Начало / Държавен вестник / бр. 24 от 21 март 2017 г. / Официален раздел

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Изменения към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. с измененията и допълненията

Обнародван:: ДВ, бр. 24 от 21 март 2017 г.
Страница:: 117
Рег. № в ДВ:: 1934

Материалът в сайта на „Държавен вестник“

Изменения към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от

1974

г. с измененията и допълненията (Приети с Резолюция MSC.365(93) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 22 май 2014 г. В сила за Република България от 1 януари 2016 г.)

Комитетът по морска безопасност, Припомняйки член 28 (б) на Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета, Припомняйки още член VIII (б) на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г., наричана по-долу „Конвенцията“, относно процедурите за изменение на Приложението към Конвенцията, с изключение на разпоредбите на глава I от него, След като разгледа на деветдесет и третата си сесия измененията към конвенцията, предложени и оповестени в съответствие с член VIII (б) (i) от нея, 1. Приема в съответствие с член VIII (б) (iv) от Конвенцията изменения към Конвенцията, текстът на които е даден в Приложението към настоящата резолюция; 2. Определя в съответствие с член VIII (б) (vi) (2) (бб) от Конвенцията, че измененията се считат за приети на 1 юли 2015 г., освен ако преди тази дата повече от една трета от Договарящите се правителства по Конвенцията или Договарящите се правителства, чиито обединен търговски флот съставлява не по-малко от 50 % от брутния тонаж на световния търговски флот, не са изразили своите възражения срещу поправките; 3. Приканва Договарящите се правителства да имат предвид, че в съответствие с член VIII (б) (vii) (2) на Конвенцията измененията влизат в сила на 1 януари 2016 г. с тяхното приемане в съответствие с параграф 2 по-горе; 4. Изисква Генералният секретар в съответствие с член VIII (б) (v) на Конвенцията да изпрати заверени копия на настоящата резолюция и текста на измененията, съдържащ се в Приложението, на всички Договарящи се правителства по Конвенцията; 5. Изисква още Генералният секретар да предаде копия на тази резолюция и нейното Приложение на Членовете на Организацията, които не са Договарящи се правителства по Конвенцията.

ПРИЛОЖЕНИЕ ГЛАВА ІІ-1 КОНСТРУКЦИЯ – УСТРОЙ -

СТВО , ДЕЛЕНЕНАОТСЕЦИ

ИУСТОЙЧИВОСТ , МАШИНИ

ИМЕХАНИЗМИИЕЛЕКТРИ -

ЧЕСКИУРЕДБИ ЧАСТ С

МАШИНИ И МЕХАНИЗМИ Правило 29 – Рулево устройство 1. В края на параграф 3.2 се добавя следният текст: „Когато не е възможно да се докаже съответствие с това изискване по време на ходови изпитания на кораба при максимално експлоатационно газене и движение напред със скорост, съответстваща на броя на максималните постоянни обороти на главния двигател и максималния проектен тангаж, кораби, независимо от датата на построяването им, могат да докажат съответствие с това изискване по един от следните начини:

1. по време на ходови изпитания корабът е на равен кил и перото на руля е изцяло потопено при движение напред със скорост, съответстваща на броя на максималните постоянни обороти на главния двигател и максималния проектен тангаж; или 2. когато не може да се постигне пълно потапяне на перото на руля по време на ходови изпитания на кораба, се изчислява подходяща скорост напред, като се използва площта на потопеното перо на руля в натовареното състояние, предложено за ходовите изпитания. Изчислената скорост напред трябва да води до прилагането на сила и предаването на въртящ момент на основното рулево устройство, които да са поне толкова големи, колкото ако изпитанията на кораба се извършваха при максимално експлоатационно газене и движение напред със скорост, съответстваща на броя на максималните постоянни обороти на главния двигател и максималния проектен тангаж; или

3. приложената сила и предаваният въртящ момент на руля в натоварено състояние при ходовите изпитания са предвидени и екстраполирани надеждно за условия на пълно натоварване. Скоростта на кораба трябва да съответства на броя на максималните постоянни обороти на главния двигател и максималния проектен тангаж на витлото.“ 2. Думата „и“ в края на параграф 4.2 се заличава и се добавя следният текст:

„Когато не е възможно да се докаже съответствие с това изискване по време на ходови изпитания на кораба при максимално експлоатационно газене и скорост на преден ход на кораба, съответстваща на броя на максималните постоянни обороти на главния двигател и максимална стъпка на винта или 7 възела, която стойност е по-голяма, кораби, независимо от датата на построяването им, включително тези, построени преди 1 януари 2009 г., могат да докажат съответствие с това изискване по един от следните методи:

1. по време на ходови изпитания корабът е на равен кил и перото на руля е изцяло потопено при скорост на преден ход на кораба, съответстваща на броя на максималните постоянни обороти на главния двигател и максималния проектен тангаж или 7 възела, която стойност е по-голяма; или 2. когато не може да се постигне пълно потапяне на перото на руля по време на ходови изпитания на кораба, се изчислява подходяща скорост напред, като се използва площта на потопеното перо на руля в натовареното състояние, предложено за ходовите изпитания. Изчислената скорост напред трябва да води до прилагането на сила и предаването на въртящ момент на спомагателното рулево устройство, които да са поне толкова големи, колкото, ако изпитанията на кораба се извършваха при максимално експлоатационно газене и движение напред с половината от скоростта, съответстваща на броя на максималните постоянни обороти на главния двигател и максималния проектен тангаж или 7 възела, която стойност е по-голяма; или 3. приложената сила и предаваният въртящ момент на руля в натоварено състояние при ходовите изпитания са предвидени и екстраполирани надеждно за условия на пълно натоварване; и.“

ГЛАВА ІІ-2

КОНСТРУКЦИЯ – ПРОТИВО -

ПОЖАРНАЗАЩИТА , ОТКРИВА -

НЕИГАСЕНЕНАПОЖАРИ ЧАСТ А

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Правило 1 – Приложно поле 3. Следните три нови параграфа се добавят след параграф 2.5:

„2.6 Кораби, превозващи моторни превозни средства, построени преди 1 януари 2016 г., включително тези, построени преди 1 юли 2012 г., трябва да спазват разпоредбите на параграф 2.2 от правило 20-1, прието с Резолюция MSC.365(93). 2.7 Танкери, построени преди 1 януари 2016 г., включително тези, построени преди 1 юли

2012

г., трябва да спазват разпоредбите на правило 16.3.3, с изключение на 16.3.3.3. 2.8 Правила 4.5.5.1.1 и 4.5.5.1.3 се отнасят за кораби, построени на или след 1 януари 2002 г., но преди 1 януари 2016 г., а правило 4.5.5.2.1 се отнася за всички кораби, построени преди 1 януари 2016 г.“ Правило 3 – Определения 4. Следните три нови параграфа се добавят след параграф 53:

„54. За целите на прилагането на правило 9.7, прието с Резолюция MSC.365(93), с поправките и измененията, противопожарна клапа е устройство, монтирано във вентилационен канал, което при нормални условия остава отворено, позволявайки приток на въздух в канала, а в случай на пожар се затваря, като по този начин спира притока на въздух и ограничава разпространението на огъня. Използването на горепосоченото определение може да е свързано със следните термини:

1. автоматична противопожарна клапа е противопожарна клапа, която се затваря сама при наличието на пожар; 2. ръчна противопожарна клапа е противопожарна клапа, която се отваря и затваря ръчно от членовете на екипажа; и 3. дистанционно задвижвана противопожарна клапа е противопожарна клапа, която се затваря от членовете на екипажа с помощта на дистанционно управление, намиращо се на разстояние от противопожарната клапа. 55. За целите на прилагането на правило 9.7, прието с Резолюция MSC.365(93), с поправките и измененията, противодимна клапа е устройство, монтирано във вентилационен канал, което при нормални условия остава отворено, позволявайки приток на въздух в канала, а в случай на пожар се затваря, като по този начин спира притока на въздух и ограничава разпространението на дима и горещите газове. Не се очаква противодимната клапа да допринася за непроницаемостта на стандартна огнеупорна разделителна повърхност, през която преминава вентилационният канал. Използването на горепосоченото определение може да е свързано със следните термини:

1. автоматична противодимна клапа е противодимна клапа, която се затваря сама при възникването на дим и горещи газове; 2. ръчна противодимна клапа е противодимна клапа, която се отваря и затваря ръчно от членовете на екипажа; и 3. дистанционно задвижвана противодимна клапа е противодимна клапа, която се затваря от членовете на екипажа с помощта на дистанционно управление, намиращо се на разстояние от противодимната клапа. 56. Кораб за превоз на моторни превозни средства е товарен кораб с многопалубни ро-ро помещения, проектиран за превоз на празни автомобили и камиони като товар.“

ЧАСТ В

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПОЖАРИ И

ЕКСПЛОЗИИ Правило 4 – Вероятност за възпламеняване 5. Параграф 5.5 се заменя със следния: „5.5 Системи за инертен газ 5.5.1 Приложение

5.5.1.1 На танкери с дедуейт 20 000 тона и поголям, построени на или след 1 юли 2002 г., но преди 1 януари 2016 г., защитата на товарните танкове трябва да се осигурява с помощта на стационарна система за инертен газ в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, приет с Резолюция MSC.98(73), като по изключение Администрацията може да разреши използване на други еквивалентни системи или уредби, описани в параграф 5.5.4. 5.5.1.2 На танкери с дедуейт 8000 тона и поголям, построени на или след 1 януари 2016 г., по време на превоз на товари, описани в правила 1.6.1 или 1.6.2, защитата на товарните танкове трябва да се осигурява с помощта на стационарна система за инертен газ в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, приет с Резолюция MSC.98(73), като по изключение Администрацията може да разреши използване на други еквивалентни системи или уредби, описани в параграф 5.5.4. 5.5.1.3 Танкерите, на които почистването на товарните танкове се осъществява посредством измиване на суровия нефт, трябва да бъдат оборудвани със система за инертен газ в съответствие с разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност и стационарни машини за измиване на танковете. Системите за инертен газ обаче, оборудвани на танкери, построени на или след 1 юли 2002 г., но преди 1 януари 2016 г., трябва да бъдат в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, приет с Резолюция MSC.98(73). 5.5.1.4 Танкерите, които трябва да бъдат оборудвани със система за инертен газ, трябва да отговарят на следните условия:

1. пространствата в двойния корпус трябва да бъдат оборудвани с подходящи съединения за подаване на инертен газ; 2. когато пространства в корпуса са свързани към стационарна система за разпределение на инертен газ, трябва да бъдат предвидени средства за предотвратяване на течове на въглеводородни газове от товарните танкове в пространства в двойния корпус чрез тази система; и 3. когато такива пространства не са постоянно свързани към стационарна система за разпределение на инертен газ, трябва да бъдат предвидени съответни средства, позволяващи тяхното свързване към магистралата на инертния газ. 5.5.2 Системи за инертен газ на танкери-химикаловози и газовози 5.5.2.1 Изискванията към системите за инертен газ, съдържащи се в Кодекса за системите за пожарна безопасност, могат да не се прилагат за танкери-химикаловози, построени преди 1 януари 2016 г., включително тези, построени преди 1 юли 2012 г., и всички газовози:

1. превозващи товари, посочени в правило 1.6.1, при условие че те отговарят на изискванията към системите за инертен газ на танкери-химикаловози, установени от Администрацията въз основа на ръководство, разработено от Организацията*; или

*Вж. Правилата относно системи за инертен газ на танкери-химикаловози, приети от Организацията с Резолюция А.567(14), и Corr.1.

2. превозващи възпламеними товари, различни от суров нефт или нефтопродукти като например товари, изброени в глави 17 и 18 на Международния кодекс за превоз на химикали в насипно състояние, при условие че вместимостта на танковете, използвани за техния превоз, не надвишава 3000 m3 и производителността на всяка от дюзите на машините за миене на танкове не надвишава 17,5 m3/h, а общата производителност на машините, използвани в даден товарен танк в който и да е момент от време, не надвишава 110 m3/h. 5.5.3 Общи изисквания към системите за инертен газ 5.5.3.1 Системата за инертен газ трябва да осигурява инертизация, продухване и дегазация на празни танкове и поддържане в товарните танкове на атмосфера с необходимото съдържание на кислород. 5.5.3.2 Танкерите, оборудвани със стационарна система за инертен газ, трябва да бъдат снабдени със затворена система за измерване на улидж. 5.5.4 Изисквания към еквивалентни системи 5.5.4.1 Имайки предвид устройството и оборудването на кораба, Администрацията може да разреши използване на други стационарни системи или уредби в съответствие с правило I/5 и параграф 5.5.4.3. 5.5.4.2 За танкери с дедуейт 8000 тона и поголям, но по-малък от 20 000 тона, построени на или след 1 януари 2016 г., във връзка със стационарните системи или уредби, упоменати в параграф 5.5.4.1, Администрацията може да разреши използване на други еквивалентни системи или уредби в съответствие с правило I/5 и параграф 5.5.4.3. 5.5.4.3 Еквивалентните системи или уредби трябва:

1. да осигуряват предотвратяване на опасно натрупване на взривоопасни смеси в неповредени товарни танкове по време на нормалната експлоатация на кораба при извършване на преход под баласт и по време на извършване на необходими операции в танковете; и 2. да имат конструкция, свеждаща до минимум опасността от възпламеняване вследствие на образуване на статично електричество от самата система.“

ЧАСТ С

ПОТИСКАНЕ НА ПОЖАРИ Правило 9 – Задържане разпространението на пожар 6. Параграф 7 се заменя със следния: „7. Вентилационни системи (Настоящият параграф се отнася за кораби, построени на или след 1 януари 2016 г.) 7.1 Общи положения 7.1.1 Вентилационните канали, включително тези с единични и двойни стени, трябва да са изработени от стомана или еквивалентен материал с изключение на късите гъвкави връзки, които не са по-дълги от 600 mm, които се използват за свързване на вентилаторите към вентилационните канали в помещения с климатични инсталации. Освен ако изрично е указано друго в параграф 7.1.6, всеки друг материал, използван при изграждането на вентилационни канали, включително изолацията, трябва също да бъде незапалим. Не е необходимо обаче по-късите канали, които обикновено не са по-дълги от 2 m и имат свободно напречно сечение* не по-голямо от 0,02 m2, да са изработени от стомана или еквивалентен материал, при условие че са изпълнени следните изисквания:

1. каналите се изработват от незапалим материал, който може да бъде покрит от вътрешната или външната страна с мембрани, ограничаващи разпространението на пламъка и във всички случаи с топлина на изгаряне**, по-малка от 45 MJ/m2 от повърхността им за използваната дебелина;

*Понятието свободно напречно сечение означава, дори в случая на предварително изолирани канали, площта, изчислена на базата на вътрешния диаметър на канала без изолацията. ** Вж. Препоръките, публикувани от Международната организация по стандартизация, в частност публикация ISO 1716:2002, Изпитвания за реакция на огън на строителни продукти – Определяне на топлината на изгаряне.

2. каналите се използват само в края на вентилационната система; и 3. каналите не трябва да са разположени на разстояние, по-малко от 600 mm, измерено по тяхното протежение, от отвор в преграда клас „А“ или клас „В“, включително при непрекъснати тавани клас „В“. 7.1.2 Следните елементи подлежат на изпитване съгласно Кодекса с процедури за противопожарно изпитване:

1. противопожарните клапи, включително съответните им устройства за управление. Такова изпитване обаче не се изисква за противопожарни клапи, които се намират в долния край на канала в изходящи вентилационни канали на камбузите, които трябва да бъдат от стомана и трябва да могат да спират въздушния приток в канала; и 2. каналите, преминаващи през прегради клас „А“. Такова изпитване обаче не се изисква, когато към вентилационните канали директно са свързани стоманени ръкави посредством нитови или винтови фланци или чрез заварка.

7.1.3 Противопожарните клапи трябва да са леснодостъпни. В случай че са разположени зад тавани или облицовки, тези тавани или облицовки се оборудват с отвор за извършване на проверки, на който е маркиран идентификационният номер на съответната противопожарна клапа. Идентификационният номер на противопожарната клапа се маркира и на всяко дистанционно устройство.

7.1.4 Вентилационните канали трябва да са снабдени с отвори за проверка и почистване. Отворите се разполагат в близост до противопожарни клапи. 7.1.5 Входните и изходните отвори на вентилационните системи трябва да могат да се затварят от външната страна на помещенията, в които осигуряват вентилация. Затварящите механизми трябва да са лесно достъпни, да имат ясна и трайна маркировка, която да указва и работното положение на механизма за затваряне. 7.1.6 Не се допуска наличието на запалими уплътнения във фланцови връзки на вентилационни канали на разстояние, по-малко от 600 mm, от отвори в преграда клас „А“ или клас „В“, и в канали, чиято конструкция се изисква да бъде от клас „А“. 7.1.7 Не се допуска наличието на вентилационни отвори или канали за стабилизиране на въздуха между две вътрешни пространства освен в случаите, разрешени съгласно параграфи 4.1.2.1 и 4.2.3. 7.2 Разположение на каналите 7.2.1 Вентилационните системи за машинни помещения категория „А“, помещения за автомобили, ро-ро помещения, камбузи, помещения специална категория и товарните помещения обикновено са отделени едно от друго и от вентилационните системи, обслужващи други помещения, с изключение на това, че вентилационните системи на камбузи на товарни кораби с бруто тонаж, по-малък от 4000 тона, и на пътнически кораби, превозващи не повече от 36 пътници, не е необходимо да бъдат напълно отделени от другите вентилационни системи, а могат да се обслужват от отделни канали от вентилационното съоръжение, обслужващо друго помещение. Във всички случаи на вентилационните канали в камбузи се монтира автоматична противопожарна клапа в близост до вентилационното съоръжение. 7.2.2 Вентилационните канали за машинни помещения категория „А“, помещения за автомобили, ро-ро помещения, камбузи или помещения специална категория не трябва да преминават през жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление, освен ако не отговарят на изискванията на параграф 7.2.4. 7.2.3 Вентилационните канали за жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление не трябва да преминават през машинни помещения категория „А“, помещения за автомобили, ро-ро помещения, камбузи или помещения специална категория, освен ако не отговарят на изискванията на параграф 7.2.4. 7.2.4 Съгласно изискванията на параграфи 7.2.2 и 7.2.3 каналите трябва да бъдат или: 1. изработени от стомана с дебелина най-малко 3 mm за каналите със свободно напречно сечение, по-малко от 0,075 m2, най-малко 4 mm за каналите със свободно напречно сечение между 0,075 m2 и 0,45 m2, и най-малко 5 mm за каналите със свободно напречно сечение, по-голямо от 0,45 m2; 2. каналите са с подходящи подпори и закрепване; 3. каналите са снабдени с автоматични противопожарни клапи в близост до преградите, през които преминават; и 4. каналите са с изолация клас „А-60“ от страната на помещенията, които обслужват, до точка на разстояние наймалко 5 m след всяка противопожарна клапа; или 1. каналите са изработени от стомана в съответствие с изискванията на параграфи 7.2.4.1.1 и 7.2.4.1.2; и 2. каналите са с изолация клас „А-60“ във всички помещения, през които преминават, с изключение на случаите, когато преминават през помещения от категории (9) или (10), определени в параграф 2.2.3.2.2. 7.2.5 За целите на параграфи 7.2.4.1.4 и 7.2.4.2.2 каналите се изолират по цялата външна повърхност по тяхното сечение. Канали, които са външни, но са в близост до определено пространство и имат една или повече общи повърхности с него, се считат за преминаващи през определеното пространство и се изолират по повърхността, която е обща с пространството, на разстояние 450 mm от канала*.

*Схеми на тези разположения се съдържат в Единните тълкувания в глава II-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) (MSC.1/Circ.1276).

7.2.6 Когато е необходимо вентилационният канал да преминава през прегради на главна вертикална зона, непосредствено до преградата се монтира автоматична противопожарна клапа. Тя трябва да може да се затваря и ръчно от всяка страна на преградата. Мястото, от което се управлява клапата, трябва да е леснодостъпно и да е обозначено ясно и забележимо. Каналът между преградата и клапата се изработва от стомана в съответствие с параграфи 7.2.4.1.1 и 7.2.4.1.2 и се изолира поне до същата степен на противопожарна цялост като тази на преградата, през която преминава. Клапата се оборудва поне от едната страна на преградата с индикаторно устройство, което ясно указва работното є положение. 7.3 Детайли относно противопожарните клапи и преминаването на тръби 7.3.1 Тръбите, преминаващи през прегради клас „А“, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. когато канал с тънко галванично покритие и свободно напречно сечение, равно на или по-малко от 0,02 m2, преминава през прегради клас „А“, отворът му се облицова с ръкави от стоманена ламарина с дебелина най-малко 3 mm и дължина най-малко 200 mm, за предпочитане разделени на две части от по 100 mm от всяка страна на преградата или в случая на палуби, изцяло лежащи върху долната част на палубата, през която преминават; 2. когато вентилационни канали със свободно напречно сечение, по-голямо от 0,02 m2, но не по-голямо от 0,075 m2, преминават през прегради клас „А“, отворите им се облицоват с ръкави от стоманена ламарина. Каналите и ръкавите трябва да са с дебелина най-малко 3 mm и дължина поне 900 mm. При преминаването през вертикални прегради е препоръчително тази дължина да бъде разделена на по 450 mm от всяка страна на вертикалната преграда. Тези канали или ръкавите, които ги обхващат, трябва да са с противопожарна изолация. Изолацията трябва да е най-малко със същата пожароустойчивост като тази на преградата, през която преминава каналът; и 3. всички канали със свободно напречно сечение, по-голямо от 0,075 m2, които преминават през прегради клас „А“, се оборудват с автоматични противопожарни клапи. Всяка противопожарна клапа се монтира в близост до преградата, през която преминава канал, като каналът между клапата и преградата, през която преминава, сe изработва от стомана в съответствие с параграфи 7.2.4.2.1 и 7.2.4.2.2. Противопожарните клапи действат автоматично, но трябва също така да могат да се затварят и ръчно от двете страни на преградата. Клапите се оборудват с индикатор, който ясно да показва работното положение на клапата. Противопожарни клапи не се изискват обаче, когато каналите преминават през помещения, заобиколени от прегради клас „А“, без да обслужват тези помещения, при условие че каналите са със същата пожароустойчивост като преградите, през които преминават. Канал със свободно напречно сечение, по-голямо от 0,075 m2, не може да се разделя на по-малки канали при преминаването през прегради клас „А“, които след това преминаване да се съединят с продължението на първоначалния канал с цел да се избегне монтирането на клапата, изисквана съгласно настоящата разпоредба. 7.3.2 Вентилационни канали със свободно напречно сечение, по-голямо от 0,02 m 2, преминаващи през прегради клас „В“, се облицоват с ръкави от стоманена ламарина с дължина 900 mm, разделена на две части от по 450 mm от всяка страна на преградата, освен ако каналът не е от стомана в частта на тази дължина. 7.3.3 Трябва да е възможно ръчното управление на всички противопожарни клапи. Клапите трябва да са оборудвани с механично устройство за пряко задействане или алтернативно с електрическо, хидравлично или пневматично управление за затваряне. Трябва да е възможно управлението на всички клапи и от двете страни на преградата. Автоматичните противопожарни клапи, включително тези, които могат да бъдат управлявани дистанционно, трябва да са оборудвани с безотказен механизъм, който да затвори клапата при пожар, дори в случай на прекъсване на електрическото захранване или намаляване на хидравличното или пневматичното налягане. Трябва да е възможно дистанционно управляемите противопожарни клапи да бъдат ръчно отваряни на място отново. 7.4 Вентилационни системи за пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътници 7.4.1 В допълнение към изискванията от параграфи 7.1, 7.2 и 7.3 вентилационните системи на пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътници, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 7.4.2 Обикновено вентилаторите са разположени така, че каналите, достигащи различните помещения, да останат в главната вертикална зона. 7.4.3 Стълбищните клетки трябва да се вентилират и да се обслужват от отделна вентилационна система (за отвеждане на въздуха от тях и подаване на свеж въздух), която не обслужва никое друго пространство. 7.4.4 Канали независимо от тяхното сечение, обслужващи повече от едно междупалубно жилищно помещение, сервизно помещение или пункт за управление, се оборудват в близост до преминаването им през всяка палуба към такива помещения с автоматична противодимна клапа, която също така трябва да може да бъде затваряна ръчно от защитената палуба над клапана. Когато един вентилатор обслужва повече от едно междупалубно пространство чрез отделни канали в главна вертикална зона, като всеки от тях е предназначен за отделно междупалубно пространство, всеки канал трябва да е снабден с ръчно управляема противодимна клапа, монтирана в близост до вентилатора. 7.4.5 Вертикалните канали при необходимост се изолират съгласно изискванията в таблици 9.1 и 9.2. Каналите се изолират съгласно изискванията за палубите между пространството, което обслужват, и съответното пространство според случая. 7.5 Изходящи вентилационни канали от камбузи 7.5.1 Изисквания за пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътници 7.5.1.1 В допълнение към изискванията от параграфи 7.1, 7.2 и 7.3 изходящите вентилационни канали от камбузите се изграждат в съответствие с параграфи 7.2.4.2.1 и 7.2.4.2.2 и се изолират до стандартен клас „А-60“ във всички жилищни помещения, сервизни помещения или пунктове за управление, през които преминават. Освен това те се оборудват със:

1. уловител на мазнини, който лесно се снема за почистване, освен ако не е предвидена друга система за почистване на мазнини;

2. противопожарна клапа, разположена в долната част на канала, при връзката между канала и абсорбатора в камбуза, която се управлява дистанционно и автоматично, и в допълнение, дистанционно управляема противопожарна клапа, разположена в горния край на канала в близост до неговия изход; 3. стационарни средства за гасене на пожар вътре във вентилационния канал*; 4. средства за дистанционно спиране на изпускателните и нагнетателните вентилатори, за управление на противопожарните клапи, упоменати в параграф 7.5.1.1.2, и за управление на пожарогасителната система, които се разполагат в близост до входа на камбуза. Когато е инсталирана многоканална система, се осигуряват средства за дистанционно управление, разположени на същото място, за затваряне на всички разклонения, излизащи в същия главен канал, преди вкарването на пожарогасително средство в системата; и 5. подходящо разположени отвори за проверка и почистване, включително един, разположен в близост до изпускателния вентилатор, и един, монтиран в долния край, където се натрупват мазнини. 7.5.1.2 Изходящите вентилационни канали от готварско оборудване, инсталирано на открити палуби, трябва да отговарят на изискванията на параграф 7.5.1.1, според случая, когато преминават през жилищни помещения или помещения, в които се намират запалими материали. 7.5.2 Изисквания за товарни и пътнически кораби, превозващи не повече от 36 пътници Когато изходящите канали от камбузи преминават през жилищни помещения или помещения, в които се намират запалими материали, те се изграждат в съответствие с параграфи 7.2.4.1.1 и 7.2.4.1.2. Всеки изходящ канал се оборудва със следното:

1. уловител на мазнини, който лесно се снема за почистване; 2. противопожарна клапа, разположена в долната част на канала, при връзката между канала и абсорбатора в камбуза, която се управлява дистанционно и автоматично, и в допълнение, дистанционно управляема противопожарна клапа, разположена в горния край на канала в близост до неговия изход; 3. средства за спиране на изпускателните и захранващите вентилатори, които се задействат от кухнята; и 4. стационарни средства за гасене на пожар вътре във вентилационния канал*.

* Вж. Препоръките, публикувани от Международната организация по стандартизация, в частност публикация ISO 15371:2009, Кораби и морски технологии – пожарогасителни системи, предназначени за защита на фритюрниците и уредите за варене и печене в камбузите.

7.6 Вентилационни помещения, обслужващи машинни отделения категория „А“, в които има двигатели с вътрешно горене 7.6.1 Когато вентилационно помещение обслужва само такова съседно машинно отделение и не е отделено от него чрез противопожарна преграда, механизмите за затваряне на вентилационния канал или каналите, обслужващи машинното отделение, се разполагат извън вентилационното помещение и машинното отделение. 7.6.2 Когато вентилационно помещение обслужва такова машинно отделение, както и други помещения, и е отделено от машинното отделение чрез преграда клас „A-0“, включително отворите, механизмите за затваряне на вентилационния канал или каналите за машинното отделение могат да бъдат разположени във вентилационното помещение. 7.7 Вентилационни системи за перални помещения на пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътници Изходящите вентилационни канали от пералните и сушилните помещения от категория 13, определени в параграф 2.2.3.2.2, се оборудват със:

1. филтри, които лесно се снемат за почистване; 2. противопожарна клапа, разположена в долния край на канала, която се управлява автоматично и дистанционно; 3. механизми за дистанционно управление за спиране на изпускателните и захранващите вентилатори от самото помещение и задействане на противопожарната клапа, посочена в параграф 7.7.2; и 4. подходящо разположени отвори за проверка и почистване.“

Правило 10 – Гасене на пожари 7. Параграф 1 се заменя със следния: „1. Цел 1.1 Целта на настоящото правило е ограничаването и бързото потушаване на пожари на мястото на възникване, с изключение на правило 1.2. За целта се изпълняват следните функционални изисквания:

1. инсталират се стационарни пожарогасителни системи, като се обръща специално внимание на потенциала за разрастване на пожара в защитените места; и 2. осигуряват се пожарогасителни средства, които се поддържат в постоянна готовност. 1.2 За отворените контейнерни хамбари* и местата за подреждане на контейнери на палубата на кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., се осигуряват противопожарни средства с цел ограничаване на пожара в помещението или района на възникването му и охлаждане на съседните пространства, за да се предотврати разпространението на огъня и съответни повреди на конструкцията.“

* За определението на това понятие вж. Практическо ръководство за контейнерни кораби с отворени хамбари (MSC/Circ.608/Rev.1).

8. В параграф 2.1.3 думите „различни от тези, включени в параграф 7.3.2,“ се добавят между думите „товарни кораби“ и „диаметърът“. 9. В параграф 2.2.4.1.2 думите „различни от тези, включени в параграф 7.3.2,“ се добавят между думите „товарни кораби“ и „необходимо“. 10. Следният нов параграф се добавя след параграф 7.2:

„7.3 Противопожарно оборудване на кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., проектирани за превоз на контейнери на или над откритата палуба. 7.3.1 В допълнение към оборудването и средствата, изисквани от параграфи 1 и 2, корабите трябва да бъдат оборудвани с най-малко един пробивен водоструйник (тип „копие“). 7.3.1.1 Пробивният водоструйник (тип „копие“) се състои от тръба с остър накрайник, който може да пробие стената на контейнер и да впръска водна струя в затворено пространство (контейнер и т.н.), когато е свързан към пожарната магистрала. 7.3.2 Кораби, проектирани за превоз на пет или повече реда контейнери на или над откритата палуба, са снабдени в допълнение към изискванията на параграф 7.3.1 с подвижни лафетни струйници (монитори)**, както следва:

** Вж. Насоките за устройството, оперативните характеристики, изпитването и одобрението на подвижни лафетни струйници (монитори), използвани за защита от пожар на палубните пространства на кораби, проектирани и построени за превоз на пет или повече реда от контейнери на или над откритата палуба (MSC.1/Circ.1472).

1. кораби с максимална широчина, помалка от 30 m: най-малко два подвижни лафетни струйника; или 2. кораби с максимална широчина 30 m или по-голяма: най-малко четири подвижни лафетни струйника. 7.3.2.1 Лафетните струйници, всички необходими пожарни шлангове, пожарна арматура и фитинги се поддържат готови за употреба на места извън товарните помещения, за да бъдат леснодостъпни в случай на пожар в товарните отсеци. 7.3.2.2 Трябва да се осигури достатъчен брой пожарни хидранти, така че:

1. всички налични подвижни лафетни струйници да могат да работят едновременно, за да се получат ефективни водни бариери пред и зад всеки бей от контейнери; 2. двете струи вода, изисквани от параграф 2.1.5.1, могат да се получат при налягането съгласно изискванията на параграф 2.1.6; и 3. всеки от необходимите подвижни лафетни струйници да бъде свързан с отделен пожарен хидрант при нужното налягане, което да осигури струя до най-горния ред контейнери, подредени на палубата.

7.3.2.3 Подвижните лафетни струйници могат да бъдат свързани към пожарната магистрала, при условие че диаметърът на пожарната магистрала е достатъчен за ефективното разпределение на максимално изисквания дебит от двата струйника, функциониращи едновременно, и двете струи вода от пожарните шлангове при необходимото налягане. При превоз на опасни товари дебитът на пожарните помпи и диаметърът на пожарната магистрала трябва също да отговарят на изискванията на правило 19.3.1.5, доколкото са приложими за палубните товарни пространства. 7.3.2.4 Оперативните характеристики на всеки подвижен лафетен струйник се изпитват по време на първоначалния преглед на борда на кораба, за да се провери съответствието им на изискванията на Администрацията. Изпитването гарантира, че:

1. подвижният лафетен струйник може безпроблемно да се монтира към корабната конструкция и да функционира безопасно и ефективно; и 2. струята на подвижния лафетен струйник достига до най-горния ред контейнери, като всички необходими струйници и водните струи от шланговете се използват едновременно.“

ЧАСТ D

ЕВАКУАЦИЯ Правило 13 – Пътища за евакуация 11. Следните два нови параграфа се добавят след параграф 4.1.4: „4.1.5 Наклонени трапове и стълбища На кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., всички наклонени трапове/стълбища, оборудвани в съответствие с параграф 4.1.1, в машинните помещения, представляващи част от или осигуряващи достъп до пътища за евакуация, но разположени извън защитено ограждение, са изработени от стомана. От долната си страна такива трапове/стълбища са изолирани от топлината или пламъците със стоманена обшивка с цел предпазване на преминаващия по тях екипаж по време на евакуация. 4.1.6 Евакуация от основни работни места в машинните помещения На кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., се осигуряват два пътя за евакуация от основни работни места в машинното помещение. Поне един от тях трябва да бъде изцяло обезопасен срещу пожар, осигуряващ достъп до безопасно място извън машинното помещение.“ 12. Следните три нови параграфа се добавят след параграф 4.2.3: „4.2.4 Наклонени трапове и стълбища На кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., всички наклонени трапове/стълбища, оборудвани в съответствие с параграф 4.1.1, в машинните помещения, представляващи част от или осигуряващи достъп до пътища за евакуация, но разположени извън защитено ограждение, са изработени от стомана. От долната си страна такива трапове/стълбища са изолирани от топлината или пламъците със стоманена обшивка с цел предпазване на преминаващия по тях екипаж по време на евакуация. 4.2.5 Евакуация от машинни контролни зали в машинните помещения категория „А“ На кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., се осигуряват два пътя за евакуация от основни работни места в машинното помещение. Поне един от тях трябва да бъде изцяло обезопасен срещу пожар, осигуряващ достъп до безопасно място извън машинното помещение. 4.2.6 Евакуация от основни работни места в машинните помещения категория „А“ На кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., се осигуряват два пътя за евакуация от основни работни места в машинното помещение. Поне един от тях трябва да бъде изцяло обезопасен срещу пожар, осигуряващ достъп до безопасно място извън машинното помещение.“

ЧАСТ Е

ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ

Правило 16 – Операции 13. Следният нов параграф се добавя след параграф 3.2: „3.3 Операции със системите с инертен газ 3.3.1 Системата с инертен газ на танкери съгласно изискванията на правило 4.5.5.1 трябва да се използва с цел поддържане на незапалима атмосфера в товарните танкове, освен когато се налага дегазиране на тези танкове. 3.3.2 Независимо от изискванията на горния параграф използването на инертен газ на борда на химикаловози може да се осъществи след натоварване на товарния танк, но преди започване на разтоварването и ще продължи да се използва до момента, когато товарният танк е продухан от всички запалими пари преди дегазирането. Съгласно това правило само азотът е приемлив като инертен газ. 3.3.3 Независимо от изискванията на параграф 1.2.2.2 разпоредбите на настоящия параграф се прилагат само за танкери, построени на или след 1 януари 2016 г. Ако съдържанието на кислород в инертния газ надвишава по обем 5 %, трябва да се предприемат незабавни действия за подобряване на качеството на инертния газ. В случай че не се подобри качеството на инертния газ, всички операции в товарните танкове, до които се подава инертен газ, се прекратяват, така че да се избегне навлизането на въздух в товарните танкове; газ регулира- щият вентил, ако има такъв, трябва да бъде затворен и некачественият газ да се изпусне в атмосферата. 3.3.4 В случай че системата с инертен газ не е в състояние да отговори на изискването на параграф 16.3.3.1 и е преценено, че не е възможно да се извърши ремонт, разтоварването от танковете и почистването на тези товарни танкове, изискващи подаване на инертен газ, се възобновява само при условие че се изпълняват съответните процедури при аварийни ситуации, като се вземат предвид насоките, разработени от Организацията*.

*Вж. Разясненията на изискванията към системите с инертен газ съгласно Конвенцията (MSC/Circ.485) и Ревизираните насоки за системите с инертен газ (MSC/Circ.353) с поправките и измененията от MSC/Circ.387.“

ЧАСТ Е

СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ Правило 20 – Защита на помещения за моторни превозни средства, помещения специална категория и ро-ро помещения 14. В параграф 3.1.4.2 думите „9.7.2.1.1 и 9.7.2.1.2“ се заменят с „9.7.2.4.1.1 и 9.7.2.4.1.2“. 15. Следното ново правило 20-1 се добавя след правило 20: „Правило 20-1 – Изисквания към кораби, превозващи като товар моторни превозни средства със сгъстен водород или природен газ в резервоарите им, използван за тяхното задвижване 1. Цел Целта на настоящото правило е да осигури допълнителни мерки за безопасност във връзка с целите за пожарна безопасност на настоящата глава за кораби с помещения за моторни превозни средства и ро-ро помещения, превозващи като товар моторни превозни средства със сгъстен водород или природен газ в резервоарите им, използван за тяхното задвижване. 2. Приложение 2.1 В допълнение към спазването на изискванията на правило 20 в зависимост от случая помещенията за моторни превозни средства на кораби, построени на или след 1 януари 2016 г., превозващи като товар моторни превозни средства със сгъстен водород или сгъстен природен газ в резервоарите им, използван за тяхното задвижване, трябва да отговарят на изискванията в параграфи 3 и 5 от настоящото правило. 2.2 В допълнение към спазването на изискванията на правило 20 в зависимост от случая корабите за превоз на моторни превозни средства, построени преди 1 януари 2016 г., включително тези, построени преди 1 юли 2012 г.*, трябва да отговарят на изискванията в параграф 5 от настоящото правило.

*Вж. Препоръките относно мерките за безопасност за кораби, превозващи като товар моторни превозни средства със сгъстен водород или природен газ в резервоарите им, използван за тяхното задвижване (MSC.1/Circ.1471).

3. Изисквания към пространствата, предназначени за превоз като товар на моторни превозни средства със сгъстен природен газ в резервоарите им, използван за тяхното задвижване 3.1 Електрическо оборудване и кабели Електрическото оборудване и кабелите трябва да бъдат от сертифициран безопасен тип, подходящ за използване в среда от експлозивни смеси от метан и въздух**.

**Вж. Препоръките на Международната електротехническа комисия, в частност публикация IEC 60079.

3.2 Вентилационни системи 3.2.1 Електрическото оборудване и кабелите, инсталирани във вентилационни канали, трябва да бъдат от сертифициран безопасен тип, подходящ за използване в среда от експлозивни смеси от метан и въздух. 3.2.2 Вентилаторите трябва да бъдат такива, че да предотвратяват възможността от възпламеняване на смеси от метан и въздух. На входните и изходните отвори на вентилационните канали трябва да бъдат монтирани подходящи предпазни метални мрежи. 3.3 Други източници на възпламеняване Не се разрешава друго оборудване, което може да представлява източник на възпламеняване на смеси от метан и въздух. 4. Изисквания към пространствата, предназначени за превоз като товар на моторни превозни средства със сгъстен водород в резервоарите им, използван за тяхното задвижване 4.1 Електрическо оборудване и кабели Електрическото оборудване и кабелите трябва да бъдат от сертифициран безопасен тип, подходящ за използване в среда от експлозивни смеси от водород и въздух*.

*Вж. Препоръките на Международната електротехническа комисия, в частност публикация IEC 60079.

4.2 Вентилационни системи 4.2.1 Електрическото оборудване и кабелите, инсталирани във вентилационни канали, трябва да бъдат от сертифициран безопасен тип, подходящ за използване в среда от експлозивни смеси от водород и въздух, а изходът на тези канали трябва да се намира на безопасно място по отношение на други възможни източници на възпламеняване. 4.2.2 Вентилаторите трябва да бъдат такива, че да предотвратяват възможността от възпламеняване на смеси от водород и въздух. На входните и изходните отвори на вентилационните канали трябва да бъдат монтирани подходящи предпазни метални мрежи. 4.3 Други източници на възпламеняване Не се разрешава друго оборудване, което може да представлява източник на възпламеняване на смеси от водород и въздух.

5. Откриване на газ Когато кораб за моторни превозни средства превозва като товар едно или повече моторни превозни средства със сгъстен водород или сгъстен природен газ в резервоарите им, използван за тяхното задвижване, той трябва да бъде снабден с най-малко два преносими газдетектора. Детекторите трябва да бъдат подходящи за откриване на газово гориво и да бъдат от сертифициран безопасен тип, подходящ за използване в среда от експлозивни газови смеси и въздух.“

1910

СТАНДАРТ за работа със защитни покрития на специализираните баластни танкове за морска вода на всички видове кораби и на двойна бордова обшивка на товарните помещения на бълкерите (Приет с Резолюция MSC.215(82) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 8 декември 2006 г. В сила за Република България от 1 юли 2008 г.)

Комитетът по морска безопасност, Припомняйки член 28(b) от Конвенцията за Международната морска организация, отнасяща се до функциите на Комитета,

Припомняйки още измененията към Правила II-1/3-2 и XII/6 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот (SOLAS) от 1974 г., редактирана (по-долу споменавана като „Конвенцията“), приета с Резолюция MSC.216(82), отнасяща се до защитните покрития на специализираните баластни танкове и помещенията с двойна бордова обшивка,

Приемайки по-горе споменатото Правило II-1/3-2, предвижда защитните покрития, вече упоменати, да отговарят на изискванията на Стандарта за работа със защитни покрития на специализираните баластни танкове и помещенията с двойна бордова обшивка на бълкерите (по-долу споменаван като „Стандарт за работа със защитни покрития“);

Приемайки, че Стандартът за работа със защитни покрития, споменат по-горе, не е предназначен да възпрепятства развитието на нови и новонавлизащи технологии, които осигуряват алтернативни системи,

И обсъждайки текста на предложения Стандарт за работа със защитни покрития на осемдесет и втората сесия,

• Приема Стандарт за работа със защитни покрития на специализираните баластни танкове и помещенията с двойна бордова обшивка на бълкерите, текстът на който е изложен в Приложението на настоящата резолюция;

• Приканва Договарящите се правителства по Конвенцията да имат предвид, че Стандартът за работа със защитни покрития на специализираните баластни танкове и помещенията с двойна бордова обшивка ще влезе в сила от 1 юли 2008 г. с влизането в сила на поправките към Правила II-1/3-2 и XII/6 на Конвенцията;

• Изисква Главният секретар да разпространи копия, верни с оригинала, на тази резолюция, както и текста на Стандарта за работа със защитни покрития, който се съдържа в Приложението, до всички Договарящи се правителства по Конвенцията;

• Изисква още Главният секретар да предаде копия от тази резолюция и от Приложението на всички членове на Организацията, които не са Договарящи се правителства по Конвенцията;

• Приканва Правителствата да насърчават развитието на нови технологии с цел осигуряване на алтернативни системи и да дават съвети на Организацията за постигане на всякакви положителни резултати.

ПРИЛОЖЕНИЕ

1 ЦЕЛ Този Стандарт осигурява техническите изисквания за защитните покрития на специализираните баластни танкове на всички видове кораби не по-малки от 500 бруто тона и помещенията с двойна бордова обшивка на бълкери с дължина 150 метра и повече1, чиито договори за строеж са подписани, киловете са положени или които са доставени на или след датите, уточнени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот (SOLAS) от 1974 г., Правило II- 1/3-2, както е прието с Резолюция MSC.216(82). 2 ОПРЕДЕЛЕНИЯ За целта на този Стандарт се използват следните определения:

2.1 Баластни танкове са тези танкове, които са дефинирани в Указанията за избор, прилагане и поддръжка на антикорозионни системи за специализираните баластни танкове за морска вода (Резолюция A.798(19) и в Указанията към Програмата за засилен контрол по време на инспекцията на бълкери и нефтени танкери (Резолюция A.744(18), както е изменена).

2.2 Точка на оросяване е температурата, при която въздухът се насища с влага.

2.3 ДСП е дебелина на сухото покритие. 2.4 Прах е свободна частица материя върху повърхността за боядисване вследствие на почистване или друг подготвителен процес на повърхността или вследствие на влиянието на околната среда.

2.5 Шлифоване на ръбове е обработка на ръбовете преди повторна подготовка на повърхността.

2.6 „ДОБРО“ състояние е състояние, при което има малки петна от ръжда, както е определено в A.744(18).

1 Този Стандарт се прилага само за специализираните баластни танкове за морска вода на всички видове кораби и двойната бордова обшивка на товарните помещения на бълкерите, конструирани от стомана.

2.7 Твърдо покритие е покритието, което химически се променя по време на процеса на втвърдяване, или непроменящо се покритие, съхнещо на въздух, което може да се използва с цел поддръжка. То може да бъде както неорганично, така и органично.

2.8 НДСФ е номинална дебелина на сухия филм. Използването на 90/10 означава, че 90 % от всички измервания на дебелината трябва да са повече от или равни на НДСФ и никое от останалите 10 % от измерванията не трябва да бъде под 0,9 × НДСФ.

2.9 Грундово покритие е първото покритие от покривната система, използвано в корабостроителницата след нанасянето на заводския грунд в цеха.

2.10 Заводски грунд е предварително изработеното грундово покритие, положено върху стоманените листи често в автоматизирани заводи (и преди първото покритие от покривната система).

2.11 Ивично покритие е боядисване на краища, заварки, труднодостъпни места и др. с цел осигуряване на добра адхезия и подходяща дебелина на боята в критичните зони.

2.12 Продължителност на живот на покритието е продължителността в години, за която покривната система е създадена.

2.13 Технически данни е списък с данни от производителя на боята, който съдържа инструкции и информация за покритието и неговото приложение.

3 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 3.1 Способността на покривната система да достигне максималната продължителност на живот на покритието зависи от вида на покривната система, поддръжката и инспектирането на подготовката, приложението и покритието на стоманата. Всички те допринасят за доброто реализиране на покривната система.

3.2 Инспектирането на подготовката на повърхността и процеса на боядисване трябва да бъде договорено между корабособственика, корабостроителницата и изпълнителя и представено пред Администрацията2. Администрацията е възможно, ако е необходимо, да участва в договарянето. Ясни доказателства за инспекциите трябва да бъдат записани и включени в Техническия паспорт на покритието (виж 3.4).

3.3 Разглеждайки секция 4 от Стандарта, следното трябва да бъде взето под внимание:

1. важно е спецификациите, процедурите и множеството различни стъпки в процеса на нанасяне на покритието (включително, но не само подготовката на повърхността) да бъдат стриктно прилагани от корабостроителя с цел избягване на преждевременно разлагане и/или влошаване на покривната система;

2 Съгласно Регулация I/6 от SOLAS за целите на този Стандарт Администрацията може да възложи на подходяща организация, която да действа от нейно име, да отговаря за спазването на условията на този Стандарт.

2. покритието може да бъде подобрено чрез вземане на мерки при конструирането на кораба, като например намаляване на цепнатините чрез използване на заоблени профили, избягване на сложни геометрични конфигурации и структурна конфигурация, която позволява лесен достъп с инструменти и улеснява почистването, дренажа и изсушаването на мястото, което трябва да бъде покрито; и 3. стандартът за изпълнение на покритието в този документ е базиран на опита на производителите, корабостроителите и корабните оператори; той не е предназначен да изключва подходящи алтернативни покривни системи, осигуряващи поне равно изпълнение на това, определено в този Стандарт. Критериите за одобрение на алтернативни системи са описани в секция 8. 3.4 Технически паспорт на покритието 3.4.1 Техническа характеристика на покривната система, положена върху специализираните баластни танкове и помещенията с двойна бордова обшивка; запис на покривната работа, извършена в корабостроителницата и от корабособственика; детайлно описани критерии при избора на покритието; техническа характеристика на работата, инспекцията, поддръжката3 трябва да бъдат документирани в Техническия паспорт на покритието (ТПП), а Техническият паспорт на покритието трябва да бъде ревизиран от Администрацията.

3 Упътвания ще бъдат разработени от Организацията. 3.4.2 Нов конструктивен етап Техническият паспорт на покритието трябва да съдържа най-малко следните елементи във връзка с този Стандарт и трябва да бъде доставен при всеки нов конструктивен етап:

1. копие от Декларация за съответствие или Сертификат за типово одобрение; 2. копие от Техническите данни, включващи: 2.1. наименование на продукта и марка за идентификация и/или номер; 2.2. материали, компоненти и състав на покривната система, цветове; 2.3. минимална и максимална дебелина на сухия филм; 2.4. използвани методи, инструменти и/или машини; 2.5. състояние на повърхността за покриване (степен на отстраняване на ръждата, чистота, профил и т.н.); и 2.6. ограничения на околната среда (температура и влажност); 3. запис на работата в завода за положеното покритие, включващ:

3.1. реално покрити пространство и повърхност (в квадратни метри) на всеки отсек; 3.2. използвана покривна система; 3.3. време на нанасяне на покритието, дебелина, брой на слоевете и др.; 3.4. атмосферни условия при нанасяне на покритието; и 3.5. метод на подготовка на повърхността;

4. процедури за инспекция и поправка на покривната система по време на корабостроенето; 5. дневник на покривното покритие, издаден от инспектора, проверяващ покритието, удостоверяващ, че покритието е положено в съответствие със спецификациите, удовлетворяващи представителя на фирмата доставчик на покритието и уточняващи отклонения от спецификациите (например дневник за ежедневни отчети и доклад за несъответствие (виж Анекс 2); 6. доклад, удостоверяващ инспекцията от завода, включващ: 6.1. дата на приключване на проверката; 6.2. резултат от инспекцията; 6.3. забележки (ако има); и 6.4. подпис на инспектора; и 7. процедури по производствена поддръжка и поправка на покривната система. 3.4.3 Производствена поддръжка, поправка и частично пребоядисване

Производствените дейности, отнасящи се до поддръжка, поправка и пребоядисване, трябва да бъдат записани в Техническия паспорт на покритието съгласно съответната секция от Указанията за поддържане и поправка3 на покритието.

3 Упътвания ще бъдат разработени от Организацията. 3.4.4 Пребоядисване При пълно пребоядисване точките, споменати в 3.4.2, трябва да бъдат записани в Техническия паспорт на покритието.

3.4.5 Трябва да се води Технически паспорт на покритието на борда на кораба и да се поддържа през целия живот на кораба.

3.5 Здраве и безопасност Корабостроителницата е отговорна за изпълнението на националните правила за осигуряване здравето и безопасността на работниците и за намаляване на риска от пожар и експлозия.

4 СТАНДАРТ ЗА ПОКРИВНАТА СИСТЕМА 4.1 Стандарт за изпълнение Този Стандарт е базиран на технически условия и изисквания, които имат за цел да осигурят продължителност на живот на покритието от 15 години, който се смята за времевия период от първоначалното нанасяне, през който покривната система трябва да остане в „ДОБРО“ състояние. Действителната продължителност на живот ще бъде различна в зависимост от променливи като реалните условия на експлоатация.

4.2 Прилагане на Стандарта Защитните покрития на специализираните баластни танкове на всички видове кораби и помещенията с двойна бордова обшивка на бълкерите с дължина 150 метра и повече трябва отговарят на изискванията на този Стандарт.

4.3 Специално приложение 4.3.1 Този Стандарт се отнася до изискванията за защитните покрития на корабите със стоманена конструкция. Отбелязано е, че други независими елементи са оборудвани в танковете, на които се нанася покритие, за да се осигури защита от корозия.

4.3.2 Препоръчително е този Стандарт да се прилага в най-голяма степен за частите за постоянен достъп, осигурени за инспекция и които не са неделима част от конструкцията на кораба, като например релси, самостоятелни платформи, трапове и др. Други еквивалентни методи за осигуряване на защита от корозия на части, които не са неделими от конструкцията, също могат да бъдат използвани в случай, че не нараняват покритието на заобикалящите ги структури. Съоръжения, представляващи неделима част от конструкцията на кораба, като подсилените подпори на преходния мостик, стрингерите и др., трябва напълно да отговарят на този Стандарт.

4.3.3 Препоръчително е крепящите елементи за тръбопроводите, измервателните уреди и др. също да бъдат боядисвани в съответствие с параграф 4.3.2, отнасящ се до елементи, които не са неделими части от конструкцията на кораба.

4.4 Основни изисквания за покривното покритие 4.4.1 Изискванията за защитните покривни системи, които трябва да бъдат нанасяни върху корабните конструкции на специализираните баластни танкове на всички видове кораби и помещенията с двойна бордова обшивка на бълкерите с дължина 150 метра и повече, отговарящи на техническите изисквания за изпълнение на Стандарта в 4.1, са изброени в таблица 1.

4.4.2 Производителите на покривни системи трябва да осигурят техническите характеристики на защитните покривни системи, така че да отговарят на изискванията, описани в таблица 1.

4.4.3 Администрацията трябва да провери Техническата карта и Декларацията за съответствие или Сертификата за типово одобрение на защитната покривна система.

4.4.4 Корабостроителният завод трябва да положи защитната покривна система съгласно проверените технически данни и собствените утвърдени процедури за прилагане.

Таблица 1 – Основни изисквания за специализираните баластни танкове на всички видове кораби и помещенията с двойна бордова обшивка на бълкерите с дължина 150 метра и повече

Характеристика/ стандарти за прилагане

1 Състав на покривната система

Изискване

1. Избор на покривна система Изборът на покривна система трябва да бъде съобразен с участващите страни във връзка с условията на работа и планираната поддръжка. Следните аспекти, както и други такива, трябва да бъдат взети под внимание: 1. разположението на мястото по отношение на нагрети повърхности; 2. честота на баластните и дебаластните операции;

Характеристика/ стандарти за прилагане

Изискване

3. изисквания за състоянието на повърхността; 4. необходима чистота и сухота на повърхността; и 5. допълнителна катодна защита, ако има (когато покривната система има в допълнение катодна защита, тя трябва да бъде съвместима с нея). Продуктите на производителите на покривни системи трябва да имат работна характеристика и технически данни. Производителите трябва да са в състояние да осигурят необходима техническа помощ. Работната характеристика, техническите данни и техническата помощ (ако е оказана такава) трябва да бъдат записани в Техническия паспорт на покритието. Покритието, нанасяно под палуби, нагрявани от слънцето, или вертикални прегради, формиращи граници с нагреваеми пространства, трябва да издържа многократно на нагряване и/или охлаждане, без да се рони.

2. Вид на покривната система Епоксидни покривни системи. Други покривни системи за работа в съответствие с тестовата процедура в Приложение 1. Многопластова система с различен цвят на всеки пласт е препоръчителна. Най-горният пласт трябва да бъде със светъл цвят, за да улесни техническия надзор.

3. Предварителен тест за качество на покритието

Епоксидните системи, тествани преди датата на влизане в сила на този Стандарт в лаборатории чрез метод, отговарящ на тестовата процедура в Приложение 1 или еквивалентен, който отговаря на изискванията за предпазване от ръжда и образуване на шупли, или които имат документ, удостоверяващ, че повърхност, изложена на влияние в продължение на 5 години, е с крайно състояние не полошо от „ДОБРО“, могат да бъдат приети. Тестване в съответствие с процедурата в Приложение 1 или еквивалентна е необходимо за всички други системи.

4. Технически изисквания към работата

Трябва да има минимум две ивични покрития и две покрития със спрей освен в случаите, когато второто ивично покритие, където има заваряване, може да бъде пропуснато, тъй като отговаря на изискванията за НДСФ, с цел избягване на прекомерна дебелина на слоевете. Всякакво редуциране на втория ивичен слой трябва да бъде детайлно описано в Техническия паспорт на покритието. Ивичното покритие трябва да бъде нанасяно с четка или валяк. Валякът трябва да се използва само за цепнатини, пролуки и т.н. Всеки слой боя трябва да се е втвърдил при подходящи условия преди нанасянето на следващия слой, следвайки препоръките на производителя. Замърсители на повърхността, като ръжда, грес, прах, сол, нефт и др., трябва да бъдат отстранени преди боядисване посредством съответния метод, описан в препоръките на производителя на боя. Абразивните елементи, попаднали в покритието, трябва да бъдат отстранени. Техническите изисквания към работата трябва да включват време преди употреба и време за съхнене и пребоядисване, определено от производителя.

НДСФ 320 µm с Правило 90/10 за епоксидните покрития; другите покривни системи са според изискванията на производителя. Максимална дебелина на сухия филм – според подробните изисквания на производителя. Трябва да се внимава, за да се избегне увеличаване на дебелината при прекомерно нанасяне. Дебелината на мокрия филм трябва регулярно да бъде проверявана при нанасяне. По-тънък слой трябва да бъде нанасян на тези участъци, определени като вид и качество от производителя.

5. НДСФ (номинална дебелина на сухия филм)4

4 Начин за измерване и калибрация съгласно SSPC-PA2: 2004. Изискване № 2 за нанасяне на боя.

Характеристика/ стандарти за прилагане

Изискване

2 Първична подготовка на повърхността 1. Струйно почистване и профили5, 6 Sa 2½; с профили между 30 – 75 µm Струйно почистване не трябва да се извършва, когато: 1. относителната влажност е повече от 85 %; или 2. температурата на стоманата е по-малко от 3° C над точката на оросяване. Проверяването на чистотата на стоманената повърхност и грапавостта на профила се извършва в края на подготовката на повърхността и преди нанасянето на грунда в съответствие с препоръките на производителя. 2. Допустимо количество на водоразтворими соли като NaCl7

≤ 50 mg/m2 натриев хлорид.

3. Заводски грунд Цинк, съдържащ цинков силикат без инхибитор или подобен. Съвместимостта с основната покривна система трябва да е потвърдена от производителя на боя. 3 Вторична подготовка на повърхността

1. Състояние на стоманата8 Повърхността на стоманата трябва да бъде подготвена така, че избраната покривна система да бъде равномерно разпределена според необходимата НДСФ и да има нужната адхезия чрез премахване на острите ръбове, остъргване на капките от заваряването и премахване на заваръчните пръски, както и всякакви други замърсители по повърхността. Ръбовете трябва да бъдат обработени така, че да имат заоблен радиус от минимум 2 mm или да са обект на тройно остъргване или поне подобна процедура преди боядисване. 2. Обработка на повърхност5 Sa 2½ върху повреден заводски грунд и заварки. Sa 2, премахващ поне 70 % от незасегнат заводски грунд, който не е преминал тестовите процедури по предварително определяне на качеството в 1.3. Ако цялостната епоксидна покривна система и грундът са преминали тестовите процедури по предварително определяне на качеството в 1.3, незасегнатият заводски грунд може да бъде запазен, ако се използва същата епоксидна покривна система. Запазеният заводски грунд трябва да бъде почистен с абразивен материал, вода под високо налягане или подобен метод. Ако грундът с цинков силикат е преминал теста за предварително определяне на качеството от 1.3 и част от епоксидната покривна система може да бъде използвана в комбинация с епоксидните покрития, утвърдени в 1.3, в случай че съвместимостта им е потвърдена от производителя чрез тест в съответствие с 1.7 от Притурка 1 към Приложение 1 без влиянието на вълните.

5 Стандарт за справка: ISO 8501-1:1988/ Доп: 1994. Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Визуално оценяване на чистотата на повърхността. 6 Стандарт за справка: ISO 8503-1/2:1988. Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Характеристики на грапавостта на повърхността в резултат на струйното почистване на стоманените субстрати. 7 Проводимост, измерена според ISO 8502-9:1998. Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Тест за оценяване на чистотата на повърхността. 8 Стандарт за справка: ISO 8501-3:2001 (степен P2). Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Визуално оценяване на чистотата на повърхността.

Характеристика/ стандарти за прилагане

Изискване

При челно съединяване: St 3 или Sa 2½, където е приложимо. Малки повреди до 2 % от общата площ: St 3. При съседни повреди над 25 или повече от 2 % от общата площ на танка Sa 2½ трябва да бъде използван. Застъпващото покритие трябва да е с ръб. 4. Изисквания към профил6 При пълно или частично струйно почистване 30 – 75 µm, в останалите

3. Обработване на повърхността след издигане5 случаи – както е препоръчано от производителя. 5. Прах8 Количество на праха – категория „1“ за прах с размер клас „3“, „4“ или „5“. Прах с по-нисък размер клас трябва да бъде премахнат, ако е видим на повърхността за боядисване без увеличаване.

5 Стандарт за справка: ISO 8501-1:1988/ Доп: 1994. Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Визуално оценяване на чистотата на повърхността. 6 Стандарт за справка: ISO 8503-1/2:1988. Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Характеристики на грапавостта на повърхността в резултат на струйното почистване на стоманените субстрати. 8 Стандарт за справка: ISO 8502-3:1993. Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Тест за оценяване на чистотата на повърхността.

Характеристика/ стандарти за прилагане

Изискване

≤ 50 mg/m2 натриев хлорид.

6. Допустимо количество на водоразтворими соли като NaCl след струйно почистване/остъргване7

7. Мазни замърсявания Никакви мазни замърсявания. 4 Разни

1. Вентилация Подходяща вентилация е необходима за правилното съхнене и заздравяване на покритието. Вентилация трябва да се поддържа по време на нанасянето и за известен период, след като то е завършило, както е препоръчано от производителя.

2. Климатични условия4 Покритието трябва да бъде нанесено при контролирана влажност и условия на повърхността в съответствие с изискванията на производителя. Покритието не трябва да бъде нанесено, когато: 1. относителната влажност е над 85 %; или 2. температурата на повърхността е по-малко от 3° C над точката на оросяване.

3. Тестване на покритието Тестване, което може да повреди повърхността, трябва да бъде избягвано. Дебелината на сухия филм трябва да бъде измервана след всяко покритие с цел контрол на качеството и общата дебелина на сухия филм трябва да бъде потвърдена след последното покритие, използвайки подходящи измервателни уреди за дебелина (виж Приложение 3).

4. Ремонт Всички дефектни части, например малки отвори, мехурчета, кухини и т.н., трябва да бъдат маркирани и да им бъдат извършени подходящи ремонти. Всички тези поправки трябва да бъдат повторно проверени и документирани.

4 Начин за измерване и калибрация съгласно SSPC-PA2:2004. Изискване No. 2 за нанасяне на боя. 7 Проводимост, измерена според ISO 8502-9:1998. Подготовка на стоманен субстрат преди нанасяне на бои и сходни продукти – Тест за оценяване на чистотата на повърхността.

5 ОДОБРЕНИЕ НА ПОКРИВНАТА СИСТЕМА Резултатите от предварителните тестове за качество (таблица 1, параграф 1.3) от покривната система трябва да бъдат документирани и Декларацията за съответствие или Сертификатът за типово одобрение да бъдат издадени, ако са задоволителни според трета страна, независима от производителя на покритието.

6 ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНСПЕКЦИЯТА НА ПОКРИТИЕТО 6.1 Общи 6.1.1 В съответствие със Стандарта следното трябва да бъде изпълнено от инспекторите на покривните системи, които трябва да са сертифицирани NACE инспектори ниво II, FROSIO инспектори ниво III или с подобна квалификация, както е утвърдено от Администрацията.

6.1.2 Инспекторите трябва да проверяват повърхността и нанасянето на покритието по време на покривния процес, извършвайки минимум от проверки, установени в секция 6.2, за да отговорят на изискванията на Стандарта. Особено внимание трябва да се обърне на началото на всеки нов етап от подготовката на повърхността и нанасянето на покритието, тъй като некачествената работа се коригира трудно на по-късен етап от покривния процес. Съставните структурни елементи трябва да бъдат проверени за дебелината на покритието без повреди. Инспекторът трябва да потвърди, че съответните мерки са предприети.

6.1.3 Резултатите от инспекцията трябва да бъдат записани от инспектора и включени в Техническия паспорт на покритието (виж Приложение 2 (например дневник за ежедневни отчети или доклад за несъответствие).

6.2 Елементи за инспектиране

Конструктивен етап Елементи за инспектиране

Първична подготовка на повърхността

1 Повърхността на температурата на стоманата, относителната влажност и точката на оросяване трябва да бъдат измерени и записани, преди да започне процесът на струйно почистване, както и при рязка промяна на времето.

2 Повърхността на стоманените листи трябва да бъде тествана за разтворими соли и проверена за течни, твърди мазнини и други замърсявания.

3 Чистотата на стоманената повърхност трябва да бъде следена по време на процеса на нанасяне на заводския грунд.

4 Заводският грунд трябва да отговаря на изискванията от 2.3 на таблица 1.

Конструктивен етап Елементи за инспектиране

Дебелина Ако бъде установена съвместимост с основната покривна система, тогава дебелината и втвърдяването на заводския грунд с цинков силикат следва да бъдат потвърдени, че отговарят на уточнените стойности. Блоково съединяване

1 След приключване на изграждането на блока и преди да започне вторичната подготовка на повърхността, трябва да бъде извършена визуална инспекция на обработката на стоманената повърхност, включваща обработката на ръбовете. Всякакви течни, твърди мазнини или други видими замърсявания трябва да бъдат отстранени.

2 След почистване/остъргване/струйно почистване и преди нанасяне на покритие трябва да бъде извършена визуална инспекция на подготвената повърхност. При приключване със струйното или друг вид почистване и нанасяне на първото покритие от системата стоманената повърхност трябва да бъде тествана за нива на останали соли на поне едно място от всеки блок.

3 Температурата на повърхността, относителната влажност и точката на оросяване трябва да бъдат следени и записвани по време на нанасянето и втвърдяването на покритието.

4 Инспекцията трябва да следва стъпките на процеса на нанасяне на покритието, споменати в таблица 1.

5 Измерванията на ДСП трябва да се правят, за да потвърдят, че покритието, което е нанесено, има дебелината, уточнена и описана в Приложение 3. Издигане

1 Визуална инспекция на състоянието на стоманената повърхност, подготовката є и проверка за съответствие с другите изисквания от таблица 1 трябва да бъдат извършени, както и приетите спецификации трябва да бъдат спазени.

2 Температурата на повърхността, относителната влажност и точката на оросяване трябва да бъдат измерени и записани, преди да започне процесът на покриване, и извършвани редовно по време на самия процес.

3 Инспекцията трябва да следва стъпките на процеса на нанасяне на покритието, споменати в таблица 1.

7 ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА Администрацията трябва да извърши следното преди прегледа на Техническия паспорт на покритието на кораба, обект на този Стандарт:

1. да провери дали Техническите данни и Декларацията за съответствие или Сертификатът за типово одобрение отговарят на изискванията на Стандарта; 2. да провери дали описанието на покритието върху мострените контейнери е съвместимо с описанието на покритието в Техническите данни и Декларацията за съответствие или Сертификата за типово одобрение; 3. да провери дали инспекторът има квалификация, отговаряща на стандартите за квалификация, описани в параграф 6.1.1; 4. да провери дали докладите на инспектора за подготовката на повърхността и нанасянето на покритието отговарят на Техническите данни от производителя и Декларацията за съответствие или Сертификата за типово одобрение; и 5. да следи за изпълнението на изискванията за извършване на инспекция на покритието. 8 АЛТЕРНАТИВНИ СИСТЕМИ 8.1 Всички системи, които не са епоксидни, прилагани според таблица 1 на този Стандарт, се считат за алтернативни системи.

8.2 Този Стандарт е базиран на приети и често използвани покривни системи. Той не изключва други (алтернативни) системи с доказано еднакво действие, например неепоксидни системи.

8.3 Приемането на алтернативни системи ще бъде обект на документирани доказателства, които потвърждават, че системите предпазват от корозия в степен, най-малко равна на тази, описана в този Стандарт.

8.4 Като минимум документалните доказателства трябва да съдържат задоволителни резултати, съответстващи на тези от покривна система, която отговаря на покривните стандарти, описани в секция 4, да потвърждават 15 години продължителност на живот на покритието както при излагане на истински условия в продължение на 5 години с крайно състояние на покритието не по-лошо от „ДОБРО“, така и при лабораторни тестове. Лабораторните тестове трябва да бъдат извършени според тестовата процедура в Приложение 1 на този Стандарт.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРОЦЕДУРИ ЗА ТЕСТВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ПОКРИТИЕТО НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БАЛАСТНИ ТАНКОВЕ ЗА МОРСКА ВОДА НА

ВСИЧКИ ВИДОВЕ КОРАБИ И НА ДВОЙНА БОРДОВА ОБШИВКА НА ТОВАРНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ НА БЪЛКЕРИТЕ 1 Обхват Тези Процедури описват детайли за тестовата процедура, упомената в 5 и 8.3 на този Стандарт.

2 Определения Характеристика на покритието означава характеристика на покривните системи, която включва вид на покривната система, подготовка на стоманата, подготовка на повърхността, почистване на повърхността, условия на околната среда, процедура на нанасяне, критерии за одобрение и инспекция.

3 Тестване Характеристиката на покритието трябва да бъде потвърдена от следните тестове. Процедурите за тестване трябва да са в съответствие с Приложение 1 (Тест, симулиращ условията в баластен танк) и Приложение 2 (Тестове в кондензационна камера) на това приложение, както следва:

1. Приложение 1 и Приложение 2 трябва да бъдат прилагани за защитното покритие на специализираните баластни танкове за морска вода; и 2. Приложение 2 трябва да бъде прилагано за защитните покрития на двойната обшивка на бълкерите с дължина 150 m и повече освен за специализираните баластни танкове за морска вода.

ДОПЪЛНЕНИЕ 1 ТЕСТ, СИМУЛИРАЩ УСЛОВИЯТА В БАЛАСТЕН ТАНК 1 Условия на теста Тестът, симулиращ условията в баластен танк трябва да отговаря на всяко едно от следните условия:

1. Времето за прилагане е 180 дни. 2. Трябва да има 5 тестови панела. 3. Размерът на всеки тестови панел е 200 mm × 400 mm × 3 mm. Два от панелите (панели 3 и 4 по-долу) имат U-образна заварена греда. U-образната греда е заварена към панела на разстояние 120 mm от всяка една от късите страни и 80 mm от всяка от дългите страни.

Панелите трябва да бъдат използвани според изискванията на този Стандарт, таблици 1.1, 1.2 и 1.3 и нанесената покривна система според таблица 1, параграфи 1.4 и 1.5. Заводският грунд трябва да бъде изложен на климатичните условия в продължение на поне 2 месеца и почистен чрез леко струйно почистване или друг щадящ метод. Силно струйно почистване, високо налягане или друг метод за отстраняване на грунд не трябва да бъдат използвани. Методът, включващ излагане на климатичните условия, и степента му на прилагане трябва да бъдат съобразени с факта, че грундът трябва да бъде основата на система с продължителност на живот 15 години. За да се стимулира използването на нововъведения, алтернативна подготовка, покривни системи и дебелина на сухия филм могат да бъдат използвани само когато са ясно дефинирани. 4. Обратната страна на елементите на тестовото устройство трябва да бъде боядисана така, че да не повлияе на резултатите от тестовете. 5. Тъй като симулира условията в истински баластен танк, цикълът на тестване продължава 2 седмици, през които се използват естествена и изкуствена морска вода и една седмица – празен танк. Температурата на морската вода трябва да бъде поддържана около 35 °C. 6. Тестов панел 1: Този панел трябва да бъде нагряван в продължение на 12 часа при температура 50 °C и охлаждан в продължение на 12 часа при температура 20 °C, за да симулира условията на горната палуба. Тестовият панел е периодично заливан с естествена и изкуствена морска вода, за да бъде симулирано килово и бордово клатене. Интервалът на заливане е 3 секунди или по-малък. Панелът има вдълбана линия до самата стомана по цялата си ширина. 7. Тестов панел 2: Този панел има фиксиран цинков анод, който оценява действието на катодната защита. Кръгъл, небоядисан 8 mm участък до самата стомана е направен на тестовия панел на 100 mm от анода, за да оценява действието на катодната защита. Тестовият панел е периодично потапян в естествена и изкуствена морска вода. 8. Тестов панел 3: Този панел се охлажда от обратната страна, за да се създаде температурна разлика, която симулира охладена вертикална преграда в баластен бордови танк и заливана с естествена и изкуствена морска вода, така че да бъде симулирано килово и бордово клатене. Температурната разлика е приблизително 20 °C, а интервалът на заливане е 3 секунди или по-малък. Панелът има вдълбана линия до самата стомана по цялата ширина. 9. Тестов панел 4: Този панел е периодично заливан с естествена и изкуствена морска вода, за да бъде симулирано килово и бордово клатене. Интервалът на заливане е 3 секунди или по-малък. Панелът има вдълбана линия до самата стомана по цялата ширина. 10. Тестов панел 5: Този панел е изложен на суха горещина в продължение на 180 дни при температура 70 °C, за да симулира граничната обшивка между нагретия танк за гориво и баластния танк на двойното дъно.

Фиг. 1. Танк с вълни, тестващ покритието на баластните танкове

2 Резултати от тестовете 2.1 Преди тестването следните измерени стойности на покривната система трябва да бъдат отбелязани:

1. идентифициране с инфрачервени лъчи на основата и втвърдяващите компоненти на покритието; 2. специфична гравитация9 на основата и втвърдяващите компоненти на боята; и 3. брой дупчици, нисковолтов детектор, работещ с 90 V. 2.2 След тестването следните измерени стойности трябва да бъдат отбелязани:

1. шупли и ръжда10;

9 Стандарт за справка: ISO 2811-1/4:1997. Бои и лакове. Определяне на дебелина. 10 Стандарти за справка: ISO 4628/2:2003. Бои и лакове – Оцен яване разру шаването на покрития – Означаване на количеството и размера на дефектите и интензитета на една и съща промяна във външния вид – Част 2. ISO 4628:2003. Бои и лакове – Оценяване разрушаването на покрития – Означаване на количеството и размера на често срещаните дефекти – Част 3: Означаване на степента на ръждясване.

2. дебелина на сухия филм (ДСФ) (използва се шаблон)11; 3. стойност на адхезията12; 4. гъвкавост13, уточнена според дебелината на панела (3 mm стомана, 300 µm покритие, 150 mm цилиндричен дорник дава 2 % удължаване) само за информация; 5. загуба на маса при катодна защита (настоящо изискване), разделяне от кръглия, небоядисан участък; и 6. подкопаване от вдлъбнатата линия. Подкопаването по дължина и от двете страни на вдлъбнатината се измерва и се определя максималното подкопаване на всеки панел. Средната от трите максимални записани стойности се използва в процеса на одобрение.

11 Девет равно разпределени мерни точки се използват за панел с размери 150 mm × 150 mm или 15 равно разпределени мерни точки за панел с размери 200 mm × 400 mm. 12 Стандарт за справка: ISO 4624:2002. Изпитване на опън за определяне на адхезията. 13 Стандарти за справка: ASTM D4145:1983. Стандартен тестови метод за определяне гъвкавостта на покритието на пребоядисаните листи.

3 Критерии за одобрение 3.1 Резултатите от тестовете въз основа на секция 2 трябва да изпълняват следните критерии:

Елемент Критерии за одобрение на използваните епоксидни системи според таблица 1 на този Стандарт

Критерии за одобрение на алтернативни системи

Шупли върху панела Без шупли Без шупли

Ръжда върху панела Ri 0 (0 %) Ri 0 (0 %)

Брой дупчици

Проблем с адхезията > 3,5 MPa

> 5 MPa Проблем с адхезията между субстрата и покритието или между покритията на 60 % (или повече) от площта.

Проблем с адхезията между субстрата и покритието или между покритията на 60 % (или повече) от площта.

Елемент Критерии за одобрение на използваните епоксидни системи според таблица 1 на този Стандарт

Проблем с кохезията > 3 MPa

Критерии за одобрение на алтернативни системи

> 5 MPa Проблем с кохезията на покритието на 40 % от площта (или повече).

Проблем с кохезията на покритието на 40 % от площта (или повече).

Изискване на катодна защита, изчислено от загуба на тегло

< 5 mA/m2 < 5 mA/m2

Катодна защита; разделяне от кръглия, небоядисан участък

< 8 mm < 5 mm

По дкопаванеот вдлъбнатата линия

< 8 mm < 5 mm

U-образна греда Всякакви дефекти, напукване или отделяне на покритието в ъглите или заварките ще доведе до неодобрение на системата.

Всякакви дефекти, напукване или отделяне на покритието в ъглите или заварките ще доведе до неодобрение на системата.

3.2 Епоксидните системи, тествани преди датата на влизане в сила на този Стандарт, трябва да отговарят само на изискванията за шупли и ръжда, описани в таблицата по-горе.

3.3 Епоксидните системи, тествани при нанасяне, според таблица 1 на този Стандарт трябва да отговарят на критериите за епоксидни системи в таблицата по-горе.

3.4 Алтернативните системи, които не са задължително епоксидни и/или нанесени според таблица 1 на този Стандарт, трябва да отговарят на критериите за алтернативни системи, описани в таблицата по-горе.

4 Доклад от теста Докладът от теста трябва да включва следната информация:

1. име на производителя; 2. дата на тестовете; 3. наименование на продукта/описание както на боята, така и на грунда; 4. партиден номер; 5. дата на подготовка на стоманените панели, включваща:

5.1. обработка на повърхността; 5.2. граница за водоразтворимите соли; 5.3. прах; и 5.4. включване на абразивни елементи; 6. дата на нанасяне на покривната система, включваща: 6.1. завод за нанасяне на грунда; 6.2. брой покрития; 6.3. интервал на пребоядисване14; 6.4. дебелина на сухия филм (ДСФ) преди тест14; 6.5. тънкост14; 6.6. влажност14; 6.7. температура на въздух14; и 6.8. температура на стоманата; 7. резултати от теста според секция 2; и 8. заключение според секция 3.

14 Както от данните на шаблона, така и според изискванията/препоръките на производителя.

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

ТЕСТ В КОНДЕНЗАЦИОННА КАМЕРА 1 Условия на теста Кондензационната камера трябва да бъде използвана според стандартите за прилагане.15

1. Времето на излагане е 180 дни. 2. Трябва да има 2 тестови панела.

15 Стандарт за справка: ISO 6270-1:1998. Бои и лакове – Определяне на устойчивост на влага – Част 1: Непрекъсната кондензация.

3. Размерът на всеки тестови панел е 150 mm × 150 mm × 3 mm. Панелите трябва да бъдат използвани според изискванията на този Стандарт, таблица 1, параграфи 1, 2и3и нанесената покривна система според таблица 1, параграфи 1.4 и 1.5. Заводският грунд трябва да бъде изложен на климатичните условия в продължение на поне 2 месеца и почистен чрез леко струйно почистване или друг щадящ метод. Силно струйно почистване, високо налягане или друг метод за отстраняване на грунд не трябва да бъдат използвани. Методът, включващ излагане на климатичните условия, и степента му на прилагане трябва да бъдат съобразени с факта, че грундът трябва да бъде основата на система с продължителност на живот 15 години. За да се стимулира използването на нововъведения, алтернативна подготовка, покривни системи и дебелина на сухия филм могат да бъдат използвани само когато са ясно дефинирани. 4. Обратната страна на елементите на тестовото устройство трябва да бъде боядисана така, че да не повлияе на резултатите от тестовете.

Фиг. 2. Кондензационна камера 2 Резултати от тестовете Според секция 2 (с изключение на 2.2.5 и 2.2.6) от Приложение 1. 3 Критерии за одобрение 3.1 Резултатите от тестовете въз основа на секция 2 трябва да отговарят на следните критерии:

Елемент Критерии за одобрение на използваните епоксидни системи според таблица 1 на този Стандарт

Критерии за одобрение на алтернативни системи

Шупли върху панела Без шупли Без шупли

Ръжда върху панела Ri 0 (0 %) Ri 0 (0 %)

Брой дупчици

Проблем с адхезията > 3.5 MPa

> 5 MPa Проблем с адхезията между субстрата и покритието или между покритията на 60 % от площта (или повече). Проблем с кохезията > 3 MPa

Проблем с адхезията между субстрата и покритието или между покритията на 60 % от площта (или повече).

> 5 MPa Проблем с кохезията на покритието на 40 % от площта (или повече).

Проблем с кохезията на покритието на 40 % от площта (или повече).

4 Доклад от теста Според секция 4 от Приложение 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРИМЕР ЗА ДНЕВНИК ЗА ЕЖЕДНЕВНИ

ОТЧЕТИ И ДОКЛАД ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ

ДНЕВНИК Страница №: Кораб: Танк/Хамбар №: База данни: Част от структура:

ПОДГОТОВКА НА ПОВЪРХНОСТТА Метод: Район (m2): Абразивен материал: Големина на зърната: Температура на Температура на повърхността: въздуха: Относителна влажност Точка на кондензация: (максимална): Достигнат стандарт: Заобляне на ръбове: Коментари: Дейност №: Дата: Подпис: НАНАСЯНЕ НА ПОКРИТИЕ: Метод: Покритие № Система Партиден № Дата Темп. на въздуха Темп. на повърхността RH % Точка на кондензация Измерване на ДСФ* Особености

* Измерени минимални и максимални стойности на ДСФ. Стойностите на ДСФ да бъдат прикрепени към дневника за ежедневни отчети. Коментари: Дейност №: Дата: Подпис: ДОКЛАД ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ Страница №: Кораб: Танк/Хамбар №: База данни: Част от структура: ОПИСАНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИНСПЕКЦИЯТА, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ КОРЕКЦИЯ Описание на резултатите:

Документ за справка (дневник за ежедневни отчети):

Извършени действия:

Дейност №: Дата: Подпис:

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ИЗМЕРВАНИЯ НА ДЕБЕЛИНАТА НА СУХИЯ

ФИЛМ 1 Следните контролни измервания за проверка на ДСФ трябва да бъдат направени:

1. едно измерване на всеки 5 от плоската повърхност на зоните;

2. едно измерване на интервали от 2 до 3 m и колкото е възможно по-близо до краищата на танка, но не по-далече от 15 mm от ръбовете на краищата; 3. надлъжни и напречни подсилващи планки: Една поредица от измервания, както е показано по-долу, направени на 2 до 3 m, и не по-малко от две поредици между основните укрепващи елементи;

Фиг. 3 Забележка. Стрелките на диаграмата показват критичните зони и трябва да се четат като сочещи и двете страни. 4. измервания, направени за всяка поредица, на основните укрепващи елементи и 2 измервания за всяка поредица за другите елементи, както е показано със стрелките на диаграмата; 5. на основните укрепващи елементи (носещи надлъжни и напречни греди) една серия от измервания на 2 до 3 m, както е показано на фигура 3 по-горе, но не по-малко от три поредици; 6. около отворите по едно измерване от двете страни на отвора; 7. пет измервания на квадратен метър (m2), но не по-малко от три измервания, направени на комплексните зони (например големи скоби на основните укрепващи елементи); и 8. проверки на допълнителни места трябва да бъдат направени, за да се потвърди дебелината на покривната система във всяка зона, в която инспекторът е преценил за необходимо.