Решение № 4344 от 3 април 2018 г. по административно дело № 12492 от 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 4344 от 3 април 2018 г. по административно дело № 12492 от 2017 г.

Върховният административен съд на Репуб- лика България – шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: председател: Георги Георгиев, членове: Тодор Тодоров, Росен Василев, при секретар Росица Тодорова и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от председателя Георги Георгиев по адм. дело № 12492/2017 г.

Производството е по реда на глава десета, раздел трети от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) „Оспорване на подзаконови нормативни актове“.

Образувано е по жалба от прокурор във Върховната административна прокуратура срещу чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредбата), издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите на основание чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Твърди се в жалбата, че с Наредбата се определят правилата и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор и за провеждане на конкурс, условията за организиране и контролът върху осъществяваната дейност, както и редът за отпечатване на ваучери за храна, номиналната стойност на издаваните ваучери и разпределението им между операторите. Твърди се и това, че правото на прокурора да подава протест срещу подзаконови актове следва от разпоредбата на чл. 186, ал. 2 АПК, който в случая се изразява в това, че в чл. 209, ал. 2 ЗКПО се урежда правото за осъществяване на дейност като оператор от лице, получило разрешение от министъра на финансите, отговарящи на определени условия и са изброени изчерпателно като материални предпоставки. Съгласно чл. 209, ал. 6 ЗКПО реда за провеждане на конкурса, за издаване и за отнемане на разрешението, условията и реда за отпечатване на ваучерите се определят с наредба и това е Наредба № 7 от 9.07.2003 г. В нея с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 отделно от условията в чл. 209, ал. 2 ЗКПО е поставено и допълнително изискване спрямо желаещите да бъдат оператори, а именно „чийто образец на ваучер не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 2 с описание на способите за защита“, което дава основание за отказ да им бъде издадено разрешение за оператор. С разпоредбата на чл. 22 от Наредбата е изпълнено делегираното правомощие на двамата министри за определяне на условията за отпечатване на ваучери, като законодателят обаче не е предвидил делегиране на права в повече да поставят условия извън посочените в чл. 209, ал. 2 ЗКПО, каквото представлява оспореното в чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Този порок на нормата по чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредбата представлява основание за оспорване съобразно чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК, поради което се протестира разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, действаща понастоящем с искане за отмяна, поради противоречието є с материалния закон.

Протестът се поддържа от представителя на Върховната административна прокуратура.

Оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“.

По така подадения протест ответникът, министърът на финансите, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на протеста по съображения, изложени и в писмен вид.

Ответникът, министърът на труда и социалната политика чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на протеста.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ на основание чл. 192 АПК, дава заключение за основателност на протеста по съображенията, изложени в него.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира протеста за процесуално допустим, като подаден от прокурор във Върховната административна прокуратура и на основание чл. 186, ал. 2 АПК срещу подзаконов нормативен акт, оспорването на който е безсрочно съгласно чл. 187, ал. 1 АПК.

Същият е основателен и като такъв следва да бъде уважен по следните съображения:

Протестът се основава на чл. 146, т. 4 АПК – основание за отмяна поради противоречие с материалноправни разпоредби.

Материалната незаконосъобразност е нарушение на материални разпоредби относно съдържанието на акта с конкретно изражение въвеждане от административния орган на допълнително условие за издаване на административен акт, каквото условие не е нормативно предвидено в норма от закона.

В настоящия случай разпоредбите на чл. 209, ал. 2 ЗКПО предвиждат, че право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което има внесен капитал не по- малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение, регистрирано е по ЗДДС, не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация, няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение, представлява се от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелствата относно съдимостта се установява служебно, не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема при наличие на предпоставките по чл. 209, ал. 3 ЗКПО и се извършва с писмена заповед на министъра на финансите, като отказът за издаване на разрешение и отнемането му могат да се обжалват по реда на АПК. В чл. 209, ал. 6 ЗКПО се предвижда, че редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. В цитираната разпоредба няма делегиране на права по въвеждане на допълнителни критерии като материални предпоставки за издаване на разрешение, освен тези в чл. 209, ал. 2 ЗКПО. При липса на такава делегация по чл. 209, ал. 6 ЗКПО в чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредбата се установява допълнително изискване със съдържание „чийто образец на ваучер не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 2 с описание на способите за защита“. Или, поставеното в повече изискване в Наредбата за издаване на разрешение е извън законовите граници на делегацията за издаване на подзаконовия нормативен акт в обжалваната част на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Това съставлява нарушение на материалния закон – основание по чл. 146, т. 4 АПК във връзка с чл. 196 АПК за отмяна на оспорения текст като незаконосъобразен.

При извършената служебна проверка по чл. 168 във връзка с чл. 196 АПК за законосъобразност на акта не се констатират други основания за отмяна на същия акт в обжалваната част.

При този изход на делото в полза на Върховната административна прокуратура следва да се присъдят разноските по обявлението на оспорването в размер 10 лв. от всеки от ответниците.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ : Отменя по протест на Върховната административна прокуратура разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн. в ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., в сила от 25.07.2003 г., с последващи изменения и допълнения.

Съдебното решение след влизането му в сила да се обнародва по реда на чл. 194 АПК.

Осъжда Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите да заплатят по 10 лв. в полза на Върховната административна прокуратура.

Решението може да се обжалва и протестира пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Председател: Георги Чолаков