨቃ

ሺ஻ିிሻ където: c – коефициент на рефракция; S' – разстояние между нивелира и латата, [m]; F, B – отчетите "напред" и "назад" по латата, [m]; z1; z2 – референтните височини, на които за отчетени температурите, [m]; t1; t2 – отчетени температури на нива z1 и z2, [°C]. ݅

ோൌ1Ͳି଺ሾͲ.ͻ33 െͲ.ͲͲ͸Ͷሺݐ௠െ2Ͳሻሿܲ – промяната в рефракционния индекс на температурата за 1°, като:

ଶሺݐଵ൅ݐଷሻ е средната температура на измерване на нива 0.50 m и

ݐ௠ൌ

ଵ

2.50 m (при измерване на 3 нива) или 0.50 m и 1.10 m (при измерване на 2 нива), [°C]; ܲ

௚Ȁோ௕

ൌቀ1 െ

బቁ

௕ுвр.் е моделът на атмосферното налягане със следните параметри, [atm]:

b = 0.0065 е изменение на температурата с промяната на надморската височина, [Km-1]; ݃

= 9.81 е ускорението на силата на тежестта, [ms-2]; R = 287.0 е газовата константа в точката, [m2s-2K-1]; Hвр. е временната височина на точката (получена чрез измерените превишения), [m]; ܶ

଴ൌݐ௠൅ܾܪ൅2͹3.1ͷ е температурата на въздуха на морското ниво, [K].

Формула за определяне на коефициента на вертикална рефракция Коефициентът на рефракция се изчислява по: ܿ

ൌ݈݊ ቀ

ݐ2െݐ1ቁ݈݊ ቀ

ݖ1ቁ ൗ ,

ݐ3െݐ2

ݖ2 като означенията t1; t2 и t3 се отнасят за измерените и осреднени температури на нива 0.50 m, 1.10 m и 2.50 m, в съответствие с фиг. 1.

Фигура 1. Референтни нива zi за измерване на температурите ti

Приложение № 21 към чл. 95, ал. 1

Примерен карнет за изчисление на поправките за лата и вертикална рефракция

Приложение № 22 към чл. 98, ал. 3

В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр „Изчисление на геопотенциални числа и съответните им нормални височини“

Приложение № 23 към чл. 98, ал. 3 Изчисляване на нормалните височини от съответните им геопотенциални числа

Последователността на работа е следната: 1. Изчислява се геопотенциална разлика ΔCM за всеки репер: οܥெൌο݄ ср..݃ ௖௣. , [kGal.m], като ο݄ ср. е осредненото (от нивелирането в прав и обратен ход) и коригирано (с поправките за лата и вертикална рефракция) превишение (по чл. 97) между два последователни репера i и i+1, в [m], ݃ ௖௣. ൌ

௚೔ା௚೔శభ

ଶ е средноаритметичната стойност от ускоренията на силата на тежестта, т.е. от окончателните стойности по чл. 85, ал. 4 за двата репера, в [kGal]. 2. Изчислява се приливната корекция TCZ за преминаване в нулева приливна система: ܶ ܥ௓ൌെͲ.ʹͺͺͶͳሺݏ݅݊ ଶ߮

௜ାଵെݏ݅݊ ଶ߮

௜ሻെͲ.ͲͲͳͻͷሺݏ݅݊ ସ߮

௜ାଵെݏ݅݊ ସ߮

௜ሻ , [kGal.m] където ߮ ௜ и ߮ ௜ାଵ са геодезическите географски ширини (по чл. 86, ал. 5, т.е. определени чрез ГНСС измервания) на двата репера, в [°]. 3. Изчисляват се геопотенциалните разлики ΔCZ чрез коригиране на разликите от т. 1 с приливната корекция от т. 2: οܥ௓ൌοܥெ൅ܶ ܥ௓ , [kGal.m] 4. Изравнява се нивелачната линия, като се изчисляват: 4.1. Несъвпадението wC на линията: ݓ஼ൌ∑ οܥ௓ ௡ ௜ୀଵ െሺܥ஻െܥ஺ሻ , [kGal.m], където: ∑ οܥ௓ ௡ ௜ୀଵ е сумата от коригираните разлики по т. 3 в [kGal.m], ܥ஺ и ܥ஻ са изравнените стойности на геопотенциалните числа на началния и, съответно, крайния ВНР, в [kGal.m], определени в последния изравнен цикъл на преизмерване на ДНМ.

4.2. Поправката vC към всяка геопотенциална разлика, посредством определеното в т. 4.1 несъвпадение: ݒ஼ൌെ

௅ܵ ൈͳͲଷ , [kGal.mm], където S е разстоянието между двата репера, в [km], а L е дължината на нивелачния ход, в [km].

௪಴

4.3. Изчисляват се изравнените геопотенциални разлики чрез коригиране на разлики по т. 3, с поправките по т. 4.2, превърнати в дименсия [kGal.m]: οܥизр. ൌοܥ௓൅ݒ஼ , [kGal.m] 5. Изчисляват се последователно геопотенциалните числа на реперите по: ܥ௜ାଵൌܥ௜൅οܥ௜ǡ௜ାଵ изр. , [kGal.m], При неизравнена мрежа, геопотенциалното число на първия междинен нивелачен репер се определя чрез геопотенциалното число на началния ВНР от предходния цикъл на преизмерване на ДНМ. 6. За получаване на нормалните височини, се изчисляват: 6.1. Временната височина на всеки репер чрез предходната й: ܪ௜ାଵ вр. ൌܪ௜ вр. ൅ο݄௜ǡ௜ାଵ ср. , [m], където ο݄௜ǡ௜ାଵ ср. е осредненото (от нивелирането в прав и обратен ход) и коригирано (с корекциите за лата и вертикална рефракция) превишение (по чл. 97) между два последователни репера, в [m]. Временната височина на първия междинен нивелачен репер се определя чрез височината на началния ВНР от предходния цикъл на преизмерване на ДНМ.

ߛ଴ൌͻ͹ͺͲ͵ʹ.͸͹͹ͳͷሺͳ ൅Ͳ.ͲͲͷʹ͹ͻͲͶͳͶݏ݅݊ ଶ߮ ൅ ൅Ͳ.ͲͲͲͲʹ͵ʹ͹ͳͺݏ݅݊ ସ߮ ൅ ൅Ͳ.ͲͲͲͲͲͲͳʹ͸ʹݏ݅݊ ଺߮ ൅ ൅Ͳ.ͲͲͲͲͲͲͲͲͲ͹ݏ଼݅݊߮ ሻ , [mGal], 6.3. Средноинтегралната стойност на нормалната сила на тежестта за всеки репер:

6.2. Нормалната сила на тежестта върху повърхността на референтния елипсоид γ0 като функция на геодезическата географска ширина φ на съответния репер:

ߛ௠ൌߛ଴൤ͳ െሺͳ ൅݂ ൅݉ െʹ݂ݏ݅݊ ଶ߮ሻுвр.

௔൅ቀ

௔ቁ

ுвр.

където a, f, m са параметри на референтния елипсоид:

൨ , [mGal],

ଶ голяма полуос на елипсоида геометрична сплеснатост на елипсоида параметър а = 6 378 137 m f = 0.003 352 810 681 18 m = 0.003 449 786 003 08

6.4. Нормалните височини HN на реперите: ܪேൌ

ఊ೘ൈͳͲ଺ , [m]

஼

Приложение № 24 към чл. 99, ал. 3

В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр „Изчисление на нормални височини от съответните им нормални превишения“

Приложение № 25 към чл. 99, ал. 3

Изчисляване на нормалните височини от съответните им нормални превишения Последователността на работа е следната: 1. Изчислява се нормалната поправка NC по формулата:

вр. ൅

ܰ ܥൌ െ

ఊ೘ሺߛ଴

௜ାଵെߛ଴

௜ሻܪср.

ఊ೘ο݃ ср. ி஺ο݄ср., [m],

ଵ

ଵ където: ߛ଴

௜ и ߛ଴

௜ାଵ са стойностите на нормалната сила на тежестта върху повърхността на елипсоида за двата репера, съответно i и i+1, и за всеки репер се определят на база на геодезическата географска ширина φ на репера (по чл. 86, ал. 5, т.е. определена чрез ГНСС измервания), по формулата:

ߛ଴ൌͻ͹ͺ Ͳ͵ʹ.͸͹͹ͳͷሺͳ ൅Ͳ.ͲͲͷ ʹ͹ͻ ͲͶͳͶݏ݅݊ ଶ߮ ൅

൅Ͳ.ͲͲͲ Ͳʹ͵ ʹ͹ͳͺݏ݅݊ ସ߮ ൅ ൅Ͳ.ͲͲͲ ͲͲͲ ͳʹ͸ʹݏ݅݊ ଺߮ ൅ ൅Ͳ.ͲͲͲ ͲͲͲ ͲͲͲ͹ݏ଼݅݊߮ ሻ , [mGal], ߛ௠ е средноинтегрална стойност на нормалната сила на тежестта за всеки репер и се пресмята по формулата:

ߛ௠ൌߛ଴൤ͳ െሺͳ ൅݂ ൅݉ െʹ݂ݏ݅݊ ଶ߮ሻுвр.

ଶ

௔൅ቀ

௔ቁ

൨ , [mGal],

ுвр.

където a, f, m са параметри на референтния елипсоид:

голяма полуос на елипсоида геометрична сплеснатост на елипсоида параметър а = 6 378 137 m f = 0.003 352 810 681 18 m = 0.003 449 786 003 08 вр. ൌ

ܪср.

ு೔ вр.ାு೔శభ вр.

ଶ е средна височина за превишението между двата репера, изчислена от временните им височини, [m].

вр. ൌܪ௜ вр. ൅ο݄௜ǡ௜ାଵ

Всяка временна височина се изчислява по формулата: ܪ௜ାଵ ср. , [m], където ο݄௜ǡ௜ାଵ ср. е осредненото (от нивелирането в прав и обратен ход) и коригирано (с корекциите за лата и вертикална рефракция) превишение (по чл. 97) между два последователни репера, в [m]. Временната височина на първия междинен нивелачен репер се определя чрез височината на началния ВНР от предходния цикъл на преизмерване на ДНМ.

ο݃ ср. ி஺ൌ

ο௚೔

ಷಲାο௚೔శభ

ಷಲ

ο݃ ி஺ൌ݃ െߛ଴൅ሺͲ.͵Ͳͺ͹͸ͻͳ െͲ.ͲͲͲͶ͵ͻͺݏ݅݊ ଶ߮ሻܪвр. െ െ͹.ʹͳʹͷ ൈͳͲି଼ ሺܪвр.ሻଶ , [mGal], е аномалията "свободен въздух", изчислявана за местоположението (чрез геодезическата географска ширина φ, в [°]) на всеки от реперите. Във формулата: ݃

ଶ е средната стойност на аномалията "свободен въздух" между двата репера i и i+1, [mGal];

ǡ ሾ ƒŽሿ е силата на тежестта в репера на повърхността на Земята, получена в резултат от гравиметричните измервания (стойностите по чл. 85, ал. 4);

ߛ଴ǡ ሾ ƒŽሿ е вече изчислената нормална сила на тежестта върху повърхността на референтния елипсоид; ሺͲ.͵Ͳͺ͹͸ͻͳ െͲ.ͲͲͲͶ͵ͻͺݏ݅݊ ଶ߮ሻܪвр. െ͹.ʹͳʹͷ ൈͳͲି଼ ሺܪвр.ሻଶ е корекцията за изменението на нормалната сила на тежестта с височината, нанасяна към ߛ଴ за привеждането ѝ към повърхността на Земята, като дименсиите за φ и ܪвр. са съответно [°] и ሾሿ. 2. Изчислява се приливна корекция за привеждане на нивелачните превишения в нулева приливна система: ݄ܶ ௭ൌെͲ.ʹͻͷͶͳሺ•‹ଶ߮ ேെ•‹ଶ߮ ௌሻെͲ.ͲͲͲͶʹ ሺ•‹ସ߮ ேെ•‹ସ߮ ௌሻ, [m], където φN и φS са геодезическите географски ширини, съответно на северния и южния репер, в [°]. 3. Изчисляват се нормалните превишения, като към осредненото (от нивелирането в прав и обратен ход) и коригирано (с корекциите за лата и вертикална рефракция) превишение (по чл. 97) се нанасят поправките по т. 1 и т. 2: ο݄௜ǡ௜ାଵ

ே ൌο݄௜ǡ௜ାଵ ср. ൅ܰ ܥ௜ǡ௜ାଵ൅݄ܶ ݖ௜ǡ௜ାଵ, ሾሿ.

4. Изравнява се нивелачната линията, като се изчисляват: 4.1. Несъвпадението wh на линията: ݓ௛ൌ∑ ο݄ே ௡ ௜ୀଵ െሺܪ஻െܪ஺ሻ , [m], където ∑ ο݄ே ௡ ௜ୀଵ е сумата от коригираните нормални превишения по т. 3, в [m], а HA и HB са нормалните височини на началния и, съответно, крайния ВНР, в [m], определени по реда на чл. 98, ал. 2, т. 6.

4.2. Поправка vh за всяко нормално превишение на база на определеното в т. 4.1 несъвпадение: ݒ௛ൌെ

௅ܵ ൈͳͲଷ , [mm],

௪೓ където S е разстоянието между двата репера, в [km], а L е дължината на нивелачния ход, в [km].

4.3. Изравнените нормални превишения чрез коригиране на нормалните превишения, получени по т. 3 с поправките по т. 4.2, превърнати в дименсия [m]:

ο݄изр. ൌο݄ ே൅ݒ௛ , [m]. 5. Изчисляват се нормалните височини на реперите в нулева приливна система:

ே ൌܪ௜

ே൅ο݄௜ǡ௜ାଵ

ܪ௜ାଵ изр. , [m], като за първия междинен нивелачен репер се използва получената нормална височина по чл. 98, ал. 2, т. 6.4.

Приложение № 26 към чл. 103, ал. 1

Схема на нивелачна линия … клас, № …., полигон …..

Приложение № 27 към чл. 104

Схема на гравиметричните рейсове по нивелачна линия … клас, № …., полигон …..

Приложение № 28 към чл. 106

В следващата таблица е представен пример за попълване на формуляр „Списък на нивелачните репери

Приложение № 29 към чл. 108

Списък на материалите, предавани при завършване на нивелачна линия 1. Технически отчет – на хартия, формат А4 и в цифров вид, формати doc/docx и pdf;

2. Схеми на нивелачната линия и на гравиметричните ходове – на хартия и в цифров вид, формат pdf;

3. Резултати от полска и лабораторна проверка на нивелирите, латите, термометрите и гравиметрите – на хартия, формат А4 и в цифров вид, формат pdf;

4. Картони на нивелачните репери – на хартия, формат А4 и в цифров вид, формати doc/docx и pdf;

5. Снимки на нивелачните репери и на положението на гравиметрите спрямо реперите – в цифров вид, формат jpg/jpeg;

6. Нивелачни карнети – в цифров вид, формат xls/xlsx;

7. Карнети за вътрешна нивелация на ВНР и контролни измервания – на хартия, формат А4 и в цифров вид, формати xls/xlsx и pdf;

8. Метеорологични карнети – в цифров вид, формат xls/xlsx;

9. Материали и данни от геодезическо определяне на координатите на нивелачните репери – в цифров вид;

10. Координатен регистър на реперите; 11. Формуляри от гравиметричните измервания и изчисления – на хартия, формат А4 и в цифров вид, формати xls/xlsx и pdf;

12. Файлове с първичните данни от измерванията – в цифров вид;

13. Формуляр с изчисления на корекции (за лата и рефракция) към превишенията – в цифров вид, формат xls/xlsx;

14. Формуляр „Нивелиране в две посоки“ – на хартия, формат А4 и в цифров вид, формат xls/xlsx;

15. Формуляр „Стойности на превишения“ – на хартия, формат А3 и в цифров вид, формати xls/xlsx и pdf;

16. Формуляр „Изчисление на нормални височини от съответните им геопотенциални числа“ – на хартия, формат А3 и в цифров вид, формати xls/xlsx и pdf;

17. Формуляр „Изчисление на нормални височини от съответните им нормални превишения“ – на хартия, формат А3 и в цифров вид, формати xls/xlsx и pdf;

18. Списък на нивелачните репери с координати, височини и стойности на земното ускорение – на хартия, формат А4 и в цифров вид, формати xls/xlsx и pdf.