Начало / Държавен вестник / бр. 56 от 16 юли 2019 г. / Официален раздел

наредбаМинистерство на здравеопазването

Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести на дихателната система

Обнародван:: ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.
Рег. № в ДВ:: 5474

Обнародва: Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести на дихателната система — действащият текст и всички промени

НАРЕДБА № 6 от 9 юли 2019 г. за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести на дихателната система

Раздел I Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят редът и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на следните заразни болести на дихателната система:

1. варицела; 2. епидемичен паротит; 3. коклюш; 4. менингококова болест, инвазивна (менингококов менингит и сепсис);

5. морбили; 6. рубеола; 7. скарлатина. Чл. 2. (1) Болните от заразна болест по чл. 1 се диагностицират в лечебни заведения.

(2) Лабораторна диагностика на болните от заразна болест по чл. 1 се извършва във:

1. медико-диагностична лаборатория – самостоятелна или към друго лечебно заведение;

2. Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ);

3. регионалните здравни инспекции (РЗИ). (3) При изпращане на клинични проби за лабораторна диагностика в НЦЗПБ същите се придружават със съпроводителен талон съгласно приложението.

Чл. 3. Лабораторни изследвания на болни от заразна болест по чл. 1 или на контактните им лица се извършват след изразено информирано съгласие по реда на чл. 87, 88 и сл. от Закона за здравето.

Чл. 4. Болните от заразна болест по чл. 1, диагностицирани в лечебно заведение за болнична помощ, но извън структурно звено по инфекциозни болести, се изолират, в случай че има условия за това, или се преместват в структурно звено по инфекциозни болести.

Чл. 5. Лицата, диагностицирани като болни от заразни болести по чл. 1, се регистрират, съобщават и отчитат по реда на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (ДВ, бр. 62 от 2005 г.). Чл. 6. При получаване на бързо известие за болен от заразна болест по чл. 1 РЗИ на територията на регистрирания случай извършва епидемиологично проучване и предписва необходимите противоепидемични мерки по отношение на болния, контактните му лица и външната среда.

Чл. 7. За предотвратяване разпространението на заразните болести по чл. 1 по епидемични показания РЗИ може да разпореди извършването на допълнителни противоепидемични и/или профилактични мерки извън предписаните по чл. 6.

Чл. 8. (1) Регионалните здравни инспекции извършват микробиологичен контрол на режима на дезинфекция и стерилизация в организирани колективи (детски ясли, детски градини, училища, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за пълнолетни лица с увреждания, домове за стари хора, приюти и центрове за временно настаняване).

(2) Ръководството в организираните колективи осигурява спазването на задължителен хигиенен режим от служителите в тях за недопускане разпространението на заразни болести по чл. 1.

Чл. 9. Болните деца/ученици от заразна болест по чл. 1 се приемат обратно в организираните колективи след представяне на медицинска бележка от лекар, че детето/ ученикът е клинично здрав и може да посещава колектива.

Чл. 10. Медицинското наблюдение на контактен на болен от заразна болест по чл. 1 се извършва от общопрактикуващия лекар на лицето, а в организираните колективи – и от медицинския специалист, който го обслужва.

Чл. 11. Ваксинопрофилактиката на епидемичен паротит, коклюш, менингококова болест, инвазивна, морбили и рубеола се извършва по реда, начина и с биопродуктите, посочени в Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (ДВ, бр. 45 от 2005 г.).

Чл. 12. При възникване на заразна болест по чл. 1 в лечебно заведение се прилагат мерките, посочени в Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 43 от 2013 г.).

Чл. 13. Установяването на временна неработоспособност на лица, които са в контакт с болен от заразна болест по чл. 1, както и за гледане на дете, посещаващо детско заведение, когато е контактно с болен от заразна болест по чл. 1, се извършва по реда на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 51 от 2017 г.).

Раздел II Варицела

Чл. 14. Лабораторна диагностика на варицела се извършва посредством:

1. доказване на специфичен антитяло отговор в серум (ELISA IgM/IgG);

2. доказване на нуклеинова киселина на варицела-зостер вирус в клинична проба;

3. изолация на варицела-зостер вирус в клинична проба;

4. доказване на антиген на варицела-зостер вирус в клинична проба.

Чл. 15. Всеки болен от варицела подлежи на изолация и лечение в дома до преминаване на острите клинични прояви, завяхване на всички обривни единици и образуване на крусти.

Чл. 16. (1) На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на варицела по медицински показания.

(2) Болни от варицела, живеещи на места без условия за изолация, се хоспитализират по епидемични показания.

Чл. 17. При повторна поява на варицела в лечебно заведение (вътреболничен взрив) или в специализирана институция за предоставяне на социални услуги (дом за деца, лишени от родителска грижа, дом за пълнолетни лица с увреждания или дом за стари хора) се допуска изолация в самото заведение/институция, при условие че за болните се осигури отделно подходящо помещение.

Чл. 18. Неболедувалите от варицела контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни.

Чл. 19. (1) При поява на варицела в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни. (2) През периода по ал. 1 в засегнатата група/ клас на детската ясла, детската градина или училището не се приемат нови неболедували от варицела деца/ученици, а деца/ученици от засегнатата група/клас не се преместват в други групи/класове.

Чл. 20. Контактните деца на болен от herpes zoster при контакт извън детската ясла/градина не се допускат в нея в продължение на 21 дни, ако в съответната група на детската ясла/градина няма заболели от варицела.

Чл. 21. При контакт с болен от варицела извън организирания колектив контактните лица не се допускат в него за срок от 21 дни. При точно установена дата на контакта недопускането в организирания колектив е само за периода 11-и – 21-ви ден от контакта.

Чл. 22. При заболяване от варицела се извършва влажно почистване и проветряване на помещенията, в които се намира болният, като хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването.

Раздел III Епидемичен паротит

Чл. 23. (1) Лабораторна диагностика на епидемичен паротит се извършва посредством:

1. доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на епидемичния паротит, характерен за остра инфекция, в серум или в слюнка (ELISA IgM/IgG);

2. доказване на нуклеинова киселина на вируса на епидемичния паротит в клинична проба;

3. изолация на вируса на епидемичния паротит в клинична проба.

(2) Най-подходящ клиничен материал за доказване на специфичен антитяло отговор (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на обрива, както и при получаване на неопределен ELISA IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични паротитни антитела, взета 14 дни след първата проба.

(3) Клиничният материал (урина, слюнка, ликвор), подходящ за изолиране на вируса на епидемичния паротит, трябва да бъде събран в първите 3 – 4 дни след появата на клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация.

(4) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.

Чл. 24. Всеки болен от епидемичен паротит подлежи на изолация и лечение в дома до клинично оздравяване.

Чл. 25. (1) На хоспитализация подлежат болните с тежко протичане на заболяването с други локализации и с усложнения по медицински показания.

(2) Болни от епидемичен паротит, живеещи на места без условия за изолация, се хоспитализират по епидемични показания.

Чл. 26. При повторна поява на епидемичен паротит в лечебно заведение (вътреболничен взрив) или в специализирана институция за предоставяне на социални услуги (дом за деца, лишени от родителска грижа, дом за пълнолетни лица с увреждания или дом за стари хора) се допуска изолация в самото заведение/институция, при условие че за болните се осигури отделно подходящо помещение.

Чл. 27. Неболедувалите и неимунизираните срещу епидемичен паротит контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни.

Чл. 28. (1) При поява на епидемичен паротит в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни.

(2) През периода по ал. 1 в засегнатата група/ клас на детската ясла, детската градина или училището не се приемат нови неболедували или неимунизирани срещу епидемичен паротит деца/ученици, а деца/ученици от засегнатата група/клас не се преместват в други групи/ класове. В засегнатата група/клас могат да се приемат само деца/ученици, имунизирани срещу епидемичен паротит преди повече от 30 дни от датата на приемането в детската ясла, детската градина или училището.

Чл. 29. Контактните деца в организирани колективи, неимунизирани срещу епидемичен паротит поради медицински причини или ненавършена възраст, се отстраняват от колектива за период от 21 дни.

Чл. 30. При контакт с болен от епидемичен паротит извън организирания колектив контактните лица не се допускат в него за срок от 21 дни. При точно установена дата на контакта недопускането в организирания колектив е само за периода 11-и – 21-ви ден от контакта.

Чл. 31. (1) Медицински специалист в контакт с болен от епидемичен паротит се изследва серологично за наличие на протективен имунитет срещу епидемичен паротит при липса на писмени данни за проведена имунизация с два приема ваксина срещу епидемичен паротит с интервал минимум 28 дни между тях.

(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу епидемичен паротит от серологичното изследване медицинският специалист се отстранява от работа от 11-ия ден от първия контакт с болен от епидемичен паротит до 25-ия ден след последния контакт.

(3) При положителен резултат за протективен имунитет срещу епидемичен паротит от серологичното изследване медицинският специалист се възстановява на работа.

Чл. 32. При установен риск за здравето и безопасността на работещите, които нямат протективен имунитет към вируса на епидемичния паротит, се извършва имунизация по реда на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (ДВ, бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 33. При заболяване от епидемичен паротит се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването, като:

1. влажно почистване, дезинфекция и проветряване на помещенията;

2. дезинфекция на предмети, използвани от болния и замърсени с носни и/или гърлени секрети.

Раздел IV

Коклюш

Чл. 34. (1) Лабораторна диагностика на коклюш се извършва посредством:

1. изолация на Bordetella pertussis от клинична проба;

2. доказване на нуклеинова киселина на Bordetella pertussis в клинична проба;

3. доказване на специфичен антитяло отговор срещу Bordetella pertussis.

(2) Клиничният материал (секрет от задната и горната страна на назофаринкса) е подходящ за изолиране на причинителя на коклюш само в катаралния стадий на болестта, когато кашлицата не е характерна. Клиничните проби се посяват на мястото на вземането им, в случай че е осигурена специална селективна хранителна среда, или се поставят в транспортна хранителна среда и се изпращат незабавно с оглед доставянето им до втория час след вземане на материала в микробиологична лаборатория, която предварително е информирана.

(3) Подходящ клиничен материал за доказване на нуклеинова киселина на причинителя на коклюш е назофарингеален секрет, взет сутрин на гладно. Материалът за генетично изследване трябва да се вземе по възможност преди започване на антибиотично лечение, но е допустимо и през първите 7 дни от започване на терапията. Тампонът с взетия материал се поставя в стерилна пластмасова епруветка без транспортна среда. При невъзможност за незабавно транспортиране е необходимо да се съхранява в хладилник под 8 °С.

(4) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.

Чл. 35. Всеки болен от коклюш подлежи на изолация и лечение в дома до клинично оздравяване, но не повече от 30 дни от началото на заболяването или 20 дни от започване на конвулсивната кашлица, а за лекуваните с антибиотици – съответно 20 и 10 дни.

Чл. 36. (1) На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на коклюш по медицински показания.

(2) Болни от коклюш, живеещи на места без условия за изолация, се хоспитализират по епидемични показания.

Чл. 37. Неболедувалите и неимунизираните срещу коклюш контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни.

Чл. 38. (1) При поява на коклюш в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни. (2) През периода по ал. 1 в засегнатата група/клас на детската ясла, детската градина или училището не се приемат нови неболеду- вали или неимунизирани срещу коклюш деца/ ученици, а деца/ученици от засегнатата група/ клас не се преместват в други групи/класове.

Чл. 39. Контактните деца в организирани колективи, неимунизирани срещу коклюш поради медицински причини или с незавършен имунизационен курс за възрастта, се отстраняват от колектива за период от 14 дни.

Чл. 40. Контактните неимунизирани деца и деца с незавършен имунизационен курс за възрастта се имунизират срещу коклюш от общопрактикуващия лекар след консултация с лекари – специалисти по инфекциозни болести и епидемиология на инфекциозните болести.

Чл. 41. Антибиотична профилактика може да се назначи на неимунизирани или на непълно имунизирани контактни лица или носители на причинителя на коклюш след консултация с лекар – специалист по инфекциозни болести.

Чл. 42. При заболяване от коклюш се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването, като:

1. покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане и изхвърляне на използваната кърпичка в коша с отпадъци;

2. измиване на ръцете с вода и сапун и/ или използване на дезинфектант за ръце;

3. влажно почистване, дезинфекция на повърхности в помещенията и проветряване на помещенията.

Раздел V Менингококова болест, инвазивна (менинго- коков менингит и сепсис)

Чл. 43. Лабораторна диагностика на менингококова болест се извършва посредством:

1. изолиране на Neisseria meningitidis в проба от нормално стерилно място, включително пурпурични кожни лезии;

2. доказване на нуклеинова киселина на Neisseria meningitidis в проба от място, което нормално е стерилно, включително и пурпурични кожни лезии;

3. доказване на антиген на Neisseria meningitidis в ликвор;

4. откриване на грам-отрицателни диплококи в ликвор.

Чл. 44. В зависимост от клиничните прояви на менингококовата болест се вземат следните материали за микробиологично изследване: ликвор, кръв, синовиална, перикардиална, плеврална течност, кожа от петехиални или пурпурични кожни лезии.

Чл. 45. За изолиране на Neisseria meningitidis от ликвор е препоръчително посявката да се направи веднага след пункцията, на място, на специални хранителни среди. При невъзможност да се посее на място клиничният материал се поставя в стерилен контейнер и се транспортира до 20 мин. в съд, осигуряващ 35 – 37 °С, в микробиологична лаборатория, която предварително е информирана.

Чл. 46. За изолиране на Neisseria meningitidis от кръв се вземат 8 – 10 мл кръв, а от дете до 3-годишна възраст и до 15 кг телесно тегло – 1 – 2 мл кръв, която се посява на място в среди за хемокултура и се изпраща в микробиологична лаборатория, която предварително е информирана.

Чл. 47. При всеки заболял със съмнение за менингококова болест се взема и секрет от носоглътката – за микробиологична идентификация на щама на причинителя при изолирана нуклеинова киселина или антиген на Neisseria meningitidis.

Чл. 48. Секрет от носоглътката, по изключение и от други мукози, се взема със стерилен тампон и се посява на място. При невъзможност да се посее на място клиничният материал се поставя в транспортна хранителна среда и се транспортира до 20 мин. в съд, осигуряващ 35 – 37 °С, в микробиологична лаборатория, която предварително е информирана.

Чл. 49. При доказване на нуклеинова киселина на Neisseria meningitidis материалът се изпраща за потвърждение и серотипиране в националната референтна лаборатория по молекулярна микробиология към НЦЗПБ.

Чл. 50. При изолиране на Neisseria meningitidis щамът се изпраща за потвърждение и серотипиране в националната референтна лаборатория по патогенни коки и дифтерия към НЦЗПБ.

Чл. 51. На хоспитализация подлежат болните и съмнително болните с менингококова болест.

Чл. 52. Контактните на менингококова болест лица се поставят под медицинско наблюдение за 7 дни.

Чл. 53. При поява на менингококова болест в детска ясла, детска градина или училище в засегнатата група/клас не се приемат нови деца/ученици за 7 дни, а децата/учениците от засегнатата група/клас не се преместват в други групи/класове.

Чл. 54. На контактните лица в дома и в организирания колектив се препоръчва да се приложи подходяща профилактика с антибиотици за превенция на менингококово носителство и поява на заболяване. Антибиотичната профилактика се назначава от лекар след консултация с лекар – специалист по инфекциозни болести, а прилагането на избрания антибиотик трябва да започне в първите 24 часа от установяването на случая.

Чл. 55. На контактните лица се препоръчва прилагане на ваксина срещу Neisseria meningitidis, ако случаят на менингококова болест е причинен от ваксинопредотвратим щам.

Раздел VI

Морбили

Чл. 56. (1) Лабораторна диагностика на морбили се извършва посредством:

1. доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на морбили, характерен за остра инфекция, в серум или в слюнка (ELISA IgM/IgG);

2. откриване на нуклеинова киселина на вируса на морбили в клинична проба;

3. изолиране на вируса на морбили в клинична проба;

4. откриване на антиген на вируса на морбили с тест DFA в клинична проба чрез специфични моноклонални антитела.

(2) Най-подходящ клиничен материал за доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на морбили (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на обрива, както и при получаване на неопределен ELISA IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични морбилни антитела, взета 7 – 14 дни след първата проба.

(3) Клиничният материал (гърлени, назофарингеални натривки, носни аспирати и урина), подходящ за изолиране на вируса на морбили, се събира в първите 3 дни след появата на обрива и клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация.

Чл. 57. (1) За всеки болен със съмнение за морбили задължително се вземат и изпращат серумни и клинични проби за изследване в националната референтна лаборатория по морбили към НЦЗПБ.

(2) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.

Чл. 58. Всеки болен от морбили подлежи на изолация и лечение в дома в продължение на 5 дни от появата на обрива.

Чл. 59. (1) На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на морбили по медицински показания.

(2) Болни от морбили, живеещи на места, в които няма условия за изолация, се хоспитализират по епидемични показания.

Чл. 60. (1) При поява на морбили в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни. (2) През периода по ал. 1 в засегнатата група/ клас на детската ясла, детската градина или училището не се приемат нови неболедували или неимунизирани срещу морбили деца/ ученици, а децата/учениците от засегнатата група/клас не се преместват в други групи/ класове. В засегнатата група/клас могат да се приемат само деца/ученици, имунизирани срещу морбили преди повече от 30 дни от датата на приемането в детската ясла, детската градина или училището.

Чл. 61. Контактните деца в организирани колективи, неимунизирани срещу морбили поради медицински причини или ненавършена възраст, се отстраняват от колектива за период от 21 дни.

Чл. 62. Неболедувалите и неимунизирани срещу морбили контактни лица се имунизират в най-кратки срокове (по възможност до 72 часа от контакта) и се поставят под медицинско наблюдение за 17 дни от датата на имунизацията.

Чл. 63. (1) Медицински специалист в контакт с болен от морбили се изследва серологично за наличие на протективен имунитет срещу морбили при липса на писмени данни за проведена имунизация с два приема ваксина срещу морбили с интервал минимум 28 дни между тях.

(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу морбили от серологичното изследване на медицинския специалист се предлага да бъде ваксиниран с една доза ваксина срещу морбили и се отстранява от работа от 5-ия ден от първия контакт с болен от морбили до 21-вия ден след последния контакт.

(3) При наличие на положителен резултат за протективен имунитет срещу морбили от проведеното серологично изследване медицинският специалист се възстановява на работа.

Чл. 64. (1) Всички медицински специалисти и друг персонал в лечебните заведения, които осъществяват контакт с пациенти и има вероятност да се заразят, представят данни на работодателя за имунитет срещу морбили (серологично изследване за наличие на протективен имунитет срещу морбили или писмени данни за проведена имунизация с два приема ваксина срещу морбили с интервал минимум 28 дни между тях).

(2) Лицата по ал. 1 без доказан имунитет срещу морбили се имунизират по реда на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.

Чл. 65. Хоспитализирани пациенти, контактни на болен от морбили пациент, които не са имунизирани или са с един прием ваксина срещу морбили, се ваксинират срещу морбили след оценка на възможностите за прилагане на ваксината съобразно здравословното им състояние.

Чл. 66. При заболяване от морбили се извършва влажно почистване на повърхности и проветряване на помещенията, в които се намира болният, като хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването.

Раздел VII

Рубеола

Чл. 67. (1) Лабораторна диагностика на рубеола се извършва посредством:

1. откриване на антитяло IgM срещу рубеола;

2. откриване на нуклеинова киселина на вируса на рубеола в клинична проба;

3. изолиране на вируса на рубеола от клинична проба;

4. сероконверсия на IgG срещу рубеола или значително повишение на титъра на IgG антителата срещу рубеола в двойни проби.

(2) Най-подходящ клиничен материал за откриване на антитяло IgM срещу рубеола (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на обрива, както и при получаване на неопределен ELISA IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични рубеолни антитела, взета 7 – 14 дни след първата проба.

(3) Клиничният материал (гърлени, назофарингеални натривки, носни аспирати и орална течност), подходящ за детекция и изолация на вируса на рубеола, се събира в първите 3 дни след появата на обрива и клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация.

Чл. 68. (1) За всеки болен със съмнение за рубеола задължително се вземат и изпращат серумни и клинични проби за изследване в националната референтна лаборатория по рубеола към НЦЗПБ.

(2) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.

Чл. 69. Всеки болен от рубеола подлежи на изолация и лечение в дома в продължение на 5 дни от появата на обрива.

Чл. 70. (1) На хоспитализация подлежат болните с менингоенцефалит, полиневрит, отит, пневмония, нефрит и други усложнения по медицински показания.

(2) Болни от рубеола, живеещи на места, в които няма условия за изолация, се хоспитализират по епидемични показания.

Чл. 71. При повторна поява на рубеола в лечебно заведение (вътреболничен взрив) или в специализирана институция за предоставяне на социални услуги (дом за деца, лишени от родителска грижа, дом за пълнолетни лица с увреждания или дом за стари хора) се допуска изолация в самото заведение/институция, при условие че за болните се осигури отделно подходящо помещение.

Чл. 72. (1) При съмнение за заразяване с вируса на рубеола на бременни жени до първия триместър от бременността, дори и при липса на клинична изява на инфекцията, задължително се извършва серологично изследване и диагнозата се уточнява съвместно с лекар – специалист по инфекциозни болести.

(2) На бременните жени, заразени с вируса на рубеола през първия триместър от бременността, се разяснява опасността за плода и се препоръчва аборт по медицински показания при лабораторно доказана инфекция.

(3) При заболяване от рубеола на бременна жена незабавно се уведомява лекарят – специалист по акушерство и гинекология, който проследява бременността.

Чл. 73. На преболедувалите от рубеола жени в детеродна възраст се препоръчва да не забременяват до 6 месеца след боледуването.

Чл. 74. Неболедувалите и неимунизирани срещу рубеола контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни.

Чл. 75. (1) При поява на рубеола в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни.

(2) През периода по ал. 1 в засегнатата група/клас на детската ясла, детската градина или училището не се приемат нови неболедували или неимунизирани срещу рубеола деца/ ученици, а децата/учениците от засегнатата група/клас не се преместват в други групи/ класове. В засегнатата група/клас могат да се приемат деца/ученици, имунизирани срещу рубеола преди повече от 30 дни от датата на приемането в детската ясла, детската градина или училището.

Чл. 76. Контактните деца в организирани колективи, неимунизирани срещу рубеола поради медицински причини или ненавършена възраст, се отстраняват от колектива за период от 21 дни.

Чл. 77. (1) Работещи в лечебно заведение в структурно звено за патологична бременност при контакт с болен от рубеола извън структурното звено се изследват серологично и се отстраняват от работа до получаване на резултата.

(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване лицето по ал. 1 не се допуска в структурното звено за патологична бременност в продължение на 24 дни от момента на контакта.

(3) При положителен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване лицето по ал. 1 се възстановява на работа.

Чл. 78. (1) При контакт на бременна жена в първия триместър от бременността с болен от рубеола се преустановява незабавно контактът и бременната жена се изследва серологично.

(2) При положителен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване на бременната жена не се предприемат по-нататъшни противоепидемични мерки.

(3) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване на бременната жена се препоръчва повторно изследване след 3 – 4 седмици. При положителен резултат от повторното изследване се препоръчва прекъсване на бременността по медицински показания.

Чл. 79. (1) Бременна жена, изложена на контакт с болен от рубеола поради професионалната си заетост, се отстранява от работа и се подлага на серологично изследване.

(2) При отрицателен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване отстраняването от работа на бременната жена продължава до края на първия триместър от бременността.

(3) При положителен резултат за протективен имунитет срещу рубеола от серологичното изследване бременната жена се възстановява на работа.

Чл. 80. На жени в детеродна възраст се препоръчва да не забременяват до 1 месец след проведена имунизация срещу рубеола.

Чл. 81. При установен риск за здравето и безопасността на работещите, които нямат протективен имунитет срещу рубеола, се извършва имунизация по реда на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.

Чл. 82. При заболяване от рубеола се извършва влажно почистване на повърхности и проветряване на помещенията, в които се намира болният, като хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването.

Раздел VIII Скарлатина

Чл. 83. (1) Лабораторна диагностика на скарлатина се извършва посредством:

1. изолиране на Streptococcus pyogenes от клиничен материал;

2. доказване на специфичен антиген от Streptococcus pyogenes в клинична проба;

3. доказване на специфичен имунен отговор срещу Streptococcus pyogenes (антистрептолизинов титър – AST). Изследването се извършва независимо от приложението на антибактериална терапия и може да бъде единствен маркер за ретроспективна диагноза, както и прогностичен за развитие на автоимунно усложнение.

(2) Клиничен материал за изолиране на причинителя на скарлатина се взема задължително от гърлото, а при симптоматика – и от носната лигавица. Пробите, взети със сух стерилен тампон, се изпращат за изследване в микробиологична лаборатория най-късно до 3-тия час след вземането им. При използване на транспортни среди пробите могат да се съхраняват до 24 часа. Клиничният материал (гърлен секрет), подходящ за доказване на специфичен антиген от Streptococcus pyogenes с бърз имунохроматографски тест, се взема със сух стерилен тампон в епруветка без хранителна среда и се изпраща незабавно в микробиологична лаборатория. При необходимост може да се съхранява в хладилник при 4 – 8 °С до 18 часа.

(3) Изследването с бърз тест се съпровожда от културелно изследване.

Чл. 84. Болните от скарлатина се изолират и лекуват в дома за 10 дни от началото на заболяването.

Чл. 85. (1) На хоспитализация подлежат всички тежки и усложнени случаи на скарлатина по медицински показания.

(2) Болни от скарлатина, живеещи на места без условия за изолация, се хоспитализират по епидемични показания.

Чл. 86. По преценка на лекуващия лекар за уточняване състоянието на преболедувалите между 15-ия и 20-ия ден от заболяването се провеждат изследвания за наличие на белтък в урината, AST и гърлен секрет за микробиологично изследване, взет поне 48 часа след спиране на антибиотичната терапия.

Чл. 87. (1) Контактен, работещ в лечебно заведение в структурно звено по акушерство или по неонатология, в детска ясла, детска градина, училище или в млекопроизводство, подлежи на 7-дневно медицинско наблюдение от момента на изолация на болния.

(2) В случай че болният не е изолиран и лицето по ал. 1 е в постоянен контакт с него, медицинското наблюдение на лицето по ал. 1 продължава 10 дни.

(3) За периода на наблюдението контактното лице се отстранява от работа.

Чл. 88. (1) При поява на скарлатина в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегната група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 7 дни.

(2) През периода по ал. 1 в засегнатата група/клас на детската ясла, детската градина или училището не се приемат нови деца/ ученици, а децата/учениците от засегнатата група/клас не се преместват в други групи/ класове.

Чл. 89. При клиничното проследяване на контактните лица се обръща особено внимание на преболедувалите, съмнителните и застрашените от ревматизъм, прекарали ставни възпаления и сърдечни смущения във връзка с предишни стрептококови заболявания, лицата с вродени сърдечни пороци, ексудативна или лимфатична диатеза, като те се изследват бактериологично за бета-хемолитични стрептококи. По преценка на лекуващия лекар и след консултация с лекари – специалисти по ревматология, кардиология и инфекциозни болести, на тях може да се приложи антибиотична профилактика.

Чл. 90. Контактните лица по чл. 89 се изследват безплатно в РЗИ.

Чл. 91. (1) Контактните лица извън тези по чл. 89 по преценка на общопрактикуващия лекар се изследват за носителство на Streptococcus pyogenes.

(2) При установено носителство на Streptococcus pyogenes може да се назначи антибиотична профилактика.

Чл. 92. При заболяване от скарлатина се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването, като:

2. измиване на ръцете с вода и сапун и/ или използване на дезинфектант за ръце;

3. влажно почистване, дезинфекция на повърхности в помещенията и проветряване на помещенията;

4. дезинфекция на предмети, използвани от болния и замърсени с носни и/или гърлени секрети.

Допълнителна разпоредба Параграф единствен. По смисъла на тази наредба:

1. „Противоепидемични мерки“ са мерките спрямо болния (заразоносителя), механизма на предаване на инфекцията, контактните лица и външната среда за бързо ликвидиране на епидемичния процес.

2. „Профилактични мерки“ са мерките за недопускане възникването на нови случаи на заразни болести чрез хигиенни мероприятия, дезинфекция, дезинсекция, дератизация и специфична имунопрофилактика.

Министър: Кирил Ананиев

Приложение към чл. 2, ал. 3

СЪПРОВОДИТЕЛЕН ТАЛОН към клинична проба за провеждане на лабораторна диагностика за отделни заразни болести на дихателната система 1. Данни за пациента – име, възраст, дата на раждане, адрес, телефон за връзка ............................................................................. .............................................................................

2. Епидемиологични данни – пътувания, епидемиологична връзка, дата на заболяване/ контакт, имунизационен статус, ако заболяването е ваксинопредотвратимо, др. ............................................................................. .............................................................................

3. Клинични данни – описание на симптомите ............................................................................. .............................................................................

4. Приложено лечение, продължителност ............................................................................. .............................................................................

5. Вид на клиничния материал – кръв, серум, урина, слюнка, ликвор, носогърлен секрет, др. ............................................................................. .............................................................................

6. Дата на вземане на клиничния материал ............................................................................. .............................................................................

7. Начин на съхранение и транспортиране на клиничната проба ............................................................................. .............................................................................

8. Координати на лечебното заведение, изпратило клиничната проба – телефон, електронна поща, и име на лекаря, поставил диагнозата ............................................................................. ............................................................................. Предал клиничната Приел клиничната проба: проба: ………………………….. …….......…………………….. ………………………….. …….......…………………….. ………………………….. …….......…………………….. (дата, подпис, (дата, подпис, длъжност) длъжност)

И ГОРИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2013 г. за условията и реда за сортоизпитване, признаване, вписване и отписване на сортовете растения във и от Официалната сортова листа на Република България (обн., ДВ, бр. 97 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2014 г., бр. 48 от 2015 г., бр. 45 от 2016 г., бр. 45 от 2017 г., бр. 57 от 2018 г. и бр. 45 от 2019 г.)

§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения: 1. В т. 2 след думите „Република България“ се добавя „съгласно чл. 4, т. 1 от Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ)“.

2. В т. 3 след думите „чл. 13, ал. 9“ се добавя „и чл. 25, ал. 1“, а думите „Закона за посевния и посадъчен материал (ЗППМ)“ се заменят със „ЗППМ“.

§ 2. В чл. 3, ал. 2 след думите „Европейския съюз“ се добавя „(ЕС)“.

§ 3. В чл. 5, ал. 4 думите „временно до вземането на решение по заявлението по ал. 3“ се заменят със „за сроковете по ал. 1“.

§ 4. В чл. 6, ал. 1, т. 2 думите „изписано на латиница и на кирилица, когато е приложимо“ се заменят с „изписано на кирилица, когато е приложимо и на латиница“.

§ 5. В чл. 8 думите „Регламент № 2100/94 за правата на сортовете в общността“ се заменят с „Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения“.

§ 6. В чл. 14 думите „съгласно чл. 3 от Наредба № 96 от 2006 г. за търговия на посевен материал от зеленчукови култури на пазара на ЕС (ДВ, бр. 71 от 2006 г.)“ се заличават.

§ 7. В чл. 15 след думите „извършва сортоизпитване“ се добавя „за РХС“.

§ 8. В чл. 16 думите „ал. 6 ЗППМ“ се заменят с „ал. 7 от ЗППМ“, а накрая се добавя „и суми по ценоразпис на услугите, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС, които се начисляват за извършване на оценки по показателите, изброени в приложение № 6, съгласно чл. 12, ал. 3“.

§ 9. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 думите „или окончателен“ и „или приложение № 12“ се заличават.

2. Създава се ал. 6: „(6) За разглеждане на резултатите от сортоизпитването за РХС от експертна комисия ИАСАС изготвя окончателен доклад съгласно приложение № 12.“

§ 10. В чл. 19 абревиатурата „UPOV“ се заменя с „ЕС“.

§ 11. В чл. 21 ал. 4 се отменя. § 12. В чл. 26, ал. 2 след съкращението „ЗЗНСРПЖ“ се добавя „и чл. 16 и 23 от ЗППМ“.

§ 13. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „Междинният и“ се заличават, а думите „се изготвят съгласно чл. 18, ал. 5“ се заменят със „се изготвя съгласно чл. 18, ал. 6“.

2. В ал. 3 думите „Тарифата за таксите по чл. 6, ал. 6 ЗППМ, които се събират от ИАСАС“ се заменят с „ценоразпис на услугите по чл. 16“.

3. В ал. 5 думите „експертната комисия“ се заменят с „експертните комисии“, а думите „датата на заседанията є“ се заменят с „датите на заседанията им“.

§ 14. В чл. 28 думите „сортове генетически изменени висши растения“ се заменят с „генетично модифицирани сортове“.

§ 15. В чл. 32, ал. 2, т. 1 след думите „образец и“ се добавя „когато това е приложимо“.

§ 16. В допълнителните разпоредби в § 2 след думите „(ОВ, L 17 от 23.1.2018 г.)“ се добавя „Директива за изпълнение (ЕС) 2019/114 на Комисията от 24 януари 2019 г. за изменение на директиви 2003/90/ЕО и 2003/91/ ЕО за установяване на мерки за прилагане съответно на член 7 от Директива 2002/53/ЕО на Съвета и на член 7 от Директива 2002/55/ ЕО на Съвета, по отношение на минимално изискваните характеристики, които следва да бъдат обхванати от изследването, и на минималните условия за изследване на някои сортове земеделски растителни видове и зеленчукови видове (ОВ, L 23 от 25.1.2019 г.)“.

§ 17. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ред 72 думите „Triticum durum Desf.“ се заменят с „Triticum turgidum L. subsp. durum (Desf.) Husn.“.

§ 18. В приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 думите „и породи/хибриди копринена пеперуда“ се заличават.

§ 19. В приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 6 думите „в държава – членка на UPOV“ и „и/или UPOV“ се заличават.

2. В т. 7 думите „и/или в държава – членка на UPOV“ и „и/или на UPOV“ се заличават.

3. В т. 10, буква „а“ думите „или в държава – членка на UPOV“ се заличават.

§ 20. Приложение № 4 към чл. 13, ал. 1 се изменя така:

„Приложение № 4 към чл. 13, ал. 1

Научно име на таксона Обикновено име на таксона Протокол на CPVO

Festuca arundinacea Schreb. Тръстиковидна власатка TP 39/1 от 1.10.2015 г.

Festuca filiformis Pourr. Финолистна власатка TP 67/1 от 23.6.2011 г.

Festuca ovina L. Овча власатка TP 67/1 от 23.6.2011 г.

Festuca pratensis Huds. Ливадна власатка TP 39/1 от 1.10.2015 г.

Festuca rubra L. Червена власатка TP 67/1 от 23.6.2011 г.

Festuca trachyphylla (Hack.) Krajina Твърдолистна власатка TP 67/1 от 23.6.2011 г.

Lolium multiflorum Lam. Многооткосен (италиански) райграс TP 4/1 от 23.6.2011 г.

Lolium perenne L. Английски райграс (пасищен) TP 4/1 от 23.6.2011 г.

Lolium × hybridum Hausskn. Хибриден райграс TP 4/1 от 23.6.2011 г.

Pisum sativum L. Фуражен грах TP 7/2 rev. 2 от 15.3.2017 г.

Poa pratensis L. Ливадна ливадина TP 33/1 от 15.3.2017 г.

Vicia sativa L. Обикновен фий TP 32/1 от 19.4.2016 г.

Brassica napus L. var. napobrassica (L.) Rchb.

Брюква TP 89/1 от 11.3.2015 г.

Raphanus sativus L. var. oleiformis Pers.

Фуражна ряпа TP 178/1 от 15.3.2017 г.

Brassica napus L. Рапица TP 36/2 от 16.11.2011 г.

Cannabis sativa L. Коноп TP 276/1 partial rev. от 21.3.2018 г.

Glycine max (L.) Merr. Соя TP 80/1 от 15.3.2017 г.

Gossypium spp. Памук TP 88/1 от 19.4.2016 г.

Helianthus annuus L. Слънчоглед TP 81/1 от 31.10.2002 г.

Linum usitatissimum L. Лен TP 57/2 от 19.3.2014 г.

Sinapis alba L. Бял синап TP 179/1 от 15.3.2017 г.

Avena nuda L. Голозърнест овес TP 20/2 от 1.10.2015 г.

Avena sativa L. (включва A. byzantina K. Koch)

Овес и червен овес TP 20/2 от 1.10.2015 г.

Hordeum vulgare L. Ечемик TP 19/4 от 1.10.2015 г.

Oryza sativa L. Ориз TP 16/3 от 1.10.2015 г.

Secale cereale L. Ръж TP 58/1 от 31.10.2002 г.

xTriticosecale Wittm. ex A. Camus Тритикале (Хибриди, получени от кръстосване на видове от рода Triticum и видове от рода Secale)

TP 121/2 rev. 1 от 16.2.2011 г.

Triticum aestivum L. Пшеница обикновена TP 3/4 rev. 2 от 16.2.2011 г.

Triticum durum Desf. Пшеница твърда TP 120/3 от 19.3.2014 г.

Zea mays L. Царевица TP 2/3 от 11.3.2010 г.

Solanum tuberosum L. Картофи TP 23/3 от 15.3.2017 г.

Текстът на тези протоколи може да бъде намерен на уебсайта на CPVO (www.cpvo.europa.eu).“ § 21. В приложение № 5 към чл. 13, ал. 1 след ред „Vicia faba L. Бакла TG/8/6 от 17.4.2002 г.“ се създава ред „Phacelia tanacetifolia Benth. Фацелия TG/319/1 от 5.4.2017 г.“.

§ 22. Приложение № 7 към чл. 14, ал. 1 се изменя така:

„Приложение № 7 към чл. 14, ал. 1

Научно име на таксона Обикновено име на таксона Протокол на CPVO

Allium cepa L. (лукова група) Лук и шалот TP 46/2 от 1.4.2009 г.

Allium cepa L. (сборна група) Шалот TP 46/2 от 1.4.2009 г.

Allium fistulosum L. Лук батун TP 161/1 от 11.3.2010 г.

Allium porrum L. Праз TP 85/2 от 1.4.2009 г.

Allium sativum L. Чесън TP 162/1 от 25.3.2004 г.

Allium schoenoprasum L. Лук резанец TP 198/2 от 11.3.2015 г.

Apium graveolens L. Листна и дръжкова целина TP 82/1 от 13.3.2008 г.

Apium graveolens L. Кореновидна целина TP 74/1 от 13.3.2008 г.

Asparagus officinalis L. Аспержи TP 130/2 от 16.2.2011 г.

Beta vulgaris L. Цвекло салатно, включително „Cheltenham“

TP 60/1 от 1.4.2009 г.

Beta vulgaris L. Манголд TP 106/1 от 11.3.2015 г.

Brassica oleracea L. Листно зеле TP 90/1 от 16.2.2011 г.

Brassica oleracea L. Цветно зеле (карфиол) TP 45/2 rev. 2 от 21.3.2018 г.

Brassica oleracea L. Броколи TP 151/2 rev. от 15.3.2017 г.

Brassica oleracea L. Брюкселско зеле TP 54/2 rev. от 15.3.2017 г.

Brassica oleracea L. Алабаш TP 65/1 rev. от 15.3.2017 г.

Brassica oleracea L. Савойско зеле, бяло главесто зеле и червено главесто зеле

TP 48/3 rev. от 15.3.2017 г.

Brassica rapa L. Китайско зеле TP 105/1 от 13.3.2008 г.

Capsicum annuum L. Пипер TP 76/2 rev. от 15.3.2017 г.

Cichorium endivia L. Къдраволистна и обикновена ендивия

TP 118/3 от 19.3.2014 г.

Cichorium intybus L. Индустриална цикория TP 172/2 от 1.12.2005 г.

Cichorium intybus L. Широколистна цикория или италианска цикория

TP 154/1 от 21.3.2018 г.

Cichorium intybus L. Цикория TP 173/2 от 21.3.2018 г.

Citrullus lanatus (Thunb.) Matsum. et Nakai

Дини TP 142/2 от 19.3.2014 г.

Cucumis melo L. Пъпеши TP 104/2 от 21.3.2007 г.

Cucumis sativus L. Краставици и корнишони TP 61/2 rev. от 21.3.2018 г.

Cucurbita maxima Duchesne Тиква TP 155/1 от 11.3.2015 г.

Cucurbita pepo L. Тиквички TP 119/1 rev. от 19.3.2014 г.

Cynara cardunculus L. Артишок и кардун TP 184/2 от 27.2.2013 г.

Daucus carota L. Моркови и фуражни моркови TP 49/3 от 13.3.2008 г.

Foeniculum vulgare Mill. Резене TP 183/1 от 25.3.2004 г.

Lactuca sativa L. Салата TP 13/6 от 21.3.2018 г.

Solanum lycopersicum L. Домати TP 44/4 Rev. 3 от 21.3.2018 г.

Petroselinum crispum (Mill.) Nyman ex A. W. Hill

Магданоз TP 136/1 от 21.3.2007 г.

Phaseolus coccineus L. Многоцветен фасул TP 9/1 от 21.3.2007 г.

Phaseolus vulgaris L. Фасул пешак и фасул вейков TP 12/4 от 27.2.2013 г.

Pisum sativum L. (partim) Грах набръчкан, грах кръглозърнест и грах захарен

TP 7/2 rev. 2 от 15.3.2017 г.

Raphanus sativus L. Репички и черна ряпа TP 64/2 rev. от 11.3.2015 г.

Rheum rhabarbarum L Ревен TP 62/1 от 19.4.2016 г.

Научно име на таксона Обикновено име на таксона Протокол на CPVO

Scorzonera hispanica L. Черен корен TP 116/1 от 11.3.2015 г.

Solanum melongena L. Патладжан TP 117/1 от 13.3.2008 г.

Spinacia oleracea L. Спанак TP 55/5 rev. 2 от 15.3.2017 г.

Valerianella locusta (L.) Laterr. Полска салата TP 75/2 от 21.3.2007 г.

Vicia faba L. (partim) Бакла TP Broadbean/1 от 25.3.2004 г.

Zea mays L. (partim) Захарна царевица и пуклива царевица

Solanum habrochaites S. Knapp & D.M. Spooner; Solanum lycopersi- cum L. x Solanum habrochaites S. Knapp & D.M. Spooner; Solanum lycopersicum L. x Solanum peruvia- num (L.) Mill.; Solanum lycopersi- cum L. x Solanum cheesmaniae (L. Ridley) Fosberg; Solanum pimpinel- lifolium L. x Solanum habrochaites S. Knapp & D.M. Spooner

TP 2/3 от 11.3.2010 г.

Подложки домати TP 294/1 rev. 3 от 21.3.2018 г.

Cucurbita maxima Duchesne x Cu- curbita moschata Duchesne

Междувидови хибриди от Cucurbita maxima Duchesne × Cucurbita�� mos- chata Duchesne за използване като подложки

TP 311/1 от 15.3.2017 г.

Текстът на тези протоколи може да бъде намерен на уебсайта на CPVO (www.cpvo.europa.eu).“ § 23. Приложение № 8 към чл. 14, ал. 1 се изменя така:

Научно име на „Приложение № 8 към чл. 14, ал. 1

Обикновено име на таксона Методика на UPOV таксона

Brassica rapa L. Турнепс TG/37/10 от 4.4.2001 г.

Текстът на тази методика може да бъде намерен на уебсайта на UPOV (www.upov.int).“ § 24. В приложение № 10 към чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието след думата „изпитването“ се добавя „за различимост, хомогенност и стабилност“.

2. В т. 2.1.1 думите „24 лози по възможност на“ се заменят с „по възможност 24 лози от“. § 25. В приложение № 11 към чл. 18, ал. 5 думите „чл. 18, ал. 5“ се заменят с „чл. 18, ал. 4“. § 26. В приложение № 12 към чл. 18, ал. 5 думите „чл. 18, ал. 5“ се заменят с „чл. 18, ал. 6“. § 27. Приложение № 13 към чл. 21, ал. 1 се изменя така:

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения „Приложение № 13 към чл. 21, ал. 1

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

I. Цвекло

1. Beta vulgaris L. – Цвекло (захарно и кръмно)

1000

500

100

II. Фуражни култури

2. Agrostis canina L. – Кучешка полевица

1000

150 само при заявена устойчивост

3. Agrostis gigantea Roth. – Гигантска полевица

1000

150 само при заявена устойчивост

4. Agrostis stolonifera L. – Издънкова (бяла) полевица

1000

150 само при заявена устойчивост

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

5. Agrostis capillaris L. – Обикновена полевица

1000

150 само при заявена устойчивост

6. Alopecurus pratensis L. – Ливадна лисича опашка

1000

150 само при заявена устойчивост

7. Agropyron cristatum L. – Гребенчат житняк

1000

150 само при заявена устойчивост

8. Arrhenatherum elatius (L.) P. Beauv. ex J. Presl & C. Presl. – Висок (френски) райграс

1000

150 само при заявена устойчивост

9. Bromus catharticus L. – Овсига

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

10. Bromus sithensis Trin. – Овсига

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

11. Cynodon dactylon (L.) Pers. – Бермудска трева

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

12. Dactylis glomerata L. – Ежова главица

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

13. Festuca arundinacea L. – Тръстиковидна власатка

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

14. Festuca filiformis Pourr – Финолистна власатка

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

15. Festuca ovina L. – Овча власатка

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

16. Festuca pratensis Huds. – Ливадна власатка

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

17. Festuca rubra L. – Червена власатка

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

18. Festuca trachyphylla (Hack.) Krajina – Твърдолистна власатка

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

xFestulolium Aschers. et Graebn – хибриди, които са резултат от кръстосването на вид от рода Festuca с вид от рода Lolium

19.

20. Lolium multiflorum Lam – Многооткосен (италиански) райграс, вкл. вестерволдски

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

21. Lolium perenne L. – Райграс

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

22. Lolium x boucheanum Kunth – Хибриден райграс

1500

1000

150 само при заявена устойчивост

23. Phalaris aquatica L. – Тръстичина (Фаларис)

1000

150 само при заявена устойчивост

24. Phleum nodosum L. – Тимотейка

1000

150 само при заявена устойчивост

25. Phleum pretense L. – Ливадна тимотейка

1000

150 само при заявена устойчивост

26. Poa L. – Ливадина

600

1000

150 само при заявена устойчивост

27. Trisetum flavescens (L.) P. Beauv. – Златна трева

1000

150 само при заявена устойчивост

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

28. Hedysarum coronarium L. – Сула (Хедизарум)

1000

29. Lotus corniculatus L. – Звездан (Лотус)

500

30. Lupinus albus L. – Бяла лупина

2500

3000

31. Lupinus angustifolius L. – Теснолистна лупина

2500

3000

32. Lupinus luteus L. – Жълта лупина

2500

3000

33. Medicago sativa L. – Обикновена люцерна

1000

500

34. Medicago x varia T. Martyn – Хибридна люцерна

1000

500

35. Onobrychis viciifolia Scop. – Еспарзета

1000

36. Pisum sativum L. (Partim) – Фуражен грах

1000

3000

600

37. Trifolium L. – Детелина

1000

500

38. Тrigonella foenum-graecum L. – Сминдух

1000

39. Vicia faba L. (Partim) – Бакла

3000

40. Vicia pannonica Crantz – Панонски фий

1000

3000

300

41. Vicia sativa L. – Обикновен фий

1000

3000

300

42. Vicia villosa Roth. – Пясъчен фий

1000

3000

300

43. Brassica napus L. var. napobrassica (L.) Rchb. – Брюква

500

44. Brassica oleracea L. convar. acephala (DC.) Alef. var. medullosa Thell.+var. viridis L. – Кръмно (фуражно) зеле

100

300

45. Phacelia tanacetifolia Benth. – Фацелия

500

1000

150

46. Raphanus sativus L. var. oleiformis Pers. – Фуражна ряпа

100

500

III. Маслодайни и влакнодайни

47. Arachis hypogaea L. – Фъстъци

2000

3000

300

48. Brassica juncea (L.) Czern. – Кафяв синап

300

500

49. Brassica napus L. (partim) – Рапица

500

100

50. Brassica nigra (L.) W. D. J. Koch – Черен синап

300

500

51. Brassica rapa L. var. silvestris (Lam.) Briggs – Репица

300

500

52. Cannabis sativa L. – Коноп

500

2000

53. Carthamus tinctorius L. – Сафлор

3000

500

54. Carum carvi L. – Ким

200

55. Glycine max (L.) Merrill – Соя

2000

3000

600

56. Gossypium L. – Памук 3000 (омаганени семена) 3000 (омаганени семена)

250

(омаганени семена)

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

Helianthus annuus L. – Слънчоглед

– за самоопрашващи се линии 5000 бр.

1000

(и по 5000 бр. от всеки родителски ком-

57.

– за хибриди и свободноопрашващи се сортове понент или 200 бр. от родителски компонент при изпитване за иден- тичност)

500

150

58. Linum usitatissimum L. – Лен

1000

59. Papaver somniferum L. – Мак

60. Sinapis alba L. – Бял синап

300

500

IV. Зърнени

61. Avena nuda L. – Голозърнест овес

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

62. Avena sativa L. (including A. Byzantina K. Koch) – Овес и червен овес

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

63. Аvena strigosa Schreb. – Черен (брадат) овес

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

64. Hordeum vulgare L. – Ечемик

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

65. Oryza sativa L. – Ориз

3000

66. Phalaris canariensis L. – Канарско просо

500

1000

100

67. Secale cereale L. – Ръж

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

1000

(и по 500 бр. от всеки родителски ком-

68. Sorghum bicolor (L.) Moench – Сорго понент)

500

100

1000

(и по 500 бр. от всеки родителски ком-

69. Sorghum sudanensе (Piper) Stapf – Суданка понент)

500

100

70. хtriticosecale Wittm. ex A. Camus – Тритикале

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

71. Triticum aestivum L. – Пшеница обикновена

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

72. Triticum turgidum L. subsp. durum (Desf.) Husn.- Пшеница твърда

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

73. Triticum spelta L. – Спелта пшеница

3000

250 за фитопатологична оценка и 250 за студоустойчивост

74. Zea mays L. – Царевица

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

– за самоопрашени линии 1500 бр.

1000

(за сложни хибриди допълнително по 1500 бр. семена от всеки родителски компонент или

– за хибриди и свободноопрашващи се сортове

600

150

200

бр. от родителски компонент при изпитва- не за идентичност)

V. Картофи

10 бр. клубени и 30 бр. клубени само при

75. Solanum tuberosum L. – Картофи 150 бр. клубени 30 kg или 600 бр. клубени заявена устойчивост към нематода

VI. Зеленчукови

76. Allium cepa L. – Лук и шалот

– за размножаващи се със семена сортове 15 000 бр.

250

50 само при заявена устойчивост

– за вегетативно размножаващи се сортове 300 бр. луковици

7000

500 само при заявена устойчивост

77. Allium fistulosum L. – Лук батун

– за размножаващи се със семена сортове

50 10 само при заявена устойчивост

– за вегетативно размножаващи се сортове 200 бр. растения

78. Allium porrum L. – Праз 13 000 бр.

50 10 само при заявена устойчивост

79. Allium sativum L. – Чесън 60 бр. луковици

7000

300 само при заявена устойчивост

80. Allium schoenoprasum L. – Лук резанец 5000 бр.

50 10 само при заявена устойчивост

81. Anethum graveolens L. – Копър* 25 000 бр.

25 4 само при заявена устойчивост

82. Anthriscus cerefolium (L.) Hoffm. – Кервел

25 4 само при заявена устойчивост

83. Apium graveolens L. – Целина

1. Apium graveolens L. – Листна и дръжкова целина

5 2 само при заявена устойчивост

2. Apium graveolens L. – Кореновидна целина

5 2 само при заявена устойчивост

84. Asparagus officinalis L. – Аспержи

– за размножаващи се със семена сортове 1200 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

– за вегетативно размножаващи се сортове 60 растения

85. Beta vulgaris L.

1. Beta vulgaris L. – Цвекло салатно, включително „Cheltenham“ 9000 бр.

100

20 само при заявена устойчивост

2. Beta vulgaris L. – Манголд 9000 бр.

100

20 само при заявена устойчивост

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

86. Brassica oleracea L.

1. Brassica oleracea L. – Листно зеле 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

2. Brassica oleracea L. – Цветно зеле (карфиол) 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

3. Brassica oleracea L. – Броколи 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

4. Brassica oleracea L. – Брюкселско зеле 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

5. Brassica oleracea L. – Савойско зеле 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

6. Brassica oleracea L. – Бяло главесто зеле 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

7. Brassica oleracea L. – Червено главесто зеле 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

8. Brassica oleracea L. – Алабаш 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

87. Brassica rapa L.

1. Brassica rapa L. – Китайско зеле 5000 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

2. Brassica rapa L. – Турнепс

100

20 само при заявена устойчивост

88. Capsicum annuum L. – Пипер 2500 бр.

10 2 само при заявена устойчивост

89. Cichorium endivia L. – Ендивия

1. Cichorium endivia L. – Къдраволистна ендивия 10 000 бр.

5 2 само при заявена устойчивост

2. Cichorium endivia L. – Обикновена ендивия 10 000 бр.

5 2 само при заявена устойчивост

90. Cichorium intybus L. – Цикория

1. Cichorium intybus L. – Цикория

5 2 само при заявена устойчивост

2. Cichorium intybus L. – Широколистна цикория или италианска цикория

5 2 само при заявена устойчивост

3. Cichorium intybus L. – Индустриална цикория

100

5 2 само при заявена устойчивост

91. Citrullus lanatus (Thunb.) Matsum. et Nakai – Дини 1000 бр.

150

40 само при заявена устойчивост

92. Cucumis melo L. – Пъпеши 2000 бр.

100

20 само при заявена устойчивост

93. Cucumis sativus L. – Краставици/ корнишони

– за размножаващи се със семена сортове 1500 бр. 600 бр. 100 бр. само при заявена устойчивост

– за вегетативно размножаващи се сортове 50 бр. растения

94. Cucurbita maxima Duchesnе – Тиква 1000 бр.

500

100 само при заявена устойчивост

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

95. Cucurbita moschata Duch. – Тиква мускатна* 1500 бр.

500

100 само при заявена устойчивост

96. Cucurbita pepo L. – Тиквички

200

50 10 само при заявена устойчивост

97. Cynara cardunculus L. – Артишок и кардун

– за размножаващи се със семена сортове 1500 бр.

100

20 само при заявена устойчивост

– за вегетативно размножаващи се сортове 60 растения

98. Daucus carota L. – Моркови

1. Daucus carota L. – Моркови 50 000 бр.

300

50 само при заявена устойчивост

2. Daucus carota L. – Фуражни моркови 50 000 бр.

300

50 само при заявена устойчивост

99. Foeniculum vulgare Miller – Резене 4000 бр.

300

50 само при заявена устойчивост

100. Hibiscus esculentus L. – Бамя*

200

40 само при заявена устойчивост

101. Lactuca sativa L. – Салата 15 000 бр.

2 2 само при заявена устойчивост

102. Lens culinaris Medic. – Леща*

1000

2000

400 само при заявена устойчивост

103. Pastinaca sativa L. – Пащърнак* 15 000 бр.

100

20 само при заявена устойчивост

104. Petroselinum crispum (Miller) Nyman ex A. W. Hill – Магданоз 30 000 бр.

25 5 само при заявена устойчивост

105. Phaseolus coccineus L. – Многоцветен фасул 6000 бр.

1000

200 само при заявена устойчивост

106. Phaseolus vulgaris L. – Фасул

1. Phaseolus vulgaris L. – Фасул пешак 15 000 бр.

4000

400 само при заявена устойчивост

2. Phaseolus vulgaris L. – Фасул вейков 15 000 бр.

1000

200 само при заявена устойчивост

107. Pisum sativum L. (partim) – Грах

1. Pisum sativum L. (partim) – Грах набръчкан 12 000 бр.

4000

300 само при заявена устойчивост

2. Pisum sativum L. (partim) – Грах кръглозърнест 12 000 бр.

4000

300 само при заявена устойчивост

3. Pisum sativum L. (partim) – Грах захарен 12 000 бр.

4000

300 само при заявена устойчивост

108. Rhaphanus sativus L.

1. Rhaphanus sativus L. – Репички 14 000 бр.

100

20 само при заявена устойчивост

2. Rhaphanus sativus L. – Ряпа 14 000 бр.

100

20 само при заявена устойчивост

109. Rheum rhabarbarum L. – Ревен 10 бр. растения 40 бр. растения

110. Satureja hortensis L. – Чубрица* 25 000 бр.

5 2 само при заявена устойчивост

Вид и количество посевен/посадъчен материал

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

РХС БСК нетретирани (g) третирани (g) нетретирани (g)

111. Scorzonera hispanica L. – Черен корен 15 000 бр.

5 2 само при заявена устойчивост

112. Solanum lycopersicum L. – Домати

– за размножаващи се със семена сортове 2500 бр.

5 2 само при заявена устойчивост

– за вегетативно размножаващи се сортове 25 бр. растения

113. Solanum melongena L. – Патладжан 2500 бр.

5 1 само при заявена устойчивост

114. Spinacia oleracea L. – Спанак 20 000 бр.

300

50 само при заявена устойчивост

115. Valerianella locusta (L.) Laterr. – Полска салата 20 000 бр.

2 2 само при заявена устойчивост

116. Vicia faba L. (partim) – Бакла 6000 бр.

4000

400 само при заявена устойчивост

117. Zea mays (partim)

1. Zea mays (partim) – Захарна царевица

1000

600

150 само при заявена устойчивост

2. Zea mays (partim) – Пуклива царевица

1000

600

150 само при заявена устойчивост

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

VII. Лоза

Вид и количество посевен/посадъчен материал

РХС БСК нетретирани (g) нетретирани (g)

118. Vitis L. – Лоза 5 бр. 32 бр.

VIII. Тютюн

119. Nicotiana tabacum L. – Тютюн

IX. Овощни родове и видове

120. Castanea sativa Mill. – Кестен 6 бр. 12 бр.

121. Citrus L. – Цитрусови 10 бр. едногодишни присадени дръвчета 10 бр.

122. Corylus avelana L. – Лешник (Леска) 4 бр. 12 бр.

123. Cydonia oblonga Mill. – Дюля 6 бр. 12 бр.

124. Ficus carica L. – Смокиня 6 бр. 12 бр.

125. Fortunella Swingle – Кумкуат 5 бр. 12 бр.

126. Fragaria L. – Ягода 40 бр. 80 бр.

127. Juglans regia L. – Обикновен орех 6 бр. 12 бр.

128. Malus Mill. – Ябълка 6 бр. 12 бр.

129. Olea europea L. – Маслина 6 бр. 12 бр.

130. Pistacia vera L. – Шам фъстък 6 бр. 12 бр.

131. Poncirus Raf. – Трилистен „лимон“ 10 бр. едногодишни дръвчета 12 бр.

132. Prunus amygdalus Batch. – Бадем 6 бр. 16 бр.

133. Prunus armeniaca L. – Кайсия 6 бр. 20 бр.

Групи култури, научно и обикновено име на таксона за видове растения

Вид и количество посевен/посадъчен материал

РХС БСК нетретирани (g) нетретирани (g) 134. Prunus avium (L.) L. – Череша 6 бр. 12 бр. 135. Prunus cerasus L. – Вишна 6 бр. 12 бр. 136. Prunus domestica L. – Слива 6 бр. 12 бр. 137. Prunus persica (L.) Batsch – Праскова 6 бр. 12 бр. 138. Prunus salicina Lindley – Върбовидна слива 6 бр. 12 бр. 139. Pyrus L. – Круша 6 бр. 12 бр.

140. Ribes nigrum L. – Черно френско грозде (Касис) 10 бр. 30 бр.

141. Ribes rubrum L. – Червено френско грозде 10 бр. 30 бр. 142. Ribes uva-crispa L. – Цариградско грозде 6 бр. 20 бр. 143. Rubus L. – Къпина 20 бр. 40 бр. 144. Rubus idaeus L. – Малина 20 бр. 40 бр. 145. Vaccinium L. – Боровинка 10 бр. 30 бр. “ Преходни и заключителни разпоредби

§ 28. За изпитванията на сортове от земеделски растителни видове и зеленчукови видове, започнали преди 1 септември 2019 г., съгласно чл. 3 на Директива за изпълнение (ЕС) 2019/114 могат да се прилагат съответно Директива 2003/90/ЕО и Директива 2003/91/ ЕО в техните варианти, приложими преди изменението им с Директива за изпълнение (ЕС) 2019/114.

§ 29. В Наредба № 3 от 2010 г. за търговия на овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове на пазара на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 20 от 2010 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 87 от 2018 г. и бр. 30 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 15, ал. 2 думите „31 декември 2010 г.“ се заменят с „31 декември 2020 г.“. 2. В допълнителните разпоредби в § 2 накрая се добавя „и се осигурява прилагането на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/120 на Комисията от 24 януари 2019 г. за изменение на Директива 2008/90/ЕО на Съвета във връзка с удължаването на срока на дерогацията по отношение на условията за вноса от трети страни на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове (ОВ, L 24 от 28 януари 2019 г.)“.

§ 30. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването є в „Държавен вестник“, като § 20, 21, 22, 23 и 28 се прилагат от 1 септември 2019 г.

Министър: Десислава Танева