Определение № 5 от 13 октомври 2016 г. по конституционно дело № 4 от 2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5 от 13 октомври 2016 г. по конституционно дело № 4 от 2016 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев – председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретарпротоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 13 октомври 2016 г. конституционно дело № 4/2016 г., докладвано от съдията Борис Велчев.

С Определение от 5 април 2016 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество к.д. № 4 от 2016 г., образувано на 22.03.2016 г. по искане на състав на Върховния административен съд (ВАС). Предмет на контрола за конституционосъобразност е разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

С Определение от 2 юни 2016 г. по к.д. № 6 от 2016 г. Конституционният съд е присъединил към к.д. № 4 от 2016 г. част от искане на Пленума на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 ЗСВ. В резултат от присъединяването предмет на к.д. № 4 е чл. 230 ЗСВ в неговата цялост.

В бр. 62 на „Държавен вестник“ от 2016 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗСВ, в § 127 на който разпоредбата на чл. 230 ЗСВ е променена. От четирите алинеи, съставляващи чл. 230 ЗСВ, изцяло непроменена е единствено ал. 4.

Промяната в оспорените разпоредби на чл. 230, ал. 1 – 3 ЗСВ изисква производството по к.д. № 4 от 2016 г. по отношение на тях да бъде прекратено.

Този извод се отнася и до разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ЗСВ. В искането на ВКС тя изрично е оспорена не самостоятелно, а „във връзка с чл. 230, ал. 1 и 2 ЗСВ“. Изменението в тези две разпоредби не позволява Конституционният съд да се произнесе в рамките на така направеното искане. В допълнение към това съдът отбелязва, че предметът на делото е цялата разпоредба на чл. 230 ЗСВ. Отделните алинеи са във връзка една с друга, поради което разкъсването им би довело до това Конституционният съд на практика да се самосезира само за чл. 230, ал. 4 ЗСВ.

Прекратяването на делото по посочените съображения не ограничава възможността чл. 230 ЗСВ с промененото му съдържание или отделни негови алинеи да бъдат повторно подложени на контрол за конституционосъобразност, ако някой от субектите по чл. 150 от Конституцията направи искане за това.

Предвид изложеното Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ : Отклонява искането на тричленен състав на ВАС за обявяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт и искането на Пленума на ВКС за обявяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 от Закона за съдебната власт. Прекратява производството по к.д. № 4 от 2016 г.

Връща искането на тричленен състав на ВАС заедно с адм. дело № 2106/2016 г.

Определението е подписано с особено мнение от съдиите Борис Велчев, Стефка Стоева и Георги Ангелов.

Председател: Борис Велчев

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по конституционно дело № 4 от 2016 г. на съдиите Борис Велчев, Стефка Стоева и

Георги Ангелов

Не споделяме позицията на мнозинството в частта му за прекратяване на конституционното дело по отношение на чл. 230, ал. 4 ЗСВ.

Ние намираме, че производството по отношение на чл. 230, ал. 4 ЗСВ следваше да продължи и искането да бъде разгледано по същество. Наистина в искането на Върховния касационен съд (ВКС) разпоредбата е оспорена за противоречие с чл. 4 от Конституцията не самостоятелно, а „във връзка“ с вече променените разпоредби на чл. 230, ал. 1 и 2 ЗСВ. Същевременно аргументите, с които се обосновава нейната противоконстуционност, в голямата си част нямат връзка с измененията в първите две алинеи на чл. 230 ЗСВ, въведени с § 7 ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г.). Мотивите в искането продължават да бъдат актуални независимо от настъпилите изменения в останалата част от разпоредбата на чл. 230 ЗСВ и произнасянето на съда по тях е оправдано и дължимо.

Всички алинеи на чл. 230 ЗСВ имат връзка една с друга, което поначало е правилото за съдържанието на всяка разпоредба с повече от една алинея. Това непременно би наложило ал. 4 на чл. 230 ЗСВ да бъде разгледана във връзката є с останалите алинеи при частичното є оспорване и без това да е изрично указано в искането на вносителите. Систематическото тълкуване изключва всеки друг подход и той е независим от измененията в съдържанието на оспорените разпоредби. Впрочем, същото би се случило и ако конституционността на чл. 230, ал. 4 ЗСВ или на която и да е друга разпоредба беше оспорена самостоятелно в отделно производство.

Според нас Конституционният съд няма основание да откаже разглеждането на оспорена разпоредба от закон само защото тя би била тълкувана в контекста на други разпоредби, по отношение на които производството е било прекратено.

Налице е валидно направено искане пред Конституционния съд от оправомощен субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията за оспорване на част от законова разпоредба. Тя не е отменена или изменена от Народното събрание и вносителят на искането не го е оттеглил в тази му част. При наличието на тези две предпоставки Конституционният съд дължи произнасяне по същество по искането в частта относно чл. 230, ал. 4 ЗСВ и няма законово основание в тази част то да бъде отклонено и производството по делото – прекратено.

Не споделяме становището в определението, че Конституционният съд на практика ще се самосезира само за чл. 230, ал. 4 ЗСВ. Съдът изначално е сезиран още с искането на вносителя по въпроса за конституционосъобразността на тази алинея и няма самосезиране. Това е така, още повече че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗКС съдът се произнася само по направеното искане и не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията. Доводи за десезиране на Конституционния съд, свързани с негова субективна преценка за тясната връзка на оспорената разпоредба с други разпоредби, не почиват на Конституцията.

От съществена важност са и последиците от прекратяването на делото в частта по чл. 230, ал. 4 ЗСВ, тъй като обратно на приетото в определението те са уредени в чл. 21, ал. 6 ЗКС и чл. 35, ал. 2 ПОДКС. В този случай прекратяването на производството и по отношение на чл. 230, ал. 4 ЗСВ е абсолютна процесуална пречка за повторно разглеждане на ново искане за противоконституционност на тази разпоредба.

Конституционни съдии:

Борис Велчев Стефка Стоева Георги Ангелов