Двугодишно споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) за 2020 – 2021 г.

ДВУГОДИШНО СПОРАЗУМЕНИЕ за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) за 2020 – 2021 г. (Одобрено с Решение № 112 от 20 февруари 2020 г. на Министерския съвет. В сила от 3 април 2020 г.)

Подписано от:

За Министерството на здравеопазването:

За Регионалния офис за Европа на СЗО: Кирил Ананиев, Д-р Ханс Хенри

П. Клуге, министър на здравеопазването регионален директор

Дата: 3.04.2020 г. Дата: 5.03.2020 г.

ВЪВЕДЕНИЕ Този документ представлява Двугодишно споразумение за сътрудничество (Двугодишно споразумение) между Регионалния офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и Министерството на здравеопазването на Република България от името на правителството на Република България за двугодишния период 2020 – 2021 г.

Тринадесетата обща работна програма на СЗО за периода 2019 – 2023 г. (13-ата Програма) представя стратегическа визия на високо равнище за работата на СЗО и осигурява цялостно направление за петгодишния период, започващ от януари 2019 г. Програмният бюджет на СЗО за 2020 – 2021 г., одобрен от Седемдесет и втората Световна здравна асамблея, цели да превърне смелата визия на 13-ата Програма в реалност чрез осигуряване на ползи за хората на национално ниво. Това е първият програмен бюджет, разработен по 13-ата Програма и е жизненоважен елемент за осигуряване на изпълнението на стратегията, заложена в 13-ата Програма. Нейната рамка за очакваните резултати (Приложение 1) показва как целите се преобразуват в крайни продукти, които са от решаващо значение за постигането на целите за три милиарда души по 13-ата Програма и за максимално въздействие върху живота на хората на равнище държава.

Изпълнението на 13-ата Програма започва с приоритизиране от държавите членки на 9-те технически резултата и междусекторния резултат за данните и иновациите за времето на действие на 13-ата Програма, като по този начин се осигурява средносрочен хоризонт за стратегическо планиране, договорен между СЗО и държавите членки. След това се планира Двугодишно споразумение за сътрудничество за периода 2020 – 2021 г., като се вземе като отправна точка приоритетното определяне на очакваните резултати по 13-ата Програма.

Двугодишното споразумение, основано на 13-ата Програма и Дневния ред за устойчиво развитие 2030 г., се основава на концепциите, принципите и ценностите, залегнали в „Здраве 2020“ – Европейската рамка на политиката за здраве и благосъстояние, която беше приета от Регионалния комитет на СЗО за Европа по време на неговата 62-ра сесия. По този начин Двугодишното споразумение има за цел да подпомогне Република България в увеличаване на възможностите за насърчаване на здравето на населението и намаляване на неравенствата в здравеопазването, като предприеме междуотраслов подход, свързан със здравето във всички политики – с участието на цялото общество и цялото правителство – което подчертава необходимостта от подобряване на цялостното управление на здравеопазването. Двугодишното споразумение предлага начини за постигане на по-справедливо, устойчиво и отчитащо „Здраве 2020“ здравно развитие.

ОПИСАНИЕ НА ДВУГОДИШНОТО СПОРА-

ЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО Този документ представлява практическа рамка за сътрудничество. То е изготвено в процес на последователни консултации между националните здравни органи и Секретариата на Регионалния офис на СЗО за Европа.

Пр ог ра мат а за с ът ру д н и че с т во за 2020 – 2021 г. започна с процеса на приоритизиране на резултатите по 13-ата Програма чрез подхода „отдолу – нагоре“, предприето от страната в сътрудничество с Регионалния офис. Тази дейност беше извършена като част от трансформацията на СЗО в цялостния контекст, предвиден по 13-ата Програма. Целта на планирането отдолу – нагоре беше да се определят приоритетните здравни резултати, които да бъдат постигнати в сътрудничество на СЗО със страната през периода 2019 – 2023 г. Настоящият документ детайлизира програмата за сътрудничество, включително приоритетните резултати, предложените постижения и крайните продукти и услуги.

Секретариатът на СЗО носи управленска отговорност и е отговорен за програмните бюджетни цели, докато резултатите дефинират възприемането от държавите членки на тези цели. Резултатите са желаните промени във възможностите на държавите членки, които водят до увеличен достъп до услуги и в крайна сметка ще допринесат за устойчиви промени в здравето на населението. Промените в здравословното състояние на населението са това, което държавата членка цели да постигне въз основа на предложените резултати, разписани от Секретариата на СЗО, и следователно те са съвместна отговорност на държавата членка и Секретариата.

Следователно постигането на приоритетните резултати, определени в това Двугодишно споразумение, е отговорност както на Секретариата на СЗО, така и на правителството на Република България.

При изпълнението на това Двугодишно споразумение са предвидени различни начини на изпълнение, вариращи от специфични за отделните държави (за крайни продукти, които са силно специфични за нуждите и обстоятелствата на отделните държави) до междудържавни (адресиране на общите нужди на държавите, като се използват подходите за целия регион) и многонационални (за субрегионални нужди).

УСЛОВИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО Договорените приоритети осигуряват рамка за сътрудничество за периода 2020 – 2021 г. Програмата за сътрудничество може да бъде преразгледана или коригирана през двугодишния период по взаимно съгласие, когато преобладаващите обстоятелства показват необходимост от промяна.

Бюджетните цели на Двугодишната програма за 2020 – 2021 г. могат да бъдат изменени по взаимно съгласие в писмена форма между Регионалния офис на СЗО за Европа и правителството в резултат например на промените в здравния статус в държавата, промените в капацитета на страната да прилага договорени дейности, специфични нужди, възникващи през двугодишния период, промени в капацитета на Регионалното бюро да предоставя договорените резултати или предвид промените във финансирането. Всяка от страните може да инициира изменения.

След подписване на Двугодишното споразумение Министерството на здравеопазването ще потвърди/номинира национален координатор на СЗО и национални технически координатори. Националният координатор ще бъде отговорен за цялостното прилагане на Двугодишното споразумение от страна на министерството и ще се свързва редовно с всички национални технически координатори. Представителят на СЗО или ръководителят на Офиса на СЗО в страната ще отговаря за прилагането на Двугодишното споразумение от името на СЗО в тясна координация и под надзора от Регионалния офис и ще координира всяка необходима подкрепа от централата на СЗО.

Работният план на Двугодишното споразумение, включително планираните цели от програмата, продукти и услуги и график за изпълнение, ще бъде съответно съгласуван. Изпълнението ще започне в началото на двугодишния период 2020 – 2021 г.

Разпределението на бюджета на СЗО за двугодишния период показва прогнозните разходи за изпълнение на планираната работа, предимно на национално равнище. Финансирането ще идва както от корпоративните ресурси на СЗО, така и от всякакви други ресурси, мобилизирани чрез СЗО. Тези средства не трябва да се използват за субсидиране или запълване на липси във финансирането в здравния сектор, за допълване на заплатите или за закупуване на консумативи. Покупките на доставки и дарения като част от операции за реагиране при кризи или като част от демонстрационни проекти ще продължат да се финансират чрез допълнителни механизми в съответствие с правилата и разпоредбите на СЗО.

Стойността на приноса на техническия и ръководния персонал на СЗО, базиран в централата на СЗО, Регионалния офис и в географски разпределените офиси (ГРО), както и на представителя или ръководителя и персонала на съответните офиси, за осигуряването на планираните цели и резултати, не се отразява в посочения бюджет. Тази подкрепа надхвърля посочения бюджет и включва техническа помощ и други ресурси от централата на СЗО, Регионалния офис, ГРО и нефинансиран принос от националните офиси. Бюджетът и крайното финансиране, включени в настоящото споразумение, са средствата на Организацията, отпуснати за сътрудничество с Регионалния офис в рамките на работния план на страната.

Стойността на приноса на правителството, различна от тази, доставена през Секретариата на СЗО, също не е включена в Двугодишното споразумение и посочения бюджет.

Трябва също да се отбележи, че това Двугодишно споразумение е отворено за по-нататъшно развитие и принос от други източници, за да допълни съществуващата програма или да въведе дейности, които не са включени на този етап.

ЧАСТ 1. ПРИОРИТИЗИРАНИ ОЧАКВАНИ

РЕЗУЛТАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО

13-АТА ПРОГРАМА ЗА 2020 – 2021 Г. 1.1. Анализ на здравната ситуация България е страна с доход, по-висок от средния, с население от 7,1 милиона1. Тя е парламентарна република. Член е на Европейския съюз от 2007 г., след почти десетилетие на устойчив икономически растеж, макроикономическа стабилност и структурни реформи.

Очакваната продължителност на живота при раждане в България демонстрира увеличение през последното десетилетие, запазвайки разликата между продължителността на живота между мъжете и жените. Данните от Националния статистически институт отчитат средна продължителност на живота от 74,76 години за периода 2015 – 2017 г. Индикаторът

1 Евростат.

за мъжете е по-нисък от този при жените, съответно 71,26 и 78,40. Средната продължителност на живота е 6 години по-ниска от средната за ЕС – 80,9 години2.

България постигна значителен напредък в здравето на своето население. Въпреки очевидното подобрение на общия здравен статус в страната обаче предизвикателствата в много области остават, свързани както с хронични незаразни болести (ХНБ), така и със заразни заболявания. Докато смъртността при всички възрасти и преждевременната смъртност намаляват, колебанията на смъртността от онкозаболявания и заболявания на храносмилателната система като цяло се покачват. България остава страна с ниска честота на разпространение на ХИВ инфекцията – 3,4 на 100 000 население за 2017 г., която е два до три пъти по-ниска от средната за Европейския регион на СЗО. Покачва се обаче абсолютният брой на новорегистрираните случаи. Докато ХНБ са най-належащият здравен проблем за България, важно е да се полагат устойчиви усилия за превенция, откриване и лечение на инфекциозни заболявания. Увеличаването и разпространението на случаи на морбили също сигнализира за проблеми с достъпа, справедливостта и ефективността на настоящите програми.

Националната програма за развитие: България 2020, фокусира основните здравни детерминанти, включително икономическото развитие, околната среда, социалното включване и стандарта на живот. Целите между Националната програма за развитие ясно са отразени в Националната здравна стратегия (НЗС).

Националната здравна стратегия 2020 отчита целите на „Здраве 2020“ и подчертава значението на междусекторното сътрудничество с неправителствения сектор. Прилагането на НЗС 2020 изисква участието на няколко министерства като ръководители на дейностите, определени в Плана за действие, или като партньори. Партньорството за здраве се оказа ускорител за по-приобщаващо участие в процеса на изграждане на политика и катализатор за повечето одобрени и приложени политики.

През 2017 г. България имаше индекс по Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на стойност от 61, което е увеличение спрямо 2012 г., когато стойността му е 56. В рамките на ЦУР 3 България се справя най-добре по показателите за съотношението на ражданията, посещавани от квалифициран здравен персонал (99,5), осигуреност със здравни работници (93,3) и стандартизирана за възрастта смъртност, дължаща се на опасна вода, саниране и хигиена (89,1), докато най-лошите показателите са свързани с рисковете за здравето: Стандартизирано за

2 Национален статистически институт, Здравеопазване за всички бази данни, СЗО/EURO.

възрастта разпространение на тютюнопушенето сред населението на възраст 10 и повече години (4,4), рисково разпространение на консумацията на алкохол (28,9) и макар да не е показател към ЦУР 3 – разпространението на наднормено тегло сред деца на възраст от 2 до 4 години (30). Прогнозната стойност на индекса по ЦУР до 2030 г.3 е 64,1.

1.2. Договорени области за сътрудничество чрез приоритизирани резултати по 13-ата Програма

1.2.1. Приоритизирани резултати по 13-ата Програма и връзки с Програма „Здраве 2020“ и Дневен ред 2030 г. в Република България

Предвид 13-ата Програма Двугодишното споразумение 2020 – 2021 цели да подпомогне Република България в стремежа є да увеличи максимално възможностите за популяризиране на здравето на населението и намаляване на неравенствата в здравеопазването чрез междусекторния подход на здравеопазването във всички политики – подходи, насочени към цялото обществото и цялото правителство, подчертаващи необходимостта от подобряване на цялостното управление на здравеопазването, предлагане на пътища и подходи за по-справедливо, устойчиво и отговорно здравно развитие.

Въз основа на напредъка, постигнат по време на двугодишния период 2018/2019 г., работата ще бъде фокусирана върху приоритетни очаквани резултати, определени съвместно от СЗО и Министерството на здравеопазването по време на процеса на планиране.

Хроничните незаразни болести представляват най-голямото здравно предизвикателство за България, като високите нива на преждевременна смъртност се дължат главно на сърдечно-съдови и онкозаболявания. Изпълнението на ключови препоръки на неотдавнашната оценка на СЗО „Предизвикателства на здравната система и възможности за подобряване на резултатите от ХНБ в България“ ще бъде в основата на интервенциите през двугодишния период 2020/2021 г. Ключовите области за интервенция ще бъдат следните: обединяване на усилията за приемане и изпълнение на новата Национална здравна стратегия, съсредоточена върху превенцията на приоритетните ХНБ (сърдечно-съдови заболявания, онкозаболявания) и хронични грижи; засилване на междусекторния подход за общественото здравеопазване и социалните грижи.

По отношение на превенцията на инфекциозните заболявания трябва да се полагат усилия за осигуряване на последователност на дейностите по превенция и осигуряване на равен достъп на цялото население до тях. Напред в дневния ред трябва да бъде изведено одобряване на изпълнението на Националния план за действие срещу Антимикробната резистентност (AMР).

3 Институт по здравни показатели и оценка.

Ще бъдат положени по-нататъшни съвместни усилия за укрепване на първичната здравна помощ чрез засилване на ефективната промоция на здравето чрез здравно консултиране в общността по рискови фактори; овластяване на пациенти с инициативи за здравна грамотност и информация за по-добър и информиран здравен избор.

Осигуряването на различни специалисти в здравния сектор е небалансирано и следва да бъдат взети мерки за увеличаване на броя на личните лекари и медицинските сестри и по-справедливо географско разпределение на здравните работници, за да се осигури равен достъп до здравни услуги на цялото население.

Финансирането на здравеопазването е друго предизвикателство за България. Правителството на България има за цел да подобри модела на грижа по отношение на финансиране на здравеопазването, включително директните плащания за здравни услуги и здравноосигурителния модел. През 2018 г. и 2019 г. Министерството на здравеопазването инициира широк обществен дебат за развитието на здравното осигуряване в страната и предстоящите секторни реформи в системата на здравеопазването. Има силен ангажимент да се създаде нов модел, който да се съсредоточи върху хората, като се гарантира подобро здравеопазване за всички български граждани, ефективно и ефикасно използване на публичните разходи.

СЗО ще подкрепи Министерството на здравеопазването в това начинание въз основа на това Двугодишно споразумение 2020 – 2021.

По-нататъшните дейности ще бъдат ориентирани към многосекторния подход в унисон с Целите за устойчиво развитие от Дневен ред 2030, което засилва сътрудничеството между ключови заинтересовани страни както в гражданското общество, така и в правителството. Специален акцент ще бъде насочен към решение на проблемите със: високото ниво на тютюнопушене и консумация на алкохол; повишеното разпространение на затлъстяването; нарастващата тежест от ХНБ и високия дял на преки плащания от частните домакинства.

1.2.2. Връзка на Двугодишното споразумение с национални и международни стратегически рамки за Република България

Това Двугодишно споразумение подкрепя реализацията на Националната програма за развитие: България 2020 (НПР) и Националната здравна стратегия (НЗС) 2020. Настоящото Двугодишно споразумение вече идентифицира свързаните ключови цели и показатели за устойчиво развитие съгласно ЦУР и подкрепя реализирането на горепосочените цели в сътрудничество с агенции на ООН, ЕК, Световната банка и други партньори, присъстващи в страната.

1.2.3. Програмни приоритети за сътрудничество

Програмата за сътрудничество за периода 2020 – 2021 г., подробно описана в Приложение 2, е обоснована в горния анализ и е взаимно съгласувана и разработена в отговор на загрижеността за общественото здраве и продължаващите усилия за подобряване на здравния статус на населението на Република България. Споразумението има за цел да улесни стратегическото сътрудничество, което дава възможност на СЗО да участва с уникален принос.

Резултатите от програмния бюджет и свързаната с тях работа от името на Секретариата подлежат на допълнителни изменения, предвидени в Условията за сътрудничество на Двугодишното споразумение. ЧАСТ 2. БЮДЖЕТ И ПОЕТИ АНГАЖИМЕН-

ТИ ЗА 2020 – 2021 2.1. Бюджет и финансиране Общият бюджет по Двугодишното споразумение за Република България е в размер 185 000 щатски долара. Ще бъдат използвани всички възможни източници за финансиране на този бюджет, като средства могат да се мобилизират и от двете страни.

В съответствие с резолюция WHA72.1 на Световната здравна асамблея Генералният директор ще оповести разпределението на наличното финансиране, след което Регионалният директор ще пристъпи към разпределението на средствата на Регионалния офис по двугодишните споразумения за сътрудничество.

Секретариатът на СЗО ще докладва на Регионалния комитет за изпълнението на годишния и двугодишния програмен бюджет.

2.2. Поети ангажименти Правителството и Секретариатът на СЗО се ангажират съвместно да работят за мобилизиране на средствата, необходими за изпълнението на настоящото ДСС.

2.2.1. Ангажименти, поети от Секретариата на СЗО

СЗО се съгласява да осигури, при наличие на средства и съгласно нейните правила и разпоредби, резултатите и крайните продукти, определени в настоящото Двугодишно споразумение. За тази цел ще бъдат сключвани отделни споразумения със съответните изпълнители за всяка местна субсидия за разходи или директен принос за финансово сътрудничество в момента на изпълнение.

2.2.2. Ангажименти, поети от правителството

Правителството се ангажира с формулирането на политиките и процесите по изпълнение и, когато е възможно, ще осигурява работно пространство, персонал, материали, консумативи, оборудване и местни разходи, необходими за постигане на резултатите, определени в Двугодишното споразумение.

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА Общи съкращения ДСС – Двугодишно споразумение за сътрудничество

НО – Национален офис ЕС – Европейски съюз EURO – Регионален офис на СЗО за Европа ГРO – Географски разпределен офис ОПЛ (GP – lat) – Общопрактикуващ лекар 13-ата Програма – Тринадесета обща работна програма

HQ – Централа Ръководител – Ръководител на Офис на СЗО за отделна държава

ПБ – Програмен бюджет РО – Регионален офис ЦУР – Цели за устойчиво развитие УЗП – Универсално здравно покритие ООН – Организация на обединените нации Представител – Представител на СЗО Технически съкращения AMР – Антимикробна резистентност ПБД (EBP – lat) – Политика, базирана на доказателства

СОЦ (ЕОС – lat) – Спешен оперативен център

РККТ – Рамкова конвенция за контрол на тютюна

ИСЗ (HCAI – lat) – Инфекции, свързани с медицинското обслужване

ХИВ (HIV – lat) – Човешки имунодефицитен вирус

ЧРЗ – Човешки ресурси за здраве МКБ – Международна класификация на болестите

МКФУЗ (ICF – lat) – Международна квалификация на функционалността, уврежданията и здравето

МЗП – Международни здравни правила INSPIRE – Седем стратегии за прекратяване на насилието над деца

СВО (JEE – lat) – Съвместно външно оценяване

ППЗ GAP – Програма за психично здраве GAP

НК – Национален координатор ХНБ – Хронични незаразни болести НПР – Национална програма за развитие НЗС – Национална здравна стратегия ПЗП – Първична здравна помощ СЗО – Световна здравна организация/ Социално здравно осигуряване

ГПТМХ (GYTS – lat) – Глобално проучване на тютюнопушенето сред младите хора

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: РАМКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ 13-ата

ПРОГРАМА

Конституционна

Постигането от всички народи на найвисокото възможно равнище на здраве цел на

СЗО

Един милиард повече хора,

Измерване

Очакване за живот в добро здраве (HALE)

Един милиард повече хора, които се радват на по-добро

Един милиард повече хора, защитени по-добре при ползващи се от универсално здравно извънредни здравии здраве и благосъстояние ситуации покритие

Програмен бюджет Обща работна програма 13

 Индек универсално здравно покритие

4. По-ефективна и ефикасна СЗО, предоставяща по-добра

 Индекс по-добра защита подкрепа за страните

Резултат 3.1 Адресиране на здравните детерминанти

Резултат 1.1 Подобрен достъп до качествени основни здравни услуги

Резултат 2.1 Готовност на страните за извънредни здравни ситуации

Резултат 4.1 Укрепване на капацитет на страните в областта на данните и иновациите Резултат 4.2 Засилени лидерски умения, ръководство и застъпничество за здраве Резултат 4.3 Финансови, човешки и административни ресурси, управлявани по ефикасен, ефективен, прозрачен, ориентиран към резултати начин

 Индекс по-здраво население

Резултат 3.2 Намаляване на рискови фактори чрез многосекторна дейност

Резултат 1.2 Намаляване на брой хора, страдащи от финансови затруднения

Резултат 2.2 Превенция на епидемии и пандемии

Резултат 2.3 Бързо откриване и отговор на извънредни здравни ситуации

Резултат 1.3 Подобряване достъпа до основни лекарстввени продукти, ваксини, диагностикаи изделия за първични здравни грижи

Индикатори за резултати  Показатели на

Резултат 3.3 Промотиране на здравословна среда и здраве във всички политики

5 крайни продукта

3 крайни продукта

2 крайни продукта

3 крайни продукта

Платформи

4 крайни продукта

2 крайни продукта

5 крайни продукта

3 крайни продукта

2 крайни продукта

Цели за устойчиво развитие + 8 други показателя

3 крайни продукта

Измерване на крайни продукти  Балансирани карти

6 крайни продукта с резултати, прилагани на всяко равнище на организация  Качествени

4 крайни продукта примери от практиката

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Програма за сътрудничество с България 2020-2021

Стратегически приоритет / Резултат

Постижения Описание на продукти и услуги

СП1. Един милиард повече хора, ползващи се от универсално здравно покритие

1.1. Подобрен достъп до качествени основни здравни услуги

1.1.1. Възможност страните да доставят висококачествени, ориентирани към хората здравни услуги, базирани на стратегии за първична здравна грижа и здравни пакети, обхващащи основните здравни услуги

1.1.2. Възможност страните да укрепят здравните си системи да дават резултати на базата на услугите, предоставени в зависимост от състоянието и заболяването

1.1.3. Възможност страните да укрепят здравните си системи да отговорят на специфичните здравни нужди на населението и препятствията за равнопоставеност през целия живот

1.1.5. Възможност страните да укрепят здравната си работна сила

Извършване на проучване с цел всеобхватен преглед на ПЗП в България, като част от страните от Югоизточна Европа, за качествен сравнителен анализ и възможности за действена политика, която да ускори укрепването на ПЗП.

Актуализиране на Националната програма за превенция на ХНБ 2014-2020. Изпълнение на препоръки от проучване на ХНБ относно нарастване на капацитета за междусекторно сътрудничество за адресиране на рисковите фактори за ХНБ и осигуряване на адекватен отговор на здравната система на всички нива на грижа. Интегриране доставката на услуги по отношение на психичното и физическо здраве в ПЗП (към УЗП) – адаптиране на Програма за психично здраве GAP, изграждане на капацитет и изпълнение. Обмяна на опит и постижения с европейските страни по отношение на ефективната организация на спешната помощ. Подобряване на качеството на дългосрочната грижа – плановe за трансформация на институциите за дългосрочна грижа, като се използва Инициативата на СЗО за права на качество. Подпомагане на разработването на Национална стратегия по деменция – обмен на знания и мониторинг.

Подкрепа на Правителството при изпълнение на новата Национална здравна стратегия синхронизирана с ЦУР. Въвеждане на базирани на доказателства политики за подобряване на здравето през целия живот. Предвиждане на нови подходи за овластяване на хората и постигане на устойчивост и капацитет за промотиране на здраве и профилактика на заболяванията. Определяне на дейности за трансформиране на здравните услуги с цел ефективност на системата. Укрепване на капацитета на национално ниво за отговор на ХИВ и туберкулоза с фокус върху пациента чрез междусекторно сътрудничество. Подпомагане на изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити след приемането є.

Извършване на ситуационен анализ на ЧР в здравеопазването с препоръки за осигуряване на добро разпределение на здравните работници в страната; провеждане на диалог на високо политическо ниво по отношение на ЧР в здравеопазването; ключови препоръки за бъдещи действия.

Стратегически приоритет / Резултат

Постижения Описание на продукти и услуги

1.2. Намаляване броя на хората, страдащи от финансови затруднения

1.2.1. Възможност страните да разработят и приложат посправедливи здравни финансови стратегии и реформи за устойчив растеж към универсално здравно покритие

1.2.2. Възможност страните да произведат и анализират информация за защита от финансов риск, справедливост и здравни разходи и да използват тази информация за проследяване на напредъка и за вземане на информирани решения

1.3. Подобряване на достъпа до основни лекарствени продукти, ваксини, диагностика и изделия за първична здравна грижа

1.3.2. Подобрен и по-справедлив достъп до здравни продукти чрез изграждане на глобален пазар и подкрепа на страните да мониторират и осигуряват ефикасност и прозрачност на системата за доставки и снабдяване

1.3.5. Възможност страните да отговорят на АМР чрез укрепване на системите за надзор, лабораторен капацитет, превенция и контрол на инфекциите, повишаване на осведомеността и водене на политики и практики, базирани на доказателства

Участие на представител на България на високо ниво в регионалния курс за обучение по финансиране на здравеопазването към УЗП.

Разработване на доклад за финансовата защита с препоръки за политики.

Подкрепа на националните власти в дейности, свързани с изпълнение на ефективна лекарствена политика със специален фокус върху отговорната употреба на лекарства, вкл. АМР. Техническа подкрепа на националната програма за имунизации по отношение на оценка на хладилната верига при съхранение на ваксини.

Приемане и изпълнение на Националния план за действие срещу АМР. Подкрепа за провеждане на политики за справяне с АМР с фокус върху инфекциите, свързани с медицинско обслужване, като една от основните причини за АМР.

СП2. Един милиард повече хора по-добре защитени при извънредни здравни ситуации

2.1. Готовност на страните за извънредни здравни ситуации

2.1.1. Оценка и доклад на капацитета на страните за готовност при възникване на всякакви заплахи/ опасности

2.2. Превенция на епидемии и пандемии

2.2.2. Въвеждане на доказани стратегии за превенция на приоритетни пандемични/епидемични заболявания

2.3. Бързо откриване и отговор на извънредни здравни ситуации

2.3.2. Бърз отговор на спешни здравни ситуации чрез мобилизиране на съответния национален и международен капацитет

Укрепване на капацитета на национално ниво за адекватен отговор съгласно МЗП. Провеждане на Съвместно външно оценяване в България (JEE). Устойчива държавна политика за прилагане на високо ефективен надзор. Изграждане на капацитет за комуникация при извънредни рискове.

Готовност за отговор на високоопасни патогени на местно и национално ниво. Контрол на инфекции, свързани с медицинското обслужване. Сезонен грип.

Оценка на плановете за действие при извънредни ситуации и изготвяне на препоръки въз основа на констатациите от оценката.

3.1. Адресиране на здравните детерминанти

3.1.2. Възможност страните да отговорят на здравните детерминанти на околната среда, вкл. климатичните промени

3.2. Намаляване на рисковите фактори чрез многосекторна дейност

3.2.2. Отговор на многосекторните детерминанти и рисковите фактори чрез ангажиране на държавния и частния сектор, както и гражданската общественост

3.3. Промотиране на здравословна среда и здраве във всички политики

Провеждане на дейности в изпълнение на насоките на СЗО за качество на въздуха и техническа подкрепа с материали. Укрепване на капацитета за провеждане на дейности за държавен здравен контрол. Установяване на система за координация и междусекторно сътрудничество по здравни рискове по отношение на факторите на околната среда. Адаптация към климатичните промени и съвместни действия за намаляване на негативното им въздействие.

Укрепване на изпълнението на РККТ с фокус върху чл. 5.3. на национално ниво с активното участие на ключови заинтересовани страни. Предоставяне на базирана на доказателства информация на отговорните институции и заинтересовани страни относно различните форми на намеса на тютюневата индустрия и повишаване на информираността за въздействието им върху политиките, касаещи общественото здраве и обществото. Провеждане на Глобално проучване на тютюнопушенето сред младите хора (GYTS). Провеждане на изследване на консумацията на сол и йодния статус на населението. Въвеждане на стратегии за намаляване на приема на сол и правилна употреба на йодирана сол. Провеждане на дейности, насочени към затлъстяването при децата; извършване на изследване, организиране на кръгла маса, изготвяне на доклад по темата с превод на английски език, публикуване на материалите. Провеждане на дейности, свързани с ранното детско развитие. Провеждане на кръгла маса на високо ниво за споделяне на най-добрите стратегии към въвеждане на политики за намаляване на употребата на алкохол.

Въвеждане на Концепцията за промотиране на здравето в училищата в ключови градове в страната в сътрудничество между МЗ и МОН. Въвеждане на модул INSPIRE в определени училища в страната. Подкрепа на политики по пътна безопасност. Провеждане на изследване на нежелани поведенчески практики от детството и свързани с тях увреждащи здравето прояви сред български студенти.

3.3.1. Възможност страните да приемат, променят и ревизират закони, наредби и политики, насочени към създаване на здравословна околна среда в градовете, селата, домовете, училищата и работната среда

СП4. По-ефективна и ефикасна СЗО, предоставяща по-добра подкрепа на страните

4.1. Укрепване на капацитета на страните в използването на данните и иновациите

4.1.1. Възможност страните да укрепят системите за обработване и анализ на данни и здравна информация, като база за политики и за постигане на резултат.

2877

Публикуване на „Политики, базирани на доказателства“ (EBP) (редакция, оформление), организиране нa политически диалог, разработване на нов доклад, базиран на доказателства по тема с висок приоритет за България. Подкрепа за изпълнение на НЗИС. Подкрепа на компетентните органи към въвеждане на МКБ-11. Подкрепа на дейности в страната, свързани с ICF.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“