Решение № 1455 от 31 януари 2018 г. по административно дело № 10020 от 2016 г.

РЕШЕНИЕ № 1455 от 31 януари 2018 г. по административно дело № 10020 от 2016 г.

Върховният административен съд на Република България – трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: председател: Жанета Петрова, членове: Светлана Борисова, Аглика Адамова, при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя Жанета Петрова по адм. дело № 10020/2016 г.

Живка Петрова Стоянова е оспорила разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 3 и 5, чл. 13, ал. 4, чл. 19, ал. 11, чл. 24, 25 и 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с Постановление № 343 от 17.12.2004 г на Министерския съвет (ДВ, бр. 115 от 30 декември 2004 г.). В жалбата се твърди, че оспорените разпоредби са неефективни, неотносими към индивидуалните потребности на хората с увреждания и формално съществуващи, както и че не позволяват в достатъчна степен да бъдат упражнени правата по Конвенцията за правата на хората с увреждания, предвидени в чл. 13 – „Достъп до правосъдие“, чл. 19 – „Независим живот и включване в общността“, чл. 20 – „Лична мобилност“, чл. 27 – „Работа и заетост“, чл. 28 – „Подходящ жизнен стандарт и социална закрила“. В уточнения към жалбата Живка Стоянова е посочила като допълнително основание за отмяна на разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 3 и 5, чл. 13, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания тяхното противоречие с чл. 13, ал. 1, т. 1, 2и3и чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, а за отмяната на чл. 24, 25 и 26 ППЗИХУ – противоречието им с разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и със Закона за защита от дискриминация. Направено е искане за отмяната на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт.

Министерският съвет на Република България е оспорил допустимостта и алтернативно основателността на подадената жалба.

Министърът на труда и социалната политика е поискал отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.

Върховният административен съд, като провери законосъобразността на оспорените подзаконови нормативни разпоредби, прие следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, чието правно положение се регулира от Закона за интеграцията на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане. В жалбата се обосновава засягане на права на жалбопоподателката, произтичащо от оспорените разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, с оглед на което следва да се приеме, че тя има правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК да поиска произнасянето на съда за съответствието на тези разпоредби с нормативни разпоредби от по-висок ранг.

Съдът намира за неоснователно възражението на Министерския съвет за недопустимост на жалбата поради наличието на влязло в сила решение за някои от оспорените разпоредби, което е пречка за повторното произнасяне на съда съгласно чл. 187, ал. 2 АПК. С решение от 10.07.2006 г. по адм. дело № 2426/2006 г. по описа на Върховния административен съд са били отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Оспорените от Живка Стоянова разпоредби на чл. 25 и 26 от правилника са приети с последващо изменение на подзаконовия нормативен акт (ДВ, бр. 1 от 5 януари 2007 г., в сила от 5.01.2007 г.), поради което няма формирана сила на присъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка за произнасянето на съда.

Обжалваните разпоредби са част от съдържанието на подзаконов нормативен акт, издаден за прилагането на Закона за интеграцията на хората с увреждания в неговата цялост. Те гласят следното:

„Чл. 12. (1) Председателят на комисията представя пред членовете є включените за разглеждане в дневния ред заявления-декларации и изготвените към тях социални доклади.

(2) Комисията установява: 1. потребностите и възможностите за рехабилитация;

2. възможностите за обучение; 3. възможностите за трудова заетост и професионална реализация;

4. потребностите от социални услуги; 5. възможностите за социално включване. Чл. 13. (1) По всяко постъпило заявлениедекларация в срок до края на месеца, следващ месеца на подаването, се изготвя социална оценка по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, която се подписва от всички присъстващи членове на комисията.

(2) Въз основа на социалната оценка може да се изготвя индивидуален план за интеграция на лицето, свързан с обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, според вида и степента на увреждане и заявените потребности в заявление-декларацията за изготвяне на социална оценка.

(3) При изготвянето на социалната оценка се взема предвид оценката, потвърдена от директора на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, по чл. 16, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(4) Комисията може да прави предложение до директора на дирекция „Социално подпомагане“ за:

1. отпускане на месечна добавка по чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания според вида и степента на увреждане и индивидуалните потребности на лицето с увреждане;

2. отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, според индивидуалните потребности на лицето с увреждане;

3. отпускане на финансова подкрепа по чл. 41а от Закона за интеграция на хората с увреждания според вида и степента на увреждане и индивидуалните потребности на лицето с увреждане.

Чл. 19. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава методика за финансиране на проекти по програмите, стимулиращи трудовата заетост и самостоятелната стопанска дейност на хората с увреждания, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа реда, специфичните условия за кандидатстване, критериите за оценяване и класиране на постъпилите проекти и механизма за финансиране.

(3) Хората с увреждания могат да кандидатстват за ползване на средства по ал. 1, ако отговарят на следните общи условия:

1. да не ползват преференции по чл. 49 от Закона за насърчаване на заетостта;

2. да нямат изискуеми публични задължения;

3. да не са получавали финансови средства от други законоустановени източници за същата цел.

(4) Обстоятелствата по ал. 3, т. 1 – 3 се доказват с писмена декларация.

(5) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед открива конкурсната процедура за кандидатстване с проекти и определя състава на комисията за оценка и класиране на постъпилите проекти.

(6) Допуснатите и недопуснатите за оценка проекти се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания в срок до 14 дни след изтичане на срока за кандидатстване.

(7) За всяко заседание на комисията по ал. 5 се изготвя протокол, който се подписва от председателя и членовете є.

(8) Комисията предлага за утвърждаване от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания класирането на допуснатите проекти.

(9) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед утвърждава окончателното класиране на допуснатите проекти.

(10) Заповедите по ал. 6 и 9 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

(11) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания сключва с лицата с класирани и одобрени за финансиране проекти договори, въз основа на които се отпускат финансовите средства.

Чл. 24. (1) Хората с трайни увреждания ползват правото на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида и степента на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност и въз основа на извършената социална оценка по реда на глава трета.

(2) База за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане.

Чл. 25. (1) Месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход. Чл. 26. (1) Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги е в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход.“

Съгласно чл. 76 АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е приет с постановление на Министерския съвет, който е компетентният административен орган.

Съгласно чл. 114 от Конституцията на Република България въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби (чл. 6, 1) ЗНА).

Оспорените разпоредби са приети в съответствие с правилата на чл. 26, ал. 2, чл. 27 и 28 от Закона за нормативните актове, действащи към момента на приемането им (ДВ, бр. 46 от 2007 г.), които предвиждат публикуването на проекта на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Проектите са съгласувани с органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или са задължени да го прилагат. Проектите заедно с доклад на министъра на труда и социалната политика, който е техен вносител, и мотивите към тях са внесени в Министерския съвет, който е приел съответните изменения на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания на свои заседания.

При анализ на оспорените разпоредби на чл. 12, ал. 2, т. 3 и 5, чл. 13, ал. 4 от правилника съдът не установи противоречие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, с разпоредбите на чл. 10 – 13 и чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и с чл. 6, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация.

Не се установява противоречие и между чл. 19, ал. 11 от правилника и норми от повисок ранг. Разпоредбата на чл. 19, ал. 11 е издадена в съответствие с чл. 31 ЗИХУ, според който изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Налице е съответствие и между разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и 5 ЗИХУ и чл. 24, ал. 1 ППЗИХУ.

Поради това оспорването на тези разпоредби на правилника е неоснователно и следва да се отхвърли.

Съдът намира, че има противоречие между разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и 3 ЗИХУ и разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и 26 от правилника. Разпоредбата на чл. 42, ал. 13 ЗИХУ делегира на компетентния орган правомощието да уреди на подзаконово ниво размера, условията и реда за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката за социална интеграция. Добавката представлява сбор от парични средства, предназначени за покриване на допълнителни разходи за: транспортни услуги; информационни и телекомуникационни услуги; обучение; балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; достъпна информация; наем на общинско жилище; диетично хранене и лекарствени продукти. Възприемането на гарантирания минимален доход като база за определяне на месечната добавка за социална интеграция не съответства на законовото предписание, според което критерий за размера на добавката за социална интеграция са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Добавката следва да допълва собствените доходи и да удовлетворява конкретните нужди на всяко лице такива, каквито са отразени в социалната оценка. Фиксирането в оспорените разпоредби на чл. 25 и 26 от правилника на размера на месечната добавка за транспортни услуги и месечната добавка за информационни услуги като процент от гарантирания минимален доход означава, че всяко лице с трайни увреждания има право не на диференциран, а на еднакъв размер на добавката за социална интеграция. Унифицирането на размера на добавката води до съществено ограничаване на възможностите за социална интеграция на хората с увреждания, които имат ниски доходи, и препятства пряко упражняването на гарантираните в Конвенцията за правата на хората с увреждания права и свободи, като: свободата на придвижване, правото на пълноценно включване в общността, личната мобилност и свободата на достъпа до информация, правото на образование, правото на достъп до рехабилитационни услуги и осигуряването на подходящ жизнен стандарт.

С оглед допуснатото от издателя на акта противоречие между подзаконовата уредба и норми от по-висок ранг следва да се отменят оспорените разпоредби на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ : Отменя по оспорването на Живка Петрова Стоянова разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с Постановление № 343 от 17.12.2004 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 115 от 30 декември 2004 г.). Отхвърля оспорването на Живка Петрова Стоянова на разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 3 и 5, чл. 13, ал. 4, чл. 19, ал. 11 и чл. 24, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с Постановление № 343 от 17.12.2004 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 115 от 30 декември 2004 г.).

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Решението в частта за отмяна на подзаконовия нормативен акт подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ след влизането му в сила.

Председател: Георги Чолаков