Решение № 6289 от 18 май 2017 г. по административно дело № 6560 от 2016 г.

РЕШЕНИЕ № 6289 от 18 май 2017 г. по административно дело № 6560 от 2016 г.

Върховният административен съд на Република България – седмо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: председател: Соня Янкулова, членове: Павлина Найденова, Весела Андонова, изслуша докладваното от председателя Соня Янкулова по адм. дело № 6560/2016.

Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по почин на съда.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че с диспозитива на постановеното Решение № 5937 от 12.05.2017 г. по административно дело № 6560/2016 г. на Върховния административен съд е обявил нищожността на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Видно от мотивите на решението, съдът ясно и недвусмислено е формирал воля за обявяване на нищожността на Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. е първата заповед, с която на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1

ЗМВР министърът на вътрешните работи определя размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тази заповед не е предмет на съдебен контрол. Предмет на съдебен контрол е Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която Заповед № 8121з- 791 от 28.10.2014 г. е изменена. Въпреки ясно изразената воля в мотивите на Решение № 5937 от 12.05.2017 г. за обявяване на нищожността на Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи в решението (диспозитива) съдът е посочил, че обявява нищожността на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението (диспозитива).

С оглед на това съдът следва да отстрани явната фактическа грешка, като промени диспозитива на Решение № 5937 и вместо „Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.“ следва да се чете „Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г.“.

Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ : Допуска поправка на Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд по административно дело № 6560/2016 г., като изразът „Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.“ да се чете „Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г.“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.

Председател: Георги Колев