Решение № 2225 от 15 февруари 2019 г. по административно дело № 1672 от 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 2225 от 15 февруари 2019 г. по административно дело № 1672 от 2017 г.

Върховният административен съд на Република България – второ отделение, в закрито заседание в състав: председател: Мариета Милева, членове: Любомира Мотова, Славина Владова, изслуша докладваното от съдията Любомира Мотова по адм. дело № 1672/2017 г.

Производството е по реда на чл. 175 АПК. С протоколно определение от 24 януари 2019 г., постановено по адм. дело № 12490/2018 г. по описа на Върховния ад- министративен съд, петчленен състав – II колегия, е прекратено образуваното пред него производство по касационни жалби на министъра на околната среда и водите чрез пъломощника му юрисконсулт Цветослава Тодорова, на Министерския съвет на Република България, представляван от пълномощника му юрисконсулт Веселин Ангелов, на „Енерго – Про България“ – ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Радослав Митков Славов, „Българско акционерно дружество Гранитоид“ – АД, представлявано от изпълнителния директор Георги Енчев Димов, „ВЕЦ Своге“ – АД, представлявано от изпълнителния директор Пламен Дилков Дилков, „Благоевградска Бистрица“ – ООД, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров, „Руно – Казанлък“ – ЕАД, представлявано от изпълнителните директори Иванка Василева Якмаджиева и Димитър Стойнов Димитров, срещу Решение № 9920 от 19 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 1672/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, и е върнал делото на инстанцията по същество за отстраняване на констатирано несъответствие между диспозитива и мотивите.

С решението, постановено от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, е обявена нищожността на § 5 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приет с Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. на Министерския съвет на Република България (в сила от 1 януари 2017 г. – ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.), и е отхвърлена жалбата на „Енерго – Про България“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление София, представлявано от изпълнителния директор Радослав Митков Славов, „Българско акционерно дружество Гранитоид“ – АД, със седалище и адрес на управление София, чрез пълномощниците адв. Анжела Аршинкова и адв. Диана Колева, „ВЕЦ Своге“ – АД, със седалище и адрес на управление София, представлявано от изпълнителния директор Пламен Дилков Дилков чрез пълномощниците адв. Анжела Аршинкова и адв. Диана Колева, „Благоевградска Бистрица“ – ООД, със седалище и адрес на управление София, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров чрез пълномощниците адв. Анжела Аршинкова и адв. Диана Колева, „Руно – Казанлък“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, представлявано от изпълнителите директори Иванка Василева Якмаджиева и Димитър Стойнов Димитров чрез пълномощниците адв. Анжела Аршинкова и адв. Диана Колева, против чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, чл. 11, ал. 3, 4 и 5, чл. 14, § 3 и 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (тарифата), приета с Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. на Министерски съвет на Република България (в сила от 1 януари 2017 г. – ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.).

В мотивите на решението е прието, че следва да се обяви нищожността на § 5 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приет с Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. на Министерски съвет на Република България (в сила от 1 януари 2017 г. – ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.), а по отношение на останалата част – оспорените разпоредби на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, чл. 11, ал. 3, 4 и 5, чл. 14, § 3 от тарифата, не са налице отменителните основания по чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 1 – 5 от АПК, поради което съдът е отхвърлил предявеното оспорване в тези є части.

Налице е несъответствие между мотивите, изложени в съдебния акт, и волята, формирана от съда в диспозитива на решението в частта му, с която се отхвърля жалбата против § 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (тарифата), приета с Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. на Министерския съвет на Република България (в сила от 1 януари 2017 г. – ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). Допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 9920 от 19 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 1672/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. Същата следва да се поправи, като в отхвърлителната част на диспозитива на ред петнадесети следва да се заличи изразът „§ 5“.

По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение,

РЕШИ : Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 9920 от 19 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 1672/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, като в диспозитива му на ред петнадесети се заличава изразът „§ 5“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

След влизане в сила на решението за поправката делото да се докладва на заместникпредседателя на Върховния административен съд, втора колегия.

Председател: Георги Чолаков